НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
97
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
АПОЛОН ТИАНСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Имаше по онова време в Коринт един философ, на име Деметрий, човек проникнат силно от учението на циниците и за когото Фаворин
често
говореше с много похвали в своите речи.
Те силно желаеха да е казал той самата Истина, но те се бояха да ги не сполети някоя опасност от тази реч. Наскоро обаче дошли пратеници от Рим да им съобщят добрата новина и да потвърдят науката на Аполоний. Защото убийството на тираните, денят в който то беше извършено, самият час на убийството, авторът на това убийство, когото бе насърчил Аполоний, всички тези подробности бяха напълно еднакви с онези, които Аполоний посочи в деня на речта си пред ефесяните." Аполоний извършил много чудеса, но ще приведа само едно за пример, което е озаглавено Коринтският призрак. Ще предам случката, както я описва биографът на Аполоний Филострат - Животът на Аполоний, книга 4, параграф 25.
Имаше по онова време в Коринт един философ, на име Деметрий, човек проникнат силно от учението на циниците и за когото Фаворин
често
говореше с много похвали в своите речи.
Деметрий хранеше към Аполоний същите чувства, каквито както твърдят, Антиктен хранел към Мъдростта на Сократ. Той го последвал жаден за наука и заведе при Аполоний най-отличните си собствени ученици, за да слушат наставленията. Между последните се намираше и Менип от Ликия, 25-годишен, с отличен ум и с твърде хубаво тяло, защото по хубостта си и по сложението на тялото си приличаше на същински атлет. Мнозина вярваха, че Менип го люби чужденка, проста жена, която била хубава, приятна и богата. Но нищо от това не беше вярно, то беше привидно така.
към текста >>
Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше
честта
да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други.
Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата. Но при заплашването на последния, най-сетне тя призна, че е вампир и е искала да пресити Менип с удоволствия, за да се храни след това с неговото тяло. Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната
Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше
честта
да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други.
През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му.
към текста >>
2.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Честта
той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К.
1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност.
Честта
той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К.
Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ. (Превод според в.
към текста >>
Здравейте, Ваше
Величество
!
Ето съдържанието на този исторически документ. (Превод според в. "Будапести хивлар", бр. 96, 1899г. ) До Императора Тиберий,
Здравейте, Ваше
Величество
!
През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор.
към текста >>
През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше
Величество
.
(Превод според в. "Будапести хивлар", бр. 96, 1899г. ) До Императора Тиберий, Здравейте, Ваше Величество!
През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше
Величество
.
Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник.
към текста >>
На Ваше
Величество
е известно, че в моите жили тече галска и испанска кръв, която не познава що е страх и трепет.
На бедните и вдовиците всячески помагал и много болни изцерявал. По едно време ми се съобщи, че живота на Исус е в опасност. Не за пръв път в Ерусалим се случваше да убият човека с камъни, особено ако той се обявяваше за пророк. Отношението ми към този въпрос римският сенат е одобрил и дори ми обеща, че като се свърши вътрешната междуособица, ще ми увеличи въоръжената сила. И така, като не разполагах с достатъчно средства да умиря едно неминуемо бунтовно въстание на евреите, постъпих по следния начин: съобщих с писмо на Исус, че искам да Го видя в преторията и Той се яви.
На Ваше
Величество
е известно, че в моите жили тече галска и испанска кръв, която не познава що е страх и трепет.
Но когато в кабинета ми влезе Исус, аз почувствах, че краката ми сякаш се подгънаха и съм като попарен. С една небесна кротост Исус даде знак, с което искаше да каже: "Ето Ме". Един момент аз останах в захлас да го гледам. Повярвайте, Велики Цезарю, че нашите прочути художници, които рисуват боговете и храбри герои, нямат съвършено никакво понятие от прекрасните черти на лицето на Исус. - Исусе - казах му с един вълнуващ глас - аз Ти дадох пълна свобода да поучаваш в течение на три години, за което никак не съжалявам.
към текста >>
Императорът знае за Тебе и е известен за всичко, и ми е драго като негов покорен заместник, че ми се пада
честта
да Ти обадя това.
Един момент аз останах в захлас да го гледам. Повярвайте, Велики Цезарю, че нашите прочути художници, които рисуват боговете и храбри герои, нямат съвършено никакво понятие от прекрасните черти на лицето на Исус. - Исусе - казах му с един вълнуващ глас - аз Ти дадох пълна свобода да поучаваш в течение на три години, за което никак не съжалявам. Твоите поуки не са нищо друго, освен едни мъдри изречения. Не зная дали си чел Сократ или Платон, но зная, че Твоите думи стоят много по-високо от техните, прочувствени са и те, вълнуват до най-високо стъпало.
Императорът знае за Тебе и е известен за всичко, и ми е драго като негов покорен заместник, че ми се пада
честта
да Ти обадя това.
Обаче, не бих искал да скрия от Тебе, че с твоите справедливи и поучителни слова Ти си спечели доста силни врагове. Пък за мене казват, че съм имал с тебе споразумение да действуваме заедно, за да се отнемат от евреите и онези права, на които те още се радват. Затова не искам да Ти заповядвам, а да Те помоля да бъдеш по-предпазлив в поученията си, за да не се дава повод за възмущения на народните маси, защото и без това еврейските водачи ги настройват зле срещу Тебе, като принуждават и мене да постъпя спрямо Теб съгласно закона. Тихо и спокойно ми отговори Исус: - Господарю, в твоите думи няма резон.
към текста >>
По-нататък държа да съобщя на Ваше
величество
, че евреите в лицето на Ирод си намерили защитник.
- Господарю - отговори Исус - Аз не съм дошъл на земята да донеса меч, да размирявам хората, но да сея мир, милост и Любов. Аз се родих в онзи ден, когато римският император Август е прогласил мир на света. Аз не съм причинител на гоненията: наопаки, това ще го правят други, но на Волята на Отца Си Аз се покорявам с послушание. Затуй бъди мъдър за себе си! Подир тези думи Исус изчезна от погледа ми като дух.
По-нататък държа да съобщя на Ваше
величество
, че евреите в лицето на Ирод си намерили защитник.
Ирод бил готов веднага да убие Исус и ако не го е сторил, то е било, защото се е опасявал да не влезе в конфликт със сената, за което предварително размени схващанията си с мене. В разговорите ни по този повод аз казах на Ирод, че считам Исус за най-великият Мъдрец в света, че в поуките Му не виждам никакво богохулство и че Рим занапред ще Му осигури с готовност свободата на словото. Ирод, като изслуша моето мнение, презрително се изсмя и си отиде. Прочие, Цезарю, у евреите е имало обичай преди пасхалните им празници да проливат кръвта на осъдените. За да погубят Исус, те умишлено подготвяли въстание, за да обвинят Исус, че уж той е главният подстрекател.
към текста >>
Повиках при себе си съпругата си, за която знаете Ваше
Величество
Цезарю, че тя е галилеянка и има дар да предсказва.
Аз отговорих, че Исус е от Галилея и следователно редно е да бъде представен там на Ирод. Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце. Така Го върнаха пак при мене. Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в Ерусалим. Палатът на моето управление беше препълнен с викаща сган, която като бясна тичаше насам-натам.
Повиках при себе си съпругата си, за която знаете Ваше
Величество
Цезарю, че тя е галилеянка и има дар да предсказва.
С плач тя падна в нозете ми и каза: - Мъжо, внимавай, не прави зло на този свят човек. Миналата нощ видях насън: Той ходеше по вода и се издигна във въздуха. Вятърът и вълните Мму се покоряваха. Потокът от Кедронската река течеше кървав.
към текста >>
Ваше
Величество
Цезарю!
Поисках вода, омих ръцете си пред тази сган, като заявих, че считам за невинен този човек и че несправедливо се иска да бъде наказан. Но всичко беше напразно. Побеснялата тълпа непрекъснато ревеше: "Разпни го! Разпни го! "
Ваше
Величество
Цезарю!
Неведнъж съм виждал развълнувана и побесняла тълпа, но като тази - за това никога нямах най- малка представа. Като че ли всичките зли духове от пъкъла се събраха в Ерусалим. Тази тълпа зае едно огромно пространство от височината Сион, чак до двореца ми. Сгъстените маси народ представляваха от само себе си нещо като един почернял масив. И изведнъж се стъмни като през зимна нощ и се почувства същото нещо, като при убиването на Юлий Цезар.
към текста >>
Имам дълг да ви рапортирам, Ваше
Величество
, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо.
- попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал.
Имам дълг да ви рапортирам, Ваше
Величество
, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо.
След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт. С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус". Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства: Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея".
към текста >>
3.
Човек
- Георги Радев (1900–1940)
Едно помнете: първото
качество
на истинския човек е Любовта.
отличава от животните, което го е изправило на два крака, то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
Едно помнете: първото
качество
на истинския човек е Любовта.
Любовта е Божественото в човека. Без Любов човек се превръща в животно. Без Любов, той е изложен само на грехове и престъпления.
към текста >>
Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно
честен
,
Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.
Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно
честен
,
абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява.
към текста >>
абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден.
Честен
,
всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен,
абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден.
Честен
,
благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество,
към текста >>
Истинският човек не се бори отвън да възстанови
честта
си.
По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое.
Истинският човек не се бори отвън да възстанови
честта
си.
Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият. По какво се различава разумният човек?
към текста >>
великия морал в света
честта
отвън не се възстановява.
Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според
великия морал в света
честта
отвън не се възстановява.
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самият. По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето.
към текста >>
никаква религия не са в състояние да възстановят
честта
на човека, освен той самият.
благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество,
никаква религия не са в състояние да възстановят
честта
на човека, освен той самият.
По какво се различава разумният човек? – Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето. Под настояще аз разбирам вечно
към текста >>
Разумността, в дълбок смисъл на думата, е
качество
на светията, на гениалния човек.
Разумният човек винаги се уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от Ангелите в подкрепа на Живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.
Разумността, в дълбок смисъл на думата, е
качество
на светията, на гениалния човек.
И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на Добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То
към текста >>
Според мен, най-великото
качество
, което човек може да притежава, е смирението. То
Разумността, в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на Добродетелта са смирени хора (в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума) и тези хора са най-великите, най-силните.
Според мен, най-великото
качество
, което човек може да притежава, е смирението. То
не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност за смирения човек
към текста >>
величествена
хармония.
Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната
величествена
хармония.
Ти, който се домогваш да станеш Син Божи, постави си като идеал да имаш: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога и едно с Бога!
към текста >>
4.
МИХАИЛ ИВАНОВ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му
творчество
и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов.
Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му
творчество
и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил!
към текста >>
Често
пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път.
В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Често
пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път.
Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва?
към текста >>
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на
честта
на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение.
Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота.
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на
честта
на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение.
Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
към текста >>
Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много
често
и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя.
Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение.
Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много
често
и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя.
Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава.
към текста >>
С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото
творчество
и в България.
Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя.
С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото
творчество
и в България.
Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ. И задачата на българския народ е да приеме това Учение и да го предаде на другите народи. А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за "миров учител на великото всемирно бяло братство", това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България.
към текста >>
Всъщност ние с мъжът ми бяхме много
често
в приемната без да можем да преминем бариерата.
отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има голям, широк двор и паркинг където си оставят колите. А след това има една бариера след приемната, до която бариера никой не може да припари. Трябва да имаш специална карта, специално разрешение, за да можеш да минеш. Картите се плащат. Всеки плаща членски внос.
Всъщност ние с мъжът ми бяхме много
често
в приемната без да можем да преминем бариерата.
Почти всеки ден отивахме и така можахме да се видим с българите. На всичките тези българи аз казвах, че аз нямам нужда да се срещам с хората на Михаил и че всъщност има един единствен Учител, който слезе на тази земя да даде Словото Божие, че това е Великия Дух Беинса Дуно. Двама Учители няма. И всичкото това го казвах на българите. На всички го повтарях.
към текста >>
И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално
творчество
.
Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо.
И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално
творчество
.
Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов". А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия. Нали смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов.
към текста >>
Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето
творчество
, защото си имали издателство.
Всъщност това е може би една от единствените книги където споменава нещо за Учителя Петър Дънов, която в първите години е била издадена от Михаил, като той е казвал, че неговият Учител е в България и е Петър Дънов. Но по-късно той престава дори да Му споменава името и се провъзгласява за миров учител на великото всемирно бяло братство и украсява титлата си с тези велики, големи символи, които бил получил като посвещение в Индия. Всъщност защо бяха раздадени тези книжки на българската група? С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов?
Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето
творчество
, защото си имали издателство.
В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов.
към текста >>
България трябва да извърши с
чест
, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение.
Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача
България трябва да извърши с
чест
, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение.
Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна.
към текста >>
5.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
- Георги Томалевски (1897-1988)
Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата
величествена
вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа.
Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек. Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината.
Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата
величествена
вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа.
Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена.
към текста >>
Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво
честта
, която му е била направена.
Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа. Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере. Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост.
Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво
честта
, която му е била направена.
Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели. В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване.
към текста >>
Често
в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения.
Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване. Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот. С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив.
Често
в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения.
По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово. Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение. Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни към всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина. Такива слушатели бързо, но мълчаливо се уверявали в неговото абсолютно и точно разбиране на цялата езотерическа концепция и неведнъж са изказвали мнение, че той е „готов“ за работник в теософското общество и „ценен сътрудник за разпространяване на теософските идеи“. Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“.
към текста >>
До неговото идване
човечеството
е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на
човечеството
.
В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово. Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога. Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят.
До неговото идване
човечеството
е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на
човечеството
.
Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено. Тези две хиляди години още не са успяли да направят хората годни да разберат и приложат Неговото Слово. „През двадесет и първия век ще стане „връщането“ на блудния син при баща си“ - казва той. Това е век на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Божиите Закони и чак през двадесет и втори век ще дойде Царството Божие на земята. С други думи тогава ще бъде приложено Христовото учение.
към текста >>
Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-
честен
и по-благороден от средата, в която работеше.
На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света. Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия.
Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-
честен
и по-благороден от средата, в която работеше.
Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство.
към текста >>
Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на
ученичество
поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки.
Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство.
Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на
ученичество
поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки.
Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици. За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи. Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали често доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.
към текста >>
Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали
често
доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.
Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки. Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици. За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи.
Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали
често
доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.
към текста >>
6.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и
сътворчество
в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец.
Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле.
Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и
сътворчество
в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец.
Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
към текста >>
назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното
човечество
.
Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, отричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г.
назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духовната си еволюция индивидуалности, приключили със своя материален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контролират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната еволюция на земното
човечество
.
Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (наречена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализираният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в предходните му съществувания. По този повод Учителят П.
към текста >>
Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за
величественото
"Какво?
Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за
величественото
"Какво?
", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К.
към текста >>
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с
чест
своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с
чест
своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние.
към текста >>
Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното
човечество
взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека.
Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П.
Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното
човечество
взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека.
"Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание.
към текста >>
Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които
човечеството
следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса).
Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които
човечеството
следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.
Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години).
към текста >>
Дънов е убеждението, че сега цялата планета и
човечеството
навлизат в нова епоха.
Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, които човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание. Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П.
Дънов е убеждението, че сега цялата планета и
човечеството
навлизат в нова епоха.
(Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички".
към текста >>
Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното
човечество
.
(Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в понататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички".
Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното
човечество
.
Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
към текста >>
Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото
качество
на истинския човек е любовта.
Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подобна ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съвсем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човешката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество.
Именно Любовта е онази характеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена изцяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изконните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото
качество
на истинския човек е любовта.
Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Новото
човечество
ще служи не на егоизма, а на алтруизма.
Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура".
Новото
човечество
ще служи не на егоизма, а на алтруизма.
В бъдещето то ще представлява от социална гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент земните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвърждаването на менталния принцип - ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса. При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на Божия план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Любовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, любящо сърце.
към текста >>
Едно от
качествата
на Любовта е постоянството, неизменността.
Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал. Това, което наричат хората любов, е залъгалка.
Едно от
качествата
на Любовта е постоянството, неизменността.
Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви."
към текста >>
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..."
Човечеството
не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот.
Той проповядва и осъществи любовта към ближния..."
Човечеството
не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни".
Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си.
към текста >>
Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание
величествената
жертва, която Бог прави за хората - Своите деца.
С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение".
Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание
величествената
жертва, която Бог прави за хората - Своите деца.
Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава.
към текста >>
А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото
творчество
, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина.
А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото
творчество
, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16).
Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си.
към текста >>
Той трябва да възпита сам
качествата
, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
Той трябва да възпита сам
качествата
, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
към текста >>
Култивирането на тези
качества
поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир.
Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
Култивирането на тези
качества
поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир.
Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си.
към текста >>
Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови
честта
си.
В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П.
Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови
честта
си.
Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа.
към текста >>
Той знае, че според великия морал в света
честта
отвън не се възстановява.
Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си.
Той знае, че според великия морал в света
честта
отвън не се възстановява.
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват
честта
на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому.
За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява.
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват
честта
на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ.
към текста >>
Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъпер
ничество
, завист, лакомия.
Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П.
Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъпер
ничество
, завист, лакомия.
(Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение.
към текста >>
На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на
качеството
, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си?
Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.).
На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на
качеството
, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си?
Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение.
към текста >>
Смиреният. Едно от
качествата
на жената хананейка беше смирението (ср.
Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си?
Смиреният. Едно от
качествата
на жената хананейка беше смирението (ср.
Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига.
към текста >>
Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и
творчество
.
По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек. Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намислиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заключение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото."
Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и
творчество
.
Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта.
към текста >>
Преди да поеме по пътя на окултното учени
чество
човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно
качество
- Любовта.
Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, свобода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристики на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на вечната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, неговите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост.
Преди да поеме по пътя на окултното учени
чество
човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно
качество
- Любовта.
Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П.
към текста >>
Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на
творчеството
.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност.
Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на
творчеството
.
Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>
" (фундаментални
качества
, които следва да притежава ученикът по духовния Път).
Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!
" (фундаментални
качества
, които следва да притежава ученикът по духовния Път).
Учителят П. Дънов предлага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безрезервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел.
към текста >>
"Здравето е
качество
на човешката душа, на човешкия дух."
А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот
"Здравето е
качество
на човешката душа, на човешкия дух."
"Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав." "Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това?
към текста >>
Дънов
човечеството
преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще.
Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П.
Дънов
човечеството
преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще.
И това е така, понеже човек не е само физическо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии. Това разбиране за човешката личност, състояща се главно от четирите разгледани по-горе основни тела, взаимно проникващи се и влияещи си едно на друго, има решаващо значение в учението на ББ за дефиниране и диагностициране на здравето, както и за възникването и отстраняването на болестите. От особено значение е фактът, че Учителят П.
към текста >>
Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото
човечество
ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него.
Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение. Учителят П.
Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото
човечество
ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него.
По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
към текста >>
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много
често
вие се заблуждавате от външността на хората.
Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си.
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много
често
вие се заблуждавате от външността на хората.
Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят.
към текста >>
Качеството
на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят.
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
Качеството
на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят.
Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата.
към текста >>
Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на
човечеството
.
Правилното отношение на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план.
Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на
човечеството
.
Всичко останало влиза като съдържание към правилото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Ученикът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот.
към текста >>
7.
Второстепенните линии
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
ВТОРОСТЕПЕННИТЕ ЛИНИИ Тези линии не са изразени във всички ръце и отразяват по-специалните
качества
и способности в човека.
ВТОРОСТЕПЕННИТЕ ЛИНИИ Тези линии не са изразени във всички ръце и отразяват по-специалните
качества
и способности в човека.
Второстепенните линии са: 1. Аполонова линия. 2. Чернодробна - Марсова линия. 3. Линия на брака. 4. Гривните. 5.
към текста >>
Ако Аполоновата линия достига линията на живота и има вид, че е клон от тази линия, то такъв човек ще има успех, който се дължи преди всичко на условията му и прилежната насоченост на неговото
творчество
.
АПОЛОНОВАТА ЛИНИЯ (фиг.58, 1-1). Тя прорязва Аполоновия хълм. Колкото тя е по-дълга, по-права, по ясно очертана, толкова повече слава и известност ще има този човек във връзка с изкуството. Гьоте например е имал Аполонова линия, която е преминавала по цялата му длан и е достигала до края на връхната фаланга на Аполоновия пръст. Аполоновата линия характеризира радостите в живота, отношенията на човека към изкуството, славата и богатството, добито чрез изкуството.
Ако Аполоновата линия достига линията на живота и има вид, че е клон от тази линия, то такъв човек ще има успех, който се дължи преди всичко на условията му и прилежната насоченост на неговото
творчество
.
Ако Аполоновата линия отива към Лунния хълм, то творчеството в изкуството при този човек е свързано с въображението, интуицията художествения усет, пътуванията, а също така и със съдействието и помощта на други лица. Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то творчеството въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново. Ако Аполоновата линия отива към хълма на Венера, то за изявата си в изкуството човек ще има помощта и съдействието на хора от другия пол, а също и самото изкуство ще има отношение към другия пол. Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от качествата на хълма, към който тя се насочва. Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и творчеството се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл.
към текста >>
Ако Аполоновата линия отива към Лунния хълм, то
творчеството
в изкуството при този човек е свързано с въображението, интуицията художествения усет, пътуванията, а също така и със съдействието и помощта на други лица.
Тя прорязва Аполоновия хълм. Колкото тя е по-дълга, по-права, по ясно очертана, толкова повече слава и известност ще има този човек във връзка с изкуството. Гьоте например е имал Аполонова линия, която е преминавала по цялата му длан и е достигала до края на връхната фаланга на Аполоновия пръст. Аполоновата линия характеризира радостите в живота, отношенията на човека към изкуството, славата и богатството, добито чрез изкуството. Ако Аполоновата линия достига линията на живота и има вид, че е клон от тази линия, то такъв човек ще има успех, който се дължи преди всичко на условията му и прилежната насоченост на неговото творчество.
Ако Аполоновата линия отива към Лунния хълм, то
творчеството
в изкуството при този човек е свързано с въображението, интуицията художествения усет, пътуванията, а също така и със съдействието и помощта на други лица.
Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то творчеството въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново. Ако Аполоновата линия отива към хълма на Венера, то за изявата си в изкуството човек ще има помощта и съдействието на хора от другия пол, а също и самото изкуство ще има отношение към другия пол. Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от качествата на хълма, към който тя се насочва. Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и творчеството се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл. Ако Аполоновата линия се спуска и стига до гривната, долу при китката, имаме човек с изключителни способности за успехи и богатство.
към текста >>
Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то
творчеството
въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново.
Колкото тя е по-дълга, по-права, по ясно очертана, толкова повече слава и известност ще има този човек във връзка с изкуството. Гьоте например е имал Аполонова линия, която е преминавала по цялата му длан и е достигала до края на връхната фаланга на Аполоновия пръст. Аполоновата линия характеризира радостите в живота, отношенията на човека към изкуството, славата и богатството, добито чрез изкуството. Ако Аполоновата линия достига линията на живота и има вид, че е клон от тази линия, то такъв човек ще има успех, който се дължи преди всичко на условията му и прилежната насоченост на неговото творчество. Ако Аполоновата линия отива към Лунния хълм, то творчеството в изкуството при този човек е свързано с въображението, интуицията художествения усет, пътуванията, а също така и със съдействието и помощта на други лица.
Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то
творчеството
въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново.
Ако Аполоновата линия отива към хълма на Венера, то за изявата си в изкуството човек ще има помощта и съдействието на хора от другия пол, а също и самото изкуство ще има отношение към другия пол. Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от качествата на хълма, към който тя се насочва. Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и творчеството се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл. Ако Аполоновата линия се спуска и стига до гривната, долу при китката, имаме човек с изключителни способности за успехи и богатство. Ако Аполоновата линия се спуска към Марсовия хълм, то успехите и творчеството са свързани с големи борби, настойчивост и инициатива. фиг.
към текста >>
Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от
качествата
на хълма, към който тя се насочва.
Аполоновата линия характеризира радостите в живота, отношенията на човека към изкуството, славата и богатството, добито чрез изкуството. Ако Аполоновата линия достига линията на живота и има вид, че е клон от тази линия, то такъв човек ще има успех, който се дължи преди всичко на условията му и прилежната насоченост на неговото творчество. Ако Аполоновата линия отива към Лунния хълм, то творчеството в изкуството при този човек е свързано с въображението, интуицията художествения усет, пътуванията, а също така и със съдействието и помощта на други лица. Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то творчеството въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново. Ако Аполоновата линия отива към хълма на Венера, то за изявата си в изкуството човек ще има помощта и съдействието на хора от другия пол, а също и самото изкуство ще има отношение към другия пол.
Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от
качествата
на хълма, към който тя се насочва.
Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и творчеството се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл. Ако Аполоновата линия се спуска и стига до гривната, долу при китката, имаме човек с изключителни способности за успехи и богатство. Ако Аполоновата линия се спуска към Марсовия хълм, то успехите и творчеството са свързани с големи борби, настойчивост и инициатива. фиг. 58 Двойна, добре изразена Аполонова линия показва музикални способности в изкуството. Повече паралелни Аполонови линии показват всестранни способности в творчеството.
към текста >>
Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и
творчеството
се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл.
Ако Аполоновата линия достига линията на живота и има вид, че е клон от тази линия, то такъв човек ще има успех, който се дължи преди всичко на условията му и прилежната насоченост на неговото творчество. Ако Аполоновата линия отива към Лунния хълм, то творчеството в изкуството при този човек е свързано с въображението, интуицията художествения усет, пътуванията, а също така и със съдействието и помощта на други лица. Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то творчеството въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново. Ако Аполоновата линия отива към хълма на Венера, то за изявата си в изкуството човек ще има помощта и съдействието на хора от другия пол, а също и самото изкуство ще има отношение към другия пол. Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от качествата на хълма, към който тя се насочва.
Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и
творчеството
се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл.
Ако Аполоновата линия се спуска и стига до гривната, долу при китката, имаме човек с изключителни способности за успехи и богатство. Ако Аполоновата линия се спуска към Марсовия хълм, то успехите и творчеството са свързани с големи борби, настойчивост и инициатива. фиг. 58 Двойна, добре изразена Аполонова линия показва музикални способности в изкуството. Повече паралелни Аполонови линии показват всестранни способности в творчеството. Ако при това успоредните линии са добре изразени, без чупки, гънки и каквито и да било други белези, тази всестранност е благодатно изразена и съпроводена с успехи.
към текста >>
Ако Аполоновата линия се спуска към Марсовия хълм, то успехите и
творчеството
са свързани с големи борби, настойчивост и инициатива. фиг.
Ако Аполоновата линия се спуска към Урановата област, то творчеството въобще и това в изкуството е белязано с голяма, разумна оригиналност и с внасяне на нещо ново. Ако Аполоновата линия отива към хълма на Венера, то за изявата си в изкуството човек ще има помощта и съдействието на хора от другия пол, а също и самото изкуство ще има отношение към другия пол. Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от качествата на хълма, към който тя се насочва. Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и творчеството се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл. Ако Аполоновата линия се спуска и стига до гривната, долу при китката, имаме човек с изключителни способности за успехи и богатство.
Ако Аполоновата линия се спуска към Марсовия хълм, то успехите и
творчеството
са свързани с големи борби, настойчивост и инициатива. фиг.
58 Двойна, добре изразена Аполонова линия показва музикални способности в изкуството. Повече паралелни Аполонови линии показват всестранни способности в творчеството. Ако при това успоредните линии са добре изразени, без чупки, гънки и каквито и да било други белези, тази всестранност е благодатно изразена и съпроводена с успехи. Ако пък тези линийки са разкъсани и неясни, тази разностранност в дейността е неорганизирана; такъв човек се залавя едновременно с много неща, но неорганизирано и за своя вреда. Ако Аполоновата линия не минава по средата на Аполоновия хълм, а е отместена към Сатурновия, показва, че в израза на творчеството си и изкуството този човек ще се намира под влиянието на мисълта, на разсъдъка преди всичко.
към текста >>
Повече паралелни Аполонови линии показват всестранни способности в
творчеството
.
Клонки от Аполоновата линия нагоре подсилват успехите, като характерът на изявата, която способствува за успеха, ще зависи от качествата на хълма, към който тя се насочва. Ако Аполоновата линия се спуска и се съединява със Сатурновата линия, то успехът в изкуството и творчеството се достига самостоятелно, с личен труд, напрежение, усилия, преодоляване на спънки, без ничия помощ и най-вече по пътя на дълбоката мисъл. Ако Аполоновата линия се спуска и стига до гривната, долу при китката, имаме човек с изключителни способности за успехи и богатство. Ако Аполоновата линия се спуска към Марсовия хълм, то успехите и творчеството са свързани с големи борби, настойчивост и инициатива. фиг. 58 Двойна, добре изразена Аполонова линия показва музикални способности в изкуството.
Повече паралелни Аполонови линии показват всестранни способности в
творчеството
.
Ако при това успоредните линии са добре изразени, без чупки, гънки и каквито и да било други белези, тази всестранност е благодатно изразена и съпроводена с успехи. Ако пък тези линийки са разкъсани и неясни, тази разностранност в дейността е неорганизирана; такъв човек се залавя едновременно с много неща, но неорганизирано и за своя вреда. Ако Аполоновата линия не минава по средата на Аполоновия хълм, а е отместена към Сатурновия, показва, че в израза на творчеството си и изкуството този човек ще се намира под влиянието на мисълта, на разсъдъка преди всичко. Ако пък линията минава по-близо до Меркуриевия хълм, това показва, че материалният интерес, паричната сметка, изобщо личните интереси са свързани с творчеството на този човек. Аполоновата линия, която минава точно по средата на хълма, показва човек на чистото изкуство, озарено от творческия подтик, без каквито и да било влияния.
към текста >>
Ако Аполоновата линия не минава по средата на Аполоновия хълм, а е отместена към Сатурновия, показва, че в израза на
творчеството
си и изкуството този човек ще се намира под влиянието на мисълта, на разсъдъка преди всичко.
Ако Аполоновата линия се спуска към Марсовия хълм, то успехите и творчеството са свързани с големи борби, настойчивост и инициатива. фиг. 58 Двойна, добре изразена Аполонова линия показва музикални способности в изкуството. Повече паралелни Аполонови линии показват всестранни способности в творчеството. Ако при това успоредните линии са добре изразени, без чупки, гънки и каквито и да било други белези, тази всестранност е благодатно изразена и съпроводена с успехи. Ако пък тези линийки са разкъсани и неясни, тази разностранност в дейността е неорганизирана; такъв човек се залавя едновременно с много неща, но неорганизирано и за своя вреда.
Ако Аполоновата линия не минава по средата на Аполоновия хълм, а е отместена към Сатурновия, показва, че в израза на
творчеството
си и изкуството този човек ще се намира под влиянието на мисълта, на разсъдъка преди всичко.
Ако пък линията минава по-близо до Меркуриевия хълм, това показва, че материалният интерес, паричната сметка, изобщо личните интереси са свързани с творчеството на този човек. Аполоновата линия, която минава точно по средата на хълма, показва човек на чистото изкуство, озарено от творческия подтик, без каквито и да било влияния. Ако Аполоновата линия достига до сърдечната линия, това говори за по- слаба изява на изкуството, а освен това тази изява ще се прояви и по-късно в живота. Ако стига до умствената линия, това говори за по-голямо участие на мисълта в творчеството, като успехите ще дойдат също в по-напреднала възраст. Напречни чертички по Аполоновата линия говорят за пречки в творческия процес, опасност от безчестие.
към текста >>
Ако пък линията минава по-близо до Меркуриевия хълм, това показва, че материалният интерес, паричната сметка, изобщо личните интереси са свързани с
творчеството
на този човек.
58 Двойна, добре изразена Аполонова линия показва музикални способности в изкуството. Повече паралелни Аполонови линии показват всестранни способности в творчеството. Ако при това успоредните линии са добре изразени, без чупки, гънки и каквито и да било други белези, тази всестранност е благодатно изразена и съпроводена с успехи. Ако пък тези линийки са разкъсани и неясни, тази разностранност в дейността е неорганизирана; такъв човек се залавя едновременно с много неща, но неорганизирано и за своя вреда. Ако Аполоновата линия не минава по средата на Аполоновия хълм, а е отместена към Сатурновия, показва, че в израза на творчеството си и изкуството този човек ще се намира под влиянието на мисълта, на разсъдъка преди всичко.
Ако пък линията минава по-близо до Меркуриевия хълм, това показва, че материалният интерес, паричната сметка, изобщо личните интереси са свързани с
творчеството
на този човек.
Аполоновата линия, която минава точно по средата на хълма, показва човек на чистото изкуство, озарено от творческия подтик, без каквито и да било влияния. Ако Аполоновата линия достига до сърдечната линия, това говори за по- слаба изява на изкуството, а освен това тази изява ще се прояви и по-късно в живота. Ако стига до умствената линия, това говори за по-голямо участие на мисълта в творчеството, като успехите ще дойдат също в по-напреднала възраст. Напречни чертички по Аполоновата линия говорят за пречки в творческия процес, опасност от безчестие. Ако тези чертички излизат от Сатурновия хълм, пречките ще дойдат от близки хора.
към текста >>
Ако стига до умствената линия, това говори за по-голямо участие на мисълта в
творчеството
, като успехите ще дойдат също в по-напреднала възраст.
Ако пък тези линийки са разкъсани и неясни, тази разностранност в дейността е неорганизирана; такъв човек се залавя едновременно с много неща, но неорганизирано и за своя вреда. Ако Аполоновата линия не минава по средата на Аполоновия хълм, а е отместена към Сатурновия, показва, че в израза на творчеството си и изкуството този човек ще се намира под влиянието на мисълта, на разсъдъка преди всичко. Ако пък линията минава по-близо до Меркуриевия хълм, това показва, че материалният интерес, паричната сметка, изобщо личните интереси са свързани с творчеството на този човек. Аполоновата линия, която минава точно по средата на хълма, показва човек на чистото изкуство, озарено от творческия подтик, без каквито и да било влияния. Ако Аполоновата линия достига до сърдечната линия, това говори за по- слаба изява на изкуството, а освен това тази изява ще се прояви и по-късно в живота.
Ако стига до умствената линия, това говори за по-голямо участие на мисълта в
творчеството
, като успехите ще дойдат също в по-напреднала възраст.
Напречни чертички по Аполоновата линия говорят за пречки в творческия процес, опасност от безчестие. Ако тези чертички излизат от Сатурновия хълм, пречките ще дойдат от близки хора. Ако идват от хълма на Меркурий, пречките ще дойдат от чужди хора, предимно от интриги и завист. Острови на Аполоновата линия показват неприятности и принудителни промени в работата, творчеството, службата, а също и възможност за крупен скандал. Змиевидна Аполонова линия показва непостоянен успех.
към текста >>
Напречни чертички по Аполоновата линия говорят за пречки в творческия процес, опасност от
безчестие
.
Ако Аполоновата линия не минава по средата на Аполоновия хълм, а е отместена към Сатурновия, показва, че в израза на творчеството си и изкуството този човек ще се намира под влиянието на мисълта, на разсъдъка преди всичко. Ако пък линията минава по-близо до Меркуриевия хълм, това показва, че материалният интерес, паричната сметка, изобщо личните интереси са свързани с творчеството на този човек. Аполоновата линия, която минава точно по средата на хълма, показва човек на чистото изкуство, озарено от творческия подтик, без каквито и да било влияния. Ако Аполоновата линия достига до сърдечната линия, това говори за по- слаба изява на изкуството, а освен това тази изява ще се прояви и по-късно в живота. Ако стига до умствената линия, това говори за по-голямо участие на мисълта в творчеството, като успехите ще дойдат също в по-напреднала възраст.
Напречни чертички по Аполоновата линия говорят за пречки в творческия процес, опасност от
безчестие
.
Ако тези чертички излизат от Сатурновия хълм, пречките ще дойдат от близки хора. Ако идват от хълма на Меркурий, пречките ще дойдат от чужди хора, предимно от интриги и завист. Острови на Аполоновата линия показват неприятности и принудителни промени в работата, творчеството, службата, а също и възможност за крупен скандал. Змиевидна Аполонова линия показва непостоянен успех. Кръст върху Аполоновата линия показва опасност за честта и разочарования.
към текста >>
Острови на Аполоновата линия показват неприятности и принудителни промени в работата,
творчеството
, службата, а също и възможност за крупен скандал.
Ако Аполоновата линия достига до сърдечната линия, това говори за по- слаба изява на изкуството, а освен това тази изява ще се прояви и по-късно в живота. Ако стига до умствената линия, това говори за по-голямо участие на мисълта в творчеството, като успехите ще дойдат също в по-напреднала възраст. Напречни чертички по Аполоновата линия говорят за пречки в творческия процес, опасност от безчестие. Ако тези чертички излизат от Сатурновия хълм, пречките ще дойдат от близки хора. Ако идват от хълма на Меркурий, пречките ще дойдат от чужди хора, предимно от интриги и завист.
Острови на Аполоновата линия показват неприятности и принудителни промени в работата,
творчеството
, службата, а също и възможност за крупен скандал.
Змиевидна Аполонова линия показва непостоянен успех. Кръст върху Аполоновата линия показва опасност за честта и разочарования. Звезда на Аполоновата линия говори за успехи и почести в службата. Ако Аполоновата линия достига до областта на Хано, ще имаме успехи в по-късна възраст, след известни пречки и борби. Ако Нептуновият пояс от линийки пресича Аполоновата линия, това показва пречки за постигане на успехите, които трудно се превъзмогват поради силна чувствителност и изразена емоционалност.
към текста >>
Кръст върху Аполоновата линия показва опасност за
честта
и разочарования.
Напречни чертички по Аполоновата линия говорят за пречки в творческия процес, опасност от безчестие. Ако тези чертички излизат от Сатурновия хълм, пречките ще дойдат от близки хора. Ако идват от хълма на Меркурий, пречките ще дойдат от чужди хора, предимно от интриги и завист. Острови на Аполоновата линия показват неприятности и принудителни промени в работата, творчеството, службата, а също и възможност за крупен скандал. Змиевидна Аполонова линия показва непостоянен успех.
Кръст върху Аполоновата линия показва опасност за
честта
и разочарования.
Звезда на Аполоновата линия говори за успехи и почести в службата. Ако Аполоновата линия достига до областта на Хано, ще имаме успехи в по-късна възраст, след известни пречки и борби. Ако Нептуновият пояс от линийки пресича Аполоновата линия, това показва пречки за постигане на успехите, които трудно се превъзмогват поради силна чувствителност и изразена емоционалност. Клонки от Аполоновата линия нагоре показват успехи, а клонки надолу - неуспехи, като характерът на успеха се определя по свойствата на хълма, към който е насочена клонката. Изтъкнахме, че Аполоновата линия определя подтика и стремежа на човек към изкуството и към по-лекия и свободен от ограничения живот.
към текста >>
Звезда на Аполоновата линия говори за успехи и
почести
в службата.
Ако тези чертички излизат от Сатурновия хълм, пречките ще дойдат от близки хора. Ако идват от хълма на Меркурий, пречките ще дойдат от чужди хора, предимно от интриги и завист. Острови на Аполоновата линия показват неприятности и принудителни промени в работата, творчеството, службата, а също и възможност за крупен скандал. Змиевидна Аполонова линия показва непостоянен успех. Кръст върху Аполоновата линия показва опасност за честта и разочарования.
Звезда на Аполоновата линия говори за успехи и
почести
в службата.
Ако Аполоновата линия достига до областта на Хано, ще имаме успехи в по-късна възраст, след известни пречки и борби. Ако Нептуновият пояс от линийки пресича Аполоновата линия, това показва пречки за постигане на успехите, които трудно се превъзмогват поради силна чувствителност и изразена емоционалност. Клонки от Аполоновата линия нагоре показват успехи, а клонки надолу - неуспехи, като характерът на успеха се определя по свойствата на хълма, към който е насочена клонката. Изтъкнахме, че Аполоновата линия определя подтика и стремежа на човек към изкуството и към по-лекия и свободен от ограничения живот. Самата линия и линийките, които имаме на Аполоновия хълм, определят по-скоро чувствата, емоциите, които съпровождат и тласкат човека в определена насока.
към текста >>
Изобщо в
творчеството
на такива хора няма да има никаква емоционална изява и нищо, което да дава израз на някакво чувство.
Изтъкнахме, че Аполоновата линия определя подтика и стремежа на човек към изкуството и към по-лекия и свободен от ограничения живот. Самата линия и линийките, които имаме на Аполоновия хълм, определят по-скоро чувствата, емоциите, които съпровождат и тласкат човека в определена насока. Доколко обаче той ще може да осъществи тези подтици и ще може да им даде един правилен израз, това ще зависи от строежа на самата ръка. Ако ръката на един художник или скулптор е голяма, кокалеста, суха, гъвкава, с тънка кожа отгоре - ръка, даваща прецизност в изпълнението на всяка задача, то такъв човек може да създаде много добри произведения на изкуството в два варианта. В първия той може да няма добре изразена линия на Аполон; в такъв случай неговите картини, скулптури и каквито и да било произведения ще бъдат по-скоро едни фотографии, носещи точен израз на онова, което се изобразява.
Изобщо в
творчеството
на такива хора няма да има никаква емоционална изява и нищо, което да дава израз на някакво чувство.
Във втория случай, когато имаме добре изразена Аполонова линия, творбите, които тези творци създават, ще отразяват и някакво дълбоко чувство, което ги е вълнувало. Така че при тълкуването на дадена ръка, трябва особено много да се внимава каква е самата ръка, за да се даде точна преценка на линиите. Ръка голяма, кокалеста, суха, гъвкава, с междини между пръстите, с тънка кожа отгоре, показва един прецизен творец, дори и без ясно изразена линия на Аполон. А ръце по-малки, но пак кокалести, не така сухи, с добре изразена Аполонова линия, определят човек, който може да не е толкова прецизен, за да даде точен фотографски образ, но ще поднесе творба, която носи ярък отпечатък на силни емоционални преживявания. МАРСОВАТА ЛИНИЯ (фиг.58, 2-2).
към текста >>
Тези гривни говорят за
количеството
наследени жизнени сили.
Но, тъй като интуитивният анализ на ръката и въобще интуицията не могат да се подложат на някакъв контрол и той би излязъл от рамките на научния метод, който се гради на точни и подлежащи на проверка данни, да се осланяме само на интуицията ще бъде опасно поради възможност от погрешни изводи. Ако Лунната линия излича от Венериния хълм, имаме човек, който е склонен към вредни за него удоволствия, предразположения към наркотични средства, тютюн и пр. ГРИВНИТЕ (фиг.58, 4-4). Те се разполагат под Венериния хълм, от вътрешната страна на китката. Състоят се от една до рядко четири линии.
Тези гривни говорят за
количеството
наследени жизнени сили.
Ако тези линии са ясно изразени, имаме човек с добра жизнена сила, добро здраве и способност за напрегната физическа работа. Те подсилват също линията на живота. Ако са слабо очертани, имаме човек със слабо изразена жизнена сила, слабо устойчиво здраве и неспособност за напрегната физическа работа. ЛИНИИ В УРАНОВАТА ОБЛАСТ (фиг.58,5-5), Ако тези линии са насочени нагоре, показва човек, който при каквито и трудности да се намери, всякога ще стигне до свои оригинални методи за тяхното разрешение. В занаятите или в науките, без да са изучавали опита и постиженията на другите в дадена област, винаги ще намерят оригинални и разумни разрешения.
към текста >>
Ако в тази област линиите са слаби и разхвърляни, то такива
качества
и събития няма да има.
ЛИНИИ В ПЛУТОНОВАТА ОБЛАСТ (фиг.58, 7-7). Ако в гази област съществуват ясно изразени успоредни линии, отиващи към палеца, имаме човек, конто с голяма енергия и устрои се залавя с изпълнението на всяка поставена задача. Ако имаме напречни линии в Плутоновата област, явяващи се успоредни на животната и отиващи към Венериния хълм. то ще имаме личност, която ще скъса връзките си с любим човек. Колкото по-добре е изразена и по-дълбока е тази линия, толкова по-рязко и .дълбоко ще бъде това скъсване.
Ако в тази област линиите са слаби и разхвърляни, то такива
качества
и събития няма да има.
към текста >>
8.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
- Атанас Славов
1-3 септември 1933 - Открива събора на бялото Бялото братство в София с беседата „Бъдещото верую на
човечеството
“.
Учителят държи беседите издадени в тома „Ценното из книгата на Великия живот“. 2 ноември 1932 - Изнася беседата „Любов към Бога“ пред Общия окултен клас. 4 ноември 1932 - Ново полицейско следствие. Февруари-април 1933 - Учителят изнася шест лекции върху части на човешкото тяло: „Значение на човешките удове“. 8 август 1933 - Дава песента „Запали се огъня.“ През същото лято дава и песента „Химн на великата душа“.
1-3 септември 1933 - Открива събора на бялото Бялото братство в София с беседата „Бъдещото верую на
човечеството
“.
18-19 октомври 1933 — - Дава песента „Езикът на живата природа“. Пролетта на 1934 - Дава упражнения за „Паневритмията“. Август 1934 Летен лагер на Витоша в местността „Присоите“. 19-21 август 1934 - Открива събора на братството в София с беседата „Часът на любовта“. 15 декември 1935 - Дава песента „Буря“.
към текста >>
Честта
се пада на дипломирания биолог Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли.
Изгражда се и кухня със стая към него, в която след време се настанява една от най-популярните фигури на братството - бай Ради. Трябва да отворя скоба на това място за да подсетя, че именно бай Ради позира на Лазар Николов за изработването на прочутия паметник на Патриарх Евтимий на кръстовището на „Граф Игнатиев“ и „Патриарх Евтимий“ в София. Роден в Кюстендилско, Ради си проправя пътя до Изгрева и постепенно поема грижата за всички овощни, зеленчукови градини, и лозя на братството, с по-младите си помощници. Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава. Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева.
Честта
се пада на дипломирания биолог Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли.
Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица. След завършването на строежа Изгревът бързо се модернизира. Изгражда се прочутата братска сграда „Параходът“ в края на Поляната, където след време се изпълнява Паневритмията. В нея се настаняват най-близките помощници и помощнички на Учителя. Дружество „Орион“ още на другата година електрифицира братското селище.
към текста >>
Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на
човечеството
. III.
Към тая българска религия и църква, която служи на своя народ, неговото повдигане и облагородяване, мойта любов към тях. II. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа.
Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на
човечеството
. III.
За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание. Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите. В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия. IV.
към текста >>
В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно,
честно
и справедливо в съдийската колегия. IV.
Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. III. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание. Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите.
В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно,
честно
и справедливо в съдийската колегия. IV.
Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобрява без ненужни сътресения, и всичко да става разумно. V. Относно обществената българска армия тя е орган на държавата за запазване на реда и за поддържане на порядъка в държавата. За военните сме превеждали много добри примери. VI. Относно бракът той е най-стария инструмент в природата; ние подържаме еднобрачнието и пълна семейна чистота. В началото Бог създаде човека мъжки и женски пол.
към текста >>
9.
3. Статия трета
- Георги Христов
Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние
често
ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
3 (1. VI. 1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д‘Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба.
Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние
често
ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
към текста >>
Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без
посредничеството
на депутати, представители или други пълномощници.
Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без
посредничеството
на депутати, представители или други пълномощници.
Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
към текста >>
Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното
потисничество
на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58.
Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници.
Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното
потисничество
на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58.
Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите.
към текста >>
Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава
отечеството
на Цинцината67 стана
отечество
на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава
отечеството
на Цинцината67 стана
отечество
на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>
Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а
честта
е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а
честта
е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията.
към текста >>
Колониалните разпри и
съперничеството
на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите“ и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре.
Колониалните разпри и
съперничеството
на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа и, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа и, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски“ държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип.
към текста >>
61 Елевзински мистерии (’ЕХешша Мистррш) се наричат ритуалите в
чест
на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина.
Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. 58 Остракизъм е метод за политическа борба, въведен от Клис- тен (570 г.пр.н.е-507 г.пр.н.е). Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. 59 Орфически мистерии - тайни посветителни обреди, свързани с култа към Орфей и системата от философски възгледи, наричана по неговото име Орфизъм. 60 Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания при храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас.
61 Елевзински мистерии (’ЕХешша Мистррш) се наричат ритуалите в
чест
на Деметра и Персефона, извършвани в Елевзина, град в Атика на около 20 км североизточно от Атина.
62 Амфиктион (гр. Арф1кти<ж, Amphiktyon) е в древногръцката митология син на Девкалион и Пира. 63 Молох (вокализирана версия на семитското а1? "!, м-л-к, семитски корен със значение „цар“) е западносемитски бог на слънцето и изпепеляващата сила на огъня, на който служели и принасяли в жертва деца амонците, а по-сетне и други запад- носемитски народи. Жертвоприношенията се правели, за да се обнови силата на слънчевия огън, като за целта жертвите били хвърляни в силно нажежените ръце на статуята на бога.
към текста >>
НАГОРЕ
