НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
88
резултата в
38
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_01 ) Разумност в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква разумност, каква
целесъобразност
цари в Природата!
Наблюденията на облаците е полезно преди всичко във физическо отношение. Всяко нещо трябва да се разглежда в три отношения: физическо, духовно и Божествено. Като се изучават промените на облаците във връзка с промените на времето, ще се добият метеорологични познания. В северните места има хора, които по облаците и по други признаци знаят пет месеца по-рано какво ще бъде времето. Напоследък се установи, че на голяма височина над Земята има един пласт озон, който пропуща само дълги ултравиолетови лъчи, а не пропуща къси ултравиолетови лъчи, тъй като те биха разрушили всичко със своята сила.
Каква разумност, каква
целесъобразност
цари в Природата!
Значи има една Разумна сила, която бди над всичко. Съвременните учени се намират в крив път, ако смятат, че могат да завладеят Природата. Тя не позволява да я владееш. Само разумният човек може да впряга силите на Природата, защото той се съобразява с нейните закони. Никой не може да подчини Природата, но трябва да се учи от нея.
към текста >>
2.
3_03 ) Организиране на духовното тяло
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква велика
целесъобразност
има в Природата!
За тази цел могат да се наблюдават растенията. Растението може да усеща влагата, която е 20-30 метра под него. Където има подземна вода, там тревата е по-буйна, дърветата са по-кичести. За търсене на вода може да помогне наблюдението на пластовете, да се учи геология. Науката радиестезия се занимава с търсене на вода и чрез пръчка.
Каква велика
целесъобразност
има в Природата!
Забележете, нечистата вода, колкото и да се чисти, даже да се пречисти чрез дестилиране, пак запазва известни флуиди, които химически не могат да се констатират. За да се получи идеално чиста вода, Природата прибягва до следното: водата, като отиде в горните атмосферни слоеве, се разпада химически на своите съставни части, а после, като слиза надолу, пак става вода. Един брат запита: „Как се обяснява нестинарството? “ Като туриш краката си в огъня, ще ти бъде неприятно, но повишиш ли трептенията на твоя организъм – да бъдат по-силни от тези на огъня, няма да изгориш.
към текста >>
3.
5_29 ) Божественият живот е реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Има голяма
целесъобразност
в Природата.
За нас вятърът е пример да работим и да бъдем сръчни. А Слънцето е пример за щедрост и точност, навреме изгрява, навреме залязва и непрестанно дава. После въздухът, реките все са примери. Един камък, като се търкаля по склона, показва че всеки, който се отдели от голямата канара, пада в бездната. Сега животът е такъв, защото хората са се отделили от Канарата.
Има голяма
целесъобразност
в Природата.
Невидимият свят избира добър метод и при условията, в които живеем, по-добър резултат не може да има. Ще дойде по-добър свят, но тогава няма да бъдете такива, каквито сте сега. „Ще се изменим“, казва апостол Павел, защото условията ще дойдат съобразно измененията, които ще станат в нас. Наследството, богатството на Земята ще остане на праведните, един ден кротките ще я наследят и всичко каквото изработят грешните ще остане на добрите. Който не разбира така нещата, казва че на грешните им върви.
към текста >>
4.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до
целесъобразността
и съобразителността ѝ.
Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците? ” Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед.
Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до
целесъобразността
и съобразителността ѝ.
Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите.
към текста >>
5.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Опитите на Рос Харисон върху Аmblistomа или на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказват, че
целесъобразността
, с която организмът отговаря на измененията на външната среда и на условията, не се дължи на механически фактори, а на психически; биолозите наричат това саморегулация.
В уречения час се случва точно това. При следващия опит той залепва на ръката на хипнотизирания обикновена лепкава хартия, но заявява, че това е пластир-везикатор, и че следобед в еди-колко си часа на това място ще се появи мехур, пълен с вода. Думите на доктора се реализират. Накрая той залепва истински пластир-везикатор, но заявява, че това е обикновена хартия и няма защо да произвежда никакво действие. И наистина, след излизането от хипнозата не се появяват мехури с вода, характерни за този пластир.
Опитите на Рос Харисон върху Аmblistomа или на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказват, че
целесъобразността
, с която организмът отговаря на измененията на външната среда и на условията, не се дължи на механически фактори, а на психически; биолозите наричат това саморегулация.
А група немски биолози, работейки в областта на еволюционната механика, дават име на вътрешния фактор: организатор. Организаторът винаги регулира разумно органическите процеси в организма, и то в такива случаи, където всяко действие на естествения подбор е изключено, например при биотомия на крайник в зародиша при земноводните. Това показва, че целесъобразността, с която организмът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи този организатор или тая ентелехия според проф. Ханс Дриш е разумен, психичен фактор.
към текста >>
Това показва, че
целесъобразността
, с която организмът отговаря в такива случаи, има психичен източник.
Накрая той залепва истински пластир-везикатор, но заявява, че това е обикновена хартия и няма защо да произвежда никакво действие. И наистина, след излизането от хипнозата не се появяват мехури с вода, характерни за този пластир. Опитите на Рос Харисон върху Аmblistomа или на Густав Волф върху регенерацията на лещата на окото на тритона и много други подобни опити доказват, че целесъобразността, с която организмът отговаря на измененията на външната среда и на условията, не се дължи на механически фактори, а на психически; биолозите наричат това саморегулация. А група немски биолози, работейки в областта на еволюционната механика, дават име на вътрешния фактор: организатор. Организаторът винаги регулира разумно органическите процеси в организма, и то в такива случаи, където всяко действие на естествения подбор е изключено, например при биотомия на крайник в зародиша при земноводните.
Това показва, че
целесъобразността
, с която организмът отговаря в такива случаи, има психичен източник.
Значи този организатор или тая ентелехия според проф. Ханс Дриш е разумен, психичен фактор. С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза, но все още биологичните механизми не могат да обяснят тези факти и това води към неовитализъм и психоламаркизъм. Учените се натъкват на множество факти, с които установяват в организма сили и способности, за които доскоро дори не се подозираше. Нека споменем за радиестезията (багетизъм).
към текста >>
6.
51) Нови веяния в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава
целесъобразност
на силите, които организират.
НОВИ ВЕЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА65 Новите факти в биологията все повече я приближават до окултните схващания. Окултизмът разглежда целокупната Природа и специално биологичните явления по форма, съдържание и смисъл.
Обикновеното изучаване е по форма, а когато се спира вниманието върху съдържанието, това означава, че се изучават самите сили, които организират формите, докато духовното дирене на смисъла е вече изучаване на разумното, което дава
целесъобразност
на силите, които организират.
По-долу ще приведем няколко примера, които показват новите пътища в биологията. 1. Изследванията на Жорж Лаковски В 1925 г. Лаковски излезе с книгата си „Произход на живота“, в която изложи своята теория за радиациите на организмите. Нейното второ издание е под заглавие „Тайната на живота“ и тя е допълнена с нови факти.
към текста >>
7.
52) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
разумното, което дава
целесъобразност
на силите, които организират формите.
И с мисълта си ние даваме ход на Мъдростта на Цялото. За да може да се разбере Природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. За този, който изучава нещата по форма, един къс метал е само това, което вижда с физическите си очи, но за този, който изучава и съдържанието, този къс метал е нещо много повече – той е център на едно динамично вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо; те са строителни сили и са във връзка с всички съзидателни Космични сили. Например сензитивният човек вижда всички органи на живите форми, че са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните им сили. Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е.
разумното, което дава
целесъобразност
на силите, които организират формите.
Ако изучим Природата от това тройно гледище, какви дълбоки мисли, чувства и стремежи ще събуди тя у нас. Например колко дълбоко действа на душата съзерцанието на слънчевия изгрев, възхищението от красотата и чудната игра на краските, от тяхната бърза и неочаквана промяна, но това е само възприемане на формата. За да се дойде до съдържанието, тогава трябва да се изучи и взаимодействието между строителните сили на Земята и Слънцето. Природата, освен физична страна, има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тези две страни, т.е. да се разбере на кои физични явления кои точно духовни сили съответстват.
към текста >>
8.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава
целесъобразност
на силата.55
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл.
Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава
целесъобразност
на силата.55
Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално.
към текста >>
9.
69) Подем в биологията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От друга страна, с този опит се доказва
целесъобразността
в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала.
Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния край (основата) на хидрата са правени ред опити от Бърт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц. Един от опитите се състои в отделяне основата на хидрата и предния ѝ орален край, като се разместват техните места. Тогава резултатът е следният: на долния край, където е била основата на хидрата, на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата, каквато е основата ѝ, може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло.
От друга страна, с този опит се доказва
целесъобразността
в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала.
Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди.
към текста >>
Хидрата прибягва до този
целесъобразен
начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен.
За установяване на организационните способности на долния край (основата) на хидрата са правени ред опити от Бърт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц. Един от опитите се състои в отделяне основата на хидрата и предния ѝ орален край, като се разместват техните места. Тогава резултатът е следният: на долния край, където е била основата на хидрата, на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата, каквато е основата ѝ, може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна, с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала.
Хидрата прибягва до този
целесъобразен
начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен.
В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно.
към текста >>
В този случай ние виждаме
целесъобразно
реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм.
Един от опитите се състои в отделяне основата на хидрата и предния ѝ орален край, като се разместват техните места. Тогава резултатът е следният: на долния край, където е била основата на хидрата, на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата, каквато е основата ѝ, може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна, с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала. Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен.
В този случай ние виждаме
целесъобразно
реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм.
Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин.
към текста >>
Знае се, че селекционизмът иска да обясни
целесъобразността
, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес.
Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата, каквато е основата ѝ, може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна, с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала. Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор.
Знае се, че селекционизмът иска да обясни
целесъобразността
, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес.
Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин. Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е.
към текста >>
Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира
целесъобразно
.
Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен. В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди.
Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира
целесъобразно
.
Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин. Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес. Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др.
към текста >>
Очевидно
целесъобразността
тук не може да се обясни по механичен начин.
В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно.
Очевидно
целесъобразността
тук не може да се обясни по механичен начин.
Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес. Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др. В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме целесъобразност без действието на подбора.
към текста >>
Щом имаме налице
целесъобразност
и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор.
Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин.
Щом имаме налице
целесъобразност
и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор.
Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес. Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др. В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме целесъобразност без действието на подбора. Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми.
към текста >>
приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на
целесъобразността
и при еволюционния процес.
Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин. Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е.
приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на
целесъобразността
и при еволюционния процес.
Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др. В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме целесъобразност без действието на подбора. Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми. Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни.
към текста >>
В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме
целесъобразност
без действието на подбора.
Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин. Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес. Има множество такива опити на Харисон, Бранд, Николас, Шпеман, Манголд и др.
В тези техни опити прозира действието на психичния принцип, понеже наблюдаваме
целесъобразност
без действието на подбора.
Всички тези изводи причиниха възраждане на неоламаркизма67, или наречен психоламаркизъм – направление, което смята, че психичният фактор действа върху всички организми. Ламарк приема следните фактори за еволюцията: влияние на употребата и неупотребата на органите, прякото влияние на външните условия и психичния фактор. Според него психичният фактор действа при еволюционния процес и при физиологичните процеси само при висшите животни. Поради натрупването на множество факти днес ламаркизмът възкръсва и понеже се вземат предвид успехите на науката от Ламарк досега, то и ламаркизмът претърпява известни корекции. При тогавашното състояние на науките Ламарк не е могъл да изнесе своята теория в завършен вид.
към текста >>
10.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Професор Август Паули казва: „
Целесъобразният
характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване нуждите на организма; следователно, субектът го насочва в определено направление.
Отделеният в този случай стомашен сок съдържа повече солна киселина /2 %/, както и голямо количество пепсин, което не се е констатирало при невъзбудения стомах. Той казва: „С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултат в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 в. ще бъде век на биологичната психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност, т.е че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 г. Нобеловата премия.”
Професор Август Паули казва: „
Целесъобразният
характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване нуждите на организма; следователно, субектът го насочва в определено направление.
Ако обаче химичните процеси в организма имат редица причини, тогава би трябвало душевното състояние непосредствено да действа върху химичните процеси. Ние имаме затова косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция”, с което дава едно пряко доказателство за това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстина, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането й.” Хипнотични явления[1] Те се изучават в VI клас при психологията.
към текста >>
Виждаме чудна
целесъобразност
в организма.
Те противоречат на всяко материалистично или механистично разбиране. Изследвания Върху ясновидството от Д-р Ханс Бендер Той е работил в психологическия институт на Бонския университет /Германия/. Работил е по строго научни методи с помощта на няколко асистенти. Нови насоки в биологията
Виждаме чудна
целесъобразност
в организма.
Всеки орган е приспособен към околната среда. Въпросът е за произход на тази целесъобразност, на това приспособление. Ако допуснем, че целесъобразността се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор. За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая. И ако в подобни случаи пак имаме целесъобразно реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал.
към текста >>
Въпросът е за произход на тази
целесъобразност
, на това приспособление.
Той е работил в психологическия институт на Бонския университет /Германия/. Работил е по строго научни методи с помощта на няколко асистенти. Нови насоки в биологията Виждаме чудна целесъобразност в организма. Всеки орган е приспособен към околната среда.
Въпросът е за произход на тази
целесъобразност
, на това приспособление.
Ако допуснем, че целесъобразността се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор. За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая. И ако в подобни случаи пак имаме целесъобразно реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал. Тогава остава да приемем, че целесъобразността се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм. Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси.
към текста >>
Ако допуснем, че
целесъобразността
се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор.
Работил е по строго научни методи с помощта на няколко асистенти. Нови насоки в биологията Виждаме чудна целесъобразност в организма. Всеки орган е приспособен към околната среда. Въпросът е за произход на тази целесъобразност, на това приспособление.
Ако допуснем, че
целесъобразността
се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор.
За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая. И ако в подобни случаи пак имаме целесъобразно реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал. Тогава остава да приемем, че целесъобразността се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм. Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси. В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление.
към текста >>
И ако в подобни случаи пак имаме
целесъобразно
реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал.
Виждаме чудна целесъобразност в организма. Всеки орган е приспособен към околната среда. Въпросът е за произход на тази целесъобразност, на това приспособление. Ако допуснем, че целесъобразността се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор. За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая.
И ако в подобни случаи пак имаме
целесъобразно
реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал.
Тогава остава да приемем, че целесъобразността се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм. Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси. В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм. А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес.
към текста >>
Тогава остава да приемем, че
целесъобразността
се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм.
Всеки орган е приспособен към околната среда. Въпросът е за произход на тази целесъобразност, на това приспособление. Ако допуснем, че целесъобразността се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор. За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая. И ако в подобни случаи пак имаме целесъобразно реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал.
Тогава остава да приемем, че
целесъобразността
се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм.
Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси. В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм. А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма.
към текста >>
А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на
целесъобразността
и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес.
И ако в подобни случаи пак имаме целесъобразно реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал. Тогава остава да приемем, че целесъобразността се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм. Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси. В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм.
А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на
целесъобразността
и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес.
Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта. Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган.
към текста >>
Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или
целесъобразно
за организма.
В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм. А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта.
Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или
целесъобразно
за организма.
Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/.
към текста >>
В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-
целесъобразния
път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган.
А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта. Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие.
В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-
целесъобразния
път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган.
Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор.
към текста >>
За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха
целесъобразно
и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия.
При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта. Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма.
За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха
целесъобразно
и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия.
Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор. Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия.
към текста >>
Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира
целесъобразно
при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си.
Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/.
Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира
целесъобразно
при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си.
Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор. Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията.
към текста >>
Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-
целесъобразен
начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия.
Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор.
Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-
целесъобразен
начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия.
Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма. От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността.
към текста >>
Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за
целесъобразното
реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма.
Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор. Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия.
Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за
целесъобразното
реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма.
През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма. От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността. Опит на Л. Колиско Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака.
към текста >>
От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и
целесъобразността
.
Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма.
От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и
целесъобразността
.
Опит на Л. Колиско Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Тук виждаме, как при изменение на условията, организмът се ориентира при създаденото ново положение и реагира целесъобразно, разумно. Опит на Харисон Той направил опити с ларви на разни видове земноводни.
към текста >>
Тук виждаме, как при изменение на условията, организмът се ориентира при създаденото ново положение и реагира
целесъобразно
, разумно.
През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма. От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността. Опит на Л. Колиско Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака.
Тук виждаме, как при изменение на условията, организмът се ориентира при създаденото ново положение и реагира
целесъобразно
, разумно.
Опит на Харисон Той направил опити с ларви на разни видове земноводни. Правил е присаждане на два крайника. Съединявал е в едно части от два крайника или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр. И при всички тия случаи в края на краищата забелязвал регулационен процес, който създава нормална форма.
към текста >>
И при все това организмът постъпва разумно,
целесъобразно
, значи трябва да приемем тук действието на Вътрешния разумен фактор.
Съединявал е в едно части от два крайника или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр. И при всички тия случаи в края на краищата забелязвал регулационен процес, който създава нормална форма. Всеки знае, че в миналите поколения организмът никога не е бил поставен при такива състояния, т.е. никога не е имало присаждане на един крайник върху друг или превръщане на крайника в обратно положение. От това следва, че действието на естествения подбор е изключено.
И при все това организмът постъпва разумно,
целесъобразно
, значи трябва да приемем тук действието на Вътрешния разумен фактор.
Опити на Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Axolotl, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задни крайници на зародиша и ги сменили: предните крайници турили на мястото на задните и обратно. А по форма предните и задните крайници се различават. И ако ларвата е млада, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място.
към текста >>
Тук виждаме
целесъобразност
, защото при добро хранене организмът разполага с материали за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размества съществуващите вече части, за да дойде до цялата форма.
Не, крайникът чрез регулативна способност е добил форма, съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии /плоски червеи/. Ако се вземе една малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то или чрез истинска регенерация или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало.
Тук виждаме
целесъобразност
, защото при добро хранене организмът разполага с материали за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размества съществуващите вече части, за да дойде до цялата форма.
Организмът при разни случаи постъпва по различен начин и то винаги най-разумно, най-целесъобразно! Регенерация на очната леща Това е опит от Густав Волф през 1898 г. Ето неговият опит: знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от ектодермата, но ако тя се отстрани чрез операция, не може да се образува пак от ектодермата, понеже последната е далеч. Освен това, ако се образува от ектодермата, тя не би могла да влезе през тесния отвор на очната ябълка.
към текста >>
Организмът при разни случаи постъпва по различен начин и то винаги най-разумно, най-
целесъобразно
!
Опити на Морган Той е правил опити върху планарии /плоски червеи/. Ако се вземе една малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то или чрез истинска регенерация или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материали за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размества съществуващите вече части, за да дойде до цялата форма.
Организмът при разни случаи постъпва по различен начин и то винаги най-разумно, най-
целесъобразно
!
Регенерация на очната леща Това е опит от Густав Волф през 1898 г. Ето неговият опит: знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от ектодермата, но ако тя се отстрани чрез операция, не може да се образува пак от ектодермата, понеже последната е далеч. Освен това, ако се образува от ектодермата, тя не би могла да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона.
към текста >>
Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много
целесъобразно
.
Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно.
Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много
целесъобразно
.
Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш.
към текста >>
И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира
целесъобразно
място и начин за регенерация на лещата?
Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен.
И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира
целесъобразно
място и начин за регенерация на лещата?
Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му.
към текста >>
Тя веднага по най-
целесъобразния
, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление.
Клетъчното деление вече почва да става по посока, перпендикулярна на предишната посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано бил упражняван натискът. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче тя е имала в себе си силата на регулация.
Тя веднага по най-
целесъобразния
, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление.
Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Някои искат да обяснят регулативната сила с хормони. Обаче Дриш възразява на това така: регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, например някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен: в разни специални случаи регулацията се проявява по специален начин. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж. Взема оплоденото яйце веднага след първото деление.
към текста >>
Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира
целесъобразно
- пак проявява регулацията.
Дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че в такъв случай за всеки даден вид регулация трябва да действа специален естествен подбор. Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия.
Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира
целесъобразно
- пак проявява регулацията.
Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Тук ще приведа думите на Райна Станчева Андреева за изследванията на Дриш: „Въз основа на свои наблюдения върху различните случаи, когато един организъм възстановява своите изгубени части било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност да запазва своята нормална форма при въздействие на ненормални външни деятели. Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организма като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически.
към текста >>
Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто
целесъобразно
, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло.
За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Тук ще приведа думите на Райна Станчева Андреева за изследванията на Дриш: „Въз основа на свои наблюдения върху различните случаи, когато един организъм възстановява своите изгубени части било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност да запазва своята нормална форма при въздействие на ненормални външни деятели.
Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто
целесъобразно
, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло.
Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организма като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, например, дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стеблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тая служба в организма? Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш.
към текста >>
Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно
целесъобразни
.
Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси, към законите на ендосмоза. Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища. Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмоза. И в тия случаи се проявява ентелехията.
Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно
целесъобразни
.
Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения. Човек също тъй индивидуално и целесъобразно реагира на всяко ново дразнене. Друго нещо е машината, друго е живият организъм. Ентелехията е деятелят, който обуславя целесъобразните движения и реакции в животните и човека.” Биотехника
към текста >>
Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са
целесъобразни
опитвания,
целесъобразен
ред от движения.
Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища. Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмоза. И в тия случаи се проявява ентелехията. Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно целесъобразни.
Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са
целесъобразни
опитвания,
целесъобразен
ред от движения.
Човек също тъй индивидуално и целесъобразно реагира на всяко ново дразнене. Друго нещо е машината, друго е живият организъм. Ентелехията е деятелят, който обуславя целесъобразните движения и реакции в животните и човека.” Биотехника Това е един нов клон от биологията, чийто основател е Д-р Алф Гислер, управител на института по биотехника в Хале - Германия.
към текста >>
Човек също тъй индивидуално и
целесъобразно
реагира на всяко ново дразнене.
Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмоза. И в тия случаи се проявява ентелехията. Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно целесъобразни. Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения.
Човек също тъй индивидуално и
целесъобразно
реагира на всяко ново дразнене.
Друго нещо е машината, друго е живият организъм. Ентелехията е деятелят, който обуславя целесъобразните движения и реакции в животните и човека.” Биотехника Това е един нов клон от биологията, чийто основател е Д-р Алф Гислер, управител на института по биотехника в Хале - Германия. Биотехниката излага интересни факти за технически постижения у растения и животни.
към текста >>
Ентелехията е деятелят, който обуславя
целесъобразните
движения и реакции в животните и човека.”
И в тия случаи се проявява ентелехията. Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно целесъобразни. Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения. Човек също тъй индивидуално и целесъобразно реагира на всяко ново дразнене. Друго нещо е машината, друго е живият организъм.
Ентелехията е деятелят, който обуславя
целесъобразните
движения и реакции в животните и човека.”
Биотехника Това е един нов клон от биологията, чийто основател е Д-р Алф Гислер, управител на института по биотехника в Хале - Германия. Биотехниката излага интересни факти за технически постижения у растения и животни. Те са използвали всички закони на техниката, които днес човек постепенно открива, и в много отношения у тях има приложени такива технически принципи и закони, които човек в бъдеще може да използва за усъвършенстване на техниката. Някои от тях човек е приложил в техниката, а някои още не.
към текста >>
От биотехниката се вижда, че природата, когато има нужда от известна функция, от известен орган, създава го по най-
целесъобразен
начин.
Биотехника Това е един нов клон от биологията, чийто основател е Д-р Алф Гислер, управител на института по биотехника в Хале - Германия. Биотехниката излага интересни факти за технически постижения у растения и животни. Те са използвали всички закони на техниката, които днес човек постепенно открива, и в много отношения у тях има приложени такива технически принципи и закони, които човек в бъдеще може да използва за усъвършенстване на техниката. Някои от тях човек е приложил в техниката, а някои още не.
От биотехниката се вижда, че природата, когато има нужда от известна функция, от известен орган, създава го по най-
целесъобразен
начин.
Клещи, щипци, органи за хващане, за изпилване и пр. се срещат в организмите. Принципите и законите на хидравликата, на строителната и машинната техники, на електротехниката, на оптиката, на акустиката и пр. са приложени в организма. От многобройните факти, които привежда Гислер за илюстрация на чудната изобретателна способност на организмите, ще дадем само няколко примера.
към текста >>
Както се вижда от новите факти в биологията, разумният, психичният принцип дава
целесъобразно
направление на силите.
Че наистина е така, виждаме от изучаването на електрическата пулсация у растенията, от изследванията на Гурвич и пр. Например митогенните лъчи са онзи динамичен принцип, който усилва растежа и дележа на клетките, ръководи жизнените процеси. Към третата група факти спадат въпросите за хипнотичните явления, за влиянието на зрителните усещания върху физиологичните процеси и за новите насоки в биологията. Тия факти говорят за психичния фактор в природата, който не може да се сведе към материалните или динамични явления. Тия факти говорят за разумното, което седи в основите на цялото битие.
Както се вижда от новите факти в биологията, разумният, психичният принцип дава
целесъобразно
направление на силите.
Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката. Така ще се сложи началото, основата на един синтез между вярата и положителното знание. Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният немски физик Планк и др. Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях.
към текста >>
Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на
целесъобразността
, която виждаме в органическия свят.
Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката. Така ще се сложи началото, основата на един синтез между вярата и положителното знание. Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният немски физик Планк и др. Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях.
Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на
целесъобразността
, която виждаме в органическия свят.
Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката. Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа.
към текста >>
11.
Трудът - изходна точка при обучението по природознание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така сами да дойдат до
целесъобразността
в организма, т.е.
По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях. По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване. При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им. Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата.
Така сами да дойдат до
целесъобразността
в организма, т.е.
до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда. Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа: а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда; б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота; в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им.
към текста >>
12.
Студенти при Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каква велика
целесъобразност
!
При всичките ни желания не зависи само от нас да се поправи светът - една трета зависи от нас, една трета - от ангелите, една трета - от Бога. Но все пак ние можем да допринесем за поправянето на света. Лошият човек не може да ти пречи. Той се отдалечава от тебе, защото слиза надолу. Ако ти мислиш постоянно за неговата лошавина, то и ти заедно с него отиваш надолу.
Каква велика
целесъобразност
!
Нечистата вода, колкото и да се чисти, даже и да се пречисти чрез дестилиране, пак запазва известни флуиди, които химически не могат да се констатират. За да се получи идеално чиста вода, природата прибягва до следното: водата, като отиде в горните атмосферни слоеве, не запазва своето състояние на вода. Там тя се разпада химически на своите съставни части. После, като слиза надолу, пак става на вода. Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>
13.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още неизвестен, Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферичните и параболичните огледала.“ Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Земята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпределение, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече.
От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една
нецелесъобразност
.
Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие?
към текста >>
14.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И всичко това си има свой дълбок смисъл и
целесъобразност
, защото в Природата няма
нецелесъобразност
.
С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя, имат свои Школи между хората. Дейността на тези два Принципа в живота на хората и в света въобще е преплетена и едновременна, вследствие на което се пораждат големите противоречия и контрасти в живота на хората.
И всичко това си има свой дълбок смисъл и
целесъобразност
, защото в Природата няма
нецелесъобразност
.
В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават. Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип. Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния Живот.
към текста >>
15.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази
целесъобразност
и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период.
Затова казваме, че Земята е планетата или космосът за развитие на Любовта. Периодът на Луната е имал друга мисия. Луната е била планета или космосът на Мъдростта. Тогава е действал Принципът на Божествената Мъдрост. Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция.
Тази
целесъобразност
и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период.
Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха.
към текста >>
16.
ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и
целесъобразност
.
Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони. В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита. Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл.
Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и
целесъобразност
.
Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи.
към текста >>
17.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и
целесъобразност
в света и в неговите отделни прояви.
Един друг арабски мислител казва за неговото учение следното: "...Ето характера на неговото учение. В по-голямата си част то се заключава в намеци, загадки, които могат да донесат познание само на онзи, който отначало дълго ги изследва със своя духовен взор, след това ги изслушва от него, или който е подготвен за това разбиране притежавайки високи дарования, комуто е достатъчно и най-малкото сказание." Той разделя философията на различни категории, като казва, че природната част на философията изучаваща външния свят включва, според него, медицината, астрологията, физиогномията, тълкуването на сънищата, заклеванията, алхимията и чародейството, което търси посредством мисловно съчетание на небесните и земни явления, силата, творяща чудесата. От горното е ясно, че той имал религиозно-мистична философия примесена с окултизъм. Той приписва от Бога всемогъщество и разумност, живот и воля.
Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и
целесъобразност
в света и в неговите отделни прояви.
Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение. То е един начин за съзерцание на Първата Причина и стремеж към сливане с нея. Един арабски мислител казва следното за суфизма: "Суфизмът не е философска система той не е също религиозна секта. Това е един начин на живеене, един монашески орден. Суфизмът предполага, че Божествената истина се изявява на човека
към текста >>
18.
7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и
целесъобразност
в Битието, не разбират законите на всички тези процеси.
Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива.
Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и
целесъобразност
в Битието, не разбират законите на всички тези процеси.
Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието.
към текста >>
19.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна
целесъобразност
, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси.
Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите. Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения.
Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна
целесъобразност
, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси.
Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми. Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята. В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени.
към текста >>
Разгледан в тази светлина, животът и
целесъобразността
в него, стават понятни и разбираеми.
Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите. Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси.
Разгледан в тази светлина, животът и
целесъобразността
в него, стават понятни и разбираеми.
Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята. В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени. Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност.
към текста >>
20.
Живата Природа
 
- Георги Радев (1900–1940)
всичката им закономерност и
целесъобразност
, ние ще се убедим във великата разумност
Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с
всичката им закономерност и
целесъобразност
, ние ще се убедим във великата разумност
на Природата, която всичко направлява. Разбира се, изисква се високо интелигентен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко и проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата. Живата Природа си има свой език и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се
към текста >>
21.
ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и
целесъобразност
.
Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът с напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството. Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята.
В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и
целесъобразност
.
Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзианието твори обективния свят - светът на материята и явленията. Целта на настоящото изложение не е да полемизира с тези две философски школи, а да покаже, че нито материализмът, нито идеализмът са в състояние да дадат едно достоверно обяснение на съвременните духовни и материални проблеми. Идеализмът оперира в орбитата на метафизичния свят, под знака на геоцентричното съзнание. Той не излиза от триизмерните координати. Материализмът, в широк смисъл на думата, изучава света единствено през призмата на сетивните усещания, които имат за обект света на формите и явленията.
към текста >>
22.
САМОДВИЖЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на
целесъобразността
в Единството на Битието.
Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н. Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения.
Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на
целесъобразността
в Единството на Битието.
Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите.
към текста >>
Под
целесъобразност
ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите.
Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието.
Под
целесъобразност
ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите.
Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите. Формите на нещата са под знака на относителността, но Самодвижението, чийто извор е Космичното Начало, е вечно и абсолютно.
към текста >>
23.
ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Последните осветляват и изясняват процесите на живота, не само като закономерност и
целесъобразност
, но и като висша корелация между минало, настояще и бъдеще[3].
за което е необходимо всички ние да се смирим." Човек трябва да е в синхрон с пулса на Живота за Цялото. Това може да се реализира само тогава, когато той заживее със своята индивидуалност, която е в непосредствена връзка е Космичния Принцип. При Второто посвещение умът се измъква от мъглите на съмнението, което произтича от ограничения свят на сетивните възприятия и на конкретната мисъл. Това означава, че човек трябва да събуди в себе си висшата причинна мисъл, която е единственото средство за проникване в метапсихичните светове.
Последните осветляват и изясняват процесите на живота, не само като закономерност и
целесъобразност
, но и като висша корелация между минало, настояще и бъдеще[3].
През време на Третото посвещение, човекът ще преодолее всички догми и канони, всички външни религиозни обреди и ритуали, които спират възторжения полет на човешкото сърце към светлите хоризонти на възродената човешка душа. При това посвещение човек ще се издигне над обществените предразсъдъци и условности, които действат по пътя на насилието. Учителят е категоричен по този въпрос: „Всички същества и народи са отговорни за своите действия пред Космичното Начало.
към текста >>
24.
За живата природа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Това е най-ценното, защото не природата, която можем да разглеждаме външно като туристи, а
целесъобразността
и законите в нея възпитават човека и го подсещат, че светът, в който живеем, се управлява от разума и всемогъществото на един Универсален Творчески Дух.
За живата природа Един от най-богатите извори на знанието, които има човек, е природата. Потребно е обаче да видим разума, вложен в тази природа.
Това е най-ценното, защото не природата, която можем да разглеждаме външно като туристи, а
целесъобразността
и законите в нея възпитават човека и го подсещат, че светът, в който живеем, се управлява от разума и всемогъществото на един Универсален Творчески Дух.
Истината, която всеки търси по най-различни пътища, не се дава на готово като щампа или като хапка, която майката слага в устата на гладното дете, а се дири и открива самостоятелно. Истината не лежи пред нас като готов извод. Тя е скрита в процесите, от които трябва да се изтръгне. Затова на човека са дадени очи, уши и всички останали сетива, затова му е даден разум и интуиция, за да дойде сам до тази истина. Знае се от опит, че колкото по-дълбоко и по-съзнателно прониква човек в природата, толкова е по-близо до истината.
към текста >>
25.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и
целесъобразността
над хаоса.
Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват.
За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и
целесъобразността
над хаоса.
През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници.
към текста >>
26.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е
целесъобразно
, плод на една велика Разумност.
Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението. е) с висшата природа у човека
Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е
целесъобразно
, плод на една велика Разумност.
От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода. Критерият на такъв човек във всичките му действия е винаги най- точен, най-справедлив, Божествен. Законите на материалното битие вече нямат власт над него.
към текста >>
За да я използва с максимална разумност и
целесъобразност
, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението.
Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят. Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода.
За да я използва с максимална разумност и
целесъобразност
, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението.
За взаимозависимостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П. Дънов: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света.
към текста >>
27.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
Красотата и съвършената целенасоченост и
целесъобразност
, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия.
И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството).
Красотата и съвършената целенасоченост и
целесъобразност
, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия.
Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост.
към текста >>
Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и
целесъобразност
, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Езикът на природата е образен.
" Тази зависимост е разгледана от Учителя П. Дънов, както следва: "В същност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде.
Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и
целесъобразност
, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Езикът на природата е образен.
Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната. И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на Бога. Ето какво споделя по този повод Учителят П. Дънов: "Природата всякога си служи с образи.
към текста >>
28.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
За жалост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов стимул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предлагано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автентичност и
целесъобразност
.
Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него. След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информационни носители, този специфичен вид познание вече се разпространява свободно за всички, които проявяват интерес към него.
За жалост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов стимул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предлагано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автентичност и
целесъобразност
.
Така наред с шедьоврите и древните и по-нови образци на езотеричното познание се появяват и полуфабрикати, сурогати или дори откровени фалшификати, които крият сериозни рискове за непредубедения потребител на информацията. В гносеологията на Учителя П. Дънов необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Мистичната вяра е основана на опитности от минали векове, т. е. на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на знанието.
към текста >>
29.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената -
целесъобразността
на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение.
Еволюцията като процес на израстване и усъвършенстване на всички равнища в Битието може да бъде разглеждана в два основни аспекта от позициите на материалния свят: еволюция на формите (материална, биологическа и пр.) и еволюция на съзнанието (духовна). Тези две главни течения и направления на всемирната еволюция протичат успоредно и са взаимно свързани и обусловени. В пределите на Живата Разумна Природа между еволюцията на формите и еволюцията на съзнанието е налице ярко изразен па- ралелизъм, движен и насочван от разумни космически сили и същности. Както е известно, на нашата планета Земя съществуват четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Еволюцията на всяко едно от тях е в съответствие с проявлението на посочения по-горе паралелизъм.
Той от своя страна е израз на висшата телеология във Вселената -
целесъобразността
на всичко съществуващо, която пък е функция от Единството на Живота в Цялото, което наричаме Космос или Божие творение.
Напредъкът по еволюционния път се реализира в две направления: 1) развитие и усъвършенстване на формите в съответствие със степента на съзнанието, което се проявява чрез тях; 2) развитие, издигане и разширяване на самото индивидуално съзнание като изява на вездесъщото, абсолютно Божествено Свръхсъзнание. Формите - вместилищата за изява на съзнанието - биват изграждани въз основа на Божия план за всяка конкретна индивидуалност или общност от същества, отчитайки редица фактори: първоначалния замисъл на Твореца; дадения еволюционен момент; кармичните обвързаности и задачи на съществото или групата същества; степента на напредък на съзнанието по пътя на индивидуализацията и усъвършенстването и т. н. Тъй като в тази подтема предстои да бъде разгледана еволюцията на съзнанието в светлината на Словото на Учителя П. Дънов, логично е да допълним характеристиките на душата (на чието безсмъртие се спряхме в т. 1) с още една теза, имаща пряко отношение към изследваната тук проблематика.
към текста >>
30.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в
целесъобразността
си.
На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П. Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в
целесъобразността
си.
Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство.
към текста >>
В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване
целесъобразно
и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов.
В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване
целесъобразно
и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й.
към текста >>
31.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи
целесъобразността
от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства.
Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в обществен и глобален план. Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката? “ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора.
2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи
целесъобразността
от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства.
3) Законодателна инициатива – изработване на законопроект, в който да залегнат основните принципи, същността и средствата за осъществяването на идеята и който да бъде прокаран и утвърден първоначално на национално, а след това – и на международно равнище (в нашия случай – първо в България, а впоследствие – и в Европейския съюз, с насока – включването му в системата на международното право). 4) Разработване на практически модели за прилагане и утвърждаване на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с обществеността. По наше твърдо убеждение разработената тук концепция за придаване на духовност в областта на икономиката е актуална за решаване именно в нашата съвременност. Това е задача от планетарен характер и като насоченост съответства на водещите тенденции на епохата, в която живеем, и на първо място – на дълбокия импулс, заложен в недрата на Новата Култура: побратимяването на всички земни хора.
към текста >>
32.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на
целесъобразността
(първичната и извечна Божествена
целесъобразност
).
Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е.
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на
целесъобразността
(първичната и извечна Божествена
целесъобразност
).
За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
към текста >>
33.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
В основата ў лежи твърдата увереност в Божията Премъдрост, върховна справедливост и
целесъобразност
.
Вярата в Бога – това е принцип; вярата в Бога е основа на живота. Ти не може да живееш, докато нямаш вяра“ (Учителят П. Дънов). Червената нишка на тази душевна настройка и убеденост е преминала неуловима през всички епохи от човешката история. Вярата в Бога за искрено вярващия е безусловна и непоклатима. Тя се разпростира и върху творческите проявления на Всевишния в създадения от Него свят.
В основата ў лежи твърдата увереност в Божията Премъдрост, върховна справедливост и
целесъобразност
.
Това означава, че нашата вяра би могла да бъде изявена и на други равнища от структурата на Битието – спрямо обекти, които са пряко свързани с Първоизточника, които Го представляват или свидетелстват за определени Негови качества. Тази езотерична истина е изложена от Учителя П. Дънов по следния начин: „Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си!
към текста >>
34.
Лъжата не е от вчера
 
- Павел Желязков
Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата
целесъобразност
, когато замисълът е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда.
Лъжата не е от вчера Често в живота попадаме в ситуации, където редица обстоятелства стават причина да приемем лъжата за истина и да бъдем измамени. В класическия случай опасността е старателно замаскирана, т. е. ние не я виждаме, защото е скрита зад приятен и съблазнителен образ. Подобни измами в природата стават непрекъснато.
Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата
целесъобразност
, когато замисълът е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда.
Съвсем целесъобразни са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж. В такъв случай имаме целесъобразност на поведението. Ползата е двустранна както за растението, което цели опрашването на плодника си, така и за насекомото, което получава нектар или прашец за своите нужди. Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на целесъобразността в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие. В други случаи обаче, растението има привлекателен външен вид (например петлугата, мехурката и др.) с тлъстите си листа, но щом насекомото се докосне до тях, то веднага губи свободата си; една лепкава течност го хваща и обездвижва, след което в течение на няколко дни растението бавно изтегля жизнените му сокове.
към текста >>
Съвсем
целесъобразни
са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж.
Често в живота попадаме в ситуации, където редица обстоятелства стават причина да приемем лъжата за истина и да бъдем измамени. В класическия случай опасността е старателно замаскирана, т. е. ние не я виждаме, защото е скрита зад приятен и съблазнителен образ. Подобни измами в природата стават непрекъснато. Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата целесъобразност, когато замисълът е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда.
Съвсем
целесъобразни
са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж.
В такъв случай имаме целесъобразност на поведението. Ползата е двустранна както за растението, което цели опрашването на плодника си, така и за насекомото, което получава нектар или прашец за своите нужди. Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на целесъобразността в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие. В други случаи обаче, растението има привлекателен външен вид (например петлугата, мехурката и др.) с тлъстите си листа, но щом насекомото се докосне до тях, то веднага губи свободата си; една лепкава течност го хваща и обездвижва, след което в течение на няколко дни растението бавно изтегля жизнените му сокове. Когато сме близо до такива растения-хищници, усещането не е особено приятно.
към текста >>
В такъв случай имаме
целесъобразност
на поведението.
В класическия случай опасността е старателно замаскирана, т. е. ние не я виждаме, защото е скрита зад приятен и съблазнителен образ. Подобни измами в природата стават непрекъснато. Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата целесъобразност, когато замисълът е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда. Съвсем целесъобразни са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж.
В такъв случай имаме
целесъобразност
на поведението.
Ползата е двустранна както за растението, което цели опрашването на плодника си, така и за насекомото, което получава нектар или прашец за своите нужди. Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на целесъобразността в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие. В други случаи обаче, растението има привлекателен външен вид (например петлугата, мехурката и др.) с тлъстите си листа, но щом насекомото се докосне до тях, то веднага губи свободата си; една лепкава течност го хваща и обездвижва, след което в течение на няколко дни растението бавно изтегля жизнените му сокове. Когато сме близо до такива растения-хищници, усещането не е особено приятно. Те взимат, но в замяна нищо не дават, защото живеят за сметка на други организми.
към текста >>
Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на
целесъобразността
в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие.
Подобни измами в природата стават непрекъснато. Учудващ е не толкова самият факт на подвеждането и измамата, колкото неговата целесъобразност, когато замисълът е един растителен или животински вид да се запази от опасностите в заобикалящата го естествена среда. Съвсем целесъобразни са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж. В такъв случай имаме целесъобразност на поведението. Ползата е двустранна както за растението, което цели опрашването на плодника си, така и за насекомото, което получава нектар или прашец за своите нужди.
Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на
целесъобразността
в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие.
В други случаи обаче, растението има привлекателен външен вид (например петлугата, мехурката и др.) с тлъстите си листа, но щом насекомото се докосне до тях, то веднага губи свободата си; една лепкава течност го хваща и обездвижва, след което в течение на няколко дни растението бавно изтегля жизнените му сокове. Когато сме близо до такива растения-хищници, усещането не е особено приятно. Те взимат, но в замяна нищо не дават, защото живеят за сметка на други организми. Наблюдателният естествоизпитател ще открие, че тези растения почти са лишени от способността да синтезират органична материя под действието на слънчевите лъчи, под благотворното влияние на светлината. Връзката им с източника на живота е слаба и около тях витае духът на смъртта.
към текста >>
Корените на измамата следователно се намират в един примитивен свят, където извън
целесъобразните
действия за задоволяване на глада, отношенията със заобикалящата среда са силно ограничени.
Наблюдателният естествоизпитател ще открие, че тези растения почти са лишени от способността да синтезират органична материя под действието на слънчевите лъчи, под благотворното влияние на светлината. Връзката им с източника на живота е слаба и около тях витае духът на смъртта. Тягостно и неприятно е чувството от контакта с тях. Ако направим аналогия с човешкия свят, веднага ще констатираме, че измамата с фатални последствия се намира там, където връзката с първоизточника на живота е прекъсната. Всяко явление, което ни отдалечава от първоизточника на живота и ни съблазнява, като имитира всичко, представляващо обект на желание или символизиращо наша слабост, е измама, която ни приближава към смъртта.
Корените на измамата следователно се намират в един примитивен свят, където извън
целесъобразните
действия за задоволяване на глада, отношенията със заобикалящата среда са силно ограничени.
към текста >>
35.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА
 
- Павел Желязков
Може би със своята сила, независимост, разумност и
целесъобразност
тя смущава и дори плаши егоцентричните личности.
Нему е вече трудно да схване органическата връзка и взаимозависимост на явленията. Дори и найизтъкнатите учени не съзнават до каква степен сме зависими от природните сили и закони и са застанали на доста голямо разстояние от тях, третирайки природата като наша длъжница. Въпреки че са част от нея и че черпят от ресурсите й, за да поддържат живота си, те са се превърнали във враждебна на нея фракция, която се бори да я овладее и използва. В този смисъл доминираните от интелекта човешки общества са се превърнали в антиприрода. Плаши ли ги природата, та са се надигнали да воюват срещу нея?
Може би със своята сила, независимост, разумност и
целесъобразност
тя смущава и дори плаши егоцентричните личности.
Слабостта на човека към упражняване на власт, която не познава граници, се е разпростряла и върху природата. Да оставим това, че този тип хора технократи се страхуват и от сянката си и са тръгнали да я преследват. Тревожното е, че като се борят с калчищата, в които са се оплели, те още повече се оплитат и повличат всички, които са били достатъчно наивни да ги последват в безизходицата на своите материални несрети, за да осигурят насъщния си хляб. Разкрил ли е човекът технократ всички тайни на природата, та се е изпълнил със самочувствието на властелин над нея. Та нали и в най-смайващите си открития, човекът е научавал и прибавял към знанията си само онова, което природата отдавна е знаела или сътворила.
към текста >>
36.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и
целесъобразността
, който действуват в природата.
Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така.
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и
целесъобразността
, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало.
към текста >>
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и
целесъобразност
! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и
целесъобразност
! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар.
към текста >>
И тъй, безграничната мъдрост и
целесъобразност
, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и
целесъобразност
, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар. човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага, — Божествения Дух, които го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност,.
към текста >>
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и
целесъобразност
, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Външните условия и възможности за проява, които ний намираме в даден живот, също така се дължат на нашата дейност в миналите ни животи. Тук му е местото да отбележим, че цялата огромна и сложна дейност на закона за Карма във връзка с човешкия живот, се направлява от едни много по-високо стоящи от човека същества, наречени в окултната литература „господари на карма“. Те именно, преди да се роди на земята един човек, съставят общ план за неговия живот, в зависимости от неговото минало, като предвиждат външните условия, личните връзки и т. н., при които той ще трябва да се прояви и които са в причинна зависимости с неговите минали животи. Те стесняват или разширяват кръга на човешката дейност, в зависимости от това, как човек се е проявил в миналото.
Те предвиждат и „лоши“ и „добри“ условия, и богатство и бедност, и успех и разочарования, победи и поражения, за една човешка душа в различните й животи, с една съвършена последователност и
целесъобразност
, с оглед тази душа да научи повече и разнообразни опитности, които са най-важните фактори за развитието и усъвършенствуването на човека.
Защото човек трябва да е минал през всичко, да е опитал всички пътища в многобройните си животи, да е преживял в тях много страдания, да е минал през богатство и бедност, да е заемал първо и последно място в живота, изобщо, да има една богата непосредствена опитност в живота, за да може да се развива правилно и всестранно и да се движи сигурно към съвършенство. Само .богатата и разнообразна опитност на човека, придобита под действието на закона за Карма. му дава възможност да почне да различава доброто от злото, полезното от вредното и така го затвърдява в правия път на живота. Човек се учи преди всичко, ако не и единствено, от своята опитност. Когато той направи едно зло, идва страданието, като негово неизбежно следствие и ако той продължава да върши зло, също така и страданията му ще продължават и ще се увеличават до тогава, докато неговото съзнание се пробуди да види своята грешка и да се поправи.
към текста >>
37.
Бог
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Разумността и
целесъобразността
, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
— Това е въпрос, който съществува само за духовно-слепите, за тeзи, които са изгубили своята съзнателна връзка с Него. За разумния и съзнателен човек такъв въпрос не съществува, защото самия негов живот е доказателство, е изявление на Божието съществуване. Всяка билка, всяко камъче, всяко растение и животно, представляват абсолютно, пълно доказателство за Бога, Цялата природа ни говори само за Бога. И най-дребното, и най- незначителното нещо във Вселената е изпълнено и осветено от Божието присъствие. Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов.
Разумността и
целесъобразността
, които са вложени в устройството на всеки атом, на всеки организъм, силата, която ги оживотворява, говорят красноречиво за присъствието на Бога.
Какво е нашето отношение към Бога? — Такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло към нас. Ние наистина „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Ние наистина сме малки клетки във вселенския Божествен организъм и можем да разберем Бога - и Божественото съзнание само дотолкова, доколкото клетъчното съзнание може да разбере пълнотата на нашия душевен живот. Но, както клетките на нашето тяло, макар и да немат пълна, съзнателна представа за нас като физическо и духовно цяло, все пак, знаят своето място и изпълняват своята длъжност в човешкия организъм, също така и човек, макар и да не може напълно да познае Бога, трябва да знае своето място и да изпълнява своята длъжност към Цялото, към Него.
към текста >>
38.
Пеперуди
 
- Георги Радев (1900–1940)
Дали за обяснението на тия факти ще се повика на помощ някаква „
целесъобразност
“ или „инстинкта“, който при последна сметка се разлагал според някои съвременни учени на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми“, „условни рефлекси“ и пр.
Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак, от едно или друго становище, но те все си остават това което са — стъпки на една мисъл, ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени.
Дали за обяснението на тия факти ще се повика на помощ някаква „
целесъобразност
“ или „инстинкта“, който при последна сметка се разлагал според някои съвременни учени на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми“, „условни рефлекси“ и пр.
и пр., безразлично е. Дали тук хората ще видят само сляпа работа на материята или участие и на разум, дух — безразлично е. Има нещо — както и да го наричаме. Най-после и нагон да е. Че ако нагонът може да върши такива чудеса, той е нещо велико! И от материален произход да е — какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величаена от други материя?
към текста >>
НАГОРЕ