Търсене в текстове за 'смирен смиря смири'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 159 резултата в 5 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

СМИРЕНИЕ
СМИРЕНИЕ Трима братя бяха приети от Учителя в приемната му стая. Единият от братята каза: „Учителю, Вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените. Кажете ни нещо по това.“ Едно дете, като завърши първо отделение, мисли че знае като учителя си. Завършва и второ отделение и пак мисли така.
към текста >>

Единият от братята каза: „Учителю, Вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените.
СМИРЕНИЕ Трима братя бяха приети от Учителя в приемната му стая. Единият от братята каза: „Учителю, Вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените. Кажете ни нещо по това.“ Едно дете, като завърши първо отделение, мисли че знае като учителя си. Завършва и второ отделение и пак мисли така. То не знае, че невежеството му е много голямо. Някой мисли, че напълно е завършил.
към текста >>

Естественото положение е смирение, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен.
Завършва и второ отделение и пак мисли така. То не знае, че невежеството му е много голямо. Някой мисли, че напълно е завършил. Трябва да не мисли така. Например един виртуоз още какви работи има да изучи в музиката! Естественото положение е смирение, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдание в човечеството, най-много разногласие между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде пръв – там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използва, но нека изгуби желанието си за първенство. Първенството е относително нещо. Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на Съществата, които го ръководят.
към текста >>

Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение.
Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на Съществата, които го ръководят. Значи какво първенство? То нашето е нищо. Ако моят живот е полезен, означава, че с мен се занимава един висш Дух. За да бъдем ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога – да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога. Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата! “ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря! “ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори! “ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам.
към текста >>

Който не е смирен, ще го смирят.
Трябва да търсим Славата Божия. Когато Великите духове слизат на Земята, те вземат много скромна форма, и за да не обръщат внимание на хората, не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение.
към текста >>

Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш.
Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора.
към текста >>

Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение.
Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото и да си дига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще.
към текста >>

Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение.
Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че сега като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки ще употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Някой защо е станал просяк? Понеже е бил честолюбив и сега го хокат; ще мине през унижения и ще приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър не толкова, за да бъде полезен, колкото за да блесне, но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото и да си дига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, има дарби и бъдеще. Оставете метода на вола. Вие, като имате дарби, ще напредвате.
към текста >>

За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението.
Вие, като имате дарби, ще напредвате. Гордостта пречи за развиване на дарбите. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Това, което хората наричат любов, не е Любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения.
към текста >>

Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви.
Гордостта пречи за развиване на дарбите. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през страдания и чрез тях ще може да се освободи, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Това, което хората наричат любов, не е Любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар.
към текста >>

Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение.
Това, което хората наричат любов, не е Любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят.
към текста >>

Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения.
За да прояви човек Божествената Любов, изисква се да има една основа, а тя е смирението. Само когато човек има смирение, Небето ще пусне през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които Небето дарява човека. Небето не дарява с дарби и сили, ако човек няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява. Смирението е основа за развитие на всички дарби, основа за всички постижения. Хората като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли, защото могат да ви турят един бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае?
към текста >>

Смирение означава растеж.
Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото. Смирение означава растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство. Това е препятствие за мнозина.
към текста >>

Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш.
Някой иска всички да го знаят. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на Земята могат да го знаят, но на Слънцето кой го знае? Който не е навикнал на последното място, не може да има и първото. Смирение означава растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, а като израснеш, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство. Това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма.
към текста >>

На ученика е нужно смирение – ако някой върви зад теб, отстъпи и му дай място да мине.
Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първенство. Това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво; иска да каже, че като него друго животно няма. На ученика е нужно смирение – ако някой върви зад теб, отстъпи и му дай място да мине. Не се блъскай, давай място на всички. Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик. Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик, както студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4 000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отстрани, отпред и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред.
към текста >>

От 4 000 студенти само този е ученик, защото има смирение.
Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик, както студентът се записва в началото на всеки семестър. В един университет имало 4 000 студенти и се натискали да се запишат при секретаря. Бутали се отзад, отстрани, отпред и само един студент бил тих, стоял накрая и чакал спокойно своя ред. Секретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е Великият Учител. От 4 000 студенти само този е ученик, защото има смирение. Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да решиш да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога.
към текста >>

Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога.
Секретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е Великият Учител. От 4 000 студенти само този е ученик, защото има смирение. Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да решиш да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново.
към текста >>

Без смирение ще останеш винаги далеч от Него.
Този секретар е Великият Учител. От 4 000 студенти само този е ученик, защото има смирение. Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да решиш да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири.
към текста >>

Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение.
Да се записваш всяка сутрин за ученик, това значи да решиш да не се блъскаш с никого и да не изпращаш отрицателна мисъл към никого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение.
към текста >>

Смирението значи, че човек иска да живее с Мир.
Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който можеш да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше.
към текста >>

Христос съзна, че трябва да се смири.
Без смирение ще останеш винаги далеч от Него. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше.
към текста >>

Трябва да започнеш със смирението на Христа.
Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада.
към текста >>

И Йоан Кръстител прояви смирение.
Човек трябва да има ясна представа какво значи смирение. Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение.
към текста >>

Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше.
Смирението значи, че човек иска да живее с Мир. Старото възпитание трябва да се замести с ново. Христос съзна, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение. Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава.
към текста >>

Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение.
И Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение. Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали.
към текста >>

Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава.
Той беше Илия и каза: „Тази работа с рязане на глави не може, трябва да се смири човек и силата да се подчини на разумността.“ А Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че беше гьгнив и това го смиряваше. И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение. Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Под думата недостоен се разбира неизраснал и още негоден да възприема.
към текста >>

Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска.
И апостол Павел каза, че има трън в петата си. Също така и неговото издигане се дължи на този недостатък, който имаше. Похвалите карат човека да пада. Ала във всеки човек има по един трън, който му помага в издигането, понеже го смирява и по този начин го предпазва от падение. Ще ви дам едно правило: когато човек дойде в изкушение, нека се смири, веднага да се почувства малък пред Бога; тогава изкушението го отминава. Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Под думата недостоен се разбира неизраснал и още негоден да възприема. Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш.
към текста >>

Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш.
Като се смирява, да почувства, че Бог е всичко, че трябва да изпълнява Волята на Великия и че ще прави това, което Той иска. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа. Това е едно мистично разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Под думата недостоен се разбира неизраснал и още негоден да възприема. Ти може да приличаш на Ангел, но понеже сега си в плът на Земята, ще се смириш. Казано е за Христа: „Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не ти обръщат внимание. Ако съм виден човек и хората обърнат внимание на мен, тогава ще хвръкнат украшенията. Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание! Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора. Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз.
към текста >>

Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта.
Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание! Отидох в едно събрание; там се бяха събрали все учени, разгорещени хора. Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз. Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е.
към текста >>

Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората.
Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.
към текста >>

Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е.
Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.
към текста >>

2. 27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Божественото положение в човека е СМИРЕНИЕТО, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен (ненормален).
ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Божественото положение в човека е СМИРЕНИЕТО, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен (ненормален). Защото може да знае, да е способен, но още колко работи има, които той не знае? Да не мисли, че е завършил всичко. Сега всеки иска да бъде прав, а това е именно ключа на злините, защото първенството е относително нещо. Успехът на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят и ако вашият живот е полезен на другите, то с вас се занимава един висш Дух, затова ние трябва да бъдем полезни и ценени пред Бога. Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога).
към текста >>

Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога).
Божественото положение в човека е СМИРЕНИЕТО, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен (ненормален). Защото може да знае, да е способен, но още колко работи има, които той не знае? Да не мисли, че е завършил всичко. Сега всеки иска да бъде прав, а това е именно ключа на злините, защото първенството е относително нещо. Успехът на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят и ако вашият живот е полезен на другите, то с вас се занимава един висш Дух, затова ние трябва да бъдем полезни и ценени пред Бога. Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога). Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас). И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби.
към текста >>

А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете!
Сега всеки иска да бъде прав, а това е именно ключа на злините, защото първенството е относително нещо. Успехът на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят и ако вашият живот е полезен на другите, то с вас се занимава един висш Дух, затова ние трябва да бъдем полезни и ценени пред Бога. Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога). Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас). И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е. имаш условия да придобиеш това, което искаш.
към текста >>

Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне.
Успехът на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят и ако вашият живот е полезен на другите, то с вас се занимава един висш Дух, затова ние трябва да бъдем полезни и ценени пред Бога. Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога). Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас). И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е. имаш условия да придобиеш това, което искаш. Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне.
към текста >>

За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека.
Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас). И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е. имаш условия да придобиеш това, което искаш. Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне. Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО.
към текста >>

Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е.
И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е. имаш условия да придобиеш това, което искаш. Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне. Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога.
към текста >>

Без смирение ще останете винаги далеч от Бога.
Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е. имаш условия да придобиеш това, което искаш. Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне. Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше.
към текста >>

Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение.
Човек не трябва да се спъва с личния си живот, а трябва да го надрасне. Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска.
към текста >>

Йоан Кръстител прояви смирение.
Не се блъскайте, ако някой върви след тебе, отстъпи, давай място на всички. ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска. Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас.
към текста >>

Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири).
ВСЯКА СУТРИН ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ В СЕБЕ СИ ДА НЕ СЕ СБЛЪСКВАТЕ С НИКОГО И ДА НЕ ИЗПРАЩАТЕ ОТРИЦАТЕЛНА МИСЪЛ КЪМ НИКОГО. Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска. Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас. Човек сам себе си не бива и не може да хвали.
към текста >>

Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше.
Без смирение ще останете винаги далеч от Бога. Този, който иска слава (да стане велик), той е далеч, значи от Бога. Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска. Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас. Човек сам себе си не бива и не може да хвали. Да ви е приятно, че хората не ви обръщат внимание.
към текста >>

Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска.
Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска. Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас. Човек сам себе си не бива и не може да хвали. Да ви е приятно, че хората не ви обръщат внимание. Ти може да си ангел, но щом си дошъл на земята, тук в плът, ще се смириш. Казано е и за Христос: Той прие рабски образ.
към текста >>

Ти може да си ангел, но щом си дошъл на земята, тук в плът, ще се смириш.
Похвалите карат човека да пада. Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята Божия и да прави това, което Бог иска. Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас. Човек сам себе си не бива и не може да хвали. Да ви е приятно, че хората не ви обръщат внимание. Ти може да си ангел, но щом си дошъл на земята, тук в плът, ще се смириш. Казано е и за Христос: Той прие рабски образ. Колко трудна е тази философия. Да не търсиш доброто мнение на другите, защото и те не са съвършени, та ще ти обърнат внимание на тебе. Съвършенството е в съвършения свят, който не е такъв като този. Смирението е възприемане на енергиите, които идват от висшите светове, от целия всемир, път към възход, към разцвет на всички наши дарби.
към текста >>

Смирението е възприемане на енергиите, които идват от висшите светове, от целия всемир, път към възход, към разцвет на всички наши дарби.
Ти може да си ангел, но щом си дошъл на земята, тук в плът, ще се смириш. Казано е и за Христос: Той прие рабски образ. Колко трудна е тази философия. Да не търсиш доброто мнение на другите, защото и те не са съвършени, та ще ти обърнат внимание на тебе. Съвършенството е в съвършения свят, който не е такъв като този. Смирението е възприемане на енергиите, които идват от висшите светове, от целия всемир, път към възход, към разцвет на всички наши дарби.
към текста >>

3. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

ЗА СМИРЕНИЕТО
ЗА СМИРЕНИЕТО Изгрев, 1 ноември 1953 г. Любезни брат, Тук желая да ви изложа един разговор с Учителя върху смирението. Един брат запита Учителя:“Учителю, вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените, кажете ни нещо по това.“ Едно дете, като завърши първо отделение, мисли, че много знае, мисли, че знае като учителя си.
към текста >>

Тук желая да ви изложа един разговор с Учителя върху смирението.
ЗА СМИРЕНИЕТО Изгрев, 1 ноември 1953 г. Любезни брат, Тук желая да ви изложа един разговор с Учителя върху смирението. Един брат запита Учителя:“Учителю, вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените, кажете ни нещо по това.“ Едно дете, като завърши първо отделение, мисли, че много знае, мисли, че знае като учителя си. Като завърши второ отделение пак мисли така. А то не знае, че неговото невежество е много голямо. Някой мисли, че е завършил.
към текста >>

Един брат запита Учителя:“Учителю, вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените, кажете ни нещо по това.“
ЗА СМИРЕНИЕТО Изгрев, 1 ноември 1953 г. Любезни брат, Тук желая да ви изложа един разговор с Учителя върху смирението. Един брат запита Учителя:“Учителю, вие бяхте споменали скоро думите на апостол Павел, че Бог живее в сърцата на смирените, кажете ни нещо по това.“ Едно дете, като завърши първо отделение, мисли, че много знае, мисли, че знае като учителя си. Като завърши второ отделение пак мисли така. А то не знае, че неговото невежество е много голямо. Някой мисли, че е завършил. Да не мисли, че е завършил.
към текста >>

Божествено положение е смирението.
А то не знае, че неговото невежество е много голямо. Някой мисли, че е завършил. Да не мисли, че е завършил. Например някой е музикант. Още каква работа има в музиката! Божествено положение е смирението. Щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдания в човечеството, най-много разногласия между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде Пръв. Там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използува, но не трябва да има желание за първенство.
към текста >>

Трябва повече смирение.
Значи какво Първенство? Нашето е живо. Значи, ако моят живот е Полезен, ще се занимава с мене един висш дух. Значи, за да бъдем, ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето. Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Да търсим славата Божия. Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората.
към текста >>

На всички хора трябва смирение.
Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма. Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Защо някой е станал просяк?
към текста >>

Който не е смирен, ще го смирят.
Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма. Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Защо някой е станал просяк? Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение.
към текста >>

Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш.
Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма. Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Защо някой е станал просяк? Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър и не толкова за да бъде полезен, колкото за да блесне.
към текста >>

Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение.
Има машини, които дигат 300 килограма и повече. На всички хора трябва смирение. Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Защо някой е станал просяк? Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър и не толкова за да бъде полезен, колкото за да блесне. Но после го свалят и го турят в затвора.
към текста >>

Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение.
Който не е смирен, ще го смирят. Много е мъчно да живееш с едно криво разбиране. Гордостта ти в миналите ти съществувания е била толкова голяма, че вече като отидеш да се молиш някому, отказват ти, за да се смириш. Такива мерки употребяват, докато дойде едно разумно смирение. Защо някой е станал просяк? Понеже е бил много честолюбив, сега го хулят и ще мине през унижения, за да приеме всичко това със смирение. Човек все гледа външната страна. Той иска да бъде министър и не толкова за да бъде полезен, колкото за да блесне. Но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото да вдига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, то има дарба и бъдеще. Не се стремете да се повдигате като вола.
към текста >>

Вие, макар и да бъдете смирени, имате дарби, ще напреднете.
Той иска да бъде министър и не толкова за да бъде полезен, колкото за да блесне. Но после го свалят и го турят в затвора. Волът, колкото да вдига опашката, си остава все вол, а детето, колкото и да е дребно, то има дарба и бъдеще. Не се стремете да се повдигате като вола. Оставете метода на вола. Вие, макар и да бъдете смирени, имате дарби, ще напреднете. Който прави нещата от гордост и тщеславие, ще мине през големи страдания, чрез които може да се освободи от тях, защото те са голяма спънка за неговото развитие. Гордостта пречи на развиване на дарбите. Това, което хората наричат любов, не е любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, иска се да има една основа.
към текста >>

Тази основа е смирението.
Гордостта пречи на развиване на дарбите. Това, което хората наричат любов, не е любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, иска се да има една основа. Без нея не може да се прояви. Тази основа е смирението. Само когато човек има смирение, небето ще пусне да тече през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които небето дарява човека. Небето не дарява с дарби, сили и пр. човека, ако той няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи.
към текста >>

Само когато човек има смирение, небето ще пусне да тече през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви.
Това, което хората наричат любов, не е любов. Любовта е съвсем друго нещо. За да прояви човек Божествената Любов, иска се да има една основа. Без нея не може да се прояви. Тази основа е смирението. Само когато човек има смирение, небето ще пусне да тече през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които небето дарява човека. Небето не дарява с дарби, сили и пр. човека, ако той няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи. Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения.
към текста >>

човека, ако той няма смирение.
Без нея не може да се прояви. Тази основа е смирението. Само когато човек има смирение, небето ще пусне да тече през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които небето дарява човека. Небето не дарява с дарби, сили и пр. човека, ако той няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи. Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения. Хората, като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли. Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта.
към текста >>

Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения.
Само когато човек има смирение, небето ще пусне да тече през него тока на Божествената Любов и той ще я прояви. Същото е и за всички други дарби, с които небето дарява човека. Небето не дарява с дарби, сили и пр. човека, ако той няма смирение. Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи. Затова смирението е основа за развиване на всички дарби, основа за всички постижения. Хората, като ви кажат, че сте чист и светъл, вие трябва да се пазите от техните мисли. Защото, като ви кажат така, могат да ви турят бръмбар. Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Че какъв авторитет ще бъде той?
към текста >>

Смирението значи растеж.
Тщеславието е гроб на мисълта. Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на земята могат да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Който не е навикнал на последните места, не може да има големите. Смирението значи растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първо място, това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма.
към текста >>

Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш.
Някой иска всички да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Че какъв авторитет ще бъде той? Сто души на земята могат да го знаят, но на слънцето никой не го знае. Който не е навикнал на последните места, не може да има големите. Смирението значи растеж. Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първо място, това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма. На ученика е нужно смирение.
към текста >>

На ученика е нужно смирение.
Като се смириш, ще имаш условия за растеж, ще придобиеш това, което искаш. Личният живот трябва да се надрасне. Човек да не се спъва с личния живот. Често в религиозния живот някои искат да вземат първо място, това е препятствие за мнозина. Кучето, като си дига опашката нагоре, е горделиво, иска да каже, че животно като него няма. На ученика е нужно смирение. Ако някой върви зад тебе, отстъпи и дай му място. Не се блъскай. Давай място на всички. Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик. Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик.
към текста >>

Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога.
Бутали се отзад, отстрани, отпред и само един студент бил тих, стоял отзад и чакал спокойно своя ред. Секретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е великият Учител. От четиритех хиляди студенти само този е ученик, това значи да решиш да не се блъскаш и никога да не изпращаш отрицателна мисъл към някого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение.
към текста >>

Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога.
Секретарят разбрал, че този е единственият записан ученик. Този секретар е великият Учител. От четиритех хиляди студенти само този е ученик, това значи да решиш да не се блъскаш и никога да не изпращаш отрицателна мисъл към някого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става.
към текста >>

Христос съзнава, че трябва да се смири.
От четиритех хиляди студенти само този е ученик, това значи да решиш да не се блъскаш и никога да не изпращаш отрицателна мисъл към някого. Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше.
към текста >>

Трябва да започнеш със смирението на Христа.
Когато се хвалиш, че си направил нещо, че си дал нещо на хората, ти винаги се отдалечаваш от Бога. Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си.
към текста >>

Йоан Кръстител прояви смирение.
Смирението е единственият път, единственият метод, чрез който може да се приближиш към Бога. Без смирение ще останеш винаги далеч от Бога. Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал.
към текста >>

Трябва да се смири човек.“
Този, който мисли да стане велик, който иска слава, е далеч от Бога. Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане.
към текста >>

Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше.
Христос съзнава, че трябва да се смири. Трябва да започнеш със смирението на Христа. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше Илия и каза:“Тази работа с рязане на глави не става. Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава.
към текста >>

Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане.
Трябва да се смири човек.“ Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия. И че ще прави това, което Бог иска. Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа, това е едно мистическо разбиране.
към текста >>

Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава.
Мойсей се издигна благодарение на недостатъка си, че бе гъгнив, понеже този недостатък го смиряваше. И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия. И че ще прави това, което Бог иска. Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа, това е едно мистическо разбиране. Човек сам себе си не може да хвали.
към текста >>

Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия.
И апостол Павел казва, че има трън в петата си. Също така неговото издигане се дължи на този недостатък, който е имал. Похвалите карат човека да пада. Във всеки човек има по един трън, който му помага за издигането, като го смирява и по този начин го предпазва от падане. Ще ви дам едно правило: Когато човек дойде в изкушение, да се смири, веднага да се почувствува малък и нищожен пред Бога и тогава изкушението минава. Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия. И че ще прави това, което Бог иска. Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа, това е едно мистическо разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Ти можеш да приличаш на ангел, но понеже сега си в плът на земята, ще се смириш.
към текста >>

Ти можеш да приличаш на ангел, но понеже сега си в плът на земята, ще се смириш.
Като се смирява, да почувствува, че Бог е всичко, че трябва да изпълни волята на великия. И че ще прави това, което Бог иска. Един художник няма защо да се хвали; да изнесе картините и да остави хората да ги видят. Господ да те хвали, а ти да хвалиш Господа, това е едно мистическо разбиране. Човек сам себе си не може да хвали. Ти можеш да приличаш на ангел, но понеже сега си в плът на земята, ще се смириш. Казано е за Христа: “Той прие рабски образ.“ Да ти е приятно, когато хората не обръщат внимание на тебе. Ако аз съм виден човек и хората обръщат внимание на мене, тогава ще отидат украшенията. Колко трудна философия е тази да не ви обръщат внимание. Отидох на едно събрание.
към текста >>

И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта.
Като говориха, говориха, най-после искаха да чуят какво зная аз. Аз дотогава мълчах. Те казаха: “Ти много знаеш, но не искаш да кажеш.“ Та все ще обърнат внимание на тебе. Не търси доброто мнение на другите, понеже това става в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина, имат високо мнение за себе си. И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта. Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива.
към текста >>

Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива.
Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив. Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби. Поздрав на всички братя и сестри: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив.
И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив. Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби. Поздрав на всички братя и сестри: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби.
Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив. Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби. Поздрав на всички братя и сестри: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

4. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.
Дънов отбелязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му работа, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздействие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната причина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в минал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение. Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигурност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса.
към текста >>

И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение.
Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.
към текста >>

Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.
И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл.
към текста >>

На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си?
Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение.
към текста >>

Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср.
Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните същества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига.
към текста >>

Всеки човек трябва да придобие смирение.
На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особено в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя.
към текста >>

И млади, и стари, всички трябва да се смирят.
Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение?
към текста >>

Едни се смиряват доброволно, а други - насила.
- бел. К. З.). Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може.
към текста >>

Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя.
Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня.
Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат.
към текста >>

Не може ли да се живее без смирение?
И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си.
към текста >>

Поне един път в живота си трябва да се смириш.
Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма.
към текста >>

Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.).
Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро.
към текста >>

Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат.
Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение? " Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за преодоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро. По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек.
към текста >>

Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става.
Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимоотношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за победата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общочовешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот.
към текста >>

5. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

XIV. СМИРЕНИЕТО
XIV. СМИРЕНИЕТО „Смирението е израз на Любовта към Великия.“ „Смирението е движение към Бога.“ (Учителят Петър Дънов) Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно.
към текста >>

„Смирението е израз на Любовта към Великия.“
XIV. СМИРЕНИЕТО „Смирението е израз на Любовта към Великия.“ „Смирението е движение към Бога.“ (Учителят Петър Дънов) Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно. И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми.
към текста >>

„Смирението е движение към Бога.“
XIV. СМИРЕНИЕТО „Смирението е израз на Любовта към Великия.“ „Смирението е движение към Бога.“ (Учителят Петър Дънов) Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно. И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях.
към текста >>

Темата за смирението е една от тях.
„Смирението е движение към Бога.“ (Учителят Петър Дънов) Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно. И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях. Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност. Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П.
към текста >>

Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност.
(Учителят Петър Дънов) Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно. И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях. Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност. Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение.
към текста >>

Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина.
Има теми, към които се връщаме постоянно. Каквото и да кажем по тях, все остава недостатъчно. И няма как да е другояче, понеже те са неизчерпаеми. Темата за смирението е една от тях. Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност. Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение.
към текста >>

Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение.
Висша добродетел в християнството, задължително условие за равномерното придвижване на окултния ученик по духовния Път, въпиюща необходимост на всяка крачка в ежедневието, смирението остава неизменно една от най-важните цели в самоосъществяването на човешката личност. Нито един от великите духовни Учители на човечеството не е пропускал в своята проповед да отбележи извънредната значимост на смирението за изграждането на ореола от светлина, отличаващ искрено търсещия в Духа човек от все още непрогледналия за Божествената Истина. Българският Учител на Любовта – Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), не прави изключение в тази насока. В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата. В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет. Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата Божествена енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов. Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение. Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото.
към текста >>

Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение.
В своето вдъхновено Слово Учителят П. Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет. Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата Божествена енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов. Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение. Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото. То би послужило за изходна точка при култивирането и на редица други добродетели. За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П. Дънов: „За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда и в най-лошите хора.
към текста >>

Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото.
Дънов предлага една кратка, но изключително съдържателна дефиниция на смирението, намерила място като мото в настоящото изложение: „Смирението е израз на Любовта към Великия (курсивът мой – К.З.).“ И продължава мисълта си с един поетичен израз на връзката между небесното и земното: „Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.“ В тези две кратки фрази по неповторим начин са съчетани образите на издигащата се към Бога човешка душа, която посредством смирението си полита към най-фините полета на Божествения свят, и на върховната благодат, която Всевишният безспирно излива върху всички форми и проявления на Своето творение. В случая той е обрисуван като непристъпен връх, а долината е символ на всичко, създадено от творческата Му воля, което жадува за Неговата несекваща грижа и благоволение. Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет. Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата Божествена енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов. Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение. Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото. То би послужило за изходна точка при култивирането и на редица други добродетели. За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П. Дънов: „За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда и в най-лошите хора. Човек трябва да има абсолютно смирение.
към текста >>

Човек трябва да има абсолютно смирение.
Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото. То би послужило за изходна точка при култивирането и на редица други добродетели. За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П. Дънов: „За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда и в най-лошите хора. Човек трябва да има абсолютно смирение. Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабия.“ За да застанеш на страната на слабия, не е достатъчно да притежаваш само смирение. Нужни са и смелост, и чувство за справедливост. И не на последно място – импулс за миротворчество. Същият, за който Христос свидетелства в Своята Проповед на планината: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Очевидно само любещият може да бъде смирен.
към текста >>

Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабия.“ За да застанеш на страната на слабия, не е достатъчно да притежаваш само смирение.
То би послужило за изходна точка при култивирането и на редица други добродетели. За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П. Дънов: „За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда и в най-лошите хора. Човек трябва да има абсолютно смирение. Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабия.“ За да застанеш на страната на слабия, не е достатъчно да притежаваш само смирение. Нужни са и смелост, и чувство за справедливост. И не на последно място – импулс за миротворчество. Същият, за който Христос свидетелства в Своята Проповед на планината: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Очевидно само любещият може да бъде смирен. Съвършеният образец и в това направление – както и във всичко останало!
към текста >>

Очевидно само любещият може да бъде смирен.
Човек трябва да има абсолютно смирение. Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабия.“ За да застанеш на страната на слабия, не е достатъчно да притежаваш само смирение. Нужни са и смелост, и чувство за справедливост. И не на последно място – импулс за миротворчество. Същият, за който Христос свидетелства в Своята Проповед на планината: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Очевидно само любещият може да бъде смирен. Съвършеният образец и в това направление – както и във всичко останало! – е, разбира се, Бог. А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация.
към текста >>

А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос.
И не на последно място – импулс за миротворчество. Същият, за който Христос свидетелства в Своята Проповед на планината: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Очевидно само любещият може да бъде смирен. Съвършеният образец и в това направление – както и във всичко останало! – е, разбира се, Бог. А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П. Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението. В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането.
към текста >>

Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението.
– е, разбира се, Бог. А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П. Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението. В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането. Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова. Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога.
към текста >>

В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането.
А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П. Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението. В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането. Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова. Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога. Това е съвършеното смирение“ (с.105).
към текста >>

Това е съвършеното смирение“ (с.105).
В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането. Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова. Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога. Това е съвършеното смирение“ (с.105). Както вече бе посочено в самото начало на това изложение, Учителят на Бялото братство (ББ) в България П. Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“. Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки.
към текста >>

Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“.
Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на малката си власт над това или онова. Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога. Това е съвършеното смирение“ (с.105). Както вече бе посочено в самото начало на това изложение, Учителят на Бялото братство (ББ) в България П. Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“. Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото.
към текста >>

Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога.
Да отрече идеята, че е отделна, самотна личност, да отрече обърканото същество, което човек познава и нарича себе си, и да види Бога на това място. Да отрече себе си и да утвърди Бога. Това е съвършеното смирение“ (с.105). Както вече бе посочено в самото начало на това изложение, Учителят на Бялото братство (ББ) в България П. Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“. Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места.
към текста >>

Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки.
Това е съвършеното смирение“ (с.105). Както вече бе посочено в самото начало на това изложение, Учителят на Бялото братство (ББ) в България П. Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“. Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението.
към текста >>

Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа.
Както вече бе посочено в самото начало на това изложение, Учителят на Бялото братство (ББ) в България П. Дънов дефинира смирението като „движение към Бога“. Пълният текст на тази негова мисъл гласи: „Смирението е движение към Бога. Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината.
към текста >>

А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението.
Гордостта е движение към материята. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу.
към текста >>

Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението.
Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога.“ В случая той говори за движение по едно направление, но в коренно противоположни посоки. Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения.
към текста >>

В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината.
Смирението се движи, условно казано, отдолу нагоре: от земното към небесното, от човека към Бога, от материята към Духа. И обратно – гордостта в своето движение следва посоката (също условно назована) отгоре надолу: от духовната природа на човека към плътската, от ефирния свят на духовното към гъстата материя, от душата към тялото, от извисените форми на общуване с Божественото към задоволяването на щенията на егото. Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто.
към текста >>

Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре.
Между тях самоизтъкването заема едно от челните места. А то е, както е добре известно, ярък антипод на смирението. Нужна е подчертана душевна доброта, за да бъде притъпено острието на набъбващото и търсещо трибуна за прелестите си его, за да достигне разумното същество до чертозите на смирението. В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята.
към текста >>

Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто.
В този задружен и хармоничен тандем двете добродетели – смирението и доброто, успяват да овладеят всички напъни на низшето естество за доминация и разширение и да изправят пътеката на пилигрима към Истината. Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите.
към текста >>

Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява.
Истината за света, в който живее, за законите, които властват в него, и за неговото собствено място под Слънцето... Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата.
към текста >>

Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята.
Една друга мисъл на българския духовен Учител хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношенията между смирението, гордостта и Доброто (в качеството му на Божествен принцип в Космоса): „Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му.
към текста >>

Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта.
Гордостта е движение надолу. Доброто – това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен.
към текста >>

Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите.
Там, дето смирението започва, и там, дето гордостта спира, това са двете крайни точки на Доброто. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср.
към текста >>

Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата.
Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.).
към текста >>

Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му.
Човек се освобождава от болестните състояния чрез смирението.“ Сравнението с предишния цитат показва, че движението нагоре на смирението е очевидно с посока към Бога, а движението надолу на гордостта – с посока към материята. Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване.
към текста >>

Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен.
Доброто като принцип на сътворения от Създателя свят се проявява в широката амплитуда между отправната точка на смирението и крайната точка на гордостта. Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения.
към текста >>

В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.).
Нещо повече, то допринася за постигането на баланс между тях като противоположни тенденции в поведението на човека. Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието.
към текста >>

Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср.
Не на последно място – онзи, който е овладял в пълнота смирението и го прилага навсякъде в живота си, става недостъпен за болестите. Това означава, че по същността си смирението представлява своеобразна духовна панацея – лек срещу всяка болка на тялото, а и на душата. Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени.
към текста >>

И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване.
Както и при развиването на всяка друга добродетел, така и по отношение на смирението човек разполага със свободна воля, от чието разумно използване зависи овладяването му. Ако сами не достигнем до решението да се смирим, то невидимият свят ще ни създава периодически съответни житейски ситуации, изискващи проява на смирение, докато не го култивираме в необходимата степен. В това направление са и разсъжденията на Учителя на ББ в нашата страна: „Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига (буквално: „... Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря“ (ср. притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14; б.К.З.). И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието „фарисейщина“ бива отъждествявано с лицемерието. А вторият, митарят, осъзнал дълбоко своето затъване в греха, неправилната насока на живота си, в един миг достига до прозрението, че всичко това трябва веднага и из основи да се промени. Покайва се от дъното на душата си пред Бога и призовава милостта Му, за да намери сили да надмогне гибелната инерция на своето земно съществувание. И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание.
към текста >>

Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си!
И както свидетелства авторът на притчата – Христос, митарят получава оправдание. Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат;
към текста >>

“, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек.
Тоест Небесният Отец поглежда с Любов и разбиране на неговото покаяние и му предоставя шанса да започне нов живот. А фарисеят – поради проявената от него гордост – се потапя още по-дълбоко в собственото си невежество и продължава да копае все така усърдно гроба на душата си. Аналогични са и изводите на Учителя П. Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора;
към текста >>

Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за:
Дънов относно разглежданата притча: „Във фарисея имаше по-благородни черти, отколкото в митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която може да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си! “, и затова Бог даде благословение на него, защото той имаше надеждата, че ще се поправи в бъдеще.“ От този цитат става ясно, че дори и в качеството си на „най-последна добродетел“ смирението може да послужи за спасителен пояс и на най-грешния човек. И обратното – цял букет от постигнати и стриктно отглеждани добродетели (какъвто е случаят с фарисея, независимо от изходната точка или системата от убеждения, довели до подобно личностно развитие) не е в състояние да уравновеси на духовните везни наличието на гордост и опасно набъбнало самомнение. Неслучайно в християнството гордостта е поставена в черния списък на най-тежките грехове. Освен всички изброени дотук положителни следствия за живота на човека, възникващи в резултат от постигнатото от него смирение, тази добродетел се явява и основа за: - усвояване на Божията благодат; - изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека; - освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели; - пробуждане на висшия „Аз“ на личността;
към текста >>

Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление.
- изграждане на вътрешна защита срещу всякакви прегрешения, включително онези, които остават скрити през девет крепостни стени от погледите на другите хора; - духовна профилактика срещу зародишите на злото в психиката на човека; - освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели; - пробуждане на висшия „Аз“ на личността; - поемане по пътя на Божествената Правда и светостта. Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца.
към текста >>

Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни.
- освобождаване на пространство в душата за развиване и на други добродетели; - пробуждане на висшия „Аз“ на личността; - поемане по пътя на Божествената Правда и светостта. Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си.
към текста >>

Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове.
- пробуждане на висшия „Аз“ на личността; - поемане по пътя на Божествената Правда и светостта. Цялата тази пребогата палитра от духовни постижения, дължащи своето битие на тихия устой на смирението, е разкрита в следния размисъл на Учителя на ББ у нас: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища.
към текста >>

За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища.
Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда.“ Същата теза защитава той и на друго място в Словото си, като добавя и твърдението, че липсата на смирение представлява противопоставяне на природното начало у човека и извън него: „От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове. Природата не позволява да я владеят. Всеки, който си е позволил да владее природата, се е намерил в праха на своите илюзии и въображение.“ Срещу природата – собствената и заобикалящата го, може да тръгне само онзи, който не е съзрял да прецени точното съотношение на силите; онзи, който си въобразява, че може да надмогне естествените дадености и действието на законите, вложени в творението от Твореца. Най-логичният резултат от подобни безсмислени усилия е да си счупи главата – преносно, а може би и буквално. След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища. Един от тях е свързан със стремежа на човека да получи на всяка цена признанието или одобрението на околните. Ако го постигне, чуждата, външна преценка за качествата му или за извършеното от него моментално се превръща в свежа струя за самолюбието му, в прясна храна за егото му. Мъдрият търси признание единствено от Бога. В това се изразява неговото велико смирение: „Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеци.“ Нека Бог има добро мнение за вас.
към текста >>

В това се изразява неговото велико смирение: „Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората.
След като се оваля до насита в „праха на своите илюзии и въображение“, той със сигурност ще погледне по-трезво на реалностите в себе си и около себе си. За отсъствието на смирение можем да съдим и по косвени пътища. Един от тях е свързан със стремежа на човека да получи на всяка цена признанието или одобрението на околните. Ако го постигне, чуждата, външна преценка за качествата му или за извършеното от него моментално се превръща в свежа струя за самолюбието му, в прясна храна за егото му. Мъдрият търси признание единствено от Бога. В това се изразява неговото велико смирение: „Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеци.“ Нека Бог има добро мнение за вас. Той ще ви научи на всичко“ (Учителят П. Дънов). Мнението на хората за нас няма особена стойност или, по-точно – има преходна стойност. То като правило е субективно и отразява в повечето случаи или моментното им настроение, или интереса, който имат към нас или от нас (далеч не винаги безкористен). Докато Божията оценка неизменно е съвършено точна и обективна.
към текста >>

Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот.
Той ще ви научи на всичко“ (Учителят П. Дънов). Мнението на хората за нас няма особена стойност или, по-точно – има преходна стойност. То като правило е субективно и отразява в повечето случаи или моментното им настроение, или интереса, който имат към нас или от нас (далеч не винаги безкористен). Докато Божията оценка неизменно е съвършено точна и обективна. Затова, ако съумеем да слушаме Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по Пътя към съвършенството. Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот. Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет.
към текста >>

Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението.
То като правило е субективно и отразява в повечето случаи или моментното им настроение, или интереса, който имат към нас или от нас (далеч не винаги безкористен). Докато Божията оценка неизменно е съвършено точна и обективна. Затова, ако съумеем да слушаме Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по Пътя към съвършенството. Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот. Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път. Така би се отнесъл към проблема зрелият духовно човек, окултният ученик.
към текста >>

Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция.
Докато Божията оценка неизменно е съвършено точна и обективна. Затова, ако съумеем да слушаме Неговия глас в душата си, винаги ще бъдем наясно както с действителното качество на мислите, чувствата и действията си, така и с точното си местоположение по Пътя към съвършенството. Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот. Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път. Така би се отнесъл към проблема зрелият духовно човек, окултният ученик. Такива личности мобилизират до краен предел целия си жизнен потенциал и достигат забележителни висоти на изявата в редица области – дори до степен да им завиждат най-здравите и най-способните.
към текста >>

Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път.
Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път. Така би се отнесъл към проблема зрелият духовно човек, окултният ученик. Такива личности мобилизират до краен предел целия си жизнен потенциал и достигат забележителни висоти на изявата в редица области – дори до степен да им завиждат най-здравите и най-способните. Действителността и историята изобилстват с подобни примери. Един от тях е признатият за най-виден физик на нашето време – англичанинът Стивън Хокинг. Прикован от ранна възраст в инвалидна количка, той е лишен дори и от възможността да говори.
към текста >>

Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение.
Това е сух, скърцащ и твърде трудно разбираем набор от звуци, които могат да бъдат разчитани само от привикнали на това хора. Почти напълно парализираният Стивън Хокинг обаче нито за миг не се е предал пред неизлечимото си заболяване. Блестящ учен и мислител, той заема от дълги години катедрата на Исак Нютон в Кембридж. Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството. Учителят П. Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение. А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен!
към текста >>

А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство.
Почти напълно парализираният Стивън Хокинг обаче нито за миг не се е предал пред неизлечимото си заболяване. Блестящ учен и мислител, той заема от дълги години катедрата на Исак Нютон в Кембридж. Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството. Учителят П. Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение. А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен! Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата.
към текста >>

Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение.
Блестящ учен и мислител, той заема от дълги години катедрата на Исак Нютон в Кембридж. Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството. Учителят П. Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение. А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен! Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата. И наистина, ако приемаме всички въздействия на околната среда – дори и най-смущаващите и болезнените – съвършено спокойно и невъзмутимо, без да бъде нарушен вътрешният ни мир, тогава постепенно в душата ни изгрява една тиха, ненатрапчива радост, която след време се превръща в постоянен фон на съзнанието.
към текста >>

Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението.
Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството. Учителят П. Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение. А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен! Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата. И наистина, ако приемаме всички въздействия на околната среда – дори и най-смущаващите и болезнените – съвършено спокойно и невъзмутимо, без да бъде нарушен вътрешният ни мир, тогава постепенно в душата ни изгрява една тиха, ненатрапчива радост, която след време се превръща в постоянен фон на съзнанието. Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято Божествена мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот.
към текста >>

Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов).
Учителят П. Дънов се обръща към всички земни хора с настоятелната препоръка по своя житейски път да развият две водещи добродетели – търпение и смирение. А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен! Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата. И наистина, ако приемаме всички въздействия на околната среда – дори и най-смущаващите и болезнените – съвършено спокойно и невъзмутимо, без да бъде нарушен вътрешният ни мир, тогава постепенно в душата ни изгрява една тиха, ненатрапчива радост, която след време се превръща в постоянен фон на съзнанието. Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято Божествена мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот. Тя обагря с неземния си колорит и най-мрачните епизоди от изпитанието на съществуванието в гъстата материя.
към текста >>

Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата.
А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство. Във втория случай той очевидно има пред вид, че смирението включва иманентно в себе си и култивирано търпение. Следователно никой няма право да нарече себе си „окултен ученик“, ако не е постигнал нужната висота на смирението. Не просто имитация или крехка форма на смирение, а неговата пълнота: „От ученика се иска крайно смирение, на всичко да се радва“ (Учителят П. Дънов). Твърде любопитно по своето съдържание е това наставление на великия Посветен! Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата. И наистина, ако приемаме всички въздействия на околната среда – дори и най-смущаващите и болезнените – съвършено спокойно и невъзмутимо, без да бъде нарушен вътрешният ни мир, тогава постепенно в душата ни изгрява една тиха, ненатрапчива радост, която след време се превръща в постоянен фон на съзнанието. Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято Божествена мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот. Тя обагря с неземния си колорит и най-мрачните епизоди от изпитанието на съществуванието в гъстата материя. Тя е гласът на Бога в човешкото сърце. Смирението върви ръка за ръка и с кротостта.
към текста >>

Смирението върви ръка за ръка и с кротостта.
Заложеният в него смисъл разкрива неразривната връзка между здраво овладяното смирение и радостта на душата. И наистина, ако приемаме всички въздействия на околната среда – дори и най-смущаващите и болезнените – съвършено спокойно и невъзмутимо, без да бъде нарушен вътрешният ни мир, тогава постепенно в душата ни изгрява една тиха, ненатрапчива радост, която след време се превръща в постоянен фон на съзнанието. Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято Божествена мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот. Тя обагря с неземния си колорит и най-мрачните епизоди от изпитанието на съществуванието в гъстата материя. Тя е гласът на Бога в човешкото сърце. Смирението върви ръка за ръка и с кротостта. Смиреният неизменно е и кротък. Кроткият като правило е смирен. И двете добродетели могат да бъдат сбъркани от неопитното око с проява на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа.
към текста >>

Смиреният неизменно е и кротък.
И наистина, ако приемаме всички въздействия на околната среда – дори и най-смущаващите и болезнените – съвършено спокойно и невъзмутимо, без да бъде нарушен вътрешният ни мир, тогава постепенно в душата ни изгрява една тиха, ненатрапчива радост, която след време се превръща в постоянен фон на съзнанието. Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято Божествена мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот. Тя обагря с неземния си колорит и най-мрачните епизоди от изпитанието на съществуванието в гъстата материя. Тя е гласът на Бога в човешкото сърце. Смирението върви ръка за ръка и с кротостта. Смиреният неизменно е и кротък. Кроткият като правило е смирен. И двете добродетели могат да бъдат сбъркани от неопитното око с проява на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен.
към текста >>

Кроткият като правило е смирен.
Това е безмълвната песен на просветления дух, чиято Божествена мелодия не спира да звучи в нито един миг от земния живот. Тя обагря с неземния си колорит и най-мрачните епизоди от изпитанието на съществуванието в гъстата материя. Тя е гласът на Бога в човешкото сърце. Смирението върви ръка за ръка и с кротостта. Смиреният неизменно е и кротък. Кроткият като правило е смирен. И двете добродетели могат да бъдат сбъркани от неопитното око с проява на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може.
към текста >>

И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа.
Смирението върви ръка за ръка и с кротостта. Смиреният неизменно е и кротък. Кроткият като правило е смирен. И двете добродетели могат да бъдат сбъркани от неопитното око с проява на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може. Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П.
към текста >>

Слабият човек не може да бъде смирен.
Смиреният неизменно е и кротък. Кроткият като правило е смирен. И двете добродетели могат да бъдат сбъркани от неопитното око с проява на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може. Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П. Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този път (пътя на окултния ученик, духовния Път – б.К.З.).
към текста >>

Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало.
И двете добродетели могат да бъдат сбъркани от неопитното око с проява на малодушие или липса на характер. Ала това е пълна заблуда! И смиреният, и кроткият без съмнение притежават огромна вътрешна сила, вечно будно присъствие на духа. Слабият човек не може да бъде смирен. Само силният може. Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П. Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този път (пътя на окултния ученик, духовния Път – б.К.З.). Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината.
към текста >>

Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината.
Защото смирението означава да отдаваш дължимото първо на Бога и на Божественото у ближния, а след това – на всичко останало. За страничния наблюдател това може да изглежда като израз на слабост или безхарактерност, но в същност то е принасяне на жертва пред олтара на безсмъртната Божествена Правда и Любов. Затова и Учителят П. Дънов е напълно в правото си да заяви: „Човек трябва да направи една жертва велика в себе си, за да действа разумно в този път (пътя на окултния ученик, духовния Път – б.К.З.). Има хора, които се съмняват, понеже са изгубили вярата си, а други, които не вярват, но има и такива, които са се спасили по закона на Любовта. Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината. Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка.
към текста >>

Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка.
Човек в своя възвишен ум трябва да бъде кротък и смирен.“ Възвишеният ум в случая е признак на завидна духовна зрелост, на изминат дълъг път към Истината. Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже! Не аз сторих това, а Ти чрез мен.“ Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки. Те са толкова неизбежни, колкото и твоите! С какво си по-добър от него?!
към текста >>

Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже!
Всяко постижение по този Път изисква съответна жертва от следващия го. В това правило няма никакво изключение! Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже! Не аз сторих това, а Ти чрез мен.“ Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки. Те са толкова неизбежни, колкото и твоите! С какво си по-добър от него?! Не си ли постъпвал по същия начин в подобна ситуация?
към текста >>

Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки.
Само че жертвата не лишава този, който я е направил, от нищо. Напротив! Тя добавя към духовния му облик нова добродетел, а към аурата му – нов лъчезарен нюанс на виделината. Смиреният човек притежава пределно точна и обективна самооценка. Когато успее в някое свое начинание или когато Бог чуе молитвата му и я изпълни, тогава той смирено свежда очи към земята, сключва ръце пред гърдите си и казва тихо, но ясно и отчетливо: „Благодаря Ти, Боже! Не аз сторих това, а Ти чрез мен.“ Да си смирен означава още и да не осъждаш своя ближен за неговите грешки. Те са толкова неизбежни, колкото и твоите! С какво си по-добър от него?! Не си ли постъпвал по същия начин в подобна ситуация? Паметта ни често е твърде услужлива спрямо неудобните за нас преживявания и ги заличава или преиначава в изгодна за нас светлина. Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!
към текста >>

В това е мъдростта на смирения по сърце.
Паметта ни често е твърде услужлива спрямо неудобните за нас преживявания и ги заличава или преиначава в изгодна за нас светлина. Затова Христос ни съветва: „Не съдете, за да не бъдете съдени! “ (Мат. 7:1). А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик. Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие. Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва. Ако не се постави на тяхно място, той би се отнесъл негативно към тях.
към текста >>

То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок.
Пробуденият човек, окултният ученик – напротив, би погледнал на ситуацията и с очите на „прегрешилите“ и не би ги осъдил. Той знае, че на тяхно място може да постъпи по същия начин, както са постъпили те. Никой не е застрахован от грешки и пропуски. Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания. Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>

Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
Висотата или издигнатостта на дадена житейска роля не предопределя автоматично безгрешност на изпълняващия я за момента човек. Цялата ситуация, целият езотеричен казус е обобщен от Учителя на ББ в нашата страна в едно изречение: „... Човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.“ Именно затова умението да се поставяме на мястото на другия е толкова високо ценено по духовния Път. То предполага не само наличието на смирение и пределна точност на преценката, но и дълбоко осъзнаване на факта, че от всеки човек и всяка ситуация сме в състояние да извлечем определена поука, да научим важен урок. В този извод е съсредоточено и значението на понятието „окултен ученик“. Това е човек, който върви неотклонно по пътеката към Божественото, учи съвестно и с разбиране своите уроци, с които изобилства всеки негов ден и час на тази планета, и неуморно прилага усвоените знания. Сред най-прекрасните и достолепни негови завоевания по този вечен Път блести с лазурна светлина бисерът на смирението.
към текста >>

НАГОРЕ

0.57931303977966