НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
6_05 ) Седем групи по трима
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
три пъти на ден добра мисъл към някого и да пожелая да се пробуди в него Любовта, да изпълнява Волята на Бога и да Му служи. Вие ми дадохте тази задача за десет дни и те се изминаха.“ Ще ви дам нова задача за десет дни: сега изпращайте всеки ден по една мисъл на всички добри хора – да се усили тяхната Любов към Бога. Трябва да се прави три пъти на ден. А може да се прави три пъти нощем. Трябва да имаме поляризиране между три пъти денем и три пъти нощем. Ставането нощем да се прави
непринуде
но. Човек трябва да възпитава себе си да става през нощта. Някой път, тъкмо ще ставаш за молитва през нощта, и си казваш: „Нямам разположение.“ Човек трябва да се научи да идва това разположение, а не да го чака – той да превърне неразположението в
към текста >>
2.
96) Събор в Швейцария
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат швейцарец беше посетил Учителя и после писа, че може да организира един малък събор или братска среща в Швейцария и помоли Учителя за упътване. Това бе през юни 1937 г. Отговор: Този събор да се направи по един скромен начин. И тъй като засега той ще бъде само един малък опит, затова да не му се дава голяма гласност. Можем да изпратим от Бьлгария един или двама души делегати. Нека в събора да има един
непринуде
н ред, без никакви формалности. Може след това да се изнесе и публична сказка. Когато пишете писма до духовните хора, не предрешавайте въпроса за целта на събора. Съборът да има за цел братска среща за взаимно опознаване на всички братства, а не да му се поставя високата цел – обединението на мистичните
към текста >>
3.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любезни брат, Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни градини правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършване на паневритмията всички се приближаваме при Учителя, поздравяваме го с новия ден, заобикаляме го и
непринуде
но започва разговор както винаги след паневритмията. По едно време Учителя казва: „Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът да сте готови.” Една сестра казва: „Много Ви благодарим, Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - ще си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.” Учителя каза: „Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас да ги нахраните.” След това разговорът премина на други теми. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Всред разговора Учителя каза: „Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мен? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото тогава той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е най-доброто
към текста >>
4.
Изгрев, 7.ХI.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
пожелаем да служи на Бога, да изпълнява волята Му, да се пробуди в него Любовта и пр. Тази задача Вие ни я дадохте за десет дни и се изминаха даже повече от десет дни.” Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем. Но да се прави и нощем, това да става
непринуде
но. Човек трябва да възпитава себе си да става през нощта. Някой път през нощта тъкмо да станеш за молитва, казваш: „Нямам разположение.” Човек да се научи да му идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение.” * * * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: „Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той трябва да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата надолу, ще мисли за всички добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за свободата, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и се проявява Божествената Любов. Реките се сливат, вливат се една в друга. Сливането на тоновете значи хармония на тоновете.
към текста >>
5.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това. Ето по такъв естествен,
непринуде
н начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини. в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже: - Какъв красив пример за подражание! Много дворове стоят пусти, незаградени, с купища тор и др. нечистотии, когато могат да бъдат превърнати в китни градина. Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор. г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност. По този
към текста >>
6.
Свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
над ушите. Щом гневът дойде у някого, ще вземе мотичка и ще работи. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там на работа. Това може да се приложи във възпитанието. Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност към престъпление. То трябва да работи, празно да не стои - да копае, да сади и пр. - за да трансформира енергията.” Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по
непринуде
н начин. Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата енергия, използвана целесъобразно, може да се направи не само безвредна, но силата й може да се употреби за каране на воденици, трамваи, за електрическо осветление и пр. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр. Няма и да става въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.
към текста >>
7.
01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
НА ИЗГРЕВ Цъфналите овощни дръвчета на Изгрева го правят приказно красив. Сутрин рано, при изгряващите слънчеви лъчи всички играем на полянката с Учителя, Паневритмията (гимнастика), след това поздравяваме Учителя, заобикаляме го и
непринуде
но започва разговора. Учителят казва: "Идва глад на земята за Словото Божие, та пригответе се, че като дойдат тези дни, да можете да нахраните гладните, които дойдат при вас. — Най-близо е до Мене онзи, които чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, Които е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен. — Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи? — Равнява се все едно на една кола пълна до горе със злато. Към 10,30 часа Учителят влезе в салона и почна да свири на пианото нова, импровизирана в момента музика, проникната от мощна сила, която повдига душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събират около Учителя доста ученици и свободните братя и сестри, музиканти с нотни листове и почват да нотират това, което Учителят свири. По едно време, той почна и да пее заедно със свиренето. Така се създаваха новите песни на Братството. При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези
към текста >>
8.
11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
песен. То е най- хубавото пение на тая песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята. Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори". Те са спонтанни,
непринуде
ни и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмена на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие. Тук има и малки деца от най-различни възрасти. Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и
към текста >>
9.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на живота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя. Почва естествен,
непринуде
н разговор. Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, състоянието на душите, на нуждите на момента. Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната природа е вложила музиката в него. Тя съществува като заложба във всеки човек, а да развива той дарбите, които са вложени в него, това е служене на Безграничния! Не мислете, че не знаете да пеете, но сте изгубили навика. – Каква е връзката между музиката и вътрешния живот? – Всеки тон си има свои специални трептения, които отговарят на известни мисли и чувства. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки. И
към текста >>
10.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
УЧИТЕЛЯ Красиви са разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано,
непринуде
но, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот, радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера. Изпява се песента: „Давай, давай". Става въпрос за вътрешната идея на тая песен. Учителят казва: – В пението има две положения: ще пееш, за да дадеш нещо и ще пееш, за да вземеш нещо. При тия две положения ще имаш съвсем различни вътрешни състояния. При песента „Давай, давай" трябва да вложите любовта. Когато пееш тая песен, трябва да вложиш чувството, че даваш на този, когото обичаш. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш. На този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не искаш да даваш, ти не можеш да пееш тая песен. Щом искаш да даваш, ти можеш да я пееш хубаво. Като обичаш някого, ти му даваш. – Как може човек да получи вдъхновение при пението? – Като пееш,
към текста >>
11.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина! Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах
непринуде
ни отношения към всички. Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всяка крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като
към текста >>
12.
40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
се чувствува пролетният лъх днес! Въздухът е пълен с животворна сила. Тя пълни всяко същество с радост и свежест. Това не е ли символ за пътя, по който минава човечеството? След бурите, светкавиците и гръмотевиците ще дойде светло слънчево утро над многострадалната земя. След минаване на тунел няма ли да дойдат засмени, светли, слънчеви поляни, покрити с цветя? Тия мисли работят днес в мен. Тъкмо в тоя момент един приятел идва от града. Той желае да говори с Учителя. Естествено,
непринуде
но той почва разговор с Учителя. – Кой е правилният начин за дейност днес ? – При земеделската работа има три фази. Първото положение е, че трябва да има земя. В това човек не е фактор. Тя е дадена от разумната природа. Второто положение е, че тая земя трябва да се изоре и засее. Третото положение е възрастване на посятото. И тук човек не е главният фактор. Такива са предимно слънцето, влагата и пр. Значи човек не е фактор на всичко. Погрешката на мнозина е, че те искат да бъдат фактор на всичко. Каквото се посее на нивата, това ще израсне. Трябва да се посее нещо хубаво. Великите божествени идеи трябва да се засеят в душите. И те трябва да се оставят свободни да дадат своя плод. Тоя народ трябва да се учи, трябва да се просвети. Новите методи за работа, новото разбиране на живота трябва да проникнат навсякъде и трябва да се оставят хората свободни сами да организират новите форми, новия начин на живот. Народът трябва да има вяра в силите, заложени в него.
към текста >>
13.
127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата. Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява
непринуде
но. Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец. Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно
към текста >>
14.
Разговор за Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Му, да се пробуди в него любовта и пр. Тази задача вие ни я дадохте за десет дена и се изминаха даже повече от десет дена.“ Учителя каза: Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната любов към Бога! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем. Но да се прави и нощем, това да става
непринуде
но, човек трябва да възпитава себе си да става през нощта. Някой път през нощта тъкмо да станеш за молитва, казваш си: „Нямам разположение. “ Човек да се научи да идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение. * Тук допълнително ще изложа думи на Учителя от други разговори: Центърът на Божествената Любов е на горния край на главата. Когато Божественото в човека вземе надмощие, то тази Божествена Любов е организирана вече. За да развие човек Божията Любов в себе си, той да мисли за нея. Човек, който иска да развие Божествената Любов в себе си, ще прави едно движение с ръцете си на обливане от горния край на главата, като почне от хилядолистника. А горе мястото на Божествената Любов е мястото на хилядолистника. Човек, който прави движения на обливане от горния край на главата надолу, да мисли за добродетели: за Божествената Любов, за Божествената Мъдрост, за милосърдието и пр. И да мисли, че тези добродетели вече растат в него. Да мисли, че в него расте и
към текста >>
15.
За музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
24 февруари 1955 г. Любезни брат, Този път желая да ви изложа един разговор с Учителя върху музиката. Към 10 часа преди обяд Учителя слезе от горе, от стаята си, влезе в големия салон, отиде при пианото и започна да свири нещо бавно и тържествено, съвсем вглъбен в себе си. Скоро доста братя и сестри, като чуха, че свири, отидоха в салона и най-тихо седнаха на столовете около него. След това почна
непринуде
н разговор между нас и Учителя, който ще ви изложа: Хората изгубиха истинската музика, когато излязоха от рая. Вие имате едно лошо разположение, изпейте някоя песен и вижте дали ще се смени състоянието ви или не. Ако не се смени, не сте пели добре, ако се смени, пели сте добре. Ако не се смени, изпейте друга песен, после трета, догдето се смени състоянието ви. И после вижте за колко време чрез пеенето се е сменило състоянието ви. Учителя показа един камък и каза: Не турям нищо на този камък и ви казвам да изпеете песента „Махар Бену“. Не пеете добре. Турям на камъка една ябълка и казвам: „Пейте за ябълката. “ Ще пеете добре. Като пеете, подаръците ще дойдат. Ще дойдат книгите, скъпоценните камъни, портокалите, ябълките, всички неща ще дойдат, като пеете. Всяка болка е свиване на капилярните съдове. Като почнеш да пееш, става разширение и престава това свиване на капилярните съдове, престават болките. Налягане може да има върху аурата на сърцето, върху аурата на стомаха и пр. Пеенето подобрява здравето, после внася хармония в сърцето и ума. Има и друго: Като пееш,
към текста >>
16.
Новото учение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
5 септември 1957 г. Обични брат, Към 10 часа преди обяд няколко братя и сестри бяхме с Учителя на изгревската полянка. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева. Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон. Почна
непринуде
н разговор. В разговора Учителя между другото каза: Като видят нашите хора, хората от света казват, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Обкръжаващите почват да стават снизходителни към нас. Питат: в какво се състои новото учение? - Новото учение е да боледуваш, без да умреш, а старото учение е да боледуваш и да умреш. Ние проповядваме една любов - да любиш, без да се влюбваш, да учиш, без да се заблуждаваш, и да освобождаваш, без да се ограничаваш. По какво се отличава новото учение? Новото учение се отличава с безгранични възможности. Новото учение се отличава с това, че за него всичко е възможно. Новото учение е учение за Божествената благодат, а старото учение е за закона на необходимостта. Новото учение ще го свързвате със закона на Любовта. То е учението на Любовта. Не частичната проява на любовта, но целокупната проява. В целокупната проява на любовта е смисълът на живота. Новото учение седи в разбирането на любовта. Новите идеи носят сега най- хубавото в света. Новото учение това е любовта, мъдростта, истината, това е всичко възвишено и благородно. Това е свободата, това е милосърдието, това е човещината в света. Това е всичко
към текста >>
17.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
БОГА Изгрев, 12 януари 1951 г. Любезни брат, Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни дървета правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършването на паневритмията всички се приближаваме към Учителя, поздравяваме го с новия ден. Заобикаляме го и
непринуде
но започва разговор както винаги след паневритмията. По едно време Учителя каза: Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът, да сте готови. Една сестра каза: „Много ви благодарим Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - да си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.“ Учителя каза: Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас, да ги нахраните. След това разговорът премина на друга тема. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината, така насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Сред разговора Учителя каза: Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мене? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е
към текста >>
18.
28 МОРИЯ И КУТХУМИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
братя и сестри се бяхме събрали в салона за хранене. Някой беше донесъл картичките с образите на Мория и Кутхуми. Всички с оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледище на френологията. Изведнъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и
непринуде
н. Показах Му ги и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители?" Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години." Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през
към текста >>
19.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме
непринуде
ни разговори. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал. Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова заслужава да се каже нещо повече за него. По външен вид приличаше на човек от далечния Изток. Имаше среден ръст с много интересна глава - голямо чело с развити философски центрове, а под тях, центърът на паметта развит в най-висша степен. Това му даваше възможност да има изключителна памет и го правеше един вид „живата архива на Братството”. Нямаше случка или събитие, станало в Братството или около Учителя, за което той в подробности да не ви разкаже кога, къде и как е станало. Беше винаги около Учителя и записваше всичко, казано от Него. Беше много начетен и по всички въпроси можеше да ви отговори академично и изчерпателно. Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един
към текста >>
20.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
само на 20 минути. При младежа, Слънцето отстои на 8° от границата на дома, докато при девойката - на 15°; от тук произтича по-силното и благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, по-доброто и силно въздействие върху условията на живота му. Луната при младежа е само на 2° от границата между два дома, докато при девойката е на 10°; затова при младежа лунното влияние е по-силно и му дава голяма контактност, привлекателност и
непринуде
но отношение с околните, по-голяма памет, услужливост и интуиция. Всичко това при девойката е в много по-слаба форма. Меркурий при младежа е на 17° от границата с дома, докато при девойката е на 10°, затова въздействието му при последната е по-силно: тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я подтиква по-настойчиво към загриженост, търсене на отговор на всяка задача и тревоги. Младежът ще бъде с по-слабо изразена грижа за всеки въпрос и няма така да се притеснява. Венера при младежа е само на 4° от границата на дома, докато при девойката е на 10°; оттук следва благодатното въздействие на Венера върху младежа, който е с по-богата и силна емоционална природа, с по-добри Венерини условия за своя живот, отколкото девойката. Марс при младежа е на 6°, докато при девойката е на 11°, което говори за по-голяма жизненост и активност при младежа, отколкото при девойката. Юпитер при младежа е на 19°, докато при девойката е на 12°, затова последната ще притежава по-голямо старание, устрем,
към текста >>
21.
Медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване. Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата
непринуде
ност. Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези
към текста >>
22.
ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Същественото е да бъде засята нивата. Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, те ще се разнесат по цял свят. Божественото работи по незнайни, живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия, и триста професори да я пропагандират, то един ден тя ще замре и изчезне. Божественото само преуспява - каза подчертано Учителя. -Всичките опити, всичките страдания и изпитания на цялото човечество се свеждат в края до едно: да потвърдят, че само Божественото успява! -
непринуде
но и убедително завърши Учителя. Аз мълчах. Беше съвсем вярно: болните имат нужда от лекар. Къде и при кого да отидат, ако не при Учителя? А Божественото преуспява само, без да бъде
към текста >>
23.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият,
непринуде
н детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора.
към текста >>
24.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една, две рани, този човек започва да мисли. Питам: Струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно. Сега желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите
непринуде
но: физическите работи стават с принуждение; духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли какво нещо е абсолютна свобода? Господ не обича да вижда своите деца, заляти в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат е вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: Буквално ли трябва да се разбира това нещо или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисъла. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схващаш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо. Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова велико разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у
към текста >>
25.
5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил. На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко. След това провеждат
непринуде
н разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството. Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в
към текста >>
26.
7.62 Лидия Аладжем
 
- Светозар Няголов ( -2013)
е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна. В същия влак пътува Учителя и влиза в тяхното купе. Започва
непринуде
н разговор. Учителя изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той й казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш." След тази среща минават 20 години и Лидия идва в братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той й казва, че един от техния род се е самоубил и отвреме-навреме влиза в нея и нарушава душевното й равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние. Учителя й отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да благодари. Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, й омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителя се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал." След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Има хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал братство. Живее при племенницата си в град Видин и си
към текста >>
27.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
с песен. Било в гората за дърва, било на работа или разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители". По отношение характера на родопската песен в този край същият автор дава следната преценка: „Напевът на песните е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни. Като веднага допълва, че „всички песни са взети от живота"3.Тази музикалност на родопчанина събужда
непринуде
но асоциацията ни за чародейния певец Орфей, който преди няколко хилядолетия броди из същите дебри и усои, като укротява с песен дивите зверове и разговаря с птиците. Както ще видим по-долу, с големи музикални заложби е и Константин Дъновски, който възсъздава вдъхновени песнопения в източноправославното църковно служене. С не по-малко музикални заложби е и Учителят Петър Дънов, автор на много песни, които се пеят от неговите последователи. Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край. Научил се той още невръстен, че само няколко години преди раждането му султанското ираде заповядало на всички абаджии и гайтанджии в Ахъчелебийския край да не продават вълна на ничии чужди търговци, защото шаекът и гайтаните са били потребни за войската, особено за низамите. Седем-осем годишен бил, когато това ираде било отменено, а бедният народ близо десет години
към текста >>
28.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
сведения. Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен. У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си
непринуде
но и естествено. Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед. Животът му следователно се отличава доста много от живота и постъпките на неговите другари и съученици. Все пак той дружи с момчетата, има внимателно и разумно отношение към тях и понякога ги изненадва с качества, каквито не подозират, че притежава. Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят. Немирните момчета, които всякога виждали своя съученик сериозен и замислен, решили да се
към текста >>
29.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
събор на Братството В град Сливен живее и работи един високо просветен българин. Той е един от онези незабравими люде, които живяха дълго с духа на възрожденството и представят една скъпоценна европеизирана украса сред все още не особено просветеното множество на градовете. Доктор Миркович, за когото става дума, е един от потомците на високо патриотичния род Миркович. Той има внушителна осанка и от него лъха
непринуде
н аристократизъм, макар че зад себе си има преживяни години в Диар Бекир, заради дейност, насочена срещу вековните поробители на българския народ. Рождената дата на доктор Миркович е най-вероятно 1828 г., като се има предвид, че той е завършил медицина в Монпелие в 1856 г. Доктор Миркович е един от най-старите лекари в България, неколкократно награждаван за заслуги както към народа, така и за заслуги в медицината. Един ден през 1860 г., когато овошките в сливенските дворове са вече в буйния си разцвет и зеленина, из града се носи къде шепнешком, къде малко по-смело една новина, която за сливенци е вече потвърдена от това, че пред къщата, където живее докторът, спира едно старо ландо от тия, с които в по-големите градове се возят важните господа. Къде ще пътува докторът? - питат се сливенци. Не след дълго време по-видните граждани и такива, които знаят да мълчат, разбраха, че д-р Миркович заедно с Драган Цанков ще заминава за Италия, където двамата просветени родолюбци ще поставят пред главата на католическата църква - тогавашния папа - въпроси във връзка с
към текста >>
30.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
той държа, бяха предназначени за външни хора - така наречените неделни беседи. Близо половин столетие той работи върху коравия чернозем на българската нива за духовно издигане на тези, които имат в себе си естествено и спонтанно пробудена жажда за духовен живот и възход. На един приятел още в ранните години на дейността си Учителят пише: „Господ ме изпрати да видя Неговите деца.“ В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и
непринуде
ност. Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувствуваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със себе си прекрасни зрели, животодайни плодове. Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да демонстрира своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство. За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име - беседи. Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили душата с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост. Тази е причината, че един случайно попаднал на тези беседи слушател или четец, може да остане малко изненадан от това, че той няма да намери в тях
към текста >>
31.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и
непринуде
ност зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото
към текста >>
32.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действува както действуват силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини. С Учителя можеше да се приказва съвсем
непринуде
но и за най-обикновените случки в живота. Винаги беше интересно и полезно това, как той от най-баналните неща във всекидневието можеше да извади мъдра поука и да я внуши на събеседника си като спонтанно изказана сентенция. Същият този брат Т. П. разказва следния случай: През 1925 г. в София пристигнаха доста руски емигранти. Редица политически и лични съображения бяха заставили тези хора да потърсят гостоприемството на България. Един от тези емигранти се настанил на квартира в същата къща, където живял тогава и Т. П. Българинът е по начало гостоприемен и ако не всякога, то в някои случаи и доверчив към хората, с които се сближава. Към руските люде, които той счита за близки и родствени, понякога е много открит и особено доверчив. Така нашият приятел и брат се сближил с руския бежанец и се завързало дори сърдечно приятелство. Един божи ден руснакът замолил Т. П. да му намери десет хиляди лева, защото имал намерение, а и осигурена възможност да открие ресторант. Отначало братът се позамислил
към текста >>
33.
51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
— във волята за проява. В тази терца се съдържа хармонията на живота и неговото равновесие. И в музиката терцата е най-хармоничният интервал. Всяко отклонение от терцовото съзвучие създава своето рода дисонанс. Квартата например е твърда и нехар- монична. В миналото са пели квинтово, а "разрешението на терцата е в квинтата", и получаваме най-хармоничния акорд — две последователни терци — до-ми-сол. Когато човек е хармонизирал ума, сърцето и волята си, той се проявява естествено,
непринуде
но, истинно и красиво. Той търси да се хармонизира с всеки срещнат човек и страда, когато не намери хармоничен отзвук в последния. Самият живот е вечна хармония, вечна музика, по която са построени всички всемирни обекти. Тази хармония, тази вечна разумност, която виждаме в природата, потвърждава този факт. Всичко се движи по определен ритъм, по законите на хармонията. Ежедневният изгрев и залез на слънцето показват това. Едно най-малко цвете е построено по законите на хармонията. Човекът — най-висшето творение на природата, е изумително построен. В него се съдържа цялата природа с всичките нейни явления. Можем да кажем и обратното, че цялата природа представлява разложеният човек. Водите са кръвоносната система в човека, скалите — костната му система, растителният свят — неговата вегетативна, клетъчна система. Изумителен е строежът на човека, изумително е съответствието му с всичко в природата. Когато човек достигне състоянието на вътрешна хармония, съзнанието му сякаш просветва да види себе
към текста >>
34.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
реалност на духовното, до Бога. Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи. Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и
непринуде
но възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят. Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му. Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху душата му. В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено осмисляне и разбиране на извършваното. В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот " разбирам
към текста >>
35.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
"Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследена е органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото на Учителя П. Дънов, подкрепено с цитати от Библията. Заключението на автора е, че "... учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения -
непринуде
на и откровена апология на Новото учение, представено от Учителя на ББ в България, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха Стоян Ватралски, който предлага на читателската публика у нас изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София ("Кои и какви са белите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст. Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където "цари идеален ред и чистота" (пос. съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното
към текста >>
36.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
стремеж те нямат никаква стойност за него. Той никога и за нищо не претендира, че е негово. Казва: "Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети. Учителят П. Дънов е известен като отличен събеседник. Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му. Разговорите с него протичат естествено,
непринуде
но и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези. Той непрекъснато бива затрупван със спонтанно възникнали въпроси, сякаш извиращи от душите на присъстващите. Темите са безчет и обхващат живота във всичките му проявления. Все пак преобладава търсенето на път за човешката душа към Божественото. Учителят П. Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща простота и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща. Това е стилът на изразяване на човек, който дълбоко е навлязъл в същността на проблемите. Той ги вижда с вътрешния си поглед, проникнал е до самата им дълбина, а не просто ги описва на слушателите. Така винаги печели тяхното доверие, готовността да го последват по пътищата, които им чертае. Той говори и на ума, и на сърцето, ала най-вече на душата. Нея призовава към пробуждане, за изпълнение на мисията й сред Божието творение. Словото му е изпъстрено с множество примери, легенди, приказки, анекдоти, които
към текста >>
37.
Предговор
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
у себе си всички потенциални възможности да поникне, да израсте и да даде плод. Но за да се реализира това, е необходимо то да бъде поставено в благоприятна среда. По същия начин, за да развиваме духовни качества и добродетели, от една страна, ние трябва интензивно да работим вътрешно, а от друга, да сме потопени в духовна среда. В учението на Учителя музиката играе съществена роля. Тя ни свързва с ангелския свят и пряко говори на душите. Чрез нея се осъществява най-непосредственият,
непринуде
н контакт с всички хора. Някои наши музиканти, които от деца са свързани с музиката на Учителя, я изпълняват вдъхновено. Може с радост да се каже, че те успяват да създадат прекрасна духовна атмосфера, която се усеща, преживява и докосва душите на хората. Както във всички духовни школи, така и в школата на Учителя е необходимо да имаме духовно ръководство, да намерим, да познаем своя Учител и да изградим вътрешна връзка с него. За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н. Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия. В духовната школа на Учителя знанието е изложено в свещените книги, но за да се разбере и приложи правилно, трябва да се отворят духовните ни очи. Необходим е Учител, който да ни научи на това. Също така и по- напреднали ученици, които да ни напътстват
към текста >>
38.
Братският живот
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
говореше, всеки беше вглъбен в себе си. Преди изгрев-слънце бяхме в гората над Симеоново на една прекрасна поляна, откъдето можеше да съзерцаваме изгрева на слънцето. След изгрева след кратка молитва поемахме нагоре по тясната пътеката за Бивака. Учителят вървеше бързо и трудно можехме да го следваме, но той често даваше почивки. Още с пристигането на Бивака се преобличахме и се напивахме с гореща вода от чайниците, които младите приятели бяха успели вече да стоплят. През деня имахме
непринуде
ни разговори с Учителя и помежду си. Брат Боян записваше всичко, което казваше Учителят. Когато имаше вятър, търсехме завет под високата полукръгла ограда от камъни, която бяхме си изградили. В средата имаше буен огън и на огнището от камъни бяха чайниците и ангелската супа, с която се гощавахме на обяд. Младите приятели бяха много отзивчиви и за тях най-голямата радост беше да посрещнат тия, които пристигаха, и да им предложат чаша гореща вода. Пиенето на гореща вода след изпотяването беше панацея за всички болести. При изобилното изпотяване, което се получаваше при бързото ходене нагоре, се изхвърляха всички отрови от организма, а с горещата вода, която изпивахме след това, ставаше основно промиване на всички клетки на организма. На Бивака пеехме най-различни песни. Сутрин рано - по-мистични, а на обяд - весели и живи. За всички случаи имахме подходящи песни. Рано следобед тръгвахме обратно, а Учителят изглеждаше най- добре от всички въпреки дългия път, който изминавахме. Още от „Дианабад“,
към текста >>
39.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Учителя и да преподават Паневритмия. На Салоните Крум Въжаров и Борис Николов оживено разговарят с двама младежи от САЩ От ляво на дясно: непознат, Пенка Кадиева, Данаил Жеков, Крум Въжаров, Борис Николов, двама младежи от САЩ, Лидия Жекова Лагерът на Седемте езера беше посещаван от чужденци от Русия, франция, Англия, САЩ и др. Крум усърдно работеше с тях, обясняваше им учението, водеше ги на преходи в планината, показваше им местата, по които са ходели с Учителя. Общувахме
непринуде
но, преживявахме красотата на братския живот. Обичта, която се раждаше между нас, е още в сърцата ни. Всички тези хора от далечни страни отнасяха със себе си частица от нашия братски живот, за да я споделят със своите приятели, и пак се връщаха... Весела Несторова и Крум подготвяха материали от Учителя на английски език, които раздавахме на чужденците. Приятелите от Русия много обичаха Крум. Те общуваха с него и чрез писма. Ето едно писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров. Скъпи бате Крум! Безкрайно съм Ви благодарна за вечерта на 16 януари, за вашата помощ и поддръжка, за вашата целителна душевна топлина. Тази вечер бе за мен трудно изпитание, понеже по това време почнаха реално да се решават много проблеми, тежки и болезнени не само за мене, но и за другите московски приятели. Гнетящото и тежко чувство на самота, изоставеност и обреченост неочаквано се разреши ето как: аз видях в метрото, на станция Первомайская, Вас, бате Крум! Бяхте съвсем леко облечен за московската зима, с барета и
към текста >>
40.
Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
на дома - сектор, докато при девойката е на 15 градуса. Оттук е и по-силното, благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, а също и по-доброто и силно въздействие върху условията му на живот, отколкото при девойката. Луната при младежа е само на 5 градуса от границата между два дома, докато при девойката е на 10 градуса. Оттук при младежа ще има по-силно влияние на Луната, която ще му даде по-голяма контактност, приятно и
непринуде
но отношение с околните, по-голяма памет, по- голяма привлекателност, разположение към услуги, по-голяма интуиция и готовност за помощ при нужда на околните и близките, оттам и по-голямата симпатия към него от всички. Докато всичко това е в по-слаба форма при девойката. Меркурий при младежа е на 17 градуса от домовата граница, докато при девойката е на 10. Въздействието на Меркурий при девойката е по-силно. Вярно е, че тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я тласка с по-голяма сила към загриженост и търсене на отговор на всеки поставен въпрос, което ще й създаде тревоги. Докато младежът ще бъде с по-слабо изразени грижи и мисъл в търсене и разрешение на всеки въпрос, което няма така силно да го угнетява. Венера при младежа е само на 4 градуса от границата на сектора - дома, докато при девойката е на 10 градус Оттук и благодатното въздействие на Венера върху младежа, с по-богатата си и силна емоционална природа и преживявания, а също и с по-добрите условия, които ще даде на неговия
към текста >>
41.
Общи положения
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
на нормално развития човек трябва да е в хармония по отношение на цялото тяло. В едно добре изградено и оформено тяло всички физиологични се извършват плавно,
непринуде
но, безболезнено. Нормалният човек не усеща не усеща тялото си. Кожата е еластична, свежа и топличка при пипане. Потта, която се отеля от нея, е дори приятна за мирис. Белите дробове работят плавно. Въздухът се вдишва през носа. Когато човек е уморен, организмът навреме му дава да разбере, че се нуждае от почивка. Сънят е спокоен, освежаващ. Устата са затворени както през деня, така и през нощта. Главата се движи свободно, без каквито и да било изпъквания в областта на шията. Тя трябва да бъде с хармонична дължина. Дългата и тънка шия говори за слаби бели дробове, предразположени към заболяване (слабо дишане). Чрезмерно дебелата шия е предвестник на апоплектичен удар (инсулт). Апоплексията е болест, при която става кръвоизлив в мозъка, при който спират внезапно всякаква сетивност и движения, без да се прекъсва дишането и кръвообращението. Главата и лицето дават най-добрата и пълна представа за човека. Ако главата има формата на куб (квадратно лице), то имаме един активен, лесно възбудим човек. Такъв човек не търпи възражения и не приема каквито и да било директиви. съвети, наставления. Той е под силното влияние на планетата Марс. Ако лицето е продълговато, то имаме човек с активна. динамична и творческа мисъл. Това са хора, които са имали и се занимават с по-сериозни задачи в живота си и е ставало нужда
към текста >>
42.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
но не си позволява да бъде несправедлив към другите при каквито и да било обстоятелства. Той изпълнява точно и пълноценно своите задължения и обещания към другите. На тази способност някои хора дължат голямата си въздържаност, когато ще трябва да правят обещания и да поемат задължения. Този орган прави човек последователен в поведението си, защото всяка изява е поставена под контрол на правдата. Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и
непринуде
ност в маниерите и обноските си. Хората, у които този орган е слабо развит, не съзнават своите задължения и се отличават с една безпринципност. Такъв човек действува под влиянието на другите свои по-силни чувства и подтици, без да се съобразява дали право или несправедливо постъпва. Обещанията и ангажиментите нямат стойност за него, бързо ги забравя и не се чувствува задължен да ги изпълни. Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо. Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31). Този център е създаден и оформен от силовите течения на Луната и Сатурн. Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува.
към текста >>
43.
Пръв контакт и жестове
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ЖЕСТОВЕ Още първият контакт с човека, на когото ще гледаме ръката, самото ръкостискане ще ни даде някакви данни за него. Хубавото ръкостискане не е твърде силно, но не и твърде слабо, и ако го приемем като приятно, то човекът пред нас е искрен, естествен,
непринуде
н, без скрити мисли и идеи. Твърде силното ръкостискане е характерно за хората, които искат да ни направят впечатление. Това показва също силно изразена емоционална природа. Твърде лекото и слабо ръкостискане показва безхарактерност и безразличие към околните. Ръкуване само с крайчеца на пръстите означава гордост, високомерие, небрежност и разпуснатост, а също и неуважение. Продължително ръкостискане при ръкуване, показва несдържана проява на чувствата или излишна сърдечност, която може да бъде и неискрена. Настроението в даден момент много често оказва влияние при самото ръкуване, затова трябва да се вземе под внимание в какъв момент се прави то. Когато човек говори и жестикулира с ръце, трябва да се обърне внимание коя страна на ръката си най-често обръща към слушателите си. Колкото по-често показва дланта си, толкова той е по-откровен, по-достъпен за разбиране. Скритите хора, когато говорят, не показват дланта си. В това отношение е характерен жестът на много търговци от Ориента, които затулват палеца си и крият дланите си при разговор с клиента. Известно е, че когато Ленин е държал реч, размахвал дясната си ръка, свита в юмрук, което показва решителност и възбуда. Всички Велики Учители, които са посветили
към текста >>
44.
Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
тялото е тънко, силно, здраво. Ханшовете са елегантни, краката са красиво оформени. Очите и краката са уязвимите области на тези типове, но те са и най- красивите. В морално отношение тези типове стоят твърде високо. Те са високоинтелигентни, спокойни, силни. От тяхното лице се излъчва яснота, ведрина, защото са естествени, неподправени, магнетични, радостни, с устрем и увлечение. Те излъчват от себе си пълно самообладание, щастие и сила, която предизвиква у другите възхищение и
непринуде
но подчинение. Той представлява една сила в състояние на покой - спокойни, с вродена любезност. В себе си крият сила, която не се изявява без нужда. Те са весели и притежават хумор. Имат вродено вътрешно достойнство, не са дребнави. Имат благородно сърце и са сладкодумни. Притежават проницателност и интуиция да схващат много вярно всяка задача, като намират правилния път за нейното реализиране. Това е едно от най-подчертаните им качества. Не са суеверни и фанатици. От чувствата силно се влияят и от еротиката лесно се увличат. Тези типове могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание. Между тях се раждат големи организатори, индустриалци, банкери, шефове. Поради своето превъзходство над другите те трудно си намират другар в любовта. Този тип хора страдат от женските дребнавости. Жената Аполонов тип е благородна дама, с развит ум и прави усилие да търси мъж, който да я превъзхожда. Ръцете са малко четвъртити, пръстите - леко възлести. Палецът е среден по големина, силен,
към текста >>
45.
Разпределение на годишния материал
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
умее да насочва детското внимание към съществени сюжети, като дава свобода на детската проява, без да се остави да бг>де воден изключително от малките. Ето защо, съзнателният възпитател има пред вид едно общо разпределение, застъпващо основни проблеми, над които, според възможностите, времето и интересите, ще спира вниманието на малките, за да ги разработи смислено. Изкуството ни при работата в детската градина се крие в умението на време да подемаме детския интерес и
непринуде
но да го разработваме в творческа игра, която да се изнесе от цялата група. Излишни са прекалените подробности, натрапените идеи и шаблонните ефекти. Нека даваме на децата само това, което е по силите на възрастта им и което сами могат да изживеят естествено. Преди да започнем с разпределението, ще подчертаем природата, средата и примера като съществени фактори към общата ни работа през цялата година. Природата е извор на живот. Да запознаем децата с живата природа, с промените, които стават в нея; да ги запознаем с живота на цветята, на животните и птиците, с въздуха, светлината и водата — ще рече да ги запознаем с целокупния живот. Да запознаем децата с всички храни, набавянето им и правилното хранене — ще рече да научим децата да живеят правилно, защото само онзи, който добре и правилно се храни, който цени храната, той цени и живота. Далеч не си правим илюзии, че ще. успеем да запознаем децата с всичко за една две години. Това е задача на всеки от нас за цял живот. Първите и най-силни
към текста >>
46.
19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
и стихотворения. И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот. Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви
непринуде
но. Достатъчно е да създадем дух в играта, за да се развие последната най-правилно и най-естествено, без шаблон и без правила. Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им, В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост. Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме. И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден. ч - Годишно утро. /ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта. При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване. 1. Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода. 2.
към текста >>
47.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Любомир Лулчев е от старите, тежки дъновисти. Изявен писател. Ярък еталон пред българското общество на дъновистите. Цар Борис в усилията си да установи позитивни контакти със всички обществени среди и формации, за да се заздрави на трона след политическия фокстрот на звенарите, се свързва с него. Това става след разминаването си с Дънов под Първото Рилско езеро, на която Дънов отказва да се сближи с него. Лулчев с леката си суетност е привлекателна алтернатива, и царят урежда „
непринуде
на“ среща с него в Зоологическата градина. На срещата Лулчев се държи дръпнато, но постепенно приема предложението на Царя да стане царски съветник. Принцеса Евдокия дори се сприятелява с него и си построява споменатата резиденция до „Изгрева.“ До тук добре! Сега подробностите. Лулчев не е от братята, които ще грабнат цигулката да свирят сърцераздирателно под дъжда. Той е изключително развит интелектуално, и нахлуването на все по-голямо число неудачници на Изгрева, които се приютяват там, фигуративно казано, просто за да се скрият под лешниците на ангелска супа, е неприемливо за него. Той вижда себе си като обединител, като фокус на учението на Бялото братство сред издигнати духовно дъновисти. Бараката му е в непосредствено съседство с бараката на детската писателка Невена Неделчева там където сега е монголското посолство и около тях се събират дъновистите последователи на Лулчев: Няголови и пр. и пр. * * * Последните няколко години на Изгрева с Учителя минават под голямо напрежение. Върху
към текста >>
48.
Христо Койчев
 
- Георги Христов
той е, както казах вече, тихо шумолене на поточе. Със същия тон той изказва и най-силните си преживелици и дори много редките си възмущения. Гледаш го някога огорчен от нещо, малко раздвоен и затворен в себе си, и очакваш, че ще извика гръмогласно, а той погаля ухото ти с шепот като звънтене на крилцата на пчела: - Не биваше така, братлета! Всичко, каквото прави Христо, носи отпечатъка на тишина. Не само това. Той преминава както към вещите, така към своите постъпки някак направо,
непринуде
но, като че всичко е предопределено. Той е победил условностите на всички столетия и особено собствеността. Ако си пореже пръста със сърпа, той безшумно ще се приближи зад мен и, без да продума сричка, ще одере от и без това окъсаната ми риза един ремък, за да го превърже. В тая постъпка той не влага нищо, освен самото действие. - Какво правиш, Христо? - питам го, а той кротко и безстрастно отговаря: - Порязах се малко. Наистина моята дълга, отпусната надолу заради горещината риза не вдъхва никакво уважение, но все пак е изненадващо това, че Христо бе решил да я обяви за санитарен материал. - Христо, моята ли риза избра за превръзки? Ако все така я караме, ще тръгна гол. - Гледай - казва ми той благо. - Гледай колко са хубави днес облачетата. Христо Койчев е най-отявленият привърженик на идеята, че всички злини в света идат от частната собственост. Против нея той е готов да наруши винаги своето мълчание. Не обича думите „мое“ или „твое“, „наше“ или „ваше“. В Ачларе той вече не приказва по тези
към текста >>
49.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
от действието на определени природни сили, те имат за задача да организират човешкото етерното тяло и психика. Наряди - особен метод за работа, при който по ритуално подобие се изричат определени формули и молитви от всички ученици в точно определено време. Теми - в началото на всяка лекция се задава тема за развитие през следващите дни. Това са духовно-философски теми, които имат за задача да стимулират творческото мислене у ученика. Разговори и лична кореспонденция - свободни и
непринуде
ни разговори или кореспонденция по различни теми между учениците и Учителя. Това дава възможност на учениците да почерпят директно личен опит от него. Екскурзии - общуването с планинската природа изгражда тясна връзка между душите на учениците и Разумната природа. Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота. Молитва - стъпката за осъществяване на връзка с Бог се осъществява с молитва. Тя е път, по който всеки може да тръгне, за да влезе в света на Големия Живот на Духа. Самият Беинса Дуно казва, че молитвата е непрестанна връзка с Духовния свят и към това състояние, той съветва учениците да се стремят. Специални методи са Завета на цветните лъчи на Светлината иПаневритмията. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и особено чрез етерното тяло. Научни приноси Формулирани са като идеи от различни области на точните и
към текста >>
НАГОРЕ