Търсене в текстове за 'мълчан мълчал мълчи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 573 резултата в 335 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

После Учителя мълчаливо разгледа околността и продължи:

И да се знае това, по-добре е да се мълчи.

2. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо Бог ще ви даде.

3. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

в полунощ е час на мълчанието.

4. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете къде му е слабостта.

5. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Окултният ученик трябва да мълчи.

6. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи.

7. 5_11 ) Стихотворение от Стела Белмен, Франция - Боян Боев (1883 – 1963)

сърце, което чете в сърцата... Смълчание на лицето Си

8. 5_12 ) ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

сърце, което чете в сърцата... Смълчание на лицето Си

9. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра дойде при мен и се оплака, че са я били; казах ѝ: „Ти, като окултна ученичка, не трябваше да казваш никому, трябваше да премълчиш това, а аз да го узная от другите, не от теб.

10. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

За мистичните неща трябва да се мълчи.

11. 6_06 ) Вода, която постоянно тече - Боян Боев (1883 – 1963)

След молитвата да се прави опит и да се види в мълчание какви вълни ще дойдат.

12. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост, Небето ще мълчи, не ще го дарява.

13. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо.

Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже.

В дадения случай като замълчиш, печелиш.

Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това.

И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята.

И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи.

14. 7_08 ) Страданията водят към добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Насреща му излязъл горският, питал го какво точно търси, но понеже оня мълчал, той почнал да го налага с тоягата си и тогава чак проговорил: „Не ме бий!

15. 13) Въздухът е пълен с музика - Боян Боев (1883 – 1963)

Там няма да даваш, а само ще купуваш, ще мълчиш, а след четири-пет години ще ти дадат да развиеш някоя теза – те ще се борят с теб, а ти ще се защитаваш.

16. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи.

Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите.

Ще се пазите, ще мълчите, да не знаят, че сте княз.

17. 47) Но ви избрах от света - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е направил на теб.

18. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой ученик не мирува, погледнете го мълчаливо, не бързайте да го мъмрите.

19. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше.

В мълчание изчакахме да изплува слънчевият диск.

20. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

“, но ако не говориш на нейния език, тя мълчи.

Движенията са мълчалив говор, който трябва да се изучава.

21. 76) Тя скоро се компенсира - Боян Боев (1883 – 1963)

При слънчевия изгрев прекарахме известно време в мълчание и след това произнесохме няколко молитви.

И който много мълчи, също губи.

22. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите.

23. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учените слагат една бучка захар в устата на тялото и то мълчи, не реагира.

24. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато се намерите в една среда, която не ви обръща внимание, например между хора, които пушат и пият, седни между тях и си мълчи, но вътрешно пейте някои от духовните песни и ще видите, че те постепенно ще млъкнат, ще се обърнат един след друг към вас и ще искат да им говорите.

Вашата мълчалива песен им е подействала и е насочила цялото им съзнание към идейното.

25. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

На Молитвения връх прекарваме в мълчание.

Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.

26. Изгрев, 25 септември, 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи.

27. Изгрев, 7 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя каза: „И да се знае, да се мълчи за това.”

28. Изгрев, 19.ХII.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо ще ви даде Бог.

Обаче често ние не знаем това и веднага, щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в мълчание, почваме друга работа.

29. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се види в мълчание какви вълни ще дойдат.

30. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената.

31. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз тогава казах на другите: „Не гледайте, че мълчи; той е даровит.

32. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.

Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.

33. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук, в бялото мълчание се бяхме разположили.

34. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори.

35. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това.

Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш!

Като риби ще мълчите за този клас, за който ви говорих!

Вие ще си говорите един на друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз...

36. Екскурзия на 4 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е извършил спрямо теб - мълчи!

37. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Посрещнахме го горе, в мълчание.

И който много мълчи, също губи.

38. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Така прекарахме в мълчание петнадесет минути - в размишление и тайна молитва.

39. Екскурзия на Витоша на 2 юни 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Там няма да даваш, а само ще купуваш, ще мълчиш.

40. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Да възлезе молбата ми към Тебе." Мълчание.

41. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

ПРАВИЛО: След всяка молитва оставайте за известно време в мълчание за да възприемете Божието изявление.

42. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш.

43. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато имате противоречия в живота, трябва да мълчите и да не мърморите, за да се оправи всичко в края на краищата (като нямате лоши мисли и чувства в ума и сърцето си, разбира се).

44. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички сме потопени в мълчание!

45. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Прекарваме известно време в мълчание.

46. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти мълчиш и чувствуваш вечните устои на битието и красотата на Реалното зад булото на преходното!

47. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език!

48. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води!

Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове.

49. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички неволно се спираме в мълчание!

Четенето свърши, но още стоим в мълчание.

50. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените.

Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази.

Обичай ги в тяхната чистота и мълчание!

51. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те се издигат като великани, мълчаливи, мощни и замислени.

52. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Вслушваме се в мълчанието да ни разкаже то за своите радости, за своите блянове, за своите копнежи.

53. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички са в мълчание, потопени във вълшебния свят.

54. 50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Царува мълчание.

55. 51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

След свиренето на Учителя късо мълчание.

56. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието.

Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено.

Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината:

57. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

На всяка спирка или мълчаливо съзерцаваме новите картини, които се откриват пред нас, или прекарваме в живи разговори.

58. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.

Значи любовта, служението, жертвата трябва да бъде в мълчание, тишина и тайна.

59. 003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Някаква важна работа извършваше той в дълбоко мълчание.

60. 012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа.

61. 025 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега беше настъпило мълчание.

62. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Известно време ние мълчаливо се вслушвахме в гласа на пробуждащия се Живот, който струеше във всяко клонче, във всяка пъпчица на дърветата.

63. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Настана светло мълчание - планинският свят говореше на своя безмълвен и красив език.

64. 090 УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сред общото мълчание един брат запита:''

65. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В мълчание.

Ще гледаш звездите, луната и Слънцето в мълчание и ще им се радваш.

66. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има неща, за които не може да се говори, за които човек трябва да мълчи.

67. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи.

68. Екскурзия до Мусала - Боян Боев (1883 – 1963)

И да се знае, да се мълчи по това.

69. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще ви дам едно правило: След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какви блага ще ви даде Бог.

Обаче често ние не знаем това и веднага щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в мълчание, почваме друга работа.

70. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Тука искаш да мълчиш и да съзерцаваш.

71. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Прекарахме известно време в мълчание и след това произнесохме няколко молитви.

72. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако у него има тщеславие, честолюбие, гордост и пр., небето ще мълчи към него, няма да го държи.

73. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

След молитва да се прави такъв опит: да се види в мълчание какви вълни ще дойдат.

74. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете тръгва му.

75. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Неканената гостенка погледна, разбра нещо, поклони се и излезе мълчаливо.

76. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде до тези работи, като риба ще мълчиш.

77. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Прекарахме известно време в мълчание.

78. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

На Молитвения връх прекарахме в мълчание.

Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце.

79. Седем принципа - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземи например тревата - тя седи и все мълчи и работи постепенно, неусетно развъртва пръстта и се изкачва над почвата.

80. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Движенията са мълчалив говор.

Този мълчалив говор трябва да се изучава.

81. 04 ОТВОРЕН ДОМ ЗА СЛОВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там се видях с Него, но тъй като бях едно мълчаливо и стеснително момче, не говорихме нищо.

82. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен.

За посрещането на първия пролетен ден, 22 март 1922 година, Методи отбелязва: "В ранната утрин мълчаливо, с тихи стъпки пристигаха братя и сестри.

83. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица.

84. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Към висините на това свято мълчание на Природата се понася нашата благодарствена молитва.

85. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той беше мълчалив, съсредоточен и някак потиснат.

Така, мълчаливи, стигнахме до село Владая.

86. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда".

Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата.

87. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи.

88. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието.

Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя.

След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема.

Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота.

89. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Дай ми, Господи, светлина да проумея и да разбера тази мъдрост и това знание, за да мога да помогна, да облека моята любима, да стане и тя жител на тази Божия градина.“ Но небето мълчало, мълчала Вселената, мълчал Бог.

90. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След минутка мълчание той ми каза: „С Паневритмията не се ли занимавате, знаете ли за нея?

91. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато в онези години над нас се разстилаше звездния мир, погледът ни се устремяваше към тази чудна изява на едно непонятно за човека по своето могъщество и величавост Съзнание, пред което той може само да мълчи и благоговее.

92. 87 'ЕДНО Е ВАЖНО - ЛЮБОВ КЪМ БОГА -ТОВА Е ВСИЧКО, ТОВА Е ВСИЧКО' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Непрестанно прииждаха братя и сестри и престояваха в мълчание, за да склонят глава.

93. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На това съзвездие, Саабей е дал образ на полукозел: горната му половина е с дебели и вити рога, с приведена глава, изразяваща готовност за твърда съпротива, инат, упоритост и устой в постигането на всичко; задната му част е изобразена като дебела извита опашка на риба, характеризираща подтика на Сатурн към мълчание, към скриване, потъване и изчезване в друг свят, за да останат потайните му похвати неразкрити, стремеж към търсене на истината и в най-дълбоките глъбини на океаните.

94. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината.

95. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието.

96. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други.

97. ЯМБЛИХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понякога се забелязва известна интензивност на гласа, понякога последният много се видоизменя по причина на произхождащите мълчания.

98. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият".

Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото."

99. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова разумният ще мълчи в онова време, защото е зло време.

100. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова.

И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен.

И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя."

101. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Дълготърпеливият човек е благоразумен, и безумният, като мълчи, счита се за мъдър."

102. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана.

103. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста.

104. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления.

И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.

Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на Мълчанието.

Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на Мълчанието, който е всъщност езика на Космичната сила.

Между думите, които се изговарят в Евангелието на Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са премълчани.

105. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият раздел на Деянията на апостолите включва във себе си Възнесението и слизането на Светия Дух, и дейността на Петър, редом с когото върви мълчаливо Йоан.

106. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При все това християните се ползвали мълчаливо с известна свобода.

107. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Особено характерно за начина на изложението в Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която тук Христос винаги отправя към онези, които биват изцелявани или които са били свидетели на тези изцеления.

Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране.

И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата Христова сила.

Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието.

Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили.

Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани.

108. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже те се препирали кой между тях е по-голям, затова мълчали.

109. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Втори път Го пита, Той мълчи.

И мнозина му запрещаваха да мълчи.

110. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан е също между учениците, но той мълчи, а Петър говори.

Но и тук между Петър и Йоан става една премълчана обмяна.

Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител.

111. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана мълчание на Небето около за половин час.

112. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При Ирода Христос се оставя мълчаливо да бъде направен знак на Неговото второ етерно пришествие.

Бялата дреха показва, само че мълчаливо, светещия духовен образ на идващия отново Христос.

113. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Запазвай мълчание относно твоите намерения, за да не станат достояние на твоите врагове.

114. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек трябва да се съсредоточи в мълчание и усамотение, за да може да чуе какво му говори вътрешният глас, който ще му покаже кой е добрият дух и кой е лошият дух, и ще му покаже да следва съвета на добрия дух.

115. 9. Девети Аркан: ЗАБУЛЕНАТА ЛАМПА или ПИЛИГРИМЪТ, ОТШЕЛНИКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Аркан ни напомня, че ако говоренето е сребро, мълчанието е злато.

116. 10. Десети Аркан КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА или КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА или още СФИНКСЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сфинксът се състои от четири части, които ни напомнят, че трябва да знаем, да смеем, да искаме и да мълчим.

Знание, искане и учение, смелост и мълчание са качества, Божествени по същество.

Ако човек знае да иска истинното, ако той иска само справедливото, ако той се осмелява да опитва само възможното, ако той мълчи върху своите намерения, ако чрез упоритостта утрешният ден остане само продължение на вчерашния, човек ще намери един ден Ключа на властта.

117. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

За да станеш силен, трябва да си наложиш мълчание относно противоречията на ума и слабостите на сърцето, трябва да изучаваш нравствения дълг, който е необходим за победата и да прилагаш справедливостта, която трябва да се обича.

118. 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

В този мълчалив разговор Пазачът казва на ученика: Ти си ме създал, ти трябва да ме издигнеш, да ме преобразиш, иначе аз ще те смъкна до дъното на ада.

119. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

да мълчи като Телеца и да се стреми към знанието и Мъдростта като Човека.

120. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

От тези центрове то се формулира отново за да се приспособи към духа на темпераментите на епохата, след което негово психическо влияние се насочва в интелектуалните вихри на расите гдето неговите еманации мълчаливо, но хитро и коварно отравят пространството и по такъв начин съставят магнетичното поле на живота на съвремен-ния човек.

121. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание.

122. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

То било спокойно, мълчаливо по природа, нежно и мило, търпеливо и обичано от всички.

Екстазът се достига с различни средства - от мълчаливото съзерцание и самовглъбя-ване до гръмките викове и бурни движения на тялото.

123. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Нощем се губели някъде и пак ги виждали във Византия винаги заедно, винаги мълчаливи и скришом разговарящи.

124. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но те мълчали.

125. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защитава Истината?

126. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е.

127. ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели.

128. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Презвитер Козма казва за тях: „Еретиците са външно като овце, кротки и смирени, мълчаливи, на глед лицата им са бледи от лицемерен пост, дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед.

129. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

обадил, та ни разтревожи с мълчанието си, той ме погледна: „Какво ще се

мълчал. Учителят станал и излязъл от стаята.

Братът пак мълчал.

защо мълчиш?

130. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

" Слушахме в мълчание и

131. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят си замълчал и само казал на брата да не се

кампания срещу Учителя, се смълчали и не се чули вече.

132. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и го

133. Степени в Пътя на окултното обучение - Влад Пашов (1902- 1974)

Независимо дали човек е светски или религиозен, когато стане ученик на Великата окултна школа, първата година ще изучава мълчанието.

Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша, ще мълчи.

Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на мълчанието, на търпението и на Вярата.

Ако някой изучава пеенето например, първата година ще слуша и ще мълчи и по малко ще пее.

Следователно, когато сте дошли на Земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после трябва да имате Вяра, за да се справяте лесно с противоречията на Живота.

Сега повтарям: първата година ще изучавате мълчанието, втората – търпението, третата – Вярата, четвъртата – Надеждата, т. е.

Докато не приложите мълчанието, търпението, Вярата и Надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.

134. Опит за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

” Каквото да ви говорят, ще мълчите.

135. Методи за работа в Окултната наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи като пилето в яйцето.

Следователно, докато се намира при неблагоприятни условия в Живота, човек трябва да се вглъби в себе си и да мълчи.

136. Опит за концентриране – мълчание - Влад Пашов (1902- 1974)

• 484 • Опит за концентриране – мълчание.

Следният път ще имате едно мълчаливо събрание.

вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и мълчание до 8 ч.

През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание.

Да мълчи човек, това е един от красивите опити.

Така той ще разбере силата на мълчанието.

В мълчанието човек може да върши чудеса.

Чрез мълчанието като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи.

Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен Мир в душата.

Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и препятствия.

137. За Учението на Бялото Братство - Влад Пашов (1902- 1974)

Бялото Братство никога не оспорва съвременните теории, то си мълчи за тях.

138. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти.

Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник.

139. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкия суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа.

Когато се говори за гласа на безмълвието, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно самовглъбяване и в тишината на вътрешното мълчание може да се чуе безмълвното Слово.

Сатурн е планетата на мълчанието.

Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да хванат великите идеи, които идат от центъра на Битието.

140. 6-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученикът говори, Учителят мълчи.

Учителят все мълчи.

141. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако да не беше този алхимически процес, който Учителя извършва в дълбоко мълчание, от човечеството не би останало нищо.

142. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи, Великият Учител, всякога мълчи, зъб не обелва, той не говори за погрешки.

Вижда всички погрешки, но мълчи и не ги осъжда.

143. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Там са се вселили все духове на мълчанието и са изпъдили всички птички.

144. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В момента, когато Господ казва да мълчиш - да мълчиш, когато Господ казва да говориш - да говориш.

145. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

43З. Ученикът и мълчанието.

Мълчанието в Природата е процес за събиране на енергии.

Има три вида мълчание.

Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава.

Подпиши се, но мълчи и провери.

146. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Въздържанието не означава мълчание.

Външното мълчание не е и вътрешно.

147. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Направи ли някакво добро, някакво разумно дело, човек трябва да мълчи.

148. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха.

149. УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме.

Няколко минути минаха в мълчание.

150. КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сам той седна пред масичката вътре и започна да чете мълчаливо от Библията.

151. „ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!' - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стоях мълчалива до Него, но вече горях от нетърпение и ентусиазъм.

152. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Времето отрони няколко минути в мълчание.

153. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност.

154. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.

Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие.

155. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Тя бие и мълчи - оставя сами да се досещаме.

156. Живата Природа - Георги Радев (1900–1940)

Понякога и тя мълчи.

В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание.

мълчание има дълбок смисъл – дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и

докато тя се оформи и роди, Великата Природа мълчи.

157. Четирите неща - Георги Радев (1900–1940)

право. Няма нищо скрито от Неговото око, но Той всякога мълчи.

А когато Бог мълчи,

Щом страдаш, Бог мълчи; щом

158. ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА - Методи Константинов (1902-1979)

Дори Великите Посветени пазят пълно мълчание относно тази тайна.

159. ТЕЛЕПАТИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

Той работи с времето чрез законите на Живата Разумна Природа; затова живее в един свят на мълчание, спокойствие, търпение и последователност.

160. ТРЕТОТО ОКО - Методи Константинов (1902-1979)

мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението.

161. Котката, която мижеше - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

се научите да мълчите.

162. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

пазар. Трябва да се научите да мълчите.

мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание.

163. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем.

164. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД

Всички започнали да се хранят мълчаливо.

165. МАГИЯ ЗА ДЪЖД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Ние го слушаме и мълчим.

166. ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Мълчи и навела глава.

167. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение.

168. БРАТСТВОТО В ЧУЖБИНА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Пък той казал: „Ти трябва да мълчиш.

169. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Затова казвам винаги: „Когато вярваш, вярвай, когато не вярваш, мълчи, нищо не казвай.

170. 22. Разказ от дневника на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете.

". - „Ще видиш, а сега мълчи и гледай." От другата страна на езерото се виждала голяма постройка.

171. 45. Задача с мълчание - Радка Левордашка (1920-2014)

ЗАДАЧА С МЪЛЧАНИЕ

172. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Земята ни ще бъде като плодна градина." И така се вживяваше в красивия образ на плодната градина, че трябваше да замълчи, за да го изживее, потънала в мечтите си.

173. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Но - мълчание.

Студената земя „тъй студена и за самия мен" - би казал той, но той мълчи.

174. 22 март - Теофана Савова

И се слива с мълчанието на утринта.

175. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Кога мълчи човек?

176. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

От иглолистната гора полъхва мълчанието на стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание.

177. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

- Учителю - обади се един брат, който дотогава бе мълчал.

- Запита един студент по математика, който до този момент бе мълчал.

178. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Кратката молитва е казана, лъжиците вече по-тракват и хората си похапват сладко в мълчание, защото тук яденето винаги е вкусно.

179. ДУХОВНАТА ШКОЛА НА „ИЗГРЕВА' - Теофана Савова

Той работи, когато говори и когато мълчи.

180. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват.

Мълчанието на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика.

181. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора.

182. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

Учителя отговори по особен начин, изглежда и на много други мълчаливо зададени въпроси:

183. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

- Учителю, тази сестра е цял философ - само мълчи и слуша.

184. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание.

Той мълчи толкова много години, събирайки сили за бъдещата си проповедническа работа в България.

185. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Той мълчи, а мълчанието е велико дело.

Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи.

186. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда".

Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън.

187. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя мълчаливо търпи всичко и чака да им узреят умовете.

Учителя се храни мълчаливо и накрая казва: „Рекох, оризът е хубава храна.

188. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Обядът преминава в пълно мълчание.

189. 5.5 Вътрешният живот на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

В един разговор Учителя казва: „Чудно нещо, аз, който минавам за най-мълчаливия в невидимия свят, тук толкова много ви говоря.

190. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителя мълчи и нищо не продумва.

191. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Оградиха се с телове." Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: Дова можаха, това направиха." След това Учителя притваря очи и дълго време мълчи.

Идва и Георги Куртев от Айтос, замислен и мълчалив.

Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина.

Преди заминаването си Учителя казва: „Аз съм дошъл за 120 години на Земята." Мълчи малко и добавя: „Ако си замина на 80 години, останалите 40 години ги оставям за братството." Да, това беше времето, което измина много бързо.

192. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя мълчи известно време и му казва: „Когато пак те викне директорът и започне да те хока, ти го гледай право в очите и му кажи мислено: „Ти си добър и Господ живее в тебе." Братът изпълнява точно съвета на Учителя, когато директора го вика в канцеларията.

Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато.

Учителя дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него.

Учителя мълчи, изчаква да се успокои аудиторията и казва: „Аз съм създал условия да дойде тази сестра тук и съм гарантирал за нея, както и за тебе.

193. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Той мълчи и стоически търпи техните подигравки.

Тя мълчи и търпи всички обиди и лоши думи.

194. 7.12 Стоян Русев - Дядо Благо - Светозар Няголов ( -2013)

Няколко пъти му предлага да го заведе при Учителя, но приятелят му мълчи и нищо не отговаря.

195. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата.

196. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш?

197. 7.43 Крум Няголов - Светозар Няголов ( -2013)

Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителя мълчи известно време и му казва: „Няма защо да ходите в Америка.

Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя.

Учителя сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 до 11 ч.) Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя.

Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат, да дойдат при Вас." Учителя отговаря: „Добре." Крум става и излиза.

198. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи.

Втори път отива, той пак мълчи.

199. 7.53 Димитрина Антонова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце.

200. 7.62 Лидия Аладжем - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя й отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да благодари.

201. 7.77 Магдалена Попова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя мълчи известно време и най-после, че я е целунал на сън.

202. 7.83 Мария Шопова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя мълчи и търпи всички обиди и лоши думи.

203. 7.84 Надка Куртева - Светозар Няголов ( -2013)

Идва и Георги Куртев от Айтос, замислен и мълчалив.

204. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

След разказа му настъпва пълно мълчание.

Учителя остава сам от другата страна на огъня и мълчаливо присъства на дългия разговор.

Учителя беше много сериозен и мълчалив.

Виждаше се добре и ние петимата мълчаливо вървяхме бързо.

Вървяхме мълчаливо, защото снегът на няколко места се разпука и имаше опасност от лавини.

Това мълчаливо изкачване продължи цели в часа.

205. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Той прекарва в пълно мълчание.

Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа.

Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа.

206. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

И когато мълчи в безбурните дни, наметната с огромни борови гори като с тъмнозелена гуня, или в нощите, когато над гигантската й снага преминават звездните стада, пробуден някакъв слух в душата на човека долавя нейния говор, въздишката й заедно с едва дочут и отронен някъде звън на нощуващо стадо.

207. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в мълчание и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине.

208. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

После седна при командното въже, с което се местеше голямото платно и започна мълчаливо да следи движенията на гемията.

209. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Мълчаливо тържество изпълни душите им.

Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени.

След две-три минути мълчание Константин разбра от внимателния поглед на стария свещеник, че той чака неговия отговор.

Наново настъпи мълчание.

210. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот.

211. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

Посрещнали ги непознати хора и на Граблашев направило впечатление, че те мълчали и посрещнали Учителя също така с голямо внимание.

212. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Това е времето, когато Учителят видя наново Бога - сега във всяка тревица, във вековните дървета, в дълбокото и загадъчно мълчание на канарите, по които стои написана хилядовековната история на земята.

213. Първият събор на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

- С възторжена усмивка се провиква иначе сдържаният и мълчалив Тодор и след като разказва с няколко думи на своя брат и колега колко е щастлив, замисля се и почва с малко по-миньорен тон да обяснява на Пеню, че ще бъде трудно и двамата да поискат отпуск в едно и също време.

214. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

Чудесата около него ставаха мълчаливо и сами по себе си.

215. Теменужките - Георги Томалевски (1897-1988)

- запитал Учителят своя посетител след недълго мълчание.

216. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Окото веднага бива грабнато от мълчаливото очарование на циркуса, издълбан от упоритото длето на ледници., когато над нашето полукълбо е царувал страшен мраз.

Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание.

Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес.

Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота.

217. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Такива слушатели бързо, но мълчаливо се уверявали в неговото абсолютно и точно разбиране на цялата езотерическа концепция и неведнъж са изказвали мнение, че той е „готов“ за работник в теософското общество и „ценен сътрудник за разпространяване на теософските идеи“.

218. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Отношението на ученика към своя учител, мълчаливото въздействие, което той получава от него, са от такова ирационално естество, че те не подлежат на изследване и не могат да бъдат третирани като онези неща от всекидневието, които се поддават на очевидни и банални доказателства.

219. Появата на учителите - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако той не извършваше този алхимичен процес така мълчаливо и с любов, постепенно от човешките души би изчезнало всичко свято и животът би заприличал на духовна развалина.

220. Случка на фронта - разказ на брат Г. Р. - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят помълчал и погледнал напред и доста нависоко над хоризонта.

След недълго мълчание Учителят продължил:

221. Без лъжа - Георги Томалевски (1897-1988)

През всичкото време Учителят е бил сериозен, мълчалив и съсредоточен.

222. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Кой изпращаше при мене този мълчалив нощен пазач?

223. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Ани беше мярка за всичко в нашия дом, където аз бях само официалния, шумен и смутен управител, а невидим и безпогрешен винаги беше духът на Ани, мълчаливата, кротката, побеждаващата.

После той протегна ръка, помилва главата на Христо и отмина мълчаливо.

Седях така мълчалива, унесена в размисъл и чаках тебе, майко, да дойдеш и да ме видиш.

Учителят Беинса продължаваше да мълчи, но аз разбрах, че той чакаше да отмине моя плач.

224. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Никой не можеше да види мълчаливата мощ, която тя излъчваше от себе си.

Такава сила е слънчевото греене, което облива нашата планета с жизнените сили и създава мълчаливо преизобилието на живота.

225. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Групата ученици се беше приютила в дъговидния навес на изгревската поляна и в пълно мълчание слушаше отговорите на Учителя, които падаха като благодатни зърна в душите на любознателните и жадни за светлина слушатели.

Настъпи за известно време непродължително мълчание.

226. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути.

И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо.

227. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

И когато бият някого за истината, нека да мълчи.

228. Разговори с Учителя. Разговор десети - Георги Томалевски (1897-1988)

След няколко минути Учителят наруши мълчанието.

229. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

На това много ученикът, който използува краткия интервал мълчание, отново зададе въпрос.

230. 21. ОТГОВОР - Весела Нестерова (1909 - 2002)

"Чакай и мълчи;

231. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Настана мълчание.

232. Все пей и няма да излезеш из Рая - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В тяхното царство има студено мълчание.

След хиляди години на мълчаливи жестокости във водата, рибите стават птици и влизат в Божествената школа на въздуха.

233. Акордът на лалетата - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Истинската, Божествената Любов, само мълчи и дава на дело, безкористно.

234. Мечката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Хранехме се мълчаливо.

235. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Този знак е означавал чистота и мълчание.

236. Словото и музиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Седна на мястото си и след кратко мълчание продължи:

237. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителят отговори, след кратко мълчание:

238. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той мълчи!

239. Божествена Любов ме озари - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Настана дълго мълчание.

240. По пътя на малките съпротивления - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ние мълчим.

241. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След късо мълчание Учителят повтори това, което много пъти ни бе казвал:

242. Кажи ми светли Божи лъч - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Настана кратко мълчание.

243. Новото Битие — Пети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ние се хранехме в мълчание.

244. 'Господи, колко те обичам' и 'Серенада' от Шуберт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Настана мълчание.

245. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните ѝ мисли.

След малко мълчание, продължи:

Настана кратко мълчание.

246. Упражнение на гласните букви - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Настъпи дълго мълчание, нарушено само от стъпките на Учителя, който се движеше из стаята си.

247. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След кратко мълчание, добави много, много тихо:

248. СЪРНИЧКАТА - Борис Николов

Прекарваше в тишина и мълчание, разговаряше с Времето и Пространството – за него те бяха живи.

249. СКАЛНИЧЕТАТА - Борис Николов

Тук беше царството на голямото Мълчание.

250. СЪЧЕТАНИЯ - Борис Николов

Тук царува строго, тържествено мълчание.

251. ГУРЛЬО - Борис Николов

Гурльо е мълчалива, сериозна птичка, не е общителен.

252. ДЯДО РУСИН - Борис Николов

Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство!

253. СИНЪТ НА МЕЧКАТА - Борис Николов

Той бил все мълчалив, мразел хората.

254. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

“ Евтим мълчи.

255. ЦВЕТЕТО - Борис Николов

Тази мълчалива идилия продължава, докато един ден хазяйката влиза да чисти стаята и вижда цветето.

256. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

Един мълчалив, но голям подвиг на монасите е това.

257. МИХАИЛ КОВАЧЪТ - Борис Николов

Но беше мълчалив, затворен, тъжен.

Тъй прекарахме един час в мълчание.

258. ЙОСИФ - Борис Николов

Беше най-добрият стрелец в полка – мълчалив, затворен, в тези тежки времена никой не беше виждал усмивка на лицето му.

259. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Техният глас тъй подхождаше на смълчаната природа!

260. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар.

261. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

В мълчанието на вечността работата на невидимите Същества, съ- зидателите на Всемирното ББ, придава на природата висока и неотменима стойност: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най- разумните същества, които можете да си представите, най- добрите, най-силните, най-любещите.

262. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността.

Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща.

Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие.

263. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Ние питаме за тях с езика на мълчанието.

264. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език.

И затова там се мълчи!

265. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

В някои редки моменти той се затваря в себе си, става мълчалив, непроницаем.

266. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса.

267. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

При това той осъществява този извънредно тежък процес на космическа алхимия мълчаливо, незримо и с непобедима, състрадателна обич към своите по-малки братя и сестри.

Това е и причината той нерядко да предпочита да бъде безпощадно прям, вместо да премълчи неудобни за слушателите му разсъждения: "Аз още не съм започнал да говоря.

268. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството.

269. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи.

270. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

XV. МЪЛЧАНИЕТО

Обикновено, когато стане дума за мълчанието, в паметта ни веднага изплува поговорката: „Мълчанието е злато.“ Когато бях ученик, към нея бяхме добавили и естественото за нас тогава продължение: „... Но не и пред черната дъска!

Само цената на мълчанието си е останала съвсем същата.

За нас сега е важно да си отговорим на въпроса: променя ли се отношението към мълчанието на човека, който се стреми да върви по духовния Път?

Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание.

Не мълчанието на немия или посредствения, а на осъзнатия – на онзи, който узрява да открие Мъдростта в тихия глас на Божественото, звучащ в лоното на душата.

В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) не подминава и проблема за мълчанието.

С присъщата си деликатност и стремеж да не се почувства някой персонално засегнат, българският духовен Учител обръща сериозно внимание на значението на мълчанието за духовното израстване на ученика по избрания Път.

Ако замълчим и се вслушаме в нейния глас, който е гласът на Бога у всекиго от нас, тогава и само тогава ще открием правилното решение.

Мълчанието в духа е близък сродник на вътрешния мир у човека.

Хронологията на естественото духовно развитие и израстване предполага първо да култивираме мълчанието, а след него и благодарение на него – и вътрешния мир.

Когато и двете вече са налице, обикновено вътрешният мир е този, който обуславя мълчанието.

Дънов: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно.“ Което, освен всичко останало, означава, че мълчанието не е само предпоставка за или белег на духовното израстване, а реално постижение по пътеката към съвършенството.

Пътят на мълчанието е път на истинското познание.

Това е знанието, за което Учителят на ББ в нашата страна казва: „Това знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го придобиете в най-голямото мълчание на вашата душа.“ Следователно именно мълчанието е онзи задължителен фон, върху който пробуденото Божествено съзнание у човека нанася рисунъка на извечния Промисъл – дотогава, докато той не се превърне в картината на Божествената пълнота на познанието за света като цяло и за всичко в него по отделно.

И отново се връщаме към началото на това изложение, към тезата, че мълчанието е злато.

Да прецени кога е нужно да говори и кога – да замълчи.

Ако ли пък не е сигурен в оценката си, най-добре е да остане в мълчание.

Изводът е, че Окултната школа за ученика е и Школа за култивиране на умението да мълчи винаги, когато е необходимо.

За да улесни максимално своите последователи при проучването на проблема за мълчанието и да им даде недвусмислено ясни насоки за поведение в изследваната област, Учителят П.

Дънов предлага на вниманието им кратка сравнителна таблица за онагледяване на съотношението между говорене и мълчание: „Има три вида мълчание и три вида говорене: Гладният, като се наяде – мълчи.

Ученикът, като не си знае урока – мълчи.

Учителят, който много знае – мълчи.

Ученикът трябва да знае кога да говори и кога да мълчи най-уместно.“ Друг цитат от Словото на същия велик Посветен с подобен контекст се спира в по-концентрирана форма на отношението на Учителя и ученика към баланса между говор и мълчание: „Когато ученикът не знае, мълчи.

Когато Учителят знае, мълчи.“ Не е трудно да забележим, че в съответствие със закономерностите в поведението на участниците в Школата ученикът прикрива незнанието си с мълчание и разкрива знанието си с поток от думи, докато при неговия Учител е точно обратното.

Тази съществена разлика между двамата свидетелства за коренно различните равнища на духовна зрелост, която те демонстрират в сблъсъка с предизвикателствата на словесността и мълчанието.

Единият, с по-нисък духовен ръст, се старае всячески да привлече за съюзник мълчанието, когато предизвикателството надвишава възможностите му да се справи с него.

Обратно – Божествената Мъдрост, овладяна от автентичния духовен Учител, му изпраща като помощник Словото, за да прикрие моментната си слабост, и мълчанието, за да не открива на учениците си онова, което те все още не са в състояние да понесат, т.е.

Мълчанието и неговият антипод – говорът, са между основните инструменти за пълноценното общуване между обучаващия и обучаваните.

Една от водещите норми на общуването помежду им, която ученикът следва да усвои до съвършенство, е безпогрешният му усет кога Учителят очаква от него да говори и кога – да мълчи.

За тази незаменима форма на обмяна българският Учител на Любовта отбелязва следното: „Ученикът трябва винаги да мълчи, когато е пред Учителя си.

Дънов навлиза още по-дълбоко при изясняването на мотивацията, от която следва да изхожда окултният ученик: „Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи.

Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва.

Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша.“ От казаното е видно, че духовният Учител е в ролята на изпитващ и когато говори, и когато мълчи.

От своя страна – според Словото или мълчанието на своя Учител – ученикът би трябвало правилно да се ориентира кога е настъпил моментът да държи поредния изпит.

Дънов – съсредоточен в мълчанието, съчетано с постоянна будност на съзнанието.

Велика Мъдрост и несломим духовен устой бликат от мълчанието на пробудения човек!

Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал.

Мълчанието е естествената среда за съзряването на всички духовни постижения.

Мълчанието е благословение за зрящия и проклятие за слепия.

Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина.

Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост.

Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие.

Мълчанието на Върховното Божество е обещание за предстоящото ново космическо раждане.

Мълчанието е и лъчът на синовната и бащинска Любов, свързващ в едно неразделно цяло сърцата на Учителя и ученика.

271. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

“ Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание, за да възприемете каква благословия ще ви даде Бог.“

272. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Съчетана с техноаристократично чувство за превъзходство и една силна индивидуалност, в която любовта към ближния се проявява като недоразвито дете, тя мълчи.

273. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Въпросите очакват отговор, а „Сфинксът", уви, и до днес загадъчно мълчи.

274. Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той беше изключително скромен, мълчалив човек.

275. Мълчанието - Крум Въжаров (1908- 1991)

Мълчанието

„Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с оная велика връзка на хармония, и да учи закона на мълчанието. “[67]

Той е свободен да мълчи. “

Питам нещо, той мълчи, повтарям въпроса, пак мълчи, докато разбера, че на този въпрос в този момент няма да отговори.

Крум беше мълчалив, той говореше малко, но много точно, следваше указанията на Учителя: „Малко ще говорите, но ясно, кратко, точно и разумно.

276. Новолунието - Крум Въжаров (1908- 1991)

Крум Въжаров попитал нещо Учителя и той мълчал дълго време.

277. Окултни науки - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той дълго и мълчаливо разглеждаше астрологичната карта, анализираше я внимателно и после правеше синтез.

278. Учителят никога не нареждаше, не командваше - Крум Въжаров (1908- 1991)

Не бива да заповядвате на хората.“[83] Крум ни казваше: „Учителят никога не нареждаше, не командваше, работехме според принципа на синархията.* Много пъти Учителят мълчаливо започваше да работи нещо, ние всички отивахме да помагаме по свобода, по вътрешен импулс и любов.

279. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Едно от основните качества на ученика е мълчанието.

Изведнъж тези зле настроени мъже постепенно се смекчиха и казаха: „E, преместете си палатките до хижата, дайте си паспортите на хижара и там летувайте.“ След още разговори, които главно аз водех, другите мълчаливо и силно се молеха, а Крум Въжаров стоеше като скала и вероятно е трансформирал всичко това, изведнъж те казаха: „Останете тук до края на вашия лагер, дайте си паспортите и платете на хижаря за престоя.“ Ние почти не вярвахме на очите си.

Те мълчаливо трептяха за това, от което най-много се нуждаеш -и без молби, без заповеди, с много обич и любов веднага те зарадваха със своята безкористна обич.

280. Търпението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той мълчаливо чакаше да дойде моментът, когато един плод узрява, и тогава го откъсваше.

281. Законът на служенето - Крум Въжаров (1908- 1991)

съм заварвала един младеж, който стои в неговата стая няколко часа и мълчи.

Запитвала съм този младеж защо стои толкова дълго там и мълчи.

282. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе.

Крум на дело показа как един мълчалив и скромен ученик изпълни задачата да разпространи учението на Учителя.

283. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

И изведнъж, по средата на спускането, Крум неочаквано наруши мълчанието: „Аз съм чел книгите на брат Михаил.“ В първия момент аз дори не разбрах, че става дума за Михаил Иванов - новите впечатления дотолкова ме бяха обзели, че вече бях забравил за онова, което ме вълнуваше в Москва.

284. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Движенията са мълчалив говор.

Този мълчалив говор трябва да се изучава.

285. Концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Опит за концентриране - мълчание 4 8 4

286. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Опит за концентриране - мълчание 4 8 4

287. Люби, учи, мълчи, прощавай и пътя си продължавай - Влад Пашов (1902- 1974)

Люби, учи, мълчи, прощавай и пътя си продължавай!

288. Формули - Влад Пашов (1902- 1974)

Люби, учи, мълчи, прощавай... 1070

289. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В задната част на тялото е изобразена дълга, извита опашка на риба, която характеризира влиянието на Сатурн мълчание, свят, готовност да се скрие, да потъне в друг свят, да изчезне, за да не се разкрият потайните му похвати и за да останат неуловими.

290. Очите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са мълчаливи, не обичат да говорят, гледат въобще с мрачен поглед на нещата и хората.

291. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А ето и смълчаната горичка в пясъчника.

292. 3. Игра на двора. Как научихме за дясно и ляво - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Там имахме една минута мълчание — почивка, без да се мърда някой.

293. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

'Около самолетите прилетяха четири птиченца (деца, които до момента бяха на самолетите, облечени със специални книжни рокли (избрани най-мълчаливите и стеснителни деца през годината).

294. Кучешко царство. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А Черньо мълчи и тича колкото може.

295. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият.

Смълчали се пак хората, като мислели, че сега камбаните ще забият, но художникът оставил хубавата си картина на олтара, а камбаните пак не забили.

296. Плачът на елхичките. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Смълчали се за миг всички.

297. Препирня между кокошка и овца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала.

298. Братче и сестриче. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

сладко да ядеме.“ — Вълчо пее сам, като се оглежда и търси децата, а те стоят смълчани вън от кръга.

299. Цар на Мрака - Николай Райнов

А той оросяваше страната Асурхай — и вълните му бяха бавни, мълчаливи и тъжни.

300. Каломаин - Николай Райнов

... И в мълчанието на тъмната пустиня се пръскаха стоновете й — като отровни черни цветя.

301. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота.

И поведе отново Моисей останалите седмина — и мълчаливо тръгнаха напред.

302. Слова на Блажения - Николай Райнов

И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня.

303. Даниил - Николай Райнов

И студено мълчание смути духовете.

304. Иисус на Планината - Николай Райнов

И помълча малко Иехуда — а тежко бе мълчанието в този миг, — па каза:

305. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак, който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта.

Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната; затова затваряш своя път със знака Риби.

306. Книга на загадките - Николай Райнов

Аз Те чакам в мълчание цял живот.

Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама.

Той я тогава мълчаливо погледна и в погледа му немееше недоумение.

— Но тя мълчаливо се обърна и тръгна по пътеката, отдето идех аз.

В мълчанието Ти шепнеше люта клетва.

Мълчанието Ти потрепери, сякаш в Твоята хижа влезе Смъртта.

Железният олтар мълчи.

Пред него минават моми и мъже — и всеки мълчаливо слага на ледната плоча своя венец.

В душата се склапя тежко мълчание.

Когато в мъртвия храм оживих мълчанието с празничните звуци на Неговата песен, людете препълниха храма — и стъгдата пред храма — и улиците на града, за да ме чуят.

Богинята на Любовта и Блуда погледна мълчаливо Нергала, потопи в бистрите вълни пленителната си снага и се разтопи във водите на Тигър, като бел облак.

Защото, — когато влезеш, — мълчание ще ти зашъпне в тъмнината.

И в първото страшно мълчание се свиваше от мъка земята — като змия, посипана с пламтящи въглигца.

Мълчанието и мракът наоколо ме уплашиха малко.

Що правят тези мълчаливи люде там, в тъмното?

И в този час на мрак и мълчание аз видех светли пламъци в горницата.

307. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят.

308. Живот за всички - Сава Калименов (1901 - 1990)

Най важното — силата на духа може да ни донесе самия живот - оня изпълнен с дълбок смисъл и с мълчаливо величие живот, който ние сме изгубили и затова се чувствуваме толкова бедни и лишени от съществена опора в живота.

309. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично.

В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност.

310. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

Той мълчи, тънките му устни си остават все така неумолимо стиснати.

311. Младият египтянин - Георги Радев (1900–1940)

„Не мога да кажа", отговорил той и замълчал.

312. Въведение - Атанас Славов

Здравко мълчи впечатлен.

Здравко мълчи и после споделя: „Като говорим за материала, който минава през ръцете ти, сякаш не говорим за България, а за друга страна.

313. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Дали тъпанът гърми или мълчи, все едно само прах по него може да се дига.

314. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Тате пръв наруши мълчанието:

-Я да мълчиш! - извиках колкото ми стигаше гласът.

Ако ги премълчим.

315. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Остава горе цял ден и се спуска мълчаливо с пъргавите си отмерени стъпки, така както се качва.

Идете и поседнете там под лешниците и огромните смокини да помълчите и да се заредите със всичко, което ви е нужно в момента.

316. И така ... - Атанас Славов

И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“.

317. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя.

318. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И така, по време на една мълчалива разходка с карета попадат на дивна вековна гора.

Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява.

Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си!

Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и селото, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож!

За Петър без каквото и да е съмнение Шишков, любимият математик, историкът, учителят му по френски език, не е смешен спрямо смешните стихове на Вазов от онова време и той не може да се подиграва, приютен в хлапашките глутници на съучениците си, и е самотен, и мълчи.

319. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И си повтаря и си повтаря сега: защо не си мълчи пред себе си поне.

И ги мие в примитивно скованата барака от Никола Чакалов, и сърцето му се разкъсва - на дебелоглавия мълчаливец - и ги води в Самоков, да им даде живот.

320. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Но отец Константин забелязваше, колкото и да не личеше на пръв поглед, как Петър все по-често се самовглъбява и става по-мълчалив.

Гледа и мълчи.

Синеоки, високи, мълчаливи, красиви, от първия до последния - бяха като от друга планета. Не.

Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори...

И ще го придружава понякога заедно с другите в разходките му из гората на Дрю или по-далече, макар и мълчалив и някак встрани.

А когато секретарят на борда на настоятелите Уилям Хуайт започна да чете словото си в голямата готическа зала на смълчаното множество, той прикова вниманието така, както малцина проповедници биха могли да го направят.

Съзерцанието идва по-късно, идва обогатено от учителите му; от формулировката на чичо Джон Милей за намирането на божественото в природата, от неуморното бродене на Сам Юфам с мълчаливите си щастливи придружители.

321. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той сам го знае от ликуването на сърцето си, когато в него е прониквало сиянието на свищовските залези над Дунава, той го е усещал в поезията на Емерсън, изчуруликана сред дъбовите корони на гората на Дрю, той го бе долавял в последните стихове на Уитман, когато мислеше за тях с мълчаливия Чакалов, седнали във ферибота през могъщите води на Делавер на път към последното убежище на великия трамвайджия в Кемдьн.

322. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

- Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти - детето спира, мълчи.

- Защо мълчиш?

323. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

Мълчание

За да ме разберете, елате и стойте половин година при мен в мълчание и ще ме разберете много повече, отколкото да ви говоря цял ден.

324. 20:00 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Мълчание

325. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Мълчи жената и мисли за нещо.

Не зная дали във всеки човешки живот настъпва такова време, през което един безбурен, мълчалив възторг изпълва душата, но в моя живот въпреки всичко, което преминах, настъпиха такива дни и нощи.

Ние, разбира се, не отговаряме на тия „поздрави“ с подобни, защото сме, дошли макар и мълчаливо, да покажем на хората как се живее по-добре.“

326. Борис Николов - Георги Христов

Искам да запомня Борис с тоя чист устрем в любовта към нашия идеал, със замаха, който придружава всяка негова работа, а после неговия предан и кротък вид в тишината на молитвения час, когато тия яки ръце са прибрани смирено под мълчаливото тържество на звездния купол.

327. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Ако то е дошло по пътя на духовното сливане с мълчаливата радост на света, то е реално, радостно и толкова интензивно, колкото е интензивно всяко земно удоволствие, което всъщност е измамен мит и което се изкупва със страдания.

328. Христо Койчев - Георги Христов

Против нея той е готов да наруши винаги своето мълчание.

329. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

Той приема мълчаливо всички ползи, които му носи нашият безвъзмезден труд, като че така е в реда на нещата, но все пак проявява една неочаквана за нашата обстановка сдържаност.

330. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Ще бъда особено доволен, ако успея да изрисувам, макар все така като скица, друг от нашите приятели, който говори рядко, но когато заговори, казва всичко, каквото не е казал, когато е мълчал.

По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър“) - персийската култура.

331. Георги Томалевски - Георги Христов

Кръстю мълчи, но аз знам, че и той не спи.

Ние и двамата мълчим и потъваме в лунния омайващ фосфорен и хипнотичен блясък.

Можеш да мълчиш, но можеш да запееш или да се молиш - пред лицето на Бога си.

От време на време то замлъква, като че се сеща за нещо и мълчи, отнесло вечната тайна на живота в глъбините си.

332. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Затова тя върши мълчаливо всичко, което е нейна обязаност, и понякога недоумява, че остават неразбрани и неизтълкувани неща.

333. Опитността с бостана и градушката - Георги Христов

Вървим и мълчим.

334. Лозето на Изгрева - Георги Христов

„Трябва да се знае, че тук на Изгрева каквото се каже, се изпълнява, защото има служители небесни, които слушат и тръгват да изпълняват онова изреченото тук, на Изгрева.“ Брат Ради мълчи, а до него стои една сестра, която слуша и трябва всичко да запомни, защото трябва да бъде разказано след време.

335. Един ден на Изгрева - Георги Христов

Мълчаливи млади борове, голямо небе, простор наоколо, хубав въздух и тишина.

Изкачи се на катедрата и почне неделното Слово, което беше една хубава дълга беседа, където засягаше въпросите на живота, разглеждаше ги от всички страни, осветяваше ги, отговаряше на мълчаливите запитвания на слушателите.

НАГОРЕ

3.6791520118713