НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
33
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното
надмогване
на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада).
В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното
надмогване
на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод.
към текста >>
2.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я
надмогне
.
Острият ù връх се очертава ясно на чистия син фон на небето. Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното!
Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я
надмогне
.
Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал.
към текста >>
3.
КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като
надмогва
качествата е пригоден да стане едно с Вечния.
Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва при Мен. Които с ум приковани в Мен, винаги уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра, по Мое мнение, са най-добри в йога. Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги."
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като
надмогва
качествата е пригоден да стане едно с Вечния.
Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
към текста >>
Когато обитателят на тялото
надмогне
тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието."
Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата - тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От Хармонията се ражда Мъдрост, от движението - лакомия; безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също и безсмислие. Издигат се тези, които пребивават в хармония; деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества." „Когато познавачът не вижда друг проводник освен качествата и познава това, което е по-високо от качествата, той влиза в Моята природа.
Когато обитателят на тялото
надмогне
тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието."
Път за въздигането на човешките души Във всички разговори, осемнадесет на брой, от които се състои Бхагават Гита, Кришна дава различни методи, по които душите могат да стигнат съвършенство, като влязат в общение с Логоса, с космичното Слово, което е изявено в Кришна. Във всеки отделен разговор се дава един специфичен метод, посочва се една пътека от общия велик Път. В следващите редове ще посоча най- характерното за всяка една от тези пътеки на Пътя към високия връх на съвършенството. Но преди да влезе в Пътя на съвършенството, човек преживява една голяма вътрешна борба, която е описана в първия разговор, озаглавен Отчаянието на Аржуна.
към текста >>
Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
надмогване
на трите качества.
Който така вижда, той вижда. Който вижда наистина, че същият Господар еднакво обитава навсякъде, той не разрушава Себето чрез себето и така ходи по Върховния път. Когато човек схване разнообразното съществуване на съществата, като вкоренено в Едното и избликващо от Него, тогава той достига Вечния. Както едното слънце огрява цялата земя, така Господарят на полето огрява цялото поле. Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния.
Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез
надмогване
на трите качества.
Хармония, движение, инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото.
към текста >>
Когато обитателят на тялото
надмогне
тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието.
Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония, деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества.
Когато обитателят на тялото
надмогне
тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието.
И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма.
към текста >>
И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като
надмогне
качествата, е пригоден да стане едно с Вечния.
Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония, деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества. Когато обитателят на тялото надмогне тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието.
И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като
надмогне
качествата, е пригоден да стане едно с Вечния.
Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила.
към текста >>
4.
4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако не беше така, то ние бихме били вечни роби на механическите сили и условия: Самият факт, че човечеството
надмогва
и използва условията и силите, говори, че силата е в него.
Няма защо да се спирам да ви привеждам факти в това отношение, защото историята е пълна само с такива факти. Та казвам: правото на всеки един народ, на всяко едно общество, на всяко едно семейство и на всеки индивид, е един въпрос социално разрешен от този възвишен свят, от тези велики братя на човечеството и това право никой не може да го отнеме. Тази мисъл трябва да залегне в основата на новото възпитание, за да имаме едно наистина възпитано общество. Ако някой може да ни лиши от нашата свобода в абсолютен смисъл, то в този свят няма разумност и сме изложени на произвола на слепите механически сили и тогава никой в света не може да ни помогне. Силата, която ще ни освободи от ограниченията и робството е вътре в нас.
Ако не беше така, то ние бихме били вечни роби на механическите сили и условия: Самият факт, че човечеството
надмогва
и използва условията и силите, говори, че силата е в него.
Това е разумното начало, което постепенно и непрестанно организира живота на отделния човек и на цялото човечество. В този процес на организиране разумното начало създава културата и освобождаването на човечеството. И когато се пробуди вашето съзнание, ще видите как това разумно начало прониква и организира цялото Битие. Тогава ще разберете, че всяка проява на живота е подчинена на разумни закони и когато започнете да живеете по тия закони, ще бъдете граждани на природата и ще можете да разполагате с нейните блага. В процеса на историческото развитие, творческият импулс на живота, в съгласие с най-разнообразните условия, създава ред качества и черти у народите, създава расите, племената и народите.
към текста >>
5.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато не
надмогнем
своята личност, т.е.
Всичко, което попадне под влиянието на Сатурн, преминава през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане личност, той трябва да мине през териториите на Сатурн, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, да се научи да мисли и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурн. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не се е подчинил на висшето, Божественото в себе си, на всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурн и които обуславят развитието на личностга, човек не може да мине нагоре.
Докато не
надмогнем
своята личност, т.е.
докато не минем през всички изпитания и противоречия, докато не изпием до дъно горчивата чаша, не можем да минем зад орбитата на Сатурн, не можем да влезем във висшия живот. Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него. Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч и отговаря на тона си в гамата.
към текста >>
6.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Всяко
надмогнато
препятствие е мерило за неговото уси- лие и сила.
И ако светът му се струва сега не такъв слънчев, причината си е пак в него. Може ли риба да се удави във водата? Може ли нещо да смути любящия? И самата смърт се спира пред него и му струва път! В неговия живот има светлина и доволство - въпреки всички несгоди, въпреки всички препятствия.
Всяко
надмогнато
препятствие е мерило за неговото уси- лие и сила.
Без тях в целия си живот ще бъдеш хилав несретник! Но каквото и да ти дадат, ако ръцете са ти нечисти - те ще изцапат и най- хубавия хляб; ако умът ти е нечист - и най-висшата идея, най-светлото чувство. И не толкова, че самите тях ще изопачат, а образите, които вие имате за тях. А с такива изопачени образи вие никога не можете разбра това, което е. Затова чистете тялото, ума и сърцето си.
към текста >>
7.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да
надмогва
противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява.
За Новото учение светът и животът в тяхната целокупност са проявления на Бога, на Великата Реалност, която създава и изгражда света и изявява живота. Xарактерно за това актуално знание е новото съдържание и смисъл, които то влага и в понятието за Бога. Интерпретацията на Божията Същност е твърде далеч от традиционните религиозни схващания. Според Новото учение светът и животът са едновременно външно и вътрешно проявление на Първата Причина, Която сама по себе си е недостъпна за познание от страна на средно еволюиралия ум. От друга страна, Новото учение предоставя в изобилие пътища и методи за установяване на пълноценен контакт с Първоизточника на живота.
Навлизащият в областта на Новото учение следва да се научи да мисли по нов начин, да
надмогва
противоречията вътре в себе си и в действителността, която представлява фона на неговата жизнена изява.
В нашия свят противоречието е главен източник на познанието. Зад многобройните противоречия, които буквално ни заобикалят от всички страни, се крие многоаспектното проявление на Реалността. Зад всички тях човекът на Новата Култура трябва да прозре сложната динамика на вездесъщия творчески процес. Отвъд примамливото разнообразие на фактите и явленията в природата ние сме призвани да видим Единната реалност като същина на всичко съществуващо. Това е и разковничето на своеобразната диалектика на Новото учение в противоречията да видим смисъла на проявяващата се реалност.
към текста >>
8.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да
надмогнем
.
- сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода. Само онзи, който изцяло е овладял своето естество на желанията, чувствата, емоциите и страстите (астралното тяло), както и своята мисловна дейност (умственото тяло - нисшия, конкретен ум), само той е заслужил да бъде удостоен с венеца на свободата. В противен случай той сам се обрича на ограничения и изолация, които могат да бъдат представени картинно като затвор или заточение, твърде далеч от владенията на свободната проява. Такова е мнението и на Великия Учител: "Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него. Щом е така, той сам трябва да разруши този затвор и да излезе вън от него на свобода." Очевидно е, че в тази насока свободата бива постигната чрез победата над самия себе си, над низшата си природа - най-трудната, ала и най-достойната победа в живота на човека.
Подчинението спрямо потребностите на низшата природа рано или късно се трансформира в робство - в един постепенен или бурен процес на пропадане, който става все по-трудно да спрем и да
надмогнем
.
На другия полюс - възтържествувалият над тъмните елементи в личността си човек придобива всички най-благоприятни възможности за многостранно развитие и усъвършенстване. Ето и оценката на Учителя П. Дънов по въпроса: "Свободен е онзи, който има свобода на мислите, чувствата и постъпките. Ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля. Да оставите и другите да се проявят свободно."
към текста >>
този възвишен дух е
надмогнал
изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит).
- духовно: "Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е.
този възвишен дух е
надмогнал
изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит).
За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождението ни от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>
9.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Усещането за полет, неповторимият по красота порив да
надмогнеш
всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си.
Усещането за полет, неповторимият по красота порив да
надмогнеш
всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
към текста >>
10.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Дънов - при положение че посветеният вече е
надмогнал
индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма.
Защото колкото човек е по- напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т. е. съзнанието му влиза в по- горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях." Налице е тотална трансформация на съзнанието - ученикът, вече Посветен, навлиза в областта на свръхсъзнанието. Смисълът на изпитанията, за които говори Учителят П.
Дънов - при положение че посветеният вече е
надмогнал
индивидуалната си карма, - е, че ученикът поема част от планетарната карма.
Обладаващ истинската Божествена Любов, той прекрачва сигурно и победоносно прага на Вечния Живот. До фазата на Посвещението достигат само онези търсещи по духовния Път, чиито действия са абсолютно безкористни, чиято мотивация е продиктувана пряко от Духа. Те са се превърнали в Негови чисти проводници. Затова и само на тях бива разкрит действителният смисъл на самото Посвещение. 7) Възкресение
към текста >>
11.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек -
надмогва
инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса.
В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек -
надмогва
инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.
към текста >>
12.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Неподвластен на времето и пространството,
надмогнал
всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога.
Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край. Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството.
Неподвластен на времето и пространството,
надмогнал
всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога.
Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване.
към текста >>
13.
VIII. ТЪРПЕНИЕТО
 
- Константин Златев
А той струва несравнимо повече от усилието да
надмогнем
себе си и да простим.
Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си? “ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие? “ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни.
А той струва несравнимо повече от усилието да
надмогнем
себе си и да простим.
Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога. Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното! “ - Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват. Отсега нататък трябва да ставате красиви.
към текста >>
14.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да
надмогне
всички външни изпитания, съблазни и изкушения.
Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина.
Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да
надмогне
всички външни изпитания, съблазни и изкушения.
Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато отвън се яви тъмнина, буря – вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото!
към текста >>
15.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
Само онзи, който е
надмогнал
низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител.
След това е длъжен да започне отначало. Подобен сценарий може да се повтори многократно. Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар.
Само онзи, който е
надмогнал
низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител.
Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път.
към текста >>
16.
XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР
 
- Константин Златев
И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е
надмогнало
решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот.
След кратка пауза той изрича нещо наглед простичко, но с неоценимо по стойност съдържание: „У човека има борба между духа и плътта, но духът трябва да бъде господар. И у съвършените има тази борба. У тях винаги духът е победител.“ Всички изтръпват. Щом и съвършените са подвластни на такива вътрешни протуберанси, какво да кажем ние, простосмъртните?!
И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е
надмогнало
решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот.
Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в душата на извършителя. Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина. Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската пътека. Учителят П. Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
към текста >>
17.
XIV. СМИРЕНИЕТО
 
- Константин Златев
Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да
надмогне
гибелната инерция на своето земно съществувание.
притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени.
Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да
надмогне
гибелната инерция на своето земно съществувание.
И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада.
към текста >>
Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да
надмогне
естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца.
Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят.
Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да
надмогне
естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца.
Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища. Един от тях е свързан със стремежа на човека да получи на всяка цена признанието или одобрението на околните. Ако го постигне, чуждата, външна преценка за качествата му или за извършеното от него моментално се превръща в свежа струя за самолюбието му, в прясна храна за егото му.
към текста >>
Останалото е данък, който плащаме на неизживените и
ненадмогнати
гордост и самолюбие.
“ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик.
Останалото е данък, който плащаме на неизживените и
ненадмогнати
гордост и самолюбие.
Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва. Ако не се постави на тяхно място, той би се отнесъл негативно към тях. Така би постъпил той в заслепението си, ако не умее да прозира смисъла на земните ни роли, които твърде често и понякога драстично рязко се сменят. Пробуденият човек, окултният ученик – напротив, би погледнал на ситуацията и с очите на „прегрешилите“ и не би ги осъдил.
към текста >>
18.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
Това означава, че ролята на молитвата за нейното
надмогване
и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение.
Всички наредби на природата са свещени“. Като следствие от подобна молитва човек започва да вибрира на по-висока честота, става по-чувствителен и по-възприемчив спрямо енергиите на Космоса, духът му се извисява, устремен към Божественото. По-ниските вибрации на окръжаващата го среда вече не могат да го засегнат: „Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света“ (Учителят П. Дънов). Що се отнася до властващата в света грубост, посочена от Учителя на ББ в България, в наши дни тя е несравнимо по-масова и безскрупулна, отколкото по времето на неговото земно въплъщение.
Това означава, че ролята на молитвата за нейното
надмогване
и заместването ў с мекотата и благостта на присъствието и жизнената изява на пробудените души е от още по-голямо значение.
Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: „Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване“ (Учителят П. Дънов). Вибриращият на Божествено равнище става още в плът жител на най-извисената зона на Битието.
към текста >>
19.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да
надмогне
решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло.
А върхът на жертвоготовността бива разпознат по величината на придобитата и раздадена от окултния ученик Божествена Любов: „Ти сега трябва да учиш жертвата какво е, защото Любовта по това се познава“ (Учителят П. Дънов). Поредицата от благородни, целенасочени и конструктивни жертви, очертаващи пътя на окултния ученик и осветяващи неговия духовен хоризонт с меката светлина на съвършенството, довеждат до пълноценна, цялостна и триумфална проява на Божествената искра, заложена в душата му. Ако пожертваш всичко, получаваш Всичко. Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна:
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да
надмогне
решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло.
Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено „Закон на жертвата“: „Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.“ В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество.
към текста >>
20.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
Но това не е
надмогването
на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие.
въпросът си остава такъв, какъвто си е.“ За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна настройка един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят. Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света.
Но това не е
надмогването
на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие.
Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество. Единственият изход от така възникналата ситуация е осъзнаването на истинското предназначение на конкретния човек в живота и заемане на активна позиция за реализиране на това предназначение с всички физически, нравствени, умствени и духовни сили на личността. Учителят на ББ у нас рисува контурите на този проблем с пестеливи, но ярки багри: „Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието.
към текста >>
21.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
Човекът на високия идеал
надмогва
всички изкушения и съблазни по пътя си в живота.
Той идва при нас от царството на Духа. Премяната му е нежно-прозрачна, невидима за неподготвени очи. Лек като вятъра, бърз като стрела, сияен като утринна звезда, високият идеал подава ръка на пробуждащата се душа и я повежда към чертозите на нейното единение с Вечно Съществуващия (ср. Изх. 3:14). Мъдрецът знае, че именно той е най-добрият, най-верният, най-усърдният водач.
Човекът на високия идеал
надмогва
всички изкушения и съблазни по пътя си в живота.
Те нямат власт над него. Той е устремен към една осъзната и дълбоко осмислена цел. Във владенията на относителността – нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност. В своето развитие той рано или късно достига етапа, когато никоя тайна на Битието не може да остане скрита за него. Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание.
към текста >>
22.
Защитните сили на човека
 
- Павел Желязков
Човекът обаче притежава значително по-мощен арсенал от възможности не само да оцелее, но и да
надмогне
трудностите и опасностите.
Ако се остави във властта на силните емоционални преживявания, на стихията на чувствата, без да се замисля върху смисъла им, гъста блатна растителност ще покрие извора, в него ще намерят убежище примитивни паразитни видове, земноводни и влечуги ще плъзнат край него. Умът на този човек ще залинее и неговото битие ще затъва постепенно под тежестта на груби и първобитни чувства. Защитните действия на животните се управляват от инстинкта за самосъхранение. Благодарение на специфичните качества, с които природата е надарила всеки вид, те се събират в екологични асоциации, където установяват целесъобразни отношения с други видове. Инстинктът за самосъхранение в по-напредналите животински видове предизвиква бърза реакция на страх, благодарение на която те запазват, живота си.
Човекът обаче притежава значително по-мощен арсенал от възможности не само да оцелее, но и да
надмогне
трудностите и опасностите.
Това той дължи на светлината в мисълта си и на мащабността и големия кръгозор на съзнанието си. Ако съзнанието му е обсебено от първичните инстинкти на по-малките му братя животните, той губи способността да осъзнава и вижда отдалече опасностите. Неговата разумност и предвидливост тогава са в упадък, а в душата му нахлуват смут, тъмнина и страх. Едно добро правило, за да се избегне това състояние, е да устояваме човешкото си достойнство, своето ниво и качество на съзнанието, т. е. придобивките в пътя на индивидуалния и колективния прогрес.
към текста >>
23.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Безкористна преданост към приетите от него идеи, но и широк поглед към съвременните му житейски, социални и философски проблеми му позволиха да
надмогне
някои свои ранни увлечения и да тръгне нагоре по тесния и неравен път на духа. С.К.
Цялото тържество става под звуците на тази песен. Те някак си се носят и във въздуха даже. Защото трептят тези вибрации навсякъде. Сава Калименов и авторът * * * Разказът на Сава Калименов (1901-1990) остана недовършен. Изтънялата нишка на живота му се прекъсна само дни след последните записани думи, изречени с угасващите сили на едно дълго и плодотворно земно пребиваване.
Безкористна преданост към приетите от него идеи, но и широк поглед към съвременните му житейски, социални и философски проблеми му позволиха да
надмогне
някои свои ранни увлечения и да тръгне нагоре по тесния и неравен път на духа. С.К.
към текста >>
24.
Превъзмогване на автоматичното
 
- Георги Радев (1900–1940)
Надмогнал
автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност. Ето защо на един истински ученик не се позволява да говори какво да е.
Надмогнал
автоматизма на речта, след като е слязъл в глъбините на подсъзнанието - хранилище на всички магични сили - той отново овладява съзнателно магията на словото.
Словото за такъв човек отново оживява, отново добива своята първична ценност. Ползувайки се, като всички останали, от автоматизма на негово изричане, той си служи вече напълно съзнателно с него. И това, което е станало с речта у него, става и с всички други автоматични процеси, като хода, ръкодвиженията, погледа. Затова се говори за адептите, за всички посветени на окултната наука, че вършат "чудеса" със слово, поглед и жест. Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието.
към текста >>
25.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват
надмогнали
колебанията си.
Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата. Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява. Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог. Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна.
Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват
надмогнали
колебанията си.
Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури. Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера.
към текста >>
26.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да
надмогнат
виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“ Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало.
Облечени са в бяло: бели яки и бели връзки за мъжете и бели рокли с бели копринени забрадки за жените. Стотици души насъбрани от всякъде! Случаят между другото е описан в спомените на много от присъствалите. Учителят започва словото си, и събраните свещеници започват да вдигат врява. Той напразно ги моли тихо и спокойно да имат търпение да го изслушат. Това още повече ги възбужда, и става направо нетърпимо.
Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да
надмогнат
виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“ Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало.
Свещениците дремят по столовете, и не обелват дума повече. До лятото на 1912 година Дънов започва да изнася спорадично неделни проповеди на различни места в София, продължава обиколките си в провинцията с обичайните си сказки, а Нова година посреща в Бургас в дома на семейство Стойчеви. Идва пренатовареното лято на 1912, когато през юни и юли Дънов работи в Арбанаси над „Заветът на цветните лъчи на светлината“. През август 1912 на годишната среща на Веригата в Търново, той раздава на участниците по един екземляр от книгата, за да им помогне, както се изразява, в съзнателната им работа върху себе си. Периодът на живота на Учителя около „Опълченска“ отминава.
към текста >>
НАГОРЕ