Търсене в текстове за 'погледа погледът'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 75 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради.
Ясен майски ден. Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера.
към текста >>

Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя.
към текста >>

2. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там!
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА Станът ни е при долните езера под Мусала. От няколко дни сме тук. Когато на идване за пръв път зърнах от далеч Мусала, владеещ над своите просторни чертози, радостно вълнение ме обзе. Погледът ми падна и върху „Незнайния връх" отдясно и ред картини се понесоха пред умствения ми взор; в живи образи изпъкна пред мен преживяното там! Още с пристигането си поздравявам своите приятели тук. Те са тъй много: езерата, околните върхове, цветята тревите, всяка канара! Всички те ни тъй познават! Разговарям се с тях. Те ни казват: „През всичкото време ви чакахме.
към текста >>

По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му.
Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса". На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят. Вслушваме се в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи. То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му. * * * Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове. Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила. * * *
към текста >>

Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове.
Вслушваме се в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи. То се радва, че може да съзерцава постоянно образа на Мусала - своя възлюблен. По някой път изпитва тиха скръб, когато мъгли забулят челото на възлюбения и го скрият от погледа му. * * * Гъста мъгла от няколко дни. Над цяла Рила е спуснато тежко було, което като че ли скрива от погледа на непосветения едно свещенодействие, което се извършва там горе на нейните върхове. Неподготвеният не е достоен да види свещенодействието в неръкотворния храм на Рила. * * * Ранни часове пред изгрев. Мъглата е вдигната. Ще имаме ясен слънчев ден.
към текста >>

3. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите.
към текста >>

Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам.
Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна ду- шевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени.
към текста >>

Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
към текста >>

Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут.
Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство" или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е най-точното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство - това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука.
към текста >>

4. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен.
6-та степен: Изцеление на сляпородения (9)...............................................................................Изповедта на Петър пред Цезария Филипова (16) 7-ма степен: Възкресението на Лазар (11) Възкресението на Лазар, описано от Йоан, няма никакво съответствие в Евангелието на Матей. За по-нататъшното разбиране на композицията в Евангелието на Матей трябва да насочим по-точно погледа си върху тази точка - липсата на съответствие за 7-та степен. В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър.
към текста >>

Той предварително насочва погледа на учениците върху смъртта и Възкресението, за да подготви техните души, а особено тази на Петър, да минат през степента на Лазар, степента на умирането и Възкресението.
Това е шестото знамение. Христос се готви да изпълни седмото знамение. Неговото съдържание е смърт и Възкресение. Христос върши това, което започва да говори на учениците за предстоящите неща. Той за пръв път им говори за страданията, които има да понесе. Той предварително насочва погледа на учениците върху смъртта и Възкресението, за да подготви техните души, а особено тази на Петър, да минат през степента на Лазар, степента на умирането и Възкресението. "Оттогаз Исус започна и показваше на своите ученици, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, че ще бъде убит и на другия ден ще възкръсне". Петър не можа да разбере това, че то е една необходимост и че затова Христос е дошъл на земята - да мине през смъртта, да я победи и да възкръсне. Затова "тогаз Петър Го все при себе си настрана и Му казва: Господи, пощади Себе Си, да не Ти се случи това". Петър не желае това, което показва, че той не разбира мисията на Христос. Сега Христос отговаря на Петър различно от преди.
към текста >>

Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им.
Непосредствено след това следва Преображението Христово, описано в 17~та глава. Следователно с това Той иска да каже, че изживяното от учениците на планината Табор беше вече началото на онези събития, които през по-късните епохи ще завършат с истинското идване на Христос. Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им. Един път това е в 17_та глава, друг път е в 21-ва глава. Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите Христови. И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици. Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане.
към текста >>

Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен.
И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици. Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване. Следователно и тук двата пъти планината е отместена и погледът за духовния свят е останал свободен. Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят. Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед.
към текста >>

Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен.
Планината на земния свят трябва да бъде отместена, трябва да отстъпи, за да стане видим Духовния свят. Такива образи могат да ни дадат главно направляващите линии за правилното разбиране на Евангелието. Евангелието не трябва да се чете само с интелекта. То трябва да се чете с вътрешните сили и с вътрешните органи на душата, за които загатва Евангелието, когато говори за Вярата. Докато тези органи не са будни при четенето на Евангелието, планината на кривото материалистично разбиране ще препятства пътя на човешкия поглед. Но ако те са пробудени, ако работят, планината ще се премести настрана и погледът за духовния свят ще бъде освободен. По този начин Евангелията и особено първите три Евангелия стават разбираеми. В противен случай човек не може да ги разбере. Ще завърша това описание с една мисъл от Емил Бок. Той казва: "Във всички Евангелия царува една висша композиция, обаче вътрешните скицирани фигури, които се пораждат чрез това във всяко Евангелие, се различават извънредно много помежду си и изпъкват по един характерен начин духовните особености на Евангелията.
към текста >>

5. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят
Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума.
към текста >>

За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
към текста >>

С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност.
Това е смисълът в голям мащаб на Тайната на човешката история въобще. Защото историята на еврейския народ е символична история на цялото човечество в развитието на бялата раса. Историята на един народ, както и историята на цялото човечество, е развитие на човешкото съзнание и описание на фазите, на степените, през които то минава. А това, което познаваме като външна политическа история, това е едно отражение на историята на развитието на човешкото съзнание. И така, както описахме в предишните страници раждането и развитието на еврейския народ - като родоначалник на логичното мислене, като история на развитието на човешкия ум, това се отнася до развитието на петата човешка раса, която достига своя връх в петата култура - западноевропейската, в течение на която се развива човешкият ум. С това развитие погледът на човека е насочен към изучаването на външния свят с неговата закономерност. Върховете на този прогрес откриват, че зад тази закономерност стои една Велика Разумност, която евреите виждали в лицето на Йехова. За да разберем правилно историята на човечеството, трябва да имаме предвид следния факт: първоначално е съществувала любовта на кръвните връзки. Обичали са се и са се женили хора от сродна кръв, от едно племе. С течение на развитието това се изменя и хората започват да се женят за по далечни хора, и любовта от близките сродници се пренася към тези, които са смятани като чужди. Това е важен етап в развитието на човечеството.
към текста >>

6. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят.
Някои учени твърдят, че в човешкото око има дефекти. Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат.
към текста >>

Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието.
Вярно е, но тези дефекти се дължат на едно криво възпитание на човека от хиляди години. Първоначално човешкото око не е било такова. Някои учени искат да кажат, че окото скоро се е създало. Истината е, че човек отскоро е започнал да гледа - откак неговото съзнание се е пробудило в материалния свят. По-рано погледът на човека е бил обърнат навътре, и тогава той е виждал само вътрешния свят. Широтата на погледа зависи от широтата на съзнанието. И един адепт, един велик Учител, който прониква със съзнанието си цялата земя, вижда едновременно всичко. А обикновеният човек вижда толкова, колкото е обемът на неговото съзнание. Тъй че, границите на света зависят от нашето съзнание. Туй, което ние не виждаме, други го виждат. Мравките не виждат и това, което ние виждаме.
към текста >>

7. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа
Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със съзнанието си и не може да има никаква представа и понятие за тях. Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой.
към текста >>

Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес.
В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното.
към текста >>

А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие.
Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество.
към текста >>

8. Развиване на благородно сърце - Влад Пашов (1902- 1974)

Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му.
• 488 • Развиване на благородно сърце. Сега на вас като ученици казвам: насочете всички свои сили, всички усилия към сърцето си, за да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен. Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му. Погледът му е ясен, чист. Благородното сърце пък се изразява в лицето на човека. Лицето на такъв човек свети, от него излиза нещо светло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човек, който има благородно сърце. Такъв човек не може да не бъде обичан.
към текста >>

Погледът му е ясен, чист.
• 488 • Развиване на благородно сърце. Сега на вас като ученици казвам: насочете всички свои сили, всички усилия към сърцето си, за да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърце крие в себе си нови начини за живеене и за работа. Когато умът на човека е добре развит, ние казваме, че този човек е интелигентен. Неговата интелигентност се вижда в очите, в погледа му. Погледът му е ясен, чист. Благородното сърце пък се изразява в лицето на човека. Лицето на такъв човек свети, от него излиза нещо светло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човек, който има благородно сърце. Такъв човек не може да не бъде обичан. Всеки обича човек, от сърцето на когото блика благородство.
към текста >>

9. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго
Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога." Ние се спогледахме и дълго умувахме какво ли означава това. Но когато дойдоха времена да се определим, ние застанахме зад думите на Учителя. А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа.
към текста >>

[size=4][b]време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен.
[size=4][b]една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Равенство и[/b][/size] [size=4][b]братство - привилегии никому. Човек, който мижи, не е добър. Той е вечерно[/b][/size] [size=4][b]време. Това са цели фокуси - опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е[/b][/size] [size=4][b]добрият път - то е магия. Трябва да се пазите от такива, защото те си служат[/b][/size] [size=4][b]с киселини и могат да отровят някого.[/b][/size] [size=4][b]Давам на всички ви едно правило: "Когато дойде някой, попитай[/b][/size]
към текста >>

10. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Низ от разнообразни картини се редуват пред погледа.
ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" (2230 м надморска височина) Величествена Рила! Низ от разнообразни картини се редуват пред погледа. Седемте часа път не ни измориха. Нагоре ни тегли мистичната красота на езерата, която блика из „Ръцете, които дават". Отиваме при тях, за да чуем новата приказка, която ще ни разкажат. Първото езеро ни посрещна приветливо с усмивката на своите широко разливащи се кристални води. То събужда спомени от близки и далечни времена.
към текста >>

Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна.
В тетрадката си пиша: Името Ти е Любов! В лъчезарна утрин те срещнах. Твоят царствен ход ме привлече и тръгнах напред. Без нито миг колебание, тръгнах след теб. Изведнъж стъпките ми станаха по-твърди, погледът просветна. Светлината ти навлезе в моя ум, изобилна топлина разшири сърцето ми. Твоята усмивка докосваше всичко. Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път. Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов.
към текста >>

Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов.
Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа. Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа! На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа. 21 септември Първо Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев.
към текста >>

11. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Погледът му се спря на тревите върху поляната, после се отправи към широкото поле, към върховете на планините и лазурния хоризонт над тях.
- Да се почисти малко, рекох. Загриженост и безпокойство изразяваха очите му, навярно защото знаеше колко са „деликатни" човешките услуги. - Много внимателно ще го изчистим! - побърза да го успокои един брат и групата отмина. Учителя погали дръвчето. Погледът му се спря на тревите върху поляната, после се отправи към широкото поле, към върховете на планините и лазурния хоризонт над тях. Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя. Той бе сред тях, за да ги освободи (отплевелите и да им отвори пътя към светлината на вечния живот. Когато стигнаха при оградата, за поправката на която му съобщи младият брат, той каза с мекота само една дума: - Хубаво! - Учителю, ще я поправим, но ще стане бавно.
към текста >>

Младежите се спогледаха зарадвани.
- Учителю - обади се един брат, който дотогава бе мълчал. - Искаме да си поставим палатка тук. Обещаха да ни дадат една голяма палатка. - Хубаво, ще спите на чист въздух - съгласи се той. Младежите се спогледаха зарадвани. - Ето, там сме избрали място за палатката. Вие какво ще кажете? - Щом сте го избрали! - Учителю, вие кажете! Учителя тръгна към посоченото място, огледа го, помисли и каза:
към текста >>

В гласа и погледа му имаше топлина и бащинска загриженост.
Където мине, иска хората да я видят - пошегува се Учителя, а после запита болната. - Студена вода пиеш ли? - Пия - отговори тя. - А, ето причината. Само топла вода ще пиете -каза Учителя. В гласа и погледа му имаше топлина и бащинска загриженост. - А когато няма топла вода, когато отиваме на планината - запита един от присъствуващите. - Ще пиете на глътки. А когато сте на екскурзия в планината, ще си носите чайници. Може да си носите и по един малък термос. Разговорът на тази тема продължи - относно всички удобства и неудобства на чайниците и термосите.
към текста >>

12. ГОРИЛАТА - Борис Николов

Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп.
– Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре. – Може, разбира се, ела с мене! Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: – Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите! Готвачът ме гледа навъсено. Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп. Той беше избухлив, нервен, сприхав, невъздържан на думи – всички се страхуваха от него. Беше с едно ухо. Веднъж разливал храна, а един му се оплакал: „Ти пък на мене не тури мръвка.“ Горилата грабнал ножа, отрязал ухото си и го хвърлил в канчето: „Нà ти мръвка! “ Явно беше, че сега не е доволен от намесата в работата му.
към текста >>

Обръщах му внимание колко страдат хората и колко са нещастни, и все намирах да насоча погледа му към нещо хубаво.
– Носи си канчето тук. Не казах нищо, приех го естествено и почнах да си нося канчето редовно. Картофите ми бяха винаги сварени, запазени горещи, при това – един чайник гореща вода имаше на мое разположение. От време на време Горилата ми правеше малки содени питки – като се научи, че ги обичам; обвие питката с чиста кърпичка и я мушне под мишницата ми, за да не видят другите. Понякога разменяхме по две-три думи. Обръщах му внимание колко страдат хората и колко са нещастни, и все намирах да насоча погледа му към нещо хубаво. Той като че не беше виждал досега слънцето, цветята, облаците – сам той като че се размразяваше. Гласът му беше груб, като че ръмжеше звяр. Но колко трогателно беше усилието му да покаже разположение – тогава в гласа му трепваха свенливо нежни нотки, като че камъкът се готвеше да заплаче. Откак почна нашата дружба, той се смекчи и към другите хора – не беше тъй груб, роди се в него едно съчувствие, като че сега за пръв път ги виждаше. Веднъж той ме покани:
към текста >>

13. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение.
В него намира израз дълбоката му вътрешна сила, неизменният му душевен мир. Челото му е голямо, право и гладко. Очите са леко скосени, носът - с правилна форма, а скулите широки. Брадичката - с приятен контур. От цялостното му излъчване лъха духовна мощ, устойчивост, непоколебимост. Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение. Никой не е в състояние да открие в този поглед каквото и да било раздвоение. В очите можем да разчетем единствено любов и пълна безкористност. Те предлагат ярката картина на реализираната душа, открила Божественото у себе си и разкриваща го щедро навсякъде и във всичко. В погледа му е стаена като постоянно присъствие Истината за всичко съществуващо, както и Мъдростта на Свръхчовека. И мекотата, тъй характерна за най-извисените духом.
към текста >>

В погледа му е стаена като постоянно присъствие Истината за всичко съществуващо, както и Мъдростта на Свръхчовека.
От цялостното му излъчване лъха духовна мощ, устойчивост, непоколебимост. Погледът му чист, благ, дълбок и предразполагащ - му придава бащинско изражение. Никой не е в състояние да открие в този поглед каквото и да било раздвоение. В очите можем да разчетем единствено любов и пълна безкористност. Те предлагат ярката картина на реализираната душа, открила Божественото у себе си и разкриваща го щедро навсякъде и във всичко. В погледа му е стаена като постоянно присъствие Истината за всичко съществуващо, както и Мъдростта на Свръхчовека. И мекотата, тъй характерна за най-извисените духом. На моменти от Учителя на ББ струи светлата радост на възвишеното небесно присъствие. В други случаи от него се излъчва раздиращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърбите на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод. В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие душата си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее.
към текста >>

14. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация.
За да не изгуби своя идеал и своя път, ученикът трябва да се научи да различава истината от лъжата, доброто от злото, искреността от лицемерието и пр. В материалния план на живота формите улесняват различаването на обектите. Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат. Поради това връзката между форма и съдържание много често е трудно да бъде схваната. Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си. И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане. Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада девица. Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават.
към текста >>

Измамникът крие погледа си или гледа в земята.
В материалния план на живота формите улесняват различаването на обектите. Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат. Поради това връзката между форма и съдържание много често е трудно да бъде схваната. Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си. И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане. Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада девица. Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават. Понякога от една изтървана дума, некрасив жест или остър поглед човекът със силна интуиция може да разкрие замислите на злосторника.
към текста >>

Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си.
Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат. Поради това връзката между форма и съдържание много често е трудно да бъде схваната. Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си. И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане. Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада девица. Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават. Понякога от една изтървана дума, некрасив жест или остър поглед човекът със силна интуиция може да разкрие замислите на злосторника. Възможно ли е в духовния път да разпознаем и да следваме пътя на Истината?
към текста >>

15. Очите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Затова, когато човек лъже или иска да скрие нещо, направено с лоши замисли, той мига, затваря очите си или гледа надолу, крие погледа си.
Такъв човек е приятен и желан във всяко общество. Красивите очи са ясни, с мек, установен и дълбок поглед. Лъчите на светлината, която излиза от тях, вървят малко нагоре. Човек с такъв поглед е уравновесен, благороден, интелигентен. От тях всякога изтича нещо ново, те са огледало на вътрешния живот на човека, В очите няма абсолютно никаква лъжа. Затова, когато човек лъже или иска да скрие нещо, направено с лоши замисли, той мига, затваря очите си или гледа надолу, крие погледа си. Това особено ясно е изразено при децата. За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 - 20 секунди в очите и вижте - ако не се смути от погледа ви, той е благороден, ако се смути - обратното. Ако лъчите, които излизат от очите на даден човек. вземат направление надолу, това показва, че вниманието и мисълта му са заангажирани и вземат надмощие в разрешаването преди всичко на материални въпроси, свързани с нуждите на ежедневието. Ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли, а също и такива чувства, то зрението отслабва.
към текста >>

За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 - 20 секунди в очите и вижте - ако не се смути от погледа ви, той е благороден, ако се смути - обратното.
Лъчите на светлината, която излиза от тях, вървят малко нагоре. Човек с такъв поглед е уравновесен, благороден, интелигентен. От тях всякога изтича нещо ново, те са огледало на вътрешния живот на човека, В очите няма абсолютно никаква лъжа. Затова, когато човек лъже или иска да скрие нещо, направено с лоши замисли, той мига, затваря очите си или гледа надолу, крие погледа си. Това особено ясно е изразено при децата. За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 - 20 секунди в очите и вижте - ако не се смути от погледа ви, той е благороден, ако се смути - обратното. Ако лъчите, които излизат от очите на даден човек. вземат направление надолу, това показва, че вниманието и мисълта му са заангажирани и вземат надмощие в разрешаването преди всичко на материални въпроси, свързани с нуждите на ежедневието. Ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли, а също и такива чувства, то зрението отслабва. Хора, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Разногледите очи, при които погледът не е координиран, говорят, че този човек периодично, от времена на време, има неестествени прояви, нямащи нищо общо с нормалната човешка мисъл.
към текста >>

Разногледите очи, при които погледът не е координиран, говорят, че този човек периодично, от времена на време, има неестествени прояви, нямащи нищо общо с нормалната човешка мисъл.
За да познаете дали един човек е благороден, погледнете го 10 - 20 секунди в очите и вижте - ако не се смути от погледа ви, той е благороден, ако се смути - обратното. Ако лъчите, които излизат от очите на даден човек. вземат направление надолу, това показва, че вниманието и мисълта му са заангажирани и вземат надмощие в разрешаването преди всичко на материални въпроси, свързани с нуждите на ежедневието. Ако човек постоянно се тревожи и държи в ума си еднообразни мисли, а също и такива чувства, то зрението отслабва. Хора, които са прекарали големи тревоги и безпокойства, имат слаби очи. Разногледите очи, при които погледът не е координиран, говорят, че този човек периодично, от времена на време, има неестествени прояви, нямащи нищо общо с нормалната човешка мисъл. Хора, които имат много отворени очи, обичат разнообразието, разнообразните впечатления, разнообразния живот, жадни са за впечатления и живот. Външните явления особено много ги занимават (фиг. 38 а). Колкото очите са по-затворени, толкова този човек живее по-интензивен и богат вътрешен живот, не се интересува от външните изяви на живота. Калугерите, монахините, набожните хора имат по-малко отворени очи (фиг.
към текста >>

16. Каин и Евел - Николай Райнов

Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла.
Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна. И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала. И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци. Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена. Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна. Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. — — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят. В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти.
към текста >>

И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време.
И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала. И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци. Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена. Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: — цвете, змия и бяс в едно и също време. И видя Каин, че страстта е страшна. Твоите абаносови вежди се изгъват надолу плавно и широко — като два черни сърпа, хвърлени върху светлото небе. — — Сето, сестро моя: пожали ме! Слънцето мята върху пясъка своите огньове, а моите знойни стъпки Те дирят. В Твоите движения играе смях — и страст се таи в мрака на очите Ти. — Сето, сестро моя: пожали ме! Твоите румени бедра, пълни и кръгли, ме опиват като вино — и златният мъх по снагата Ти буди шемет в моето болно сърце.
към текста >>

17. Видение на Ездра - Николай Райнов

Пурпурно е лицето му, като царска одежда — и смел е погледът му, като блясък на сребърно копие.
Тялото на човека ще стане тънко като светлина и много от невидимото ще виждат очите му, и нови сили ще бликнат по земята. Помнете, че на сетния принадлежи Сетният Ден: запомнете това! — Но се пазете — да не бъдете сетни! …Много знамения има Денят. Но няма по-силно знамение от личбата, че дотогава не ще престане да капе кръв от меча. — Истина, истина ви казвам, братя мои; не ще престане да капе от меча кръв, додето не дойде Денят. Денница е лицето му: — облик на левент, който се връща от кървав гроздобер — или от пир, на който се е бил с врагове. Пурпурно е лицето му, като царска одежда — и смел е погледът му, като блясък на сребърно копие. И гласът му е глас на колесници бранни, които препускат. Защото чак тогава ще се свърши страшната бран, що се води отвеки между Бялата Десница и Черната Левица — бранта за власт над земята. И тогава чак ще се реши чий да бъде светът. Десет седалища има Денят. Десет седалища: Венец, Мъдрост, Ум, Милост, Съд, Великолепие, Тържество, Величие, Основание, Царство.
към текста >>

Безумие ще лъщи в погледа на сетните люде, които голи тичат по празните потъмнели улици, между високи безлюдни сгради, за да укрият от Слънцето своята плът.
Кого е пожалила Тя — Голямата Самотница — Смъртта —? Те не ще видят милост. Те ще видят само огромната сянка на Смъртта. И ще изхлипат с люта жалба устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Ума. Но безумие ще намерят — и огромни кървави очи, които следят хищно света — и го чакат да умре, за да грабнат от него своята плячка. Безумие ще лъщи в погледа на сетните люде, които голи тичат по празните потъмнели улици, между високи безлюдни сгради, за да укрият от Слънцето своята плът. Безумие ще съска в думите на сетните люде, които плахо молят тъмната бездна на Небето да ги приеме — и с ридание ожидат да се разтвори черната паст на Земята, за да ги погълне. И над това безумие ще лети гордо огромната сянка на Смъртта. И ще простенат с тежка въздишка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище в Мъдростта. Но мъртвите гробници не ще им кажат дума — и тъмните кипариси над гробни камъни не ще им промълвят реч. Къде ще намерят мъдрост в Сетния Ден, който е вече отнесъл всички мъдреци?
към текста >>

И към Земята ще наведат в смирение поглед — дано видят в Земята личба, — но пламъци ще изригне Земята — и ще ослепи погледа им.
И ще простенат с тежка въздишка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище в Мъдростта. Но мъртвите гробници не ще им кажат дума — и тъмните кипариси над гробни камъни не ще им промълвят реч. Къде ще намерят мъдрост в Сетния Ден, който е вече отнесъл всички мъдреци? И слепи ще бъдат очите им за всичко писано, и глухи — ушите им за всичко казано. Към Небето ще обърнат взор — дано чуят от звездите поучение, — но черно беззвездно небе ще ги срещне. И към Земята ще наведат в смирение поглед — дано видят в Земята личба, — но пламъци ще изригне Земята — и ще ослепи погледа им. А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта. И ще проронят с безсилен стон устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище най-сетне във Венеца. Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак. И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец. Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл.
към текста >>

18. Книга на загадките - Николай Райнов

Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта.
Черен дъжд вали — като гневни удари посред нощ по някоя желязна врата. Ти няма къде да се укриеш. Ела: аз ще разтворя сърцето си широко, за да приема в покоите на своята песен твоята самотна скръб. *** Три неща са, Ниле, три неща са от небето три пъти по-синя. Видях в Тургу каланта на смъртта: той е толкова син, че който го погледне, очите му се премрежват и той губи свяст. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Калантът е мнозина убил, а който живее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени от калант. Три неща са, Ниле три неща са от небето три пъти по-сини. Видях езерото Урми всред снежните планини: то е толкова синьо, че който се огледа в него, очите му замръзват и го налита шемет. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Езерото е мнозина глътнало, а който оживее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени вдън морето.
към текста >>

Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта.
Видях в Тургу каланта на смъртта: той е толкова син, че който го погледне, очите му се премрежват и той губи свяст. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Калантът е мнозина убил, а който живее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени от калант. Три неща са, Ниле три неща са от небето три пъти по-сини. Видях езерото Урми всред снежните планини: то е толкова синьо, че който се огледа в него, очите му замръзват и го налита шемет. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Езерото е мнозина глътнало, а който оживее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени вдън морето. Три неща са, Ниле, три неща са от небето три пъти по-сини. Видях очите на царица Снофру: те са толкова сини, че който ги погледне, душата му полита и той припада от безумие. Погледът му се лута като поглед на луд човек, кръвта бие тежко в жилите му, а очите му виждат сините чертози на смъртта. Царицата е мнозина пленила, а който остане волен, до гроб копнее по сините дворци на смъртта, що бляскат в очите на царица Снофру.
към текста >>

Погледът му се лута като поглед на луд човек, кръвта бие тежко в жилите му, а очите му виждат сините чертози на смъртта.
Видях езерото Урми всред снежните планини: то е толкова синьо, че който се огледа в него, очите му замръзват и го налита шемет. Погледът му примира в синината и очите му виждат сините чертози на смъртта. Езерото е мнозина глътнало, а който оживее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени вдън морето. Три неща са, Ниле, три неща са от небето три пъти по-сини. Видях очите на царица Снофру: те са толкова сини, че който ги погледне, душата му полита и той припада от безумие. Погледът му се лута като поглед на луд човек, кръвта бие тежко в жилите му, а очите му виждат сините чертози на смъртта. Царицата е мнозина пленила, а който остане волен, до гроб копнее по сините дворци на смъртта, що бляскат в очите на царица Снофру. *** Горко ми! Моята лодка потъва. От другия бряг стигат до мене звукове на песен и звънливи пръски смях. Горко ми! Моята лодка потъва. Жълтите води въртят пред мене разкъсани венци, паднали от нечии глави.
към текста >>

Не отминавай вратата ми! Не навеждай погледа си! Стъпките ми кънтят след Тебе, като въздишки на стари жени, що се връщат от погребение.
*** Не отминавай вратата ми! Аз Те чакам в мълчание цял живот. Твоят говор бе моя песен. Твоето безмълвие бе мой сън. Движението на ръката Ти будеше в мене гризраци. Но Ти ме винаги отминаваш и вратата ми се напразно отваря, щом Те видя. Не отминавай вратата ми! Не навеждай погледа си! Стъпките ми кънтят след Тебе, като въздишки на стари жени, що се връщат от погребение. Щом гората свърши песента си, аз отварям вратата и Те чакам. Трапезата е сложена, светилници леят алмазна светлина. Аз Те чакам. Не навеждай погледа си! *** Една загадка от Изток. — Седем дъщери имаше Змията.
към текста >>

Не навеждай погледа си! *** Една загадка от Изток.
Но Ти ме винаги отминаваш и вратата ми се напразно отваря, щом Те видя. Не отминавай вратата ми! Не навеждай погледа си! Стъпките ми кънтят след Тебе, като въздишки на стари жени, що се връщат от погребение. Щом гората свърши песента си, аз отварям вратата и Те чакам. Трапезата е сложена, светилници леят алмазна светлина. Аз Те чакам. Не навеждай погледа си! *** Една загадка от Изток. — Седем дъщери имаше Змията. Първата спи вцепенен сън — и не вижда нищо. Втората спи дълбоко — и вижда пъстри мъгли пред себе си. Третата вижда сънища и далечни картини. Четвъртата е будна — и вижда край себе си всичко създадено.
към текста >>

Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе.
Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе. Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича душата ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце... Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена. Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус. Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа. Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа... Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си. И виждаше син му, че мъдро говори бащата.
към текста >>

Недей! Чужди ми са твоите образи.“ Той я тогава мълчаливо погледна и в погледа му немееше недоумение.
Остави! Не познавам твоите звуци.“ Той й замълви своите приказки, но тя го пресече и каза: „Чужди ми са твоите образи. Недей! Аз искам приказки за хубавици и снажни юнаци, които ги отвличат. Искам да слушам за дворци, дето живеят царици и дето всеки стълп е вкаменен мъж. Разкажи ми за човекоядката, която гълта сърца на мъже! Твоите приказки ме карат да мисля. Не искам. Недей! Чужди ми са твоите образи.“ Той я тогава мълчаливо погледна и в погледа му немееше недоумение. А тя му рече: „Никой не ме е гледал така. Гледай ме! Аз искам прегръдката на твоя поглед и топлия шепот на очите ти. Гледай ме! Никой не ме е гледал до сега така.“ *** Лодката е готова. Гребците чакат. Снеми покривалото си! Нощта ще бъде Твое покривало.
към текста >>

В погледа ти се диплят коварни чарове.
Зад него стои тъмнина. Хлип! Хлип! Хлип! *** Лицето ти е пожълтяло. Чертите му са увехнали. Дълги бръчки криволичат по него. В гласа ти скърцат ръждиви ключове. В погледа ти се диплят коварни чарове. Не знам, отде идеш, непозната сестро. Не знам, наистина. Бог те е обрекъл на майчинство. Дал ти е чиста кръв, яка снага и жили, за да родиш и откърмиш исполин. А ти си нарекла свет пътя на съблазънта и си полетяла към опасния мрак.
към текста >>

И чие зло наитие промени погледа ми ?
— Тогава аз й казах: Наистина, ти си майка ми. Сега те познах. Аз чух в гласа ти страдание и в шепота ти долових сълзи. Наистина, ти трябва да си майка ми. Но защо аз те сметнах за блудница? И чие зло наитие промени погледа ми ? — Тъй й казах аз. — Я тя ме погледна скръбно и ми рече: Не съм ти майка: аз те не познавам. Всуе трепна жалба в душата ти, като се разкая за своите думи. Ти пак ме не позна. — Тогава аз й казах: Коя си пък ти ?
към текста >>

Чемерен сън се диплеше в погледа Ти.
Нозете й бяxa мършави, боси и посинели. Цялата й снага плачеше. Когато се отдалечи, тя извърна глава, втренчено ме загледа и каза с укор: Аз съм това, което ще станеш никога ти. — Когато се изгуби в гората, плач стисна гърлото ми. *** Аз дойдох, но Ти потрепери, сякаш бe влязъл в къщата Ти злодеец. Чемерен сън се диплеше в погледа Ти. В мълчанието Ти шепнеше люта клетва. Дойдох в притихнала среднощ и сложих лютнята си при нозете Ти. По моето покривало блестеше роса. В очите Ти имаше мрак. Ти не прекъсна своя блян.
към текста >>

Аз се боя от погледа на всеки мъж“.
Носи ли пожар прегръдката ти? Умират ли пред тебе от уплаха мъжете ? “ Момата от Мегидо не чу. Тя запя друга песен: „Ръцете ми са плахи, като птици надвечер, в пожънати ниви. Гръдта ми е ледно огледало, обърнато към небето. Аз се боя от погледа на всеки мъж“. Вятърът се изви над нея, загледа я с хиляди зелени очи, в почуда отпусна крила, а после прихна от смях и полетя надалек, като отнесе края на песента и хласна момата с шепа златни листа. *** Смъртта ме погледна в очите и каза: — Ти остаря. Време е. Аз дойдох. — Аз съм по-стар от своите песни — рекох,—аз съм по-стар от своите притчи.
към текста >>

*** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер.
И накараха ме много пъти да повторя песента — и се не насищаха да я слушат. Те всички казваха тогава: „Този пее неземна песен. Такава песен не е за човешка уста. Той пее онова, което му е пришепнал Бог. Елате да го чуем!“ Но защо те не чуха Бога, когато самотен пееше навръх стръмната морска скала ? *** Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и пръпна ведрата синина, дето плуват алмази и бял бисер. Отшелникът бе оставил света, за да търси Бога и да говори с Него. Той бе отишъл в гората, където човешки грях не размътва помислите. Седнал бе той — и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговите уста напътствие. Пред него трепна роената игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините. Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му.
към текста >>

В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства.
Той търси цял живот бисери. Но намери сълзи. ... Другият цял живот дири злато и сребро. Тялото му почервеня като пръст, а очите му ослепяха за живота. В ръцете си той топеше руда, за да изсмуче с пламък златната и сребърната течност от камъка. В погледа на всеки човек той долавяше блясък на подземни богатства. Той търси цял живот злато и сребро. Но намери пепел. ... Третият цял живот дири алмази. Тялото му се ожули от скалите на върховете, кожата му потъмня като въглен, а пръстите му заприличаха на куки. В помислите на вси люде той виждаше измамни лъчи — като лъсък на скъпоценни камъни.
към текста >>

Познавате измамните чарове на Семирамида --и дълго пламтя сърцето му от язвата на погледа й.
И падаха безсилни пред нея — и гърчеха се в страшни тръпки, и ровеха с пръсти пясъка... А презнощ изсмукваше дошлите през деня с нечовешка страст. И призори хвърляха труповете им в Ефрат. А похотта й бе океан — и никой не можеше да я задоволи. ... Познавах момък от Вавилон. Той бе майстор на бронз. Познавате измамните чарове на Семирамида --и дълго пламтя сърцето му от язвата на погледа й. Но в примките й не влезе, че познаваше добре жените и знайни му бяха пътеките на всяка похот. Години се минаха — и видях го във Вавилон старец. От бронз бе излял образ на царицата — седнала, гола, с кадило в ръка. И попитах го: — Обичат ли я още? А той каза: — Не обичам царицата.
към текста >>

И преплетоха се в погледа ми тъмни отпаднали погледи на мъже и жени.
Що обичаш наистина в мене? А певецът отвърна: — Аз обичам у тебе нощта, защото тогава небе и земя се сливат в едно. *** Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки плъзнаха по пясъка на пустинята. Сенки — дълги, като опашка на фазан, и тъмни, като скръб. Алилуя! И приклопих очи, и тъгата на света мина пред моя взор. И преплетоха се в погледа ми тъмни отпаднали погледи на мъже и жени. И разтворени уста на певец, когато приглася на чужда песен. Алилуя! И скъдността на всяко човешко битие прозрях, и видях жалки дрипи, с които животът кичи човешкото сърце. И — много сълзи, преглътнати в горчивина, като камък на гърлото. И — много плач, насила сдържан. Алилуя! Прибра си слънцето лъчите — и модри сенки паднаха от сфинксовете върху тялото на пустинята.
към текста >>

Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба.
Те се до един сепнаха и станаха в уплаха, а Язон дори извади меч и замахна към черното небе. Старецът Нелей унесено мълвеше: „Видях сън, видях сън!...“ Херакъл, богочовекът, прошепна: „Язон не ще види щастие.“ Линкей рече: „Остри скали влачат кораба, сирени го мамят към магнитни скали, „Арго“ ще потъне.“ Тръпен сън държеше още в ръцете си всички пробудени. Певецът спря. Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове. Вълните плискаха тихо и ловяха стоновете на замряла песен. Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба. Тогава тракиецът рече: „Лъжа е, аргонавти! Пробудете се!“ И те се сепнаха. Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита *** Небукаднецар, властител на Вавилон, пристъпи да прочете с чук в ръка клинописта на голямата плоча, изрязана по негова повеля: „...В чест на Мири Дута и Набу издигнах Вавилон и Борсипа— аз, Небукаднецар, син Набуполасаров, помазаник на Бела, любимец на Ану, довереник на Асура, жрец на Шамаша. Дванадесет кървави войни завърших. Разсипах с огън много крепости, села и градове. Избих много племенни главатари, които се бунтуваха срещу мене.
към текста >>

Не отгатна ли своята участ в погледа ми?
По Тебе плачех аз. — Дните на живота ми се превърнаха в стръмни каменни стъпала, защото там паднаха моите въздишки, вкаменели от скръб. — Нощта се обърна за мене в тъмница на изтезание, защото всяка звезда бе в душата ми разпален шип, който ми напомня за Твоя поглед. — Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си. — Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми. По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена.
към текста >>

— Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми.
— Ти похити радостта ми и гордостта ми нарече позор, а сиянието ми назова мрак: Ти ме разби! “ Тогава росеше дъжд и от палмовите гранки се ронеха едри алмази. Тя каза: „Моят бог ме създаде да обръщам душите на пепел: аз не съм виновна. Не отгатна ли своята участ в погледа ми? — Откато ме обикна, светът стана бляскава планина, дето алмазни дървета клатят златни клонки и дето цъфтят цветя от рубин, сапфир и аметист. В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си. — Откато ме възлюби, дните на живота ми се превърнаха в седефена огърлица, по която се сипе смехът на гордостта ми и грее погледът на победата ми. По твоите вкаменели въздишки възлизат към мене силните на земята и ми се покланят. Всеки от тях оставя пред нозете ми своята вселена. — Откато зачезна по мене, нощта стана празничен кораб, над който сияят пъстри светилници и в който душата ми пътува към Обетованата Земя на Бляна. Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна. — Край мене се къдрят солени въздишки и кървави стонове се разбиват о кораба на щастието ми: там стенат и въздишат мнозината, които ме възлюбиха от мига, кога ти ме нарече хубава.
към текста >>

Но погледът й замръзна пред уплахата от непрогледна Нощ и стъпките й гузно замряxa — като стъпки на убиец, когото чака нож.
Но когато той чу думите на Жената, сърцето му се преобрази и нозете му трепнаха, като нозе на божествен хороводец. И той се обърна. Очите му срещнаха лъчезарната светлина на златен Ден и стъпките му се понесоха по пътеката на сиянието. Тогава той забрави Жената и Сянката й. А тя видя, че душата й се свива от срам и гняв, защото Мъжът я е похитил — и се надменно обърна. Но погледът й замръзна пред уплахата от непрогледна Нощ и стъпките й гузно замряxa — като стъпки на убиец, когото чака нож. Тя викна по име Мъжа, но в светлата песен на Деня викът й се изгуби. Ничий глас й не отговори. Тогава тя се обърна и тръгна по пътеката, дето бе изчезнал той. *** Ахуни който обходи земята, ми каза един ден: „Много люде срещнах. Всички се оплакват, че са без майка.
към текста >>

19. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера.
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът. Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера. Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат.
към текста >>

Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята?
По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица — на някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в света. Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде“? Те всички, колкото и индивидуални различия да проявяват, имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система — нещо, което придава по-голяма резкост и ъгловатост на телесните очертания — добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение — и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице, със своите резко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където—по схващането на тия натури — има толкова много за превъзмогване, преодоляване и овладяване. Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг.
към текста >>

Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават.
Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да.хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия, дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват плановете, замислени от други.
към текста >>

Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията.
Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел. Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледожълта и светла. Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезненожълтия цвят, който се явява у някой хора поради болестни разстройства. Той е нормален за чувствителния натюрел. Косата има тънък, копринен косъм и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд — оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения тe нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо - сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел. Защото тази работа им остава в края на краищата непонятна.
към текста >>

20. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Така че дойдох да започна с музеите на Варна и архивите на Варна и да намеря някое кътче с изглед към вечното във Варна, за да погледам, да помисля, да помедитирам и да напиша какво чувствам за лъка и за тетивата, които изстрелват Петър Дънов.
От майка му иде една непресъхваща мотивация за всеотдаен мистицизъм. Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици. Носещият Божието слово на всички. Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и органичен за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не. Път, водещ през свирепи стълкновения със себични и надменни парвенюта, които искат да обсебят Божието слово за себе си, и с фанатици, които искат то да се възприема само както те го възприемат. Така че дойдох да започна с музеите на Варна и архивите на Варна и да намеря някое кътче с изглед към вечното във Варна, за да погледам, да помисля, да помедитирам и да напиша какво чувствам за лъка и за тетивата, които изстрелват Петър Дънов. Но терасата на ресторанта на Галата се оказа увиснала над свлечения нос, градът е хаос от мобифони и магазини „Лакост“, а протестантските църкви са станали детски театри с „орта-будала“ пиеси, колкото да не им падне нацяло пердето. Както и да се съсредоточиш, колкото и да надничаш отвъд ефимерния срив и да долавяш вибрациите на вечното, мисля, че градът - макар и прелестен (както винаги!), умира. Умира „Барната“ във Варна. А тази гледаща към миналото книга е книга за бъдещето и така няма да стане. Затова дойдох днес с Диди на ранчото му в Болярци, горе на юг, из варненските стари баири, и ето че сред развалини от държавни и кооперативни стопанства вятърът развява миналогодишни канапи, с които са вързвани пръчките на лозите по теловете, роши окачени за сушене парцали и червени листа по розови храсти.
към текста >>

Такива голобради момчета ще имаш за избор... Момчето прикова погледа на чорбаджи Атанас.
Нали питаш за български учител? Ето го едно младо момче, точно за учител каза вуйчо му, че ще го доведе от Устово. Ей там до стената едрия мъж с момчето - бакърджия е. Вуйчо му Йоргаки Зибилев. Бил чуден казват. Такива голобради момчета ще имаш за избор... Момчето прикова погледа на чорбаджи Атанас. Голобрад или не - това бе той самият, загледан в бурята отпреди двайсет и пет години! Целият живот пред него; дошъл отникъде си в големия град като него едно време в Месемврия; с пламъка на знанието в сърцето. Нищо друго. И не знаеше ли чорбаджи Атанас, че това е повече от всичко! Този пламък. Този трескав поглед, дето търси да прозре какво вещае тази буря и накъде ще го отвее стихията на това ново място... Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на село Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев. Чорбаджи Атанас взе със себе си Константин - и право в селото.
към текста >>

О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети.
Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти. Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци.
към текста >>

21. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Поглежда ме един път само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет пъти, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка.
И така - да видим как стои работата с българските студенти в семинарията на Дрю. Есен е и аз ритам шумата в дъбовата гора на университета; нарочно не вървя по алеите, а през шумата, защото златото на дъбовата шума прави душата ти свободна и съзерцателна. А аз искам да ми е свободно и да провидя повече, отколкото ще видят очите ми. В Архива на библиотеката трябва да срещна нейната директорка д-р Джийн Шьонталер и като говорим за нея с уредници и библиотекари в канцеларията и уреждаме срещата, всички треперят и мене също ме хваща страх да не ме отпрати. Само че, ооо, не! Тя е голяма жена - няма да кажа огромна, за да не би да прочете тези думи и«да си каже: „Тоя пък!“ Голяма. Поглежда ме един път само право в очите, сяда си на стола зад масата и аз виждам, че вече все едно че сме разговаряли петдесет пъти, че се познаваме, че ме познава, че сме обядвали заедно... Честно старче - виждам какво прочита погледът й в мен, - живо, няма да си седне на мястото, кой знае какво иска да изчовърка. Архивът тук се пази всъщност за такива човъркала като него, дето никой не знае кога какво ще изчовъркат, така че добре! - Какво мога да направя за вас? - пита. Не се усмихват ни устата, ни очите й, но е усмихната. Душата й. Обяснявам й: българи, учили в Дрю, със специален интерес към специалния нередовен студент отпреди сто и повече години Петър Дънов.
към текста >>

Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни.
След това - училището във Варна. Първото. Блестящо училище все още по Бел-Ланкастерската система под грижите на Даскал Арабаджиев, но независимо от системата то година след година продължава по всичко да си остава първо. Идва да преподава в него сам сливенецът Сава Доброплодни. Когато Петър постъпва в училището и наесен идва време новата учебна година да се открие, ще се разказва как Доброплодни се представил за пръв път и как държал реч на турски. Ама на истински турски, кадийски турски, не „един гащяк-потур плява на нашто ешек- черното магаре, чоджум!“. Като изрекъл първите пет думи, всички се вцепенили и станало тихо и турските първенци - мюфтията, мютесарифинът и другите там се спогледали и поели дълбоко дъх - така говорел, сякаш че пред тях бил поетът на Махмуд Втори божественият Айни. Сетне казал и реч на български - а есенните люляци на двора цъфтят ли цъфтят, ухаят в ранната утрин! Така или иначе, първият учител на България турил училището в правия път. И не само туй, а го преустроил на модерно класно училище, каквито по него време в България имало я едно, я две! Такъв авторитет имало българското училище, че турският реформатор - валията Мидхад паша - сам дошъл на инспекция и пил кафе с настоятелството му. Изпълнен с възхищение, той похвалил българите за това как са подхванали работите и дори излязъл насреща им с идеи за още по-голямото подобряване на нещата, като обещал да ги подкрепи. Едно от предложенията му, които радостно се приели, било да се търси начин българското градско училище да се отдели от църквата. Погребения, панихиди, опела - казал Мидхад - не са неща, дето вървят гладко с ежедневието на малки деца, тъй като те трябва да са винаги в най-добро настроение в училището си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.48491883277893