Търсене в текстове за 'уважа уваже '

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там.
И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола. Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят. То търпи, радва се на малкото добро. Не изключвайте Бога от света.
към текста >>

Днес хората почитат и уважават грешните.
„Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено“ (Ев. от Лука, 3 гл., 13 ст.). Всъщност Бог обича добрите, праведните. Не че Бог не обича грешните, но външно се показва, като че не ги обича. Помнете, грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога. Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота.
към текста >>

2. 17) Да станат огън - Боян Боев (1883 – 1963)

Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея.
Когато не го обичаш, и най-малкото страдание не можеш да носиш. Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме Любов към Него. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на Любовта е свободният човек. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е.
към текста >>

Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея.
Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме Любов към Него. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на Любовта е свободният човек. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога, и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа – заради Бога, който е в нея. Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото.
към текста >>

3. 2) Бог не го е оставил - Боян Боев (1883 – 1963)

Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят.
Така ще добиете представа какво точно да му кажете, за да го подкрепите по естествен начин, без той да почувства доброто натрапено. Всякога постъпвайте разумно, не подпушвайте Любовта, нека тя премине невъзпрепятствано през вас към това или онова същество. Даже и една минута да се намерите свободен, без да сте ангажиран с работа, молете се. Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил. БОГ НЕ ГО Е ОСТАВИЛ Брат X.
към текста >>

Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира.
Даже и една минута да се намерите свободен, без да сте ангажиран с работа, молете се. Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил. БОГ НЕ ГО Е ОСТАВИЛ Брат X. беше приет от Учителя във време на нашето летуване на Яворови присои. Бъдете предвидлив, а от друга страна, не се тревожете и безпокойте напразно.
към текста >>

Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил. БОГ НЕ ГО Е ОСТАВИЛ Брат X. беше приет от Учителя във време на нашето летуване на Яворови присои. Бъдете предвидлив, а от друга страна, не се тревожете и безпокойте напразно. Даже някой Ваш ближен да замине за отвъдното, запазете пълно спокойствие.
към текста >>

Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят.
Така ще добиете представа какво точно да му кажете, за да го подкрепите по естествен начин, без той да почувства доброто натрапено. Всякога постъпвайте разумно, не подпушвайте Любовта, нека тя премине невъзпрепятствано през вас към това или онова същество. Даже и една минута да се намерите свободен, без да сте ангажиран с работа, молете се. Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
към текста >>

Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира.
Даже и една минута да се намерите свободен, без да сте ангажиран с работа, молете се. Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
към текста >>

Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
Използвайте всяко свободно време за молитва. Може и докато чакате някого или пътувате в трамвая, или преди да почне обядът – тогава вие се молете тайно. Каквото и да правят другите хора около вас, никога не ги критикувайте, не изпращайте лоши мисли към тях, имайте предвид да влезете в тяхното положение и уважавайте свещения път, по който вървят. Знайте, че Бог работи върху тях и ще ги изведе към сигурен край. Уважавайте всекиго, в каквото и положение да се намира. Каквото и да прави той, не губете свещеното уважение към него и не мислете, че Бог го е оставил.
към текста >>

4. 5) Българският народ и твърдостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек има религиозно чувство, той изпитва и уважение, и почитание.
В Божествения свят българинът представлява твърдостта. Човек трябва да бъде твърд, това е естествено положение, а пък упоритостта е друго нещо; твърдостта спада към Божествените чувства на човека. Френският и гръцкият череп си приличат. А при българина мястото горе на главата е твърде силно развито – това е упоритостта. От друга страна, центърът на постоянството е слабо развит и много негови работи остават недовършени, докато германците са пример за силно развито постоянство. Когато човек има религиозно чувство, той изпитва и уважение, и почитание. Обаче българинът, поради слабо развито религиозно чувство, критикува и не уважава, а по същите причини той е и твърде суеверен. Също така постоянството е едно качество на религиозното чувство и който е религиозен, проявява постоянство. И понеже у българина религиозното чувство е слабо развито, той не е тъй постоянен, но като не е отмъстителен, скоро му минава. Българинът е интернационалист и обича равенството. На трапезата той мисли, че трябва да сподели всичко, но яде твърде бързо.
към текста >>

Обаче българинът, поради слабо развито религиозно чувство, критикува и не уважава, а по същите причини той е и твърде суеверен.
Човек трябва да бъде твърд, това е естествено положение, а пък упоритостта е друго нещо; твърдостта спада към Божествените чувства на човека. Френският и гръцкият череп си приличат. А при българина мястото горе на главата е твърде силно развито – това е упоритостта. От друга страна, центърът на постоянството е слабо развит и много негови работи остават недовършени, докато германците са пример за силно развито постоянство. Когато човек има религиозно чувство, той изпитва и уважение, и почитание. Обаче българинът, поради слабо развито религиозно чувство, критикува и не уважава, а по същите причини той е и твърде суеверен. Също така постоянството е едно качество на религиозното чувство и който е религиозен, проявява постоянство. И понеже у българина религиозното чувство е слабо развито, той не е тъй постоянен, но като не е отмъстителен, скоро му минава. Българинът е интернационалист и обича равенството. На трапезата той мисли, че трябва да сподели всичко, но яде твърде бързо. Важното е, че е щедър: събира, за да има да дава.
към текста >>

5. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея.
Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободният човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така ще уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. * Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен, Павел е бил марсианец. У Павла беше развита причинността, т. е.
към текста >>

Както уважаваш Бога, така ще уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея.
Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободният човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така ще уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. * Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен, Павел е бил марсианец. У Павла беше развита причинността, т. е. горната част на челото.
към текста >>

6. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение.
Никой няма право да те лишава от Божествените права, които имаш. Разбирам онези права, които Бог ти е дал. Това е новото съзнание, което се пробужда. Всеки трябва да зачита правата на другите хора и на другите народи. Една книга може да е много проста външно, но ти я обичаш за съдържанието. Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение. Това изисква законът на Справедливостта. От това гледище, когато някой направи погрешка, не казвай, че е лош, защото нарушаваш закона на Справедливостта, т.е. уважението, което дължиш към всяко Същество. Този човек е плод в период на узряване, не е още узрял, но ще узрее. За да бъдем в съгласие с този закон на Справедливостта, трябва да пристъпваме със свещено чувство един към друг.
към текста >>

уважението, което дължиш към всяко Същество.
Всеки трябва да зачита правата на другите хора и на другите народи. Една книга може да е много проста външно, но ти я обичаш за съдържанието. Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение. Това изисква законът на Справедливостта. От това гледище, когато някой направи погрешка, не казвай, че е лош, защото нарушаваш закона на Справедливостта, т.е. уважението, което дължиш към всяко Същество. Този човек е плод в период на узряване, не е още узрял, но ще узрее. За да бъдем в съгласие с този закон на Справедливостта, трябва да пристъпваме със свещено чувство един към друг. Справедливостта определя отношенията между хората. Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Справедливостта изисква всеки да се ползва от Божиите блага.
към текста >>

7. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея.
Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободен човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е.
към текста >>

Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея.
Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободен човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото.
към текста >>

8. 52b ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към първия спадат Бог, Природата и човека. Към втория спадат народ, държава и личност. Към третия - мозъчната, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях. Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа.
към текста >>

Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания.
Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. За това сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания. П. К. Дънов 4 Октомври 1937 година
към текста >>

9. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дионисий много харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон.
Оттам се завърнал в Атина. Като се завърнал в Атина, след като бил проучил както египетската Мъдрост, така и питагоровата философия, той събрал около себе си ученици, с които започнал да беседва в Академията - една хубава градина, посветена на един Атлет. Там, в Академията, той започнал да развива философията си пред своите ученици. Платон няколко пъти прекъсвал пребиваването си и заниманията си в Атина, поради трикратното пътуване до Сицилия, при Дионисий младши, владетел на Сиракуза в Сицилия. Чрез него той искал да приложи своето учение за държавата, което той изложил в своето съчинение За държавата. Дионисий много харесал Платон и се проникнал от такова уважение към него, че искал и той да бъде уважаван от Платон. Но това не продължило дълго. Платон насочил вниманието на Дионисий към науката и философията, но той бил повърхностен и не обичал да го водят. Той искал Платон да принадлежи само на него, но Платон не се съгласил и отпътувал обратно в Атина. Те се разделили, но все пак чувствували нужда един от друг. Дионисий се скарал с Диона, който бил негов близък роднина и не можал да се примири с това, че и Платон не се отказал от него.
към текста >>

10. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници.
„Този, който е разбрал това, не ще повярва никога, че хората живеят само в това време, което те наричат техен живот и че само тогава изпитват радост и тъга, че те не са били преди раждането си и не ще бъдат след смъртта си." „Ако оставяйки тялото си ти се устремиш към свободния етер, ти ще станеш безсмъртен бог, който избягва смъртта." Емпедокъл е роден към 472 година преди Христа в град Агригент в Сицилия. Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха. В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници. А след неговата смърт в родния му град била издигната статуя в негова чест. Той не е живял самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо влияние върху своите съграждани и върху уреждането на държавните работи в своя град. Той си е спечелил заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат в Агригент свободен държавен строй и да дадат на всички граждани еднакви права. А също така осуетил няколко опити на граждани на Агригент да завладеят господството над своя роден град. И когато почитането от страна на неговите съграждани стигнало до тая висока степен, че му предложили короната, той отказал да я приеме и продължавал да живее като уважаван и честен гражданин.
към текста >>

И когато почитането от страна на неговите съграждани стигнало до тая висока степен, че му предложили короната, той отказал да я приеме и продължавал да живее като уважаван и честен гражданин.
Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници. А след неговата смърт в родния му град била издигната статуя в негова чест. Той не е живял самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо влияние върху своите съграждани и върху уреждането на държавните работи в своя град. Той си е спечелил заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат в Агригент свободен държавен строй и да дадат на всички граждани еднакви права. А също така осуетил няколко опити на граждани на Агригент да завладеят господството над своя роден град. И когато почитането от страна на неговите съграждани стигнало до тая висока степен, че му предложили короната, той отказал да я приеме и продължавал да живее като уважаван и честен гражданин. Емпедокъл имал за Учители питагорейците, той общувал с тях и някои го причисляват към питагорейците, като Парменид и Зенон. Аристотел формулира накратко мисълта на Емпедокъл по следния начин: Към трите елемента - огън, въздух и вода, всеки един от които е бил считан преди него от един или друг философ за принцип, Емпедокъл прибавил още и земята като четвърти елемент. И той казва: Това са елементите, които винаги съществуват, които не възникват, а само се съединяват или разединяват, в по- големи или по-малки количества, сливат се в едно или излизат от едното. Той е въвел като принцип не само четирите елемента, но и „дружбата и враждата", т.е. доброто и злото.
към текста >>

11. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те учели, че за основа на брака трябва да служи любовта и взаимното уважение и почитание, а не някакво църковно венчаване или държавно узаконяване на брака.
Това са субективни заключения, не почиващи на никакви факти, плод на злоба и омраза. Един съвременен свещеник казва: „Не зная какво да кажа за тези хора, но те никога не лъжат, не клеветят, винаги говорят истината, не крадат, не убиват и не насилват никого. Те, подобно на първите християни, са били против насилието. Те не се кълнели, не се съдели, основавайки се на думите на Иисуса Христа." Богомилите, както вече казах и на друго място, не са били против брака. Те учели, че за основа на брака трябва да служи любовта и взаимното уважение и почитание, а не някакво църковно венчаване или държавно узаконяване на брака. Те, които живеели в братски общежития, самото братство санкционирало брака. Мъжът и жената се ползвали с еднакви права в задругата и са били равноценни. Те допущали развод по взаимно съгласие, без да има нужда двамата взаимно да се обвиняват. Двама добри, честни съпрузи, но с разни характери, взаимно се съгласявали да се разделят, за да не се тормозят. Съвършените богомили не се женели, защото те следвали Тесния път, за който Христос говори, и били заангажирани с духовна работа за общността.
към текста >>

Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка.
към текста >>

Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология.
Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество. А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни."
към текста >>

12. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той иска да го почиташ и уважаваш.
У религиозните хора силно се развиват личните чувства. Религиозните хора са крайно честолюбиви. Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен. Той, като го обидиш, ти обръща по-малко внимание, отколкото ако посегнеш на неговите интереси. А религиозният не обича да го обиждаш. Той иска да го почиташ и уважаваш. Това са две разбирания, две понятия за живота. И всеки един индивид се влияе от онези качества, които функционират в даден случай в народа, към който принадлежи. Ако се роди в англосаксонската раса, личните чувства ще бъдат развити до максимум в него. У англичаните са развити благородните лични чувства. В която раса и да сте, вие не можете да избегнете да не се влияете от общите качества на расата и народа.
към текста >>

Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание.
Затова всички трябва да работим за обединение на народите. Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба.
към текста >>

Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи.
Работете за себе си, работете за семейството си, работете за народа си, и работете вътрешно за обединение на цялото човечество, за идването на Царството Божие да се даде свобода на всички. Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия.
към текста >>

Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния.
Това е новата философия на Любовта, която като се приложи в живота, ще разреши всички мъчнотии, ще ни даде една нова насока и ще осмисли живота ни. В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта.
към текста >>

Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите.
В новата философия всеки ще бъде доволен от мястото, което заема и ще има възможност да живее и всеки с радост ще се стреми да помага на другите. Тогава на всеки ще му е приятно да срещне когото и да е, без да го е страх както сега. Тогава няма да има бедни и богати, а ще има взаимно уважение и почитание. Ученият ще уважава невежия и ще има всичкото желание да го просвети, също и невежият ще уважава ученият и ще бъде готов да му услужи. Религиозният ще уважава онзи, който не е религиозен и нерелигиозният ще уважава религиозния. Уважение и почитание ще има между всички хора; всички ще бъдат толерантни към възгледите на другите. Но щом дойдат до божествените възгледи, всички са на еднакво мислене. Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта. И когато Любовта влезе в живота ни, той става лек и приятен.
към текста >>

13. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение.
Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение. Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност.
към текста >>

Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал.
Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение. Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало.
към текста >>

14. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Други школи, обратно, са искали да събудят почит и уважение към Космичното Начало, но както първите, така и вторите са схващали Божественото като нещо външно, персонално, обективно.
Ще дойде друга вълна." Върховното Братство, което направлява съдбините на народите и човечеството, държи ключовете на знанията и на двете ложи. Затова в Писанието се казва, че Христос има ключовете на ада, тоест ключовете и на Злото, и на Доброто. Много от религиите и от окултните школи на миналото са всявали страх и боязън в душите от Божественото Начало. Това са прийоми за държане на душите в духовно робство. Други школи, обратно, са искали да събудят почит и уважение към Космичното Начало, но както първите, така и вторите са схващали Божественото като нещо външно, персонално, обективно. Новото, което внася Учителят чрез своето Слово, което ще се разработи в Шестата раса, е за събуждането и за спасението на божественото в човешката душа. Тя трябва да бъде в интимна връзка с Божественото Начало. Идеята че Бог наказва, е изопачение на теолозите, което внася страх в душите. Изпълнението на Кармата е поверено на интелигентните служители от школата на Лявото Посвещение. Учителят казва:
към текста >>

Тогава народите ще се уважават и почитат взаимно.
Това е Учението на Разумния живот, а не - на класовата любов." „При новото съзнание всички хора ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган от това велико тяло. Тогава народите ще се уважават и почитат взаимно. Това ще бъде Култура на братство и сестринство. Когато говорим за Новата раса, за Новата Култура, подразбираме Любовта, проявена по новия начин, за който съвременният свят има само смътна идея. И тогава човекът ще се озове в един хармоничен свят,
към текста >>

15. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те уважават техния си учител.
Аз я запитах нарочно: "От кого е тази Паневритмия? " Тя ми отговори: "От Петър Дънов". Та те наричат Михаил "учител" и смятат, че той е шефа на Голямото Бяло Всемирно Братство. А истинският Учител, те наричат Петър Дънов. Знаят за Него, но не знам какво. Те уважават техния си учител. Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета". Викат си брат и сестра и вдигат си дясната ръка за поздрав. Изглеждат мили и добри, но екзалтирани и фанатизирани. Всеки следобед отиваме към 3-4 часа и взимаме двете музикантки Надежда и Елена, за да ги заведем на плажа. Това сменя техния тежък ритъм в Бон Фен.
към текста >>

Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш.
Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно! " Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш. Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена? " Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България.
към текста >>

Вътре, един вид, той изказва своята почит и уважение към Учителя.
Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция. Вътре, един вид, той изказва своята почит и уважение към Учителя. Не прочетох всичко, само отпред малко. Тук царува "Духът на Лъжата" и е време да се покаже на тези хора кой е истинският Учител и кой е Михаил! Иначе те са много мили и добри хора! А дали Учителят е съгласен? Ще видим.
към текста >>

16. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Уважаеми бай Шишко,
„Нева санзу" - Тази песен Учителя даде в Общия окултен клас. Тя дава израз на нещо, с което човек има да се справя: слизане от горе надолу, от планината в долината, за да разрешава мъчни задачи. Нейната сила е в сричките. Тема: Ученическо заявление до бай Шишко гостилничаря.- Уважаеми бай Шишко, Сърдечно се радвам, че ще постъпя ученичка в гимназията във Вашия град. От сведенията, които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество. Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена.
към текста >>

Вярвайки, че ще бъда записана в числото на вашите клиенти, оставам с най-голямо уважение към Вас
Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена. При тези благоприятни условия, които ни се дават, на нас остава само другата половина - да учим. Благодаря. Друго нищо не мога да кажа, освен да благодаря. Вярвайки, че ще бъда записана в числото на вашите клиенти, оставам с най-голямо уважение към Вас Теофана Савова * 5 май Размишление върху добрите придобивки. 10 май
към текста >>

17. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец.
Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
към текста >>

Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."
Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..." Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски. Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия.
към текста >>

18. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

"Уважаема госпожица Л. Табакова,
Л. Табакова: Аз пея по-добре в "Лучия ди Лемермур" и "Севилският бръснар" Скипа: Напълно Ви вярвам. Табакова: Не намирате ли, че съм лошо гримирана? Скипа: За един хубав глас това няма значение. Ето и съдържанието на писмото: "Уважаема госпожица Л. Табакова, Позволявам си заедно с настоящото да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден от последния преди заминаването му от България, с молба да Ви го предам. Господин Тито Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет. В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това!
към текста >>

Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си благопожелания.
В навечерието на неговото заминаване, господин Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта "Отвличане от сарая". Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас, с великолепни височини, той ми каза, че е искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте да се преоблечете за другото действие. Господин Тито Скипа възлага надеждата на Вас, да станете една много известна певица, тъй като намира във Вас много големи данни за това! Това негово мнение се споделяше от Дик Марцело, голям пианист, виртуоз и диригент в Миланската Скала. Господин Тито Скипа ме натовари още да ви съобщя, че би се радвал много, ако му пишете! Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да Ви предам най-добрите си благопожелания. Г-н Арнаудов" След като прочетох горните редове на Учителя, той каза: — Хубаво, много хубаво! Тито Скипа е човек, който държи на думата си. Ти в живота си млада и скромна, но на сцената ставаш друга.
към текста >>

19. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение.
Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят." Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откровение в християнското учение - бел. К. З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас.
към текста >>

Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004).
Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П. Дънов: "Противоречията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004). Той казва: "Отнемат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувството за притежание на собственост - една от най-покъртителните заблуди на човека - е между най-често срещаните причини за огорченията и болката в нашия кратък живот. Ако се опитаме да погледнем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии.
към текста >>

Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение.
Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си." б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отношението ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра. Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака. Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връщаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на милостта Му.
към текста >>

20. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му.
Паралелно с отлъчването бива подета страшна клеветническа кампания - чрез жълтата преса, чрез подкупени автори на пасквили, от църковните амвони. Като резултат идва разтурянето на събора на ББ в София през 1926 г. За съжаление немалка част от българското население възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П. Дънов и ББ. Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по отношение на П. Дънов. Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му. В други случаи, сред други обществени слоеве, се изказва отрицателно и дава нареждания за борба срещу него и Братството. Но когато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов. Екзархът изпраща свое доверено лице при него с молба за закрила. Изпълнявайки заповедта на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П. Дънов - чрез Любомир Лулчев - постига застъпничеството на цар Борис III, който се намесва пряко и ВМРО отменя присъдата си над духовния водач на БПЦ.
към текста >>

Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата".
Решението на архиереите е характеризирано като незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П. Дънов. Т. е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците на своя официоз "Църковен вестник" ("Църковен вестник", бр. 22, 23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи някого, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го "белязва", за да предпази хората от "заблудата". Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922). Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква.
към текста >>

21. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
"В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпатична нервна система, дихателна и храносмилателна системи. Религията е един институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>

Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит.
Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народът. В семейството бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите майки и бащи, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит. 4 октомври 1937. Дънов " Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще. Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за Бога, света, живота, познанието и морала, но без да губят собствената си значимост. Създателят на учението твърди, че изхожда от една неизменна основа - християнството, влизайки по този въпрос в антагонистично противоречие с Църквата.
към текста >>

Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева).
1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления. По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София"). Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева). В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел. К. З.). Тоя човек е Петър Дънов" ("Наши видни хора за Учителя" - ръкопис от архива на д-р Ст. Кадиев, с. 2). За Стоян Михайловски се смята, че е бил противник на Учителя П.
към текста >>

Достоен за уважение е и финалът на А.
Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица авторитети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изграденото от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мислене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богослови у нас. Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предтечите на типичното за западното постиндустриално общество интелектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен смисъл на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от преходния период към ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ориентир на изследователите и специалистите в областта на астрологията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло. Достоен за уважение е и финалът на А. Пантев с подчертания му стремеж към конструктивно обобщение, изградено върху здравата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пряко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българския народ. Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж към знания е приет от хиляди негови последователи както в България, така и по света." Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е неприемлива от гледна точка на историческата истина и духовното съдържание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смъртта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеждания факт. За един учен с толкова широка ерудиция и висока обща култура, но непритежаващ нужните езотерични познания, подобен пропуск все пак е напълно извиним.
към текста >>

22. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Но тя има и своите не дотам положителни страни, включително и неуважението към някои от плодовете на собствения му труд.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО 1. Бележити личности за Учителя Петър Дънов Българинът е известен със своя скептицизъм, възприеман от мнозина като национална черта. Тази му особеност му помага да не проявява неоправдано доверие към всякакви видове измамници. Но тя има и своите не дотам положителни страни, включително и неуважението към някои от плодовете на собствения му труд. "Хубава работа, ама българска! " или просто "Българска работа! " са реплики, изричани с подчертано саркастичен тон, издаващ наченките на опасен национален нихилизъм. Подобно е и отношението му към великите хора от нашия народ. Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище.
към текста >>

И нейната поява е напълно логична - когато не уважаваш самия себе си, си далеч по-склонен да се поклониш на другия, макар и той да не те надвишава по ръст.
Губи целият народ. Излиняват немалкото ярки светлини в родната ни история. Отричайки самите себе си и стойностното, създадено от нас, ние неизменно се разделяме с частица от самочувствието, което сме заслужили, понеже "и ний сме дали нещо на света...". И така някак неусетно отстъпваме от завоювани вече духовни територии и ги предоставяме без бой, с готовност, граничеща с предателство, на други народи, които с нищо не са доказали превъзходството си над нас. Понякога залитаме и към друга крайност - чуждопоклонничеството. И нейната поява е напълно логична - когато не уважаваш самия себе си, си далеч по-склонен да се поклониш на другия, макар и той да не те надвишава по ръст. Тази последна слабост обаче крие и едно малко неочаквано, но полезно следствие. Ние, българите, може и да не сме оценили в достатъчна степен някого от своите или нещо свое. Но ако някой в чужбина се провикне на висок глас, че той или това е величина с планетарно измерение, че това е истинско богатство и принос към духовно-културната съкровищница на човечеството, ние сякаш мигновено отрезвяваме. И също в един глас започваме да хвалим и превъзнасяме човека или продукта на собствената си творческа гениалност. Излиза, че освен стоки с всякакво предназначение ние внасяме отвън и градивните частици на собствения си национален авторитет.
към текста >>

Той обича и уважава искрените и честни хора.
Учителят П. Дънов е отзивчив и внимателен към всички, без да отчита мястото им в обществото, имотното състояние, богатството или каквито и да било други отлики в материален аспект. За него това са външни форми без значение. Те нито придават нещо на човека, нито му отнемат нещо. Ала чистотата и честността са издигнати на пиедестал в скалата на неговите ценности. Той обича и уважава искрените и честни хора. На тях винаги оказва безкористна подкрепа. А спрямо неискрените изгражда невидима стена и остава вътрешно недостъпен. Като всеки истински духовен човек, който живее съгласно своите убеждения, а не само ги изповядва на думи, той се отличава с изключителна скромност. Пред последователите си разкрива само малка част от могъщия си вътрешен потенциал и предоставя възможността на всеки да го познае според степента на духовната си зрелост. Никога и в нищо не изтъква себе си - знанията, силата, Мъдростта, всемогъществото си.
към текста >>

23. Паневритмията - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум уважаваше професионалните й дарби като хореограф и танцьор, а също така и нейното описание на паневритмичните движения.
Вероятно това описание е от Боян Боев.“ Крум Въжаров работи много сериозно и създаде подробни диаграми за изпълнението на Пентаграма. Аз, Мария, му помагах само в техническото оформление. Антония и Крум преведоха от френски език „La Paпeurythmie“ от Ярмила Ментцлова. За съжаление тази книга не е била напълно завършена и последно прегледана от Ярмила поради нещастния случай с нея. Крум уважаваше професионалните й дарби като хореограф и танцьор, а също така и нейното описание на паневритмичните движения. Въпреки това описанието на движенията в нейната книга е било внимателно и подробно обсъдено и с други ученици на Учителя, очевидци на даването на Паневритмията. Крум правеше всичко по високия идеал и не се съмнявам, че той е поканил най-добрите в тази област. Тъй като по това време всичко ставаше в пълна тайна, за съжаление не зная имената на тези, които са участвали в това обсъждане. Зная само, че е участвал Галилей Величков и предполагам, Димитър Грива. Така е бил оформен текстът с описанието на паневритмичните упражнения за книгата на български език.
към текста >>

Това дава по-пълна, цялостна картина на събитията и целият свят с уважение го приема повече от 2000 години.
Учителят е дал музиката на Паневритмията, но тя е записана от неговите ученици. При този процес са възникнали някои несъответствия, неясноти - факти, които трудно могат да се обяснят и решат. Също така Учителят е правел и малки промени в някои детайли. Това обаче не може да бъде предмет на спорове, а е един стимул за духовно прозрение и по-задълбочено вникване в същността на този свещен танц. В четирите евангелия на Новия завет едни и същи явления и факти са описани в различна светлина и детайли в зависимост от възможностите на апостолите. Това дава по-пълна, цялостна картина на събитията и целият свят с уважение го приема повече от 2000 години. По същия начин очевидците на Паневритмията описват някои малки детайли от упражненията различно, но това в никакъв случай не може да омаловажи духовните ценности на този свещен танц. Затова нека насочим вниманието си към духовния смисъл и символиката на паневритмичните упражнения, да ги преживеем дълбоко, да се докоснем до тяхната святост. Да се опитаме да разберем и да вникнем в принципите на Паневритмията, на разумните сили, които стоят зад тях. Това изключително много ще ни помогне да изпълняваме правилно движенията и на физическия план. -------------------------------------------------------------------------------------------------
към текста >>

24. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път.
Крум Въжаров общуваше с всички хора от Братството. Някои му бяха по-близки и той дружеше главно с тях. Една малка част от неговите приятели са споменати тук. Борис Николов и Мария Тодорова Борис Николов и Мария Тодорова Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път. С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят.
към текста >>

С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други.
Някои му бяха по-близки и той дружеше главно с тях. Една малка част от неговите приятели са споменати тук. Борис Николов и Мария Тодорова Борис Николов и Мария Тодорова Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път. С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“
към текста >>

25. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ.
Това сѫ вежди на човѣкъ, който е живѣлъ дълго време и има опитностъ въ живота. Чело хубаво, възвисоко, въ основата си надъ носа издадено — признакъ на силна индивидуалности. на наблюдателенъ и практиченъ умъ. Слѣпоочнитѣ области слабо развити; уши правилни и прилепени до главата — белегъ на материаленъ порядъкъ. Влакната на брадата малко възрѣдки и възчервени — белегъ на импулсивностъ и упорство. Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ. Лицето възблѣдобѣло, съ носъ отъ гръкоримски типъ. Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ.
към текста >>

Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си.
Влакната на брадата малко възрѣдки и възчервени — белегъ на импулсивностъ и упорство. Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ. Лицето възблѣдобѣло, съ носъ отъ гръкоримски типъ. Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ. великъ е нашиятъ родъ“. Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация. Ако би живѣлъ въ наше време, щѣше да минава за виденъ писателъ, философъ, художникъ, държавникъ и духовенъ глава. Защо Христосъ изнася този типъ?
към текста >>

26. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Да обича Бога, бизките си и народа си, и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към идеалния спадат Бог, Природа и Човек. 2. Към реалния спадат: народ, църква и законност. 3. Към материалния спадат: мозъчната система, симпатичната, дихателната, кръвоносната система. I. Религията представлява вътрешната връзка на един народ, която той има с Божествения свят. Следователно религията е един отличен инструмент, който има за задача и цел да възстанови човешката личност, нейните чувства и постъпки, и да държи връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, бизките си и народа си, и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тая българска религия и църква, която служи на своя народ, неговото повдигане и облагородяване, мойта любов към тях. II. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа.
към текста >>

Всякога сме говорили за любов, за взаимно почитание и уважение. 4.XI.
Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството бащата представлява Онзи, който царува, а майката е онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образа на онези, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и умраза, към когото и да е. Всякога сме говорили за любов, за взаимно почитание и уважение. 4.XI. 1932 г. Дънов Братството върви добре, но силите, които искат да го спънат, никога не се примиряват с неговото разширяване на духовния кръгозор на българина. Няма да влизам в подробности. На 4 май 1936 година на Учителя е нанесен жесток побой. Който води до частична парализа на цялата дясна половина на тялото му.
към текста >>

27. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна.
Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва. Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна. Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък. Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му.
към текста >>

С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство.
По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва. Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна. Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък. Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината.
към текста >>

И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит.
И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава реалността е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог. Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит. Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден. Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея. Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век. Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма.
към текста >>

Може да те уважават и да са любезни с теб, но никога няма да станеш един от тях.
В Ню Йорк всеки се чувства добре такъв, какъвто е. Спокоен е със себе си - златен или тенекиен. В Бостън не е така. В Бостън ясно разбираш, че никога няма да бъдеш един от първенците на тази среда; никога няма да бъдеш приет изцяло. Ще останеш чужд, външен. Може да те уважават и да са любезни с теб, но никога няма да станеш един от тях. Това създава една вътрешна липса на самочувствие и неувереност; ако искате - неудовлетвореност от това, което знаеш, че си, и което знаеш, че можеш. И понеже стената, която не можеш да прескочиш, е надменността на тези, които са дошли тук първи, твоята защита става надменността ти за терена, върху който ти стъпваш първи. Така завоюването на периферни терени несъзнателно се превръща във форма на спасение. Когато идва време за дърваря Бътлър да се откаже от секачеството, той знае, че няма да бъде повече от слязъл от горите дървар в Сан Франциско и ето че става „отшелникът Бътлър“ в гората и всички онези санфранцисковци и санфранциски там долу не са никакви отшелници и отшелнички и не могат да бъдат, защото нямат духовните измерения на Световния водач на движението на „Езотеричния окултизъм“ отшелника Бътлър. Емерсън, Торо, Уитман са в американската традиция.
към текста >>

28. 3. Статия трета - Георги Христов

Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума. Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползва от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност. Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от йерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелстването на Дамис и Филострат, Аполоний Тиански72 , съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
към текста >>

Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
към текста >>

0.30652904510498