Търсене в текстове за 'идее идей '

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 97 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява.
към текста >>

Като се работи между учителите, те ще дойдат до Новото учение, понеже, като идейна и будна част от нашата интелигенция, те са готови да възприемат новите идеи.
Нещата, които се развиват в най-големите мъчнотии, устояват, а за онези, които се развиват при най-благоприятни условия, е въпрос дали ще устоят. В Божествените неща Разумният свят взема участие. Днес във възпитателната система липсват някои елементи. Животът е достатъчно усложнен и затова старите методи вече не са валидни, както електрическата инсталация за лампите превъзхожда газената. На учителите може да им се предоставят новите педагогически начини, но за да преподават по тях, трябва да им се дадат упътвания. Като се работи между учителите, те ще дойдат до Новото учение, понеже, като идейна и будна част от нашата интелигенция, те са готови да възприемат новите идеи. Въпрос: „Какво значение има майката при възпитанието на детето? ” След като се родят децата, много мъчно се възпитават. Необходимо е да се възпитават преди раждането. В бъдеще майките още в утробата ще внушат на децата си да не влизат във война, да не воюват и да работят за мира.
към текста >>

При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне.
Излъже ли веднъж, то вече се гневи. Когато влезеш в една къща, по децата ще познаеш какви са бащата и майката. Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат в децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод. Защо някои в дълбока старост стават мъдри, а други се вдетиняват? При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне. Бъди умно дете, за да си умен старец. Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно.
към текста >>

2. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се родят в една епоха красиви хора, обществото трябва да живее идеен живот.
Не трябва да се носят дрехите на умрял човек. Всички хора страдат, че носят все стари дрехи, стари обичаи и стари вярвания. После, човек трябва да работи върху лицето си, да го измени съществено, то да стане все по-правилно, по-благородно и по-красиво. Най-красивите хора се намират в Кавказките планини, там има външна красота. Красивите хора са с широко сърце, у тях няма завист, раждат се сутрин при най-хубава обстановка, а не когато е бурно. За да се родят в една епоха красиви хора, обществото трябва да живее идеен живот. Сегашните хора са деформирани. У хората трябва да има идейност и трябва да придобият красота. Красотата е една заложба, която човек трябва да си възвърне. Три неща са, които могат да служат като стимул, чрез които се добива красота: първо, Любов към всички – тя оформя устата; второ, Любов към Знание и Мъдрост – те оформят носа; и трето, Любов към Истината – тя оформя челото и очите. Любовта, Мъдростта и Истината създават Красотата.
към текста >>

У хората трябва да има идейност и трябва да придобият красота.
После, човек трябва да работи върху лицето си, да го измени съществено, то да стане все по-правилно, по-благородно и по-красиво. Най-красивите хора се намират в Кавказките планини, там има външна красота. Красивите хора са с широко сърце, у тях няма завист, раждат се сутрин при най-хубава обстановка, а не когато е бурно. За да се родят в една епоха красиви хора, обществото трябва да живее идеен живот. Сегашните хора са деформирани. У хората трябва да има идейност и трябва да придобият красота. Красотата е една заложба, която човек трябва да си възвърне. Три неща са, които могат да служат като стимул, чрез които се добива красота: първо, Любов към всички – тя оформя устата; второ, Любов към Знание и Мъдрост – те оформят носа; и трето, Любов към Истината – тя оформя челото и очите. Любовта, Мъдростта и Истината създават Красотата. У красивия очите са най-изразителни: когато ги наблюдаваш, ще видиш известна мекота в тях. Клепачите играят голяма роля при изразителността на окото.
към текста >>

3. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот?
Защо в новото училище са приложени методите за разцъфтяване на любовта в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде!
към текста >>

Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде!
С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото. Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята.
към текста >>

4. МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени идеи? Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него? ” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия. Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък.
към текста >>

Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени идеи? Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него? ” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия. Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот.
към текста >>

Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен!
В този случай те биха останали чужди за учениците. Когато учителят заедно с учениците идва до проблемите, естествено е, че тогава самите ученици ще съзнаят, че тия проблеми са една необходимост, че ние не можем да отидем по-нататък, ако не се справим с тях. Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория.
към текста >>

Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни.
Когато учителят заедно с учениците идва до проблемите, естествено е, че тогава самите ученици ще съзнаят, че тия проблеми са една необходимост, че ние не можем да отидем по-нататък, ако не се справим с тях. Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там.
към текста >>

Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот.
Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха.
към текста >>

Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха.
Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление.
към текста >>

Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището.
Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели.
към текста >>

Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление.
Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника. По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр.
към текста >>

Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника.
Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника. По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност.
към текста >>

В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има.
Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника. По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа.
към текста >>

През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа.
По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност. Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа. Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност.
към текста >>

Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения.
Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност. Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа. Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват.
към текста >>

Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват.
Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват. Идеите се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее. Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника. Има много случаи, в които средношколникът може да върши общественополезна работа: например поправка на мост в околността, залесяване на околните голи места с плодни или други полезни дървета, построяване на чешми в околността и пр.
към текста >>

5. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота.
Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека. Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота. Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота. 2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота.
към текста >>

Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях!
В горните класове е нужен анализ на произведенията на всички по-видни учени, писатели, поети и пр. Например, Фауст ще се разгледа не само като художествено произведение, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище. Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята.
към текста >>

Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище.
Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище. Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е.
към текста >>

Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище.
Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище. Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека.
към текста >>

6. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

ИДЕЙНИ ТЪРСЕНИЯ
образователен Период Гимназия ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ПЕРИОД НА ЛОГИЧНО МИСЛЕНЕ И ИДЕЙНИ ТЪРСЕНИЯ От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот. Нови душевни сили се събуждат. Периодът от 14-та година - начало на половата зрялост - до 21 год. се отличава с развитието на ума, с логичното мислене. Поради това младежът през този период става по-самостоятелен.
към текста >>

В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност.
Тогава стават безконечни спорове между учениците. Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа.
към текста >>

Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление.
към текста >>

В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот.
За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на идейния живот. Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията.
към текста >>

Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.” За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа. Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма.
към текста >>

Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс.
Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него.
към текста >>

Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
към текста >>

А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година.
към текста >>

За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков:
Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота.
към текста >>

Идейна насока.
Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище.
към текста >>

Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
към текста >>

Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот!
По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището.
към текста >>

Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния?
Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр. [2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр. [3] Сп.
към текста >>

7. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е идейният живот.
Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * *
към текста >>

Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.
Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони. Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина. В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват. За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.” * * * По-горе говорихме за свободата като образователно средство.
към текста >>

8. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота! Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг! Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града.
към текста >>

Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека.
Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
към текста >>

9. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя веднъж каза: “Мнозина идват при мене за материални работи, а по-малко идват за идейни въпроси.“ Учителя е доволен, когато ученикът идва при него с идеен въпрос.
НАПЪТСТВИЯ И МЕТОДИ Изгрев, 1 октомври 1953 г. Любезни брат, Учителя веднъж каза: “Мнозина идват при мене за материални работи, а по-малко идват за идейни въпроси.“ Учителя е доволен, когато ученикът идва при него с идеен въпрос. За пример тук ще дам разговора на Учителя с един ученик, който идва при него с идеен въпрос. Един брат от провинцията посети Учителя. Зададе му следните въпроси: „Желая да ми дадете някои методи, по които да работя върху себе си.“ Прочетете Евангелието на Йоана.
към текста >>

За пример тук ще дам разговора на Учителя с един ученик, който идва при него с идеен въпрос.
НАПЪТСТВИЯ И МЕТОДИ Изгрев, 1 октомври 1953 г. Любезни брат, Учителя веднъж каза: “Мнозина идват при мене за материални работи, а по-малко идват за идейни въпроси.“ Учителя е доволен, когато ученикът идва при него с идеен въпрос. За пример тук ще дам разговора на Учителя с един ученик, който идва при него с идеен въпрос. Един брат от провинцията посети Учителя. Зададе му следните въпроси: „Желая да ми дадете някои методи, по които да работя върху себе си.“ Прочетете Евангелието на Йоана. Ще четете всеки ден по една глава.
към текста >>

10. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това показва, че при катастрофата в Слънчевото семейство, Планетата доста е пострадала и че Сатурн няма добра връзка с чистия Идеен свят.
Животът на хора под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко, с което те се сблъскват. С други думи, тези хора са философи. Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява. Това придава на неговото влияние мъдро и внимателно отношение към материалните ценности. Оста на Сатурн има значителен наклон от 26° 49', а орбитата му е доста разтеглена елипса. Това показва, че при катастрофата в Слънчевото семейство, Планетата доста е пострадала и че Сатурн няма добра връзка с чистия Идеен свят. Това придава на хората със силно Сатурново влияние, неправилно и фанатично отношение към идейните и религиозни разбирания, достигащо до неестествени и крайни изяви. В обиколката си около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато Слънце, Земя, Сатурн застанат на права линия, т. е. при т. нар. противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира на около 1 200 000 километра от Земята и влиянието му върху нейния живот и върху човека е най-силно.
към текста >>

Това придава на хората със силно Сатурново влияние, неправилно и фанатично отношение към идейните и религиозни разбирания, достигащо до неестествени и крайни изяви.
С други думи, тези хора са философи. Отразяващата способност на Сатурн (албедо) е около 50%, което ще рече, че половината от светлината, която се приема от Слънцето, се отразява. Това придава на неговото влияние мъдро и внимателно отношение към материалните ценности. Оста на Сатурн има значителен наклон от 26° 49', а орбитата му е доста разтеглена елипса. Това показва, че при катастрофата в Слънчевото семейство, Планетата доста е пострадала и че Сатурн няма добра връзка с чистия Идеен свят. Това придава на хората със силно Сатурново влияние, неправилно и фанатично отношение към идейните и религиозни разбирания, достигащо до неестествени и крайни изяви. В обиколката си около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато Слънце, Земя, Сатурн застанат на права линия, т. е. при т. нар. противостояние (опозиция). Тогава Сатурн се намира на около 1 200 000 километра от Земята и влиянието му върху нейния живот и върху човека е най-силно. Когато Сатурн застане на правата линия Земя, Слънце, Сатурн, т. е.
към текста >>

11. ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета.
Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата. Умственият или идейният свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета. Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества.
към текста >>

Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят.
Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие. Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят. В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове. Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес: Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове.
към текста >>

12. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията.
Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените. В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове.
към текста >>

Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди и съживява, просвещава, внася борчески дух, подем и идеен живот.
Богомилите не били мирен елемент. Те са проникнали навсякъде. След откриването на Америка те отишли и там. Те са били много смели хора. Горните сведения за разпространението на Богомилството в различните страни на Европа съм вземал от книгата на Боян Боев Мисия на Богомилството във връзка с мисията на славянството. Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди и съживява, просвещава, внася борчески дух, подем и идеен живот. Ето защо с право Клинчаров казва: "С унищожението на богомилското движение в Средните векове българската реакция не само уби жизнените сили на българския народ, от които той имаше нужда, за да се бори срещу похитителите на неговата политическа свобода и национална независимост, но с унищожението на Богомилството за дълги години се отне съдържанието на българската култура, която за това до началото на 19 век представлява монотонна степ." След първия погром, който понася Богомилството до 970 година, когато всички негови дейци, заедно с Боян и Богомил са избити, настава един малък период на затишие. Богомилството било проникнало нашироко в народните маси, но след избиването на водачите настава едно смущение, едно затишие, което продължило доста време. През периода от 969 година при смъртта на Петър до 1018 година Българската държава води война на живот и смърт с Византия и в това време богомилите са били в първите редове на борбата с чуждия завоевател и през времето на Самуила им е била дадена по-голяма свобода да разпространяват своето учение. Според някои сам Самуил бил запознат с учението на богомилите и го споделял, а според други - това не е вярно.
към текста >>

13. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек.
Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха. Брат Шишков беше артист. Той беше хубав човек. Беше идеалист. Беше верен на Словото на Учителя. Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек. За да има контраст. Защото високо идейният човек носи светлина в себе си. Неговите думи са точни и никой не се съмнява в него. И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на Гръблашева как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях. Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и пророкува на Всемировия Учител.
към текста >>

Защото високо идейният човек носи светлина в себе си.
Той беше хубав човек. Беше идеалист. Беше верен на Словото на Учителя. Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек. За да има контраст. Защото високо идейният човек носи светлина в себе си. Неговите думи са точни и никой не се съмнява в него. И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на Гръблашева как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях. Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и пророкува на Всемировия Учител. Но след като брат Шишков ни разказа как е гледала на кафе на Михаил - тогава ние не се смеехме. Вече не се смеехме, не беше смешно, а беше вече трагично.
към текста >>

14. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Той съдържа всичко, което е той като личност и като идеен и духовен извор.
От тази първа и важна за мене среща, аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя, който можа цял час при ръмящия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение да изслуша жаркия събеседник. Преди това лично запознаване с Учителя, аз се бях осведомил за учението му от доста източници - близки на мен хора, които са го познавали както от родното му място, така и през периода на неговото следване в Америка. Някои от тях го познаваха и като увлекателен сказчик и като оригинален изследвач на френологията в много градове и села на България. По-късно, след този пръв и личен контакт с него, както и след първите ми разговори и изслушани от мен негови беседи, у мен се запечати един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми. Този образ не се промени и аз го пазя все такъв в себе си. Той съдържа всичко, което е той като личност и като идеен и духовен извор. В настоящето писмо аз бих могъл да дам само някои откъси от това, което съм проумял за него. Останалото е моето лично чувство към него. То е дълбоко, съкровено нещо и не се подава на разказване. При първия ми разговор Учителят обърна вниманието ми към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав личен опит и добито чрез целесъобразни разумни методи.
към текста >>

„Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България.
Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“ Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила.
към текста >>

Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение.
Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност.
към текста >>

Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство.
То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза, за да развиват логичното от методичното мислене.
към текста >>

Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност.
Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза, за да развиват логичното от методичното мислене. Щом една философска доктрина не е затворена в рамки, а сочи само пътищата на мисълта, тя стои над сферата на интелектуалната акробатика.
към текста >>

15. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

В антропософията съществува и тезата за наличието на четири вида общности (или идейни течения), в които се извършват посвещения на злото в нашата нова и най- нова история.
на обособените общности от духове на злото ("падналите ангели" в християнското учение). Родоначалникът на антропософията д-р Рудолф Щайнер (1861 - 1925) говори за четири основни персонажа от лявото посвещение, взели и вземащи дейно участие в духовната еволюция на човечеството през настоящата окултна епоха: Луцифер, Ариман, Азур (или Асур - по аналогия с асурите, духовете на злото в парсизма) и Сорат. Първите трима са генетично обвързани с развитието на Слънчевата система и, в частност, на Земята. А четвъртият, Сорат, според Р. Щайнер, е пришълец от друга космическа сфера и това го прави още по-опасен за нас. В антропософията съществува и тезата за наличието на четири вида общности (или идейни течения), в които се извършват посвещения на злото в нашата нова и най- нова история. Първите три от тях са явления от средата на Х1Х век: 1) редица тайни общества от англоезичния Запад (имат се пред вид преди всичко някои окултни школи от Великобритания и САЩ); 2) йезуитството (йезуитският орден в рамките на Римо-католическата църква); 3) болшевизмът (сам по себе си феномен на ХХ век, той води началото си от марксизма, възникнал именно в средата на Х1Х век). И на четвърто място - едно явление от миналия ХХ век: 4) национализмът (който е разкрил най-грозните си и уродливи черти в лицето на националсоциализма). Ето какво казва и Учителят П. Дънов за Черната ложа: "Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват т.нар.
към текста >>

Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ.
Както бе подчертано, нейни членове са същества от много високи степени на духовната еволюция. Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества). (В своята дейност в тази насока ББ използва главно два метода - въплъщаване и вселяване.) От тази гледна точка следва да правим качествена разлика между ББ като космическа институция, от една страна, и неговите планетарни проекции - школи, изградени в материалния свят, от друга страна. В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване. Така че когато говорим за духовното общество "Бяло братство" в България, например, имаме пред вид общност от втория вид. Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ. Но същевременно е носител и на всички несъвършенства, характеризиращи колективния облик на земните хора, намиращи се все още в материалния стадий от еволюцията на духа. (Аналогия с християнството - земната Църква е по-ниската по качество форма на единната Христова Църква, чието съвършено измерение е небесната Църква, съставена - според християнското богословие - от ангелите, светиите и праведниците. Втората, небесната, е образец за първата. Първата върви по пътя на втората.) В Словото на Учителя П.
към текста >>

Идейни предтечи на тези глобални трансформации, изменили изцяло облика на европейската култура и социална среда, са именно богомилите.
Учителят на ББ у нас неведнъж е изказвал мнението, че времето, в което живеем, най-после ще извади на показ цялата истина за богомилите. А това означава и формиране на обективна историческа преценка за тяхното епохално дело. Иначе Посветените отдавна са наясно с планетарните измерения на богомилския принос в световната духовно-културна съкровищница. Неуспели в родината си, те я напускат поединично и групово и полагат началото на редица духовни общества и окултни школи из цяла Европа: катари, патарени, албигойци и др. Именно в недрата на тези духовно-мистични общности и движения, заредени с обновително-съзидателния импулс на богомилството, се зараждат процесите, довели до Ренесанса на Стария континент и до Реформацията в християнската Църква (с начало 1517 г.). Идейни предтечи на тези глобални трансформации, изменили изцяло облика на европейската култура и социална среда, са именно богомилите. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура." (В аналите на духовно общество "Бяло братство" в България съществуват сведения за мистична среща на Учителя П. Дънов - навярно на духовно равнище - с водачи на обществото на розенкройцерите, докато е бил в САЩ като студент.) Любопитна е информацията, която предоставя той като допълнение за същността на богомилското движение, неговата организация и разпространение в Европа: "Първото име на богомилите е било съвсем друго.
към текста >>

16. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения.
Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години. Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството? Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си. Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения. Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват.
към текста >>

Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост.
Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П. Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура. Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове.
към текста >>

Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и идеен вдъхновител.
Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П. Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител. Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в обществен план. Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и идеен вдъхновител. Този термин се разпростира по естествен път и върху учението на П. Дънов с претенциите за изчерпателност. Тук следва да подчертаем обаче, че названието "дъновизъм" се използва само от изследователи и лица, външни за движението. В рамките на самото ББ такова понятие не съществува. Членовете на братството се назовават помежду си "бели братя" или просто "братя и сестри", с което изразяват и една от основоположните цели на движението - постигане на братство между всички хора на планетата.
към текста >>

За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми.
към текста >>

И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен идеен сценарий обуславя особеното място на П.
В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха. Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в обществената среда. Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода "лекар" на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност. Това той реализира на първо място посредством "Изгрева" и съборите на Рила. И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен идеен сценарий обуславя особеното място на П. Дънов и основаното от него Бяло братство като явление със собствена стойност в българската култура.
към текста >>

17. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Обвързаността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер.
VI. Принцип на причината и последствието Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата. Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвързаността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството
към текста >>

Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм.
Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта. Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К.
към текста >>

е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа.
Цялото развитие на съвременната физическа култура, гимнастическите упражнения и хореографията следва да бъде разглеждано като подготовка за Паневритмията. Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлично подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обосновка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа. Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин.
към текста >>

18. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО 1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г.
към текста >>

Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов.
1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа.
към текста >>

Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителят П. Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П. Дънов или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже дори и в онези смутни времена понятието "демокрация" и човешките права са означавали нещо в България.
към текста >>

Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П.
Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925). Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П. Дънов за свободата като опасно за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп. "Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV). Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов.
към текста >>

Дънов и неговата идейна платформа.
Граблашев, "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" - София, 1922, с. 84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в които се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на ББ. Кампанията на БПЦ срещу Учителя П. Дънов и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П. Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много.
към текста >>

А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П. Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство.
към текста >>

Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение.
Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
към текста >>

В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях съществена роля в новата история на България изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и други. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло братство" да го дефинират като "най-силното духовно течение в България" (курсивът мой - К. З.) за онова време (А.
към текста >>

Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това - и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922). Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922).
към текста >>

Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922). Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност.
към текста >>

При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност.
Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност. По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение.
към текста >>

Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ.
Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П. Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като идейно обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ. Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта. По този начин отговорихме аргументирано и категорично на втората част от въпроса, формулиран в началото на изложението по т. 2. Нека сега се постараем да дадем също така аргументиран отговор и на първата му част: наистина ли духовното общество "Всемирно Бяло братство" е "противоцърковно"? Ще приведем четири цитата от беседи на Учителя П. Дънов: 1) "... и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината" (Еф.
към текста >>

В изложението си той изхожда от позициите на обективното философско проучване и разглежда добронамерено глобалните космологически и идейни постановки в учението на ББ.
"Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ. За разлика от подчертано негативния тон на своя колега А. Томов възприема позитивна нагласа и достига до задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на българския духовен Учител. В изложението си той изхожда от позициите на обективното философско проучване и разглежда добронамерено глобалните космологически и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А. Томов може да бъде възприето като ценен научен принос към философското, антропологическо и етическо осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата: Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
към текста >>

Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

19. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип. Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага. Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада.
към текста >>

И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии. И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото - идейните мислители, съзерцателите на вечните идеи, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения. Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
към текста >>

20. 1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева - Георги Христов

Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот, в името на който се създадоха.
А ние се събрахме в името на идеала, за да си услужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората, необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителя каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план.“ Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот, в името на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителя знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
към текста >>

А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества.
Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората, необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителя каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план.“ Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот, в името на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителя знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналният живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания. Комуната е нещо много трудно.
към текста >>

21. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество.
И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност. И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век. Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската организация „Универсално Бяло Братство". Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55. Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество. За да разискваме по тази линия, трябва да отговорим на въпроса кой е Омраам Микаел Айванхов? Михаил Иванов е буден българин, роден през 1900 г. в днешна Македония, който има ранно изразени духовни интереси, включително и към антропософията. През 1917 г. се среща с Учителя Петър Дънов във Варна, който е известен още с духовното си име Беинса Дуно, и става негов последовател.
към текста >>

в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство.
се среща с Учителя Петър Дънов във Варна, който е известен още с духовното си име Беинса Дуно, и става негов последовател. Участва в духовния живот на езотерико-християнската Школа, създадена от Учителя Петър Дънов през 1922 г., която има двадесет и три годишни цикъла и два езотерични класа. През 1937 г. под прякото напътствие на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство. Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г. Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност.
към текста >>

Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител.
към текста >>

След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
към текста >>

Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г.
към текста >>

Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии.
София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи.
към текста >>

Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните идейни различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер.
Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София. На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество. В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член. Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят. Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните идейни различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер. Описаните събития, независимо от мемоарния си произход, могат да се разглеждат като още едно косвено доказателство на нашата теза. На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно. Учителя Петър Дънов е съвсем ясен и категоричен по въпроса за очакваното от тези среди физическо проявление на Христос. Заедно с това ликвидира и неправилното отношение на някои от последователите си към самия него с мистичните думи: Вашето отношение към мен е отношение към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога.
към текста >>

От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер.
Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия. От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя идеен план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер. Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения. Учителя Беинса Дуно твърдо забранява разпространението на ученията на Агни Йога и Бо Ин Ра в условията на създадената от него братска община в българската столица София. Този категоричен тон е провокиран от факта, че в средата на една езотерична Христова школа не се допускат фалшиви учения, насочени срещу самия Христов Дух. Освен от проявилите се в древността духовни течения (браминизъм, маздеизъм, орфизъм, кришнаизъм, херметизъм, есейство, питагорейство, богомилство), които според Учителя Беинса Дуно са клонове на Всемирното Бяло Братство, чиято Глава е Христос, учениците естествено се ориентират да попълнят своите езотерични знания и от съвременни Христови духовни традиции. Едни от най-будните и способни ученици на Учителя Петър Дънов (Боян Боев, Влад Пашов, Георги Радев, Михаил Иванов, Методи Константинов и др.) сериозно и задълбочено изучават антропософските източници, защото намират в нейно лице най-близко и сродно учение, което е в пълна хармония с принципите, законите и тезите, изразени от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и идейни ценности.
В ранното средновековие третият клон активно се разгръща в Европа. Независимо че богомилите са подложени на гонения, избивания и горене на клади, те разливат мощна духовна вълна из цяла Европа чрез своите по-късни европейски проявления в лицето на албигойците и катарите. Учителя Беинса Дуно изтъква, че Розенкройцерството като езотерично течение е разклонение на третия, навлязъл в Европа през България, богомилски клон. Това се потвърждава и от антропософските изследвания на Кристофър Бамфорд в книгата „Християн Розенкройц и Розенкройцерството"97, където се споменава, че Християн Розенкройц най-вероятно се е родил на границата между Хес и Тюрингия в катарско семейство и братска община, което пряко показва дълбоките духовно-исторически връзки между езотеричните течения на богомили, катари и розенкройцери. Учението на Учителя Беинса Дуно обновява и доразвива българската езотерична традиция с цел да я подготви като семе и основа за Славянската културна епоха, а антропо софията е обновеното същинско Розенкройцерство, което е езотеричният център на Централна и Западна Европа. Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и идейни ценности. Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7. Има ли някакви други съществени знаци, идеи или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател? Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви.
към текста >>

Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство.
Така не само са постигали лична духовна хигиена, но и са овладявали лечебното изкуство до съвършенство. Рудолф Щайнер изтъква, че новото проявление на този Учител ще донесе едно обновено есейство, насочено вече към конкретната изява на Етерния Христос.99 Естествено е да се предположи, че някои характерни черти на есейското учение отново ще струят в дейността на Бодхисатвата на XX век. И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България. Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер.
към текста >>

Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа.
Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата. Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос. Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа.
към текста >>

Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план.
Във втората част, носеща името Слънчеви лъчи, е заложена една окултна гледна точка към седемте културни епохи на настоящата Следатлантска епоха, а в третата част - Пентаграм - е демонстрирана славата и величието на Шестата голяма епоха, епоха на активна работа за проява на Христовите добродетели. Това е т.нар. времеви ключ към Паневритмията. (ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план. Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието.
към текста >>

0.43913793563843