НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
1_12 ) Активен в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
че има поне Един, който те обича. В края на краищата всичко, което си изгубил, ще ти го донесат. Когато човек е доволен и благодарен, тръгва му! Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете къде му е слабостта. Съвременният човек трябва да се освободи от недоволството си, което наричам проказа на съзнанието. Който е алчен, става грозен, защото се изтощава. Недоволството отваря вратата на човешкия ум и сърце за всички лоши мисли и чувства. Превъзмогнете! Ние живеем в един свят на големи
към текста >>
2.
2_01 ) Любов към Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да
превъзмог
неш това, тогава не си разбрал. Разреши тази малка задача. С пет пари можеш да я разрешиш, а после става трудно, че и с хиляди левове не можеш да я разрешиш. Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия. Вашите страдания са малки. Вие не сте опитали големите. Минал съм през тях и ги знам. Зная какво е страдание и зная как се разрешават тези въпроси. Страданията за едни са за изправление, а за други – за изпитване на онова, което учат. Целият Живот е една Велика школа. Като видиш червей, не го презирай. Той е едно същество, което иска да изучи Живота чрез тази форма. Тук на Земята почитаме големите хора, а горе почитат малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня обикаляхме околностите и посрещахме гости от Изгрева. На 26 септември, изпълнени с благодат, тръгнахме надолу. При слизане се спирахме на някои места за почивка и разговор с Учителя.
към текста >>
3.
2_05 ) Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
освобождава. При Любовта нещата стават лесно, светкавично ти дохожда на ум как да постъпиш и се възрадваш. Онзи, който те обича, като дойде при теб, ако си болен, ставаш здрав, ако си лош, ставаш добър. Първата храна, с която човек може да се нахрани, е Любовта. Приближавайте се до същинската храна. Ние имаме богатство, материал, но трябва и запалка. Всеки, който ви обича, е запалката. Законът на Любовта е, че там, където е Тя, всички препятствия, всички невъзможности се
превъзмог
ват. Законът на Любовта и те пази, и те освобождава. Щом дойде Любовта, човек се освобождава от всички страдания и терзания, те му стават приятни. Любовта е апотеоз на всичко в света и трябва да бъде непреривен процес. Една сестра каза: „Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки?“ Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон като е казал Суета на суетите, имал е предвид, че всичко без Любов е суета. Страданията в света са безлюбие. За нас това, което става в един момент, и това, което става във вечността, има еднаква цена. Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувство, че сте обгърнали Земята и я носите. Трябва да влезете в аурата на Любовта! Сега търсиш причина, за да обичаш някого; това е недостатък. Като дойде Любовта, преставаш да виждаш противоречията. Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като
към текста >>
4.
2_16 ) Любов към врага – това е една школа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Слово ни караше да мислим и нови проблясъци и прозрения идваха, тъй като ни се откриваше един нов, широк свят на Светлина и Красота. Ние постоянно се допитвахме до Учителя, а Той с присъщото си търпение поддържаше разговора, за да разберем Живота по нов начин. За да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него. Ти казваш: „Не мога да се помиря с него.“ Примири се с Бога, който живее в него. Някой ти е неприятен; за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и не можеш да
превъзмог
неш това, тогава не си разбрал нещата. Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи. Има един велик закон в Природата: като прощаваш, добиваш своята Свобода. Христос казва: „Прости им, защото не знаят що правят.“ Това значи, че Той не иска да има връзка с хората, които Го насилваха, не иска да останат неприязнени чувства в Него към тях. Защото връзките, създадени от неприязнените чувства, не са в наша власт и когато искаме да ги развържем, трябва да дойде някой отвън да ни развърже. А връзките при добри чувства са в наша власт да ги развързваме и да ги свързваме. Някой път не само че не прощавате някому, но не давате и на Господа да го прости. Ти го даваш под съд. Тогава идва Господ и Той те дава под съд. Когато всички отидем да слугуваме, изведнъж всички ще се освободим. Някои казват: „Аз никога няма да му простя.“ Ти няма да му простиш, но Бог ще му прости. Бог като му прости, и ти ще му простиш. Човекът, на когото не искаш да простиш, става банкер. Ти имаш нужда, той е добър и ти
към текста >>
5.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и
превъзмог
вайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота. Живот в Цялото означава бурен цъфтеж на всички спящи сили и заложби. Този, който живее в закона на Цялото, проявява вътрешните си дарби и
към текста >>
6.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да
превъзмог
не това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново. Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце. Има връзка между вашето отношение към ближните и пулса на сърцето ви.“ Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя причинява пулсирането. А чувствата или изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това сърдечно електромагнитно течение. При страх и тревоги то протича неправилно, което се отразява физиологически върху сьрдечния мускул, даже влияе и върху неговия анатомичен строеж. И затова при лечение на сърцето преди всичко е необходимо да се премахнат психичните причини. Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте
към текста >>
7.
98) Същинският човек
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
хармоника. Млекарят е бил предметно учение за Вас – какво ще му мислим за студа, нека свирим и нищо повече – добър е животът – във всички противоречия има нещо красиво. Ние сами си създаваме своята съдба. Каквото помислим и каквото пожелаем, Господ ще ни го даде, но помнете, че ще си понесем и последствията. Някой път лошият живот е последствие от някое минало съществувание и ще опитаме неприятностите. Някой път сме създали отрицателни навици и понеже сме ги създали, трябва да ги
превъзмог
нем. Казваме, че не можем. Как не можете, вие сте ги създали. Това, което сме създали, можем да го
превъзмог
нем. Ако хората могат да се отучат да мразят, светът ще бъде почти уреден. Най-първо да се отстрани омразата. Понеже тя носи много отрицателни последствия, обезсилва човека. Само слабият мрази, силният човек не мрази никога. В него няма омраза, даже има съжаление. Човек трябва да бъде силен, защото в противен случай той не може да се противопостави на омразата. Вие сте били и князе, и графове, и какви ли не сте били, и сте стигнали до днешното положение. Човек да не повтаря старото. Всичката погрешка на хората е дето не са изпълнили Волята Божия и после се чудят как са дошли до това положение. Трябва да се завърти вече колелото. Писанието казва: „Трябва да станат всички царе и свещеници на Бога“ – или да станете царе на себе си, да си заповядвате сами. Остава още това – да разберете Любовта. Има едно правило, което трябва да научите – не ограничавайте силата на Любовта и силата на
към текста >>
8.
10. VI. 1952 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
скандалджии? Те са пратени да работят земята, а пък се бият и се считат за герои.” Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприема Божествената светлина и да я разпръсква наоколо, за да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Дали заслужава или не, това ще го оставиш. Някой ти е неприятен. За Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да
превъзмог
неш това, тогава ти не си разбрал. Разреши тази малка задача. С пет пари можеш да я разрешиш. А после става трудно, че и с хиляди левове не може да я разрешиш. Да простиш и да обичаш, това са трудни работи. Господ не е от тези, които ще изявят Любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и той внесе твоята мисъл в тебе. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че ти трябва да внесеш твоята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия, защото много пъти се говори теоретически за онова, което не се разбира. Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е на половина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога това показва, че в тебе има Любов. Ще се учиш на това. Това лесно се казва, но когато дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и че каквото и да ти се случва, един ден ще се превърне за
към текста >>
9.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
налягане и температура е станал красивият диамант, който пречупва тъй чудно светлината. На края на този разговор, от който детето научава много факти за условията в земните дълбочини, най-сетне диамантът завършва разказа си така: „Ето минах през много трудности, не се стреснах и най-сетне достигнах до това, което искам. И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай. Страданието ще те очисти и ще събуди в теб хубавото и доброто, ще те направи силен да
превъзмог
неш мъчнотиите и да победиш.” Цветето върху скалата При разходка с децата може да се срещне висока скала. На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги
превъзмог
не. Слез /Malva silvestris/ Децата могат да изберат някоя група слез, която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи и да я наблюдават. Те ще видят, че при изгрев слънце листата му са обърнати към изток, към обед са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез слънце - на запад. Това ще направи дълбоко впечатление на децата. Те ще проследят слеза през разните часове на деня. В една приказка ще им се разкаже за разговора между слеза и детето. Детето ще изкаже своето учудване от това, което е наблюдавало у слеза. Последният ще му разкаже, защо прави това,
към текста >>
10.
Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Приближавайте се до същинската храна. Като любиш, ти се храниш. Онзи, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори само, с думите си ще ти предаде отровата й. Ние имаме богатство, материал, трябва ни само запалка. Онзи, който ни обича, носи запалката. На този, когото обичаме, ние носим най-хубавата запалка. При Любовта нещата стават лесно, тя те прави досетлив, подсказва ти как да постъпиш и ти се радваш. Законът на Любовта гласи: дето е Любовта, всички препятствия се
превъзмог
ват, всичко, което е невъзможно, става възможно. Законът на Любовта те пази и освобождава. Щом дойде Любовта, човек се освобождава от всички страдания, терзания и пр. Те му стават приятни. Любовта е апотеоз на всичко в света. Нека Любовта да бъде във вас непреривен процес. Една сестра каза: - Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? - Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена. Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате
към текста >>
11.
Екскурзия на Витоша
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
тези скандалджии, те са изпратени да работят земята, а се бият и се смятат герои. “ Някои хора искат да станат светии. Те нямат понятие какво нещо е святост. Той трябва да възприеме Божествената светлина, да я разпръсва наоколо и да се образува ореол. Когато простиш на някого и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Дали заслужава или не, това ще го оставиш. Някой ти е неприятен. За Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да
превъзмог
неш това, тогава не си разбрал. Реши тази малка задача. С пет пари можеш да я решиш. А после става трудно, така че и с хиляди левове не може да я решиш. Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи. Господ не е от тези, които ще изявят любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и внесе своята мисъл в теб. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, ти трябва да внесеш твоята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия, защото много пъти се говори теоретически онова, което не се разбира. Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро. Ако вярваш,
към текста >>
12.
Желай непостижимото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Трябва да има едно разбиране за Бога. И това да стане като мярка. Идеята е да се образуват онези правилни връзки, които някога са съществували между човешката душа и Бога. Защото тогава ще имате постижение на Земята, ще постигнете това, което искате. Това е желанието на Бога. Да постигнете това, което желае вашата душа, или казано другояче, да постигнете това, което.Бог желае. То е едно и също нещо. В това е радостта. Щом имаш страдание, трябва да дойдеш до Божественото и един ден ще
превъзмог
неш страданието. Кой ще ме въодушеви в дадения случай? Като присъствува Бог, Той ще ме въодушеви. Онзи човек, в когото Бог живее, по какво се отличава? - Онзи, който съзнава че Бог е в него, той е цял маг. Като си махне ръката, всичко може да направи. Не само да мисли и чувствува, че Бог живее в него, но да не се колебае в мислите, чувствата и постъпките. Той има едно състояние без колебание. И тогава разполага. Когато човек е в хармония с Бога, когато изпълнява волята на Бога, тогава всичко за него ще се урежда. Тогава интуицията ще му показва какво да прави, как да действува, кой път да избере, винаги ще налучква правия път. Този прав път е волята на Бога в конкретния случай. И тогава той не трябва да бърза, защото, като бърза, ще развали работата. Например имаш да пътуваш. Отиваш на пазаря при автомобилите. Ти недей бърза да вземаш с тревога какъвто и да е автомобил, за да не изтървеш. Ти работи полека и отвътре ще ти се каже тъкмо в кой автомобил да пътуваш. Когато ти си в съгласие с
към текста >>
13.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
какво точно ми е приготвила неизбежната карма, вследствие на някаква мрачна моя постъпка в миналия ми живот. Така и не запитах Учителя. В началото на 1939 година станах търговски пътник. Тогава пласментът на стоките беше много затруднен. С кинематографическа скорост се нижеха събитията и очертаваха в Европа назряването на Втората световна война. Ние търговските пътници ходехме от град на град, за да търсим пазари за стоките, дошли отвън или произведени у нас, и само тук-там можехме да
превъзмог
нем натежалата инертност. В началото на 1941 година германските войски почнаха да минават през България към Гърция и пазарът скоро промени своя облик. Търсенето на стоки бързо се повиши, пазарът се активизира. Германското командване имаше право да печата български банкноти, раздаваше ги на своите войници и офицери, които ги харчеха без мярка и купуваха едва ли не всичко, за да го изпратят на своите близки в родината си. Пазарът се наводни с банкноти. Цените на стоките бързо се повишиха, като минаваха от ръка на ръка. Стигна се до куриозни случаи. Стока продавана от един търговец на едро, след като мине през няколко ръце, се връща пак при първия, но с много по-голяма стойност. Настана паника сред търговския свят. Всеки търсеше начин да вложи парите си в нещо по-ценно, каквото вече трудно се намираше. Моята професия - пласьор на стоки - стана излишна. Самите търговци плъзнаха да си търсят сами стоки, за да пласират натрупаните в ръцете им новички, току-що напечатани банкноти. Габрово, като един
към текста >>
14.
Слънце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
др.), успешни сделки с имоти, постъпване в учебно заведения. При неблагоприятни аспекти липсват възможности за всичко, което улеснява живота. Със Сатурн. При съвпад и неблагоприятни аспекти настъпва нарушение на здравето, заболявания, големи неприятности в живота и в службата като уволнение, неуспешни сделки, мъчителни състояния и др. При благоприятните аспект се наблюдават трудни успехи, възлагане на ръководна длъжност или успешни сделки, но свързани със сериозни обмисляния и с
превъзмог
ване на сериозни трудности. С Уран. При съвпад и благоприятни аспекти настъпват резки и неочаквани благоприятни събития в живота и в професията (повишение или преместване на по-добра работа), изненадващи възможности за добри и успешни сделки. При неблагоприятни аспекти се явяват резки неблагоприятни сътресения в живота - операции, катастрофи, понижения в службата, преместване на по-лоша работа, често уволнение или неудачни сделки. С Нептун. При съвпад и благоприятни аспекти настъпват изненадващи благоприятни събития (успешни пътувания с приятно прекарване), заемане на нова работа, възможност за влизане в учебно заведение, за нови сполучливи сделки или за женитба. При неблагоприятни аспекти се явяват пречки за пътувания, за успешни сделките, за постъпване на работа или в учебно заведение. С Плутон. При съвпад жизнените сили се парализират, здравето се нарушава, настъпват заболявания, а в живота се явяват неуспехи във всяко направление. При неблагоприятни аспекти настъпват големи и неприятни
към текста >>
15.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да
превъзмог
не себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема
към текста >>
16.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и
превъзмог
ване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да
превъзмог
нат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си?" Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност,
към текста >>
17.
Пророк Йона
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
рибата три дни и три нощи." По-нататък се описва състоянието на Иона в корема на голямата риба, където той преживява състоянието на ада и се моли на Господа да го избави. На края на главата се казва: „Спасението е от Господа. И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата." В тези две глави се описва едно Посвещение в течение на което посвещаваният е три дни и три нощи в летаргичен сън, и през това време душата му минава през ада и изпитва всичките му ужаси, за да ги победи и
превъзмог
не. И когато
превъзмог
не и победи силите на нисшата си природа, тогава идва спасението от Господа. Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението. Онзи, който не може да
превъзмог
не ада, в който влиза, който не може да
превъзмог
не нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя. които издава заповед всички да се покаят и да се обърнат към
към текста >>
18.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя
превъзмог
ва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и
превъзмог
нала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта."
към текста >>
19.
Еклесиаст (Проповедникът)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
казах, в „Еклесиаст" Соломон говори като разочарован от Мъдростта, от окултното знание. Пътят на Мъдростта е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да
превъзмог
не много повече неща в себе си, което ако не може да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изживее големи страдания. Такъв случай е описан в романа „Занони" с Глиндон, който искаше да стане ученик на окултната наука, но не можа да издържи и най-елементарния изпит. Има и действителни такива случаи със стремящи се в пътя, които се разочароват от изпитите и отпадат. Те започват да пишат и говорят против изпитите. Ще дам някои мисли от „Еклесиаст", за да се види състоянието на Соломон. Учителят казва, че когато Соломон е писал „Еклесиаст", се е намирал под влиянието на Сатурн. „Еклесиаст" започва с думите: „Суета на суетите и всичко е суета." И после казва: „Което е станало, то е, което ще стане, и което се е направило, то е, което ще се направи. И няма нищо ново под Слънцето." И по- нататък по-конкретно изказва разочарованието си. като казва: „И дадох сърцето си. за да издиря, и да изпитам чрез Мъдростта за всичко, що бива под небето. Този тежък труд даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Видях всичките дела, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа." Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофел при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до
към текста >>
20.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
отношение към жизнената сила, към етерното тяло. Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз. Петото блаженство е казано от Христос по повод питането на Йоан, Той ли е Христос. И Той казва: "Блажен е, който не се съблазни в Мене". На него отговаря горкото, казано по повод на съблазните: "Невъзможно е съблазните да не дойдат, но горко чрез когото дойдат". Това блаженство има отношение към раждането на висшето Аз в човека -
превъзмог
ване на низшето аз и раждането на висшето Аз, което е Христос. Следните блаженства тогава могат да ни покажат степенуваното развитие на висшето същество в човека. В следващото блаженство се казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: Мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха". От тази мисъл се вижда, че в учениците на Христос се събужда едно ново ясновидство, което ги прави способни да виждат Бога в човека, докато древните пророци и ясновидци виждаха възвишените духовни Същества, но не виждаха Бога в човека. На жените Христос казва: "Блажени тези, които слушат Словото Божие и го пазят". Това са тези, които са дали място на Словото Божие в душите си и които чуват Словото Божие, което говори на човешките души. Следващото блаженство е едно тържествено поучение на учениците и се отнася до второто идване на Христос, което изисква будност от страна на човека за духовните явления в
към текста >>
21.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да
превъзмог
не всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя. Първите християни, като се почне от апостолите, като приеха окултните идеи, които Христос им предаде, приеха в себе си и силите, и енергиите, които тези идеи носеха в себе си. А всяка една енергия трябва да се впрегне на работа, иначе тя ще предизвика експлозия. А енергиите, които бяха вложени в идеите на Христос се турят в работа, като се приложат тези идеи в живота. И понеже първите християни не приложиха идеите, които Христос им даде, енергиите, които те носеха се подпушиха
към текста >>
22.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи
превъзмог
ването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да
към текста >>
23.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да
превъзмог
не този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за
превъзмог
ване. Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества. Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност. Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението. Другата страна на
към текста >>
24.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е
превъзмог
ване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър
към текста >>
25.
9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да
превъзмог
не много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа. Затова е тесен този Път, защото в него много се иска от човека. Но затова пък той получава в наград; Вечния Живот. След това Христос казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са пълни с грабеж". - Това Христос казва на учениците, понеже те влизат във връзка с духовете, да ги различават. Защото зад всеки пророк стоят духове. Затова Христос предупреждава тези, които тръгват в Пътя и влизат във връзка с духовния свят, да се пазят от контакта с лъжливите духове, които са облечени отвън с овчи дрехи, т.е. говорят за Любов, за братство и ред идеални работи, но са вълци в овчи кожи. Преди това в 6та глава, от 19-ти стих нататък Христос предупреждава учениците да не събират съкровища на Земята, защото където е съкровището, там ще бъде и сърцето на човека. А сърцето на ученика трябва
към текста >>
26.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха." /19;11-12/. 20. Някои юдеи, които се занимавали с магия, при изгонване на духове се опитали чрез произнасянето на Името на Исуса Христа да изгонват лоши духове, казвайки: Заклевам те в Името на Исуса Христа, когото Павел проповядва. "Но еднаж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата,
превъзмог
на над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи, и гърци, и страх обзе всички тях, и Името на Господа Исуса се е възвеличаваше."/19;15-17/ Тук ни е показано, че не всеки може да си служи с Името на Исуса Христа като магическа формула против духовете. Затова се иска човек да е подготвен и да е във връзка с Христа, Който чрез него да извърши това, което се иска. Затова Духът казва: Признавам Исуса и Павла, но тебе не познавам. Това се отнася за всички окултни формули - за да ги употребява човек с успех, трябва да е вътрешно подготвен, чист и безкористен, в противен случай те ще произведат обратен резултат. "Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше 15 хиляди сребърника." /19;19/. Цитирам този пасаж, понеже някои твърдят, че Павел събрал магически книги в Ефес и ги изгорил. А истината е тази, че повярвалите в Господа Исуса Христа, които
към текста >>
27.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
реалности. След това идва светът на хармонията на сферите, възприеман от този, който има духовен слух. Тази небесна хармония е представена от седемте Тръби. После идва срещата с духовните същества и седемте Чаши на Гнева, които представят това, което трябва да бъде отхвърлено от човека, за да добие достъп до Духа. Противоположното на Божията Любов е Божият Гняв. Истинският образ на Божията Любов, която движи света напред, може да се съзерцава в тази трета сфера от този, който е
превъзмог
нал седемте Чаши на Гнева. Така посветеният е воден полека-лека през стъпалата и сферите на неговото Посвещение. Така в седемте Послания имаме най-висшето във физическия свят. В седемте Печата се дава това, което принадлежи на астралния свят. В седемте Тръби се дава това, което се отнася до висшия духовен свят, а в седемте Чаши на Гнева това, което трябва да бъде отхвърлено от човека, за да добие той достъп до най-висшето стъпало на Духа. Така ние виждаме как Св. Йоан, като на крилата на Орел, описва все по-високи и по-високи кръгове и ни издига все по-нагоре във висшите сфери на Битието, като започва полета си от физическия свят, преминава през астралния свят и се издига чрез Тръбите в менталния свят и чрез Чашите на Божия Гняв се издига до най-висшия достъпен за човека Божествен
към текста >>
28.
XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В бъдеще, когато човек достигне по-висока степен на развитие, когато той ще бъде по-одухотворен, той ще притежава необходимата зрелост, за да се присъедини отново към условията на живот, които съществуват на Слънцето. Той ще може отново да поеме ритъма на Слънцето. Тогава Земята ще се съедини отново със Слънцето. Що се отнася до силите на Луната, които по-рано са били необходими за възпиране на еволюцията, те ще бъдат тогава задмината фаза и не ще има вече нужда от тях. Те ще бъдат
превъзмог
нати. В това време човек ще се съедини със Слънцето, ще живее в лоното на една одухотворена Земя, съединила се със Слънцето, и той ще господства над Лунните сили. Тогава Слънчевите сили ще вземат надмощие над Земно-лунните сили. Знаем от Учителя, че човек, в своето развитие, се намира под влиянието на две сили - силите на Слънцето и силите на Земята-Луна. Тенденцията на развитието е Слънчевите сили да вземат надмощие. Жената, облечена в Слънце, за която говори Апокалипсисът, ни показва момента, когато Слънчевите сили са взели пълно господство в човешката душа, в човешкото развитие, и човек е станал господар на нисшите Земни сили, представени от Луната. Учителя казва, че Жената, облечена в Слънце, е бялата раса, която се мъчи да роди новото човечество. Ho това е само началото на това, което трябва да стане - именно, човек да бъде напълно под влиянието на Слънчевите сили и да стане господар на Земно-луниите сили. В бялата раса се вижда вече преобладаващото влияние на Слънчевите сили. В една
към текста >>
29.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е
превъзмог
нал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност. Те няма да преживеят никаква мъка. Те ще видят физическото тяло да се откъсва и да пада от тях, както пада една кора от дърво. От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото същество. Благодарение на помощта на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонично с астралното тяло и такъв човек не изпитва желания и нужди, присъщи на физическото тяло. Хората ще продължават да живеят върху етерната Земя
към текста >>
30.
3. Трети Аркан: ИЗИС, УРАНИЯ ИЛИ ХОРУС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Духа и Вълната на Живота . Потокът на Духа блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да се потопят в материята, да се родят в нея, за да я пробудят и да се развият чрез борба. В царството на материята те се очистват от опетнение и се изкачват чисти и прояснени в Царството на Живота на Бога. Там те остават, докато отново бъдат привлечени надолу, за да придобият нови опитности в едно ново въплъщение в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез
превъзмог
ване на трудностите да придобият нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и слизат надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирала. Колкото по-далече стигат, толкова повече светят те с любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях, докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с Великия Праогън, без да изгубват своята индивидуалност. Това е великият скок. Чрез своето слизане надолу в материята духовете не само ускоряват своето развитие, но те упражняват също едно облагородяващо, одухотворяващо влияние върху материята, с която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми, от които те временно са приети. Тези материални форми са проява на великата Вълна на Живота, която също така се разлива към все по-съвършени форми на живот. Тези две спирали — Потокът на духовете и Вълната на Живота, които вървят една до друга, винаги докосвайки се, образуват еволюцията на Всемира. Но има един по-къс Път от естествения, който
към текста >>
31.
6. Шести Аркан: ДВАТА ПЪТЯ или Влюбеният
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
висшата и нисшата природа на човека, когато той е влязъл вече в Пътя на окултното развитие. Защото с влизането в Пътя, отрицателните сили също се пробуждат заедно с положителните и ученикът в тази фаза се намира пред една голяма борба. Той трябва да победи нисшата природа, да се откаже от радостите, причинени от чувствените удоволствия и да даде път на Божественото в себе си, с което той влиза в Пътя на Добродетелта и Мъдростта. Когато ученикът е минал през ред изпитания и ги е
превъзмог
нал, събудил е ред сили и добродетели в себе си, заедно с това се събужда и чувствената природа, събужда се нагонът за размножаване, събуждат се половите сили. които винаги могат да се пробудят в Пътя на Живота. Има също и невидими същества от нисша еволюция, които се радват на чувствените и страстни желания на хората и се хранят от изпаренията на семената и кръвта, и затова усилват и възбуждат страстните и плътски желания на хората. Затова ученикът трябва да бъде господар на своите мисли и чувства, за да може да се предпази от внушенията на тези ниски същества. Силите на инстинкта за размножаване са едно благословение, ако те бъдат правилно ръководени и използвани. Те не са създадени за удовлетворяване на повърхностни чувствени наслади, но за продължаване на човешкия род, понеже човешкият род трябва да продължава своето съществуване и да се развива. С това човек изпълнява Божията Воля, за което се благославя. Но повече отговаря на Божествената Воля, ако тези сокове на сили бъдат преработени
към текста >>
32.
7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
е знак за победа, а скиптъра символизира Духа, Разума. Един квадрат, символ на материята, с един триъгълник над него, символ на Ума и на Духа, обкръжен с един кръг, символ на Вечността, означава непрекъснатото вечно господство на Ума върху силите на материята. Два сфинкса, единият бял, а другият черен, са впрегнати в колесницата. Белият символизира доброто, а черният злото. Белият сфинкс е победител, а черният е победен, но и двата са станали служители на мъдреца, който е
превъзмог
нал изпитанията и трудностите. Когато ученикът, в Пътя на своето окултно развитие, достигне до тази фаза. символизирана от този Аркан, тогава му се разкрива следното: картините, представящи Арканите, произлизат една от друга. Тайнствени пътища водят между тях. В тази Книга владее магическа система, която се основава върху съотношението на числата. Седмата картина ни показва Пътя на Озирис, на побеждаващия Дух. Той минава през цялата Книга наХермес от картина първа до картина 19 и съдържа следните картини: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19-всичко седем картини. Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е на Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че познаването на тези закони дават на човека власт и авторитет. Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да
към текста >>
33.
9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Живота. А той има нужда от опора, защото той е още човек и в него говори не само гласът на неговия дух, но и животинските нужди на неговото тяло, както и най-фините изисквания на душата, без да говорим за онова, което идва отвън към него. Той може да се поколебае в своето решение, затова той се нуждае от тоягата, за да стои здраво и сигурно на краката си. Знанието за великата еволюция на всички неща му помага да види някои мисли, изкушения и грижи с вечната Светлина и чрез това да
превъзмог
не превратните течения. Мисълта, че неговата тояга ще се превърне в царски скиптър след свършване на пътуването през Пустинята му дава сила и го държи изправен. Неговата лампа представя една забулена, поверена на него светлина, т.е. съзнанието, дадено му от по-висшите същества, което осветява пътя му на Пилигрим, дава му възможност да вижда камъните, траповете и змиите на своя път, за да не се спъва и да ги избягва. Лампата не осветява целия Път, тя осветява само една част от него, защото ако Пилигримът би видял целия Път, може би при вида на всички мъчнотии, изпитания и опасности той би изгубил смелостта си. Затова Пътят му се показва само крачка след крачка и всеки ден има своите трудности. В тази фаза на своето развитие, когато е пред Прага на Посвещението, ученикът се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Когато завършиш учението, ще получиш указания във връзка с Посвещението, което ти предстои. Аз ще те заведа най-първо в света на сенките и след това в света на вечната Светлина,
към текста >>
34.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях. Лъвът, укротен от девицата, показва, че като влезе съзнателно в невидимия свят, ученикът ще се срещне с ужасни и силни същества, но със своята чистота и девственост той ще ги укроти. Действието на доброто, възвишеното, светлината, които ученикът ще излъчва, ще бъдат по-силни, отколкото влиянието на ниските, тъмни и омразни подбуди на срещнатите същества. И тези същества ще бъдат
превъзмог
нати от силата на ученика, която той още може би не съзнава. Срещнатите същества ще легнат тогава пред краката на ученика и ще лижат ръцете му, и ще му отворят пътя за висшите светове. Тези същества са това, което в розенкройцерски смисъл се нарича Първият пазач на Прага към висшите светове. Тези неприятели на ученика не ще могат да му напакостят дотогава, докато може би и на него ще дойде определения час, в който той ще трябва да се принесе в жертва от любов към неприятелите си дори, за да им помогне. В такъв случай е възможно той, според предопределението на висшите същества, да бъде предаден на злите същества. И тогава те, без да знаят, ще изпълнят Божествения план. Картина единадесета е четвъртата картина от Пътя на Изида. След като ученикът събере знанието от ръкописите, което е показано в картина втора и постигне зрялост, за да приеме устното поучение, показано в картина пета, ще познае истината, посочена в картина осма, той ще развие в себе си магически сили, което е показано в картина
към текста >>
35.
12. Дванадесети Аркан ОБЕСЕНИЯТ или ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, изпитание, жертва за Идеята
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
му право, от красотата и блаженството в небесните сфери, след което слиза в мястото на мъчението, във вечния огън, мрака и страданието, за да цери, поучава и да съветва. Или второ, подтикнат и преизпълнен от любов, издигнатият дух пожелава, въпреки че той няма нужда вече от това за своето развитие, да се роди като човек, който много ще страда през това си прераждане, но да понася всичко с търпение и с прощение. Така той получава възможност да пречисти страдащите духове, да
превъзмог
ва злото и доброто, и да просвети тъмнината със светлината, която носи в себе си и се моли за престъпилите Закона. В Божествения свят този Аркан представя изявения Закон, Божественото наказание. В умствения свят — поуката за дълг чрез репресии, безумието и неговите производни, виновните и престъпни мисли. Във физическия свят - човешкото наказание, изтезанието, телесното мъчение, непрекъснатите пленничества, насилствената смърт или доброволно приетата смърт. В хороскопа този Аркан съветва: Отдай себе си за другите. това е Божествен Закон, но не очаквай признателност от хората. Дръж винаги душата си готова да се отчете към Вечния, защото една неочаквана и насилствена смърт поставя своите примки на твоя път. Но ако светът посяга на твоя живот, не издъхвай, без да простиш на своите неприятели. Този, който не прощава, се хвърля във Вечността, въоръжен с нож и се изгубва в нея, като потъва в своята собствена самота и
към текста >>
36.
21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да
превъзмог
не лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог. Всичко във всичко, т.е. сливане на човека с Божеството, а Божеството е Дух. Сборът от цифрите от шеста картина е 21, т.е. 3. Значи пак сме в свещения кръг. Числото 3 е число на Духа, числото 6 е число на Любовта, която е Бог; тя е атрибут на Бога, на Духа. който е символизиран с тройката. Свещеният сбор на цифрите от девета картина е 45, което е равно на 9. Тук кръгът се затваря и
към текста >>
37.
Какво нещо е апокрифна книжнина
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само хора с високи идеали, които считат за свещени, и със силен характер могат да се жертват за своите идеи. А богомилите бяха готови на всички жертви за своите идеи. Богомилите имаха за задача да създадат новия тип човек, човека-християнин в неговия първичен и дълбок смисъл, човек, който да прилага в живота си Учението на Христа. Те са имали методи, чрез които са влизали в непосредствена връзка с Христа и с великите разумни същества на Космоса, което им е давало сила да могат да
превъзмог
нат всички изпитания и страдания с радост. Затова те са се наричали християни, а техните противници са ги наричали еретици. Като християни те са се стремили да подражават в живота си на Христа и затова са прилагали всичко, каквото Той е казал и са правили всичко, каквото Той е правил. В 35-ти стих от първата глава от Евангелието на Марка се казва: "На сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе и отиде в уединено място и там се молеше." С това е показано, че Христос, макар и Бог, въплътен в плът, имал нужда да се моли, за да поддържа връзката си с духовните сили, които се изливали чрез Него върху човечеството. И Той се е молил рано, преди изгрев слънце, когато приливът на жизнената енергия е бил най-силен. И ако Христос е правил това, колко повече ние трябва да го правим? И богомилите, като християни, са подражавали на Христа в това отношение. Те са посрещали изгрева на слънцето с песни и молитви. И Учителя ни предаде тази тайна на ранното посрещане на слънцето с песни и молитви. А
към текста >>
38.
26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
и да засилим светлината на нашия ум. Това струва повече от всичкото богатство в света. Понеже всички богатства зависят от нашия ум, а човешкият ум не зависи от богатствата. Ако ние мислим, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена. Ако ние не сме господари на своята съдба, за какво ще се борим? Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги
превъзмог
нем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който
към текста >>
39.
9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се
превъзмог
не. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата. Природата всякога ни дава сигнали за онова, което ни очаква. Целият живот на човека е обусловен и се регулира от разумните природни закони, и напълно е определено, какво може да стане с човека в даден случай. Човек не създава своето бъдеще, но той сега изработва условията за бъдещето си. Онова, което е вложено в него, той го разработва сега. Ако останеше ние сами да създаваме нашия живот, според нашите разбирания, то нищо нямаше да излезе от нас. Но има нещо вложено в нас, което сега трябва да се развива. Животът на земята е едно временно училище, и вие в туй училище няма да показвате своето знание, а
към текста >>
40.
12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да
превъзмог
не егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този
към текста >>
41.
2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и
превъзмог
ване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще
към текста >>
42.
5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата)
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
съзнание, че нашият живот е под вещото ръководство на едно Висше съзнание, което прониква нашето съзнание. И ако ние държим съзнанието си будно, има едно чувство в нас, което винаги ще ни държи във връзка с това Висше съзнание, което ни ръководи и напътства в живота. Ако в живота ни идват несрети, те се дължат на това, че не слушаме нашепванията на това Висше съзнание. Това е, което хората наричат интуиция. Когато човек е верен на този вътрешен глас, той разбира живота и
превъзмог
ва с оптимизъм всички препятствия, защото разбира закона за отношението между причините и следствията и винаги се съобразява в живота си да мисли, чувства и постъпва по онзи начин, който ще му даде най-добрите резултати. И във физическия си живот той пак се придържа към същия принцип. За да бъде здрав и жизнеспособен, трябва да знае как да диша, как и с какво да се храни, защото храната до голяма степен определя направлението на нашия живот. Например, ако храните един човек 10 години със заешко месо, той ще стане толкова страхлив, че и от сянката си ще се плаши. Всяка една храна ни предава онези качества, които е имало съществото, от което я вземаме. Ако едни хора се хранят с нездравословна храна, те създават нещастие не само на себе си, но и на ред бъдещи поколения. Сега в някои европейски държави работи идеята да не се дава на нежизнеспособните да се размножават, за да може да се създаде една здрава и жизнеспособна раса. Идеята е хубава, но пътя и средствата, с които си служат германците
към текста >>
43.
9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и
превъзмог
не противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да
към текста >>
44.
10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
един естествен процес в природата. Съвременната механика казва, че без налягане не може да се образува никаква машина и никакво движение. По този закон всички противоречия, които природата е внесла в нашия живот, целесъобразно ги е внесла, за да служат като условие за нашето повдигане. Но съвременните хора, които не мислят, а живеят само по влечението на своето сърце, търсят лесния път, без мъчнотии и страдания. Има такъв път, но той е път на израждането и смъртта. Само в пътя на
превъзмог
ване на противоречията се крие залога за нашето повдигане и постижение. А
превъзмог
ва силния, който има живот и знание и е свободен. И тъй - Любовта да бъде път за вашия живот, Мъдростта да бъде път за вашето знание и Истината да бъде път за вашата свобода. Това е новата наука, която трябва да приложите и в която ще имате всички постижения, към които се стремите в света. По беседа от Учителя, държана на 23 юни 1935
към текста >>
45.
Упражнение за приложение на закона на внушението
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
ухото. Ще броиш точно сто пъти. Всички няма да изберете думата “чистя”, но ще изберете някоя друга дума, като например “ще нареждам”, “ще пълня”, “ще изпразвам” , “ще мия”. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребявате думите: “ще воювам”, “ще изправям” и прочее. Питат: “Може ли думата “ще уча”? Във вторник не се учи. Учениците много добре знаят тази философия. Впрочем през всеки ден има няколко часа за учене. За вторник подхождат думите: “ще побеждавам”, “ще
превъзмог
вам”, “ще напредвам”, “ще ставам” и други. За сряда подхожда думата “ще уча” и други подобни. Всеки сам ще си избира думите, според характера на деня. Тези думи трябва да бъдат силни в съзнанието ви. Ще си ги поясните и ще си ги запишете в едно тефтерче. Значи всяка дума ще произнесете по триста пъти. Седем дена по триста пъти правят две хиляди и сто пъти. Това са малки опити, които ако изпълните добре, ще имате добър резултат. Те са подготовка за по-големи работи, които ви предстоят в
към текста >>
46.
Условия за успех в работата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Условия за успех в работата. За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разумност и интуиция. Има ли тези качества, каквато работа и да започне, той ще има добър резултат. Развивайте всичките си чувства и способности, за да постигнете желанията си. Като работите върху себе си, вие ще се натъкнете на мъчнотии, които може да
превъзмог
нете със самообладание. Човек трябва да има самообладание, лесно да се справя с гнева, с обидата и униженията. Който може да се владее, той е постигнал много нещо. Не можеш да бъдеш ученик, ако нямаш самообладание. Какъв смисъл има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш равновесието си? Щом се разгневиш, ще изгубиш всичко, каквото си придобил. В края на краищата знанието ще ти бъде товар, а не благо. Стремете се към положителното знание, което да приложите в ежедневния си живот. Това знание ви е нужно да се справите с малките мъчнотии. Ако можете да се справите с тях, те ще ви покажат пътя за справяне с големите мъчнотии. Искате ли да бъдете ученици на Великия живот и да го разбирате, започнете с разрешаването на малките задачи. Не работите ли по този начин, ще изпаднете в песимизъм. Това показва, че сте дали път на своите лични, користолюбиви чувства – страх, безнадеждност, безверие, недоволство и т. н. Разумните Същества противодействат на вашите криви разбирания и в желанието си да ви изправят струва ви се, че те ви противодействат. Те само искат да ви отклонят от
към текста >>
47.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
сравнява със земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, го сгромолясва и сравнява със земята. Много такива примери има в историята. Такъв е например пътят на Наполеон, а също и на Хитлер. Както бързо се издигат, още по-бързо се сгромолясват и то в момент, когато се мислят за неуязвими. Така действа Сатурн. Повечето хора, които са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, са минали през всички негови територии и
превъзмог
вайки низшата си природа са се издигнали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее Слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа, като започнем от големите дипломати и политици, минем през крупните финансисти и стигнем надолу до миньорите и земеделските работници, все под знака на Сатурн. Под него спадат и печатарите, които работят с олово - метала на Сатурн. УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като
към текста >>
48.
8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още от онзи дом и знак, в който се намират най-много планети - при това силни. На този въпрос ще се върнем по-късно. Един аспект, образуван от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от кардинални или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей), може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се
превъзмог
нат. Докато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисиге, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети. Когато две планети са взаимно разположени, тоест всяка се намира в знака, повлиян от другата, те действат като съвпад. Това е общо положение, което има своите тънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам. Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти, са следните: Съвпад , който има орбис 0-5 градуса между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°. Между Слънцето и Луната, от една страна, и планетите от друга, орбисът е 10°. Следователно съвпадът е аспект, който се образува между две или повече планети, когато са близко една до друга - било в един и същ знак или в съседни знаци. Някои астролози поддържат, че съвпадът в един и същи знак е по-силен от съвпада,
към текста >>
49.
32–ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
вашата сила. Това изпитание ви е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който след като го разрешите, ще станете по-силни. Ще знаете, всяко препятствие в живота на Ученика е специфичен акт, насочен с цел да го избави от едно голямо зло. Затова трябва да се благодарите на Бога. Не е лесно да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота. Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш. Ученикът може да
превъзмог
не всички мъчнотии. У вас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да
превъзмог
нете. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да изучавате астрономия и астрология, трябва да
превъзмог
нете всички мъчнотии в живота си. Само Ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик. Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във Великото, което те крият, ти можеш да бъдеш Ученик. 57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. На второ място седят Новозаветните, на трето - Праведните, а на последно място е Ученикът. Не можеш ли да вземеш последното място, Ученик не можеш да
към текста >>
50.
42-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
цари и да събужда умовете ви, да даде подтик на сърцата ви и да изцери всички ваши недъзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, за да можете да възприемете Любовта и да я приложите в живота, понеже се намираме в условия много трудни за сега. И в цяла Европа се предвижда, че Учениците на Окултизма ще минат през много трудни изпити. 49. Сега вие, като Ученици, трябва да имате увереност. На Окултния Ученик е необходима вътрешна самоувереност, т.е. да знаете, че можете да победите и
превъзмог
нете всички мъчнотии, които съществуват във вашия живот. 50. Сега у вас има ред отрицателни черти, които ви пречат във вашата работа като Ученици. Така между вас има завист, която ви препятства. Второ, между вас има бели лъжи. Трето - между вас има леност. Четвърто - никога не гледате с добро око на другите. Ако някой се заеме да работи, вие се натрупвате да разваляте и казвате: Без нас не може да работиш. Ще работите, за да се освободите от тези слабости, които са една пречка в пътя на вашето Окултно развитие. Когато някой от вас предприеме някаква работа, съдействувайте му всички морално, като му изпратите една добра мисъл с пожелание за успех. 51. Като Ученици в Школата вие имате известни задължения. Вие имате задължения не от сега, а от далечното минало и сега трябва да ги изпълните, трябва да ги завършите. Колко пъти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега може да напуснете задачата си. Сега тази ваша задача вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вътре,
към текста >>
51.
61-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
което дяволът ви туря отгоре, е първата превръзка. Затова мълчете си, работете разумно отдолу и когато създадете новите условия, старата превръзка сама по себе си ще падне. Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си. Само тъй се създава човешкият характер. Трябва да знаете, че само онези хора са създали от себе си велик характер, които са издържали, които са
превъзмог
нали неблагоприятните условия на живота си. И Писанието казва: Когото Бог обича, поставя го в неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни. Ако сега имате неблагоприятни условия, то е, защото Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за вбъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво. 414. Пак за Ученика и лекарите. Като имате някаква болест, най-първо ще се определите в себе си на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грешни, ще викате един, двама и десет лекари, докато ви помогнат. Ако служите на Бога, нито един лекар няма да викате, не се плашете. Болестта за вас има съвсем друго предназначение. Ще ви кажа едно правило: В света Бог всичко е предвидил. Всичко абсолютно става за добро. Това трябва да знаете. Не мислете, че Господ е намислил да направи някому зло или да му изпрати някакво нещастие. Злото идва, защото вие мислите, че ще ви сполети някакво зло, та привличате тези сили. 485. Правило. Ще се стремите да използвате разумно енергиите,
към текста >>
52.
АЗ И ДРУГИТЕ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
за да се изправиш. * Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? - Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” - Това ще трябва да бъде мярката. * Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта
превъзмог
ва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора. * Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка. * Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство. * Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен. * Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да
към текста >>
53.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
върнах неусетно в къщи. Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град". На следния ден я разказах на децата в училището. Те я харесаха и искаха да я повтарям дни наред. След някой ден, все така по пътя, измислих приказката за „Живота на едно камъче", после „Снежната царица и първото кокиче" и т.н. Скоро във вестник „Нови дни" започнаха да излизат мои приказки. В дъжд, в сняг, в мраз ... вървях усмихната и мислено разговарях с моите герои от приказките. Условията се
превъзмог
ват, когато човек мисли за нещо полезно и не се оплаква. „Всяко изпитание идва за добро" - беше ми казал
към текста >>
54.
Човек
 
- Георги Радев (1900–1940)
сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по- голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го
превъзмог
не. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в Себе Си, е създал човека. Ала със създаването на човека, са се явили и страданията в Космоса. Защото там, където има ограничение, има и страдания. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него (ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява), щяхте да видите колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материално същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо у човека, което
към текста >>
55.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги
превъзмог
не чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те
към текста >>
56.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
на слънцето, за да отида на „Изгрева", правя гимнастическите упражнения и през целия ден съм бодра. Интересно и поучително беше да се чуе от устата на новодошлия в Братството как приема новата култура на живот и взаимоотношения, затова я запитахме: - А как постигна това, отначало не ти ли беше трудно? - Да, но вече не бях сама и имаше за какво да се боря. Всичко започна, когато научих за благотворното влияние на утринните слънчеви лъчи. След това с усилията, които правех, за да
превъзмог
на слабостта си, развих волята си и открих, че имам по-големи възможности. Веднаж Учителя каза: „Определи си преди лягане часа, в който искаш да станеш." Докато водехме този разговор, неусетно бяхме минали през боровата гора и вече крачехме по пътя за село Симеоново. Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи. Пристигнахме навреме, за да видим един великолепен изгрев. Слънцето показа за миг своя вестител и изпрати първия си лъч, който избликна от брилянтен фокус. После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас. След това бавно потегли по небесния си път. Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос. Тогава някъде отвъд долавяш зрящата виделина на вечността. Тревите около нас се
към текста >>
57.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
предел на своето отдалечаване от Бога, допуснато от небето. Тогава в човека се пробужда индивидуалното съзнание, прави един обратен завой и отправя взора си към Бога - своя Отец. Христос идва на Земята при инволюционното развитие на човечеството, преди то да е достигнало най-ниската точка на падението си. Той дава мощен тласък на човешкото подсъзнание, та когато човек стигне до дъното на своето падение, да има сили да започне да се изкачва и мине в пътя на еволюцията. Тогава той ще
превъзмог
не личния си живот и ще прояви живота за Цялото, като победи насилието и безлюбие- то и влезе в Любовта и Свободата. Христос със своите беседи, държани в Палестина, подготвя пробудените умове да тръгнат в пътя на правилноторазвитие, на Любовта и Жертвата - да минат по Неговия труден път. Това е пътят на вътрешния кръг на Пентаграма, пътят в Школата, който може да се измине само с помощта на Христовия Дух. Учителя казва, че в средния кръг е написано: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен." /16 стих, 3 глава от Йоана/ Този стих в Пентаграма е невидим, но е абсолютно необходим в пътя на ученика. Когато човек иска да познае Бога и да се слее с Него, той напуща физическата си форма - къщата, дадена му от Бога, и тогава душата му трябва да каже: „Отивам да търся Царството Божие и Неговата Правда." Братята, които го изпращат на гробищата, трябва да кажат на душата му да излезе от тялото преди заравянето,
към текста >>
58.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако запитате старите жители на Устово за произхода на именованието на тяхното селце, те ще ви го обяснят с образуваното устие при вливането на двете реки. Отговаря ли това на истината, трудно е да се каже. Приемливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопското население и
превъзмог
ването на тъмните сили от светлото начало, вместо противопоставяне и взаимоунищожение на две поляризирани същности - черното начало - злото и бялото начало - доброто. В този родопски кът природата е подсказала как чрез преливането на двете начала в една всеобемаща същност може да се получи единството на противоположностите. Двете реки, взаимно обединили се, образуват устие, което може да бъде схванато като символ на ново начало от по-висока степен. В турските официални книги и между мохамеданското население в Родопите Устово се е наричало Четак или Читак и затова някои1 считат, че етимологически името Устово е произлязло от турската дума четал (раздвоение, устие) още повече, че мястото, където се събират Бяла и Черна река е известно всред народа като „Четала". Ето още една етимологическа версия, която по своя символизъм не би била далече от първото тълкувание. Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата. В здрача на едва
към текста >>
59.
Годините от 1909 до 1915
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
да кажем, че всички религии и учители до появата на Исус от Назарет, Който е Христос, включително и целият „стар завет“ в Библията е подготовка за идването на Христос. Учителят на Бялото Братство научи своите ученици да вярват не само в „Христа разпнатаго“, но и във вечно живия Христос, Словото на Когото се мъчат с големи усилия върху себе си да го направят практика във всекидневния си бит. Те са научени да мислят, че учителите на човечеството до Христа са възвишени човешки души,
превъзмог
нали всичко, извървяли трудния каменист път на еволюцията и станали светила на дадени народи, но Христос е дошъл направо от сърцето на вечния, вездесъщ и необхватен в човешката размисъл Творец. Христос е Син Божий! Той е една синтезирана същност на Твореца, за да може да мислим по някакъв начин за този Творец, тъй като без Христа никога не бихме се домогнали със своята размисъл до безпределното, което има безкрайно много дименсии и необозримо величие. Така работи Учителят от 1900 до 1915 г., когато България ще се намеси в Първата световна война. По-късно тези събори бяха подновени от 1922 г., която остана като една от забележителните години в живота на Братството, тъй като през тази година Учителят откри окултната школа. Тази школа пое в себе си всичко, което предстоеше да се извърши от Братството, а то е така грамадно, толкова могъщо и старателно скрито от тривиалните погледи и приказки на всички хора на тогавашното и по-късните поколения, които нямат понятие от духовен живот. 1909 година.
към текста >>
60.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да
превъзмог
ваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо,
към текста >>
61.
Любовта, която трябва да познаем
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят. Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието,
превъзмог
нали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава. Ако има такова явление, Любовта, която си е отишла, не е любовта, за която говорим тук. Не казвайте, че няма какво да обичате. Като минете
към текста >>
62.
55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА?
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
да строи Царството Божие на земята. Започва с Любовта. Единицата е Бог, деветката е Любовта. Влизаме в XXI век — сборът е 3 — приложение на Любовта или изграждане Царството Божие на Земята, първо в съзнанието ни — познанието на Бога и откриване пътя и методите за работа. Работа с Любов — Бог да присъства във всичко, което вършим. Лидия ми пише от Париж: — Какво е Иван за теб и какво си ти за него? Иван е експерименталното поле за мен, да проверя силата на любовта си, вярата си и
превъзмог
ване на лошите условия. — А какво съм аз за Иван? Условие за развитие. Учителят казва: "Ако обичате един човек, ще му създадете условия за развитие и постижение." Да съзнаем положителната страна на живота си. 15.11.1997 г. 4
към текста >>
63.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
учил философия в Германия, след това ученик на д-р Рудолф Щайнер, родоначалника на антропософията, който в края на десетилетието започва да изпълнява функциите на личен секретар на П. Дънов. Идването на подобни хора в Братството е показател за авторитета на движението по онова време и служи като стимул за възникването на нови организационни форми. Голямата цел, която бива преследвана с изграждането на "Изгрева", е той да бъде превърнат в "школа на братското сдружаване, в която човек да
превъзмог
не и завладее низшата си природа и пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа". Основни занимания на обитателите са трудът за общото благо и за личното самоусъвършенстване. През 1928 г. съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул. "Опълченска" № 66. Това събитие ознаменува официалното начало на живота на селището. Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в "Изгрева". По този начин бива решен един генерален проблем - създаването на постоянен център на ББ, истинска база за социален експеримент. "Изгрева" се превръща в реално лице на движението - място, където всеки заинтересуван може да види с очите си резултатите от усилията на П. Дънов, а всеки негов последовател - да участва
към текста >>
64.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор. Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското Свещено Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг
превъзмог
ва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество. И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване. 2. Библията – Слово Божие: „Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, Който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им е диктувал да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст или с една ръка? Тъй че и свещената Книга не
към текста >>
65.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
 
- Константин Златев
по-точно – безстрашните служители на Божията всепобедна Правда и Любов. Те започват от малкото и завършват с голямото: „Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи“ (Учителят П. Дънов). Служението на храбрите, обаче, освен всичко останало, трябва да бъде и разумно. Разумността в случая предполага топлина на чувствата, светлина в мислите, хармония със самия себе си и със света като цяло и подем в духовното израстване на човека. Израстване, което
превъзмог
ва границите на времето и пространството и оставя своя златен отпечатък във Вечността. Учителят П. Дънов е изразил всичко това по следния начин: „Тази вечер ще изпратите едно топло чувство и една светла мисъл към невидимия свят за повдигане на вашата душа. Не на тялото, а на душата, не във времето, а за вечното. Тази вечер в хармония да бъдете със себе си и всички. От всички се иска едно разумно служене (курсивът мой – К.З.).“ Рано или късно разумното служение довежда ученика до придобиване на Божествената Мъдрост и Любов. Той се научава да върши всичко по възможно най-добрия начин – сякаш го върши за Бога. Когато е в духовната Школа или в училището на живота, се учи най-усърдно и прилежно. Прилага наученото с последователност и всеотдайност, отдавайки всичките си физически, нравствени и душевни сили за проявлението на великата съзидателна Любов на Всевишния. Той е открил смисъла на своето съществувание и земното му битие е преизпълнено с Божествено съдържание, с музиката на космическите
към текста >>
66.
Работа на съзнанието и психическо чистене
 
- Павел Желязков
от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро и кое зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използуват разумно. Ние не трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да
превъзмог
не това изкушение? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да
превъзмог
не това изкушение? Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения." Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства,
към текста >>
67.
Психотерапия на уязвимата психика
 
- Павел Желязков
на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние. Ако разкрием причините и намерим смисъла на своето тревожно състояние, ще успокоим чувствата си, ще сменим състоянието сц и една мека и приятна светлинка ще затрепти в съзнанието ни. И ще си кажем: „Нищо още не е загубено, животът тепърва ще ни предложи нови и дори по-добри възможности." Така ние извършваме един морален акт на вътрешно преобразуване и
превъзмог
ване на депресия, след като сме претърпяли нездраво чуждо влияние или вследствие на неуспех в някакво начинание. Разнообразието е закон на младостта, на бликащия живот, докато еднообразието е закон на старостта, на пресъхналия извор. Чрез приложението в живота на законите, принципите и методите на духовните науки, окултният ученик може да поддържа богат вътрешен живот и устойчивост спрямо драмите и конфликтите в света. Това е обширна наука, неизчерпаема съкровищница на знания, с които днес хората разполагат. От тях се иска само да ги възприемат и приложат. Жадният не трябва да очаква приливът на изобилните води да се покачи до нивото на устата му и едва тогава да пие. Той трябва да се наведе, да вземе от извора вода в ръката си и да утоли жаждата
към текста >>
68.
Съветите на Учителя
 
- Павел Желязков
И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ Съветите на Учителя В окултната школа ученикът изучава законите, методите и средствата, посредством които може да бъде по-силен от опасните външни влияния и да
превъзмог
ва опитите да бъде обсебван и манипулиран. Като усвоява и прилага окултните науки, той придобива онова органическо знание, чрез което влиза в хармания с пулса на природата и поддържа директна връзка с елементите и силите в нея. Оттам той черпи необходимите му знания, методи и сили, за да уповава на доброто, да пази вътрешната си светлина и да не изпада в заблуждения. Изпитанията го съпътстват, но като ги преодолява, той учи. Още в встъпителните си лекции Учителя е дал напътствия на учениците си как да се пазят от лоши влияния. На събора им в гр. Велико Търново през 1921 г. той казва: „Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка, хване те, гледа те в очите и после те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема мястото вътре в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш" и ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение." След това Учителя дава на учениците си дихателно упражнение за освобождаване от чужди внушения. Той разтваря ръцете си встрани и същевременно духа. С подходящи движения и дишане отрицателното влияние може да се отстрани, което той обяснява така: „Ние правим сега обратни паси при всяко прекарване на ръцете, като казваме: „ Това е вече закон и по
към текста >>
69.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
добре развита. А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29). При нормално развитие на тези центрове създава у човека подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане на всяка поставена задача. Той е много важен, когато е необходимо да се
превъзмог
ват известни съпротивителни фактори. Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е. с едно независимо държание и независимост. На тези центрове се дължи гордото и достойно държание, разположението да се поставят над другите, над дреболиите в живота и да се отнасят с невнимание към онова, което е недостойно за почтения човек. Ако този орган е чрезмерно развит и деятелен, то такива хора имат диктаторски стремежи да налагат своето по безогледен начин, имат упоритост, жажда за безпрекословно уважение от страна на другите към себе си, а към съдбата и живота на хората те нямат отношение. Ако пък тези центрове са слабо развити, то човек бива изменчив, неустановен, лесно се отчайва и напуска поставения път и при най-малките мъчнотии. На такъв човек не може да се уповава в нищо, защото той е способен да отстъпи още пред първите пречки. Никога не може да прояви достатъчна устойчивост за постигане на поставената задача. В сегашния стадий на
към текста >>
70.
Линиите на ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
или звезда върху Сатурновата линия показва скръб, несполуки. Остров на Сатурновата линия показва измама. Клонки на Сатурновата линия към Марсовия хълм показват склонност към воюване. Ако напречни линийки пресичат Сатурновата линия, това означава пречки в постигане на поставените задачи. Ако пръстенът на Нептун, намиращ се в Нептуновата област, прерязва линията на Съдбата, то голямата чувствителност в този човек създава известни препятствия в живота му, които трудно се
превъзмог
ват. Клонки към Лунния хълм показват пътуване в чужбина. Ако линията на Съдбата има вилка горе и долу, то успехите и богатствата ще бъдат по-големи, отколкото ако има вилка само
към текста >>
71.
Второстепенните линии
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
а също и възможност за крупен скандал. Змиевидна Аполонова линия показва непостоянен успех. Кръст върху Аполоновата линия показва опасност за честта и разочарования. Звезда на Аполоновата линия говори за успехи и почести в службата. Ако Аполоновата линия достига до областта на Хано, ще имаме успехи в по-късна възраст, след известни пречки и борби. Ако Нептуновият пояс от линийки пресича Аполоновата линия, това показва пречки за постигане на успехите, които трудно се
превъзмог
ват поради силна чувствителност и изразена емоционалност. Клонки от Аполоновата линия нагоре показват успехи, а клонки надолу - неуспехи, като характерът на успеха се определя по свойствата на хълма, към който е насочена клонката. Изтъкнахме, че Аполоновата линия определя подтика и стремежа на човек към изкуството и към по-лекия и свободен от ограничения живот. Самата линия и линийките, които имаме на Аполоновия хълм, определят по-скоро чувствата, емоциите, които съпровождат и тласкат човека в определена насока. Доколко обаче той ще може да осъществи тези подтици и ще може да им даде един правилен израз, това ще зависи от строежа на самата ръка. Ако ръката на един художник или скулптор е голяма, кокалеста, суха, гъвкава, с тънка кожа отгоре - ръка, даваща прецизност в изпълнението на всяка задача, то такъв човек може да създаде много добри произведения на изкуството в два варианта. В първия той може да няма добре изразена линия на Аполон; в такъв случай неговите картини, скулптури и каквито и
към текста >>
72.
Великото противостоене на Марс
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
улеснява до голяма степен от факта, че тя е единствената планета, чиято повърхност може да се наблюдава непосредствено от Земята, и че идва в своята обиколка около Слънцето от всички планети най-близко до Земята - само на 55 милиона километра. Нейният размер, нейният диаметър е почти два пъти по- малък от този на Земята. Тя има диаметър 6770 километра, докато Земята има 12770. Това ни дава основание да приемем, че размерът на силите й е от малките и че не е особено трудно да се
превъзмог
ва нейното влияние. Тя е по-голяма само от Меркурий. Марс е първата външна планета зад орбитата на Земята и се движи на едно разстояние между 206 и 249 милиона километра. Движи се по елипса, сравнително разтеглена, с едно междуфокусно разстояние от 43 милиона километра. Това значи, че Слънцето в своя устрем влачи след себе си планетата с известна мъка. Това изтегляне на нейната орбита е едно указание, че в своето развитие тя е назад и с известна трудност приема силовите линии на Слънцето, за да го следва без обтягане. Плоскостта на екватора на Марс и плоскостта, определена от орбитата му, сключват един ъгъл от 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса. Това подчертава неблагоприятните условия, в които се намира планетата по отношение на топлината, за да има този наклон, който дава възможността за добре изразени годишни времена в двете й полушария - пролет, лято, есен, зима, както е и на Земята. Наличието на годишни времена се потвърждава и от видимите бели шапки на
към текста >>
73.
Съдържание
 
- Георги Радев (1900–1940)
2. Пътят на звездата 3. Животът като изкуство 4. Спектри 5. Двете изключения 6. Ни в Йерусалим, ни в Самария 7. Пръсти 8. Пеперуди 9. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло 10. Сънят на Небукаднецара 11. Човешките суеверия 12. Превъзмогване на автоматичното 13. Физиогномична картина 14. Натюрели 15. Темпераменти 16. Една историческа картина 17. Младият египтянин 18. Има ли днес пророци и светии? 19. Едно сравнение 20. Челото на човека 21. Нещо из историята на хиромантията 22. Лостът на Архимеда 23. Два свята 24. Притчата за самарянина 25. Две оси в главата на човека 26. По повод някои изчисления за кубичната миля 27. Животът и жената 18. Два образа 29. Метърът-първообраз 30. Енергията на атома 31. Сфера на
към текста >>
74.
Превъзмогване на автоматичното
 
- Георги Радев (1900–1940)
Колцина от хората днес мислят и знаят, що се крие зад привидно простите неща, които непрекъснато вършат с автоматична бързина? Кой се замисля например, колко сложни процеси са ходенето, гледането, слушането? Или още по-комплицираните процеси като говорът, четенето? Само физиолозите знаят, що се крие, да речем, зад простия гласен прочит на една дума. Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи. Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко клетки са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне. Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни
към текста >>
75.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където—по схващането на тия натури — има толкова много за
превъзмог
ване, преодоляване и овладяване. Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да
превъзмог
не всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за
превъзмог
ване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да.хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и
към текста >>
76.
Една историческа картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още
превъзмог
ната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види?" - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и
към текста >>
77.
Сфера на Урана
 
- Георги Радев (1900–1940)
тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е
превъзмог
нал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е
превъзмог
нал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта"). Между този идеален тип на човек - мъдреца и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни "електрически" токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в
към текста >>
78.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е
превъзмог
вал и вечно ще
превъзмог
ва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение. След като нахвърлих най-едрите линии на съвременните познания за слънцето, така както те се очертават днес, и набелязах посоката, към която неизбежно се стремят научните изводи, аз ще премина към разглеждане живите сили на слънцето и тяхното използуване във всекидневния живот. Думата ми не е за домогването на някои учени да впрегнат енергията на слънцето за практичните цели на живота, както е впрегнато електричеството и парата, макар тази замисъл да не е неосъществима. Но тая задача ни разкрива по-далечни перспективи, които ни водят дори в смътното още за съвременния човек царство на новата култура, културата на шестата раса. Радиацията на слънцето далеч не е още напълно позната. Самите ние, така както сме физиологически и психически устроени, говоря за средния човек — долавяме пряко малък брой от живите сили на слънцето. Апаратите пък, които строим, по-тънки и по-чувствителни
към текста >>
НАГОРЕ