Търсене в текстове за 'разбира '

121. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му. Ако има дисхармонични чувства, нека чертае концентрични криви линии и пак ще се промени разположението му. Рисуване, чертане и моделиране Рисуването много естествено може да се свърже с детския труд сред природата. Детето ще приготви скици на лехите, план на цялата градина. Ето добър случай за запознаване с чертане. После ще рисува цветя, дървета, изворите, които наблюдава. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в
към текста >>

122. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата. Закон за трайността на цветовете Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/ и пр. дават всяка година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността. Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/ Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар. размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой. * * * Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство! За да изясним мисълта си, нека кажем няколко думи за Фабр, прочутият френски ентомолог. Той бил учител във френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на
към текста >>

123. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

природата „Природата е основана на закони. В нея работят разумни сили. Тя е пълна с методи, със знания. Всеки човек трябва да ги изучава.” Учителят За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират. За мене тя е нещо велико не само по своето устройство, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването на тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност. Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на
към текста >>

124. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр. Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.” От начало детето ще се занимава с най-елементарни работи. Разбира се, няма да караме детето на тежка земеделска работа, която е за възрастните. Трудът в училището ще бъде в най-лека форма, съобразно възрастта. В най-ранна възраст даже ще бъде повече игра или преход между игра и труд. Това особено важи за труда в детската градина /в предучилищната възраст/ или в долните отделения. Трябва да се почне от играта и художествената дейност и постепенно да се върви към труда. Д-р Ефрем Белдядов казва: „Не трябва да преминаваме в много ранна възраст от играта към труда, защото тогава много скоро ще изчезне детството и ще дойде кристализацията.”[1] Ето защо играта трябва да продължава по-дълго време и след това да не се мине направо към труда, а към преходната форма игра-труд. Даже и по-нататък трудът пак трябва да има в себе си нещо от характера на играта. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. На тях ще се даде по-малко
към текста >>

125. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

въведе в училището трудовият принцип - творческият труд. Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни. Знае се, че всеки орган или способност се развива чрез дейност. Целият човек тогава се привежда в активност: сетивата, вниманието, търпението и пр. По този начин всички детски органи и сили - физични и психични - ще дойдат в пълен разцвет: тялото, умът, чувствата, волята, характерът и пр. Тук под труд не се разбира само физически труд, но изобщо всеки вид дейност - физична или психична. Всъщност не може да се тури рязка граница между физичния и психичния труд, тъй като във всеки тъй наречен физичен труд има и психични елементи - в него взимат участие умът, чувствата, волята и пр. И обратното е вярно. Не всеки вид труд има образователно значение. Защото не при всеки вид труд детето проявява самодейност, творчество. Възможно е детето да прилага труда и пак да бъде пасивно, да не твори. Тогава такъв труд е механичен. А механичният труд няма образователно значение. Такова значение има само трудът, който представлява творчески процес. А за да има трудът такъв характер, той не трябва да е наложен на детето като нещо чуждо на неговите интереси и подтици, а трябва да бъде свободна проява на неговите стремежи и интереси. Детето трябва да практикува такъв труд, до който е дошло от вътрешни подбуди. Само при такъв труд детето ще твори. Само тогава ще бъдат ангажирани всички детски сили при неговата дейност.
към текста >>

126. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?” Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа. * * * През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене. Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между
към текста >>

127. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

някои цветя - в средата на лятото и пр. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието. Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време. Трябва да знаем, в кое време какво трябва да учим. Сега учим безразборно, и вследствие на това всички резултати са неверни.” Навремеността в педагогичната област трябва да се разбира в две отношения: а/ Детето минава през три образователни периода, които се коренно различават и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието. б/ Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата. Нека разгледаме по-подробно тия две точки: Трите образователни периода. Развитието на детето почива на психо-биологични закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката. Детето, юношата и младежът минават през три образователни периода. Ето как ги характеризира Учителят: „От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че
към текста >>

128. Опит - Боян Боев (1883 – 1963)

правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй. Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила: а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория. Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето. Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето. Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон.
към текста >>

129. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

следва, че не трябва да насилваме детската природа. Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество. Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици. Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. Например, когато посадим едно растение, няма какво да го учим, как да расте. То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. Достатъчно е да се насочва.” Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в
към текста >>

130. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]: „Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му,
към текста >>

131. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

„Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!” Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се
към текста >>

132. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато дойдете до това ново разбиране на Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.” „Като зърнете любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, вие се чувствате нещастен. Всеки, който е зърнал любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които любовта извайва най-хубавите статуи. Благодарение на любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме. Значи, щом при най-лошите условия, при които живеете, любовта е създала от вас това, което сте сега, то какво остава, когато влезете в досег с оная велика любов!” Любовта носи всички възможности и всички постижения. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения, вън от нея няма никакви постижения”. Тя е това, което дава ценност на нещата и при което те растат. „Тя е единствената сила, която може да ни въздигне. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Безлюбието отнема, а любовта дава. Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го
към текста >>

133. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

него доверие и внимание. Например, натоварих го да се грижи за реда, дисциплината и хигиената в класа, да съветва съучениците си, когато искат да извършат някоя простъпка. Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт. Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели. След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и благодарили най-учтиво. Те били спечелени с този метод. Една банда от 7 - 9 - годишни деца пречела на учениците в училището на Лигтхарт всеки ден, когато напущали училището. Лигтхарт пуснал немирниците в двора и в градината на училището, но те тичали навсякъде, тъпкали пътеките и лехите, ревяли и лудували. Той бил безсилен, а това
към текста >>

134. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

била при Бога, горе, в своята родина, тя е имала мекота. И сега душата на всеки човек вътре в себе си е много нежна, има мекота. В своята инволюция човек постепенно е потънал в гъстата материя и е изгубил мекотата, нежността, рая и сега проявява твърдост. Някой човек иска да влезе в рая, като умре. Тук сега човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на душата - това е раят. Някой казва: „Щом е така, аз желая да придобия мекота." Който казва така, той не разбира въпроса. Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката душа. Човек има мекота дълбоко в своята душа. Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа. Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас." Като имате мекота, вие ще бъдете еластични. Каквато и отрицателна дума да ви каже някой човек, тя ще отскочи и той ще се чуди. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, и се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Например, когато кажеш една лоша дума или една лоша мисъл към един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него. Ако му изпратиш една добра мисъл, той ще я приеме и тя ще му помогне за неговото развитие, ще го повдигне, ще внесе в него живот. Каква магическа сила има мекотата! Някой казва: „Да имам мекота, това значи да съм мекушав." Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата
към текста >>

135. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как? - Когато човек се уплаши много, този страх прави да побледнява неговото лице. Той е свил капилярните съдове на лицето и то остава с по-малко кръв. Гневът пък оказва друго влияние и лицето става червено. Сърцето затупва по-силно. От това вадим заключение, че душевните процеси влияят върху процесите на организма. Те са причинители и на някои болести. Професор-психолог разправя следния случай. Затворник заболял и лекарите констатирали, че болестта е много тежка, неизличима, и че той има да живее още един-два дена. В града всички знаели, че телата на умрелите затворници вземали за дисекция. Този затворник не искал да режат неговото тяло и си казал, че не иска да умре в затвора. Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той
към текста >>

136. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик. За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите
към текста >>

137. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът под думата „справедливост" и какво разбираме ние. Има голяма разлика. Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право". А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право. Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен." Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш. При човешкото право един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр. Божественото право
към текста >>

138. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

желае сам страданието, но когато наруши някой от природните закони, тогава идва страданието, което води към любовта. В човека, когато страда, изгарят всички отрицателни качества и в него се развива милосърдие, мекота, нежност, смирение и той влиза в положението на другите хора. Така страданията постепенно водят към Любовта. Защо нарекох тази сказка „Методи за развитие на Любовта", а не „придобиване на Любовта"? Който си служи с израза „Методи за придобиване на Любовта", той не разбира Божествената наука. Това е неправилно, защото любовта е вътре в човешката душа. Всеки човек, в дълбочината на своята природа, има любовта. Самият човек представя любовта, само че още е несъбудена, не е проявена. Вторият метод за развитие на Любовта е чистотата. Под „чистота" се разбира не само физическа, външна чистота, чистота на тялото и дрехите, но се разбира преди всичко чистота в мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да избягва нечисти мисли, чувства от низш характер. С това и постъпките на човека ще бъдат благородни и безпогрешни. Например най-голямото богатство е да обичаш хората, да им желаеш доброто, да си разположен към всички същества. С тези качества ти си много богат, защото Бог е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството, нямаш
към текста >>

139. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

зло, обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро. И така, човек да счита за основна идея на своя живот Любовта. Първо, за да почне своя еволюционен път и второ, за да постигне всичко друго, което е нужно за човешкия живот, а именно: мъдрост, истина, правда, свобода и всички други добродетели, красота, смиреност, чистота и пр. Всички добродетели са плод на любовта. Ти можеш да имаш тези добродетели, но без любов ще ги загубиш. Ето защо човек да счита като главна идея на своя живот да разбира и приема любовта, да я приложи, да възлюби и след това ще има всичко друго. Да желае да го посети любовта. Но някой ще каже: „Какво нещо е посещението на Божествената любов?" Това посещение може да трае само един миг или да продължи няколко дни и този човек се изменя и това оказва влияние в по-нататъшния му живот. Един пример. Една сестра от Братството, от провинцията, преди 20 години идва в София на гости на една друга сестра. И една сутрин към 8-9 часа, като правят обикновената си молитва, сестрата от провинцията почувствува една промяна в себе си, усеща земетресение в стаята, вижда светлина и се променя нейното съзнание, обиква всички същества. Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на
към текста >>

140. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

еволюцията Този въпрос е много мистичен, труден за разбиране и затова изисква повече внимание. Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани!", едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е
към текста >>

141. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

да разберем този въпрос, как и защо Любовта освобождава, по-напред трябва да знаем какво наричаме свобода. Свободата може да се разбира външно и вътрешно. Един човек е болен, не може да се движи, кракът, ръката го боли, не може да яде, не може да работи - такъв човек не е свободен. Това е външна свобода. Гражданската и политическа свобода е външна свобода. Някой казва: „Аз съм свободен човек, ако искам, мога да отида в града пеш, с такси; ако искам, мога да направя една екскурзия до Витоша" и пр. Това е пак външна свобода. Обаче истинската свобода е вътрешна. Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна. Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако
към текста >>

142. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

основен принцип, от който трябва да изхождаме при разглеждане на този въпрос е: Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота. От Шилер има една книга - „Принципите за естетичното възпитание на човечеството", тя не е преведена на български, но е много важна. Шилер е бил голям разбирач на красотата. Това се вижда от неговата поезия. Каква е неговата основна идея? Той казва, че човечеството ще дойде до една нова култура и ще прояви Божественото в себе си, само когато влезе в света на красотата. Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата. Най-големият разбирач на красотата е мистикът. Един пример. Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали. Ние си представяме Иоан Кръстител груб човек, облечен с кожи, но той е бил една фина душа, с едно тънко разбиране на красотата. Той е имал много възвишени прераждания. Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и живописци са
към текста >>

143. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог." Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас." Кой го отстранява? Никой. Той сам
към текста >>

144. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата." Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е
към текста >>

145. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе." Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново. Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат.
към текста >>

146. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика. Ученикът се отличава със следното: не се стреми към богатство, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява. Той търси да приложи правдата, но знае методите за това. Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на
към текста >>

147. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция. Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята." Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример. В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги
към текста >>

148. Екскурзия на 8 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

в Едно Цяло. Планинските върхове, които се издигаха наоколо, допълваха картината. Като привършихме обяда, отново се събрахме около Учителя. - Някой казва: трябва да бъдем вегетарианци. - Иди при овцете да научиш това. Друг казва: трябва да ядем месо. - Иди при вълците да се научиш. Или: трябва да бъдем щедри. - Иди пак при овцете да се научиш. Това са символи. Вегетарианството означава кротост. Който иска да я научи, да отиде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, да разбира състоянието на материята. Чрез алхимичния огън да владее материята, да има реторти! Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него. Това, което е обичала, сега й е препятствие в живота. Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота - онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението - и вас засягат тези вълни. Трябва да се разбере сегашния живот, защото той е плод на цялото минало. Трябва да се извлече от миналото добър урок, за да не се повтарят погрешките. Вие ще бъдете щастливи, но не веднага. Тъй като щастието е едно велико благо, Бог го задържа за най-после. Вие сте вътре в щастието. Може да бъдете щастливи и сега, може да бъдете нещастни и сега. Злото и доброто се борят, но в края на краищата доброто ще вземе надмощие. Според знанието на хората се е преустройвала и
към текста >>

149. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание. И Христос не щеше да има това Влияние Върху хората, ако не беше минал през страданието. Сега не могат да Го разпънат. Според езотеричното учение във всички положения, В които човек се намира, и в най-сиромашкото, това, което той минава, е много Важно. Като отидете на Небето, ще Ви пратят пак на Земята да спасите една грешна душа. Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете. И ако я спасите, печелите и вие, и тя. Разбира се, след като си свършите работата, ще има угощение. * Всички бяхме много доволни от хубавия ден, прекаран на планината. По повод нашите екскурзии до Витоша Учителя каза: - Това, което ние си позволяваме тук, в Америка само милионери си го
към текста >>

150. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

на Волята Божия, на Божия Закон. Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля! Не е лесно да се обясни Любовта. Тя е най-великият закон в света! Любовта е необяснима. Тя може да се представи в една или друга форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта - това е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само неин проводник. Той трябва само да й даде ход, да не я ограничава. И човек не може да обясни нещо, което е над него. Когато се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак започна разговор. Задаваха на Учителя разни въпроси. Той каза между другото: - Познаването на Бога е условие за вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на живота е в познаването на Бога. Това учение мъчно се усвоява. Ако човек не страда, трудно е да разбере това. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Познаваш онези, които обичаш. Не можеш да познаеш човека, докато не го обикнеш. Вие още не се познавате. Казваш, че имаш един приятел, но всъщност не се познаваш с него. Когато не обичаш някого, той е като маска за тебе. А като го обикнеш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от Вселената, и ти с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея. Като заминеш за онзи свят ще видиш доколко те обичат другите.
към текста >>

151. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. * Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега!" И баща й, като я гледаше, каза: „Никога не съм я виждал толкова красива, колкото сега!" Значи тя е имала, вдъхновение. Трябва да имаме вдъхновение. Когато искаш нещо и ти дадат десет пъти повече, значи изпълнил си Волята Божия. Някой път искаш и не ти дават - значи не си изпълнил Волята Божия. Човек трябва да поддържа връзка с невидимия свят! Там е силата! Ако мисли само за материалния свят и се увлече от материалния свят, той губи силата си. Когато човек се намира сред противоречия, идеята,
към текста >>

152. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

разнообразна, например: екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа. Най-важното е стремежът на човека да върши Волята Божия и то в мисли, в чувства и в постъпки: в мисли -чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи; в чувства - чрез изпращане на любов към другите; в постъпки - чрез показване на хората Пътя на новите идеи, за да ги събуди за Новото. Един брат се обърна към Учителя: - Нали под „небесен живот" трябва да разбираме място, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел казва: „Ухо не е чуло и око не е видяло онова, което Бог е приготвил за вас", под това той не подразбира ли преживяване пълнотата на Божествената Любов? Защото тази любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, бледа проекция на пълнотата на Божията Любов. - Това е така, но не може да се разправя на всички хора, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към Всичко, и като се каже Всичко, се подразбира Цялото, Бог и Всичко, което Бог е създал. * * * Беседите, които Учителя държа на Яворови присои през лятото на 1934 г., са отпечатани в томчето „Великото в живота". След тези две летувания в 1933 и 1934 г. ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичния ни Учител на тези свещени
към текста >>

153. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Няма по-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Като съзнаеш Любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен онзи, когото обичаш. Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя. Мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание,
към текста >>

154. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

ти към някого не хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в нея, има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. В Божествения свят не може да влезе едно същество неразумно. В Божествения свят всички същества са разумни. За да може да има висока връзка на любов, двама души, които се обичат, трябва да се разбират. Когато дойде Любовта, тя ще те постави във връзка с напредналите души, с душите, които са като скъпоценните камъни. Божествената любов е вечна и непреривна. При Любовта, в каквато и да е форма, всичко е хубаво. Само че от физическата любов хората очакват това, което тя не може да даде. Физическата любов малко допринася на човека. За Любовта на Христа се говори в следния стих: „Който има Духа Христов..." Под „Духа Христов" се разбира Любовта на Христа. Тепърва хората има да изучават Любовта. Те са в невежество и неразбиране. Християните мислят, че разбират Любовта. Човек, докато не приложи Любовта, не може да я познае. Докато не ядеш от яденето, не може да го познаеш. Някой казва: „Аз те обичам". Но това не е Любов. Като кажа: „Аз ще платя дълговете ти" и наистина платя от Любов, плащането е важно, а не думите. При истинската Любов човек се радва. Когато обичаш и не се радваш, това не е Любов. Хора, които се обичат, се привличат. Писанието казва: Христос възлюби грешните, преди да бъдат
към текста >>

155. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

сега имат любов, но любов, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената? Учителя отговори: - Новата любов е тази, от която хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат". Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примеси в нея. Трябва да се проповядва чистота. Друг 'брат попита: - Вие казвате, че като обичаме трябва да даваме и като ни обичат, трябва да ни дават. Дали тук се разбира вътрешно даване на любов, на добри мисли и чувства? Учителя каза: - Тук се разбира и Външно,и вътрешно даване. Даването трябва да съдържа всички елементи. Онези, които се обичат, имат връзка горе, в духовния свят. Любовта не е от физическо естество. Тя е от духовния свят. Любовта дава свобода и простор. Тя няма нужда от стражари и пазачи. А човешката любов ограничава, тя ти дири сметка къде ходиш, какво правиш. Думата „любов" е псевдоним. Вие не знаете името на Любовта. Ако знаете това име, каквото кажете, ще стане. Любовта не търпи никакъв товар. Ти носиш цяла кола, натоварена с какво ли не, но в Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, е далеч от нея. Щом човек не е при извора, пита къде е изворът, а когато е при него, трябва ли да пита къде е изворът? Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е копнеж в нея. Човек се приготовлява да бъде възприемчив към нейните трептения. Една сестра попита Учителя: - Вие казвате, че
към текста >>

156. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да ви помогне, и ще имате една опитност. Възлюбете Господа и ще придобиете Всичко. Не може да живеете съзнателно, ако не обичате Бога. Любов към едного е много опасна, а любовта към Бога е безопасна. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Апостол Иаков казва: „Как ще обичаш Бога, Когото не виждаш, като не обичаш брата си, когото Виждаш? 'Аз Ви обясних този стих, но тази идея трябва да се разбира мистично. Който не обича Бога в брата си, как ще обича Бога, Когото не е видял? Един човек, който няма уважение и почитание към другите, е слаб - слабата му страна е, че няма любов към Бога. Ако имате правилна идея за Бога, само като помислите за Него, ако сте болни, ще оздравеете, ако не разбирате нещо, ще го разберете, ако сте лишени от нещо, ще бъдете задоволени. Онова, което възприемате от Бога, трябва да го употребите както Бог изисква. Спасението на човека зависи от това да възприеме Любовта, да използва В себе си онова, което може да използва, и да я изпрати към другите. Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства
към текста >>

157. ХРИСТОС - Боян Боев (1883 – 1963)

в земната аура от Христа, човечеството нямаше да има сили и условия да се повдигне. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората, т. е. за да се изплати голяма част от натрупаната карма на човечеството. Ако можеше без страдания, Той не би страдал. Заколването на животните за жертва в Мойсеево време беше символ, че Христос трябваше да пострада. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка на съзнанието на човечеството за разбиране на Христа. Христос казва: „Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих". Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христа да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му. Пробният камък е Любовта. Това е вътрешната страна. Учениците на Христа са разкрили само второстепенните работи. Същественото, което са знаели, те не са го разкрили на хората. Ти никога не можеш да обичаш Христа, ако Той не те обича. Ако проявената Христова любов не си я възприел и не си я предал на други, ти не можеш да обичаш Христа. Доколкото си приел любовта на Христа и си я предал на другите, толкова е твоята любов към Него. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл." И казва още: „Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя". Без Христа не можеш да отидеш при Бога. Само с Христа можеш да отидеш при Бога. Само Христа можем да турим между нас и Бога. Необходима е Вътрешна Школа, подготовка. Пътят към
към текста >>

158. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

почнем да се трудим, а после ще дойдем и до работата. Сега иде една обща пролет, една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че, които са по-напредна-ли, ще имат повече условия за напредък. Но всички ще придобият нещо. Тази вълна вече се чувства. В целия свят има събудени души. Те всички имат широка мисъл. - Кога ще дойде тази вълна в по-голям размер? -попита една сестра. - След няколко десетки години - отговори Учителя. -Преди това ще има един период на чистене. Които разбират, трябва да търпят малко. Красивото е в бъдещето. Нали най-първо сутрин светлината е много мека и като се покаже Слънцето, тя става силна и побеждава. Навсякъде се усеща интерес към духовното. Нови течения изникват на много места - и в Индия, и в Япония. И те проникват навсякъде. Тези, които приемат новите идеи, са напреднали души, подготвени не от сега, а от памти-века. Всички неща са на мястото си. Божественото от всякъде иде, във всички страни. Стига да сте готови за работа! Правото сега е на страната на добрите хора. Всички тези духовни братства оказват влияние. Тук, В България, ще се учите на една твърда почва. Ако постигнете нещо тук, хубаво! Без това учение няма изход. Единственото нещо, което ви проповядвам, е да се учите хубаво! Трябва да се изучава това, което се добива при еволюцията. Добитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, защото там процесът е обратен. Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето си". Каквото са мислили в миналото
към текста >>

159. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

са булото, с което е обвита душата. Ти ще обичаш душата, а не булото. Само който обича Бога, той може да Го види. Само в любовта нещата са реални. Когато обичаш, някого, всички страдания можеш да носиш. Когато не го обичаш, и най-малкото страдание не можеш да носиш. Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободният човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира Любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така ще уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. * Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен, Павел е бил марсианец. У Павла беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давида, трябва да е минал през неговите изпитания. Четете например 51 псалом. После, човек трябва да има опитността на Данаила, на Езекила и пр., за да ги разбере. Или пък самият пророк трябва да дойде при теб и да ти обясни, защо е писал така и така. Пророците идат сега. Стига да ги повикаш. Христос беше наречен Агне. Значи Христос беше огън. И всички добри хора трябва да станат огън. И като дойдеш при лошите хора ще ги запалиш. Равенство не значи, че на малкото дете ще дадеш толкова, колкото на възрастния. На малкото дете ще дадеш колкото му е нужно, и на
към текста >>

160. Екскурзия на Витоша на 2 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

на 2 юни 1938 г. Днес е Спасов ден, четвъртък. Стигнахме рано на Витоша. Разбира се първата работа беше преобличането. Традиция е в живота на Братството, като стигнем до мястото за което сме тръгнали, да се преоблечем. Даже някои се преобличат няколко пъти при изкачване. Към 9 часа играхме Паневритмията, свиреха няколко души. След това изпяхме няколко песни, започна разговор. Учителя каза: - Ти отиваш в университета. Няма какво да нареждаш програмата, всичко е наредено. Там няма да даваш, а само ще купуваш, ще мълчиш. След 4-5 години ще ти дадат теза да развиваш. Те ще се борят с теб и ти ще се защищаваш. Ти имаш задължения към много хора от миналото. И ако на всички хора, с които се срещнеш, заплатиш задължението, което имаш към тях, то ти си живял добре. Като дадеш някому, той да не знае това, защото иначе ще го туриш в лошия път. Остави го. Ти си дал за Господа, за да изпълниш длъжността си. В окултната наука има един закон: Когато чакаш нещо, не говори за него. Щом говориш за него, то няма да стане. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за музиката. Учителя каза: - Въздухът е пълен с музика. Стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости. Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една голяма спънка. Това е една от големите
към текста >>

161. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

един Промисъл. Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича. Вие там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре в него, което ви обича, значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за любовта и считате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. Вие считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого другиго. Това е човешко разбиране. В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: - Може ли всеки човек свободно да прави каквото поиска? - Ще Ви приведа един пример из животинския свят като отговор на зададения въпрос. Едно куче влязло в един двор, вратата била отворена. То видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. В това Време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го. Кучето излязло навън и почнало да си блже раните. Всичкото нещастие е, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи ще си ближе раните. Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо
към текста >>

162. 03. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

нас. Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Правата, възвишената, идеалната мисъл идва само от Бога. Познаването на Бога подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява. В който момент Божественото се проявява във вас, тогава хората отново ви стават мили. Когато човекът на Божествената мисъл и правда влезе в един дом, всякакви недоразумения изчезват, защото Той носи в себе си мир, светлина, любов, знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат, когато Божественото вземе връх в човека. Само Божията Любов може да освободи човека от кармата (това бреме) и това е благодат за него. Поставете в ума си мисълта, че трябва да живеете като ангелите и да познавате Божията воля — направо да приемете Неговите мисли и да ги предавате на света. За да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества и те да помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност и да разработите вложените у вас способности и добродетели. Който е духовен, той значи е развил своето духовно тяло и може да излиза и влиза във физическото си тяло по желание. Страданията са
към текста >>

163. 08. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

в човека не е в статическо положение, тя идва и изчезва. Затова, трябва да работите, за да станете магнетични всеки ден, като не се обиждате, да бъдете разположени, да не се храните с месна храна, защото тя ви прави нервни. Плодната храна е проводник на магнетизма. Да бъдеш всякога доволен, макар и да ядеш сух хляб. Да дишаш правилно, като си концентрираш мисълта и да си спокоен. Всички условия в природата са благоприятни, това е закон. А неблагоприятните неща са от неразбиране. От степента на разбирането зависи! Магнетичният човек не губи. Той знае и разбира нещата и постъпва и говори майсторски. Смъртта е поправка на демагнетизираните хора, затова, старите хора умират, защото са демагнетизирани и не могат сами да се поправят. Бъдете затова спокойни и доволни от това, което имате. Бог ви е създал и всички условия, които ви са нужни ги имате. Разполагайте се с тези дарби, които имате. Щом не си даровит, не искай да преподаваш езиците. Имайте права, здрава мисъл, тя е едно магнетично състояние. Болният човек няма магнетизъм и нищо не може да направи. Магнетичният човек е вътрешно разположен, тих, спокоен и работи интензивно, той не кряска, не е като камбана, а щом изгуби равновесието си, казва си: магнетизъм нямам. — Магнетизмът съществува. Ако искате да придобиете спокойствие, идете при дърветата. Искаш да промениш настроението, състоянието си, иди на планината, качи се на никой самолет. Има 10-20 методи за добиване на магнетизъм. А вие седите и казвате само: не
към текста >>

164. 11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) - Боян Боев (1883 – 1963)

1937 година (Учителят говори) Човек е пратен на земята да учи Любовта и Христос се роди на земята за да покаже Любовта. А Любов е това, в което влизат Мъдростта и Истината. Любовта изпъжда навън всеки страх. Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял. Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов. Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията Любов, просветени хора в любовта, защото сега се говори за Любовта, но не се прилага. За да може човек да стане проводник на Любовта, той трябва да мисли за Бога и да се моли тайно. Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не. Тази идея трябва да развиете у вас. Човек греши, когато поставя Бога извън себе си. Той трябва да схване, че ближният му и той (заедно двамата) живеят в Бога. И така в ближния тогава ще види Бога. Изпращайте всеки ден (сутрин, обед и вечер) добри мисли до някой — да служи на Бога, да изпълнява волята
към текста >>

165. 17. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ВИТОША НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН (29. IV.1940 година) - Боян Боев (1883 – 1963)

истинска любов). Обичаш ли някого, ще работиш за него. — Работете за Бога от Любов. Ще премахнете всички препятствия, които спъват любовта ви. Учете се от любовта, онези хора, които ви обичат са много умни. В отношенията между хората, когато има недоразумения, ликвидират се стари кармически работи. Цялата ви грешка е, че искате Да живеете само за вашия живот, но трябва постепенно да се учите, като живеете за себе си, да живеете още за един, двама, трима, за всички. А под всички се разбира за хора, на които съзнанието е будно и разумно. Една опитност в любовта, която получавате, струва повече от милион, ако сте спечелили. Например: за Любовта всичко разумно, в което вярваш е възможно, а всичко неразумно, в което вярваш е невъзможно. Светът съдържа безкрайни възможности и няма грешка, която да не е
към текста >>

166. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. Пристигнахме на Боровец (Чам Кория), натоварихме багажа на коне и потеглихме пеш към Мусала. През време на почивките из пътя Учителя каза: "Които уповава на материалното, в края на краищата той непременно ще се разочарова. Само онзи, които уповава безкористно на духовното (без цел да урежда своите материални работи), той не ще се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността, но невидимия свят използва и това, разбира се, за добро. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският манастир винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров. На другия ден след като пренощувахме в хижа Мусала, рано сутринта потеглихме за върха. След молитвата Учителят почна да говори. "Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората. После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик
към текста >>

167. 24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯ Идването на всички Учители на земята е, за да покажат на хората Пътя на Светлината, която носи Живот. Когато се приближавам към хората аз винаги съм чист. Всички вие трябва да имате чистота. Когато ви говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието си от Мене, а от Него, аз само искам да ви заведа при реалността. Човек, като не разбира Божиите пътища страда. Пратен съм от Бога и трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание да работя, а Бог говори чрез мене! Дошъл съм да изявя, донеса любовта на земята. Такава е моята мисия! Всеки един Учител се отличава, т.е. носи по един свещен огън от Невидимия свят. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим и оставяме времето да покаже. Всички, които идват на земята са определени и ако някой може да намери по-голяма светлина другаде, нека отиде там. Няма нищо. Като дойде един Учител, той дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят в Любовта и няма друг път от този. Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората. Той носи Божествената Любов в себе си и гледа на всички еднакво и Той знае защо хората страдат и се радват. И ако те приемат Любовта, могат много лесно да се освободят от страданията. А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига. От Невидимият свят се дава запалката, а от вас, които сте школата — материала. Четенето на Евангелието и беседите трябва да става
към текста >>

168. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само когато човек си замине навреме, тогава е вече развързан и отиването му в онзи свят е благословение, може значи да работи там. Там, никой не се нуждае от нищо и привилегия ще бъде за вас, някой да ви поиска нещо. На кому ще можеш да помогнеш тогава? Та всички заминали идват тук на земята да работят — затова трябва да работите и да бъдете духовни (за другите) да работите. Давайте любовта си на другите в най-красиви форми, като една най-красива сила в себе си. Не очаквайте да ви разбират, давайте и после ще видите резултатите, защото винаги има резултат. Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бога, у тях спор няма. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост! Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е верен и Истинен към тях. Чистотата е израз на съвършен живот. Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота. Най-голямата благодарност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее. Велик закон е: да зачиташ работата на другите и колкото сте по-внимателни към работата на другите, толкова Невидимия свят ще бъде по-внимателен към вашата. Само който разбира, той работи. Колкото мисълта ви е по-светла, толкова тя е по-разумна и колкото сърцето ви е по-топло, толкова то е по-благородно. Всичко, което Бог допуска в живота ви, вярвайте, че Той ще го обърне на добро. Винаги знайте, че има предупреждение от
към текста >>

169. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

дадено и в бъдеще ще ви се даде повече, защото вие още не сте разработили една стотна от възможностите, които ви са дадени. Онзи, който не оценява живота, трябва да се срещне със страданието — смъртта да му отнеме всичко, за да разбере и оцени нещата. Ако човек слуша езика на природата, той всякога ще е доволен и радостен. Когато имате противоречия в живота, трябва да мълчите и да не мърморите, за да се оправи всичко в края на краищата (като нямате лоши мисли и чувства в ума и сърцето си, разбира
към текста >>

170. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

— гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но
към текста >>

171. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

области на Живота, като почнем от най- материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно - по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на Природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя. Така ще дойдем до едно разумно отношение към Природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и на задачите ни в днешната епоха. За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия каква светлина хвърля Учителя върху принципите на дишането. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века науката за дишането се издигна до подобаващата висота. Обаче, днес разглеждат повече механичната страна на дишането. Тая външна, механична страна на въпроса е важна, но за да може да се издигне дишането като първостепенен фактор за физичното и духовно повдигане на човека, трябва да се разбере и вътрешната му страна. Защото Природата е жива. Тя не е мъртъв механизъм. И ако разгледаме въпроса механически, разглеждаме го едностранчиво. Знае се от физиологията, че червените кръвни телца усвояват в белия дроб кислорода от вдишания въздух и тогава хемоглобинът, който те съдържат, се превръща в оксихемоглобин.
към текста >>

172. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

(19): "Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите". Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувства освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувства след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителя дава следните упътвания по този въпрос (8): "Някой се гневи, сърди се на този, на онзи, и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не дишат правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете или
към текста >>

173. 17. Светлината в учението на Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

на Учителя Гореказаното представлява само бегъл поглед върху учението на Учителя за дишането. То има и по-дълбоки страни, които тук не засягаме. От всичко гореказано е ясно, че човек е поставен от Разумната природа в една среда, в която му са дадени всички сили, материали, възможности и условия. Но той трябва да разбира средата, в която живее, законите, които работят в нея и да се съобразява с тях. Това е пътят, който води към разумен живот, свобода и щастие. Новата култура е следване на светлия път, начертан от Живата природа с голяма любов, проницателност и разбиране! Светлината, която хвърля Учителя върху всички области на Живота, показва истинския път към възход, хармония и красота. Върху всички въпроси, които днес вълнуват човечеството - въпроси индивидуални, обществени, народни и общочовешки, идеите на Учителя хвърлят изобилна светлина. Горното късо изложение на някои само точки от учението на Учителя за дишането е един пример, от който се вижда какво красиво разрешение дава Учителя на въпросите на днешния живот и то не само теоретично, но и в свръзка с нуждите и задачите на днешното
към текста >>

174. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното! Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения са свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов! В тия мигове той чувствува по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е тъй близо до нас! И тоя зов не отива напразно! Той ще участвува в изграждането на красивото здание на човешките бъднини! Свещеният зов на всяка душа намира отглас във всички пробудени души! Когато мислите и светите копнежи на дълбокия си вътрешен живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили, които работят и градят. Живият кръг споява душите в едно цяло. Те се сливат. Рухват преградите по между им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и
към текста >>

175. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

правилни. Ти не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Аз ви говоря за любовта, понеже тя е във вас, и можете да я разберете. Няма същество, колкото и малко да е то, което да не иска да го обичат или което да не обича. Най-голямото щастие е да служиш от любов. Защо трябва да обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не можеш да бъдеш щастлив! Щастието е път за свършения живот! Ти иначе не можеш да влезеш в съвършения живот. Бъдещето ви щастие зависи от разбирането на закона на любовта. Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта. Законът на любовта - това е правият път. Единственият прав път, по който правилно и нормално могат да се развиват хората, това е любовта, която подхранва човешкото свръх съзнание. Умен човек е онзи, който употребява всичко за божествената любов. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е любовта. Всички престъпления стават извън любовта. Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко. И всичко трябва да се употребява за любовта. Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно
към текста >>

176. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва! Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери. Тя ми казва: „Заледените реки на земята ще се размразят, цветята ще се разцъфтят. Отново ще протекат благодатни извори през пустините и ще ги превърнат в китни градини. Новият човек като дете отново ще се свърже с цялата природа. Нему ще проговорят цветята, птиците, планините и звездите, и той ще разбира езика им!" сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн.
към текста >>

177. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй място е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праща колата си за помощ. - Това разкрива цял един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират
към текста >>

178. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града. Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света! Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои коли
към текста >>

179. 26. ЕДНА СРЕЩА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

вълната, която иде от онзи велик център. А такива идеалисти има навсякъде в света. Те макар и да не се познават по между си, всички са свързани в едно с една вътрешна връзка. Вълната, която иде от Великото Всемирно Братство, работи навсякъде в света! Тя работи във всички души! Тя се разпространява заедно с въздуха. И всеки приема от великия импулс на новото според степента на своята възприемчивост! – Обяснете се по-конкретно. Не разбирам нищо. – Представете си едно езеро. Допуснете, че някой взема един голям камък и го хвърля в средата на езерото. Какво ще се образува по езерото? Нали красиви концентрични кръгове, които се разширяват към брега? – Но каква връзка има това с казаното от вас по-рано? – Именно великият подтик, импулс, който иде от висините на Духа, от Всемирното Братство, може да се сравни с един такъв камък, хвърлен в езерото. В такъв случай кои кръгове ще имат по-голяма височина и бързина – външните или вътрешните? – Разбира се, вътрешните. – Те са запазили по-голяма сила от първоначалния тласък. И колкото отиват по-навън, кръговете стават по-слаби, по-бавни, и даже най-външните кръгове до брега едвам се забелязват, – като че ли се сливат с езерната повърхност. – На кое отговарят кръговете? – На разните идейни движения в света. Всички идейни движения в света, които носят характера на новото в себе си, идат от един велик божествен център. – Но по какво ще познаем, кои са по-далеч и кои
към текста >>

180. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

любознателни! Нали учителството е една от най-будните, най- идейните части на нашата интелигенция! С интерес разглеждат и питат за всичко! Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр. После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: „Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта. Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия свят и всички същества от най-дребните до най-големите. Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него. Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие. И те
към текста >>

181. 30. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това става чрез любовта. Така вие повдигате техните акции във вас. Тогава хората и отвън ще се повдигнат. Като давате цена на нещо, то е вече любов! Като дойде любовта, вие имате светлина и всичко ви става ясно. Като обичаме другите хора, ние се разкриваме пред тях и им носим светлината на Безграничния! Без любовта няма връщане в рая. Любовта е пропускът. Без нея никой не може да се върне в рая. Без любовта, на която и граница да отидеш, ще те спрат. Под възкресение се разбира новата форма, която няма да се разрушава. Всеки ден трябва да намерите някого, когото да обичате. В разумната любов оня, когото обичаш, гледай да не го цапаш. Как ще го цапаш? Например, като обичаш един човек, почваш да му приписваш някои качества, които той няма. Не го ли цапаш така? За оня, когото обичаш, никаква отрицателна мисъл няма да имаш. Когато чуеш нещо лошо за него, ще кажеш: „Това не е така!“ Като гледаш, че другите хора се обичат, това няма да ти помогне ни най- малко. Ти почни да обичаш, и ще разбереш, какво нещо е любовта. Любовта сама ще ти даде правилата. Тя е сама закон за себе си. Тя никога не постъпва по един и същи начин. В нея има едно вечно разнообразие. Такава любов, с каквато ти обичаш, никой друг не може да има. Както ти обичаш, никой друг не може да обича. Любовта на всекиго се различава. Любовта ви е ценна, понеже никой не може да проявява такава любов, каквато вие проявявате. Радвайте се на любовта си. Радвайте се и на любовта на другите.
към текста >>

182. 31. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

можеш да живееш, ако нямаш любов. Ти красив не можеш да бъдеш, ако нямаш светлина. Ако не обичаш нито една форма, ти ще умреш. Тъй че, ако се откажеш от любовта, ще умреш, ти съкращаваш живота си. Някои мислят, че при любовта човек се изтощава. Не, при любовта няма изтощение. При любовта ние изучаваме вътрешната страна на природата! Когато помагате никому, то неговите покровители отгоре ти помагат и ти създават условия за истинска вътрешна дейност. Под думата любов се разбира благото, което носи на хората човек, който е излязъл от Великото Божествено Начало! сп. „Житно зърно”, бр. 13, кн.
към текста >>

183. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук? За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език. Нейният език е език, от който разбира човешката душа. Той намира ехо в глъбините ù и тя се преобразява, тя се отваря и разкрива богатствата си, които Безграничният е вложил в нея преди началото на вековете. Ние знаем, как ще чуем нейния говор. За да го чуем, трябва да отидем с радостно очакване, с чисти сърца и да я обичаме, да обичаме царствените ù чертози. На любещите я тя разкрива своите тайни, въвежда ги в своето светилище, дава им ключовете на прозрението и просветлението, показва им пътя на служенето и великата жертва! Ето полянката край първото езеро, гдето сме правили нашите ритмични, музикални упражнения. С гърмеж, с шумен трясък се спущат по стръмните скални стени водите от второто езеро „Елбур". Ето Изгревният връх. Той е тъй близо до сърцата и душите ни. Отломки от вечността сме преживели там! О, ти, свещен планински кът, дето минало, настояще и бъдеще се сливат в
към текста >>

184. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

и духовния свят, но същината ù е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране. Омраза в любовта не съществува. Не можеш да обичаш никого и да мразиш другиго. Това е невъзможно, както не е възможно през един чучур да тече и сладка, и горчива вода. Ние говорим за любовта, която дава най-добри условия на човешката душа да се развива. Тя носи три неща: светлина, топлина и сила. – Дали в основата на това учение стоят естествените науки? – Да, разбира се. Есенно време листата почват да изсъхват, окапват и се замесват с нови. Старите форми трябва да капнат и трябва да израснат нови листа, които са по-добре нагодени за днешното време. Сега влизаме в нова епоха, понеже самата земя в космичното пространство стъпва вече в нова област. Лошите условия вече изтичат. Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение. Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески". Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава. У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва
към текста >>

185. 46. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ Всички са събрани около Учителя. Тазсутришната лекция отговори на много въпроси, които вълнуват душите. Тя хвърли нова светлина върху тях. И почва интензивен живот у всички. Във връзка с нея много нови идеи възникват в нас. Всяка лекция подбужда мисълта на работа. Един запитва: – С какво трябва да почне новият живот в днешния момент? – С Любовта! Сега хората не разбират, какво е Любовта. Те мислят, че я разбират. Човек, докато не приложи любовта, не може да я познае. Нали докато не приемеш яденето, не можеш да го познаеш? Някои казват: Аз обичам. Това не е любов. При истинската любов човек се радва. Ако човек, като обича, не се радва, това не е любов. – Как ще се намери любовта? – При нейния извор — Бога! Човек, като обикне Бога, ще обикне всичко. При любовта най-първо ще отидем при Бога и Той ще ни научи, как да обичаме другите. Когато човек има възвишени стремежи и желания, това е Бог, Който действува в него. Трябва да имате доверие в Божественото, което работи в света. Свободен е онзи, който има вяра в себе си, в хората и в Бога. Ти не можеш да обичаш един човек, който е лош. Този човек, когото обичаш, има нещо добро в душата си. Ти не гледай на неговата външност. То не е съществено. Когато обичаш някого, то има нещо ценно в него, което обичаш. То е Божественото. Докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш Човек да се научи да обича хората, без да им съобщава това, и да види, какви резултати ще има. Любовта е
към текста >>

186. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност! Ние сме клиенти на слънцето, на природата и нищо не плащаме. Значи този начин на живот вече съществува в природата. И дето хората умират, те умират по единствената причина, че не вървят по нейния път. В бъдеще благото е на ония народи, които вървят по пътя на разумната любов, по пътя на разумното право и по пътя на разумното добро. – Що е съвършена любов? – Свободата на хората зависи от тяхното разбиране на любовта. Колкото повече човек разбира любовта, толкова повече става свободен. И като разберат съвършената любов, съвършено я проявяват. Безграничната, неизчерпаемата любов е съвършената любов. Човек като изразява Божията любов, става съвършен. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта. Достойни са за тая любов, която показваме към тях. Някой казва: „Как ще обичам всички?" Вие виждате всички неща, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас. Вие ще обичате Бога, който се отразява във всички! Ще обикнете Бога, който се проявява чрез тях. Ще оставим Божията любов да мине през нас такава, каквато е. Няма да я преиначаваме в нищо. Всяко преиначаване зле се отразява. Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на
към текста >>

187. 52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

даде нов път на музиката. В бъдеще ще има нови постижения в музиката. Ще има и нови музикални инструменти. Природата пази формите си и ги дава една след друга. – Кое обуславя идването на новата епоха? – Вселената се преустройва. Нашата земя и цялата слънчева система се повдигат. Ние влизаме в една по-рядка среда. И почти половината от земята е още в 13-та сфера, а другата половина е извън нея. И като излезе цялата земя от 13-та сфера, тогава ще имаме друг живот. Под 13-та сфера се разбира по гъста среща в космичното пространство. Ако споделяш инволюционните възгледи на хората, т.е. старите идеи, ти си в 13-та сфера, а ако имаш нови възгледи, ти си излязъл из нея. Хората трябва да бъдат готови за великите истини. Много малки работи стават причина, за да се отклони човек от Божествения път. Ако вие не държите кибритената си кутия на хубаво място, тя овлажнява, и като драснеш, не хваща. Ако вашите идеи овлажнеят, ако вашите чувства изгубят топлината и мекотата си, ако вашата сила само троши, разрушава всичко, вие не можете да градите. В новата култура човек правилно ще дава и правилно ще приема. В природата даването е непреривен закон, който никога не престава. Както има втичане и изтичане от езерото, тъй и земята постоянно приема слънчева енергия и ни дава своите блага. Като дойде любовта, ще видите хубавите страни на всичко, което сте преживели. – Кой е пътят към любовта? – Най-първо трябва да се изучава обективно, какви са външните качества на Любовта – какви
към текста >>

188. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

За да разберем този въпрос, как и защо Любовта освобождава, по-напред трябва да знаем какво наричаме свобода. Свободата може да се разбира външно и вътрешно. Един човек е болен, не може да се движи, кракът, ръката го боли, не може да яде, не може да работи - такъв човек не е свободен. Това е външна свобода. Гражданската и политическа свобода е външна свобода. Някой казва: „Аз съм свободен човек, ако искам, мога да отида в града пеш, с такси; ако искам, мога да направя една екскурзия до Витоша” и пр. Това е пак външна свобода. Обаче истинската свобода е вътрешна. Всъщност човек трябва да има външна и вътрешна свобода, но вътрешната свобода е най-важна. Тя е основата на всяка свобода. Учителят дава следния пример. Един човек е в затвора или болен. Ако той е вътрешно свободен, тогава той може да бъде най-свободният човек в света. Човек може да е здрав, да се разхожда където си иска и пак да не бъде свободен. Единственото същество в света, което е абсолютно свободно, това е Бог. Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш. Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в живота си. Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб.
към текста >>

189. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция. Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: “В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята.” Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример. В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите Христови: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги
към текста >>

190. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика. Ученикът се отличава със следното: не се стреми към богатство, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява. Той търси да приложи правдата, но знае методите за това. Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на
към текста >>

191. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди години в един провинциален град един наш брат казал някакви остри думи на друг наш брат. Тогава вторият брат, който бил доста напреднал, се обърнал към първия, усмихнал се и му казал: „Братко, недей накърнява моята любов към тебе.” Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот. От сутрин до вечер той живее един вътрешен интензивен живот, но отвън не трябва да личи. Вън, в света, никой не знае, че той живее един необикновен живот. Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено. Вземете пример от Учителя. Той живее в един възвишен свят, той изпитва един вътрешен мир и радост, но външно е напълно спокоен, тих, не се екзалтира, мисли както другите хора. А вътрешно той живее един извънредно интензивен живот. Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново. Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат.
към текста >>

192. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

повери ключовете на знанието как да управлява силите на природата.” Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е
към текста >>

193. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

тя се утешила и си отишла. Когато човек се среща с по-светли същества през време на сън, сутринта се събужда радостен. Когато сънуваш, че се качваш на някакъв връх показва, че се издигаш в духовния свят. Ще ви кажа правилата за работа, дадени от Учителя на учениците в Школата. Те са за тези, които постьват в Младежкия и Общия клас. Тези правила са следните: „Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него. Във всичко можеш да се усъмниш, но за Бога ще имаш само правилната възвишена свещена мисъл. Ще Го смяташ като едно идеално същество, същество, което те обича. Ще Го смяташ даже като едничкия възлюблен на твоята душа. Тази мисъл е много мистична: „Обект на всичко в света е Бог.” Това е много дълбока мисъл. Понеже Бог е извор на всяка любов, на всяка красота, всяка чистота, невинност, всичко добро и възвишено, следователно, когато ти търсиш нещо възвишено, благородно в живота, ти търсиш Бога. Когато ти обичаш един човек, ти обичаш Бога в него. Във всеки човек Бог живее и се проявява. Едничкото нещо, което търсиш в живота си, това е Бог. Бог е едничкият твой възлюблен. Когато почувствуваш Бога във всички същества, тогава ще дойдеш до мировата любов. Второ правило: „Когато човек постъпи в клас и отсъствува без никаква причина, той се отстранява от клас.” Кой го отстранява? Никой. Той сам
към текста >>

194. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Един основен принцип, от който трябва да изхождаме при разглеждане на този въпрос е: Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота. От Шилер има една книга – „Принципите за естетичното възпитание на човечеството”, тя не е преведена на български, но е много важна. Шилер е бил голям разбирач на красотата. Това се вижда от неговата поезия. Каква е неговата основна идея? Той казва, че човечеството ще дойде до една нова култура и ще прояви Божественото в себе си, само когато влезе в света на красотата. Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата. Най-големият разбирач на красотата е мистикът. Един пример. Един окултист, който е изследвал живота на Иоан Кръстител, казва, че древните пророци са се прераждали. Ние си представяме Иоан Кръстител груб човек, облечен с кожи, но той е бил една фина душа, с едно тънко разбиране на красотата. Той е имал много възвишени прераждания. Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и
към текста >>

195. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

еволюцията Този въпрос е много мистичен, труден за разбиране и затова изисква повече внимание. Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани!”, едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в
към текста >>

196. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

обаче дошла веднъж, той я преобръща в добро. И така, човек да счита за основна идея на своя живот Любовта. Първо, за да почне своя еволюционен път и второ, за да постигне всичко друго, което е нужно за човешкия живот, а именно: мъдрост, истина, правда, свобода и всички други добродетели, красота, смиреност, чистота и пр. Всички добродетели са плод на любовта. Ти можеш да имаш тези добродетели, но без любов ще ги загубиш. Ето защо човек да счита като главна идея на своя живот да разбира и приема любовта, да я приложи, да възлюби и след това ще има всичко друго. Да желае да го посети любовта. Но някой ще каже: „Какво нещо е посещението на Божествената любов?” Това посещение може да трае само един миг или да продължи няколко дни и този човек се изменя и това оказва влияние в по-нататъшния му живот. Един пример. Една сестра от Братството, от провинцията, преди 20 години идва в София на гости на една друга сестра. И една сутрин към 8-9 часа, като правят обикновената си молитва, сестрата от провинцията почувствува една промяна в себе си, усеща земетресение в стаята, вижда светлина и се променя нейното съзнание, обиква всички същества. Всички хора и животни за нея стават много мили и достойни за любов. Изпълва се с голяма радост и блаженство и започва да пее една песен, която измисля в същия момент и с един друг глас, като ангелски. И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на
към текста >>

197. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

желае сам страданието, но когато наруши някой от природните закони, тогава идва страданието, което води към любовта. В човека, когато страда, изгарят всички отрицателни качества и в него се развива милосърдие, мекота, нежност, смирение и той влиза в положението на другите хора. Така страданията постепенно водят към Любовта. Защо нарекох тази сказка „Методи за развитие на Любовта”, а не „придобиване на Любовта”? Който си служи с израза „Методи за придобиване на Любовта”, той не разбира Божествената наука. Това е неправилно, защото любовта е вътре в човешката душа. Всеки човек, в дълбочината на своята природа, има любовта. Самият човек представя любовта, само че още е несъбудена, не е проявена. Вторият метод за развитие на Любовта е чистотата. Под „чистота” се разбира не само физическа, външна чистота, чистота на тялото и дрехите, но се разбира преди всичко чистота в мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да избягва нечисти мисли, чувства от низш характер. С това и постъпките на човека ще бъдат благородни и безпогрешни. Например най-голямото богатство е да обичаш хората, да им желаеш доброто, да си разположен към всички същества. С тези качества ти си много богат, защото Бог е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството,
към текста >>

198. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът под думата „справедливост” и какво разбираме ние. Има голяма разлика. Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право”. А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право. Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен.” Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш. При човешкото право един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр. Божественото
към текста >>

199. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

на ученика Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика. Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н. Всяка година има нов материал, съвсем друга работа. Същото се отнася и за духовния ученик. За всяко време, за всяка епоха има предвидено известна работа. Щом отлагаш, после условията ще станат по-трудни. Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че
към текста >>

200. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина.” Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка. Физическото тяло не е независимо от невидимите тела на човека. Когато не познаваме тази връзка, не можем да тълкуваме правилно и да разбираме причините на болестите. Трябва да знаем, че душевните процеси - мисли, чувства и постъпки - оказват влияние върху физиологическите процеси на тялото. Как? - Когато човек се уплаши много, този страх прави да побледнява неговото лице. Той е свил капилярните съдове на лицето и то остава с по-малко кръв. Гневът пък оказва друго влияние и лицето става червено. Сърцето затупва по-силно. От това вадим заключение, че душевните процеси влияят върху процесите на организма. Те са причинители и на някои болести. Професор-психолог разправя следния случай. Затворник заболял и лекарите констатирали, че болестта е много тежка, неизличима, и че той има да живее още един-два дена. В града всички знаели, че телата на умрелите затворници вземали за дисекция. Този затворник не искал да режат неговото тяло и си казал, че не иска да умре в затвора. Неговата мисъл и воля оказали влияние върху здравето му и той продължил да живее. След два месеца той бил пуснат от затвора и на следния ден от освобождението му той
към текста >>

201. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

при Бога, горе, в своята родина, тя е имала мекота. И сега душата на всеки човек вътре в себе си е много нежна, има мекота. В своята инволюция човек постепенно е потънал в гъстата материя и е изгубил мекотата, нежността, рая и сега проявява твърдост. Някой човек иска да влезе в рая, като умре. Тук сега човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на душата - това е раят. Някой казва: „Щом е така, аз желая да придобия мекота.” Който казва така, той не разбира въпроса. Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката душа. Човек има мекота дълбоко в своята душа. Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа. Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас.” Като имате мекота, вие ще бъдете еластични. Каквато и отрицателна дума да ви каже някой човек, тя ще отскочи и той ще се чуди. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, и се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Например, когато кажеш една лоша дума или една лоша мисъл към един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него. Ако му изпратиш една добра мисъл, той ще я приеме и тя ще му помогне за неговото развитие, ще го повдигне, ще внесе в него живот. Каква магическа сила има мекотата! Някой казва: „Да имам мекота, товазначи да съм мекушав.” Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва
към текста >>

202. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА ''"Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение." Лука: 10:21'' Издателите дълго се колебаха преди да напишат този предговор, въпреки безспорната необичайност на предлаганата от тях литература. Не става дума за рецепти как да се чете и какво да се разбира. Несъмнено за нас е едно: "велики изкушения" дебнат интелекта над страниците на тази книга. Забележете, не казваме "неподготвения читател", а казваме "интелекта" - този рационален, логичен, емпиричен, скептичен и прагматичен инструмент на обикновеното ни съзнание. Към него - толкова уязвимия в днешните материалистични времена - са адресирани нашите встъпителни думи. Те няма да му изтълкуват книгата (едва ли някой може да стори това), а само ще се опитат да го преведат през "ада на изкушенията". Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност. Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание. За мотивите на предговора - толкова. Най-разумно е, струва ни се, да започнем с ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера -
към текста >>

203. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР ''При разговор, Учителят обясняваше страданията:'' – Както мъчно се изкачва човек по високите върхове, така мъчно се изкачва по високите места на духовния свят. Животът е изкачване на висок връх. Някой ми казва: „Пъшкам, измъчвам се”. Разбира се, нагоре отиваш и затова пъшкаш. Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае, как да се върне. Отдалечаването от Бога води до лишения, страдания, нещастия, мъчнотии, болести, смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. Следователно, за да се премахне аномалията в живота, трябва да се върнете към първичния живот. Причината за страданията и мъчнотиите на човека е неизпълнението на Волята Божия. Изпитанията в живота идат, за да се опита и види, кое е позлатено и кое е от чисто злато. Което е златно, туря се на работа, а позлатените неща се оставят настрана. Сам човек не трябва да предизвиква страдания и противоречия. Някой път Духът дойде, каже на човека да извърши нещо, а човек отказва – няма условия, няма разположение. Но след това, идват големи противоречия в живота му. Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране великите принципи и закони, с които Природата си служи. Какво значи гняв Божий? Това значи, че има натрупани много човешки
към текста >>

204. 024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

една основна идея. Това не значи цял ден да мисли за нея. Достатъчно е няколко минути да мисли за нея всеки ден, за да я реализира в живота си. Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата. Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания, без колебание. Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота. Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Работете, без да се смущавате от външната обстановка. Когато човек се обезсърчава, това се дължи на изостаналите души, чието състояние човек е възприел. Работа и постоянство се изисква от всички ученици! Болното дете в училище не може да учи. Докато има болни въпроси във вас, вие не сте в училището. За да влезе човек в училището, трябва да се освободи от болестта. А болестта - това е лошавината. Щом се освободи от нея, ще може да разбира нещата. Всички трябва да се повдигнете, да бъдете силни, да носите обидите и оскърбленията. Когато човек не дава ход на своите чувства, когато ги подпушва, те се вкисват. За да не се вкисват, човек трябва да ги трансформира и облагородява. Не работи ли човек съзнателно
към текста >>

205. 025 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта. Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога. Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога. Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога. Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето - Божествената Чистота. Пътят на Царството Божие е
към текста >>

206. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие. Някои хора проявяват добри дарби в науката, изкуството или в друго направление, а в моралния и духовния живот са изостанали. Това показва, че те изобщо са назад в развитието си. Тогава техните приятели от Невидимия Свят ги стимулират с по-висши дарби, за да ги измъкнат от това низше състояние, в което се намират. Господ всичко промисли. Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Ако те разбираха отношенията, които съществуваха между всички живи Същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между Съществата са такива, че и за най-малките е предвидено по една благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя. И при най-лошите условия, за всяко Същество Той е предвидил един план, който хората не знаят. Добре, че те не знаят плана, който Бог е определил за всички живи Същества. Те трябва само едно нещо да знаят: всичко, което Бог е намислил, е добро. Какви са Божиите мисли, как ще се реализират - това ще остане тайна за всички времена и епохи. Бог е предвидил условия за вашето умствено, сърдечно и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на дейност, изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в тоя кръг, Той поглежда отдалеч какво правите и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен. Вън от този кръг човек не е свободен. Щом излезе от него и влезе в
към текста >>

207. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

за поливане. Чрез нея се привличат всички добри влияния. Когато човек се моли, всичко около него трябва да расте и да се развива. Когато човек разбере великия закон на молитвата, ще стане истински човек, ще стане един от великите адепти. Виждали ли сте как ангел се моли? Молитвата е първия метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучаваме езика на Бога. Ние още не знаем езика на Бога. Истинската молитва подразбира вглъбяване, уединение. Никой да не вижда когато се молите. Когато търговецът се моли, трябва да забрави търговията си, всички вземания -давания. При друг случай Учителят каза: - Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието,
към текста >>

208. 036 ДВАТА ЗАКОНА - Боян Боев (1883 – 1963)

на доброто]] ДВАТА ЗАКОНА ''При друг разговор Учителят рече.'' – Сегашните хора още живеят в заблуждение, като очакват Любовта един от друг. Отворете сърцата си за Бога, за Неговата Любов, тогава и хората ще ви обичат. Те са множество, чрез което Бог се проявява. За да познаете хората, първо трябва да познаете Единния. Значи, за да разберете множеството, първо трябва да разберете Единството. И аз се приближавам при вас чрез Него - Бога. Когато хората не ви разбират, това показва, че и вие не разбирате Бога. Когато хората се съмняват във вас, това показва, че и вие се съмнявате в Бога. Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Съществуват следните два закона: Първият: когато хората те обичат, това показва, че ти обичаш Бога. Вторият закон гласи: когато ти обичаш хората, това показва, че Бог те обича. Тук трябва едно малко пояснение: когато казвам, че Бог те обича, това се разбира в друг смисъл. Любовта на Бога към теб е винаги неизменна, но под израза "Бог те обича" се разбира, че ти си възприемчив за Неговата Любов. И тъй, отношенията на другите към тебе зависят от твоето отношение към Бога. Когато твоето отношение към Бога е правилно, всички хора постъпват към тебе добре. Ако обичаш хората, това показва, че си възприел Любовта на Бога правилно, в нейната пълнота. С едно семейство може да се запознаеш по два начина: или като обичаш децата - тогава бащата ще те обикне; или ако обичаш бащата, децата ще те
към текста >>

209. 040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

ни запознаваше с онези методи на Разумния Живот, които дават възможност на човека да се ползва от нейните богатства и да общува с нея. Тук важи едно правило: колкото е по-будно съзнанието и по-просветено, толкова по-пълно се ползва човек от условията, които Природата дава.'' ''Една сутрин Учителят засегна въпроса за правилното дишане.'' - Най-важният елемент, с който трябва да се занимаваме при сегашните условия на Живота, е въздухът. Всеки човек трябва да разбира законите, на които той се подчинява. Под правилно дишане се разбира човек да почерпи всичката енергия, която се съдържа във въздуха. Мога ли да направя това, аз съм свършил известна работа и ще бъда радостен. При дишането трябва да спазваме следното правило: да обичаме въздуха и да му се радваме. Само тогава можем да приемем благата, които той ни носи. При издишване не трябва да се оставя в белите дробове въздух. Всички болести се дължат на това, че човек оставя голямо количество въздух в белите си дробове при издишването. Ако дишаш по-малко, скъсяваш живота си. Ако дишаш повече, животът ти се продължава. Който диша бързо, умира по-скоро. Туберкулозният прави 20-25 вдишки в минута. Един здрав човек трябва да прави три вдишки в минута. Има хора, които правят една вдишка в минута. Има адепти, които могат да правят една вдишка на 20 минути, а някои и на един час. Който иска да развие търпение, трябва да диша дълбоко. Колкото по-дълго време задържа човек дишането си, толкова по-голямо търпение
към текста >>

210. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

''Ние бяхме с нашия обичан Учител на планината. Три цвята се съчетаваха в съвършена хармония - белите преспи, синьото модро небе и младата зеленина.'' ''Диханието на Вечния оживяваше всичко.'' ''Учителят каза:'' – Мислете за Онзи, комуто дължите всичко и когото още не познавате. Трябва да се запознаете с Абсолютната Реалност, с Онзи, който пръв ни обича. За правилното реализиране на човешките стремежи се изисква дълбоко разбиране на вътрешния Живот. Не знае ли човек как да постъпи с Божественото в себе си, и най-красивите копнежи в него изчезват. Тогава човек няма опорна точка в себе си. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искра. Всяка мисъл за Бога ще ви донесе едно благо. Обърнете ума си към Бога и нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Един закон гласи: щом се свържете с Бога, ще приемете Неговите мисли. Докато държат връзката с Разумния Център на Битието, хората могат да бъдат носители на Божиите мисли. Друг закон гласи: когато мислите за Бога, във вас идва поток от Сили, вие ще приемете Божествената енергия и всичките ви дарби и способности ще се развиват правилно. Като мислите за Бога, мисълта и Божествените Сили влизат във вас и ви организират. То е същото, както отношението на планинския връх към долината. Като се стопят снеговете на планинския връх, водите слизат надолу и всичко в долината цъфти и дава плод. Ако човек държи в съзнанието си идеята за Великия, ще има Светлина
към текста >>

211. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънчевите лъчи проникнаха през младата зеленина, която изглеждаше златиста. Тук възникваха оживени разговори. Приливът беше не само в Природата, но и в душите, умовете и сърцата. Един нов Живот се посяваше сега като малко семенце, което на своето време ще принесе плод. Учителят даваше пояснения, направляваше и ръководеше чудното явление, което не зависеше от нас.'' ''Учителят каза:'' – Прочетете страница 100 от томчето "Вечното благо". Човек с обикновени разбирания не може да изяви Божествената Любов. Само когато в него се всели едно напреднало Същество, макар и за миг, той може да прояви Божествената Любов. Аз съм ви говорил за Любовта, но същественото още не съм казал. Аз съм още в предисловието на Любовта. Ако произнеса думата Любов както трябва, знаете ли какво ще стане с вас? Вие ще светнете, ще станете светещи и ще се облечете в ангелски форми. Всичко в света е проява на Любовта. Но какво е всъщност тя, малцина знаят. Тя е Реалност извън физическия свят. Тя е извън вашата воля, извън вашия ум и вашето сърце. Тя има само допирни точки с тях. При сегашните условия Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да издържа силните й трептения. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите й. Тя е единственото нещо, което човек не може да обясни. Вие не може да обясните хляба, докато не сте го изяли. Не можете да обясните водата, докато не сте я пили. Тепърва
към текста >>

212. 059 ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

се? Въпросът е, дали този човек, който търси лично щастие, ще бъде щастлив? С други думи, човек става щастлив, не когато той гони щастието, а когато щастието го гони. Не търсете щастието в условията. Сега всички търсят щастието вън от Бога. Там е погрешката им. Не търсете щастието в този или онзи човек. Търсете го в Бога. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Съвременните хора искат да внесат в живота щастието, без да разбират законите му. Щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство, познаване законите на земята, на твърдата, течната и въздухообразната материя, както и законите на светлината, електричеството и магнетизма. Щастието не е единствен начин, по който могат да се разрешат задачите на Живота. И животните могат да имат блага в живота си, и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот. Не търсете щастието на земята, но търсете Блаженството. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Човек не е дошъл на земята, за да бъде щастлив, но да се учи. При сегашната степен на развитие, щастието не може да се намери на земята. То е за в бъдеще. Човек трябва да приготви условията за придобиване на щастието в бъдеще. Блаженството е там, където всички добродетели присъстват. Когато не липсват някои от добродетелите, имаме
към текста >>

213. 060 ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

изгубят всичко, всичко сами ще разрушат. ''Учителят проповядва Любовта - Пътят за спасението на човечеството. Той разкрива нейните прояви, качества, действия и закони - неизчерпаемото богатство на един съвършен свят, от който той иде. Той свидетелства за него с живота си, със Словото си и с всяка своя постъпка.'' ''Учителят винаги имаше да каже нещо ново за Любовта:'' - Щом се домогнем до Любовта, ще се съединим с Бога. Когато говоря за Любовта, разбирам я като единствен начин, чрез който можем да се домогнем до Бога. Ако не се домогнем до Бога, Той не ще може да ни предаде знанието, което има. Правило е: когато говориш за Любовта, говори с най-тих глас. Говори така тихо, че едва да те чуят. И за Светлината, и за мъдростта говори така тихо, както изгрява Слънцето. Божествените добродетели имат ухание. Ако Правдата влезе в сърцето ви, Истината в ума ви и Светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от този на цветята. Този аромат, това ухание се нарича нюкс. Няма по-хубав нектар от нюкса, който Природата е създала. Този нектар е именно онзи елемент, който алхимиците са търсили векове. Когато го изработите, вие ще бъдете щастлив човек, Радостта ви ще бъде толкова голяма, че не бихте могли да я опишете. Главният елемент на този нектар е Любовта. Вие знаете кой ви обича, без да е казал една дума. Любовта има ухание като карамфила - отдалече се чувства. В Живота има закон на разнообразие: всеки може да прилага Любовта,
към текста >>

214. 066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Наука, ново знание идват сега в света. Невежият обръща внимание на външната страна. Той гледа как е подвързана една книга. А ученикът обръща внимание на това, какво е написано в нея. Истинското знание не е само в знанието на формите, а в знанието на принципите. Едни знания са необходими за живота, други - украса на живота, а трети - благословение за живота. Последните дават сила и мощ на човека. Човек трябва да свърши човешкото учение, за да влезе в Божественото. Под "Божествена Наука" разбирам науката, която изучава същината на Живота. Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената Наука: тя е наука, която се занимава с разумността на самия Живот, с външните и вътрешните условия на Живота и с органическото развитие. Човек не може да изучава Божествената Наука, ако е страхлив. При нея се изисква голямо безстрашие, смелост. Божествената Наука е жива. Под думите "Божествена Наука" се разбира общество от живи Същества, които имат знания. Ти трябва да ги намериш. Тогава ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за тебе. Аз ги срещам всеки ден и им говоря. Защо е нужна наука на човека? Освен дето има практическо приложение във външния живот, тя развива дарбите и способностите, оформя човешката глава. Като погледнете черепа на човека, ще видите с коя наука предимно се е занимавал. Божествената Наука дава методи за съграждане на здраво и мощно тяло, за организиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Това може да се приложи за отделния човек, и за
към текста >>

215. 067 РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА Веднъж Учителят каза: - Ако болният каже: "Няма да умра, ще живея още 50 години, за да свърша работата, за която съм дошъл на земята", той е разрешил правилно своята задача и ще има добри резултати. Вие казвате: "Възможно ли е това?" За онзи, който разбира законите, всичко е възможно. За онзи, който не ги разбира, всичко е невъзможно. Някой път ви се случи нещо, питате: "Защо дойде това?" Защото сте го пожелали. Иска ли да реализира желанията си, човек трябва да концентрира мисълта си. Разрешаването на великите задачи на живота иска голяма концентрация на мисълта. Когато концентрирате мисълта си, ще привлечете към вашата мисъл всички умове, които мислят в дадения случай. Вие ще бъдете фокус, в който ще се съсредоточат идеите на хората, които мислят като вас. Така се раждат гениалните мисли. Всяка гениална мисъл, макар че се е родила в ума на един човек, сама по себе си е колективна.Много умове са работили върху тази мисъл, докато дойде един човек, наречен гений, чрез когото тя се ражда. Някой иска да постигне нещо добро - да стане музикант, поет или нещо друго, но се обезсърчава. Който постави велика идея в живота си, още днес трябва да започне да работи, за да подготви условията; но да не поставя време, срок.Това, което днес не постигнете, ще го постигнете утре. Бъдещите възможности са по-големи от днешните. Не се обезсърчавайте, когато някое ваше желание не се реализира веднага. То може да се реализира
към текста >>

216. 077 УСТОЙЧИВОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

образува устойчиви съединения. Някой казва: "Имах Любов, но угасна." Как е възможно тази лампа, която Бог е запалил, да изгасне. Това е невъзможно. Аз наричам приятел този, който не само в един живот ми е приятел, но който ми е приятел от момента на излизането ми от Бога до момента на връщането ми в Бога. Любовта, която днес се проявява между душите, е резултат на отношения, които са съществували в продължение на няколко живота. Тя се е приготовлявала от хиляди години. При такова разбиране, вие ще гледате на Любовта като на свещен акт на Живота. Качествата на Божествената Любов са постоянство и неизменност. Щом човек измени Любовта си към вас, той никога не ви е обичал. Когато някой каже, че Любовта отпада, той има предвид онези временни настроения, които хората неправилно наричат "любов". Някой казва: "Едно време имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си." Не, това не е любов. Това е само някаква временна присадка. Любовта никога не се губи, но токът на Любовта, който минава през човека, може да се прекъсне.Който разбира законите на Любовта може да възстанови своите първи отношения към нея и отново да я придобие. А който не разбира законите на Любовта, ще съжалява, че я е изгубил. Всъщност, той не я е изгубил, но трябва да възстанови прекъснатия ток. Като изучавате проявите на Любовта в хората, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче това е привидно, то се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в
към текста >>

217. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

вие бихте тръгнали в техния път. Засега не може да се намери поет или писател, който може да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на Живота, който се е свързал с Великите Братя и върви по техния път. ''Един брат запита:'' ''– Защо изразът "Бели Братя" се предпочита пред израза "Напреднали, Светли Същества?"'' – Защото, като се каже Братя, разбира се, че те имат отношение към нас, наши братя са. В някои най-обикновени събития се крият неща, които вие не подозирате. Срещате човек, когото вие мислите за обикновен, а той е от Светлите Братя. ''– В бъдеще ще излязат ли тези Светли Братя в света, между хората?'' – Някои от тях са излезли вече. Ангелската йерархия ръководи човечеството. Ангелите имат представители на земята. Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. И представителите на Белите Братя на земята се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите. Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава Великите Братя изявяват към тях Любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на
към текста >>

218. 091 ИСТИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

на човека е раздвоено и умът му е помрачен, той не може да разбере Истината. ''Един брат запита:'' ''– Какво значение има изключването на лъжата от човешкия живот?'' – Човек, който лъже, поврежда себе си. Никой не е напреднал с лъжа. Тя е единственото нещо, което не печели. Ще приведа една аналогия: ако на един човек дадеш фалшиви пари и на тебе ще платят с такива. Така че, с лъжата човек уврежда на себе си. Онзи, който лъже, е глупав, понеже не разбира последствията. Той ще те излъже, ще те изхитри, но не знае, че ще го хванат и ще носи последствията. Защо не трябва да лъжете? За да не умрете, за да не изгубите всичките блага на Живота. Ако Истината не дойде във вас, и Животът няма да дойде. Лъжата изглежда нещо много маловажно, малко, но то носи големи отрицателни последствия. Ето защо, Невидимият Свят много престъпления и погрешки прощава, но не и лъжата. Нея най-мъчно прощава, защото най-тежки са последствията от нея. Тя води след себе си всички други грехове. Ако живееш с лъжа, ще бъдеш сляп, ням и глух. При Истината всякога печелиш, а при лъжата всякога губиш. Най-първо незабелязано губиш. Лъжата има разрушително действие. Кажеш една лъжа: като се върнеш у дома или чаша ще счупиш, или жена ти заболява, или детето ти заболява. Човек, който се движи с изкуствен крак, тропа. Лъжите на хората не могат да останат скрити, те винаги се разкриват. И най-малката лъжа, след години ще причини изопачаване на човешкия характер. Думата "лъжа"
към текста >>

219. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

не сте предполагали. Нищо няма да остане от европейските държави и от плановете на европейските дипломати. Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим. Този кипеж в обществата, това брожение между страдащите показва, че Бог е проникнал навсякъде. Това има връзка с ликвидацията на кармата на човечеството, натрупана през хилядите минали години. Понеже сега предстои един нов живот, човечеството не може да влезе в него, докато не изгорят всички стари разбирания, мисли и чувства в страданието. Понеже човечеството си е служило с отрицателни сили през хилядолетията, те сега се насочват срещу него. Хората са се отклонили от своя път и на това се дължат всички нещастия. Те са се отклонили от много работи и затова са останали назад в развитието си. Невидимият Свят иска да им помогне, за да се развиват правилно. Той изпраща работници, които вземат чуковете си и работят върху къщите на хората. Това наричат „неблагоприятни условия”. Хората с неразумния си живот развързват злото, идват страданията. Това, което преживява днес човечеството, и чувства, че тежи над главата му, е неговата карма. Това е дълг, който трябва да се изплати. Оная „жена, която се взема” в Евангелието на Матея, в 24 гл., ликвидира вече с тая карма, свободна е от задължения. Другата „жена, която се оставя” не е ликвидирала с кармата си още. И така, сегашните събития са изхарчване на миналото, ликвидация на кармата. Сега става една ускорена ликвидация на греховете на хората от минали
към текста >>

220. 111 МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

- тонът „ми”, бъбреците – „фа”, далакът – „сол”, жлъчката – „ла”, храносмилателната система – „си”. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на гамата, нейният тон се изменя, минава в друг тон и това създава дисхармония в някои от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой, той трябва да пази чистотата и броя на трептенията на своя тон. Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, да държите функциите на вашия организъм в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето няма. Като знаете това, не трябва да допущате в сърцето си никакви отрицателни чувства, които биха се отразили вредно върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някой заболял орган. Ако има някаква повреда в дихателната система, ще пее или свири музика, в която често се повтаря тонът „ре”. Жлъчката се лекува с тона „ла”. Всеки уд от човешкото тяло може да го сравним с един инструмент, а цялото тяло - с един огромен оркестър, не от 50-60 души, а от хиляди инструменти и хиляди души, които пеят и свирят, а човекьт дирижира. Големи диригенти сте вие. Човек има милиарди души поданици - това са клетките на тялото. Всички органи на
към текста >>

221. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

баща ми се поду. Трябва да го пратим в София.” Казах: „Няма нужда, ще му помогна.” Бащата иде. Казах му: „Ако отидеш в София, ще ти извадят окото; аз ще ти помогна, без да ходиш в София. Ще видиш колко скоро лекувам.” Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.” На другия ден, този човек стана мек като памук. Тури ни на разположение коне, хляб, всичко. И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ. Българинът трябва да разбира онези динамични сили, които минават през него като българин. Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо, те не могат да бъдат хора само на чувството. Българинът иска Любовта да се изрази на дело. Той е добър, умен. Ако управниците слушаха народа, много малко грешки щяха да направят. Българинът лесно се приспособява навсякъде. В България са упорити, но като излязат вън, са гъвкави. Това е славянска черта. Сега българите имат най-благоприятни условия. Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. В религиозно отношение у българина има
към текста >>

222. 117 ПОДМЛАДЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

която е необходима за здравето. Каквито и знания да добиете, гледайте да не изгубите детските черти в характера си. Вашето знание, в сравнение с Великото Знание, е още в пелени. Формата на възрастния е като дрехата на водолаза. Човек трябва да напусне водолазната дреха. Ние сме станали възрастни, понеже сме турили маската на своите деди и прадеди. Първото условие за подмладяване е да имате връзка с Бога. Казано е: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.” Това се разбира под вечно подмладяване. Иска ли човек да се подмлади, той трябва да има такъв обект за своята Любов, който не остарява. Човек, който мисли за Бога, се подмладява. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот, това е преждевременна смърт. Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя. Любовта осмисля Живота и подмладява човека. Грехът докарва преждевременна старост. Една празна, сбръчкана гайда мога ли да я подмладя? Като вкарам въздух в гайдата и тя се надува. Гайдата се подмладява чрез въздуха. Каквото е въздухът за гайдата, това е мисълта за човека. Човек може да се подмлади чрез мисълта си. Хубавата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която му дава възможност да възприема от Живата Природа хубавото и красивото. Човек остарява по неестествен начин. Ти искаш богатство, власт, сила, слава и пр. и остаряваш. Махни тези желания, разтовари се от тях и ще
към текста >>

223. 118 СЛУЖЕНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СЛУЖЕНЕ ''На една сутринна разходка, в разговор, Учителят каза:'' – Радостта е много богата. Тя трябва да се обърне на милост. В Радостта вземаш нещо, а в милостта даваш нещо от себе си. Който не познава жертвата, не разбира още Любовта. За жертвата важи следният закон: който жертва, всякога жив остава, той расте. Жертвата подразбира дълбоко познаване на Любовта. Любовта включва две неща: жертва и разумност. Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. Един закон гласи: или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш; или ще се саможертваш, или ще те накарат да се пожертваш. Служението седи по-високо от учението, понеже този, който служи, има знание, а който учи, сега придобива знанието. Като придобиеш едно благо, вложи го в небесната банка. Ако го носиш със себе си, ще те оберат. Астралният свят е пълен с крадци, които обират. Не мислете, че когато някой човек е добър, това е станало за едно прераждане. Не, милиони години е работено върху него, за да стане той добър и да изработи в себе си милосърдие, служене, кротост и пр. Не мислете, че ако някой види милосърден човек и пожелае да стане такъв, ще стане изведнъж. За един живот се придобива много малко. Мнозина от вас ми казват: „Не зная какво да правя, не ми върви.” Ако съм на ваше място, ще намеря две хубави стомни, ще изляза там, дето се разхождат хората и ще ги черпя с вода. С тези хора ще се сприятелите и ще ви потръгне. Ние трябва да
към текста >>

224. 120 ШЕСТАТА РАСА - Боян Боев (1883 – 1963)

славен момент, за който трябва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бъдеще, за това, което ви чака. Хора от шестата раса има сега навсякъде, във всички народи. Представителите на шестата раса ще срещнете като някое умно дете, като някой благороден момък, или като някой старец. ''Една сестра запита:'' – Ще ги видим ли? – Вие сте ги виждали. В писанието е казано: „Ще се съберат всички народи и ще се освети името на Бога.” Под „Дванадесет колена на Израиля” се разбира, че ще се обедини човечеството. Дванадесетте колена, това са дванадесетте зодиака, дванадесетте качества на човечеството. Хората имат дребни идеи. Българите искат велика България, сърбите - велика Сърбия. Всички искат да бъдат велики. В Царството Божие всички народи трябва да се обединят. Под „Царството Божие” трябва да се разбира хората от шестата раса. Те ще живеят в братство. Всички народи ще бъдат едно цяло. Тези, които не разбират пророчествата, се смущават от бъдещето. Прочетете 60-та глава от Исайя. Тази глава се отнася до идването на шестата раса. В съборното послание на Юда, се казва: „Ето, Господ иде с десетки хиляди свои светии, за да вършат съдба над всички и да тури нечестивите на място.” Това се отнася за една епоха, чието начало започва сега. Досега доброто растеше в цветарника, а когато дойде Царството Божие, всички цветя ще бъдат извън цветарника - ще има естествени условия за тях. От Невидимия Свят идат напреднали Същества - хората на новата Любов, или тъй наречените -
към текста >>

225. 132 СЛУЖЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

който му казва: „Остави това сега, отложи го.” Той иска да отложиш, за да задигне твоето благо. Като те обидят, някой ти казва отвътре: „Защо да претърпиш? Защо не му дадеш да разбере?” Господ не иска от вас големи работи. Той иска малки работи. Някой път седите и не знаете какво да работите. Чувате, че ви казват: „Влезте в стаята.” Една муха бръмчи и се моли на Бога да я освободи, паякът я хванал. Ти освободи мухата, извърши Волята Божия. Господ ще бъде доволен от теб. Когато не разбирате нещата, напредналите Същества ще ви помогнат да ги разберете. Щом почнете да ги разбирате, ще помагате на по-нисшите същества и те ще почнат да разбират. Когато отидете при един човек, не му проповядвайте. Най-първо трябва да го обичате. Намерете онзи човек, който търси Господа и нему говорете. А другият, който играе на хорото, нека си играе. Досега хората са мислили и работили за себе си и затова са дошли до безизходно положение. Ако не изпълните Волята Божия както трябва, прекъсвате връзката си с Бога. Човек като остави Господа, идват главоболия, тревоги, болести и грижи. При Йоан Кронщадски дошъл виден учен, духовник и му казва: „Чух, че се отклоняваш от истинското Христово учение. Забранявам ти да говориш.” Йоан Кронщадски казал: „Добре.” След два дни духовникът онемял. Повикал Йоан Кронщадски и му написал: „Говори каквото искаш. Помоли се и за мене.” Йоан се помолил и духовникът проговорил. Под думата „слаб човек” се разбира човек недоразвит. Силен е онзи, който върви по Божия Път.
към текста >>

226. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

се заличи и ще остане като филм. Тогава човек ще види какъв е бил в миналото, какво е правил. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Трябва да излезем от областта на кармата. В нея няма разрешение на въпросите. Тя е отклонение от Божествения Път. Дихармата - това са всички благоприятни условия за развитие. Дихармата - това е Благодатта. Благодатта не се дава случайно, а на този, който е готов да използва това, което му се даде. Говори се за онзи, който може да разбира и да се ползва. Има два вида мъченици: едни умират, за да ликвидират кармата си, други се жертват за своите
към текста >>

227. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни за да видят Учителя, а други за съвет и упътване. През голямата част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор той каза: Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза: Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тая епоха започва от 1944 г. и ще продължава още известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя изнесе две беседи на 19 и 22 март беседите „Пребъдване“ и „Новото в живота“ (в „Заветът на любовта“, том I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото, отдето се открива просторна гледка. Там играхме паневритмия и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо“. Често Учителя с няколко братя и сестри
към текста >>

228. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че има един, който ви обича. Там се заблуждавате. Това е човешкият порядък. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича, значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за любовта и смятате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. И считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого, това е човешко разбиране. В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислете за погрешките. Вие оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска?“ Учителя каза: Ще ви приведа пример от животинския живот, като отговор на този въпрос. Куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните. Има една дълбока философия, като я разберат хората, ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече. Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно или
към текста >>

229. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

ядеш сух хляб. Да си концентрираш мисълта, да дишаш правилно. Спокойствието е резултат на мисълта. Ти си уверен в нещо. Един човек е свързан с бакалницата чрез телефон и оттам ще му донесат хляб, захар ипр. А друг човек не е свързан и трябва сам да отиде в бакалницата да си вземе. Магнетичният човек е свързан с бакалницата, а немагнетичният не е свързан. Говоря символично, направете превод. Всички условия в природата са благоприятни. То е закон. А неблагоприятните неща са от нашето неразбиране. От степента на разбирането зависи. Магнетичният човек не губи: той знае, разбира нещата, постъпки има, език има. У него нещата не са объркани. Всичко върви майсторски. Вие сте демагнетизирани. Смъртта е поправка на демагнетизираните хора. При онези демагнетизирани хора, които не могат да се поправят, идва смъртта, за да ги поправи. Затова старите хора умират. Сега най-главното е магнетизмът. Щом се нервираш, нямаш магнетизъм. И няма да ти върви работата. Спокоен бъди. Бог те е създал и всички условия, които ти са нужни, ги имаш. Бъди доволен от това, което имаш. На един кон, да кажем, че му дойде на ума да стане лорд. Не, конят ще си остане кон. Ако не си даровит по езиците, не искай да ги преподаваш. Разполагай се с тези дарби, които имаш. Та всеки може да бъде магнетичен. И никога не върши една работа, никога не започвай една работа, преди да си станал магнетичен, понеже иначе не ще успееш. Цяла една школа е това. В окултната наука ще учите магнетизма. Иначе нищо друго не можеш да
към текста >>

230. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

и лекциите, да намерите време за това. Една сестра каза: „В тях има скрит смисъл.“ Учителя каза: В това е именно силата им. Да се упражни умът, да се впрегне умът на работа и да търси вътрешния смисъл на думите в беседите. Влизането във вътрешната школа не зависи от никого, зависи от благоволението Божие. На когото Бог благоволява, той ще влезе. Не е лесна работа влизането. То е много сериозна работа. То иска концентриране, самоотричане, работа, ум и активност. Под активност се разбират две неща: изпълнение волята Божия, подем на духа, вдъхновение. А под работа се разбира дейност, която човек върши за Бога. Някои, без да работят, без никакви усилия, искат да се налеят нещата вътре. Не, трябва учение. Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, които искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите. Вие искате да се запознаете с невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души: Едни от тях са готови, пред прага на събуждането са. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. Защото животът на шестата раса ще бъде с две страни: Една външна страна на илюзиите. Едни от членовете на шестата раса до края на шестата раса ще останат в този живот на илюзиите. И друг живот
към текста >>

231. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои. Някой казва: „Аз зная любовта“. Хората не знаят какво нещо е любовта. Защото ти със знание не можеш да го опишеш. Тя трябва да е опитана. Ти трябва да живееш в нея. Тази любов е вътре в тебе. Като дойде Любовта, ще ти израснат крила. Като е тя в тебе, ако си 85-годишна баба, ще станеш 18-годишна. И никога няма да остаряваш. Като дойдеш до 33 години, там ще спреш. Човек дълго време трябва да живее в закона на любовта, за да възприеме нейните трептения, да се приспособи към нея. За любовта трябва едно велико училище, най-хубавото училище, опитно училище. Няма какво да се говори на човека. Каквото правиш ти, да го прави и той. В любовта не можеш да кажеш на някого да направи нещо.
към текста >>

232. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

си. Тогава за Бога не мислиш вече, а за тия неща, които си натоварил на гърба си. Трябва да се прави разлика между изпитание и изкушение. Бог и светлите сили могат да те подложат на изпит, за да видят доколко си научил нещата. А изкушенията са от тъмните сили. Изпитанията са само за да видят догде си стигнал, а изкушенията те тикат в греха. Една сестра запита: „В молитвата „Отче наш“ пише: „Не въведи нас в изкушение“, а на друго място пише: „Бог никога не изкушава“. Как трябва да се разбира това?“ Учителя каза: Това място, в „Отче наш“ трябва да се разбира така: Да не ни остави Бог да влизаме в изкушение, да ни пази да не влизаме в изкушения. Бог изпитва човека, но не го изкушава. Учителят те изпитва, за да види колко знаеш. А при изкушенията те карат да съгрешиш. И искат да те подкупят. При изпита могат да те скъсат, да не си издържиш изпита. Значи можеш да не вдигнеш товара. А при изкушението има морално падение. При пропадането на изпита имаш право пак да държиш изпит, а при падането в изкушение ти загубваш всичко. Една сестра запита: „Скоро ли ще бъде матурата?“ Учителя каза: Тя е започнала. Мнозина държат. Някои са скъсани, някои са минали. Сестрата каза: „Позволява ли се да се повтори матурата?“ - Позволява се. Лошото е, когато човек не е допуснат на матура. Който е допуснат да държи матура, то е привилегия. - Ние допуснати ли сме? - Вие сте допуснати. Дали ще издържите, то е друг въпрос. Който е допуснат, ще издържи по който и да е начин. Има възможност да го скъсат,
към текста >>

233. За музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

болест. Щом се понижат трептенията на белите дробове, иде болест на дробовете. Тогава можеш да употребиш музиката, за да се повдигнат трептенията на тялото и да оздравееш. Така че при болестта е важно да се повдигнат трептенията на организма. Вие един ден ще опитате, като пеете да се проясни небето, а пък друг път, като пеете, да пожелаете да завали дъжд за растенията, и да стане. Музиката, това е живот. Дето има живот, има музика. Дето няма музика, има смърт. Всеки трябва да разбира музиката, понеже всички ваши мисли вървят по закона на музиката. Ако вземеш фалшив тон, цял ден ще пееш фалшиво. Като човек престане да пее, нищо не може да направи. Ако не пееш, и други работи не можеш да постигнеш. Който пее, се подмладява. Който не пее, остарява. Да се радва човек, че е човек, че може да страда, и да се радва, че може да пее. Змиите се укротяват чрез музика. И онези чувства в човека, които са змийски, само чрез пеене може да ги облагородиш. Трябва да се научите музикално да говорите. Човек, щом стане музикален, почва да мисли правилно. Човек не може да мисли правилно, ако не е музикален. Без музика няма прогрес. Щом влезеш в света на музиката, имаш бъдеще. Преди да влезеш в света на хармонията, имаш страдание. Без светли мисли, без добри чувства, без добри постъпки, без музика, нищо не става в света. Пеенето е външен израз на любовта. Някой, като пее, то всички мъчнотии се стопяват. Светската музика има още много работи да постига. И после иде окултната музика. Хората
към текста >>

234. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

пак иде от закона на вярата. Един ми разправяше: “Нямах хляб. Седях на едно място и си казвах: Да има топла пита! А пък къде ще дойде топлата пита горе на планината? Заспивам и като се събудих, виждам топлата пита до себе си. “Христос се качва на лодката и изведнъж се намира на брега. Ако човек наблюдава вътре в себе си, ще почувствува, че има неща, които могат да станат, и има неща, които не могат да станат в дадения случай. Вярата е нещо разумно. Щом говорите за вярата, трябва да разбирате един крайно разумен свят. Например завъртиш един ключ, и лампите се запалват. Но ако няма връзка ключът с електричеството, ти завъртиш и нищо не става. Значи само в разумния свят стават нещата. Има два момента: когато Бог ни търси и когато ние Го търсим. Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента. Тогава най-лесно се постигат нещата. Защото, ако е далеч, тогава е мъчно. Бог казва:“Търсете ме, докато сте близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е, защото тази радост е от един висш порядък. Причинното тяло не е още развито. И затова вие само я чувствувате, без да знаете източника. Псалмопевецът казва: “Като видя лицето Ти, ще се развесели сърцето ми.“ Радостта и веселието идват от присъствието на Бога. Когато човек стане като дете, тогава е свободен. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато е готов да извърши волята Божия, тогава иде радостта. Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно
към текста >>

235. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

ЛЮБОВТА Изгрев, 9 май, 1953 г. Любезни брат, Сега желая да ви изложа една екскурзия е Учителя до Мусала. На 9 септември 1935 година Учителя и една малка група от 7 души потеглихме за Мусала. На Боровец (Чамкория) натоварихме багажа на коне и потеглихме към Мусала. По пътя във време на почивките имахме интересни разговори. Ето някои мисли на Учителя при тези разговори: Който се уповава на светското, на материалното, той непременно в края на. краищата ще се разочарова. И който се уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи, и той се разочарова. И само онзи, който се уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността колективно пример: италианците в Абисиния. А сега българинът индивидуално минава през алчността. Невидимият свят използва това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх в Европа. После се е снишил. България е била няколко пъти море и суша. Обаче Рилският масив винаги е бил суша. Когато България е била море, Рилският масив е стърчал като голям остров над вълните. Следобед стигнахме до хижа“Мусала“, дето пренощувахме, и на другия ден рано сутринта потеглихме за върха. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете Второто послание към коринтяните. След молитвата почна разговор. Ето някои мисли на Учителя от този разговор: Първата проява на Бога, която знаем, е любовта. Бог е Любов. Вие познавате сега живота, а чрез живота се изявява
към текста >>

236. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

носи живот. Няма да ви покажа малките светлини. Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. Трябва да имате чистота. Чистотата е качество, което всички трябва да придобият. Когато говоря за слънцето, няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Има допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи. Пратен съм от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята. Царството Божие няма форма. Бог говори чрез мене. Идеите, които издигам в беседите и лекциите, са взети от Божественото. Дошъл съм, за да изявя Любовта, да я донеса на земята. Това е моята мисия. Всеки Учител се отличава, носи един свещен огън от невидимия свят. Какъвто е огънят му, по това се отличава. Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим. Не можем да го сравним с нищо. Времето ще покаже. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Всички, които идат в шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека отидат там. Няма нищо. Като дойде един Учител, носи ново. Старите адепти не могат
към текста >>

237. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

няма база, върху която да се опре, тя не е постоянна. Във въздържанието е разумното в човека. Човек, който се въздържа, разсъждава разумно. Той не бърза, но и не замедлява. Извършва нещата както е в природата. Да въздържа злото в себе си и да поощрява доброто в себе си това е въздържание. При въздържанието ти си пасивен към злото и активен към доброто. Човек, който не може да бъде активен към доброто, у него няма въздържание. В кротостта човек трябва да бъде активен. Някои не разбират и са пасивни в кротостта. После прочетете книжката“В царството на живата природа“. Намерете духовния смисъл на казаното в книгата. Направете превод. Много преводи правете на казаното в книгата. Тогава има много съпоставяния, които ще ви помогнат. После дръжте си следното правило: Каквото и да ви се случи, кажете си: За добро е. Каквито и други разсъждения да дойдат, оставете ги. Защото ние не сме единствените актьори в света. Това, което един не може да направи, друг ще го направи след него. Светът ще се поправи, когато всеки дойде на мястото си. Един камък в паважа, като излезе от мястото си, хората ще се спъват в него. Така, като вървите, ще ви дадат съдействие от горе, ще имате едно ръководство от горе. Човек, като влезе в един параход, не трябва да мисли за парахода ще пристигне ли в пристанището. Той да се занимава със своята работа, а да остави капитана. Може да гледа машините, но да остави механика. Ние се безпокоим по някой път какво ще стане с целия свят. Всяка вечер си давай
към текста >>

238. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си. Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“ - Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си и тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме до връх Мусала. Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата. Учителя държа лекция на тема“Определени движения“. След това каза: Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре. В един часа следобед температурата на Мусала беше 23 градуса. На 11 юли направихме чудесни екскурзии. Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха на Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона. От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една
към текста >>

239. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да решавам: Каква трябва да бъ-\ де любовта ми към Бога. Ето важният въпрос. Голяма е радостта на любовта. Без да я казваш, ти ще се радваш. Обичаш Бога тайната е там. Че не може всички да се обичат, това е вярно. Че може всички да се обичат, и това е вярно. Задачата ни е да кажем на хората, че като имат любов, имат всичко. Тази е нашата задача. Да обичаш Господа, това е единствената права мисъл. Без любов към Бога няма права посока. Трябва да се започне с любовта към Бога. Разбира се, там си има закони. Едно нещо ви трябва: вложете любовта като основа. Или аз притурям: Люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Неверието е осакатило хората. Те са повредили очите си. Трябва да се възвърне тяхното зрение. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не го залагайте никъде. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Планината, въздухът, хлябът, житото, водата са резултат на разумните същества. Като ядем хляба, ние се свързваме с тези, които са произвели хляба. Като пием вода, ние сме във връзка със съществата, които са произвели водата. Тогава ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти, като погледнеш една картина, свързваш се с този, който я е рисувал. Също така, като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за вътрешната школа, е: всеки трябва да се стреми да образува връзка с първия принцип в света. Първото проявление на този принцип е
към текста >>

240. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога?“ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога. Ако не отидеш по-рано при Бога, няма да имаш капитал. Да обичаш другите заради Бога, понеже те са части от цялото. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, а напротив, и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш. На едно малко цвете малко вода ще полееш, а на голямото цвете повече вода. Ако отидем при едно дърво, още повече вода. Тепърва има да се учи много. Красивото е, че има един свят, който едва сега се разкрива. Ще обичаме този Бог, Който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при любовта ние имаме
към текста >>

241. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

свършването на паневритмията се събрахме около Учителя. Почна разговор и Учителя каза: Щом си недоволен от себе си, ти си в старата култура. Вие мислите, че нашият живот няма смисъл. А другите хора мислят, че животът има смисъл. Кой е прав? Онзи, който мисли, че животът има смисъл. Новото учение не търпи никакво безпокойство, никакви тревоги. Красотата на живота седи в това, човек да не се безпокои и тогава, когато работите му не вървят. За да схванеш Господа, трябва да се научиш да разбираш делата Му, да се радваш на делата Божии. Ние всички живеем с Божиите блага, получаваме подаръци. В дадения момент бъди доволен от това положение, в което се намираш. В следващия момент ще бъдеш в друго положение. Доволството не значи пасивност и бездейност. Ти ще бъдеш доволен, но пак ще бъдеш активен в живота. От какво се нуждаеш днес в материално отношение? Днес ти се нуждаеш от един обяд, а се тревожиш какво ще правиш след 20 30 години. Когато човек е недоволен, в недоволството да бъде доволен. Това е новото. Когато човек се обезсърчи, Онзи, Който е създал света, идва при него и го утешава. Някой г умрял. Ако вие вярвате, че някой е умрял, тогава къде ви е вярата.? Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. При новото разбиране на живота считайте, че всеки ден е Божествен и да се радвате на това. А някой ден ставате неразположени и считате, че този ден не е важен. А това е отрицателно разбиране. Не е право разбиране. Радвай се на всичко, което днешният ден ти носи, и не се безпокой за
към текста >>

242. Новото човечество - Боян Боев (1883 – 1963)

дойдат и ще се вселят в готовите души. Значи една голяма група висши същества ще се вселят и въплътят на земята. След това ще почне усилен строеж на новия живот на земята. Ако те не дойдат, светът нищо няма да стане. Те са носители на новото. Това ще причини една велика Божествена култура на земята. Напредналите, великите души идат сега, за да устроят живота и да разрушат кумирите на хората. Главното ядро на шестата раса ще се състои именно от тези Бели братя, които ще дойдат отгоре. Разбира се, ще има и от сегашните хора, които са по-готови. Тогава ще се говори за братство и любов. Сега бялата раса е раса на силата. Никога светът не е имал такива мощни разрушителни сили, като бялата раса. А шестата раса е на сърцето. Тя е започнала, но докато израсне, ще мине време. Шестата раса постепенно приготовлява условията за побратимяване. Турят се основите. Всички сегашни мистични братства са центрове на шестата раса. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за шестата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за любовта. Между хората на шестата раса справедливостта ще решава въпросите. У хората на шестата раса няма да има национализъм, шовинизъм, а дух на братство. Такъв човек ще бъде готов да се жертвува за всички. Всички материали са така подготвени, всичко е така подготвено, че светът ще се намери учуден, ще видят, че този път е много естествен. Една сестра попита: “Кое ще бъде
към текста >>

243. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

дълъг период ще се срещнат. В окултната наука се знае, че както душата, така и небесните тела се движат едни в кръг, други имат елипсовидна орбита, трети се движат в парабола, а четвърти в хипербола. Последните са най-напреднали. Те разрешават най-мъчни задачи. Така, както се проявявате, дръжте връзка с всички напреднали души. Вие трябва да учите Божествения език на любовта. Божественият език е език на служенето, да служи човек на другите. Да кажем, че искаш да служиш на хората, а не те разбират. Това е едно мъчително състояние. Три неща има важни, най-велики, които човек трябва да пази: Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в себе си. Да служи на Царството Божие в себе си. Да изпълни волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват всичко. Това ще бъде идеал за вас. Това е успокоителното пристанище на човешката душа. Осветяването на името Божие значи: да не опетняваме най-възвишеното, което е за нас, нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазиш като зеницата на окото си светостта на Божието име в себе си. „Има много работи, които не съм постигнала.“ Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. То пак ще се постигне. Като обичаме Бога, живеем в Него, а като не го обичаме, сме отдалечени от Бога. „Как трябва да се разбира вярата?“ Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата, а друг на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на
към текста >>

244. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да използува страданията. Великите души използват страданията. Всеки, който страда, без да знае, е придобил нещо. Само че вие искате изведнъж да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро! Вие, ако разбирахте, за всичко, което се случва, пари трябваше да давате. Един ден ще го търсите и няма да го намерите. Един човек боледувал и след болестта си не можел повече да говори. Предложил се за слуга на един господар. Господарят му го пратил за дърва. Горският, като започнал да го бие с тоягата, онзи забравил, че е ням, и казал:“Не ме бий!“ Значи това страдание е дошло в случая като средство да се освободи от него. Страданието е път от злото към доброто. Страданието е учение. Страданието е път за големите Божи блага, които по друг начин не могат да ни се дадат. Има големи страдания. Например преяждаш, ядеш мъчносмилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки. Като дойде някое страдание, да знаеш, че то ще донесе Божие благословение. Защото, ако не дойде страданието, ще се случи друго нещастие. Един човек ми каза:“Изкълчих си крака“. Казах му:“Много добре е станало, ти беше намислил да убиеш един човек и ако не беше си изкълчил крака, щеше да го убиеш.“ Той ми каза:“Това е вярно, отде го знаеш?“
към текста >>

245. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

да минем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот. Тогава любовта е Божествена. Няма пo-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае любовта. Когато съзнаеш любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Всеки, който обича, живее по-дълго време. Който обича по-малко, по-малко живее. Един брат попита: “Дали когато се каже, че любовта дава възкресение, се разбира и духовно, и физически?“ Учителя каза: Два вида възкресение няма. Има само едно в човека. То е свързано с Бога. То е познание на Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазара. Преобрази съзнанието му. Събуди любов у Лазара. И тогава тази любов, събудена в Лазара, го възкреси и физически. Като дойде любовта, няма да има болести, умрели. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш, ако си лош ставаш добър. При любовта нещата стават лесно. Досещаш се, дохожда ти на ума как да постъпиш и се радееш. Любовта ще вземаш като храна. Първата храна, с която човек може да се храни, е любовта. Ако знаеш как да си добиеш храната, всичко ще имаш. Ако не
към текста >>

246. Децата на бъдещата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Досега е била зимата на любовта. През зимата слънцето не грее много време. Новата вест е: Идат пролетта, любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието. „Известете на учениците на Галилея“. Галилея това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. Сега иде една обща пролет. Една обща духовна вълна, която ще засегне всички. Само че които са напреднали, ще имат повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Когато се казва: Ще дойде ново небе и нова земя, се разбира следното: Под ново небе се разбира светът, който ангелите са наредили, а под нова земя се разбира светът, който хората са наредили човешкият, външен ред. Един ден ще се събудиш и ще видиш, че не си такъв човек, какъвто си бил досега, и ще кажеш: „Голям дивак съм бил досега". Това наближава. Още десетина години. А всеки ден представлява милиони години. Единственото нещо, което ви проповядвам, е да се учите хубаво. Миналото не може да се сравни с настоящето. Сегашното е по-хубаво. Но в бъдеще ще бъде по-хубаво. Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар. Сега ще признавате само един господар Бога, другите са само слуги. Земята е едно място, което не е още устроено. И затова стават тука такива градушки, наводнения и пр. Когато Царството Божие дойде на земята, тя ще бъде рай. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани. Това, което може да се ликвидира за хиляди години, в сегашната епоха може да се ликвидира само за десет години. Затова сега идат
към текста >>

247. Първото възкресение - Боян Боев (1883 – 1963)

сте вътре в щастието. Може да бъдете щастливи и сега. Може да бъдете нещастни и сега. Злото и доброто се борят, но в края на краищата доброто ще вземе надмощие. Атлантида е била няколко пъти преустройвана. Според съзнанието на хората се е преустройвала и Земята. Формите на хората са потънали с Атлантида. Благонадеждните са се избавили. Вие бяхте от последните. Доколкото се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напредналите, по-светлите същества. Трябва да се разбира психологичният закон: Страданията, които имате, са приготвени преди хиляди години. Така че животът е израз на миналото. Няма какво да се сърдим. Всеки човек сам се е вързал кармично. Това въже, с което са те вързали, ти си го направил. Оръжието, което си направил, дал си го на твоите неприятели. Оръжието, с което твоите неприятели те нападат, ти си го приготвил. Сега с добро ще изкупиш своята погрешка. Когато Петър беше, Йоан мълчеше. Но когато Петър си отиваше, Исус много говореше с Йоана. Той беше носител на Любовта. Когато водата тече, иска ли разрешение? Когато вятърът духа, иска ли разрешение? Така и ние не искаме разрешение, словото тече. Ако някой иска да го спре, не може. Една сестра каза: „Искам да знам за Мелхиседек.“ Учителя каза: Някой път, когато му дойде времето, ще ви разкажа за Мелхиседек в някоя беседа. Трябва да разберете какви роли сте играли в живота. То е цяла история. Били сте в Египет, в Палестина, в Сирия, в Индия, в Атлантида, в Лемурската раса, като черни. Това е
към текста >>

248. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

и чувства, но и физическата, физическата чистота е важно условие, за да има и вътрешна чистота. Трябва да разширим кръга на любовта си. Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си. Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е по-силното оръжие. Един брат каза на Учителя: „Под небесния живот нали трябва да разбираме мястото, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“ Това е така, но това не може да се разправя на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всички и като се каже към всички, се подразбира Цялото, Бог и всичко, което Бог е създал. Обичайте Господа, за да ви обичат и хората. Ако не обичате Господа, хората не могат да ви обичат. Като обичате Господа, хората ще кажат: „Ние Господа още не можем да обичаме, но тебе ще обичаме и ти ще ни учиш как да обичаме Господа. “ вие наричате любов това, което не е любов, а същността на любовта не засягате. Например туриш в една кутия бонбони и се радваш на кутията, а не на бонбоните. Кутията е на мястото си, но тя сама по себе си нищо не
към текста >>

249. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

предава любовта. И после силният става слаб и приема любовта. Всяко дете в утробата на майката е обвито в було. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата. Ти ще обичаш душата, а не булото. Само който обича Бога, може да Го види. Само в любовта нещата са реални. Ако ние за Бога не можем да носим всичките поругания, тогава нямаме любов към Бога. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Човекът на любовта е свободен човек. Любовта е най-лесният път. Как трябва да се разбира любовта? Да считаш, че тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома е имал обективен ум, интерес към материалната област. Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек?“ - Той да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: - Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?“ - Това има своите последствия. В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия. Една сестра попита: „Защо каменните къщи не са хигиенични?“ - Понеже камъните изтеглят топлината от човека. Друга една сестра попита: „С какво може да се сравни сегашната любов на света?“ Едни деца нанизали
към текста >>

250. Божествена и човешка любов - Боян Боев (1883 – 1963)

минава през малка тръба и има спънки. То е човешката любов. А голямата любов минава през голяма тръба. Тя е Божествената Любов. Човешката любов е в астралния човек. Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания, в духовната любов има промени, т. е. усилване и отслабване, а истинската, неизменната любов е Божествената. Този човек, който манифестира много с любовта си, е слаб в любовта. Когато се говори, че Божествената Любов не се манифестира толкова, се разбира, че при нея много нещо остава непроявено. При човешката любов всичко се проявява, а при Божествената това, което не се проявява, е много повече от това, което се проявява. Значи, има дълбочина. Сегашната обикновена любов е кармична. Тя не е чиста и затова не е устойчива. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Писанието казва: Роденото от Духа Дух е, а роденото от плътта плът е. Значи има една любов на плътта, която преминава и изчезва тя е човешката любов. А има и друга любов, любовта на Духа, която вечно пребъдва. Тя е Божествената Любов. Човешката любов престава. Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка любов, се носи добре, но после изстива. А Божествената Любов отначало е слаба, а постепенно се. засилва все повече. При Божествената Любов няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на любовта. Човешката любов е като горене на огън от дърва и горене на свещ. Свещта и дървата изгасват. Човешката
към текста >>

251. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

че е трябвало да ги обичаме. Новата форма на съзнанието да усетиш, че животът на другите е твой живот. По-рано не си съзнавал това, но сега си готов да направиш много за тях. Ако човек живее в стария живот, ще обича само едного, ако дойде в новия живот, ще обича всички. И тогава ще бъде радостен и честит. Всички да обичаш, това е Божественото. В дадения случай обичай всички, додето се простира твоето съзнание. Обичай всички хора, с които се срещаш. Като се казва: Обичай всички, разбира се следното: Обичай съществата дотолкова, додето се простира твоето съзнание, т. е. с които се срещаш. Изведнъж всички хора не могат да се обичат. Като казваме, че всички хора трябва да се обичат, това е динамика, например влезеш в едно село, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш. Когато аз казвам, че човек трябва да обича много души, това не значи човешката любов, а Божествената. Да им желаеш доброто и да се молиш за тях. Като видиш някой страдащ, помогни му и се помоли за него. Да любиш милиони хора, да любиш човечеството, да обичаш всички, да им помагаш, там се изисква много. Като обичаш едно същество, ти се ограничаваш с това. Като се привързват хората един към друг само, те се спъват, ограничават се. Това, което е на. Земята, не е любов, а привързаност. Защото любовта обича всички. Че човек може да няма еднакви отношения, това е допуснато. Един брат каза: „Учителю, вие в една лекция преди няколко седмици казахте, че човек трябва да обича само тези, които обичат Бога. А в неделя, преди
към текста >>

252. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

и помислили, че е остров. Те турили знаме и се установили. Но после костенурката се показала и те избягали. В нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров. Туряме знаме и после си отиваме. Преведено, това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като дойдете на Земята, ще намерите друг някой план. Мисли, чувствувай и постъпвай както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а лесният път е мъчният път. Под лесен път се разбира обикновения път. Най-красивият път, с най-големи постижения и успехи, е Божественият път. Той всъщност е истинският лесен път. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Хората не трябва да бъдат свинепасци. Злобата, омразата и пр. са свинете, които човек пасе. Също нечистите мисли, желания и чувства. Човек трябва да ги остави и да отиде при Баща си. Няма какво да стои при тях и да слуша грухтенето им. Ти не ги пъди, а ги напусни. Защото, ако ги изпъдиш, те пак ще се върнат. Човек трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж. Трябва да търси пътища да се освободи от чуждите мисли в себе си, които ще го отклонят. Има чувствувания, които са животински. А има чувствувания, които съдържат разумност. Те са Божествени. Да не се смесват едните с другите. Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, все слизаш, защото няма за какво да се заловиш. Това е за света. За ученика не е така. Ученикът трябва да е над- раснал това пързаляне надолу. Той работи
към текста >>

253. Законите на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

посетен само за кратко време, после това състояние се загубва и човек говори, че е имал такова състояние. Всеки човек все ще има един-два-три пъти прозрение за любовта. Понеже той не е готов за едно такова посещение, то не може да трае дълго време. И като си замине това състояние, човек се чуди и не може да си обясни как е дошло, не знае. И как си е заминало - и това не знае. Това е посещение на Бога! Когато Бог посещава човека, любовта се проявява, понеже Бог е Любов. В Любовта човек разбира що е Бог. Вън от любовта човек не може да си представи що е Бог. При посещение на Любовта човек разбира как обича Бог. Тогава човек обича с велика любов цветята, дърветата, змиите, вълците, буболечките, грешните и праведните и много нови идеи нахлуват в него. Няма пo-красив момент от посещението на Любовта. И тогава приемаш и живота. При Божествената Любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява тогава чрез човека. А при човешката любов не вземат участие всички. При Божествената Любов колективната любов на цялото битие се проявява чрез тебе. Чрез хората ще те обичат онези същества, които живеят на разните планети и слънца. Всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник на любовта на близки вам същества от невидимия свят. Онези, които истински ни обичат, са горе на Небето, отдето изливат своята любов към нас направо или чрез някои хора. Всички ходите и търсите любовта навсякъде. Там е вашето заблуждение. Тя е във вас. Любовта е сила, която носиш със себе
към текста >>

254. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

нива, да стоиш при нея, да й говориш и да направиш всеки клас да има по 250 зърна, а сега всеки клас има много по-малко зърна. И тогава с малко труд ще имаш много. И по този начин ще имаш време за четене. Ние сме свикнали със стария ред на нещата. Околността на много села е гола, няма никакви дървета, всичко сиво, непривлекателно. В бъдеще всички голи хълмове ще бъдат засадени с плодни дървета. Залесяването вместо да става с декоративни растения, трябва да става с плодни дървета, разбира се, там, дето височината над морското равнище позволява това, и тогава Земята ще бъде една плодна градина. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Цветни лехи до приемната на
към текста >>

255. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

наведени глави, а излизаха с нови надежди, с нови сили, с крила. Учителя изливаше в тях една мощна сила, изливаше любов. Който е следил живота на Учителя и неговата дейност, той знае и други неща: че през нощта той е работил усилено. Лягал е към 10 часа, а към 12 часа пак е ставал да работи. Към 1 часа пак е лягал и към 2 часа пак е ставал и т. н. - няколко пъти през нощта. Едва ще се съберат за спане 3 часа, а другото време е работил. Неговата работа надминава обикновеното човешко разбиране. В една беседа Учителя казва: Ако аз искам да се прославя пред човеците, мога да направя това много лесно. Ще отида на един кръстопът в София и когато минава някоя погребална процесия, ще я спра и ще кажа на умрелия да стане, и тогава моето име ще гръмне по цял свят. Но аз не искам да направя това. Сега, в днешната епоха, аз искам да събера идейните души, хора пробудени. “ Учителя не обичаше никакво насилие върху някоя душа. Той не казваше: „Иди направи това!“ Например тук, на Изгрева, имаше нужда да се прекопаят някои растения. Той казваше: „Дайте една мотика на мене!“ И другите, като виждаха това, и те правеха същото. Когато трябваше да се полее градината, той пръв правеше това и другите следваха примера му. Той искаше всичко това да става по съзнание и свобода. В началото на всяка култура ние имаме по един велик Учител. В индийската култура имаме Рама, в египетската - Хермес, в гръцката - Орфей, в римската - Христос, а сега в нашата култура имаме Учителя. Основателите на разните
към текста >>

256. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

видяха Изгрева]] САЛОНИТЕ В София първите си беседи Учителя държи на улица "Опълченеца" №66. Неделните дни събират неговите слушатели. Учителя отваря прозорчето на тясната стая и говори от там, така че да могат да слушат и тези, които са вътре и другите, които са навън. Това разбира се е твърде неудобно, особено в дъждовно и студено време. Освен това броят на слушателите бързо нараства. Затова почва търсене на някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред се спират на салона на Радикалната партия, който се е намирал на една малка уличка около булевард "Витоша". Някакви неудобства обаче наложили скоро да го напуснат. Една от последователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на "Витоша" №12. Но поради интереса към беседите и то окъсява. Наемат друго помещение на ъгъла на улица "Раковски" и улица "Граф Игнатиев". В същата сграда се помещавал и Съюзът на журналистите. На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях стена, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е. Наемат от Германския клуб сравнително по-просторен салон, наричан "Турнферайн", който се е намирал на улица "Евлоги Георгиев", близо до улица "Граф Игнатиев". Там Учителя провежда своите беседи през 1921 и 1922 година. През всичките тези прехвърляния от помещение в помещение у братята и сестрите се заражда идеята да се изгради Братски салон. Явяват се две
към текста >>

257. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя. Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви. Отначало групата бе малка, около десетина души, впоследствие се разрасна. През време на дългите общи молитви, две момичета в ученическа възраст бяха овладявани от заминали двойници. Като медиумични, те почваха да пишат, без разбира се, тяхното съзнание да взима участие. Чрез тяхната ръка духовете пишеха все чудати и странни неща, които ни плениха, но все такива, които не могат да се проверят. Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълним техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко, което те дават за изпълнение е Школа за бърза еволюция. Това особено много събуди нашата ревност. "Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате!" Отначало всички бяхме в една група, впоследствие ни разделиха на две, вътрешна - нещо по-специално, за избрани и по-напреднали членове и външна - за по-обикновени. Членовете на вътрешната група можеха и беше разрешено да посещават събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше. От духовете беше се изтъкнало, че членовете на вътрешната група са били заместници на апостолите, като всеки член от групата е имал за свой ръководител един от учениците на Христа. Всеки един от апостолите, от време на
към текста >>

258. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там, веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтата ни за простия селски живот, живот близо до природата, продължаваше да гори у нас. Ние често, посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: "Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа, опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така, в това търсене, срещнахме брат Бертоли. Той беше опитен в мозайкаджийството майстор, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Той беше станал редовен слушател на Учителя и се приобщи към братските среди. Имаше работилница за мозаечни и циментови изделия и при него намерихме работа на парче. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. Предимно лятната ваканция работехме с майсторите, при тях учехме занаята. Но което припечелвахме, стигаше едва за ежедневните ни нужди и съвсем не можеше да ни даде някакъв принос за осъществяване на идеята ни за закупуване на земя, с която да образуваме
към текста >>

259. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот. Това са вече станали неща, факти, които неминуемо носят своите последствия. При такива случаи съм имал личен опит да се убедя, че човешкият мозък става проводник и е изцяло в служба на това, което трябва да се случи. Той просто е влачен от стихията и нищо не е в състояние да го накара да вижда, да разбира или да вземе някакво решение, което да предотврати това събитие. При такива случаи само великите разумни братя, които бдят над човека, могат да направят промяна, която да облекчи удара или само в краен случай да го отменят, да го отмахнат. А другите събития, условните, които могат да станат или не - тук вече има думата свободната човешка воля. При тях се създават само условия за вземане на решение - да действа или не. В много от случаите голяма част от хората действат съгласно дадените условия и съответно - подтици. От астрологична гледна точка съм се убедил за въздействието както на едните, така и на другите събития. Първите се създават, когато Слънцето, Луната и планетите са в ръбовете на хороскопа и с точни ъглови разстояния. А при другите, когато те в своите движения образуват аспекти. Първите са кармични, носещи събитията от минал живот, а вторите създават условията за следващия живот. В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на
към текста >>

260. 17 ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И очите ми видяха Изгрева]] ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ Обедът беше привършил. Масите пред салона, където се хранехме, се бяха изпразнили. На една от тях беше останала дежурната сестра, която заедно с помощниците беше приготвила обеда и аз разговарях с нея по въпроси около стола. Тя спомена, че имаме доста плодове от братската градина и е добре да направим за вечеря един казан компот. Идеята, разбира се приех с удоволствие. "Хубаво - каза тя, - но не ни се намира достатъчно захар." По това време бушуваше Втората световна война и захарта беше много оскъдна, даваха рядко и то с купони. В замяна на това бяха пуснали на пазара пакетчета със захарин на малки зърна. "Имаме, не че нямаме - продължи сестрата, - но е много малко за цял един казан компот, затова нека да пръснем и едно пакетче захарин." "Добре - съгласих се аз. - Ще сляза в града, за да купя захарин." Но пред мен за изпълнението на тази скромна задача се изпречиха непреодолими спънки от най-различно естество. В един магазин нямаше, в друг, ако имаше, нямаха да ми развалят едрата банкнота, която подавах, по това време държавата беше пуснала бонове с големи стойности от 5000 лева нагоре. На трето място пък, голяма опашка от хора, а аз вече бързах, за да не закъснея, на четвърто място нещо ми се скараха, продавачът ме нагруби и едва не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха
към текста >>

261. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

се усетя, той извади остър като бръснач нож и за миг изкастри дръвчето. Обърна се към мен и със суров глас каза: "То трябва да се изкастри това дръвче, така не може!" Бях като парализиран, още не бях се върнал от унеса си, че не можах нищо да му възразя. Когато се поопомних всичко беше свършено, а човекът го нямаше. Малко след това идва Учителя и се обърна към мен с упрек: "Нали ти казах да пазиш дръвчето, защо не внимаваше, защо не го опази?" Мълчах смутен, подтиснат, угризен и разбира се нищо не отговорих. Учителя си отиде. Аз останах още там, поразен от станалото. След малко се поуспокоих, погледнах дръвчетата наоколо и видях колко голяма нужда имаха да им се оформят колонките. Защо този човек не направи и с тях това кастрене, а се спря на тази малка кайсийка, която имаше толкова хубава коронка? С тези мисли се разхождах до късно из поляната. Разрешение не намерих. Малко след тази случка, когато платих съвсем несправедливата си глоба от 360 000 лева, си спомних преживяното около това дръвче. Че има и се създават някакви връзки между хората, растенията и животните, имал съм ред случаи да констатирам това. Освен този, за който вече разказах, ще се спра и на някои други. Вкъщи имах лимоново дръвче, което растеше в голяма саксия. През една година даде неимоверно много цветове и всички завързваха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата, поради нехайство и на близките ми, то измръзна. Гледах го със
към текста >>

262. 38 КРУШИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

които се хранехме при хубаво време. На един обед съм седнал до Учителя. Раздадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата?" Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества?" Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията?". "Да, разбира се" - отговори
към текста >>

263. 39 ШВЕЙЦАРИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

един брат. Тъкмо седна и почна да говори, гледам Учителя, Който се беше сбогувал със сестрата, също обръща глава към нас и се заслушва. Този брат казваше: "Аз съм назначен като търговски консул в Швейцария. Там ще имам достатъчно време да проуча един въпрос, който отдавна ме вълнува за тази страна. В Швейцария живеят три народности - италианци, французи и германци. Искам да си изясня поради какви причини, защо и как така тези три народности живеят вече столетия наред в мир и разбирателство. Като имам достъп до библиотеките, ще мога да използвам и богатата литература по историческите и социални въпроси, още от най-стари времена. Така ще мога да дам напълно изчерпателен и научно обоснован отговор на този въпрос." В този момент погледнах към Учителя. На лицето Му беше грейнала усмивка, показваща чувството за съвършено погрешния и безрезултатен път, по който този брат беше решил да търси разрешението на въпроса. Аз отново обърнах погледа си към Учителя, очаквайки да посочи пътя към правилното разрешение. Този диалог с погледи беше мигновен. Учителя се обърна към брата и каза: "Из книгите в библиотеките разрешението на този въпрос Вие не ще намерите. Тези три народности живеят в мир, разбирателство и братски отношения, защото на Монблан има седалище на Бялото Братство. Благодарение на тяхното влияние, злото не може да се промъкне между народите там и да внася смут и раздори между тях." Всички се спогледахме с приятна изненада от неочаквания кратък, ясен и убедителен
към текста >>

264. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

с голямо внимание. Самите производители обаче, поради липса на материали, не всякога можеха да се придържат към определения грамаж и да поддържат качеството на даден артикул. Това все пак беше подсъдно, но вината не беше моя. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева. Но при първа възможност, след всяко мое пътуване из провинцията, аз се връщах там и колкото пъти се срещах с Учителя, Той все така с мъка и тревога ме питаше за моята търговия. А аз не разбирах гибелта, към която тя ме тласкаше. Явно с тези леки намеци, Учителя искаше да ми подскаже пропастта, към която отивам, дано сам да се досетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Те правят това само в изключителни случаи. Но аз нищо не разбирах тогава и продължих. С излизане на закона, правителството усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой и друг търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. И за това едрите търговци бяха внимателно следени. Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година,
към текста >>

265. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

да я режеш, едва допрял ножа, цялата пращи и се отваря. А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде. Понякога обаче, се случваше, макар и по-рядко, отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня. В желанието си да поднеса на Учителя диня само от най-високо качество, търсех да намеря начин да познавам добре узрелите. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се, услужливо и авторитетно ми ги изброяваха, но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих веднъж, когато група познати се бяха спрели пред камара дини. Един от тях се препоръча, че като син на градинар можел безпогрешно да познава узрелите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурен избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че изброи още няколко белези. Когато привърши изброяването, аз се обърнах към него и му казах: "Добре, докажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя." Запретна се той, гледа, избира и най-после взе една голяма диня и каза: "Ето, това е вече узрял и превъзходен плод." Платих динята и когато я срязахме, оказа се, че е зелена и едва зарозовяла. Един ден сме се събрали пак около Учителя и стана въпрос за дините. Аз насочих въпроса за тяхното разпознаване. Учителя почна да изброява белезите, по които те се
към текста >>

266. 50 КРАЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

в момента нямам нито подходящи работници, нито материали." Явно нямаше условия за голяма сделка. В този момент, както седях на стола, в мен се породи смътна тревога, че Учителя изстива и няма топла дреха, с която да се предпази от студа. Тогава се обърнах към занаятчията и го запитах дали няма поне един готов кожух. "Да - отговори ми той, - имам. Един много хубав, с кожи от гъста козина, готов е, остава само да му прикача ръкавите. Ако почакате до половин час, ще ви го приготвя." Разбира се, останах. След уреченото време кожухът, с обагрени в кафяво меки агнешки кожи, беше готов. Платих и се понесох на велосипеда си по обратния път към Габрово. Тревогата за съдбата на Учителя дълбоко легна в сърцето ми и ме караше с все сила да натискам педалите по дългия седемдесеткилометров път. От Габрово, без да губя време, още същата вечер тръгнах за София. Пристигнах сутринта на Изгрева и помолих една сестра да предаде кожуха на Учителя. Разбрах, че Той го приел и го облякъл пред нея с голямо удоволствие. В онези години всякога бързах, живеех в едно трескаво и непрекъснато напрежение. В София не се задържах за дълго. Чак към края на декември бях отново на Изгрева. Чух, че Учителя не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание. Продължих да живея с мисълта, че големите изненади и събития са само в историята, но не и около нас. Една нощ, не мога да кажа дали това беше сън или нещо друго, гледам Учителя идва при мен, много официално облечен и ми казва: "Няма смисъл, Николай!"
към текста >>

267. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето
към текста >>

268. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда. През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не
към текста >>

269. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

беше през лятото на 1928 година) – много добре облечени, с по-дебели дрехи, да си носим вода с две стомни от тази чешмичка. Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на
към текста >>

270. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

си, която прилагам на игрището, като изтъкнах авторите, от които съм се ползвала, споменах и мои лични методи придобити от опита и творческите ми усилия в тази област. Най-после като ме видя, че заобикалям въпроса, който го интересува, той ме запита: „Нещо друго прилагате ли?“ Аз не отговорих. След минутка мълчание той ми каза: „С Паневритмията не се ли занимавате, знаете ли за нея?“ - „Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея.“ - смело казах аз н започнах да разбирам накъде отива работата. Въздъхнах с облекчение като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: „Досега не съм прилагала тези упражнения.“ Тогава той ми каза: „Помислете как може да се приложи Паневритмията в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност, при пръв удобен случай“. Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството. От там като с криле се отзовах на Изгрева при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителя ме погледна и ми каза: „Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза“. И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклада и ми го донеси“. „За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрия доклад“ - отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за
към текста >>

271. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за
към текста >>

272. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. „Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота, „предприемачът“ изтегля значителните суми отбелязани в тях. На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връща парите на банката и тя слага ръка на целия имот. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от „великия предприемач“. Така ние загубихме това свято за нас място, нашия салон на улица „Оборище“ №14, строен с такава любов и радост. Малко преди това къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се ползват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя дюшеме на столовата, естествено трябваха греди и дъски. Направих сметка за стойността им, отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да започна, дотрябваха ми някакви инструменти и отидох в бараката, в която ги държахме. На излизане ето Го Учителя пред мен, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди?“ - като посочваше стоварените пред бараката греди от Радославовата къща. „Но Учителю, нали те са за новата къща на Радославов!“ - възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето Му разбрах: „И ти ли, момче, вярваш, че Радославов ще си направи тук къща?“ И когато Радославов разбра
към текста >>

273. 79 СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Тази война ще продължи години, години наред.“ И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортиране на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!“ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнася само една дума „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук?“ - строго го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията,
към текста >>

274. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си. Понякога слагал ръка на сърцето Си. Явни бяха признаците на отпадналост и все пак намери сили да посети онези любими за Него и за нас места, навярно, за да си вземе сбогом с тях. „Около това време - разказваше брат Борис - бяхме останали за малко с моята другарка в провинцията. Като се върнахме, Учителя беше наредил да отидем при Него. Когато се явих, беше вече доста отпаднал, но ме пита дали можем да отидем на Мусала. Разбира се, че може, отговорих бързо аз и Учителя посочи няколко души, които да поканим. Не искаше голяма група.“ По онова време можеше да се наемат частни коли, но трябваше разрешение за бензин, а това ставаше трудно. Трябваше да има сериозни оправдания за разхода му. Какви причини да посочи Борис? Притиснат от необходимостта, той казал една не дотам вярна причина. И щом получава разрешение, връща се на Изгрева доволен, за да каже, че всичко е уредено. Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория. Началникът без възражение разрешил. „Така уредено ние тръгнахме с леките коли към Чам Кория. После пешком нагоре, с багажите на гърба, нямаше нито коне, нито магарета, които да наемем. Бавно, с често спиране и почивки, стигнахме до хижата. На другия ден по същия
към текста >>

275. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

РАСА В древността на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи. За изпълнението на тази цел са били създадени цели науки. Тези науки се създадени от една раса с много високи и неподозирани по своите възможности и дълбочина знания и мъдрост - цивилизация, която някои наричат "Първа раса". Тази раса е живяла някога не само по континентите, които сега съществуват, но и по тези, които са съществували някога и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса съществуват безспорни доказателства. Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много научни документи се изнасят учудващи свидетелства за останки от дейността на тази раса по всички континенти - останки с много общи елементи, показващи техния единен произход. Така например са описани т. нар. Балберски тераси в Ливан, построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по-малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планини, върхове и долини, които днес би трябвало да лежат невидими под дебели ледове и снегове. Картите съдържат и точни очертания на самия континент, който съвпада с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такива карти е могло да се съставят само по време, когато Антарктида е била свободна от сегашната си ледена покривка. Фактът, че тази част от Земята, някога е била свободна от съществуващата
към текста >>

276. АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

НАУКА Астрологията като наука е също един такъв странен свят, който не се поддава на познатите ни закони и разбирания. Затова да обявяваме астрологията за заблуда е също толкова необосновано, както и да отричаме съществуването на споменатите по-горе светове. Такова негативно отношение е най-лесно, защото ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и да разбираме тези светове. Трябва системно и упорито да се стремим към законите, които ги управляват. Трудът и усилията на търсенето ще ни въведат в нови светове, което ще внесе голямо разширение и Светлина в нашето съзнание, а те от своя страна ще ни тласнат по-бързо по пътя на нашата еволюция. Какво е най-приемливото научно обяснение, което може да се даде на астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла: вещество с аморфен строеж, в което частиците се намират в пълен безпорядък, и вещество с кристален строеж, в което частиците са наредени в абсолютен ред. Днес са известни чудните свойства на кристалите да приемат и трансформират силови течения от пространството около Земята. Благодарение на тях имаме постиженията на модерната техника - радио, телевизия, електроника и др. Обяснения на тези качества на кристалите засега не могат да се дадат. Напоследък се съобщи, че са сравнявани структурата на мозък на психично болен човек с тази на мозък от нормален човек. В първия случай се оказало, че невроните се намират в пълен безпорядък, а във втория случай - в пълен
към текста >>

277. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

школата на Саабей. Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя на най-добрите условия на Живота. За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя. "И река изхождаше из Едем да напоява рая; и оттам се разделяше на четири глави. Името на едната е Фисон: тя е, която обикаля всичката Хавилска земя, дето има злато. И златото на онази земя е добро: там има бдолах и камък оникс. И името на втората река е Гихон (Геон): тя е, която обикаля всичката земя Куш. И името на третата река е Тигър (Хидекел): тя е, която тече към изток на Асирия. А четвъртата река е Ефрат." (Битие, гл. 2, ст. 10-14). Последните две реки - Тигър и Ефрат и земите, през които те минават, са ни известни. Тези две реки се съединяват в
към текста >>

278. СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

човек, трябва много добре да познаваме всичко, което астрономията знае за тях. Защото, както отбелязахме вече, всяко нещо е израз на Сили, които са го създали; силите, които създават, също така изтичат от дадено тяло, въздействайки със своите качества и напрежения. Щом е така, бихме могли по обратен път от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на Силите, които са го създали. Трябва да знаем какво представлява Слънчевата система и всеки един неин член, за да разбираме онова, което всеки един от тях може да даде. Започваме от Слънцето. То е най-близката до нас звезда и като динамичен център е от най-голямо значение за живота на Земята и Планетите. Вълнообразните трептения, изхождащи от него, все още не са напълно разбрани от хората в своето богато и пълно разнообразие. Те достигат както до Земята, така и до всички планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена трансмисия. Така че и те, и ние от Земята, може да се каже, живеем на Слънцето, потопени в могъщите струи на силовите му течения. Трябва да приемем по безспорен начин, че животът в тази му форма, която имаме сега, е невъзможен без слънчевата радиация като най- важен източник на енергия, а всички изключително благоприятни условия, които тя дава за земния живота, са израз на един високо организиран свят. Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да
към текста >>

279. ПЛАНЕТНИ ТИПОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съвършенството на една форма определя онова стъпало на развитие, на което са се намирали мисълта, чувството и способността за творчество. Най-завършеното и хармонично във форма и съдържание, принадлежи на най-съвършените Същества в пътя на Еволюционния процес. От всички живи същества човек има най-добре изразена тази вътрешна природа. Когато тя е организирана и облагородена, способна е да създаде най-съвършено по форма тяло. Да се чете по формите на тялото ще рече да се разбира естеството и силата на планетните влияния и обратно - ако се разбира силата и естеството на планетните влияния, ще се разбира и самия човек, условията, които ще има в живота си, пътя, по който ще мине. В пасивно състояние човек е едно, а когато се даде възможност в Двойника му да се проявят планетните влияния, тогава той става нещо друго. Тогава всички планетни течения дават своя израз, проявява се целокупният човек. По-далечините планети имат по-задълбочено и по-устойчиво влияние. Всяка планета, Луната и Слънцето, освен вътрешните качества на човека, определят и характерни типове хора. Вярно е, че съвсем чисти типове рядко се срещат, защото и другите планетни влияят върху израза на човека, но все пак някои от тях при по-специални положения дават своят очебиещ израз. Създаването на добре оформено Звездно тяло, способно да формира пълноценни мозъчни центрове, приемащи цялостните влияния на всички планети, и да изгради пълноценния човек, е бавен и продължителен процес през периодите на
към текста >>

280. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

но не са с такова изящество, както при съвпада. При неблагоприятните аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме брутален и рязък в отношенията си човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия; обича да заповядва и разпорежда. Това са обикновено хора мускулести, със здрава костна система. Обичат рисковите спортове, затова по тях всякога има белези от наранявания. Когато Марс има обратно (ретроградно) движение, всичко, казано за него по-горе, се подсилва. Разбира се, и тук точните аспекти са с изключителна сила. Ако липсват аспекти, пред нас е човек без каквито и да било стремежи към спортни изяви, туризъм и други форми на мускулно напрежение. С Юпитер. Като външна планета, Юпитер също може да образува всички аспекти с Вулкан. При съвпад дава на личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в живота. И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве, по характер са
към текста >>

281. ЛУНАТА В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В първи дом, Луната, особено когато е на асцендента или много близо до него, дава всичко онова, което казахме по-горе за нея. Същото важи (разбира се, при благоприятни аспекти) и за разположението й върху другите ъглови точки или върху границите между домовете, но вече в по-слаба форма. Във втори дом, нейното влияние се подсилва, без ясно изразени особености. Вниманието трябва да се насочи повече към аспектите, които има с планетите. В трети дом, Луната показва, че роденият ще има стремеж често да сменя работното място и професията си и да пътува. В четвърти дом, Луната определя за личността добри условия и грижи в дома, където се е родила, но тя ще напусне родния си град и ще живее другаде. Обикновено сключва брак с човек от друго селище и живее там. В пети дом, Луната определя човек, който ще има много емоционални връзки с хора от противоположния пол, особено ако е в перихелий. В шести дом, Луната показва човек, който ще има много връзки с обикновени хора от народа, които ще го подпомагат, а с близките си роднини, ще бъде в добри отношения. В седми дом, Луната показва човек общителен, любезен, контактен, който ще има много кандидати за женитба, особено ако е в перихелий, т. е. бързо се движи. В осми дом, действието на Луната е слабо, особено когато е в афелий, т. е. бавно се движи. В девети дом, Луната говори за човек с богато въображение и много пътувания. В десети дом, Луната определя човек, който ще има връзки и ще ръководи обикновения народ, а професията му е
към текста >>

282. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Със Слънцето-Вулкан отбелязахме по-горе. С Меркурий. При съвпад и тригон налице е човек, който бързо схваща, запаметява, разбира всичко и е крайно изпълнителен. Много често при тези аспекти съществува изява на писателски литературни способности. При другите благоприятни аспекти имаме същото, но в по-слаба форма. При неблагоприятните аспекти тези способности не са така плавни и постоянни. При точни аспекти ( 90° и 180° ) вследствие на неприятни забележки към партньора, може да настъпи развод. При липса на аспекти имаме човек, който вяло и без интерес се отнася към всичко, забравя и не изпълнява своите обещания и задължения. С Венера. При съвпад и тригон имаме човек, който обича да създава и поддържа хубава обстановка и наредба в дома си, загрижен децата му да са добре облечени и подредени. Много често при тези аспекти съществува ясно изразени способности към изкуството, най-вече изобразителното. При останалите благоприятни аспекти имаме същото, но в по-слаба форма. При неблагоприятни аспекти се наблюдават същите качества, но проявявани циклично, на етапи: личността обича хубавото, но предпочита някой друг да го създаде. Такъв човек се чувствува обиден, ако трябва да изпълни обикновени домашни задължения, счита ги за слугинска работа, необходима, за да се създаде добра обстановка и порядък. Нехаен е към децата си, към външния им вид и облекло. При липса на аспекти, човек няма отношение към всичко онова, което Луната и Венера са способни да дадат. С Марс. При съвпад и
към текста >>

283. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено изразена, когато Меркурий е в перихелий, и по-слабо, когато е в афелий. Дали планетата е в перихелий или в афелий разбираме от ефемеридите, с които работим: ако за едно денонощие тя изминава повече или около 2°, тогава е в перихелий; ако изминава по 1° или по-малко, тя е в афелий. Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет. Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата
към текста >>

284. МАРС В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В първи дом, Марс, особено ако е близо до хоризонта (асцендента), дава характерните белези на тялото, главата и лицето, както и психичните прояви, които описахаме по-горе. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква степен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, а също и аспектите му с Луната и планетите. Във втори дом, Марс подсилва вътрешните психологични качества, които той носи. В трети дом, Марс говори за човек, който ще има за предмет на своята дейност предимно метални съоръжения - ножове, инструменти и др. Такива хора обикновено са хирурзи, зъболекари, машинни инженери, конструктори или занаятчии, които в професията си имат за инструменти предимно метални сечива. В четвърти дом, Марс определя, че роденият ще живее при крайно остри, неприятни и конфликтни отношения между родителите си, между които в повечето случаи ще последва развод, а понякога и предварителна смърт на един от тях. В по-напреднала възраст роденият ще води напрегната борба, за да си осигурява необходимите условия за живот. В пети дом, Марс определя лоши и конфликтни отношения с противоположния пол: поне една връзка ще бъде прекъсната с пререкания и неприятни разправии. Не рядко и отношенията към децата ще бъдат студени и неприятни. В шести дом, Марс дава на родения неприятни и дразнещи конфликти с братя, сестри и близки роднини, а също и вероятност за сериозна травма, нерядко със счупване на кост, операция или други мъчителни сътресения в живота. В седми дом, Марс
към текста >>

285. АСПЕКТИ НА МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

налице личност с голяма енергия и инициатива за извършване на всяка работа, поемане на отговорност и увереност за довеждане до благополучен край на всяко начинание, което е поела. При неблагоприятни аспекти имаме крайно припрян човек, който все бърза, без да доосмисля и довършва работата си до край. Със Сатурн. При съвпад е налице добра оценка и разумно изразходване на всички материални и интелектуални ценности. При благоприятни аспекти имаме човек, който прави разумни усилия да разбира света около себе си и усилия за материални и интелектуални придобивки, т. е. за знание. Известно е, че в древността знанието се е пазело в тайна и се е поверявало само на избрани и достойни хора. При неблагоприятни аспекти имаме човек, който обича чуждото и има склонност да си вземе от него. При примитивни типове са налице направо добре обмислени разбойнически акции. При някои случаи на зле аспектирани Марс и Сатурн, предимно с Нептун, се наблюдава клептомания. С Уран. При съвпад имаме човек с бурни нервни реакции и прибързана решителност. При неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) имаме резки и дръзки действия, голяма вероятност за оперативни намеси върху тялото,неочаквани и неприятни събития в живота. При благоприятни аспекти имаме енергичност и бърз подход към всяка работа. С Нептун. При съвпад е налице голяма емоционалност и сензитивност: личността е склонна да се развълнува от най-малките събития и винаги с преувеличаване на техния ефект. При неблагоприятни аспекти имаме
към текста >>

286. ЮПИТЕР В ДОМОВЕТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В седми дом, Юпитер дава добри и топли отношения с брачния партньор, който ще бъде материално богат; най-добри отношения с близки сътрудници в работата, която извършва. Ако в този дом Юпитер е зле аспектиран с Венера, възможен е развод поради измяна. В осми дом, влиянието на Юпитер е значително притъпено, най-вече по отношение на благородните изяви към околните, като щедрост, отзивчивост, справедливост и топлотата. В девети дом, Юпитер дава умението правилно да се схваща и разбира пътя, по който всяка работа може да бъде реализирана, дава размах и богатство на идеи за всяко нещо, широк мироглед, много пътувания (предимно със стопански задачи), богато материално задоволяване. В десети дом, Юпитер носи на родения ръководно обществено положение и успехи в него; думите му тежат и околните се чувстват задължени да ги изпълняват. В единадесети дом, Юпитер дава на родения връзки с отговорни и ръководни личности, които ще му помагат да заеме добра служба; тези връзки в повечето случаи могат да бъдат по-задълбочени и ако са с човек от противоположния пол, водят и до женитба. В дванадесети дом, Юпитер се изявява със своите най-добри качества: добра обхода, готовност за подкрепа и услуга към всички, големи материални
към текста >>

287. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху
към текста >>

288. УРАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

у човека стремеж към нови идеи, нови подтици, ново отношение към всичко, нов начин на мислене и действие, към рационализации и открития. Въобще, това са центровете, които ще създадат Новия човек. Такива хора не обичат да се съобразяват със съществуващото и традиционното в чувствата, мислите и действията, а пристъпват смело и решително за осъществяване на новото. Челото не е много голямо, но има интелигентен вид и е развито около веждите, което говори за човек, който схваща, разбира и се ориентира във всичко. Веждите са тъмни, добре изразени, немного дебели и гъсти, с ъгловата, но не много заострена форма. Разположени са близо над очите, което говори за човек недоверчив, подозрителен, отмерен и с контрол върху чувствата си. Очите са тъмни, немного големи и изпъкнали, което показва, че тези хора не са лакоми и нямат стремеж за власт. Погледът е ясен и проникващ. Носът е дълъг, добре оформен, без излишни тлъстини, показващ добра интелигентност. В основата си е широк, което говори за смелост в решенията, и е малко изгърбен, което показва, че личността не се поддава лесно на чужди влияния, но не е и фанатичен в своите разбирания. Върхът на носа е нормално заоблен, което говори за човек без пресилено отношение към чувствените и кулинарни наслади. Разстоянието от долната част на носа до горната устна е доста голямо, което показва устойчивост в чувствата. Устата е средно голяма, с нормална дебелина на устните. Брадата е добре развита, издадена напред, но немного заострена,
към текста >>

289. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

човек, трябва устройството на мозъка му да бъде в най-съвършена форма. Изобщо, Звездите и Звездните купове, според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и, за да се възприемат от човека, е необходимо голямо съвършенство на неговият мозък. Както вече изтъкнахме, големият английски математик Пол Дирак, през 1928 г. доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила и че от Слънцето идват силови ядра от антивещество. Разбира се, какви са възможностите и размерите на тази сила и в каква степен тя може да бъде използвана от човешкия мозък, науката все още не знае, а и самият Дирак по този въпрос нищо не е казал. Ние приемаме, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде големи възможности. Този извод се налага, когато гледаме света около нас с неговите творения: всички те са плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и с възможности както за творчество, така и за демонична разруха, носеща мрак и смърт. Човечеството в сегашния стадий на развитието си, не притежава необходимата висока степен на мозъчна организация. Ето защо, ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние на Небесните образувания както от Зодиакалните, така и от другите
към текста >>

290. СИЛА НА ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ, СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЛАНЕТИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

влияние е по-ясно изразена. Това особено силно важи, когато са точно на самата границата между два дома, т. е. на самия ръб; това явление е в съгласие със закона на кристалите, формулиран от гениалния петербургски математик от XVIII век професор Алберт Ойлер. Ако кой да е член от Слънчевото семейство е разположен точно върху една от четирите главни линии - асцендент, надир, десцендент и зенит, тогава неговата сила на влияние е още по-голяма. Силата на това влияние се определя, разбира се, преди всичко от аспектите, т. е. от определените ъглови разстояния, които те сключват помежду си. Колкото повече аспекти имат Слънцето, Луната и Планетите помежду си в даден хороскоп, толкова личността е по-богато изразена, с повече качества, способности и устрем за изява. Всичко, изложено по-горе, е особено полезно и важно, когато разглеждаме хороскопи на близнаци. Макар че притежават общи белези, качества и способности, житейските им пътища все пак чувствително се
към текста >>

291. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа
към текста >>

292. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да
към текста >>

293. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек
към текста >>

294. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности. Вечната жена, това е природата. Но под природа не се разбира само земната природа, но и небесната природа, невидима за физическите очи. Това е душата на света, първоначалната Светлина, наречена у египтяните Изида; тя съдържа същината на всички души, духовни типове на всички същества. Тя е Вечната жена, проводник на Божествените мисли и идеи. И пълният образ на Бога не е само мъж, но мъж и жена. Вечната жена, душата на света ражда, съхранява и възобновява. Така че, Единицата представя същината на Бога, Двойката - производителната му способност. Последната поражда света - видимата проява на Бога във време и пространство. Тъй щото, реалният свят е троен. Тъй както човек се състои от дух, душа и тяло, обединени в едно, тъй също и светът е троичен - състои се от дух, душа и тяло: Духът е Бог, душата е Вечната Светлина, а тялото е външната природа. Троичността е устроителният закон на нещата и същински ключ на живота. Законът на троичността действува във всички стъпала на жизнената стълба - от клетката до вселената. Душата е посредник между Духа и тялото.
към текста >>

295. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

че както животът, така и умирането са обединени в нашия живот, както и нашата смърт. Защото като живеем, нашите души са умрели и са погребани от нас. Но като умираме, нашите души възкръсват и живеят. Той казва още: „Ние мислим и вършим всичко съгласно участието на Божествения Разум (Логос). Поради това ние трябва да следваме само този Всеобемащ Разум. Но мнозина живеят така, като че имат свой собствен разум. Но разумът не е нищо друго, освен изтълкуването, осъзнаването и разбирането на начина, по който е подредена и устроена вселената. Поради това доколкото вземаме участие в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо особено, ние се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е същността на Истината. Ето защо онова, което на всички изглежда общо, е убедително, защото то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А онова, което се харесва само на отделен човек поради противоположни причини, няма в себе си никаква убедителност." Във философията на Хераклит намираме първо Божествения Разум, Логоса, Словото като неизменна Реалност в сетивния свят, който произхожда от това Слово, който е в непрестанно движение, в непрестанно изменение. Затова той казва, че всичко тече, всичко е в движение, няма два момента от ставащото, които да са еднакви. И Платон казва за Хераклит: „Той сравнява нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река." Вечният
към текста >>

296. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към
към текста >>

297. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството. В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието. Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея. В третия стих се казва: И рече Бог „Да бъде виделина" и стана виделина. И видя Бог, че беше добро. Когато съществуването минава от безграничното съзнание към граничното, явява се светлината, достъпна за наблюдение от човешкото съзнание. Защото светлината на безграничното съзнание е с толкова тънки и високи вибрации, че изглежда като мрак за нашите очи, даже и ясновидски и чак когато светът лишава в проявено състояние, се явява Светлината, която ние възприемаме в проявения свят. Учителят казва: „Светлината, това е творческият акт на Великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под думата пробуждане ние
към текста >>

298. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност." „Ева беше кръстена на името на Бога - Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: Вие сте умът, Адам, а вашата възлюбена Ева, това е вашето сърце." „Първоначално Адам по естество е бил двуполов - и мъжът, и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Но един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмощие и власт между двата полюса." „Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото
към текста >>

299. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал. В основата си всичко това, което Библията описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези предшествуващи състояния - Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, но под един нов аспект и възобновена форма. Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си не бихме могли да наблюдаваме това, за което се говори в Битието. Това е защото събитията, които ни се описват, стават в сфера, която можем да наречем сфера на елементното съществуване. Затова е необходима известна степен на ясновидство, за да съзерцавала това, което се описва в първа глава на
към текста >>

300. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

светът Йецира, както показва неговото еврейско название, е свят формиращ. Най-после, Нешама съответствува на света Брия, който Зохар намира като „свят на Божествения Престол", включва в себе си най-висшата степен на духовност. Нефеш, Руах и Нешама, след като смъртта е разрушила тяхната телесна, видима обвивка, запазват образа на човека, с когото са били свързани. Близките сношения на разделените части стават възможни само чрез така наречения „целем". Под името це- лем Кабала подразбира лицето, дрехата, формата, под която съществуват и действуват различните начала на човека. Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем. Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина Всеки целем и неговите махакими съответстват по своята природа, характер или степен на духовност на всяко от началата, към които принадлежи. Само чрез целем Нефеш, Руах и Нешама имат възможност да се проявят навън. На това се дължи цялото телесно съществуване на човека на земята, защото всяко влияние на сетивата и усещанията отгоре се произвежда посредством тези целеми. Процесът на смъртта става само в различните целеми, защото Нефеш, Руах и Нешама не се изменят и Кабала казва, че за 30 дни от смъртта на човека махакимите преминават в Нешама, за да се скрият последователно в
към текста >>

301. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си. затова и в човешката душа има борба. Значи животът на човешката душа е отражение на космичния живот. Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката душа. които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се
към текста >>

302. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава. Освен пророците, на които са дадени Писанията в Библията, спомена се и за други пророци, които са големи пророци, но от тях не са останали специални книги. Такива са Самуил, Натан. Ахия, Илия, Елисей и други. Забележително в Израил е, че има много пророци, които са свързани с Бога и чрез тях той говори на управниците на Израил. Най-големият пророк на Израил е Мойсей. Той оставил за свой заместник Исус Навин. За него е казано в последната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го
към текста >>

303. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

НА МИСТИЦИЗМА Мистицизмът на еврейските пророци „Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под мистик разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешното разбиране същността на живота. Под същина на живота разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата." „Мистицизмът подразбира стремеж на душата към Великото Неизвестно, което душата чувствува като нещо много близко и сродно, макар и неизвестно, но все пак познато. Душата чувствува, че това неизвестно прониква целия живот и цялата природа. Затова тя го търси и чувства проявеното в живота и природата като една неуловима реалност, много по-близка от обикновената материална реалност." „Любовта ти към Бога ще бъде толкова вярна и истинна, доколкото имаш Любов към ближния си. Тази Любов пък ще определи отношенията ти към себе си. Всеки ден трябва да изменяш възгледите си, т.е. да ги допълваш и разширяваш. Така мисли мистикът." Учителят Съвременните хора имат много повърхностно схващане за мистицизма. Под мистицизъм те разбират нещо смътно, мъгляво, нещо неопределено, тайнствено и го свързват често с шарлатанство. суеверие и други подобни. Съвременните хоpa като чуят думата мистицизъм, или като се каже за някой, че е мистик, смятат го за смахнат, изгубил ума си, фантазьор, откъснал се от реалния живот. Това е погрешно схващане на мистицизма, което произтича от неразбиране естеството и същността на
към текста >>

304. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

народ след Мойсей. Той е родом Тесвиец от галатските жители. Нищо не се знае за родителите му и за детството му. Със своята смелост и вярност на Божията дума той е подигнал гнева на цар Ахава и царица Изабела, особено когато ги заплашва, че поради греховете на Изабела няма да вали дъжд няколко години. Това се случило около 908 година преди Христа. Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа, че под врани се разбира определена категория ученици на окултната школа на пророците, която е била под ръководството на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са неговите ученици, които му носили храна. След избиването на пророците на Ваала, той избягал в Божията планина Хорив, където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил. Оттам Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаила за цар на Сирия. После той помазал и Уйя за цар на Израил. Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година
към текста >>

305. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

И възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше и викаше: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова. И не го видя вече и хвана дрехите си, та ги разкъса на два къса." И като вдигна Илиевия кожух, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе Илиевия кожух, който падна от него, удари водата и рече: „Де е Господ Бог Илиев. И като удари и той водата, и премина по сухо." Възнесението на Илия е един интересен въпрос. Както е дадено в Библията се подразбира, че той с физическото тяло се е възнесъл. Но физическото тяло е взето от земята и то не може да възлезе във висшите светове, но физическото тяло има своя духовна страна. И тук трябва да кажа, че физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един Велик Посветен не са като на един обикновен човек. В тези три тела, които са обвивки на истинското тяло в човека, са вложени зародишите на трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината. И когато се казва, че Илия се възнесъл с тялото си, подразбира се тялото на Истината, което представя от себе си одухотвореното и трансформирано физическо тяло. А кожухът, който паднал от възнесения Илия, е етерното тяло на Илия, което се трансформира в тяло на Мъдростта. Него взел Елисей, с което получил двоен дял от духа на Илия. А огнената колесница с огнените коне, с които се възнесъл Илия, е астралното тяло, претворено в тяло на Любовта. Това е едно много кратко обяснение на едно много дълбоко учение, за което
към текста >>

306. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих) Навсякъде, където се говори за Божия гняв, се подразбира действието на кармата, която хората са предизвикали с лошия си живот. В 14-та глава се говори пак за унищожението на Вавилон, който Исайя видя във видение при смъртта на царя Ахав, след което на евреите ще бъде разрешено да се върнат от вавилонското робство. В 15-та глава е пророчеството за разорението на Моав от персийците. В 16-та глава продължава да говори за нещастието на Моав от разорение. В 17-та глава се дава пророчество за разорението на Дамаск от Сирия. В 18-та глава се говори за един народ оттатък етиопските реки, който ще се обърне към Господа и ще му принесе дар. В 19-та глава се дава пророчеството за завладяването на Египет от персийците, след това освобождаването му от Александър Македонски и че Египет, Асирия и Израел ще се обединят в едно царство и ще приемат Словото Божие и ще слугуват на Господа на силите. В 20-та глава продължава да говори за превземането на Египет от асирийците. В 21-ва глава се дава пророчеството за падането на Вавилон, Едом и Аравия. В 22-ра глава е
към текста >>

307. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

съм ги проводил, говори Господ. Защото така говори Господ: Че като се изпълнят 70 години у Вавилон, ще ви посетя и ще извърша над вас благото Мое Слово и ще ви върна на това място." (8-10 ст.) В 30-та глава се дава Слово Господне към Йеремия, в което Господ казва, че ще върне евреите от плена, в който ги е пратил поради греховете и че ще разори техните разорители. Тук е прокаран законът за народната карма като съвкупност от индивидуалната карма. Под гняв Божий, под ярост Божия винаги се разбира действието на закона на кармата, което е закон за Божествена справедливост, закон за възстановяване на нарушеното равновесие. В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става. После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от Давидовия род. В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на Божия закон ще бъдат предадени в робство. Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа. Които престъпят този закон, ще умрат от
към текста >>

308. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля. Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората. В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях. В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така
към текста >>

309. Пророк Иоил - Влад Пашов (1902- 1974)

Духа си на всяка плът и ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения, а още на рабите и рабините си в онзи ден ще изливам Духа си." След това пак говори за деня Господен и казва: „И ще покажа чудеса на небесата и на земята, кръв и огън, и стълпове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина и Луната в кръв, преди да дойде денят Господен, Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне, ще се спаси." Денят Господен подразбира епохата на ликвидацията на кармата на човечеството, преди раждането на новата епоха. В този ден държавата, религията и науката ще изгубят силата и значението си и ще се заместят от Божественото учение, което ще създаде нови отношения между хората и народите, и между хората и
към текста >>

310. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

и ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под нозете ви, в който ден Аз направя това, говори Господ Бог Саваот." И накрая на главата, в 5-ти и 6-ти стих Господ казва: „Ето, Аз ще проводя Илия пророка, преди да дойде деня Господен, Великият и Страшният, и той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не дойда и да поразя земята с проклятия." В тези два стиха ясно се говори за закона на прераждането. Показва Господ, че ще прати Илия, подразбира се, че ще се прероди, и той се прероди в Йоан Кръстител. И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия. За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с
към текста >>

311. Цар Давид Пророк, Посветен и поет - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен. Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на древността и са разполагали с голяма духовна власт и сила. Те са били във връзка с духовния свят, от където идвала тяхната сила, ръководство и подкрепа. Посочва се също, че той бил музикант, свирел на китара и пеел. Също бил поет и отличен воин - смел, решителен, благороден. След Посвещението, както и преди Посвещението, всеки Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи, за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са предадени при Посвещението. И Учителят казва, че след всяка лекция, която ни държи, ни се създават ред задачи, за да се види как сме усвоили даденото в лекцията. Това е същият закон. И затова Давид след Посвещението, което получил, му се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи. Първият изпит е борбата с Голиат. Когато излязъл срещу Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и копие, и сулица, а аз идвам против тебе с Името на Господа Бога Саваота,
към текста >>

312. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призовават Божествените сили да действат. И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма
към текста >>

313. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен. Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към Бога. След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на
към текста >>

314. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

се осъществява единството и хармонията на Вселената". И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в Бога". Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които
към текста >>

315. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е
към текста >>

316. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й
към текста >>

317. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Леви ....................................................................73. Матат ....................................................................74. Илия ....................................................................75. Йосиф ....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите. Чрез преминаването през тези степени душата на ученика се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо. Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят,
към текста >>

318. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос". Такива са сведенията на Евангелията за Йоана Кръстителя. В общите си линии те се покриват, но в някои положения се различават. Така според Матей Христос, говорейки за Йоан казва, че той е Илия, който имаше да дойде. Значи този, за когото се говори, че е Божи Вестител, който предиде пред Христа, е Илия, за когото е определено, че ще дойде. И идва като Йоан Кръстител. В Йоановото Евангелие когато питат Йоан Кръстител, кой си, Илия ли си, той казва, че не е Илия. Но както се разбира от разговора, това е само за да изпъкне това, което е казано за него в Писанието, че е глас на едного, който вика в пустинята. За нас е важно, че Христос казва, че той е
към текста >>

319. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

време и сме в началото на едно ново време, когато Бог слиза на земята да даде нов импулс за развитието на човешките души. Той правеше кръщението, за да накара хората да познаят и преживеят това, което им говореше. Йоан казваше това, което досега беше само за Духовните светове и действаше от тези светове, него сега трябва да приемете във вашите души като един импулс, който от Небето е дошъл в човешките сърца. Но Йоан казва за себе си, че е дошъл да приготви пътя на Христа. Това не се разбира само външно, исторически, но и мистично. Той като Велик дух на еврейския народ трябва да подготви душите на хората, за да могат да приемат Христа в себе си. Тук ще спомена един важен окултен факт, за да разберем дейността на Илия и Йоан Кръстител. Когато едно Висше духовно Същество слезе на физическия свят в едно отделно тяло, то не е само в това тяло, но като една аура, като една духовна атмосфера прониква надалеч и действа в душите на всички хора около себе си. Тази аура е по-голяма или по-малка според степента на развитието на това Същество. Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския
към текста >>

320. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

народ стоеше на брега. И говореше им много с притчи. Като завършва притчите, казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и Му казват: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, на него ще се даде и ще има изобилно, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират... А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чувате", (от 1 до 16 cm.) В целия този пасаж ясно се виждат двете страни на проповедта на Христа. На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се
към текста >>

321. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота. Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл. Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество. Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни разкрива специална страна на космичното и жизне-ното творчество. Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията ни свързват с определени области на космоса, с определени страни на човешкото битие.
към текста >>

322. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

хиляди (14) 5-та степен: Ходенето по морето (6).............................................................................................Ходенето по морето (14) 6-та степен: Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16) 7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър. Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на Христовото Същество. Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я
към текста >>

323. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

човек никога не би станал човек в днешния смисъл на думата. Но Белите Братя, начело с Христос, винаги са противодействали на импулсите на Черното Братство с противоположни импулси, които са внасяли в човешката душа и в човешките обвивки свежи Божествени сили и енергии, които коригирали извратеното от Черните Братя. Това е една дълга история, която в Окултната Наука е позната в нейните подробности и тънкости, но тук аз само загатвам за тези неща, доколкото ни е необходимо за правилното разбиране на Християнството. Въздействието на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от змията, е причина за това, което наричаме грехопадане. Грехопадането е един космичен факт, което значи, че в процеса на слизането на човечеството към земята са се намесили силите на Първия Принцип, които са внесли известна дисхармония в първоначалния план на развитието. Това, именно, грехопадане е станало причина за ненормалното оформяне на човешките обвивки, на което, както казах, е противодействало Бялото Братство, начело с Христос. И по такъв начин грехът е вложен не в естеството, в душата на човека, но в неговите обвивки, чрез които се проявява душата и по такъв начин тя не може да прояви Божествената си природа, а се проявява такава, каквато не е. След големия потоп, който се описва в Библията, който говори за потъването на Атлантида, човечеството преминава през ред културни епохи, в които винаги се е намирало под ръководството на Бялото Братство, начело с Христос, но винаги е
към текста >>

324. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла към световно господство. В Римската империя е съществувало узаконено робство и всички покорени народи се ползували с много малка свобода. Римската империя се е крепяла на военната сила на Рим и на неговия организаторски гений. На трето място сред обширната Римска империя проникнала гръцката култура, която имала зад себе си една богата философска мисъл и древните елевзийски Мистерии. В тази сложна обстановка на разбиране на живота се ражда и развива Християнството. Неговите първи апостоли излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея, а по-малко от Юдея, но все пак от еврейски произход. Също така някои от тях, особено след Възнесението, били възпитаници на гръцката култура. Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура
към текста >>

325. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител -
към текста >>

326. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека. Това са два процеса, които вървят паралелно. Това начало, за което става дума в Евангелието, е Сатурновият период, когато човек е създаден по образ Божий и почва своето слизане в гъстата материя. По-нататък се казва: "Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от онова, което е станало". А какво е станало? В Евангелието не се казва, но се подразбира, че е създаден един свят, който е именно светът на Сатурновия период. Това е началото на земното битие. То е един период на голямо творчество, в центъра на което стои Логосът, защото е казано: "Всичко чрез Него стана". "Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и
към текста >>

327. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

броят и първите две раси, развили се в етерния свят. Но ако се смята като първа Лемурийската раса, откогато започва физическото съществуване на човечеството, нашата пета раса е третата, в която човечеството преминава през седем културни епохи. Първата и втората културни епохи са един вид като преповторение на първите две раси, а третата културна епоха се явява като истинско начало на третата раса, която се развива на физическо поле. И когато се казва, че в третия ден имаше сватба, подразбира се, че в третата културна епоха на третата земна раса става едно явление в човечеството, което е обозначено като сватба. На тази историческа сватба става съединението, свързването на човешкия дух с човешката душа, от което въплътеният човек постепенно става мислещо същество, защото дотогава човек е бил, преди всичко, едно същество на чувствата и импулсите. Тази сватба става в Кана Галилейска, която е страна със събрани много народности. С това ни се показва, че е изтекла вече епохата на кръвното родство и женитбите могат да стават вече извън родовата среда. Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават. Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез проучаването на външната Природа те
към текста >>

328. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

си подигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма". "Христос пишеше за всички тези престъпления, които сега се вършат в света, пишеше Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин ще се оправи човечеството. Когато Христос се наведе надолу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: Не те ли осъди някой? - Никой, Господи. - Нито Аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха. Иди и не съгрешавай повече. Христос разбира великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена и затова й каза: Иди и възлюби Господа". "Тази жена е съгрешила, понеже имала криво разбиране за Любовта. При разрешаването на този въпрос всички съвременни хора постъпват като евреите, но Христос казва: Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ. Това е истинското разрешение на този социален въпрос. Христос пишеше: Вие трябва да разрешите тази задача по закона на Любовта. Ако всички ние си подадем ръката по Любов, по братски, ще можем да живеем разумно. И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота. Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен
към текста >>

329. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил
към текста >>

330. 4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

на физическото поле. Това не показва, че това, което се разправя като физически събития, не е вярно. Напротив, то е исторически вярно като факт. Но понеже всичко преходно е символ на Божественото, което се проявява в света, затова всички физически факти и събития, описани в Евангелието, са станали така, както ги описват. Същевременно те отговарят на определени духовни процеси, защото физическите процеси, явления и неща са сянка на определени духовни реалности. С този ключ, с това разбиране, трябва да се четат Евангелията. В 12 глава на Евангелието на Йоана, както и в цялото Евангелие, са разкрити много Тайни на Битието в образи и символи, които ни разкриват определени духовни събития и процеси. В тази глава се описва влизането на Исус в Ерусалим, където Го посрещат като цар. Народът Го посреща с палмови вейки, викайки: "Осанна, благословен, Който иде в Името Господне, Израилевият Цар". Исус влезе в Ерусалим, възседнал на осле. След това тържествено посрещане, Исус казва: "Дойде час да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно. Но ако умре, дава много плод". И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби. И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот". По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона
към текста >>

331. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е
към текста >>

332. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния
към текста >>

333. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал. Днешният човек има интелектуални способности, има в себе си мярка, чувство за това, кое е добро и кое е лошо. Има, така да се каже, развито морално чувство. Но в миналото не е било така. В миналото това, което човек днес разбира със собствените си способности, е трябвало да му се каже от Възвишените същества на Духовния Свят посредством Великите Учители, които са били във връзка с тези Възвишени същества. Тези Велики Учители, към които принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва
към текста >>

334. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи. 7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате. С това е показано започването на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото. 8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука
към текста >>

335. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

отвори за Светлината на Духа. Вярата е център на вътрешното виждане, което схваща цялата Истина, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Това скрито виждане ще се превърне постепенно, под влиянието на Христос, в нещо открито. Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент. Когато душата, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят. Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и
към текста >>

336. 13. ЦАРСТВОТО БОЖИЕ И ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче, когато се говори за Царството Божие по същество, това е четвъртата, средната сфера на духовното Слънце, която прониква останалите сфери. Павел, който е бил учител на Лука, ни загатва за този духовен образ на света, когато говори за своето духовно изживяване. Той говори, първо, за пренасянето си на третото небе и после за това в рая. С думата рай, която намираме също и у Лука, в думите, които Христос отправи от кръста към единия от разбойниците, разпънат заедно с него, Павел разбира четвъртото небе, сферата на Слънцето, която като средна сфера включва в себе си заедно силите на всички останали сфери. Раят и Царството Божие означават също духовното пространство. Благовестието на Лука в неговото Евангелие е, че Царството Божие е вътре в нас. Това е благовестието за вътрешното Слънце, за Духа, за Божественото в човека. Тук не се говори за идването на Царството Божие във външния свят, когато в света ще станат някакви промени, а за Духа на човека, проникнат от Христовата сила, която прониква етерното тяло на човека и той добива съзнание за себе си, както у съвременния човек физическото тяло има съзнание за себе си. Чрез тази Светлина прониква зад процесите на физическия
към текста >>

337. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от
към текста >>

338. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

изпращах без кесии, без тържик, без обуща, изпитахте ли някаква липса? Те отговориха: Никога, от нищо. Тогаз той им рече: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и тържик. Но който няма, да продаде дрехата си и да си купи меч. Защото, казвам ви: Трябва да се изпълни за мене още това, което е писано. Между злодейци бе счетен. Защото това, което е писано за мене, е към своя край. А те рекоха: Господи, ето тука има два меча. Рече им: Доста е" (22;35-38). Всичко това не трябва да се разбира физически. Разглеждано физически, то остава напълно неразбрано. Да се признае, че не се разбира нищо от тези думи, това е първата необходима стъпка, за да бъдат те въобще разбрани. Тези думи, макар и тъмни и неясни, но в тях се крие една дълбока Мистерия. Те ни насочват към безкрайни глъбини. Самата сценичност, при която са казани тези думи, засилва още повече тази Мистерия. Трапезата на кръглата маса е вдигната и сътрапезниците се готвят да напуснат къщата, за да навлязат в тъмната нощ на Гетсимания. Сърцата на учениците са завладени от чувството на една безкрайна раздяла, от безкрайно очакващо напрежение. Това, което се готвят да сторят външно, да излязат от къщата навън в нощта, душите вече са го сторили вътрешно. Приемането на хляба и виното е накарало душите да излязат от дома на тялото и да навлязат в несигурните космични пространства. Тайнствените думи, които Христос изговаря фактически са последните земни думи към учениците. В Гетсимания около Него са още само тримата, след това и
към текста >>

339. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път
към текста >>

340. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание. И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно. Той проникна както във физическото, така и в етерното, и в астралното тяло. Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества. У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни
към текста >>

341. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

едно бързо и бурно напредване в описанието. Също така забележителна е първата дума, с която започва Евангелието, която е преведена с думата начало и на гръцки значи архее. Според познавачите на гръцки език, това е една от най-силните думи в него. Това е името на онези духовни същества, които по чин стоят над архангелите и обикновено се наричат Духове на Личността, Духове на Времето или Началства. Когато Евангелието на Марко изговаря думата Евангелие, с това не трябва да се разбира самото Евангелие като книга. Напротив, то означава едно ново състояние на света, понеже в думата Евангелие се съдържа думата ангел. Новото състояние на света се състои в това, че между царството на човеците и това на ангелите се създава една нова връзка, едно ново отношение. И това, което книгата-Евангелие ни описва, е настъпването на това ново състояние на света. И така в действителност, първият стих на Евангелието е едно величествено заглавие на цялата книга, в кратки, сбити думи се разлива силата на един импулс от космическите волеви светове на Духовете, ръководители на епохата. Цялото Евангелие на Марко не иска да бъде нищо друго, освен описание за навлизането на една Велика космическа свръхземна воля в развитието на Земята и човечеството, и неговата първа дума архее-начало може спокойно да бъде преведена с думата импулс. Марко, като премълчава за детството Исусово, с това той показва, че за него не е важен човекът-Исус от Назарет, а е важно Божествено-космичното Същество, въплътено в
към текста >>

342. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Христа да прояви Своята сила и да внесе нова нервна енергия в организма на болния, и той оздравява. По-нататък се казва, че книжниците роптаели против това, че Исус казал "Прощават ти се греховете". И в 8-ми стих се казва: "А Исус, като разбра веднага с Духа Си, че така размишляват в сърцата си, рече им: Защо размишлявате така в сърцата си?" С това ясно е подчертано, че Христос с ясновидски поглед прониква в сърцата на хората и вижда какво мислят. Изразът " разбра с Духа Си" подразбира видя с Духа Си, т.е. с духовните Си очи. На много места е ясно подчертано, че Исус притежава ясновидството и ред други още качества, които са достояние на Великите посветени. Това е едно свидетелство, че Той е един Велик посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъдва и се проявява. Фарисеите протестират, че Христос казва " Прощават ти се греховете". Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове. Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата душа, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете". Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в човека. Това е именно характерното за новото време, че Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън. В миналото Бог е действал от свръхестествения свят, но сега, в новото време, Той започва да действа от вътрешността на човека, от неговия Аз. С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин
към текста >>

343. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове. По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена. На Симон дава името Петър, което значи Канара, Камък. А на Яков и Йоан дава името Синове на Гърма. Това не е случайно и произволно. Камъкът е от земно естество и има отношение към елемента Земя, а Гърмът е от огнено естество и има отношение към елемента Огън. И те при един случай искат да свалят Огън от Небето. Чрез тези имена, които Христос им дава, ни показва, че тези ученици са имали връзка с т.н. елемен-тален или етерен свят, който е първият надсетивен свят. Те са били във връзка с него и са били господари на стихиите и на духовете, които са свързани с тях. Това ни е посочено с тези специални имена. Елементалният свят е съставен от четири области, които древните са наричали с имената: Земя, Вода, Въздух и Огън. А съвременната окултна наука ги определя като четири етерни области - светлинен етер,
към текста >>

344. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

кой си не те познавам" и се нахвърлил върху него, и го набил. Това показва, че този не е имал нито знание, нито сила, за да въздейства на духа да излезе. С това излекуване Христос възвръща способностите на момчето да говори разумно и да чува добре. По такъв начин Той възстановява неговата разумност, която се проявява чрез говора, който пък се възприема от ушите. Когато човек няма разумност, той нито може да говори, нито може да слуша. Защото слушането тук е употребено в смисъл на разбиране. Защото Христос често казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Ушите са емблема на Мъдростта, на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира нещата, разбира Живота. В 28ми стих се казва: "Когато влезе в къщи, учениците Го попитаха насаме, защо ние не можахме да го изгоним. Изразът когато влезе в къщи се среща много често във всички Евангелия. Това не е само една изразна фраза, а има своето място и значение. Казва се също: " И излезе от къщи и отиде на морето". Или: " Излезе от морето и отиде на сушата". Или: " Отиде на планината, качи се на хълма да се помоли" и пр. Това са все състояния, положения на съзнанието, през които минава човек в пътя на своето развитие. Но на това няма да се спирам сега, само обръщам внимание, че това са изрази, които крият дълбок смисъл. Христос отговаря на учениците защо не са могли да изпъдят този дух. "И каза им: Този род от нищо не може да излезе, освен от молитва и пост". Но ние виждаме в случая, че Христос не направи молитва, както това
към текста >>

345. 3.17. Изцеление на слепия просяк - Влад Пашов (1902- 1974)

настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи". Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението. По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да
към текста >>

346. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

на служба, да връзва и развързва кармата на хората. Това не се отнася само до Петър, но до всички ученици, до всички посветени, които са във връзка с Христос. След това от 31ви стих нататък Христос започва да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници и книжници, и да бъде убит и след три дни да възкръсне. И явно говореше тези думи. Тук достигаме до един от най-драматичните моменти в Евангелието. След като учениците са разбирали кой е техният Учител, Той започва да разкрива Тайните на Своята мисия, да им разкрива Тайните на Смъртта и Възкресението, започва да им говори за Тайните на Голгота. " Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри." В другите Евангелия е казано " да се смили над Себе Си, да не отива към смъртта". "А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра като каза: Махни се, Сатано и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките неща". Докато преди му казва, че Отец му е открил кой е Той, сега Христос му казва: " Махни се, Сатано, защото не мислиш кое е Божествено". Значи Божественият план е Христос да мине през Смъртта и да възкръсне. С това се изпълва Неговата мисия. Той е дошъл на Земята да даде един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова страница в световната история, а Петър Го съветва да не прави това. Това показва, че той не разбира мисията на своя Учител. Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано
към текста >>

347. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

дървото на новото ясновидство. Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина премести с оттук и тя би се преместила". Обаче синаповото зърно, което е най-дребното от всички семена, когато израсте става най-голямо от полските растения, става дърво, на което " птиците небесни идват и живеят между неговите клони". Вярата е новото световно дърво, дървото на новото ясновидство. И тази Вяра има силата да премества планини. Тук не се разбира преместване на физически планини, а едно духовно изживяване, при което планината на физическия свят е отместена и човек вижда в духовния свят. Физическият свят представлява планината, която разделя човека от духовния свят. Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли. И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази
към текста >>

348. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух. Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят. И ще бъдете мразени от всички заради Моето Име; но който устои докрай, той ще бъде спасен. И когато видите мерзостта, която докарва запустение, (за която говори пророк Данаил), стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогаз онези, които са в Юдея, нека бягат по планините; и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея; и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните и на кърмачките през ония дни! При това, молете се да не стане това зиме; защото през онези дни ще има скръб небивала досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава. И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните. Тогава ако ви каже някой: Ето тук е. Христос, или: Ето там! не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните. А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко". "Но през ония дни, поради оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето, ще се разклатят. Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с
към текста >>

349. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

се дадат на сиромасите. Но Христос му отговаря: "Оставете я, защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение". Тогава Юда отива при главните свещеници, за да Го предаде. Те се зарадвали и обещали да му дадат пари. Тук сме в началото на една световно-историческа трагедия, която не се разбира в нейната същина от хората на епохата. Учениците, които Христос избра, имат едно разбиране за нея: юдейските първенци имат друго разбиране, а римляните в лицето на Пилат имат трето разбиране. Учениците, които Христос беше избрал и на които беше поверил едно по-високо разбиране за Битието и Живота, трябваше да имат най-високо разбиране за мисията на Христа. Христос изискваше това от тях, защото ги учеше, запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше им Своята космична Същност, което стана например при Преображението, и при всички Негови действия. И когато говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъствието на учениците, Той винаги застъпваше космичното отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето. С това Той им изнася какво е състоянието на душите в Космоса. Когато говори с фарисеите за отношението между мъжа
към текста >>

350. 10. НОВИЯТ КОСМИЧЕН ИМПУЛС - Влад Пашов (1902- 1974)

трябваше да признае в себе си, че избраните не могат да разберат това, което предстои да стане. И как Той трябва да върви по-нататък; как по-нататък Синът Человечески страда и бива разпнат на Кръста. После световноисторическата самотност на Сина Человечески, който е изоставен от онези, които Той беше избрал за Свои ученици, изоставен постепенно и от Космическия Принцип. Така също след като сме разбрали мисията и значението на младежа, който се изплъзва от ръцете на хората, ние разбираме с особена дълбочина думите " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?" След това младежът отново се явява на жените при гроба. В Евангелието накратко се показва, че младежът е нещо духовно, нещо свръхсетив-но и само поради тогавашните особени обстоятелства става видим, и после се явява на Мария Магдалина. След това той се явява на двама от тях в една друга форма, когато пътуваха, когато минаваха през полето. Евангелието завършва бързо, като посочва бъдещето по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано. Защото човечеството тогава беше стигнало до най-ниската точка на своето слизане в материята и трябваше да бъде насочено към бъдещето, към възхода. И колкото по-добре хората на бъдещето разберат Мистерията на Голгота, толкова повече ще се проникват от новия космичен импулс, който проникна света от момента на Голгота. Новият космичен импулс, представен в Евангелието от младежа, има за задача да организира и преобрази света и живота на човечеството. Има за задача да
към текста >>

351. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Който се проявява в Космоса, в историята и в човешката душа. И Христос казва: "Като дойде Духът на Истината, Той ще ви напомни всичко, що съм казал". Значи Евангелията са плод на това напомняне на Духа на Истината, който е първият аспект на троичния висш човек. Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим. Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето
към текста >>

352. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят. Това е показано в Библията с едно изречение, което там е неправилно преведено, където е казано, че Бог иска да направи еврейски народ толкова многоброен, като звездите на небето. Но смисълът на това изречение е, че Бог иска да направи да
към текста >>

353. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава. "Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде, и Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на тези камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек,
към текста >>

354. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците. Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на
към текста >>

355. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

носи бремето и тежестите на живота и на съдбата. Тази е силата, която свързва душата с тялото и тя се изразява в характера на човека. Колкото по-силен характер има един човек, толкова повече той носи скърбите и страданията на човечеството, защото той притежава истинско състрадание; защото има едно състрадание, което лесно се превръща в сантименталност. За първия род състрадание, с което човек скърби за страданията на хората, се говори във второто блаженство. Благодарение на него той разбира страданията на хората и се стреми да им помогне. Тази сила, която свързва душата с тялото, окултната наука нарича етерно тяло. То обуславя характера на човека. В това етерно тяло се намира принципа на болката, на страданието. Едно същество, което има астрално тяло, може да страда само чрез повреждане на етерното тяло. Затова второто блаженство гласи: "Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." Те могат да бъдат утешени, защото чрез Христа една нова сила е била донесена за етерното тяло. И когато свържат своя живот с Христа и се изпълнят с новата Истина, те ще изживеят в себе си утеха за всяка скръб и страдание. А фарисеят не носи страданието на другите хора, но той се обогатява материално от страданието на хората. Той чувства неговата сила да расте, колкото повече страданието кара хората да се нуждаят от него. Затова към него се отнася второто горко. Трето блаженство: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята." Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, защото преминавате
към текста >>

356. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

като учи учениците Си как да се молят, дава молитвата "Отче наш". Преди да даде молитвата, Той казва: "Не бъдете като фарисеите, които се молят по мегданите и улиците", но казва: "А ти като се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве". В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления. "Помоли се на своя Отец, Който е в тайна" - този Отец, това е Бог в човека, Който е скрит дълбоко в човешката душа. Такава молитва е едно вътрешно съсредоточение, един вътрешен разговор на душата с Бога, при който разговор тя получава известни откровения, в зависимост от степента на своето развитие. Този род молитва на изток наричат медитация. След това, като казва да не се молим като езичниците с много думи, Христос казва: "Защото Отец ви знае, от що се нуждаете, преди вие да Му искате". За пояснение на тази мисъл Учителят казва следното: "Да, Бог знае нашите нужди, приготвил е благата за нас, а ние като се молим, отиваме да си вземем тези блага. Защото Бог е приготвил това, което ни е нужно, но Той няма да ни го донесе, а ние трябва да отидем да го получим от Него. А това става чрез молитва". След това Христос казва на учениците как да се молят, като им дава молитвата
към текста >>

357. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тозчас се очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям". Следва изцеление на момчето на стотника, което Христос изцерява само като казва реч и стотникът повярвал, че може да стане изцелението. Също и прокаженият казва: Можеш, Господи! И той вярва, и стотникът казва същото. При стотника Христос през пространството излекува момчето. За разбирането на притчите има няколко схващания. Така нареченото алегорично схващане търси да извлече от образа сбор от мисли и идеи. Според друго едно схващане, търси се да се извлече една единствена идея, единствена мисъл. Според едно трето схващане, образите в притчите са букви на една азбука на духовния свят, в която се изразява нещо от духовната реалност на света. Трябва да се научим само да четем образите, както се научаваме да четем един чужд език. Образът не е илюстрация, изяснение на една мисъл; той е име и израз на един свръхсетивен факт. Това именно прави от него една притча. Който познава свръх-сетивната действителност, той в образа открива буквите на един език на Духа. Наред с чувствата за образа, за притчите на Евангелието е необходим и един втори ключ - чувство за редуване на образите. Образът ни дава азбуката на един Небесен език. Композицията, редуването на образите ни показва стъпалата на една Небесна стълба. В повечето случаи притчите са дадени на групи. И когато познаем тази група
към текста >>

358. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

живи още дълго време прадревните природни култове, сродни на тези на другите. Тези природни култове са повлияли до известна степен и на рибарите от Витсаида. Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници. И магията била упражнявана чрез свързването на човешката душа с природните сили. В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита. Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за ученик. Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се
към текста >>

359. 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

и сестрите помежду им, както и за отношенията им към външния свят и към властта. От духа в характера на Посланията се вижда, че те са плод на един дълбок вътрешен живот, че те са плод на един контакт на апостолите с духовния свят и с Духовните същества и е Христа, както преди Неговата смърт, така и след Неговото възкресение. Те са плод на хора, които са минали по Пътя на езотеричното развитие под ръководството на Христа. И в Посланията са отразили новото езотерично или окултно разбиране на света и живота слез слизането на Христа на Земята. Защото, както казах вече многократно, формите, в които се предават окултно-мистичните истини през различните времена и епохи, се променят, както е и в обикновения живот. Защото човешкото съзнание расте и се развива и съобразно с това се променя и начинът на предаването на Истината, както и методите, които се дават за духовно развитие и усъвършенстване. Така че, Посланията не са обикновени писма, а наставления на Посветени към онези, които искат да влязат в Пътя, които искат да се подвизават в духовно-мистичния живот, които искат да проникнат в Тайните на Битието и Живота. Те посочват Пътя, който води към духовното познание, без още да разкриват дълбоките Тайни на Живота, които са достояние на Вътрешната окултна Школа. Те са, така да се каже, подготвителни слова за онези, които се стремят да влязат в Пътя на окултното развитие. Затова апостол Павел казва някъде в посланията си, като се обръща към тези, на които праща посланието, че те
към текста >>

360. 3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

Жертва на Голгота, а също така говори за Възкресението на Христа, Който с това победи Смъртта и отвори Пътя за всеки човек да може да мине по този Път на възхода. Той ни разкрива идеята, че Христос чрез Своята кръв, ни е спасил от греха. Това е една дълбока окултна идея, за която сега няма да се спирам. Той също апелира към придобиване на чистотата като първа стъпка в Пътя, който Христос посочва на човечеството. Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от
към текста >>

361. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не исках да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в
към текста >>

362. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез
към текста >>

363. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът?" /4;21/. "Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/. "И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар. А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка."/4;24-26/. "Защото ние чрез Духа ожидаме оправдание чрез вярата, за което и се надяваме." /5;5/. "Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез Любовта." /5;6/. "Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани, само не употребявайте
към текста >>

364. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

през Посвещение. Тайните на древната египетска Мъдрост, която е Слънчева Мъдрост, са били вложени в тези 22 големи аркана. От друга страна, висшите духовни истини, оповестени в началото на Християнската ера, са били вложени, доколкото това е могло да бъде направено писмено, в Апокалипсиса на Св. Йоан. Но още в началото на Християнството екзотеричната мисъл не е била в състояние да разбере Езотеричното християнство, представено в Апокалипсиса. Затова още от ранното Християнство са разбирали Апокалипсиса буквално, вярвали са, че събитията, за които се говори, ще се развият във физическия свят. Вярно е, че на всяко духовно събитие отговаря едно физическо явление или събитие, но въпросът е, в течение на какво време ще се изявят тези физически събития. Това е грешката на тълкувателите на миналото... Защото Апокалипсисът, който говори за развитието на човека, човечеството и Вселената, засяга и физическата страна на това развитие, но въпрос е за времето. Нещата не трябва да се отнасят само до развитието на Християнската Църква, но до развитието на човечеството. Защото когато в Писанието се говори, че Църквата е тяло на Христа, се разбира от една страна човечеството в неговата целокупност, а в по-тесен смисъл - това е Бялото Братство. В 12-то столетие Йоахим дьо Флор е дал едно знаменито изяснение върху Апокалипсиса. Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното
към текста >>

365. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

прераждане, човечеството се развива в течение на седем големи епохи или както ги наричат седем коренни раси. Първата раса е наречена Полярна и се е развила в етерния свят, когато Земята е била свързана още със Слънцето. Втората раса, наречена Северна или Хиперборейска, се е развила във въздуха. С третата, Лемурийска раса, човечеството слиза на физическия свят в гъстата материя. Четвъртата раса е т.нар. Атлантска раса. Това понятие раса тук не съответства на това, което днес се разбира в антропологията под понятието раса. Расите, както ги познава съвременната антропология, се развиват в течение на Четвъртата Атлантска раса. Петата раса е т.нар. Следатлантска раса, която се развива след Потопа и която е нашата настояща раса. След нея следват Шестата и Седмата раси, които ще дойдат в бъдеще. Нашата Пета раса се развива в течение на седем културни епохи или подраси, които, именно, авторът на Апокалипсиса нарича Църкви, т.е. общества от хора, и по нареждане на Духа им праща Послания, в които ги характеризира и определя техните достойнства и недостатъци. Тези културни епохи са следните: 1. Древноиндуска, наречена в Апокалипсиса Ефеска църква; 2. Древноперсийска, наречена в Апокалипсиса Смирненска църква; 3. Египетско-Халдейска, наречена в Апокалипсиса Пергамска църква; 4. Гръко-Латинска, наречена в Апокалипсиса Тиатирска църква; 5. Западноевропейска, наречена в Апокалипсиса Сардиска църква; 6. Шестата културна епоха е тази, която ще последва след настоящата. Тя се заражда вече
към текста >>

366. 2. Послание до Смирненската Църква -Втората културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите: Който победи, няма да бъде победен от втората смърт." /2;8-11/. Така, както е дадено това Послание, ясно проличава от него характерът на Втората културна епоха - култура на борба между Доброто и Злото. И затова Духът казва: Бъди верен до смърт и ще ти дам Венеца на Живота, и Който победи, няма да бъде победен от втората смърт. Венецът на Живота е преобразяване на живота под влияние на Христовия импулс, а под втора смърт се разбира следното: в духовния свят човек може да живее само с плодовете, събрани на Земята. Ако човек е живял само един материален живот и не е водил никакъв духовен живот, той няма никакви плодове в духовния свят и, следователно, не може да живее и ще преживее една втора смърт. Ако той е работил добре на земното поле - служил е на Доброто и на Истината, няма да бъде засегнат от втората
към текста >>

367. 3. Послание до Пергамската Църква -Третата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

не е нищо друго, освен черната магия. Но на този, който победи, се казва в Посланието, ще дам от скритата манна. Това значи, че който победи отрицателните сили в себе си и ги впрегне на работа, т.е. който придобие морална чистота и пречисти астралното си тяло от низшите страсти и желания, той ще го превърне в тяло на Любовта. И скритата манна е именно тази храна на Любовта, с която се храни такъв човек, в когото е пробудено висшето себе, висшето Аз. А бялото камъче, общо казано, подразбира прочистеното човешко съзнание и пробуждането на първичното Божествено съзнание, с което човек е роден от Бога. На него е написано името, което Бог му е дал, когато е излязъл от Него. Това е свещеното име, което всеки човек има, което гой научава, когато мине през вратата на Посвещението и когато в него се пробуди Божественото съзнание. В тази културна епоха, както вече казах, се развива астрологията до такава висота, че това, което днес имаме като астрология, е далечен отзвук на това величие, до което астрологията е била достигнала в тази епоха, където тя е била използвана във всички отрасли на живота. На нея се е основавала метеорологията, която е предсказвала какво ще бъде времето в течение на ред години, като същевременно се е предсказвало какво ще бъде времето за всеки месец и за всеки ден. Оттам те определяли коя година ще бъде плодородна и коя не. Също така медицината се основавала на астрологията. Също владетелите са се съветвали с астролозите в управлението на
към текста >>

368. 4. Послание до Тиатирскага Църква -Четвъртата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

му дам власт над народите... И ще му дам Зорницата." Който победи, т.е. който утвърди Аза в себе си под влияние на Христовия импулс, ще стане господар на живота си и ще бъде господар и на народите. Ще му дам Зорницата значи, че под влияние на Христовия импулс човек ще влезе в новата епоха, която е в началото на Втория подпериод от Земния период, наречен Меркуров подпериод. В много езотерични текстове имената на Меркурий и Венера са разменени. И тук, като се говори за Зорницата, подразбира се, както казах, влизането във възходящия подпериод на Земния период, който е наречен Меркуров подпериод, когато човешкият Аз напълно ще се утвърди и одухотвори и ще добие напълно власт над материята. Ще кажа няколко думи и за следния израз: "Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено." В миналите културни епохи човечеството е слизало постепенно от духовния свят към Земята, в което време то е имало връзка с духовния свят. Колкото повече слиза в гъстата материя, все по-малко хора имат някаква връзка с духовния свят. В Четвъртата културна епоха те са голяма рядкост и са означени в Посланието като пророчица Езавел, "която учи и прилъгва Моите слуги". Това е едно отпадъчно ясновидство, което трябва да престане напълно, защото в него има нещо болезнено, защото развитието е отишло далеч напред, човешкият Аз е слязъл на физическото поле и трябва вътре в себе си да намери Бога. И като
към текста >>

369. 5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от Книгата на Живота, но ще изповядам имего му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;1-6/. Всичко, което се казва за Църквата в Сардис, т.е. за Петата културна епоха, в която живеем, е пълно със значение. Но ще кажа само по няколко думи за основните положения. Така под седемте Духове Божии и седемте Звезди тук се подразбира целокупния човек, който се състои от седем принципа, които са проникнати от Христовия Принцип. Те са следните: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, в средата Принципът на Аза. След това следват: тялото на Любовта, което е претвореното астрално тяло и което в индуската езотерична наука наричат Манас, а в Западната окултна наука наричат Висше Себе. След това следва тялото на Мъдростта, което е претворено етерно тяло и на Изток наричат Будхи, а на Запад - Дух на Живота. И най-после следва тялото на Истината, което е претворено физическо тяло; на Изток е наречено Атма, а на Запад - Човешки Дух. Това са седем субстанции, чрез които се изявява Божественото Начало в човека. Това са седемте члена на един и същ ръководен Принцип. Окултният израз за тях е седемте Духове Божии у човека. Що се отнася до седемте Звезди, то те означават това, което е сега човек, и това, което трябва да стане впоследствие. Те означават последователните преминавания на Земята през периодите: Сатурн, Слънце, Луна,
към текста >>

370. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

раси, когато Бог създаде човека" /Битие 5.1/. Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина Давидов, Сина Авраамов. Авраам роди Исака, Исак роди Яков и т.н." За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса. Тук е казано: "Агнето само е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата". Навсякъде тук думата книга е употребена в смисъл, който има думата архива или анали. Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр. С такъв, именно, документ имаме тук работа. Старият Завет съдържа архивата, предназначена да установи родословия, които се създават по кръв. А първото Евангелие дава също така поредица на родословията. Книгата означава това, което пази поредица от събития, в същия смисъл като хроника или история. Книгата, спомената в Апокалипсиса, това е една Книга на Живота, написана в случая за цялото човечество. Даровете на всяка епоха се съхраняват в нея. Тази Книга, напечатана в човешката душа, ще бъде разпечатана само в течение Шестата раса. Също както хрониката на едно потекло регистрира приноса на поколенията, също така и в тази Книга, която е човешката душа, се пазят благата, които са придобити в течение на поколенията, само че в случая, това са духовни блага. Така че, в случая Книгата представя човешката душа, която минава в
към текста >>

371. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

човечеството на тази нова планета, на тази нова Земя, е да бди, щото всичко да се извършва съзнателно, да бъде съобразно с Духа на Християнството, така щото етерното тяло, пропито от този Дух, да може да отнесе отпечатъка му, да одухотвори земята на бъдещето. Както нашето сегашно тяло е израз на това. което човек е работил в течение на далечното минало, така също в бъдеще, на новата Земя, душата ще се развива в едно тяло, което ще бъде резултат на сегашните усилия на хората. Под тяло се разбира това, което обвива душата и Аза, което е обитавано от Аза. Това е Храмът на Божественото, живущо в човека, това е Храмът Божий. Следователно, съграждайки това тяло, човек гради един бъдещ Храм, който ще бъде Юпитер, давайки точно определена форма на човешкото тяло. Когато Земята постигне целта си, ще се появи Храмът на човешката душа, всички пропорции на който ще бъдат точно определени. Ето защо Посветеният, който пише Апокалипсиса, получава заповед да изследва Храма, построен от човека. Тогава мярката на Храма ще разкрие, дали човек е работил добре, по начина, по който е предписано, или не. В Апокалипсиса е казано: „Тогава ми де даде тръстика, подобна на тояга, като ми се каза: Стани и измери Божия Храм и олтаря и пространството, заето от поклонниците. Що се отнася до двора, който е извън Храма, остави го, не го мери, тъй като той е даден на народите, които ще тъпчат Светия град 42 месеца." /11;1-2/. Божият Храм, това е новото духовно тяло, което човек ще изгради, за да живее душата в
към текста >>

372. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

системи от сили, която е свързана с главата Лъв, е формирала човешкото сърце. Системата от сили, свързана с главата Бик, са формирали човешкия стомах, човешката храносмилателна система. Системата от сили, свързани с главата Орел, е формирала човешките бели дробове. А системата от сили, свързани с главата Човек, е образувала човешкия мозък и нервната система. Така че, различните органи на човешкото физическо тяло са сгъстени съответни части на етерното тяло. И когато говорим за глава, разбираме животинските сили, свързани с груповите души, които са създали физическото тяло. Всичко, което е днес във физическото тяло, е сгъстено, уплътнено етерно. Понеже Апокалипсисът е написан на езика, който са употребявали в Мистериите, където под глава се разбира това, което в човешкото физическо тяло е произлязло от етерното, а под рог в езика на Мистериите се е разбирало нещо, окръжено с голяма тайна. Това, което е добило форма и е станало физическо в човешкото същество, в момента, когато това същество е преминавало през тази или онази Атлантска раса, се нарича рог. Всичко това физическо, което е произлязло от една част на етерното тяло, е наречено рог. Рогът е физически израз на една тенденция, родена в етерното тяло. За да бъдем конкретни, трябва да кажем, че както видяхме, всички физически органи са кондензация на съответни етерни органи. Това са роговете. Така сърцето е рог на главата Лъв. Така че, под глава се разбира определена животинска сила, която е израз на една групова душа, а под
към текста >>

373. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

на Всемирната еволюция, има свое име. И както едното, така и другото са известни на Посветените в Тайните на Окултната наука. Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма. В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му. Защото в древните азбуки всяка буква отговаря на едно число. И когато искаме да изразим едно име с число, за да ме бъде разбрано, то на мястото на всяка буква се туря съответното число. По такъв начин имаме числения израз на характера на съществото, което представя. Така в еврейските букви, които са произлезли от египетските йероглифи, а тези, последните, както и еврейските, са копирани от небесните знаци, които са азбуката на Небето, всяка буква отговаря на определено число, а всяко число, както и всяка буква, е израз на един Принцип, на една Сила, на един Закон, които действат в Космоса. По силата на това, когато произнесем едно име, съставено от известни букви, ние предизвикваме известни сили в Природата, които според характера си, носят или благословение, или проклятие. Буквите и думите са бутончета, които като натиснем, туряме в действие определени сили в Космоса. Това важи и за нашите съвременни азбуки, но
към текста >>

374. XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ - Влад Пашов (1902- 1974)

ВТОРАТА СМЪРТ За да разберем природата на тези легиони, трябва да се запознаем с две понятия, които се явяват като ключ на някои глави от Апокалипсиса. В Апокалипсиса се говори за първа смърт и за втора смърт. Какво се разбира под тези думи? За да разберем тези изрази първа смърт и втора смърт трябва да знаем, че и Земята, като човека, се преражда, понеже и тя е едно живо същество. Първото въплъщение на Земята в Окултната наука се нарича Сатурн, второто - Слънце, третото - Луна, четвъртото, настоящото - Земя. Следващото пето въплъщение на Земята се нарича Юпитер. Шестото въплъщение се нарича Венера и седмото - Вулкан. И човечеството, като цяло, заедно със Земята, преминава от едно нейно въплъщение в друго. Но състоянията на живота, на формата /материята/ и на съзнанието при различните прераждания на Земята са различни. Строежът на човешкото същество при различните прераждания на Земята е различен. Така днес ние виждаме, че Земята е в твърдо, минерално състояние и съзнанието на човека е така нареченото самосъзнание или съзнание за Аза. Но това няма да бъде така в следващото, пето въплъщение на Земята. Тогава Земята ще бъде в едно етерно състояние и няма да има нищо минерално, също и съзнанието на човека ще бъде съвършено различно от сегашното. Сегашното наше съзнание е т.нар. предметно съзнание, ние схващаме външния свят като отделни предмети. Бъдещото съзнание на човека ще бъде образно и същевременно по-ясно и по-обширно от нашето съвременно съзнание. Мисълта също ще бъде
към текста >>

375. XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговата сила се е съединила със Земята, когато кръвта Му е изтекла на Голгота. Тогава цялата аура на Земята е променила своя изглед. Благодарение на това събитие един ден Земята ще се съедини със Слънцето. Силата на Христа ще порасне. Тази сила е, която ще запази нашите етерни тела от втората смърт. С течение на времето Христовата сила все повече ще прониква в Земята и Той ще става все повече Дух на Земята. И тогава думите: „Този, който яде Моят хляб и Ме тъпче с краката" стават вече разбираеми, защото те са буквално верни. Защото Земята е вече тяло на Христа. И когато Земята един ден се съедини със Слънцето, то Великият Земен Дух Христос ще стане отново Слънчев Дух, какъвто е бил отначало. Всички древни традиции говорят за това, когато се чете и разбира правилно. Докато хората се намират във фазата, когато ще пронизват Земята, т.е. докато ще я обработват, те ще пронизват тялото Христово, до това време те не ще имат ясновидство и ясновидски видения, не ще могат да се поставят лице срещу лице със Силата, която ръководи еволюцията, със Силата на Христа. Авторът на Апокалипсиса ни посочва, че ще дойде време, когато не само древните ясновидци ще са съзерцавали духовния свят, но когато и цялото човечество ще достигне полето, върху което ще вижда самия Христос. Всички създания ще Го видят, и тези, които са Го пронизвали, също ще Го видят. Ако човек се е научил да разбира дълбокото значение на думите: „Този, който яде Моя хляб, Ме тъпче с краката си", ще дойде до сърцето на
към текста >>

376. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Достатъчно е да следваме човешката наука, за да познаем Божествените неща в този свят. Но това не е всъщност така. Човешката мъдрост е също тленна, както всичко човешко, ако не е превърната в Божествена Мъдрост. И Духът се обръща към членовете на Ефеската Църква, като им казва: вие се облягате на човешката мъдрост. Вие искрено сте влезли в Пътя на Християнството, но вие вярвате, че сте достигнали целта, като сте придобили няколко Християнски чувства и добродетели. Но вие не разбирате, че Божественият Път е безкраен и, ако сте достигнали известна степен на Божественост, вие трябва да продължите и да се изкачвате все по-нагоре и по-нагоре в Светлината, а да не се спирате на едно място. С това им се обръща внимание, че не трябва да се спира насред Пътя, а да се върви все по-нагоре и по-нагоре. Седемте златни светилници, които Йоан е видял, са 7-те различни пътища, по които може да се достигне до Божественото. Те всички са повече или по-малко несъвършени. „И Син Человечески имаше в десницата Си 7 звезди." Звездите са Ангелите на 7-те Църкви. Те трябва да служат за водачи по всички несъвършени пътища, които водят към Божественото. Казва се също, че от устата на Човешкия Син излиза двуостър меч, лицето Му блести като Слънцето в силата си. Този меч се среща и в Древните Посвещения. Кандидатът за Посвещение е бил плашен, като размахвали меч пред очите му. Това символизира ужасното положение на желаещия да достигне Божественото, за да може Мъдростта да свети върху него като
към текста >>

377. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

земното лице, тя остава един неподреден сбор от случайности. Но когато обгърнем етерното естество на Земята, тя ще се разшири чрез прибавяне на една етерна география. Данни за това могат да се намерят в книгата на Д-р Гюнтер Ваксмут „Етерният свят и етерните строителни сили". Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата планета. Когато древните говореха за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота. Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под
към текста >>

378. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

естество е една карикатура, едно деформиране на Принципа на Отца, който царува във всичко станало, във всичко, което съществува в миналото. В станалото човек намира или Отцеската Първопричина на всяко Битие, или студената смърт. Луциферическото естество е една карикатура и деформиране на Принципа на Духа, Който царува във всичко бъдеще. Човек ще се отнесе в бъдещето или чрез мощното одушевление на Светия Дух, или чрез нечистото, прибързано егоистично желание на Луцифер. Разбирането на Триединетвото, било Небесно, съставено от Отца, Сина и Светия Дух, било земно, съставено от Ари-ман, Христос и Луцифер, било някакъв образ, стоящ между тези двете, не е работа само на интелекта. Тук имаме едно от местата, където Християнската мисъл трябва да приеме в себе си художествено-образния елемент, когато всяко говорене за Троицата е като едно рисуване, всяко разбиране на Троицата е като едно виждане. Тогава Триединетвото ще стане един образен ключ за по-дълбоките области на Творението, а също и на Евангелието. Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и луциферическия принципи. В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите. Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей. Христос изцелява една схваната жена /Лука 13;10-17/ и един красничав мъж /страдащ от воднянка/. Двете болести имат полярен
към текста >>

379. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

и Възкресението. Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души. Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат. Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа. А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на
към текста >>

380. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи. Те са били безразлични към тези неща, защото те знаят колко малко могат да се намерят такива предани хора във всяко поколение, които да са готови за приемане на Истината или които биха били готови да я схванат и разберат, ако добре им се представи. Те са се ръководили от правилото: "Твърдата храна е за възрастните, а млякото е за децата". Те запазват своите бисери на Мъдростта за малцината избрани, които разбират и знаят цената им и които ще ги носят на короната си, вместо да ги захвърлят пред материално грубите свине, които биха ги стъпкали в калта и биха ги смесвали с тяхната отвратителна умствена храна. Тези хора никога не са забравяли и не са пренебрегвали оригиналните учения на Хермес относно предаването на думите на Истината на тези, които са готови да я получат, и което е изразено от Хермес както следва: "Когато Учителя минава, то ушите на тези, които са готови за Неговото Учение, се разтварят широко". А също и следното: "Когато ушите на ученика са готови да слушат, тогава идват и устните, които да ги изпълнят с Мъдрост". Но тяхното държане се определя и от друга мисъл на Хермес, а именно: "Устните на Мъдреца са затворени, освен за ушите на избраните", т.е. за ушите, които могат да разберат Мъдростта". От горните думи се вижда как са работили херметистите и защо са работили така. Техният пример са последвали розенкройцерите, в които, така да се каже, се преражда Херметизмът в новите времена,
към текста >>

381. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум. Според този Принцип целият свят на явленията или цялата Вселена е само една умствена творба на Бога и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума на Бога, в който живеем, движим се и съществуваме. С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума. Един от древните херметични посветени е казал следното: "Този, който би могъл да схване истината за умствената природа на Вселената, той е вече напреднал по пътя към господството над нея". Без този мощен Ключ господството е невъзможно и ученикът напразно ще тропа по Вратата на голямото Светилище на Знанието. Този велик Принцип на Ума, който лежи в основата на Вселената и живота,
към текста >>

382. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат също в покой. Между тези два полюса се нареждат милиони и милиони неща, различаващи се по степента на своите вибрации. От електрона и протона, от атома и молекулата, чак до световете и вселените всичко е в движение, всичко вибрира. Силата и енергията се различават от материята само по степента на вибрирането. Същото се отнася до духовните и умствени полета, чиито състояния зависят от вибрациите. Едно правилно разбиране на този Принцип със съответните му формули може много да улесни изучаващия философията на Хермес, за да контролира своите умствени вибрации, а също така и тези на другите. Учителите и Посветените прилагат този Принцип и за покоряване и направляване на природните явления по различен начин. "Онзи, който е смогнал да разбере Принципа на вибрациите, той завинаги е сграбчил здраво в ръцете си скиптъра на Силата", казва един от древните мъдреци. Този Принцип, че всичко е в движение и вибрира, е бил схванат от някои ранни гръцки философи като Хераклит, който го изразил с думите: Всичко тече, всичко е в движение. Той е взел учението за този Принцип от философията на Хермес. Но след това за векове същият е бил изгубен и забравен от всички онези мислители, които са били вън от редовете на Херметичната философия. В деветнадесети век физиците отново откриха тази истина, а научните открития на двадесети век са прибавили много доказателства за правилността и истинността на тази древна Хермесова
към текста >>

383. ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

вибрации, да тръгнат по стълбата нагоре към Духа. Светлината и тъмнината са също полюси. И никой не може да каже къде свършва светлината и къде започва тъмнината. Доброто и злото са също полюси. Любовта и омразата са също така полюси на психичната енергия. Мъжът и жената са също така полюси на човека. Умът и сърцето са също така полюси, между които протича животът. Студът и топлината са също полюси. И всички явления и процеси в Природата и Живота са поляризирани и онзи, който разбира закона на полярността, може да превърне един полюс в друг. Това превръщане може да става само между неща, които са полюси, а не и между неща от различни видове. Разбирането на този Принцип ще улесни всеки да може да променя както собствените си полярности, така и тези на другите, стига да си даде труд и да посвети време да изучи и усвои това изкуство. Едно умствено състояние може да бъде превърнато в друго по линия на поляризацията. Но нещата, които принадлежат на различни групи класове не могат да се превръщат едно в друго. Само нещата, принадлежащи на един и същи клас могат да се превръщат, т.е. можем да им променим полярността. Така любовта може да се превърне в омраза и омразата в любов, но любовта не може да се превърне в изток или запад, или в един или друг живот. Например един страхлив човек, като се промени полярността, като се повдигнат неговите вибрации, той може да се изпълни със смелост и безстрашие. Също така мързеливият може да се превърне в деятелен и енергичен човек, като се
към текста >>

384. ПРИНЦИП НА РИТЪМА - Влад Пашов (1902- 1974)

прилив навън, се създават световете, а при вдишването те се поглъщат от Безконечното. Този Принцип действа и при издигането и падането на народите и културите. Всяка една култура се ражда при един прилив на космичната енергия и когато тази енергия по закона на ритъма дойде до отлив, културата запада и постепенно умира, като се пренася на друго място. Този Принцип действа и в умствения и въобще в психичния живот на човека. И тук има приливи и отливи. И тъкмо тук херметистите намират разбирането на този Принцип за най-важното нещо. Те са разбрали този Принцип и са открили неговото всемирно приложение, като също са открили средствата, с които да преодолеят неговите последствия в себе си. За да избегнат обратното действие на Принципа, влиянието на отливите, те прилагат закона на неутрализирането или балансирането. Разбира се те не се опитват да премахнат самия Принцип, защото той е универсален Принцип, или да спрат неговото действие, защото това е невъзможно. Те са се научили как да избягват неговите последици върху себе си до известна степен в зависимост от разбирането и познаването дейността на Принципа. Те са научили изкуството как да го ползват, вместо да бъдат използвани от него. Херметистите, които познават този Принцип, поляризират себе си на тази точка, на която желаят да застанат и след това неутрализират ритмичното действие на махалото, което би ги завело в другия полюс. Понеже Принципът на ритъма се проявява във всички светове, то когато във физическия свят има прилив,
към текста >>

385. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи. Съществува едно строго съотношение и сродство между всички неща, които са минали преди и всички неща, които са последвали или ще последват. Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което извършваме, дава своите прави или косвени последици, които се нареждат в една верига от причини и последствия. Във връзка с Принципа за причината и последствията може да се повдигне въпросът за свободната воля на човека. Едни философи
към текста >>

386. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони. От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части. Последните се подреждат в известни комбинации и по този начин създават,
към текста >>

387. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

трябва да свети, да топли, да унищожава и разрушава, да изгаря. В картина шестнадесета е показано как Небесният Огън разрушава човешките творения. Но Небесният Огън има и своите добротворни сили, с които ученикът се запознава, след като е преминал Прага, пазен от първия Пазач, и е навлязъл във висшите светове. В тези висши светове той чува хармонията на сферите, чува небесната музика. И във всеки звук и тон той се научава да разпознава един дух и едно чувство неизговоримо, но разбираемо. Тук ученикът навлиза в страната на пракартините, на Великите Тайни. Тук пред ученика възниква един нов проблем, в зависимост от това, което вижда. В неговото съзнание възниква идеята за Жертвата, за доброволната Жертва. Тук ученикът се научава да жертва своята личност за благото на своите ближни. И той разбира, че силата на тази Жертва е в Любовта. За да реализира това в своя живот, той трябва всекидневно да жертва своите желания, своите удобства, своите предимства. Той трябва да се учи винаги да действа безкористно, за да дойде до Великата Жертва. Това е първото проявление на духовния Огън. Тук ученикът научава, че този Огън тлее във всеки човек и в неговото сърце като една Свещена Искра, частица от великия космичен Огън, макар и скрити понякога дълбоко под пепелта. Ученикът трябва да се моли за Свещения Вятър, който да раздуха Искрата в Огън. Този Огън ще направи ученика способен да помага на другите, да се застъпва за тях, да ходатайства за болни и онеправдани и целителните лъчи от
към текста >>

388. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

грее на челото на всеки Съвършен, който е завършил своята земна еволюция. От казаното дотук виждаме, че ученикът е достигнал високо посвещение и му се разкриват все нови и нови Тайни на Битието. Този Аркан показва онази степен на развитие на ученика, когато той прониква в глъбините на Космоса и се запознава с процеса на зараждане на звездите. Той вижда, че всяка звезда е едно живо същество, един велик дух или колектив от духове, на който дадена звезда е външната дреха. Той също разбира и знае вече, че и тези велики духове, въплътени в звездите, минават същия процес на инволюция, на постепенно слизане от висшите сфери на Битието към по-гъстата материя. После в течение на милиарди години те постепенно се издигат във висшите области на Битието, като носят със себе си придобивките от своето дълго слизане и възлизане. В тази фаза ученикът вече знае. че всичко, което вижда около себе си - звезди и същества, всичко произлиза от Волята и Мъдростта на Бога и тази Воля и Мъдрост се превръщат в Сила, а Силата създава движението, движението създава топлината и огъня. Най-после той преживява и разбира, че съдбите на хората зависят от хармонията и дисхармонията на звездите. Те са причина за радостите и щастието, мъката и страданието на хората. Във всеки миг от един акорд и под влиянието на небесните съзвучия се ражда едно човешко същество, и основният тон на неговия характер е такъв, какъвто е прозвучал в Космоса в този момент. Той разбира древната мъдрост, че звездното небе е отворена
към текста >>

389. 3.ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ Един съвременен херметист Томас Хенри Бургон - Влад Пашов (1902- 1974)

тълкувание и изнася доктрината за странстването на душата през планетните сфери. Във втория том на съчинението си "Светлината на Египет", той най-напред се спира на въпроса за медиумизма, който е разгледал много обширно и дълбоко. След това разглежда проблема за душата и духа. След това разглежда въпроса за триумфа на душата, която се издига до състоянието на Адепт и разглежда степените и качествата на Адепта. Накрая се спира върху така наречения "Мрачен сателит", под което понятие разбира астралния свят с неговите черни адепти, които са главната причина за по-голяма част от страданието на човечеството. Той твърди, че сам е бил във връзка с възвишените същества, от които е научил и познал Истината. Ще изложа накратко това, което е казал по всички тези въпроси, с което излага и схващането си за Херметичната доктрина. Ще започна с изложение на темата: "Царството на Духа"', дадено в началото на първата част на книгата "Светлината на Египет", като следва въпросът за душата, след това въпросът за Адепта и неговите
към текста >>

390. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност. Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи. Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона. Или с други думи Единната творческа Сила съдържа в Себе Си безкрайните потенциалности. Тази Троица представя от себе си това, което се нарича творчески Логос и творческо Слово. Преди да отидем по-нататък, ще направим добре, ако запомним добре следната доктрина, предадена ни от окултистите и посветените в истинската Мъдрост. 1. " Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е. че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и
към текста >>

391. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши. И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират
към текста >>

392. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти. Това описание ние излагаме в този му вид, както сме го получили от лицето, което е преминало различните области на духовно съществуване, необходими за придобиване на тези знания, които се явяват като резултат от личния опит в духовния свят. Но тъй като това се намира в разрез с учението на съвременните теософски авторитети, то ще се постараем да докажем, че твърде малцина от тях притежават качества, необходими да обяснят това възвишено състояние. За да представим това по възможност по-ясно. ние ще разгледаме разните степени адепти, после техните функции и природа и най-после условията за достигане на това състояние. 1. Адептът и
към текста >>

393. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен
към текста >>

394. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА Понеже обикновено манихейството се свързва с идеята за дуализма и се таксува като дуалистично учение, без да се разбира конкретно каква е същността на дуализма, затова тук накратко ще изясня тази идея. Дуализмът може да бъде разбран и изяснен само в светлината на окултната наука. Той води началото си от религията на Заратустра, но в ума на Заратустра е имало съвсем друга идея, когато изнесъл учението на дуализма. Според окултната наука и по-специално според херметичната наука в Битието действа така нареченият принцип на полярността, според който всички сили и енергии в проявеното Битие са поляризирани, т.е. имат два полюса - положителен и отрицателен. Това най-ясно е изразено в електричеството. Електричеството бива положително и отрицателно и когато се срещнат, се образува светлината на електричеството. Този принцип лежи в основата на цялото проявено Битие. На единия полюс на Битието имаме това, което наричаме Дух, а на другия полюс е това, което наричаме материя. Нито Духът, нито материята са познати на съвременните хора. Те познават до известна степен само ефектите, последните прояви на Духа и материята. По отношение на Духа материята е отрицателен полюс, а Духът е положителен полюс. От тяхното взаимодействие се раждат формите, чрез които се проявява животът като проява на Духа. Всяка форма е резултат на едно напрежение и едно налягане. Така е създадена Вселената, така е създадена и всяка форма във Вселената. Така са създадени и
към текста >>

395. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Той вярвал в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3. Най-сетне това, което се нарича зло, не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да бъде върната в своя път, една необходима съставка на общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас за световната еволюция. Също така те са били вегетарианци, въздържатели и са били против всяко убийство и всяко насилие. Разбира се, тези идеи са били много напредничави, за да бъдат разбрани от широките народни маси и дори от епископите от онова време. За да се наложи на варварите и да победи латинският упадък на църквата е трябвало по-простички идеи. На принципа на индивидуалното посвещение на контрола на разума, които Манес поддържал, заедно с Ориге-на, но по религиозни причини св. Августин - организатор на църквата - установил принципа на неконтролируемата традиция и догма, които трябвало да направят от вярата една завеса за ума и един намордник за свободата, обратно на думите на апостол Павел, който казва: " Ние сме свободни чрез Христа". С една дума след св. Агустин църквата премахнала посвещението, едничкото средство за истинско познание, за да го замени с догмата за сляпата вяра в полза на своя абсолютен и произволен авторитет. Манес е бил осъден от някакъв християнски църковен събор, но църковната традиция претендира, че това е било извършено от персийския цар. Но Манес е имал време да обучи ученици и да ги
към текста >>

396. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

чужд на така наречените догматични похвати. Неговата мисъл изобилства с поетични образи, алегорични тълкувания, тънки разсъждения много трудно предаващи се на опредения. Един друг арабски мислител казва за неговото учение следното: "...Ето характера на неговото учение. В по-голямата си част то се заключава в намеци, загадки, които могат да донесат познание само на онзи, който отначало дълго ги изследва със своя духовен взор, след това ги изслушва от него, или който е подготвен за това разбиране притежавайки високи дарования, комуто е достатъчно и най-малкото сказание." Той разделя философията на различни категории, като казва, че природната част на философията изучаваща външния свят включва, според него, медицината, астрологията, физиогномията, тълкуването на сънищата, заклеванията, алхимията и чародейството, което търси посредством мисловно съчетание на небесните и земни явления, силата, творяща чудесата. От горното е ясно, че той имал религиозно-мистична философия примесена с окултизъм. Той приписва от Бога всемогъщество и разумност, живот и воля. Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и целесъобразност в света и в неговите отделни прояви. Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение. То
към текста >>

397. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан",
към текста >>

398. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат. Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните писатели, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг. 11/1 2 стр. 248-251/ Васил Пундев е написал обширна историко-литературна студия за Боян Магесника през 1923 г. Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически
към текста >>

399. БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН - Влад Пашов (1902- 1974)

или за свои лични егоистични цели. Това е забранено и носи страшна отговорност пред възвишения свят. Това са т.нар. магьосници, които плащат с цената на съществуването си. А Боян не е бил магьосник, а е бил маг, мъдрец, който използвал владеенето на силите за доброто и повдигането на човечеството. Защото той е бил Велик посветен, който е бил свързан с разумните същества на Космоса и с тяхна сила и помощ е действал. Учителя определя мага по следния начин: „Според Мен магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с Природата и с нейните сили. Той взема от нея и дава от себе си. Като влезе в Природата, той се чувства така близък с нея, като че е в собствената си банка: отваря книжата, пише, взема колкото пари му трябват и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им
към текста >>

400. Единство на езотеричното учение - Влад Пашов (1902- 1974)

творчески принципа на Природата. Един от тези седем принципа е принципът на полярността, според който в проявения свят действат два Принципа, които са като двете ръце на Великата Космическа Разумност. По силата на този принцип всички енергии и сили в Битието са поляризирани на положителни и отрицателни, на възходящи и низходящи. И зад всички тези енергии стоят разумни същества. Този принцип е прокаран във всички езотерични учения под различни форми. И когато тези, които нищо не разбират от езотеричното учение, разглеждат този принцип в различните езотерични учения, те така го изопачават, че човек се чуди как са могли да измислят такива неща, каквито не са съществували в умовете на последователите на тези учения. Такъв е случаят и с дуализма на богомилите и манихеите, които са окултни общества от различни епохи и които може да нямат никаква историческа връзка, но имат общи идеи. Това е, защото и двете са плод на един импулс на Бялото Братство — те са плод на Третия клон на Бялото Братство, който е излязъл от Египет, оттам е минал в Индия, след това в Персия, където поражда манихейството, след това минава в Арабия, където поражда Мохамеданството, след което преминава в Сирия, където пак поражда ред окултни и мистични учения, след което преминава в Мала Азия, където отново поражда ред мистични движения, най-известното от които е исихазмът. Най-после преминава в България, където поражда Богомилството. След това преминава в Западна Европа, където поражда Розенкройцерството.
към текста >>

401. Какво нещо е апокрифна книжнина - Влад Пашов (1902- 1974)

апокрифна книжнина Професор Иван С. Марковски, който е написал книга под заглавие Вехтозаветни апокрифни и псевдоепиграфи, казва следното: "Характерно за вехтозаветните апокрифи и псевдоепиграфи е това, че те имат своето начало в един особен род тайнствена езическа литература* от което по-късно се възползвали и някои юдейски и християнски писатели с еретически разбирания. Така че, тези писания са от езотерично естество, но в тях има примес повече или по-малко на юдейски и християнски религиозни представи и понятия и на библейски повествувания. В някои от тях по-ясно личат следите на езическите религиозни обичаи, говори се за тайнствени науки, за митология и митични предания, за тайнствени закони и сили в природата. Така че, появилите се в последните два века от дохристиянското време, а и после еврейски тайнствени писания по съдържание, имали известно сходство с езическата писменост от този род. Така например, юдейската митична секта на терапевтите освен канонизираните книги на Вехтия Завет, притежавали и особен род писания, приписвани на бележити мъже от древната история, от които черпели тайната мъдрост." От тази мисъл на Марковски ясно се вижда, че апокрифните книги са с повече или по-малко окултен характер, като разбира се има примесени и много фантазии и заблуждения. А щом богомилите са си служили с тях, това още един път показва, че те са окултно общество. От всичко казано дотук се вижда ясно, че богомилите са били едно окултно братство, което е било пратено от Бялото
към текста >>

402. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

си съставим известно правилно понятие и представа за учението на богомилите. Защото те са били хора умни, сериозни и с дълбока и светла мисъл и не са могли да поддържат неща, които са противоречиви сами по себе си. Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си. У тях, както вече изтъкнах, най-свещено и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа. От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство. В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите.
към текста >>

403. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА В глава: Основания, че Богомилството е окултно учение аз цитирах какво казва професор Марковски за апокрифната книжнина. Той казва, че тя е от окултен характер и говори символично, като символите трябва да се превеждат, за да бъдат разбрани. Много пъти вече подчертах как трябва да се разбира богомилския дуализъм, а именно като приложение на закона на полярностите, както за обяснение на процесите и явленията в Битието, така и за обяснение на проявите в живота. Доброто и злото, духът и материята са само форми на проява на Незнайния Бог на Битието. Доброто и злото, това са само два Принципа, чрез които се проявява Абсолютния Дух на Битието, за реализиране на Своите идеи и планове. В окултизма тези два принципа се наричат Първи и Втори. Чрез Първия принцип Бог е създал физическия свят, от който впоследствие се ражда злото. Но този Принцип не може да организира и одухотвори света. Затова след него идва Вторият принцип, който организира света и го одухотворява. Това организиране и одухотворяване става постепенно. И с все по-голямото организиране и одухотворяване на света Първият принцип губи силите си, като при пълното одухотворяване на света Първият принцип се поглъща от Втория. Представител на Първия принцип е Сатана, наречен от Христа в Евангелието Князът на този свят. А представител на Втория принцип е Христос, за Когото е казано в Евангелието: "В начало бе Словото." Това са факти вътре в Битието, които ни дават ключа да разберем
към текста >>

404. ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА, ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА САТАНАИЛ Дуализмът съществува навсякъде в Природата и живота, но трябва да се знае какво се разбира под това понятие. Този въпрос може да бъде изяснен само в светлината на окултната наука, която изследва нещата по-дълбоко и в тяхната основа. Според херметичната наука, която е изградена върху седем принципа, които са седемте принципа на Природата, четвъртият принцип е наречен принцип на полярността, според който всички сили в Битието и Природата са поляризирани на положителни и отрицателни. Това е факт, познат и на съвременната наука, без да може да го обясни. Но тя го приема като факт, който съществува в Природата. Тази полярност съществува както в Природата, така и в човека. Затова във всеки човек се води една вътрешна борба между тези сили, която Гьоте гениално е изразил по следния начин: „В мен живеят две души. Едната ме тегли нагоре, към светлото и възвишеното, а другата ме тегли надолу към низките страсти и удоволствия." Това го преживява всеки човек. В Природата този факт е изразен с идеята за положителния и отрицателния полюс на енергията, и е ясно показан в електричеството. Доброто и злото в живота, светлината и тъмнината, както в съзнанието на човека, така и в Природата, са също израз на този
към текста >>

405. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

нищо не създава. Само като се оттеглите вътре в себе си, когато се успокоите, тогава всичко взема своя нормален ред. Първоначалният Принцип, от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип. Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока. Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да
към текста >>

406. КОСМОГОНИЯТА НА МОЙСЕЙ И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ХРИСТИЯНСКАТА КОСМОГОНИЯ За онези, които разбират езотеричните текстове, Мойсеевата и християнската космогония, изразени в Битието и в Евангелието на Йоан, говорят едно и също нещо. В тях всяка дума е пълна с мисъл и значение. Ако се разгледат на първоначалния език, на който са написани, и всяка буква има своето значение. Учителя казва, че в първата глава на Битието са вложени толкова идеи и такова знание, че може да се напише цяла книга върху нея. И френският окултист и познавач на древни езици Фабр д`Юливие е написал една голяма книга върху първите десет глави на Битието, като е. направил сам превода на тези глави от еврейски език. Да се разгледа космогонията на Мойсей е сериозна работа, която няма да правя сега. Върху нея съм говорил малко във втория том на Историческият път на Бялото Братство през вековете. Сега ще кажа само това, че всеки Ден от творението представя цяла космична епоха и обгръща началото на създаването на нашата Слънчева система, но не само като материална система, но и като духовна. В Битието е казано: „В началото създаде Бог Небето и Земята." Това е първият космичен период, когато нашата вселена е съществувала в Ума на Бога. Тук Мойсей е установил първия херметичен принцип, че Умът стои в основата на света. За втория период се казва: „И Земята беше неустроена и пуста и тъмнина бе върху Бездната." Под Земя тук не се разбира нашата планета Земя, а се разбира целокупната проявена Вселена с трите нейни свята — физически, духовен и умствен. Това
към текста >>

407. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на
към текста >>

408. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

направи, е да се обърне към Бога. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането към Бога човек трябва да обърне ума и сърцето си и да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Отца, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му посоча Пътя. При обръщането се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло и светлината на духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. 2. Покаяние Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение. Като не може да се справи с това положение, той трябва да се моли на своя кредитор, в случая Бог, да му отпусне нов кредит. Това е покаяние. Ще си признаеш пред Бога, че си пропуснал добрите възможности и си проиграл всичките си капитали и ще се молиш за нов кредит. Тогава Бог ще ти даде нов кредит и ще те прати в света да учиш отново. Покаянието е от самия човек. 3. Спасение Третата степен е спасението. При спасението двете горни неща са свързани. Спасението
към текста >>

409. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие. Но по отношение на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество. Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие. Когато нашето съзнание се измени, т.е. когато преминем постепенно от фазата на самосъзнание в първите фази на свръхсъзнанието, тогава ние естествено ще дойдем до връзка с един по-широк свят, който сега наричаме
към текста >>

410. 1. Раждането на 'Азът', 10 януари 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка - по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето - тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за истината, подразбираме реалността. И всеки, които иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея ще осакатим себе си и своите ближни - затова трябва да говорим Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на реалността, но не и самата реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това с което сме разполагали 6 миналото. Реалността, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме.
към текста >>

411. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И вие самите сте един извор. Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса, а пък сега косата ти побеляла, лицето ти сбръчкано - друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял. Аз наричам старостта актьорство. Насила те карат на сцената, да играеш роля. Всъщност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите ида станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр. А пък, че има Бог, че трябва да живеем по любов, това не е толкова важно. Пророк Данаил, един от будните разумни хора на древността, казва: „В последното време, когато хората се освободят от всички свои криви схващания за живота, тогаз ще дойде възкресението.“ Всичко това, което сега виждате, ще се стопи, ще изчезне и няма да намерите нито парченце от сегашния peд и порядък. Не че аз го искам. Но всичко ще се измени. И Писанието казва:“Всичко ще мине през огън“. Всичко това, което виждате в днешната култура, ще изчезне. И с това, което сме завършили, ще образуваме новата култура. Близко е вече, пред вратата на
към текста >>

412. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

ЖИВОТ Във Великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпросът е само за времето. Там където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбирането на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва: „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познаване доброто и злото. Няма да ядеш, докато Аз не ти позволя и не ти покажа, как да ядеш плодовете на това дърво.“ Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Раят беше едно велико училище. Но и учениците на тъмнината, на черната ложа, и те можеха да влизат в рая. И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?“ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво.“ А черният адепт му казва: „Трябва да бъдеш смели решителен и да имаш самостоятелност.“ Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията - смъртта. Този черният адепт, който дойде в рая, задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която светът не е виждал. И според закона на школата, Бог ги облече в кожени дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека, че съгреши, но го изпъдиха за непослушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черният адепт. И казва им Господ: „Идете
към текста >>

413. 5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да може животът в какъвто и да е смисъл, да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Сега вземат човека като едно цяло число и искат той да бъде щастлив. Но щастието - това е един непреривен процес, едно прогресивно число. И здравето, и силата и пр. това са ред числа, ред непреривни и прогресивни процеси. Като говоря за числата, за мен те са живи и може да става превръщане на тези живи числа, т.е. може да става смяна или трансформация на процесите. Но трябва да се разбират законите на това превръщане. Щом едно число (процес) се превърне, то изгубва своите първи свойства и добива нови. Също така става превръщане и на състоянията в човека. За да бъде човек щастлив, трябва да разбира законите за превръщане на енергиите, които обуславят неговите състояния. Смяната на състоянията в човека е аналогична с промените на времето във външната природа, има същия смисъл и значение и се извършва по същите закони. А сега хората искат един свят без превръщане, без страдания, следователно и без радости и без живот. Тогаз няма да имат и никакви придобивки, а животът се осмисля от придобивката. А за да има придобивка, необходим е един непреривен процес, в който да стават смени и трансформации, които вече определят радостите и скърбите, раждането и смъртта и пр. Когато човек не разбира законите на своето битие и процесите в себе си, той не може да даде правилна насока на стремежите си, не може да подбере подходящи методи за тяхното реализиране и с това си
към текста >>

414. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има седем тела, които се проникват едно друго, но от гледището на
към текста >>

415. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата.
към текста >>

416. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура. И окултистите казват, че братствата на адептите и Учителите, облечени в плът и кръв, живеят по високите планини - Хималаите, Алпите и пр. Да се върнем на въпроса. Всичко в природата се намира в прогресивно развитие; формите и отношенията,
към текста >>

417. 12. Пробуждане на космичното съзнание, 29 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

СЪЗНАНИЕ Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието. В самосъзнанието човек живее в света на контрастите и противоречията; в него работи аналитичният ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път, като изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог, и познава света като множество, като факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби и човек търси само своето благо, има предвид само своите интереси; то е законът на отделността и егоизма. И за да може човек да излезе от този свят на противоречия, трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата възкресение. С пробуждането на космичното съзнание или с възкресението, човек влиза в живота на безсмъртието, в живота на единството; тук изчезват всички противоречия, космосът се схваща вече като едно живо същество и животът като общност, единство; егоизмът на самосъзнанието изчезва - „мое“ и „твое“ няма. Пробуждането на космичното съзнание,
към текста >>

418. 13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

до вашия личен живот и до колективния живот, в който вие вземате участие. Но затова трябва да бъдем носители на една велика идея, която да се стремим да въплътим в живота си. За да даде правилно разрешение на въпросите, човек трябва да знае преди всичко, за какво е роден. - Човек се е родил в света, за да познае Истината ши казано на друг език, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой човек е свободен? - Който няма стълкновение с никого, който е в мир със себе си и се разбира с всички хора. Съществува в света един порядък на посветените, който се различава коренно от порядъка на обикновените хора. Той е порядък на свободата, в него няма нито сянка от насилие, нито сянка от това, което ние наричаме обществен живот. Днешният обществен живот е живот на затворници, а не на свободни хора; а общественият живот на посветените е живот на свободни човеци, свързани не с външни закони, а с вътрешна връзка на съзнанието за единството на живота. Сегашният наш порядък, каквото и да го правим, от него нищо добро не може да излезе, той е осъден безвъзвратно на загиване. Каквито и реформи и закони да се внесат в него - той си заминава. За да може обществото да бъде щастливо и разумно устроено, трябва членовете, които го съставят, да бъдат разумни и щастливи, трябва да имат преди всичко, условия за щастие в себе си. За да бъде щастлив човек, преди всичко трябва да бъде здрав. И ако майката и бащата са здрави, цялото поколение, което ще излезе от тях, ще бъде здраво. Следователно,
към текста >>

419. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

нищо не изразяват. Това е само отбягване да се проучат нещата и страх пред Истината - да не разруши кумирите им. Но който иска да се добере до истинското познание,което да му бъде полезно в живота, трябва да освободи ума си от всички наслоени заблуждения и традиции на миналото и да пристъпи обективно и строго научно към проучаване на процесите и явленията в живота, за да разбере Истината. Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко
към текста >>

420. 15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г - Влад Пашов (1902- 1974)

свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат. Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в
към текста >>

421. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

съответни методи. Над тези проблеми съвременните хора са се спирали частично, те са проблеми, които утрешният ден, новата епоха ще осветлят и разрешат. За да се доберем до това познание, трябва да проучваме живота и разумността като същина на този живот. Само така можем да използваме благата на живота и да добием щастието, което търсим в света. Щастието е достояние само на разумния човек, който познава законите на живота. И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек. Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината. Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр. Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на сетивата. Ако не вярвате в това, постарайте се да влезете мислено в съзнанието на един бръмбар или мравя и вижте, какви ще бъдат границите на вашия свят. Но ще кажете - нали има един обективен свят? Че светът има обективна страна - да, но коя е гаранцията, че тъй както възприемаме света чрез петте си сетива е действително обективният свят? Опитът ни
към текста >>

422. 18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

е невъзможно. И следствие на този опит на хората да наложат нови закони на живота, животът им от единия край до другия е пълен с противоречия, които са се трупали с векове и днес са задръстени всички пътища на живота. Затова повелително необходимо е да се даде ново направление на живота или по-право, да се откажем да пречим на живота в неговото проявление с нашите закони. А сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички. Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде. Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е
към текста >>

423. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

тях няма нищо разумно.Те са резултат на разумни процеси, но в самите тях няма разумност. Например, движението на колелетата на една машина е механически процес, зад който стои една разумност. Когато се изпречиш на пътя на един механически процес, ти рискуваш да платиш с живота си и никакви молби не ще ти помогнат. Например, ако си туриш ръката над зъбците наедно колело в машината, която е в движение, ще ти я откъсне, колкото и да му се молиш. И когато казваме, че някои неща са необходими, разбираме един механически процес. Не се противопоставяйте на този процес, без да знаете законите на неговата дейност. И понеже хората са още деца и не познават законите на живота, те се намират под вещото ръководство на съвършените същества - най-умните хора, които откак се е създал светът, живеят и още не са умирали нито един път. Те са проучили вътрешните закони на Битието и са разбрали как се добива и поддържа вечния живот. И те ръководят сега цялото човечество. Те напътват човека, давайки му онези методи, чрез които най-разумно ще постигне своите копнежи и идеали за щастие. Човек непрестанно трябва да се стреми и никога да не изгубва импулса за постижение. И всеки трябва да има един обект, който може да постигне, може да има един безграничен идеал, непостижим. Но всякога един непостижим идеал е свързан с един постижим; трябва да имате нещо определено и постижимо. Често вие казвате: Аз искам да бъда добър човек; това искане е неопределено; доброто не седи само в една постъпка; то е плод на
към текста >>

424. 21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век. Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне. Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло
към текста >>

425. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

фактите както са в природата, а вие ще разсъждавате. И ако разсъждавате логически, аз ще ви похваля, но ако искате аз да разсъждавам логически заради вас, аз ви съжалявам. Защото моите разсъждения ще ползват мене, но не и вас, тъй както храната, която аз дъвча, ще ползва само мен. Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате. Защото умът се храни само тогаз, когато човек мисли правилно. И когато се научите да мислите правилно, там, където нещата не са свързани, вие ще ги свържете. Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа. Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят. Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати. Аз не искам и праха му да гълтам, като го бутна, затова старото да си седи. Който го е направил, да го разваля - чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм дошъл в света. За старото да отговарят тези, които са го създали. Други казват: „Дай ум на хората“. - Ум не давам. Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все
към текста >>

426. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

е една дълбока философия за живота, която да ни посочи правилата и методите на разумния живот, за да имаме един живот, който да изразява великата чистота - живот, който да носи своята чистота. Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина. Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина. И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови. Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света. И тя има крайно отвращение
към текста >>

427. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине.
към текста >>

428. 1. Братство и сестринство, 24 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

човека. Ако човек спазва качествата на брата, той всякога ще има помощта на когото и да е. И ако една сестра знае, какво е предназначението на една сестра, какво нещо е сестринството, тя всякога ще бъде щастлива. Човек сам никога не може да бъде щастлив. Общото, Божественото е възможността, към която човек се стреми. Всички хора са дошли на земята да се учат от този живот, който е на земята. Този живот на земята е най-добрият за този момент. В бъдеще ще има по-хубав живот. Братът подразбира сестрата. Братът без сестрата не е брат. И сестрата без брата, не е сестра. Братът, който няма сестра, не е брат. И сестрата, която няма брат, не е сестра. Ти си се обезсърчил, казваш: „Животът няма смисъл." Разумността ти казва: „Аз, Който се грижа за бръмбара и го карам да хвърчи, ще се погрижа и за тебе. Бъди толкоз смел като него." Ако ти не можеш да се радваш на един бръмбар, на една риба, на една овца, на едно дете, този е животът на апетита. И ако братът разбере, какво нещо е сестрата и сестрата разбере, какво нещо е братът, и двамата ще разберат, защо са създадени в света. Това е великата идея, която предстои да се разбере в бъдеще. По беседа от Учителя, държана на 24 декември 1933
към текста >>

429. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

е необходимо да знаете, как да пиете водата, как да дишате въздуха и как да приемате светлината. Трябва да имате известни разположения за това, трябва да имате известни методи и начини, защото може да пиете вода, да дишате въздух и да приемате светлината, но да имате обратни резултати. Всички онези, които са приложили методите на йогите в Европа, са имали повече вреда, отколкото полза. Най-после разбраха, че тези методи са неприемливи за хората от Европа. Тази вреда се дължи на неразбирането принципа, върху който е обосновано това дишане. Много хора сега искат да изучават тайната на природата, за да й станат господари. Но природата не се нуждае от господари, а от слуги. Който иска да изучава тайните на природата, трябва да й стане служител. Този закон са го разбрали още в древността и всеки, който е искал да бъде учен, той е трябвало да разбира закона на служенето. Само по пътя на служенето човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си
към текста >>

430. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

и е съграждал характера си. Сегашните религиозни и учени не приемат, че човек е съществувал и по-рано и че се преражда. За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит. Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите. И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха. И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални
към текста >>

431. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера. Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер. Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си. Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието,
към текста >>

432. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

ни и ще дадат плод, който ще ни ползва. Понеже човек е една малка вселена, то за това има едно подобие във функционирането на енергиите на вселената и в човека. И затова един от методите, за да проучим законите за проявата на енергиите във вселената, е да проучим човека и неговото устройство. Човек, така както е устроен сега, представлява сам за себе си една задача за разрешаване. Човешкият организъм с всички негови елементи, трябва да се проучи всестранно; най-първо човек трябва да разбира своята глава. Ако разгледаме човешкия мозък, ще видим, че от общия център излизат бели нишки към повърхността му. Тези бели нишки постоянно се нагъват и по този начин образуват бялата мозъчна маса, бялото мозъчно вещество, а това бяло вещество се покрива със сиво. По бялото вещество минават енергиите, а в сивото вещество, което има зърнест строеж, се развива деятелността на енергиите. От дължината на нишките в мозъка му зависи какви енергии ще възприеме човек от Природата. Тези бели нишки са като антени. Ако са по-дълги или по-къси, ще имаме два различни резултата. Човешката интелигентност може да се определи от количеството на белите нишки и на мозъчните зрънца, които служат за възприемане и образуване на човешката мисъл. Защото светлината и въобще енергиите идат за нас от един външен, от един друг свят. И трябва да разбирате законите, да знаете как да оперирате с късите и дългите вълни на енергиите. В мозъка има два вида нишки - едни къси, други - дълги, и между тях има известно
към текста >>

433. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

ОПРАВИ СВЕТЪТ Първото отношение на човека трябва да бъде към Божественото Начало в битието. Който иска да има правилна философия, успех и постижение в живота си, трябва да има най-първо разумно отношение спрямо Божественото Начало в себе си и да разбира неговите закони. Да знае човек преди всичко, че туй Божествено Начало е основата на неговото битие. Бог е изворът на реката, от която всеки човек представлява малък поток. Аз говоря за човека в неговата реална същност. Ние не поддържаме онази спекулативна мисъл на спекулантите и суеверните, които казват, че като сме зле на земята, ще бъдем добре на небето. И с това да се примиряваме с настоящото положение и да очакваме небесния живот. Това е едно материалистично и механистично схващане на живота. Чудни са тези хора, които вярват, че тук като са зле, в небето ще блаженстват. Това е едно криво разбиране на живота, при което не могат да се създават правилни отношения между хората. Когато човек има правилни отношения към Бога, ще има правилни отношения и към обществото и към отделния човек и към себе си. Като резултат на правилните отношения на човека към Бога, към обществото и към себе си, ще се яви красотата. Защото красотата е външен израз на хармоничното действие на силите в човека. Това хармонично съотношение и действие на силите в човека, в когото се явява като външен израз красотата, ние го наричаме с думата добро. И затова казваме, че зад красотата трябва да стои доброто. Ако доброто не седи зад красотата, то такава красота
към текста >>

434. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“. Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня. В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка
към текста >>

435. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето
към текста >>

436. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я
към текста >>

437. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

мислим правилно, ние сме в стълкновение с Реалността и животът ни ще бъде нещастен. Като говоря за Любовта, аз не я разглеждам като правила в морално отношение - как трябва да се обичаме. За мен това не съставлява тема за разговор. Аз говоря за Любовта като космична сила, като основа и същина на Битието и Живота. Това, което съдържа в себе си човешката свобода, това е силата на Любовта. Човек, който иска да се освободи от всички ограничения в живота си, непременно трябва да има такова разбиране за Любовта. Не е въпрос за гражданската свобода, която е само частично проявление на свободата. Под свобода, в най-простия смисъл, се подразбира човек да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва - няма да казвам: „както намери за добре“, а само да е свободен да мисли, да чувства и да постъпва. Щом кажем: „както аз искам“, или „както другите искат“ - това е вече ограничение. Ограничението си има своя смисъл само при известни условия, само при известна фаза в развитието. То е като една обвивка около човека, както черупката около яйцето. И човек сам трябва да премахне тази обвивка, която го ограничава, като за това има ръководството на един учител, който разбира законите на това освобождение. А освобождението е необходимо, за да влезем в пряк контакт с външния свят, с реалния свят. Само тогава ще разберем Любовта. Любовта трябва да се проучва, а хората казват: „Любовта трябва да се чувства“. Право е, че трябва да се чувства, защото чувствата са проводници, чрез които Любовта се
към текста >>

438. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

имало безверници, е само хорска измислица. В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания. Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую. Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане. Това не е братство. Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му. Който умира, не може да бъде баща, нито да бъде майка. Казва някой, че имал майка и баща, но заминали за онзи свят. Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата. Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят. Сега някои хора искат да отидат в онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят. Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и
към текста >>

439. 1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност. Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява. Мъжът и жената са двата полюса на човека. Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно
към текста >>

440. 2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е. За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него. На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си. Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен. И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и
към текста >>

441. 3. Правилна обмяна на енергиите като основа на здравето, 18 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Щом някой се разболее, ще му се изпее тона До по всички правила и човек ще бъде здрав. Или ще му кажат: „Си - До - Ла - Си“ и човек ще оздравее. Си е духовен тон. Ла е тон на равновесие, а До или Во е тон на живота. Има една наука за тоновете и цветовете и за техните съотношения, както и за психофизиологичните процеси, които са свързани с тях. Защото всеки тон и цвят е свързан с известни сили и процеси в природата и в човека. Ето защо, за да бъде човек здрав, трябва да разбира тази дълбока вътрешна страна на музиката. От окултно гледище, човекът и космосът представляват живи музикални инструменти. И всяка човешка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят известни тонове в природата, които се произвеждат на тия музикални инструменти. Древните окултисти, когато се говорили за „хармонията на сферите“, те са имали предвид тези факти. Всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство и всяка престъпна постъпка от страна на човека произвеждат в природата дисхармонични тонове, които от своя страна стават условие за изгубване на здравето. И когато хората изгубят здравето си, те неминуемо ще развалят и правилните отношения помежду си. При такива случаи жената казва на мъжа, че е лош, а мъжът казва на жената, че е лоша. Животът на такива хора става тежък, изпълнен с неприятности. Всичко това показва, че хората нямат любов. Когато хората се обичат, те са добри, а когато не се обичат, те са лоши. Любовта може да се прояви правилно само при хармонично съотношение на
към текста >>

442. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

ЖИВОТ Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и
към текста >>

443. 5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля. Сърцето и умът са само условия, при които волята може да създаде добро или зло. Мисълта и чувствата спомагат на волята да създаде някакво престъпление, но злото не произтича от ума и сърцето. Може някой да цитира, че сърцето е покварено; но поквареното сърце не подразбира, че сърцето е грешно. Когато една жена се поквари, кой е причината? - мъжът. Жената ще я развали мъжът. Мъжът в дадения случай, който извращава жената, това е волята на жената; жена, която се извращава от един мъж, мъжът е воля на жената в дадения случай. И мъж, който се извращава от една жена, жената е воля на мъжа. Тъй разбирам въпроса. И когато една жена е извратена от един мъж, разбирам, че нейната воля е такава. Как ще я изврати един мъж, ако има воля? Тя желае, иска да има нещо и затова се извращава. Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят? Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и
към текста >>

444. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

ЧОВЕКА Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна. За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива. Това, което схващаме с нашите сетива, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми. Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека. Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил
към текста >>

445. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено. Но всяко нещо, което човек опитва, колкото и малко да е то, той го заслужава. Щом имаш съзнание за нещо - заслужил си го. Но малките работи в света създават най-големите пакости. Всички недоволства в света произтичат от малък прах. Има един дребен прах, който прониква през всички пукнатини. Може да е херметически затворено, но този прах прониква и се натрупва. Сега всичкото нещастие на човека е, че е влязъл този прах в него. Човек има седем отвора на главата си, през които влиза този прах в мозъка. През очите, през
към текста >>

446. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

ЖИВОТА НА ЧОВЕКА В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот. Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече. Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание. Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и
към текста >>

447. 10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят. Сегашните учени, които нямат дълбоко познание, изнасят ред теории за обяснение на явленията във физическия свят, за обяснението на икономическите проблеми, но по този механически начин още хиляди години да ги обясняват, все необяснени ще си останат. Защото те изучават този свят като фундамент, като цяло сам за себе си, а той е един резултат и този резултат може да се обясни само когато се проучат причините, които го създават. Вторият свят, го наричам свят на движението, свят на силите. Това е светът на чувствата, светът на дишането у човека. Каквото и да философства човек, той трябва да диша и да работи. Не може да седи в бездействие. Щом човек се откаже от работа, смъртта ще дойде. И
към текста >>

448. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

какво тяло ще възкръсне човек, с какво тяло ще живее в бъдеще. Но за да се отговори правилно на този въпрос, трябва да знаем преди всичко, какво представлява тялото. Тялото, това е резултат на една разумна деятелност, на една разумно създадена причина. А между следствието и причината винаги има връзка, съотношение.Тъй както има връзка между окръжността и центъра на кръга, така има връзка и между човешкото тяло и разумната причина, разумния център, който го е породил. А под център аз разбирам кристализация на известни духовни сили извън времето и пространството. Понеже тези сили имат едно обратно движение в материалния свят, потребна им е посока, в която да се проявят. Първата посока, в която ще се прояви този жив център, е точката. А точката ще се прояви в посоката на правата линия. И едно съзнание, което се движи по права линия, има само две посоки на движение - от центъра към периферията и от периферията към центъра. Но това е едно ограничено състояние на живота, където въпросите не могат да се разрешат. За да се излезе от това положение, трябва едно придвижване перпендикулярно на първото движение. И всякога, когато човек се намира в противоречия в живота, от които няма изход, трябва да вземе нова посока в живота си, точно перпендикулярна на досегашната. Тогава той ще може да погледне на света и живота от по-широко и ще види, че противоречията са такива само при известни условия и са в зависимост от нашето съзнание, от нашия поглед за нещата. И във физическо отношение е тъй
към текста >>

449. 1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

КОЕТО ИДВА В СВЕТА Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести. Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите. И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си. Който заповядва на хората е слаб човек. Умният човек преди всичко няма нужда от заповед. Също така, да учиш умния човек не показва, че имаш голямо знание, понеже този човек няма нужда от твоето знание. Да можеш да научиш простите, невежите това е знание. Но за да можеш да учиш и възпитаваш човека, трябва преди всичко дълбоко да познаваш неговото естество. Защото човек е съставен от много и разнообразни материи и енергии и трябва да се знаят качествата на всяка една от тях, за да знаем как да се справим с тях. У някои хора например преобладава медта, у други - желязото, у трети - среброто, у четвърти - златото и т.н. А всеки елемент от своя страна е свързан с известен род енергия, която е подчинена на специални закони и е свързана с известна категория същества в природата. Но всичките тези материи и енергии се разделят на две групи, които обуславят и двете естества в човешката природа. Така че, общо взето, можем да кажем, че човек е
към текста >>

450. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие. Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията. До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в противоречие. Има неща, които не могат да се разрешат. Двама души
към текста >>

451. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм. Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия. Но има един общ исторически процес, има една космична история, която поставя живота в нова светлина, която ни разкрива, че живота има преди всичко едно общо и велико предназначение и няма защо да се безпокоим за личния си живот, защото всеки един от нас е един малък орган в този сложен Космичен процес на живота и трябва да изпълнява разумно своята функция. Вие искате да станете велики, за да ви се запише името на Земята. Това не е лошо, но е частично схващане на живота, а по-хубаво е да ви е записано името във великата история на живота. Ако искате
към текста >>

452. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

което на ума на човека не е дошло. Тя включва цялата Вечност и не само една Вечност, но хиляди и милиони Вечности. Защото има Вечности, които са пределни, а има и една Вечност, която е безпределна, тя е Абсолютна, без никакво ограничение. Тези три принципа имат отношение и към нашия живот. Те са трите основни сили, които организират ума, сърцето и волята на човека. Когато те действат хармонично и правилно в човека, той има правилни отношения към Битието и ближните си. Тогава той разбира хората и влиза в положението им. Най-първо, за да разберете един човек и да му дадете нещо, трябва да го обичате. Не можете да дадете някому нещо, докато не го обичате. Само когато човек обича, той има най-добри условия да прогресира; тогава неговият живот е най-динамичен. Но съвременните хора, които са загубили Любовта си, са дошли до едно статическо положение. Основен закон в света е развитието, еволюцията и със своето статическо положение хората дохождат в разрез със своите висши човешки интереси. Всичко в света еволюира. Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от
към текста >>

453. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

ВЪЗХОД Човек е дошъл на земята да се учи. Ученето е един метод за избягване на ненужните страдания. Ученето ни се налага по необходимост, понеже който не учи, не може да се освободи от страданията. А сега хората искат да живеят добър живот, всичко да им е наред, без да учат, без да мислят. Като говоря за ученето, не разбирам запаметяване - да напълниш главата си със знания, които да не знаеш как да използваш. Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. Само него считаме за знание, защото само то ще ни ползва. Сега, понеже хората не обичат да учат, искат да имат богат баща, който да им остави голямо наследство, за да могат да живеят охолно, без да мислят, без да се учат. Но земята е едно учебно заведение и първата задача на човека е да се учи да мисли и да разбира законите на живота, да проучва всички условия и възможности, за да избегне ненужните страдания. И ако вие страдате, то е от вашето неразбиране на условията, при които живеете. На вас ви липсва знание за силите, елементите и законите, които обуславят проявата на вашия живот, затова си създавате ненужни страдания. Когато нашето съзнание се пробуди и схванем и разберем цялата обстановка, в която живеем, когато започнем да използваме условията разумно, животът ни ще добие друг облик. После, когато става въпрос за знание и опитност, на нас не ни трябва една опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само пътници, да обходим едно място и да го видим, но трябва да се ползваме
към текста >>

454. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога. Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога. Сега младежите вярват в любовта, а старите не вярват в любовта. От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като храна за човека. Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а младите сега я опитват, те тепърва има да ядат. Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма. Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна
към текста >>

455. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В ЧОВЕШКАТА ДУША Цялото Битие е едно изявление на Бога. В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Когато се очаква да се яви нещо в природата, има едно неприривно очакване. Всички с радост очакват пролетта, след това лятото, есента и най-после зимата. Очакването подразбира винаги една радост в душата. Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл. Сега аз ще ви говоря за неща, които отдавна сте ги знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога. Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв. За да бъде човек пръв, трябва да носи на гърба си товара на целия свят. Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го. По този начин всеки като заеме мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи. Любовта, за която ви говоря, не се мени. И когато в нас настанат страдания, това показва, че Любовта се е оттеглила от нас вследствие на някаква дисхармония.
към текста >>

456. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

едно добро по човешки, ти губиш. Сега всички ние правим добрините по човешки, затова губим. Ние никога не можем да задоволим хората. А когато нещата ги правим по Бога, те вече имат друг характер. Когато правите доброто по Бога, вие ще имате на разположение всички добрини, които Бог има в света, ще имате на разположение всички добри хора в света. И човек, който служи на Бога, където и да отиде, вратата му навсякъде е отворена. Когато някой казва, че няма къде да се спре, аз разбирам, че той ходи по човешки, не разбира законите и отношенията, които съществуват между живите същества, които взаимно си влияят и са зависими едни от други. Всяка една мисъл и желание, всяка несрета и промяна на времето, всичко в природата, всички същества, животни, растения, хора и по-напреднали същества, влияят върху нас. Всяко същество, с което се срещаме оставя известно влияние върху нас. И ако не сме будни, може да попаднем в кривия път. Не е въпрос да се освободим от влиянията. И да искаме, не можем. Ти ще влияеш и на тебе ще влияят. Това е закон. Някои искат да се освободят от влиянието. Това е невъзможно. Всички елементи в Битието взаимно си влияят. Нашата Земя и ние заедно с нея се влияем от месечината, от планетите, от слънцето и звездите. Астролозите, които изучават влиянията на планетите казват например, че Венера, когато има хубаво влияние или както го казват те: когато има добър аспект, човек има топло сърце и отлична любов. Когато влиянията на Юпитер са възвишени и добри, човек
към текста >>

457. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

действали специфични лъчи. Лъчите, които са създали известен орган, са храна за него.И ако хората боледуват, това е по единствената причина, че се лишават от храната на слънчевите лъчи. Щом като болестите са резултат на липсата на известни жизнени елементи, то лекуването е процес на набавяне на тези жизнени елементи. В този смисъл, само природата може да лекува, а лекарите могат само да ви поставят в подходящи условия, при които природата ще може да ви излекува. Христос, който е разбирал този закон, казва: Да ти бъде според вярата. Следователно, нашата вяра, нашето вътрешно, дълбоко отношение към Битието, ще определи нашето бъдеще. За да има тази дълбока вътрешна вяра, човек трябва да има един отличен ум, да схваща правилно нещата. Човек, у когото е развит низшия, обективен ум, няма простор на мисълта. Това са крайни материалисти и у тях няма тази дълбока вяра. Те са повърхностни, Тях ще ги познаете по дебелите и големи вежди. А пък хората с тънки вежди имат по-голяма интуиция и по-дълбоко схващане на нещата. Така че, външните форми са резултат на съотношението и дейността на вътрешните сили. Този закон е верен по отношение на целия организъм на човека. Така например, мъжът, който представлява мъжкия, активния принцип в живота, трябва да има широки рамене, които показват енергичност и права мисъл. Той трябва да има тесни бедра. У жената бедрата трябва да бъдат широки, а раменете по-тесни и заоблени. Ако жената е с тесни бедра, ще страда. Ако мъжът е с тесни рамене и той ще
към текста >>

458. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

СВЕТОРАЗБИРАНЕ Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието. Духът и материята, това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа. И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да
към текста >>

459. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде
към текста >>

460. 16. Пред прага на новото, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения. Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане. И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот
към текста >>

461. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

на 18 години баща и я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Вкъщи дошли годежарите и в една стая разговаряли с дядо поп и с момата. По едно време на нея съвсем ù домъчняло и отишла в другата стая, където си учел уроците малкият ù брат - Учителят. Тя се хвърлила на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи. Сестра му нищо не отговорила, понеже смятала, че е дете и не разбира тези неща. Тя трябвало да се върне при годежарите, избърсала лицето си и излязла, за да премине в другата стая през коридорчето. В него по гредите били закачени сплитове от царевица и когато минавала, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба ù. Тя започнала да събира разпръснатите кочани, а в това време Учителят се показал на вратата и продумал: „Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне." Тя не обърнала внимание на думите му, но си помислила: „Откъде знае той какво става с мене и че щяло да се разтури?" Но още на следния ден от Румъния пристигнал този, когото обичала, и тя избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Още малко дете, в село Николаевка Учителят предсказвал какво ще е времето. Когато пред вършитба селяните се питали дали ще е добро, мнозина казвали „Поповото дете рече..." Случвало се винаги така, както предсказвал
към текста >>

462. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

обичаше. И сега, именно той е в тебе и пак ти пее." Лицето на жената просветнало и тя възкликнала: „Нима е той!" Аз мислех, че е някакъв е дявол и толкова години ходих по манастири - изхарчих всичко, каквото имах, за да се освободя от него." Учителят повторил: „Не е никакъв дявол, а е твоят мъж, който и сега те обича много и пее в тебе, както едно време ти е пял." След тези думи жената се успокоила окончателно. До срещата с Учителя тя била яснослушаща, без да разбира какво става с нея. Една година Учителят отишъл с група приятели в Батак и влезли в черквата, където е станало баташкото клане. Братята разглеждали черквата, а Учителят се отделил настрана и започнал да извършва някакви движения. Братята го попитали какво прави, а той им пояснил: „ Душите на убитите са още тук и мислят, че турците ги обсаждат. Страхуват се, че ще ги избият. С тези движения, които направих, аз ги освободих от илюзията и им дадох възможност да си вървят по пътя на развитието. „Учителят се занимаваше с нещо, повика ме и ме попита: „Сестро, имаш ли някой роднина Иван?" Казах, че брат ми е Иван, споменах и други с това име в рода ни. Той, рече:„Бащата на майка ти как се казваше?"„Иван - отговорих аз, - но той си е заминал, още когато майка ми е била дете и аз никога не съм се сещала за него. Защо ме питате, Учителю?" „Защото иска разрешение да те види. Ти си му светнала, на духовете не им е позволено всякога и всичко да
към текста >>

463. Висше Аз – Божествена душа - Влад Пашов (1902- 1974)

плана на Битието влиза да влезем във връзка с Разумността, която е в Природата. За тази цел човек трябва да се научи да работи с мисълта си. Вие още не знаете какви мощни сили се крият в мисълта. С концентриране на мисълта е възможна и левитация. Първото нещо, което трябва да направи човек, влизайки в Пътя на окултното развитие, е да проучи себе си, да знае какви заложби има и какво се крие в него, да прецени възможностите си, да премери силите си. След това да си изработи правилно разбиране за Живота. Между материалните и духовните работи трябва да има едно правилно съгласуване. Трябва да се разбират законите, по които може да стане това. Най-първо човек трябва да се запознае с Любовта, която действа във физическия свят, с нейните форми и закони; после – с Любовта, която действа в Духовния свят, и с нейните форми и закони. Във физическия свят трябва да се изучава Любовта от гледището на Надеждата, в Духовния – от гледището на Вярата, а в Умствения - от гледището на самата Любов. Ученикът трябва да върви от видимото към невидимото. Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно в себе си на работа. Ученикът трябва да бъде силен, да издържа скръбта. Скръбта гради в човека, както и радостта гради. Но човек трябва да носи съзнателно и скръбта, и радостта; тогава те градят в него. Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане чрез хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките с всички добри хора на Земята, чието съзнание е будно.
към текста >>

464. Любовта на Великия - Влад Пашов (1902- 1974)

от Онзи, който люби всички същества без изключение. Не се съмнявайте в Любовта на Великия. И в най-тъмните, бурни и страшни неща на Живота дръжте в ума си мисълта, че Бог ви люби. И в най-светлите, тихи и красиви дни на живота си дръжте мисълта, че Бог ви люби. Божията Любов е свещената канара, върху която е поставен Животът на всички същества. И върху тази канара може да съградите своето бъдеще. Изгубите ли упованието си в тази канара, животът ви се обезсмисля и разрушава. Ако разбирате Божествените закони в тяхната дълбочина, вие ще разрешите важните и съществени въпроси, които ви измъчват. Това значи да разбира човек Божията Любов, която е храна за душата, и Божията Мъдрост, която е храна за човешкия
към текста >>

465. СЛУЖЕНЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вторият основен метод за духовно растене и развитие, за организиране на Духовното тяло и за създаване на органите в него е Служенето на Бога. Служенето на Бога е метод за окултно развитие и тази идея няма нищо общо с религиозната догматика. Учителя казва, че на Бога може да се служи само идейно. Идеята за служенето подразбира закона на Мъдростта. За да служи човек, трябва да има знание, за да знае да служи. Служенето е процес на работа за възстановяване на нарушената хармония, която е израз на Божествената мисъл както в света, така и в човека. Затова служенето под друга форма е изразено чрез идеята за въдворяване на Царството Божие както във всеки човек поотделно, така и на Земята, в човечеството. Ще предам ред мисли от Учителя по този
към текста >>

466. ОТНОШЕНИЕ С БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек има връзка с Първата Причина, Животът се проявява правилно у него и тогава той схваща Живота в неговата целокупност. Това е магическа формула, това е магията на Живота. Човек, който няма тази идея, той не може да стане маг, воля не може да има, ум не може да има, сърце не може да има. Които съзнават, че Бог действа в света, ходят във Виделина, а които нямат тази идея, нямат още тази Виделина. Пазете в себе си свещения образ на Бога. Да бъдеш в хармония с Бога, това подразбира хармония с Целокупността на Битието. Законът е: щом възстановиш своите отношения с Бога, възстановяваш своите отношения и с другите, защото дойде ли някой при тебе, ти виждаш Бога в него. Когато имаме единство и хармония вътре в нас, ние служим на Бога. А иначе ще служим на об-ществото, на народа, но не и на
към текста >>

467. ВОЛЕВА ЛЮБОВ - Влад Пашов (1902- 1974)

Волева Любов. Любовта всякога се проявява във волята. Любов в мислите няма, умствена Любов няма и сърдечна Любов няма, но има само волева Любов, защото Любовта подразбира един акт, напълно завършен. Туй, което е само казано и помислено и не е свършено, не е Любов. Помислено, почувствано и свършено – това е Любов. Любовта подразбира три акта: помислено, почувствано и
към текста >>

468. ОПИТВАНЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Опитване на Бога. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Затова ви казвам: вложете в сърцата си Любовта – Любов чрез Мъдростта, за да знаеш защо обичаш човека. Любовта подразбира да знаеш защо обичаш човека. Аз ви казвам: аз обичам човека, защото Бог живее в него. Защо трябва да обичаме? – Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казваме, че трябва да любим, с това подразбираме, че търсим Бога, защото Бог е Любов. И ние ще любим, за да станем като Бога. Ние трябва да любим, за да намерим Бога, защото Бог е Любов. Като любим, ние възприемаме Бога в себе си и го опитваме. А щом Го възприемем, тогава опитваме Неговата
към текста >>

469. Работа на молитвата - Влад Пашов (1902- 1974)

Работа на молитвата. Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора, според първоначалния език, какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И като не разбират що е молитвата, хората казват: “Лозето не иска молитва, а иска мотика”. Ако аз се моля, ще придобия сила, за да прекопая лозето, но ако не работя, а само се моля, няма да имам резултат. Молитвата подразбира работа – ще се молиш и ще
към текста >>

470. Размишление, концентрация, съзерцание, медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

и всичко, необходимо в самия Път, докато стигне до високия връх на Съвършенството. Първото нещо, с което трябва да започне ученикът, е придобиване на Чистота, на морална стабилност, т. е. развиване на моралната природа, в основата на която стои придобиването на Чистота. Редом с тази работа ученикът трябва да започне да размишлява върху великите Божествени идеи, за да организира и овладее своята мисъл, която е мощна сила за работа в пътя на неговото развитие. Ще посоча накратко какво се разбира в Окултната наука под понятията размишление, концентрация, съзерцание и медитация. Всички те са съзнателни психични процеси, които имат за цел организиране на Духовното тяло и събуждането на неговите органи. Всички те са процеси на
към текста >>

471. Проекция на Пълнотата - Влад Пашов (1902- 1974)

Проекция на Пълнотата. Всеки човек е проекция на Бога, но особена, специфична проекция. Във всеки човек Бог се проектира в Пълнота, но по особен начин. Както няма две листа на едно дърво съвършено еднакви, така също няма и две човешки души напълно еднакви, защото всеки проявява особена страна на Бога. Има закон: всичко, каквото е горе, слиза долу. Под “горе” се разбира Духовния свят, а под “долу” – физическия свят. Значи красотата, която човешката душа има горе, се изявява на Земята. Бъдещето на човека е велико, понеже в човека е вложено Божественото. Когато човек развие Великото, Възвишеното, което образува неговата истинска природа, това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Може да кажем, че човешката душа едва сега е започнала да се разпуква. Досега е била във вид на пъпка, но сега за пръв път тази пъпка е почнала да се разпуква. Разпукването на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти на този Космос, наречен разцъфтяване на човешката
към текста >>

472. Основната мисъл в живота на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

имате поне няколко основни мисли, чувства и желания, около които да се групират всички останали. Те представят капитал, с който човек гради. Капиталът на човека е Истината, която е вложена в него. Малцина съзнават това и търсят Истината вън от себе си. Човек трябва да прояви Истината, която е вложена в него. Важно е също как ще я проявите: при изгрев слънце, на зенита или при залез. Ако я проявите при изгрев на Слънцето, ще имате най-добрите условия за развитието си. Числото 123 подразбира онези хора, които са проявили Истината при изгрев. Днес от всички хора се иска да си отговорят защо са дошли на Земята и какъв е смисълът на Живота. За да се осмисли Животът, всички процеси, които стават в него, трябва да се съчетаят в едно цяло. Дайте път на Любовта в сърцата и умовете си, за да ги пречисти. Няма по-велико нещо от това да очисти човек сърцето си. Само Бог може да очисти човешкото сърце. Казано е в Писанието: “Сине мой, дай ми сърцето си”. Бог иска сърцето на човека да го очисти, да влее в него ново
към текста >>

473. Учител и ученик - Влад Пашов (1902- 1974)

Учител и ученик. Великите Учители в света заговорват на своите ученици, само когато последните са готови да разберат тяхното Учение. Онзи велик музикант заговорва на своя ученик, само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбира вътрешния й смисъл. Пред ученици, които едва сега започват с гамите, се явяват само обикновени
към текста >>

474. Теми за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

на Природата, да дишате чистия въздух, да се упражнявате с цел да развивате органите си. Ще каже някой, че всичко идва само по себе си. Нищо не може да дойде без работа и труд. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страданията, неволите, лишенията на хората, за да ги възпита и постави в правия път, да мислят правилно. Да работи човек върху себе си, това не значи да господарува над тялото си, но да го разбира. Да разбира със-тоянията, през които минава, и да ги изучава, да знае кое от тях е право и кое не е право. Красиво трябва да бъде човешкото тяло. Това се постига чрез правилен и хармоничен вътрешен живот. Това значи да храни човек правилно мислите и чувствата, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето; също така да изправи всички изкривявания на лицето и тялото, наследени от далечното
към текста >>

475. Методи за работа в Школата - Влад Пашов (1902- 1974)

се стремите, е общ колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания. Ученикът трябва да се ръководи правилно, да знае колко знание му е нужно за всеки даден момент, за да може правилно да го асимилира. Не може ли правилно да възприема енергиите на знанието, ученикът се натъква на противоречия и мъчнотии. Енергиите се предават чрез нервната система, затова тя трябва да бъде здрава и в изправност. Енергиите се предават от един орган на друг чрез нервната система. Онзи разбира нещата, който ги е
към текста >>

476. Качествата на ученика на Бялото Братство - Влад Пашов (1902- 1974)

свят се интересуват от вас. Понеже сега нямате връзка с тези Братя, т. е. с Възвишения свят, духовните ви чувства са в спящо състояние. Следователно енергиите, които идват от висшите светове, остават в низшето ви естество, без да се проявяват. Щом направите връзка с Бога, обмяната е правилна, енергиите се използват разумно и мъчнотиите се разрешават лесно. Така че първото нещо, което се иска от ученика, е смирението. Да ходите с наведена глава, това още не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля Живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички Велики Учители са минали през смирението. Ако Великият Учител Христос казва, че е смирен по сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото Братство, трябва да придобиете смирението. Понеже отваряме широко Школата, смирението на ученика се познава по неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен смирението, нужни са още четири качества: абсолютна честност – каквото каже човек да го изпълни, честността е качество на човешкото Аз; да бъдете добри – добродетелта прави човека устойчив, Доброто е морално качество, което принадлежи на Божествения свят; след това ученикът трябва да бъде крайно интелигентен – неговият ум да е гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже; ученикът трябва да бъде още великодушен и благороден. Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са
към текста >>

477. Три последователни процеса в пътя на развитието - Влад Пашов (1902- 1974)

Три последователни процеса в пътя на развитието. За да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготвяне. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявление на Бога. Както приготовлението, така и постижението на нещата представляват за човека условие за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. При-готовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявление на Бога. Всяко постигнато нещо подразбира изявление на Божественото в човека. Чрез постигането на своите идеали човек познава доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче щом постигне нещо и Бог му се изяви, той започва да
към текста >>

478. Влиянието на правата мисъл - Влад Пашов (1902- 1974)

Влиянието на правата мисъл. Като ученици вие трябва да мислите право. Правата мисъл изпъжда страха навън. Да чувства човек, това още не е мисъл. Да се безпокоиш и това не е мисъл. Мисълта подразбира растене. Като мисли, човек минава през процеси, през които минава семето. Само онзи човек мисли, в който има някакъв идеал. Без идеал няма мисъл. Ако идеалът на човека е да учи, той ще мисли право, ще вади прави заключения за явленията в Живота и Природата. Той не разглежда математическите действия като статически процеси, но ги разглежда като динамически процеси в самия Живот. Ако не мисли, ученикът разглежда числата само като количествени величини и казва, че нулата нищо не
към текста >>

479. Значението и ролята на човешката мисъл - Влад Пашов (1902- 1974)

Значението и ролята на човешката мисъл. Работата на човека е да мисли. Той е мислещо същество. Като съзнае, че е изпратен да мисли, човек изпитва голяма радост. Той започва да решава задачите и мъчнотиите си чрез своята мисъл. Като мисли, човек дохожда до заключение, че причините за мъчнотиите и страданията му се крият в него, а не извън него. Да ядеш, да мислиш и да правиш добро, това подразбира постигане на твоето спасение. Като ученици трябва да се стремите идеите ви да бъдат разбрани. Мисълта сама по себе си има цена, а не формата, в която се излива. Цената на златото е в неговото съдържание, а не във формата му. Същото се отнася и до Божествените идеи. Каква е формата на Божествената идея не е важно, важно е съдържанието й. За вас е важно да познаете Бога, а чрез каква форма ще се прояви Той не е важно. Ако Го любите, ще го познаете и в добродетелния човек, и в разбойника. За да разрешава мъчнотиите си правилно, преди всичко човек трябва да мисли. А това значи да е определил отношенията си към себе си, към ближните си и към Бога. Ако двама души мислят по известен въпрос, те могат да се разберат помежду си. Ако не мислят върху този въпрос или ако не са способни да мислят въобще, те не могат да се разберат. Дето мисълта присъства, там всички въпроси се разрешават. Без мисълта, която Бог е вложил в човека, нищо не става. Засега мисълта е най-силният елемент, с който трябва да работите. Мисълта е оставена за човека – с нея да работи, а сърцето е за Бога. Затова е казано в
към текста >>

480. Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта) - Влад Пашов (1902- 1974)

Методите на Любовта и Вярата (Мъдростта). В Природата съществуват ред Разумни сили, с които тя си служи като подтици на човешката душа. Една от тези сили е Любовта, друга е Вярата (Мъдростта). Любовта е средата, в която човек живее както рибата във водата. За да не се удави, той трябва да разбира законите й. Като влезе във водите на Любовта, човек трябва да гледа да не се удави. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в Огъня на Любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до Светлината на Любовта, гледайте да не почернеете. Като се намирате под Красотата на Любовта, гледайте да не погрознеете. За да не изпада в тези положения, човек трябва да е готов да се ползва от Любовта. Тя е Сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е Сила, която движи всичко в света. Хората коренно се различават един от друг. Ако един работи с методите на Вярата, друг непременно ще работи с метода на Любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на Вярата в своята работа и ще каже: “Аз вярвам, че ще успея”. Вторият ще приложи един от методите на Любовта и ще каже: “Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея”. Кой може да вярва в успеха на своята работа? – Само онзи, който има Знание и Любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира Разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва в неговата устойчивост.
към текста >>

481. Контролиране на мисълта - Влад Пашов (1902- 1974)

ще стане за няколко дена, седмица или за една година. Не, ако вие, след като се упражнявате три-четири години, добиете контрол над вашия мозък, то е голям успех. Ако вие имате тази сила, всякога ще можете да контролирате вашия темперамент. И по такъв начин възбудните състояния може да ги поляризирате и да пренесете енергиите на мозъка от едно място на друго. За такива хора се казва, че имат голямо самообладание, Окултният ученик трябва да има не само голямо самообладание, но и да разбира законите, да знае кои ключове да бутне и как да ги
към текста >>

482. Закон за периодичността в Живота. Приливите от трите свята - Влад Пашов (1902- 1974)

Закон за периодичността в Живота. Приливите от трите свята. Не всякога човек може да мисли, да чувства и да действа. Мислите и чувствата идват периодически, волевите прояви също идват периодически. Като знаете това, спазвайте моментите на приливите, които идват от Умствения или Менталния свят, от Астралния или Сърдечния свят и от Причинния или от Света на волята. Който разбира законите на тези светове, разумно се ползва от техните приливи. Който не ги разбира, се натъква на ред пакости. Приливите на Умствения свят причиняват пакости, каквито въздухът причинява. Знаете, че когато се срещнат пластове с различна гъстота и температура, явяват се големи ветрове и бури, урагани, които изкореняват дървета и други. Приливите на Астралния свят причиняват па-кости, подобни на водата: там, където горите са изсечени, при топенето на снеговете и ледовете потичат буйни води, които наводняват ниви, лозя, отнасят със себе си хора, добитък, къщи. Пазете се от умствените и астралните приливи, да не би със своите дисхармонични мисли и чувства да изкорените всичко хармонично в себе си. С други думи казано, пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. След това трябва да мине дълго време, за да възстановите хармонията в себе
към текста >>

483. Събуждане от хипнозата - Влад Пашов (1902- 1974)

Събуждане от хипнозата. Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, разбирате ли? Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани. Сега, вие мислите, че сте господари. Но вие не сте господари на положението. Вие сте хипнотизирани от онези от Черната ложа, които разбират законите. Когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, те ви хипнотизират. В най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви, за да ви отклонят вниманието. Ученикът трябва да разбира тези състояния и да ги отстранява. Вие трябва да разбирате този закон и трябва да знаете, че има още доста голяма борба. Сега разбуждане трябва да стане и всеки един от вас трябва да се моли в душата си, за да ви събуди Господ точно навреме, за да не пропуснете
към текста >>

484. Най-добрият метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-добрият метод за работа. От окултно гледище под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в Живота. Недобрият метод отклонява човека от целта на работата му. Той го води далеч някъде, без да му даде реални
към текста >>

485. Тайна молитва и медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се вътрешно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. При това положение остани сам в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо, те се различават. Обаче вие сами ще намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи, тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето – източникът на Живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на
към текста >>

486. Закон за поляризирането - Влад Пашов (1902- 1974)

третата – правата посока. Щом е дадена посока на движението на две точки, лесно ще намерите движението на третата точка. Щом съзнанието се поляризира, човек намира правата посока на движението си. Когато се поляризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва да изпуща Светлина по всички посоки, във всички направления. При това положение съзнанието на човека е изложено на странични влияния и се движи като махало на една или на друга страна. Така е за всеки, който не разбира законите. Обаче който разбира законите, той ще намери неподвижната точка на своето съзнание и там ще застане. В съзнанието на човека тази точка е напълно установена. Тя не се влияе от
към текста >>

487. Методите в Окултната школа - Влад Пашов (1902- 1974)

потече пот от челото ви. Всички тези методи, които сега ви давам, за в бъдеще ще ви бъдат потребни. Когато някой човек е болен или неразположен духом, той може да се лекува чрез трансформиране на енергиите. Той може да си служи с тези линии, с тези геометрически фигури и по този начин ще прокара мозъчната си енергия в белите дробове. Това трансформиране на енергията трябва да става правилно. Геометрическите фигури са съединителна нишка, чрез която могат да се трансформират енергиите. Разбира се трудно е да се постигне нещо изведнъж. Много опити трябва да се правят. Практическо приложение трябва. Направете пет-десет опита, за да се убедите в истинността на моите думи. Като направите един сполучлив опит, не спирайте, направете десет, двадесет, сто опита, за да имате едно положително знание, което изключва всякакво
към текста >>

488. Ролята на умът и сърцето в живота на човека - Влад Пашов (1902- 1974)

да не може да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва; когато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, слушайте едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни в Живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Вързан подразбира съприкосновение с Реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с Реалността, без да се прилепи при нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т. е. се залепи за нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата. Следователно, за да запазите равновесието си, вие трябва да слушате и сърцето, и ума си, за да знаете как да се връзвате и развързвате. За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужа с два символа: да бъдеш вързан, това значи да бъдеш посаден в земята, т. е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива, само когато е посадено в земята. На същото основание се казва, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Растенията са свързани със земята, т. е. живеят по пътя на сърцето. Животните са
към текста >>

489. ЗАДАЧА ЗА ДЕСЕТ ДЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

камъка – сутрин, на обед, следобед или надвечер. Ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние; същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък. Ако го преместите следобед, състоянието ви ще е било низходящо, а след залез слънце няма да местите камъни. Добре изпълнена задача ще бъде тази да може да поставите камъка на онова място, което му е определено. Така изпълнена, задачата представя само една от страните й. Пълно разрешение на задачата подразбира приложение и на вътрешната страна: това значи всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите. Може ли да направи това, той е дал вече права посока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети. Ако не си готов да дигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство и желание. Изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно. Тази задача е добър метод за самовъзпитание и
към текста >>

490. МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за работа. Ако не можете да свирите или пеете правилно, дружете с човек, който е музикален. Ако не намерите такъв, правете следното упражнение: турете ръцете си на слепите очи и отправете мисълта си към музикалния център. Като правите това упражнение често, вие изпращате кръв към този център и го храните. Който разбира законите на Природата, той може да развива своите мозъчни центрове. По същия начин човек може да си въздейства и да смекчи известни прояви на своя характер. Като почувствате в себе си нещо твърдо, вземете следното положение: десният крак – малко напред, лявата ръка – на хълбока, а дясната – горе на главата, като че сте я подпрели. Това положение внася известно успокоение и мекота в
към текста >>

491. ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

да имате предвид, че истинската наука започва с умението на човека да владее движенията си, да бъде господар на тялото си. Ако човек не знае как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справи със силите, нищо не може да постигне. Ученикът трябва да знае какво е предназначението на неговото сърце, свързано с Астралния свят, на неговия ум, свързан с Менталния свят, и на неговия разум, свързан с Причинния свят. С други думи казано, ако човек не разбира земните неща, как ще разбере небесните, т. е. отвлечените. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло. Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение. Сегашните хора не са дошли до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е свещено. Ако не цялото тяло, то поне една част от него може да се нарече свещена. За това тяло именно може да се каже, че е храм Божи. Божественото, което живее в човешкото тяло, е неизменно и постоянно, а останалата част е изложена на промени. Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя. Като ученици трябва да държите в ума си мисълта, че човешкото тяло представя обширен свят, който
към текста >>

492. МЕТОД ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм, да подобри състоянието си. Започне ли да пее, те престават да правят пакост. Човек трябва така да свири и пее, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилие, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите и по този начин сами поставяте преграда. Всеки може да пее. Достатъчно е човек да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пеене подразбира мисъл. Като мисли право, човек може да пее. Щом станете сутрин, започнете да пеете мислено или гласно, но без колебание и съмнение в себе си. Не казвайте, че не можете да пеете. Чрез пеенето вие влизате в основата на Живота. Сам по себе си Животът е музика и хармо- ния. Човек е изпратен от Небето с музика и песен, следователно музиката не е чужда на душата му. Той е потопен в музика и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред. Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че Животът е музика и песен. Всичко в Живота е добро и
към текста >>

493. ЕКСКУРЗИИТЕ - МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА - Влад Пашов (1902- 1974)

трансформатори на енергиите, които се образуват от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в белите дробове, последните – в мозъка, по цялото тяло, човек е напълно здрав. Той познава своя организъм и на всеки орган дава съответна храна. Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозорците на стаята си, за да поеме чист въздух. Да отвориш прозорците на стаята си не подразбира отваряне в буквалния смисъл на думата. Всяко дълбоко поемане на въздуха означава отваряне на прозорците на дробовете. Новото възпитание на човечеството се стреми към регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човека – да става правилна обмяна между енергиите му. Затова се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мислите, на чувствата и на храносмилането. Както стомахът приготвя материал за белите дробове, а последните – за мозъка, така и обикновеният човек представя условие за развитие на талантливия, талантливият – за гениалния, а гениалният – за светията. Който има здрав стомах, той е добър човек; ако белите му дробове са здрави, той е добър певец; ако мозъкът му работи добре, той е добър поет. Значи здравият човек се отличава с доброта, със способност да пее и да пише, да се проявява като поет и писател. Да бъдеш истински поет, това значи да виждаш във всичко доброто и да го прилагаш в живота си. Истинският поет живее в
към текста >>

494. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

е спиране действието на силите. Щом силите в човека престанат да действат, той трябва да чака дълго време, докато Слънцето изгрее отново и го стопли. Топлината движи телата, Светлината определя посоката им, а Любовта ги подтиква. Да се върнем към въпроса за отличителната черта на Специалния клас. Все трябва да има една черта, по която Специалният клас се отличава от Общия. Който влиза в Специалния клас, трябва да бъде неженен – външно и вътрешно. Външно неженен, това под- разбира да бъде свободен от задълженията, които семейният живот налага. Вътрешно неженен, това значи да е свободен от задълже- нията и изискванията на света. Всеки може да избегне женитбата със света. Който е женен за света, по никой начин не може да влезе в Специалния клас. Светът е грамадна лаборатория, в която се правят опити – едни от опитите излизат сполучливи, а други – несполучливи. Що се отнася до опитите, вие можете да се ползвате от тях като готови знания, без да вземате участие в тях. Това значи: помагайте на хората в света, без да се свързвате с тях; обичайте ги, без да се свързвате с погрешките им. Който влиза съзнателно в Специалния клас, той не мисли да се жени – нито за мъж, нито за жена, нито за света. Това е много естествено. Какъв ученик ще бъде този, който, едва постъпил в училището, мисли за женене. Докато не свърши гимназия и уни- верситета, ученикът не може да мисли за женене. Същото се отнася и до учениците на Специалния клас – докато не свършите курса на Специалния клас,
към текста >>

495. ТРИ МЕТОДА ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - РАБОТА, ПЕЕНЕ, СЪЗЕРЦАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

дошъл на Земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положение на работник в широк смисъл на думата. От физическия свят той се качва в Духовния, дето ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишени мисли. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишените мисли в Живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинска молитва. Следователно да работиш във всички области на Живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т. е. да възприемаш и прилагаш възвишените мисли, това е задачата на ученика, това е и задачата на всеки човек, който е дошъл на Земята. Не се занимавайте с мъчните въпроси, за вас са лесните въпроси. Упражнявайте се умствено, за да видите как ще се справите с големите мъчнотии първо в ума, а после на физическия свят. – “Какво да правим, като не вървят работите ни?” – Пейте. Ако и с пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не върви, молете се. Работа, музика или песен и мисъл са трите свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използва разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно. Защо човек трябва да пее или да свири? – Ако не
към текста >>

496. ВЯРАТА КАТО ВРЪЗКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярата като връзка. Вярата подразбира връзка с онези Възвишени разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и на всеки човек
към текста >>

497. МЕТОД ЗА РАБОТА - НИКОГА НЕ ОТЛАГАЙ. - Влад Пашов (1902- 1974)

съмнението от своя ум и от своето сърце. Това е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуска поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват за 24 години. Когато човек вярва в Бога, дългият период от време се съкращава и единият час става приятен и съдържателен. Увеличиш ли деня в години, ти сидопуснал съмнението в ума си. Вярата е необходима за съкращаване на времето. Като вярвате, ще свършите работата си в един ден. Вярата подразбира съкращаване на процесите. Следователно, който иска да еволюира, трябва да приложи вярата като един велик Божествен принцип. Само тогава той ще разбере, че без вяра не може да се угоди на Бога, нито да очаква някакви
към текста >>

498. КОНЦЕНТРИРАНЕ НА МИСЪЛТА И МОЛИТВА - МЕТОДИ ЗА ОГРАЖДАНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Концентриране на мисълта и молитва – методи за ограждане. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига по два начина: чрез концентриране на мисълта и чрез мо- литвата. Някои мислят, че като метод молитвата е лесно приложима. Зависи каква ще бъде молитвата. Ако се молите механически никакъв резултат няма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънец. Съзнателната молитва обаче е направо влизане в контакт с Този, към когото е отправена. Следователно концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия. Щом е ограден, човек не се простудява и нищо чуждо от- вън не може да го нападне. Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на Приятеля си, който всякога може да му се притече на
към текста >>

499. МЕТОД ЗА ВРЪЗКА С РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за връзка с Разумните същества. Който иска да влезе във връзка със Съществата от Невидимия свят, трябва да знае езика им добре. Ако не знаете езика на Приро- дата точно, с всички правила и произношения, колкото и да викате към нея – ни глас, ни услишание. Искате ли да изпратите мисълта си към Небето или към Разумната Природа, мисълта ви трябва да бъде проникната от дълбоко чувство. Небето не разбира какво искате от него, ако мислите без да чувствате. Наистина, когато обича, човек говори сладко; ако няма Любов в сърцето си, говорът му е дисхармоничен. За да бъде говорът ви приятен и хармоничен, изучавайте небесния език. Мъчен е този език, за изучаването му са необходими векове и
към текста >>

500. ЛЮБОВТА КАТО ПЪТ КЪМ МЪДРОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Любовта като път към Мъдростта. От сега нататък ще се изучава законът на Любовта. Да придобие човек Любовта в широк смисъл на думата, това значи да придобие безсмъртие. Който е придобил Любовта, той разбира вътрешния смисъл на Живота и се ползва от него. Само при Любовта човек може да придобива Знанието и Мъдростта. Любовта е почва, в която Знанието и Мъдростта посаждат своите семена. Ако няма Любов, Знание и Мъдрост, човек не може да бъде свободен. Свободният човек има на разположение материал, с който
към текста >>

501. РАБОТАТА С МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ КАТО МЕТОД - Влад Пашов (1902- 1974)

редовно да из- плаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в Духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли да му се отговори какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Докато се моли човек, трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и вижда около себе си. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на
към текста >>

502. НОВОРАЖДАНЕ - САМОРАЖДАНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Новораждане – самораждане. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере какво нещо е раждането, тогава ще разбере смисъла на Живота. Докато се не роди, човек не може да говори за раждането. Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за Любовта. Общението между двама млади не е още Любов. Любовта подразбира преминава- нето на великата разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Съвременните хора трябва да изменят своите възгледи и разбирания за Любовта. Дойде ли човек до истинското понятие за Любовта, умът и сърцето трябва да изпитат свещен трепет към всичко живо. Като говорим за Любовта като велик космичен процес, имаме предвид Любовта, която ражда Живота. Само новороденият, само онзи, който сам се е родил, разбира тази Любов. Новоражда- нето е процес на Новата култура. Значи само новородените хора, само хората на Шестата раса ще разберат и приложат Любовта. Хората на Шестата раса са хора на Свободата и Безсмъртието. Те са носители на Божественото в света, в което няма измяна, нито промяна. Затова стремете се към онази Любов, която носи истин- ското Знание, истинската Свобода на човека. Докато дойде до тази Любов, човек ще говори за знания, а ще проявява невежество, ще говори за воля, а ще проявява безволие, ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Дето Любовта присъства, там има растене и развитие. Обичайте, за да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Отличителните качества на ученика са да обича и да има готовност към възприемане на новото. Това
към текста >>

503. ЗАКОНЪТ НА ЖЕРТВАТА КАТО МЕТОД НА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

преживява една вътрешна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някои свои възвишени чувства или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божестве- на мисъл. Низшето всякога трябва да се жертва за висшето. Като ученици вие трябва да прилагате закона на жертвата. Без жертва Животът няма смисъл. Ако един човек или един народ не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има велик морал. Днес от всички хора се иска велик морал, който се обуславя от закона на жертвата. Само онзи човек може да влезе в Новия живот, който прилага закона на великата жертва. Да разре- шиш правилно едно велико противоречие в себе си, това значи да приложиш закона на жертвата. Достатъчно е човек да пожертва своето лично Аз заради Божественото в себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човечеството, и на себе си. Като служи на Божественото в себе си, той служи и на Бога, и на
към текста >>

504. ПРАВАТА ЛИНИЯ КАТО МЕТОД ЗА ПОСТИЖЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

светове. Дръжте се за правата линия в живота си, без да бъдете радостни и весели. Радостта е външен израз, чрез който човек познава, че е намерил пътя на правата линия. Единственият път към Бога е пътят на правата линия. Само по този път човек причинява вреда на себе си, а полза на окръжаващите. Правата линия е единственият път, по който могат да се реализират вашите мисли и чувства. Законът на правата линия дава на човека сила да се справи с мъчнотиите си. Той има знания и разбира хората и всякога се отнася добре с тях. Любовта действа по пътя на правата линия. Ето защо срещнете ли човек, който се движи по правата линия на Любовта, вие сте готови да му услужите във всичко. Ако някой се движи по крива линия, вие затваряте сърцето си за него. Достатъчно е човек да се вглъби в себе си, за да намери правата линия и да я из- ползва като метод за реализиране на своите мисли и чувства. Обаче само онзи може да се вглъби в себе си, който е минал през големи страдания и разумно ги е използвал. Който няма вътрешна опит- ност, търси постижения вън от правата линия. Тайната на добрия и устойчив живот е в правата линия, която носи Радост и Веселие за човешката душа. Искате ли да ликвидирате със сиромашията, с невежеството, с мрака и ограниченията, влезте в света на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намерите в света на правата линия. Ако мислите на човека се движат по права линия, всякога принасят полза на човечеството. Ако се отклоняват от правата линия, стават вредни. Всяко
към текста >>

505. МЕТОД ЗА УРАВНОВЕСЯВАНЕ НА ЕНЕРГИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за уравновесяване на енергиите. Задачата на ученика е да разбира своите мисли и чувства, да знае какво отношение съществува между тях, за да може разумно да се ползва от енергиите, които те съдържат. Една лоша мисъл и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следова- телно, ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще ви причини по-големи пакости. На лошото и на злото отговаряйте с добро. Христос е казал: “Не противи се на злото”. Каквито промени и да стават с вас, търсете съответен метод, чрез който да си
към текста >>

506. МЕТОД ЗА СМЯНА НА ЕНЕРГИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

МЕТОД ЗА СМЯНА НА ЕНЕРГИИТЕ. Човек трябва да изучава закона за смяна на енергиите и да бъде готов да минава от едно състояние в друго. Който не разбира закона за смяна на енергиите, казва, че умствената му дейност намалява. Енергията не намалява, но се е сменила. Знайте, че в Природата нищо не се губи, нито се създава, но се видоизменява. Тъй щото не казвайте, че интелектуалната енергия на човека е намаляла, но кажете, че е станала смяна на умствената енергия от положителна в отрицателна. Понякога пък енергията е била отрицателна и се превръща в положителна. Тази е причината, поради която човек някога изпада в състояние глупаво, чувства се неспособен и се чуди какво е станало с него. Станала е смяна на енергиите – нищо повече. Някой казва: “Едно време бях по-добър, по-благороден”; станала е смяна на енергиите. Ако не разбира този закон, човек вади криви заключения за нещата. Някой се оплаква, че изгубил вярата си, по-рано бил по-вярващ; станала е смяна на енергиите – от поло- жителни в отрицателни. Прилагайте закона за смяна на енергиите, за да можете сами да си помагате. Истински човек е онзи, който сам трансформира състоянията си и лесно се справя с тях. Като дойдете до малките мъчнотии, помагайте си сами, не търсете чужда помощ. Когато човек не може сам да си помогне, това показва, че той има на разположение сто каси и сто ключа, но не знае как да отключва. Като знаете закона за смяна на енергиите, не питайте защо в известни случаи сте неразположени. Причината на
към текста >>

507. КОЛЕЛОТО НА СЪЗНАНИЕТО И ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

в първата четвърт, ще се обезсърчи; ако се намира във втората, ще се насърчи; ако се намира в третата, ще почне да реализира своите идеали; ако се намира в четвъртата, ще почне да прилага, да дава от себе си, докато се изпразни. Във всяка четвърт човек схваща само една част от истинското положение на нещата. Ето защо, за да има пълна представа за проявите на Живота, той трябва да има търпение да мине през цялото колело. Това колело се движи непрестанно и човек разширява своите разбирания и познания. Той се стреми да се домогне до знанието, което се включва в целокупния Живот. От гледището на астрологията човек може предварително да определи за всеки час от деня и нощта на какви мисли ще се натък - не. Колелото на Живота се върти и мислите и чувствата се въртят заедно с него. Ако човек не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нещата всеки момент се сменят, ще каже: “Колелото се върти. Ще имам търпение да дочакам благоприятните условия. Който движи колелото, той знае защо нещата стават по един или по друг начин”. Така че Животът и съзнанието представят едно колело, разделено на четири части. Това колело е в движение. Ако на всяка четвърт са закачени по десет кофи, като се движи колелото, те по следователно се пълнят и празнят и вследствие на това се сменят и състоянията на човека в Живота. Когато кофите се изпразват, човек се обезсърчава, когато се пълнят – се
към текста >>

508. РАЗУМНОСТТА КАТО ПЪТ КЪМ ЗНАНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

е и Светлината. А дето е Светлината, там е и Любовта. Значи Светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при Светлината. Когато обичаме някого, ние му осветяваме пътя; не го ли обичаме, оставяме го да ходи в тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин и Любов. Доброто е проява на Разумността, т. е. на Разумното Слово, което оправя света. Когато даде път на Разумността в себе си, човек има правилни разбирания за Живота. Единствената сила, единствената реалност, която може да се приложи в Живота, това е Доброто. Само разумният може да бъде добър. Само добрият разбира същината на Живота. Само Доброто е реално, защото е подобно на извор, който постоянно дава. Злото е подобно на песъчлива почва, която само поглъща, без да дава нещо от себе си. Тази е причината, поради която Животът не може да се прояви без Доброто. Доброто само по себе си е закон и не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато Доброто функционира в човека, той мисли, чувства и постъпва право. Да мисли човек право, това значи мозъкът му да работи добре. Правилните чувства са пък в зависимост от правилните функции на стомаха. Каквато е зависимостта между правите мисли, чувства и постъпки, такава е и между функциите на ума, сърцето и
към текста >>

509. ПРОЯВИТЕ НА ВЕЛИКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

естество на материята, от която е направен, човек е променчив, но по дух е устойчив и постоянен. Дайте предимство на Духа в себе си, за да не грешите. Като престане да греши, грешният продължава живота си. Не мислете, че сте царски синове, дошли на Земята за удоволствие. Всички трябва да работят за себе си и за своите ближни. Работата е един от важните методи за самовъзпитанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставят, но ще имате добри резултати. Истинската работа подразбира работа с Любов и без насилие. Ако работи по този начин, човек се радва на резултатите си. Работи ли без Любов, резултатите му ще бъдат плачевни. Който учи с Любов, радва се на успехите си. Само така човек може да стане учен. Приложете Любовта като метод при самовъзпитанието, за да развиете и най-малките дарби, вложени във вас. Любовта изключва всякакво обезсърчаване. Колкото пъти и да паднете, пак ще станете. Дали ще изгубите имането си или здравето си, пак ще ги придобиете. Човекът на Любовта не губи нищо. Временно може да изгуби нещо или да се лиши от него, но пак ще го придобие. В Любовта има само печалби и придобивки. Като ученици вие трябва да гледате оптимистически на Живота. Каквото и да ви се случи, приемете го с радост. Отнасяйте се съзнателно към мъчнотиите си, за да откриете ценното, което се намира в тях. Всяка мъчнотия, всяко страдание носи известно благо. Използвайте благата, които страданията и радостите ви носят в Живота. Във всичко виждайте проявите на Великата Божия Любов,
към текста >>

510. Не пожелай! - Влад Пашов (1902- 1974)

НЕ ПОЖЕЛАЙ! Това подразбира да не пожелаваш това, което друг е пожелал преди тебе и на когото това нещо принадлежи. В идеален смисъл под “не пожелай” се подразбира да не приемаш онзи въздух, който друг някой е дишал. Този въздух е нечист вече. Приемеш ли го в дробовете си, той ще те умъртви. Всяко чуждо желание, което други са възприели, е отровно. Ако искаш да не страдаш, откажи се от това желание. Хората страдат от това, че се занимават с чужди желания и се стремят да ги постигнат. Не се ровете в тинята на живота! Не се занимавайте с нечисти неща! Желанията като течения, които изличат от Божествения център на Природата, са чисти. Обаче приемат ли се от някое същество, те извършват известна работа в него и се оцапват. За да не се натъкнете на страдания, стойте далеч от желанията на хората. Идете при Божествения източник и приемете направо от него онова желание, което има отношение към твоята душа. Когато казваме, че човек трябва да води чист и свят живот, това значи да не се лени, но да бъде готов да отиде при Божествения извор и оттам да приеме едно ново желание, от никого не възприето. Божественият извор е в съзнанието на човека. Качвайте се в съзнанието си, за да черпите новите възвишени желания. Съзнателният човек е любещ и добродетелен, той прилага Любовта и добродетелите като ориентиращи точки на своя
към текста >>

511. ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

към изток, все иска да получи нещо. Старият гледа към запад и казва: “Както Слънцето залязва, така и аз трябва да напусна тази земя”. Младият и старият се различават и по стремежите си: младите вървят отвън навътре, а старите – отвътре навън. Когато говорим за Добрия живот, ние имаме предвид уравновесяване силите на Любовта и Добродетелта. Доброто действа във всички човешки прояви. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не мислиш, ако съзнанието ти не е пробудено. Както Любовта не подразбира само чувство, така и Доброто не подразбира само правене на добро. Чувството и желанието е само едно течение отвън навътре, но не е Любов. Желанието не подразбира завършен процес. Като знаете пътя, по който желанията се реализират, пазете се от неестествени желания, които отравят човека. Те се превръщат в кръв, която се разнася по целия организъм и го трови. Здравословното състояние на човека зависи от вътрешните течения на неговия физически и психически организъм. Влезе ли някое неестествено желание във вас, не се борете със себе си, но търсете начин как да се освободите от него. Като търсите начин за освобождаване от чужди желания, проникнали във вас, вие изучавате сърцето, ума и волята си. След това дохождате до изучаване на своята психика. Каквото и да става с вас, дръжте се за двете ориентировъчни точки – Божествения изток и Божествения запад. Всяка Божествена идея иде отгоре през главата, минава през сърцето и се реализира чрез волята. Умът е изгрев, сърцето – залез, а волята –
към текста >>

512. ПРОЦЕСЪТ НА ДИШАНЕТО КАТО МЕТОД ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

ПРОЦЕСЪТ НА ДИШАНЕТО КАТО МЕТОД ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА. Като ученици вие трябва да разглеждате вдишките и издишките като процеси, които имат отношение към вашите мисли и желания. Всяко вдишване има предвид урегулиране и пречистване на желанията, а всяко издишване е свързано с пречистване на мисълта. Като знаете това, отнасяйте се съзнателно към вдишването и издишването. Само по този начин можете да пречистите мислите и желанията си. Чистата кръв подразбира здраво тяло. Здравото тяло пък подразбира правилно разпределение на енергиите в човешкия организъм. Белите дробове представят сито, чрез което се пречиства умственият и сърдечният живот на човека. През това сито минават само онези мисли и желания, които не са минали през ситото на друг човек. Затова е казано, че човек трябва всеки момент да се обновява. Това значи, че човек трябва всеки момент да приема нови мисли и чувства, нови желания и да поддържа дейността на ситото. Ако в ситото ви влязат нечисти мисли и желания, не трябва да се плашите. Опасно е, ако ситото престане да се върти, защото в него се натрупва кал, която пречи на правилното кръвообращение. Докато ситото се движи, никаква опасност няма. Природата е предвидила това. Тя внася в човека такива мисли и желания, които държат съзнанието му
към текста >>

513. НОВОТО КАТО МЕТОД ЗА ПОСТИЖЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

го прави способен за работа. Новите идеи внасят подтик в човешката душа и човек се стреми да ги реализира. Не може човек да приеме една нова идея и да не се стреми да я реализира. Каже ли, че не вярва в реализирането й, това показва, че идеята, която е възприел, не е нова. Само по себе си новото е свързано с Вярата, която го подкрепва. Ще каже някой, че не вярва в Бога, а вярва в себе си. Да вярваш в себе си, това значи да бъдеш силен, добър, умен и благороден. Вярата в себе си подразбира Вяра в Божественото. Като вярва в Божественото начало, човек наистина е добър, силен, разумен и
към текста >>

514. ЗАДАЧАТА НА ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Задачата на човека. Задачата на всеки човек като ученик на Живота е да се стреми да реализира своя идеал. Това значи да има поне една основна идея, за която да е готов на всякакви жертви. Пред каквито изпитания и да се намери, да не се страхува, но да гледа на тях като на велика привилегия. Няма по-голяма привилегия за човека от това да бъде подложен на изпит и мъчнотии, но когато разбира смисъла им. Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро да се освободи от тях. Човек трябва да живее разумно, да понася с Любов всичко, което се изпречи на пътя му. Дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни. Христос казва: “Блажени нажалените и наскърбените”. Под тези думи Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените. Без страдания няма развитие, няма
към текста >>

515. УЧЕНИКЪТ И СИЛИТЕ НА ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

отрицателната съдба го е яхнала. Когато не се оплаква от съдбата си, положителните сили са го яхнали. Разумният човек се отличава по това, че използва еднакво и добрите, и лошите сили. Със своите мисли, чувства и постъпки човек се намира под действието на силите на Природата. Не е въпрос да избегнете влиянието на една сила за сметка на другата, но трябва да ги уравновесявате. Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно лош. Защото абсолютното Добро подразбира абсолютно разширение; невъзможно е човек постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пък подразбира абсолютно смаляване, свиване, в което нещата се разпадат, гният и рушат; невъзможно е човек да се смалява постоянно. Двата процеса трябвавзаимно да се уравновесяват. Когато човек работи съзнателно върху себе си, най-после дохожда до уравновесяване, до организиране на своите сили, които се отправят към един общ център, откъдето черпят нови сили. Когато даде предимство на Божественото начало в себе си, човек се е организирал вече – всяка сила в него се управлява от Божественото. Това значи, че мислите, чувствата и постъпките на човека се ръководят от Божественото. За да бъде здрав, човек трябва да организира силите в своето тяло така, че да не се отблъскват. Всяко отблъскване на силите произвежда сътресение в организма. Под организиране на силитеразбираме съсредоточаването ни към общ център. Доброто и злото са резултат на сили, по-горни от тях, които работят за тях. Когато искате да
към текста >>

516. СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ИДЕАЛА ПРОДЪЛЖАВА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

идеала продължава живота. Съществува един закон, според който колкото повече се продължава периодът на ученето, толкова повече се продължава Животът. Ето защо, ако искате да живеете дълго време, непрестанно учете. Ако искате да постигнете идеала си, не бързайте, не поставяйте срок за колко време ще го реализирате. При това ще знаете, че идеалът е непостижим. В стремлението си да го реализирате, вие ще имате постижения, но самият идеал никога няма да постигнете, защото идеалът подразбира съвършенство. Усъвършенстването е въпрос на Вечността. В този смисъл идеалът представя нещо
към текста >>

517. Законът на развитието - Влад Пашов (1902- 1974)

сърцето са слаби, а волята е силна, човек възлиза. Като ученици вие трябва да изучавате закона на равновесието, чрез който да регулирате силите на ума и на сърцето си. Волята се явява равнодействаща между силите на ума и на сърцето. Обаче има случаи, когато умът и сърцето действат сами и тогава умът трябва да вземе надмощие, т. е. мисълта трябва да регулира чувствата. Когато човек падне на земята, това показва, че мисълта му се прекъсва. Не прекъсвайте връзката на мисълта си. Това подразбира съсредоточие, концентриране на
към текста >>

518. Условия за успех в работата - Влад Пашов (1902- 1974)

има знанието, ако в момент на изпитание не можеш да запазиш равновесието си? Щом се разгневиш, ще изгубиш всичко, каквото си придобил. В края на краищата знанието ще ти бъде товар, а не благо. Стремете се към положителното знание, което да приложите в ежедневния си живот. Това знание ви е нужно да се справите с малките мъчнотии. Ако можете да се справите с тях, те ще ви покажат пътя за справяне с големите мъчнотии. Искате ли да бъдете ученици на Великия живот и да го разбирате, започнете с разрешаването на малките задачи. Не работите ли по този начин, ще изпаднете в песимизъм. Това показва, че сте дали път на своите лични, користолюбиви чувства – страх, безнадеждност, безверие, недоволство и т. н. Разумните Същества противодействат на вашите криви разбирания и в желанието си да ви изправят струва ви се, че те ви противодействат. Те само искат да ви отклонят от реализирането на неща, които ви спъват в Живота. Като ученици от вас се иска работа, за да развиете своите дарби. Това можете да постигнете, само когато сте в хармония с Разумната Природа. При това положение можете да станете музиканти, художници, философи, учени. Обаче най-голямото постижение за човека е да си изработи характер, т. е. да се пресъздаде по нов, съвършен начин. Постигне ли това, човек е осмислил живота си. Добрият характер подразбира култивирана мисъл и чувство и проявени добродетели. Това е пътят за успех в
към текста >>

519. Връзката с Възвишените същества като необходимост за развитието - Влад Пашов (1902- 1974)

нужда се познава. Ценете приятелите си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. Човек може да запази приятелството като отговаря с величина, равностойна на дадената. Отплатата не е материална, но духовна. За пример, да бъдеш всякога благодарен на приятеля си за доброто, което ти прави, това значи всеки ден да засилваш и укрепваш приятелските отношения. Благодарността и признателността представят вътрешна обмяна между приятелите. В това се състои Любовта. Защото Любовта подразбира правилна обмяна между съществата. Който получава, трябва да отговаря със същото – и той е готов да дава. Така човек поддържа връзката си с Възвишените същества, които му помагат в Пътя на неговото
към текста >>

520. Страданията като необходимост за растенето - Влад Пашов (1902- 1974)

ли страданието, човек трябва да учи. Законът е, че след всяко страдание иде Радост. Който иска да участва в радостите, непременно трябва да приеме страданието като неизбежен път в Живота. В този смисъл страданието е стремеж на човешкия дух да мине през областта на Радостта. Обаче никой не може да направи крачка към Радостта, ако не е минал през страданието. Като ученици вие трябва да си изработите нова философия, а това значи да сте минали през страданията. Само онзи може да разбира Живота, да има свое мнение и да помага на хората, който е страдал. Той има право да употреби най-хубавата храна, която Природата дава. Не познава ли страданието, човек се намира в положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате от този човек? Ако споделите с него своите опитности и страдания, той ще слуша като му говорите, без да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вместо утеха, ще ви даде някаква глупост. Затова помнете: докато едно същество не мине през най-големите страдания, то не може да влезе в пътя на щастието, т. е. в Разумния живот. Защото страданието дава опитност, опитността дава Светлина, Светлината носи Знание, а Знанието отваря пътя към Разумния
към текста >>

521. Ритмусът на мислите и чувствата - Влад Пашов (1902- 1974)

Ритмусът на мислите и чувствата. Като ученици вие трябва да изучавате ритмуса на своите мисли и чувства и да ги съгласувате с ритмуса на Природата. Всяко нарушение на ритмуса на нашите мисли и чувства води към лоши последствия. Всяко нарушение на разумните природни закони води към неестествено свиване и разширяване на капилярите, които причиняват различни болести. И когато се препоръча самообладание, това подразбира вътрешна хармония между мислите и чувствата. Свиването на капилярите се дължи на отрицателните мисли и чувства. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка стесняват капилярните съдове и прекъсват течението на електричеството и магнетизма в човешкия организъм. Електричеството и магнетизмът се движат по известни линии, имат специфичен ритъм. Когато линиите на движението и ритъмът им се изменят, в организма настава известна дисхармония, която се изразява като някаква болест. Лошите последствия на лошите мисли и чувства може след години да се почувстват. Понякога лошите последствия идват веднага. Следователно, когато се натъкнете на лошите последствия, не се чудете откъде идват. Търсете причините им в мислите и чувствата си. Причините на физическите и психичните болести се дължат на нечистата кръв. Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста. Те оставят своите ларви, които се размножават в кръвта и изхвърлят нечистотиите си в нея. В процеса на размножаването си тези ларви изяждат тлъстините на човешкия организъм, от което човек постепенно слабее,
към текста >>

522. Новата хигиена като метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Новата хигиена като метод за работа. Новото, към което се стремите, подразбира нова хигиена, която започва от мислите, чувствата и постъпките. Гладът се дължи на чрезмерно свиване и разширяване на капилярните съдове вследствие на нечисти мисли и чувства. Човек трябва да има здрав стомах с пластични движения, с хармоничен ритмус, за да бъде животът му нормален. Ако стомахът на човек е нормален, свиванията и разширенията също ще бъдат нормални, за да кажем, че даден човек живее по правилата на новата хигиена. Свие ли се стомахът, храната не може да се смели, вследствие на което се образуват отровни газове, които отравят кръвта. Отровената, нечиста кръв причинява болести и разстройство на отделните органи. Забелязано е, че всяка дисхармония в мозъка причинява разстройство на корема и всяка дисхармония в симпатичната нервна система причинява главоболие. Ето защо, за да не боледувате, дръжте в изправност състоянието на главния си мозък и симпатичната нервна система. Когато мозъкът е в хармонично състояние, той може да лекува всички болести. Влезе ли една отрицателна мисъл в него, веднага се явяват неразположения, болести, разстройства. Това е една от причините за отслабване на паметта и за объркване на мисълта. И тъй, здравословното състояние на организма зависи от правилните функции на мозъка и от правилното свиване и разширяване на капилярите. С други думи казано, здравето на човека зависи от неговите добри мисли и чувства. Всяка мисъл и всяко чувство, които произвеждат известна
към текста >>

523. Храненето като метод за правилно растене - Влад Пашов (1902- 1974)

Храненето като метод за правилно растене. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре. Доброто и правилно хранене подразбира добро свирене. Ще ядете ту на лявата, ту на дясната страна, ще ядете бавно, ще дъвчете добре, за да имате добри резултати. Ако дъвчете само на лявата страна, ще станете много чувствителни. Ако дъвчете само на дясната страна, ще развиете повече мисълта си. За да има хармония между мислите и чувствата ви и да придобиете вътрешен мир, дъвчете и на лявата, и на дясната страна. Искате ли да бъдете здрави, да се развивате нормално, физически и духовно, обърнете внимание на състоянието на капилярите – да се свиват и разширяват правилно. За тази цел никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярите на гърлото и стомаха се свиват чрезмерно и причиняват ред болезнени състояния. Никога не дишайте през устата си, защото капилярите на белите дробове се свиват. Приемайте въздуха през носа, за да се пречисти и стопли. За това помага лигавицата и течността в носа. Пийте топла вода, дишайте дълбоко, но през носа, за да запазите здравето си и да се лекувате, когато сте заболели от някаква болест. Опасно е, когато капилярните съдове се разширяват повече, отколкото трябва, без да могат да се свиват. Опасно е също, когато се свиват повече, отколкото трябва, без да могат да се разширяват. Състоянието на човека е здравословно, когато капилярните му съдове се свиват и
към текста >>

524. Размишление върху трите Велики принципа - Влад Пашов (1902- 1974)

най-великата сила в Живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задайте си въпроса без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: “Ще се кача на върха!” Туй обаче не е отговор, защото качването подразбира един вътрешен
към текста >>

525. ВОЛЯТА БОЖИЯ - ВЪРХОВЕН ЗАКОН - Влад Пашов (1902- 1974)

са Божиите чувства; най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте че не е ваша, тя е Божия. Та зад всяка добра и светла мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо. Във всичко човек трябва да вижда проявление на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно; считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те; считай, че дяволът ти говори. Под “дявол” се разбира всеки изопачен човек, под “дявол” се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори – забъркал работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: “Господ ми говори”; когато не се отнасят с вас добре, кажете: “Човек ми говори”, нищо повече. На човека кусур няма да хващате, човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш; ще кажеш: “Човекът говори в мен!” Започваш да мислиш, добре си разположен; ще кажеш: “Господ говори в мен!” Така че в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: “Човекът е дошъл в мен!” Някой казва: “Кое е онова в човека, което познава, че едно негово желание не е право?” Значи има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава кога една постъпка е права или не? – То е разумният Божествен Дух,
към текста >>

526. УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЕКЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителя за лекциите. От толкова години насам ви проповядвам окултни лекции, но ако ви попитам каква е третата лекция от третата година или каква е първата лекция от първата година, какво ще кажете? Всички вие мислите, че това е минало вече и знаете само заглавията на лекциите, а самият материал го няма във вас. Аз трябва да се върна към тях, за да ви покажа съществените места в лекциите. Във всяка лекция има по една съществена мисъл. Разбира се, вие още не сте готови за този материал. Туй, което съм ви говорил, тия идеи ще изпъкнат във вашия ум може би след десет-двадесет
към текста >>

527. ЗА ЯСНОВИДСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

За ясновидството. Знание без Чистота е в състояние да ви спъне в Живота, отколкото да ви повдигне. Мнозина биха дали всичко, каквото имат, само да постигнат истинското ясновидство. Обаче, за да бъде човек ясновидец, изисква се голямо самообладание, както и здрави, положителни знания. Ако очите на хората биха се отворили преждевременно, животът им напълно би се развалил. Тъй щото те трябва да благодарят, че нямат още тази дарба. За този, който вижда, а същевременно и разбира нещата, ясновидството има смисъл. В това отношение човек трябва да се пречисти окончателно, да освободи съзнанието си от всички криви положения и възгледи за
към текста >>

528. ЖИВОТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът . Засега под думата “живот” се разбира онова съзнание на човека, в което се крие постоянен, непрекъснат стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние подразбираме един постоянен стремеж към нещо, което искаме да постигнем. Щом се роди детето, веднага в него се пробужда съзнанието и то започва да желае, да иска нещо от обективния свят. Дойдем ли до Чувствения свят, и там търсим известен обект. Дойдем ли до Умствения свят, искаме да учим и там търсим някакъв обект. И в Духовния, и в Божествения свят има Живот. Значи Животът се проявява във всички области, във всички светове, но в различни форми. Едно е важно: в каквато форма и да се проявява Животът, без Чистота той не може да
към текста >>

529. ЗА МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

молитвата. Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си: истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човека онзи капитал, който той
към текста >>

530. УЧЕНИКЪТ И ПРОТИВОРЕЧИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

самия човек. Той е господар на положението, в което се намира; щом намери причината в себе си, лесно ще изправи последствията. Някой казва, че без причина страда; лъже се, причината е в него. Неблагоприятните условия са вън от вас, но причината за всичко е във вас. Природата допуща противоречията в Живота, защото има предвид разумните хора, разумните общества, на които тя иска да помогне. Значи противоречията се допущат в човешкия живот като благо за онези, които ги преживяват. Който разбира това, се ползва от благата; който не ги разбира, се мъчи и
към текста >>

531. ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-силната буква в думата “Любов” е Л, която означава велик стремеж. Обърната, същата буква означава противоречие. Значи Любовта подразбира връзка с Битието, с Разумността в Природата. Буквата Л означава още закон на единство. Буквата Ю е сложна – съставена е от И и У. Буквата И означава Първата Причина на нещата, с която човек трябва да бъде в единство. Буквата О означава, че Любовта носи в себе си зародиш, който трябва да се развие. Този зародиш е излязъл от Първата
към текста >>

532. Събиране на мислите - Влад Пашов (1902- 1974)

Събиране на мислите. Изкуство е да събираш мислите, чувствата и желанията на едно място. Какво ще получиш, ако събереш две мисли заедно? В окултната наука под “сила на мисълта” се разбира събиране на мислите. Не може да се говори за силна мисъл, ако всяка мисъл е единична, сама за себе си. Съвкупността от мисли правят мисълта силна. Който разбира процеса на развитието, той мисли за идеални неща. Неговата мисъл е силна. Тя представя математически сбор от
към текста >>

533. Зло и добро - Влад Пашов (1902- 1974)

Зло и добро. Когато човек не иска да свърши една работа, както Природата изисква, това наричаме зло. Заставят ли те насила да правиш Добро, и това наричаме зло. Ако доброволно извършваш работата, която Природата изисква от тебе, ти правиш Добро. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога да изпълни задълженията си. Разбиране е нужно на човека. Ако не разбира нещата, той върши всичко по буква и
към текста >>

534. Числата от 1 до 7 - Влад Пашов (1902- 1974)

да събираш числата, 1, 2, 3 например, но ще можеш да ги превръщаш в срички, в звук и светлина. И за вас не е достатъчно само да събирате числата 1, 2, 3, но и да ги поставите в различни отношения, да видите какво може да излезе от тях. Математиците са заместили числата 1, 2, 3 с буквите А, В, С. Докато не е намерил отношението между числата 1, 2, 3, човек мисли за себе си, че е животно, че няма защо да живее и т. н. Щом намери тяхното съотношение, той веднага осмисля живота си и разбира защо трябва да живее. 1-3-4 – това значи да си намерил начин да пазиш равновесие. Като ги събереш тези числа, получаваш числото 4 – квадрата. В разумния Живот това число представя човека, който при всички условия се намира в
към текста >>

535. Методи за работа в трите свята - Влад Пашов (1902- 1974)

Методи за работа в трите свята. Човек живее, мисли и действа. Тези сили са изваяли и ваят човешкото лице, човешкото тяло. Волята е създала челото и горната част на ръката, мисълта е създала носа и средната част на ръката и средната фаланга на пръстите, Животът е създал долната част на лицето – устата и брадата. Въздухът влиза през носа – той храни мисълта. Светлината храни волята. Който не разбира светлината, той е човек със слаба воля. Значи волята се усилва от светлината, интелектът – от въздуха, а Животът от храната. Това е новата философия на Живота, тя изисква прилагане. Ще възприемаш правилно светлината, ще приемаш и изпущаш плавно въздуха. Ще поемаш въздуха през лявата ноздра и ще го изпущаш през дясната; и обратно – ще поемаш въздуха през дясната ноздра и ще го изпущаш през лявата. Същият закон се отнася и до възприемането и изпущането на светлината: ще приемаш светлината през едното око и ще я изпращаш навън през другото. Трябва да знаеш колко светлина да приемеш и колко да изпускаш. Ако не знаеш, ще станеш разноглед. Трябва да знаете какво е отношението между очите и правата мисъл. От погледа на човека зависи неговата мисъл. Ако възприема светлината правилно, и мисълта му ще бъде права. Както физическата храна поддържа човешкия живот, така светлината като кондензирана енергия поддържа човешкия дух. Който не приема тази светлина, той остава умствено
към текста >>

536. ЗДРАВ ЧОВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Светлина в ума си, импулс и подтик – в сърцето си и сила – във волята си. Влезе ли най-малкото колебание в сърцето на човека, той вече е нарушил здравето си, той е психически болен, страда от психическа хрема. Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към Сърдечния, и Умствения. То е резултат от действието на висшите закони, т. е. на законите на Разумния свят. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближните и със себе си. Здравето подразбира интензивна мисъл, интензивно чувство и интензивно действие. Може да имате само едно от тях, но работете да ги съчетаете. Това се постига като дружите с хора, които имат силна воля, светъл ум и просветено сърце. Ако дружите с невежи, ще станете като тях. Горко на онези, които се оставят да ги управляват
към текста >>

537. ЧЕТИРИ РЕАЛНОСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

реалности. Реално е това, което остава в ума, сърцето, душата и духа на човека. Какво именно остава в сърцето, ума, душата и духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – Светлината, в душата – Истината, а в духа – Любовта. Под думата “тъмнина” разбирам непроявената Реалност, т. е. Реалност без сенки. За невежите тъмнината е страшна, но за посветените представя велики възможности за Творческия принцип, който работи в света. Бог е в тъмнината и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което по никой начин не може да научи в Светлината. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, заедно с нея се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината. Тъмнината е млада мома, а Светлината е млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви. Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, радват се. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощта, всички хора си почиват, за да се освежат на следния ден – деня на Светлината. Истината подразбира отношение на човека към Природата, към всичко живо, създадено от Бога. Тъмнината представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се изяви и прояви. Светлината е организиран
към текста >>

538. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

само като едно от условията. Затова Учителят постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темперамента. Още при първите си стъпки в езотеричното развитие човек започва много остро да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи едностранчива работа, а езотерическото развитие подразбира всестранно разгръщане на всички сили и способности. Вредата, която е възможно да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства върху другите темпераменти и се направи съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикът стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение - този темперамент е добра почва за езотерично обучение. Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото
към текста >>

539. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

представляват човешкият мозък и съзнание. Следователно вълните, които идват от някоя планета и имат друга дължина, друга скорост и ритмус от този на даденото съзнание, няма да окажат някакво влияние върху него. А онези, които са се занимавали с по-дълбоките закони и фактори на развитие, ни казват, че всеки по-висок стадий на развитието се обуславя с присъствието на един принцип, с действието на нови сили и енергии. На това основание, когато астрологията говори за 7 планети подразбира седем творчески принципа, проявени в седем космически течения, които са обуславяли развитието до настоящия му стадий, тоест до областта на самосъзнанието и до прага на свръхсъзнанието. Но понеже сега развитието навлиза в нова фаза, пробуждат се нови сили в човешкото съзнание, затова то започва да долавя и да му влияят по-изтънчени, по-ефир- ни вибрации, които до този момент са минавали незабелязано, без да окажат въздействие. Така постепенно с разширението на съзнанието върху човека ще влияят повече планети и звезди и като той стигне до крайния предел на земното развитие, ще му въздействат всичките дванадесет планети, тоест в неговото съзнание ще действат хармонично дванадесетте творчески принципа на нашия Космос и човекът ще е във връзка с всички възвишени същества от целия Космос. Това е съвършеният, безсмъртният индивид. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в
към текста >>

540. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

равни части, в зависимост от 12-те зодиакални знаци. Както видяхме, тези 12 равни части на жизнения кръг се наричат 12 домове на хороскопа. Четирите важни момента в движението на Слънцето по небесната сфера определят четири главни или кардинални точки на жизнения кръг. Те представляват върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. Следователно имаме 12 зодиакални знака и 12 дома в хороскопа. Това са две различни неща, които не трябва да се смесват. Разбира се, има една вътрешна връзка между знаците и домовете, но трябва да се запомни, че знаците са подвижни и следствие на движението на Земята около оста й ние виждаме, че на всеки два часа на изток изгрява нов знак, а домовете са неподвижни. Първият дом е винаги 30° под хоризонта, а 12-тия - 30° над хоризонта. Както казах, всеки дом има отношение към един от знаците на зодиака и управлява онази част от човешкия организъм, която управлява и съответният знак. Така първият дом има отношение към знака Овен и управлява главата и лицето, вторият дом има отношение към знака Телец и управлява врата и шията; третият дом има отношение към знака Близнаци и управлява белите дробове и ръцете. Четвъртият дом има отношение към знака Рак и управлява гърдите и стомаха; петият дом има отношение към Лъва и управлява сърцето и гърба. Шестият дом има отношение към Дева и управлява корема, вътрешните органи и слънчевия възел. Седмият дом има отношение към знака Везни и управлява бъбреците и кръста. Осмият дом има
към текста >>

541. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пол Фламбарт, но в тях са дадени само положенията на планетите. Приема се за център Земята и ъгълът, който образуват две планети, се измерва с дъгата от еклиптиката, която те заключват помежду си. Не всички ъглови отношения между планетите са аспекти. Аспектите са строго определени ъглови отношения, чието влияние се простира в известни граници, наречени орбиси. Това ме навежда на мисълта, че планетните аспекти крият в себе си нещо по-дълбоко от това, което обикновено се схваща. Разбира се, аспектите си имат и своето механично обяснение, но то е от второстепенно значение. За нас е важно какво представя същността на аспекта. От дълбоко езотерично гледище аспектите са и врати за проявата на известен род космични енергии в живота. Но да се върнем към техническата страна на въпроса, с който трябва да се запознаем. Казах, че аспектите са строго определени ъглови отношения, които влияят в известни граници, наречени орбиси. Всеки аспект си има определен орбис, който е различен за различните планети. За големината на орбисите астролозите нямат единно мнение. Аспектите биват образуващи се и разрушаващи (разпадащи) се. Образуващите се аспекти са по-силни, а разрушаващите - по-слаби. Също така аспектите се разделят на добри и лоши. Силата им е в зависимост от това в кой знак се намират. Ако две планети образуват примерно един аспект, когато се намират в знаците, които управляват, или пък в знаците на тяхната екзалтация - този аспект, добър или лош, ще бъде по-силен от друг аспект,
към текста >>

542. Неподвижните звезди - Влад Пашов (1902- 1974)

за неподвижните звезди, разбираме слънца извън нашата слънчева система, които са също така проявление на 12-те творчески принципа на Битието, проявени в 12-те знака на зодиака и планетите. Понеже ние познаваме тези 12 творчески принципа като зодиакални и планетни принципи с определена характеристика, то астрологическата практика е открила, че и различните слънца във Вселената, поставени в известна точка на хороскопа, влияят като всяка друга планета, според естеството си. И затова неподвижните звезди са класифицирани към седемте планетни принципа и 12-те зодиакални знака. Някои астролози не взимат под внимание влиянието на неподвижните звезди, но те забравят, че нашата слънчева система е част от една по-голяма система и силите, които действат в нея, са органически свързани със силите на по-голямата система. Древните астролози, които са били просветени, са взимали под внимание влиянието на неподвижните звезди, защото те са познавали органическата връзка между нашата система и останалата вселена. А тези, които оспорват тяхното влияние, разглеждат въпроса механически и намират, че тези слънца били далеч и не оказвали влияние върху нашия живот. Астрологическата практика е показала, че неподвижните звезди оказват голямо влияние в нашия живот. Това се отнася особено за звездите от първа величина, които са 19 на брой и блестят като диаманти на небето. Привеждам тук една таблица с означение на имената на неподвижните звезди и съзвездията, към които принадлежат, в
към текста >>

543. 4–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

си към своето съзнание, за което вие необходимо да се концентрирате. Като проектирате ума си към вашето съзнание, вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Но за това е необходима мъдрост и постоянство. Мъдрост и Истина може да разрешат този въпрос. Любовта после ще дойде. 16. Туй, което става в окръжаващата среда, с него искат да отвлекат вашето внимание в друга посока. То е едно налягане, и онзи ученик, който разбира закона, ще знае, че туй налягане отвънка е тъй необходимо, както в една реторта трябва да има налягане, за да може законът да работи. В Школата трябва да има известно съпротивление. Та няма да се плашите от външната обстановка на нещата. Тези свещеници, които днес пречат, те са били ученици някога в окултната школа. Някои от тях са изпъдени от Школата, и като няма какво да правят, станали са свещеници. Но Школата на Бялото Братство е безпощадна. Един ученик веднъж изпъден от Школата за непослушание - неговата съдба е решена - той се деградира постепенно. Постепенно изгубва ония условия, при които той може да се учи, и следователно при всяко едно прераждане условията почват да стават по-тежки и по-тежки, докато той дойде в положението на един посредствен индивид. И тъй са се родили в Индия тези парии, най-бедните, идиотите, най-тъпите. И помнете, всеки един човек ще дойде до това положение, щом веднъж е постъпил в една Школа и се върне назад. В каквато и да е Школа, дали си от Школата на
към текста >>

544. 6-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. В подсъзнанието на човека са складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност. За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, да се освободи от нереалните си знания и да останат само онези, които са свързани с известна опитност и преживяване. Ако сами не можете да си помогнете, повикайте някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени на състоянията наричаме окултни масажи. И медицината препоръчва масажите, и окултизмът ги препоръчва, но при условие, умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран. Какъвто опит и да правите, ще знаете, че всички няма да бъдат сполучливи. Ако от 100 опита - 10 излязат сполучливи, те са достатъчни за да предадат нещо към вярата ви в законите на Разумната Природа. 31. Вие трябва да знаете, че в Школата често се прилага следният маниер: Започват зле, свършват добре. Щом крайния резултат е добър, постъпката е морална. За нас важат крайните резултати. Не мислете, че ние искаме от вас да се откажете от живота си. Не, ние искаме да ви посочим правия път, ние искаме да се даде ход на всички семена, на всички сили у вас - да се развият, да се облагородят. Ако това не се постигне, така както сега живеете, вие ще се спънете в развитието
към текста >>

545. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

в Школата. Сега недоразуменията, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различното ваше развитие. Ученикът трябва да бъде разумен, да не се смущава от това, че някой път някой приятел му отнел някакви блага. Това значи да примиряваш противоречията в живота. От окултните ученици се иска едно важно качество - примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. 47. Ученикът и Школата. Трябва да знаете, че вие идвате в окултната школа да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използувате науката във всичките ѝ разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни форми, ще знаете как да отстранявате всяка една лоша страна и да приемате само добрата страна. Защото всяка наука има своя положителна и отрицателна страна. Затова окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използува разумно знанията, които човечеството е придобило досега. 46. За младежкия клас. Вие, Специалният, Младежкият клас, сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам младежкия клас, клас на вечната младост, на Божествената нежност. Аз бих желал вие да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой израз - душите ви да бъдат нежни. Вие, които се въодушевявате като ученици на Великата Окултна Школа, няма да
към текста >>

546. 11-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже Бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е, по пътя на възкачването, тези системи трябва да се видоизменят. 3. В книгата "Светлина върху Пътя", е казано: "Убий всяко желание в себе си. Питам, като убиете всяко желание, какво ще остане от вас? Това е един крив превод на една окултна мисъл, а окултните истини не се превеждат буквално. Да убиеш всяко желание в себе си, това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отиват надолу, към центъра на Земята, обърни го в обратна посока - към центъра на Слънцето. В същата книга "Светлина върху Пътя" е казано: "Само онзи може да намери Истината, на когото сълзите от очите са престанали да текат". Питам: Какво ще стане със земята, ако всички извори пресъхнат? Значи и тази мисъл не е правилно преведена. Ето защо, който се занимава с Окултната наука, той трябва да търси вътрешния, скрития смисъл на всяка Истина. Пак там се казва: "За да намери Истината, краката на човека трябва да се измият в кръв". Които четат тези изречения, те мислят, че много нещо са разбрали. Това са символи, на които трябва да се намери дълбокия, вътрешен превод. Само така те могат да се използуват и да донесат полза на човека. Ето защо, тази книга трябва да претърпи щателен превод. Всички правила в нея трябва да се прекарат през сито, или да се поставят на дарак да се раздрънкат. Тази книга е като нечиста
към текста >>

547. 15-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

и двамата се отстраняват от класа. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се карат помежду си. 5. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да се пази в тайна, да не се изнася навън. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в Школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от Школата. 37. Двата живота на ученика. Вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее във вас, както и всички стари вярвания и разбирания за науката, за религията, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъб. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започнете, няма да успеете, защото това дърво изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво "Дърво за познаване на доброто и злото". Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания - да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот на човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитал да корени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. Като види че боли, той започва да го реже. Не, боли, не боли, този корен трябва да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този корен, но като го заболи много, той го оставя. По този
към текста >>

548. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

което сте сега, да бъдете ученици на окултната Школа, за вас са работили и небето, и земята, и ангелите с хиляди и милиони години. Хиляди същества са работили върху вас, за да ви доведат до това положение, да ви дадат тези знания, а вие сте недоволни. Човек може да излезе от тези условия на ограничение само когато намери духовния път. 13. Невидимият или духовният свят взема живо участие в живота на разумните хора. Разумните същества от този свят посещават всеки ден тези, които разбират. Затова и ние искаме да подготвим условията за вас да разбирате вече небесния език. Защото ангелите говорят отлично на нашите земни езици, те ни разбират отлично когато им говорим, когато идват при нас, и няма да ни карат да учим техния език. Но ние като отидем горе, те няма да ни говорят на нашия език, а ще говорят на техния си език, и ние трябва да се учим да говорим на техния език. Всеки човек има по един гений от духовния свят, който го ръководи. Някои го наричат ангел-хранител. Това е една действителност, една истина. Той е толкова интелигентен, с такова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот. И когато той иде при вас, вие всякога ще усещате радост, всичко наоколо ще ви е светло, но щом си замине ставате неразположени, чувствувате стеснение в сърцето си. 14. Вие няма за какво да се безпокоите затова как ще преживеете живота си, къде и как ще намерите храната си, защото храната ви е предвидена, определена. Бог е
към текста >>

549. 19-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

все влияния, които дават подтик на мисълта, чувствата и действията. Вие трябва да пазите да не късате тези нишки. Ако някой път скъсате една от тези нишки, ще дойдат същества, които ще ви спрат в еволюцията. И вие не ще можете да се развивате докато не дойдат други същества да съединят скъсаните нишки. Тъй че, щом човек скъса една от тези нишки, той се спира в своето развитие, спира се и цялата раса, всичко около него е в застой. Като ви казвам, че трябва да живеете добре, с това подразбирам да не късате тези нишки. Като не знаете тази дълбока наука, щом скъсате една от тези нишки, развитието ви ще спре. Нишките лесно се късат, но мъчно се връзват. И в такъв смисъл може да се каже, че човек е изтъкан от Космоса. Целият Космос тъче човека. Всичките тези течения изтъкават човека. Сега аз ви давам тази идея, за да бъдете сериозни в живота си, да пазите това, което ви е дадено. Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на различни планети. Човек постоянно се движи и попада под разните влияния на планетите, вследствие на което постоянно се мени. Всички хора се движат в разни посоки - едни отиват към Слънцето, други се връщат оттам. И тъй има постоянно движение на хората в разни посоки. През целия ден влиянията на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време като заспите, вашият астрален двойник ще бъде пак под влияние на тези течения, само че в друга форма. Тъй щото, и когато сте будни, и когато спите, цялата Природа работи върху вас. Законът на развитието поставя
към текста >>

550. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг. Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две. Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда. В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен. Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички същества, от най-малките до най-големите. Връзката с Абсолютно Разумната Среда е условие за развитие. За
към текста >>

551. 21-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, да се свързва с тях и да се ползува разумно от тяхната помощ. Много невидими Разумни Същества помагат на човека. Хиляди и милиони същества вземат участие при разрешаването на известни философски въпроси. Човек напряга ума си и допринася към разрешението на дадения въпрос. Който не разбира това, той мисли, че сам разрешава въпросите. Никой не работи сам. 53. Даване път на Възвишеното, на Божественото, на Висшето Аз. Съвременните хора още не са дошли до това развитие направо да се съобщават със Съществата от другите светове и да получават от тях необходимите елементи за живота си. Какво правят тогава? - Те се обръщат към религията, по вътрешен път да се свържат с Бога, т.е. с възможностите на Живия Космос. Да се обърне човек към Бога, това значи да придобие онази светлина, чрез която да изучава условията за развитие на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Само по този начин той може да съгради своя живот, да организира силите в себе си, да даде път на Божественото, на висшето Аз. 54. Човек и силите на Природата. Докато човек е още дете, немощно и неотговорно, Разумните Сили на Природата са снизходителни към него. Щом стъпи на краката си, на свой ред те го заставят да им се подчинява. С други думи казано: Докато човек е свързан със своя Велик Баща, Разумните Сили го
към текста >>

552. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ще каже: да, този Учител знае много повече неща от мене. Той може да направи такива работи, каквито аз не смея, не си позволявам да извърша. В това отношение той седи по-високо от мене. - Щом е така, да отида при него? - Иди, все ще научиш нещо. Той не ограничава ученика си, дава му пълна свобода. Когато отиде при новия учител, ученикът веднага сменя мястото си: От главата слиза в стомаха, в червата, а после и в черния дроб. Като затъне в тези тъмни фабрики, той започва да разбира първия си Учител и казва: Не искам да седя повече тук. Час по-скоро искам да изляза от този затвор. Учителят на Бялото Братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешната чистота и богатство на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък. Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното Братство казва: Ще се обличам богато, разкошно, с украшения, за да покажа на учениците си, с какви богатства разполагам. Това са външни положения. Който иска да се покаже външно богат, той е вътрешно беден. Който изглежда външно беден, той е вътрешно богат. Пазете се от външните заблуждения и знайте, че дето много обещават, малко дават, дето малко обещават - изобилно дават. 2. Три категории Учители. Освен Учителите на Бялото и Черното Братства има и трета категория, които си служат с методите и на двете Братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното Братство са свършили школата на
към текста >>

553. 24-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

една Истина, която да ви ползува, защото ако във вашите умове и сърца не е този Божествен Дух, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползува то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли светлина за да се ползувате, тогава говоренето няма да има смисъл. Туй е Божествено. Щом няма този Божествен Дух да ви говори, семето е паднало на лоша почва. Не само аз, но и вие трябва да спазвате този закон. По някой път вие ме виждате не такъв, какъвто искате да бъда. Защо? Вие още не разбирате какво нещо е отговорност в света. Да кажем, имате отговорност за неща, които са важни, и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, дето аз трябва да внимавам, а вие се занимавате с посторонни въпроси. Има време за философските въпроси в света. Та и вие, като ученици в Школата, всеки си има свои задължения. 29. В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме. Как? Ако вие бяхте готови ученици, щяхме да прекараме една електрическа вълна от няколко милиона волта и с нея да нагорещим всички пушки и топове на неприятеля. Какво ще правят те след това, как ще воюват? - Ще отстъпят настрана и ние ще бъдем свободни. Ще нагорещим всички камъни по пътищата. Как ще минат? Ще нагорещим всички земни течения, че като минат, краката им ще се спънат. Кого ще гонят тогава? Тъй ще бъде като дойде Бялото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Белите Братя ще пуснат такава артилерия, каквато светът не е виждал. Ще пуснат тези подземни токове, та всички хора да познаят,
към текста >>

554. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище". 40. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: "Един е нашият Отец", Той подразбира Великия, Единния Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас. Ето защо под Учител, в окултен смисъл на думата, ние подразбираме Великата Божия Мъдрост, която носи истинското знание в света, което внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. 41. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единния Учител. Затова Христос казва: "Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, Който ме е проводил". 42. Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че
към текста >>

555. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение
към текста >>

556. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си иска, без да му мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод на пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, за да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има един окултен закон, който гласи: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителя прави следното сравнение: Както когато бият млякото и то дава масло, така и от страданието в човека се пробужда любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има и трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговия организъм, затова има закон:
към текста >>

557. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

да решавате в живота са трудни, защото се намирате при трудни условия. Но трябва да знаете, че Бог е Бог на Любовта, Бог на Светлината, Бог на Мира и Радостта. Господ владее небето, Господ владее живота, Господ носи вечно веселие и мир за душите. За Ученика, който иска да учи, Господ дава всичко най-добро. Ученикът пък казва: Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които ми даваш. 24. Ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Във вашия мозък се крият грамадни енергии, които изискват време и пространство за да се проявят. Също и в пространството има грамаден океан от енергии. Че не можете да използвате тези енергии, които се крият във вашия мозък, това се дължи на старозаветните идеи, с които се занимавате. За да се развивате като ученици, вие ще оставите настрана старозаветния и новозаветния живот и живота на праведния и ще държите живота на Ученика, който е новото, което влиза сега в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана. Първите три живота текат в корените на цялото човечество и ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинско знание в живота. Не можем да изолираме този живот, докато не завършим живота на Ученика. Не е въпрос да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях. 25. Светлината и топлината са течения в света, които се движат с
към текста >>

558. 31–во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 39. Според както вие изучавате и разбирате света, според както изучавате духовния живот, до колко разбирате законите на Божествената Мисъл, всичко това определя степента на развитието ви, до което сте достигнали. Борбата вътре в човека зависи от несъгласието между вашата мисъл и Божията Мисъл. Борите ли се, значи не сте в съгласие с Бога. Когато искате да извършите нещо лошо, Божията Мисъл ви казва: Слушайте, не правете това, което сте намислили. Ако го направите, ще страдате и ще бъдете отговорни. 40. Като Ученици, вие трябва да възстановите вътрешната си връзка с Бога. Тази връзка ще ви освободи от всички заблуждения, нещастия, болести, страдания, нечистота и т.н. Вие трябва да се заемете да се очистите най-първо органически, т.е. тялото ви да не мирише, но да благоухае. Със силата на мисълта си, вие може да се чистите, като заповядате на нечистотиите да ви напуснат. За да познае човек, че има силна мисъл, трябва да бъде господар на своето тяло. Това не значи да го измъчваш, но да живееш с него като с добър другар и да ти се подчинява. 41. Преди всичко Ученикът трябва да се заеме с възпитанието на своето тяло. Тялото ни е Храм Божи. Задачата ни като Ученици е да облечете смъртното тяло в безсмъртие. Това ще стане когато научим Великите Закони на Божията Мисъл. Те ще ни доведат до безсмъртието. Всичките тези закони могат да се приложат когато се влезе в Божественото Учение. Затова се иска учене. По-младите трябва да се учат от
към текста >>

559. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

на своя живот, изчезва и той се намира сам самичък, не знае какво да прави, в чудо се намира. И гласа на Господа няма да чува. И Той ще се скрие за него в този момент. За този час е казано в Писанието: "Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава Ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста, и като Него от дълбочината на душата си ще извика: "Елой, Елой, лама савахтани". Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на Ученика. Само по този начин Ученикът ще може да разбере реалността на живота. Това е първият ден от живота на Ученика, онзи страшен, велик момент за Ученика - безмълвието. Никаква светлина няма да има около него, и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създател на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един Си Ти, Създател на всичко. Няма друг освен теб. Ако Ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалече някъде той ще чуе гласа Господен, Гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се сега за работа. Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя бе неустроена и пуста, и тъмнина бе
към текста >>

560. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека. Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо. В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. 124. Свещено правило на Ученика. Каквото и да правите, вършете го заради Бога и заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем. В каквото положение и да поставите праведния човек или Ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта. Има ли нещо по-велико от това? 125. Целта на Окултната Наука. Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата
към текста >>

561. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

смирение, няма да има и онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между учениците на Школата. Изобщо един Ученик не може да има никакви постижения докато не придобие смирението. Останалите четири качества показват дали Ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. За нея Учителят казва: "Честността е границата между животинското и човешкото царство". С честността човек излиза от животинското царство а влиза в човешкото. Под честност се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Трето качество е добротата. За добротата Учителят казва: "Добротата е външен израз на Любовта". Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш. Човек трябва да съзнава, че във всеки човек живее Бог. Четвъртото качество е интелигентността. Учителят казва: "Човек да не бъде много интелигентен, но крайно интелигентен". Под това се разбира, човек да схваща веднага всички потънкости на нещата. Бързо да се справя със задачите на живота. Това не значи, човек да има много знания, баласт в главата си, но да бъде схватлив и бързо да намира начин за разрешение на задачите си. Така да схваща нещата, че да не се оставя да бъде излъган нито от хората, нито от нисшите духове. Петото качество е благородство и великодушие. Тези качества са близки и ги броим като едно качество. Те значат човек да не бъде дребнав, но да гледа по-широко
към текста >>

562. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

писмо IX. УСЛОВИЯ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО 1. Необходими условия за Ученика. За Ученика на Окултната Школа са необходими най-първо две неща: Първо - абсолютна чистота на сърцето и второ - пълно самообладание на ума и сърцето. Чистотата трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на един извор, който постоянно блика и сам се чисти. Туй разбираме чист живот. Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист. Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде Ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. За да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Второто необходимо условие за Ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е. да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето, чувствата и желанията си. И тъй, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума са абсолютно необходими за Ученика на Окултната Школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви се каже, нищо няма да използувате, но то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази Школа ще започнат да мислят, че имат тези качества, ще изпаднат в лицемерие и ще изпитат голяма тежест, която ще им пречи. Който влиза в Школата трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, да не цапа другите. А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. От вас се иска да бъдете смели и
към текста >>

563. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

придобиете в Школата, ще почива вашето щастие, понеже вие ще съграждате бъдещия си живот върху познанията, придобити в Школата. Някой ще каже: Без тези знания не може ли? - Не може. Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през Божествената Школа и ще я свършите. Само че някои са влезли без да знаят, а други знаят, че са влезли в тази Школа. Религиозните казват: На нас не ни трябват много знания, т.е. ние и без Окултна Школа можем да минем. Това подразбира, че те несъзнателно ще минат тази Школа. Някои хора я минават съзнателно, а други - несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливите Ученици ги прекарват през моста вечерно време - да не виждат, а безстрашните - денем. 6. В Окултната Школа не се влиза с пари. Там ще заложиш ума и сърцето си, а волята ще остане твоя. И тогава ще откупуваш ума и сърцето си, за да покажеш колко си юнак. Волята ще остане за тебе, а ума и сърцето ще заложиш в Школата. Затова и Писанието казва: Сине Мой, дай Ми сърцето си. Сърцето ще го заложиш. Разбира се, туй залагане не е тъй, както в света залагат. 7. Ученикът никога не трябва да използува своите дарби и способности да разкрива престъпленията на хората. Грешката на всички окултни ученици е дето се ровят в малките погрешки на другите. С погрешките на хората ние не се занимаваме. В една Окултна Школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите. И ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си и му плати. От
към текста >>

564. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието. Великият Учител на Битието много добре е наредил всичко. Когато влезете в тази система, Великите Учители ще ви разправят точно и определено в каква посока ще трябва да се движите. 3. Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината. Като намерят такива души, те гледат каква светлина има в умовете им, каква топлина и чистота има в сърцето им и каква свобода има в душите им. Светлината, топлината и свободата са трите елемента, които всяка душа
към текста >>

565. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

писмо XI ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 65. Ученикът трябва да знае с какъв капитал разполага и да не си прави илюзии, че има добродетели или способности, когато ги няма. Ако вие искате да успявате в Окултната Наука, да преминете този цикъл и да влезете в следния, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всичките като жабите в това блато вътре и за 10,000 години най-малко ще крякате в блатото. 66. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени вашите тела и вашите мозъци, с които сега си служите И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всички недъзи и недостатъци на онези, които са минали преди вас своя път на развитие? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим, както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това ние усещаме в себе си един постоянен гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствували тези състояния. И сегашните лекари казват, че когато има такива утайки в кръвта, от тях се усеща едно напрежение вътре и трябва да се пречистят. 67. Някой път имате едно възвишено състояние на ума и на сърцето, но те се сменят с обикновени. Тези състояния ние трябва да ги различаваме. Именно там е сега въпросът: Окултната Наука дава методи, по които трябва да трансформирате вашето съзнание. Сегашното съзнание трябва да претърпи някои промени. А тъй, както сте според сегашното си съзнание, и
към текста >>

566. 44-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

музиканти. Ако любовта към музиката изчезне, с нея заедно ще изчезнат и музикантите. Любовта, интензивното желание, са условия за създаването на каквито и да е дарби в човека. Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго освен събрани енергии в човешката душа в известна посока и то от стотици и хиляди години. Има случаи, когато за проявите на известни дарби е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си, да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви. Който не разбира този закон, поглежда завистливо към даровитите хора. Тези хора са даровити, защото са работили в миналото, работят и в настоящето. Та заложбите вътре във вас трябва да ги разработвате. Без работа нищо не се постига. 97. Не се поддавайте на стари навици, да отлагате нещата, но бъдете будни, да използвате благоприятните условия на живота си, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка Истина, може да се предаде в определен момент, в определено време. Изпуснете ли времето, изпускате и това, което времето носи със себе си. Значи, всяка Истина може да се предаде в определено време и всяко желание може да се реализира при специални условия. 98. Изучавайте законите, по които стават приливите на мислите и чувствата, да се ползувате от тях. При това трябва да знаете времето кога стават те. Понякога приливите на мисълта не съвпадат с приливите на чувствата, а понякога се съвпадат. Няма по-голямо щастие за човека от това, да използва едновременно приливите на ума и на сърцето. 99. Когато човек възприеме
към текста >>

567. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 105. Окултното значение на думата "АЗ". Кажете ли думата "АЗ", в нея ще виждате Божественото присъствие. Дойде ли човек до това съзнание, той се е обърнал към Бога. Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърнал към Бога. Онези хора пък, които не разбират значението на думата "АЗ", при всяко нейно произнасяне мислят, че те са творци, те са създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата "АЗ" и трябва правилно да се произнася. Думата "АЗ" в български е така свещена, както е свещена за индусите думата "АУМ", обаче и те не могат правилно да я произнасят. Само техните адепти могат правилно да я произнасят, но те не съобщават този начин на непосветените. Думите Ом, Ам, Аум, Ум, имат едно и също значение. Коя от тези думи е най-права, точно не се знае. Възможно е всички да са прави и всички да не са прави. Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите Истината, вие ще можете правилно да произнасяте думата "АЗ". Докато сърцето ви не затрепти, докато умът ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трябва да се произнася в нейната широта и смисъл. Казвате някому: Аз ви обичам. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умът ви не свети и устата ви не говорят Истината. Щом думите нямат това съдържание, те излизат от устата като тонове от цигулка, която скърца. Имат ли това съдържание, те са като чисти кристални тонове на
към текста >>

568. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 134. Вярата на Ученика. Първото нещо, което трябва де придобиете като Ученици, е устойчивост и непоколебима вяра. Препоръчителното писмо за ученика е вярата. Без вяра никъде не може да отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представя върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. 135. Истина и Вечност. Вечността е образ на Истината. Тъй щото когато някой говори за Вечността, аз подразбирам Истината. Вечността е образ на Истината, а Истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в Истината. 136. Физическият и духовният свят. Всичко, което хората вършат на земята, представя символ, емблема на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. 137. Три важни неща в живота. За да поддържа живота си, човек се нуждае от три важни неща: Светлина, Живот и Любов. Светлината открива физическия свят и помага за разбиране на живота. Ако човек не разбира законите на светлината, той не може да разбере законите на живота. Ако не разбира законите на живота, той не може да разбере законите на Любовта. Ако човек не разбира законите на Светлината, на Живота и на Любовта, в него се заражда вътрешно разногласие. Вътрешното разногласие създава външен дисонанс. В органическия свят светлината е свързана с храната, която човек употребява. Без светлина и топлина никаква храна не може да се създаде. Следователно, човешкият стомах се
към текста >>

569. 48-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

всеки проявява естеството си. Следователно, когато човек е добър, това показва, че или той е отправил мисълта си към Бога, или без да е направил това той е добър, защото естеството му е такова. Значи човек може да бъде добър по две причини: или когато Бог работи над него, или когато човек работи в Бога. Когато човек почувствува, че не е добър, нека отправи ума си към Бога. Колкото по-често отправя ума си към Бога, толкова по-добър става. Да отправя човек ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията. По този начин човек придобива съвършенство. 154. Съвършеният Човек. Съвършен човек е онзи, който и когато не мисли, и когато мисли за Бога, всякога е добър. Съвършен човек е онзи, за когото Бог всякога е добър, но и той всякога е добър за Бога. Когато Бог е у нас и работи за нас, ние всякога сме добри. Обаче от нас се иска и когато ние сме у Бога и работим за Него, пак да сме добри. Във втория случай е забелязано, че тогава именно повечето хора не са добри. В това отношение всеки човек трябва да се поучава от Бога, да стане добър и тогава, когато работи в Бога, както е добър когато Бог работи в него. Като знаете това, ще различавате добрия човек по естество от временно добрия и ще се стремите да придобиете първото добро. Щом знаете това, работете съзнателно, ще прилагате, ще се учите, както от опитността на миналото си, така и от знанията, които сега придобивате. 155. Какво е важно за човека. За човека са важни стремежите на неговата душа и на неговия дух. За човека са
към текста >>

570. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

методи за работа, които ви давам, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тези неразположения, всички тези неща ще почнат постепенно да се чистят и ще придобиете голяма свежест, животът ви ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. Но щом решите да прилагате новите идеи, ще дойдат вашите стари учители и приятели и ще ви кажат, че не му е дошло времето. Ние не налагаме нищо насила, но онзи, който иска да бъде Ученик и иска да разбира живота, без тези правила по Окултизма, без тези елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Без тези правила ще имате обикновени, малки резултати. И в Евангелието е казано: Верният в малкото, е верен и в многото. И неверният в малкото е неверен н в многото. Ако вие имате сила да изпълните една малка заповед като яденето, спането и работата, другите работи ще изпълните по същия начин. За да приложите по-големите заповеди - за Любовта, Вярата и Надеждата, трябва да приложите преди това малките правила и методи, които ви давам за спането, яденето и работата. Това са чисто Божествени постановления и ако ние ги изпълним правилно, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и Живата Природа си има наказания. Затова трябва да изпълняваме правилата на Природата, за да не ни наказва. 167. Без критика. За всички има едно правило: Никаква критика, никакво такова, аз съм на особено мнение. И за мене, и за вас няма две мнения. Само по един начин можем да изпълним
към текста >>

571. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

следващите параграфи ще дам правилата за спането, които Учителя дава/. 227. Условия за здравето. Човек, който има чиста кръв, той не се заразява. Тези хора не боледуват, не се простудяват. А хора, на които кръвта не е чиста, много лесно се заразяват. В Окултната Школа законът е същият. За да бъдете здрави, теченията на вашето астрално тяло трябва да бъдат правилни, или както е казал Христос: Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. А тази плът и кръв подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вътре във вашия организъм, вие не можете да бъдете нито добри, нито здрави. Силата на Словото е мощна. Със силата на Словото, със силата на волята, човек може да се лекува от най-страшни болести, но трябва да имате силна воля. А това значи да направите една вътрешна промяна в своето астрално тяло или в сърцето си. Тази воля трябва да бъде толкова силна, абсолютно без никакво съмнение и колебание. 228. Работата на Ученика над себе си. Ще се заемете да преработите всички онези ваши стари мисли, вярвания, схващания, всичко туй ще го пресеете. Ще оставите в себе си само онези мисли, на които може да разчитате всякога, мисли, които сте добили чрез една жива опитност. 229. Централната мисъл в живота на Ученика. Вие трябва да имате една централна мисъл. И ако не можете да намерите сега тази централна мисъл, вие не можете да бъдете Ученици. Ако сега искате да придобиете тази мисъл и тогава да станете Ученици, не ще можете. Тази опитност, тази мисъл
към текста >>

572. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

си объркате понятията, например широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат колко е развит вашият витивен темперамент, защото между всички части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има отношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени и пръстите ви. Както са устроени дробовете ви, така ще бъде устроена и цялата ви ръка и меката част на пръстите, която съответства на дробовете. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво състояние се намират стомахът и дробовете, всичко знае. В това отношение няма нищо скрито-покрито. И на вас като Ученици ви предстои много сериозна работа. Работете върху вашите темпераменти. Всякога ще разпределяте енергиите си равномерно, за да се уравновесят темпераментите. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Онези, у които темпераментите се изопачават, ще се яви асиметрия. Пръстите се разкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявлението на енергиите. Умът, сърцето и волята имат по четири елемента, които имат отношение към четирите темперамента, и с тях трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм - електричество. След това на тази мисъл ще дадете разширение, после гъстота, /тяжест/, и най-после сила на движение или както аз го наричам растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Ние трябва сами да посадим тези
към текста >>

573. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

те кара да ходиш по обратния път. Това го показва опитът. Това отива по закона на полярността. 250. Опазване на законите. В Окултната Школа се изисква спазване на Божествените закони. 251. Значението на писането на темите. Ученикът трябва да пише темите, които му се задават. Макар и да не знае какво да пише, да напише две думи. Иначе ще остане в негативно състояние и се спъва. 252. За превода на Свещените книги. Когато се прави превод на Свещените книги, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение. А сега превеждат точно според оригинала. В Писанието някои идеи са преведени толкова буквално, че ако се явеше някой пророк или сам Христос, те биха се чудили на гениалността на преводачите, как им е дошло това на ума. 253. За проявлението на Окултната Школа в миналото и днес. До сега Окултните Школи в миналите епохи, както и сега, са се считали като едно вътрешно проявление. Окултната Школа в миналите векове периодически само е проявявала своята деятелност външно, и след това пак е преставала, т.е. Школата се е оттегляла в своите вътрешни кътове, понеже времената не са били назрели. Обаче сега Школата се заема да прокара всичките свои възгледи, всичките свои принципи и правила в живота. Тя взема живо участие във всички отрасли на живота. 254. Вътрешната борба на Ученика. Мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в самите вас. Ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене и действие и ще
към текста >>

574. 55-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-голямото изкуство за Ученика е да се научи да бъде вътрешно свободен, да не се притеснява. Една от най-големите спънки, които сега срещате, е притеснението. Едно от качествата на духовния свят е абсолютната свобода, а от Божия страна няма абсолютно никакво притеснение за никого. И при всичките си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричам, човек е абсолютно свободен. Тия състояния, които сега имате, са създадени от вас. Тия ограничения са плод на човешкия ум, който не разбира условията. 321. Ученикът и духовната среда. Най-първо трябва да турите в ума си мисълта, че окръжаващата среда, небето е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения. Някой път ви наблюдавам, у вас има ред традиции, които нямат право на никакво съществувание. Аз ги наричам традиции на внушението. Един хипнотизатор може да ти внуши една мисъл и да създаде ред пертурбации и тези пертурбации създават ред разрушения. Като Ученици ще знаете, че тази причина е външна, няма да си правиш илюзии, няма да се страхуваш. Ще бъдете разумни, да не се страхувате. Ще знаете едно нещо: само разумният човек не се страхува, понеже той знае нещата. 322. Вътрешната свобода на Ученика. Та първото нещо: всички ще се стремите да бъдете свободни, да са създаде у вас тази вътрешна свобода, да нямате никакво стеснение. Често вие имате следната мисъл: Какво мислят другите за мене? Най-първо, вие не можете да забраните на хората да имат каквото и да е мнение за вас. Те са свободни, а добро или лошо мислят за
към текста >>

575. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

на възлизането нагоре. Не си ти сам, който се подигаш. Преди тебе е имало много работници, които са прокопали, изчистили и подготвили пътя за твоето развитие, както и за развитието на твоите братя. Вие пък ще работите за бъдещите поколения след вас. Осеяна е стълбата на възлизането с усилията, труда и работата на нашите предшественици, затова помнете, че множеството е една необходимост за развитието на човешката душа. 415. Двете граници на живота. Вие сте влезли в тази Школа и трябва да разбирате истинския живот, трябва да разбирате доброто и злото. Доброто и злото са двете граници на живота. Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Скръбта е единият бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш радостта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаеш бреговете на радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаеш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е радостта. Ще живееш между единия и другия бряг. Тъй щото, ако искате да живеете в живота, трябва да живеете между бреговете му. Щом искаш да знаеш какво нещо е скръбта, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. За изяснение на мисълта си, ще ви дам един пример. Ако аз ям и пия в кръчмата и се радвам за това, не изгубвам ли живота си? Днес повече хора умират от преяждане и пиене, отколкото от глад. Значи ние вървим между радостта и скръбта. Те ни показват пътя към Бога. Те са успоредни линии, от които едната
към текста >>

576. 60-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

можете през целия ден да имате добра обхода, то поне един час през деня да бъдете примерни в обходата. 450. Мисленето - процес на събиране на енергия. Мисленето е процес на събиране на енергия. Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и в бъдеще да се обработва. Тези са задачите, с които трябва да се занимавате и да ги решавате, не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува. 451. Какво се разбира под думата Ученик. Под Ученици на една Окултна Школа подразбираме хора, които се стремят към Божествен живот. Тези хора трябва да развиват чувството на деликатност и благородство по отношение на своите близки, а после същите качества да приложат и към външния свят. 452. Ученикът и еднообразието. Няма по-опасно нещо в Духовната Наука от еднообразието, което аз смятам като начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. 453. Величието на човека. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото. Има нещо хубаво, благородно в нас. Вие не подозирате какви велики неща има заложени във вашите души. 454 (455). Правило. Като срещнете един човек, старайте се да носите в ума си една светла мисъл за него, старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му. И ако видите нещо лошо кажете си: Той е добър човек, има нещо добро, заложено в него. 456. Закон за развиване на силите в себе си. Когато човек иска да развие каквато и да е сила в
към текста >>

577. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 471. Разбиранията на Ученика за Любовта. Любовта в света е велика сила, която не се подчинява на никакви закони. Това трябва да го знаете. Бог следователно не се подчинява на никакви закони. Човек не може да иска Любовта, не трябва да я търси. Който търси Любовта, той я изгубва. Светлината можеш ли да я търсиш? - И светлината не можеш да я търсиш. Любовта ще те търси, светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие като търсите Любовта, не може да я намерите. Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите. На всички онези от вас, които са готови да излязат от къщи като изгрее слънцето, светлината и топлината му ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш. Тъй седи великата истина. Като Ученици ще знаете, че същото нещо е и със знанието. Вие търсите знанието. Не търсете знанието. Вие никога няма да го намерите. Бъдете готови обаче да възприемете знанието. Знанието вие няма да го създадете, то е създадено отдавна. По-висши от нас Същества са го създали. През него са минали ангелите и то е останало в наследство от тях. Те ще ви пратят знанието, те ще ви научат, но всички вие трябва да бъдете само готови да го възприемете. Туй, което мислите за ново, туй, което мислите че сега измисляте, за тях то е старо. И когато искате да напишете нещо, вие се
към текста >>

578. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

да се смени с умствения. Астралният свят може да се смени с духовния /причинния/. И когато тези енергии се сменят, не трябва да ви текат четири реда сълзи. Смяна става! Сърцето е дете на душата, тя е почвата за него. Такъв е законът. Досега ние слизахме отгоре надолу, а отсега нататък отиваме отляво към дясно. С това движение ще започне новата култура, културата на сърцето. И тогава ние трябва да пожертвуваме всичко. Когато казвам, че човек трябва всичко да пожертвува, вие не разбирате това нещо. Ти ще пожертвуваш всичко, за да израстне сърцето ти, понеже силите на това сърце ще дойдат да работят за душата ти. Туй е един процес. Досега ви сте се занимавали с тялото само, със следствията на нещата. Не смесвайте процесите на душата с процесите на сърцето. Душата трябва да обеднее до известна степен, за да се обърне в почва, та да се организира сърцето, да се облагороди, защото плодовете на сърцето трябва да влязат в Божествената житница. Някой път вие чувствате в себе си, като че нещо ви души, мъчи ви, иде ви дори ако ви е възможно да разрушите целия свят. Това се предизвиква от инертната материя във вас. В нея са вложени мислите и желанията на миналите векове. Тази материя трябва да се одухотвори. Затова Божествената енергия трябва да дойде да работи в нас. Само Божественият Дух разбира законите, по които може да се преорганизира тази материя. В нея се съдържат соковете, но трябва да се посадят в нея ред мисли, желания и пориви на душата, които да могат да я преработят
към текста >>

579. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

ги използват. Например, някой иска да има някое силно преживяване. Едно такова преживяване може да разстрои тялото ви. Затова не си играйте с големите преживявания. Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй малкото приятно преживяване, то е Божествено, а онези големите преживявания, това са главни, които могат да предизвикат цял пожар. 548. Психическо пиянство. Ще се пазите от психическо пиянство. Чувствата у вас трябва да бъдат постоянни. Като се каже думата Любов, да се разбира Любов. Тази дума е свещена във всички нейни прояви. Щом кажеш думата Любов, трябва да бъдеш готов на всички жертви. 549. Настоящето положение на Учениците. Вие едва сте заченати и се опасявам да не би да ви пометнат. Някои от вас са заченати, но страх ме е, да не дойде някой силен вятър да помете всички плодове на дървото. Там е всичката опасност, да не би човек да се пометне. Родим ли се веднъж, фактът е свършен. Няма да има сила в света, която да ни помръдне. Затова докато се родим, трябва да се държим за Бога. 550. Непреодолима вяра. От всички се иска непреодолима вяра без абсолютно никакво съмнение. Бог е започнал туй дело и Той ще го доизкара. Няма сила в света, която може да попречи на това дело. То е свършен факт. Ако вярвате, фактът е свършен. Ако не вярвате, не е свършен. За други не е свършен, за нас е свършен. Тъй щото според нас, в дадения случай Бог е, Който действа. Неговата воля е да бъдем любещи, мъдри и да сме носители на Божествената светлина. Нека всеки се моли Бог да
към текста >>

580. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните. * Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи. * Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго. * Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава - това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота. * Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи. * Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички. * Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ. * Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре - движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри. * Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте
към текста >>

581. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

той ще вложи в нас най-хубавото, което има в себе си. Ще вложи Истината в нас. Никога Бог няма да вложи Истината в едно омърсено същество. * Само Бог е любов, и когото тази светлина озарява, само той я познава. * Да почиташ хората - това е служене на Бога. * Господ чрез страданието ти предава един урок. Чрез радостта ти предава друг урок. * Когато човек работи за Бога, той никога не е сам. С него ще върви друг някой, който всякога ще го пази. * Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число - Един. * Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. * Във всяка душа Бог се проектира индивидуално, затова няма две души еднакви. В това разнообразие е красотата и величието на Всемира. * Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света. С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане,
към текста >>

582. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

периодически. Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи нов живот, нова култура, нова епоха. * Човек ще се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява. * Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на Този свят, но и на Онзи. Ще имаме поща, съобщения от Онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за там. * Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, в бъдеще учените трябва да впрегнат слънчевата енергия за гориво, за отопление и осветление. * Великият Океан сега се приготовлява за една бъдеща култура. Новият континент ще се издигне във Великия океан. Някои земи ще потънат. Земята ще се измени климатически и органически. Наближава тя да дойде в съприкосновение с една друга слънчева система, която ще окаже грамадно влияние върху нашата. * В бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо ще бъдат в самия човек. Достатъчно е да си помисли за крушата - и тя веднага ще дойде при него. Достатъчно е в планината да си помисли за извор - и той веднага ще бликне пред него. * Веществото на Земята се преустройва. Изменят се и човешките мозъци. Един ден вие ще се събудите и ще разберете, че вашите мозъци са изменени. * Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето. * Човек още не е възприел онази първична
към текста >>

583. ДОБРО И ЗЛО - Лалка Кръстева (1927-1998)

нещо, което отдалечава човека от Бога, е зло. Всяко нещо, което съкращава живота му, разбърква мислите и чувствата му, огрубява го, прави го болен, нервен, недоволен, е зло. Злото е чуждото съзнание в човека. * Туй, за което не ни се плаща, то е истинското добро. * Правили ли сте такова добро, което да се отнася до всички хора едновременно? От вашето добро колко хора са доволни? * Злото създава видимите форми, а доброто ги организира и облагородява. * Зло има за този, който не разбира законите. За онзи, който ги разбира и изпълнява, злото се превръща в добро. * Злото парализира волята, ума и сърцето, както и цялата вътрешна сила на човека. * Не трябва да правя всичко, каквото искам, а всичко, което правя, да е добро и
към текста >>

584. ЕНЕРГИЯ, ПРАНА - Лалка Кръстева (1927-1998)

е, при която белите дробове функционират, различна е и тази на мозъка. За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в мозъка, се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея. * Мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествените енергии, които идват отвън. Влажните дни са магнетични. Има организми, които определено се нуждаят от влага. * Човек не може да бъде здрав, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на прана. Човек трябва да постъпва правилно, за да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят правилно, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Ако не мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, нервната, дихателната и стомашната система ще се лишат от нея и няма да могат да извършват правилно своите функции. * Всеки отделен ден има различна енергия. Във всеки ден различни разумни същества функционират. Дните се различават един от друг, месеците - също, годините - също. * Грамадна енергия е заключена в камъните, моретата, Космоса. Човекът не е използвал докрай възможностите на своя мозък, нито се ползва от тези необикновени източници на енергия. * Дишането е прослава на Господа. Онзи, който не може да диша, нито себе си хвали, нито Господа хвали. Ако дишате правилно, вие сте оградени с Божието благословение. * Духът Божи дава енергията на Слънцето, то
към текста >>

585. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

разумно дело, човек трябва да мълчи. Доброто има отношение към Космоса. Радвай се, че си изпълнил волята Божия, че служиш на Господа. * Обезсърчен си. Намираш се в безизходица. Не си в състояние да мислиш. Послужи си тогава с жълтия цвят на спектъра (отдели от призмата светложълтия) и така направи, че да грейне в ума ти. * Когато станете сутрин, казвайте си: “Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие! Дай ни светлина да разбираме волята Ти и да я изпълняваме!” * Ако вие можете да привлечете от пространството необходимата материя и да изпълните всичките си дрехи с тази магнетична, първична материя, винаги и в най-големия студ, ще ви е топло. Дрехата може да е много тънка, но магнетизирана ли е, няма опасност от простуда. * Пеенето е връзка между вас и разумните същества. Класическите песни, духовните песни, мантрите, псалмите, формулите са връзка за минаване от един свят в друг - физически, духовен и умствен. Затова трябва да се употребяват. * Чистата храна, чистата вода, чистият въздух, чистите мисли, ранните слънчеви лъчи ще ви опазят кръвта чиста. * Гледате един червей и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Защо го смачквате, защо го тъпчете с презрение? Господ е направил тази форма, спри се при нея и като я погледнеш, нека да ти стане приятно. Отвори й път. Ти си големият брат, а тя е малкият брат. Поздрави я. * Срещне ви някой, който има известна слабост. Вижте в
към текста >>

586. НОВОТО УЧЕНИЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

виреят в душата, докато пуснат корени в живота на духа ни. Всеки, който носи смирението като добродетел в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. * Духовен е онзи, чието съзнание е винаги будно и готово да изпълни волята Божия. * Всяка култура, която не изпълнява Божията воля, се заличава. Всяка държава, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава, а когато им се подчинява, се благославя. Така е било, и така ще бъде. * Под “кротък” човек се разбира бял, светъл човек, който привлича светлината в себе си и я отразява навън. Кроткият е светещ човек, затова е определено той да наследи Земята. Кроткият човек има високо съзнание, затова може да привлича светлината. Тя се привлича от тела или съзнания, които са организирани. Светлината на съзнанието прави човека жив. Без нея той е мъртъв. Бог се проявява чрез кроткия. * Човек, на когото духът говори, не мисли за себе си, той заема всякога последно място. * Жизненият еликсир идва отдалече, минава през Слънцето и слиза на Земята на всеки две хиляди години и носи нов живот, нова култура, нова епоха. * Красиво качество е точността. Точността е съграждане, хармония, такт, музика. * Всички сме едно. Да правим зло на другите, значи да правим зло на себе си. * Ненаситните желания - това е робството на човека. * Който обича, е силен. Който знае, е силен. Който е свободен, е силен. Отвътре да бъдете свободни, а отвън ограничени. * В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си
към текста >>

587. ПРИРОДАТА, ЕЛЕМЕНТИ, МИНЕРАЛИ, РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ * Под “природа” аз разбирам едно общество на разумни, възвишени същества, които са завършили своето развитие. Те съставляват един вечен свят и оттам водят началото си всички светове. Под тяхната директива учените хора на земята работят от хиляди години във всички направления. * Един закон има в Природата - закон на единството, една мярка - единицата, една причина - Първопричината на нещата. В закона за единството е и законът за множеството. В единицата мярка се включват всички останали мерки. В Първичната причина се крият всички причини. * Невъзможно е човек да наложи своите възгледи на Природата. Не е било и няма да бъде човек да може да я подчини. Да се мисли, че може да се победи Природата - това е слабост на материалистите. * Когато говоря за свойствата на златото, имам предвид първичното злато, излязло с първия лъч на светлината от истинското Слънце, минало през тъмното, след това през нашето и с него заедно дошло на Земята. То съдържа ценни свойства, които носи от слънцата, през които е минало. Това злато е носител на живота. Ако някой се е домогнал до златото, когато минава през тъмното Слънце, той е в състояние да убие човека. Когато някой иска да живее добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през четирите трансформации. Този човек разбира свойствата на златото и ги използва за своите велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се крие в
към текста >>

588. СЪЗНАНИЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

Космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият дух, който регулира всички неща, цялата Природа на човека. * Днес всички протестирате против насилията, екзекуциите, неправдата, но това е, защото не е дошло времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите свободно, с велико съзнание. На съвременните държавници съзнанието е в тъмнина и мрак. Те не разбират, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. * Било е време, когато хората, обществата, народите не са били свързани помежду си. Но сега всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло, което наричаме Велика душа, Космично съзнание, което е важен фактор. Към това съзнание се стреми днес човечеството. То не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, а Великото Космично съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя. * Апостол Павел казва на едно място, че се е пренесъл на Третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космичното съзнание. Много светии, учени, велики хора са живели в това съзнание. Докато човек не влезе в него, радостта му ту ще се явява, ту ще изчезва. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космичното съзнание. * Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова паметта на човека е по-силна. Колкото по-силна е паметта, толкова
към текста >>

589. Каталог съставен от Лалка Кръстева - Лалка Кръстева (1927-1998)

г. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи (извадени и после не сложени на място). Имаше случаи, когато липсваха по 1-2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст - разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри (преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра). Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред. Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи (обиски се правеха постоянно) - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр; на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас. Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място. Така днес се появява относително пълен каталог. Ако някой ден се открият всички беседи, невключени в сегашния каталог, ще бъде вече много добре. А за мен проучването на беседите беше истинска благодат и щастие, ако може така да се каже за човек на
към текста >>

590. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

на цялото човечество. България има нужда от добри работници и прогресивни, честни хора. И ако искаме новото да успее, трябва да създадем, отгледаме и възпитаме нови хора. А кой създава и възпитава характери? — Възпитателят. Той е, който формира и следователно, държи в ръцете си бъдещето на един народ — бъдещето на човечеството. Ето защо тук ще спрем вниманието си по-специално. Всеки човек със своя личен пример и със словото си влияе върху другите и най-вече върху подрастващите. Разбира се, че големите личности и силните характери упражняват значително по-мощно въздействие със своите знания и дела, отколкото слабите и безлични хорица. Като най-преки възпитатели обаче се явяват: учителите, родителите, социалната среда и отделните ръководни личности. Тук ще разгледаме само учителя като възпитателен фактор. По начало учителят трябва да бъде и възпитател. Той следва да държи сметка за своеобразната психика на детето и да не се отнася с него като с умален възрастен с типови нужди. Прогресивният, съзнателен учител обича децата и работата с тях. Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето. Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол. Той всякога застава на страната на правия; подкрепя слабите; не е фанатик, нито тесногръд; отърсен е от предразсъдъци и с търпение изслушва всекиго. Той има мнение относно всяка актуална
към текста >>

591. Занимания на открито — 1. Разходки и екскурзии. 2. Занимания на двора. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

увивни растения (японски рози, грамофончета и пр.), за сянка. При подходяща обстановка децата биха могли да си изнасят масичките и столчетата навън и да се провежда там цялата дневна работа. Самото пренасяне от страна на дежурните е случай за редица добри навици. Не е зле да започваме всяка сутрин заниманията си на открито с гимнастика (за по-малките подражателни игри) и ако нямаме възможност да останем целия ден на открито, то бихме могли да продължаваме междучасията на двора, като разбира се и учителката е при тях, Най-често малките сами си избират занимания на двора. Но това не изключва участието ни. Случва се група деца да бездействуват — с тях ще подемем подвижни игри. Съвсем не е извинително да кажем, че работим по детските интереси и да предоставим малките сами на себе си. Учителката трябва да владее децата. Няма ли интерес, тя е длъжна да го създаде. Освен казаното, децата могат на открито да драматизират приказки, песни, игри-проекти (на аероплан, градина, на зайци и др.). Изобщо всичко, което се работи в стаята, би могло да се пренесе и вън, ако условията позволяват. Просторността и въздухът правят децата по-волни, с което се пречи на дисциплината, въпреки това на открито детските характери израстват много по-хармонични и творчески. Заниманията ни на открито могат да бъдат доста разнообразни, според условията, при които сме поставени: зеленчукова градина, цветна, овощна, отглеждане птици и животни, уреждане двора, дърводелница, магазинче, кооперация и пр. Един
към текста >>

592. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

царица Пролет с цветя, слънце и весели игри. Защо ли пък да не си устроим празник на първите снежинки, празник на кокичетата, на маргаритките или на всички пролетни цветя ? За разнообразие и обща радост, може да се устройват концерти, Срещи с родителите, гостувания на другарчета. От друга детска градина, поканване на някои детски писатели, музиканти и др. Приятни събития за децата са празниците. А как ще отпразнуваме Нова година, Коледа, и 14 януари — Васильовден? Няма да забравим, разбира се, и 3 март, Освобождението на България. Ще говорим и ще пеем за свободата, ще си дадем парад, ще поздравим българската славна армия, и т.н., ден на майката, 12 май—ден на детето. Самите деца ни подсещат най-добре, те ще ни помогнат и при самото уреждане на тържествата около всички тези празници. А на Гергьовден няма ли да навържем люлки ? Идва Св. св. Кирил и Методи; идват и редица именни и рождени дни на децата — ето едно богато изобилие от извънредни случаи, удобни за обща радост, за приятно разнообразие и полезно забавление. С удоволствие ще напомним и за хубавите народни обичаи, па които трябва да научим Децата. Кой не знае веселите Коледни обичаи на бъдни вечер, кое българско дете от народа не е коледувало? Кой не е сурва-кал и кой не си е чупил късмета от питата на Нова-година ? Връбница, Лазаров-ден, великденските обичаи — боядисване яйца, месене козунаци, гергьовските люлки, тегленето и още много хубави народни обичаи изпъстрят българския бит, с които можем да запознаем децата
към текста >>

593. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

му. Каченият на гърба на човека е вярвал в способностите на другия и затова се е решил. Акробатът пък е вярвал в своето изкуство и се е надявал на здравината на теленото въже, на което е стъпял. Сега, и вие така минавате над водопада: качите се на гърба на някого, уж да ви пренесе, пък току видиш - или и двамата се съборите, когато не чака- те, или въжето не издържи - скъса се! Водопадът - това е животът; акробатът - това са тия, които признавате за водачи; въжето -тов а са техните разбирания, убеждения, верую, мирогледи. Всички те ви обещават много лесно и също така лесно забравят какво са обещали и правят тъкмо това, което не са харесвали в другите. Защо? Защото има нещо по-силно от тях, от техните желания, от техните думи, от техните намерения. При това самите те са человеци с ум, сърце и воля - и тяло, което те или не познават добре, или не могат да използват разумно. Защото ти можеш да имаш нужда непременно да отидеш в града, може да имаш и туй желание, но ако конят ти е дръглив и слаб, ако пътят е кален, ако каруцата ти е разхлопана и някое колело излезе по пътя или се счупи някоя ос, тогава? Така са и тия, които уж ви водят, така сте и вие самите. С объркани нишки не се тъче, с гнили дървета здрав мост не става, къща без основа не се гради. Коя е основата? Коя е основата на един дом? Може да има голяма земя и момъкът, и момата, и много говеда и овци, и хубава къща - но ако се не обичат, всичко е напусто! Това ще е търговия, а не женитба! И дом без обич се винаги
към текста >>

594. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности. Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности. Живот, който носи разумност в себе си; знание, което носи светлина в себе си; и свобода, която носи истина в себе си, са основа на Новия живот, който влиза вече в света. Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявени в живота, са израз на Божията Любов. Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения НОВИ НАСОКИ В СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ НА ПРИРОДАТА. Налягане и напрежение Разумен живот. Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде. Всички го чувстват. То се носи вече във въздуха. Прониква вече целия живот. Всички говорят за него. Добро е това очакване, но всеки трябва да знае пътя, по който ще дойде очакваното. Това именно не е известно на хората. Понякога в тях се явява желание да получат наготово очакваното. От къде може да дойде то? От природата ли? Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага, към които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане. Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, да ги уравновесява и използва за градеж и творчество в живота. Една от задачите на физическия човек е да се справи с външното физическо налягане. Като противодействие
към текста >>

595. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа. За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е
към текста >>

596. Душа - Георги Радев (1900–1940)

света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее.” За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него.
към текста >>

597. Истина - Георги Радев (1900–1940)

ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава сам¬ в Себе Си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. Казано е: “Глава на твоето Слово е истината.” А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя Живот. Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето, Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата посока на всички тези движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, великата цел – Истината. Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуска нито за миг никакво колебание. Всичко у нея е строго определено. Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при
към текста >>

598. Любов - Георги Радев (1900–1940)

свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта. И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза. От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме – звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органични същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е вън и вътре. Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта – от нея изтича Животът. Любовта е, която носи пълния Живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта и тя се съдържа в нея, защото представлява формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта, тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Където няма Правда, няма Любов. Физическата
към текста >>

599. Бог - Георги Радев (1900–1940)

сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум – това са Негови прояви. Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е? Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият Живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без То да се измени. Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата – това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще ¢ се усмихне и ще ¢ даде всички условия за Живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Бог оставя всички същества абсолютно свободни. Той никога досега не е казал на никое същество във Вселената, колкото и малко да е то: “Направи това!” или “Служи Ми!” Той му показва пътя, но го оставя свободно, сам¬ да направи
към текста >>

600. Човек - Георги Радев (1900–1940)

е другата опорна точка на човека. Човекът, като Исус, научава дълбокия смисъл на страданията – онзи Божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека, това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият Дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите Сили на Живата Природа. Ето защо под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по- голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава, у него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления.
към текста >>

601. Дух - Георги Радев (1900–1940)

начало на всички неща. Казано е: “В начало бе Словото.” Словото – това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта – това е първият плод на Духа. Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух. Той е Начало на началото на всички неща. Ето защо първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото. После човек ще дойде до Истината. И най-после – до Божествения Дух. Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа. Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. И това Слово говори: “Духът е онова, което дава Живот.” Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински Живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно Живот. Той крие в Себе Си всички първични форми, в които Животът се проявява. А под първични форми се подразбират онези форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота. Духът в Своята същина е един, но в проявите Си Той е множество. Единство и множество – това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия Си полюс до другия. Затова казвам: един е Духът,
към текста >>

602. Добро - Георги Радев (1900–1940)

по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че злото е неизползвано Добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за жътва – свършека на света, Той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие. Когато говорим за Добро, за добра постъпка, ние всякога подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави Добро. Очевидно, тук не става въпрос за обикновените добрини, така както хората ги разбират. Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи Живот, Светлина и Свобода. Няма ли ги тези три качества, то не е Добро. Животът идва чрез Любовта, Светлината идва чрез Мъдростта, а Свободата – чрез Истината. Който иска да прави Добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята. За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро. Моето Добро трябва да дойде след мен. А за да дойде след мен, то трябва да носи Живот, Светлина и Свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя Добро. Понеже Божественият
към текста >>

603. Свобода - Георги Радев (1900–1940)

носи Свобода за човешката душа, е Истината. Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик вътрешен подтик – не на обикновения човек, а на човека, у когото се е пробудило Божественото съзнание. Чували сте, че е казано: “Познайте истината и истината ще ви направи свободни”. Истината – това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното. Свободата, в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като Свобода без ограничения. И когато човек почувства тази Свобода, цялата тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва Мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели – той с един поглед прониква в нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат. Свободата е необходима за постигане на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Човек днес не е свободен. Той се стреми към Свобода, ала я търси по външен път. Свободата обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода – политическа или религиозна, която отвън се налага, е само сянка на Свободата. Идеалната
към текста >>

604. Живата Природа - Георги Радев (1900–1940)

Природа в своята целокупност е проява на разумни Сили, на Разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Очевидно под Жива Природа ние не подразбираме онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява. Живата Природа е сбор от мислещи Същества, които представляват атомите на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Така че, когато говорим за Вселена, ние подразбираме сбор от Разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези именно Същества са, които придават ценност на целия Космос. Ето защо за погледа на онези, които имат Космично съзнание, целият Космос с неговата Природа е едно живо същество, в което всичко се обединява. И този Космос може да бъде и безграничен, и граничен, и голям, и малък – едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми. Пред духовния взор на Великите посветени от всички времена и епохи цялата Вселена, целият т.нар. в древността макрокосмос се явява във формата на човек – Великият Небесен човек. Съзерцавайки образа на този Космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек –
към текста >>

605. Четирите неща - Георги Радев (1900–1940)

в пътя на Доброто. Всякога да ходи. Човек не може да дойде до истинския Живот, ако не е чист. Водата ще го направи чист – Водата, която е добър проводник на Живота. А като диша въздуха, ще се научи да мисли право. Като ходи в пътя на Светлината, ще се научи да чете Великата книга на Бога. Но не е достатъчно човек само да ходи по този път. Той трябва да се научи и да чете – да знае какво му носи Светлината. Светлината – това е писмо, изпратено от Бога. Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо е той. Има какво да се чете всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Напреднала душа е душата, която е добра – тя знае защо е създадена Земята. Напреднала душа е душата, която е чиста – тя знае защо е създадена Водата. Напреднала душа е душата, която мисли право – тя знае защо е създаден Въздухът. Напреднала душа е душата, която ходи в правия Път – тя знае защо е създадена Светлината. И ако хората са лоши, то е задето не знаят защо Земята е създадена. Те са лоши, понеже не знаят защо Водата е създадена. Лоши са, понеже не знаят защо Въздухът е създаден. Лоши са, понеже не знаят защо Светлината е създадена. На Земята живеят, а добри не са. Вода пият, а чисти не са. Въздух дишат, а не мислят право. Светлина имат, а не ходят в правия Път. И тогава хората питат: “Защо Бог създаде света?” или “Какво да правим?” Попита ли те някой така, кажи му: “Бъди добър!” – А после? – “Бъди чист!” – А след това? – “Мисли право!” Най-после: “Ходи в правия Път и се научи да четеш!” Ако си добър,
към текста >>

606. Учител - Георги Радев (1900–1940)

Учителят, който носи истинското Знание. Той има много проявления в Живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е: като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в Живота. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците Си: “Един е вашият Отец”, той подразбира Великия, Единия Учител. Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас по закона на Мъдростта. Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското Знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в Живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е Знанието, една е Светлината. Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И тъй както човешките
към текста >>

607. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

един ученик изнася една своя опитност, тя трябва да бъде опитност на Любовта, в която има Светлина; тя трябва да бъде опитност на Светлината, в която има Мир; тя трябва да бъде опитност на Мира, която носи Радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, едничките техни изразители в Живота. Разбира се, аз само загатвам за тези велики области, в които ученикът навлиза. Те представляват една велика и обширна наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта – това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине се през Духовния и се стигне до Божествения свят. Велико нещо е човек да опита Светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действа в света, до разбиране на причините, които заставят Великите Учители да идват да работят между хората. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът
към текста >>

608. Свещеният Огън - Георги Радев (1900–1940)

се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на Земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на Новия живот. Всичко, което устои на мощните токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на Живота. Разбира се, температурата на този Огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на Слънцето. Само този Огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този Огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният Огън. Но пламне ли у него свещеният Огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват. Мислете за свещения Огън, в който Бог се проявява! Мислете за свещения Огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го! Поддържайте го, защото с това ще поддържате и Живота
към текста >>

609. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Първия образ на човека, Първородния в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, Който е издържал сполуч- ливо всички изпити и е пожертвал всичко за Своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като историчен, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е
към текста >>

610. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

труд е належащо поради вакуума и деформациите, създадени около Учението на Учителя Беинса Дуно в България. Вакумът е породен от факта, че, независимо от издаването на огромен брой беседи, липсват меродавни ръководства, запознаващи читателя с гносеологията на това учение и комуникациите му с основните философски направления. Деформациите се създават поради навика на нашия ум да борави с критерии на стари идеологии - архаични отживелици в съвременния свят и негодни за бъдещето. Неразбирането на синтезната същност на езотеричните концепции води до обвинение в идеализъм (отдясно) или в материализъм (отляво). Освен некомпетентност е налице и злонамереност, целяща да представи Учението в неблагоприятна светлина, за да се разочароват хората и за да пренасочат в полза на духовната конкуренция. Ако ми се възрази, че последните две думи са несъвместими, по-съм склонен да махна първата от тях. Защото информационната война е факт. Неин израз е напр. обвинението в дуализъм, което важи и за предхождащото го Богомилско учение. в този труд е ясно показано (а писахме и преди[1]), че става въпрос за синтез. Още Хермес е казал, че двата полюса са различна степен на вибрация на една същност. Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея. Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на
към текста >>

611. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

раси; космична и човешка алхимия и т.н. Блестящо послание на Вяра, Надежда и Любов. Множество уточнения и необходими пояснения върху застъпените концепции, заинтересуваният читател може да намери в друг забележителен труд.[1] Ще отбележим, че това Учение е една от най-чистите и фини форми на съвременната духовност. Да се опитаме да видим как Учителят отговаря на трудни и спорни за днешния човек въпроси. Нашият съвременник, все повече смущаван и обуславян от материални проблеми, разбира, че не е свободно действаща личност, а психичен робот. Той е неспособен да проумее това, което го блъска и направлява, няма личен контрол върху него и нищо не би могъл да предприеме. Той е от онези същества, които са безкрайно щастливи да избягват от отговорност, да не решават нищо самостоятелно, да не правят усилия - като сламки в купата, където свободата не съществува. Те виждат единствен изход в подчинено и сервилно превиване на гръбнак пред фаталността, за да получат в замяна всички материални възможности, постове и низши удоволствия, до които биха могли да се докопат. Царуващ „отвисоко", поведението му е вече хитро или наивно, според случаите. Той действа според римската максима „хляб и зрелища". След толкова лишения, унижения и мъки, човекът се стреми към приятни моменти и развлечения, които да заглушат съзнанието му, за да забрави жестокостта на земния живот, и да подхранват неговия суетен характер абсурд между две неразбираеми нищожности. Ако човешкото съществуване се свеждаше до
към текста >>

612. СВОБОДНА ЛИ Е ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ? - Методи Константинов (1902-1979)

ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ? По този въпрос ще изразим следното твърдение: Не може да съществува свобода там, където има насилие и мъчение. Не може да има свобода и в труда, където главният стимулатор е материалната полза. Свобода на Волята, в истинския смисъл на думата, може да съществува само в работата. Под думата работа разбираме хармонични акорди от съгласувани действия на емоционалното, интелектуалното и волевото съзнания на човека. Този съвършен акорд на свободната воля се слива с основната същност на Космичното Начало. То дава изява на живота, който е безкраен и вечен. Тези проблеми ще бъдат подробно разгледани в раздела, посветен на съдържанието и същността на свободата. В следващите глави ще се опитаме да очертаем новия път, който Учителят завеща на човечеството: Пътя на Космичното Единение. Той казва: „Клетката възлиза от бездната, от материята. Идеите, мисълта слизат от върховете на Духа. Духът и материята са полюсите на живота. който е вечен и безкраен." * * * Всички гносеологични философски системи, в течение на вековете, са си поставяли вечните въпроси: „Откъде?", „Защо?" и „Накъде?". Тези проблеми, изследвани през призмата на вярата или чрез законите на логиката, са останали без отговор. Според Учителя на земята се учи азбуката на живота. Това е старото геоцентрично разбиране, светът на формите. В Пътя на Слънчевата спирала човешката душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, г.е. навлиза в тяхното съдържание. В Пътя на
към текста >>

613. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

Животът за Цялото, за Великото Космично Начало, не означава човек да избягва или да пренебрегва своите семейни и социални задължения. Напротив, той ще достигне до онази мистична чистота и Космична светлина, които ще му дадат сила и знание, за да разреши правилно временните задачи на личния, семейния, обществения, националния, расовия и общочовешкия живот. В светлината на Космичния мироглед новият човек ще разбира и решава тези задачи, като необходими етапи в своето духовно-културно развитие, без да бъде слуга и роб на условията, в които е поставен. В това именно се състои същността на понятието мистика, която няма нищо общо с теологичните мистификации, целящи заробването на човешките души и каптирането на техните психични енергии чрез внушение и обсебване. Човечеството и народите са насочени в своята еволюция по един път, водещ към нови изисквания и идеологична ориентация. Този нов път на живота ще помогне на хората на вярата да се освободят от вековното внушение на страха и греха. Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите
към текста >>

614. КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти - Методи Константинов (1902-1979)

Религия, в същински смисъл на думата, още не е съществувала. Философското знание е оперирало в сферата на метафизичния мироглед. Основата на примитивния стопански живот се е изграждала върху робството. При втората култура на бялата раса, Древно-персийската, религиозното съзнание излиза на преден план. Изпъква антагонизмът между двата принципа- Доброто и Злото - чрез борбата между Ахура-Мазда и Ариман. Икономическите отношения започват да играят важна роля в социалните сфери, разбира се, все още под знака на робството. Едва при третата, Египетско-асировавилонската култура, се слагат основите на научната мисъл. Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Тези науки са били достояние само на малцина посветени. Социалният и икономически живот в древен Египет е бил регламентиран от фараоните и жречеството. Народът продължавал да носи веригите на стопанското робство. Идеята за правото се появява едва през Гръко-римската култура. Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани в Атина и Рим, а народът е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като „словесен добитък" на родовата аристокрация. Последната е имала широка привилегия да притежава, употребява и злоупотребява („posseder, user, abuser") със своята жива и мъртва собственост. Петата поредна култура - Западно-европейската - наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток.
към текста >>

615. ФАЗАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА - Методи Константинов (1902-1979)

култура е изпълнена с нарушения на този велик закон. В наше време, огромните обществени, национални и международни сътресения се дължат изключително на тези нарушения. Основната характеристика на този закон е, че той изключва всякакви предпочитания - расови, съсловни или национални - които биха използвали правните норми за свои сепаратистически цели. Учителят го характеризира така: „Справедливостта е атрибут на Космичния свят. За да отсъжда право, човекът трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата." Както подчертахме при Втората максима на Свободата, „Абсолютната космична справедливост трябва да се приложи еднакво към всички... както спрямо учения, така и спрямо простия. Отношението на Космичното Начало е едно към всички." Този велик закон трябва да влезе във всички стопански отношения, както в обществото, така и между народите. Формите на международния стопански живот трябва да се определят като последствия от неговото прилагане. Според Учителя, Справедливостта е свещена: „Обществото не бива да нарушава правото за съществуване на човека. На всеки човек трябва да се гарантират всички необходими материални и духовни условия за неговото всестранно развитие." И още: „Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън." „ Човек е надарен със сили и дарби, които трябва да развие. Това е неговото гражданско право. Всеки, който отнема това право, върши престъпление; правдив човек е онзи, който не накърнява
към текста >>

616. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

на нашата планета, той казва: „Във видимото движение на Слънцето около земята има два важни момента: първият е 22 март, денят на пролетното равноденствие, когато слънцето преминава в северното полукълбо; вторият е 22 септември, денят на есенното равноденствие, когато слънцето минава в южното полукълбо. Тези два момента са символи, които изразяват два вида течения на енергии. Енергиите, които протичат в северното полукълбо имат външен характер. Те символизират Мъжа. Под „Мъж" се разбира същество, което работи отвън. Когато Слънцето мине в южното полукълбо - което става на 22 септември - хората влизат в едно друго течение на енергии, които съдържат в себе си мекота. Това течение символизира Жената. Тогава човек може да навлезе навътре в себе си. да се съсредоточи, да обработва отвътре нещата. От 22 март нататък в северното полукълбо дните растат, светлината се увеличава, защото истината се изявява навън. При тази светлина се вижда всичко и човек се намира пред опасността да стане недоволен от това, което има. От 22 септември обаче, нощите в северното полукълбо се увеличават, а дните намаляват. Тогава външната светлина и топлина се намаляват, а вътрешните се увеличават. Ето моментът, в който Жената може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т.е. своята доброта и своето благородство. Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината - чрез човешкото сърце. Светлината е във връзка с Мъдростта, а топлината -
към текста >>

617. ЕРОЗИЯ НА БРАКА - Методи Константинов (1902-1979)

и правна институция, бракът отговаря твърде малко по форма и съдържание на новите изисквания. Това се подчертава особено ярко от мощната вълна за еманципиране на жената. В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на обществената дейност. Днес, особено при смяната на социалния строй и на стопанските системи, бракът е поставен на основна преоценка. Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тази промяна в известно отношение е чисто формална. Но съвременната жена навлиза в обществените отношения и се проявява като творческа страна. Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява държавна ситуация, при която златната наличност, опората на финансовата структура е изчерпана, или положението на един кораб с вдигнат център на тежестта - с разстроено равновесие. Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са необходими три стимула: материален, наличие на сексуален афинитет и сърдечна вярност. Данните от статистическите диаграми сочат, че тези три опорни точки са вече крайно несигурни и губят стимулиращата си роля. В нашата съвременност жената извоюва своите граждански права. Тя има вече значимост не само в стопанския живот, но и в секторите на духовната култура, науката и във всички други обществени прояви. Така че първият стимул - материалният - е изгубил
към текста >>

618. ЕПОХАЛНИ АСПЕКТИ - Методи Константинов (1902-1979)

милиони изяви не само върху нашата планета, а и в Слънчевата система; и във всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите учители животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното, се разкрива постепенно пред нестихващия устрем на човешкия гений. При Космичното единение човешката душа ще почувства безсмъртния пулс на Битието и с още по-голямо вдъхновение ще върви по безкрайната спирала на Съвършенството. Само при Космичното единение човешката душа ще започне да разбира смисъла на гносеологичната спирала на Учението, което Учителят даде за разработване в Новата епоха на Водолея. Душата постепенно ще вникне в смисъла на Материалния свят - където се осъществяват фактите и явленията; на Субстанциалния свят, който излъчва енергиите и на Есенциалния свят, който дава идеите и смисъла на реалността. Това е великата цел на Слънчевата Дева, на Сина на Мъдростта и на Великите Души на Истината. --------------------- [1] Тези въпроси са развити в кн. „Любов и еволюция", Хр. Маджаров, Вн.1998, Лекция 9 - „Епохалният танц на любовната енергия". [2] Виж М.Константинов, Хр. Маджаров, „Новата култура през епохата на Водолея", т.
към текста >>

619. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване". Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок. Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата". Формулата „от позиция на силата" означава на практика „борба за власт над...". А формулата „мирно съвместно съществуване" подразбира едно съжителство при пълно равенство на сътрудниците. Бихме желали да припомним в това отношение казаното от Мъдреца: „Докато личната саморазправа е значително намаляла, в отношенията между народите тя все още царува Щом един по-малък и слаб народ не приема условията на един по-голям и по-силен народ, последният прибягва към въоръжена сила - обявява война. А войната, знайно е, освещава правото на силния". Най-сетне, както виждаме в нашата съвременност, независимо от наличността на ООН, има редица примери за използване на формулата „от позиция на силата". ООН дойде на международната сцена благодарение на поучителния опит, добит чрез тежките страдания, които народите преживяха през Втората световна война. При дадената историческа обстановка, като правна институция, ООН има своите цели и задачи, но не ще бъде в състояние да разреши редица проблеми, за което сe изисква преди всичко висша хуманност и висок международен морал. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача
към текста >>

620. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

което принадлежат тези опитности, защото това е Царството на Духа и има своя охрана и ангел Господен със своя меч охранява границите Му. Този меч - това е Словото на Духа. Словото го имате - четете, проучвайте и Го прилагайте. И така чудесиите ги видяхме много скоро. Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат. Така постепенно онзи, който ги слуша, влиза в капана, хваща се на въдицата и те почват да му говорят неща, които са чули оттук-оттам от старите приятели. Онзи, който слуша разказаните случки с Учителя и като им слуша и ясновидските
към текста >>

621. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Бялото Братство за свои користолюбиви цели. И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре. Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска. Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя. Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност. Бяхме няколко човека. Брошурите бяха сложени върху масата Му. До този момент мненията на някои от Школата бяха противоречиви. Защо ли? Ние помнехме 1922 година и цялата тяхна история. Ние помнехме тяхното подвизаване от 1922 до 1937 година. Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция. Знаехме за дейността му. Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя. Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези,
към текста >>

622. АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

учи духовни науки. Спечелил малко пари, ка- чил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с ду- ховни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Од- рин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Пред- лагат му някаква работа в Пловдив, отива там, харесва му града, работата му провървява, спечелва някой и друг лев и вика семейството си при себе си. За- познава се с Михаил Стоицев - зъболекар и други. Там имаше салон, в който се четяха беседи на Учителя. Там той се запознава с Учителя на живо в Плов- див. Наместо да иде в Индия намира Учителя в България. Накрая казва: „Та аз Учителя търся, затова съм тръгнал от Италия." И като намира Учителя остава в България и в Братството. Беше със силен стремеж, честен и прям. Нямаше двуличие. Разбираше работата си добре. Тръгна му и си закупи къща в София, имаше средства и поддържаше връзка с Учителя. Когато започна да се устройства Изгрева, той даваше условия на нас студентите да изкараме по някой и друг лев в негова- та работилница. Той ни даде условия да научим неговия занаят. Той имаше работилница на Орханийското шосе и ние отивахме там и работехме. В събо- та ни плащаше
към текста >>

623. САМОЗВАНЕЦЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада. Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителеви-те, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Разбира се правилно беше становището на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя. В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела да играе ролята на някакъв заместник. Просветният съвет в София в това направление не изигра никаква особена роля, освен няколкото престрелки във вид на писма, които се размениха между него и центъра на Михаил
към текста >>

624. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

направя един духовно-психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов. През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия цялото братство на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувствуваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът е, че ние влязохме във физическо стълкновение с него говори много. Физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше
към текста >>

625. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса". Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг. Методи се навежда да целува не само десницата на Учителя, че го освобождава от такова изкушение, но се свлича до земята и целува обувките му. Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се трева и гора. Посочва му: „За да оцвети и разлисти дърветата природата си служи с Божествени методи, а те са най-обикновени и от прости, по-прости, но са живи, защото живота минава през тях". Методи си тръгва и подскача от радост. Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга?" А онзи му се подиграва: „Ами толкова ли си глупав, че може да повярваш на такава измислица?" И от тук започнаха измислиците на Михаил Иванов, но понеже ние го познавахме с годините той не можеше да ни заблуди и излъже, но отиде във Франция, минаха години и неговите измислици там попаднаха на почва и сега идват и ни разправят неговите измислици. А те
към текста >>

626. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

ПАРИЖ В:= Вергилий Кръстев А:= Анина Бертоли Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора. То се пишеше и във вестниците цяла година почти на първа страница, за магьосника Михаил и още за неморалните му действия, въобще групата му се разпръсна. През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента
към текста >>

627. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания" от 1922 г. А: Да, да, знам. В: После друго, има един разговор между трима ученика и Учителя, който аз го имам документиран и т.н. по отношение изявлението на Учителя за него и е напълно ясно тука. Но понеже той отиде там, работи при друга система, при други условия и много хора се подлъгаха и тръгнаха след лъжата. А: Да, но все таки едно нещо трябва да бъдем също искрени, че е взел най-много от Учителя, разбира се има песните, Паневритмитяа, там не може да ги даде като свои. Вече се знае. Но от Учителя чете много малко, но взел примери някакви, някои упражнения също. От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име. Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от немски на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои". В: Като е плагиат. А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и
към текста >>

628. „СРОДНАТА ДУША' ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много пререждания, даже ми донеси романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с
към текста >>

629. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: „Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във
към текста >>

630. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

книжка да прочета, отнасяща се за един „голям Учител" от Калифорния. Михаил го е поканил вече и този „велик Учител" скоро ще пристигне. За този случай Михаил иска да сложи върху входната врата на салона му едно голямо бяло платно с надпис: „Бялото Братство представено от двамата духовни учители /Михаил и този от Калифорния/. След като прочетох книгата, върнах я с думите: „Този човек е един фалшив духовен Учител, ти нямаш право да замесваш името на Бялото Братство с този мошеник". Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния. По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време. Взех френски и български речници /аз знам доста френски, бях ученичка във френския пансион в София/ и книгите на Михаил, исках сама да разбера защо Учителят захвърли на пода книгата на Михаил. Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен културен френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов. С една дума Михаил плагиатства. Питам Михаил защо пише така, той откровено ми каза, че иска неговото име да бъде записано в историята на човечеството като голям
към текста >>

631. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ. И задачата на българския народ е да приеме това Учение и да го предаде на другите народи. А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за "миров учител на великото всемирно бяло братство", това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България. И да знаете, че голяма част от тях са богати хора. Те дори могат да ви купят, могат да
към текста >>

632. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел. Очаквах разбира се, че ще получа някакъв по-топъл и любезен отговор от него, което би създало *Виж „Изгревът", том III, стр. 211-214. повод за една по-оживена кореспонденция. Напразно обаче бяха моите очаквания. След много, много време се получи отворена картичка до Нанков, написана от Стела, която един вид минаваше за негова секретарка. В тази картичка се отбелязва само, че учебниците са получени. В отговор на писмата, които Просветният съвет беше изпратил до Михаил, по-късно се получило отговор от него, според както ми се предаде -Учителят, след като си заминал се вселил в него и затова той взима неговият външен вид, вид какъвто Учителят имаше. Коса дълга, брада, облеклото, една пълна имитация на Учителювият образ. Следователно заключава Михаил, Братството не е вече в България, а във Франция, в Париж, затова не приема никакво сътрудничество, нито с Просветният съвет, нито с когото и да било. В 1956 г. Михаил изпраща в София на Изгрева, секретарката си Стела Белман и нейният брат. Те поискват от Братския
към текста >>

633. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

достави с писмото си, е достатъчен капитал на невидимия свят за една година цяла. Да се прослави името на Великата Жива Природа, както обичаме ние тук да наричаме Великото начало! Жаргонът трябва да отговаря на хората, които си служат с езика! 1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по-лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най-много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност! И по-добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш! 4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях,
към текста >>

634. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

трогнат от всичко това. Току-що научих, че няколко братя и сестри са се допитали до Ванга в Петрич: тя им е казала много хубави неща за мен. Колкото до мнението на Ванга, вече бях в течение, защото някои от моите тукашни приятели ходиха при нея, за да я поздравят от мое име; тя им предала изключителни, немислими, невероятни по блясъка си неща за мен! Впрочем, тя не е единствената, която е казвала тези неща. Моите приятели са се допитвали до 45 ясновидци във Франция, в Швейцария (разбира се, те нямат същите способности като Ванга), които са казали на практика същите неща като нея... Но аз, като се има пред вид, че съм работник на Небето, не разчитам много на предсказанията на другите. Дори Учителят Петър Дънов ми предсказа изключителни неща! Не се спирам на добрите предсказания и пророчества на Нострадамус, на Катрин Емерих, на Щайнер... Да, вместо да се спирам върху предсказанията и да заспивам върху лаврите си, аз работя безспир, ден и нощ, и разчитам само на своята работа. Това, което има стойност, е това, което човек прави в живота си, а останалото може да бъде вярно, може да бъде и невярно. Ако е вярно, толкова по-добре. Сега, що се отнася до идването ми в България, това може да стане скоро. Ще дойда да ви видя. Подгответе се, защото ще има нови неща, за които вие може би още нямате представа. По въпроса за обединението на Братството от Франция и от България -аз го желая от 40 години; не пожелаха да ме разберат в моята искреност! Никога не е прекалено късно. 40 години
към текста >>

635. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

злото не търпи доброто.“ В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам. Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите. По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо. Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари. Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя. Разказа ми за себе си – заминала за Франция да учи медицина, защото такава била волята на баща ѝ, но мечтата ѝ била да учи пеене. Съгласила се да учи медицина, но взимала и уроци по пеене, защото така я посъветвал Учителя. Споделих с нея, че от най-малкото нещо се разплаквам, казах ѝ и какви лекарства взимам за сърцето. Тя ми отговори: „Вече няма да плачеш, тази година отиди на Рила и ще видиш колко добре ще се почувстваш. Пролетта започни да идваш на гимнастика и със сигурност ще бъдеш по-добре.“ Приех с голяма радост: „Ще те послушам, всичко ще направя, което ме съветваш. Аз обичам туризма и съм ходила като млада на много места.“ После ѝ разказах за разболяването на сина
към текста >>

636. 03 Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом - Радка Левордашка (1920-2014)

сестри от Братството в моя дом Един ден Йорданка ме попита: „Можеш ли да приемеш в неделя гости?“. – „Да, разбира се“ – отговорих аз, без да разбера кои точно ще бъдат гостите. Прибрах се у дома и казах на майка ми и съпруга ми, че в неделя ще имаме гости. Съпругът ми каза: „Раде, от мене ще имаш руската салата“. Майка ми каза, че ще приготви баницата (тя правеше най-хубавите баници), аз казах, че ще приготвя основното ядене. До 11 часа всичко беше готово, точно тогава пристигнаха Йорданка Жекова, Дора Карастоянова, Марийка Дряновска, Лиляна Табакова и Софийка (Софето, така я наричаха). Посрещнах ги с радост и ги попитах: „Какво ще правим, беседа ли ще четем?“. Йорданка каза: „Не, аз ти водя най-големите певици и музикантки, искам да развеселим този дом!“. Съпругът ми постоя малко при нас и се извини, че трябва да отиде на вилата и пожела на гостите да се чувстват удобно и спокойно. Прекарахме чудесен ден в песни и разговори за Учителя. Гостите останаха до 17 часа и си тръгнаха много
към текста >>

637. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

една от гостенките.“ В този момент Катя идваше откъм палатките, ръкувахме се и тя каза: „Аз ви познавам, сестра Йорданка ме запозна с вас.“ Аз се засмях и добавих, че сестра Йорданка се постара да ме представи на всички. Сестра Мария каза: „И нас сестра Йорданка ни запозна с Радка, за което се радваме.“ Брат Борис се обърна към мен: „Сестра, имам една молба към вас, да придружите Катя до вашия лагер, защото тя си е счупила крака и много я боли, затова не може да се движи добре.“ – „Разбира се, че ще я придружим, даже може да преспи при нас.“ Брат Борис уточни: „При вас няма да спи, но ще остане да си отпочине и един брат ще я заведе на Вада, нейната палатка е там. Това сме го уговорили. Много се зарадвах, като ви видях, че идвате, помислих си: „Ето кого ми праща Учителя!“ – „Добре, брат, радвам се да изпълня задачата.“ Пристигнаха при нас от долния лагер Кирчо Лъвчето с още един брат, който e от едно бургаско село. Кирчо извади хармонич-ката, посвири наши песни и ние попяхме. Като спряхме песните, аз се обърнах към брат Борис и го помолих да ни разкаже нещо лично преживяно с Учителя. Той застана срещу мене, позамисли се и започна: „Ето какво ще ти разкажа. Нощес Учителя ме посети и седна точно на това място, където сте седнали вие. Аз отидох при него да го поздравя и да му целуна ръка, а той ми каза: „Борисе, я ми донеси голямата книга от палатката ти!“ Аз го погледнах, той ми повтори: „Иди!“ Отидох в палатката и гледам една голяма книга, взех я, занесох я на Учителя и я
към текста >>

638. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

ще я попитам или ще й поискам да ми даде да чета от тези книги. В неделя тя се прибра. Чаках удобен момент да я заговоря, след два дена ми се удаде случай да я видя на двора и я попитах: „Госпожице, виждам, че четеш нещо интересно, можеш ли и на мен да дадеш да прочета, иначе се чудя какво да правя и току се мушна в кръчмата. Пийнем с приятелите по няколко чашки и вечер кавгата в къщи е готова." Тя ме погледна замислено и каза: „Аз бих ти дала, но се страхувам да не кажеш на някого." - „Разбира се, че няма да кажа, заклевам ти се!" - обещах аз. Тя влезе в стаичката си и след малко ми донесе една малка книжка с думите: „Чети я бавно, за да я разбереш. Аз посещавам една школа, в която лекциите се изнасят от един Мъдрец." Прочетох книжката бавно, както ми каза, препрочетох я още един път, а тя тъкмо като за нашия живот, който живеем. Цяла седмица ми даваше книжки - като прочета едната, върна я и взимам нова. Спрях да ходя в кръчмата. Един ден се виждам с приятелите, един от тях ме попита: „Симо, къде се губиш? Няма те в кръчмата!" - Отвърнах с въпрос: „Защо, затъжихте ли се за мене?". - „Снощи те чакахме в кръчмето и докато те чакахме, така се натаралянкахме, че едва се прибрахме и щяхме да избием женурята и децата." - отговори той. Аз им казах да си оправят отношенията с жените и децата си - и тогава ще се видим. Като се прибрах, помолих даскалицата да ми даде адреса на този лектор, за да заведа моите приятели при него - да ни влезе акълът в главата... Тя се съгласи да ми даде
към текста >>

639. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

е видял и описал полковник Георги Божков - който се интересува, може да потърси книгата му за извършеното от него по заповед на Учителя. * През март 1980 г. се навършиха 40 дена от заминаването на баба Марийка. Никола Нанков и Веса, нейната племенница, ме поканиха за помена в квартирата й на Изгрева - вече бяха съборили къщичките им. Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки. След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината. Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала лозе, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала. Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас. Така аз в неделята, от сутринта до 14 часа, изрязах розите на мястото на Учителя. Когато изрязвах последния лъч в градината, пристигнаха двама мъже, по облеклото им личеше, че са „важни" особи. Поздравиха ме и отидоха около елипсата, където е поставено тялото на Учителя, обиколиха я, разглеждаха и говореха помежду си.
към текста >>

640. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

започна разказа си сестра ми, когато се върна в София. - Всички или почти всички бяха вече там. Пристигнаха още само тези, които бяха допълнително поканени, като мен, или които не са имали възможност да дойдат по-рано - чиновници и работници. И всички бяха весели, радостни и чакащи. Правеха се последните приготовления. Посрещна ме сестра Надежда, колежката ми от Ачларе, и ме покани в тяхната палатка. Каква палатка! И смешно, и хубаво. Голяма и кръгла палатка с много хора вътре, и разбира се, с много дрехи, но и с толкова много Любов! И в такъв ред! Не може да се опише, трябва да се види. Съборът стана в „Лозето" - голямо лозе с къща, в която е отсядал Учителя. Там е и „горницата" и други стаи има. Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките. Палатките са донесени от гостите, а които нямат, биват поканени от тези, които имат. И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно! За следната година дано да дойдеш и ти - пожелава сестра ми и предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене. И продължава. - Съборът беше определен за 19 август. В 4 часа сутринта една тиха цигулка възвести приближаването на празника. Брат Симеонов свири „Събуди се, братко мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място. Учителя! Пристигна Учителя, хубав и мил! И потънаха очите в красотата, потопиха се сърцата в мировата
към текста >>

641. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Та ако не възприемеш и не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прави светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети, може ли да се кръсти с името на светлината? И Любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествените реалности са всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, то е като един научен метод, то е право. Но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всеки едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положението да си пробиете път навсякъде. Та казвам: Вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени неща в природата и тогава, отдето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето, казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят. На вода ще станат, нищо повече! Извори ще станат, пък от тия извори ще потекат рекички, водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това, че някой е
към текста >>

642. 25 август, вторник - Теофана Савова

е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, знае ли какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха." Това обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос: „Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „Мога ли да бъда богат?", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти
към текста >>

643. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

г., неделя, 7, 30 часа вечерта „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди (мото)!" Размишление. За следния път пишете върху темата: „Жабата като символ." - Напишете - започна лекцията Учителя, - едно изречение от 4 - 5 думи най-много. - Написа се изречението: Само истината води към живота. - Според вас кои думи в това изречение са положителни, кои - отрицателни? - Думата „живот" е положителна. Думата „води" също е положителна. Да, но животът носи и страдания. Глаголът „води" подразбира известно ограничение. Така написано, изречението представя костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата „само", с която започва изречението, означава разнищване; знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено само от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън или при случай на страдание, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдание, в нужда или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният - вода, ученикът - книга и т. н. Като намери хляб, гладният веднага започва да се разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл, само когато е преживяна. Ако напишем изречението „Животът носи истината", разбрано ли е? И то не е разбрано. Кой живот носи истината? Ще кажете, че Божественият живот носи
към текста >>

644. 22 март - Теофана Савова

В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори: „На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота. Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон. Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина. И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя съотношенията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Та казвам, всички вие сте се родили, за
към текста >>

645. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

дори и отвън пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко 3 различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за богопомазание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за опасни сектанти, нови богомили (в калугерско разбиране); а третите - за съвременни Божи люде, истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищно неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврел с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос, от което било явно, че господин Дънов е или м. или ф. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме и справяме с тях. Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействуваме ли или да им се противопоставяме? Дългът на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде
към текста >>

646. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас. Беше ни топло, защото присъствието на Учителя ни стопляше по-силно от всичко. Попяхме си, поговорихме си, пихме чай и си сварихме топли картошки. Колко беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи. Обикновено той режеше картошките на колела, по време на екскурзии, разбира се. Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила. На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество". И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя. Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се
към текста >>

647. 22 март 1928 г - Теофана Савова

г., 5 часа сутринта Още е тъмно, а ние поединично и на малки и по-големи групи се отправяме нагоре по шосето. Отиваме на Изгрева. Там ще посрещнем празника. Салонът е празнично приготвен. Хората - празнично настроени. Учителя говори върху изгревите на слънцето. „Тази година, каза той, трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и нашите отношения към тези закони. Какво нещо е привидно разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете например, при яденето храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха среща отверствието на дихателната система и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно движение, това не е правилен път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение. Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настъпва друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След това трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, превърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. части от храната,
към текста >>

648. НА ВРЪХ МУСАЛА - Теофана Савова

борбата, която става в него. Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази борба, тя ще свърши в негова полза." „Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога. Когато ви питат вярвате ли, ще казвате: Вярвам във водата, която пия, във въздуха, който дишам, вярвам, че ходя по земята, вярвам в светлината, която осветлява моя път. Но за своята магическа пръчица няма да казваш никому. Това, че дишаме, че пием и ходим, го вярваме еднакво, но всеки го разбира и спазва различно." Петю беше в неделя шофьор. Много хубаво беше облечен. Много му приличаше новият костюм. Мама и тати са добре. Учителя е отлично. Всички те поздравяваме сърдечно. -
към текста >>

649. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда. Каква наука има в това, дето Мойсей хвърли плочите, на които били написани Божиите заповеди? Каква наука има в това, да знаят хората, че Мойсей изгори златното теле, на което евреите се кланяли. Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей е искал да каже на евреите, че човек може да познае Бога само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човек има златно теле, което държи като идеал на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трябва да ги изяде и изпие, докато най-после каже: Наживях се вече. След това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога. При сегашното положение, в което човек се намира, той посвещава цели 16 години, докато свърши университета, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и си отиват, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени! - Няма такъв човек. Най-после, като видят тия хора, че не могат да наредят работите си, казват: „Нищо, като отидем на онзи свят, там всичко ще се нареди!" Питам: Кой от вас
към текста >>

650. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

изключение на 1929 г., когато и на Мусала и на Езерата престояхме 9-10 дни без палатки. Сега се приготовлявахме за летуване на Рила до месец и повече. Нуждаехме се от палатки, екипи и храна. При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли на влага и т. н. Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци. Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки. Колко сме благодарни на Господа и на Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме! 20 юли Събуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него.
към текста >>

651. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

обединява. Същия ден в 10 часа Беседа. Да стане тъй, както Господ е казал. 1 февруари, сряда, 5 часа сутринта Прекрасна лекция. Направихме упражнения върху снежната поляна, след което се върнахме в салона при нашата прекрасна картина. Учителя е седнал на стол пред катедрата. Ние сме застанали около него, едни са прави, а други - седнали. Вълнуваме се, задаваме му въпроси: Къде са отбелязани възможностите на човека? -- Външната линия на ушите - отговаря Учителя. Къде е отбелязано как разбира човек отвътре нещата? - Носът. Как ще използва човек нещата в света? - Неговата уста показва това. Как ще се радва на света? - Неговите очи показват това. Знание в света има много, но човек не е готов да го възприеме. Зимно време върви последен, а лятно време върви пръв. Или бъди в доброто пръв, в злото - последен. Тялото ни представлява една христоматия. Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали. 26 февруари, неделя, 10 часа преди обед Две идеи трябва да се подемат - човещина и братство. 22 март, 5,40 часа сутринта Днес е празникът на пролетта. Наряд: Добрата молитва. Молитвата на Царството. 91 псалом. Пътят на живота. Отче наш. Матея 12 гл., 20 - 30 ст. Йоана 6 гл., 1 - 10 ст. Мото: Пълната Божия Любов, Мъдрост и Истина носят вечния живот. Размишление през деня: Лука 15 гл. „Иде час" - от рилските беседи. Прекрасна пролетна беседа и упражнения! Всяко манисто от движещата се броеница на свещенния танц ражда нов свят. Раждат ли се светове и сега? - Може би. Вечното раждане е
към текста >>

652. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

бе тихо, рядко се виждаше някой да мине по двора. А сега всеки бърза с чашата в ръка. След хубавата разходка до Витоша, картофената чорбица ни чака. А какво представлява тя? - Човек трябва да я опита. Особено след така хубаво преживян ден. Простичка е тя, но е като еликсир след леката умора. И от какво се състои? - От картошки. Сваряват се добре, докато една част тръгнат из водата, достатъчно свободни, за да изследват нейната същност. Тук се слага малко магданоз и супата е готова. Разбира се, сол не й липсва. Накрая, подправена с лимон и чер пипер, тя едва се въздържа да не литне към зажаднялата уста. Големият казан шуми. Дежурните сестри, нашите майки днес, с усмивка насипват на своите деца. Всички са радостни. Едни се радват на хубавия майчински прием, а други - на това, че на тях се е паднало да бъдат днес дежурни. 22 март Пролетен празник. След хубавата беседа Учителя ни пожела да прекараме в света на Любовта. Завършихме с мотото: „Бог на всичката пълнота да ни изпълни с благия си Дух. Да изпълним благата Му воля!" А упражненията - след това. 18 април, 7 часа вечерта Из ден в ден все по-нови и по-фантастични приказки. Действителност ли е това? Ние сме в една реалност, която аз наричам живот в присъствието на Учителя! Това може да ни даде само той. С едно паневритмично упражнение да се понесеш в светове, където - „око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят." Щастливи са неговите ученици, понесени от неговите крила! Ново упражнение!
към текста >>

653. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

1 януари 1935 г., 24 часа, Нова година Исайя 65 гл., от 16 стих нататък. Ще ви кажа само няколко думи. Всичко зависи от разбирането на човека. От светлината, която той има в своето съзнание. Ето как стои въпросът. Ако вие дадете на един невежа хубаво платно, четка и боя, той само ще оцапа платното. Ако ги дадете на един обикновен човек, той ще изкара нещо като децата. Ако ги дадете на един гениален човек, той ще създаде една хубава картина. Ако дадете едно златно перо на един глупец, той само ще си играе с перото. Ако го дадете на един обикновен човек, той само ще се залъгва с него, а онзи мъдрец ще напише една отлична книга. Сега можете да кажете кое е платното. Платното е човешкото тяло. А перото, това е човешкият ум - най-големите благословения, които Бог е дал на човека. Ако знае как да ги употреби, може както мъдреца, да създаде най-хубавите работи, ако не разбира, той само ще си играе. Тази година има две противоречия в себе си - 1 и 9. Вие имате 1-то, силата, която създава и руши. Това е киселината. 9 е една неутрална дума. Неутралитет пази всякога. После имате 3 и 5. 3 е едно число на равновесие. 5 е добрата страна. Това е числото на човешките чувства и човешките стремежи. Ако умният човек има числото 5, то може да се използува. Общият сбор е 18. Това представлява лошото в човека. Ако съберете тези две цифри ще имате: 1 плюс 8 прави 9. Това е доброто в човека. Това е най-големият син на Бога, който иде и който носи всичкото благословение. Когато дойде
към текста >>

654. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

повдигнете. 18януари, 1920 г. Горко на тия, които не се подчиняват на Духа, Който иде. Не мислете, че Слънцето може да измени нещата. Не мислете, че аз правя нещо. Божията Воля прави всичко в света... За българите настанаха най-благоприятните условия. Какво донесе Христос на човечеството? - Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора вътрешно свободни. * Какво означава думата „българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин" разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия, то е значението на думата „българин". Като българин намери своя учител и кажи: „Великий Учителю на светлината, Ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. " Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя Велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. Спасението на България седи в това всички българи да се обърнат към Живия Господ, който държи съдбините на народите в Ръцете Си. Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На тебе, Господи, се кланяме, на Тебе уповаваме." * Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати. Вече 300 години от създаването им, но те не изгубиха своята цена. Ако вие минавате за майстори християни, след 300 години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Стради-вариус. * Българинът, като работи на полето, трябва да
към текста >>

655. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

се готвят за сън. Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее: „Аз бях малко бръмбарче, ходех по горите, пъплех по цветята." (Това е една басня!) „Но мина една царска дъщеря и ме обикна; и станах човек!" Дошла е девицата, за да изчисти сърцата ни. Тук е и момъкът, за да просвети умовете ни! Тихо свири и тихо пее Учителя, но учениците му са възприемчиви. Душата на ученика е като чувствителна антена - тя приема отдалече и разбира посланията на Учителя. 17 април Роялът Докараха ни роял - доста прашен и неакордиран, но готов да ни послужи. - Предметно учение - каза Учителя, като го видя. Подразбира се, че ще има работа за музикантите - да го почистят, т. е. да възстановят артистичния му външен вид, а после да сложат в ред тоновете отвътре, да го облагородят. Това преживяват и учениците, когато дойдат на „Изгрева". Най-напред се чистят външно и вътрешно, докато възстановят първичната си вътрешна връзка с природата. За да са в съзвучие със Словото, да го разбират и да изучават законите и правилата на живота, които се преподават в духовната школа, те трябва да станат чисти и искрени като новородените. Всичко тук е предметно учение. Наличието на роял в братския дом обещава по-богати преживявания и по-интензивен живот на работа и учение. 25 април По пътя за Ел Шадай Тръгваме за Витоша преди зазоряване - в четири часа сутринта. Щом излязохме от „Изгрева", почувствахме по лицата си хладната милувка на вятъра. Това обаче ни
към текста >>

656. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

После написа с едри букви думата "ЛЮБОВЪ" и започна да обяснява значението на всяка буква в тази дума. - Учителю - запитаха някои - възможно ли е всяка буква в думите да има специално значение. - Да, всяка буква има своя смисъл и значение. И обясни: Л—това е висок връх, където се топят снеговете; Ю - чешма, през която изтича водата; Б - дръвче край извора. - Учетелю, - изненада се една сестра - имат ли отношение буквите към смисъла и съдържанието на думата, която образуват? - Подразбира се, че имат отношение. - отговори той и продължи. О - плодът на дръвчето; В — уста, която опитва плода; Ъ - почивка. Може да напишете един разказ за значението на тези букви. Като каза това, Учителя остави тебешира, излезе от салона и се качи в стаята си, като ни остави сами да мислим върху загадката - как да разбираме дълбокия смисъл на словото, за да станем господари на съдбата си. Невъзможно беше веднага да разберем и приложим знанието, което ни се дава. Но със всеки изминат ден пък ни ставаше по-ясно, че много години на учение и работа ще са необходими, за да започнем да разбираме вътрешния смисъл на
към текста >>

657. БЕЛИ ГОСТИ - Теофана Савова

до Мери) 5 май 1938 година, София Днес пристигнаха хубави бели гости. Те се оглеждат и питат нещо. Какво ли питат? Аз не разбирам техния език, но им се радвам. Много радост носят те. Питам се: с какво да се отплатя на белите снежинки? - Да им прочета нещо от отворената книга пред мене? Но искам и свидетели да има, да чуе и друг някой. Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери! „Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие е Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаването на Божественото в човека." Достатъчно ли ви е, снежинки? Мери, ти какво ще кажеш? Поздрави на буля Катинка и Викторий от всички нас! Бъди весела! Теофана 20 август 1939 година, Рила Дръвчетата огъват клони под тежестта на зрели плодове. Наблизо
към текста >>

658. СЛОВОТО - Теофана Савова

слушахме в захлас. Искахме мелодията на тази музика да звучи винаги и да остане в нашите умове и сърца като жива светлина на изгряващото слънце, глас и образ на Божията Любов. Тя прониква във всяка клетка и ни отнася в нови, по-високи сфери на битието. Музиката на словото ни въведе в предверието на Божието царство, в градините на Едем. А там всички хора са сестри и братя. Словото възстановява първичните отношения, сътворени от Бога. В братските и сестрински отношения по-лесно се разбира какво е Бог и Божествен свят. Беседите на Учителя учат сърцето да обича, засилват и укрепват волята за вършене на добро и възстановяват връзката ни с Божественото. Учителя каза: ,,Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата - към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат и добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен е дреха, изтъкана от красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога." Организиране на идеите Един ден в словото си за силата на Божествените идеи Учителя каза: „Ние трябва да любим Бога. Как ще го любим? -Ние ще любим Бога, като дадем път на
към текста >>

659. МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО - Теофана Савова

душата." „Христос, в своята реч на гората1 започна с деветте блаженства. Блаженствата, за които той говори, имат отношение към друг свят; те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта". Аз вземам да говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която пък е свят на ангелите. „Вие." Кои „вие"? Не вземайте тази дума в ограничен смисъл, само за онези, които вярват. „ Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол" разбират „ сила на равновесие, онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. Под думата сол разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място това са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и да е характер тя, човек чувст- твува една слабост. Вие всички сте изпитвали това. Страстите не са потребни на хора, които имат сол, а само на онези, които нямат сол. Христос казва на своите ученици: „ Вие сте солта и, ако солта изгуби своята сила, т. е. обезсолее, тя не струва нищо, освен да се хвърли навън и да се тъпче от човеците." А защо именно да се тъпче обезсолената сол? Тъпкането е реакция да се осоли пак солта. Когато страдате, това е тъпкане; изхвърлят ви ангелите навън между хората и вие
към текста >>

660. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

„Градина, разцъфнали рози бленуват неземна любов. Мъдростта свята ги пази по път на предвечния зов." Думите Словото на Любовта отива при будните и жадните за светлина и знание, при разумните хора, които го разбират и прилагат в живота. То открива безграничен хоризонт на знания, на жив опит и нови възможности: „Изкуство е наистина човек да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките - думи; от думите - изречения; от изреченията - цяла реч, която да представя нещо добре изразено логически и граматически. Изкуство има в нареждането на буквите, изкуство има в нареждането на тоновете при музиката и пеенето, изкуство има и в говоренето. Хората може да ви слушат, като говорите, свирите и пеете, само ако видят някакво изкуство във вас, което може да ги задоволи." * Новият смисъл на понятията (по извадки от беседите) Влюбването подразбира изучаване на небесния език. Това не е нещо обикновено, особено е. Вселена - разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Вечност - Това са възможностите за проявлението на разумния живот. Да изпълниш Волята Божия значи да пожертвуваш имането си, живота си и всичко, каквото имаш, за Бога. Този момент, който обхваща благото на всички същества. Добра мисъл - Оная мисъл, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не оставя да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. Добро - Доброто седи над всяка гениалност. Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек да
към текста >>

661. ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА - Теофана Савова

поникне, спри, ако можеш, този растеж." И сега тя вижда, че хората коренно променят своето естество: „Човекът се превърна в ученик, който учи, работи и помага." Изложените в тази книга факти и събития в своя завършен вид не би следвало да се приемат като документалистика в прекия смисъл на думата. Те обаче са достоверни, защото, макар и в романтична светлина, отразяват ежедневието и бита на хора, посветили се безрезервно на един изключително богат и поучителен духовен експеримент. Разбира се, тези събития са пречупени през творческото виждане и душевността на Теофана, което е едно изискване за подобен род литература. Освен това те са и емоционално оцветени поради голямата й преданост към идеите на Учителя и живота на братски и сестрински отношения, който е имала години наред. Текстовете в курсив са от Учителя, така както авторът ги е чул и записал или взаимствал от издаденото слово. Задачата на редактора бе в значителна степен да следва основната идея и настроението в отделните разкази и по този начин да ги обедини в един завършен текст. И.
към текста >>

662. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

ясновидците, които са се излъчвали със своя астрален двойник в пространството, като зелен изумруд. Учителя повдига и вибрациите на Земята с 2 октави: от зелена, през жълтия цвят тя става синя. И сега всички космонавти, които излизат извън орбитата на Земята, я виждат синя — като сапфир. Учителя казва, че когато е дошъл в България, го придружават 200 милиона ангели. За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди висшето му съзнание и започне да разбира новото в живота. Милиони възвишени същества искат да присъстват на неговото идване. Идват тези, които са определени още преди осем хиляди години и които имат заслуги към Бога. Осем хиляди години, това са научни години — прецесии по 25 хиляди години, което прави 200 милиона години — времето, откакто Духът е слязъл на физическото поле. Много от тези души намират условия да се въплътят в България, а останалите се раждат в различни държави на Земята. Затова Учителя има ученици по целия свят. А тези, които не намират свободни човешки форми, влизат в животински, само и само да присъстват на неговото идване. Това е голям празник за небето и земята, в който участват само пробудените души. Учителя идва на земята на 29 юни 1864 година стар стил, зареден с Велика Любов, която оказва влияние и на климата в България. През 1864, 1865 година няма зима. По метеорологичните справки само веднъж пада сняг — сутринта, и се стопява до обяд. Физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин
към текста >>

663. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?" Учителя поставя строга задача на младежите да следват и да завършат университет и да му донесат дипломите си да ги види. Този велик любовен импулс на Учителя дава отлични резултати. Почти всички младежи се записват в университета, завършват висше образование и намират място и работа в обществото. Няколко от тях — Борис Николов, Георги Радев и други големи идеалисти, се отказват да си вземат дипломите. Това те правят, защото по това време всеки завършил, който иска да бъде назначен на работа, по нареждане на министър-председателя Цанков трябва да направи писмена декларация, че се отказва от идеите на Учителя, от Бялото братство и няма да членува в него. Това е една временна мярка на Цанков, която впоследствие отпада. Явява се и трета спънка в школата. Любомир Лулчев има големи познания по окултизъм и привлича много братя и сестри и ги събира сутрин да им говори. Създава тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или старогръцки групи — за
към текста >>

664. 5.2 Салоните, в които Учителя изнася своите беседи - Светозар Няголов ( -2013)

ръка, какво ще стане с тях? И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават." Това изказване на Учителя е по повод безпрецедентното решение на архиерейския събор, свикан на 7 юли 1922 г.от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата. Учителя спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва на „Опълченска" 66. Това става през 1922 г., когато под натиска на свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта. Разбира се, най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в братството. Маркова от братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци. Тя го отстъпва на Учителя, за да изнася беседи през 1922/23 година. В този салон Учителя не допуска никакво отклонение от правилата на школата и при строг ред и дисциплина създава „Младежкия клас". Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: „Тук трябва да има ред и порядък. Да се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя. Следващата неделя, 14 януари 1923 г., Учителя извиква Тодор Стоименов, подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да се прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: До е само от три реда." След това го прочита: „Когато Любовта царува, смут не става!
към текста >>

665. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

На 21 март 1921 г. италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи. На 22 март 1922 г. за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на братството. Възрастните са богати, заможни и с установени разбирания. А младите — зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителя се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обяд. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и той започва да живее в нея. По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други и се образува един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителя иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото като най-добър проводник. Учителя лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в
към текста >>

666. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плати с лихвите. Учителя предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото. От побоя Учителя получава синини около очите, на дясната ръка и крак — частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителя говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда, осми юли, той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят баща Крум Няголов. На 9 юли Учителя и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителя пътува в специална кола, а изгревчани се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков. От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителя я поглежда много сериозно и изпитателно и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този
към текста >>

667. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе. Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. — Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя — книжката „Свещени думи на Учителя". Учителя не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че той я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той й диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но той е много строг, дръпва си ръката. Тя се разплаква и пита: „Какво прегрешение съм направила, Учителю, та не ми давате да ви целуна ръката?" Той отговаря: „Аз не съм Учителя, аз съм един от неговите ученици, изпратен да пазя тялото му, а Учителя е на Слънцето." На всички събори, които стават около 19 август ежегодно, Учителя присъства на събора на Слънцето и почти никой не забелязва неговото отсъствие освен Савка. По време на един от съборите на улица „Опълченска" 66 Савка има среща с така наречения „Стария брат" (невидимо същество от Космоса), който пази тялото на Учителя. Тя води дълго разговор с него за духовния свят и
към текста >>

668. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

може да стигне на върха преди изгрев Слънце. На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителя му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга, а през нощта някой го събужда. Той се оглежда наоколо, но вижда, че всички спят и до него няма никой. Става с мисълта да потърси фенер, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му започват да свикват с тъмнината и намира пътеката. Вървейки нагоре, над него се появява сноп светлина, който осветява пътя му. Той се оглежда нагоре-надолу, но не разбира кой свети. Понеже има много вътрешни опитности с Учителя, проумява, че това е негова работа, за да му помогне да върви по-леко. При умора светлината спира да се движи и той почива. Така за няколко часа се изкачва на върха по тъмно. Светлината го довежда до определено място и угасва и той стои, изчаквайки зората в тъмнината и тишината. По едно време чува над себе си песни и музика. Методи повдига глава нагоре и вижда голяма светлина във форма на елипса. В нея той различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг особен танц. Те движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от необикновена небесна музика и песни. Повече от час той наблюдава тази чудна игра. Танцът свършва и цялото това видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, отдалечава се и изчезва в пространството. На изток се зазорява. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи в ушите му. Той започва да вижда във всеки лъч на Слънцето по едно същество, което играе видения от него чуден танц.
към текста >>

669. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят Божията Правда на Земята. Гостите от чужбина най-активно се включват в изучаването на паневритмията, пеенето на братските песни. Всички посещават Рила - лагера на седемте езера, в най-импозантното ни лагеруване. През рилския лагер минават повече от 1000 души. Чужденците са доволни и щастливи, че са срещнали Учителя, и с голямо внимание слушат беседите, като голяма част от тях разбират по интуиция. Те са над 80 души и постоянно обкръжават Учителя. В лагера живеем заедно. Различават се от нас по това, че не знаят български език. Палатките им в лагера са разположени между нашите — те не се отделят в свой лагер. Идеята на Учителя е всички народи да се побратимят и общо да работят за Делото Божие на Земята. Най-голяма е групата от балтийските страни, които няколко години наред идват на Изгрева и сформират братство в Латвия. Французите донасят на Учителя много хубава палатка и я построяват срещу неговата. Учителя не пожелава да влезе в нея. Той е поел българската карма и иска французите сами да си решат въпросите на живота. В разговор с чужденците Учителя говори за големите страдания, през които човечеството ще мине и ще засегне съдбините на всички народи. Една сестра, която присъства на разговора, го запитва: „Учителю, Вие говорите за всички страни, а нищо не казахте за Гърция." Учителя отговаря, че на никого не пожелава съдбата на гръцкия народ. Понеже гърците са постоянни
към текста >>

670. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други. Учителя казва, че всяка работа, свършена за братството без пари — безкористно, се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия. След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителя казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт — с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях. Най-подходящи за тази работа са Никола Антов и Желю Ганев". В друг разговор с Гради Минчев, Учителя поръчва: „Когато дойде Георги Димитров в България, братството трябва да направи връзка с него и да уреди положението си с негова помощ, пред новата власт." На 10 декември 1944 г. Наталия Чакова разговаря с няколко сестри пред салона. Идват двама непознати, които търсят Учителя. Без да го повикат, той излиза от приемната и ги поканва да влязат в големия салон, където разговарят повече от 2 часа. Когато свършват, двамата непознати си тръгват, а Учителя излиза от салона, целият изпотен, косата му прилепнала за главата, уморен и доста блед. Милка Говедева се приближава към него и му казва: „Учителю, не сте ли
към текста >>

671. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист — за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схваща и разбира всеки ход на германците. Даже Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руско разузнаване, че щом вземем някакво решение вечерта, на сутринта руснаците вземат контрамерки. Между нас има някой, който постоянно ни предава." По време на войната Учителя обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителя предупреждава, чрез Любомир Лулчев, цар Борис III България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да може да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошото си отношение към Учителя и братството, на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява символична война на Англия, Франция и Америка. Ние реално изпитахме това непослушание на Кобургите на собствен гръб. През 1943 г. започнаха редовни бомбардировки над София. По време на бомбардировките Учителя даде на братята и сестрите формулата: „Господи, запази живота ни, за да проповядваме за
към текста >>

672. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Качват се на влака и намират Изгрева в София. Явяват се при Учителя, който ги приема в гостната си стая и дава съвет за лекуване на болното дете, което скоро след това оздравява. Кръстниковистът носи книгата, но не смее веднага да я даде на Учителя. След като свършва разговора с богатия, Учителя се обръща към него и го пита: „А ти защо си дошъл?" Посяга, взема книгата от ръката му, отваря точно там, дето кръстниковистът предварително си е помислил, и прочита написаното. Така той разбира кой е истинският Учител. В предприятие работи наш брат, а колегите му го подиграват, че не яде месо и посещава беседите на Учителя. Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми. Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам часовника и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото. Питам я в колко часа й е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя. Брат се разболява от туберкулоза. Учителя го посещава и го
към текста >>

673. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине. Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност. Отначало те не му вярват. Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ. Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия. Дава им храна и оръжие и те тръгват в тъмната нощ. На другия ден към 10 ч. идва френският генерал в казармата, за да ръководи акцията, вдига страшна врява, че руснаците ги няма. Понеже забелязва пътеката в дерето, от френската до българската казарма, обвинява българите, че са помогнали на руснаците да избягат. Гръблев се оправдава пред французите, като казва, че руснаците са минали през българския лагер на път за Русия, но никой не му е заповядал да ги пази или спира. Завръща се в България и в неговата част идва съюзническа комисия да проверява и иззема оръжието, което българите имат в казармата. Един склад, пълен с оръдия, е заключен. Извикват началника Гръблев и той веднага заповядва: „Да се разбие складът!" Комисията, като чува тази строга заповед, му предлага
към текста >>

674. 7.15 Васил Бандерски - Светозар Няголов ( -2013)

го пита за Учителя. Старшината казва, че го познава и го завежда при Учителя. Когато приближават къщата на Темелко, съобщават на Учителя, че един военен идва при него. Учителя отговаря: „Не бойте се. Той не е страшен, обезвреден е." Бандерски провежда с Учителя дълъг разговор, при който схваща някои от новите идеи и по-късно започва редовно да посещава беседите. Развива силна интуиция и казва на много от нашите братя и сестри, че Учителя ще напусне Земята на 27 декември 1944 година. Разбира се, никой не възприема за истина такава мисъл и почти никой не обръща сериозно внимание на предсказанието му. Бандерски става приятел с Любомир Лулчев и Учителя често ги изпраща да съобщават някои работи на управниците в двореца. В момента, когато те водят разговор в двореца, Учителя в Мърчаево се възмущава: „Те не казват това, което им поръчах, а го изменят. Те мислят, че могат да излъжат един велик Учител. Ще видите как ще си платят за това." След заминаването на Учителя Бандерски се подвизава в братството като ясновидец, участва в общия братски живот и след няколко години си заминава от този
към текста >>

675. 7.17 Д-р. Иван Жеков - Светозар Няголов ( -2013)

ценни случаи от живота на Учителя на снимки. Има много неприятности и материални разправии със съседа си Петко Епитропов. Посъветван от Учителя, доктор Жеков се примирява с него и му подава ръка. Един ден след неделната беседа в 10 часа Учителя сяда на една от пейките пред салона и казва: „Днес е велик ден, велик празник за Небето и Земята. Двама врагове, които се преследваха повече от 10 000 години, се примириха и си подадоха ръка." Жеков минава през много болезнени състояния и разбира великия закон, че движението е живот. След заминаването на Учителя работи за хармонията в братството и прокарва идеите на Учителя за мир и разбирателство. До края на живота си той обикаля гората, прави разходки и поддържа здравословното си състояние. Заминава си на 24 февруари 1970 г. на 96-годишна
към текста >>

676. 7.20 Христо Митев - Светозар Няголов ( -2013)

Боян Боев и пита: „Има ли някой брат тук да се казва Христо?" „Аз съм Христо." Брат Боев му казва: „Учителя те вика да отидеш при него." Братът е смутен, че Учителя го вика само него, но веднага тръгва. Целува му ръката и Учителя го пита: „Какво работиш, брат?" „Земеделец съм, обработвам земята." Учителя му казва: „Много хубаво, ами можете ли да насеете с жито тази изорана нива от 3 декара, с това семе?" — и му показва една кофа с жито, пълна почти догоре, и още четвърт чувал. „Мога, разбира се, Учителю, това ми е постоянна работа." Отива, взема кофата и си мисли: „Семето е малко, как ще стигне за тази голяма нива?" Започва от единия край да хвърля бавно, наред, и се старае да няма празни места. Житото намалява, но не се свършва. Той посява цялата нива наред гъсто, а в кофата остава повече от половината. Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места?" Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в кофата?" Учителя му отговаря: „Тука работи законът на изобилието." В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на старозагорското братство. Дълго
към текста >>

677. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

един декар? Учителя му отговаря, че му е дал правилния метод за решаване на тази задача. Пано отива на село и прилага думите на Учителя. Раздава на 9 бедни селяни по декар. За себе си оставя един, в който извира вода. През есента засява жито, като оставя място и за малка зеленчукова градина. През лятото житото израства едро и гъсто и когато го ожънва, хамбарът не може да го побере. Чак тогава той изпълнява своето желание да изпрати два чувала на Изгрева за братско ползване. Така той разбира на дело как работи Законът на изобилието. При разговор на Учителя с група приятели Пано пита колко дни през годината човек трябва да пости. Учителя отговаря: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички се споглеждат и казват, че това е невъзможно да се изпълни. Пано се замисля дълбоко върху думите на Учителя и си казва: „Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За една година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дена. Значи, една трета от годината аз прекарвам в пост. Тъй като 40 години са една трета от живота на човека на Земята, значи напълно реално може да се изпълни тази задача, дадена от Учителя за разумен живот на Земята." Пано дълго време работи в ямболското братство и често прави пост до 40 и повече дни. Храни се малко, физически е слаб, но с много бодър дух. Към края на един дълъг пост при него отива група братя и сестри и започват да го критикуват, че пости твърде
към текста >>

678. 7.23 Стамат Михайлов - Светозар Няголов ( -2013)

световна война попада във фелдшерската група, ръководена от Пеньо Киров. Там се запознава с идеите на Бялото братство. След края на войната започва да посещава от 1919 г. съборите на братството в Търново. Отива в София и през 1923 г. Учителя му предлага да се грижи за братските имоти в Търново, които са 26 дка: три лозя, ниви и овощни градини. Стамат с голяма любов обработва братските имоти и получава добри реколти. Често отива до София и носи от плодовете на градината. Една сестра разбира за пътуванията му и го моли да попита Учителя как да се справи с ревматизма на крака й. Стамат е добър и отзивчив. Когато си тръгва за Търново той пита Учителя, който му дава необходимия съвет. Сестрата изпълнява съвета и оздравява напълно. След 2-3 дни Стамат получава силни болки в краката — болестта на сестрата се прехвърля върху него и той я носи повече от месец. Често пътува до София. Брат го моли да попита Учителя как да се освободи от кашлицата, която го мъчи няколко месеца. Услужливият Стамат се обръща към Учителя и предава съвета му. Братът бързо оздравява, но кашлицата се прехвърля върху Стамат и той кашля повече от месец. Жена го моли, като се срещне с Учителя, да попита как да се излекува от гастрит. Отново се получава същото - тя се излекува бързо, а той получава силни болки в стомаха в продължение на два месеца. Друг го моли да попита Учителя за неговото болезнено състояние. Стамат е научил добре урока си и му казва: „Идете сам и питайте Учителя." Вилата на Атанас Бойнов, в
към текста >>

679. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

действаш много умело с тях." Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате?" „Искам да ме научите, Учителю, да се концентрирам." Учителя се усмихва широко и му отговаря: „Игнате, ти искаш най-голямото." При разговор Игнат, който често спори, казва, че редовно ходи при Учителя и му задава много въпроси. Учителя го поглежда строго и му казва: „Досега никой от вас не е дошъл при мен, в моя свят." Игнат се свързва с комунистите и споделя разбиранията си с Учителя. Учителя му нарежда да помага на комунистите. Неговата барака е явка на нелегални, които той укрива. Една вечер на тавана в бараката му се скрива един важен комунист. Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа. Негодува срещу полицаите, те го арестуват и веднага го закарват в затвора, без обаче да направят обиск. Така този комунист, който чува цялата разправия, след заминаването на полицията напуска бараката и се спасява. Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен. В съня си вижда образа на Учителя, който му казва строго: „Веднага скрий това, което си донесъл!" Той едва отваря очи, но пак заспива. Втори път Учителя го събужда, той се надига от леглото, но умората надделява и пак заспива. Трети път цялото легло се раздрусва силно, той скача, грабва папките с документите, изнася
към текста >>

680. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря. Поканват и Корто, а едновременно с него и Учителя, за да каже нещо за него. Приготвят богата вечеря и в средата на масата определят две места — за Учителя и за Корто. Учителя идва в дома на Русев и Зорница го посреща радостно. Той я пита: „Рекох, тук ли е Олга?" „Тук е, Учителю." „Може ли да я повикате да дойде при мен?" „Разбира се." Тя отива в мазето и извиква Олга Славчева. Олга знае, че Учителя ще бъде гост в техния дом, и когато Зорница я поканва, облича се бързо и с голяма радост отива в приемната. Учителя я поканва да седне на стола при него и започва да разправя за нейния минал живот. Как, като християнка, е хвърлена на лъвовете. По-късно, пак като християнка, е изгорена на клада. Учителя обръща всичкото си внимание към образа на един свой ученик, а за Корто не казва нищо. Корто седи накрая на масата, а Олга е най-щастливият човек в този момент. След свършване на вечерята Корто отива при Учителя и го пита: „Господин Дънов, как да се освободя от жените — повече от 100 ме преследват навсякъде?" Учителя се усмихва и му казва: „Ожени се за една от тях и тя ще те пази от другите жени." Той послушва съвета на Учителя и се отървава от женското обкръжение. След известно време Русеви се скарват с Олга и я изгонват от дома си. Вечерта тя отива на полянката на Изгрева, сяда на пейката и започва да плаче неутешимо.
към текста >>

681. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен — „Бурята" на 15 декември 1935 г.. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителя и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра". Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г. Съсед на Катя е Пеньо Ганев. Той се оженва и един ден се скарва с нея, като й казва да си махне бараката, защото му пречи. Катя се намира в чудо. Затваря се и започва усилено да се моли. В това време в къщата на Пеньо Ганев избухва пожар и той променя решението си. Сутринта отива при нея, извинява й се и казва, че може да остане да живее там. На Катя й става лошо и припада до стълбата пред горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън,
към текста >>

682. 7.52 Петър Филипов - Светозар Няголов ( -2013)

и излиза при него. На запад съсед му е Кралю, голям комунист — дипломат, който постоянно му прави бели. При тази обстановка Петър решава да осинови племенника си Филип, който в бъдеще да продължи неговата духовна работа. Аз му обръщам внимание, че в наталния хороскоп той има Уран във знака Водолей, квадрат с Марс. Това показва неговия свободолюбив дух и много разправии и обиски от страна на милицията. За тези думи той ми се разсърдва много, но по-късно му правят шест обиска и той разбира точно влиянието на този аспект. Обръщам му внимание, че и племенникът му Филип има Уран съвпад със Слънце в знака Лъв, квадрат с Марс, където Уран е в заточение и той няма да е толкова свободолюбив като него — лесно може да изпадне под влиянието на милицията. Това е една горчива истина, която той разбира по-късно и тя съкращава живота му. През 1972 г. Петър ни изпъжда от дома си и последствията на това деяние не закъсняват. Около него започват да се събират най-различни хора, които го шпионират и му пречат. С Петър най-активно участваме във всички летни екскурзии на Рилските езера. Поправяме стъпалата на пътеката за Езерото на Чистотата и участваме във всички братски прояви. Поради гонението на братството от комунистите при езерата ние направихме лагер под Салоните - при извора Алдунай, където лагерувахме много години. Милицията идваше до езерата, прогонваха приятелите, но ги мързеше да дойдат до нашия лагер и ние изкарвахме необезпокоявани там повече от месец. След нашето напускане на дома
към текста >>

683. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

от 20 години, те започват взаимно да си помагат. Естирка забелязва, че сестра му Вера не го гледа добре и повече от дрехите му са скъсани. Купува му фланелки и долно бельо. Гледа го като свое дете. Васил има силен дух и внася импулс в младежите и те стават последователи на новото. В Димитровград групата се разраства и сега продължава своята дейност. По време на сън Васил редовно среща в невидимия свят жената, която му прави предсказанието. Тя работи заедно с Учителя и тогава той разбира каква душа има тя. Като преподавател той обикаля много градове и села. Накрая отива в Момчилград, където си прави къща, и там се пенсионира. Сприятелява се с попа, който му става добър приятел. Една вечер го вижда, че целият свети, и му казва: „Разбрах те от кои си." Васил го запознава с идеите на Учителя и му дава редовно да чете беседи. При проведените обиски на властта за изземане на беседите от последователите на Учителя, попът му помага много, като скрива всичките беседи в дома си. Така Васил запазва беседите. В разговор с Естирка Васил й описва едно свое посещение, което прави в ада. Той стига до центъра му, където го посреща тарторът на ада, заобиколен с няколко рогати същества, които му козируват. Васил отговаря на техния поздрав. Обяснява на Естирка, че там е много горещо и съществата работят при много строг контрол, без никаква свобода. Те поддържат живота под Земята — вулканите, термалните извори и промените на земната кора — земетресенията. Васил обяснява, че там е много страшно
към текста >>

684. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обяд е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителя, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!" Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най-строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 ч„ при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителя й отговаря: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса в Търново пресата дава голяма гласност. Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена
към текста >>

685. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

хубав слънчев ден и разглеждат историческите паметници там. След това отиват в квартирата му. Там той се преобразява, лицето му светва и започва да говори за характера и живота й, като описва подробно всичко. Казва й, че е вегетарианец. Правят среща с ръководството на областта, на която Цветана отговаря на всичките им въпроси и така подготвя условия да се проведе есперантският конгрес в Шумен. Често Петко идва в София и дава на Цветана една беседа на Учителя. Тя я чете, но нищо не разбира, особено от упражнението, което е дадено в началото. При друга среща Петко я пита дали е разбрала беседата. Тя се амбицира и я чете девет пъти безуспешно. В същото време се кара непрекъснато със съпруга си. Вечерта той ляга и заспива, а Цветана омъчнена продължила да чете за десети път беседата. Към 23 ч. й става лошо, схващат се ръцете, краката и гърлото. Не може да извика за помощ, но очите й следят написаното в беседата, което се оказва, че се отнася за нейния случай. Казва се: „Когато двама - мъж и жена — се скарат много, по-чувствителния от тях се схваща и може да си замине. Единственият начин да си помогне е да се обърне към Бога и да каже три пъти: „Господи, помогни ми да изляза от това трудно положение." Тя казва три пъти мислено формулата и след няколко минути започват да се отпускат ръцете, краката и гърлото. Чувства прилив на сили в тялото си и се изправя. Благодари за чудното си спасение. Умът й се отваря и тя започва да разбира добре беседата. Прочита я докрай и остава
към текста >>

686. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

се случи. Всички хора ще познаят, че има Правда в света. Никому не се позволява да лъже, нито да заблуждава в Името Божие. Това нещо ще се провери най-много в продължение на 10 години от днес. Съдбата ще бъде безпощадна." (8, с. 22 — б. 11) Учителя казва, че числото 10 е Божествено, а 1000 — човешко, и затова Той замества човешкото число 1000 с Божественото 10, което внася хармония в живота. Когато Учителя говори в беседите си, че дадено събитие ще стане след 10 години, ние трябва да разбираме, че то ще се реализира след 1000 години. „Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование. Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия." (41, с. 317) „Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с. 20 — б. 1) „Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя." (18, с. 117) „Живейте по новия начин, за да имате нови резултати. Живейте добре на Земята, за да бъдете добре и на небето. Ако не живеете добре, постоянно
към текста >>

687. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

определя и бъдещите промени. Значи, много промени ще станат, но те трябва да бъдат разумни." (21, с. 334) „Питате: „Какво ще стане с нас в бъдеще?" В бъдеще няма да лъжете, няма да крадете. Каквото направите, ще се изпише на лицето ви — нищо няма да остане скрито. Направите ли една малка погрешка, веднага ще дойде последствието." (26, с. 150) „В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи — дробовете, сърцето, стомаха, няма да страдаме. Тогава ще бъдем истински културни хора и ще разбираме великите Божии закони. Тогава ще дойде истинският комунизъм — не чрез насилие, а по общ избор, чрез Закона на Любовта. Тоя комунизъм съществува вътре в нас. Клетките на нашия организъм живеят по Закона на Любовта." (26, с. 151) „Когато се освободите от всичките свои недъзи и добиете ония велики добродетели, които са били първоначално вложени във вашите души, във вашите духове, вие ще бъдете свободни от законите на света, от законите на смъртта." (32, с. 19 — б. 22) „Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде, и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеалът за него — Божественото, към което човек трябва да се стреми." (74, с. 151) „Сам човек — бил той цар, княз или какъв и да е, не е в състояние да изправи човечеството. Всички хора на Земята могат да изправят човечеството. Светът може да се оправи само когато всички хора поотделно се проникнат от съзнанието, че трябва да служат на Бога. Каквито закони и да съществуват на Земята,
към текста >>

688. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото
към текста >>

689. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

чистота! От всичко можеш да се ползваш, но само след като се обърнеш към Бога и поискаш разрешение за това. Някои мислят, че като са наследници на известен имот, те всичко могат да бутат. Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно. Когато ви казвам, че не трябва да кършите цветята, то не значи, че е грях да откъснеш едно цвете, но създаваш в себе си една лоша привичка... Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем. Това е война за идеи, в която боговете творят. В тази Война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно направление, другите - в друго направление, и веднага се започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е била извадена нагоре, а част от енергията надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета надолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи голямо изменение. Ниските места ще се повдигнат и ще образуват върхове високи до 10 000 метра, но все пак някои от тези върхове ще си останат - няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората по тия места? Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат
към текста >>

690. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика й - езика на природата. Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт. Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-горното - над 3 метра. През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва. Когато Ганка Бончева беше хижарка на х. „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме
към текста >>

691. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ - Георги Томалевски (1897-1988)

нещо от Божественото учение, прибързваха да се считат за наставници и учители. Преизобилното богатство, което остави Учителят Беинса Дуно може и трябва да се предава по начин, който ще позволи на хората да го разберат. Ако трябва да се въведат в учението обикновени, малко образовани хора, на тях ще се приказва на езика на всекидневието - простичко и чистосърдечно. Тяхната пробудена душа ще разбере истината без усилие. Ако се говори на учени люде, стига този, който говори, да разбира тяхната наука, той ще облече словото си в друга дреха, независимо от това, че словото е същото, за което приказвахме с неучените лица. Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на немски, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое. И евангелистите говориха по различен начин, но и у четиримата се ражда образа на неповторимия Божествен пратеник, роден във Витлеем. Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица. Моята
към текста >>

692. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

връх на духовното възвисяване, който е и най-великият дар за човека - Исус от Назарет, Който е Христос. В настоящия труд ние нямаме възможност да се спираме на всички главни епохи от тайното знание, протекли до великия ден, когато въплътената Божия любов се появи на земята. Считаме също за съвършено излишно да „опровергаваме", казано по човешки, измислиците, че Той е само митична личност. Оставяме всеки според ръста на своето развитие и според духовната си нагласа да мисли и разбира истините по своему. Ние имаме вече достатъчно опит и смело можем да твърдим, че напразно усилие е да се обръща към светлината такъв, у когото не е пламнала жажда по духовна светлина и по-конкретно към светлината на Христа, у човек, в сърцето на когото Христос още не се е родил. Духът на Христос посети нашата планета тогава, когато бе отбелязана най-последната точка от нисходящия клон от човешкото развитие. От този момент движението тръгна нагоре. Път чрез възхождане се нарича това движение, в който път се крие онова, което някои религиозни люде наричат „благодат". Ще добавим и това, че Христос донесе едно учение, на което в тези преминали близо двадесет века, ние сме научили едва азбуката. Идването на този най-велик между Учителите стана при една външно неблагоприятна констелация на звездния свят за човечеството и за Неговата земна съдба. Не е случайно хрумване това да се празнува раждането на Христа в края на месец декември, когато слънцето се намира в най-ниската точка на еклиптиката и
към текста >>

693. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Леонис с помощта на свои приятели, каквито имаше по всички пристанища, успя да прекара гемията със своите пътници през всички митарства. Разбира се, за това помогнаха и череците1 от алтъните, които младите хора бяха успяли да скътат за тези решителни дни. Както митничарите и разните пазачи по брега, така и шарещите гемийки на турски и гръцки рибари прикриха гемията на Леонис и тя не се разпозна между другите гемии и малки корабчета в голямото пристанище. Какво ли не могат да постигнат умелите, безстрашни, а при това много хитри моряци. В Цариград открай време живеят много българи. Има тук търговци, заселени от много години, отворили магазини, където печелят добра пара, а немалко от тях работят с каквото могат и за своето отечество. Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си
към текста >>

694. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

и подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че и в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, ще започне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Гръцките и турските власти искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Това принудило свещеник Константин Дъновски да напусне активната си черковнослужителска дейност в храм „Света Богородица" и да се прехвърли като служител във Варненската митрополия. Разбира се, това е станало само благодарение на големите симпатии и благоволение на гръцкия владика Порфирий. Раздвижване на тягостната атмосфера над българите във Варна и Варненско се почувствува след идването във Варна като руски вицеконсул на Александър Викторович Рачински. Александър В. Рачински пристига във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и по-специално българофил, той бил добре запознат с борбите на българския народ за национално освобождение още от времето на своето пребиваване в Македония1. Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на
към текста >>

695. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче. То я разбра малко по-късно и тя стана предмет на неговата размисъл, за да открие още твърде рано нейното безсмислие особено в Божиите дела. Малкият Петър често даваше доказателства на близките си, че знае да мисли и то необикновено дълбоко за малкото си
към текста >>

696. Средното евангелско училище в Свищов - Георги Томалевски (1897-1988)

от някоя деноминация, но да изучи техния живот и да види кое е по-добро и по-приемливо за едно по-малко помпозно богослужение в сравнение с други църкви и обряди. Освен това известно е, че при методистите от евангелските църкви съществува един строг порядък, повече въздържание, по-сурова дисциплина. Много от наставленията на методистката църква насочват човека към природосъобразен живот. Учат го на понасяне несгодите на живота и строго изпълнение поетите обещания и обязаности. Разбира се, и при всяка друга църковна организация се поставя като основна задача изпълнението на тези неща, но това тук остава някак незабелязано в течение на самия граждански живот. Вярно е, че и в православната църква има строго дори сурово монашеско подвизаване, но за него се изисква и специална обстановка и специален режим. В православието и католицизма има манастири, където хората, отдалечени от шумния живот, вършат подвига на самоотричането, но пък там са възможни поради еднообразието и скуката известни непрепоръчителни и неприятни отклонения. Учителят по всяка вероятност, а това е много близо до ума, като се има предвид начина, по който той провеждаше по-късно беседите си, е харесал и приел опростената форма за формиране на едно духовно общество, като, разбира се, духът, вътрешното съдържание е съвсем ново, негово и специфично. По-нататъшното развитие на нещата, както ще видим в настоящата книга, потвърждават напълно такова допущане. Завършилите Богословското училище в гр. Свищов през месец
към текста >>

697. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

ясновидство. Учителят познаваше много добре склонността на Граблашев към подобни занимания както и неговото забележително любопитство. Поради тази причина или за нещо друго, което на нас не е известно, той решил да го въведе, макар и не напълно, в една тайна, която, от една страна, ще засили вярата му в съществуванието на неща, скрити от очите на всекидневието, а от друга - да му даде повод за размисъл. - Желаеш ли - запитал Учителят - да направим една малка и хубава екскурзия? - Разбира се - отвърнал Граблашев, като знаел, че с Учителя навсякъде е интересно, още повече, че може да научи нещо от света на необикновеното. Споразумели се, назначили време за среща и след няколко дни тръгнали на път. Вървяли пеша, изкачили се на едно високо плато, след което влезли в огромна гъста гора с дървета от много десетилетия. Вървяли през гората и стигнали до една широка поляна, сред която имало езеро. На отсамната страна на езерото видяли лодка, в която седял и чакал човек, който очевидно бил лодкарят. Когато наближили брега, непознатият станал, излязъл от лодката и с израз, както и с държане, в което личало почит и голямо внимание, поканил Учителя и неговия придружител да влезат в лодката. Лодкарят почнал да гребе и не след дълго те се озовали на насрещния бряг, където имало постройки. Посрещнали ги непознати хора и на Граблашев направило впечатление, че те мълчали и посрещнали Учителя също така с голямо внимание. Поканени от домакините, Учителят и Граблашев влезли в една постройка,
към текста >>

698. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Годината е 1895. Родната страна е същата, каквато я остави преди седем години. Разбира се, нещо се е променило, но то е толкова малко, че едва се забелязва. След Америка, след този гигантски ръст на градовете и замайващ темп на живота, България му се видя като страна за отмора, макар че за него сега започваше най-сериозната отдавна замислена работа. Младият, едва навършил тридесет и една години Петър Дънов, се залавя със своите любими френологически измервания. Една от основните му задачи бе да опознае основно народа си, сред който ще посее своето учение. Българинът трябваше да му бъде съвсем ясен и преди да хвърли семето на Божественото слово, той се залови да придобие ясно виждане за неговия среден натюрел. Не са малко годините, които той посвети на тази предварителна и крайно прецизна работа. Много градове и села обходи със своите мерни инструменти - с линийката, транспортира и таблиците, графите на които бяха предварително напечатани и които той попълваше с най-голяма точност. На тези инструменти помагаше могъщата духовна проникновеност, която се покриваше с получените дължини и ъгли. Смирено, със страхопочитание добрите хора, които не знаеха нито принципите на френологията, нито намеренията на този чудесен човек, се подчиняваха на неговите странни действия, защото вярваха, че с тях той ще проникне в душите им, ще им каже много полезни напътствия и ще очертае самия им живот. - Имам ли късмет? Ще успеем ли в работата си и каква е моята съдба? - питаше човек на средна
към текста >>

699. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

оригинални и ценни мисли. Ето някои от тях: „Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и възлизане. Целта на този път е да се постигне истината, а истината - това е всичката мъдрост, всичкото знание, което човек получава чрез страданията в живота. Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има възлизане. Който не може да слиза, не може да се усъвършенствува и да расте. Когато човек страда, същевременно страда и Бог. Това трябва да се разбира така: Щом една душа страда, тези страдания се отразяват и у Бога, поради което Бог се заема да помогне на тази душа. За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като децата. Така е казал Христос. Без това човек не би могъл от време на време да надникне в тоя рай, но и да стане постоянен негов жител. То е все едно човек да иде на гости в една чужда държава, без обаче да е станал неин поданик. За да станете поданик на небето, трябва да се родите от Духа. Тогава небето ще бъде готово да изпълни всички ваши желания. Но някога у някой ученик се явява желание да стане учител. Тогава той се спъва, защото има само един учител. Всички останали са ученици. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. Гордостта е духовна болест. Горделивият търси своето право там, където то не съществува.“ - Има - казва Учителят в една от съборните беседи - голяма разлика между смирение и мекушавост. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е страх. А на друго място
към текста >>

700. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

познание, или с пророчество, или с поучение? И бездушните неща, които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отчетливи звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с китарата? Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Така и вие, ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това, което говорите?“ (Първо Коринтяном 14/6-9) Чудесата, които запомниха не любопитните люде, а неговите ученици, са вътрешни чудеса, разбираеми за тези, които са се освободили от вкус към „сензациите на окултната наука“, разпространявана от популярни разказвачи на „необикновени неща“ и вестникарски новинари. Тези истински и невидими чудеса бяха разбрани от такива, за които приобщаването към Божественото учение е било такава жизнена потреба за душата им, както за умирающия от жажда пустинен обитател е съдът, в който му се поднася чиста изворна вода. Когато става дума за чудеса, чрез които някои хора се приобщават към идеите за съществуванието на Бога, тогава трябва да добавим, че тези хора, които са станали верующи поради „чудесното и необикновеното“, имат малка заслуга и нищожна полза от тази вяра. Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и към науката. Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като
към текста >>

701. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

с които да илюстрира онова, което беше дори абстрактно и за което трудно би могло да се намери съответна форма. Той казваше,че неразбраните неща крият в себе си като в предпазна обвивка съкровени истини. Човек обаче трябва да има търпение и воля да ги открие, за да стане всичко ясно. Когато неразбраните неща бъдат осветлени от разума и мъдростта, те стават очевидно ясни. Когато един геолог застане пред разрязаните от настойчивата воля на водата земни пластове, той в началото нищо не разбира. След време обаче, когато съобрази всичко, на което го е научила неговата наука, за него почват да стават ясни процесите, станали в отдалечените геологически епохи от историята на земята. Така винаги чрез известното се открива неизвестното, като се познава някаква връзка между тях. Така е в математиката, така е във всички науки. Едно изречение остава съвсем неизвестно и безсмислено, ако не поставим глагола. Този глагол осмисля всички останали думи, защото той ги поставя в известна зависимост и действие. Когато чуете някоя дума от непознат език, вие сте в пълно незнание, но когато научите значението й, тогава тя носи определен смисъл Така стои въпросът и за смисъла на живота. Да питаш какъв е смисълът на живота, е все едно да питаш какъв е смисълът на музиката. За един музикант този въпрос не съществува, тъй като той живее непрекъснато в нейната претворяваща сила. Такъв въпрос може да зададе невежа, който никога не е усетил очарователната сила на тоновете. Така и за смисъла на живота
към текста >>

702. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука. Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система. Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В
към текста >>

703. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща из тоя период от работата му. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум.“ Друг източник на сведения - пише в писмото си същият почитател - намерих в лицето на Стоян Кръстев Ватралски - състудент на Учителя в Америка. Ватралски бе дръзко обективен. Той бе при това даровит. В Харвърдския университет бе спечелил за своя литературен труд голяма награда. Разбиранията му бяха разбирания на оформен индивидуалист. Като знаех за тези негови качества, като имах предвид колко той бе взискателен, прецизен и невъздържан критик независимо от това, че в основата на своя светоглед той беше християнин, очаквах да изрече думи с някои критични забележки дори по някои съвсем дребни поводи от съвременното учение на Университета. Когато един ден го посетих с мой приятел и го помолих да ми разкаже нещо за Учителя, той излезе за минутка-две и изнесе от кабинета си книжката, озаглавена: „Кой и какви са белите братя“. В тази книжка брошура той бе изложил съвсем обективно впечатленията си от „Изгрева“ и беше дал смело определение на учени ето на Бялото Братство, като го наричаше „смело“, „радикално и истинско християнство“. Стоян Ватралски Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в
към текста >>

704. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

егоизъм. Да пееш за себе си - това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика по незнайни пътища се превръща в изява на любов. Певците трябва да се стремят към тихо пеене. То облагородява, силното пеене е повече волево. Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашето чувство, трябва да пеете тихо. Така ще направите своята песен съдържателна. При тихото пеене се привличат същества от по-висока категория и с по-висока духовна култура.“ Разбира се, много голям дар за даден певец е и гласовият регистър. С него може да се покажат редки ефекти, но и той не е това, което затрогва. Той - регистърът, както и силата на гласа може само да ни учудват, но не и да ни развълнуват. Най-ценното качество на гласа от духовно гледище се крие в неговия тембър. Дори не само в тембъра като физическа стойност на гласа, зависеща от броя и вида на придружаващите основния тон обертонове, но в нещо друго, което не се анализира във физическата лаборатория, а в душата на слушателя. Ние нямаме термин за него, но всеки го чувствува и го мери със степента на вълнението и вътрешната красота, която усеща при слушането на певеца. Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мисловен и емоционален строй не се предават към гласа с особени неуловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, разплаква, въодушевява. В своето свирене Учителят ни показваше тъкмо този елемент на музиката и затова ние не причислявахме неговото
към текста >>

705. Учителят за музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

- Всеки, но различните хора до различна степен са развили музикалното си чувство. Едни имат развито чувство за време, други за ритъм, а трети за мелодия. Много от хората имат поначало хубави гласове, но не са положили никакво старание да ги развият. Когато човек свикне да пее и чрез пеенето да си помага, тогава черната ложа няма власт над него. Тъмните сили нападат човека, когато той престане да пее. - Може ли - продължи брат Боев да запитва - да се помага на болен чрез музика. - Разбира се, и при това много ефикасно. Когато отидеш при някой болен, не му говори за болестта, но му попей 15-20 минути и ако ти си пял от все сърце, с любов и силно желание да му помогнеш, тогава ти ще подобриш значително неговото състояние и ако постоянствуваш, ще го вдигнеш от леглото. Ето защо човек трябва да се моли на Бога да му даде като дар някое изкуство, с което да помага на страдащите хора. - С всяка ли музика може да се постигне резултат? - Всяка музика е полезна, но учениците трябва да знаят кое отрицателно състояние с каква музика се лекува. За всяко състояние има и съответна музика. - Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но велика работа вършат музикантите в света. Те може, без сами да знаят това, да трансформират състоянията на хората. Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови от музикантите. Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са намалявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отчаяние. Брат Боев се
към текста >>

706. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

категории в светлината на учението на Бялото Братство Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любознателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния
към текста >>

707. Учителят за Христа - Георги Томалевски (1897-1988)

Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в себе си наслоени редица недоизяснени разбирания относно много истини. Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа. За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проблем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмислено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ограничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, макар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както възможностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда. Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята. Тогава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос. Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа. „Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на
към текста >>

708. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

с причастието. (Трябва да се знае, че Ледбитър беше не само теософ, но и епископ на свободната английска църква.) Учителят помълча малко, след което със сериозен, но пълен с благост глас каза: - Но аз виждам всяка пролет Христос да излиза от чашите на цветята и от цветовете на дърветата. Ако Ледбитър вижда Христа само в потира на причастието, това е много малко. Тези думи на Учителя съдържат широкия диапазон, на който той разполага своите възгледи за света и живота. Така той вижда и разбира Христа. Христос за него е въплътеният универсален дух, който участвува в изграждането на живота както на човека, така и на цялата природа. За Учителя Христос е най-пълната, най-великата и най-универсалната изява на Бога във всички полета на битието. За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие. То се струеше като флуидедин невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действува както действуват силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини. С Учителя можеше да се приказва съвсем непринудено и за
към текста >>

709. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

сестра Е. И. На този свят всякога и навсякъде се намират люде, които живеят в непрестанна тревога около неразрешения въпрос за безсмъртието на душата. Има натури, духовното развитие на които е доста изостанало. Те живеят своето биологично битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и безсмъртието. За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им. Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време душата им и държи тяхната размисъл будна и напрегната. Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и богатството, и славата, и целият живот рухват пред името на смъртта. Някои от тези натури, които имат по-слаба съпротивителна сила, падат по-бързо, отчайват се и завършват печално своя живот. Третата категория мислящи същества с по-активен натюрел стават вечно търсещи, неспокойни, но упорити в желанието си да стигнат до една точка от своето размишление и в своя емоционален свят, където ще престане колебанието и ще настъпи относителното спокойствие по хамлетовския въпрос: „Да бъда или да не бъда?“ От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи
към текста >>

710. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

расте непрестанно и може да стигне до пределите на човешкото познание? Учителят: Това, което ми казвате сега, е една от множеството привидности, в които се лута несъвършеното човешко познание на истинската реалност. Запомнете и се помъчете да си представите безпределността на едното. И това, че всичкото множество е част от него. Числата, които следват след едното - две, три, четири, пет и следващите след тях, са получени от делението на едното. Като кажем „две“ детето разбира два ореха или две ябълки, но мъдрият разбира две части от едното. Това е така, защото едното никога не ще се повтори. Ученикът: Щом като е така, тогава как са се образували аритметическите действия, щом като в битието съществува само едното. Учителят: Човекът в своето развитие е създал хиляди видове действия и части от едното, но математиците трябва да знаят, че първото и единственото аритметично действие, на което се поддава единицата е делението. И цветето, и птичката, и лъвът, и човекът произлизат от едно мъничко яйце, оплодено от творческия импулс на природата, а цялата вселена е произлязла от едно зрънце, оплодено от мисълта на Твореца. Ученикът: Като че започвам да разбирам нещо от Вашето обяснение. Учителят: Както вие, така и всички ученици ще разберат от великата истина толкова повече, колкото по-съсредоточено и с по-голяма любознателност размишлявате върху това, което научавате от Словото и от живота. Ученикът: Размишлявам за много неща, но все още ми е трудно да проумея онези,
към текста >>

711. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

че те да произвеждат в слушателя усещания от един по-висок порядък. Вие можете да причините страдание или радост, възход или понижение в състоянието на човека, комуто говорите не само със смисъла на думите, но и с онова ваше чувство, което ги придружава. Нещо повече: от качеството на онова чувство, с което изговаряте думите, зависи и вашето здравословно състояние, както и състоянието на този, на когото говорите. Хората могат да се разболеят или да оздравеят от един разговор. Разбира се - продължи след кратка пауза Учителят - не е невъзможно да минават през ума на човека и отрицателни, нехармонични мисли, но тях не бива да задържате дълго в ума си и те не бива да стават стимули за един разговор. Отрицателните мисли трябва да минат и заминат през ума ви като непознати пътници. Тогава няма да причинят никаква вреда. Ще ви дам едно правило, което е просто за разбиране, но велико по резултатите, които могат да се получат от прилагането му. Това правило би могло да спаси хората по цялата земя от много излишни страдания. Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в
към текста >>

712. Разговори с Учителя. Разговор четвърти - Георги Томалевски (1897-1988)

за високи служби и звания. Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии. „Да се живее по Бога“ казват често верующите хора. Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела. Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“. Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога. Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за съжаление липсва в достатъчно количество у българина. То е взаимното почитание. Българите притежават много добри качества, но имат един недъг, който много пречи за духовното им развитие. Това е липсата на почитание един към друг. Моите дългогодишни изследвания показват, че и религиозното чувство у българина е слабо развито. А без това чувство трудно се създава благороден човек. Забелязвам, че такова нещо има и у вас учениците на Божественото учение. Откажете се да се съединявате с този родов атавизъм. Във връзка с този недъг е и привичката да се изнася навън всичко онова, което се
към текста >>

713. Разговори с Учителя. Разговор осми - Георги Томалевски (1897-1988)

него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог. Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него. Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух. Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно
към текста >>

714. Разговори с Учителя. Разговор десети - Георги Томалевски (1897-1988)

че нито строгото отричане, нито големите похвали ползуват човека, когато трябва да се оцени известно творчество. След няколко минути Учителят наруши мълчанието. Учителят: Пътят на ученика е едно строго самоопределение. Щом то е вече извършено в съзнанието му, той не трябва само да показва убежденията си, а да остане твърд като диамант на своето становище. Щом тръгналият по свещения път е прав, всички външни условия ще се смекчат и пътят му ще бъде открит. Под самоопределение се разбира не само устояване на идеите за пет, десет или петнадесет години, след което да започне някакво разкапване, но самоопределение неизменно и вечно. В убеждението на ученика трябва да се съдържат стремежите от изминатия път във вековете, който път да е едно и също с пътя, по който сега върви той. Трябва да се знае, че при сегашния развой на човечеството за всеки от учениците ще се яви поне една мъчнотия, тя е кармическа и всеки ученик трябва да има морален гръбнак, за да не се върне назад. Ще знаете и това, че най-често мъчнотията идва като резултат на непослушание. Затова никога не се отделяйте от основното и ръководно начало в живота си. Работете върху добродетелите. Всяко качество, необходимо за развитието на ученика, е един учебен предмет. Търпението, за което писахте, благоразумието, честността може да се изучават като науки. Ще държите изпит по честност, както се държи изпит по геометрия. Една от най-благородните черти, които трябва да развият хората, особено българите, е взаимното
към текста >>

715. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо. Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това
към текста >>

716. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове. * Когато човек направи любовта едничък закон в живота си, той е влезъл в най-хубавата църква. Той става толерантен към всички религии и всички църкви, но чак сега разбира онова, което по-рано не е разбирал в църквата. Формите, образите, тайнствата и каноните се осмислят само от Божията любов. * А какво съдържание влагате вие в понятието „порок“? Ако ме запитате какво е порок, аз ще ви отговоря така: Порок е всеки плод на безлюбието. Ако в една постъпка има истинска непритворна и безкористна любов, тази любов ще отмие петната на всяко дело. Какво е небе? Трудно е да се разбере небето, ако трябва да бъде изяснено със съвършеното познание на тия, които го населяват. За нас, хората, които живеем на земята, има един по-лесен път: Небе е онова място на земята, където хората живеят в любов и разум. Останалото се нарича ад. * Гамата на сегашния човешки живот е миньорна. Хората дълго живяха в нея. Те я научиха много добре и станаха специалисти. Иде ред, когато човекът трябва да разбере мажорната гама. Никой не я познава, защото цялата съвременна култура не е вкусила нито един от плодовете на Божествената любов. Като казвам мажорна гама, не трябва да разбирате
към текста >>

717. 13. ЖЕНАТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Мъдростта, така и жената облича във форма идеята на зародиша. Женският принцип е облякъл природата в чудните й дрехи; той е изявлението на скритата красота в недрата на творческия принцип. Как чудно се изявява животът чрез жената! Тя е вестителката в храма на живота, тя е пазителката на свещения огън, който е символ на вечната любов в Творението. Каква чистота и живот носи тя на земята и с каква дълбока почит трябва да се отнасят към нея! Жената, свързана така силно с живота, чува и разбира гласа на Твореца и го изявява на света. Тя е била непрестанен съветник на мъжа и това е нейното призвание — да облече в мисъл-форма смисъла на живота и да ги изяви на мъжа, който ги реализира със здравата си ръка. Издигането на човечеството зависи от издигането на жената-дева, жената-майка, жената — духовен съветник на мъжа. В новата култура, която иде на Земята, на мъжа и на жената ще се гледа като на души — изявление на Бога. Тогава няма да бъдем ни мъж, ни жена. Новата култура ще бъде култура на Любовта, в която жената ще изпълни върховната си роля като неин
към текста >>

718. 19. РАСТЕЖ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

малка част от неговите възможности е проявена досега. Това се дължи на дълбоки причини, които тепърва ще разберем. Природата не отглежда децата си в инкубатори, а ги поставя при условия на борба за преживяването си. Устояват най-здравите, най-издръжливите. Редом с физиологичното развитие върви духовното развитие на човека, защото той е същество със самосъзнание, което е проява на душевните му способности, които го отличават от другите същества на земята. Духовното развитие подразбира съзнателна дейност в областта на дарбите и добродетелите, които човек носи. Ако спрем да работим и създаваме условия за духовното си развитие, ние оставаме на едно ниско ниво в еволюцията си и постепенно слизаме, защото в природата няма статични положения. Ти или възлизаш, или слизаш. Това са течения в човешкия живот, с които ти се сливаш. Ако се определиш към положителните, градивните сили в живота, ти получаваш съдействието на разумните сили в природата, които създават възходящото течение, и обратно. Растежът е процес на градивните сили, които имат превес над разрушителните сили с ограничена дейност. Човек носи в себе си зародиши на доброто и злото. Спре ли да работи със силите на доброто и да развива добродетелите си, зародишите на злото израстват като бурени в него и той попада изцяло под тяхна власт. Историята неведнъж ни е показвала демони на злото в лицето на царе и управници — тирани. А и в ежедневния ни живот ние постоянно се срещаме с необузданите прояви на злото, което израства в
към текста >>

719. 32. УЧЕНИК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

на природата, така и неговия собствен живот. Човек е призван да стане господар на себе си, на съдбата си. Как ще владее той природата, ако не познава собствената си природа. Цялата природа е човекът, разложен на своите части. Всички предмети и явления в природата изразяват частите и функциите на човешкото тяло, на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Да си ученик на живота е привилегия, която днес се дава на човека и който пост той трябва достойно да заеме. Да си ученик подразбира да имаш Учител. Учителят сам намира учениците си, а те познават Неговия глас и отиват при Него. В тази школа на живота човек ще се научи как да излезе от сферата на личния живот и да заживее за Цялото, или да влезе в космичното съзнание. Животът на ученика е низ от сложни задачи, които той трябва да разреши правилно. Всяка трудност в живота, всяко.противоречие със сили, с които той трябва да знае как да се справя, а не да се блъска в тях като залутан в тъмна гора без изход, без светлина. Той поставя в действие вътрешната светлина, която го направлява вече, защото той заработва съзнателно с нея. Всичко, което е било в спящо състояние в него, започва да се събужда и ученикът постепенно навлиза в един нов свят, много по-обширен и с много по-големи възможности за постижение. Той заработва над себе си със съзнанието на ваятел и художник, за да изработи духовното си тяло, с което ще влезе във връзка със съзнания от по-висшите светове. Той работи за съвършенството си, като прави съзнателна връзка
към текста >>

720. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

звучи тази дума за мнозина! Обикновеното, вечно повтарящо се прозаично изпълнение на ред задължения във всички области на живота, ето какво се разбира под ежедневие, умора от отегчителни действия, низ от еднакви по съдържание дни... Замисли се над това понятие и то затрептява в някаква нова светлина. Сивият цвят изчезва, оцветява се екранът на живота с безброй багри. Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател. Тема, достойна и за най-гениалния художник. Как и най-обикновените действия в някой филм стават значителни и интересни, когато прозвучи красива музика, и как най-обикновеният пейзаж придобива смисъл и се обвива в някакъв ореол на вдъхновение и възторг, когато е наблюдаван от превозно средство, където внезапно прозвучават чудни звуци — симфония, цигулков концерт, голям певец — всичко се променя и пътят ти става удоволствие. Тръгвам към класната стая. С влизането се вдъхновявам от хубавите, усмихнати лица на учениците и работата става празник, не тежи времето, а всички заживяваме с нещо интересно, вдъхновяващо. Тук липсва музиката, за която споменах по-горе, но всичко е озарено от друга, по-могъща музика — вдъхновението. Сивотата изчезва пред чудните багри на повишеното настроение,
към текста >>

721. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

ще вземе правилна насока един кораб в бурно море сред мъгли? Няма фар. Така човек в бурята и мъглите на мислите и чувствата си загубва всякаква правилна посока и разрешение на трудностите. Нужна е ръководна мисъл, нужен е фар в тъмната нощ. Нужна е една основна положителна идея, която да движи хода на мислите и потока на чувствата ни. Това е вътрешна организация. Чувства, лишени от директивите на разума, често пъти унищожават човека. Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език
към текста >>

722. 45. РАСТЕНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

където съществува велика разумност, всичко става закономерно. Така рожбите на природата се раждат, развиват и изчезват — всяко явление на своето определено време. При човека имаме много по-сложни процеси от тези на по-нисшите същества. Човек расте, придобива форма, но придобива и съдържание. Съдържанието е от духовно измерение и е дълъг, бавен процес на пробуждане на съзнанието. Животното страда, но не разбира защо страда и как да си помогне. Човек живее в противоречията на земния живот и търси разрешението им. В този процес на страдание и борба той осъзнава явленията на живота и се развива духовно. Обаче идва момент, когато той не е доволен само от осъзнаването на своя живот. Той се запитва защо е всичко това, търси главната тема на живота си, обяснението на всичко, което преживява. И иде ден, когато някакъв тих вътрешен глас му подсказва неща, които той не е съзнавал преди. Гласът на смисъла е глас на върховен растеж, глас на висшата разумност. Докато се е борил с противоречията и търсил тяхното разрешение, човек не е разбирал смисъла на всичко. Той е обогатявал своето духовно съдържание с безброй опитности в живота. Той е поникнал като малко цвете, цъфтял и иде моментът за връзване на семето. В семето е смисълът и безсмъртието на растението. И човек минава стадиите на форма, съдържание и смисъл в дългия процес на живота си. На младини той цъфти и ухае, всичко и лесно и радостно за него, но той дълбоко в себе си чува непрестанно тихия глас "какъв е смисълът на
към текста >>

723. 51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

му система, растителният свят — неговата вегетативна, клетъчна система. Изумителен е строежът на човека, изумително е съответствието му с всичко в природата. Когато човек достигне състоянието на вътрешна хармония, съзнанието му сякаш просветва да види себе си във всичко обкръжаващо го. Той сякаш се слива с природата и изживява творението по нов начин. Всичко му става родно, близко, част от него. Той без усилие откликва на всяка външна проява на хора, животни и растения. Той ги разбира и всеки техен зов за помощ става негов дълг, да му се отзове и помогне. Той започва да резонира като настроен инструмент на всеки външен звук. Започва да разбира, че вселената не е глуха и безответна на живота му, но резонира на всеки негов звук, тъй като вселената не е само материя, а велика йерархия от живи съзнания, които непрестанно творят, работят, помагат на всичко в пътя му към съвършенството. Жив пример за този закон е отглеждането на малкото, безпомощно дете от майка му. Тя непрестанно бди над него и задоволява всичките му нужди с радост и готовност на всякакви жертви. И градинарите вършат същата работа, а също и животновъдите. Отклонението на човека от този всемирен закон на хармонията и резонанса, го поставило в пътя на безброй противоречия и препятствия, в безброй разрушителни действия, от които днес жестоко страдаме. Да вземеш поста на управител на един народ е да станеш негова майка, която милее за него и го пази от разруха. Като пример в този век може да посочим чешкия
към текста >>

724. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

пак ставах русалка. Учителят ми каза: — Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духовното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: "Христос победи!" — Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме критикуват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изгрева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни. — Ти ще му кажеш: "Аз слизам от Горе. Оттам съм започнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: "И аз не мога да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори!... Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат... — Учителю — казах аз. — Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им. Учителят се разсмя с пълен глас и каза: — Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче... И аз започнах да се смея. Същото правеше и брат Христо... ___________________ * Веднъж с
към текста >>

725. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

при думите: "Мой си най-после" трябва ръцете да са до гърдите. А при думите: "И аз съм твоя" — ръцете да бъдат прострени напред! — Но, Учителю — казах аз, — режисьорът ми го показа така. (Направих движението с дланите напред.) Учителят продължи, смеейки се: — Ти, рекох, с това движение го отблъскваш от себе си. Най-добре е, когато ти произнасяш името на Едгардо, да отправяш погледа си нагоре и да мислиш за Него, за Бога! Никога аз няма да забравя този момент. Видях, че Учителят изтънко разбира това изкуство. В този момент той беше много внушителен и красив. — Учителю, всичките колеги ме упрекват гдето не се храним с брат Христо и мама в стола, който организираха за по-евтино и по-добро хранене на артистите. Те многократно го изразиха не само пред мен, но и пред брат Христо и мама, които отиваха всеки ден на обяд, за да получат полагаемият им се хляб с купон. Учителят помълча известно време и каза: — Ти ще им кажеш: "Аз не ям трупове! Ако ми предложат току-що откъснати плодове, ще ги ям. Аз приемам също току-що откъснати от корена зеленчуци." Ти ще им кажеш също: "Аз не пия вино! Аз пия само чиста планинска изворна вода!" Така ще им кажеш. След това брат Христо говори дълго време с Учителя за неща, които не ми е позволено да опиша. Учителят си затвори очите, остана известно време така и запя много тихо една късичка, много хубава песен. Аз я нотирах. Брат Христо записа думите ѝ: „Аз ще пазя топлината на моето сърце, която внася божиите блага в моята душа. Отче наш, не ни въвеждай в
към текста >>

726. СЪЧЕТАНИЯ - Борис Николов

Рила две езера, свързани с проток, наричат ги Близнаците. Вътрешното езеро е обкръжено с отвесни скали. Тук царува строго, тържествено мълчание. В него човек може да долови безмълвния говор на скалите, водите и небето. От тях се излъчва нещо, което се предава и на човека. То е, като че се разтваря пред тебе една голяма книга и се обръща страница след страница. И човек разбира този език; странни мисли го посещават, и вижда картини от далечното минало… от времето на великото заледяване… Тук царува такъв мир! Човек може да стои с часове – не му се иска да напусне този чист, проникнат с достойнство свят. Другото езеро е открито, слънчево. Наоколо скалите са обрасли със смрика и въздухът има ухание на балсам. Протокът, който свързва двете езера, е дълбок, водите му са бързотечни. Седя върху хвойновия храст, между двете езера и вкусвам слънчевия живот. Край мене мина голямо овчарско куче. То искаше да премине на отсрещния бряг, където беше стадото. Кучето изследваше течението на протока. Като дойде до едно място, то се спря, обърна се към мене, като че искаше да каже: „Гледай сега какво ще направя!“ Нагази смело и премина на отсрещния бряг, а водата едва докосваше корема му. Като застана на брега, то се обърна тържествуващо: „А, какво ще кажеш сега, намерих ли бродчето?“ У животните има само- чувствие, достойнство! Какви чудесни съчетания има в природата! Обстановката – скалите, небето, водите – и едно малко същество минава… Само велики Художници могат да съчетават така
към текста >>

727. ДЯДО РУСИН - Борис Николов

внимателно. Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка. Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо. Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй, което изкарват, им е достатъчно. Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство! Те са богати, имат най-голямото богатство –
към текста >>

728. БИАНКА - Борис Николов

нужда да го връзвам. Не мислехме да купуваме куче, но това ни спечели. Заведох го у дома. То – като че е било и пребило. Особено се привърза към моята другарка: скачаше около нея, тичаше наоколо, обиколи няколко пъти къщата, за да изрази радостта си. Тъй Бианка влезе в нашето семейство. Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднъж тя свири и чува зад себе си, че някой пее. Обръща се: Бианка, вирнала главичката си нагоре, следва мелодията, и то доста вярно – пее! Разбира се, тя на часа получи похвала – милувка и вкусни бисквити. Бианка беше радостна и щастлива от своята дарба! Малкият Шпиц беше пеещо кученце. Между кучетата тази дарба се среща много рядко. Тъй живяхме ние с нея сърдечно десетина години. Чудни връзки съществуват между съществата! Те намират израз днес, а се подхранват от далечното минало. Ние тъй знаем: миналото не е безвъзвратно
към текста >>

729. ЦВЕТЕТО - Борис Николов

А! Това цвете е моето! Ще си го взема! – Хазяйке, нали ми го дадохте? – То беше тогава, но сега не го давам! Хазяйката си взема цветето, пренася го в своята стая. След две седмици цветето пак е изхвърлено на буклука. – Не вирее и не вирее при мене! – вика хазяйката. Братът пак взема цветето. Възвръща го отново към живот и вече няма раздяла. Наистина, ние имаме опит и знаем, че растенията са крайно чувствителни към мислите и чувствата ни. Те отговарят на тях. Всяко живо същество разбира езика на Любовта! Имаше следния случай с Учителя. Когато пътуваше из България и държеше своите сказки, като дойдеше в Стара Загора, Учителя винаги отсядаше при нашия приятел инженер Каишев. Една вечер седят в градината и си говорят; инженерът казва: – Тази ябълка съм решил да я отсека. Разлиства се, цъфти, но плод не връзва. Ето, толкова години не съм видял ябълка от нея! Учителя му казва: – Остави ябълката и тази година. Колкото ябълки даде, ще бъдат за мене. – Добре, добре! – съгласява се Каишев. Учителя отива при ябълката, нещо ѝ говори, попипва клончетата ѝ – доста време стои при дървото. Тази година ябълката даде изобилно плод – едри, червени ябълки, и Каишев изпрати на Учителя няколко коша. Той я наричаше Ябълката на Учителя. Оттогава дървото всяка година даваше изобилно и преизобилно едри, хубави
към текста >>

730. РОЗИТЕ - Борис Николов

като кътче от Рая. Тя се грижеше за тях както майка за децата си, но и цветята ѝ се отблагодаряваха. Особено обичаше розите – и едрите „ла франс“, с твърди цветове, и тъмночервените, със сладък аромат, и белите, с достойнство на царици, и чаените, с нежни, сложни цветове, сякаш замечтани по друг свят. Обичаше и ароматните камелии. Очите се радваха на красотата, с която се беше заобиколила. Това беше изложба на големи художници-естети, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати! Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него. И тъй, едно лято сестрата трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не ѝ се разделяше с цветята, но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена, отиде. Минават няколко дни. Една сутрин, както си почива, тя чува в себе си тихичък глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!“ Сестрата се сепва и цял ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още сутринта тръгва за София. И наистина, сварва магарето в градината, вече опасло половината рози. То изяжда няколко лопати по гърба и останалите рози са спасени. Разбира се, сестрата не мръдна вече от градината си и не се върна на баните. С розите си тя се чувстваше по-добре. Грижеше се за тях по цял ден, пееше им песни, а розите цъфтяха, изпълваха двора с аромат и носеха на всички радост. Това струваше повече от баните,
към текста >>

731. БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ - Борис Николов

студенти живеехме обикновено или в сутерените, или по таваните. Разбира се, предпочитахме таваните, поне бяха сухи, нямаше влага. Тази година имахме късмет – държахме малка таванска стаичка. Наистина, изкачвахме пет етажа по тясна задна стълбичка, след това прекосявахме целия тъмен таван, докато дойдем до нашата стаичка. Срещу нас, на същата височина, имаше подобен на нашия капандур, там живееха семейство гълъби – баща, майка и две подрастващи гълъбчета, които вече летяха. Човек можеше да се поучи от тях на внимание и обхода. От време на време една Милостива ръка отваряше малкото прозорче на сандъка и сипваше храна. Семейството беше винаги нахранено. Но веднъж Милостивата ръка забравила да затвори вратичката и на покрива изскочи сивият махленски котарак. Той застана срещу отвора и с жадни очи избираше жертвата си. Тогава пред него застана големият бял гълъб – бащата. Той се хвърли върху него и котаракът го сграбчи, но понеже беше на самия край на корниза, и двамата полетяха надолу. Докато котаракът правеше своите сложни фигури, изтърва гълъба и той излетя, а котаракът тупна на долния балкон – това го спаси. След малко бащата се върна при своите. Той беше толкова развълнуван, че целият се тресеше, гукаше и разправяше преживяванията си. Всички от семейството вземаха участие – изразяваха тревогата и радостта си. После по общ сговор гълъбите плеснаха с крилете си, литнаха и дълго се рееха в небето, като правеха своите фигури и лупинги тъй само, за изкуството на полета , за
към текста >>

732. ГОРИЛАТА - Борис Николов

голям колектив, ръководех строителна бригада. Работата беше напрегната, тежка, условията трудни. Идва един ден при мене началникът и ми казва: – Майсторе, виждам, че не вземаш от общото ядене. Казвам: – Месо не ям, а мас не употребявам. – Можем ли с нещо да те улесним? – Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре. – Може, разбира се, ела с мене! Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: – Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите! Готвачът ме гледа навъсено. Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп. Той беше избухлив, нервен, сприхав, невъздържан на думи – всички се страхуваха от него. Беше с едно ухо. Веднъж разливал храна, а един му се оплакал: „Ти пък на мене не тури мръвка.“ Горилата грабнал ножа, отрязал ухото си и го хвърлил в канчето: „Нà ти мръвка!“ Явно беше, че сега не е доволен от намесата в работата му. Гледаше ме изпод вежди, но нищо не каза. Оставих канчето и отидох по работата си. Наобед отидох да си взема канчето. – Повече няма да донасяш канчето си тука! Не възразих нищо. На началника не казах. Взех си канчето и си отидох. Картофите хвърлих – лошите чувства са като отрова, хората не подозират какво зло си причиняват с тях. Много болести се дължат на лоши чувства. Оттогава не се мярнах в кухнята. След 5–6 дена развалиха се фурните на голямата печка в кухнята. Настана голяма суматоха – не ще могат да пекат гювечи, а те бяха любимата храна и най-лесно се
към текста >>

733. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

тези места. Защото Къртипъня беше прочут певец и гъдулар, познат на целия Среден Балкан. През зимата, когато всички се прибираха в село, не можеше да стане сватба, празненство или събор, без да присъства Къртипъня с гъдулката. Той беше веселяк и не се уморяваше да пее и свири. Народът го обичаше. И тъй, Къртипъня имаше струга си долу, в Лешница. Отиваше с двама другари през пролетта, по Георгьовден, и се връщаха по Димитровден. Ще съборят през годината три-четири големи бука (те разбираха какви, защото има червен бук и бял бук), ще ги нарежат и ще работят с тях цяло лято. Правят гаванки, танури, софри, цепят дъски, приготвят и други домашни потреби. Работа много, работа хубава, работа чиста! И как да няма песен, когато всичко наоколо пее! Тук водите пеят, стругът пее, птиците пеят, какви ли не мелодии се чуват в тази обща песен – най-после и човек пропява. Стругът е до Големия вир и водопадите, а тяхната песен не стихва ни денем, ни нощем. Във въздуха се носи ситничка роса, която освежава. А какви билки! Какви ли не аромати има в този въздух! Той е лечебен, не допуска болест да се приближи до човека. В единия край на стружнята се работи, а в другия се живее. Мекият буков талаш „мирише на младост“, в него се спи сладко. Има голямо огнище, иззидано с камъни, над него – отвор. Тук огънят не загасва. На стената, във вулия от агнешка кожичка, виси гъдулката. Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката
към текста >>

734. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Сърцата преливаха от най-добри чувства, лицата грееха. Празнуваше един здрав и чист народ. И старците бяха тук на почит; подхванати от общата вълна, и те се чувстваха млади. Спомняха си далечните години… бурен живот бяха минали те. Лазарините ставаха на големите ливади, долу, край реките. Горите се бяха разлистили, тревите кипнали, реките преливаха от много води, навсякъде се носеше дъх на младост. От Балкана слизаше свеж планински въздух, радостта от живота изпълваше всичко. Разбира се, на първо място бяха хорàта – гъдулките, зурлите, гайдите. Тук свиреха майстори! И над всички се чуваше гласът на Индж³то – прочут гъдулар. Пък и какви хорà бяха те! Каква сила, каква лекота, какви стъпки чудновати! Че ръченицата, че ситната, че всевъзможни още, сложни хорà… Музика имаше в този народ! В нея можеха да се доловят старинни мотиви. Този народ беше учил в миналото, святи хора го бяха учили… Срещнат се двама, единият каже: „Добър ден!“ – пожелание; другият отговори: „Дал ти Бог Добро!“ Това са формули, мъдреците по този начин са запазили правилата за живота и те хиляди години не са се загубили. Пък и какви певци и певици имаше! И какви песни! Народ, който има такива песни, не може да се изгуби. В тези песни се чуваше ритъмът на водите, звънът на стадата, вятърът в горите, гласът на потоците, веселият смях на младостта. Никой не липсваше от празника: тук беше и Дудата с шарените шекери, и баба Каля с мекиците (пържеше ги с орехово масло), пък и какви гевреци и банички се
към текста >>

735. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

в хубавото му лице на пророк, после го запита: – Защо народът нарича тези поляни Озана? Отец Неофит, както беше притворил очи, мълча дълго, после рече разчленено: – БАЛ – КАН, БЕЛ – МЕ – КЕН. О – ЗАН – свято място. Това са думи на стар език. Тук са живели свети хора. Замълча. Не беше много разговорлив. Сутринта като се разбуди Скитника, той си беше вече заминал. Разсъмваше се. Той излезе на върха и изчака да изгрее Слънцето. Със всеки изгрев Слънцето казва нещо ново. Човек трябва да разбира езика на светлината. Какво знаем за светлината? Гледаш две звезди, от едната светлината иде за 1000 години, от другата – за милион години, какви са информациите от едната звезда и от другата? Нашата малка планета пътува в космоса, обгърната от лъчите на всички звезди. Каква сложна среда е Пространството! А тя влияе на живота… Скитника се готвеше вече да тръгва, прибираше вещите си, когато откъм горите се зачу песен многогласна и на поляната се изсипа чета – двеста моми с бели забрадки. Жетварките се връщаха от южните полета, където бяха жънали. Когато узрееха житата в големите южни полета, от балканските села идваха моми да помагат в жътвата. Водеше ги опитен драгоманин. Той уговаряше предварително със собствениците условията и довеждаше момите. Имаше и помощници, трима-четирима млади хора, те обикновено връзваха снопите. Това бяха весели дружини, работата вървеше с песен. На момите плащаха обикновено със злато, за да има плодородие. Момите работеха един-два месеца, после се връщаха – тъкмо
към текста >>

736. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

К. Дъновски е избран за председател на епархиалния смесен съвет във Варна. По време на Руско-турската освободителна война излежава седем месеца в затвора по обвинение, че е руски агент. Завръща се към църковно служение през 1878 г. и до 1898 г. е свещеник в храма "Св. Архангел Михаил". Той е бил може би първият, съзрял действително в дълбочина мисията на своя син Петър. Известно е, че отношенията помежду им са били не просто като между баща и син, а приятелски, с подчертана топлота, разбиране и съпричастие. Петър Дънов получава начално образование в Нови пазар, където баща му известно време е на работа, а след това и във Варна. Зрелостното му свидетелство за завършено средно образование носи датата 24.07.1887 г. и е издадено от Американското научно-бого- словско училище в Свищов. Там юношата Петър учи в Богословския отдел и го завършва с отличен успех по музика и богословски дисциплини и с добър успех по останалите предмети. Впоследствие е изпратен за една година като учител в с.Хотанца, Русенско. Още от ранна детска възраст П. Дънов проявява искрена привързаност към музиката, която остава завинаги любимото му изкуство. Като ученик започва да свири на цигулка и не се разделя с нея до края на живота си. Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в
към текста >>

737. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

в области, като астрология, номерология, хиромантия, графология, френология, физиогномика и др., представени задълбочено, научно и логически аргументирано. Особено внимание Учителят на ББ у нас обръща на здравословния начин на живот, на правилното хранене, дишане и отношение към природата. ("Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.") Словото му съдържа неизчерпаемо богатство от теми, поднесени на изящен и разбираем за всички стил, изобилно украсени с бисери от народната мъдрост легенди, разкази, пословици, приказки. Неразделна част от учението му са песните и музикалните упражнения, както и Паневритмията (на тях ще се спрем отделно и достатъчно обстойно в рамките на обособени теми от настоящия лекционен курс). Това ни дава основание да дефинираме неговото духовно-културно наследство като триединно: Слово, музика и Паневритмия. Безсмъртен и прекрасен е заветът на Учителя: "Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда, и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя." Без съмнение едно от най-важните достойнства на Новото учение е неговата практическа насоченост. ("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които
към текста >>

738. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.). Божественото начало у човека - това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва:
към текста >>

739. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

- III главен лъч на земната Йерархия); 3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана). Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави." б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност
към текста >>

740. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока. В рамките на тези размисли нека проследим съответното обобщение на Учителя П. Дънов: "Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безграничното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)." На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост. Нашето интелектуално или емоционално отношение към нея с нищо не може да я промени. Мирогледът на всеки човек представлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно - всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения" (Учителят П.
към текста >>

741. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света. б) мъдростта - основа за действия на правда и справедливост "Справедливостта е атрибут на Божествения свят" - отбелязва Учителят П. Дънов. - "За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка." Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения. 4. Принципи на правдата и справедливостта Учителят П. Дънов осветлява изчерпателно и проникновено принципите на правдата и справедливостта. а) I принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят на ББ в България отбелязва: "На хората им трябва абсолютната Божия Правда - онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички - и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения
към текста >>

742. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо - не толкова очевидно, но не по- малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със "завладяването" на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив - би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек. 4. Закони на Доброто а) "Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!" Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus - лат. = "Всички сме от един род"). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец - Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем
към текста >>

743. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВОБОДАТА 1. Същност на свободата "Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода." (Учителят П. Дънов) а) външна (физическа, телесна) и вътрешна (умствена, сърдечна, психическа, духовна) свобода Къде да търсим свободата - в себе си или извън себе си? Как да разберем, че вече сме я постигнали, т. е. че вече сме свободни? Какво е необходимо да променим в личността си в името на това постижение? И как тези промени се отразяват на цялостната ни същност? Колко много въпроси, които очакват своя отговор... И тук, както и навсякъде другаде, във всички области и проявления на Всемирния Живот, на помощ ни идва Словото на Истината. Учителят на ББ в България ни разкрива мъдро и търпеливо своето виждане за свободата: " Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен път. Свободата, обаче, не може да дойде отвън (курсивът мой - К. З.). Тя не се налага със закон. Всяка свобода - политическа или религиозна, - която отвън се налага, е само сянка на свободата." На друго място в учението си той допълва току-що цитираните разсъждения: "Друго не забравяйте: свободата отвън не ще дойде. Всяка свобода, която отвън се налага, е сянка
към текста >>

744. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

която има характер на универсален принцип. Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените. Тя остава непроменима, абсолютна, всевластна, независима от човешкия опит и познание. Тази реалност е Абсолютният Дух, проявен като Божествена мисъл, като Божествена Любов. Разбира се, тук няма никаква аналогия с концепциите на Г. Хегел или Л. Фойербах за абсолютното. Това е една извънредно дълбока, метафизическа и трансцендентал- на картина на природата, чийто смисъл отвежда направо към Библията, към това, че "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Учителят П. Дънов дава следния израз на позицията си относно взаимовръзката между Бога и природата: "... Някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава" (курсивът мой - К. З.). Очевидно е, че с това си заявление Учителят на ББ в България категорично се разграничава от класическата форма на пантеизма. Като цяло следва да изтъкнем, че фундаменталното основание в космологията на Учителя
към текста >>

745. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа." Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух,
към текста >>

746. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа 1. Произход и същност на човека "Под човек разбираме същество, което мисли." (Учителят П. Дънов) Централен обект за изследване в учението на ББ, представено в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е проучен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), духовни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и космическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение предмет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията между мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и заключения с висока познавателна и практическа стойност постепенно бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхождайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение прониква в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, способности и органи. Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от
към текста >>

747. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

всеобемащо и диалектично. То все още остава недостъпно за представителите на статичната познавателна система. И това е така, понеже тази по-издигната степен на знанието изисква и съответно по- високо равнище на съзнанието. В този си вид динамичното знание е овладяно само от най-извисените в духовно отношение хора и на първо място - от великите Учители на човечеството. Те - в качеството си на негови носители - се стремят да го предадат на своите по-малки братя и сестри на разбираем за тях език, служейки си с представите и понятията, които използва и нашият съвременник. Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и осмислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси. Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му. Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото
към текста >>

748. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Христовото свято Дело за еволюцията на човешкия род, както и смисълът на Неговата поява в точно определен исторически отрязък от време, са изяснени от Учителя П. Дънов с неподражаемо проникновение: "Идването на Христа е границата между инволюционния и еволюционния период. Христос е един трансформатор, без който човек не може да отиде при Бога. Той дойде да се оправи със злото в света - да отнеме отровните му еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Ако не беше дошъл Христос, Земята щеше да се обезличи. Отрицателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да разрушат. И сега, след близо 2000 години, съществуват неверни схващания за Неговата мисия. Той е казал на учениците Си: "Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века." Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това? Излиза, че лъжата, с която хората живеят сега, минава за истина, а самата истина - за лъжа." Едно обикновено човешко същество, колкото и издигнато да е то, не би могло да се справи със задачата, която Бог постави за решаване в лицето на Христос. Затова от най-фините сфери на Божествения свят слезе в плът на Земята самият Бог-Слово, Второто Лице на християнската Света Троица. Качествата и величието на Неговия характер го отличаваха от всички останали, доказвайки по безспорен начин произхода Му. Ето как Учителят на ББ в нашата страна рисува портрета на Богочовека Христос, наблягайки именно на
към текста >>

749. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако
към текста >>

750. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание" (Учителят П. Дънов). Както вече подчертахме в предидущото изложение, тезата в учението на ББ, засягаща вечността на душата, е свързана пряко с може би най-важното нейно качество - безсмъртието. В същност да си вечен означава точно това - да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в беседите на Учителя П. Дънов: "Под думата "душа" аз разбирам онова, което си ти, човекът - казва той. - Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре." На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: "... Душата ти е всякога млада." Тоест - тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна! Душата изразява себе си чрез формата - в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: "Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е
към текста >>

751. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той
към текста >>

752. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Любов: "Пак ела в моя дом!" В съответствие с учението на ББ духовната еволюция на човека се осъществява по законите на кармата и прераждането (превъплъщението). Тези два велики и всеобхватни космически закони функционират успоредно и в хармонично взаимодействие и единство. Поредицата от прераждания на отделния човек му предоставят възможността да решава успешно своите кармични задачи, да усвоява уроците на материалния свят и да се освобождава постепенно от кармичните си ангажименти. Разбира се, твърде често се случва той да натрупва и нови дългове, които да остават за разрешаване в бъдещите превъплъщения. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Кармата се ликвидира чрез преражданията. Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни. А в перспектива - и за реализацията на великия Божествен План за света. 1. Карма "В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха." "Туй, което вие наричате съдба, представлява кармически закони. ...Съдбата - това е кармата, закон за причини и
към текста >>

753. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

в този случай авторите на учебника по мисионерство са имали пред вид някои от упражненията на Паневритмията (разгледана подробно в отделна тема от този лекционен курс). Но Паневритмията е цялостна, завършена методика за физическо и духовно укрепване и израстване на човека върху основата на хармонизиране с енергиите и силите на Живата Разумна Природа. Като комплексно средство за повишаване на психо-физическия тонус на хората тя е възприета вече в много страни по света. Това, разбира се, не означава, че чрез нея се разпространяват езически вярвания и суеверия, както твърдят двамата православни богослови. Последователите на Учителя на ББ у нас наистина посрещат изгрева на слънцето, но не защото са езичници, а понеже знаят, че то е енергийният източник на живота в цялата Слънчева система и че в миговете на изгрев (особено!) и на залез то отдава най-големи количества от тази благодатна енергия на Земята. Днес това вече е установено със средствата на официалната наука, измерено е с безпристрастните апаратури на специалистите в областта на природните научни дисциплини. По времето на земната изява на Учителя П. Дънов техниката не е била така добре развита и емпиричните потвърждения на неговите напътствия за природосъобразен живот са били трудно осъществими. Тогава най-важни са били неговият авторитет и вярата на последователите му в истинността на неговото Слово. Оказва се, че той не ги е излъгал. Поне в полза на подобно заключение говорят показанията на уредите:
към текста >>

754. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

обучение с пеене. Освен чисто познавателния ефект това е и средство за подмладяване. Учителят П. Дънов нарича окултната музика още и "органическа" или "музика на Природата". Той съветва: "Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер." Мотивите в неговите окултни упражнения, както и образите и ритмичните стъпки, са взети от Природата. Затова можем справедливо да ги определим като песни на Природата. Под "музика" въобще Учителят П. Дънов разбира музика и в мислите, и в желанията - сиреч в цялостната човешка жизнена изява. За него музиката е "една дълбока сфера на Битието". Той призовава последователите си да внесат тази хармония вътре в себе си и да чувстват, че в сърцето и ума им звучи нейният тих глас. На друго място в Словото си той подчертава, че окултната музика трябва да се изпълнява (вокално и инструментално) с чувство. И това изискване е в сила, понеже "музиката се изразява според чувствата". Като цяло "окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека". Неговото заключение е, че "музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате", т. е. да повишаваме жизнеността на организма си и да извисяваме душата си към върховете на Божественото. Учителят П. Дънов излага и тезата, че най-добрата песен от обикновената музика може да се превърне в окултно упражнение, но тя никога не би могла да прерасне в истинска окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане превъзходна песен, но
към текста >>

755. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност. Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява. Б. Собствени принципи "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията. " "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и
към текста >>

756. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него християнска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и
към текста >>

757. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност?" Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения. Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума. И двете реалии - духовността и културата
към текста >>

758. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ!" Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се старае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна. През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги професори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за откриване на нови хоризонти пред човечеството". Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през същата 1939 г. След завръщането си в Холандия той излага впечатленията си в списанието "St. Michael's News". Авторът описва Учителя П. Дънов като "скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, с
към текста >>

759. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

от разумни Същества, завършили преди милиони или милиарди години земния (материалния) етап от своята духовна еволюция. Те изпълняват задача, която са получили непосредствено от своя върховен Повелител - Твореца на видимия и невидимия свят: да ръководят и насочват развитието на Космоса като цяло, т. е. на всичко съществуващо. Самият Петър Дънов изяснява същността и съдържанието на понятието "Учител" в контакта със своите последователи: "Искам при това да дам на хората едно правилно разбиране на думата "Учител". Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в слънцето, в камъните, растенията, животните и хората. Той е на Земята, а същевременно и в други светове." За връзката между Бога и духовния Учител той споделя: "Ако мислите, че можете да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, той е на крив път. Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. По такъв начин Бог някога е видим, а някога невидим (курсивът мой - К. З.)." В същия дух са и следните негови пояснения: "Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни." На друго място в Словото си българският духовен Учител внася допълнителна яснота при трактовката на тези въпроси: "В света има само един Учител. Това е Бог! Когато
към текста >>

760. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело. Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ)
към текста >>

761. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

да осуетят или поне да забавят възтържествуването на новата епоха в мащаба на цялата планета. Главните движещи сили в утвърждаването на Новото (казано на езотеричен език – Новата Култура на VI коренна раса) са онези измежду хората, които са осъзнали същността и смисъла на промените и ги подпомагат според възможностите си, както и частта от останалото човечество, притежаваща потенциала да постигне равнището на съзнанието на първите. Към втората група принадлежи подрастващото поколение. Разбира се, не бива да пропускаме водещата роля на разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюцията на човешкия род, които посредством своята пряка и косвена подкрепа съдействат за осъществяването на импулса към планетарно обновление. Тяхното участие, обаче, е ограничено от проявите на въплътената индивидуална и колективната свободна воля на земните хора. Това е израз на космически закон, който не търпи изключения. Бъдещето е на тези, които открият мястото си в настоящето. Поддръжниците на старото, лентяите на духа, консервираните любители на покой без развитие, фанатизираните последователи на традиции с изчерпано съдържание автоматично преминават в лагера на врага. Но не ние ще воюваме с тях – имаме си далеч по-важна работа! Те вече воюват срещу самите себе си. Какво пък?! За да могат козите да последват овците в Царството небесно, ще трябва първо да изпилят рогата си. * * * Времето на глобален преход, в което живеем, разтърсва из основи устоите на всички социални институции, на всички
към текста >>

762. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

години след разпятието на Голгота, възкресението и възнесението на Спасителя, заредено с импулса на планетарното възраждане, откликващо на потребностите на космическия момент от еволюцията на човешкия род. Това е и причината да наричаме това Слово и с името Новото учение. И тъй като целта на земната изява на Учителя Петър Дънов бе да продължи и да разгърне Делото на Христос, да подготви човешките души за прехода от една глобална Култура към друга – по-издигната, то няма нищо по-разбираемо от това, че той построи теоретичната си концепция върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите беседи и лекции започват именно с библейски цитат. Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор. Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското Свещено Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа
към текста >>

763. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

За да навлезем пълноценно в темата, ще бъде необходимо да използваме една хронология, алгоритъм от постулати, които – ако ги приемем с разума си – биха могли да ни доведат до същността на изследвания абстрактен обект. Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене. Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път). Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си
към текста >>

764. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

„Когато говорим за Учителя, разбираме великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всички същества.“ „Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И
към текста >>

765. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар. кардинални въплъщения (твърде редки като дял от общия ў брой въплъщения), които са от съдбоносно значение за нейното еволюционно развитие. Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П. Дънов: „Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите;
към текста >>

766. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието. Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи. С ясен поглед, тиха усмивка и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път. Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение. В този дух е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш търпението.“ Да проявяваш търпение заради Любовта, означава да го правиш заради Бога. Любовта е Неговата най-глъбинна същност. От нея именно се раждат всички добродетели, между които търпението блести със собствена, искряща светлина: „Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта. Дойде ли тя, ти ще получиш вече търпението“ (Учителят П. Дънов). Търпението е признак на разумност, на дълбоко осмисляне на живота и нашето място в него. Древната мъдрост гласи: „Бързай бавно!“ („Festina lente!“ – лат.). Мнозина от нас имат склонност да прибързват – и при взимането на решения, и в действията си. По
към текста >>

767. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано
към текста >>

768. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

от човека към Бога. Възникването на вътрешната връзка на вярата, резултат от изявата на Божествения принцип на Любовта в едно човешко сърце, е превратен момент в еволюцията на личността. То бележи заставането от нейна страна върху Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване, съпътствано от нов поглед към света, от нов мироглед. За този момент на решителна вътрешна трансформация Учителят на ББ у нас споделя: „Ако направиш тази връзка, ти си спасен, ще почнеш да разбираш живота.“ Новото разбиране означава и ново отношение: към самия себе си и мястото си в земната реалност, към ближните, към Майката-Природа, към Бога и създадения от Него свят. Могъща е силата на вярата! „Това, в което ние вярваме, то става! – възкликва великият Посветен. И веднага си припомняме думите на Учителя на Учителите Христос, че ако имаме вяра дори колкото едно синапово зрънце, с нея бихме могли планини да преместваме (Мат. 17:20). А какво ли би могла да извърши тогава дълбоката, непоклатима и действена вяра, впрегната на работа в името на Доброто?! – Чудеса, ни повече, ни по-малко. С немалко такива примери изобилства историята на човешкия род. И тяхната автентичност е извън всякакво съмнение. Тогава как да си обясним все още твърде разпространеното безверие, религиозен и верови скептицизъм, преминаващи понякога в яростен и безкомпромисен атеизъм? Единствено с невежество. Учителят П. Дънов търси корените на вярата в дълбините на човешката душевност: „Вярата е озаряване от светлината
към текста >>

769. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА „... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“ „Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“ (Учителят Петър Дънов) 1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение: Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на
към текста >>

770. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Женитбата от своя страна може да бъде следствие както от пълноценно партньорство, така и от някакъв личен или взаимен интерес (нерядко от материално естество). В твърде редки случаи – и от двете. На най-високото място в скалата от ценности, върху основата на които трябва да бъде изградена женитбата, Учителят П. Дънов поставя Любовта. И то в нейното Божествено измерение – като принцип на космическото развитие и на общуването между половете. След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност. Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности. Например, такива, каквито предполага женитбата. Достатъчно е то да почива върху прилагането на добродетелите и непреходните стойности, които вече посочихме по-горе. Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово. Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: „Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я изгуби.“ Това
към текста >>

771. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

всякога е заставал на страната на слабия.“ За да застанеш на страната на слабия, не е достатъчно да притежаваш само смирение. Нужни са и смелост, и чувство за справедливост. И не на последно място – импулс за миротворчество. Същият, за който Христос свидетелства в Своята Проповед на планината: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Очевидно само любещият може да бъде смирен. Съвършеният образец и в това направление – както и във всичко останало! – е, разбира се, Бог. А въплътеният образ на съвършеното смирение е животът и Делото на Господ Иисус Христос. И най-вече – Неговата кръстна жертва на Голгота, която поставя венец на изкупителната Му мисия и заличава планетарната карма, трупана от човечеството хилядолетия наред. В Негово лице ученикът на всяко светло учение има неподражаем образец за следване и себереализация. Учителят П. Дънов, разбира се, не е сам в старанието си да разкрие на търсещите в Духа пряката взаимозависимост между въплътената в ежедневието Божествена Любов и смирението. В своята великолепна книга „Пътят на озарението“ великият индийски суфи, мистикът Хазрат Инаят Хан (издадена на български език от издателство „Шамбала“, София, 2005) прави връзка между смирението и самоотричането. Второто предхожда първото като степен на вътрешно пробуждане и докосване до Божественото. Авторът казва: „Самоотричането означава да се отрече тази малка личност, която проваля всичко, да се изтрие фалшивото его, което принуждава човек да се радва на
към текста >>

772. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

да бъдат споделяни? И то не избирателно, а надясно и наляво, с непресекващ ентусиазъм и нарастващо вдъхновение поради наистина чудотворния характер на преживяното. Те се чувстват щастливи, сякаш нагиздени в нова, невидима за очите премяна. И тъй като искат и всички останали да се докоснат до тяхното щастие, разказват на всеки, който им отдели време и внимание да ги изслуша, какво означава да тръгнеш по духовния Път и какви небивали чудеса го съпътстват. Нищо лошо няма в това, разбира се. Но проблемът е, че пътят може да свърши дотук – до мястото на неовладяното желание да споделиш радостта си с ближния. Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание. Не мълчанието на немия или посредствения, а на осъзнатия – на онзи, който узрява да открие Мъдростта в тихия глас на Божественото, звучащ в лоното на душата. Без гръмки фрази и фанфари, без фойерверки и прочувствени тиради, той те повежда по Пътя – предназначения единствено и само за теб Път. Каквито и лични опитности да имаш, колкото и любопитни и смайващи да са те, те са само твои. Никой друг няма и не може да има същите. За всекиго те са различни, неповторими. Затова, колкото и да ги протръбяваш – даже и с най-искрената мотивация да бъдеш полезен някому, – те не биха могли да му послужат. Отделен въпрос е, че някои ги споделят (дори и да не го признават пред самите себе си), за да се почувстват велики. „Виж колко съм напреднал и се учи от мен!“ – това е контекстът на откровенията им. Ако
към текста >>

773. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

се молиш, това значи да мислиш за Бога.“ „Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.“ „Молитвата е дишането на душата.“ „Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това.“ „Няма нещо, което човек да е поискал от Бога, и да не е изпълнено желанието му. И то точно когато трябва.“ „Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе.“ „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в природата.“ „Молитвата е начин за пречистване на ума, сърцето и тялото.“ (Учителят Петър Дънов) Молитвата е зов на човешката душа към Бога. От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства. И тръпнещ, той очаква отговор на молението. И копнее той да бъде такъв, че да удовлетвори потребностите на тялото и душата му. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на „ти“ към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или
към текста >>

774. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

радвате, когато един човек ви обича. Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва. Бог ви е възлюбил. Щом хората ви обичат, имате бъдеще. Служене на Бога с Любов“ (Учителят П. Дънов). И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението. Той вече е прозрял великата истина, че служението е форма на Любов. („Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите. Думата „служене“ е свещено звание (курсивът мой – К.З.). След като си служил на
към текста >>

775. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

да знаете, че вашето щастие не зависи от окръжаващите условия. Щастието зависи от самите вас.“ „Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота.“ „Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и странични мисли. ...Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа.“ „Щастието е в туй, което хората постигат.“ „Щастието на човека зависи от неговия ум.“ „Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му.“ (Учителят Петър Дънов) Какво е щастието? Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти? Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието? Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието. И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта. Сиреч – да прозрем дали щастието е постижимо в условията на земния живот. И ако да – то какво е неговото действително (а не илюзорно) естество и как да го овладеем. В края на пътя, по който следваме един
към текста >>

776. Предговор - Павел Желязков

и модерните танци, влязоха през широко отворените врати в домовете и все по-малко са онези, които следват примера на възпитаните деца. Остава само надеждата, че природата все още е възпитателя, който ще успее да ни просвети с голямото си търпение и постоянство на педагог. Тя притежава най-ефикасните средства и методи, посредством които вкарва в пътя и най-непокорните. Та нали и те са произлезли от нея и носят записани в себе си законите й. Именно поради това, за да стигне до разбирането и приложението на природните закони, човек трябва да познава себе си, оригиналните си качества и дарби, с които е влязъл в живота. Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната за човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава. И колкото повече се приближаваме до своя Създател, толкова по-добре опознаваме себе си и осъзнаваме своето предназначение в живота на цялото. Ако една от целите в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази. Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога. Убеден съм, че най-вълнуващият период в живота ни е във възрастта между 14
към текста >>

777. Грехопадение на съзнанието - Павел Желязков

„широко съзнание" е произлязъл от това идентифициране с безграничността на човешката душа. Целта на Духовната школа е ученикът да влезе и заживее в това състояние на съзнанието. Затова Учителят Беинса Дуно казва: „От древността още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т. е. между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният ограничение на съзнанието. Затова всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия". При грехопадението човек е загубил условията, при които е била възможна широта на съзнанието му и онзи вътрешен живот, в който душата намира своята свобода. Тогава мисълта му е била помрачена и той заживява в ограниченията на съзнанието и самосъзнанието. Идеалът на окултния ученик в школата на Бялото Братство е да постигне онзи простор за съзнанието си, онова духовно извисяване, което ще освободи душата му от ограничителните условия на материалния свят. Затова Учителя казва: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с
към текста >>

778. ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ - Павел Желязков

Да бъде светлина. И биде светлина." Онова, което съграждаме с мисълта, ако не е добро, може да се разруши и пак чрез нея да се съгради онова, което е угодно на Бога. Мисълта обича да работи, но не робува на труда. И от всичко най-много обича свободата, защото при свободата се проявява творческата й сила. Възможностите й не познават граници. Когато се възпитава добре, според законите на етиката и морала, тя е отличен ученик, бързо възприема и никога не забравя уроците. Ако не разбираме деликатната природа на мисълта и ограничаваме свободата й, ако си служим грубо с нея или я замърсяваме с неестетични мисли, пътят, по който тя върви, временно ще се затлачи, но после първичната й сила ще се прояви разрушително по отношение на осквернителя й. Грубостта, пошлостта и грозотата не са бариери за нея чрез постоянството си тя ги прониква, овладява и премахва от пътя си. Поради това, когато третираме въпроса за възпитанието на мисълта, трябва да видим проблема под друг ъгъл. Като универсална творческа сила по-скоро мисълта възпитава човешкия характер; погрешно е да се мисли, че ние я възпитаваме. Трябва просто да се научим правилно да си служим с нея. Затова в така нареченото „възпитание" на първо място трябва да определим отношението си към ментора. Ако един ученик съзнава значението на мисълта за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа. Някои дейности накърняват основни нейни качества или причиняват деформации в проявата на
към текста >>

779. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

и прибледнял ще се прибереш в къщи, ще си измериш температурата и кръвното налягане, ще се почувствуваш зле и ще си легнеш. Така лъжата, подета от много уста, повтаряна многократно, надява одеждите на истината, става порядъчна госпожа. Многократно тиражираната лъжа става благоприлична и приятна, дори модерна, а в този й вид е по-лесно да се преглътне като самата свята истина. Днес изкуството да се влияе и хората масово да се манипулират се е превърнало в наука, неофициална, разбира се. Когато цели колективи разработват сценарии, за да манипулират общественото мнение чрез влияния и внушения, нещата добиват сериозен характер. Техните жертви вече са многобройни. От морално и хуманно гледище подобни действия са осъдителни и ако все още няма закони, които публично да ги осъдят и забранят, то е, защото винаги са ловко прикрити зад усмивки, забавления, остроумия и пр. Защото се поднасят в приятна за сетивата опаковка, най-често в артистична форма. Никой не изглежда по-невинен от лъжеца. В класическите случаи само интуицията може да ни помогне да разкрием техношамана и да го
към текста >>

780. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ Психологията на групите е добре известна на психолозите и социолозите днес и се оказва обширно и интересно поле за изследване с голямо значение за обществото. Спекулативният ум, разбира се, извлече всичко полезно от постиженията на науката в тази област, за да си послужи с тях за користни цели, заради егоцентрични амбиции и интереси. Трудно е да се обхванат и обяснят явленията и процесите, които протичат днес в обществото, ако не се познава психологията на съвременния фарисей, на модерния шаман. Които са чели романа „Ученик" на Пол Бурже, навярно вече са си изградили отношение и позиция спрямо спекулативния интелект. Бегло ще отбележим, че характерното за него е забележителната му интелигентност. Съчетана с техноаристократично чувство за превъзходство и една силна индивидуалност, в която любовта към ближния се проявява като недоразвито дете, тя мълчи. По-силно от нея говори любовта към себе си. Следователно това са хора, които не са в състояние да проявят любовта в нейната пълнота и в поведението им водеща роля има интелектът. Те се утвърждават в живота предимно чрез постиженията на своя остър ум. Този интелект прави дисекции, рови се в древните папируси и архиви, навира любопитния си нос във всичко загадъчно и жадува да разгадае някоя от мистериите на природата. За да удовлетвори това си любопитство, за да запълни празнотите на своята личност, той е готов да пожертва всичко: етика, морал, човешки и християнски ценности. В началото на
към текста >>

781. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои криви. Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката." Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т. н. Ако и вие не можете да схванете най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате, както музикантът различава тоновете, не можете да бъдете ученици. Ученикът различава нещата и никога не се заблуждава." „Задачата на ученика е да очисти съзнанието си от всички утайки и наслоявания на миналото. Как се постига това? Чрез работа и молитва. Това значи да отправя човек душата си към Бога, към светия Дух, за да просвети съзнанието си. Бог присъствува само в чистото съзнание. Там е и Божият Дух, Който като огън топи всички мъчнотопими елементи, изгаря всичко нечисто. " „Като не разбират законите на Битието, хората се запитват, защо идат страданията. Чрез страданията човешкото съзнание се чисти и развива. Само онзи, който има пробудено съзнание, разбира какво означава законът на необходимостта и законът на Любовта. По необходимост ядеш, пиеш вода, работиш, почиваш, докато дойдеш до закона на Любовта, дето всичко вършиш съзнателно и по свобода." „Днес на всички хора се
към текста >>

782. Съветите на Учителя - Павел Желязков

няма да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум едновременно, за да противодействува. Това упражнение може и мислено да го направите, но когато и ръцете действуват, по-силно е, едновременно взимат участие нашият ум и нашето сърце." „Ученият, богатият, силният не се поддават на външни влияния. Те са устойчиви. Такъв човек е в състояние чрез мисълта си да парализира всеки удар, който му се нанася отвън. Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия? Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля, да мисли, да чувствува, да действува. Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на зелшта, вие ще получавате удари от различен характер физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще ги използувате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият обаче вместо да поумнява, поглупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях." „В Казанлъшко един селянин турил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? Защото любопитствувало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора.
към текста >>

783. Силата на доброто - Павел Желязков

И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ Силата на доброто „Добрият човек е проводник на живота. Той, като влезе, нищо не дава. Джобовете му са празни, но, дето мине, той оставя нещо. Той е като слънцето. Като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде." Учителя Който изучава природата и сътрудничи в нейните лаборатории, много по-лесно разбира смисъла на отрицателните явления в обществото и съдейства за трансформирането и осмислянето на силите в тях за полезна дейност. Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек. Когато пък един човек желае да получи повече в живота и не е разположен да даде в замяна, той е неразумен, отрицателен е в мисълта си и не съумява да трансформира състоянията си. Затова скептикът, вечният критик, онзи, който се съмнява във всичко и подозира всички, дълбае ями на недоволството. Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно. Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост. За да трансформираме отрицателните си състояния в положителни, трябва да мислим положително. Учителя ни съветва на мястото на всяка една отрицателна мисъл, да поставяме положителна мисъл. Ако укрепнем като позитивисти, бихме могли в течение на цял ден да не допуснем отрицателна мисъл в съзнанието си. Позитивизмът има и друго съвсем конкретно приложение, например когато нашата
към текста >>

784. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите. Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на село. Учителя отново е строг и му казва: „Това са идеи на дядо ти." Ученикът бързо схванал какво ще загуби и останал при Учителя. Така, като следвал съветите на мъдреца, той решава радикално много от проблемите на своя живот и разбира, че големите проекти често отдалечават от реалността и водят до разочарования и песимизъм. Трябва ли да имаме идеи за бъдещето и да работим за тях или е по-добре да замисляме малки, но реални работи? Учителя отговаря: „Не, ще развиваш вярата и надеждата." Като казал това, Учителя докоснал онова място на главата му, където се намира центърът на вярата. С този жест той благословил тази добродетел в него и й дал сила, за да се развива и укрепва. Младежите около Вено знаеха прекрасно каква вяра имаше той. Те виждаха, че всичко, което планира занапред, се реализира. Той умееше да мечтае за реални неща и да ги постига с Божията помощ. Крум е единствен син и наследник на своите родители. Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша. Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя. Още като
към текста >>

785. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

остават само някои названия на собствени имена и отделни думи. Огромното болшинство са славяни и говорят на славянски език. Поради едни или други причини и обстоятелства българите се покръстват през втората половина на IX век при цар Борис и приемат християнството от православни Византия. Заедно с християнството приемат и църковната уредба, която няма нищо общо с първите християни. От всичко най-лошото е, че църковните служби се изпълняват на елински и простият народ нищо не разбира от тях. Тогава двамата братя Кирил и Методий, добили високо образование, с голяма любов към своя народ създават българска азбука. Свещените книги започват да се превеждат на български език, така че народът да ги чете и да се ползва от тях. Делото на братята Кирил и Методий дава плодове не само в България. Руският славянски народ приема тази азбука, превежда свещените книги с тази азбука и службата в църквите се извършва на разбираем за народа език. Така че делото на Кирил и Методий засяга целия славянски род. Учениците на Кирил и Методий имат два учебни центъра. Единият е в Търново, а другият - в Охрид, Македония. В прекрасния град Охрид живее и работи ученикът на Кирил и Методий Климент Охридски. Търновският център има влияние за Северна България, а Охридският - за Южна България и Македония. В Охрид е центърът на духовната академия, която превежда и разпространява с новата азбука на Кирил и Методий свещените книги. Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и
към текста >>

786. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

класове. За да може някой да посещава окултните класове, трябва да има специално разрешение от Учителя. Те са предназначени само за учениците, като тези от младежкия клас можеха да посещават лекциите на общия, но учениците от общия не можеха да посещават лекциите на младежкия. Учениците от общия клас са женени, имат семейства, но в младежкия Учителят приема само неженени. Обяснителни бележки от Учителя върху черната дъска В школните лекции Учителят четеше в нашите души, разбираше нашите мъки и страдания и ни учеше как да преодоляваме трудностите. Мнозина от нас са били изумявани, когато в лекцията си Учителят засягаше точно онова, което ни затрудняваше, и по този начин показваше пътя за решаване на проблемите. Занимания в салона на Изгрева Като духовен център мястото на Изгрева не беше случайно избрано. Основен принцип на нашето учение е природосъобразният начин на живот. Учителят ни учи да живеем в хармония с природата и да черпим богато от нейните дарове. На Изгрева имахме прекрасни условия за това - великолепни изгреви, наситен с боров аромат въздух, чудна панорама. Тишина и мир цареше на това свято място, което се намира само на три километра от София. Ние предпочитахме да живеем на прекрасния Изгрев и всеки един от нас ежедневно отиваше в града, където вършеше работата, с която беше свързан. В кипежа на градския живот ученикът се сблъскваше с редица трудности, които се налагаше да решава. Вечер, връщайки се в тишината и уединението на Изгрева, в съзерцанието
към текста >>

787. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

това Учителят казва: „Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание, и аз —в тяхното. Който иска да знае ученик ли е, или не, той трябва да си отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание. Това значи да имате връзка с Бога.“[40] Според Учителя: „Един ученик може да работи със своя Учител само когато има постоянни съобщения с Него.“[41] „Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към великата, необятна любов.“[42] „Като образувате вътрешната връзка, ще ви дадат пропуск за влизане в храма.“[43] „Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите.“[44] Учителят с група ученици, между които е и Крум Въжаров Връзката между Учителя и ученика е не само докато ученикът присъства на лекцията на Учителя, а тя продължава през цялото денонощие, през цялото време. И ние, които сме участвали в класовете и сме били в постоянна близост с Учителя, може да кажем, че и след заминаването на Учителя тази връзка си остана с еднаква сила. Ние по всяко време и на всяко място, когато сме в действително голяма нужда, можем да Го призовем и помощта идва незабавно. Това е нашата жива опитност. Така че влизането в окултната школа не се състои само в редовно посещение на лекциите, а в тая дълбока връзка, която се създава между ученик и Учител. За външните хора тя е невидима, но за
към текста >>

788. Тесният път - Крум Въжаров (1908- 1991)

не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103] „Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път — това е светът.“[104] [103] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1914. Русе: Печатница Малджиев, 1927. 92 с. [104] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 93
към текста >>

789. Работа с младежите - Крум Въжаров (1908- 1991)

- Желязкова, Любомир Няголов, Величка Няголова и Кирчо Лъвчето Крум често казваше: „Като гледаме една ябълка, колкото и да е красива отвън, ако не я вкусиш, не я опиташ, не можеш да я познаеш, да я обикнеш.“ По същия начин е и със Словото. Ако не го познаеш, ако не опиташ братския живот, ти не можеш да го разбереш. Не можеш след това да го предадеш и на другите, тъй като Учителят казва: „Като излезеш да проповядваш, трябва да кажеш великата истина и с думи, и с живота си. Туй подразбира Христос, когато почнем да учим, трябва да работим същевременно с думи и с живота си.“[105] Крум Въжаров ни учеше как да изработим верни критерии за разпознаване на истината; как да изграждаме вътрешната връзка с Бога и с по-напредналите от нас Светли същества; как да намерим мястото си в живота и да служим. Той ни помагаше да разберем и приложим правил- но думите на Учителя. „За да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени.“[106] Група младежи на зимна екскурзия на Рила с Крум Въжаров Преден ред от ляво на дясно: Ина Дойнова, Величка Няголова, Надка хижарката, непознат младеж; заден ред от ляво на дясно: Крум Въжаров, Григорий Кьосев, Боре хижаря, Мария Митовска и Любомир Няголов В продължение на много години група младежи имахме редовни занимания по английски език с Крум
към текста >>

790. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

по света... Още като студент в Гърция Крум Въжаров започва усилено да разпространява идеите на Учителя. Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път. Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие. Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот. Той имаше голямо сърце и обичаше всички души. През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла. Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения: „Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г. и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 г. Аз отидох да уча деца, а всъщност
към текста >>

791. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

за Крум Въжаров Спомени за бате Крум от Миша Левин За първи път се срещнах с бате Крум през 1975 година, когато той пристигна в Москва. Ние сме се срещали много пъти след това, но още тогава, по време на неговото пребиваване в Москва, аз обърнах внимание на особеностите на неговото мислене и характер. Разбира се, и тогава, и по-късно, и досега аз виждам в него по-големия брат, който и със самия си начин на живот, и със своите думи и постъпки формира у мен представата за това, какъв трябва да бъде ученикът. Но тогава, през 1975 г., аз бях съвсем новак, неофит, който само две години преди това се беше запознал с Учителя и Братството. Трябва да кажа, че представите ми за Школата тогава бяха романтични и полуфантастични, извлечени преди всичко от художествената литература. Поради това съм запомнил впечатлението, което ми направи бате Крум. Почувствах, че той е много конкретен човек, на първо място, ориентиран към конкретната организация на конкретното действие. И едва много по-късно разбрах колко целеустременост и воля стои зад тази конкретност. У бате Крум имаше тънко разбиране какво трябва да се направи при неговото идване и той спокойно, но много целеустремено реализираше този план, като се стараеше при това да вземе под внимание и най-малките детайли и нюанси. Много силно впечатление ми направи един епизод. Бяхме на вила извън града, която бяха наели за лятото семейство Папуш - Миша Папуш и Роза Пронина с децата. Ние пристигнахме при тях вечерта след работния ден, за
към текста >>

792. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

може да не са се познавали визуално. Ето как брат Калерт помогнал и на Русия чрез своите млади братя и сестри от Рига да донесат вестта за Учителя и в Москва, а значи и в Русия. Наистина, неведоми са пътищата Господни! След тази среща с рижани в Москва Леон твърдо решил да открие в България последователите на Учителя. През зимата на 1973 г. той си дошъл в София за зимната ваканция и се запознал с хората от Братството, чрез които се докоснал до Учението на Учителя, до Паневритмията и разбира се, до Божествената музика. Като се върнал в Москва, окрилен и вдъхновен, той с възхищение разказал на своите приятели Роза и Миша за видяното и преживяното в България. Онова, което те тъй дълго били търсили, той намерил в родината си България. Ето как нашите приятели се запознали с Учението. И още на следващото лято Роза, първа от нашето поколение, дошла в България, където, както си спомня, се запознала с едни от най-вътрешните ученици на Учителя - Борис Николов, Елена Андреева, Милка Перек- лиева, Весела Несторова, Никола Нанков, Пеньо Ганев и други, чиито имена тогава Роза не можа да си спомни. И разбира се, с музикантите - Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова. През 1974 г. в България отидоха Миша Папуш, Лена Острова, после Таня Савицка и Нина Аветисовна. Тъй се образувала една малка на този етап групичка от бъдещи последователи на Учението. Именно те поканили бате Крум да дойде в Москва през лятото на 1975 г., за да се качат на Кавказ и да положат там основите на братския лагер. Към
към текста >>

793. Паневритмията - Крум Въжаров (1908- 1991)

става пригодно чрез Паневритмията да приеме космичните творчески сили. В противен случай Паневритмията остава само правене на движения, които нищо не ни ползват. Паневритмията не може да се разглежда и практикува сама за себе си. Паневритмията има смисъл и значение и дава много благоприятни резултати, когато е включена в целия комплекс към учението на Учителя, а не извън него. Учителят е предвестник на Новата култура, на Новата епоха на века на Водолея. Той дойде да донесе новото разбиране, новите методи за новия човек, за бъдещия човек, човека от епохата на Водолея. Ако Паневритмията не се разбира и практикува така, тя губи своето значение и смисъл. Паневритмията е средство, чрез което ние се свързваме със силите, които носи Новата епоха. И когато се танцува, най-важното е нашето съзнание да бъде будно за тия нови сили, които сега идват от Новата епоха за новия човек. За да станем добри проводници на тия сили, ние трябва да живеем този живот, на който ни учи Учителят на Новата епоха Беинса Дуно.“* Най-важното за Крум било да подготви по-млади хора да научат Паневритмията правилно, да вникнат и да разберат духовния й смисъл и да го въплътят в тяхната игра, за да може да се реализира живата приемственост. Спомням си, че още в началото, когато се запознах с Крум, той помоли Катя Грива да ни покаже Паневритмията, да ни обучи добре с всички детайли. Дълго време се събирахме редовно всяка седмица в апартамента на Дора Иванова. Бяхме Дора, Дина Станчева и аз, Мария. Понякога
към текста >>

794. Борис Николов и Мария Тодорова - Крум Въжаров (1908- 1991)

казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха?“ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма?“ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът. Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето приятелство, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб. За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората. Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми. Непрекъснато се съветвахме с Крум Въжаров, Борис Николов, Весела Несторова и много други ученици на Учителя какво да правим и как да го правим при новите условия. Много сили бушуваха, много виждания и мнения имаше. Един ден отидох при Борис Николов с намерение да го попитам какво да
към текста >>

795. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала?“ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите. През ноември 1997 г. получих писмо от Питър Шерър, в което ми съобщаваше, че Учителят Петър Дънов му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам. Питър не познаваше Лалка Кръстева, никога не беше я виждал, а само знаеше за нея от някои други англичани, които аз бях водила при нея. Питър не беше в течение на нашия братски живот. Веднага посетих Лалка и й преведох писмото. Като чу текста на писмото, тя се разплака от радост, че Учителят мисли за нея, после се успокои и ми каза: „Питагор е плащал да плюят учениците му, а нас без пари ни плюят.“ Помоли ме да напиша превода на български и да й го занеса. На другия ден тя се обади по телефона и ми каза: „Мария, това писмо да ми е за надгробно.“ Стана ми
към текста >>

796. Методите на Вярата и Мъдростта и методите на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

едни от други. Ако един работи с методите на Вярата, друг непременно ще работи с методите на Любовта. Ако и двамата са изобретатели, първият ще приложи един от методите на Вярата в своята работа и ще каже: “Аз вярвам, че ще успея”. Вторият ще приложи един от методите на Любовта и ще каже: “Понеже обичам работата си, вярвам, че ще успея”. Кой може да вярва в успеха на своята работа? – Само онзи може да вярва, който има Знание и Любов. Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва в устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва в неговата устойчивост. Това показва, че може да се вярва само на силния, на разумния човек. Любовта обаче има отношение към страдащите, към слабите. Например, ако имате двама души – единият вярващ, а другият любящ – и им предложите една малка колиба и една голяма висока вила, кой какво ще предпочете? – Човекът на Любовта ще предпочете малката колибка, а човека на Вярата – голямата, високата вила. Това е, защото Вярата обича големите, великите неща, тя работи с големи величини, а Любовта работи с малки, със слаби величини. От тук виждаме, че Вярата и Любовта са две разумни сили, които работят както с противоположни методи, така и с противоположни величини. Намерите ли се пред голяма мъчнотия, вие ще си послужите със закона на Вярата; при малките мъчнотии ще си послужите със закона на Любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта –
към текста >>

797. Как да учи човек - Влад Пашов (1902- 1974)

Как да учи човек. Следвайте пътя на учените, възприемете по нещо от всяка наука, но не преяждайте. Приемете толкова храна, колкото можете да асимилирате. Само онази храна може да ползва човека, която е добре смляна и възприета от организма. До-статъчно е човек да работи по три часа на ден умствено, за да придобие много знания. За да възприема добре, човек трябва да е гладен. Истински млад е онзи, в когото Божественото е пробудено. Той добре разбира и възприема. Той не се нуждае от външни доказателства. Използвайте енергиите си за разумна работа. Работете във всяко направление, но с единствена цел да следвате своята идея. Всичко изучавайте, но Доброто дръжте. Не се страхувайте от труд и работа, но каквото предприемете, работете с оглед на своята велика идея. За да постигнете своите идеи, от вас се иска постоянство. Постоянството е отличителната черта на новия човек, на хората от Новата култура. Следвайте великите идеали на вашата душа, която носи в себе си детството. Тези идеали са в състояние да организират силите на вашия ум и на вашето сърце. Щом организира силите на своя организъм, човек е в състояние да даде място на душата и духа в себе си. Това значи да се роди човек отново от майката-душа и от бащата-дух. Роди ли се от душа и дух, човек носи в себе си всички благородни и възвишени мисли и желания, онези мощни сили, чрез които да преодолява всички мъчнотии и противоречия. Това означава идеята да се роди човек отново от Дух и
към текста >>

798. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

първото всестранно изследване от български автор върху проблемите на астрологията, френологията и хиромантията (това е повече от очевидно), не само за да подчертая уникалността на подобен единен и систематичен подход към тези науки (това предоставяме на методологията), но за да провокирам у него онази първична читателска стихия, определяна като подтик към необикновеното. Всъщност стигнахме до заглавието на настоящия предговор - за необикновената книга и за обещаните два ключа към нея. Разбира се, трудът на Николай Дойнов не е само необикновен; за обикновеното съзнание необикновеното е задължителен атрибут на астрологията и на всички останали окултни науки. Не е достатъчно да се квалифицира и като езотерична астрология само с единствената цел да бъде разграничена от конвенционалните техники за правене на хороскопи, които заливат сега света и съвременните масмедии. Фундаменталното в „Науките на Първата човешка раса” - онова, което генерира идеите и методите на научното изследване в тази книга, темата на темите, е великото знание от Окултната Школа на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От този факт трудът на Николай Дойнов придобива най- малкото две характеристики, отличаващи го качествено от всичко, написано досега в тази област. Първата можем да наречем методологична. Всеки, който поне малко се е занимавал с наука, било тя конвенционална или езотерична, знае какво представляват за изследователското съзнание идеята и методът; те са тайната ключалка и златният ключ, които се дават
към текста >>

799. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

има преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи със себе си това късче жива плът. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да се развива, да проявява своите способности. А с правилната си насоченост тя ще може да бъде максимално полезна както за себе си, така и за обществото. В древността на загадката „Човек“ се е отдавало голямо внимание, както и за разбирането и разясняването на онова, което той носи, за да може да му се помогне и да се насочи в правилна насока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създадени цели науки. Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирана по своите възможности, знания и мъдрост цивилизация, която някои наричат „ПЪРВА РАСА“. Тази раса е живяла някога не само върху континентите, които сега съществуват, но и върху такива, които са съществували и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса преди потопа имаме безспорни доказателства. Тя, според мъдреците, е „дошла“ да организира и уреди живота на Земята. В много писания и книги се изнасят учудващи данни за дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи и показващи техния единен произход. Така например „Балберските тераси“ в Ливан са построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по- малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени
към текста >>

800. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

докато в средата на дома то е най-слабо. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите във всеки дом си има своето специално значение. Техните силови течения действуват в различни области на човешката изява. Да започнем от първия дом: когато Слънцето. Луната или която и да било Планета се намира в първия дом, те имат въздействие върху физическия образ, върху неговия външен вид и психична нагласа. Всеки един член от Слънчевото семейство създава свой специален тип. Този тип, разбира се, както вече отбелязахме, ще бъде по-ясно изразен, ако светилата са близо до Асцендента. Чисти типове, създадени от всеки член на Слънчевото семейство, рядко се срещат, защото и другите членове на това семейство действуват със своите течения и дават своя принос в изграждането на самия човек. Но, общо взето, при случаи, които ще споменем, някои членове от Слънчевото семейство дават ясно изразен свой тип. За да можем да имаме по-ясна и пълна представа за онова, което един член от Слънчевото семейство може да даде като външен образ - тип и психическо съдържание на даден човек, то трябва да познаваме всичко онова, което астрономията може да ни даде за всеки един от тези членове; защото, както отбелязахме, всяко нещо е израз на сили, които са го създали. Тези сили, които създават, също така изтичат от дадено тяло, като по този начин въздействуват със своите качества и напрежения. Щом е така, то по обратен път е възможно от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на
към текста >>

801. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

000 километра), пръв открива на тази Планета канали. Други астрономи от това време, а и доста по-късно, не са открили подобни образувания. Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения на Земята. Но в по-ново време астрономите видяха каналите на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от астрономите на бъдещето за съществуването на Планета между Слънцето и Меркурий. Доколкото разбирам, съвременните астрономи не са проявили достатъчно желание, настойчивост и упоритост за нейното издирване. Те смятат, че тяло, отстоящо от Слънцето по-близо, отколкото стои Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото близо до Слънцето и около него се движи в доста разтеглена елипса кометата ЕНКЕ, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка. Когато тя дойде в ПЕРИХЕЛИЙ, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той застава най-близо до него (в Перихелий), се забелязват известни смущения в орбитата му. Астрономите сега обясняват тези смущения с теорията на Айнщайн за относителността,
към текста >>

802. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

на мозъка - центровете, които тласкат човека към продължение на рода (половия нагон), мозъчните центрове за ядене (апетит), намиращи се пред горната част на ушите, и центровете за паметта в предната средна част на челото, за които споменахме. ЛУНАТА В ДОМОВЕТЕ В първи дом Луната, особено когато е на хоризонта - Асцендента, или много близко около него, дава всичко онова, което казахме за нея. Същото е и при другите ъглови точки на границата между домовете, но вече в по-слаба форма и, разбира се, при добри аспекти. Във втори дом Луната е без особен израз, без ясно изразени особености, а е налице само едно, подсилване на нейното влияние. Вниманието е повече в аспектите, които тя има с Планетите. Във в трети дом Луната показва, че роденият ще има стремеж често да сменя работата си (професията), а също така и да пътува. Луната в четвърти дом говори за човек, който ще бъде при добри условия и грижи в семейството, където се е родил, но ще напусне родния си край и ще живее другаде. Обикновено се женят в други селища или за чужденци и живеят при тях. В пети дом, особено ако Луната е в Перихелий, т.е. бързо се движи, пред нас е човек, който ще има много връзки с противоположния пол, много любовни приключения. В шести дом Луната показва човек, който ще има много добри връзки с обикновените хора от народа, които ще го подпомагат, а с близките си роднини ще бъде в добри отношения. В седми дом Луната показва човек, който ще има много кандидати за женитба; той е общителен, любезен, контактен
към текста >>

803. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

а засягат близкия, непосредствено до родения човек свят, неговата обстановка, опознаването и използуването муза задоволяване на обикновените нужди. Силовите течения на Меркурий чрез Звездното тяло на човека създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертаното влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможност да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира даден човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред, за да може да бъде ползван за,постигане на своите задачи и нужди. Художниците, скулпторите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората които ще трябва да решават практичните задачи, свързани с обикновения живот, с нуждите на човека. Там също е и мозъчният център общуването - говора. Фиг. 7. Мъжки Меркуриев тип Тези, създадени от Меркурий центрове, особено когато въздействието на Планетата е силно и центровете са добре оформени, дават израз и на другите части и органи на лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабичко подвижно с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, главата е с удължен назад череп. Косата е с тънки косми, добре покрива главата и обикновено е кестенява. Челото е право и, както вече отбелязахме, е добре изразено около веждите. По него обикновено почти няма черти или, ако има,
към текста >>

804. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

са много разположени да изпълняват тези команди и разпоредби, а предпочитат друг да свърши това. фиг. 11. Женски Марсов тип фиг. 12. Мъжки марсов тип Отличават се с рицарска храброст - добри войници са, верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си, верни на дълга към семейството. От тях стават добри съдружници. Сантименталните мотиви не играят при тях главна роля, не обичат съзерцанието, заниманието с отвлечени въпроси, като задгробния мир, неосезаемите светове, разбиранията за висшите порядки и ръководство, а също и молитвите. Мозъчните центрове, които създава и оформя Марс, както вече отбелязахме, се намират в долната, задна и странична част на мозъка около ушите. Те са в непосредствена близост до мозъчните центрове, които управляват половия нагон. Затова голямата енергия на марсовото влияние тласка и към полов контакт. Поради малкия размер, който Марс има, всички прояви на влиянието му са краткотрайни. МАРС В ДОМОВЕТЕ Марс в първи дом, особено (както вече отбелязахме и за другите членове на Слънчевото семейство) ако е близо до хоризонта - Асцендента, дава характерните белези както на тялото, така и на главата и на лицето, за които отбелязахме, а също и на психологичните изяви. Тук, разбира се, трябва да се има предвид до каква стенен Слънцето е облагородило мозъчните центрове, създадени от Марс, за което помага френологията, а също и аспектите, които той има с Луната и Планетите. Марс във втори дом подсилва вътрешните психологически качества, които той
към текста >>

805. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5. Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение. От всички Планети в Слънчевото семейство Юпитер има най-бързо завъртане около
към текста >>

806. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

равен на 26 градуса и 49 минути. Ексцентрицитетът на неговата орбита е също голям, равен на 0,56, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че при катастрофата в Слънчевото семейство Сатурн е пострадал доста, от което следва, че в своето влияние той не дава добра връзка с чистия идеен свят; тя в повечето случаи е неправилна и нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурн фанатично, неправилно отношение към идеите и религиозните разбирания, отиващи до неестествени крайности в своите изяви. В обиколката си около Слънцето Сатурн идва най-близо до Земята, когато застане на правата линия Слънце - Земя - Сатурн при т.нар. Противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира от Земята на около 1 200 000 километра. При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и върху човека е най-силно. Когато обаче Сатурн застане на правата линия Земя - Слънце - Сатурн зад Слънцето, при т.нар. съвпад, тогава той се намира от Земята на разстояние около 1 653 000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453 000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието му е много по-слабо, отколкото при опозицията. Сатурн има освен пръстените и много спътници. Изпратените през 1979, 1980 и 1981 година космически станции минаха край Сатурн и установиха нови спътници, чийто брой нарасна на 17. Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма.
към текста >>

807. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тициус - Боде. Според този закон тя би трябвало да бъде на 39 Астрономически единици. Следователно тя не се подчинява на този закон, на който всички предишни Планети се подчиняват. От гледище на Астрологията това изключение е от особено важно значение за характера и естеството на нейното влияние. В отдавнашни времена се е приемало, че има две науки - Геология и Теология. Геологията е обхващала всички науки, знания и умения, които имат отношения към онова което ни заобикаля, неговото разбиране, ползата, която то ще допринесе за задоволяване на нашите нужди и улеснения за живота; изобщо всичко онова, което засяга чисто практичните въпроси. Теологията има за цел да разбира живота и света извън триизмерния и физическия, да разбира по-висшите светове - идейните, Божествените, които имат отношение към нематериалния образ на човека, който някои наричат Душа, други - Звездно тяло, трети - Двойник. Всички Планети преди Нептун със своите влияния имат отношения към първия дял науки - Геологията. А влиянието на Нептун именно поради това изключение, дава възможност за отношение и разбиране предимно на този втори дял науки - Теологията. Неговото влияние внася в живите форми и човека едно отчуждаване от порядките на заобикалящия свят, нещо по-друго, което не може да се приеме като една необходимост за практичните задачи и техните насъщно нужди. За по-пълното и ясно разбиране на влиянието на силовите течения, изтичащи от Нептун, нека посочим и други негови особености. Пътят, по който обикаля
към текста >>

808. Ретроградните планети - Николай Дойнов (1904 - 1997)

обратно. При силовите течения с увеличаване на силата се намалява дължината на вълните им. Всяко Небесно тяло излъчва силови течения, приемани от Земята с различна дължина на вълната. Оттук ще извадим напълно правилното заключение, че ако едно Небесно тяло е по-далеч от нас, то силовите му течения, преминавайки през Мировото пространство, губят дългите си вълни и до нас достигат само по-късите дължини на вълните, които имат и по- могъща пробивна сила. Че наистина е така, се вижда и разбира от споменатите вече елементарни частици, при които се установява, че тези от тях, които вибрират с по- дълга вълна, идвайки до Земята, се поглъщат още от атмосферата, а други достигат до Земята, като някои от тях проникват и на различна дълбочина в нея. Но има и такива силови ядра, каквито са т.нар. н е у т р и н о, които имат трептения с много къса дължина на вълната и проникват безпрепятствено навсякъде и през всички Небесни тела, колкото големи и каквито и да са те. Минават също и през нашата Земя без абсолютно никакви пречки. Затова в Астрологията е от голямо значение на кое място Слънцето, Луната и Планетите се намират спрямо Земята и откъде изпращат своите силови течения. Да започнем от Слънцето. Известно е, че орбитата н Земята е елипса, в единия от фокусите на която се намира Слънцето. В своята обиколка около него тя идва най-близо (в Перихелий) на 147 милиона километра, което става през първите дни месец на януари, а когато е най-далеч от него (при Афелий), Земята се намира на 152
към текста >>

809. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

налице е вече едно психологическо разстройство в дадения човек. В потвърждение на това учени от Калифорнийския университет в Лос Анжелис са открили структурни аномалии в мозъка на хора, страдащи от шизофрения. Специалистите са изследвали проби от главния мозък при аутопсия и са установили, че при тези болни групите от неврони се намират в пълен безпорядък, докато при здрави и нормални хора те са били подредени равномерно и хармонично. Едно сравнение ще помогне за по-доброто разбиране на гореказаното. В сегашното си развитие науката добре е установила свойствата на кристалите и по-точно на т.нар. течни кристали, където молекулите на веществото са подредени в един абсолютно хармоничен порядък. Те имат чудното свойство да долавят различните вълнообразни трептения от пространството около Земята и да ги трансформират от един в друг вид, приемлив за нашите сетива, усилвайки ги с електрически ток. Благодарение на това тяхно свойство имаме чудесата на съвременната техника - радио, телевизия и пр. Щом като течните кристали са способни да правят това нещо, колко повече могат да го сторят клетките на мозъка, които са безспорно най-съвършеното вещество на Земята. Както идеалният порядък на молекулите в кристалното вещество дава тази възможност, така и в хармоничния и идеален порядък на клетките в мозъка се съдържа и възможността да приемат силовите течения от членовете на Слънчевото семейство. Когато по своя еволюционен път човешкият мозък достигне по-голямо съвършенство, тогава
към текста >>

810. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката. Малко по-напред и малко нагоре от този център на апетита се намира мозъчният център, който тласка човека да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време на годината. Освен това човек знае и разбира случаите, когато няма да има възможност да си ги набавя, било поради болест или старост. При нормално развитие на този мозъчен център налице е разумна изява към спестяване и запасяване с онова, което в даден момент на изобилие е излишно. Този център тласка към трудолюбие, в резултат на което се придобива богатство, а богатството блазни човека с възможностите, които му дава. Когато тази способност е развита повече от нормалното, тогава в човек се явява един прекален стремеж за трупане на богатства, който при липса на морални качества се изразява в безогледен и несправедлив грабеж на чуждото. Не рядко у такива хора се заражда скъпернически стремеж да се лишават и от насъщните си нужди, за да могат да трупат все повече и повече богатства. Не притежава ли човек този център в достатъчен размер, той става нехаен, непредвидлив, живее от ден за ден, харчи каквото спечели и не мисли за
към текста >>

811. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

има различни явления и промени, които ни носят годишните времена. Органите на разсъждението, мозъчните центрове в тази част на челото ще ни дадат възможност да намерим по пътя на разсъдъка причините, които създават тези явления. По този начин ние се домогваме до дълбоките тайни на Природата,което е същността на философския разум. Забележително е, че старите майстори, извайвайки бюстовете на философи, са се стремели да правят челото в тази част изпъкнало. Ясно е,че те са наблюдавали и разбирали, че развитието на челото в горната му част е във връзка с развитието на разума. Тези центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Сатурн. Според Астрологията, освен тези качества, те дават още и стремеж за ред, порядък, закономерност в провеждането на всяка поставена задача, а също и устой в нейното изпълнение, грижовност към околните и близките, добра оценка на всяко материално благо и стремеж за неговото запазване, устой в чувствата, добро обмисляне, преди да се вземе решение по който и да било въпрос. Дават също подозрителност, недоверие към всичко, с което даден човек се сблъсква. Отсечката А-7 от фигура 25 определя силата и размера на възприемателните способности у човека. Това са мозъчните центрове, които дават на човек възможност да схваща и разбира околната среда, в която е потопен (познавателните способности), също и условията, при които се намира за тяхното най-пълно използуване и за постигане на поставените задачи, особено тези, които засягат личните му
към текста >>

812. Общи белези за челото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ЧЕЛОТО Ако челото е тясно, имаме човек с ограничени интелектуални способности. Такъв човек е затворен за влиянието на силовите течения на Юпитер и затова при него липсва подтик и нужда за по-добро разбиране на всяко нещо, от необходимост за изява и творчество. Такава личност стои далеч от разрешаването на всеки въпрос, безучастен е към неговото разбиране. Когато цялото чело е високо, широко и отвесно, пред нас е човек с добре поставени интелектуални способности. Той е под силното влияние на Юпитер и Сатурн, с добри творчески способности, има възможност да схваща и разбира правилно идеите, да ги прилага и осъществява. Такива хора са способни да вземат инициатива и отговорност при всички случаи. Колкото челото е по-високо и широко, толкова тези качества са по добре изразени и човек е с по-широки възгледи. Такъв човек е по- издръжлив на всякакви напрежения. Широко, но ниско чело говори за човек практичен, пригоден за постигане и осъществяване на всяка практична задача. Такива чела имат обикновено майсторите и най-вече онези, които се занимават с изработване на разни строежи. Те осъществяват и правят всичко, без да се интересуват или да се замислят за целта и идеята, която архитектът е вложил в тази творба. Отвлечените и неосезаеми въпроси не ги занимават. Но в замяна на това са добри майстори. Когато по челото има правилни, хоризонтални, не много дълбоки линии, имаме човек с трезви мисли (фиг.34 а). Те са умни хора, но не са практични, бавно вземат решение за действие и
към текста >>

813. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

науки, известни под името „Окултни науки". Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен света на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други,по висши сетива, които човек може да развива; свят на други закони, други принципи, свят, в който се борави с други сили в своята творческа изява. Голям дял от науките, с които тази издигната раса се е занимавала, са били посветени на знанията, които дават възможност да се открият и разбират качествата и способностите, които всеки човек при своето рождение носи а също така и условията, при които ще премине животът му на Земята. Раждането на човека е едно велико събитие от изключителна важност, както за самия човек, който се ражда, така и за неговите родители, а след това и за обществото около него. Какво представлява това мъничко, едва шаващо същество, какви качества и способности носи то в себе си, какъв е пътят на неговия живот? Всичко това будело голям интерес у хората от тази велика раса. Когато са успявали да разберат онова, което роденият човек носи със себе си, те са се стараели с всички средства да създадат условия за развитието на благородните и полезни качества и да отнемат възможността за развитието и укрепването на отрицателните. Че наистина всякога новороденото дете носи със себе си своите качества и способности, въз основа на които се определя и пътят на неговия живот, виждаме преди всичко от голямото разнообразие на хората, както по външния им вид, така и по
към текста >>

814. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

може да създаде съвършено чист тип, защото в човека намират изява силовите течения и на другите Планети. Но все пак характерното, което тази силно изразена Планета носи и дава, ще намери израз, както във външния облик на човека, така също и в неговите качества и способности. Познаването на формите в човека (неговия външен израз), а също така и съдържанието, изявата, която този образ носи, са крайно необходими за всеки, който чрез ръката, главата или която и да било друга наука трябва да разбира голямата загадка, наречена човек. Всяка една Планета със своите силови течения създава и оформя по един образ, включващ във себе си дадени качества и способности. В Слънчевата система има 12 Планети, една от която е разрушена (т.нар. от древните звездобройци ФАЕТОН) и две все още неоткрити. Оттам имаме и 12 Планетни типа, според това, коя от Планетите със своите силови течения се е изразила най- ярко. Първият Планетен тип е този, създаден и оформен от планетата ВУЛКАН, както са я наричали старите звездобройци, или ФАЕНЦА, както я нарича италианският астроном Бенанди. Тази Планета се намира между Слънцето и Меркурий. До този момент тя все още не е открита. Този тип досега се приема за създаден и оформен от Слънцето, т.нар. АПОЛОНОВ тип. Ние изтъкнахме, че Слънцето няма задачата да създава и оформя типове, а да организира и облагородява създадените от Планетите такива. При разглеждането на даден тип често ще употребяваме израза елементарен, среден, висш тип. Това разпределение, тази градация
към текста >>

815. Сатурновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сатурнянка обикновено има черни мустачки в краищата на горната устна. Веждите на този тип са гъсти, черни, приличащи на ъгли, обърнати с върха нагоре, понякога са сключени. Те всякога изразяват печал и разочарование. Очите имат триъгълна форма; те са тъмни и в повечето случаи черни, потънали в очните кухини; тъмни, замислени, проникващи, хитри, изразяващи чувството, че се взират дълбоко във вътрешността на човека, когото наблюдават. Този поглед се подклажда от нуждата му да знае и разбира дълбоко същината на всяко нещо. Носът е прав, с големи носни отвори. Устните са тънки, стиснати, изразяващи оскъдни чувства и в някои случаи - презрение. Устата е сравнително голяма, показваща изпълнителност. Зъбите на младини са хубави, но бързо се развалят. Брадата е ъгловата, долу широка, но не е месеста. Шията е суха, тънка. Адамовата ябълка на този тип хора е винаги силно развита и ясно изпъква. Сатурновите типове са винаги сериозни, замислени, печални, любознателни, търсещи задълбоченото разбиране на всичко. Те са вътрешно неспокойни, подозрителни, недоверчиви, прикрити, вечно недоволни, критикари, мърморковци. Не са веселяци и охолни разсипници, а крайно пестеливи и скъперници. Обичат да се запасяват и подсигуряват. При тях всичко има, отделено настрана за всеки случай - ценности, пари или други вещи. Обичат земеделието и минните професии. Общо взето, са много трудолюбиви; за тях всяка работа е достойна за уважение. Навсякъде, благодарение на своята трудолюбивост, макар и бавно
към текста >>

816. Друго деление на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ЧОВЕКА Съществува и едно друго деление на човешките типове, дадено от изследователи, които са се занимавали с тяхната класификация, но които по ред причини не са могли да се запознаят с Царската наука Астрология, която от всички науки, занимаващи се с човека, с неговите качества, способности и с пътя на живота му, дава най-големи и изчерпателни възможности за тяхното изучаване и разбиране. Те изхождат от състоянието и развитието на четирите основни системи в човешкия организъм: това на първо място е мозъчно-нервната система; когато тя е ясно изразена и добре развита в даден човек, имаме интелектуалния тип, или както го наричат Нервния темперамент. Другата, също така важна система в човека е храносмилателната; когато тя е по-силно развита и изразена от другите, имаме спокойния човек, отдал се преди всичко на бавното и приятно хапване, съсредоточил цялата си природа в този приятен акт; поради това бил наречен Меланхоличен темперамент. Третата важна система в човешкия организъм е дихателната; когато тя е много добре развита и в добро състояние в даден човек, имаме (поради обилното приемане на кислород) жизнен, енергичен, разположен, оптимистично настроен човек; този темперамент се нарича Сангвиничен. Когато пък двигателната система (мускули, кости, сухожилия) е добре развита, имаме човек на силата и физическата издръжливост, човек способен на големи натоварвания на мускули и кости; този темперамент се нарича Холеричен. Това разпределение на човешките типове е, разбира се,
към текста >>

817. Допълнителни данни за ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

в човека. Съвършенството на една форма определя стъпалото на развитие, на което се е намирала мисълта, която е създала формата. Съвършените форми се създават от съвършена мисъл. Мисълта се предава с движения,които u служат за външен израз. Мислите, дори и най-тихите, най-нежните, щом се преповтарят, налагат своя отпечатък върху формите. Изобщо всичко красиво и нормално по ръката е добро и положително. А всичко некрасиво и ненормално е признак на отрицателното. Човек трябва да разбира и чувствува красотата в Природата, за да бъде животът му по-богат и интензивен. Но, за да я разбира, той трябва да притежава тази красота. Мислите са оформени сили; те могат да действуват сътворително и разрушително. Това, което ние мислим, и това, как го мислим, сме ние самите - целият човек, неговите качества, способности, устремът му за изява - изобщо неговият характер. А също и здравето, и болестите са продукт на мисълта. Колкото един човек е по-издигнат в своята мисъл, толкова вибрациите, които той излъчва, са по-фини. Човек с по-развити интелектуални качества и обработена емоционална природа повече се е прераждал и в резултат на това има и по-изработена ръка. Четенето по ръцете е от голямо значение за човек. Тази наука му дава голяма възможност да проникне в един необятен със своите възможности свят, за разбирането на голямата загадка, наречена Човек. С това се подхранва интелектът, придобиват се знания. Науката за ръцете притежава цялата възможност да ни запознае с природата на
към текста >>

818. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

осъществяване на всяка поставена задача. Те говорят за склонност към ред, организираност в изпълнение на задачите и устрем за придобиване на материални дела. Изобщо когато една идея, цел или възприятие проникне в мозъка на човек с възлести пръсти, те лесно не отминават, не се заличават, а остават там трайни, като се подлагат на обработка и се подхвърлят на строг анализ и задълбочено обмисляне. При големите ръце всичко се подлага на строг анализ, а при малките - на обобщение. Разбира се, трябва да се обръща внимание доколко възлите са развити: колкото те са по-развити, толкова по-силно се проявяват изтъкнатите качества и черти. Възлите при дебели пръсти дават голяма активност, независимост, активно противопоставяне. Нежно развитите възли изразяват една женственост, присъща на разговорлив и пъргав човек. Гладките пръсти са въобще характерни за емоционалните хора - хората, които лесно възприемат събитията, лесно схващат и разбират както обстановката, така и хората, с които имат контакт. Те са хора с повече или по- малко развита интуиция и с бърза възбуда. Те лесно възприемат и бързо забравят възприетото, без да вникват по-задълбочено във всичко онова, което животът им поднася. С други думи, това са хора, които са повече или по-малко повърхностни и колкото пръстите са по-гладки и конични - по-изострени, толкова тези качества са по-ясно изразени. Гладките конични пръсти могат да бъдат къси и дълги. Когато имаме гладки къси пръсти, тогава пред нас са хора които бързо
към текста >>

819. Показалецът – юпитеровият пръст - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например свещеникът посочва с показалеца си нагоре към Бога, пълководецът към врага. Известно е също, че когато възрастните заплашват малките за неизпълнение на зададената им задача, или за неспазване на установения ред, те правят това с показалец. Вдигането нагоре на показалеца означава също и команда за внимание. Това са все жестове, значението на които е свързано с проявата на типичните за Юпитер черти на характера - команда и необходимост от подчинение. Ние, разбира се, не можем да си представим, че с крив показалец могат да се изразяват тези жестове. Наблюденията показват, че хора, които имат повредени, криви или твърде малки показалци, не притежават онези качества, които се зоват Юпитерови. Хора с такива повредени, криви, малки показалци притежават отрицателните черти на Юпитеровото влияние - болезненото честолюбие, немарливост, небрежност, обичат да отлагат задачите си, а също така имат и едно презрително отношение към околните и най-поел е не се поколебават и да лъжат, като често пъти едно говорят, а друго мислят (нямат искреност). Същото до известна степен имаме и когато нокътят е повреден и деформиран. Такова хора обикновено не достигат трайно и подчертано Юпитерово ръководно положение, играят незабележителна роля в живота. Откъде идват тези качества на Юпитеровото влияние? Известно е, че от всички Планети на Слънчевото семейство Юпитер има най-изправена ос на въртене, т.е! тя е почти перпендикулярна на плоскостта на неговата орбита. С други
към текста >>

820. Аполоновият пръст (безименният) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Този пръст е свързан с щастливата страна на живота. Дава израз на всички видове изкуства, на амбициите, радостта и светлината на живота. Ако Аполоновият пръст е по-дълъг от показалеца и стига близо до дължината на средния пръст, това говори за оптимизъм, но често и за необмислена прибързаност и устремност. Такива хора са и потенциални комарджии, изобщо хора на риска. При тях също преобладават идеалните стремежи и интереси. Под думата „хазарт" не трябва да се разбира само склонност към хазартните игри, но и към постъпки, свързани със смелост, риск във всички направления - военна политика, търговия, дори и в любовта. Също така този пръст определя стремежи и умения в изкуството. Ако първата фаланга на безименния пръст е леко наклонена към Сатурновия пръст, това показва човек, който не обича да се разпилява и да си губи времето. Ако безименният пръст е силно изкривен или повреден, това показва липса на идеализъм, на радост в живота, показва също мошеничество, прикритост, подлост. Такъв пръст често се наблюдава у престъпниците. Гладкият, коничен безименен пръст е свойствен на певците и поетите. Гладкият, без възли квадратен безименен пръст е повече свойствен на тези, които свирят на пиано, и на хората, които са се посветили на теорията в музиката или на учителството в областта на изкуството. Свойствен е също на литераторите. Изобщо хората с остри пръсти, колкото и добре да са развити способностите им в изкуството, не са в състояние да овладеят висшите
към текста >>

821. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Докато второстепенните, благодарение на нашите усилия, могат да променят своя облик, могат да се появяват или да изчезват. Планетните течения, които се изявяват в Двойника на човека (ЗВЕЗДНОТО ТЯЛО), създават центрове в главния мозък, които, от своя страна, чрез нервните окончания създават както формите на човешката ръка, така и линиите по нея. Благодарение на човешката воля, постоянство и усилия те могат да се променят, да се появят или да изчезнат. Оттам и необходимостта човек да разбира както причините за слабостите на своето тяло, така и слабостите на характера си, за да може да ги изправя така, както водата, непрестанно капейки върху скалата, е способна да я разяде и да промени нейната форма. При изучаването на линиите всяка от тях трябва да се анализира откъде идва, през къде минава, накъде отива, пресечките u с други линии, накъде извива, наличие на знаци по нея и точното им разположение (точки, кръстове, звезди, острови, петна, решетки), тънка ли е, или дебела и т.н. Всичко това внимателно се проучва и след всичко това наблюдателят ще може да направи правилно заключение. Главните линии, както вече отбелязахме, определят главните силови течения в Двойника на човека и дават основните качества и способности в него. Малките фини линийки определят второстепенните качества. Ръцете на човек, вниманието на когото е насочено предимно към уреждане на материални неща, нямат много второстепенни линийки, защото психичният му живот е по-беден, по-ограничен. Пък и всички психични
към текста >>

822. Второстепенните линии - Николай Дойнов (1904 - 1997)

човек е по-склонен към отвлечените Окултни науки. Ако Меркуриевата линия има клон към Аполоновия хълм, то в такъв човек имаме благоприятни условия за медицински науки и за лекарска професия. НЕПТУНОВ ПРЪСТЕН (фиг. 58, 8-8). Този пръстен се намира под Сатурновия и Аполонов хълм, между хълмовете на Юпитер и Меркурий, над линията на сърцето. При твърда ръка, когато линийките на този пръстен са правилни и ясно изразени, успоредни на линията на сърцето, показва тънък усет, интуиция в разбирането на възвишеното, ясно изразена чувствителност, стигаща до ясновидство. При меки ръце този пръстен дава прекалена чувствителност и ако линийките са разкъсани, имаме човек, който и при най-малкия повод реагира остро, злъчно, оскърбително. ЛИНИЯТА НА БРАКА (фиг. 58, 3-3). Тази линия се намира на Меркуриевия хълм, в неговия край, на ръба на дланта, изразена в една или няколко хоризонтални чертички. Под думата „брак" не трябва да се разбира църковният или гражданският акт на утвърждаване на съюза между двама души. Ръцете не отбелязват подобни събития, а само дълбоките преживявания и връзки между мъж и жена. Затова линията на брака (ако има такава) показва, че даденото лице има една дълбока, топла и мила сърдечна връзка с човек от противоположния пол; колкото тази линия е по-ясно изразена и дълбока, толкова и връзката е по-дълбока. Ако там има повече линийки, това говори за повече връзки, особено ако тези линийки са ясно изразени. Ако линийките са неясни, имаме израз на несериозни връзки.
към текста >>

823. Големият триъгълник - Николай Дойнов (1904 - 1997)

около него за 550 земни години. Ако Големият триъгълник е доста голям и всички линии, които го образуват, са добре и ясно изразени, имаме доброто влияние на планетата Хано при този човек, което се изразява с голяма топлота към всички хора, щедрост към тях, интелигентност, изразена жизнерадост, разположение към живота, оптимистичен поглед към всичко, голям замах и организираност, вяра в себе си, смелост и успехи във всичко. Защото тази Планета дава възможност със своето влияние да се разбира и да се владее животът. Ако при този триъгълник ъгълът,който се образува между линията на живота и тази на ума, е източен, което ще рече,че линията на ума и тази на живота бавно се отдалечават една от друга, то имаме човек с благородно и състрадателно отношение към хората. Такива качества силовите течения на Марс не могат да дадат. Вярно е, че Марс дава енергия и активност, но всичко това е краткотрайна, суха и в много отношения с нищо неоправдана енергичност. Тези влияния на планетата Хано са много близки до тези на Юпитер и затова можем да приемем Хано за октава на Юпитер, тъй както Уран се приема като октава на Меркурий, Нептун като октава на Венера, Плутон като октава на
към текста >>

824. Първата човешка раса - Николай Дойнов (1904 - 1997)

че хората от Атлантида можели да ходят по други планети с помощта на механизми, движени от „живак“. Но това е казано в преносен смисъл, защото живакът се управлява от Меркурий и символизира мисълта. Следователно атлантите са можели да се придвижват навсякъде в пространството със силата на мисълта. Спомнете си още с каква точност техните учени бяха изчислили деня и часа, когато астероидът ще се стовари върху Атлантида, в резултат на което се изтеглят към Африка и Южна Америка. Разбира се, представители на тази първа раса живеели и на другите континенти, за което говори фактът, че навсякъде по света срещаме свидетелства за дейността на някаква отдавна живяла свръхчовешка раса. Но тя изчезнала без остатък от лицето на Земята, просто защото хармонията в цялата Слънчева система се е стопила... Онези първи свръхчовеци били доста по-високи от нас, с хармонични тела и правилно оформени черепи, с одухотворени лица. Ако сте виждали портретите на Световните Учители Мория и Кутхуми, рисувани от Николай Рьорих, ще можете по-лесно да си ги представите. И тъй като имали изградени мозъчни центрове за приемане на енергиите и влиянието на всичките планети и зодиакални съзвездия, Овен ги дарявал със стремежа да бъдат защитници на слабите и онеправданите, Телец - да не се месят в чуждите работи и никога да не си губят напразно времето, Близнаци - с изключителни интелектуални способности, Рак - с майчинско чувство не само към своите рожби, но и към всичко наоколо, Лъв - да преценяват
към текста >>

825. Окултните знания ще останат скрити за нравствено несъвършените - Николай Дойнов (1904 - 1997)

книги, но сякаш нещо отгоре ме спира, не ми „дава“ това познание. Защо?“ Да, действително на някои хора не само че не им се „дава“, но и често жестоко биват наказвани за любопитството си. Астрологията, хиромантията, френологията, номерологията и всички останали окултни науки се пазят в тайна от посветените, защото те дават в ръцете ни едно изключително силно оръжие - пълно познание за човека срещу нас. Например щом видя, че ръката на някого е костелива, прилича на паница, веднага разбирам, че това е свидлив човек. Но ако обикновените хора можеха да разпознаят това по ръката, ще започнат да му се присмиват, да го дразнят. А това не е позволено. Затова окултните знания стават достъпни само ако човек е достатъчно нравствено и духовно издигнат (това няма нищо общо с образованието и социалното положение). Има един велик и неотменим закон - Законът за кармата. Ако в миналия си живот си вършил тежки престъпления, никой няма да ти позволи през този да се ползваш и облагодетелстваш от тези знания, нито да черпиш информация и решения от сферата на Висшия Разум. В човешкия мозък има две вещества - сиво и бяло. Нито лекарите, нито другите учени могат да отговарят какво всъщност представлява бялото вещество, за какво служи. Самият факт, че се намира в човешкия мозък - едно от най-съвършените и сложни творения на нашата планета, красноречиво говори, че то има някаква важна функция. Но каква? Истината е много проста, въпреки че все още много учени я смятат за странна и неприемлива. Бялото
към текста >>

826. Кои са Белите братя? - Николай Дойнов (1904 - 1997)

принадлежат на науката и изкуството, носят знания на човечеството. Трети са Братя на Истината - те носят свободата в своите мисли и чувства, онази свобода, която прави човешкия дух, ум, душа, сърце напълно свободни - в пълния смисъл на тази дума. Други са Братя на справедливостта - те носят правда на човечеството, носят онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други са Братя на Добродетелта, Братя на Красотата и най-после идват онези, които се наричат Йеховисти. Разбира се, това не са истинските им имена - тях аз не мога да произнеса, защото са свещени. Всички тези братя са необикновени. Всеки от тях може да вдигне на ръката си и да хвърли в пространството като гумена топка нашата Земя, защото в тях седи онова още по-мощно, на което те служат. Когато Христос слезе на Земята, той остави всичките си сили и слава на тези братя и сам слезе като слуга. Ако сте чели Николай Рьорих, сигурно знаете, че когато е обикалял в подножието на Хималаите, местните хора му разказвали за загадъчни подземни царства, в които живеят представителите на една много по-висока йерархия от човешкия род. Никой разумен човек не може да приеме, че развитието на еволюцията стига до човека и спира. След човека има други по- висши йерархии, за които Учителя говори и които ви изброих. Те имат за задача да управляват света, в който живеем, да ни насочват и помагат. Тези подземни царства носят тайнствени имена - Шамбала, Агарта, Тебул... А обитателите им, висшата раса на свръхчовеците, имат
към текста >>

827. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ПОЛИТИЦИТЕ МОЖЕ ДА ИМА УЖАСНИ ПОСЛЕДСТВИЯ На пръв поглед между политиката и окултизма едва ли може да се открие нещо общо, но в действителност те са дълбоко свързани. Знаете ли, че процесът на мир, разбирателство и обединение на Европа отдавна е планиран от Висшите разумни сили? Водил съм безброй разговори с Учителя Бейнса Дуно (Петър Дънов) и в един от тях той каза: „Изпратихме Наполеон Бонапарт в Европа с три задачи: да премахне светската власт на папата (по това време Инквизицията тероризираше хората, особено в западната част на континента); второ - да премахне феодализма, и трето - да създаде съединени щати в Европа. За съжаление, в третата си задача той се провали.“ Така че Наполеон всъщност е бил пратеник на Разумния свят, чиито дом е Слънцето. Друг подобен политик от по-новата история е Уилсън, дошъл с мисията да създаде Обществото на народите. Сега звани и незвани астролози и гадатели вещаят на човечеството катаклизми, войни, земетресения, изригвания на вулкани. Най-често те се базират на предсказанията на Нострадамус. Разбира се, това е прорицател, достоен за уважение. Но кой знае защо всички забравят, че той е живял в 1500-ата година, когато все още не са били открити новите планети, а те са от много голямо значение. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толкова по-стара е тя и на нея живеят по-разумни същества с по-голяма сила. А Нострадамус не е знаел нищо за тези планети и тяхното влияние, така че не би могъл да го има предвид в
към текста >>

828. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

СМЯТАНЕ И ЧЕТЕНЕ Всеки признава, че днешните деца са по-умни от някогашните. Това ни навежда на мисълта да разширим и работата си в детската градина. Време е да повишим общия образователен уровен на работата. Между другото не е излишно да имаме пред вид въвеждане на смятане и четене при всекидневната си работа. Разбира се, че образователния материал в никакъв случай не бива да се иззема от първо отделение. В града много от децата започват у дома си да четат и смятат преди първо отделение. Много по-системно това би станало в детската градина. Естествено е да се справим с общия уровен на децата. На село при по-ограничена културна среда, запознаване на малките с числата и буквите може би някъде ще е неуместно. Ще бъдем съобразителни. Активното смятане и четене е предмет на обучение в първо отделение. В детската градина обаче, свободно можем да приложим предметно смятане и четене. Позволявам си да споделя един твърде резултатен опит, приложен в детската ми градина. Естествено е, първите няколко месеца да минат в овладяване групата, реда и дисциплината. След всичко това, с голяма радост децата започват да броят прозорците, столчетата и пр. При дадената тук системност и последователна работа постигаме отлични резултати. 1. Групово гласно броене — По желание избираме другарче което да брои столчетата, картините, прозорците, другарчетата, като броим гласно всички. Под една или друга форма, с повторение в разни варианти при игри и дейности държим всички да се научат да броят
към текста >>

829. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

детската клиника, в болницата при войниците или в някой детски дом. Но ето че наближаваше Коледа — празник на доброто и радостта. Очаквах от децата да заговорят за него или след два-три дни аз щях да намеря начин да ги заинтересувам. Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа? Мама каза, че наближава Рождество." — Разбира се, Николинке, кажи това пред всички деца. И на кръга, при оценката на изработеното, Николинка повтори казаното по-рано на мене. Поде се общ разговор за дядо Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на дядо Коледа. Започнахме усилено да приготовляваме подаръци за децата и близките им. Решихме на самата Коледа да облечем няколко деца от нас (по-големките) и да отидем да ги занесем на послушните деца и на ранените войници. Идеята беше чудесна, спонтанна и навременна. Изпълнението й зависеше от умението да се задържи и развие изкусно. Всички деца станаха джуджета и идваха сутрин рано на училище, за да могат да изработят повече подаръци. И у дома си дори носеха работа. Радостта, с която приготовлявахме за другите, беше не по-малко и наша радост. Наред с работата вървяха коледните песни, стихотворения и приказки. Един ден обаче се запитахме ще дойде ли дядо Коледа и при нас. Това беше много навременен въпрос за разрешение. На всички им се
към текста >>

830. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

параход Завършване учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите. Последната коствуваше доста труд, доста нерви и притеснение от страна на деца и учителка. В последствие, годишните ми забави придобиха по-интимен характер, изнасяни в учебната стая, където децата изпяваха и изиграваха пред родителите си най-обичните игри и песни, заучени през годината. Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация. Все пак анализирайки психологически казаното, можем да си зададем въпроса — песните и игрите са ли най-съществената работа с децата? Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата. А как още бихме дали израз на всичко това пред родителите? Тук опита ще ни отговори — чрез колективна игра, чрез проект. От три-четири години, имам приятната опитност да завършвам учебната година с проект и не бих могла да опиша успехът, ефектът и радостта на децата. Има фини изживявания, които могат само да се чувствуват, но не и да се разказват. Горещо препоръчвам на всяка колежка този нов маниер. на годишна забава чрез проект, където децата имат пълна възможност да се проявяват като делови и творчески характери. Ще се опитам да
към текста >>

831. Летец. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ще стана, и фър-р-р. . . с аероплана — ще- бръмна над земята, ще литна в небесата. И смел като орел, далеко над света аз гордо ще летя! Аз цар на висините ще стана и ще прехвръкна океана. Ще смая аз света! Деца, мъже, жени, от всичките страни ще махат с ръце ще викат от сърце: „Летецо, добър път! Орлите тъй летят!" Разбира се, орлите! Но днес, се чудя и се мая, как, Божичко, да трая, додето пораста?
към текста >>

832. Мелхиседек - Николай Райнов

на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните! Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води. Затова нека чуе словата на Вечния — и думите My да разбере! От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда. И двете са — едно. От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон. И двете са — едно. Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази! Иди си с мир!“ И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед. И разказа на всички от племето що бе видял и чул. Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните — и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него. Защото измряха от буря, мълния и жад в пустинята. …И дойдоха при Мелхиседека малцината — и замолиха го да ги поучи. А те бяха кръстени с огън. И стояха три деня в пещерите, за да преминат излитанията, преди да получат Тайните. И отведе ги на третия ден Мелхиседек на Планината — и каза им: „С чистота се гради Царството — и среброто трябва да стане злато. А сърцето — да се възпламени, като небе на пладнина. — Това е първото. Три пътеки има чистотата. А трябва и трите да се изходят. — Това е второто. Когато изгладнее, лъвът не реве, ами алчно търси плячка…
към текста >>

833. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

зърна. И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки. И носеха ръцете му над лактите широки гривни от плътно злато с едри огнено-пурпурни карбункули, светящи, като поглед на персийска змия. А на пръстите му — тежки пръстени с врезани тайни знакове. И край него пъстрееха чертозите му — чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина царя. ... Разбираше Соломон словата на тайните сирийски книги. Не напразно мъдростта му се славеше по цял Изток — и добротата му бе знайна вредом. И царе дохождаха от Изток и Запад — да чуят мъдрост и притчи — и водеха дълги кервани с дарове за царя на Йерусалим. А силен бе Соломон — и угоден Богу. И даде му Елохим дар — да разбира езика на животните и тайните на природата да познава. Възрастваше в мъдрост и мощ Соломон. И растеше славата му — и мълвата за него се разливаше по вси царства, като благовоние на амбра. *** Стигна слух чак до Балкиза, царица на савската земя, в Честита Аравия, че Соломон бил много мъдър. Казаха й, че земята не знае другиго, — толкова мъдър на младини. И пожела Балкиза да го види. И поведе тя от Сава керван от слонове и камили с дарове, па мина голямата пустиня, за да отиде в Иерусалим. А когато първит камили бЪха стигнали до двореца на царя, последнит не бяха още влезли в дверите на града. И никой не беше видял дотогава толкова дълъг керван. И чудеxa му се всички. А щом влезе
към текста >>

834. Книга на загадките - Николай Райнов

похули, като ме назова блудница. Ти ме не позна. — Тогава аз й казах: Наистина, ти си майка ми. Сега те познах. Аз чух в гласа ти страдание и в шепота ти долових сълзи. Наистина, ти трябва да си майка ми. Но защо аз те сметнах за блудница? И чие зло наитие промени погледа ми ? — Тъй й казах аз. — Я тя ме погледна скръбно и ми рече: Не съм ти майка: аз те не познавам. Всуе трепна жалба в душата ти, като се разкая за своите думи. Ти пак ме не позна. — Тогава аз й казах: Коя си пък ти ? Разбирам, че не си ми майка. Гордост чух в гласа ти и в смеxa ти долових весела омраза. Коя си пък ти ? Наистина, не те познавам вече. Твоето лице ми е чуждо. Не познавам тоя глас. Наистина, коя си ти ? — Тъй й казах аз. — Но тя мълчаливо се обърна и тръгна по пътеката, отдето идех аз. Раменете й се разклащаха от плач и окъсаната й дреха оставяше парцали по трънливите храсти. Нозете й бяxa мършави, боси и посинели. Цялата й снага плачеше. Когато се отдалечи, тя извърна глава, втренчено ме загледа и каза с укор: Аз съм това, което ще станеш никога ти. — Когато се изгуби в гората, плач стисна гърлото ми. *** Аз дойдох, но Ти потрепери, сякаш бe влязъл в къщата Ти злодеец. Чемерен сън се диплеше в погледа Ти. В мълчанието Ти шепнеше люта клетва. Дойдох в притихнала среднощ и сложих лютнята си при нозете Ти. По моето покривало блестеше роса. В очите Ти имаше мрак. Ти не прекъсна своя блян. Мълчанието Ти потрепери, сякаш в Твоята хижа влезе Смъртта. *** Кетас бeшe първият, който ме прегърна. Под златни
към текста >>

835. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Бай Сава, какво би казал като начало за себе си? Нека да започна от ранните си години, като всички млади хора и аз още от дете се придържах към разбиранията на родителите си - те бяха с религиозни убеждения. В къщи имахме една голяма Библия и аз често я разгръщах. Като дете само съм драскал по нея, а после съм попрочитал по нещо. И така съм възприел от родителите си вярата в невидимия Божи свят. Още маловръстен съм приел тази идея в себе си. Малко книги имаше тогава. Библията беше основно четиво. Аз съм роден на 29.10.1901 год. в гр. Севлиево. Някъде 1907 - 1908 година трябва да е било, намерих случайно изхвърлена на буклука у съседите една история, много голям том. Не помня автора. Кориците на книгата бяха скъсани. Това беше история на света, която много ме увлече, макар че бях толкова малък. От нея научих за египетската, за древногръцката, за древноримската и за древнобългарската история и всичко ми беше много интересно. Започнах да си мечтая да се пренасям в ония времена, минали преди толкова векове. Тогава в моята полудетска, полуюношеска възраст, като четях тези истории аз си представях, че съм съвременник на ония времена. Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз. Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие. От къде е дошло това нещо в моето съзнание, аз не мога да отговоря, че е съществувало, мога да се подпиша с две ръце. Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди
към текста >>

836. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

която,до сега е била „terra incognita“. Достиженията, които са направени в тази област, са грамадни. Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени. че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси. Коя е истинската причина за това? — Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции. Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените, непредубедени търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката. Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с благородната задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота. Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата
към текста >>

837. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

след смъртта на физическото тяло“ Вън от другите изследвания, Сър Оливър Лодж е правил много сеанси, на които се е явява неговият син Раймонд, убит през време на световната война. От него именно, той е можал да получи много доказателства, чрез съобщаване много неща из миналия им съвместен живот, които никой друг не е знаял, освен бащата и синът. Като плод на тия му именно изследвания, се яви книгата му „Раймонд, или живота след смъртта“. Дейността на Лодж, Майерс, Гърней и т. н разбира се, е продължена от други учени. В един том под заглавие „Au seuil de l’invisible“ (На прага на невидимото), професора от Дублинския университет, Сър Уйлям Барет, след като обобщава резултатите на всички научни изследвания в тая област, заявява: „Аз съм напълно убеден, че психичната наука е вече доказала по експериментален път съществуването на една нематериална, трансцедентна същност или душа в човека. Тя е установила също така съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия. Ще прибавя, че въпреки многото илюзии, симулации и др., съществува една огромна, постоянно растяща маса от доказателства, които потвърдяват едногласно преживяването от човека на смъртта и разпадането на тялото и мозъка му. По отношение на това, аз вече и най- малко не мога да се съмнявам2). Огромни изследвания в същата област е направил и ползващия се с всесветска известност френски астроном Камил Фламарион. В своите големи
към текста >>

838. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

от учението на християнската църква. При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера. Така, в прераждането са вярвали: Парацелзий, Лафатер, Фонтенел, Жордано Бруно, Фихте, Шлегел, Шарл Фурие, Шатобриан, Балзак, сър Хъмфри Деви, Жорж Занд Виктор Хюго, Шели, Тенисон, Едгар По, Пе- тьофи, Фламарион, В. Сарду, Лесинг и мн. други бележити хора, Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува. Но за тази цял има друг род доказателства, които ясно говорят в пол за на прераждането. Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г. Даскалов, секретар бирник от с. Басарбово, Русенско, както следва: „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год.
към текста >>

839. Сутринни разходки - Сава Калименов (1901 - 1990)

са винаги хубави и полезни, разбира се, при съблюдаване на известни условия, но най-хубави, най-приятни и най-полезни са сутринните разходки. Идва една нова култура на света — идват нови хора с ново съзнание. И един от главните отличителни белези на тази култура ще бъде това, че центърът на човешката дейност ще се прехвърли към сутринта. Вместо да бъдат повече дейни през вечерта и дори през нощта, както е сега в някои среди на обществото, хората на новата култура ще бъдат повече дейни през сутринта. Вечерният и нощният живот, който се живее днес от мнозина, особено в големите градове, ще се превърне в утринен живот. Нощта е дадена за сън и почивка на човека и ще се използува за това, а утрото и деня ще бъдат използувани за всичките видове на човешката дейност, физическа, интелектуална и духовна. Самото прехвърляне центъра на тежестта на човешкия живот към утрото, ще стане паралелно с промяната на самото съдържание на този живот. Един е нощният живот и съвсем друг е живота на утрото. Това е ясно като бял ден и не се нуждае от доказателства: то е очевидно. Лошите мисли, чувства и постъпки нямат тия условия за проявяване, каквито имат през нощта. Утрото предразполага към чистота и добро. То пречиства нашия душевен живот, нашите мисли и чувства, също тъй, както утринният въздух и утринната свежест пречистват и укрепяват тялото ни. Затова хората на новата култура ще правят своите разходки повече сутрин, отколкото вечер, както е сега. Тия разходки ще бъдат
към текста >>

840. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни. Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот. Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката — всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството. Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало ла жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този
към текста >>

841. Дишането и болестите - Сава Калименов (1901 - 1990)

е здрав.От каквато болест и да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане.То лекува ревматизъм, гръдни стомашни болести, главоболие, коремоболие и т. н. Няма болест,която да не се лекува чрез дишане". Учителя Има много средства против болестите, но едно е най силното и мощно средство против тях: това е дълбокото дишане. Дълбокото дишане означава пречистване на кръвта, а чистата кръв означава здраве. Следователно, дълбокото дишане е универсално средство против всички болести Разбира се, това не значи, че ние можем да боравим с това средство както си искаме и да се надяваме за отлични резултати, или пък да правим само микроскопични усилия, а да смятаме, че сме направили кой знае какво и да очакваме пълен успех. Не, пълен успех, големи резултати се достигат само с цената на големи, неуморни усилия, те се достигат само с постоянство, съответно на сериозността на болестта, с която искаме да се борим. Нищо хубаво не може да се купи евтино. На този свет всяко нещо си струва парите А в областта на духа всяко нещо си струва усилията, нужни за неговото достигане. Каквато и цел да си поставим, ние трябва да направим съответното количество усилия, нужни за нейното постигане. Ето защо, за да се освободим от една болест, която често пъти може да бъде дълбоко вкоренена в нашия организъм, необходими са много усилия, и преди всичко, необходим е правилен метод. Този метод, що се отнася до лекуването чрез дишане, се характеризира преди всичко с думата постепенност. Усилията за дълбокото
към текста >>

842. Дишането и продължителността на живота - Сава Калименов (1901 - 1990)

здраве и върху продължителността на нашия живот. Наистина, има неща, които са така да се каже, абсолютно предопределени, т. е. неизбежни. Но има много повече неща в живота ни, които могат да станат или да не станат, в зависи- мост от това, дали ние, съзнателно или несъзнателно, ще сложим в действие нови фактори, които ще повлияят в едно или в друго направление на крайния резултат. Така стои въпроса и с човешкото здраве и с продължителността на човешкия живот. Наследствеността, (разбирайки под тази дума нещо много по-обширно, отколкото обикновено се разбира), изобщо, миналото на човека, определя както целия му настоящ живот, така също и неговото здраве и възможностите за продължителността на живота му. Но то не ги определя напълно и окончателно. Почти винаги на човека е оставен известен изход, през който той, макар често с големи усилия, може да излезе из трудните условия, които действуват върху живота му. Човек винаги може да измени повече или по-малко от това, което съдбата му предоставя във форма на възможности. Не бива да се забравя, разбира се, че той може, както да подобри, така също и да влоши известни възможности, известни изгледи за своя живот, в зависимост от своето поведение. Всичко това ще рече, че, обикновено, т. е. в повечето случаи, човек наистина може да продължи, или пък да съкрати живота си, той може да подобри или да влоши своето здраве, според това, как постъпва. И едно от най-мощните средства за продължение на живота ни е дишането. Да се научим да
към текста >>

843. Дишането и красотата - Сава Калименов (1901 - 1990)

на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват.“ Учителя Днес красотата е идеал за мнозина, които виждат в нея преди всичко средство за постигане на известни цели, а не самозадоволяваща се ценност, която не се нуждае от одобрението или признанието на другите. В същност, истинската красота не зависи от чуждото мнение. Тя не би била такава, ако се подчиняваше на различните и променчиви вкусове и разбирания на хората. Един основен характерен белег за истинската красота, обаче, е нейната естественост. Изкуствено направената, подправената красота не е красота. Това е само една хитра измама, това е една маска, чието предназначение е да заблуди повърхностния наблюдател, неопитния ценител. Хиляди пътища, хиляди средства се употребяват днес за постигане на красотата и преди всичко красотата на женското лице. Вестниците всекидневно се пълнят с крещящи, майсторски направени реклами, които разчитат на лековерието и на суетността на огромното болшинство от жените и чиято цел, разбира се, е да смъкнат милиони за производителите на разни мазила, с които се рисуват и цапат съвременните жени, вярвайки, че с това те наистина стават по-красиви. Какво, в същност придобиват жените от всичките тия безбройни кремове, помади, пудри и т.н. — всемогъщи средства за разхубавяване, които по най-унизителен за женското достойнство начин се хвалят всекидневно дори и в най-сериозните вестници? Те успяват само донякъде
към текста >>

844. Съсредоточение - Сава Калименов (1901 - 1990)

в духовния, съсредоточението е ключа, който разрешава загадките и отговаря на въпросите, които този живот ни задава. Само със съсредоточението на своите духовни, умствени и физически сили човек преодолява препятствията, изпречени на пътя му. Само чрез него той става творец във живота и се домогва до велики истини, недостъпни му до тогава. Силата на съсредоточението е изобщо показателя за силата на един човек. Доколкото човек може да се съсредоточава, дотолкова той е силен. Тази сила, разбира се, не се дава никому даром; тя се явява като резултат на усилена работа, на постоянни усилия да я развием в себе си. Като се има пред вид това, учениците на окултизма са обучавани да развиват в себе си тази сила със специални упражнения. Окултния ученик не би могъл да бъде такъв, ако не притежава тази способност, развита до известна степен. В своя път, често пъти странен и вълшебен като някоя приказка, той ще срещне такива трудности и задачи, които по никой начин не могат да бъдат преодолени без тази сила. И какво би могъл да направи той тогава, ако не да спре или да се повърне назад? Съсредоточението е основата, върху която трябва да се изградят, да израснат окултните сили и способности на ученика, с които той ще можа да борави в области недостъпни за обикновения човек. Без него, както той, така и всеки един човек е безпомощен по вълните на житейското
към текста >>

845. Съзерцание - Сава Калименов (1901 - 1990)

следующа стъпка след съсредоточението, ученикът може да практикува съзерцанието. Съществуват много предразсъдъци и заблуждения по отношение истинската същност и стойност на съзерцанието. На някои то се струва като напразно прахосване на времето и употребяване силите на човека за достигане на въображаема, несъществуваща цел. Разбира се, тези, които мислят така, съвсем не познават предмета. Същността на съзерцанието се състои в концентрирането, съсредоточението на съзнанието върху известен обект, при което последния придобива за нас истинска реалност, тъй като само по такъв начин ние се свързваме с него с една реална връзка. Тогава ний можем да се приобщим, да се слеем с този обект, да привлечем към себе си, да придобием неговите качества, или пък да придобием или реализираме самия него. Най-възвишеното съзерцание е това, което има за обект или което е отправено към извора на космичния живот, към Първоизточника на всяка сила — Бога, Разбира се, то може да бъде повече или по-малко успешно, в зависимост от характера, качествата, и преди всичко от чистотата на този, който го практикува. Самоизмама и глупост би било да мисли човек че може „лице с лице“ да съзерцава Бога. Преди всичко, както видяхме в началото на тази книга, Бог не е някаква личност, Той няма някакъв определен образ, който да може да се съзерцава. Що е Бог? — Както видехме, Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. . . И, следователно, в своето съзнание ученикът ще се понесе по вълните на безграничната Божия
към текста >>

846. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

духовно обновление на целокупния човешки живот е постоянна. В тези изключително динамични и съдбовни времена, всяко спиране на движението към усъвършенстване е вече застой. Интензитетът на живота се повишава ускорено. Положителните енергии и вибрации се увеличават, но успоредно с тях и отрицателните. За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм. Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се организират в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония органични идеи и методи на организация, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото. Интерес за нас е онази чукаща на вратата подредба на живота, характерна за епохата на Архангел Михаил. Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети. Предстои ни да проявим
към текста >>

847. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси. Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ. Наистина, обособяването на отдѣлни органи и системи съ опредѣлени функции е законъ на органическия свѣтъ, който действува въ сложнитѣ организми, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрезъ които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ. Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието. Тѣ преповтарятъ все едни и сѫщи нѣща, едни и сѫщи идеи. Тѣ обръщатъ погледъ все къмъ миналото, къмъ онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, къмъ онова, което е преживѣно и надживѣно. Тѣ търсятъ благата на живота по ония отъпкани пътища, които сѫ задръстени отъ многобройнитѣ неуспѣхи на толкова раси и народи, живѣли преди насъ. И до днесъ, напримѣръ, въпрѣки красноречивото свидетелство на историята, хората не сѫ разбрали, че насилието, безправието, личниятъ произволъ предизвикватъ сѫщата реакция. Тѣ не вѣрватъ, че има една върховна Правда въ живота, която поставя всѣкиго на мѣсто. Безъ да отиваме далечъ въ
към текста >>

848. Основни принципи на мировата държава - Георги Радев (1900–1940)

цифритѣ — обективнитѣ статистични данни за ония всестранни поражения, които войната причинява. Въ тия данни поне нѣма ни „психологиченъ субективизъмъ“, какъвто би могълъ да се търси у писатели като Ремарка, ни морализаторски тенденции на пацифисти„утописти“. Въ тѣхъ звучи обективниятъ езикъ на цифритѣ, едничко мѣродавенъ за хората на „практичната действителностъ“. Като че ли тази „действителностъ“, въ която хората живѣятъ и страдатъ и се мъчатъ, не е създадена отъ самитѣ тѣхъ ? Разбира се, въ края на краищата, едничко мѣродавенъ възгледъ за войната си остава възгледътъ на Природата. А той гласи, че войната е явление на единъ несъвършенъ животъ, който подлежи на уреждане и организиране. Тъй както мирътъ е изразъ на единъ високо организиранъ животъ, който се направлява отъ законитѣ на хармонията. Всички други възгледи за войната сѫ лични и заинтересовани, преценени съ това обективно мѣрило на Природата. Ето защо, всички разумни хора, у които живѣе опитътъ на хиляди и хиляди поколѣния, иматъ само едно мнение по тия въпроси. Тѣ знаятъ, че всички борби и стълкновения произтичатъ отъ факта, че мозъцитѣ и сърдцата на хората не сѫ още идеално организирани. Когато единъ денъ тѣ се организиратъ, животътъ на хората ще се устрои съобразно съ ония начала, на които почива безсмъртниятъ животъ на „Царството Божие“. А тия начала гласятъ: Съществува една вѣчна Любовъ, която включва благото на всички същества. Съществува една вѣчна Мѫдростъ, знанието на която обгръща всички. Сжществува
към текста >>

849. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

за природата е наистина правъ? Дали природата е такава, каквато я схващатъ съвременнитѣ учени? Дали онова, което тѣ изнасятъ като „природни закони“ е мѣродавно за Природата въ нейната цѣлостъ? Достатъчно е да си спомнимъ, че съвременните хора боравятъ съ едно малко сѣчение отъ физическия свѣтъ, че тѣ още не съ пристъпили да изучаватъ обективно другитѣ две велики области на свѣта — астралната и умствената, за които бѣ дума въ началото, за да схванемъ, доколко съвременнитѣ разбирания за свѣта съ мѣродавни въобще. Разбира се, има нѣща, които съ вѣрни, защото съ почерпени отъ опитъ, и тѣ съ онази незиблема основа, на която се гради човѣшкиятъ животъ. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човѣка съ прави дотамъ, докъдето се простира неговиятъ опитъ. Вънъ отъ своя опитъ, човѣкъ не може да разрешава въпроситѣ на живота. Все пакъ, хората днесъ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ тѣсногърди, едностранчиви възгледи за природата, ако искатъ да се отърватъ отъ ненужни страдания. Тѣ трѣбва да разбератъ великия свѣтовенъ редъ на мировата държава, нейнитѣ основни принципи и закони, ако искатъ да се осмисли живота имъ и да придобие работата имъ трайно значение. Тѣ все още устройватъ и личния си и общественъ животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ. Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ строй, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя,
към текста >>

850. Търпението — първо стѫпало на Любовьта - Георги Радев (1900–1940)

стѫпало на Любовьта Езикътъ на днешното човѣчество изобилствува съ празни думи, съ думи безъ съдържание и смисълъ. И затова на съвременнитѣ хора трѣбва да се изяснява вътрешния смисълъ на живото Слово. Така напримѣръ, често хората говорятъ за търпение, ала малцина разбиратъ истинския му смисълъ, малцина знаятъ неговия произходъ и предназначение. Иначе, не бихме чували толкова много хора да се провикватъ, че не можели повече да търпятъ, че чашата на търпениито имъ прелѣла! Тия люде, очевидно, смѣсватъ търпение съ неволя. Ала едно е търпение, друго — неволя. Преди всичко, безъ търпение не може нищо да се постигне, и най-важно, безъ търпение не могатъ да се задържатъ резултатитѣ на постигнатото. Никакво знание, никакво изкуство не може да се придобие и задържи безъ търпение. Търпението е основа на човѣшкия характеръ, а безъ сигурна и нопоколебима основа може ли една постройка да устои срещу външния напоръ на стихиитѣ? Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалнитѣ хора, само светиитѣ, само великитѣ и разумни души могатъ да бъдатъ въ истински смисълъ на думата търпеливи. Само истинскитѣ учени, истинскитѣ хора на изкуството могатъ да бъдатъ търпеливи. Разбира се, когато говоримъ за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподаватъ въ университети, и на които се плаща за това. Истински ученъ е оня, който работи идейно, безъ да очаква нѣкакво възнаграждение. Такъвъ ученъ е роденъ отъ гениална майка и гениаленъ баща, задъ
към текста >>

851. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Както и да изтълкуваме този фактъ, дали споредъ учението на индускитѣ философи за превъплътяването, или споредъ учението на египетскитѣ мъдреци за трансмигрирането, или споредъ учението на кабалиститѣ и окултиститѣ за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа), или споредъ съвременното учение за наследственостъта — безразлично е. Тия учения и теории съ само помагала за насъ, да си уяснимъ нѣкои нѣща по-добре, да ни станатъ явленията на човѣшкия животъ по-ясни и по-разбираеми. Обаче, принципътъ, лежашъ въ основата на всички нѣща, си остава всѣкога единъ и същъ, по който начинъ и да обясняваме и тълкуваме неговитѣ прояви. Великиятъ законъ за причинитѣ и следствията, за деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всѣкога говори абсолютната истина. Ако си добъръ, пише въ книгита на живота, че си добъръ; ако си лошъ, пише, че си лошъ. Ако говоришъ истината, пише въ книгата на живота, че си говорилъ истината; ако лъжешъ, пише, че си лъгалъ. Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовъ, пише това въ книгата на живота. Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на Бога — пише така въ същата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка
към текста >>

852. Мисли! - Георги Радев (1900–1940)

що е реално, ако той не мисли. Само човѣкъ, който мисли, може да каже, що е реално. Вънъ отъ мисълъта нѣма никаква реалностъ. Напраздно нѣкои търсятъ реалното вънъ отъ ума. Вънъ отъ мисълъта, вънъ отъ ума реалностъ не съществува. Умътъ —това е първиятъ принципъ, който лежи въ основата на проявеното битие. Всичко въ свѣта се реализира, сиречъ става реално, чрезъ мисълъта. Мисълъта е велико творческо начало, отъ което зависи всѣка проява въ свѣта. И когато ние говоримъ за Любовьта, подразбираме първичната мисълъ на Бога — мисълъта, която най-напредъ се е реализирала въ битието. Богъ е първото същество, което е започнало да мисли, човѣкътъ е второто същество, което е започнало да мисли. Защо хората на земята страдатъ? — Защото не мислятъ. Отъ гледище на мисълъта, скръбъта е резултатъ на неразбрана мисълъ, тъй както радостъта е резултатъ на разбраната мисълъ. И действително, всѣко нѣщо, което разбираме, е приятно. Всѣко нѣщо, което не разбираме, е неприятно. Скръбъта е неразбраното, радостъта — разбраното. На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостъта, на неразбирането, въ свѣта на чувствата, отговаря скръбъта. Ето защо, колкото повече не разбира човѣкъ, толкова е по-голѣма скръбъта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радостъ. Затова, искашъ ли да се освободишъ отъ страданието, започни да мислишъ! Мисълъта носи разбиране, а разбирането носи радостъ — по закона на съответствията. Въ този смисълъ на думата, цени и осмисляй страданието като
към текста >>

853. Човѣшката душа - Георги Радев (1900–1940)

реално. И действително, това за повечето хора е така — божественото у тѣхъ, душата, е въ спящо състояние и само отъ време на време се пробужда, като единъ дълбокъ вѫтрешенъ потикъ, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърдцето на човѣка, въ земния животъ, не живѣе, а робува, че умътъ му сѫщо не живѣе, а слугува. Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“. Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка. Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила. А Любовьта е първичното начало, отъ което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било въ свѣта — тя е съществувала преди всичко! Земята, въ окултенъ смисълъ на думата, е мѣсто, въ което Любовьта още не царува. Ето защо, тя е мѣсто на безредие, безначалие, егоизъмъ, дѣлежи и нескончаеми борби. Въ този смисълъ на думата, тя е мѣсто на „безбожие“. Защото, вънъ отъ Любовьта, Богъ остава непонятенъ за човѣка. Може да се говори за Него, може да се създаватъ религии и религиозни култове въ Негово име, може да се разисква за Неговата сѫщина, „атрибути“ и т. н. — всичко това, обаче, е безпредметно вънъ отъ Любовьта. Човѣкъ не може да познае Бога вънъ отъ Любовьта. А онова начало у човѣка, което
към текста >>

854. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

той чува да тупти безсмъртниятъ му ритъмъ. Въ човѣка на пробуденото съзнание е прозвучалъ основниятъ тонъ на живота, и затова всичко въ него се нарежда музикално. Всѣко явление, всѣко събитие звучи на своето мѣсто, подобно тоноветѣ на една музикална пиеса. Основниятъ тонъ — това е мѣрка. А този основенъ тонъ прозвучава у човѣка въ момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човѣкъ започне да се самосъзнава, първиятъ моментъ на самосъзнанието – това е основниятъ тонъ до. Разбира се, това до нѣма нищо общо съ условното до на нашия камертонъ. Прозвучи ли у човѣка основниятъ тонъ, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25000 тона. А колко тона долавя сега човѣшкото ухо? Твърде ограниченъ брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човѣшкиятъ гласъ – той се движи въ тѣснитѣ граници на 2 - 3 октави. Засега ние боравимъ съ дългитѣ вълни на музиката. Духовната или магична музика, която е възходяща, която има свойството да разрѣдява материята, да я разширява и моделира, борави съ кѫситѣ вълни. Тѣзи вълни проникватъ навсѣкѫде. Нищо не може да устои на тѣхнитѣ мощни трептения — ни болестъ, ни страдания, ни обезсърдчения, ни песимизъмъ, нито дори смъртъта. И затова не е алегория, когато се твърди отъ ония, които познаватъ свойствата на тази музика, че тя може болни да лѣкува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е въ състояние да пробуди скрития животъ въ всичко — толкова е тя
към текста >>

855. Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ - Георги Радев (1900–1940)

установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Казано е, напримѣръ, въ Библията: „Господъ Богъ нашъ направи заветъ съ насъ въ Хоривъ“. Тия думи, изказани отъ духовнитѣ водачи на израилския народъ, изразяватъ единъ актъ на висшо народностно самосъзнание, едно ясно разбиране на историческото предопредѣление на този народъ, на неговата историческа мисия. Заветътъ, за който става речъ, е онази линия директриса, която показва главната посока, въ която се движи цѣлокупното развитие на народа въ изпълнение на неговитѣ исторически задачи. Той опредѣля онази осъ, около която се върти цѣлиятъ животъ на единъ народъ. И ако отворите страницитѣ на Стария Заветъ, ще видите, че въ него е хроникиранъ чрезъ редица исторически символи вѫтрешниятъ ходъ на развитие на израилския народъ, въ изпълнение на неговата историческа мисия. Тамъ сѫ хроникирани всички блуждания, всички колебания, всички отстѫпления и отклонения отъ главната линия директриса, очертана още отъ самото начало на историческия животъ на Израиля. И появата на толкова пророци, които въ дадено време сѫ представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветитѣ, оставени отъ патриарситѣ на израилския народъ, не е нищо друго, освенъ вѫтрешното усилие на душата на този народъ да избегне
към текста >>

856. Какъ се влиза въ училището на Природата - Георги Радев (1900–1940)

материални цели, често пѫти въ разрѣзъ съ истинскитѣ цели на природата. Не е и само една съкровищница на несмѣтни богатства, които човѣкъ може безогледно да използува и пилѣе както си ще. Природата, въ истински смисълъ на думата, е сборъ отъ разумни сѫщества, отъ разни степени на развитие, отъ разни градации, които действуватъ въ велико единение и хармония. Работата на тия сѫщества е разумно разпредѣлена въ различнитѣ царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни сѫщества, които стоятъ задъ всичко, що става не само на земята, а и въ цѣлия свѣтъ, видимъ и невидимъ за човѣка. Днешнитѣ хора, обаче, които виждатъ само резултатитѣ отъ тѣхната работа преди всичко на земата — въ минералното, растителното, животинското и човѣшкото царства — оставатъ съ убеждението, че свѣтътъ не е нищо друго, освенъ единъ механизъмъ, който действува автоматично, отъ само себе си, направляванъ отъ нѣкакви отвлечени закони. То е все едно ла се мисли, че и единъ часовникъ, да речемъ, или една каква да е машина сѫ се сглобили отъ самосебе си. Що се отнася впрочемъ за човѣшкитѣ машини, хората знаятъ, че тѣ сѫ творби на човѣка, на неговия разумъ, че той седи задъ тѣхъ. Не е ли допустимо тогава, и то въ по голѣма степенъ, че и задъ онова, което хората наричатъ живи машини — организмитѣ на живитѣ сѫщества: растения, животни, човѣци — седатъ разумни сѫщества? Не е ли допустимо туй и за небеснитѣ тѣла, които се движатъ съ такава
към текста >>

857. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

двадесет и първата година. Израил обозначава всички синове на човечеството - дванадесетте порти са всичките раси: трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за черната раса и трите порти от запад са за червената раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши - понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен. Знаете ли тогава в какво положение вие ще се намирате? - Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е любов, това не е живот - да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът е най- голямото страдание - по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи - не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам
към текста >>

858. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

казал истината, а 5 пъти те е излъгал? Според същата формула: 15/21 или около 71%. И наблюденията потвърждават, общо взето, тая формула, която има впрочем емпиричен произход. Ясно е, следователно, че у този човек истинолюбието се намира в процес на развитие. То още не произтича у него от един непреривен вътрешен извор, от един непоколебим вътрешен принцип, а търпи външни влияния, колебае се. И тогава под човек с характер, под добродетелен човек в истински смисъл на думата, трябва да се подразбира човек, у когото вероятността да прояви едни или други положителни душевни качества клони към единица, дори е единица. С други думи, тя престава да бъде вероятност, а се превръща в нещо сигурно. Ясно е тогава и друго: защо хората с характер, защо мъдреците не обещават да сторят нещо, освен за един път. При постоянно флуктуиращите условия на земята, да се обещава повече, е рисковано. И наистина, формулата показва, че колкото по-малко пъти искаме да се сбъдне едно събитие, което е вече ставало до сега, толкова по-голяма е вероятността то пак да стане. Запример, ако искаме влака на 31-ия ден, т. е. още веднъж. пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32 = 0,968. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 = 0,738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло“. Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон,
към текста >>

859. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата. Той е с една дума, носител на така наречената „витална душа", чиято дейност обуславя вегетативния живот в многосложните му прояви. За експериментално установяване явленията на жизнения магнетизъм едничък най-годен инструмент се е оказало досега човешкото тяло и по-специално тялото на така наречените „сензитиви." „В човешкия организъм", казва Дюрвил, – нашият обект за наблюдаване на анимистичните явления, този агент може да предизвиква действието на почти всички други агенти или да се превръща в тях. Той предизвиква механично движение под форма на привличане и отблъскване, както и увеличаване или намаляване на органичната дейност. Констатират се също така известни топлинни явления въз основа
към текста >>

860. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът. Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера. Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален
към текста >>

861. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

на хиромантията[1] Произходът на хиромантията е много стар - той се губи в здрача на предисторичните времена. Разбира се, че когато говорим за предисторични времена, подразбираме времена, за които ние, съвременните европейци, не притежаваме никакви, или много оскъдни исторически вести. Така че те са „предисторични" за нашата, европейската, история. Както да е, но изследванията показват, че хиромантията, като изкуство за четене характера и най-вече съдбата, е съществувала още през ведическата епоха на древна Индия. Знае се, също така, че тя няколко хилядолетия преди нашето леточисление, е била широко разпространена в Мала Азия, Асирия, Вавилон и особено в Египет. Може да се каже изобщо, че и хиромантията, подобно всички други науки и изкуства, се разпространява по ония пътища, по които културата се е разпространявала - от Азия и северна Африка, тя минава в Гърция, Рим, Европа, Америка. Ала едва от древно-гръцки времена насам имаме по-сигурни вести за хиромантията. При това, тези вести са вече свързани с познати имена като тия на Анаксагор, Платон, Аристотел, на прочутия лекар Гален, на Артемидор и пр. Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване. Твърди се дори, че Артемидор (II век след Христа), прочут като вещ сънотълкувател, е оставил първото познато нам съчинение по хиромантия. В Рим най-вещи хироманти ще да са били - по свидетелство на Виргилий, Цицерон и Плавт
към текста >>

862. Лостът на Архимеда - Георги Радев (1900–1940)

ужаса, който са изпитали римските кораби, безмилостно сграбчвани от някакви огромни канджи, които действали иззад стените на Сиракуза. А зад тия стени е действал геният на Архимед, впрегнал на работа могъщия лост. Все пак, Архимед надали би изрекъл хиперболичните думи, които легендата му приписва, ако би знаял, каква огромна тежест има земята. Вярно е, че и най-тежкото тяло би могло да се повдигне, стига да се опре на късото рамо на един лост, а силата да действува на другото рамо, разбира се ако е достатъчно дълго. Теоретически това е така, но на практика се явяват редица непреодолими мъчнотии - не само липсата на опорна точка, както си е мислил Архимед. Един съвременен математик, след като допуска, че Архимед има вече нужната опорна точка, прави следните изчисления за времето, което би било нужно, за да се повдигне земята поне на 1 сантиметър. Земята, според съвременната астрономия, тежи кръгло 6,000,000,000,000,000,000,000 тона. Ако човек може да вдигне с ръце 60 кг., то за да повдигне земята, той би трябвало да наляга със същата сила върху лост, чието дълго рамо е 100,000,000,000,000,000,000,000 пъти по-дълго от късото му рамо. Де ще се намери толкова дълъг лост? Но да допуснем, че Архимед го има. Ако сега късото рамо на лоста се повдигне на 1 сантиметър, дългото рамо ще трябва да опише в пространството дъга, чиято дължина ще бъде 1,000,000,000,000,000,000 километра. Такова огромно разстояние трябва да измине ръката на Архимед, за да помръдне земята само на 1
към текста >>

863. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

погледа на хората като физиогномичен обект. Дори и в ония времена - като например в елинско време - когато не се е знаело почти нищо за мозъка като орган на душевния живот, хората са долавяли все пак, че главата е най-характерното у човека, че тя е, която му дава образ на човек и че в нея се крие негли способността му да мисли. Поне у Платон намираме ясно изразен възгледа, че главата, именно е .седалище на мисловната способност. До този възглед именитият гръцки философ идва, разбира се, по чисто умозрителен път. Той не е извод на научни изследвания. При това Платон не се спира на главата, за да налучка известни съответствия между нейната форма, големина и размери и умствените способности у човека. Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи
към текста >>

864. Животът и жената - Георги Радев (1900–1940)

да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на
към текста >>

865. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на
към текста >>

866. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но
към текста >>

867. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

планети, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко от малко с астрологията. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци - неща, които по тяхна преценка и тях особено силно вълнуват - те считат себе си за "уранианци". И нерядко, като отидат при някой астролог да им състави хороскоп, те очакват да намерят потвърждение на това свое, често пъти, суетно желание. Разбира се, в повечето случаи те остават разочаровани - оказва се, че Уран не заема някакво силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква важна роля. В най-добрия случай, той може да хвърля добър аспект към някой от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. Оттам произтича, астрологически погледнато, известно „ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито е, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови". Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в
към текста >>

868. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света. И аз бих се изразил за днешното състояние на научните тенденции по следния начин: съвременното състояние на някои научни факти и изводи е такова, че остава само да се премине към граница, както се изразяват в математичния анализ, за да се дойде до дълбоките разбирания на окултната наука за човека и вселената, разбира се в най-достъпната им форма. И така, да се повърнем пак към нашия предмет. Видехме, че на слънцето кипи мощен живот. То пулсира ритмично, тупти като същинско сърце. Неговите пулсации, обаче, са по дълги — те траят средно 11 години. И интересни са фотографските изследвания на С. Lane Porr върху измененията на хоризонталния и вертикален диаметър на слънчевия диск в свръзка с появата на слънчевите петна. Слънцето като че ли се свива и разпуща, като че ли пулсира. Тези факти, и други подобни тям, ни доближават до твърденията на окултната наука, че „слънцето е сърце на нашата система, чийто мозък е скрит зад видимото слънце. От него бликат струите на жизнената есенция, извършват своята циркулация в цялата система, към планетите, които са нейни органи“. Местото не ми позволява да излагам данните на окултната наука — поне онова, което е изнесено в днешната литература—върху строежа на слънчевата система, като жив организъм, върху неговата
към текста >>

869. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

духовност в кризата, в която тънат българите, охарактеризирана така добре от отец Паисий. Някога на върха на християнството с разбиването на триезичието, за да може Словото Божие да достигне до народа на родния му език, българите се свличат назад под господството на гръцката църква. „Черква“, „черкуване“ - както е на български се замества с гръцкото фъфлене „църква“ и „църкуване.“ Словото Божие се продънва като ненужно в ритуалността, в напевното мрънкане, което никой не разбира, фиритките на юклюците се задръстват от кандила, муски и евангелия, които никой не чете, с буркани с разпънатия Христос и разни дрънкулки от Божи гроб. Протестантските мисии хвърлят огромни усилия и средства да се преведе евангелието на говорим български език. Впряга се Неофит, след това Петко Славейков и след години синът му Пенчо Славейков заявява, че това слага края на боричканията между диалектите и налага веднаж завинаги източния ни говор като литературен български език. Стоян Михайловски нарича този превод „най-грамотната книга що имаме в езика си.“ Кой може да очаква, че само десетина години след пълната независимост на България, протестантските мисии също залиняват! Те вече не са под контрола на султанската власт, а на Свободното княжество (уви! крачещо към терора на Стамболов), и също започват да се суринясват назад в старата традиция да се гледа на евангелията не като на проникване в Словото Божие, а като на муска в нишата на юклюка. 20 000 екземпляра купени за десет
към текста >>

870. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

год. Роден в гр. Видин, завършил висше търговско-индустриално образование в Чехия, след Освобождението става учител и пише редица трудове по стопански въпроси. Вече в зряла възраст започва да публикува критически разкази срещу военната истерия, вулгарните политически нрави и насилията против традиционната народна патриархалност и идилична емоционалност. Хумореската му, „Меракът на чичо Денчо“ си остава ненадминат еталон в наивната чистота на българското съзнание. Веригата, разбира се, не е ограничено българско начинание. В него намират мотивация за духовните си усилия представители на всякакви етнически групи в тогавашна България, и в тази връзка ще споменем един от първите сподвижници за изграждането на Веригата международния търговец арменеца Милкон Портомиян, който след време напуска България. Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович. Той е брат на сливенския милионер Русчо Миркович, който му осигурява от млади години дялът му в наследствения бизнес на баща им. Образованието му? Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков. После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград. Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при завършването си получава специална награда от Наполеон Трети. Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове. С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято
към текста >>

871. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

която Гумнерови не живеят. Тъй като са бездетни и далеч от идеята за разгъване на сериозно семейно битово строителство, те щедро я предоставят за ползване на хора с каузи, които са им присърце. В южната й половина по посока на Витоша те приютяват този, който за тях е бъдещия всемирния духовен учител — Петър Дънов, а в северната половина на къщата по посока на централната гара бъдещата звезда на Третия комунистически интернационал - Георги Димитров. Двамата обитатели отначало се разбират добре. Бих казал много добре. Дънов постоянно е посещаван от последователите си, и Георги Димитров не стои настрани от ежедневието на съседа си. Учителят по-често изнася неделни проповеди от прозореца на стаята си на насъбралите се слушатели в двора. Тясно е! Понякога Димитров сам слуша проповедите му отстрани. Приятелско е и отношението на Дънов към съобитателя си на Гумнеровата къща. По това време Димитров се свързва в съвместен живот със сръбкинята Люба Ивошевич. Красива, интелегентна млада жена, тя има доста независим характер, и от тяхната половина на къщата, често се чуват препирните им. Не съвсем безобидни между другото! Двамата съседи вече зряли мъже често обменят приятелски думи на тази тема. Авторски блик Тук му е мястото да се отклоним за малко, за да поясним както за много от днешните дъновисти, така и за днешните (хайде да кажем „за вчерашните“) комунисти странното на пръв поглед съжителство на „Опълченска.“. Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов
към текста >>

872. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

„Оборище 23 и пр. Настъпва времето на общественото активизиране около епопеята на Междусъюзническата война и последствията й: окончателното обединяване на България. Събуден е националният дух във всички области на обществения живот. Идват дните на обединяващата национална героизация. Настъпва и атмосферата на активизирането на Православната църква срещу разрастването на духовното влияние на различни децентрализиращи религиозни и духовни групировки сред интелигенцията. Това, разбира се, е вследствие на безсилието й да спре бюрократизирането на клира си за сметка на духовното обединение на българите, но така или иначе то се появява и съвсем не е за пренебрегване в устремът напред на господстващата национална екзалтация. С една дума натискът срещу Дъновизма се засилва. Колкото и странно да е на пръв поглед, тази атмосфера не ограничава симпатиите към последователите на Дънов, а точно обратното. Виждаме как от един до друг годишен събор на Веригата многочислеността на участващите расте със зашеметяващо темпо, а по градове, села, и духовни и културни среди, интересът към идеите на Дънов става неудържим. В тази обстановка Православната църква преминава от досегашните си спорадични публични скандали по време на провеждането на събранията на Веригата към натиск срещу бездействието от страна на полицията, общинските управи, и военните да смажат дъновизма. Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от
към текста >>

873. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

в тогавашното общество, който вече характеризирахме. И това е, че България е залята от вълна на духовна и социална неудовлетвореност. Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските
към текста >>

874. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

литература, ясно се виждат към двеста души, които играят Паневритмията. Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро. Те не се съмняваха, че циркусът на Седемте езера е едно от малкото свещени места на планетата заедно с Монт Еверест в Алпите, Арарат в кавказкия високопланински масив, Халеакала в Хавай и връх Олимпия в щата Вашингтон. Разбира се, имаше и други лагери на Бялото братство: на Равна река северно от връх Чаталка в сливенските сини Камъни (където се вярваше, че е мястото на земно изригване-антипод на Хавайския вулкан „Халеакала“), както и на Куш-бунар. След това идва „Бивакът“ северно от село Симеоново, в склоновете на Витоша. Лагер имаше и между връх Соколец и Мусала в Рила най-високият лагер на Братството със своята височина от 2400 метра над морското равнище. И така нататък... Сиянието на Седемте езера, обаче, съвсем естествено, не можеше да не доведе до жлъчна криза радетелите на мрака. През 1932 година се надига нов вой, и е предизвикано ново следствие, което, както и преди, не довежда до абсолютно нищо! Следствието представлява интерес по друга причина. В отговора си, Учителят сумира отново с поразителна яснота кои са основите на неговото учение. Автоматична фотокамера Следствие на властта. Учителят Дънов да отговори на следните въпроси и то в най-големи подробности с оглед и в хармония на беседите му
към текста >>

875. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Рила. 29 януари 1941 - Учителят дава мелодията „ Ме хеин „. 16 юни 1941 - Дава песента „Странник съм на този свят“ на Ел Шадай във Витоша. 24 август-22 септември 1941 - Събор на Бялото братство в София. 23-26 септември 1941 - Екскурзия на Черни връх с група ученици. 5 май 1942 - Учителят дава песента „Химни на слънцето“. Юни-септември 1941 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. 21-23 ноември 1943 - Излет на хижа „Алеко“ с група ученици. 24 ноември 1943 - Учителят изнася беседата „Ново разбиране“ пред Общия окултен клас. Ноември-декември 1943 - Ежедневни екскурзии на Витоша до поляните над с. Симеоново. През 1937 година Изгревът достига върха на зрялостта си. Следват седем години на пълна духовна хармония и съзряване, докато Втората световна война не срива София и не довежда до комунистическите разстрели без съд през септември 1944 година. Следват и екзекуциите след съдебни процеси-подигравки на водещи фигури на братството. Дъновизмът щеше да продължи да съществува, да се приспособява и видоизменя, щеше да намери последователи в целия свят. Паневритмията на Седемте езера щеше да се превърне в грандиозен финален кадър на фентъзи филм с участието на хиляди танцуващи в бяло изпълнители от петте континента на планетата. Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие. Повечето братя и сестри, или „дъновистите“, както ги наричаха хората извън
към текста >>

876. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

едвам се виждат. Учениците разчистват пътеките. Прибират се за обяд. Надошли са гости. Стенографките, тези които като Боев записват всяка дума на Учителя, също са тук. И записват: Телескопичен блик Питат ме: Къде е Бог ? Във въздуха. Чрез въздуха, който влиза в тебе, Бог ти дава живот. Бог Великото Разумно Начало е във водата, в светлината, в хляба. Вие в Бога живеете. Бог ви обича със светлината си. Той ви милва. Бог ви се изявява чрез слънцето, чрез плодовете, а ние не Го разбираме. Когато сме слаби, в тази слабост е Бог. Когато сме самостоятелни и силни, в тази сила е Бог. Някой път ние мислим, че сме много самостоятелни, а пък то, дошли сме в Бога и чувствуваме Неговата самостоятелност. Като помислим, че сме силни, Бог ни туря на другия полюс на слабостта, а когато се смирим, Той ни въздига. Какъв ум е този, който промишлява за всички слънца във Вселената! Има един тих, приятен ветрец, който наричаме диханието на Бога. За мене денят има смисъл дотолкова, доколкото виждам Бога — скрит в Природата. Питат ме в онзи свят ходил ли съм? В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли съм? Не съм ходил, но живея в Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото и в най-голямото. Радвам се и се веселя, като чуя Неговия тих глас. Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки и като умрете, пак ще бъдете на Земята. Някой казва:
към текста >>

877. Заключение - Атанас Славов

толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила. Там, където в неделя сутрин безплатно бяха пяли и давали концерти световни светила пред надошлия от града столичен хайлайф, сега можеше да се видят всякакви дивотии. В спомените си Николай Дойнов разказва, как на сцената се качва един от живеещите на Изгрева младежи от братски произход, за да усмее и да се погаври с изискания говор и държание на харесвания от всички братя Петко Епитропов. Хулиганът е свален от сцената, разбира се, но това не променя нещата. Просто един някогашен изряден молитвен дом все повече се превръща в площадно свърталище. „В коя черква, в коя джамия, или който и да е салон на верски общности“ пита Дойнов, „се правят съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом нашият салон Антов става и започва да прави всевъзможни съобщения, да чете наредби на Отечествено-фронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс с отдавна създадената атмосфера. Задачата му явно беше да потъпче, да измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че Салонът не е нищо друго освен партиен клуб... Глас в пустиня!“ Вън на стената на Салона, между другото, вече е окачено голямо табло, на което се поставят съобщения на ОФето; инструкции на „Отечественофронтовската власт.“ Следват усилията за цялостното ликвидиране на Братското общество. Антов иска от Братския съвет да отпусне 400 000 лева за да се направи партиен клуб на мястото на бившата Виларова фабрика. Това е
към текста >>

878. И така ... - Атанас Славов

на истинската християнска любов, за което пък българският цар му отрязва първо ръцете до лактите, после краката до колената по време на едно пияно празненство в Търновския дворец в изблик на по-силна любов към Христа от Бадцуиновата. Четири-петстотин години, откак вагабонти с католически знамена на корабните си мачти пресичат океана, за да сринат със земята и до крак да избият цивилизацията на Централна Америка, която, ако има цивилизация, изградена на вярата в Бога - това е тя. Разбира се - това е тя, но и тя се гради на изтребването на племената на Централна и Екваториална Америка, които боготворят по свой собствен, а не ацтекски или маянски начин. Скука. Тамян, смрадня, потни попове и кюрета, ходжи и дервиши пръскат с босилек, пеят песни, вият, въртят се с часове на едната си пета, осигурявайки божията подкрепа на едната войска срещу другата, на нашия християнски бог срещу вашия християнски бог и нашия мюсюлмански бог срещу вашия мюсюлмански бог. Скука на скуките. И нямаше да има нужда изобщо да припомняме това, ако не беше простият факт, че вярата в Бога, в отвъдното, в универсалното, в хармоничната реалност, оттатък този тук материален живот е вродена и неизкоренима във всяко човешко същество, колкото да е свикнало с това всяка пролет да се черпи с пушени лапички на новородени мечета в племенната си пещера или с това всеки петък да ходи на „Лебедово езеро“ в Болшой театър. Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и
към текста >>

879. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

ниски, и топло, и заспах. Не мога да се събудя. Додето едно магаре не си пусна гласа. В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.” Цигани, българи - какво ме интересува. Магарета... Пеперуди. Ставам. Ям таратор. С магданоз вместо копър. С лимонадка; докато Диди и Спаска пият по ракийка. Ръжен хляб. Оризец. Две камби. Слънце. Ветрец. Спаска вижда едно червено конче сред конете през пътя; преди де ли е било! Диди отива да сади доматите. Спаска става да мие чиниите на външната чешма, която е забита с пирони в ореха над стаичките. Каква чешма само - маркучите й изкарват вода до варела в клоните му. Аз се връщам до печката. Планът ми е прост. Реших още в Ню Йорк, че тъй като имам да доизчиствам и досъбирам някои източници за живота на Дънов, най-добре ще е да тръгна по пътя му и докато събирам, да седя на всяко място, дето се развива всяка глава от живота му, хронологически да се потапям в атмосферата на мястото, в материалите и снимките, и в пейзажа, да ловя вибрациите на отминалото и да пиша, докато вървя по стъпките му. И сега съм във Варна и Варненско, и започвам първата - така да се каже - предглава на живота
към текста >>

880. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

двама-трима небръснати цигани надуват зурните и кларнетите. През деня насред пазарчето идват да пазарят - сергии има с какво ли не - от плодове до локуми, пестили и детски залъгалки. А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с дамаджана да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори. Лекува всичко тази вода: бъбреци, далак, туберкулоза, френгя, гъби между пръстите на краката - всичко. С изключение на мехури в мозъка, разбира се. И още една работа. Не можеш се разбра тука, ако не знаеш поне три езика. Градът е такъв шарен горе на високото и оттам долу до пристанището, че здраве му кажи! На изток крепостната стена, както я е дигнад Махмуд, огражда още сума ти място, само че там не е баш да го кажеш град. Не е за деца. От часовниковата кула на върха започват полупусти объркани полета и сред тях е разхвърляно едно нищо и половина. Някоя и друга подковачница, навес на кланица. После пак празно. После казарма, после склад военен, после болница, после основи на училище, уж дето ще се строи голямо. Затворът, турското управление. И най на запад, вътре в крепостната стена е вятърната мелница - стърчи и наднича на запад към загубените села на Добруджа. Отвън стената най на юг е пристанището на английската железница, а отсам, в морето стърчат трите скели на варненското пристанище. Виждат се по на юг останките от стария кей и старите релси на железницата, дето бурята ги затри и затова железничарите се прибраха по към
към текста >>

881. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е
към текста >>

882. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Океан... Само че така няма да стане! Ще трябва първо да поговорим. Ще трябва първо да насочим камерата си под правилния ъгъл на зрение, да я фокусираме на правилната дълбочина на образа, защото иначе ще трупаме факти, които няма да разберем. Няма да ги схванем в цялата дълбочина, която имат за този позакъснял ученик на свищовското духовно училище с диплома на проповедник в ръката, но без тръпката да проповядва в сърцето. Той не може още да проговори. (Фигуративно казано, разбира се.) Колкото повече уми през тези три години в Свищов, толкова повече странната неувереност на това умно момче нараства. Той беше така и преди, и именно поради тази липса на готовност да влезе в живота баща му, отец Константин, го беше изпратил да продължи учението си в Свищов, в най-доброто училище, за което знаеше, при учители не само учили зад океана в Новия свят, но и доказали себе си като проповедници в непосредствена близост до Ню Йорк! Най-големият град на западното полукълбо. Най-богатият град. Най-устроеният, най-бързият, най-взискателният град. Ако тези учители бяха успели там, ако бяха отбелязани между първенците в историята на семинарията на Медисън, кой можеше да му даде повече? Да беше несхватлив? Не. Свидетелството му беше много добро. Но отец Константин забелязваше, колкото и да не личеше на пръв поглед, как Петър все по-често се самовглъбява и става по-мълчалив. Вече бе над двадесетгодишен мъж. Не проговарваше, беше набожен, но след Свищов неувереността му още повече се
към текста >>

883. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Забележки - няма.“ Лекциите обаче бяха започнали преди двадесетина дни - в четвъртък на 22 септември, и той вече бе наясно, че това не ти е добродушната международна шаренотия на семинарията Дрю и нейните неоперени ученици. Между внушителната маса от 73 новозаписани теолози, с които сега тепаше наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър
към текста >>

884. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

си и се освободил от задължението да прави нещо, което не е както трябва. Покрусата му наистина трябва да е била голяма. Протестантските мисии, които по времето на баща му в годините на възхода на българския духовен живот дадоха Евангелието на разговорен български език и дойдоха да събудят заспалото консервативно православие, сега - вече в български ръце в освободена България - бяха започнали да буксуват не по-малко от същото това православие, което имаха амбицията да заместят. Разбира се, между Петър Дънов и методистката и евангелска мисия няма външен срив. В първите години след връщането си всеки път, когато идва в София, той отсяда на общо основание в протестантското общежитие на ул. „Леге“. Връзките му със стария му съученик Делчев са възстановени, пастор Ватралски му остава близък приятел, когато се връща от САЩ, Величко Граблашев си остава верен другар, докато вратите на д-р Лонг, на учителя му Томов, на пастор Фурнаджиев и много други са винаги отворени за него. Две години подред той прекарва при сестра си Мария във Варна и за това време се знае, че на въпросите какво прави брат й след връщането си от Америка, тя упорито отговаря, че е станал протестантски проповедник. Самата тя, решителна и делова, каквато всички я помнят, непрекъснато го подтиква да се заеме с постоянна работа в методистката църква. С баща му нещата са по-добре, по-приятелски. Старият лъв колкото повече остарява, толкова става по-любящ, добродушен и толерантен. Когато Петър напуска сестра си и се
към текста >>

885. 2.4. Действие на духовния съвет – чрез сърцето и чувствата - Георги Христов

други да ги погребват, да не викате мене да ги погребвам, аз няма да дойда! Всеки сам ще отиде да погребе своите си. Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ И вие, живите, сами ще погребвате вашите умрели. Да не викате други, освен един-двама. За тия умрели аз не искам да слушам. Дойде някой при мене, започва: „Знаеш ли еди-кой си как кръвно ме обиди?“ Дойде друг - за същото се оплаква. Казвам: достатъчно. За умрелите няма какво да говорим! Ще те обиди, разбира се. Умрял човек не може да не те обиди. Всяка дисхармония в нашите чувства, всяко горчиво чувство ще извадим на повърхността - да върви при своя господар. Това са чувства на дявола. А в нас ще внесем благородните чувства на Любовта - нека те се борят с отрицателните, а ние трябва да бъдем
към текста >>

886. 3. Правило: Комунизира се трудът и работата, а не капиталът - Георги Христов

труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран - готовото лесно се изяжда. На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. Това е пак достатъчно. Сега добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности - вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е - комунизиране на труда отсега нататък. Г отовото досега не се дели - ще се попадне в грешка. Г отовото ще се изяде. Да се яде готово, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена, на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната. В новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно. Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато човек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия - плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20-30 души комунари, по-скоро се свършва. Една обща кесия трябва да има у хората, но не всички да бъркат в кесията. Аз вярвам, че
към текста >>

887. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

неприятелите ми, като няма неправда в ръцете ми, Бог на Отците ни нека види и [нека] изобличи това.“ Следобед ще ви разясня Закона на Любовта, както е написан на български. Л I О Б О В Представлява двата принципа в човека Първото представлява стремеж. Ако той срещне съпротивление и се обърне надолу, това обръщане надолу показва грешния човек; тогава прекарваме права линия и образуваме един триъгълник и човек се обръща нагоре към Бога. Христос като казва: „Аз съм Живият хляб“ - подразбира три принципа: В западните народи човек се рисува . Египтяните са рисували човека – инволюцията, а еволюцията – . За да се обърне нагоре, продължаваме линията и се образува – трябва да се върти. Двете единици съединени горе, показват двата вида духове – едните въплътени, а другите – не; в духовния мир. Показва животното. Като му се махне опашката, става човек в движение. Означава начало на разумния живот. За да приложим закона, казваме: Н. Л. К. Б. Л. - С. Б. Л. Е Л. в това ние бъркаме, както и в Господнята молитва, дето казваме: „Да бъде Твоята Воля“, а вършим нашата. Трябва да започнем с Божествената Любов и да свършим с нашата любов. Божествената Любов изисква, както започнем, така да свършим. Трябва да се изучават вашите недоразумения в братството, отгде произлизат. Сега трябва по-дълбоко да разсъждаваме за интелигентността на хората. Закона е: ако дойде някой на нашата каруца и ако е по-висш брат, дайте му гемовете8. Ако е по-нисша култура - не му давайте гемовете. Такъв не го пращай на
към текста >>

888. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

нас. Всички сме разпънати на кръст. Например прехраната е един кръст и най-първо ние трябва да разрешим този въпрос на земята. Луцифер каза на Исуса: „Можеш ли да направиш тия камъни на хляб?“, а той му отговори, че не само с хляб може да се живее, а с всяко Слово Божие. За в бъдеще хлябът ще се добива най-лесно, ще се ползваме от него, тъй както от въздуха. Разликата между една църква и едно Братство е огромна - църквата е едно общество от хора с интерес, а Братството подразбира вътрешни разбирания. Онези, които образуват Бялото Братство, не принадлежат към никоя църква - не ги интересува християнството, мохамеданството, будизма, а тях ги интересува да внасят Божията Любов, Мъдрост и Истина между цялото човечество. Искам във вас да се сложи този въпрос: Кои са тези Бели Братя? Това са всички ония, които са участвали в Онзи свят: да създадем человека по образ и подобие наше. Периодически или през 2000 години изтича към земята един прилив от тия Бели Братя. Първо иде силата: „Камък на камък няма да остане“, после идва новата форма. Към Никодим Христос казва: „ако не се роди човек отново“. Първото нещо всинца - вие да имате връзка. Това не може да стане механически. Всичко несъществено трябва да се очисти. Сегашното духовенство е тъй затъмнено, че нищо не могат да разберат. Те учат за църква, кръщение и пр., но не и нещо високо. Нас ни трябва среда, през която да минават Божиите лъчи - да има връзка. Владиците лесно могат да се вразумят. Да кажем: тая година трима
към текста >>

889. 3. Статия трета - Георги Христов

каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др. Между християнските народи никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
към текста >>

890. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

смирение, което е израз на сила. Има дни, когато ми се струва, че възраждането на света ще почне от Ачларе. Наистина наивна мисъл, но така ми се струва сега. От гледището на социалните закони нашият ачларски опит е малко наивен, но добре е да намериш един такъв селянин със земя и без работна ръка, а други пък, които нямат земя, ще дадат своя труд. Човекът, който работи, ще заслужи своя хляб. Не се ли мъчат да направят това и тия, които работят за социалното преустройство на света? Да, разбира се, но има една разлика. Там всичко става по закон и принуда, а при нас - по любов. „Ех, пък по любов” - ще каже някой. - „Къде да намерим толкова любов в света?!” Ние пък отговаряме, че без любов нищо няма да стане. Всичко ще се опорочи и ще загине. Та кои сме ние, които казваме това? Нов ли някакъв интернационал, или нов континент от хора с такива възгледи? Не, това го казваме ние, комунарите от Ачларе с протритите панталони и полусъдраните ризи. Ние дори твърдим, че животът няма да ни опровергае. Ние знаем, че има още много, много хора по света, които мислят като нас. Ние не ги знаем. Нямаме списък и организация, но сякаш се познаваме. Във всяка страна има служители на светлината, люде, които са против всяко насилие и принуда. Те постепенно ще растат. Те са като дъждовни капки, които не си знаят имената, но знаят, че идват от едно място, за да напоят изсъхналата земя, за да се слеят в един и същи поток. Когато светът ще опита всички средства на насилието и безлюбието, тогава ще ги
към текста >>

891. Кръстю Тулешков - Георги Христов

на гладните коне, които лакомо дъвчеха ечемика. Обхвана ме гняв на този конски апетит. Усетих, че и Кръстювата мръщина между веждите му порастна. Преди да предприемем нещо по- енергично, решихме да употребим една ловкост. Тъй като бяхме много близо един до друг, сговорихме се Кръстю да протегне левия си крак към мен, да извие нагоре могъщото си стъпало и аз да окача на него котлето с варения боб. След това аз да сляза, да хвана за поводите двата коня и да ги изтегля напред, като, разбира се, веднага ще взема котлето от босия крак на Кръстю. Но известно е, че плановете не винаги се сбъдват. Има непредвидени обстоятелства, които осуетяват замисленото. Кръстю протегна крака си и аз се наведох и внимателно окачих котлето на него. В този момент неговият кон, който дотогава си пасеше най- спокойно, прояви фатална за нас чувствителност. Един отблясък от повърхността на излъсканото котле попадна в окото му. Той се уплаши и, като вдигна глава, хукна напред. При вдигането на главата си той така силно удари стомната, която бе в ръката на Кръстю, че от нея шурна вода. Конят, като усети водата на гърба си, още повече се уплаши и полетя. Кръстю тогава едва не падна на земята, захвърли гневно бъкела и успя да хване котлето в ръка, като спаси значителна част от боба. Разгневеното животно и още по-разгневеният ездач спряха. Кобилата, на която бях аз, се уплаши от тупурдията и полетя напред, но аз със свободната си ръка хванах повода и я спрях. И Кръстю, и аз слязохме от конете и почнахме
към текста >>

892. Георги Томалевски - Георги Христов

което може да ти отнемат други принцове с по-яки коне и повече богатство. Какво богатство е това, което трябва да се брани с острието на кинжал. Учителя Беинса Дуно ни научи, че щастлив може да бъде всеки, който е близо до Господа, до Великата Любов. Когато Той се докосне до теб, ти ще бъдеш безкрайно щастлив. Копаем по браздите с Христо. - Христо бе, - питам го аз, когато се изравняваме - чувстваш ли, че има някои часове през деня, когато на нивата става неизразимо хубаво? - Да, разбира се, - отговаря Христо, забива дръжката на мотиката в меката пръст и сяда кръстато на широката металическа част. (Да се чудиш просто как го прави. Като че седи във въздуха, когато го гледаш отдалече.) - това са добрите татви. Татвите продължава той, са различни. Те са течения от небето. Слизат оттам като невидими потоци и се променят. - Така ли? - казвам аз. - Да - отговаря Христо меко и замечтано. - Това са небесните татви, което ще рече различни гами от невидимия свят. Вятърът отнася шепота на Христо. Щастливо обстоятелство е това, че всички комунари от братската ачларска комуна са музикални и са при това добри певци. Вечерно време ние попяваме пак така многогласно както някога в нашите събрания у Коста. Песента тържествено се излива вън в тишината на настъпилата вечер и тя ни възвръща в един хубав спокоен свят, като заедно с това възвръща бодростта след морната работа. След като си легнем, дълго още звучи в душата ми песента. Заспивам, като че небесната люлка отново ме залюлява. 30 май -
към текста >>

893. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

го разпределихме между гладните събратя. Започнахме да дъвчим гладни. Яли ли сте ечемичен хляб? Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш. А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме. Добре, че по това време узряха джанките и от тях варяхме компот, разбира се без захар, нямахме пари, но иначе беше много вкусен. Случи се така, че се спука последната подница. Отидохме с Жечо в една далечна местност и на- копахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина. Сложихме ги на слънце и те изсъхнаха. След това взехме една от тях, сложихме я на триножника на огнището и на слаб огън я опекохме, за да не се напука. След това се сдобихме с първата наша под- ница, сложихме я на триножника, когото наричаха тук оджак и отдолу накладохме огън, за да се нагрее подницата. После с две големи маши я обръщахме, слагахме на земята, избърсвахме дъното с влажен парцал и поставяхме приготвената ечемичена пита. Отгоре се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата,
към текста >>

894. 3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе - Георги Христов

за работниците бяха отвратителни, заплатите малки, трудът непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас. В нашите постоянни срещи, усилено си идеализирахме, не само по него, но и по разни философски, религиозни, научни въпроси, а също и от окултизма и теософията. Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: „Учете науките, завършете, но научете и по един занаят, за да бъдете свободни“. Ние и без това търсехме работа, нали искахме да се издържаме и да учим. Опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много. Така в това търсене, срещнахме брат Бертоли, по произход италианец, опитен майстор в мозайкаджийството, дошъл от Италия да търси своето щастие в България. Запознава се с Учителя и става редовен слушател на неговите беседи, като се приобщава към братските среди. Този вече наш брат имаше работилница за мозаични и циментови изделия. При него намерихме работа на парче и затова можехме да работим, когато сме свободни. Правехме циментови блокчета, чукахме мрамор за мозаечни камъчета. По това време у нас нямаше машини за трошене на мрамор за мозаични камъчета. През ваканциите, предимно лятната
към текста >>

895. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

ще се съгласят. Утре сутринта ще дойдем 5-6 души.“ „Добре, утре ще ви чакам“, каза шефът. „Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо?“ „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега.“ След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джюлиница (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с. Драганово на 10-12 километра североизточно от Горна Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По няколкостотин коли минаваха дневно. Така хармонично вървя работата три-четири дена. На четвъртия ден дойде при мене един цвеклопроизводител - цял дрипав. Ризата му дупка до дупка - съдрана, панталонът му - също. Повика ме настрана и ме заговори: „Господин Камбуров, както виждаш положението ми е окаяно. Работя с цялото си семейство: четири деца,
към текста >>

896. Публична сказка пред обществеността на селото - Георги Христов

много интересна и аз предлагам всички да отидем и да я чуем!“ И като се обърна към мене, добави: „Ще засегнете ли евангелски въпроси и ще приемете ли диспут, тъй като ще доведе свещениците и учителите?“ Отговорих: „Да се разберем още отсега. Диспут значи „тъмнина“. Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина“. Той се поусмихна и разбира се, прие моето предложение. На следния ден след обяд барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалната гимназия, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от сп. „Житно зърно“, в-к „Нов живот“ и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство, желаете ли да ви изпея една от тях?“ Всички единодушно приеха и
към текста >>

897. На работа в София като каруцар - Георги Христов

пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости, варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни. 1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново. Учителя ме повика и каза: „Рекох, ще стегнеш каруцата и катърите и след съборните дни ще отпътуваш за София. Там ще работиш с каруцата и ще спечелиш много пари.“ Разбира се, съгласих се, но рекох: „Учителю, ще трябва да поправя хамутите на катърите и за пътни, а аз нямам никакви пари“. Учителя каза на брат Иларионов да ми брои 2000 лева. След няколко дни всичко беше в ред и аз тръгнах през Севлиево, Ловеч, Орхане за София. Пътувах шест дни. Обаче, по време на пътуването единият от катърите - Жаро, получи голяма рана на врата, точно под хамута, и когато стигнах в София, раната беше толкова голяма, че не беше възможно да го впрягам. Наложи се да приспособя каруцата от чифт на тек - за един кон. За този ремонт исках заем от брат Бертоли. Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша155 на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен, е какъв каруцар си ти, бе?“ Живеех на квартира у
към текста >>

898. Предисловие - Филип Филипов

на седем години, идеята беше бавно и методично изследвана, а през 2001 г. получи първи публични изяви сред по-широки антропософски среди. През този период на седемгодишно узряване бяха проучени много източници както от материално, така и от духовно естество. Едва тогава авторите на тази книга се почувстваха достатъчно готови, за да споделят идеята пред публика. Така през декември 2002 г. те изнесоха първата публична лектория, в която обосноваха своите нови идеи. Не закъсняха, разбира се, трудностите и противоречията, които винаги съпътстват всеки новаторски импулс. Поради духовния и обществен мащаб на идеята в българските среди, имащи отношение към въпроса, се появиха хора, които приеха импулса като лично притежание и се впуснаха в агресивна кампания за налагането му сред аудиторията. В стремежа си да получат бърз и сензационен ефекг те разчитаха на атавистично-медиумични източници и се опитаха да компрометират същността на идеята. От друга страна, не закъсняха яростни и ненаучни коментари с фундаменталист™ уклони, произтичащи от други среди. Тази книга е опит да противопостави на описаните тенденции една ясна методология, здраво стъпила върху Михаиличните духовно-научни импулси, с които да се изчистят всички заблуди, наслоявани от слухове и фантазии. Водени от стремеж към непосредствена инспирация от Бодхисатва Майтрея, авторите се опитват да изнесат една нова теза в чист и духовно-научен стил, в който свободата на лично мнение и волеизява са свещени. Така всички
към текста >>

899. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7. Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана
към текста >>

900. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

лъчи, които обтичат епифизата (пинеалната жлеза), а от друга страна, етерната сфера на Земята, съдържаща етеризираната кръв на Христос, пролята на Голгота, също поражда в хората потоци, струящи отдолу нагоре. 5. Обединяването на двата етерни потока води до способност за възприемане на Етерното откровение на Христос в астралния план, т.е. човешкият кръвоток се среща с кръвотока на Христос. 6. Обединяването на двата етерни потока се осъществява само ако човек практикува правилно разбиране и отношение към Христовия импулс, т.е. ако човек се научи постепенно така да възпламенява своя етерен поток, че да се появи в него способност да долавя приближаването на Христос в Етерно тяло - като жив Утешител или морален съветник. 7. Преживяването на Етерния Христос води до съединяване на интелектуалния и моралния полюси в човека и до постепенното одухо-творяване на Земята, т.е. Земята постепенно става труп, а духовната ii същност прехожда към бъдещото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. По-нататък е необходимо е да формулираме метода на нашето изследване. Разглежданият проблем съчетава исторически, онтологически и метафизически аспекти, но единствено достъпна гледна точка е преживяването му в съзнанието на съвременния човек и в неговите три сфери - мисловна, емоционална и волева (ум, сърце и воля). Бихме могли условно да обозначим нашия метод с известния цитат от Притчи Соломонови: „Сине мой, дай ми сърцето си" (23:26). Графичният му образ е представен на
към текста >>

901. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

но питам каква форма може да се даде на Светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. ...Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване." (Младежки окултен клас, година I, лекция 5, Стар и нов живот, 29 март 1922) „Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието." (Младежки окултен клас, година I, лекция 4, Качества и проява на волята, 15 март 1922) „Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма [на живот], толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства -минерално, растително, животинско и царството на човека. ...Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека." (Младежки окултен клас, година V, лекция 13, Реални величини, 7 февруари 1926) Принос към науките за себепошанпе В периода 1901-1912 г. Учителя Беинса Дуно провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ. По-късно част от резултатите са изложени в неговите неделни проповеди, а с откриване на Езотеричната школа на Всемирното Бяло Братство (1922) се демонстрира цялостният му подход към
към текста >>

902. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Възпитанието и образованието на нашите деца е най-важният принос, който можем да направим за човешкото развитие. Мъдрите родители, които желаят да дадат на детето всички предимства, още преди раждането, дори преди зачеването, трябва да насочат мислите си в молитва към задачата, която предприемат. Те трябва да са убедени, че за растежа допринасят подходящите звездни влияния, когато Луната преминава през фази, благоприятни за създаване на едно силно и здраво тяло. Разбира се, техните тела трябва да са във възможно най-доброто физическо, морално и душевно (психическо) състояние. След това, по време на утробния период, родителите трябва постоянно да поддържат във въображението си идеала за един силен и полезен живот на идващото същество. Веднага след раждането е добре да направят хороскоп на детето, защото идеалният родител е също и астролог. Ако не са в състояние сами да направят хороскопа, те поне могат да научат звездните знаци, които ще им дадат възможност да разберат смисъла на думите на астролога. От рождената диаграма на детето могат лесно да бъдат видени силните и слабите страни от характера му. Тогава родителите ще бъдат във възможно най- добрата позиция да поощрят доброто и да вземат подходящи мерки, за да променят слабостите, преди те да станат действителност. По такъв начин те ще могат до голяма степен да помогнат на идващото същество да преодолее недостатъците си. Като погледнем на Духа като на вечен странник и на всеки земен живот като на събитие във
към текста >>

НАГОРЕ

4.9503660202026