НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
51
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6_05 ) Седем групи по трима
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ставането нощем да се прави
непринудено
.
Вие ми дадохте тази задача за десет дни и те се изминаха.“ Ще ви дам нова задача за десет дни: сега изпращайте всеки ден по една мисъл на всички добри хора – да се усили тяхната Любов към Бога. Трябва да се прави три пъти на ден. А може да се прави три пъти нощем. Трябва да имаме поляризиране между три пъти денем и три пъти нощем.
Ставането нощем да се прави
непринудено
.
Човек трябва да възпитава себе си да става през нощта. Някой път, тъкмо ще ставаш за молитва през нощта, и си казваш: „Нямам разположение.“ Човек трябва да се научи да идва това разположение, а не да го чака – той да превърне неразположението в разположение.
към текста >>
2.
96) Събор в Швейцария
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека в събора да има един
непринуден
ред, без никакви формалности.
Един брат швейцарец беше посетил Учителя и после писа, че може да организира един малък събор или братска среща в Швейцария и помоли Учителя за упътване. Това бе през юни 1937 г. Отговор: Този събор да се направи по един скромен начин. И тъй като засега той ще бъде само един малък опит, затова да не му се дава голяма гласност. Можем да изпратим от Бьлгария един или двама души делегати.
Нека в събора да има един
непринуден
ред, без никакви формалности.
Може след това да се изнесе и публична сказка. Когато пишете писма до духовните хора, не предрешавайте въпроса за целта на събора. Съборът да има за цел братска среща за взаимно опознаване на всички братства, а не да му се поставя високата цел – обединението на мистичните братства.
към текста >>
3.
12.I.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След свършване на паневритмията всички се приближаваме при Учителя, поздравяваме го с новия ден, заобикаляме го и
непринудено
започва разговор както винаги след паневритмията.
Любезни брат, Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни градини правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката.
След свършване на паневритмията всички се приближаваме при Учителя, поздравяваме го с новия ден, заобикаляме го и
непринудено
започва разговор както винаги след паневритмията.
По едно време Учителя казва: „Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът да сте готови.” Една сестра казва: „Много Ви благодарим, Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - ще си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.” Учителя каза: „Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие.
към текста >>
4.
Изгрев, 7.ХI.1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но да се прави и нощем, това да става
непринудено
.
Тази задача Вие ни я дадохте за десет дни и се изминаха даже повече от десет дни.” Учителя каза: „Сега да дам нова задача пак за десет дни: СЕГА ИЗПРАЩАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН ПО ЕДНА МИСЪЛ ОБЩО НА ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА ДА СЕ УСИЛИ ТЯХНАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем.
Но да се прави и нощем, това да става
непринудено
.
Човек трябва да възпитава себе си да става през нощта. Някой път през нощта тъкмо да станеш за молитва, казваш: „Нямам разположение.” Човек да се научи да му идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение.” * * *
към текста >>
5.
ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето по такъв естествен,
непринуден
начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини.
Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност. б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже: Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко? След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки. У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това.
Ето по такъв естествен,
непринуден
начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини.
в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже: - Какъв красив пример за подражание!
към текста >>
6.
Свобода
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по
непринуден
начин.
Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там на работа. Това може да се приложи във възпитанието. Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност към престъпление. То трябва да работи, празно да не стои - да копае, да сади и пр. - за да трансформира енергията.”
Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по
непринуден
начин.
Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата енергия, използвана целесъобразно, може да се направи не само безвредна, но силата й може да се употреби за каране на воденици, трамваи, за електрическо осветление и пр. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр. Няма и да става въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.
към текста >>
7.
01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сутрин рано, при изгряващите слънчеви лъчи всички играем на полянката с Учителя, Паневритмията (гимнастика), след това поздравяваме Учителя, заобикаляме го и
непринудено
започва разговора.
ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ Цъфналите овощни дръвчета на Изгрева го правят приказно красив.
Сутрин рано, при изгряващите слънчеви лъчи всички играем на полянката с Учителя, Паневритмията (гимнастика), след това поздравяваме Учителя, заобикаляме го и
непринудено
започва разговора.
Учителят казва: "Идва глад на земята за Словото Божие, та пригответе се, че като дойдат тези дни, да можете да нахраните гладните, които дойдат при вас. — Най-близо е до Мене онзи, които чете Словото, което съм ви дал, защото тогава, той се свързва с Божествения Дух, Които е говорил чрез Мене. Четенето на беседите и лекциите значи е най-доброто средство за сближаване с Мен. — Вярата ви трябва да бъде детинска! Вие се печете тук на слънцето, но знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, които е огряван така 1 час от слънчевите лъчи?
към текста >>
8.
11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са спонтанни,
непринудени
и най-естествени.
Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори".
Те са спонтанни,
непринудени
и най-естествени.
От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи". Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр.
към текста >>
9.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Почва естествен,
непринуден
разговор.
Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на живота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя.
Почва естествен,
непринуден
разговор.
Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, състоянието на душите, на нуждите на момента. Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от живота на братството. Един брат запитва нещо за музиката.
към текста >>
10.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всичко там става импровизирано,
непринудено
, проникнато с една вътрешна красота и естественост.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр.
Всичко там става импровизирано,
непринудено
, проникнато с една вътрешна красота и естественост.
След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот, радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния!
към текста >>
11.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах
непринудени
отношения към всички.
След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина!
Когато бях малък, мислех, че всички хора са добри и затова имах към всички лице усмихнато, доверчиво и светло; имах
непринудени
отношения към всички.
Мекотата и нежността на душата ми се изявяваха в моята усмивка, в моя поглед, в моите слова и жестове спрямо всички! Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всяка крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше.
към текста >>
12.
40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Естествено,
непринудено
той почва разговор с Учителя.
След бурите, светкавиците и гръмотевиците ще дойде светло слънчево утро над многострадалната земя. След минаване на тунел няма ли да дойдат засмени, светли, слънчеви поляни, покрити с цветя? Тия мисли работят днес в мен. Тъкмо в тоя момент един приятел идва от града. Той желае да говори с Учителя.
Естествено,
непринудено
той почва разговор с Учителя.
– Кой е правилният начин за дейност днес ? – При земеделската работа има три фази. Първото положение е, че трябва да има земя. В това човек не е фактор. Тя е дадена от разумната природа.
към текста >>
13.
127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя се проявява
непринудено
.
Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата.
Тя се проявява
непринудено
.
Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат. Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец. Срещаш някой човек и го питаш дали те обича.
към текста >>
14.
Разговор за Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но да се прави и нощем, това да става
непринудено
, човек трябва да възпитава себе си да става през нощта.
Сега да дам нова задача, пак за десет дена: Сега изпращайте всеки ден по една мисъл общо на всички добри хора, да се усили тяхната любов към Бога! Това да се прави три пъти на ден. Може да се прави три пъти на ден. Може да се прави и през нощта три пъти. И тогава ще имаме три пъти денем и три пъти нощем.
Но да се прави и нощем, това да става
непринудено
, човек трябва да възпитава себе си да става през нощта.
Някой път през нощта тъкмо да станеш за молитва, казваш си: „Нямам разположение. “ Човек да се научи да идва разположението. А не да го чака. Той да превърне неразположението в разположение. *
към текста >>
15.
За музиката
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След това почна
непринуден
разговор между нас и Учителя, който ще ви изложа:
Изгрев, 24 февруари 1955 г. Любезни брат, Този път желая да ви изложа един разговор с Учителя върху музиката. Към 10 часа преди обяд Учителя слезе от горе, от стаята си, влезе в големия салон, отиде при пианото и започна да свири нещо бавно и тържествено, съвсем вглъбен в себе си. Скоро доста братя и сестри, като чуха, че свири, отидоха в салона и най-тихо седнаха на столовете около него.
След това почна
непринуден
разговор между нас и Учителя, който ще ви изложа:
Хората изгубиха истинската музика, когато излязоха от рая. Вие имате едно лошо разположение, изпейте някоя песен и вижте дали ще се смени състоянието ви или не. Ако не се смени, не сте пели добре, ако се смени, пели сте добре. Ако не се смени, изпейте друга песен, после трета, догдето се смени състоянието ви. И после вижте за колко време чрез пеенето се е сменило състоянието ви.
към текста >>
16.
Новото учение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Почна
непринуден
разговор.
Обични брат, Към 10 часа преди обяд няколко братя и сестри бяхме с Учителя на изгревската полянка. Небето беше чисто и синьо, имаше изобилно слънце. Цъфналите дървета даваха приказен вид на Изгрева. Картината се допълваше от снежните върхове на Витоша, които се очертаваха на ясния небесен фон.
Почна
непринуден
разговор.
В разговора Учителя между другото каза: Като видят нашите хора, хората от света казват, че в тях има нещо особено, по което ги познават. Обкръжаващите почват да стават снизходителни към нас. Питат: в какво се състои новото учение? - Новото учение е да боледуваш, без да умреш, а старото учение е да боледуваш и да умреш.
към текста >>
17.
Живот, посветен на Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Заобикаляме го и
непринудено
започва разговор както винаги след паневритмията.
Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни дървета правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършването на паневритмията всички се приближаваме към Учителя, поздравяваме го с новия ден.
Заобикаляме го и
непринудено
започва разговор както винаги след паневритмията.
По едно време Учителя каза: Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът, да сте готови. Една сестра каза: „Много ви благодарим Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - да си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.“ Учителя каза:
към текста >>
18.
28 МОРИЯ И КУТХУМИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и
непринуден
.
Някой беше донесъл картичките с образите на Мория и Кутхуми. Всички с оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледище на френологията. Изведнъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него.
Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и
непринуден
.
Показах Му ги и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години." Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечното бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите.
към текста >>
19.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме
непринудени
разговори.
Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме.
Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме
непринудени
разговори.
Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал. Брат Боян Боев беше един от изтъкнатите братя на Изгрева и затова заслужава да се каже нещо повече за него. По външен вид приличаше на човек от далечния Изток. Имаше среден ръст с много интересна глава - голямо чело с развити философски центрове, а под тях, центърът на паметта развит в най-висша степен. Това му даваше възможност да има изключителна памет и го правеше един вид „живата архива на Братството”.
към текста >>
20.
ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Луната при младежа е само на 2° от границата между два дома, докато при девойката е на 10°; затова при младежа лунното влияние е по-силно и му дава голяма контактност, привлекателност и
непринудено
отношение с околните, по-голяма памет, услужливост и интуиция.
Тази особеност най-нагледно се очертава в хороскопите на близнаци, при които много често се явяват значителни различия както в техните качества и способности, така и в житейския им път. От многото мои случаи, ще цитирам един с близнаци - момче и девойка, родени с разлика във времето 20 минути. Животът на младежа е добре уреден, богат на разнообразия, ясно изразени качества и способности, докато животът на девойката е вял, с неприятности и с по-слабо изразени способности - изобщо по-труден и нещастен. При построяване на хороскопите им, е необходимо да се сравнят разстоянията на Слънцето, Луната и Планетите до границите на домовете, докато при аспектите не могат да се търсят съществени различия в рамките само на 20 минути. При младежа, Слънцето отстои на 8° от границата на дома, докато при девойката - на 15°; от тук произтича по-силното и благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, по-доброто и силно въздействие върху условията на живота му.
Луната при младежа е само на 2° от границата между два дома, докато при девойката е на 10°; затова при младежа лунното влияние е по-силно и му дава голяма контактност, привлекателност и
непринудено
отношение с околните, по-голяма памет, услужливост и интуиция.
Всичко това при девойката е в много по-слаба форма. Меркурий при младежа е на 17° от границата с дома, докато при девойката е на 10°, затова въздействието му при последната е по-силно: тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я подтиква по-настойчиво към загриженост, търсене на отговор на всяка задача и тревоги. Младежът ще бъде с по-слабо изразена грижа за всеки въпрос и няма така да се притеснява. Венера при младежа е само на 4° от границата на дома, докато при девойката е на 10°; оттук следва благодатното въздействие на Венера върху младежа, който е с по-богата и силна емоционална природа, с по-добри Венерини условия за своя живот, отколкото девойката. Марс при младежа е на 6°, докато при девойката е на 11°, което говори за по-голяма жизненост и активност при младежа, отколкото при девойката.
към текста >>
21.
Медитация
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата
непринуденост
.
В горепосоченото можем да познаем истинския процес на медитацията. Първо човек си изработва една такава мисъл, която може да избере със средствата, които обикновеният живот и познание му дават на разположение. След това той често се потопява в тази мисъл, става изцяло едно с нея. Укрепяването на душата се получава, когато тя живее с една такава позната мисъл.” “Чрез изживяването на медитацията в целия живот се влива едно укрепяване.
Когато медитативното настроение преминава като едно настоящо впечатление през целия дневен живот, то разлива върху последния нещо, което смущава неговата
непринуденост
.
Тогава през моментите на медитация то не може да бъде достатъчно силно и достатъчно чисто. Медитацията показва своите истински плодове именно чрез това, че с нейното настроение тя се отделя, откроява се от останалия живот. Върху този живот тя действа най-добре тогава, когато е чувствана като нещо особено. По този начин тя укрепва обикновения живот и му дава импулс и сила, за да може човек да се справи със задачите на живота”. По-нататък ще цитирам ред мисли на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси:
към текста >>
22.
ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
-
непринудено
и убедително завърши Учителя.
Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, те ще се разнесат по цял свят. Божественото работи по незнайни, живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия, и триста професори да я пропагандират, то един ден тя ще замре и изчезне. Божественото само преуспява - каза подчертано Учителя. -Всичките опити, всичките страдания и изпитания на цялото човечество се свеждат в края до едно: да потвърдят, че само Божественото успява!
-
непринудено
и убедително завърши Учителя.
Аз мълчах. Беше съвсем вярно: болните имат нужда от лекар. Къде и при кого да отидат, ако не при Учителя? А Божественото преуспява само, без да бъде пропагандирано.
към текста >>
23.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият,
непринуден
детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени.
На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият,
непринуден
детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива.
Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем.
към текста >>
Тук то се проявява най-
непринудено
и лесно можем да оценим умствения му багаж; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно.
Две-три високо художествени и със съдържание картини са достатъчни да дават тон. А всичко останало ще бъде импулс, творческа игра и отражение на живота през сезона, пропито с нов прогресивен дух. Живите, свободно творчески-играещи деца ще допълнят общата картина на детската стая. Разговор и игра Най-свободна и естествена намираме говорната реч на детето във волната игра и в свободния разговор.
Тук то се проявява най-
непринудено
и лесно можем да оценим умствения му багаж; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно.
В свободните игри и разговори виждаме детето такова, каквото си е. И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем към по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности. Най-сетне, всяка случайна игра или непринуден разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
към текста >>
Най-сетне, всяка случайна игра или
непринуден
разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
Разговор и игра Най-свободна и естествена намираме говорната реч на детето във волната игра и в свободния разговор. Тук то се проявява най-непринудено и лесно можем да оценим умствения му багаж; да улесним правилния му израз; да го освободим от стеснителност в присътствието на други; да го приучим да изслушва докрай другите и да се изразява ясно и конкретно. В свободните игри и разговори виждаме детето такова, каквото си е. И от тук, с примери и подражание, чрез играта, ще го наведем към по-съществена форма на живот и ще отключим всичките скрити негови възможности.
Най-сетне, всяка случайна игра или
непринуден
разговор са път към детския свят, средство, с което майсторът-възпитател може да отключи детската душа.
към текста >>
24.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
Сега желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите
непринудено
: физическите работи стават с принуждение; духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода.
" Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една, две рани, този човек започва да мисли. Питам: Струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.
Сега желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите
непринудено
: физическите работи стават с принуждение; духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода.
Знаете ли какво нещо е абсолютна свобода? Господ не обича да вижда своите деца, заляти в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат е вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал.
към текста >>
25.
5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След това провеждат
непринуден
разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството.
Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителя казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу заради престъпленията, които е извършил. На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко.
След това провеждат
непринуден
разговор, в който Учителя засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в братството.
Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителя се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него.
към текста >>
26.
7.62 Лидия Аладжем
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Започва
непринуден
разговор.
Лидия Аладжем Когато е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна. В същия влак пътува Учителя и влиза в тяхното купе.
Започва
непринуден
разговор.
Учителя изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той й казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш." След тази среща минават 20 години и Лидия идва в братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той й казва, че един от техния род се е самоубил и отвреме-навреме влиза в нея и нарушава душевното й равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние.
към текста >>
27.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Като веднага допълва, че „всички песни са взети от живота"3.Тази музикалност на родопчанина събужда
непринудено
асоциацията ни за чародейния певец Орфей, който преди няколко хилядолетия броди из същите дебри и усои, като укротява с песен дивите зверове и разговаря с птиците.
В цитираният неколкократно труд на Ст. Н. Шишков се казва, че „ако родопчанинът скърби, утешава се с песен, ако ли е весел и радостен, развлича се пак с песен. Било в гората за дърва, било на работа или разговор, родопчанинът започва с песен и завършва пак с песен. Песнопението характеризира типичния нрав на родопските жители". По отношение характера на родопската песен в този край същият автор дава следната преценка: „Напевът на песните е провлачен, романтичен, еднообразен и никак не прилича на напевите на другите български песни.
Като веднага допълва, че „всички песни са взети от живота"3.Тази музикалност на родопчанина събужда
непринудено
асоциацията ни за чародейния певец Орфей, който преди няколко хилядолетия броди из същите дебри и усои, като укротява с песен дивите зверове и разговаря с птиците.
Както ще видим по-долу, с големи музикални заложби е и Константин Дъновски, който възсъздава вдъхновени песнопения в източноправославното църковно служене. С не по-малко музикални заложби е и Учителят Петър Дънов, автор на много песни, които се пеят от неговите последователи. Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край. Научил се той още невръстен, че само няколко години преди раждането му султанското ираде заповядало на всички абаджии и гайтанджии в Ахъчелебийския край да не продават вълна на ничии чужди търговци, защото шаекът и гайтаните са били потребни за войската, особено за низамите. Седем-осем годишен бил, когато това ираде било отменено, а бедният народ близо десет години работил и ден, и нощ не за друг, а за тях, които го държали в робство.
към текста >>
28.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си
непринудено
и естествено.
Това, че трябва да учи, беше само по себе си предрешено. За ученическите години във Варна, където премина класовете, след които той би могъл да продължи в средно училище, няма много сведения. Тези години, които съответствуват на възрастта от прогимназията, са годините, които човек преминава от детство в юношество. Това е една преходна възраст, когато младежът се формира физически и когато се установяват някои от основните белези на душевността. Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в село, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен.
У него се оформят някои дарби, които се пробуждат сами по себе си
непринудено
и естествено.
Той учи уроците си, но научава от тях неща, които другите не виждат и не проумяват. Навикът и неговата склонност да мисли му помагат да прави изводи от дребни на вид явления, които крият в себе си законите на живота. Тези закони за пробудения дух на младежа са много ясни и в тях той вижда намесата на мъдрост. Още от тези години на ранната младост, години, които много от момчетата изживяват в романтични авантюри, юношата Петър научава изкуството да се съсредоточава и да дири в явленията „разума" на света. Още тогава той полага основите на своя мироглед.
към текста >>
29.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той има внушителна осанка и от него лъха
непринуден
аристократизъм, макар че зад себе си има преживяни години в Диар Бекир, заради дейност, насочена срещу вековните поробители на българския народ.
Времето около първия събор на Братството В град Сливен живее и работи един високо просветен българин. Той е един от онези незабравими люде, които живяха дълго с духа на възрожденството и представят една скъпоценна европеизирана украса сред все още не особено просветеното множество на градовете. Доктор Миркович, за когото става дума, е един от потомците на високо патриотичния род Миркович.
Той има внушителна осанка и от него лъха
непринуден
аристократизъм, макар че зад себе си има преживяни години в Диар Бекир, заради дейност, насочена срещу вековните поробители на българския народ.
Рождената дата на доктор Миркович е най-вероятно 1828 г., като се има предвид, че той е завършил медицина в Монпелие в 1856 г. Доктор Миркович е един от най-старите лекари в България, неколкократно награждаван за заслуги както към народа, така и за заслуги в медицината. Един ден през 1860 г., когато овошките в сливенските дворове са вече в буйния си разцвет и зеленина, из града се носи къде шепнешком, къде малко по-смело една новина, която за сливенци е вече потвърдена от това, че пред къщата, където живее докторът, спира едно старо ландо от тия, с които в по-големите градове се возят важните господа. Къде ще пътува докторът? - питат се сливенци.
към текста >>
30.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и
непринуденост
.
Цели двадесет и две години Учителят държа школни беседи. Едни от тях бяха предназначени за общия клас (сряда), а другите - за класа на младежите (петък). Другите беседи, които той държа, бяха предназначени за външни хора - така наречените неделни беседи. Близо половин столетие той работи върху коравия чернозем на българската нива за духовно издигане на тези, които имат в себе си естествено и спонтанно пробудена жажда за духовен живот и възход. На един приятел още в ранните години на дейността си Учителят пише: „Господ ме изпрати да видя Неговите деца.“
В начина, по който Учителят държеше своите беседи, се виждаше неговата забележителна скромност и
непринуденост
.
Когато се появяваше на подиума и седнеше при масата, постлана с бяла покривка, учениците чувствуваха, че при тях е дошъл техният баща, който носи със себе си прекрасни зрели, животодайни плодове. Всеки от слушателите чувствуваше, че той има съкровеното желание да прелее нещо ценно, скъпо и неповторимо в душите на тези, които го слушат, а не да демонстрира своето знание, а още по-малко да покаже някакво ораторско изкуство. За това тези прекрасни срещи с хората той не нарече нито речи, нито проповеди, нито поучения. Той им даде най-хубавото, най-естественото име - беседи. Колкото церемониал може да има в случая, когато майката отваря нощвите и дава на гладното дете чист пшеничен хляб, толкова церемониал имаше в беседите, от които хората си отиваха, наситили своя глад и напълнили душата с една чиста, необяснима и на вид безпричинна радост.
към текста >>
31.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и
непринуденост
зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любознателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно?
Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и
непринуденост
зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие.
На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа.
към текста >>
32.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
С Учителя можеше да се приказва съвсем
непринудено
и за най-обикновените случки в живота.
За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на Бога във всички полета на битието. За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие. То се струеше като флуидедин невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действува както действуват силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини.
С Учителя можеше да се приказва съвсем
непринудено
и за най-обикновените случки в живота.
Винаги беше интересно и полезно това, как той от най-баналните неща във всекидневието можеше да извади мъдра поука и да я внуши на събеседника си като спонтанно изказана сентенция. Същият този брат Т. П. разказва следния случай: През 1925 г. в София пристигнаха доста руски емигранти.
към текста >>
33.
51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Когато човек е хармонизирал ума, сърцето и волята си, той се проявява естествено,
непринудено
, истинно и красиво.
В тази терца се съдържа хармонията на живота и неговото равновесие. И в музиката терцата е най-хармоничният интервал. Всяко отклонение от терцовото съзвучие създава своето рода дисонанс. Квартата например е твърда и нехар- монична. В миналото са пели квинтово, а "разрешението на терцата е в квинтата", и получаваме най-хармоничния акорд — две последователни терци — до-ми-сол.
Когато човек е хармонизирал ума, сърцето и волята си, той се проявява естествено,
непринудено
, истинно и красиво.
Той търси да се хармонизира с всеки срещнат човек и страда, когато не намери хармоничен отзвук в последния. Самият живот е вечна хармония, вечна музика, по която са построени всички всемирни обекти. Тази хармония, тази вечна разумност, която виждаме в природата, потвърждава този факт. Всичко се движи по определен ритъм, по законите на хармонията. Ежедневният изгрев и залез на слънцето показват това.
към текста >>
34.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и
непринудено
възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят.
Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога. Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи.
Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и
непринудено
възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят.
Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му. Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху душата му. В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено осмисляне и разбиране на извършваното.
към текста >>
35.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Проследявайки тази поредица от съчинения -
непринудена
и откровена апология на Новото учение, представено от Учителя на ББ в България, не бихме могли да отминем и още един автор.
Името на автора не е посочено. Проследена е органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото на Учителя П. Дънов, подкрепено с цитати от Библията. Заключението на автора е, че "... учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16).
Проследявайки тази поредица от съчинения -
непринудена
и откровена апология на Новото учение, представено от Учителя на ББ в България, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха Стоян Ватралски, който предлага на читателската публика у нас изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София ("Кои и какви са белите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст. Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където "цари идеален ред и чистота" (пос. съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16).
към текста >>
36.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Разговорите с него протичат естествено,
непринудено
и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези.
Той няма дом отвън." Около него винаги царува атмосфера на чистота и святост, която всеки може да усети. Учителят П. Дънов е известен като отличен събеседник. Където и да отиде, той се превръща някак неусетно в център на вниманието. Около него винаги се събират множество хора, жадуващи да чуят Словото му.
Разговорите с него протичат естествено,
непринудено
и при всякакви външни условия: по време на екскурзии и отдих, след беседите или след братските трапези.
Той непрекъснато бива затрупван със спонтанно възникнали въпроси, сякаш извиращи от душите на присъстващите. Темите са безчет и обхващат живота във всичките му проявления. Все пак преобладава търсенето на път за човешката душа към Божественото. Учителят П. Дънов говори с ярки образи, убедително; умее да изказва с подкупваща простота и достъпност дори и най-трудните за разбиране неща.
към текста >>
37.
Предговор
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Чрез нея се осъществява най-непосредственият,
непринуден
контакт с всички хора.
Когато посадим житното зърно в земята, то носи у себе си всички потенциални възможности да поникне, да израсте и да даде плод. Но за да се реализира това, е необходимо то да бъде поставено в благоприятна среда. По същия начин, за да развиваме духовни качества и добродетели, от една страна, ние трябва интензивно да работим вътрешно, а от друга, да сме потопени в духовна среда. В учението на Учителя музиката играе съществена роля. Тя ни свързва с ангелския свят и пряко говори на душите.
Чрез нея се осъществява най-непосредственият,
непринуден
контакт с всички хора.
Някои наши музиканти, които от деца са свързани с музиката на Учителя, я изпълняват вдъхновено. Може с радост да се каже, че те успяват да създадат прекрасна духовна атмосфера, която се усеща, преживява и докосва душите на хората. Както във всички духовни школи, така и в школата на Учителя е необходимо да имаме духовно ръководство, да намерим, да познаем своя Учител и да изградим вътрешна връзка с него. За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н. Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия.
към текста >>
38.
Братският живот
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
През деня имахме
непринудени
разговори с Учителя и помежду си.
Никой не говореше, всеки беше вглъбен в себе си. Преди изгрев-слънце бяхме в гората над Симеоново на една прекрасна поляна, откъдето можеше да съзерцаваме изгрева на слънцето. След изгрева след кратка молитва поемахме нагоре по тясната пътеката за Бивака. Учителят вървеше бързо и трудно можехме да го следваме, но той често даваше почивки. Още с пристигането на Бивака се преобличахме и се напивахме с гореща вода от чайниците, които младите приятели бяха успели вече да стоплят.
През деня имахме
непринудени
разговори с Учителя и помежду си.
Брат Боян записваше всичко, което казваше Учителят. Когато имаше вятър, търсехме завет под високата полукръгла ограда от камъни, която бяхме си изградили. В средата имаше буен огън и на огнището от камъни бяха чайниците и ангелската супа, с която се гощавахме на обяд. Младите приятели бяха много отзивчиви и за тях най-голямата радост беше да посрещнат тия, които пристигаха, и да им предложат чаша гореща вода. Пиенето на гореща вода след изпотяването беше панацея за всички болести.
към текста >>
39.
И тръгна Словото по света...
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Общувахме
непринудено
, преживявахме красотата на братския живот.
Крум Въжаров и Борис Николов оживено разговарят с двама младежи от САЩ От ляво на дясно: непознат, Пенка Кадиева, Данаил Жеков, Крум Въжаров, Борис Николов, двама младежи от САЩ, Лидия Жекова Лагерът на Седемте езера беше посещаван от чужденци от Русия, франция, Англия, САЩ и др. Крум усърдно работеше с тях, обясняваше им учението, водеше ги на преходи в планината, показваше им местата, по които са ходели с Учителя.
Общувахме
непринудено
, преживявахме красотата на братския живот.
Обичта, която се раждаше между нас, е още в сърцата ни. Всички тези хора от далечни страни отнасяха със себе си частица от нашия братски живот, за да я споделят със своите приятели, и пак се връщаха... Весела Несторова и Крум подготвяха материали от Учителя на английски език, които раздавахме на чужденците. Приятелите от Русия много обичаха Крум. Те общуваха с него и чрез писма.
към текста >>
40.
Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Оттук при младежа ще има по-силно влияние на Луната, която ще му даде по-голяма контактност, приятно и
непринудено
отношение с околните, по-голяма памет, по- голяма привлекателност, разположение към услуги, по-голяма интуиция и готовност за помощ при нужда на околните и близките, оттам и по-голямата симпатия към него от всички.
Докато животът на девойката е вял, със спънки и неприятности, по- слабо изразени способности, изобщо по-труден и нещастен. При направените Хороскопи са сравнени разстоянията на Слънцето, Луната и Планетите до границите на домовете, защото за 20 минути ъгловите разстояния (Аспектите) на практика няма да се променят, за да бъдат взети под внимание. При младежа Слънцето е на 8 градуса от границата на дома - сектор, докато при девойката е на 15 градуса. Оттук е и по-силното, благодатно влияние на Слънцето върху създаването и оформянето на качествата и способностите при младежа, а също и по-доброто и силно въздействие върху условията му на живот, отколкото при девойката. Луната при младежа е само на 5 градуса от границата между два дома, докато при девойката е на 10 градуса.
Оттук при младежа ще има по-силно влияние на Луната, която ще му даде по-голяма контактност, приятно и
непринудено
отношение с околните, по-голяма памет, по- голяма привлекателност, разположение към услуги, по-голяма интуиция и готовност за помощ при нужда на околните и близките, оттам и по-голямата симпатия към него от всички.
Докато всичко това е в по-слаба форма при девойката. Меркурий при младежа е на 17 градуса от домовата граница, докато при девойката е на 10. Въздействието на Меркурий при девойката е по-силно. Вярно е, че тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я тласка с по-голяма сила към загриженост и търсене на отговор на всеки поставен въпрос, което ще й създаде тревоги. Докато младежът ще бъде с по-слабо изразени грижи и мисъл в търсене и разрешение на всеки въпрос, което няма така силно да го угнетява.
към текста >>
41.
Общи положения
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В едно добре изградено и оформено тяло всички физиологични се извършват плавно,
непринудено
, безболезнено.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Главата на нормално развития човек трябва да е в хармония по отношение на цялото тяло.
В едно добре изградено и оформено тяло всички физиологични се извършват плавно,
непринудено
, безболезнено.
Нормалният човек не усеща не усеща тялото си. Кожата е еластична, свежа и топличка при пипане. Потта, която се отеля от нея, е дори приятна за мирис. Белите дробове работят плавно. Въздухът се вдишва през носа.
към текста >>
42.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и
непринуденост
в маниерите и обноските си.
Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо. Такъв човек е способен да пожертвува и личните си интереси, но не си позволява да бъде несправедлив към другите при каквито и да било обстоятелства. Той изпълнява точно и пълноценно своите задължения и обещания към другите. На тази способност някои хора дължат голямата си въздържаност, когато ще трябва да правят обещания и да поемат задължения. Този орган прави човек последователен в поведението си, защото всяка изява е поставена под контрол на правдата.
Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и
непринуденост
в маниерите и обноските си.
Хората, у които този орган е слабо развит, не съзнават своите задължения и се отличават с една безпринципност. Такъв човек действува под влиянието на другите свои по-силни чувства и подтици, без да се съобразява дали право или несправедливо постъпва. Обещанията и ангажиментите нямат стойност за него, бързо ги забравя и не се чувствува задължен да ги изпълни. Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо. Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31).
към текста >>
43.
Пръв контакт и жестове
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Хубавото ръкостискане не е твърде силно, но не и твърде слабо, и ако го приемем като приятно, то човекът пред нас е искрен, естествен,
непринуден
, без скрити мисли и идеи.
ПРЪВ КОНТАКТ И ЖЕСТОВЕ Още първият контакт с човека, на когото ще гледаме ръката, самото ръкостискане ще ни даде някакви данни за него.
Хубавото ръкостискане не е твърде силно, но не и твърде слабо, и ако го приемем като приятно, то човекът пред нас е искрен, естествен,
непринуден
, без скрити мисли и идеи.
Твърде силното ръкостискане е характерно за хората, които искат да ни направят впечатление. Това показва също силно изразена емоционална природа. Твърде лекото и слабо ръкостискане показва безхарактерност и безразличие към околните. Ръкуване само с крайчеца на пръстите означава гордост, високомерие, небрежност и разпуснатост, а също и неуважение. Продължително ръкостискане при ръкуване, показва несдържана проява на чувствата или излишна сърдечност, която може да бъде и неискрена.
към текста >>
44.
Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те излъчват от себе си пълно самообладание, щастие и сила, която предизвиква у другите възхищение и
непринудено
подчинение.
Ханшовете са елегантни, краката са красиво оформени. Очите и краката са уязвимите области на тези типове, но те са и най- красивите. В морално отношение тези типове стоят твърде високо. Те са високоинтелигентни, спокойни, силни. От тяхното лице се излъчва яснота, ведрина, защото са естествени, неподправени, магнетични, радостни, с устрем и увлечение.
Те излъчват от себе си пълно самообладание, щастие и сила, която предизвиква у другите възхищение и
непринудено
подчинение.
Той представлява една сила в състояние на покой - спокойни, с вродена любезност. В себе си крият сила, която не се изявява без нужда. Те са весели и притежават хумор. Имат вродено вътрешно достойнство, не са дребнави. Имат благородно сърце и са сладкодумни.
към текста >>
45.
Разпределение на годишния материал
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Изкуството ни при работата в детската градина се крие в умението на време да подемаме детския интерес и
непринудено
да го разработваме в творческа игра, която да се изнесе от цялата група.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГОДИШНИЯ МАТЕРИАЛ Успехът на работата в детската градина зависи преди всичко от духа на учителката и интереса на децата. Изкусният учител умее да насочва детското внимание към съществени сюжети, като дава свобода на детската проява, без да се остави да бг>де воден изключително от малките. Ето защо, съзнателният възпитател има пред вид едно общо разпределение, застъпващо основни проблеми, над които, според възможностите, времето и интересите, ще спира вниманието на малките, за да ги разработи смислено.
Изкуството ни при работата в детската градина се крие в умението на време да подемаме детския интерес и
непринудено
да го разработваме в творческа игра, която да се изнесе от цялата група.
Излишни са прекалените подробности, натрапените идеи и шаблонните ефекти. Нека даваме на децата само това, което е по силите на възрастта им и което сами могат да изживеят естествено. Преди да започнем с разпределението, ще подчертаем природата, средата и примера като съществени фактори към общата ни работа през цялата година. Природата е извор на живот. Да запознаем децата с живата природа, с промените, които стават в нея; да ги запознаем с живота на цветята, на животните и птиците, с въздуха, светлината и водата — ще рече да ги запознаем с целокупния живот.
към текста >>
46.
19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви
непринудено
.
Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера. Решихме" да има и концерт през време на пътуването. Тук щяхме да изнесем минатия материал през годината: песни, игри и стихотворения. И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот.
Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви
непринудено
.
Достатъчно е да създадем дух в играта, за да се развие последната най-правилно и най-естествено, без шаблон и без правила. Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им, В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост. Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме. И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден.
към текста >>
47.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Лулчев с леката си суетност е привлекателна алтернатива, и царят урежда „
непринудена
“ среща с него в Зоологическата градина.
Любомир Лулчев е от старите, тежки дъновисти. Изявен писател. Ярък еталон пред българското общество на дъновистите. Цар Борис в усилията си да установи позитивни контакти със всички обществени среди и формации, за да се заздрави на трона след политическия фокстрот на звенарите, се свързва с него. Това става след разминаването си с Дънов под Първото Рилско езеро, на която Дънов отказва да се сближи с него.
Лулчев с леката си суетност е привлекателна алтернатива, и царят урежда „
непринудена
“ среща с него в Зоологическата градина.
На срещата Лулчев се държи дръпнато, но постепенно приема предложението на Царя да стане царски съветник. Принцеса Евдокия дори се сприятелява с него и си построява споменатата резиденция до „Изгрева.“ До тук добре! Сега подробностите. Лулчев не е от братята, които ще грабнат цигулката да свирят сърцераздирателно под дъжда. Той е изключително развит интелектуално, и нахлуването на все по-голямо число неудачници на Изгрева, които се приютяват там, фигуративно казано, просто за да се скрият под лешниците на ангелска супа, е неприемливо за него. Той вижда себе си като обединител, като фокус на учението на Бялото братство сред издигнати духовно дъновисти.
към текста >>
48.
Христо Койчев
 
- Георги Христов
Той преминава както към вещите, така към своите постъпки някак направо,
непринудено
, като че всичко е предопределено.
Неговият глас най-малко се чува в комуната. И да се чуе, той е, както казах вече, тихо шумолене на поточе. Със същия тон той изказва и най-силните си преживелици и дори много редките си възмущения. Гледаш го някога огорчен от нещо, малко раздвоен и затворен в себе си, и очакваш, че ще извика гръмогласно, а той погаля ухото ти с шепот като звънтене на крилцата на пчела: - Не биваше така, братлета! Всичко, каквото прави Христо, носи отпечатъка на тишина. Не само това.
Той преминава както към вещите, така към своите постъпки някак направо,
непринудено
, като че всичко е предопределено.
Той е победил условностите на всички столетия и особено собствеността. Ако си пореже пръста със сърпа, той безшумно ще се приближи зад мен и, без да продума сричка, ще одере от и без това окъсаната ми риза един ремък, за да го превърже. В тая постъпка той не влага нищо, освен самото действие. - Какво правиш, Христо? - питам го, а той кротко и безстрастно отговаря: - Порязах се малко.
към текста >>
49.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
Разговори и лична кореспонденция - свободни и
непринудени
разговори или кореспонденция по различни теми между учениците и Учителя.
Слънчев изгрев - посрещане на слънчевия изгрев, съпътствано от молитви и медитативни упражнения, последвани от утринна беседа на Учителя Беинса Дуно. Двигателни упражнения - изградени като резултат от действието на определени природни сили, те имат за задача да организират човешкото етерното тяло и психика. Наряди - особен метод за работа, при който по ритуално подобие се изричат определени формули и молитви от всички ученици в точно определено време. Теми - в началото на всяка лекция се задава тема за развитие през следващите дни. Това са духовно-философски теми, които имат за задача да стимулират творческото мислене у ученика.
Разговори и лична кореспонденция - свободни и
непринудени
разговори или кореспонденция по различни теми между учениците и Учителя.
Това дава възможност на учениците да почерпят директно личен опит от него. Екскурзии - общуването с планинската природа изгражда тясна връзка между душите на учениците и Разумната природа. Комунален живот - живот основан на братски начала, който поставя човешките взаимоотношения на основата на взаимопомощ, морал и духовна чистота. Молитва - стъпката за осъществяване на връзка с Бог се осъществява с молитва. Тя е път, по който всеки може да тръгне, за да влезе в света на Големия Живот на Духа.
към текста >>
НАГОРЕ