Търсене в текстове за 'приемане приеми'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_33 ) Вземане и даване - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде време за възприемане и не възприемеш, ще страдаш.
Казах: „Ако не бях дал, другите не щяха да дойдат.“ Има закон за скачени съдове. Като пожелаеш да дадеш, и в други хора се проявява желание да дадат. Не бива да задръстваш крана. Като не даваш, ще дойдат разбойници с парабел и няма как – ще дадеш. За онзи, който дава, се отваря място и приижда ново. Когато дойде време за възприемане и не възприемеш, ще страдаш. И когато дойде време да даваш и не даваш, пак ще страдаш. Идването ви на Земята струва повече, отколкото всичко друго, което придобивате материално на нея. Само опитността, която можеш да добиеш на Земята, това ти остава. Защо Слънцето е учено, защо е умно? Защото навсякъде дава.
към текста >>

Приеми я, защото той е вложил в нея нещо ценно, което ще ти донесе голямо благословение.
И с ябълките можете да направите същото. Когато даваш на някой приятел някои неща, дай му и не ги искай. Щом ги държиш в ума си, ти ще се ограничиш. Ти си дал за Господа, за да изпълниш длъжността си като негов слуга. Да кажем, че ти имаш много ябълки и то доста хубави, но някой ти даде една малка и набръчкана ябълка. Приеми я, защото той е вложил в нея нещо ценно, което ще ти донесе голямо благословение. Ако откажеш, ти отхвърляш своето щастие. Не му казвай: „Аз имам много и нямам нужда.“ Всякога, щом един човек е почнал да раздава, това показва, че той е тръгнал нагоре към Слънцето. А щом не дава, той отива надолу.
към текста >>

2. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха.
Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство. От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт. Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете.
към текста >>

Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт.
От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха. Щом въздухът е символ на духовното, на диханието на Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането на една духовна власт. Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си.
към текста >>

Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“
Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад. Има връзка между храносмилателната и дихателната система – щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа.
към текста >>

Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума.
Не, в този момент има прилив в сърцето и отлив в ума, вследствие на което изпитвате една празнина. Друг път казвате, че сте интелигентен човек, че можете да работите добре с ума си, но че сърцето ви е слабо развито, а това е така, защото има прилив в ума и отлив в сърцето – именно затова в този случай не сте тъй чувствителен.“ Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, това причинява нарушение в дишането – в такъв случай то вече не е пълноценно и тогава е необходимо да се прибегне към съзнателно дишане през една от ноздрите. Тук ще посочим няколко упражнения от Учителя, дадени в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетия въздух, като мислено преброите до 10.
към текста >>

Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха.
Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу. Да се диша спокойно и с добро разположение Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена.
към текста >>

Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа.
Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов
към текста >>

Колкото повече е развито умението към съсредоточаване при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта.
Дълбокото и ритмично дишане усилва паметта по следните причини: Първо, правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психическите процеси. Второ, чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойства, смущения, дразнения, които са все причини за отслабване на паметта, и у него настъпва мир – едно важно условие за усилване на паметта. Трето, има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото повече е развито умението към съсредоточаване при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта. Четвърто, при дълбокото правилно дишане в мозъка прониква повече прана, която засилва между другите центрове и тези, от които зависи паметта. XX. Да се практикува дълбоко дишане, преди да се пристъпи към дейност При вземане на някое важно решение добре е първо да се направят няколко упражнения за дълбоко дишане, които ще събудят творческите сили на духа. „Лекувайте се, преди да сте се разболели. Някой се гневи, сърди се на този-онзи и после диша дълбоко.
към текста >>

Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“
(“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света. При дишане прекарвайте в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. XXIV. Движения при дишане
към текста >>

– За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта. Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

3. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа.
Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията.
към текста >>

Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии – физически и психически.
Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб. При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии – физически и психически. Например нека вземем една от песните на Всемирното Братство –“Добър ден“, която се пее със специални движения. Изпълнена с движения, песента има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. В източните окултни школи се знае, че известни формули, за да имат по-мощно действие, се произнасят, придружени с движение и музика. Това са така наречените мантри. Движенията, които придружават формулата, не са произволни, но са в хармония с музиката и с вложената идея.
към текста >>

Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането.
2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот.
към текста >>

Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад.
То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата.
към текста >>

Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот.
7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.
към текста >>

Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване.
Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“.
към текста >>

Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта.
10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота.
към текста >>

Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта.
Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света.
към текста >>

Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност.
Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята. С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините.
към текста >>

4. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Как може човек да дойде до приемане на тия истини?
И тия хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е! " Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи. – Какво е отношението между старото и новото? – Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото. В природата върху старото клонче израства новото клонче.
към текста >>

– Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи.
По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е! " Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи. – Какво е отношението между старото и новото? – Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото. В природата върху старото клонче израства новото клонче. И после върху това ново клонче израства друго ново.
към текста >>

5. 47. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта започва с даване, а при обичта ще научите закона на възприемането.
Тя казва: „Аз се отказвам вече да разрушавам". Като се научат хората да любят и обичат, ще излязат от света на противоречията. Последните по никой друг начин не могат да се разрешат. Щом не любите и не обичате правилно, ще имате изопачено понятие за света и страданията ще дойдат. Вие не можете да любите, докато не дадете нещо от себе си. Любовта започва с даване, а при обичта ще научите закона на възприемането. Безлюбието е причина на всички болести и на всички страдания в света. Не можете да живеете, докато не обичате никого. Ако любовта не идва в нас изобилно, не могат да се родят у нас хубавите работи. И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от нея.
към текста >>

Когато някой ти даде любов, колкото и да е малка, макар и колкото едно житно зърно, приеми я, защото това житно зърно, като го посееш, за 4-5 години може да изпълни цялата земя.
И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от нея. Това е едно погрешно схващане. Хиляди години те търсят щастие и не са го намерили. Защо? Защото пътят на щастието не е там, дето го търсят. Когато някой ти даде любов, колкото и да е малка, макар и колкото едно житно зърно, приеми я, защото това житно зърно, като го посееш, за 4-5 години може да изпълни цялата земя. Когато обичаш хората, ти поливаш градините им. Любовта е само един момент. Щом любиш в този момент, ти ще любиш и в следващия. Любов е само тая любов, която никога не престава. И единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта.
към текста >>

6. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение.
Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата - тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От Хармонията се ражда Мъдрост, от движението - лакомия; безгрижие и заблуда се пораждат от инерцията, а също и безсмислие. Издигат се тези, които пребивават в хармония; деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества." „Когато познавачът не вижда друг проводник освен качествата и познава това, което е по-високо от качествата, той влиза в Моята природа. Когато обитателят на тялото надмогне тия качества, от които всички тела произхождат и се освободи от раждане, смърт, старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието."
към текста >>

Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога.
Аржуна казва: О, Превисший Боже, аз бих желал да видя Твоята Всемогъща форма. Ако мислиш, че мога да я видя, тогава, о, Боже, Господи, покажи ми Твоето Нетленно Себе. Благословеният рече: Ето виж една моя форма стократна, хилядократна, разнообразна по вид, Божествена и разнообразна по шарове и по изглед. Виж всички ангелски чинове, съзерцавай много чудеса, невидени досега от тебе, съзерцавай днес тук цялата вселена, движима и недвижима, целокупна и единна в Моето Тяло, заедно с всичко друго, което ти искаш да видиш. Наистина ти казвам, ти не можеш да Ме съзерцаваш с тези твои очи. Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога. И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога.
към текста >>

Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение.
Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение. Тъмнината, вкаменелостта и безгрижността, а също и заблудата, тези се пораждат от увеличаване на инерцията. От хармонията се ражда Мъдростта, от движението - лакомията, а безгрижието и заблудата, както и безсмислието, се пораждат от инерцията. Издигат се тези, които пребивават в хармония, деятелният обитава в средата, а инертният отива надолу, обвит в най-противни качества. Когато обитателят на тялото надмогне тези три качества, от които всички тела произхождат, се освобождава от раждане и смърт, от старост и мъка, тогава той пие нектара на безсмъртието. И който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той, като надмогне качествата, е пригоден да стане едно с Вечния.
към текста >>

7. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за успех и полезни предприятия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, 108 стих: „Приеми, моля Ти се Господи, доброволните приноси на устата ми и научи ме на съдбите си."
Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари." Четиридесет и четвъртият гений е наречен Йелахиах. съответстващ на Божественото Име Боза. което значи Бог вечен. Управлява от 216-ти до 220-ти градус на зодиака. Употребява се за успех и полезни предприятия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, 108 стих: „Приеми, моля Ти се Господи, доброволните приноси на устата ми и научи ме на съдбите си." Четиридесет и петият гений е наречен Сеалиах, което съответства на Божественото Име Хобо, което значи двигател на всички неща. Управлява от 221-ви до 225-ти градус на зодиака. Употребява се за смущение на злите и гордите и повдигане на унижените и падналите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 94, 18 стих:„Когато казвах:под- плъзва се ногата ми, тогава, Господи, Твоята милост ме подпре." Четиридесет и шестият гений е наречен Ариел, което съответства на Божественото Име Пино, което значи Бог, който даде откровение. Управлява от 226-ти до 230-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се против магия, също за достигане на Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се произнасят Божествените Имена и псалом 90, 13 стих: „Върни се, Господи, докога?
Шестдесет и четвъртият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Абли, което значи Бог всичко оживяващ. Управлява от 316-ти до 320-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата и предпазва от злоба и диви животни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото Господне е на боящите се от Него и на чакащите Неговата милост." Шестдесет и петият гений е наречен Дамабиах, което съответства на Божественото Име Тара, което значи Бог източник на Мъдрост. Управлява от 321-ви до 325-ти градус на зодиака. Употребява се против магия, също за достигане на Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се произнасят Божествените Имена и псалом 90, 13 стих: „Върни се, Господи, докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите си." Шестдесет и шестият гений е наречен Манакел, съответстващ на Божественото Име Пора, което значи Бог помагащ и поддържащ всичко. Управлява от 326-ти до 330-ти градус на зодиака. Употребява се за укротяване на Божия гняв и излекуване на болестите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 381, 22 стих: „Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене." Шестдесет и седмият гений е наречен Екаел, съответстващ на Божественото Име Богу, което значи Бог утешител на човешките деца.
към текста >>

8. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми.
Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение. И всичките, които седели в синедриона, като се вгледали в него, видели лицето му като че беше лице на Ангел. В 7_ма глава се описва Стефан пред синедриона, където им държи голяма проповед. Те изпадат в ярост, извеждат го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел. По-нататък, в началото на 8-ма глава се разправя, че се подигнало голямо гонение в Ерусалим против църквата и множеството се разпръснало по юдейските и самарийските окръзи. "А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата".
към текста >>

Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението.
И той го попитал за кого се отнася това и Филип му казва, че това се отнася за Исус Христос. Почва да му говори за Него и Учението Му, и го кръщава с вода. "А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филипа и скопецът вече не го видя и възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот и проповядваше Благовестието по всички градове, докато стигна в Кесария". Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях. Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците Христови. Но на пътя пред Дамаск се случва чудото.
към текста >>

9. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов.
Ще видиш. Хайде да вървим! Нея вечер трябваше да останат в града. Беше много късно да гонят ферибота през река Хъдзън и да се опитват да стигнат до Медисън. Официалното начало на записването беше насрочено за вдруги ден. На малката украсена покана, която Делчев връчи на Петър, пишеше: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов. Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него. Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е.
към текста >>

В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на библиотеката.
През 1888 г. се открива библиотеката и научният архив на Дрю, за което парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел, и оттогава се строи и се събират помощи, и се изкупуват ценни научни материали, и най-сетне идва време - както се казва - да се среже лентата. * Между материалите и брошурите с информация за семинарията, които Петър получи при регистрирането си в Мийд Хол, имаше един доста дебел каталог с готическото здание с кулата от бял камък, на което беше спрял да се полюбува при първата си обиколка няколко дни по-късно. Няколко дни го въртя в ръце и го мести от едно място на друго из стаята, докато нареждаше, но не му оставаше време да го погледне. Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „гората“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види. В годишната му програма на университета, която всеки студент получаваше, с приемите, официалните срещи, началото и края на ваканцията и десетина-двайсет дати с десетина-двайсет церемонии, годишнини и чествания, беше посочено, че след два дни предстои тържественото откриване на библиотеката. След като я бе видял отблизо, но не можа да влезе, понеже сградата беше затворена още, трябваше да разбере повече за нея. И зачете. Историята, комитетите, планове и скици, упътвания за каталози, картотеки и списъци и какво ли не. Страница 37: „Новата сграда на библиотеката на семинарията е завършена и е готова за ползване. Тя е изградена от дялан камък, напълно е обезопасена противопожарно и освен главната зала с галерията си има специални стаи за канцеларии, за правилното съхранение на ръкописи, ценни книги и пр.
към текста >>

10. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка.
Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави.
към текста >>

Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява.
Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма. Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели.
към текста >>

Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“.
Искаше сам да разчепка проблема в работата си и сам да научи нещо. Таунсенд замълча, гледа го, мисли и накрая реши, че няма как - този странен българин очевидно беше искрен. Искаше да се опита да напише сериозен труд, искаше наистина да изследва нещо, което не знаеше. Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми. И се съгласи. Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“. Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската библиотека, и му стисна ръката. На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години. Всъщност една година и седем месеца до 15 април другата година. * Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън.
към текста >>

Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното.
Второ - божествената сила и божествената агентура, която стои зад него. Трето - божественият му дух, който вкара и задвижи своето учение в дълбините на душите и постепенно донесе живот и стимулиращи сили в човешкия дух...“ Джон Милей! Коментарът нататък и дообясняването на тази теза не носи нищо ново. Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното. От една страна е Божията сила, Бог, който е агентът, посредникът за пренасяне на ценностите на християнството в човека. Т.е. чрез Божията промисъл божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята. Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно.
към текста >>

Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет.
Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята. Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде?
към текста >>

НАГОРЕ

0.36173295974731