НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
11
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
11
:
399
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дишането е храна
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
ДИШАНЕТО Е ХРАНА Обикновено днес хората мислят, че човешкият
организъм
използува като градивни и енергетични (горивни) материали за тялото си само това, което чрез устата е достигнало до човешкия стомах и там е могло да бъде превърнато в калорични или градивни единици.
ДИШАНЕТО Е ХРАНА Обикновено днес хората мислят, че човешкият
организъм
използува като градивни и енергетични (горивни) материали за тялото си само това, което чрез устата е достигнало до човешкия стомах и там е могло да бъде превърнато в калорични или градивни единици.
Изобщо, днес се мисли, че нашият живот влиза в нас чрез устата ни, посредством храната, която ние изяждаме и стомахът смила. Това е меродавното мнение — „последната дума на науката“. Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове. Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме. Днес на всички е известно, че, както ние хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеем и съществуваме чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето.
към текста >>
2.
Що е прана
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Дори и неодушевените предмети съдържат прана, макар и в по-малко количество, отколкото живите
организми
.
Праната е този елемент на слънчевата енергия, който може да бъде превърнат във всеки вид сила: механическа, физиологическа, умствена и духовна. Където има прана, там съществува живот, там животът може да се поддържа. Където няма прана, там животът спира своя ход. Праната прониква всичко. Тя е навред.
Дори и неодушевените предмети съдържат прана, макар и в по-малко количество, отколкото живите
организми
.
Праната е и във водата, и във въздуха, и в земята, в скалите, в дърветата, както и във всички други растения. Най-близко до човека, обаче, и най-достъпна за възприемане от него е тази прана, която се намира във въздуха. От въздуха ний черпим праната най-непосредствено, най-лесно, най-резултатно, направо, — и не е необходим процеса на храносмилането, за да бъде освободена тя, както това е при храненето. Каквото и да се говори за праната, в края на краищата тя все пак ще си остане една тайна за нас. Тя е недостъпна за наблюдение, тя не може да бъде хваната, изследвана, разложена и проучена основно с помощта на научните средства и инструменти, с които днес човек разполага.
към текста >>
3.
Необходими познания
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички
органи
сила, живот и здраве, обнова“.
Въздухът съдържа особена енергия, на речена от индусите „прана“. Други учени я наричат „животворно електричество“ и животворен магнетизъм“. Вие отивате на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но още и за праната, т. е. за животворното електричество и магнетизъм. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутринта.
Когато човек усвои праната чрез дробовете си, тя веднага се разпространява по цялото тяло и внася във всички
органи
сила, живот и здраве, обнова“.
_________________________________________ 1) По-обширни подробности върху дишането читателят ще почерпи от книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев, издание на книгоиздателство „Братство“ – Севлиево.
към текста >>
4.
Отворените двери
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния
организъм
и затова, когато земния
организъм
приема, и човешкият
организъм
приема, и обратно: когато земята дава, и човек дава, затова именно най силно действуващи са първите слънчеви лъчи.
Вий сте бедни, болни, и външно и вътрешно, защото не присягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме. Месеците април, май и юний са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава, които животът изисква. Чуйте гласа на Великия Учител на Всемирното Братство: „Сутринта, при изгрев, земята е най-много отрицателна, т. е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева.
Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния
организъм
и затова, когато земния
организъм
приема, и човешкият
организъм
приема, и обратно: когато земята дава, и човек дава, затова именно най силно действуващи са първите слънчеви лъчи.
Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив за слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм приема най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни, тогава слънцето е в апогея на своята дейность“. „Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а -от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив“.
към текста >>
Тогава и човешкият
организъм
е най-възприемчив за слънчевите енергии.
Месеците април, май и юний са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава, които животът изисква. Чуйте гласа на Великия Учител на Всемирното Братство: „Сутринта, при изгрев, земята е най-много отрицателна, т. е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния организъм и затова, когато земния организъм приема, и човешкият организъм приема, и обратно: когато земята дава, и човек дава, затова именно най силно действуващи са първите слънчеви лъчи.
Тогава и човешкият
организъм
е най-възприемчив за слънчевите енергии.
Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм приема най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни, тогава слънцето е в апогея на своята дейность“. „Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а -от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив“. „Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето.
към текста >>
Тогава живият
организъм
приема най-много и най-мощни положителни енергии (прана).
приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния организъм и затова, когато земния организъм приема, и човешкият организъм приема, и обратно: когато земята дава, и човек дава, затова именно най силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив за слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед.
Тогава живият
организъм
приема най-много и най-мощни положителни енергии (прана).
Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най активни, тогава слънцето е в апогея на своята дейность“. „Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а -от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив“. „Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез“.
към текста >>
5.
Дишането и болестите
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Ето защо, за да се освободим от една болест, която често пъти може да бъде дълбоко вкоренена в нашия
организъм
, необходими са много усилия, и преди всичко, необходим е правилен метод.
Следователно, дълбокото дишане е универсално средство против всички болести Разбира се, това не значи, че ние можем да боравим с това средство както си искаме и да се надяваме за отлични резултати, или пък да правим само микроскопични усилия, а да смятаме, че сме направили кой знае какво и да очакваме пълен успех. Не, пълен успех, големи резултати се достигат само с цената на големи, неуморни усилия, те се достигат само с постоянство, съответно на сериозността на болестта, с която искаме да се борим. Нищо хубаво не може да се купи евтино. На този свет всяко нещо си струва парите А в областта на духа всяко нещо си струва усилията, нужни за неговото достигане. Каквато и цел да си поставим, ние трябва да направим съответното количество усилия, нужни за нейното постигане.
Ето защо, за да се освободим от една болест, която често пъти може да бъде дълбоко вкоренена в нашия
организъм
, необходими са много усилия, и преди всичко, необходим е правилен метод.
Този метод, що се отнася до лекуването чрез дишане, се характеризира преди всичко с думата постепенност. Усилията за дълбокото дишане трябва да бъдат постепенни, не пресилени. Трябва да се започне от малкото и постепенно да се върви към по-голямото. В дишането не трябва да има пресилване, иначе, вместо добри, ние можем да пожъне м лоши резултати. В това отношение ние ще се отправим пак към Учителя, който казва: „Който не е упражнен в дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди, и всеки ден да увеличава задържането с още една секунда.
към текста >>
6.
Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите
органи
и
органни
системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища.
Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“. * Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома.
Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите
органи
и
органни
системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища.
.. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената. Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота.
към текста >>
.. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя
орган
, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас.
Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“. * Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома. Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища.
.. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя
орган
, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас.
И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената. Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота. Човек е част от Вселената, човек е част от Човечеството и затова всяко зло, което той прави на други части от тая Вселена, от това Човечество, рано или късно ще се струпа на главата му, и всяка негова егоистична дейност, в която не се държи сметка за интересите на Цялото, ще му докара в края на краищата гибелни за него последици.
към текста >>
Светът е едно Цяло, един
Организъм
, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя
организъм
, вършим го същевременно и на себе си.
Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота. Човек е част от Вселената, човек е част от Човечеството и затова всяко зло, което той прави на други части от тая Вселена, от това Човечество, рано или късно ще се струпа на главата му, и всяка негова егоистична дейност, в която не се държи сметка за интересите на Цялото, ще му докара в края на краищата гибелни за него последици. Това се отнася не само до отделния човек, но и до всяка група, класа, съсловие, народ и т. н.: егоистичната дейност винаги носи гибел, както за другитe, така и за този, който се отдава на нея.
Светът е едно Цяло, един
Организъм
, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя
организъм
, вършим го същевременно и на себе си.
Затуй — най-сигурния път да работим за себе си е този, да работим за общото добро. Засилвайки, чрез увеличаване възприемчивостта си,космичните влияния, идващи от всички части на безграничната Вселена, човек може да развие грамадни творчески сили, ставайки проводник на космичните такива. Това е бъдещето, може би твърде далечно, на човека. Няма, обаче, граница за неговото осъвършенствуване. Дългият път, който живота в течение на милиони години е изминал от амебата до сегашната човешка форма и съзнание, не спира тук.
към текста >>
Човекът представлява от себе си една интегрална част от Божествения
Организъм
на безграничната Вселена.
В човека лежат неразвити още сили и способности; които, развивайки се постепенно в процеса на неговата еволюция, чрез последователни прераждания, ще направят от него друго, много по-съвършено същество. Както под човека има хиляди и милиони по-нисши същества, така и над него, по стълбата на еволюцията, има други по висши същества, които отдавна са се издигнали над стъпалото, заемано от човека, и които представляват един идеал за него. И тъй, що е човекът? — Човекът е носител на безсмъртния Божи Дух. Сам той е безсмъртен, както е безсмъртен космичния живот, който го изпълня.
Човекът представлява от себе си една интегрална част от Божествения
Организъм
на безграничната Вселена.
Той е същевременно едно семе, един зародиш, в който се крият грамадни творчески сили и възможности. Изминал пътя до сегашното стъпало на своето развитие, пред него стои пътя от човека до ангела. Този път, най-сетне, ще го заведе при неговия Първоизточник — Бога.
към текста >>
7.
Бог
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Кой е този Разум, който с такава проницателност и мъдрост е устроил всичко, — като се почне от атома и клетката, минавайки през сложното устройство на човешкия
организъм
и свършвайки със съвършените, математически точни движения на слънца, планети и системи?
Бог Коя е тая Сила, която движи цялата тази безгранична Вселена?
Кой е този Разум, който с такава проницателност и мъдрост е устроил всичко, — като се почне от атома и клетката, минавайки през сложното устройство на човешкия
организъм
и свършвайки със съвършените, математически точни движения на слънца, планети и системи?
Кой е този Дух, който е разлял навсякъде живота си, любовта си, и чрез когото съществува всяка билка, всяко цвете, всяка бубулечка, която лази по земята, човекът и цялата вселена ? . . . Това е Бог! . . . Какво ний знаем за Него?
към текста >>
Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки
организъм
, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
— Това е въпрос, който съществува само за духовно-слепите, за тeзи, които са изгубили своята съзнателна връзка с Него. За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най- незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов.
Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки
организъм
, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него.
към текста >>
Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен
организъм
и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот.
Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов. Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“.
Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен
организъм
и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот.
Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него. Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква. А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т. е. между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни.
към текста >>
Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия
организъм
, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него.
Разумността и целесъобразността, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога. Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот.
Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия
организъм
, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него.
Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква. А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения Организъм, т. е. между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни. И тъй, що е Бог?
към текста >>
А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения
Организъм
, т. е.
— Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него. Да изпълним волята Божия, да изпълним нашата длъжност към Цялото, ще рече, да заемем точно това място, което ни е отредено от Бога, и да живеем така, че целият наш живот да бъде в хармония с това Космично Съзнание, което ни прониква.
А ние можем да бъдем в хармония с Него само тогава, когато запазим хармонията между нас и всички останали клетки в Божествения
Организъм
, т. е.
между нас и всички останали същества във вселената. Тази хармоническа връзка е любовта, която изтича от Бога и която ние трябва да проявим към своите ближни. И тъй, що е Бог? — Бог е онази Безгранична Любов, която дава живот на всичко; Бог е онова Космично Съзнание, което обгръща и пребивава във всичко; Бог е онзи непостижим Творчески Разум, който е сътворил и управлява всичко; Той е тази абсолютна Истина, към която ние всички можем само да се стремим, без да се надяваме, че никога ще я достигнем в нейната пълнота.
към текста >>
8.
Вселена
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Вселена Цялата вселена представлява един жив
организъм
, оживяван и одухотворяван от Божественото Съзнание, което присътствува едновременно във всичките му части.
Вселена Цялата вселена представлява един жив
организъм
, оживяван и одухотворяван от Божественото Съзнание, което присътствува едновременно във всичките му части.
Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата. Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа“, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието.
към текста >>
Безбройните
органически
форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието.
Няма нищо мъртво, няма нищо несъзнателно в природата. Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа“, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието.
Безбройните
органически
форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието.
Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна органическа форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло. По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя.
към текста >>
Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна
органическа
форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло.
Това, което ние наричаме с думите „мъртва природа“, е само привидно такава. Навсякъде има съзнание, само че това съзнание се различава по своите степени. Като се започне от това, което ние обикновено считаме за „неодушевено“, минавайки през отделния атом и кристалите, в които вече забелязваме проявата на една вътрешна разумна сила, през безбройните форми на растителния и животински мирове, през човека с неговите различни състояния на съзнание и се издигнем до съществата, които стоят по-високо от човека в стълбата на вселенската еволюция, — всичко това представлява една като че ли безкрайна стълба от състояния на съзнанието, която се губи във висините на Космическото, Божественото съзнание, което обгръща всичко. Фактически, еволюцията на живота е еволюция на съзнанието. Безбройните органически форми във всички природни царства са произлезли като следствие от еволюцията на съзнанието.
Последното, стремейки се към все по-голямо разширение и издигане, създавайки с взаимодействието на окръжающите условия известна
органическа
форма, не се задоволява от нея, а продължава по-нататък работата си, докато, след известно време, вследствие на вътрешния творчески напън, създава нова, по-съвършена форма, по-съвършено свое оръдие-тяло.
По такъв начин са произлезли всички биологични форми. От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета указва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система.
към текста >>
Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен
организъм
, каквито са и всички други небесни тела.
Следователно има едно висше съзнание в слънцето, което ни праща живот, любов и благодат, а понякога и разрушение и смърт, когато ги заслужим чрез отклонението си от правия път на естествения си развой. Голямо заблуждение, необосновано на нищо е да се мисли, че слънцето е никаква огромна горяща маса, която в процеса на своето горене ни праща светлина и топлина. Всеки знае, че светлината и топлината, породени от изгарянето на едно тяло, нямат тази творческа сила, това творческо влияние, което притежава слънчевия лъч. Те нямат и това лекуващо действие, на което са способни слънчевите лъчи. Следователно, слънчевите лъчи не еж продукт на един грамаден огън, който ни стопля и оживява през милиони километри пространство.
Какво са в същност те, може би ще ни стане по-ясно след като вземем пред вид, че слънцето е един също такъв жив и съзнателен
организъм
, каквито са и всички други небесни тела.
По-право, самото слънце е един велик Божествен Дух, а това, което виждаме, т. е. видимото слънце е само неговата външна форма, неговото тяло. Велика е тайната на слънцето и не е дадено човеку да я познае в нейната пълнота. Обаче, можем да кажем, че това, което слънцето ежечасно и ежеминутно ни праща през неизмеримите космични пространства, е неговата оживотворяваща и съграждаща Любов, чрез която ний живеем, която е нашия всекидневен насъщен хляб. А самия акт, който то извършва за да даде живот на нас и на цялата слънчева система, не може да се нарече другояче освен Велика Жертва, на каквато са способни само Духовете, които са в непосредствена връзка с Първоизвора на всичко — Бога.
към текста >>
9.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Има някои действия, които се извършват не от отделни лица, но от цели групи хора, от цели съсловия,
организации
или народи.
Всичко това показва, че човек до голяма степен е свързан от своето минало, и че има неща, които той не може да избегне, каквото и да прави. Обаче, това не ще рече че нему е отнета всяка свобода на действие. Напротив, човек е винаги свободен да избере едно или друго направление в живота си. Яко той с неразумните си постъпки в миналото е създал лошите си сегашни условия, то пак той, чрез разумна дейност сега* може да си създаде по-добри условия за в бъдеще. Затова човек никога не трябва да се отчайва: колкото и да е тежка неговата карма, колкото и да е обвързан той от миналите си дела, пред него винаги се намира отворен път, по който той, след като ликвидира с миналото, ще може да си създаде едно по-добро бъдеще.
Има някои действия, които се извършват не от отделни лица, но от цели групи хора, от цели съсловия,
организации
или народи.
В такъв случай те групово, общо ще отговарят за своитe дела. Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем за пример един народ, който побеждава друг като при това се отнася съвършено жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ. В това отношение народите са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия.
към текста >>
10.
Новият Човек
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Човек ще заеме в живота показваното му от разумната природа мяcто, също тъй, както една клетка заема своето м4сто и изпълнява своята длъжност в
организма
.
Той винаги ще бъде изложен на духовна и материална мизерия, на катастрофи и нещастия. Главната отличителна черта на новия човек това е колективното съзнание, което се е вече пробудило в него — съзнанието за единство с всичко съществуващо. Новият човек ще казва „ний“, а не „аз“. Той ще мисли, чувства и действува не като една ограничена, затворена в т4сната черупка на егоистичните интереси личност, а като съставна част на едно цяло, като член на един колектив. Егоистичните интереси на отделната личност ще се стопят, ще останат на заден план пред върховните интереси на колектива, които в същност представляват добре разбраните и върховни интереси на индивида.
Човек ще заеме в живота показваното му от разумната природа мяcто, също тъй, както една клетка заема своето м4сто и изпълнява своята длъжност в
организма
.
Всеки ще гледа общите интереси и тогава на всички ще бъде добре, защото нямa да се губят вече огромни сили и средства във взаимни борби. Тогава сърцето на човека ще бъде изпълнено с Божията любов — любовта към всички. Той ще заеме разумно своето мяcтo във всемира и ще бъде източник на хармония и благодат за всичко. И ще стихнат в света предсмъртните стонове на хора и животни, умиращи от насилствена смърт. Ще се премахне мизерията, в която тънат милиони човешки същества.
към текста >>
11.
Една Религия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно
органическо
, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички.
Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно
органическо
, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
към текста >>
12.
Единно Човечество
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви
организации
и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите.
Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв?
Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви
организации
и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите.
Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . .
към текста >>
Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив
организъм
, в който отделните
органи
— народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . .
— Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв? Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите. Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н.
Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив
организъм
, в който отделните
органи
— народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . .
Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура. Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите — равноправни членове на един общ организъм.
към текста >>
Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите — равноправни членове на един общ
организъм
.
Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура.
Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите — равноправни членове на един общ
организъм
.
Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир, любов и щастие ще слязат от небето да царуват тук навеки! . . .
към текста >>
13.
Към природата!
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Да се възвърнем към природата! — Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога — да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения
Организъм
, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! . .
Да се възвърнем отново към природата! — Това е мощния потик, който се надава от предвестниците и борците за Новото Човечество и който трябва да се подеме от милиони гърла, да се превърне в плът и кръв, да се осъществи в живота на милионните народни маси! . . „Да се възвърнем към природата!“ — Днес за днес с това понятие се още само парадира, броди се по неговата повърхност, спират се само на отделни малки точки от обширната област, която то обхваща. Самохипнотизирват се, спирайки всичкото си внимание на частности, мислейки че причината на всяко зло е там. Обаче злото не може да се изкорени с едностранчиви мерки, с частични преобразования, с реформи, които не отиват по дълбоко от повърхността на нещата. За да се възвърнем наистина към природата, ние трябва да проникнем дълбоко в причините на злото, да направим коренни и всестранни реформи в живота си, да изменим из основа целия си бит.
Да се възвърнем към природата! — Това значи да се възвърнем преди всичко към Бога — да възстановим единството, хармонията между нас, като съставни части на Божествения
Организъм
, да възстановим връзката си с Първопричината на живота! . .
Преди човек да се възвърне към природата в лицето на нейните външни форми — слънце, въздух, естествена храна и питие и т. н., той трябва да направи това, което е хиляди пъти по-важно: да се възвърне към нейния източник — Бога, да установи съзнателна връзка между себе си и него! Без това предварително условие, всяко друго „възвръщане“ към природата би било ефемерно, повърхностно и недостатъчно да излекува болките на човечеството. Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде нема да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека. И обратно, възвръщането към, Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важна стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата! Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект?
към текста >>
Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! .... С това човек вече става неделима част от Божествения
Организъм
на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; — нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.
Без него, каквото и да прави, човек ще си остане откъснат лист от дървото на живота и никъде нема да намери здрава упора за себе си. Явно е, следователно, че всяко възвръщане към природата, без възвръщане към Бога е една кратковременна илюзия, която не може да трае дълго и чийто край ще донесе нови разочарования за човека. И обратно, възвръщането към, Бога, съзнателното възстановяване на връзката между човешката душа и Него, е първата и най-важна стъпка, която води към пълно и всестранно възвръщане в лоното на, природата! Но могат ли съвременните скептически и критически настроени хора, готови всякога да критикуват всичко, което техния ум не може побере, — могат ли те да се възвърнат към Бога, преди да поставят на мястото му чрезмерно развилия се за сметка на интуицията и сърцето интелект? — Естествено, — не! Защото сегашното чрезмерно развитие на ума за сметка на сърцето, на интелектуалните способности за сметка на моралните, е това голямо отклонение от природата, от естествения хармоничен развой на индивида, което прави хората слепи за духовния свят, за дълбоките истини на живота, за Бога . . .
Следователно, човек трябва да смири гордостта на прекомерно, неестествено развилия се интелект, да култивира в себе си интуицията, вслушвайки се в гласа на сърцето си, което ще го заведе при Бога! .... С това човек вече става неделима част от Божествения
Организъм
на живота, той се свързва здраво с Цялото и Цялото се свързва с него, заживява с неговия живот и вече никакви бури и катастрофи не могат да го откъснат от там; — нищо не може да наруши покоя му, защото той е жива и неразделна част от дървото на живота.
към текста >>
14.
Предговор
 
- Георги Радев (1900–1940)
Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се
организират
в живот за Цялото.
Предговор Необходимостта от духовно обновление на целокупния човешки живот е постоянна. В тези изключително динамични и съдбовни времена, всяко спиране на движението към усъвършенстване е вече застой. Интензитетът на живота се повишава ускорено. Положителните енергии и вибрации се увеличават, но успоредно с тях и отрицателните. За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм.
Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се
организират
в живот за Цялото.
Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония органични идеи и методи на организация, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото.
към текста >>
Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни
органични
методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина.
Положителните енергии и вибрации се увеличават, но успоредно с тях и отрицателните. За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм. Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се организират в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства.
Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни
органични
методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина.
Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония органични идеи и методи на организация, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото. Интерес за нас е онази чукаща на вратата подредба на живота, характерна за епохата на Архангел Михаил. Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети. Предстои ни да проявим пълноценно Целокупния живот и да просветнем.
към текста >>
Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония
органични
идеи и методи на
организация
, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото.
Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се организират в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония
органични
идеи и методи на
организация
, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото.
Интерес за нас е онази чукаща на вратата подредба на живота, характерна за епохата на Архангел Михаил. Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети. Предстои ни да проявим пълноценно Целокупния живот и да просветнем. Както знаем от Словото, първата стъпка в духовния път е научаване законите на РАЗЛИЧАВАНЕТО. Считаме, че с голяма част от методите на миналото не може да се върви напред в бъдещето.
към текста >>
Поради това, най-първо бихме искали да изясним, да осветим следните, основно влияещи върху човешкия живот и среда – два пътя и процеса, характерни за нашия свят: По-горе споделените заключения и разяснения са с цел създаване на подтик в по-скоро
органична
, еволюционна посока, а не в механична, в по-скоро пътя на ученика, а не в пътя на инволюцията и грехопадението.
Интерес за нас е онази чукаща на вратата подредба на живота, характерна за епохата на Архангел Михаил. Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети. Предстои ни да проявим пълноценно Целокупния живот и да просветнем. Както знаем от Словото, първата стъпка в духовния път е научаване законите на РАЗЛИЧАВАНЕТО. Считаме, че с голяма част от методите на миналото не може да се върви напред в бъдещето.
Поради това, най-първо бихме искали да изясним, да осветим следните, основно влияещи върху човешкия живот и среда – два пътя и процеса, характерни за нашия свят: По-горе споделените заключения и разяснения са с цел създаване на подтик в по-скоро
органична
, еволюционна посока, а не в механична, в по-скоро пътя на ученика, а не в пътя на инволюцията и грехопадението.
Надяваме се всеки да се научи на различаване в правилния за развитието и еволюцията на своята душа и цялото човечество избор. Съединението в Любовта, Мъдростта и Истината правят силата. Александър Станчин август. 2012 г.
към текста >>
15.
Животъ за Цѣлото
 
- Георги Радев (1900–1940)
Наистина, обособяването на отдѣлни
органи
и системи съ опредѣлени функции е законъ на
органическия
свѣтъ, който действува въ сложнитѣ
организми
, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране.
Тѣ го разглеждатъ не исторически, като космиченъ развой, авъ неговитѣ отдѣлни моменти. Тѣ се ограничаватъ въ тѣснитѣ рамки на индивидуалния животъ, живота на частитѣ, и търсятъ въ него върховния смисълъ на всѣко съществувание. Затова отдѣлнитѣ единици, макаръ и по силата на единъ биологически законъ да сѫ групирани въ семейства, общества, все иматъ стремежъ да се затворятъ въ черупката на своята личностъ. Но тъй като напълно личенъ и самозадоволяващъ се животъ въ Природата е абсолютно невъзможенъ, отдѣлнитѣ индивиди се обединяватъ въ общества, като образуватъ нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси. Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ.
Наистина, обособяването на отдѣлни
органи
и системи съ опредѣлени функции е законъ на
органическия
свѣтъ, който действува въ сложнитѣ
организми
, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране.
То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрезъ които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ. Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието. Тѣ преповтарятъ все едни и сѫщи нѣща, едни и сѫщи идеи. Тѣ обръщатъ погледъ все къмъ миналото, къмъ онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, къмъ онова, което е преживѣно и надживѣно.
към текста >>
Каквото и да стане, обаче, народитѣ трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ
органически
и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси.
Ако европейскитѣ народи бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати. Тѣ щѣха да избѣгнатъ една нова война, която сега, въпрѣки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица отъ единъ несправедливъ миръ. Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна. Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между народитѣ.
Каквото и да стане, обаче, народитѣ трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ
органически
и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси.
Тѣ трѣбва да съзнаятъ, че всички народи — малки и голѣми — иматъ еднакви права на земята, че всѣки народъ има правото да живѣе споредъ вѫтрешнитѣ изисквания на онова историческо предназначение, за което е призванъ. Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за себе си, да се стреми да стане силенъ и богатъ, дори въ ущърбъ на другитѣ. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, е идея на стария животъ. Тя безвъзвратно залѣзва — въпрѣки всичко. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за Цѣлото — ето великата основа на новия животъ, на новата култура.
към текста >>
Преминава се отъ епохата на механичното създаване къмъ епохата на
органичното
развитие, отъ стадията на механичното преустройство къмъ тази на вѫтрешното възраждане.
Този новъ моралъ, чиято първа заповѣдъ е животъ за Цѣлото, ще пресъздаде коренно свѣта. И затова човѣчеството днесъ не може да работи съ сѫщитѣ мѣрки, съ които е работило досега. Невъзможно е това! Когато въ далечни времена се е създавалъ животинския свѣтъ, въ основата му е билъ положенъ другъ принципъ, другъ моралъ, различенъ отъ този, който действува въ човѣшкия свѣтъ. Съ появата на човѣка се е явилъ новъ моралъ въ свѣта. Сега човѣчеството навлиза въ една нова епоха.
Преминава се отъ епохата на механичното създаване къмъ епохата на
органичното
развитие, отъ стадията на механичното преустройство къмъ тази на вѫтрешното възраждане.
И понеже хората минаватъ отъ механичния къмъ органичния процесъ на колективенъ животъ, затова преживѣватъ такива страдания. Днесъ всѣки човѣкъ, който извърши нѣкаква погрѣшка, веднага съзнава, че е сторилъ известно нарушение и изпитва смутъ, страдание. Цѣлата бѣла раса, дори и най-издигнатитѣ ѝ духовно синове изпитватъ единъ дълбокъ вътрешенъ смутъ, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена.
към текста >>
И понеже хората минаватъ отъ механичния къмъ
органичния
процесъ на колективенъ животъ, затова преживѣватъ такива страдания.
И затова човѣчеството днесъ не може да работи съ сѫщитѣ мѣрки, съ които е работило досега. Невъзможно е това! Когато въ далечни времена се е създавалъ животинския свѣтъ, въ основата му е билъ положенъ другъ принципъ, другъ моралъ, различенъ отъ този, който действува въ човѣшкия свѣтъ. Съ появата на човѣка се е явилъ новъ моралъ въ свѣта. Сега човѣчеството навлиза въ една нова епоха. Преминава се отъ епохата на механичното създаване къмъ епохата на органичното развитие, отъ стадията на механичното преустройство къмъ тази на вѫтрешното възраждане.
И понеже хората минаватъ отъ механичния къмъ
органичния
процесъ на колективенъ животъ, затова преживѣватъ такива страдания.
Днесъ всѣки човѣкъ, който извърши нѣкаква погрѣшка, веднага съзнава, че е сторилъ известно нарушение и изпитва смутъ, страдание. Цѣлата бѣла раса, дори и най-издигнатитѣ ѝ духовно синове изпитватъ единъ дълбокъ вътрешенъ смутъ, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състоянието на бременна жена. Страданията, които бѣлата раса преживѣва, показватъ, че тя е бременна съ една велика идея.
към текста >>
16.
Основни принципи на мировата държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Основни принципи на мировата държава Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и
организира
.
Основни принципи на мировата държава Има една държава, която сега се създава, която сега се устройва и
организира
.
Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на длъжъ, 15.1/2 см. на ширъ и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителитѣ ѝ възлизатъ на повече отъ три билиона и 600 милиона.
към текста >>
Наистина, и тази държава не е още напълно
организирана
, макаръ че устройството ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура.
на длъжъ, 15.1/2 см. на ширъ и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителитѣ ѝ възлизатъ на повече отъ три билиона и 600 милиона. Въпрѣки своята многочисленостъ, обаче, тѣ смогватъ да живѣятъ и да се спогаждатъ добре.
Наистина, и тази държава не е още напълно
организирана
, макаръ че устройството ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура.
Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ. Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани. Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.
към текста >>
Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично
организирани
.
Но тази малка държава е много гъсто населена: жителитѣ ѝ възлизатъ на повече отъ три билиона и 600 милиона. Въпрѣки своята многочисленостъ, обаче, тѣ смогватъ да живѣятъ и да се спогаждатъ добре. Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макаръ че устройството ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ.
Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично
организирани
.
Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце. Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка.
към текста >>
Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за
организиране
на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.
Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макаръ че устройството ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ. Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани. Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения.
Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за
организиране
на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.
Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка. Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ.
към текста >>
Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се
организира
споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления.
Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ. Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани. Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.
Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се
организира
споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления.
Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка. Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ. Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване.
към текста >>
Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре
организиранитѣ
мозъци на мѫжетѣ и недобре
организиранитѣ
сърдца на женитѣ.
Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ. Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани. Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце. Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления.
Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре
организиранитѣ
мозъци на мѫжетѣ и недобре
организиранитѣ
сърдца на женитѣ.
Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка. Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ. Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване. Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето.
към текста >>
Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле
организирани
.
Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце. Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка.
Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле
организирани
.
Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ. Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване. Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето. То произтича отъ това, че мѫжътъ и жената не използуватъ рационално силитѣ на ума и сърдцето, като даватъ по такъвъ начинъ лошо направление на своята воля. И ако проследимъ живота на земята, ще видимъ, че отъ ума на мъжа произлизатъ всички престъпления — насилия, войни, убийства, разрушения.
към текста >>
Природата постоянно работи за тѣхното
организиране
, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ.
Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце. Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка. Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани.
Природата постоянно работи за тѣхното
организиране
, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ.
Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е организирала, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване. Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето. То произтича отъ това, че мѫжътъ и жената не използуватъ рационално силитѣ на ума и сърдцето, като даватъ по такъвъ начинъ лошо направление на своята воля. И ако проследимъ живота на земята, ще видимъ, че отъ ума на мъжа произлизатъ всички престъпления — насилия, войни, убийства, разрушения. Умътъ на мъжа все още върви по прокълнатия пътъ на Каина.
към текста >>
Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е
организирала
, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване.
Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка. Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ.
Злото, обаче, е тамъ, че хората постоянно развалятъ онова, което Природата е
организирала
, Тѣ приличатъ на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисватъ имота, който имъ е даденъ за използуване.
Ето защо може да се каже, че злото въ свѣта произлиза отъ недобре използуванитѣ сили на мозъка и недобре направляванитѣ сили на сърдцето. То произтича отъ това, че мѫжътъ и жената не използуватъ рационално силитѣ на ума и сърдцето, като даватъ по такъвъ начинъ лошо направление на своята воля. И ако проследимъ живота на земята, ще видимъ, че отъ ума на мъжа произлизатъ всички престъпления — насилия, войни, убийства, разрушения. Умътъ на мъжа все още върви по прокълнатия пътъ на Каина. Дори и европейски народи, въпрѣки че изповѣдватъ християнството, на дѣло все още вървятъ по този старозаветенъ пътъ.
към текста >>
А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и
организиране
.
И говорятъ на хората съ трезвия и безпристрастенъ езикъ на цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява. Въ тия данни поне нѣма ни „психологиченъ субективизъмъ“, какъвто би могълъ да се търси у писатели като Ремарка, ни морализаторски тенденции на пацифисти„утописти“. Въ тѣхъ звучи обективниятъ езикъ на цифритѣ, едничко мѣродавенъ за хората на „практичната действителностъ“. Като че ли тази „действителностъ“, въ която хората живѣятъ и страдатъ и се мъчатъ, не е създадена отъ самитѣ тѣхъ ? Разбира се, въ края на краищата, едничко мѣродавенъ възгледъ за войната си остава възгледътъ на Природата.
А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и
организиране
.
Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо организиранъ животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията. Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата. Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди поколѣния, иматъ само едно мнение по тия въпроси. Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално организирани. Когато единъ денъ тѣ се организиратъ, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива безсмъртниятъ животъ на „Царството Божие“.
към текста >>
Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо
организиранъ
животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията.
Въ тия данни поне нѣма ни „психологиченъ субективизъмъ“, какъвто би могълъ да се търси у писатели като Ремарка, ни морализаторски тенденции на пацифисти„утописти“. Въ тѣхъ звучи обективниятъ езикъ на цифритѣ, едничко мѣродавенъ за хората на „практичната действителностъ“. Като че ли тази „действителностъ“, въ която хората живѣятъ и страдатъ и се мъчатъ, не е създадена отъ самитѣ тѣхъ ? Разбира се, въ края на краищата, едничко мѣродавенъ възгледъ за войната си остава възгледътъ на Природата. А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране.
Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо
организиранъ
животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията.
Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата. Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди поколѣния, иматъ само едно мнение по тия въпроси. Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално организирани. Когато единъ денъ тѣ се организиратъ, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива безсмъртниятъ животъ на „Царството Божие“. А тия начала гласятъ: Съществува една вѣчна Любовъ, която включва благото на всички същества.
към текста >>
Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално
организирани
.
Разбира се, въ края на краищата, едничко мѣродавенъ възгледъ за войната си остава възгледътъ на Природата. А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране. Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо организиранъ животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията. Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата. Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди поколѣния, иматъ само едно мнение по тия въпроси.
Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално
организирани
.
Когато единъ денъ тѣ се организиратъ, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива безсмъртниятъ животъ на „Царството Божие“. А тия начала гласятъ: Съществува една вѣчна Любовъ, която включва благото на всички същества. Съществува една вѣчна Мѫдростъ, знанието на която обгръща всички. Сжществува една вѣчна Истина, която включва свободата на всички сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие и разбиране. Тия три велики начала лежатъ като съкровено съдържание въ основата на всички религии.
към текста >>
Когато единъ денъ тѣ се
организиратъ
, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива безсмъртниятъ животъ на „Царството Божие“.
А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране. Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо организиранъ животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията. Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата. Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди поколѣния, иматъ само едно мнение по тия въпроси. Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално организирани.
Когато единъ денъ тѣ се
организиратъ
, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива безсмъртниятъ животъ на „Царството Божие“.
А тия начала гласятъ: Съществува една вѣчна Любовъ, която включва благото на всички същества. Съществува една вѣчна Мѫдростъ, знанието на която обгръща всички. Сжществува една вѣчна Истина, която включва свободата на всички сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие и разбиране. Тия три велики начала лежатъ като съкровено съдържание въ основата на всички религии. Формитѣ се мѣнятъ, култътъ се видоизмѣня съобразно съ епохата, ала тия основни начала оставатъ неизмѣнни.
към текста >>
Следователно—и онова масово
организирано
убийство, което се нарича война.
Любовьта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тѣхнитѣ форми. Тамъ дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбиратъ законитѣ на любовьта, това преустройство става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовьта изключва всѣкакви престъпления. Любовьта изключва всѣкакво насилие, убийство.
Следователно—и онова масово
организирано
убийство, което се нарича война.
Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество. Споредъ божествения редъ на нѣщата, всѣко живо същество има право да живѣе. И който си позволи да отнеме животъ, както и да оправдава този актъ, нарушава божествения редъ на нѣщата. А наруши ли се този божественъ редъ, нарушатъ ли се великитѣ постановления на Природата, идватъ най-лошитѣ последици въ живота. Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено организирани мозъци.
към текста >>
Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено
организирани
мозъци.
Следователно—и онова масово организирано убийство, което се нарича война. Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество. Споредъ божествения редъ на нѣщата, всѣко живо същество има право да живѣе. И който си позволи да отнеме животъ, както и да оправдава този актъ, нарушава божествения редъ на нѣщата. А наруши ли се този божественъ редъ, нарушатъ ли се великитѣ постановления на Природата, идватъ най-лошитѣ последици въ живота.
Това е една велика истина, която винаги съ възвестявали великитѣ Учители на човѣчеството, неговитѣ свѣтли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора съ несъвършено
организирани
мозъци.
И всички съзнателни хора трѣбва да подържатъ днесъ тази велика истина, ако искрено желаятъ своето повдигане като индивиди, ако желаятъ повдигането на своя народъ, повдигането на цѣлото човѣчество. Тѣ трѣбва да положатъ въ своя животъ ония три велики принципа, които лежатъ въ основата и на мировия животъ: Любовъ, която носи животъ за всички, Мъдростъ, която носи знание и свѣтлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсватъ ли тия основи, животътъ — и личенъ, и колективенъ, и общочовѣшки — нѣма да има никакъвъ резултатъ. Това е една неизбѣжна последица отъ ония закони, които действуватъ въ Битието. А тия закони не се прекланятъ предъ ничия лична воля, тѣ действуватъ въпрѣки личното желание и разбиране на отдѣлнитѣ единици.
към текста >>
И ако ние измѣнимъ нашитѣ мисли и чувства, ако започнемъ да мислимъ, да чувствуваме и да постжпваме така, както мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ ония велики сѫщества, чиито мозъци и сърдца сѫ
организирани
и волитѣ имъ единни, ние веднага ще влѣземъ въ „онзи свѣтъ“.
Много култури сѫ загивали, цѣли свѣтове се рушатъ, слънца угасватъ, но този божественъ редъ вѣчно пребѫдва. Ето защо, безмислено е да се правятъ повече безрезултатни опити. Безмислено е да се отлага, да се очаква на бѫдещето. Безмислено е човѣкъ да копнѣе за единъ идеаленъ животъ, когато отиде на „онзи свѣтъ“. Онзи свѣтъ е свѣтъ на любовьта, той е свѣтъ на знанието, на истината и свободата.
И ако ние измѣнимъ нашитѣ мисли и чувства, ако започнемъ да мислимъ, да чувствуваме и да постжпваме така, както мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ ония велики сѫщества, чиито мозъци и сърдца сѫ
организирани
и волитѣ имъ единни, ние веднага ще влѣземъ въ „онзи свѣтъ“.
Онзи свѣтъ е тукъ, сега, ние постоянно живѣемъ и въ този свѣтъ и въ онзи. Така трѣбва да мислятъ съвременнитѣ хора, ако искатъ наистина да бѫдатъ човѣци на настоящето, а не на отживѣли възгледи. Така трѣбва да живѣятъ. Всички добри хора, къмъ които и народи, къмъ които и религии да принадлежатъ, трѣбва да си подадатъ рѫка, за да помагатъ на страдащото човѣчество. Нужно е не изолиране на народитѣ въ името на лични интереси, каквото днесъ се констатира, а обединение въ името на принципитѣ на Любовьта, Мѫдростъта и Истината — прояви на живия Богъ.
към текста >>
17.
Двата принципа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Първиятъ привидно твори и създава, но всъщностъ онази сила, която твори, съгражда и
организира
, се крие въ втория принципъ.
Двата принципа Въ свѣта работятъ два разумни принципа. Въ окултната наука тѣ съ известни подъ името „първи“ и „втори“ принципъ, въ съвременната физика ги наричатъ положителенъ и отрицателенъ, а въ химията тия два принципа намиратъ изразъ въ познатитѣ две голѣми групи съединения — киселини и основи. Първиятъ принципъ е силенъ, активенъ, грубъ. Вториятъ — мекъ и пластиченъ.
Първиятъ привидно твори и създава, но всъщностъ онази сила, която твори, съгражда и
организира
, се крие въ втория принципъ.
И действително, въ круксовитѣ тръби, свѣтлината винаги се явява на отрицателния полюсъ — катода. Това, което гради въ свѣта, което възраства и организира не е силното, грубото, а мекото, пластичното. Затова и онѣзи хора, които воюватъ, които разрушаватъ — „злитѣ хора“ винаги проявяватъ външно по-голѣма сила и активностъ, отколкото добритѣ хора, които градятъ. Въ великия космиченъ свѣтъ първиятъ принципъ е създалъ материалната вселена, всички видими материални свѣтове съ тѣхнитѣ сили и енергии, необходими за съграждането на отдѣлнитѣ форми. Принципъ на отдѣляне, на индивидуализиране, той е обособилъ и раздѣлилъ съществата на отдѣлни единици, и затова въ него бушува вѣчна борба, вѣчно разрушение и смъртъ.
към текста >>
Това, което гради въ свѣта, което възраства и
организира
не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
Въ окултната наука тѣ съ известни подъ името „първи“ и „втори“ принципъ, въ съвременната физика ги наричатъ положителенъ и отрицателенъ, а въ химията тия два принципа намиратъ изразъ въ познатитѣ две голѣми групи съединения — киселини и основи. Първиятъ принципъ е силенъ, активенъ, грубъ. Вториятъ — мекъ и пластиченъ. Първиятъ привидно твори и създава, но всъщностъ онази сила, която твори, съгражда и организира, се крие въ втория принципъ. И действително, въ круксовитѣ тръби, свѣтлината винаги се явява на отрицателния полюсъ — катода.
Това, което гради въ свѣта, което възраства и
организира
не е силното, грубото, а мекото, пластичното.
Затова и онѣзи хора, които воюватъ, които разрушаватъ — „злитѣ хора“ винаги проявяватъ външно по-голѣма сила и активностъ, отколкото добритѣ хора, които градятъ. Въ великия космиченъ свѣтъ първиятъ принципъ е създалъ материалната вселена, всички видими материални свѣтове съ тѣхнитѣ сили и енергии, необходими за съграждането на отдѣлнитѣ форми. Принципъ на отдѣляне, на индивидуализиране, той е обособилъ и раздѣлилъ съществата на отдѣлни единици, и затова въ него бушува вѣчна борба, вѣчно разрушение и смъртъ. Силниятъ, съ силата, която съдържа въ себе си, самъ се разрушава. Така, скорпионътъ, когато го заплашва смъртъ, самъ забива въ себе си своето отровно жило и се самоубива.
към текста >>
Тя ще трае дотогава, докогато вториятъ принципъ — принципътъ на Христа вземе надмощие и
организира
неорганизиранитѣ
още мозъци и сърдца на човѣцитѣ.
Ала отрадно е това, че въ човѣчеството днесъ се образува едно ядро отъ хора, въ които този дълбокъ алхимиченъ процесъ се извършва. Като въ атанора на древнитѣ алхимици, въ преходното имъ естество се вече образува, всрѣдъ велики страдания, златото на мъдростъта. Това злато е основниятъ капиталъ на бъдещата култура. А сега борбата още продължава. Докога ще трае тя?
Тя ще трае дотогава, докогато вториятъ принципъ — принципътъ на Христа вземе надмощие и
организира
неорганизиранитѣ
още мозъци и сърдца на човѣцитѣ.
Стремежътъ на Христа е да вземе надмошие надъ всички съзнания, надъ всички монади, надъ всички живи клетки, които образуватъ тѣлата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Само тогава човѣчеството ще мине цѣлокупно отъ преходното къмъ непреходното, отъ смъртния къмъ вѣчния животъ, отъ царството на разединението къмъ царството на вѣчното единениеи хармония.
към текста >>
18.
Търпението — първо стѫпало на Любовьта
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тѣзи именно будни души, които любятъ Бога и знаятъ, че животътъ има велико предназначение, ще оправятъ свѣта и тѣ ще го
организиратъ
.
Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засѣгаме схващанията на съвременвитѣ хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати отъ едно по-високо становище, съ само забавления за деца, ала тѣ съ ония наченки, отъ които ще се развиятъ бъдещитѣ наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъжъ като своитѣ по- възрастни братя и сестри? То дълго време ще бѫде носено отъ майка си на ръце и ще бѫде подкрепяно отъ своитѣ по-голѣми братя. Така и съвременнитѣ хора биватъ носени на рѫце и подкрепяни отъ по-голѣмитѣ братя на човѣчеството — отъ ония велики, гениални души, които рѫководятъ сѫдбинитѣ му съ непоколебимо търпение.
Тѣзи именно будни души, които любятъ Бога и знаятъ, че животътъ има велико предназначение, ще оправятъ свѣта и тѣ ще го
организиратъ
.
Само добритѣ, високосъзнателнитѣ хора могатъ да градятъ и да организиратъ. Лошитѣ хора само разрушаватъ. Ние можемъ да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората само отъ съзнателнитѣ, добритѣ човѣци, които работятъ отъ вѣкове насамъ. Ала сега тѣхната дейностъ се засилва, защото човѣчеството се намира въ единъ важенъ моментъ отъ своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, външнитѣ и вътрешни противоречия не сѫ били така остри, както въ наши дни.
към текста >>
Само добритѣ, високосъзнателнитѣ хора могатъ да градятъ и да
организиратъ
.
Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати отъ едно по-високо становище, съ само забавления за деца, ала тѣ съ ония наченки, отъ които ще се развиятъ бъдещитѣ наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъжъ като своитѣ по- възрастни братя и сестри? То дълго време ще бѫде носено отъ майка си на ръце и ще бѫде подкрепяно отъ своитѣ по-голѣми братя. Така и съвременнитѣ хора биватъ носени на рѫце и подкрепяни отъ по-голѣмитѣ братя на човѣчеството — отъ ония велики, гениални души, които рѫководятъ сѫдбинитѣ му съ непоколебимо търпение. Тѣзи именно будни души, които любятъ Бога и знаятъ, че животътъ има велико предназначение, ще оправятъ свѣта и тѣ ще го организиратъ.
Само добритѣ, високосъзнателнитѣ хора могатъ да градятъ и да
организиратъ
.
Лошитѣ хора само разрушаватъ. Ние можемъ да очакваме спасението, организирането и възпитанието на хората само отъ съзнателнитѣ, добритѣ човѣци, които работятъ отъ вѣкове насамъ. Ала сега тѣхната дейностъ се засилва, защото човѣчеството се намира въ единъ важенъ моментъ отъ своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, външнитѣ и вътрешни противоречия не сѫ били така остри, както въ наши дни. И никога, може би, отъ разумнитѣ хора не се е изисквало толкова търпение, толкова духовна мощъ, колкото сега.
към текста >>
Ние можемъ да очакваме спасението,
организирането
и възпитанието на хората само отъ съзнателнитѣ, добритѣ човѣци, които работятъ отъ вѣкове насамъ.
То дълго време ще бѫде носено отъ майка си на ръце и ще бѫде подкрепяно отъ своитѣ по-голѣми братя. Така и съвременнитѣ хора биватъ носени на рѫце и подкрепяни отъ по-голѣмитѣ братя на човѣчеството — отъ ония велики, гениални души, които рѫководятъ сѫдбинитѣ му съ непоколебимо търпение. Тѣзи именно будни души, които любятъ Бога и знаятъ, че животътъ има велико предназначение, ще оправятъ свѣта и тѣ ще го организиратъ. Само добритѣ, високосъзнателнитѣ хора могатъ да градятъ и да организиратъ. Лошитѣ хора само разрушаватъ.
Ние можемъ да очакваме спасението,
организирането
и възпитанието на хората само отъ съзнателнитѣ, добритѣ човѣци, които работятъ отъ вѣкове насамъ.
Ала сега тѣхната дейностъ се засилва, защото човѣчеството се намира въ единъ важенъ моментъ отъ своето развитие. И тъкмо затова, може би, никога страданията, външнитѣ и вътрешни противоречия не сѫ били така остри, както въ наши дни. И никога, може би, отъ разумнитѣ хора не се е изисквало толкова търпение, толкова духовна мощъ, колкото сега. И никога, може би, не е било тъй необходимо добритѣ и съзнателни хора въ свѣта да си подадатъ взаимно рѫка и да отправятъ едни къмъ други мисълъ за вѫтрешно обединяване. Възвишенитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, търсятъ съработници за новата култура — хора съ чисти сърдца и свѣтли умове.
към текста >>
19.
Божествени и човѣшки идеи
 
- Георги Радев (1900–1940)
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която
организира
хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която
организира
хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
към текста >>
Животътъ е, който
организира
хората.
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Животътъ е, който
организира
хората.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ.
към текста >>
Тамъ дето има животъ, има
организиране
:
организира
се живото,
организиратъ
се биологични единици — същества.
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората.
Тамъ дето има животъ, има
организиране
:
организира
се живото,
организиратъ
се биологични единици — същества.
Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
към текста >>
Не може да се
организиратъ
частитѣ на една машина или на единъ апаратъ.
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества.
Не може да се
организиратъ
частитѣ на една машина или на единъ апаратъ.
Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
към текста >>
Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ
органически
процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
Божествени и човѣшки идеи Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ.
Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ
органически
процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането.
към текста >>
Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на
организмитѣ
.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ.
Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на
организмитѣ
.
И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ.
към текста >>
И щомъ известни човѣшки
организации
започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
И щомъ известни човѣшки
организации
започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ. Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата.
към текста >>
Ето защо, когато говоримъ за
организиране
, винаги подразбираме животъ.
Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
Ето защо, когато говоримъ за
организиране
, винаги подразбираме животъ.
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ. Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата. Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално.
към текста >>
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на
организирането
.
Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ.
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на
организирането
.
Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ. Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата. Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение.
към текста >>
Като всѣки жизненъ процесъ, и
организирането
си има свой изразъ.
Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ понататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането.
Като всѣки жизненъ процесъ, и
организирането
си има свой изразъ.
Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ. Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата. Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение. А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно.
към текста >>
Изразъ на правилното
организиране
у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ.
Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ.
Изразъ на правилното
организиране
у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ.
Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на организиране, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата. Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение. А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно. Докато не се създадатъ условия за съхраняване на човѣшкото здраве и сила, за канализиране на човѣшкитѣ чувства и за регулиране на човѣшката мисълъ, желаното отъ всички подобрение на живота нѣма да настжпи.
към текста >>
Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на
организиране
, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата.
И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ. И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Като всѣки жизненъ процесъ, и организирането си има свой изразъ. Изразъ на правилното организиране у човѣка, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисълъ.
Това сѫ естествени мѣрки, съ които си служи живата Природа, за да установи какъ върви процеса на
организиране
, както у отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата.
Изхождайки отъ тѣзи основни мѣрки, може да се каже, че у съвременния човѣкъ, у съвременнитѣ общества, този процесъ не върви нормално. Многобройнитѣ болести, които терзаятъ човѣчеството, краткотрайностъта на живота — ако се взематъ 120 години за предѣлна възрастъ на единъ дълготраенъ човѣшки животъ — растящитѣ страдания, научноматериалистичната и религиознодогматична мисълъ, които спъватъ развитието на човѣчеството — това сѫ все данни, които подкрепватъ горното твърдение. А при това положение на нѣщата, човѣшкиятъ животъ не може да се развива правилно. Докато не се създадатъ условия за съхраняване на човѣшкото здраве и сила, за канализиране на човѣшкитѣ чувства и за регулиране на човѣшката мисълъ, желаното отъ всички подобрение на живота нѣма да настжпи. Това подобрение не е единъ външенъ, механиченъ процесъ — то не засѣга само материални условия и физическото сѫществувание на човѣка, както нѣкои мислятъ; то засѣга и неговия душевенъ животъ — неговата емоционална и мисловна сфери.
към текста >>
Тѣзи именно човѣшки образувания, тѣзи натрупвания, тѣзи излишъци отъ единъ нормално функциониращъ на времето си животъ, който е ималъ за целъ да
организира
човешкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля, днесъ спъватъ правилния процесъ на живота, който вѣчно е
организиралъ
и вѣчно ще
организира
все нови и нови форми.
Култури, въ които то е развивало своето сърдце, своитѣ чувства, своята вѣра. Отъ тия епохи сѫ остатъци обреднитѣ религии, въ всичкитѣ имъ разновидности и форми. Най-сетне култури — като западноевропейската— въ които човѣчеството е развивало своя интелектъ, своя природенъ и технически умъ. И тия култури оставятъ своитѣ излишъци въ видъ на теории, научнофилософски направления. социални доктрини и т. н.
Тѣзи именно човѣшки образувания, тѣзи натрупвания, тѣзи излишъци отъ единъ нормално функциониращъ на времето си животъ, който е ималъ за целъ да
организира
човешкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля, днесъ спъватъ правилния процесъ на живота, който вѣчно е
организиралъ
и вѣчно ще
организира
все нови и нови форми.
Така напримѣръ, въ съвременното общество хората сѫ се раздѣлили въ социално и економическо отношение на класи, въ политическо отношение на партии, въ научно отношени на школи, а въ религиозно отношение на различни вѣроизповѣдания. Въ основата на тази диференциация има нѣщо природно, но има и много човѣшки примѣси. на които се дължатъ всички вражди, всички борби и стълкновения. Въ религиозно отношение, да речемъ, въ последно време хората се дѣлятъ на два голѣми лагера — вѣрующи и безвѣрници или безбожници. Това, обаче, сѫ условни дѣлежи — по отношение на една система отъ човѣшки вѣрвания и възгледи, по отношение на човѣшки институти.
към текста >>
И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се
организиратъ
неговиятъ умъ, сърдце и воля.
Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприелъ — било по силата на своята принадлежности къмъ една срѣда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения — сѫ все човѣшки идеи. Каквито и да бѫдатъ тѣ, както и да се кичатъ, съ какъвто и патосъ да се проповѣдватъ, тѣ сѫ временни, преходни. Тѣ сѫ оная „паница леща“, за която, споредъ библейския разказъ, Исавъ продалъ на брата си Якова своето първородство — онова, съ което е билъ роденъ.
И всѣки човѣкъ, който е продалъ своитѣ божествени идеи, съ които е роденъ, зарадъ временни, чоаѣшки идеи, е изгубилъ своето „първородство“ — изгубилъ е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могатъ да се
организиратъ
неговиятъ умъ, сърдце и воля.
Той е изгубилъ, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своитѣ чувства и свѣтлината на своята мисълъ. А това сѫ свещени, божествени идеи, които човѣкъ нивга не трѣбва да напуща. Да бѫде здравъ и силенъ, да чувствува правилно и да мисли право — ето основното, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми. Защото здравето е нѣщо божествено, мисълъта, която прониква въ ума на човѣка, е нѣщо божествено, чувствата, които проникватъ въ сърдцето му, сѫ нѣщо божествено, силата, съ която разполага въ даденъ моментъ, е нѣщо божествено. Оня неправиленъ начинъ.
към текста >>
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които
организиратъ
отвжтре неговото битие.
Държавата е изразъ на единъ народъ. Тя е форма, въ която животътъ и съзнанието на този народъ функциониратъ и се проявяватъ. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ.
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които
организиратъ
отвжтре неговото битие.
И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
към текста >>
И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия,
организации
и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
Тя е форма, въ която животътъ и съзнанието на този народъ функциониратъ и се проявяватъ. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвжтре неговото битие.
И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия,
организации
и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
към текста >>
20.
Двата велики закона
 
- Георги Радев (1900–1940)
Нима оня пияница, когото майка му е родила съ здраво тѣло, не измѣня следъ 10 - 20 години своитѣ условия, не покваря самъ своя
организъмъ
?
Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ, трѣбва да си спомнятъ за гълѫба. Единъ гълѫбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и попорядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия?
Нима оня пияница, когото майка му е родила съ здраво тѣло, не измѣня следъ 10 - 20 години своитѣ условия, не покваря самъ своя
организъмъ
?
Условията ли сѫ криви? Това е площадно разбиране за живота. Въ него, именно, се криятъ ония отрови, които днесъ рушатъ обществото. Съ тия разбирания днесъ само се правятъ опити, и ние виждаме тѣхнитѣ резултати. Дълбоко погледнато, сегашяитѣ страдания на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на предходни причини, предизвикани въ миналото.
към текста >>
Всички индивиди образуватъ единъ великъ
организъмъ
,
организъма
на великия, космиченъ Човѣкъ.
Съ тия разбирания днесъ само се правятъ опити, и ние виждаме тѣхнитѣ резултати. Дълбоко погледнато, сегашяитѣ страдания на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на предходни причини, предизвикани въ миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява съ абсолютна правда живота на Цѣлото. Следователно, тя държи точна смѣтка за всички нарушения на законитѣ, които регулиратъ Цѣлото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо, всѣки индивидъ е отговоренъ за своитѣ дѣла, все едно дали той съзнава и признава това или не.
Всички индивиди образуватъ единъ великъ
организъмъ
,
организъма
на великия, космиченъ Човѣкъ.
Въ този космиченъ Човѣкъ нищо не умира, но всичко се измѣня: въ него има едно непрекъснато, математично движение на живитѣ величини, които го съставятъ. Той, именно, се грижи за всички същества, които образуватъ неговия организъмъ и съхранява законитѣ на Цѣлото. Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ. Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна. Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ.
към текста >>
Той, именно, се грижи за всички същества, които образуватъ неговия
организъмъ
и съхранява законитѣ на Цѣлото.
Понеже природата е разумна, тя съхранява съ абсолютна правда живота на Цѣлото. Следователно, тя държи точна смѣтка за всички нарушения на законитѣ, които регулиратъ Цѣлото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо, всѣки индивидъ е отговоренъ за своитѣ дѣла, все едно дали той съзнава и признава това или не. Всички индивиди образуватъ единъ великъ организъмъ, организъма на великия, космиченъ Човѣкъ. Въ този космиченъ Човѣкъ нищо не умира, но всичко се измѣня: въ него има едно непрекъснато, математично движение на живитѣ величини, които го съставятъ.
Той, именно, се грижи за всички същества, които образуватъ неговия
организъмъ
и съхранява законитѣ на Цѣлото.
Следователно, при тѣзи условия, при които живѣемъ, благото на единъ народъ, на едно общество зависи отъ индивидитѣ, които го съставятъ. Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има тоя мощенъ стремежъ — да бъде разумна. Една отъ най-важнитѣ и мъчни задачи въ свѣта е да създаде човѣкъ своя индивидуаленъ животъ. Създаде ли се разумния човѣкъ, тогава домътъ, обществото, човѣчеството лесно могатъ да се създадатъ. Съвременнитѣ хора искатъ да преустроятъ първомъ човѣчеството, после обществото, дома и най-после човѣка.
към текста >>
21.
Мисли!
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото ония
органи
, които боледуватъ у него, не се подчиняватъ на неговата мисълъ.
Затова, искашъ ли да се освободишъ отъ страданието, започни да мислишъ! Мисълъта носи разбиране, а разбирането носи радостъ — по закона на съответствията. Въ този смисълъ на думата, цени и осмисляй страданието като пръвъ потикъ къмъ мисълъ. И наистина, следъ всѣко страдание, идва една нова мисълъ, а това е същественото, реалното въ живота. Да живѣешъ, ще рече да мислишъ. Защо човѣкъ страда, когато е боленъ?
Защото ония
органи
, които боледуватъ у него, не се подчиняватъ на неговата мисълъ.
Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на организма. Но тѣзи органи съ живи — всѣка клетка у тѣхъ е съзнателна. Научи тия клетки да мислятъ така, както ти мислишъ. Проектирай своята мисълъ въ тѣхъ и ги накарай да трептятъ въ хармония съ твоята мисълъ. Тогава болестъта сама по себе си ще изчезне.
към текста >>
Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на
организма
.
Въ този смисълъ на думата, цени и осмисляй страданието като пръвъ потикъ къмъ мисълъ. И наистина, следъ всѣко страдание, идва една нова мисълъ, а това е същественото, реалното въ живота. Да живѣешъ, ще рече да мислишъ. Защо човѣкъ страда, когато е боленъ? Защото ония органи, които боледуватъ у него, не се подчиняватъ на неговата мисълъ.
Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на
организма
.
Но тѣзи органи съ живи — всѣка клетка у тѣхъ е съзнателна. Научи тия клетки да мислятъ така, както ти мислишъ. Проектирай своята мисълъ въ тѣхъ и ги накарай да трептятъ въ хармония съ твоята мисълъ. Тогава болестъта сама по себе си ще изчезне. Тѣзи клетки трѣбва да разбератъ, че ти си господаръ.
към текста >>
Но тѣзи
органи
съ живи — всѣка клетка у тѣхъ е съзнателна.
И наистина, следъ всѣко страдание, идва една нова мисълъ, а това е същественото, реалното въ живота. Да живѣешъ, ще рече да мислишъ. Защо човѣкъ страда, когато е боленъ? Защото ония органи, които боледуватъ у него, не се подчиняватъ на неговата мисълъ. Тѣ съ се индивидуализирали, тѣ искатъ да живѣятъ отдѣлно, по свое разбиране, което не хармонира съ общитѣ интереси на организма.
Но тѣзи
органи
съ живи — всѣка клетка у тѣхъ е съзнателна.
Научи тия клетки да мислятъ така, както ти мислишъ. Проектирай своята мисълъ въ тѣхъ и ги накарай да трептятъ въ хармония съ твоята мисълъ. Тогава болестъта сама по себе си ще изчезне. Тѣзи клетки трѣбва да разбератъ, че ти си господаръ. А човѣкъ наистина е господаръ, когато мисли.
към текста >>
22.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той иде да
организира
свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ копнѣели душитѣ на всички издигнати хора.
На мнозина този образъ на нозия човѣкъ ще се стори фантастиченъ. Но нима съвременниятъ човѣкъ, съ своята сложна психика, съ своя културенъ животъ, изразенъ въ наука, религия, изкуство, общественъ строй, съ своитѣ културни институти – училища, университети, църкви, обществени учреждения, не е „фантастиченъ“ и непонятенъ за животнитѣ? Какво знаятъ тѣ за всичко това и какъ си го представятъ? Навѣрно човѣкътъ за тѣхъ е само едно по-голѣмо и по-хитро животно, а културнитѣ му учреждения сѫ все „кѫщи“ – отдѣлни, разкѫсани представи за кѫщи. Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко.
Той иде да
организира
свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ копнѣели душитѣ на всички издигнати хора.
Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ.
към текста >>
23.
Новораждане
 
- Георги Радев (1900–1940)
Живѣещи съ онѣзи представи – житейски или научни — които тѣ сѫ си създали за „раждането“, така както то се извършва въ
органическия
свѣтъ тѣ сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно „новораждане“.
И прибавя: „Ако се не роди отъ вода и духъ“. „Да се роди човѣкъ изново“ отъ „вода и духъ" – това съ формули, това сѫ символични изрази, изказани на езика на Посветенитѣ. Защото имайте предвидъ, че Христосъ е изрекълъ тия думи предъ единъ отъ високообразованитѣ люде на онова време – Никодимъ, единъ отъ ония люде, които сѫ минавали за „учители Израелеви“, за авторитети по религиознитѣ и житейски въпроси. Трѣбва да прочетете трета глава отъ евангелието на Йоана – очевидно единъ малъкъ откѫслекъ отъ една дълга беседа, която Никодимъ е водилъ съ Христа при нощното си посещение у него – за да видите съ какво недоумение посреща този ученъ човѣкъ думитѣ на Христа за това „раждане изново“. Мислите ли, обаче, че и най-ученитѣ хора на наши дни не биха посрещнали съ сѫщото недоумение думитѣ на всѣки едного, който би имъ заговорилъ за този великъ процесъ, чрезъ който се разтварятъ за човѣка вратитѣ на Царството Божие?
Живѣещи съ онѣзи представи – житейски или научни — които тѣ сѫ си създали за „раждането“, така както то се извършва въ
органическия
свѣтъ тѣ сигурно биха поискали подробни разяснения, логични доводи и доказателства за туй непонятно „новораждане“.
Но какъ могатъ да се доказватъ нѣща, които лежатъ извънъ сферата на обикновения човѣшки опитъ? То би било все едно да говоришъ на единъ слѣпецъ за великолепието на дѫгата, за чуднитѣ ѝ краски. Ала въ такъвъ случай нѣкои биха могли да възразятъ: „Защо да се говори за нѣща, които сѫ така недостъпни за хората, които не сѫ така „актуални“? Затова, защото всѫщностъ, нѣма събитие въ живота на човѣка, което да е така „актуално“, така важно и сѫществено за неговата душа, както новораждането. Да се роди човѣкъ изново — това е едно отъ епохалнитѣ събития въ неговия животъ, едно събитие, което разкрива нова ера въ цѣлия му развой.
към текста >>
24.
Великиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Като резултатъ отъ мисловната дейностъ на великитѣ човѣци се явява въ
органическия
свѣтъ мозъкътъ.
Мисълъта е очертала ония граници, въ които животътъ е трѣбвало да се прояви. Така великиятъ човѣкъ е оформилъ оня крѫгъ на мисълъта, който очертава границитѣ на живота и включва всички възможности, всички форми, въ които той може да се прояви. Много време е взело на великия човѣкъ, докато създаде този крѫгъ на мисълъта. Едва следъ туй великиятъ човѣкъ е почналъ да чувствува, че мисълъта му е нѣщо реално, въ което има съдържание. Съ други думи, великиятъ човѣкъ е започналъ да изпълва мислитѣ си съ съдържание.
Като резултатъ отъ мисловната дейностъ на великитѣ човѣци се явява въ
органическия
свѣтъ мозъкътъ.
Чрезъ своята мисълъ великитѣ човѣци сѫ организирали мозъка. Като резултатъ пъкъ отъ действието на тѣхнитѣ чувства, сѫ се появили въ органическия свѣтъ бѣлитѣ дробове и сърдцето. Споменавайки за сърдцето, ще дадемъ едно бѣгло обяснение на единъ фактъ. Знае се, че сърдцето на днешния човѣкъе измѣстено на лѣво. Причината за това измѣстване е, че между великитѣ човѣци, нѣкога въ една твърде отдалечена епоха, се е родило известно раздвояване, известно разногласие – еднитѣ сѫ тръгнали „влѣво“, другитѣ – „вдѣсно “.
към текста >>
Чрезъ своята мисълъ великитѣ човѣци сѫ
организирали
мозъка.
Така великиятъ човѣкъ е оформилъ оня крѫгъ на мисълъта, който очертава границитѣ на живота и включва всички възможности, всички форми, въ които той може да се прояви. Много време е взело на великия човѣкъ, докато създаде този крѫгъ на мисълъта. Едва следъ туй великиятъ човѣкъ е почналъ да чувствува, че мисълъта му е нѣщо реално, въ което има съдържание. Съ други думи, великиятъ човѣкъ е започналъ да изпълва мислитѣ си съ съдържание. Като резултатъ отъ мисловната дейностъ на великитѣ човѣци се явява въ органическия свѣтъ мозъкътъ.
Чрезъ своята мисълъ великитѣ човѣци сѫ
организирали
мозъка.
Като резултатъ пъкъ отъ действието на тѣхнитѣ чувства, сѫ се появили въ органическия свѣтъ бѣлитѣ дробове и сърдцето. Споменавайки за сърдцето, ще дадемъ едно бѣгло обяснение на единъ фактъ. Знае се, че сърдцето на днешния човѣкъе измѣстено на лѣво. Причината за това измѣстване е, че между великитѣ човѣци, нѣкога въ една твърде отдалечена епоха, се е родило известно раздвояване, известно разногласие – еднитѣ сѫ тръгнали „влѣво“, другитѣ – „вдѣсно “. И понеже лѣвитѣ първоначално сѫ взели надмощие, изместили сѫ сърдцето влѣво.
към текста >>
Като резултатъ пъкъ отъ действието на тѣхнитѣ чувства, сѫ се появили въ
органическия
свѣтъ бѣлитѣ дробове и сърдцето.
Много време е взело на великия човѣкъ, докато създаде този крѫгъ на мисълъта. Едва следъ туй великиятъ човѣкъ е почналъ да чувствува, че мисълъта му е нѣщо реално, въ което има съдържание. Съ други думи, великиятъ човѣкъ е започналъ да изпълва мислитѣ си съ съдържание. Като резултатъ отъ мисловната дейностъ на великитѣ човѣци се явява въ органическия свѣтъ мозъкътъ. Чрезъ своята мисълъ великитѣ човѣци сѫ организирали мозъка.
Като резултатъ пъкъ отъ действието на тѣхнитѣ чувства, сѫ се появили въ
органическия
свѣтъ бѣлитѣ дробове и сърдцето.
Споменавайки за сърдцето, ще дадемъ едно бѣгло обяснение на единъ фактъ. Знае се, че сърдцето на днешния човѣкъе измѣстено на лѣво. Причината за това измѣстване е, че между великитѣ човѣци, нѣкога въ една твърде отдалечена епоха, се е родило известно раздвояване, известно разногласие – еднитѣ сѫ тръгнали „влѣво“, другитѣ – „вдѣсно “. И понеже лѣвитѣ първоначално сѫ взели надмощие, изместили сѫ сърдцето влѣво. Въ бѫдеще, обаче, когато великитѣ човѣци на дѣсния пѫтъ взематъ отново надмощие въ развоя на земното човѣчество — нѣщо което вече става — човѣшкитѣ мисли и чувства пакъ ще се уравновесятъ, и сърдцето ще дойде въ своето нормално положение.
към текста >>
25.
Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото доброто е изразъ на най-великото въ
органическия
животъ.
Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. На олтаря на неговото сърдце постоянно пламти свещениятъ огънъ на жертвата. Храмоветѣ, въ които той свещенодействува, сѫ живи — това сѫ човѣшкитѣ души. Тѣзи истински свещеници постоянно подтикватъ човѣка въ пътя на доброто. Тѣ искатъ той да разбере истински доброто, неговия първоизворъ, неговитѣ закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се даватъ на земята.
Защото доброто е изразъ на най-великото въ
органическия
животъ.
То е плодъ на Любовьта. Любовьта, въ нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всѣкой го разбира. Резултатъ на доброто е Правдата. И така, Доброто е резултатъ на Любовьта, а Правдата е резултатъ на Доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме въ начало, онази истина, на която почива животътъ на земята.
към текста >>
26.
Има ли безработица въ Природата?
 
- Георги Радев (1900–1940)
Предъ тѣхния погледъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ, отъ серафима до бубулечката, така се взаимопроникватъ, че образуватъ единъ общъ
организъмъ
.
Всѫщностъ, обаче, нѣма ни единъ отдѣленъ народъ, който да е „богоизбранъ“ или „исторически предопредѣленъ“ за такава мисия. Има единъ такъвъ народъ на земята, ала той е общочовѣшки, защото е съставенъ отъ всички истински мислящи човѣци, къмъ който и народъ да принадлежатъ. Той е живото ядро на човѣчеството, той е неговата есенция. Тия мислящи човѣци, които образуватъ живо звено между отдѣлнитѣ народи и подържатъ тѣхното единство, познаватъ истински живота. За тѣхъ животътъ не е механически сборъ отъ физико химични процеси, а съчетание на разумни сѫщества.
Предъ тѣхния погледъ съзнанията на всички живи сѫщества, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ, отъ серафима до бубулечката, така се взаимопроникватъ, че образуватъ единъ общъ
организъмъ
.
Тия човѣци, за да подчертаятъ онова велико съзнание за единство въ живота, което иматъ висшитѣ сѫщества, твърдятъ, че понѣкога едно божество може въ даденъ моментъ да се интересува много повече отъ една дребна мушица, отколкото отъ единъ човѣкъ. Защо? Защото има хора, които сѫ само автомати, хора съ спящи съзнания. Ако попитате такъвъ човѣкъ, защо убива, защо унищожава живота на беззащитни твари, той очудено ще ви отвърне: „Какво отъ това, че съмъ убилъ единъ човѣкъ, какво отъ това, че съмъ заклалъ една овца, че съмъ откъсналъ едно цвѣте? “ Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която сѫществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлика така голѣма, както между тъмнината и свѣтлината. И тогава чудно ли е, че при наличностъта на толкова хора съ спящо съзнание, въ човѣшкия животъ има толкова противоречия, че човѣшкиятъ редъ страда отъ толкова недѫзи, че се разпокѫсва отъ толкова кризи и се раздрусва изъ основи отъ толкова сътресения?
към текста >>
27.
Какъ се влиза въ училището на Природата
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не е ли допустимо тогава, и то въ по голѣма степенъ, че и задъ онова, което хората наричатъ живи машини —
организмитѣ
на живитѣ сѫщества: растения, животни, човѣци — седатъ разумни сѫщества?
Работата на тия сѫщества е разумно разпредѣлена въ различнитѣ царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни сѫщества, които стоятъ задъ всичко, що става не само на земята, а и въ цѣлия свѣтъ, видимъ и невидимъ за човѣка. Днешнитѣ хора, обаче, които виждатъ само резултатитѣ отъ тѣхната работа преди всичко на земата — въ минералното, растителното, животинското и човѣшкото царства — оставатъ съ убеждението, че свѣтътъ не е нищо друго, освенъ единъ механизъмъ, който действува автоматично, отъ само себе си, направляванъ отъ нѣкакви отвлечени закони. То е все едно ла се мисли, че и единъ часовникъ, да речемъ, или една каква да е машина сѫ се сглобили отъ самосебе си. Що се отнася впрочемъ за човѣшкитѣ машини, хората знаятъ, че тѣ сѫ творби на човѣка, на неговия разумъ, че той седи задъ тѣхъ.
Не е ли допустимо тогава, и то въ по голѣма степенъ, че и задъ онова, което хората наричатъ живи машини —
организмитѣ
на живитѣ сѫщества: растения, животни, човѣци — седатъ разумни сѫщества?
Не е ли допустимо туй и за небеснитѣ тѣла, които се движатъ съ такава правилностъ въ пространството? Понеже въ нѣкои процеси на природата, кѫдето хората могатъ да наблюдаватъ само действието на физикохимични сили, разумностъта е отвънъ, както тя е отвънъ и при часовника — въ ръката, която го е построила и постоянно го навива — тѣ съ изпаднали въ заблудата, че изобщо въ природата липсва разумностъ. А този невѣренъ възгледъ имъ прѣчи да направятъ една съзнателна връзка съ ония високо интелигентни сѫщества, пакъ отъ човѣшката раса, но завършили своето развитие, които направляватъ живота не само на земята, а и на цѣлата слънчева система — за да останемъ само въ нейнитѣ предѣли. Тъкмо тази връзка имахме предъ видъ, когато говорѣхме въ началото за наблюдаване на свѣта, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкриятъ ония велики знания, които живата Природа е придобила откакъ свѣтъ свѣтува — резултатъ на безчислени опити, правени отъ милиони разумни същества—творци.
към текста >>
Небето е високо
организиранъ
свѣтъ на напреднали същества, които живѣятъ въ вѣчностъта, които постоянно творятъ.
Когато хората не разбиратъ съветитѣ на Любовьта, когато станатъ крайно своенравни, природата имъ дава подобни уроци. Иначе, тя е необикновено търпелива. Тя гледа на хората като на деца — всичко имъ позволява, като постоянно ги изпитва, за да види, до къде сѫ достигнали въ своето развитие, до колко разбиратъ нейния редъ и нейнитѣ закони. Едничкото нейно желание е да свършатъ хората съ успѣхъ училището на земята, за да имъ се разкриятъ възможноститѣ на „небето“. А що означава „небе“?
Небето е високо
организиранъ
свѣтъ на напреднали същества, които живѣятъ въ вѣчностъта, които постоянно творятъ.
Тѣ съ създали цѣлия материаленъ свѣтъ, включително и земята, и постоянно промишляватъ за него. И цѣлото „небе“ на астрономитѣ, всички слънчеви системи, всички галактични системи, всички звездни вселени съ тѣхна творба. Това съ различни училища, университети, където се учатъ съществата отъ цѣлокупната човѣшка раса, отъ която земнитѣ хора съ само една малка, незначителна частъ. Въ свѣтлината на това разбиране, човѣшкиятъ животъ придобива другъ, космиченъ смисълъ. И този смисълъ ще се разкрива все по-ясно и по ясно на човѣка, колкото по- съзнателна става връзката му съ природата.
към текста >>
28.
Приложения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Велико Търново, я добавяме, като ярък
органичен
пример и метод за съчетаване, приложение и изпълнение на братята и сестрите, осъществен на годишния духовен събор.
Приложение 1 Приложения Следващата беседа – „Четирите съвета“, държана от Учителя на 21. август.1921 г. в гр.
Велико Търново, я добавяме, като ярък
органичен
пример и метод за съчетаване, приложение и изпълнение на братята и сестрите, осъществен на годишния духовен събор.
У нас не остава съмнение, че безспорно това е една от бъдещите форми на организиране на хората и народите като клетки в един Велик Божествен Организъм, в който се живее Живот за Цялото. Личи ясно известната в езотеризма, така наречена тетраспирална схема, проявяваща се в микро и макро органичния мир. Александър Станчин, август. 2012 г.
към текста >>
У нас не остава съмнение, че безспорно това е една от бъдещите форми на
организиране
на хората и народите като клетки в един Велик Божествен
Организъм
, в който се живее Живот за Цялото.
Приложение 1 Приложения Следващата беседа – „Четирите съвета“, държана от Учителя на 21. август.1921 г. в гр. Велико Търново, я добавяме, като ярък органичен пример и метод за съчетаване, приложение и изпълнение на братята и сестрите, осъществен на годишния духовен събор.
У нас не остава съмнение, че безспорно това е една от бъдещите форми на
организиране
на хората и народите като клетки в един Велик Божествен
Организъм
, в който се живее Живот за Цялото.
Личи ясно известната в езотеризма, така наречена тетраспирална схема, проявяваща се в микро и макро органичния мир. Александър Станчин, август. 2012 г.
към текста >>
Личи ясно известната в езотеризма, така наречена тетраспирална схема, проявяваща се в микро и макро
органичния
мир.
Приложение 1 Приложения Следващата беседа – „Четирите съвета“, държана от Учителя на 21. август.1921 г. в гр. Велико Търново, я добавяме, като ярък органичен пример и метод за съчетаване, приложение и изпълнение на братята и сестрите, осъществен на годишния духовен събор. У нас не остава съмнение, че безспорно това е една от бъдещите форми на организиране на хората и народите като клетки в един Велик Божествен Организъм, в който се живее Живот за Цялото.
Личи ясно известната в езотеризма, така наречена тетраспирална схема, проявяваща се в микро и макро
органичния
мир.
Александър Станчин, август. 2012 г.
към текста >>
29.
Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той иде да
организира
свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора.
Приложение 2 Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев Пробуждането на съзнанието въ физическия свѣтъ става чрезъ една голѣма катастрофа. Едва следъ това настава у човѣка едно друго състояние, което може да се нарече мистично или, по-добре, музикално. Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко.
Той иде да
организира
свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ купнѣели душитѣ на всички издигнати хора.
Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мѫчителни въпроси, които терзаятъ човѣчеството днесъ. Той не е човѣкъ, който мисли само за себе си. Да мислишъ само за себе си — това е животинско състояние. Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ.
към текста >>
Идеята, която
организира
хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Той е въ съгласие съ цѣлокупната разумностъ въ свѣта, съ всички разумни същества и мисли като тѣхъ. Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си.
Идеята, която
организира
хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
към текста >>
Животътъ е, който
организира
хората.
Само за новия човѣкъ може да се каже, че мисли въ истинска смисълъ на думата. Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота.
Животътъ е, който
организира
хората.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ.
към текста >>
Тамъ дето има животъ, има
организиране
:
организира
се живото,
организиратъ
се биологични единици — същества.
Защото е човѣкъ на истината и свободата. А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората.
Тамъ дето има животъ, има
организиране
:
организира
се живото,
организиратъ
се биологични единици — същества.
Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
към текста >>
Не може да се
организиратъ
частитѣ на една машина или на единъ апаратъ.
А това ще рече, че е намѣрилъ себе си. Само човѣкъ, който върви по пѫтя на Истината, може да намѣри себе си. Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества.
Не може да се
организиратъ
частитѣ на една машина или на единъ апаратъ.
Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
към текста >>
Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ
органически
процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
Идеята, която организира хората въ колективни единици — семейства, общества, народи — изхожда изъ самитѣ нѣдра на живота. Животътъ е, който организира хората. Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ.
Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ
органически
процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване.
Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ. И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи?
към текста >>
Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на
организмитѣ
.
Тамъ дето има животъ, има организиране: организира се живото, организиратъ се биологични единици — същества. Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ.
Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на
организмитѣ
.
И щомъ известни човѣшки организации започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ. Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ?
към текста >>
И щомъ известни човѣшки
организации
започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
Не може да се организиратъ частитѣ на една машина или на единъ апаратъ. Тѣ могатъ само да се съчетаятъ и сглобятъ. Механизмитѣ, въ противовесъ на живитѣ същества, не съ резултатъ на единъ органически процесъ, а на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъжъ направени, тѣ си оставатъ такива, каквито съ — не могатъ по-нататъкъ ни да растатъ, ни да се развиватъ. Обществата, народитѣ не съ механизми, защото възникватъ, растатъ и се развиватъ по подобие на организмитѣ.
И щомъ известни човѣшки
организации
започнатъ да се разпадатъ, това показва, че животътъ ги е напусналъ, и че тѣ съ навлѣзли въ единъ механиченъ процесъ.
Мнозина, обаче, които гледатъ твърде повърхностно на нѣщата, все още хранятъ праздни надежди, че свѣтътъ — подразбираме човѣшкия свѣтъ, човѣшкия животъ — нѣкакъ ще се оправи. Какъ ще се оправи? Автоматически, по единъ механиченъ начинъ? Съ тѣзи срѣдства и методи, които съ били прилагани до днесъ? Ако животътъ на човѣчеството можеше да се развива правилно при тѣзи методи и при тѣзи разбирания, той нѣмаше да дойде до тази остра криза, въ която днесъ се намира и нѣмаше въобще да има нужда отъ „оправяне“.
към текста >>
Ето защо, когато говоримъ за
организиране
, винаги подразбираме животъ.
Защото само „царетѣ“, въ оня смисълъ, въ който Посветенитѣ разбиратъ тая дума, могатъ да бѫдатъ умни, и само „свещеницитѣ на живия Богъ“ могатъ да бѫдатъ добри въ истински смисълъ на думата. Ала що означава царъ на езика на Посветени? Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу.
Ето защо, когато говоримъ за
организиране
, винаги подразбираме животъ.
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на организирането. Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко.
към текста >>
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на
организирането
.
Ала що означава царъ на езика на Посветени? Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. Ето защо, когато говоримъ за организиране, винаги подразбираме животъ.
И ако животътъ функционира правилно, правилно върви и процесътъ на
организирането
.
Всички тия дѣлежи и борби се дължатъ на вторични човѣшки идеи, които отпосле съ влѣзли въ свѣта. Въ живота, обаче, има нѣкои основни, божествени идеи, които съ въ абсолютна хармония помежду си, които никога не могатъ да дойдатъ въ стълкновение едни съ други, защото това би значило, животътъ да влѣзе въ стълкновени е съ самия себе си. Тѣзи идеи вѣчно съ се проявявали и вѣчно ще се проявяватъ, Съ тѣзи идеи човѣкъ се ражда. Ето защо, тѣхъ трѣбва да подържа той преди всичко и надъ всичко. Следователно, всички хора днесъ и най-вече ония, които сѫ призвани да бѫдатъ обществени строители, трѣбва да иматъ ясно различаване за онова, което е божествено, първично въ живота и онѣзи идеи, които отпосле сѫ влѣзли, за да изпълнятъ една временна задача.
към текста >>
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които
организиратъ
отвѫтре неговото битие.
Тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ не частнитѣ възгледи и интереси на отдѣлни обществени групировки, не формални изисквания на отдѣлни институции, които искатъ да запазятъ по външенъ пѫтъ своя авторитетъ и обществено положение. Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ.
Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които
организиратъ
отвѫтре неговото битие.
И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла.
към текста >>
И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия,
организации
и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
Тѣ трѣбва да иматъ предвидъ цѣлокупното съзнание на единъ народъ — цѣлокупното му обществено-политическо и правно съзнание, цѣлокупното му религиозно съзнание. Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие.
И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия,
организации
и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание.
Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ.
към текста >>
30.
Животът като изкуство
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият
организъм
на човека, устройството и функционирането на неговите
органи
, се намират в известна зависимост от душевния му живот.
Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета. Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно относително „понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба.
Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият
организъм
на човека, устройството и функционирането на неговите
органи
, се намират в известна зависимост от душевния му живот.
Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на живота си в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните
органи
са израз на вътрешния му свят.
Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните
органи
са израз на вътрешния му свят.
Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н. Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>
Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни
органи
на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където тe се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Т са установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи са израз на вътрешния му свят. Ето защо, не е тайна, какви са последиците за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т. н.
Всички тия живи сили във вътрешния свят са свързани с известни
органи
на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции, те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята — неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Трябва да се подчертае, че онова, което хората наричат духовен живот, не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на известни предразсъдъци те мислят, че не заслужава да се замисля човек много - много над тия проблеми.
към текста >>
31.
Пръсти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански
организъм
.
Мисълта им и работата им се движат по „пунктове“, „параграфи“ и „алинеи“. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учредения, банки, дружества, кантори, бюра — ето най-подходящите полета за тяхната дейност.
Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански
организъм
.
Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии. Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата. Това е то „прозата на живота“. А де му е поезията?
към текста >>
Така се идва до разкапването на един човешки или социален
организъм
, на една цивилизация.
Те само „мокрят“ тия сита. А самите те за един миг болезнено усещат, как ситото прорезва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи—приливи и отливи на емоциите и настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти“ ги смятат за променчиви, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз-банда — така се идва най-после до разгул и разпътство.
Така се идва до разкапването на един човешки или социален
организъм
, на една цивилизация.
Крайният продукт на артистичния тип — това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократът и елегантната „mondaine“, пенсионерът и блудницата. Залезни лъчи на една цивилизация. Ала добре, че квадратните и конични пръсти през своя здрав и бликащ живот са създали две хубави рожби. И добре, че квадратният тип, в процеса на своето изкупление, може да слезе до оня първобитен чернозем, до оная дълбока рудница, от които някога е излязъл; да слезе и да почерпи нови сили за работа.
към текста >>
32.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
 
- Георги Радев (1900–1940)
върху лъчеизпускането на живите
организми
, последното се сматря като експериментално установен факт.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др.
върху лъчеизпускането на живите
организми
, последното се сматря като експериментално установен факт.
Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина. Защото за тия лъчеизпускания на живите организми, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени. Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сиреч свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех.
към текста >>
Защото за тия лъчеизпускания на живите
организми
, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло (Експериментални изследвания) След изследванията на съвременни биолози като Гурвич, Лаковски и др. върху лъчеизпускането на живите организми, последното се сматря като експериментално установен факт. Трябваше да се измине доста време докато съвременната биология се подготви да приеме една отдавна знайна истина.
Защото за тия лъчеизпускания на живите
организми
, кръщавани с различни имена, отдавна съществуват ред опитно установени факти, потвърдени от цяла низа учени.
Познати са магистралните изследвания на австрийския химик и физик Карл фон Райхенбах за така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сиреч свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция.
към текста >>
Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо
организираните
живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм.
Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм.
Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо
организираните
живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм.
Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм .
към текста >>
От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия
организъм
.
Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм. Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм.
От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия
организъм
.
Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата.
към текста >>
Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия
органически
и
неорганически
свят.
Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм .
Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия
органически
и
неорганически
свят.
Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви.
към текста >>
С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите
органични
същества, се подразбира оня агент, който предизвиква,
организира
и регулира всички биологични процеси.
Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм. От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н.
С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите
органични
същества, се подразбира оня агент, който предизвиква,
организира
и регулира всички биологични процеси.
Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура.
към текста >>
Той е
организиращото
начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на
органите
при обмяната на веществата.
От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната лъчиста сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм . Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси.
Той е
организиращото
начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на
органите
при обмяната на веществата.
Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции.
към текста >>
За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия
организъм
", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях.
Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви.
За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия
организъм
", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях.
Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата.
към текста >>
Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на
органичната
дейност.
Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях.
Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на
органичната
дейност.
Констатират се също така известни топлинни явления въз основа покачването или понижаването на телесната температура. Установява се освен това, че един къс стомана, чрез допиране до човешкото тяло, се намагнитва, и че този магнетизъм – колкото и слаб да е – предизвиква образуването на електричен ток, който от своя страна пък може да произведе топлина, движение, светлина и химични реакции. „Освен това, този агент притежава особени физиологично-химични свойства. Той свети – за окото на ясновидеца – не само на тъмно, а при известни условия и на дневна светлина – във всички багри на дъгата. „А повече не е необходимо, заключава Дюрвил, за да се докаже, че той е в пряка връзка с другите природни сили, и че има пълно право да образува отделна глава в нашите съчинения по физика и физиология".
към текста >>
Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на
органите
, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми.
1 Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления. 2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сиреч отрицателният полюс на магнита откъм палеца **) (вж. фиг. 1) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение.
Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на
органите
, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми.
При разноименно поставяне на инструмента, сиреч положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите. Субекти, които изпитват всичко това, са добри сензитиви.
към текста >>
Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на
органите
Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата.
1) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение. Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми. При разноименно поставяне на инструмента, сиреч положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат.
Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на
органите
Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата.
Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите. Субекти, които изпитват всичко това, са добри сензитиви. Те могат лесно да се приспят – по много начини. Тогава те падат едно по друго в различните фази на хипнотичния сън: 1. повишена внушаемост, 2.
към текста >>
Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите
организми
или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили.
Те са още по-слаби сензитиви. Изпадат само в състояние на сънливост. 25-30 едва след часове започват да усещат някои и други от гореописаните действия. У тях не се забелязва никаква следа от явленията на магнетичния сън. За да се „очистят" констатираните явления от влиянието на внушението и самовнушението, опитите се правят без субектът да знае дали поставянето на инструмента е едноименно или разноименно.
Изобщо с многобройни опити от този и друг характер, при които са се взимали строги мерки за „очистване" на явленията от субективни моменти, смогнали са да установят реалното съществуване на тоя природен агент, наречен „жизнен магнетизъм", като лъчение на живите
организми
или като придружаваше явление при проявата на другите физични сили.
Установило се е освен това, че той проявява полярност. Човешкото тяло, като носител на тази сила, е също поляризирано. От по-нататъшното излагане опитите на Дюрвил, всички тия основни положения ще се изяснят. Резултатите от тия опити, установени по един безспорен начин подхранват именно онази широка дефиниция за виталния магнетизъм или „анимизъм" дадена на (по-горе), която впрочем не съдържа нищо изненадващо за виталистично ориентираните биолози на наши дни. Изтъкнахме, че жизненият магнетизъм или анимизъм, подобно всички други природни агенти, проявява полярност.
към текста >>
Наблюдава се същевременно повишение на
органичната
дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила.
Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина. Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина.
Наблюдава се същевременно повишение на
органичната
дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила.
Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата. У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно. Малко време след възбудата, при която се повишава както чувствителността, тъй и мускулната сила, настъпва състояние на анестезия и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция. Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото. Продължи ли се въздействието, субектът пада в хипнотичен сън, като минава едно по друго в различните му фази: силна внушаемост, каталепсия, сомнамбулизъм, летаргия.
към текста >>
33.
Сънят на Небукаднецара
 
- Георги Радев (1900–1940)
И то именно сегашните, а не древните, които – нека бъде простено невежеството им! – са вярвали, че и другите планети са населени, па освен това, че има и други йерархии същества в космоса, по-велики, по-могъщи, с космически замах в своето творчество, че вселената е един жив
организъм
и си има творец.
Де е нашата „концепция" за света: галактични системи, отделени една от друга с милиони светлинни години, огромни мъглявини, развиващи спиралите си в безбрежното пространство, мириади слънчеви системи, в една от които – нашата – се намира земята. Но всички тия светове са безжизнени и пусти, те са се явили неизвестно как, от невиделица. 'Ге се движат ей тъй сляпо, безцелно, по прочутия закон на гравитацията. И само на нашата земя, една невидима прахолинка в космоса, има живот. Представете си и се зарадвайте, каква привилегия! И само на земята има живи същества, има човеци, има учени, които мислят за загадките на битието и чиито глави могат да раждат такива велики мисли, да създават такива „грандиозни" космогонически системи.
И то именно сегашните, а не древните, които – нека бъде простено невежеството им! – са вярвали, че и другите планети са населени, па освен това, че има и други йерархии същества в космоса, по-велики, по-могъщи, с космически замах в своето творчество, че вселената е един жив
организъм
и си има творец.
(Като че ли са го виждали. Нашите телескопи например никъде не са го видели!) Както и да е, но нека се върнем сега към съня на Небукаднецар, който Даниел, наречен от Халдейците Белтшацар, прозрял и разтълкувал. Ето го така, както е разказан в книгата на пророка. „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе.
към текста >>
Механична смес, а не нещо
органическо
! Какво блестящо откровение за цялата ни култура.
Докато се дойде до последната – културата на краката, изваяни от желязо и глина : железобетон. Нашата култура, културата на желязото, машината, каменните въглища, бетонните колоси, културата без душа.[1] „Но както пръстите на нозете са отчасти от желязо, отчасти от глина, така и туй царство ще бъде отчасти силно, отчасти трошливо. А туй, дето ти видя желязо, смесено с глина, това означава, че те ще бъдат съединени, слепени в едно с човешка сила, ала не ще се съединяват помежду си, както желязото не се съединява с глина". „Твърдо като желязо,", израз, който символизира целия ни механизиран строй, който се крепи на силата, или по-скоро насилието, принудата. Есенция на нашия механичен мироглед! Съединени в едно с човешка сила желязо и трошлива глина.
Механична смес, а не нещо
органическо
! Какво блестящо откровение за цялата ни култура.
Аз само маркирам, бегло набелязвам. Не тълкувам, защото символите не се нуждаят от никакво тълкувание, те сами говорят. Преживейте ги и ще възникне у вас цял един свят от аналогии, живи картини, духовни гледки. Как страшно не се мири туй откровение на древния пророк, който е виждал далеч, защото духовния му кръгозор се е простирал зад пределите дори на нашите дни, как страшно не се мири то с грандоманската представа на нашето време, което смята себе си за израз на върховна културност, венец на едно дълго развитие и заложба на едно ново царство на масите, на колектива, на желязното строителство. Но днешните хора виждат нещата перспективно, обърнати с главата надолу.
към текста >>
34.
Превъзмогване на автоматичното
 
- Георги Радев (1900–1940)
Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в
организма
на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр.
Спомнете си чудесата на Христа, описани в евангелието. Същите тия сили дремят в подсъзнанието на всеки човек, но понеже той не ги е пробудил, те не могат да се развият в съзнателно дело Че те действително съществуват, за това свидетелствуват многобройните опити с медиумични субекти, поставени в магнетичен сън. В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт.
Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в
организма
на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно.
към текста >>
Тук е на лице съзнателна власт над телесни
органи
и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля.
В това състояние, тия субекти придобиват такива способности и сили, които правят от тях същински чудотворци. Но докато всичко това у поменатите субекти става вън от съзнателния контрол на тяхната воля, докато у тях тия дремещи в подсъзнанието им сили се пробуждат под влиянието на една чужда воля, у адепта те се поставят в движение под контрола на собствената му воля. И там е една от разликите - да не споменаваме за други различия от интелектуално и морално естество - между медиум и адепт. Същото е и с много от физиологичните процеси, които се извършват в организма на човека независимо от неговата воля, като Запример тупането на сърцето, кръвообращението, храносмилането и пр. На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н.
Тук е на лице съзнателна власт над телесни
органи
и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля.
Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация.
към текста >>
Органически
и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация.
Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
Органически
и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация.
Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения. В ползуването от електрическата енергия те са ограничени - тя им се праща наготово, при това с определен волтаж.
към текста >>
Зад всичките тия процеси се крие една дълга история, записана в летописите на космоса и в самите
органи
на човешкото тяло.
Този подвиг в духовния живот го наричат жертва. Това е един естествен път, по който човек се освобождава от своето старческо безразличие, от своя механичен автоматизъм. Един естествен път, по който човек идва отново до вътрешната стойност на обикновените привидно неща. Велико изкуство е човек да знае да гледа и да вижда - да си служи с очите! Велико изкуство е човек да слуша и да чува. Велико изкуство е да работи с ръцете си! Велико изкуство е да диша! Велико изкуство е да ходи.
Зад всичките тия процеси се крие една дълга история, записана в летописите на космоса и в самите
органи
на човешкото тяло.
Зад всичките тия действия работят магични сили, на които човек отново става господар, след като превъзмогне автоматизма на тяхното извършване и ги обхване в сферата на своята разумна воля.
към текста >>
35.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна
организация
, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство.
Нека кажем сега няколко думи за третия — чувствителен или психичен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хутер. Какви са особеностите на чувствителния или психичен натюрел? Според Хутера, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш. От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб. Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа — костната и мускул на системи, сиреч подпорният и двигателен апарат.
Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна
организация
, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство.
Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и финно построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата — стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния — не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел — са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули.
към текста >>
36.
Темпераменти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той е
органичната
, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено.
Той е
органичната
, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
към текста >>
Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия
организъм
съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.).
Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия
организъм
съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>
Древните херметисти са подразбирали оная смес от
органични
сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения. Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес.
Древните херметисти са подразбирали оная смес от
органични
сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност.
към текста >>
Че изобилието на една или друга от тия
органични
течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология.
Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
Че изобилието на една или друга от тия
органични
течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология.
Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество.
към текста >>
Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен
орган
на целия процес, взет в неговата съвкупност.
Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка.
Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен
орган
на целия процес, взет в неговата съвкупност.
Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е.
към текста >>
Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и
организират
вътрешно.
Шията е обикновено къса - не особено мускулеста, по-скоро пълна, добре охранена. Такова е и тялото им. Сангвиниците са хора експанзивни - те се разширяват като въздуха. Говорят много и оживено, като постоянно жестикулират. Лицето им се намира в непрестанна игра - по него постоянно се отразяват техните бързопреходни емоции и настроения.
Впечатлителни - сангвиниците веднага реагират на външните впечатления, Ала не ги задържат задълго, нито ги обработват и
организират
вътрешно.
С вродена симпатия и алтруизъм, те се трогват от страданията на хората, съчувствуват на техните нужди, но само за дадения момент и повърхностно. Лесно дават обещания, но лесно ги и забравят. Затова сангвиникът трябва да го държиш да изпълни обещанието си още в момента. Изпуснеш ли го - той ще забрави! Сангвиниците изобщо са хора повече на добрите намерения, отколкото на добрите постъпки. Оптимизъм, веселие, жизнерадост, инстинктивна симпатия и алтруизъм - това са красивите черти на този темперамент.
към текста >>
37.
Една историческа картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
В него звучи
органически
живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки.
С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
В него звучи
органически
живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки.
Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат.
към текста >>
38.
Едно сравнение
 
- Георги Радев (1900–1940)
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга
органическа
еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека.
Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга
органическа
еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години.
към текста >>
Смята се, че човекът с неговия чудно устроен
организъм
- надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
Смята се, че човекът с неговия чудно устроен
организъм
- надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие.
към текста >>
Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало
органическото
развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух".
Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници.
Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало
органическото
развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух".
„Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък".
към текста >>
И целият този почти безкраен ред от
органически
форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух.
Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие.
И целият този почти безкраен ред от
органически
форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух.
Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му.
към текста >>
На друго място той казва: „Тъй както е създаден
организма
на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма.
„Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък".
На друго място той казва: „Тъй както е създаден
организма
на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма.
Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура".
към текста >>
Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия
организъм
.
През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма.
Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия
организъм
.
Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
към текста >>
Освен туй, всеки
орган
на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му. Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от животинското царство. Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура".
Освен туй, всеки
орган
на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции.
Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота.
към текста >>
Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и
организирали
и още го строят и
организират
по един предначертан план.
Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето.
Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и
организирали
и още го строят и
организират
по един предначертан план.
И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? -------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.
към текста >>
Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият
организъм
, е последна дума на великото творческо Слово?
Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ?
Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият
организъм
, е последна дума на великото творческо Слово?
-------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.
към текста >>
39.
Лостът на Архимеда
 
- Георги Радев (1900–1940)
Това, което е вярно за
неорганичните
вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за
органичните
.
Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории.
Това, което е вярно за
неорганичните
вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за
органичните
.
Едно житно зърно, например, крие в себе си огромни запаси хранителна енергия, но какво малко количество от тази енергия ние можем да използваме. Засягам бегло тия въпроси, за да покажа, как лека-полека съвременните хора идват до установяване на ония възможности, за които окултната наука винаги е говорила. Скритите или „окултни" сили, които се таят в човека и в природата, и които са достояние на високо напредналите човеци, движещи съдбините на света, започват да се „изявяват" на днешните хора поне като възможност. И тогава не биха ни се сторили чудни твърденията на знаещите, че ангелите, високо интелигентни същества, които управляват вселената, могат да „носят" в ръката си земята, подобно детска топка. Очевидно, това е само един образ.
към текста >>
40.
Притчата за самарянина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно
организирани
институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции.
Аз няма да тълкувам тази притча - в течение на две хиляди години, кой знае колко ли тълкувания са се натрупали! Ще нахвърлям само някои и други мисли, които тя естествено събужда. Имате един човек, нападнат от разбойници, ограбен, бит и почти пребит. Този човек може да бъде и аз, и ти, и всеки един, но това е изобщо голяма част от страдащото човечество. И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг.
Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно
организирани
институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции.
Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава. С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна организация. То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги.
към текста >>
С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна
организация
.
И ето - казва се в притчата - първият, който съглежда ранения, но го отминава, без да му помогне, е един свещеник. Би трябвало да се очаква, че този официален представител на религията - най-възвишеният, най-хуманен институт на земята, ще се притече на помощ на пострадалия и по съвест, и по дълъг. Той е представител на един специално учреден институт, поддържан от държава и народ, предназначен да изпълнява една определена задача Този свещеник, избран от Христа с такава гениална находчивост, се явява символ изобщо на всички външно организирани институти, на които е възложено по закон изпълнението на известни обществени функции. Полето на дейност на тези институти е ограничено в тесните рамки на един народ, на една държава - това са затворени системи от форми и закони, които са предназначени за един определен кръг от хора. И наистина, при това разделение на религиите, което днес съществува, не може представител на едно чуждо за една държава вероизповедание да извършва официална служба в нейните предели, тъй както не можело един чуждестранен управник да се меси в държавните работи на чужда държава.
С една реч, Христос е символизирал в свещеника човешкото, ограниченото, външното и формалното, което е подчинено на средата и историческия момент - все едно дали е религиозен култ, обществен строй или държавна
организация
.
То има чисто външна, официална и обредна задача. Това, обаче, е човекът, който не може да се издигне над своите национални, класови, верски и обществени ограничения, който е затворен в рамките на една автоматично действаща система, където функционира като отделна част, изпълнявайки своя „дълг" заради лични облаги. В притчата е казано по-нататък, че покрай ранения минал и един левит. Той идва до него, вижда го, но досущ като своя „началник", „шеф" се „отбива насреща", минава от другата страна на пътя. Обръщам внимание на ония, които разбират езика на Посветените, върху тази нищожна на вид подробност, която Христос внася в описанието с думите „замина си отсреща".
към текста >>
41.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като
орган
на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли.
Две оси в главата на човека Формата на главата винаги е привличала погледа на хората като физиогномичен обект.
Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като
орган
на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли.
Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност. До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа.
към текста >>
Понякога вътрешното състояние на един религиозен
организъм
е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали.
От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци".
Понякога вътрешното състояние на един религиозен
организъм
е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали.
Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава. Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие. Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>
Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните
организми
, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
- Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава.
Указвам само характерния нос, сочещ между другото, актьорска и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните
организми
, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>
42.
По повод някои изчисления за кубичната миля
 
- Георги Радев (1900–1940)
Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно
организирани
, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък.
И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство. Защото, според древната митология, такива са доказателствата на боговете - грандиозни, замашни. Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята.
Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно
организирани
, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък.
Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки.
към текста >>
Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия
органи
, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки,
организирани
в отделни
органи
и системи, извършващи сложните функции на живота.
И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете.
Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия
органи
, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки,
организирани
в отделни
органи
и системи, извършващи сложните функции на живота.
Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос".
към текста >>
43.
Животът и жената
 
- Георги Радев (1900–1940)
Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния
организъм
.
Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит.
Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния
организъм
.
Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете.
към текста >>
Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните
организми
– индивидуални или обществени.
В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони".
Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните
организми
– индивидуални или обществени.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
към текста >>
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият
организъм
иска да процъфтява.
И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият
организъм
иска да процъфтява.
Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството.
към текста >>
44.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен
организъм
, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки.
Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен
организъм
, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>
Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито
органи
са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали.
Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип.
Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито
органи
са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали.
Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души.
към текста >>
45.
Енергията на атома
 
- Георги Радев (1900–1940)
Защото Молох днес е една от най-крупните
организации
на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката.
Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители.
Защото Молох днес е една от най-крупните
организации
на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката.
Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
към текста >>
И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно
организирана
ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит.
И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители. Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин.
И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно
организирана
ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит.
Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език.
към текста >>
46.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
 
- Георги Радев (1900–1940)
И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има
органически
живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената.
И като него говорят мнозина вече. Учените, след толкова упорити изследвания, започнаха да прозират истината, която отдавна се твърди в окултната наука: че има нещо по-високо от сляпото пипане на интелекта — онова непосредно виждане на великата реалност, така както тя неизменно съществува. Това виждане на нещата, така както т са първично проявени в природата, в тяхната изпръвна чистота, е дар първом на великите Учители на човечеството, а после и на всички пророци, мъдреци, адепти, на всички гениални художници и учени, макар у последните това виждане да е един прекъснат процес на проблясъци. И пътем ще кажа, че една от степените на това непосредствено виждане на живата истина, на реалното, е интуицията. Царуващият днес материалистичен възглед за вселената, и частно за нашата слънчева система, вие го знаете: звезди, слънца, планети, мъглявини, комети — това са никакви мъртви, безжизнени маси, които кой знае по каква случайност са хвърлени в космичното пространство да се движат ей тъй без цел, без смисъл, по някакъв странен каприз на „Природата“.
И кой знае пак по каква „случайност“, всред целия този огромен космос, чиито царства едва биха се изходили и с огромните крачки на светлинните години, само на земята, една безкрайно малка прахолинка на прага на Млечния Път, има
органически
живот и живи същества, които мислят, разсъждават и изучват научно вселената.
Опитайте се да преживеете тази представа на съвременния човек и ще изпитате всичката й фантастичност. Преди хиляди години хората мислеха, че цялото небе се върти около земята, а сега, макар и да приказват за „хелиоцентрични системи“, „звездни вселени,“ „космични пространства“, повечето хора все още имат геоцентрическо съзнание, тям все още не им се ще да развенчаят земята от предишният й ореол. Те с мъка на сърце й отказаха привилегията да бъде физически център на вселената, ала все още я смятат за едничък център на живот и едничко селение на разумни същества. И наистина, има ли нещо по-фантастично от представите на някои учени за вселената. Всичко в нея, според тях, става по един механичен начин, по никаква сляпа случайност, макар и никъде в природата, в чиито царства влада такава пълна хармония и планомерност, да не констатираме и следа от случайност.
към текста >>
Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив
организъм
, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.
Но идват дни, когато тия представи, направени от пръст, които са наистина мозъчни изцедъци, ще се превърнат в тор. Защото са прави думите, че пак на пръст ще стане онова, което от пръст е станало . . . Наистина, никой астроном още не е видял със своя телескоп, дали има жители на Марс например или на Юпитер, но затова, защото не е видял със своята тръба, това позволява ли му да твърди, че на тях няма живот и живи същества? Едничкото, което като честен човек, може да твърди е, че степента на съвременните познания и методите на изследване не позволяват да се вади никакво заключение, нито за, нито против.
Но туй, което пред ограниченото око на човека, въоръжено дори с най-мощния телескоп, подпомогнат и от най-тънките долавяния на спектроскопа, изглежда безжизнени маси, които се движат сляпо в пространството, регулирани от механични закони, за погледа на онези, които виждат, то е един велик жив
организъм
, който е съзнателен и разумен и в малкото и в голямото, като се тръгне от електрона и се стигне до мъглявината, която развива в космичното пространство своите огромни спирали, бременни с бъдни слънца.
Всичко е живо и съзнателно. До този възглед вече по необходимост започват да идват мнозина учени. Аз нямам възможност да излагам сума интересни неща по този въпрос, но ще ви кажа само, че туй, което за някои хора изглежда ясно и просто, за много учени, които познават интимната страна на научните изследвания и теории, нещата далеч не са така ясни и безпротиворечиви. Каква сложност например представя движението на планетите в пространството — то съвсем не е тъй опростено, редуцирано, както се изучава в теоретичната астрономия, или както се преподава на учениците в гимназията. Истинските учени, ония които творят, знаят истината по това.
към текста >>
Седалището на тези интелигентни сили е мислимо не само в централното светило, отдето т чрез предаване на енергията както при безжичния телеграф, регулират планетните движения, а и в отделните планети, които ние трябва да си мислим като живи
организми
, одарени със съзнание и воля.
Доказателство: крайната скорост на светлината и налягането на светлината. 3. Не може, следователно, да се допусне, че светилата се движат във вакуум, без никакво триене; наопаки, те изпитват съпротива в движението си. 4. Тази съпротива трябва по необходимост да предизвиква известни нарушения в движението на небесните светила. Ако такова не съществува, както в краен резултат се констатира при движение на планетите — защото, както споменах, в течение на хиляди години, не се е забелязало изменение в периода на техните обиколки — трябва да съществуват противодействуващи причини, които действуват вън от светилата, или изхождат от тях. 5. Необходими са в такъв случай регулиращи, направляващи и, следователно, интелигентни сили за извършване на точните планетни движения, защото при наличността на толкова причини, които предизвикват различни забавяния и ускорения в движението, едно чисто автоматично регулиране е изключено. 6.
Седалището на тези интелигентни сили е мислимо не само в централното светило, отдето т чрез предаване на енергията както при безжичния телеграф, регулират планетните движения, а и в отделните планети, които ние трябва да си мислим като живи
организми
, одарени със съзнание и воля.
Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение към издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото, организмът на Великия космичен Човек. Ще ви цитирам тук думите на френския астроном Emile Belot, подпредседател на френското астрономично дружество, който въз основа на модерните астрономични изследвания, се опита да създаде цяла една космогонична система. „Вселената, казва той, е имала някога, като всеки организъм, свои артерии, носещи материя и движение на всички образуващи се звезди, така както кръвта се разнася в живите организми. Тези артерии ще да са вихрушки от космична материя, аналогични на мъглявите влакна на Плеадите, свързващи звездите помежду им и ядрата на планетите с ядрото на тяхното централно слънце. Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации.
към текста >>
Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение към издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото,
организмът
на Великия космичен Човек.
Не може, следователно, да се допусне, че светилата се движат във вакуум, без никакво триене; наопаки, те изпитват съпротива в движението си. 4. Тази съпротива трябва по необходимост да предизвиква известни нарушения в движението на небесните светила. Ако такова не съществува, както в краен резултат се констатира при движение на планетите — защото, както споменах, в течение на хиляди години, не се е забелязало изменение в периода на техните обиколки — трябва да съществуват противодействуващи причини, които действуват вън от светилата, или изхождат от тях. 5. Необходими са в такъв случай регулиращи, направляващи и, следователно, интелигентни сили за извършване на точните планетни движения, защото при наличността на толкова причини, които предизвикват различни забавяния и ускорения в движението, едно чисто автоматично регулиране е изключено. 6. Седалището на тези интелигентни сили е мислимо не само в централното светило, отдето т чрез предаване на енергията както при безжичния телеграф, регулират планетните движения, а и в отделните планети, които ние трябва да си мислим като живи организми, одарени със съзнание и воля.
Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение към издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото,
организмът
на Великия космичен Човек.
Ще ви цитирам тук думите на френския астроном Emile Belot, подпредседател на френското астрономично дружество, който въз основа на модерните астрономични изследвания, се опита да създаде цяла една космогонична система. „Вселената, казва той, е имала някога, като всеки организъм, свои артерии, носещи материя и движение на всички образуващи се звезди, така както кръвта се разнася в живите организми. Тези артерии ще да са вихрушки от космична материя, аналогични на мъглявите влакна на Плеадите, свързващи звездите помежду им и ядрата на планетите с ядрото на тяхното централно слънце. Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации. Тия думи не звучат ли като далечно ехо на загадъчните думи на кабалистите за Великия небесен човек, Адам Кадмон?
към текста >>
„Вселената, казва той, е имала някога, като всеки
организъм
, свои артерии, носещи материя и движение на всички образуващи се звезди, така както кръвта се разнася в живите
организми
.
Ако такова не съществува, както в краен резултат се констатира при движение на планетите — защото, както споменах, в течение на хиляди години, не се е забелязало изменение в периода на техните обиколки — трябва да съществуват противодействуващи причини, които действуват вън от светилата, или изхождат от тях. 5. Необходими са в такъв случай регулиращи, направляващи и, следователно, интелигентни сили за извършване на точните планетни движения, защото при наличността на толкова причини, които предизвикват различни забавяния и ускорения в движението, едно чисто автоматично регулиране е изключено. 6. Седалището на тези интелигентни сили е мислимо не само в централното светило, отдето т чрез предаване на енергията както при безжичния телеграф, регулират планетните движения, а и в отделните планети, които ние трябва да си мислим като живи организми, одарени със съзнание и воля. Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение към издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото, организмът на Великия космичен Човек. Ще ви цитирам тук думите на френския астроном Emile Belot, подпредседател на френското астрономично дружество, който въз основа на модерните астрономични изследвания, се опита да създаде цяла една космогонична система.
„Вселената, казва той, е имала някога, като всеки
организъм
, свои артерии, носещи материя и движение на всички образуващи се звезди, така както кръвта се разнася в живите
организми
.
Тези артерии ще да са вихрушки от космична материя, аналогични на мъглявите влакна на Плеадите, свързващи звездите помежду им и ядрата на планетите с ядрото на тяхното централно слънце. Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации. Тия думи не звучат ли като далечно ехо на загадъчните думи на кабалистите за Великия небесен човек, Адам Кадмон? Но това е една далечна за сега проблема — по-близка е за нас нашата слънчева система, в която има толкова много за изучване. Нека сега видим, дали в дейността на слънцето, така както я очертават модерните астрофизични изследвания, има данни, които да оправдават възгледа, че слънцето е сърце на нашата система — не само като метафора, а и в действителност.
към текста >>
Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен
организъм
, или от някое живо, но невидимо същество“.
Последните, именно, предизвикват магнитни полета, чиито силови линии са перпендикулярни на оста на вихрите, така че всяко слънчево петно, което се намира към сферата на слънчевия диск или в самата му сфера, ни праща енергия, успоредно на тези1 силови линии. Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления. Както виждате, има достатъчно факти, които подкрепят възгледа за електро-магнитния характер на слънчевите петна. Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично? „Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност?
Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен
организъм
, или от някое живо, но невидимо същество“.
Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена.
към текста >>
Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните
организми
, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена.
Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления. Както виждате, има достатъчно факти, които подкрепят възгледа за електро-магнитния характер на слънчевите петна. Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично? „Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност? Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен организъм, или от някое живо, но невидимо същество“.
Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните
организми
, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена.
Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света.
към текста >>
От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система, към планетите, които са нейни
органи
“.
Неговите пулсации, обаче, са по дълги — те траят средно 11 години. И интересни са фотографските изследвания на С. Lane Porr върху измененията на хоризонталния и вертикален диаметър на слънчевия диск в свръзка с появата на слънчевите петна. Слънцето като че ли се свива и разпуща, като че ли пулсира. Тези факти, и други подобни тям, ни доближават до твърденията на окултната наука, че „слънцето е сърце на нашата система, чийто мозък е скрит зад видимото слънце.
От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система, към планетите, които са нейни
органи
“.
Местото не ми позволява да излагам данните на окултната наука — поне онова, което е изнесено в днешната литература—върху строежа на слънчевата система, като жив организъм, върху неговата физиология, неговото съзнателно функциониране и дейност. Тия данни, проверявани от незапомнени времена от всички окултни школи, от цялата онази дълга верига адепти, които са правили своите научни изследвания с помощта на онова виждане, за което в начало ви поменах, трябва да се имат пред вид, ако човек иска да си състави един по-широк мироглед. Някои от тия данни — пътем ще помена това за ония, които се интересуват — са дадени в съчиненията на някои западни окултисти, като Thomas Wilson: Източна и западна физика; Blavatsky: The Secret Doctrine; Papus: Traite Metodiqie des Sciences Occultes; Surya Valier: Okulte Weltallslehre и др. Ще отворя една малка скоба. Когато говорим за „окултна“ наука, ние не подразбираме онова, което се съдържа в книгите, които днес за днес циркулират в света под общо име „окултни“.
към текста >>
Местото не ми позволява да излагам данните на окултната наука — поне онова, което е изнесено в днешната литература—върху строежа на слънчевата система, като жив
организъм
, върху неговата физиология, неговото съзнателно функциониране и дейност.
И интересни са фотографските изследвания на С. Lane Porr върху измененията на хоризонталния и вертикален диаметър на слънчевия диск в свръзка с появата на слънчевите петна. Слънцето като че ли се свива и разпуща, като че ли пулсира. Тези факти, и други подобни тям, ни доближават до твърденията на окултната наука, че „слънцето е сърце на нашата система, чийто мозък е скрит зад видимото слънце. От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система, към планетите, които са нейни органи“.
Местото не ми позволява да излагам данните на окултната наука — поне онова, което е изнесено в днешната литература—върху строежа на слънчевата система, като жив
организъм
, върху неговата физиология, неговото съзнателно функциониране и дейност.
Тия данни, проверявани от незапомнени времена от всички окултни школи, от цялата онази дълга верига адепти, които са правили своите научни изследвания с помощта на онова виждане, за което в начало ви поменах, трябва да се имат пред вид, ако човек иска да си състави един по-широк мироглед. Някои от тия данни — пътем ще помена това за ония, които се интересуват — са дадени в съчиненията на някои западни окултисти, като Thomas Wilson: Източна и западна физика; Blavatsky: The Secret Doctrine; Papus: Traite Metodiqie des Sciences Occultes; Surya Valier: Okulte Weltallslehre и др. Ще отворя една малка скоба. Когато говорим за „окултна“ наука, ние не подразбираме онова, което се съдържа в книгите, които днес за днес циркулират в света под общо име „окултни“. Не че те не съдържат ценни сведения, но те са тъй да речем малки електрически лампички, свързани с Великата инсталация на светлината.
към текста >>
За адептите, сиреч ония високо и тънко
организирани
човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си
организъм
, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни
органи
на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни.
Те представят малки поточета, слезли от светлата планина на Мъдростта, по чиито върхове обитават Великите Посветени. И тяхната задача не е друга, освен да посочат пътя към ония извори, които бликат в подножието на върховете. Окултната наука или — ние я наричаме — абсолютната наука на живата природа, е достояние само на ония велики духове, които са завършили своето развитие, които ръководят съдбините на целокупното човечество — и не само на нашата земя. Ние ги наричаме Великото Всемирно Братство.3) Всъщност, тази абсолютна наука, проверявана откак свят светува от цели поколения ученици, от цяла една безкрайна низа. от адепти-ясновидци, не е окултна, скрита, освен за ония хора, които разполагат с ограничени възможности и средства за познание.
За адептите, сиреч ония високо и тънко
организирани
човеци, които са осъвършенствували както физичния си, така и духовния си
организъм
, и които нямат нищо общо нито с пещерните аскети, нито с религиозните мечтатели и изстъпленици, нито с вълшебниците и факирите, защото са разумни
органи
на живата природа, истините на тази наука съвсем не са „окултни“ сиреч скрити, а явни.
Пътем ще помена, че част от науката на тия именно Велики Бели Братя, духовните водители на целокупната еволюция, е пръсната, —поне онова, което е могло да се каже, къде пряко, къде най-често под булото на символиката, в различни книги: херметични, окултни, теософски (тия термини не са идентични, макар несведущите да ги смесват), в книгите на алхимици, кабалисти, мистици, произхождащи от най-различни школи и тайни братства. А също така и в свещените писания на всички народи и раси. Защото тя лежи в основата на всички религиозни учения като съкровено тяхно съдържание, въпреки привидното различие на формите. Това съдържание не изчезва дори и когато формите на външния религиозен култ, в които се облича едно учение, приспособени за дадена епоха, се втвърдят от артериосклерозата на догмите и в тях започнат да се развиват микробите на религиозните суеверия. Духът на човека вечно е превъзмогвал и вечно ще превъзмогва формите, в които временно се разраства, в своето разширително и вечно възходящо движение.
към текста >>
Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи
организми
.
Освен това, установено е, че електрически най-активна е синята светлина и ред други факти. Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Без да се впущам в подробности по въпроса за лечебното действие на светлината и на цветните лъчи, по който има доста писано, ще спомена само некои и други данни.
Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи
организми
.
Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата, органическа материя. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е, следователно, че и във физическо и в духовно отношение, светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо, тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуване на разните болести. Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм.
към текста >>
Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата,
органическа
материя.
Напоследък на запад се правят усилени изследвания върху физиологичното действие на слънчевата светлина и частно на цветните лъчи. Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Без да се впущам в подробности по въпроса за лечебното действие на светлината и на цветните лъчи, по който има доста писано, ще спомена само некои и други данни. Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи организми.
Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата,
органическа
материя.
Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е, следователно, че и във физическо и в духовно отношение, светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо, тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуване на разните болести. Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Защото светлината е една от най-мощните съграждащи сили в живата природа.
към текста >>
Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо
организирани
индивиди, и разрушително върху повечето
микроорганизми
: бактерии, бацили и др.
Макар да липсва за сега на изследователите истинско осветление върху окултния строеж на човека и върху ония методи, по които той може рационално да използува енергията на цветовете, все пак данните, добити по експериментален път, са задоволителни, за да дадат потик за по нататъшни изследвания в тази посока. С една реч, положени са основите на така наречената Хромотерапия — с оглед към приложенията й в медицината. Без да се впущам в подробности по въпроса за лечебното действие на светлината и на цветните лъчи, по който има доста писано, ще спомена само некои и други данни. Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи организми. Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата, органическа материя.
Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо
организирани
индивиди, и разрушително върху повечето
микроорганизми
: бактерии, бацили и др.
Ясно е, следователно, че и във физическо и в духовно отношение, светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо, тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуване на разните болести. Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия организъм. Защото светлината е една от най-мощните съграждащи сили в живата природа. Но за това ще спомена по-нататък, когато говоря за възраждащата сила на пролетта.
към текста >>
Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия
организъм
.
Изобщо може да се каже, че светлината е един от най-важните фактори за растежа и развитието на всички живи организми. Позната ви е нейната очебийна роля в така наречената асимилация у растенията, които с нейна помощ образуват живата, органическа материя. Един от характерните факти във връзка със светлината, който най-силно подчертава нейната съграждаща сила, е че светлината действува съграждащо върху всички високо организирани индивиди, и разрушително върху повечето микроорганизми: бактерии, бацили и др. Ясно е, следователно, че и във физическо и в духовно отношение, светлината е враг на всичко нисшо, болестотворно. Ето защо, тя трябва широко да се приложи в медицината при лекуване на разните болести.
Впрочем, не само като лечебно средство трябва да се оползотвори тя, а и като средство за хармонично изграждане на нашия
организъм
.
Защото светлината е една от най-мощните съграждащи сили в живата природа. Но за това ще спомена по-нататък, когато говоря за възраждащата сила на пролетта. Неколко думи за действието на цветните лъчи. Червената светлина има трояко действие: 1. тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2.
към текста >>
Та казвам, че онова разнообразие от условия, от които зависи развоя на целия
органически
свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето.
За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Думата ми е за оста на земята, която е наведена към плоскостта на еклиптиката на около 230 26’, факт. който обуславя разнообразието в климатично отношение, разпределбата на земната повърхнина на пояси: горещ, умерен и т. н.
Та казвам, че онова разнообразие от условия, от които зависи развоя на целия
органически
свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето.
Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната. Изобщо, в годишния кръг на слънчевата енергия има един прилив и един отлив: приливът трае през пролетта и лятото, а отливът през есента и зимата. Всеки ден от годината преповтаря същия ритъм: и в деня има прилив и отлив на слънчевата енергия; от 12 часа полунощ до обед трае приливът, а от пладне до 12 ч.
към текста >>
С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в
органическия
живот на северното полукълбо.
готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние, съвременните люде, често говорим само мъртви думи, в които не трепти истинско преживяване, ние само звънтящо декламираме кухи фрази.
С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в
органическия
живот на северното полукълбо.
Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
към текста >>
В всеки жив
организъм
, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в
организъма
, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето.
В всеки жив
организъм
, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в
организъма
, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек.
към текста >>
С една реч туй, което става всеки ден с живия
организъм
, през пролетта е особено засилено и оживено.
Приливът трае през цялата пролет, до началото на лятото, след което започва отливът. Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
С една реч туй, което става всеки ден с живия
организъм
, през пролетта е особено засилено и оживено.
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа. Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм.
към текста >>
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите
организми
и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа.
Всеки знае, че в ранните зори на пролетта, когато се явяват нейните предвестници: кокичето, минзухара, па и непосредствено пред нейния изгрев — встъпването на слънцето в Овена — всред птиците и животните настъпва оживление, обнова: много животни, особено дивите, сиреч ония, които са по-непосредствено потопени в девствената стихия на Природата, започват да хвърлят зимната си премяна — менят кожата си, както казва народа; птиците също събличат старата си перушина и се преобличат в нова премяна. Ала най-очевидна е тази промяна у дърветата при настъпването на пролетта: мудната дотогава циркулация на соковете се засилва, нещо живо бликва в тях и не след дълго започва да напряга и избива навън: явяват се пъпки, дръвчето цъфва и се разлистя. Още в края на зимата всичко мъртво, безжизнено — някой недоокапал лист, както у дъбовете запример — започва да окапва, и дръвчето е готово да получи мощния прилив на слънцето. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено.
Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите
организми
и, частно, човешкия, използуват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа.
Изключителните условия, при които живее днешният човек, крайно противоестествени и нехигиенични, му пречат да се нагоди към повелителните изисквания на природата. Докато растенията и животните поемат волно живите елементи на природата: въздух, светлина, вода, хората са принудени да живеят в големи градове и селища, наблъскани често пъти като сардели в некое мрачно многоетажно здание, което прилича по скоро, на затвор, отколкото на жилище, в което живеят „културни“ хора. Тия мрачни затвори, в които гният сума човешки животи, под тежката хипнотична мора на вековни заблуди, са най-верен показалец за „културата“ на съвременния човек. Не е въпрос да се проповядва някакво побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето „естествено състояние.“ Това би било атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони.
към текста >>
Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят
органически
, извътре.
Ще останат, за да окапят най-сетне като сухи листи от вейките на живота и да станат тор. Хората с будно съзнание нямат време за препирни, па нямат нужда и от мъртви доказателства чиито аргументи се трупат с инструменти от метал. Не че те ги отричат, но те им служат като утвърждение за сетен път на ония истини, които дори и мъртвите инструменти долавят, а хората все още не могат долови. Разумният човек не се отнася към нещата нито с лековерие, нито с неверие, а ги опитва. И едно зрънце жив опит за него струва много повече от товар книжно знание.
Хората на живото познание и живият опит са като плодно дърво: техните познания са плодове, които растат и зреят
органически
, извътре.
Хората на книжното познание са само натоварени камили. И слънцето, с всеки свой лъч се обръща не към камилите, а към плодните дръвчета: да се обърнат и поемат живите му сокове, за да напъпят, да цъфнат и плод да вържат в светлината на Живота. ______________________________________________ 1) Под „Мауа“ не се подразбира, че физическият, материалният свят не съществува. а това, че естеството на материята се разкрива пред окото на знаещия като нещо съвсем различно от онова, що ни разкриват сетивата. 2) Виж върху Научна Метеорология, списание Житно зърно, год.
към текста >>
47.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се самозадушава, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне
органичността
си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ.
Ако актьорът е в празна зала, той не може да играе. Той трябва да твори за другите. Ако човек се смее сам той е луд, или чудак. Той трябва да се смее в обществото на други. Забележете това! Само тогава възниква смях, само тогава възниква радост.
Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се самозадушава, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне
органичността
си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ.
Начинът, по който виждам Дънов - безспорно най-големият проповедник, роден между българите, - е, че той е повече от проповедника в него. Син на виден православен свещеник от времето на българското възраждане през no-миналия век, възпитаник на американското методистко училище от отоманско време, завършил две теоложки и едно медицинско образование в Медисън и Бостън (САЩ), методистки пастор, лектор, учител, ясновидец, музикант, антрополог, лекар и астроном, той е повече от син на поп, повече от подготвен американски методист с три висши образования, повече от пастор, повече от учител, повече от учен. Не е ли така с всяка голяма световна личност? Така е. И все пак, когато мислим за физикът Айнщайн, знаем за неговите допуснати математически грешки и гафовете му като политик, но ги пренебрегваме.
към текста >>
48.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
През 1897 участва в учредяването на Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, и на следващата година като член на управителния съвет на Дружество „Майка“
организира
представянето на „Възванието“.
Дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г. я нарича „Известната спиритистка...“ Нейни са преводите на „ Защо живеем? Разумно и правилно разрешаване проблемата на съществуванието“ от Леон Денис, Варна, 1899, „Раят. Мисловния мир“ от К.У.Летбитер и няколко големи спиритически статии, отпечатани в редактираното от д-р Миркович в Сливен списание „Нова Светлина“ (1890 - 1896). Това вероятно е и времето, когато се запознава с Дънов.
През 1897 участва в учредяването на Обществото за повдигане на религиозния дух на българския народ, и на следващата година като член на управителния съвет на Дружество „Майка“
организира
представянето на „Възванието“.
Анастасия е първия варненски ученик на Дънов, и годишната среща на Веригата през 1906 г. се провежда от 11 до 1 август в дома й на ул. „Стефан Караджа.“ * * * Мария Казакова (1852-1908) е родена в Сливен. Първоначалното си образование получава в родния си град. Родителите й я изпращат да завърши американския колеж в Стара Загора.
към текста >>
Грижовната хазайка приема съмишлениците му,
организира
беседите на своя необикновен наемател, участва в сбирките под собствения си покрив.
Тя се движи в кръга на известния местен преподавател и писател Васил Узунов и чрез него става водеща фигура в един от трите големи спиритически кръжока на града. От 1907 година Елена започва редовно да подпомага и да участва в съборите на последователите на Дънов заедно със съпруга си отначало във Варна, а когато след 1910 те започват да се провеждат в Търново, съпрузите стават редовни домакини на Учителя в новата си голяма къща на ул. „Зеленича“ 28. Там ръководителят на Бялото братство има определена стая в партера на сградата, която използва по време на престоите си в града. * * * Гина Гумнерова е била най-близо до Петър Дънов, защото го приютява като постоянен квартирант в София.
Грижовната хазайка приема съмишлениците му,
организира
беседите на своя необикновен наемател, участва в сбирките под собствения си покрив.
Гина е съпруга на просветителя Петко Гумнеров, наследник на богат винарски род от село Церово, Пазарджишко. Тя се омъжва за Петко, и двамата се заселват в столицата на ул. „Опълченска“. И двамата се отличавали с другомислие. Били запленени от своя денонощен събеседник, и осъмвали над тълкуването на новите идеи, завладяли душите им. Домът им се превърнал в клуб на Бялото братство.
към текста >>
49.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Основен ръководител на строежа е чиновникът в министерството на правосъдието Симеон Симеонов, който след време създава и
организира
братския хор.
За „Изгрева“ гласуват само двама братя и стенографката Елена Андреева, а останалите - за „Оборище“. Голямото дворно място на „Оборище,“ което имат на разположение, принадлежи на брат Иван Радославов учител в Първа мъжка гимназия в София, който за нещастие има широка ръка и е претоварен с дългове. Братството му изплаща дълговете, и в предната част на имота се строи Салона, а зад него дървена постройка, в която да се набират за издаване беседите на Учителя. През 1923 салонът е завършен. Той приютява Учителя при изнасянето на беседите му, както и школите на Общия и Специален клас и Неделните беседи в 10 часа сутринта, Младежкият клас от 80 души, и спорадично, така наречената „духовна група“.
Основен ръководител на строежа е чиновникът в министерството на правосъдието Симеон Симеонов, който след време създава и
организира
братския хор.
Документите оформя счетоводителят на братството Жечо Панайотов. Пътят за развитие и разпространение на идеите на Учителя е постлан. В това няма съмнение. Постепенно се присъединяват нови хора, изграждат се нови групи за усвояване на учението на Дънов, расте духовно и се разпространява с непреодолимо темпо. Има обаче един проблем в тогавашното общество, който вече характеризирахме.
към текста >>
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените
организации
на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа.
Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.
Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените
организации
на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа.
Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития. Стамболийски всъщност въвежда вместо армия Трудовата повинност, която за нула време благоустроява селско-чорбаджийска България в държава с цивилизован стопански живот.
към текста >>
50.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
Така или иначе това е опияняващо за всички постижение! Между другото в общата възбуда строителите споделят с един от
организаторите
на осъществения проект - Тодор Стоименов, - че искат да въведат членски карти, които братята да носят със себе си.
Идват спретнато облечени в бели ризи, и черни потури, препасани с червени пояси. Изграждат Салона за две седмици! Братята и гостите им вече разполагат с голяма зала за изнасяне на беседи и концерти цялата остъклена от пода до тавана към изгрева на слънцето. Входът е през малко антре на юг, със стълба за втория етаж, със стаята на Учителя и малката астрономическа обсерватория, където той години наред документира активността на слънчевите петна. Срещу салона на партера има приемна стая за посетителите му. Тя е на мястото на бараката, в която Учителят преспива в дните на съборите преди издигането на Салона.
Така или иначе това е опияняващо за всички постижение! Между другото в общата възбуда строителите споделят с един от
организаторите
на осъществения проект - Тодор Стоименов, - че искат да въведат членски карти, които братята да носят със себе си.
Учителят категорично отхвърля идеята им. На следващата година Салонът се разширява. Под прав ъгъл на север от него се изгражда навес за хранене, когато времето на братските събирания е дъждовно. Постепенно навесът се подобрява: слагат му врати и прозорци, както и чамово дюшеме. Изгражда се и кухня със стая към него, в която след време се настанява една от най-популярните фигури на братството - бай Ради.
към текста >>
Организират
се няколко-дневни планински лагери както в Айтоско, така и в Търновско, в Сливенския Балкан, и на Ел Шадай и Присоите на Витоша.
Между тях най-активна е поетесата Олга Славчева - една от забележителните сестри, живеещи на Изгрева. Редно е тук да кажем, че упражненията на Паневритмията постепенно стават една от най-популярните характеристики на Братството. Не само в България. Аз съм ги слушал в Монреал в Канада изпълнявани от членовете на тамошното братство преди 30 години, както и по време на редовните училищни сутрешни гимнастически упражнения в едно първоначално американско училище в Нова Англия. Братството продължава да се придържа към екскурзиите из природата.
Организират
се няколко-дневни планински лагери както в Айтоско, така и в Търновско, в Сливенския Балкан, и на Ел Шадай и Присоите на Витоша.
Именно през този период на израстване на Изгрева се появява най-ярката днес вече световно известна традиция на някогашните последователи на Петър Дънов: лагеруването на Седемте Рилски езера. По време на равноденствието през юли 1929 Учителят води там последователите си. Изкачват се откъм долината на Струма т.е. откъм Сапарево. Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали.
към текста >>
Първото нещо, което се
организираше
, беше „кухнята“ - единствената трайна постройка на лагера.
От Гърция. През август 1930 година, лагерът се премества на Второто езеро. Този път избират маршрута през долината на Говедарци, който е по-стръмен, но много по-живописен и остава до днес предпочитания братски маршрут за езерата * * * И така през юни, юли и август, братята и сестрите изграждаха високопланински лагери, най-важен от които беше лагера („Бивакът“) на второто от Седемте рилски езера, където Учителят обикновено оставаше поне месец. Лагерът беше високо над линията на растителността (на 2100 метра височина над морското равнище) и обикновено се наемаха катърджии от селата в долината (главно от Говедарци) да пренесат палатки, съдове, готварски принадлежности и завивки. Нощната температура обикновено беше под нулата.
Първото нещо, което се
организираше
, беше „кухнята“ - единствената трайна постройка на лагера.
Тя представляваше едно стъпило на земята помещение от каменни стени, с размер два на четири метра. Нямаше мазилка, и покривът й беше от каменни плочи. Нагласяха се два големи казана, и всеки ден преди изгрева на слънцето, отговорникът на домакинството брат Симеон разтрисаше околните върхове със звучния си баритон: „Вода за чаааай!“ Т.е. „Горещата вода е готова.“ Чаят се вареше от диви билки набрани на самото място. На Второто езеро имаше плоскодънна лодка.
към текста >>
Относно държавата ни,
организацията
ни, властта и законите в страната ни. 3.
През 1932 година се надига нов вой, и е предизвикано ново следствие, което, както и преди, не довежда до абсолютно нищо! Следствието представлява интерес по друга причина. В отговора си, Учителят сумира отново с поразителна яснота кои са основите на неговото учение. Автоматична фотокамера Следствие на властта. Учителят Дънов да отговори на следните въпроси и то в най-големи подробности с оглед и в хармония на беседите му печатани в специални издания, а именно: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата и църквата ни. 2.
Относно държавата ни,
организацията
ни, властта и законите в страната ни. 3.
Относно правораздаването и съдийската ни колегия. 4. Относно обществения строй в страната ни. 5. Относно народната ни армия. 6. Относно бракът, семейството и морала в страната. Всички отговори са написани от Учителя собственоръчно.
към текста >>
За съдийската колегия и
органите
на правосъдието, ние имаме почитание.
Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. III.
За съдийската колегия и
органите
на правосъдието, ние имаме почитание.
Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите. В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. IV. Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобрява без ненужни сътресения, и всичко да става разумно. V.
към текста >>
Относно обществената българска армия тя е
орган
на държавата за запазване на реда и за поддържане на порядъка в държавата.
Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите. В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. IV. Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобрява без ненужни сътресения, и всичко да става разумно. V.
Относно обществената българска армия тя е
орган
на държавата за запазване на реда и за поддържане на порядъка в държавата.
За военните сме превеждали много добри примери. VI. Относно бракът той е най-стария инструмент в природата; ние подържаме еднобрачнието и пълна семейна чистота. В началото Бог създаде човека мъжки и женски пол. Подържаме, че всяко семейство трябва да има най-малко две деца брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народа.
към текста >>
51.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Организираха
се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя.
Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не. В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения.
Организираха
се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя.
В много случаи световно известни изпълнители, намиращи се на турне в България, даваха безплатни концерти в салона на Изгрева. Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи. Неделя преди и след публичната беседа на Учителя, както вече споменах, на Изгрева се събираха известни български интелектуалци, които завършваха неделната си разходка през Борисовата градина със срещи и разговори с изтъкнати членове на братството. Между тях можеха да се срещнат активистът на Земеделския съюз Трифон Кунев, популярния есеист Томалевски, професорът по философия в Софийския Университет Михалчев, генерал Стоянов и много други. Фокусът на тези срещи на Поляната и боровата градина до нея, разбира се беше самият Учител.
към текста >>
Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли
организираха
братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти.
Между свързаните с двореца личности беше генерал Стоянов. Към тях принадлежаха художници като Васил Иванов, Цветана Гатева-Симеонова, Диманов, диригенти, композитори, много инструменталисти в операта и държавната филхармония, академични и университетски професори по музика, лингвистика, математика; известни адвокати, издатели, журналисти, преуспяли бизнесмени и индустриалци. Много от членовете на братството бяха дошли на Изгрева от чужбина. Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр. Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни занаяти.
Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли
организираха
братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти.
Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред. Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни сгради в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство. Шедьовърът на школата на Бертоли беше, и още е, Съдебната палата до църквата Св. Неделя в центъра на София. Мозайките на министерството на отбраната и Народния театър също заслужават да бъдат споменати в тази връзка.
към текста >>
Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре
организирани
(т.е.
Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации. Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата.
Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре
организирани
(т.е.
„пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите. Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр. Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение. Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената. Това са: Любовта: единствената сила чрез която можем да прозрем (като хора на земята) Универсалния дух, или иначе казано чрез който да почустваме процеса на постепенното сливане с него.
към текста >>
52.
Глава осма: Мърчаево
 
- Атанас Славов
Млад, пълен с хумор, кипящ от енергия, опънат като тетива мъж! Бил е мобилизиран от някаква гражданска
организация
ли какво ли, за да се пази, доколкото може, терена на опустяла София.
От гарата на Дианабад на юг, до двореца на почитателката на Лулчев Евдокия на север, няма жива душа. Какъв Изгрев. Боже! Какъв Изгрев? Разказвал ми е след години композиторът Димитър Грива колко нереално е било. Разправяше го с усмивка.
Млад, пълен с хумор, кипящ от енергия, опънат като тетива мъж! Бил е мобилизиран от някаква гражданска
организация
ли какво ли, за да се пази, доколкото може, терена на опустяла София.
С някаква фуражка на главата. Някаква униформа. Обикаля от Салона до Виларовата фабрика, където на завоя на Дървенишкото шосе по време на мотоциклетната обиколка на София Ярко Комещик взимаше виража с коляно опряно в паветата и пращене на мотора, дето и на хора, и на гарги, и на котки им се преобръщаха сърцата! Сега застинала смърт! Митко Грива крачи в пълно безмълвие! Само да доближи в обиколката си прочутия вираж, от краката му с раздирателен крясък се разбягват подивяли котки. Поляната на Изгрева е като заспала снимка на стар фотоалбум. Сядаш в беседката и ... Никой няма да дойде да седне до теб! Ама никой! Даже в главата му не прозвучава, когато му идва времето, божествения като пролетен повей на вятъра извънземен валс: „Първият ден на пролетта Първият ден на любовта... Носи радост и живот...“ Да не говорим за плътният баритон на брат Симеонов: „... Вода за чаааай!...“ Мъртвило, което бавно се надига от връщащата се на Баучеровото дива природа! Учителят го няма.
към текста >>
Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически
организации
: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти.
На 17 юли 1944 например Учителят води разговор за Съединените Щати. Скоро след това темата, която Дънов засяга, е състоянието на руския дух и утрешната му съдба. Няма как. Съдбата чука на вратата! На 19 октомври Учителят се завръща на Изгрева. Разбира се, като казвам „съдбата чука на вратата“ малко поетизирам.
Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически
организации
: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти.
Голямо число от дъновистите, като Иван Антонов, влизат в ръководствата на тези нови организации, въпреки че само след седмица-две, най-много до месец, разбират за какво става дума, и отвратени започват да ги напускат. Салонът трещи от публични мероприятия. Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история. Ясно си спомням една случка от това време, която никога няма да забравя. ОФето пускаше филми за децата в Салона, за да бъдат впечатлени от идващото време на върховна радост.
към текста >>
Голямо число от дъновистите, като Иван Антонов, влизат в ръководствата на тези нови
организации
, въпреки че само след седмица-две, най-много до месец, разбират за какво става дума, и отвратени започват да ги напускат.
Скоро след това темата, която Дънов засяга, е състоянието на руския дух и утрешната му съдба. Няма как. Съдбата чука на вратата! На 19 октомври Учителят се завръща на Изгрева. Разбира се, като казвам „съдбата чука на вратата“ малко поетизирам. Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически организации: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти.
Голямо число от дъновистите, като Иван Антонов, влизат в ръководствата на тези нови
организации
, въпреки че само след седмица-две, най-много до месец, разбират за какво става дума, и отвратени започват да ги напускат.
Салонът трещи от публични мероприятия. Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история. Ясно си спомням една случка от това време, която никога няма да забравя. ОФето пускаше филми за децата в Салона, за да бъдат впечатлени от идващото време на върховна радост. Към осем часа вечерта, когато работният ден вече беше напълно отминал, прожектираха какво ли не! Имаше, разбира се, и изчезнали преди три четири години анимационни филми на Уолт Дисни.
към текста >>
53.
Заключение
 
- Атанас Славов
Още когато Учителят се прибра от Мърчево, Отечественофронтовската
организация
на квартала ръководена от брат Антов, запретна ръкави да подчини Салона на новата политическа обстановка.
Учителят беше заместен от братски съвет, за да може нещата да продължат както винаги. Салонът беше там физически, това е така! Но Салонът такъв какъвто беше изграден десетилетия назад, беше мястото, където Учителят осъществяваше своята духовна дейност, и братята и сестрите сега трябваше да съхранят духът му на чист и непокварен молитвен дом! Беше място, където човек да има желанието да влезе в досег с извисеното му над ежедневието смирение, благоговение и почитание. За обикновени, делнични изяви тук нямаше място. Такива прояви съвсем очевидно щяха да разстроят и принизят атмосферата, за който беше предназначен. За съжаление след Девети септември 1944 година стана точно това.
Още когато Учителят се прибра от Мърчево, Отечественофронтовската
организация
на квартала ръководена от брат Антов, запретна ръкави да подчини Салона на новата политическа обстановка.
Както казахме инсталира се прожекционния апарат, за който споменах, и продължиха да се показват документални филми от войната, детски и забавни филми, и всичко което можеше да помогне на политизирането на обитателите на Изгрева. Антов всъщност, на висотата си на Отечествено-фронтовски активист, изпрати привържениците си да отправят покана към Учителя, на една от първите прожекции, която той, естествено, отклони. В салона винаги са се устройвали концерти, подходящи художествени прояви, рецитали. Сега обаче и тази традиция беше вулгарно разградена. Духовната атмосфера, която от толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила.
към текста >>
54.
От издателя
 
- Атанас Славов
Светската част от биографията го прави разбираем И няма нужда от верски общности, религиозности, братски общества,
организации
, а само от едно - от жив пример.
Но в същото време и Този, който започва всяка своя беседа и лекция с Новият Завет. Отецът и Спасителят се кръстосват у него. Само от беседите и лекциите му, това е трудно да се проумее. Затуй и опита да се напише светска биография на Учителя, който очевидно не е възможен за всеки писател, е благословен. За да разберат хората, които квалифицират Учителя с река ръка, и го принизяват или пък въздигат, че Учителя, може да стане близък до всеки човек.
Светската част от биографията го прави разбираем И няма нужда от верски общности, религиозности, братски общества,
организации
, а само от едно - от жив пример.
Тъй както и Христос дойде за онеправданите, страдащите, тъй и Школата на Учителя е отворена за всички, най-много за хората от народа. Светските хора когато разберат Учителя, тогава ще изгрее усмивката на неговото лице. Учението, което имаме оставено в неговите беседи не е за избраници, нито за посветени, а за абсолютно всички, като настолна книга за преодоляване на изпитите в живота. Името на Учителя Петър Дънов, всъщност Беинса Дуно, е време да се реабилитира в днешното общество. Без усукване и лицемерие, че всъщност било известно, че името било популярно в пет континента.
към текста >>
„Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мене.” ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Школата на Учителя никога не е преставала да съществува тук в България, но тя не е била никога след неговото заминаване пряко свързана с нито една физическа
организация
, представяща се за неин наследник или следовник.
„Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мен”. Ето втори път ида от как сте станали мой народ, за да видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте. Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята Любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
„Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мене.” ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Школата на Учителя никога не е преставала да съществува тук в България, но тя не е била никога след неговото заминаване пряко свързана с нито една физическа
организация
, представяща се за неин наследник или следовник.
Като Школа, която е част от Всемирното Бяло Братство, тя може да има временна проекция или изражение във всяка една организация тук на земята. Школата на Учителя продължава да работи без външни шумотевици, невидимо, като все повече и повече ще използва доближаването до научно-практическите площадки, модел за в бъдеще тук на земята. Реалната Школа на Учителя действува винаги в тишина и обхваща т.нар. тихи българи, българи по дух, родени тук специално в България. Изгревът е бил стъпката на Учителя в създаването на тази школа.
към текста >>
Като Школа, която е част от Всемирното Бяло Братство, тя може да има временна проекция или изражение във всяка една
организация
тук на земята.
Ето втори път ида от как сте станали мой народ, за да видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте. Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята Любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. „Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мене.” ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Школата на Учителя никога не е преставала да съществува тук в България, но тя не е била никога след неговото заминаване пряко свързана с нито една физическа организация, представяща се за неин наследник или следовник.
Като Школа, която е част от Всемирното Бяло Братство, тя може да има временна проекция или изражение във всяка една
организация
тук на земята.
Школата на Учителя продължава да работи без външни шумотевици, невидимо, като все повече и повече ще използва доближаването до научно-практическите площадки, модел за в бъдеще тук на земята. Реалната Школа на Учителя действува винаги в тишина и обхваща т.нар. тихи българи, българи по дух, родени тук специално в България. Изгревът е бил стъпката на Учителя в създаването на тази школа. Днес Изгревът е станал като понятие духовен, несвързан с физическия Изгрев.
към текста >>
55.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и
органичен
за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не.
Но без майка тази енергия не може да се предаде нататък. И тук виждаме малко по-назад. От майка му иде една непресъхваща мотивация за всеотдаен мистицизъм. Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици. Носещият Божието слово на всички.
Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и
органичен
за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не.
Път, водещ през свирепи стълкновения със себични и надменни парвенюта, които искат да обсебят Божието слово за себе си, и с фанатици, които искат то да се възприема само както те го възприемат. Така че дойдох да започна с музеите на Варна и архивите на Варна и да намеря някое кътче с изглед към вечното във Варна, за да погледам, да помисля, да помедитирам и да напиша какво чувствам за лъка и за тетивата, които изстрелват Петър Дънов. Но терасата на ресторанта на Галата се оказа увиснала над свлечения нос, градът е хаос от мобифони и магазини „Лакост“, а протестантските църкви са станали детски театри с „орта-будала“ пиеси, колкото да не им падне нацяло пердето. Както и да се съсредоточиш, колкото и да надничаш отвъд ефимерния срив и да долавяш вибрациите на вечното, мисля, че градът - макар и прелестен (както винаги!), умира. Умира „Барната“ във Варна.
към текста >>
За нуждите на империята (между другото, империя,
организирана
с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене.
Строяла се според техните сплетни голяма сграда в Хадърча с руско злато, дето такава сграда нямало и по градовете; там щели да се събират български деца от цялата кааза да се учат за врагове на султана. Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двайсет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите. Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник“, както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия.
За нуждите на империята (между другото, империя,
организирана
с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене.
Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката. Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски.
към текста >>
1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва
организирания
от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк.
Само един човек загина, като изгуби равновесие при опасен скок. Тази вихрена буря трая цели три дни, докато от съседното пристанище Балчик корабите се намираха в пълна безопасност. 1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов. 1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос.
1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва
организирания
от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк.
1852 (8 ноември) в САЩ на Общото събрание на комисията по мисиите на методистката църква се повдига въпросът за „връщането към живот на някогашните източни църкви в Турската империя“. Особено внимание се отделя на българите, тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, за разлика от гърци, арменци, сирийци и дори гагаузи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. „Тези хора - се казва с дълбока симпатия в протокола - принадлежат към гръцката църква и са изпаднали в дълбоките предразсъдъци и мрак на всички източни църкви, но за разлика от другите не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи.“ Дискутирана с голям интерес, идеята остава да виси във въздуха. 1853 (4 октомври).
към текста >>
Стронг искаше голяма методистка теологична семинария, „
организирана
с такъв замах и в такъв мащаб, който да отговаря на семинариите на другите вероизповедания“.
За науката и религията (темата на Петър Дънов в първата му книга, след като се връща в България) - че науката и религията вървят в крак и че методизмът трябва да върви в крак или „адио бене пасати!“ - на добър му път към небитието. Сякаш небето се срива! Стронг не намекваше за слабости - назоваваше ги! Не предлагаше промени, изискваше ги! Доказваше, че неграмотни проповедници губеха половината от приелите методизма, и то най- добрите от паството си. Проповедите - сочеше той - са толкова безплодни, плоски и прости, че дори проповедниците им умират от скука, докато ги изнасят, а слушателите им спят. Добрите проповедници, образовани в други семинарии, извън методизма, го напускаха заради тъпотата и старомодността на днешните му доктрини. Ясно и просто.
Стронг искаше голяма методистка теологична семинария, „
организирана
с такъв замах и в такъв мащаб, който да отговаря на семинариите на другите вероизповедания“.
Ааааааа! Избухна буря! Лъвът беше доволен и сърцето му биеше нормално. Ааааааа! Излезте, пиленца, от чайчетата си, сепнахте ли се в прозявките си, душици шарени! По Източното крайбрежие четяха своя „Адвокат...“ и изпращаха броя на братята си на Западното крайбрежие. Валяха писма. Валяха нови идеи, нови статии. На 5 януари великият Джеймс Ситуел отговори на Стронг, че нещата са си добре и че „болшинството от хората искат топлина, а не просветление, и силният духовен здрав разум е повече от цялата литературна изтънченост в света“.
към текста >>
56.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
1864 (18 юли) в Истанбул
органи
на полицията нахълтват в печатниците и издателството на Протестантското библейско дружество и конфискуват материалите по превода на Библията на български език.
Глава втора УЧЕНИКЪТ И УЧИТЕЛИТЕ МУ Телескопичен блик Втората световна Война. Заснима се епическият филм за разгрома на Американския юг по време на Гражданската война на САЩ и Втората част започва с Кларк Гейбъл в ролята на - забравих му името, който се завръща в опустошеното имение на любимата и като я държи за ръката, сред дим, разруха, тъмнина, те се натъкват на надгробния камък на скъпите си - който и да беше там - и на постановчика му хрумва за разведряване на изтощителната работна атмосфера това да е точно осемдесет години преди заснимането на епизода и косичката на Кларк Гейбъл пада на челото му, като се навежда да прочете датата: „11 юли 1864 г“. Автоматична фотокамера 1864 в Ню Йорк се открива „Пийте Таверн“, единственото заведение в Ню Йорк, което още продължава да работи в непроменен оттогава вид. 1864 (19 май) си заминава от този свят великият американски тран- сценденталист, писателят Натаниел Хоторн. 1864 (включително 11 юли) в Атланта, Джорджия, бушува най-сви- репата и най-кръвопролитна битка от времето на Гражданската война в САЩ.
1864 (18 юли) в Истанбул
органи
на полицията нахълтват в печатниците и издателството на Протестантското библейско дружество и конфискуват материалите по превода на Библията на български език.
1864 (30 ноември) умира варненският гръцки владика Порфирий. 1865 (14 февруари) във Варна, на горния етаж на българското училище поп Константин извършва първата служба на славянски в това, което оттук нататък ще бъде българската варненска църква „Св. Архангел Михаил“. 1865 (20 юли) в Истанбул умира чорбаджи Атанас. 1865 (есента) в Прага започва да посещава лекции по славянска филология Тодор Шишков - първият директор на варненската реалка.
към текста >>
Сега издаваше монументалния си многотомник „Библейска енциклопедия“, над който работеше денонощно, а между другото, като всепризнат полиглот с четири древни и седем модерни езици тази година се бе посветил на
организирането
на Дружество на полиглотите в Дрю и това бе темата, на която се върна, щом запердашиха отново през снега.
Не стълпотворение! Не чувате ли съзвучието на гласовете си? Това е то Дрю, събрали сме се да славим Бога на колкото може повече различни езици. Доктор Стронг беше едър, набит мъж с огромна сребърна брада на древен патриарх и все пак внушителният му вид не разкриваше докрай какъв лъв беше всъщност. Светски човек между духовниците, именно той преди две десетилетия разклати из основи методистката традиция да се чака божия повик за проповядване с идеята си за учебно заведение, което да подготвя проповедници. Точно това беше довело накрая до семинарията, така че всичко тук бе част от него, макар и да се държеше като че ли още не е започнал.
Сега издаваше монументалния си многотомник „Библейска енциклопедия“, над който работеше денонощно, а между другото, като всепризнат полиглот с четири древни и седем модерни езици тази година се бе посветил на
организирането
на Дружество на полиглотите в Дрю и това бе темата, на която се върна, щом запердашиха отново през снега.
- Всеки от университета или отвън, който знае поне два езика, ще може да влезе в дружеството - обясни той на цветните си спътници, за да ги увери, че тяхното членство поне е осигурено. След това се обърна към скулестия брюнет, който не бе обелил дума от сутринта, въпреки че проницателните му очи играеха на четири. - А вие колко съвременни езици знаете? Младият мъж сякаш още повече се самовглъби и забави отговора си. - Кажете ни, няма защо да се стеснявате! - Осем - каза младежът.
към текста >>
Бончи, Македония, на 18 януари 1865, бакалавър на изкуствата от колежа Алигени 1894, Дрю 1894-95; влиза в евангелската църква и
организира
първата църква в България.
Елаяс Деметриус Вишанов (Димитър Илиев Вешанов), р. Солун, Стефан Томов в университета Дрю, 13 септември 1867, приема методистката деноминация на 14-годишна възраст; завършва колежа Хакетстаун през 1889. Учи две години в Северозападния университет, записва се в Дрю като „македонец“ и се дипломира там през 1894. Оженва се за американка и става лекар. Константин Пачеджиев, роден в с.
Бончи, Македония, на 18 януари 1865, бакалавър на изкуствата от колежа Алигени 1894, Дрю 1894-95; влиза в евангелската църква и
организира
първата църква в България.
Пастор в Бургас до смъртта си. С пастор Марков е посрещал Дънов в дома си на ул. „Св. Пантелеймон“ - тогава номер 2 - в Бургас. (Чичо на големия български футболист и треньор на кипърския футболен тим, известен с прякора „Чугуна“.) Куман Бойчев е роден в село Меричлери през 1875 и учи в Американския теологичен институт в Самоков, после в Сиракузкия университет и във висшето училище на Дрю 1901-02. Манонг Пилибосян от Пловдив учи в Дрю през 1908-1909.
към текста >>
57.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се
организира
, училището е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо.
На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко. Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов. През 1881 г.
в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се
организира
, училището е отворено отново в две сгради - в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо.
През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува.
към текста >>
Сега става дума за това, че Левски се крие в Чакалови, че бащата не пие и не пуши, че сам Георги - още щиглец, дето на бузите си няма място да му лепнеш шамар - се записва доброволец да брани България, че тръгва като въртоглав единствен баща му от Самоков с дебелоглавия пастор да спасява българчета на изклани родители сред мюсюлманските фанатици около Батак с ятаганите, че именно пасторите, а не някой друг в хаоса на двете войни от 1877 и 1885 учат самоковлии как да се въоръжат и да
организират
местна милиция, която - самовъоръжена - брани домовете им в безцарствието на войната.
Слийпър и У. Маркъм, и този учебник с хубавите картинки на мис Стоун... С люлката и двете момчета, дето отдолу пише: „Now you see it, now you don’t!“* От 1877 година! От него, със същата картина, учех и аз в конгрегашкото училище на мисис Уудръф във София през 1937 г. Само дето тя не ме е дундуркала както мис Стоун дундурка Чакалов. Часовникът на мисията тук бе изостанал с половин век! Тези свети хора отваряха нови врати за нас, но след време се оказа, че самите те не знаеха какво значи „ново“. И какво излезе от това ще видим по-нататък, и какво направи заради това Петър Дънов ще ви разкажа, но всяко нещо по реда си.
Сега става дума за това, че Левски се крие в Чакалови, че бащата не пие и не пуши, че сам Георги - още щиглец, дето на бузите си няма място да му лепнеш шамар - се записва доброволец да брани България, че тръгва като въртоглав единствен баща му от Самоков с дебелоглавия пастор да спасява българчета на изклани родители сред мюсюлманските фанатици около Батак с ятаганите, че именно пасторите, а не някой друг в хаоса на двете войни от 1877 и 1885 учат самоковлии как да се въоръжат и да
организират
местна милиция, която - самовъоръжена - брани домовете им в безцарствието на войната.
Подир кланетата в Батак една англичанка, лейди Стратфорд, като че ли вдовица на бившия посланик в Цариград лорд Стратфорд, събрала 15- 20 000 лири и дошла в Пловдив, за да помогне на бедстващото население на с. Батак подир клането. Лейди Стратфорд дала парите на господин Кларк да ги изразходва както той намери за добре. Дядо Никола си оставил терзийския дюкян на брат си Иванчо и заедно с Кларк отишли в Батак и стояли там до началото на зимата - три месеца. Населението, повече жени и деца, било пръснато в гората.
към текста >>
58.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
1891 (януари) 4000 участници в „Гоуст Данс“ (Танца на духовете“),
организирани
от новия сиуски месия, се предават на генерал Майлс.
1890 нюйоркските вестници обширно отразяват появата на нов индиански месия от племето Су, ритуалите на индианците слън- цепоклонници, както и подробности по екзекуцията на водача на русофилския бунт в България - капитан Паница. 1890 в Италия пристига на турне прочутото шоу „Стария Див Запад“ на Бъфало Бил. 1890 в Чайна Таун (китайски квартал сравнително близо до Петте кьошета) се открива методистка мисия. 1890 (16-17 декември) става убийството на индианските вождове Ситинг Бул и Кроу Фуут. 1891 (януари) умира хавайският крал Лилиоу Калауи.
1891 (януари) 4000 участници в „Гоуст Данс“ (Танца на духовете“),
организирани
от новия сиуски месия, се предават на генерал Майлс.
1891 (от юли нататък) в Чикаго се открива Световното изложение, на което има и български павилион. 1891 в Свищов досегашният преподавател Чалис става директор на Методисткото научно-богословско училище. 1891 в Русе бива осветена иова каменна методистка църква. 1891 (5 май) в Ню Йорк се открива прочутата зала „Карнеги Хол“ с диригентския дебют на Петър Илич Чайковски при гостуването му в САЩ със свои произведения. 1891 в Ню Йорк бива открит подвижният мост Манхатън-Бронкс през Ийст Ривър.
към текста >>
В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е
организиращата
тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди.
Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е. Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън.
В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е
организиращата
тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди.
Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф. Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават. Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин.
към текста >>
1892 (есента) в Русия масовият глад достига връхната си точка и в САЩ частни
организации
започват
организирането
на помощи.
1892 на о-в Елис Айлънд, Ню Йорк (на мястото на изоставен форт) се открива емиграционната служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона емигранти. 1892 започва работа американската фирма за кафе „Максуел Хаус“, която след повече от век още доминира на пазара на САЩ. 1892 (26 март) в Кемдън, Ню Джърси, след излизането на деветото издание на „Стръкчета трева“ умира Уолт Уитман. 1892 в Медисън семинарията Дрю тържествено чества своя четвър- твековен юбилей.
1892 (есента) в Русия масовият глад достига връхната си точка и в САЩ частни
организации
започват
организирането
на помощи.
1892 в. „Ню Йорк Таймс“ започва нова дискусия по дипломатическия конфликт с Турция за правата на американските протестантски мисии в тази страна. 1892 в Бостън сп. „Методист Ривю“ публикува специално изпратената от България статия на учителя на Дънов от Свищов Стефан Т.омов за панславизма. 1892 в Полша руските власти започват масовото изселване на евреите от страната.
към текста >>
59.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
И тази човешка, тази градска
органичност
на развитието на града е „природността“ на градската среда, за която Мъмфорд говори.
А когато това място остава в центъра на града, оградено от кулите на църквите и на обществените сгради като от почетна стража, никой не помислял да го пипне. Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван. В края на краищата това е градът на най- великия урбанист на всички времена Луис Мъмфорд и неговото кредо: „Като урбанизираме природата, ние развиваме природното в града.“ Градът за тези граждани наистина е втора природа. И ако тук някой възрази, че това е един от културен по-културен град, точно това е то! Естествено - при положение че се разбира какво значи понятието „култура“ за тукашния гражданин. А то значи „растеж“, значи развиването на нещо посадено от човека за неговите нужди, материални или духовни; и този растеж, биологията на това развитие на корена и на каквото там расте отгоре, е най-природното нещо, което има на този свят.
И тази човешка, тази градска
органичност
на развитието на града е „природността“ на градската среда, за която Мъмфорд говори.
В празната си църква пуританинът намира повече Бог, отколкото в най-позлатената католическа катедрала със златните й слънца или отколкото в най-вмирисаната на тамян православна църква, защото е като молитва на полето под естествено порасналите сандалови дървета и техния аромат, и естествено изгрялото слънце и неговото енергийно сияние. Така и в човешки пипнатия град: в улиците и тротоарите му, градинките му, кривите му сокаци, изпълзели от някакви естествени човешки жилищни нужди, има повече „градско“ (т.е. топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин. Каквото и да струва, Съветът пази „градската природа“ на града, без да осъзнава, че от всичко природно, както подсказва Милей, наднича Бог. Съветниците усещат болка в сърцето си, като помислят как ще изглежда този гигантски, сякаш молитвен храм на гражданската им хармония, и дават и наддават пари, за да го бранят.
към текста >>
Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната
органичност
и функционалност на интелектуалната цитадела.
Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение.
Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната
органичност
и функционалност на интелектуалната цитадела.
След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки.
към текста >>
Домашната
организация
на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция.
Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред. * Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“.
Домашната
организация
на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция.
Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, с които студентът може да се заеме, при положение обаче, че факултетният съвет се убеди, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма.
към текста >>
Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и
орган
(включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни.
Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул. „Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена. И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света.
Умението да се преподава музика на деца, владеенето на пиано и
орган
(включително акордирането им), елементарната хармония, за да могат да се пеят местни народни песни в хор, както и солфежът и църковната хорова музика са задължителни.
Нека вмъкнем тук, че дълги години по- късно Петър Дънов разказва за концертите, които студентите правели помежду си, и как - понеже знаели, че свири на цигулка - настояли и той да вземе участие. Точно на един от тези концерти той изсвирва импровизираната в момента мелодия „Завръщане на блудния син“, която пожънала огромен успех. Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко пъти, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето. Така се и загубила. В която и специалност да е студентът, той бива изложен на работа в това, което тук наричат „агресивната градска църква“.
към текста >>
Факултетът има завидно
организиран
хинтерланд.
Точно на един от тези концерти той изсвирва импровизираната в момента мелодия „Завръщане на блудния син“, която пожънала огромен успех. Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко пъти, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето. Така се и загубила. В която и специалност да е студентът, той бива изложен на работа в това, което тук наричат „агресивната градска църква“. Теорията не може да мине без практическо взимане на участие в църковната работа, като се почне от стажант-проповедничеството, та се стигне до чисто техническа помощ.
Факултетът има завидно
организиран
хинтерланд.
Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на самия институт. След това идва рядката теологическа колекция на покойния декан на института пастор Джеймс Латимер. Общата теологична библиотека от двадесет хиляди тома с читалните и периодиката си е разгърната близо до института. На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена библиотека, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година.
към текста >>
Това е най-
организираният
източник на доходи всъщност и факултетът е подготвил всичко както трябва и по тази линия.
Искат ви там, за да може портиерът да ви отведе, където трябва, и да ви ориентират веднага, за да не се лутате излишно. За багажа ви вече са се погрижили. Ще ви дадат точни данни какви такси трябва да платите, колко от тях отначалото, колко през втория семестър. Ще проверят на база на дипломите и препоръките ви какви намаления може да получите, кое е безплатно за вас и кое не, какви квартири и стаи имат, къде са и колко струват. Ще ви дадат списъци на местата, където може да работите от хамалска работа на пристанището, където се получават най-много пари, през миенето на чинии и келнерството в кафенетата и ресторантите около Бийкън Хил, където се получава по-малко, но е лесно и подръка.
Това е най-
организираният
източник на доходи всъщност и факултетът е подготвил всичко както трябва и по тази линия.
Учебната програма е така нагласена, че от единадесет и половина до два и половина следобед не се учи, за да могат студентите да работят като келнери по време на обедната почивка, когато кафенетата и ресторантите от квартала са пълни. Много по-пълни от вечерното време, тъй като на обяд никой няма време да се отдалечава от кантората си, за да се храни вкъщи. Изборът на работа нататък се простира до преподаването на частни уроци - за което се иска квалификация и носи реално най-малък приход, ако не се натоварите толкова, че да не ви остава време да учите самият вие. Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае.
към текста >>
При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс
организирали
и редактирали превеждането на Евангелието на български.
Така или иначе, подобни тайни общества, комуни и фуристки сдружения не са били рядкост по онова време. * Ако някой от студентите искаше да говори с професор Боун след края на лекциите, той го поканваше да върви с него от класната стая на Бийкън Хил до дома му на „Лонгууд авеню“ в Бруклийн. Пътят минаваше през „Бостън Камън“ и Градската градина, през сенчестите алеи на „Камън авеню“, през началото на „Емералдовата огърлица“ в парка „Мъди ривър“ и на юг по „Ривъруей“. Градът си беше град, но методистката академична традиция на дългите разходки с професора се спазваше. Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от факултета до дома му бяха истинска наслада.
При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс
организирали
и редактирали превеждането на Евангелието на български.
На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща.
към текста >>
60.
Наръчник за самоорганизиране на Братството по методите на Учителя
 
- Георги Христов
Наръчник за
самоорганизиране
на Братството по методите на... Category: Последователи на Учителя
Наръчник за
самоорганизиране
на Братството по методите на... Category: Последователи на Учителя
към текста >>
61.
Съдържание
 
- Георги Христов
Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството 1.
Съдържание ЧАСТ ПЪРВА - ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II.
Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството 1.
Идеята за четирите съвета 1.1. Съвет на физическия труд 1.2. Съвет за духовния живот 1.3. Съвет за просвета 1.4. Съвет на примирителите 1.5.
към текста >>
62.
ЧАСТ ПЪРВА - ТЕОРИЯ
 
- Георги Христов
Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството III.
ЧАСТ ПЪРВА ТЕОРИЯ I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II.
Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството III.
Беседи от Учителя, изнесени пред членовете на вътрешната верига IV. Мисли на Учителя за Синархията V. Пет статии от Иван Толев за Синархията VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) VII. Борис Николов - мисли за комуните
към текста >>
63.
I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части
 
- Георги Христов
Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един
орган
от общия
организъм
, който трябва да извърши своята длъжност точно навреме, тогава той ще бъде на своето място.
В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си.
Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един
орган
от общия
организъм
, който трябва да извърши своята длъжност точно навреме, тогава той ще бъде на своето място.
Съвременните хора искат да поддържат стария бог. Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа.
към текста >>
Човек променява много тела, много
органи
, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи.
Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля. Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено.
Човек променява много тела, много
органи
, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи.
Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята.
към текста >>
То изсмуква соковете от нея и създава всички
органи
.
Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята.
То изсмуква соковете от нея и създава всички
органи
.
Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създаване на всички органи на човешкото тяло. Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: „Заколчетата5 на този бор показват през кои години е имало повече влага и през кои по-малко. Това се познава по тези коленца“. Може да проверите този факт.
към текста >>
Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създаване на всички
органи
на човешкото тяло.
Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи.
Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създаване на всички
органи
на човешкото тяло.
Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: „Заколчетата5 на този бор показват през кои години е имало повече влага и през кои по-малко. Това се познава по тези коленца“. Може да проверите този факт. Следователно, когато годината е била изобил- на с дъжд, разстоянията между тези коленца са по- големи и обратно - когато годината е била лишена от изобилни дъждове, те са по-малки.
към текста >>
64.
II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството
 
- Георги Христов
II. Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството 1.
II. Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството 1.
Идеята за четирите съвета 1.1. Съвет на физическия труд 1.2. Съвет за духовния живот 1.3. Съвет за просвета 1.4. Съвет на примирителите 1.5.
към текста >>
65.
1. Идеята за четирите съвета
 
- Георги Христов
II. Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството 1.
II. Четирите съвета като
органически
метод за
самоорганизиране
на Братството 1.
Идеята за четирите съвета Ще ви дам някои внушения за работа през цялата година на тези, които присъствате тук. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по- силни. Ще развивате три вида работа: 1. работа на физическото поле; 2. работа в умствения свят; 3.
към текста >>
Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува една Божествена
организация
, която да почива на закона на Любовта.
И когато се съберем, винаги да има между нас голямо разнообразие - да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска да знаем от всичко по малко, та да кажат другите, че тези хора знаят всичко. А сега, като се съберем, всички искаме да бъдем духовни хора - особено тези, които имат повече опитности. През тази година ще съсредоточавате енергията си. Аз съм решил да разкъсам всички връзки, които ви спъват.
Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува една Божествена
организация
, която да почива на закона на Любовта.
Дойде ли Любовта, тя ще ни организира. Щом се организираме, ние ще бъдем на мястото си и ще започнем да действаме, да функционираме като един нормален Божествен организъм. Тогава волята, сърцата и умовете ви ще действат правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. Няма да усещате стеснение, а въодушевление; музика и поезия ще има. Тогава ще можем да се качваме на 2500-3000 метра височина.
към текста >>
Дойде ли Любовта, тя ще ни
организира
.
Господ иска да знаем от всичко по малко, та да кажат другите, че тези хора знаят всичко. А сега, като се съберем, всички искаме да бъдем духовни хора - особено тези, които имат повече опитности. През тази година ще съсредоточавате енергията си. Аз съм решил да разкъсам всички връзки, които ви спъват. Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува една Божествена организация, която да почива на закона на Любовта.
Дойде ли Любовта, тя ще ни
организира
.
Щом се организираме, ние ще бъдем на мястото си и ще започнем да действаме, да функционираме като един нормален Божествен организъм. Тогава волята, сърцата и умовете ви ще действат правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. Няма да усещате стеснение, а въодушевление; музика и поезия ще има. Тогава ще можем да се качваме на 2500-3000 метра височина.
към текста >>
Щом се
организираме
, ние ще бъдем на мястото си и ще започнем да действаме, да функционираме като един нормален Божествен
организъм
.
А сега, като се съберем, всички искаме да бъдем духовни хора - особено тези, които имат повече опитности. През тази година ще съсредоточавате енергията си. Аз съм решил да разкъсам всички връзки, които ви спъват. Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува една Божествена организация, която да почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира.
Щом се
организираме
, ние ще бъдем на мястото си и ще започнем да действаме, да функционираме като един нормален Божествен
организъм
.
Тогава волята, сърцата и умовете ви ще действат правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. Няма да усещате стеснение, а въодушевление; музика и поезия ще има. Тогава ще можем да се качваме на 2500-3000 метра височина.
към текста >>
66.
1.3. Съвет за просвета
 
- Георги Христов
По химия: Отношение на химическите сили към физическите и
органичните
сили в Природата. 2.
И някои от вас, които могат, нека прочетат тези книги. Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото тъй, както сега вървим, не сме интелигентни. Хората от външния свят са по-интелигентни от нас. • Сега за през тази година ще задам 10 теми от различни отрасли на всички онези наши приятели, които могат да пишат. Тези теми са следните: 1.
По химия: Отношение на химическите сили към физическите и
органичните
сили в Природата. 2.
По физика: Отношение на физическите сили към химическите и органичните сили в Природата. 3. По астрономия: Отношенията на слънчевата и лунната енергия към земната енергия и какво е отношението и влиянието на Слънцето и Луната върху Земята. 4. По минералогия: Съзнанието на минералите. 5. По зоология: Начинът, по който става преминаването на неорганичното съзнание към органичното, т.е. съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките. 6.
към текста >>
По физика: Отношение на физическите сили към химическите и
органичните
сили в Природата. 3.
Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото тъй, както сега вървим, не сме интелигентни. Хората от външния свят са по-интелигентни от нас. • Сега за през тази година ще задам 10 теми от различни отрасли на всички онези наши приятели, които могат да пишат. Тези теми са следните: 1. По химия: Отношение на химическите сили към физическите и органичните сили в Природата. 2.
По физика: Отношение на физическите сили към химическите и
органичните
сили в Природата. 3.
По астрономия: Отношенията на слънчевата и лунната енергия към земната енергия и какво е отношението и влиянието на Слънцето и Луната върху Земята. 4. По минералогия: Съзнанието на минералите. 5. По зоология: Начинът, по който става преминаването на неорганичното съзнание към органичното, т.е. съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките. 6. По ботаника: Влиянието, което растенията са оказвали в развитието на човешкия живот. 7.
към текста >>
По зоология: Начинът, по който става преминаването на
неорганичното
съзнание към
органичното
, т.е.
Тези теми са следните: 1. По химия: Отношение на химическите сили към физическите и органичните сили в Природата. 2. По физика: Отношение на физическите сили към химическите и органичните сили в Природата. 3. По астрономия: Отношенията на слънчевата и лунната енергия към земната енергия и какво е отношението и влиянието на Слънцето и Луната върху Земята. 4. По минералогия: Съзнанието на минералите. 5.
По зоология: Начинът, по който става преминаването на
неорганичното
съзнание към
органичното
, т.е.
съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките. 6. По ботаника: Влиянието, което растенията са оказвали в развитието на човешкия живот. 7. По теософия: Описание на първичното или ембрионално състояние на будическото тяло, когато човекът е започнал да инволюира. 8. По математика: Четвъртото измерение и отношението му към първото, второто и третото измерение. 9. По окултизъм: Преди колко милиона години човек е дошъл на Земята.
към текста >>
67.
1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета
 
- Георги Христов
- Как да се
организира
една братска комуна?
Мъчно се уреждат работите на физическото поле. Този е един от мъчните въпроси. Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите, и лошите страни, и това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити.
- Как да се
организира
една братска комуна?
С Любов, с Мъдрост и с Истина. С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува. Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат.
към текста >>
През есента на същата година русенската общност успява да
организира
обработването на 140 дка земя, докато по същото време Арбанашката комуна обработва само 26 дка земя.
- Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа? Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд. ______________________________________________________________________________ 6 През същата 1921 г. на 9 март се учредява Русенската комуна.
През есента на същата година русенската общност успява да
организира
обработването на 140 дка земя, докато по същото време Арбанашката комуна обработва само 26 дка земя.
Този опит продължава до 1957 г. но с много прекъсвания, противоречия и неразбории. 7 През 1920 г. Учителя е в Айтос, където тогава дава съгласието си за реализиране на една идея, дадена от брат Георги Куртев - да се направи братска градина в Айтос, която да се превърне в духовен център. По това време сестра Василка Иванова от Айтос живее в София, на ул.
към текста >>
68.
2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно
 
- Георги Христов
2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно Ние искаме да се
организираме
, за да работим.
2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно Ние искаме да се
организираме
, за да работим.
Организациите могат да бъдат механически - когато между частите им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата?
към текста >>
Организациите
могат да бъдат механически - когато между частите им няма тясна вътрешна връзка.
2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно Ние искаме да се организираме, за да работим.
Организациите
могат да бъдат механически - когато между частите им няма тясна вътрешна връзка.
Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре.
към текста >>
Връзката може да бъде и
органическа
, т.е.
2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически - когато между частите им няма тясна вътрешна връзка.
Връзката може да бъде и
органическа
, т.е.
вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре. За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме?
към текста >>
вътрешна; но ако в тази вътрешна,
органическа
връзка няма съзнание, т.е.
2.2. Идеята за четирите съвета е вложена в нас предвечно Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически - когато между частите им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е.
вътрешна; но ако в тази вътрешна,
органическа
връзка няма съзнание, т.е.
няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре. За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме? “ Не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас.
към текста >>
Тези, които започват с механическия начин на
организиране
, се увеличават отвън, а тези, които започват с
органическия
начин, се увеличават отвътре.
Организациите могат да бъдат механически - когато между частите им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата?
Тези, които започват с механическия начин на
организиране
, се увеличават отвън, а тези, които започват с
органическия
начин, се увеличават отвътре.
За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме? “ Не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас. Сега всеки от вас е роден за известна деятелност. Всички не сте родени за една и съща дейност. Това е факт: всички онези от вас, които имат ниски чела, не са определени за някоя философска дейност, те не са за умствен труд.
към текста >>
За това
организиране
, за което говорим, питате: „Ами как ще се
организираме
?
Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре.
За това
организиране
, за което говорим, питате: „Ами как ще се
организираме
?
“ Не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас. Сега всеки от вас е роден за известна деятелност. Всички не сте родени за една и съща дейност. Това е факт: всички онези от вас, които имат ниски чела, не са определени за някоя философска дейност, те не са за умствен труд. Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето.
към текста >>
“ Не мислете, че туй
организиране
ние сега го създаваме, то е вложено в нас.
вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта. Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре. За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме?
“ Не мислете, че туй
организиране
ние сега го създаваме, то е вложено в нас.
Сега всеки от вас е роден за известна деятелност. Всички не сте родени за една и съща дейност. Това е факт: всички онези от вас, които имат ниски чела, не са определени за някоя философска дейност, те не са за умствен труд. Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето. Те са за практическа работа.
към текста >>
По същия закон се
организират
мравките и пчелите.
Тъй щото всички ние сме родени за нещо. И ако се заемем за това, за което Господ ни е турил, ще направим нещо, но ние казваме: „Аз ще коригирам плана на Бога.“ И цял живот коригираме Господа. Най- после казваме: „Нищо не можах да постигна!“ През следващия си живот пак коригираме Господа: „Нищо не можах да сполуча!“ Ние ще се върнем към основната мисъл: в сегашното ви състояние Бог е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество.
По същия закон се
организират
мравките и пчелите.
Всяка една мравка си знае предназначението. Кой организира мравките, кой организира пчелите? Работата върви по един органически начин. А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин. Не, и ние сме организирани като тях, само че се отдалечаваме.
към текста >>
Кой
организира
мравките, кой
организира
пчелите?
Най- после казваме: „Нищо не можах да постигна!“ През следващия си живот пак коригираме Господа: „Нищо не можах да сполуча!“ Ние ще се върнем към основната мисъл: в сегашното ви състояние Бог е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество. По същия закон се организират мравките и пчелите. Всяка една мравка си знае предназначението.
Кой
организира
мравките, кой
организира
пчелите?
Работата върви по един органически начин. А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин. Не, и ние сме организирани като тях, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това греховно състояние, ни е отдалечило от правия път на развитие. Всеки метод е полезен, защото щом приложите един метод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни.
към текста >>
Работата върви по един
органически
начин.
Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество. По същия закон се организират мравките и пчелите. Всяка една мравка си знае предназначението. Кой организира мравките, кой организира пчелите?
Работата върви по един
органически
начин.
А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин. Не, и ние сме организирани като тях, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това греховно състояние, ни е отдалечило от правия път на развитие. Всеки метод е полезен, защото щом приложите един метод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни. Ще приложите втори метод - и той ще ви разкрие слабите си страни.
към текста >>
Не, и ние сме
организирани
като тях, само че се отдалечаваме.
По същия закон се организират мравките и пчелите. Всяка една мравка си знае предназначението. Кой организира мравките, кой организира пчелите? Работата върви по един органически начин. А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин.
Не, и ние сме
организирани
като тях, само че се отдалечаваме.
Това блъскане, това греховно състояние, ни е отдалечило от правия път на развитие. Всеки метод е полезен, защото щом приложите един метод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни. Ще приложите втори метод - и той ще ви разкрие слабите си страни. И като приложите този метод ден, два, три, вие сами ще си намерите грешките и ще ги коригирате. Тези грешки се проявяват естествено.
към текста >>
Ще има редица пропуски, но с течение на времето, ако се уповавате на Божествения закон и на Божията мъдрост, която работи, съществата, които са заинтересовани, ще помогнат да се
организираме
.
Всеки метод е полезен, защото щом приложите един метод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни. Ще приложите втори метод - и той ще ви разкрие слабите си страни. И като приложите този метод ден, два, три, вие сами ще си намерите грешките и ще ги коригирате. Тези грешки се проявяват естествено. Не мислете, че всяка работа ще бъде съвършена.
Ще има редица пропуски, но с течение на времето, ако се уповавате на Божествения закон и на Божията мъдрост, която работи, съществата, които са заинтересовани, ще помогнат да се
организираме
.
към текста >>
69.
11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
В това
организиране
всички противоречия трябва да престанат.
В нашето съзнание ние трябва да преодолеем страха. Крива мисъл е, когато ние искаме да имаме излишно - трябва да искаме само необходимото. Всички трябва да се стараем да избегнем излишните, ненужните борби. Ако има условия, ще дадем сражение, ако не - ще отстъпим. Досега сте действали поединично, отсега ще действате колективно.
В това
организиране
всички противоречия трябва да престанат.
В самото общество да нямате никакви противоречия. Ония, които се съмняват, че ако някои се отделят, за да имат някакъв замисъл, не са събудени в съзнанието. Тази организация трябва да се постави на пост и молитва преди да се организирате, за да се пречистите. Ще се нареди по един ден в седмицата пост и молитва, за да се пречистим (за да се излекуват заболелите отделни органи на тялото). Ония, които излязоха от нас, искат да черпят енергията ни, а задълженията не искат да носят.
към текста >>
Тази
организация
трябва да се постави на пост и молитва преди да се
организирате
, за да се пречистите.
Ако има условия, ще дадем сражение, ако не - ще отстъпим. Досега сте действали поединично, отсега ще действате колективно. В това организиране всички противоречия трябва да престанат. В самото общество да нямате никакви противоречия. Ония, които се съмняват, че ако някои се отделят, за да имат някакъв замисъл, не са събудени в съзнанието.
Тази
организация
трябва да се постави на пост и молитва преди да се
организирате
, за да се пречистите.
Ще се нареди по един ден в седмицата пост и молитва, за да се пречистим (за да се излекуват заболелите отделни органи на тялото). Ония, които излязоха от нас, искат да черпят енергията ни, а задълженията не искат да носят. При тия задължения те ще се отстраняват, ще ни напуснат. Нужно е постоянно общение между братствата. Младите ще турим на работа, нека всички говорят.
към текста >>
Ще се нареди по един ден в седмицата пост и молитва, за да се пречистим (за да се излекуват заболелите отделни
органи
на тялото).
Досега сте действали поединично, отсега ще действате колективно. В това организиране всички противоречия трябва да престанат. В самото общество да нямате никакви противоречия. Ония, които се съмняват, че ако някои се отделят, за да имат някакъв замисъл, не са събудени в съзнанието. Тази организация трябва да се постави на пост и молитва преди да се организирате, за да се пречистите.
Ще се нареди по един ден в седмицата пост и молитва, за да се пречистим (за да се излекуват заболелите отделни
органи
на тялото).
Ония, които излязоха от нас, искат да черпят енергията ни, а задълженията не искат да носят. При тия задължения те ще се отстраняват, ще ни напуснат. Нужно е постоянно общение между братствата. Младите ще турим на работа, нека всички говорят. Много от старите братя вече са назрели и могат да бъдат приближени.
към текста >>
70.
7:30 ч., 24 юни [събота], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
Организацията
трябва да има връзка със съзнанието.
Вънкашните неща - богатството и пр. никаква сила не представляват за душата. Този външен материал, като се разработи, развива лошата сила. Мъчнотиите са необходими, за да се развие душевната енергия. Външните нужди заставят човека да извади своите богатства.
Организацията
трябва да има връзка със съзнанието.
Вътрешният живот ни освобождава от външни задължения. Нужда, която седи в ума, тя не се реализира. Ако мисълта ти слезе от ума в сърцето, тогава нуждата се реализира, понеже се преобръща в желание, което значи, че е вложено в Бога и Той го реализира. Желанието на Бога е да не се унищожавате един друг. Които считат, че работите им не се оправят, трябват им дълбоки желания.
към текста >>
71.
5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Ние имаме за цел да
организираме
Царството Божие на земята - не на тази земя.
Черната ложа почва да ви внушава, за да побърка на работата ви. Всяка Божествена мисъл трябва да се роди в Божествения свят. Тогава тя ще остане скрита. Вашето съзнание трябва да се разшири. Всеки опит, който иска да оправдае погрешката, е на крив път.
Ние имаме за цел да
организираме
Царството Божие на земята - не на тази земя.
Вие няма да живеете на тази земя. Земята, небето и звездите ще бъдат други. Вторият път като дойдете, ще виждате много нови неща. Настоящите мъчнотии са като бреговете на една река, за да тече. При сегашните условия всичките служби са временни, но те са сенки на ония неща, които горе съществуват.
към текста >>
72.
20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Църквите не са
организирани
от Бялото Братство.
Те отхвърлиха Толстоя. Русия е лаборатория, там е пещ и стават опитите в нея. Те са казали, че в България, който се опълчи срещу Бялото Братство няма да остане ненаказан. Българското духовенство - те искат да ни изключат из църквата. Ще им кажем кой, кого ще изключи.
Църквите не са
организирани
от Бялото Братство.
Пророците са винаги вън от църквите. Със свещениците ние няма какво да се споразумяваме. С крайните елементи ние може да се разговаряме. На интелигентен човек не говори за поп и църква - те се ожесточават. Поповете трябва да знаят, че църквата не е тяхна мошия29.
към текста >>
73.
17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София
 
- Георги Христов
Сега няма да влизаме в спор с църквата, защото Бялото Братство иска да я
организира
- да се обединят и след това пак ще стане разделение, за да се явят достойните.
Разпнаха Го. Те Му градят църква, палят свещи, кадят тамян, защото има ядене и пиене. Ако ги оставим да се прехранят от вярата си, те ще я напуснат. Ние ако държим църквата, ще искаме да се осигурим и ще се спънем. Ако сме с държавата, също ще се спънем.
Сега няма да влизаме в спор с църквата, защото Бялото Братство иска да я
организира
- да се обединят и след това пак ще стане разделение, за да се явят достойните.
В туй обединение пак има борба между двете братства, кой да ги вземе на страната си. Тези течения са като вода и всеки гледа да ги използва за нуждите си. Учението на Черното Братство [иска] да изгори и да изгони всички свои противници в Името на Христа. Със сегашната църква компромис не можем да правим. Какво ще ни дадат?
към текста >>
74.
IV. Мисли на Учителя за Синархията
 
- Георги Христов
Всеки народ е като един
орган
в човешкия
организъм
.
В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Всеки народ си има своята функция и трябва да бъде свободен, за да я изпълни.
Всеки народ е като един
орган
в човешкия
организъм
.
Или другояче казано, всеки народ е възприемател на специфични енергии в Космоса, които после се разпределят на цялото човечество, затова и е необходим за живота на това човечество. Българите представляват един орган, англичаните - друг, германците - трети и т.н. и като дойде Господарят, ще ги сглоби всичките. Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество. Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията.
към текста >>
Българите представляват един
орган
, англичаните - друг, германците - трети и т.н.
Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Всеки народ си има своята функция и трябва да бъде свободен, за да я изпълни. Всеки народ е като един орган в човешкия организъм. Или другояче казано, всеки народ е възприемател на специфични енергии в Космоса, които после се разпределят на цялото човечество, затова и е необходим за живота на това човечество.
Българите представляват един
орган
, англичаните - друг, германците - трети и т.н.
и като дойде Господарят, ще ги сглоби всичките. Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество. Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията. И понеже всеки народ си има своя функция като орган на общочовешкия организъм, затова той е свободен да говори на своя език. Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство.
към текста >>
И понеже всеки народ си има своя функция като
орган
на общочовешкия
организъм
, затова той е свободен да говори на своя език.
Или другояче казано, всеки народ е възприемател на специфични енергии в Космоса, които после се разпределят на цялото човечество, затова и е необходим за живота на това човечество. Българите представляват един орган, англичаните - друг, германците - трети и т.н. и като дойде Господарят, ще ги сглоби всичките. Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество. Всички народи носят част от свещената Скиния и един ден когато всички тези части се съединят, ще образуват Скинията.
И понеже всеки народ си има своя функция като
орган
на общочовешкия
организъм
, затова той е свободен да говори на своя език.
Всички народи трябва да живеят братски помежду си като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства. Някога Вавилон, Асирия, Римската империя господстваха върху другите народи, владееха ги, но сега къде остана тяхното господство? И днешните държави, които господстват, ще имат същата съдба. Всички народи трябва да имат добри условия, никой народ не трябва да подтиска друг и силните народи трябва да помагат на слабите.
към текста >>
Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства,
организира
нещата.
Кузманов, III-ти Мл. събор) Работа на малки синархически групи В групите, които ще образувате от по 10 или 12 души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв в групата, той стои като емблема на принципа, който създава.
Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства,
организира
нещата.
Третото число е закон на равновесие. Четвъртото - закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бях образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измените реда на нещата.
към текста >>
Ако бях образувал
организация
по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер.
Когото запишат за пръв в групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие. Четвъртото - закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде.
Ако бях образувал
организация
по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер.
Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измените реда на нещата. Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото, щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си - то е смисълът на живота. В такъв случай числото едно е бащата, две - майката, три - детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото пет означава човек, който е вече индивидуализиран [оранжев] - неговите пет пръста.
към текста >>
75.
Кой е Иван Толев
 
- Георги Христов
Киров), „Всемирна летопис“ -
орган
на висша духовна култура и много други).
Максимов; „Училищен преглед“ на Министерство на нар. просвета; „Списание на Юридическо дружество“ и мн. др. Главен редактор е на сп. „Гражданин“ - обществено-административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф. д-р С.
Киров), „Всемирна летопис“ -
орган
на висша духовна култура и много други).
Той е дългогодишен главен редактор на вестник „България“, вестник „Час“ - ежедневници. Също така е автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма“ (пълно изложение на историята, организацията, обредите, степените, клетвите, ордените, знаците и убийствата, извършвани от масоните на държавни глави и пр.). Тази книга е издадена от името на Ив. Ст. Белев, вероятно негов псевдоним, и е рецензирана от ген. Н. Жеков във вестник „Обединение“, 1933 г.
към текста >>
Също така е автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма“ (пълно изложение на историята,
организацията
, обредите, степените, клетвите, ордените, знаците и убийствата, извършвани от масоните на държавни глави и пр.).
Главен редактор е на сп. „Гражданин“ - обществено-административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф. д-р С. Киров), „Всемирна летопис“ - орган на висша духовна култура и много други). Той е дългогодишен главен редактор на вестник „България“, вестник „Час“ - ежедневници.
Също така е автор и преводач на много книги, между които и „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма“ (пълно изложение на историята,
организацията
, обредите, степените, клетвите, ордените, знаците и убийствата, извършвани от масоните на държавни глави и пр.).
Тази книга е издадена от името на Ив. Ст. Белев, вероятно негов псевдоним, и е рецензирана от ген. Н. Жеков във вестник „Обединение“, 1933 г. Същата година е издадена и неговата книга „През бездните и върховете“ (мистични стихове), с коментар.
към текста >>
76.
1. Статия първа - Окултна социология
 
- Георги Христов
От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава
организация
и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота.
Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения35, както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие.
От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава
организация
и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота.
Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали.
към текста >>
Там, дето се е успявало да се открие
органическия
закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба.
Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление.
Там, дето се е успявало да се открие
органическия
закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба.
Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch. Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“. В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи.
към текста >>
Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност,
организираните
им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове.
Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба.
Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност,
организираните
им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch. Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“. В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем.
към текста >>
Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив
организъм
,
органите
на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените
органи
и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“.
Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch.
Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив
организъм
,
органите
на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените
органи
и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“.
В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли.
към текста >>
В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените
органи
.
Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch. Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“.
В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените
органи
.
Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно.
към текста >>
Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш
организъм
, като се състои от обществени: глава, гърди и корем.
Някои стари народи са знаели тоя закон и, понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch. Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“. В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи.
Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш
организъм
, като се състои от обществени: глава, гърди и корем.
Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи.
към текста >>
Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни
органи
на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch. Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“. В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем.
Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни
органи
на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото.
Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други.
към текста >>
Тая
организация
не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно.
В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли.
Тая
организация
не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно.
Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
към текста >>
Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе
организацията
на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи.
Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно.
Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе
организацията
на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи.
Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите.
към текста >>
За постигане на главната цел на всяко
организирано
общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други. В класическото съчинение на Fustel de Coulanges40: „La cite antique“41 и в най-новата книга на парижкия професор A. Croiset42: „Les Democraties antiques43„ намираме най-изобилни доказателства за верността на нашата теза.
За постигане на главната цел на всяко
организирано
общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логич- но същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция.
към текста >>
Този
орган
издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони.
Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото. Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство. Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията и с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация. Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството.
Този
орган
издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони.
Почти на същото мнение за понятието „Държава“ е и сегашният председател на Северо Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson45. В своето капитално съчинение: „The State46,, (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло.
към текста >>
658): „Държавата е един благотворен и неизбежен
орган
на обществото.
Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството. Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони. Почти на същото мнение за понятието „Държава“ е и сегашният председател на Северо Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson45. В своето капитално съчинение: „The State46,, (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр.
658): „Държавата е един благотворен и неизбежен
орган
на обществото.
Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството.
към текста >>
Тя е едно
органическо
тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция.
Почти на същото мнение за понятието „Държава“ е и сегашният председател на Северо Американските Съединени Държави г. Woodrow Wilson45. В своето капитално съчинение: „The State46,, (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло.
Тя е едно
органическо
тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция.
Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган“. Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателният възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите.
към текста >>
Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов
орган
“.
Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството.
Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов
орган
“.
Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателният възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Г ерманският социолог Йелинек47 в книгата му: „Das Recht des modernen Staates48“ и французкият професор Leon Duguit49 в съчиненията си: „L'Etat, le droit objectif et la loi positive50“ и „L'Etat, les gouvernants et les agents51“ отричат на държавата качеството и на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки. Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на организирани съюзи, на които се противопоставят, като неорганически съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефимерните обществени сдружавания и масови натрупвания. Немските автори Гирке52 и Пройс53 формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация“.
към текста >>
Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на
организирани
съюзи, на които се противопоставят, като
неорганически
съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефимерните обществени сдружавания и масови натрупвания.
Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган“. Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателният възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Г ерманският социолог Йелинек47 в книгата му: „Das Recht des modernen Staates48“ и французкият професор Leon Duguit49 в съчиненията си: „L'Etat, le droit objectif et la loi positive50“ и „L'Etat, les gouvernants et les agents51“ отричат на държавата качеството и на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки.
Семейството, дружествата, общините, Църквата, Държавата са форми на
организирани
съюзи, на които се противопоставят, като
неорганически
съюзи, работните класи и националностите, либералните професии, политическите и религиозните партии и даже ефимерните обществени сдружавания и масови натрупвания.
Немските автори Гирке52 и Пройс53 формулират дефиницията за Държавата така: „Тя е една социална форма от същото естество както другите и правото се ражда от всяка социална формация“. Рем даже привежда за пример католишката църква от XIII век. Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Saint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Mission actuelle des ouvriers“54, „Mission des Juifs“55 и „Misions des Souverains“56) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката „синархи“ т.е.
към текста >>
Синархията е закон за съществуването, който действа в обществения
организъм
също така, както и в човешкия.
Но ако тая теория на социолозите материалисти изглежда основателна от тяхно гледище, нейната абсурдност изпъква релефно, като се съпостави със строго издържаната и напълно съобразна с естественото развитие система на талантливия учен окултист Saint-Yves d'Alveydre. В своите съчинения за Мисиите („Mission actuelle des ouvriers“54, „Mission des Juifs“55 и „Misions des Souverains“56) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката „синархи“ т.е. синтети- ческо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти.
Синархията е закон за съществуването, който действа в обществения
организъм
също така, както и в човешкия.
Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животинските организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества.
към текста >>
Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия
организъм
, който е най-висшият от животинските
организми
.
В своите съчинения за Мисиите („Mission actuelle des ouvriers“54, „Mission des Juifs“55 и „Misions des Souverains“56) той е разработил всестранно и с една безподобна вещина теорията за Синархията. Значението на тази дума произлиза от гръцката „синархи“ т.е. синтети- ческо управление, управление, основано на известен принцип. Преди всичко, ние трябва да обърнем вниманието на четците и върху съществената разлика между изследванията на Сент-Ив д'Алвейдър и утопиите на съвременните социалисти. Синархията е закон за съществуването, който действа в обществения организъм също така, както и в човешкия.
Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия
организъм
, който е най-висшият от животинските
организми
.
Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата.
към текста >>
В Света всичко е аналогично едно на друго и законът, който управлява клетката на човешкия
организъм
, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата.
Всеки изследовател, в случай на нужда, може да намери тоя закон, като прилага към обществото физиологическите закони, които управляват човешкия организъм, който е най-висшият от животинските организми. Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества.
В Света всичко е аналогично едно на друго и законът, който управлява клетката на човешкия
организъм
, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата.
__________________________________ 35 Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца (б.а.). 36 Ликург е спартански законодател (700 г.пр.н.е.-630 г.пр.н.е.). 37 Питагор (570 пр.н.е.-495 пр.н.е.) е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейците. 38 Солон живее в Атина (ок. 634 - 559 г.пр.Хр.).
към текста >>
77.
2. Статия втора
 
- Георги Христов
На неговите храносмилателни
органи
е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите и с храната, а излишъците от последната да ги складират.
1919 г.), с. 19-20 За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най- съвършена форма на държавна уредба. Физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си.
На неговите храносмилателни
органи
е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите и с храната, а излишъците от последната да ги складират.
Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най- после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта.
към текста >>
Също така на неговите
органи
на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните
органи
доставляват веществото.
19-20 За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най- съвършена форма на държавна уредба. Физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите и с храната, а излишъците от последната да ги складират.
Също така на неговите
органи
на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните
органи
доставляват веществото.
Най- после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципа.
към текста >>
Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на
органите
на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните
органи
.
Физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите и с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най- после, всичко това се управлява от нервната система.
Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на
органите
на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните
органи
.
По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципа. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна“.
към текста >>
И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват
органите
на неговата икономия (храненето), силата и властта.
На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите и с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най- после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека.
И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват
органите
на неговата икономия (храненето), силата и властта.
Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципа. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна“. Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
към текста >>
Докато стомахът получава необходимата храна,
органическото
стопанство върви правилно.
Най- после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципа.
Докато стомахът получава необходимата храна,
органическото
стопанство върви правилно.
Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна“. Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма“.
към текста >>
Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия
организъм
, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад.
По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципа. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна“.
Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия
организъм
, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад.
Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма“. Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия организъм.
към текста >>
Докато белият дроб диша свободно, в
организма
циркулира животворна, т.е.
И тъй, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципа. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна“. Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад.
Докато белият дроб диша свободно, в
организма
циркулира животворна, т.е.
енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма“. Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество.
към текста >>
Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за
организма
“.
Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна“. Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв.
Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за
организма
“.
Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е.
към текста >>
Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия
организъм
.
Ако главният мозък упорства, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е. енергична, силна кръв. Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма“. Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване.
Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия
организъм
.
Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта.
към текста >>
органът
на нейната сила.
Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примера, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципа: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е.
органът
на нейната сила.
И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е.
към текста >>
При това разпределение на обществените
органи
, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа?
Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето). Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет.
При това разпределение на обществените
органи
, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа?
Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система.
към текста >>
Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с
организма
, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха?
Войската на страната, заедно с нейното правителство, представляват гърдите на страната, т.е. органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа?
Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с
организма
, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха?
- На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции.
към текста >>
- На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това
организмът
ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е.
органът на нейната сила. И най-после учените, учещите, книжовниците, духовенството представляват мозъка и или центърът на властта. Взаимните отношения между различните тия елементи се виждат от следния ред: 3) Коремът - стопанството - икономическото благосъстояние, 2) гърдите - силата - военната и юридическа мощ и 1) главата - властта - ученият авторитет. При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха?
- На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това
организмът
ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е.
ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му.
към текста >>
В
организма
на обществото, както и в човешкия
организъм
, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система.
При това разпределение на обществените органи, лесно може да се отговори на въпроса: какво ще стане в една държава, ако представителите на властта не обръщат внимание на справедливите искания и нужди на народа? Тоя въпрос е аналогичен със следния: какво ще стане с организма, ако не бъдат удовлетворени справедливите искания на стомаха? - На тия два въпроса може да се дадат само следните отговори: 1) стомахът ще причини страдания на мозъка и след това организмът ще умре и 2) народът ще принуди своите управници да страдат (т.е. ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон.
В
организма
на обществото, както и в човешкия
организъм
, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система.
Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи.
към текста >>
Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите
организми
, може да бъде само една разна химера, и нищо повече.
Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите
организми
, може да бъде само една разна химера, и нищо повече.
Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа.
към текста >>
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява
органическия
живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси.
Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д'Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява
органическия
живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси.
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти“, се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д'Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
към текста >>
78.
3. Статия трета
 
- Георги Христов
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената
организация
, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз.
Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от йерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелстването на Дамис и Филострат, Аполоний Тиански72 , съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената
организация
, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
към текста >>
От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща
организирането
на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи.
„Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“.
От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща
организирането
на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи.
Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е).
към текста >>
Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя
организатор
и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи.
Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя
организатор
и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин.
към текста >>
79.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и
организацията
на международното общежитие.
4. Идеално и осъществимо управление Окултна социология - Що е синархия? - Нова България „Всемирна летопис“, Г. III, кн. 1 (IX.
1923 г.), с.1-4 Най-трудният за разрешение въпрос за народите продължава да е тяхното вътрешно социално и държавно устройство, от което зависи и
организацията
на международното общежитие.
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1.
към текста >>
При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи
органически
недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа.
Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1. Демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент; 2. Социална демокрация, в също такава форма [като горната]; 3. Комунизъм, във форма на съветска република.
При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи
органически
недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа.
Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“?
към текста >>
Нима необятният
организъм
на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“?
При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата?
Нима необятният
организъм
на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“?
Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“73 . Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel74) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е.
към текста >>
Нима човешкият
организъм
(микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си
органи
или клетки, за да функционира правилно, т.е.
задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“?
Нима човешкият
организъм
(микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си
органи
или клетки, за да функционира правилно, т.е.
човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“73 . Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel74) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране.
към текста >>
Това е
организация
на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране.
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“73 . Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel74) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери75 в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати.
Това е
организация
на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране.
Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците и като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи.
към текста >>
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните
органи
на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида.
Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористният труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следователно на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка.
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните
органи
на човешкото тяло, а другите - духовния мир на индивида.
Известният французки окултист Папюс (псевдоним на д-р Жерар Анкос 1865-1916 г.) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, неотдавна излязло, съчинение84: „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмосът, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен (17431803 г.) има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата.
към текста >>
В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и
организацията
на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“.
Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо.
В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и
организацията
на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“.
Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно).
към текста >>
управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в
организма
, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“. Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е.
управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в
организма
, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи).
към текста >>
Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните
органи
.
Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мебели и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“. Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните
органи
.
С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество.
към текста >>
С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните
органи
- длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия
организъм
.
Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив- Д'Алвейдър/, като идеал за постигане“. Думата „Синархия“ на гръцки значи синтети- ческо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи.
С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните
органи
- длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия
организъм
.
От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм.
към текста >>
на храносмилателните му
органи
, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните
органи
съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните
органи
), а на
органите
на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните
органи
).
управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е.
на храносмилателните му
органи
, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните
органи
съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните
органи
), а на
органите
на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните
органи
).
Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“.
към текста >>
Действието на всичките тия
органи
е напълно аналогично с онова на физическите
органи
в човешкото същество.
Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръво- носната система), а коремът - храносмилателните органи. С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи).
Действието на всичките тия
органи
е напълно аналогично с онова на физическите
органи
в човешкото същество.
Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“. Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама.
към текста >>
Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия
организъм
.
С помощта на последните човек възприема и преработва храната, а следователно, на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи - длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сиреч да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следователно, те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувствуванията и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод - аналогията - това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото: на корема на човека, т.е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество.
Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия
организъм
.
Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“. Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея.
към текста >>
Той е
организирал
своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“.
на храносмилателните му органи, съответстват в обществото на трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама.
Той е
организирал
своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“.
Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея.
към текста >>
Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата
организация
на едно село Алдея в империята на Рама.
Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията85. Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу“.
Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата
организация
на едно село Алдея в империята на Рама.
Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
към текста >>
Очевидно е, че троичността на човешкия
организъм
е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея.
Очевидно е, че троичността на човешкия
организъм
е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: Мъдростта, Любовта и Истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ поотделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи. Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда.
към текста >>
80.
5. Синархия на практика
 
- Георги Христов
5. Синархия на практика Приложението и в България - Международната
организация
„Всемирна летопис“, Г.
5. Синархия на практика Приложението и в България - Международната
организация
„Всемирна летопис“, Г.
III, кн. 2 (X. 1923 г.), с. 31-33 Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение.
към текста >>
Развитието на всеки жив
организъм
върви постепенно, по етапи.
За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т.е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа.
Развитието на всеки жив
организъм
върви постепенно, по етапи.
Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата.
към текста >>
Същият закон действа и в развитието на обществения
организъм
: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата.
на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод.
Същият закон действа и в развитието на обществения
организъм
: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата.
Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата. Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото. Па и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота?
към текста >>
Първата бавно се преобразява, за да създаде
органите
на новата.
Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата.
Първата бавно се преобразява, за да създаде
органите
на новата.
Скоковете и резките промени са недопустими в природата. Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото. Па и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение.
към текста >>
Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и
органи
, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава.
Па и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народ- но представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна.
Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и
органи
, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава.
Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство.
към текста >>
При тая конституционна
организация
може ли да се приложат главните принципи на синархията и как?
Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народ- но представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и органи, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, триинстанционни съдилища.
При тая конституционна
организация
може ли да се приложат главните принципи на синархията и как?
Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване.
към текста >>
Специално за съдебната власт, както тя сега е
организирана
у нас, няма да говорим, защото всъщност тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна.
Така цялата инициатива по управлението на всяко министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на съветските решения. А общото тяло - Министерският съвет - централизира в своята област на действие всички решения и като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и понастоящем функционират при някои от министерствата съвети, но техните решения нямат задължителна сила за шефа на министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т.е. народна.
Специално за съдебната власт, както тя сега е
организирана
у нас, няма да говорим, защото всъщност тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна.
Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по еднокамерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената89. Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I.
към текста >>
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, респективно на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните
органи
) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните
органи
- в Съдебно- административния съвет и храносмилателните
органи
- в Стопанския съвет.
Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая трикамерна съветска система отведнаж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети.
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, респективно на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните
органи
) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните
органи
- в Съдебно- административния съвет и храносмилателните
органи
- в Стопанския съвет.
Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло в горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е, добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна зарад нейните възвишени блага, е бърже и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най- съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър?
към текста >>
ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен
орган
, който да изравнява евентуалните спорове между държавите.
Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието, опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно - политическа тенденция. Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели, особено от 1914-1918 г.
ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен
орган
, който да изравнява евентуалните спорове между държавите.
Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария. Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм.
към текста >>
Такъв
орган
е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария.
Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели, особено от 1914-1918 г. ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите.
Такъв
орган
е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария.
Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: „Всички хора са братя“.
към текста >>
Човечеството е един по-висш социален
организъм
.
ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария. Това е едно рудиментарно90 начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат.
Човечеството е един по-висш социален
организъм
.
Христовият принцип е: „Всички хора са братя“. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни.
към текста >>
Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен
организъм
, животът на който е подчинен на едни и същи закони.
Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: „Всички хора са братя“. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен
организъм
, животът на който е подчинен на едни и същи закони.
Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло.
към текста >>
От това именно произтича и нуждата от общочовешка
организация
, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички.
Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг.
От това именно произтича и нуждата от общочовешка
организация
, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички.
От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така например българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издържлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството.
към текста >>
От физиологическо гледище, общочовешкият
организъм
има същите
органи
, както и човешкото тяло.
Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички.
От физиологическо гледище, общочовешкият
организъм
има същите
органи
, както и човешкото тяло.
Така например българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издържлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация.
към текста >>
Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни
органи
.
Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така например българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издържлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му.
Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни
органи
.
А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една трикамерна съветска система (интелектуален, съдебно- административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: Приложението на Божествената Любов, възвестена преди 2000 години, от Учителя на човечеството.
към текста >>
От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната
организация
.
От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така например българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издържлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството.
От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната
организация
.
Една трикамерна съветска система (интелектуален, съдебно- административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: Приложението на Божествената Любов, възвестена преди 2000 години, от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най-висок идеал! ________________________________ 87 Тотална промяна на позицията, обратен завой. 88 Всемирна летопис, год.
към текста >>
81.
VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот)
 
- Георги Христов
Жив
организъм
е то.
Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен.
Жив
организъм
е то.
Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила. Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91. Разисквания върху рефератите92 . Г. Томалевски.
към текста >>
Законите на човешкия
организъм
- най-пълно осъществената комуна - са и негови закони.
То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето. За ученика - братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то.
Законите на човешкия
организъм
- най-пълно осъществената комуна - са и негови закони.
Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила. Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91. Разисквания върху рефератите92 . Г. Томалевски. Комуните, като нова форма на братски живот, мимоходом разрешават в себе си социалния въпрос.
към текста >>
Жив
организъм
е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91.
Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности - качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен. Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм - най-пълно осъществената комуна - са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила.
Жив
организъм
е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот91.
Разисквания върху рефератите92 . Г. Томалевски. Комуните, като нова форма на братски живот, мимоходом разрешават в себе си социалния въпрос. Във формулата на производството, капиталът се заместя със съзнателно комунизирания братски труд. Да се помага за закрепването тая нова форма, като необходима за прилагането новото учение.
към текста >>
82.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
 
- Георги Христов
Нямаме списък и
организация
, но сякаш се познаваме.
Нов ли някакъв интернационал, или нов континент от хора с такива възгледи? Не, това го казваме ние, комунарите от Ачларе с протритите панталони и полусъдраните ризи. Ние дори твърдим, че животът няма да ни опровергае. Ние знаем, че има още много, много хора по света, които мислят като нас. Ние не ги знаем.
Нямаме списък и
организация
, но сякаш се познаваме.
Във всяка страна има служители на светлината, люде, които са против всяко насилие и принуда. Те постепенно ще растат. Те са като дъждовни капки, които не си знаят имената, но знаят, че идват от едно място, за да напоят изсъхналата земя, за да се слеят в един и същи поток. Когато светът ще опита всички средства на насилието и безлюбието, тогава ще ги подири. Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят и кой победеният, тогава ачларци от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито пък други безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят.
към текста >>
Убеди се и в това, че любовта ще обедини човеците по-бързо от всяка
организация
.
Има ли случай, когато бит човек да е на твоето мнение? Оставете хората да живеят с малките вътрешни нюанси, не бутайте техните вярвания и малки навици. Говорете им за нуждата от един колективен, братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че алчността е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл припечеленото на другия свят. Този приятел, който бе идеен и честен човек, отначало се възмущаваше от тоя начин на мислене, но после се убеди в правотата на моите думи. Убеди се, че в душите на хората не бива да остава горчива утайка.
Убеди се и в това, че любовта ще обедини човеците по-бързо от всяка
организация
.
Селянинът, при когото работим, се казва бай Жечо. Той е наш приятел по идеи, но ние употребяваме доста усилия да смирим у него собственическото чувство. В идеите си е доста напреднал, но у нега има вкоренени навици. Понякога дори се опитва да хитрува, но ние го улавяме и го изобличаваме кротко. Той се засрамва от това и бавно напредва.
към текста >>
83.
Бай Жечо Вълков
 
- Георги Христов
Всичко това ние бихме могли да вършим стократно по-добре, по-
организирано
и по-полезно, ако той не се меси.
Той търси сечива и не ги намира. Намира това, дето не търси, залавя се с него и мърмори, че кожата на кобилата все повече намалява. Такъв е и днешният ден. Ние не сме по нивите, защото има да се подредят доста домашни работи. Прекопаваме в двора посадения в лехи лук, поливаме градината, нареждаме разхвърляни из двора най-различни дървета, инструменти, непотребни остатъци.
Всичко това ние бихме могли да вършим стократно по-добре, по-
организирано
и по-полезно, ако той не се меси.
У него има един трудно изкореним недостатък - да бърза и да не може да подреди работите си. Той е ревнив към всеки според него загубен час, ако в тоя час ние или четем, или разговаряме за нещо, или пък някой от нас свири на цигулка. Да разкажа какво обикновено се случва в неделните дни. Ние сме облекли малко поизпрани, по- свестни дрехи. Почиваме, защото умора е изпънала мускулите и ставите на ръцете и краката.
към текста >>
84.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
Какво ли не може да направи маларията на един изтощен
организъм
?
С Кръстю тихичко коментираме състоянието на Коста и решаваме, че той трябва незабавно да отпътува от Ачларе и да почне бързо да се лекува. Маларията не е шега. Но работата сега е как ще отиде до Карнобат. Разбира се, с колата. Всичко може да се отложи, но човекът да почне да се лекува.
Какво ли не може да направи маларията на един изтощен
организъм
?
- Бай Жечо, - започва Кръстю тихо и колкото се може най-любезно. - Коста е сериозно болен и трябва да го отведем до Карнобат, а оттам с влака до София. Може и до Търново, защото скоро там почва събор. Жечо поглежда към нас с изплашен поглед, че може да му поискаме колата. Той почва да мънка нещо, отначало неразбрано, но после неочаквано и много рязко отсича, че за нищо на света сега не може да отдели конете от работата и че Коста може или да почака, или да иде пеш до Карнобат.
към текста >>
Може би моят
организъм
, роден в планина, усеща нещо свое, родно и лекуващо.
Изобщо кошмар! Пристигаме на гара Дряново. За мен, на тази гара става нещо, което аз мога да нарека истинско чудо. Още със стъпването на земята, аз се почувствах съвършено здрав. Никаква медицина, никаква наука не могат да ми обяснят как стана така, че когато вдъхнах за пръв път хладния и чист планински въздух, аз се почувствах като новороден. Нито следа от умора, нито следа от треската и огъня, който ме бе обхванал през нощта.
Може би моят
организъм
, роден в планина, усеща нещо свое, родно и лекуващо.
Аз живях толкова месеца в полето и сега, когато усещам планината, моето здраве веднага се възвърна. Вдигнах багажа си и тръгнах с бодри стъпки. Звездите бавно гаснат в прекрасната утрин и скоро съмва. Тръгваме към манастира. Там намерихме добро гостоприемство.
към текста >>
85.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
Да се чудиш на тази вътрешна
организация
.
А до това време ние не можехме да работим нищо друго. Нямаше какво да правим. Не позволяват да се пренасят снопи, за да не се краде от полето. Не признават нищо, че сме гладни и няма какво да ядем. Когато всички са готови с жътвата, тогава всички селяни в един-два дни пренасят снопите си от полето и цялото село започва в един и съши ден хармана.
Да се чудиш на тази вътрешна
организация
.
Нямаше как, трябваше да се подчиним Екскурзия до Коджа-Балкан Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме деня, определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан126. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хляба сънувахме, който нямахме.
към текста >>
86.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе
 
- Георги Христов
Недоволство и разочарование Всяка работа е успешна и приятна, когато е разумно и добре
организирана
.
Какво в това направление е можел да направи Жечо, този примитивен селянин? Пък и кой от тези осем души, които всякога са били далеч от такава дейност, е можел да направи нещо в това направление? Пък се разбира, че и продуктите за приготовляване на вкусна и питателна храна са липсвали и ние едва ли не гладувахме. Всичко това и непосилният труд за едни все пак деликатни натури, каквито бяхме ние, работа земеделска, без абсолютно никаква техника, провеждана по най-примитивен начин. Всичко това естествено е да предизвика недоволство и в най-запалените идеалисти.
Недоволство и разочарование Всяка работа е успешна и приятна, когато е разумно и добре
организирана
.
А такова нещо тук не е имало. Ето защо в комуната започна де се промъква недоволството. Перспективата цял живот да се прекара при такива заробващи условия, обезсърчи повечето от комунарите и огънят угасна. Самият общ живот не се оказа така хармоничен, както си го представяхме. Явиха се дразги и търкания.
към текста >>
87.
Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе
 
- Георги Христов
„комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които
организират
свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар.
„комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които
организират
свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество. Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент.
към текста >>
На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана
организация
на Братството в България.
3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. „комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г.
На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана
организация
на Братството в България.
То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество. Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент. Независимо от това, русенските членове на Обществото проявяват удивително постоянство да съхранят своята „задруга“ през бурите на обществените катаклизми и появяващите се вътрешни противоречия.
към текста >>
Организирането
на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна.
3. Документална хроника за русенската комуна – от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. Общи предпоставки за възникване на комуната в Русе Специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. „комуна“ или „задруга“ на оная част от русенските последователи на Учителя, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността „Свирчовица“ край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. На практика именно Общество „Бяло Братство“ - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война.
Организирането
на земеделско стопанство от Общество „Бяло Братство“ - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна.
Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективис- тичното съзнание и духовното начало в човешкото общество. Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент. Независимо от това, русенските членове на Обществото проявяват удивително постоянство да съхранят своята „задруга“ през бурите на обществените катаклизми и появяващите се вътрешни противоречия. Кореспонденцията на Никола Ватев, който се счита за основател на „Бялото Братство“ в Русе с Учителя датира от края на април 1906 г., когато той все още е на постоянно местожителство в Търново. Той, заедно със съпругата си Величка Ватева са лично поканени от Учителя като представители от Русе на „Първата годишна среща на Веригата“ /по- късно наречена Годишен събор на Братството/ в Търново, състояла се от 14 до 18 август 1910 г.
към текста >>
88.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
 
- Георги Христов
те успяват да
организират
земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала.
В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с. Беброво, Еленско с „пълномощни представители, действащи от името и за сметка на Обществото“. Несъмнено русенските последователи на Учителя са едни от най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за „идеалната комуна“. За много кратко време през есента на 1921 г.
те успяват да
организират
земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала.
За сравнение може да се посочи Братското стопанство край Търново, което има едва 26 декара обработваема земя. Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е. русенското Общество става централа, така да се каже, на стопанския отдел на „Бялото Братство“ в цяла България. А изброените селища представят един вид географията на разпространението на Учението у нас в началото на 20- те години на ХХ в. Събранието обаче прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл.
към текста >>
89.
Русенската преса проявява жив интерес към Учението и Учителя
 
- Георги Христов
От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени
организационни
рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България.
Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство.
От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени
организационни
рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България.
В началото на октомври 1922 г. Учителя посещава Русе. Отново местният печат информира, че „Първоучителя“ е изнесъл няколко беседи пред русенските си последователи в дома на Никола Ватев. Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за „истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение“. Отбелязва се още, че „проповедникът“ е дал примерни разяснения по всички важни въпроси, върху които е работил дълго време и на които се гради неговото учение.
към текста >>
90.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе
 
- Георги Христов
Той включва осем точки и е придружен с доста обширни допълнителни обяснения, с цел да се регламентира най-подробно и точно цялата
организация
на стопанската дейност.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство" - Русе На 8 ноември с.г. членовете на русенското комунално сдружение провеждат Общо събрание за да обсъдят и приемат „Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе“ с едногодишен срок на действие.
Той включва осем точки и е придружен с доста обширни допълнителни обяснения, с цел да се регламентира най-подробно и точно цялата
организация
на стопанската дейност.
На първо място в него се посочва, че сдружението има четири категории членове - основатели, действителни, на изпитание и приходящи: • Основатели са учредителите на Обществото; • Действителни са тези, които притежават високи морални качества и за които общото събрание е гласувало единодушно за приемането им; • На изпитателен срок са всички останали, които трябва в продължение на две години с послушание и трудолюбие да докажат привързаността си към идеите на „Бялото Братство“, за да бъдат приети като действителни. • Приходящи са временно пребиваващите братя в стопанството от други селища на страната. Управителното тяло според правилника се избира само измежду основателите и, впоследствие, от новоприетите действителни членове, т.е. това са хората със статут на „старши братя“ в Обществото. Обсъждането на всички важни въпроси става само от основателите и редовните /действителните/ членове.
към текста >>
Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра
организационна
“ основа „комуната“ в Русе.
Оттук до края на 1925 г. следва близо двугодишно прекъсване на протоколирането на дейността на русенската Братска задруга. Това може да се дължи преди всичко на вътрешни неуредици в управлението на стопанството. Известно е, че в стопанството на русенското Общество през лятото на 1923 г. пристигат младежи от София и други Братства в страната.
Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра
организационна
“ основа „комуната“ в Русе.
С писмо от 8 май 1924 г. Учителя му отговаря от столицата като го успокоява, че „всичко постепенно ще се изправи“. Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна“. Поради усложнената вътрешнополитическа обстановка през лятото на 1923 г.
към текста >>
Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към
организационните
начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби.
Известно е, че в стопанството на русенското Общество през лятото на 1923 г. пристигат младежи от София и други Братства в страната. Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра организационна“ основа „комуната“ в Русе. С писмо от 8 май 1924 г. Учителя му отговаря от столицата като го успокоява, че „всичко постепенно ще се изправи“.
Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към
организационните
начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби.
Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна“. Поради усложнената вътрешнополитическа обстановка през лятото на 1923 г. и 1924 г. общи събори на „Бялото Братство“ не се провеждат. Местните вестникари обаче не пропускат случая да се изявят на публицистичното поле с атрактивни коментари по тази проблематика.
към текста >>
не се знаело „каква
организация
са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав“.
се появява редакционна статия под заглавие „Сезонът на Дъновистите. Столицата на белите братя“, в която се посочва, че последователите на Учителя по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат „пространно имение с разкошна вила“, ежегодни събори. Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според вестника той вероятно щял да приеме. В един от следващите броеве на вестника се уточнява, че въпреки започналите приготовления за събора от последователите, той е забранен от правителството. Към тази мярка властите прибягнали, защото те не били законово легитимирани, т.е.
не се знаело „каква
организация
са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав“.
В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на „Бялото Братство“ на 23 август 1925 г. След приключването на събора, преди заминаването си на 29 август, Учителя е арестуван заедно с Никола Ватев и Ковачев, но са освободени след броени часове. Есента на с.г. е обискирана вилата, където се провеждат търновските събори, и се конфискуват някои окултни предмети на Учителя. В заседанието на Управителния съвет от 16 януари 1951 г., когато председател е вече не Никола Ватев, а Георги Димитров, се обявява открито публичната тайна, че софийското Братство през 1924 г.
към текста >>
91.
Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство
 
- Георги Христов
Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протакане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни
органи
.
Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията, получена от председателя Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото. Съветът счита, че най-добре с покупката на такива имоти, като представител на Общество „Бяло Братство“ - Русе, може да се справи Петко Епитропов от Пловдив, който във връзка със служебните си ангажименти пътува често в различни градове. Решава се на Епитропов да се изпрати надлежно пълномощно за тази цел. Пристигналите членове на Обществото от другите градове на страната на Извънредното общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г. в Русе изказват похвала на русенци за добре устроеното от тях земеделско стопанство в „Свирчовица“.
Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протакане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни
органи
.
Новоизбраният УС включва вече пет члена: Петко Епитропов, Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Минчо Сотиров от Бургас. За членове на Контролния съвет доверие е гласувано на: Тодор Стоименов от София, Емануил Иванов от Варна и Енчо Димитров /заклет експерт- счетоводител/ от Русе.
към текста >>
92.
Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София
 
- Георги Христов
В Шуменска област, един от околийските центрове на която по това време е и Русе, се води доста активна кампания за
организирането
на такива задруги по места.
След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление. Комисията трябва да оформи проучванията си в тази насока в доклад до управата в столицата и да се съобщят с циркулярно писмо решенията, които ще се вземат по него до всички членове на Обществото. Някак на заден план и не- доизказани остават призивите за необходимостта от духовен подем в Братството като цяло, включени във втора точка - „разни“. На какво точно се дължи тази инициатива на УС в столицата, не може да се отговори еднозначно. Възможно е известно влияние да е оказала Наредбата-закон за създаването на земеделско-стопанските задруги в България от 1935 г.
В Шуменска област, един от околийските центрове на която по това време е и Русе, се води доста активна кампания за
организирането
на такива задруги по места.
На 1 януари 1936 г. се създава първата задруга в с. Писарево, Горнооряховско с 23 учредители. До края на 1936 г. в страната възникват 2687 селски и градски задруги.
към текста >>
Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските
органи
на Обществото, т.е.
в Русе, когато седалището на Обществото се премества в София. От това следва, че едва ли не цели четиринадесет години русенци нищо позитивно не са могли да направят и, че фактически с преместването на управата в столицата започва същинската дейност на сдружението. Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период. За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София.
Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските
органи
на Обществото, т.е.
в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство. На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове, благодарение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори.
към текста >>
93.
Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г.
 
- Георги Христов
Допълнително военновременната конюнктура затруднява
организационния
живот и финансовата му отчетност.
В десетгодишния период от 5 юли 1935 до 11 август 1945 г. всъщност Общество „Бяло Братство“ - Русе не функционира според основните цели, заложени в устава му. Регламентираното колективистично начало в сдружението е напълно игнорирано. Ръководи се по подобие на акционерно дружество. Това се дължи не само на слабата заинтересованост от страна на софийската управа, но и на взаимната неотстъпчивост и неразбирателство между русенските му членове.
Допълнително военновременната конюнктура затруднява
организационния
живот и финансовата му отчетност.
И все пак, от този десетгодишен период се извлича от братята в Русе и в столицата изстрадан може би, но в известен смисъл и полезен опит. Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел не може да се управлява добре от няколко стотин километра. В началото на 1949 г. броят на членовете на Обществото е само 9. Изтъква се, че се прави всичко възможно, за да бъдат добре стопанисвани братските имоти.
към текста >>
94.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот
 
- Георги Христов
Трудностите, съпътстващи комунарския живот През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др., бе
организирана
една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др., бе
организирана
една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина.
Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие. А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден.
към текста >>
А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри
организатори
, нито на добри ръководители.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот През лятото на 1924 година събор не се състоя и по инициатива на братята от Габрово - Георги Николов и др., бе организирана една голяма екскурзия за десет дни из Стара планина. Като се завърнахме в Арбанаси намерихме, че работата не беше придвижена напред. Братята (Христо Христов - офицер, Руси Събев - недъгав, Димитър Александров, който не беше сериозен комунар) нямат даже елементарни познания от физически труд - специално от земеделие.
А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри
организатори
, нито на добри ръководители.
Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица.
към текста >>
95.
Приемната на Учителя
 
- Георги Христов
Тя бе направена по идея на Петко Епитропов, който тогава
организираше
съборите, продоволствието, уредбата.
На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора. Но с какъв ентусиазъм, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново! Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка на Изгрева. Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея хляба и продуктите, докато трае събора.
Тя бе направена по идея на Петко Епитропов, който тогава
организираше
съборите, продоволствието, уредбата.
На този събор присъстваха около 1000 човека. Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова хора няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам.
към текста >>
96.
Общата кухня на Изгрева
 
- Георги Христов
Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да
организира
общата кухня.
На следващата година, когато се построи салона - 1927 г., Учителя нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуреха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец.
Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да
организира
общата кухня.
Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г.
към текста >>
Тогава се
организираха
общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха.
На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителя нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства.
Тогава се
организираха
общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха.
Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа дори и след това.
към текста >>
97.
Братските празници на Изгрева
 
- Георги Христов
Онези, които
организираха
художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази.
След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря. Онези, които бяха ангажирани през деня, винаги идваха за общата братска вечеря. Салонът се изпълваше.
Онези, които
организираха
художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази.
Обикновено на тези вечери Учителя присъстваше и вниманието на всички беше насочено към него. Петровден е именният ден на Учителя. Той се честваше тържествено с голямото участие на всички. Всеки бързаше да поднесе почитанието и вниманието си към Учителя. Поляната се изпълваше от народ.
към текста >>
98.
Общежитието на Изгрева
 
- Георги Христов
Думата имаха възрастните братя, които движеха и
организираха
живота на Братството, макар Учителя да ръководеше всичко.
А Учителя имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата, как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там. Този план Учителя в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на го послуша. В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата.
Думата имаха възрастните братя, които движеха и
организираха
живота на Братството, макар Учителя да ръководеше всичко.
Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Учителя беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти.
към текста >>
99.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е
организирана
Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни?
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век Опит за съвременен прочит и представяне на нови идеи Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества. Ако древните гърци са ни завещали крилатата фраза: Познай себе си, то Парсифал е втъкал в нашите души въпроса: Каква е тайната на Граала. Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука.
В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е
организирана
Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни?
Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество. Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен организъм*, който намира своя организиращ център в Аз-а на Космоса3. Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа.
към текста >>
Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен
организъм
*, който намира своя
организиращ
център в Аз-а на Космоса3.
Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука. В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни? Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект. Христос Исус и Неговата жертвена дейно от са самата същно от на Макрокосмичната азовост2, която по степенно и все повече става азовост на цялото човечество.
Както човешкото същество има свой Аз, така и самото човечество оформя един цялостен
организъм
*, който намира своя
организиращ
център в Аз-а на Космоса3.
Познаем ли структурата на човешкия Аз, ще придобием представа за същността и дейността на Бялата ложа. И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична.
към текста >>
Има ли подобна
организация
Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос?
От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична. Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия. Центърът на човешкия Аз е самата искра Божия, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7. Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз.
Има ли подобна
организация
Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос?
Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10.
към текста >>
Този единен духовен
организъм
е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19.
Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда. Вече се каза, че в момента над човечеството работи Бодхисатвата, който пое мисията да бъде пратеник на Светия Дух на Земята след Гаутама. Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената. В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката душа чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство.
Този единен духовен
организъм
е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19.
Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество.
към текста >>
Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен
организъм
в Бялата ложа.
Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса.
Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен
организъм
в Бялата ложа.
Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам. Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими. Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството.
към текста >>
Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската
организация
„Универсално Бяло Братство".
Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг? Определено не можем, защото неговото творчество е в много по-тесни граници, а методологично работата му се концентрира върху католико-йезуитското учение и медитации относно картите таро. И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност. И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век.
Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската
организация
„Универсално Бяло Братство".
Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55. Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество. За да разискваме по тази линия, трябва да отговорим на въпроса кой е Омраам Микаел Айванхов? Михаил Иванов е буден българин, роден през 1900 г. в днешна Македония, който има ранно изразени духовни интереси, включително и към антропософията.
към текста >>
Глава на този жив
организъм
от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г.
Участва в духовния живот на езотерико-християнската Школа, създадена от Учителя Петър Дънов през 1922 г., която има двадесет и три годишни цикъла и два езотерични класа. През 1937 г. под прякото напътствие на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство.
Глава на този жив
организъм
от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г.
Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията.
към текста >>
в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на
организацията
Share International.
Например създателят на модерната нова религия Сциентология - Рон Хъбард (1911-1986) (L. Ron Hubbard) недвусмислено обявява в периода 1955-56 г. чрез поемата, наречена „Химн на Азия", че в негово лице се изпълва пророчеството за Бодхисатва Майтрея.60 Друг подобен пример е дейността на създателя на нова религия, но този път в Китай. Лу Жонг Уй (1849-1925) (Lu Zhong Yi), 17-ят патриарх на духовното течение Ай-Куан Tao (I-Kuan Тао), прокламира себе си като инкарнация на Бодхисатва Майтрея. Друга, малко по-сложна, ситуация е дейността на родения през 1922 г.
в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на
организацията
Share International.
Видял, че езотеричните изследвания по темата за Бодхисатва Майтрея са в своеобразна криза, Бенджамин Креме не се съобразява с описаната от Рудолф Щайнер ритмичност на изявата на Великия Учител61. Той започва да говори от 1975 г. за това, че чаканият от мнозина Майтрея е на Земята и се проявява на редица места по планетата. Дори Бенджамин Креме демонстрира снимка на Майтрея, направена при т.нар. случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди човека в Африка, е заснет в момент на своята изява.
към текста >>
Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен
орган
на цялото човечество.
Поне ще си спомняме отново и отново как ни учеше." Ние сме длъжни да попитаме: ако се допуска, че тъмните сили са били толкова силни, че да спрат мисията на един Бодхисатва, защо не се допуска също, че сияещата виделина на Светия Дух, която е аура и вътрешна същност на Посланика на Ложата на Великите Учители на Мъдростта, е многократно по-силна от всичките машинации, взети заедно, на медиумичните посредници на псевдомахатмите? Всеки езотерик знае, че злото има сила в количеството, а Доброто - в качеството, т.е. на многото тъмни дела на адептите на злото Учителите на Христовата виделина могат да противопоставят един или два импулса и това е достатъчно за адекватното балансиране спрямо силите на тъмнината или дори за тяхното пълно ликвидиране. Непременно трябва да се изтъкне и фактът, че визираната позиция на някои сериозни антропософски изследователи крие в себе си и друга съществена слабост. Всеки сто години Бодхисатвата, който един ден ще стане Буда Майтрея, се проявява отново и отново, но ако предсказаното конкретно историческо проявление в XX век умишлено или неумишлено се обяви за неслучило се (при условие, че то все пак се е случило), като всъщност цитираните антропософски изследователи не са разбрали за него, така то може да остане реално непроучено, неразбрано и неприето не само от антропософските среди, но и от цялото човечество по принцип.
Това е така, защото антропософската социална среда е един вид специален духовен
орган
на цялото човечество.
Ако за огромно нещастие това се случи, едва ли следващите проявления на Бодхисатвата в XXI, XXII век и прочее ще бъдат правилно разпознати и възприети от човечеството и едва ли хората ще имат правилната подготовка за кулминацията на неговата мисия след приблизително 3000 години. А самият Рудолф Щайнер изтъква, че жизнено е необходимо след около 3000 години не само да има едно нормално развито и осъзнало Мъдростта на Осемстепенния път човечество, но освен това е необходимо да има и хора, които през вековете правилно са разпознавали и конкретно са реализирали в своя живот повелите на Бодхисатвата и останалите Учители, действащи в Христос. Това ще превърне Осемстепенния път в реално действаща сила на Любовта, бликаща от техните души към целия свят67. Именно от такива узрели в Любовта души ще има нужда Бодхисатвата, който ще стане Буда Майтрея, за да реализира в пълнота своята мисия. Нещо повече - ако ние нямаме истинно и точно разбиране на Бодхисатвата на XX век, ние всъщност няма да имаме правилна подготовка и пълноценно преживяване на най-важното събитие на настоящата Михаелична епоха - Второто етерно пришествие на Христос.
към текста >>
От една страна, многобройните десетилетия търсене и ненамиране на един духовен импулс, който явно е социално различен от антропософията, уморява и довежда до сериозна обновителна криза и липса на консолидация в социалния
организъм
на Антропософското общество.
Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема. Чистосърдечно се надяваме в неговия честен духовно-научен подход и вярваме, че до такава вътрешно противоречива хипотеза сее стигнало поради сериозни и обективни социално-исторически причини.
От една страна, многобройните десетилетия търсене и ненамиране на един духовен импулс, който явно е социално различен от антропософията, уморява и довежда до сериозна обновителна криза и липса на консолидация в социалния
организъм
на Антропософското общество.
Уморяват и изтощават постоянните концептуални битки с фалшиви и деструктивни хипотези. От друга страна, много дълго време територията на Източна Европа е политически и културно откъсната. Има един вид информационна блокада поради идеологическите причини на т.нар. студена война. Това допълнително забавя духовно-научния изследователски процес и усилва кризата.
към текста >>
Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори пътят към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна
организация
.
Има един вид информационна блокада поради идеологическите причини на т.нар. студена война. Това допълнително забавя духовно-научния изследователски процес и усилва кризата. Тази умора и забавяне, тази духовно-научна криза провокира стремеж към централизация с цел защита от деструкгивните влияния. Този импулс крие в себе си обаче и сериозна опасност.
Има реална възможност, заедно с централизацията и отказа от търсенето на другия структурен полюс на съвременното езотерично християнство - творческия импулс на Бодхисатвата в XX век, да се отвори пътят към фундаменталистки уклони в Антропософското общество и постепенно то да загуби думата научен от своя духовно-научен стремеж и така да се превърне в стереотипна религиозна
организация
.
Ето защо обновителният импулс, който антропософията ще придобие, ако се разкрие истината за Бодхисатвата, ако се отвори достъп до неговото Слово, е жизнено необходим за реализацията на Духовната наука в нейния цялостен Михаеличен идеал. Но има ред тъмни сили, които поставят външни и вътрешни препятствия пред всеки, дръзнал да направи връзка между двата клона на съвременното езотерично християнство. Духовно-историческата необходимост, т.е. волята на Космичния Христос, волята на всички Христови йерархии и волята на Великите Учители на човечеството, събрали се през IV в. сл. Хр.
към текста >>
То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен
организъм
от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими.
Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан. Учението за Милостта Божия се разгръща мощно в цяла България. Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов.
То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен
организъм
от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими.
Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава. Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство. В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща свещеното име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи. От 1914 г. в гр.
към текста >>
Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-
организаторска
дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс.
Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му.
Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-
организаторска
дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс.
Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето. Тогава ми казаха, че съм Учител за цялото човечество. Възложената мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Трябва да се спомене, че вселяването на Учителя е станало на няколко етапа. Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с.
към текста >>
Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на
организираното
обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо.
Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие. Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос. Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти.
Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на
организираното
обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо.
Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София. На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество. В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член. Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят.
към текста >>
Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в
организационния
съвет на Общество Бяло Братство.
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно.
Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в
организационния
съвет на Общество Бяло Братство.
Боян Боев бил студент по естествени науки в Мюнхен и веднъж посетил лекционен цикъл на Рудолф Щайнер. При един личен разговор, от който са запазени спомени и стенографски бележки, Щайнер запитал Боев откъде идва. На отговорът му, че е българин, създателят на антропософията му казал, че България е много важна страна и го упътил да се върне и да намери Петър Дънов. След този съдбоносен разговор Боев изпълнил съвета и по-късно станал един от най-ревностните последователи на Учителя Беинса Дуно. Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?
към текста >>
Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е
организиран
в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време.
Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно. Известно е, че Иешуа бен Пандира работи в периода II-I в. пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи - Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души94. Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус.
Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е
организиран
в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време.
Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал.
към текста >>
Те, от своя страна, развиват необходимите духовни
органи
и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни.
Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел.
Те, от своя страна, развиват необходимите духовни
органи
и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни.
Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива. Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина. По този начин духовно-тьрсещият, изучаващ антропософия, напълно естествено разгръща своите вътрешни способности, разбира се, ако има смелостта да задава Парсифалови въпроси в контекста на истинното розенкройцерство на XX век - антропософията. От своя страна, всеки непредубеден и сериозен изследовател на Словото на Учителя Петър Дънов забелязва вътрешен, иманентен код в неговата структура и същина.
към текста >>
Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни
органи
и сетива.
Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни.
Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни
органи
и сетива.
Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина. По този начин духовно-тьрсещият, изучаващ антропософия, напълно естествено разгръща своите вътрешни способности, разбира се, ако има смелостта да задава Парсифалови въпроси в контекста на истинното розенкройцерство на XX век - антропософията. От своя страна, всеки непредубеден и сериозен изследовател на Словото на Учителя Петър Дънов забелязва вътрешен, иманентен код в неговата структура и същина. Например в Школата на езотеричното християнство, работила сред българския народ, има типичните за окултните школи три нива, оформени структурно от три вида хора.
към текста >>
Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята
органи
на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека.
Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа.
Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята
органи
на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека.
Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа.
към текста >>
Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския
организъм
на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос.
От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата.
Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския
организъм
на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос.
Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека.
към текста >>
Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния
организъм
на Етерния Христос. 7.7.
Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот.
Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния
организъм
на Етерния Христос. 7.7.
Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта.
към текста >>
Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия
организъм106
на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими.
Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия
организъм106
на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека.
към текста >>
Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които
организират
социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които
организират
социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество.
И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е.
към текста >>
Този храм е всъщност един цялостен
организъм
със строго определена, стабилна във времето структура, и с физиология, оформена от движения, проникнати от евритмичния принцип.
От друга страна, Учителя Петър Дънов, давайки на човечеството Паневритмията, съчетава точно определени движения, които имат строга последователност, музикален фон и поетичен контекст. Тази тоталност от музика, песен, поезия, движения и молитва винаги се изпълнява по един и същ начин не защото е едно ограничено явление, а защото представлява цялостен езотеричен текст, цялостна етерна архитектура, която има точна определена геометрия, структура и смисъл. Какво би станало, ако се разменят някои от колоните на катедралата в Шартър или пък се направят от друг по-слаб и неустойчив материал? От построяването на този храм са изминали векове, но той винаги е един и същ за десетки поколения хора, които са го виждали и влизали в него. По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора.
Този храм е всъщност един цялостен
организъм
със строго определена, стабилна във времето структура, и с физиология, оформена от движения, проникнати от евритмичния принцип.
Паневритмията буквално е езотерична книга, дадена от Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век. Написана е не на хартия и с мастило, а постоянно се изписва в организма на Планетата чрез етерните потоци на колективния братски живот в Христа. Само за няколко десетилетия този жив храм, тази жива книга се разпространи в много страни по света и се изпълнява от хиляди хора, но тепърва днес започва духовно-научно да се изследва по смисъл, съдържание и форма. Необикновен и едновременно с това Михаелично грандиозен е фактът, че именно Рудолф Щайнер дава ключовете, които, ако се приложат съзнателно от духовно-научния изследовател, може да се прочете тази свещена книга, наречена Паневритмия. Тук само бегло ще споменем някои резултати от този прочит.
към текста >>
Написана е не на хартия и с мастило, а постоянно се изписва в
организма
на Планетата чрез етерните потоци на колективния братски живот в Христа.
Какво би станало, ако се разменят някои от колоните на катедралата в Шартър или пък се направят от друг по-слаб и неустойчив материал? От построяването на този храм са изминали векове, но той винаги е един и същ за десетки поколения хора, които са го виждали и влизали в него. По аналогия може да се каже, че Паневритмията е един етерен храм, построен от живи, колективно-съзнателни хора. Този храм е всъщност един цялостен организъм със строго определена, стабилна във времето структура, и с физиология, оформена от движения, проникнати от евритмичния принцип. Паневритмията буквално е езотерична книга, дадена от Бодхисатва Майтрея, проявил се в XX век.
Написана е не на хартия и с мастило, а постоянно се изписва в
организма
на Планетата чрез етерните потоци на колективния братски живот в Христа.
Само за няколко десетилетия този жив храм, тази жива книга се разпространи в много страни по света и се изпълнява от хиляди хора, но тепърва днес започва духовно-научно да се изследва по смисъл, съдържание и форма. Необикновен и едновременно с това Михаелично грандиозен е фактът, че именно Рудолф Щайнер дава ключовете, които, ако се приложат съзнателно от духовно-научния изследовател, може да се прочете тази свещена книга, наречена Паневритмия. Тук само бегло ще споменем някои резултати от този прочит. (i) В първата част на Паневритмията, в т.нар. двадесет и осем упражнения, е буквално изписана чрез красиви хармонични движения окултната история на нашата планета - от Първия подпериод на Полярната епоха до последния етап на Атлантската епоха.
към текста >>
И както цялостният
организъм
на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система.
И както цялостният
организъм
на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер).
към текста >>
Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-
организаторски
) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар.
84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 56. Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят.
Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-
организаторски
) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар.
Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък.
към текста >>
Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки
организации
, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски
организации
и секти.
Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар.
Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки
организации
, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски
организации
и секти.
Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57.
към текста >>
Подобни
организации
, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка
организация
, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/.
Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти.
Подобни
организации
, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка
организация
, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/.
Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org.
към текста >>
Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни
организации
или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух.
Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос.
Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни
организации
или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух.
С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org. в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58. BidkG4 130,17.09.1911. 59.
към текста >>
100.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
Като висш групов Аз на цялото човечество Христос трябва да си изработи, освен физическа, две други нови обвивки - етерна и астрална, за да може да прониже човечеството като единен
организъм
и да го подготви за прехода му от Земното към следващото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. 3.
Централен проблем на изложените дотук единадесет тези безспорно е формулирането на историческата и духовна мисия на Бодхисатвата, въплътил се през XX век. Според повечето изследователи на антропософската наука мисията му е негова главна отличителна черта, по която той може да бъде исторически познат и персонално посочен. Рудолф Щайнер многократно дефинира тази мисия като възвестяване на централното духовно събитие на съвремието и на следващите три хилядолетия, наречено Етерно пришествие на Христос в астралния свят. Това централно събитие би могло да се резюмира в следните седем духовно-научни твърдения: 1. Физическото откровение на Христос е мистерията на Голгота и кръвта на Спасителя, пролята в Земята. 2.
Като висш групов Аз на цялото човечество Христос трябва да си изработи, освен физическа, две други нови обвивки - етерна и астрална, за да може да прониже човечеството като единен
организъм
и да го подготви за прехода му от Земното към следващото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. 3.
Царството на Етерния Христос се представя като всеобемаща етерна сфера, наричана Шамбала (розовото сияние над източния хоризонт преди изгрев), а новото Етерно откровение на Христос, като владетел на Шамбала, е изпълнение на думите Му: „Моето царство не е от този свят" (Лука 18: 36); 4. В микро- и макрокосмоса непрестанно протичат аналогични процеси: от сърцето към мозъка струи поток от светлинни лъчи, които обтичат епифизата (пинеалната жлеза), а от друга страна, етерната сфера на Земята, съдържаща етеризираната кръв на Христос, пролята на Голгота, също поражда в хората потоци, струящи отдолу нагоре. 5. Обединяването на двата етерни потока води до способност за възприемане на Етерното откровение на Христос в астралния план, т.е. човешкият кръвоток се среща с кръвотока на Христос. 6. Обединяването на двата етерни потока се осъществява само ако човек практикува правилно разбиране и отношение към Христовия импулс, т.е.
към текста >>
Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес
организира
в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1.
Образно казано, именно на този етап боговете изискат от човека предимно емоционална отдадено ст, т.е. не искат нито мислите ни, нито волята ни, а единствено сърцето ни. Изложеният методологичен подход изисква строго дефиниране на анатомичната и психологична среда, в която той работи, т.е. изисква знания за неговия психофизиологичен субстрат. Терминът психофизиологичен субстрат е заимстван от съвременната биологична наука, но в случая се употребява за означаване на структури от свръхсетивните тела на човека.
Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес
организира
в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1.
Костният скелет на видимото физическо тяло се обхваща от Аз-а отвън. 2. Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е. през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата организация на тялото ни.
към текста >>
през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата
организация
на тялото ни.
Според изследванията на антро-пософската наука Аз-ът в течение на целия еволюционен процес организира в различните наши тела структури, аналогични на анатомичния скелет: 1. Костният скелет на видимото физическо тяло се обхваща от Аз-а отвън. 2. Свръхсешвният скелет на Етерното тяло има форма на пентаграм, състои се от пет етерни потока, циркулиращи между тавата и крайниците, а точка на неговото приложение е главният мозък. 3. Свръхсетивният скелет на астралното тяло има форма на хексаграм (Соломонов знак), състои се от астрални потоци, циркулиращи между ушите, раменете, сърцето и главния мозък, а точка на неговото приложение е гръбначният мозък. 4. С амият Аз също има анатомична точка на приложение - ганглиите от симпатиковия дял на вегетативната нервна система и специално (голямото чревно сплетение, plexus solans, наричано слънчев възел), т.е.
през слънчевия възел Аз-ът нахлува във физическата
организация
на тялото ни.
В настоящия етап от еволюцията на съзнанието ключова е функцията на Етерното тяло като свръхсетивна анатомична структура, в която и чрез която съзнателно работи езотеричният ученик. Етерното тяло се явява и съвременното поле на проява на Христовото същество във всяко индивидуално съзнание. Християнката традиция го нарича Дърво на Живота и го идентифицира със самия Христос. По данни на езотеричната наука в Етерното тяло има четири нива: (i) топлинен етер, в който функционира волята и обмяната на веществата; (ii) светлинен етер, в който функционират петте човешки сетива и биологичната репродукция; (iii) звуков или химически етер, в който буквално се тъкат нашите мисли, и (iv) жизнен етер, в който функционира паметта и онова, което се нарича Живот. Историческо разгръщане на нашата теза След формулиране на тезата и на методологичния подход към нея ние неизбежно навлизаме в една историчност.
към текста >>
Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно
организиране
на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича Манас шшДух-Себе.
Безспорна кулминация на този период е 1922 г. Учителя Беинса Дуно открива в София Школа на езотеричното християнство с два класа, пред които изнася лекционни цикли в продължение на двадесет и две години. Така всички методи, свързани с мистерията на Етерния Христос, придобиват строго научен вид и школска завършеност. През лятото на същата година на събора в Търново Учителя Беинса Дуно изнася ключовата беседа Да слезе Христос да ви обясни: „За мен най-щастливият ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание... Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов... Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира новия Живот в нови форми" (2 юни).19 Няколко дена по-късно Учителя Беинса Дуно дава на учениците си първото школско музикално упражнение, озаглавено Фир-фюр-фен -Благославяй. Композирано е в три, звучащи като мантри, звукови съчетания: Фир-фюр-фен, Тао Би и Аумен.
Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно
организиране
на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича Манас шшДух-Себе.
На 29 октомври същата година пред Общия окултен клас се дава музикалното упражнение Сладко, медено. В текста му има привидна наивност, присъща на детските песнички: Сладко, медено, сладко, медено (2), от Слънцето изпратено, от пчелите донесено. (2) При проникновеното ii изпълнение обаче съзнанието бива завладяно от могъщата образност на внушенията: пеещият непосредствено преживява етерния вкус на меда - окултна храна, която довежда Аз-овата организация в такова състояние, при което може да проявява нужната власт над Астралното тяло. Същевременно сепреживяваиобразанапчелатаитоплинатанакошера, която е близка до тази на човешката кръв - окултен символ на топлината, придобита на Древния Сатурн. Накрая съзнанието на езотеричния ученик се пронизва от зародиша на бъдещото инспиративно съзнание, защото духът на пчелния кошер днес притежава съзнанието на Бъдещата Венера.
към текста >>
(2) При проникновеното ii изпълнение обаче съзнанието бива завладяно от могъщата образност на внушенията: пеещият непосредствено преживява етерния вкус на меда - окултна храна, която довежда Аз-овата
организация
в такова състояние, при което може да проявява нужната власт над Астралното тяло.
През лятото на същата година на събора в Търново Учителя Беинса Дуно изнася ключовата беседа Да слезе Христос да ви обясни: „За мен най-щастливият ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание... Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов... Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира новия Живот в нови форми" (2 юни).19 Няколко дена по-късно Учителя Беинса Дуно дава на учениците си първото школско музикално упражнение, озаглавено Фир-фюр-фен -Благославяй. Композирано е в три, звучащи като мантри, звукови съчетания: Фир-фюр-фен, Тао Би и Аумен. Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно организиране на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича Манас шшДух-Себе. На 29 октомври същата година пред Общия окултен клас се дава музикалното упражнение Сладко, медено. В текста му има привидна наивност, присъща на детските песнички: Сладко, медено, сладко, медено (2), от Слънцето изпратено, от пчелите донесено.
(2) При проникновеното ii изпълнение обаче съзнанието бива завладяно от могъщата образност на внушенията: пеещият непосредствено преживява етерния вкус на меда - окултна храна, която довежда Аз-овата
организация
в такова състояние, при което може да проявява нужната власт над Астралното тяло.
Същевременно сепреживяваиобразанапчелатаитоплинатанакошера, която е близка до тази на човешката кръв - окултен символ на топлината, придобита на Древния Сатурн. Накрая съзнанието на езотеричния ученик се пронизва от зародиша на бъдещото инспиративно съзнание, защото духът на пчелния кошер днес притежава съзнанието на Бъдещата Венера. Период 1924-1930. Петият подпериод може условно да бъде наречен период на Духа-Себе или Тялото на Любовта. На 2 април 1924 г.
към текста >>
Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка..." (19 август).21 В четирите категории хора лесно могат да бъдат открити аналогии с основни термини от антропософската наука: на старозаветните хора, в които функционира принципът на Любовта, явно съответства онази
организация
, която Р.
През 1926 г. се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа. На следващата, 1927 г., там прозвучава знаменитият цикъл от съборни беседи, озаглавени Пътят на Ученика. В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната душа към Духа-Себе, т.е. към Тялото на Любовта: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици... Старозаветният живот тече във вашите вени и в дебелото черво... Новозаветният живот тече във вашите бели дробове, простира се и във вашата симпатикова нервна система, в слънчевия възел.
Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка..." (19 август).21 В четирите категории хора лесно могат да бъдат открити аналогии с основни термини от антропософската наука: на старозаветните хора, в които функционира принципът на Любовта, явно съответства онази
организация
, която Р.
ГЦайнер нарича Сетивна душа; на новозаветните хора, в които функционира принципът на Светлината, съответства Разсъдъчната душа; на праведните, в които функционира принципът на Мира, съответства Съзнаващата душа, в чиято епоха самите ние днес живеем; на учениците, в които функционира принципът на Радостта, съответства Духът-Себе или т.нар. Тяло на Любовта. На 23 октомври 1929 г. Учителя Беинса Дуно изнася пред Общия окултен клас лекцията Център на Живота: ,Довек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в благородно желание или едно свое желание - в светла мисъл, ако няма един център или една свещена идея, към които да се стреми... Кой може да бъде център на човешките мисли и желания?
към текста >>
Антропософската наука дефинира съвсем точно езотеричния термин евритмизиране: съзнателно отвеждане във физическото тяло на импулсите на съгласните и гласните звукове, които функционират в Етерното тяло и се концентрират във физическото чрез ларинкса и съседните му
органи
(бял дроб, ръце).
от Е. Рьорих (1879-1955), продължава окултната фалшификация на Етерното откровение на Христос и на Бодхисатвата на XX век; в него се твърди, че земната Шамбала е на планината Хималаи и се оглавява от Бодхисатва Майтрея, достигнал вече до степен Буда. През разглеждания от нас период Учителя Беинса Дуно започва и до 1942 г. напълно завършва Паневритмията23. Буквалното значение на думата паневритмия евсеблагригьм.
Антропософската наука дефинира съвсем точно езотеричния термин евритмизиране: съзнателно отвеждане във физическото тяло на импулсите на съгласните и гласните звукове, които функционират в Етерното тяло и се концентрират във физическото чрез ларинкса и съседните му
органи
(бял дроб, ръце).
В Паневритмията на Учителя Беинса Дуно принципите на тази дефиниция са разгърнати в мащабно произведение, в което са съчетани мелодия, текст и пластични движения, изпълнявани групово в кръг. Състои се от три части: Паневритмия, Слънчеви лъчи и Пентаграм. Всяка от тях може да бъде преживяна като специфичен метод за съзнателна работа на Аз-а върху собственото му Етерно и Астрално тяло. При изпълнение на паневритмичните упражнения мелодията зазвучава в ларинкса, поетичните образи на текста се преживяват в тъканта на мисленето и съзнателно пронизват движенията на крайниците. Така се възпламеняват всички етерни потоци, а благоговейното настроение към партньорите и към свръхсетивния център на кръга явно привежда в активност и описания от нас метод Сине мой, дай ми сърцето си.
към текста >>
НАГОРЕ