Търсене в текстове за 'проникване вниква'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 5 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е.
Така "простосмъртните" правят крачка напред в осъзнаването и осмислянето на действителността, която ги заобикаля и поставя пред тях за решаване цяла поредица екзистенциални въпроси. Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му. Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот.
към текста >>

Той с мъдро вглеждане в нещата, с творческа енергия, с въображение и дух вниква в закономерностите, които владеят в природната среда.
Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим - това значи преди всичко да оставим да се прояви Божествената Любов в нас и чрез нас. Защото Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "Разумната природа" разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да изявят висшата Божествена Любов. На тях тя открива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти. Човекът - една частица от Космоса - остава свързан с природата. Той с мъдро вглеждане в нещата, с творческа енергия, с въображение и дух вниква в закономерностите, които владеят в природната среда. Неговото познание е практическо, преживяно от него, резултат от неговия опит. Знанието му носи живот, обновление, доближава го до космическата хармония. Дарява го с младост, увереност, сила, духовна красота, удовлетворение, съвършенство. Според Учителя П. Дънов Истината (като извечен Божествен принцип на всичко съществуващо) е крайният предел на Битието, върховната му цел.
към текста >>

Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и създавайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия.
За да опознаем нещо, ние трябва да го обичаме. Иначе ще останем безразлични и няма да можем да го опознаем. Ако приемем, че обичаме природата, защото е изпълнена с живот във всичките си форми, ние ще потърсим и ще намерим в нея красотата, която ще ни направи по-добри и по-мъдри. За Учителя П. Дънов законът на красотата означава откриването на Божественото в природата, влизането в хармония с природната среда, постигането на спокойствие на духа, което отдалечава страданията, болестите, нравствените простъпки, гнева, отчаянието, егоизма, страха, равнодушието. Това е трепетът, който ни изпълва при проникването в действително красивото: "Гледайте красиви неща - казва Учителят на ББ в България, - мислете за красотата и създавайте красиви форми... Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя черта и да работи за усъвършенстването й. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора и т. н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека. Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценностите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е разумна.
към текста >>

2. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви.
Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всичко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух). До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното.
към текста >>

Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях.
Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата." (Учителят П. Дънов) Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П.
към текста >>

Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека.
За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат.
към текста >>

Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията.
При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си. Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса. В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята.
към текста >>

е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа.
Цялото развитие на съвременната физическа култура, гимнастическите упражнения и хореографията следва да бъде разглеждано като подготовка за Паневритмията. Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлично подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обосновка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа. Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин.
към текста >>

3. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество.
Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“ Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите. И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма. Плътта подразбира променливия, неустойчивия живот; духът – вечното, Божественото начало на нещата. Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях, човек не трябва да се спира много, да ги разграничава какво е плътта и какво – духът.
към текста >>

Излагайки ги пред своите ученици, той ги степенува във възходящ ред в зависимост от степента на проникване в смисъла на Божественото Откровение: „Когато здравият човек чете една книга, например Библията, той я чете с дълбочина, с разбиране.
Тогава ще прочитате по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. … Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора – то е наука за нещастните.“ И още: „Евангелието е една велика наука – наука за Живота. В него са изложени всички основни закони, по които светът се развива.“ В своето Слово Учителят П. Дънов предлага три метода за прочит, изследване и прилагане на библейския текст. Излагайки ги пред своите ученици, той ги степенува във възходящ ред в зависимост от степента на проникване в смисъла на Божественото Откровение: „Когато здравият човек чете една книга, например Библията, той я чете с дълбочина, с разбиране. Има три начина, по които може да се чете Библията. Първият начин – човек я чете като обикновена книга, без да се задълбочава в нея. Вторият начин – човек я чете с вдълбочаване, с мисъл, вследствие на което всички образи в нея му се представят като живи. Те са живи лица за него. И най-после третият начин е, когато човек чете книгата и прилага всичко, което има своята практическа страна.
към текста >>

Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.“ Това напътствие е придружено и с точен алгоритъм за вникване в библейския текст, който откриваме на друго място в Учителевото Слово.
Той трябва да е разрешил материалните въпроси. Това не значи, че той трябва да се откъсне от физическия живот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговите сили.“ При работа с Библията смисълът е съсредоточен в това, не колко пъти си прочел даден пасаж, а как си го прочел, до каква степен Божието безсмъртно послание е открило благодатна почва в съзнанието ти, как си засял семето на Истината, как го отглеждаш и каква реколта би могло да даде то в заключение: „Някой казва: „Какво да правя повече? Чел съм Библията два-три пъти, няма защо повече да я чета.“ Може да си я чел хиляди пъти, това нищо не значи. Така трябва да я четеш, че да напишеш прочетеното в себе си. Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.“ Това напътствие е придружено и с точен алгоритъм за вникване в библейския текст, който откриваме на друго място в Учителевото Слово. В същия пасаж установяваме и изключителното значение, което той придава на смисловото и практическо обвързване на Библията с изнесеното от самия него в беседите и лекциите му: „Аз препоръчвам на всички ръководители да изучават добре Библията. Ще я прочетете един, два, до три пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Много важно е да проследите какво приложение може да имат тези закони за всеки от вас. Когато вършите тази работа, отгоре ще ви посетят по-напреднали ученици, а може да ви посетят и по-напреднали братя.
към текста >>

4. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието.
Както казва ап. Павел: „... И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Като дар от Небесния Отец виделината е онази максимално благоприятна среда, която предлага най-подходящите условия за съществуване според великото Учение на Живота. Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа. Създателят изгражда декорите и написва сценария за вселенската драма. А ние, изпълнителите, получаваме своите неповторими роли и вникваме в законите, според които протича действието. Ако спазваш правилата на безначалния Автор, наградата е преминаване в друга, по-светла област на Битието, където творческият процес продължава. Ако не се справиш, не губи кураж – има и други пиеси, и следващи изпитни сесии. Учителят П. Дънов изтъква: „Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият.“ И по-нататък: „Двойките са законите на съграждането.“ Кои двойки има пред вид великият Посветен, слязъл на Земята в българско тяло? Всяко откровение, родено от извора на вечната Истина, притежава множество възможни тълкувания.
към текста >>

Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П.
Дънов излага тази абстрактна конструкция на личностното духовно самоосъществяване: „... Първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“ На друго място в Словото си Учителят на ББ предлага още една подобна градация, конструирана от четири елемента: разумност – музика – светлина - мисъл. Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П. Дънов вероятно има пред вид не само планетата Земя, а физическата действителност като цяло – б.К.З.) най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл.“ 5. Енергията – кондензирана светлина: Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П. Дънов – с определено мирогледно значение – е представената от него категорийна скала на Битието. Тя гласи: „Материята е кондензирана енергия.
към текста >>

5. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване.
* Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат?
към текста >>

Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа.
към текста >>

0.67362308502197