Търсене в текстове за 'живот вечен'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени 87 текста в 1 категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

✓ Хронология на Братството:
87 текста

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1181 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога.
Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога. Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека. Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога. Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога. Радвай се, че живееш в Него. Във всичко е Бог и ни се изявява. И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него.
към текста >>

Той е навсякъде: между Ангелите, между растенията, между животните и между хората.
Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят. То търпи, радва се на малкото добро. Не изключвайте Бога от света. Той е в състояние да го оправи. Той е навсякъде: между Ангелите, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде. Като видиш една мушичка, да се зарадваш. Тя е една буква от великата азбука. Без нея ще липсва нещо. Не схващайте света механически.
към текста >>

Бог е онова Начало, което осмисля Живота.
Човек се търкаля като някой камък. Бог мисли постоянно и ти, като се сблъскаш с Него, почваш да мислиш. Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него. Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр. Бог е онова Начало, което осмисля Живота. Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща.
към текста >>

Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си.
Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр. Бог е онова Начало, което осмисля Живота. Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце.
към текста >>

Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Писанието казва още: „Бог е Любов.“ Значи Любовта е изявления на Бога.
“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас. Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Писанието казва още: „Бог е Любов.“ Значи Любовта е изявления на Бога. Бог всякога проявява това, което не сме знаели. Вие мислите, че Господ е като човеците и че кани тези, които са обичани; не, Господ няма такъв характер. За Него първият светия и най-големият грешник са еднакви. Вие философствате и казвате: „Защо сте ми дали малко? “ Защото идвате с малко канче.
към текста >>

Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота.
Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота. Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, който се отвращава от греха. Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог. Бог никога не обича външно. Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди. Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата.
към текста >>

Щом имаш Живот, Бог е в теб.
Във вечната Радост човек трябва да влезе готов. Какво е Бог? Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо. Дето е Бог, там е силата, там е красивото. За Великото разумно начало ние имаме механически схващания, от които трябва да се освободим. Щом имаш Живот, Бог е в теб. Щом имаш Знание, Бог е в теб. Щом имаш най-малката Свобода, то е вече присъствие на Великото разумно начало. Тези трябва да бъдат мерките за присъствието Му. Бог е Абсолютната разумност, с която винаги трябва да сме в хармония. Под думата Бог разбираме онази Разумност в света, която премахва болести и страдания и ни дава условия да се развиваме.
към текста >>

Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога.
Кое у Великото разумно начало е най-силно? Това, което Го отличава – милосърдието. При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине. Бог е внимателен, колкото и малко да е твоето желание, за онова, което е необходимо, Той веднага се досеща и услужва. Това е характерно за Великото разумно начало. Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред.
към текста >>

Щом се обясни, тогава човек ще разбере и Живота.
Какво нещо е Бог? Той ти дава светлина, за да гледаш, въздух, за да дишаш, Любов, скръб, знание, за да мислиш. Скръб е, но Бог само малко те е стегнал, за да мислиш. Зазяпал си се така, че при следващата крачка ще паднеш в кладенеца и Бог затова те стяга, за да видиш къде стъпваш. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни. Щом се обясни, тогава човек ще разбере и Живота. Основният принцип в една духовна школа е, да има едно разбиране за Бога, което да стане като мярка. Има една истина, в която човек трябва да се убеди. Тя може да се чувства и съзнава, но да не намираш начин да я изкажеш. И чак след като я опиташ реално, след резултата ще можеш да я споделиш. Ние служим на едно Велико разумно начало, в което са включени всички възможности и от което са изключени всички невъзможности.
към текста >>

Когато човек живее добър живот, той се намира на видно място, дето Бог може да го види.
А днес те мрази, понеже нямаш правилни отношения към Бога. Връзката, с която Бог ни привлича, е Любовта. Че защо Христос се спря при слепия? Защото искаше той да прогледне. Не Го намери слепия, а Христос го намери. Когато човек живее добър живот, той се намира на видно място, дето Бог може да го види. Великото разумно начало постоянно работи и ние трябва да се научим да работим като него. И сега трябва да се събудим и да съзнаем, че Бог работи в нас. Целият език е някак материалистичен. Например казват: „Бог да дойде в нас.“ Че Бог е навсякъде, Бог е в нас. Значи мисълта, скрита в тези думи, трябва да е: „Аз да осъзная, че Бог е в нас.“ Има нещо, което прониква през стените на стаята, а има нещо, което не прониква.
към текста >>

Първичният Живот прониква навсякъде, а ограниченият – само някъде.
Великото разумно начало постоянно работи и ние трябва да се научим да работим като него. И сега трябва да се събудим и да съзнаем, че Бог работи в нас. Целият език е някак материалистичен. Например казват: „Бог да дойде в нас.“ Че Бог е навсякъде, Бог е в нас. Значи мисълта, скрита в тези думи, трябва да е: „Аз да осъзная, че Бог е в нас.“ Има нещо, което прониква през стените на стаята, а има нещо, което не прониква. Първичният Живот прониква навсякъде, а ограниченият – само някъде. Постави си двете ръце горе на главата (обливките, които правим в края на Паневритмията, е пак същото упражнение – пръстите на ръцете са допрени с върховете на пръстите на това място на главата и са перпендикулярни над повърхнината ѝ), тогава помисли за Бога. Бог ще дойде и ще помогне. Господ казва: „Потърси ме в ден скръбен.“ Изпълнихме упражнението, след това влязохме в наблюдателницата. Наблюдателят се оплака, че му е скучно.
към текста >>

Същият закон е по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то е цяла война и после колко време ще употребиш, за да поправиш разрушеното в себе си?
И в Русия работи нещо разумно. Така че има разумни места в Природата. На българите не им трябваше да воюват. Как ще прокопса един народ, който воюва? След една война се изискват най-малко тридесет години, за да се поправят загубите. Същият закон е по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то е цяла война и после колко време ще употребиш, за да поправиш разрушеното в себе си? Забележете, че където сме минавали, след нас дойдоха и направиха път. Няма място, през което сме минали, да не са дошли подир нас да направят нещо. Учителя погледна местността Скакавците, всички върхове между Мусала и Рупите на запад и каза: Там живеят напреднали Същества. Нашето идване тук, на връх Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването на някои други.
към текста >>

Вън от Любовта живот не съществува.
Към 12 ч. слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, което наричаме „Окото“. Тук ще предам разговора с Учителя при езерото. Вярата е път към Бога. Но Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от Любовта живот не съществува. Тя раздава живот и щастие. Ако чрез вярата не намериш пътя на Любовта, ако чрез Любовта не намериш пътя на Мъдростта, ако чрез Мъдростта не намериш пътя на Истината и ако Истината не ти покаже връзката, която съществува между Любовта и Мъдростта, тогава не можеш да постигнеш нищо. Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш дар от Него и след това да се върнеш да раздадеш това, което си получил, за да помагаш на другите. Чрез Любовта, която имаме към Бога, Той ни дава всичко. Небето беше ясно и синьо, без никакво облаче, имаше изобилно слънце.
към текста >>

Тя раздава живот и щастие.
слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, което наричаме „Окото“. Тук ще предам разговора с Учителя при езерото. Вярата е път към Бога. Но Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от Любовта живот не съществува. Тя раздава живот и щастие. Ако чрез вярата не намериш пътя на Любовта, ако чрез Любовта не намериш пътя на Мъдростта, ако чрез Мъдростта не намериш пътя на Истината и ако Истината не ти покаже връзката, която съществува между Любовта и Мъдростта, тогава не можеш да постигнеш нищо. Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш дар от Него и след това да се върнеш да раздадеш това, което си получил, за да помагаш на другите. Чрез Любовта, която имаме към Бога, Той ни дава всичко. Небето беше ясно и синьо, без никакво облаче, имаше изобилно слънце. Хвърчаха буболечки.
към текста >>

Ето какво става: ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева и той си купи автомобил, почне на широко да живее, пие и води развален живот.
Запомнете, има връзка между Хималаите и Рила. Към 11 ч. пак слязохме при „Окото“, където Учителя каза: За Любовта вие имате съвсем криво мнение. Любовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива. Ето какво става: ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева и той си купи автомобил, почне на широко да живее, пие и води развален живот. Теб те повикат и ще ти питат: „Ти ли си, който направи това благодеяние? “ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист да плати или да вземе известна печалба. Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна помежду им. Една сестра попита: Кои са сега тези, които са били ученици на Христа?
към текста >>

Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират.
“ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист да плати или да вземе известна печалба. Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна помежду им. Една сестра попита: Кои са сега тези, които са били ученици на Христа? И да се знае това, по-добре е да се мълчи. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират. Сега Астралният свят е свободен от тъмните сили. И днес става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат, тъмните сили са го откраднали от Светлите същества. Обаче знанието на Светлите същества расте, а знанието на тъмните – не и затова те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
към текста >>

Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако на някого не върви в живота, причината е в него.
Вие имате Любов, но не сте я проявили. Считайте, че я имате. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото. Коя е идеята на този пример? Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако на някого не върви в живота, причината е в него. Хората искат голямата Любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. Това е едно неразбиране, че всички започват с голямата Любов. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото и затваряш очите си за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на Земята, което минава за гениално, като се намери между Ангелите, то ще бъде невежа, ще говори като дете, което се звери и ще каже: „Тази работа не е за мен.“ В това време почна да вали дъжд.
към текста >>

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден.
Учителя прочете 15 гл. от Ев. на Йоана. След това имаше тайна молитва. После Учителя каза: Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“ След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор. Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира. Това не е човешко събрание. Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук.
към текста >>

В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“
от Ев. на Йоана. След това имаше тайна молитва. После Учителя каза: Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“ След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор. Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира. Това не е човешко събрание. Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук. Велико е Божието търпение.
към текста >>

Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни.
“ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места. Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли?
към текста >>

Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“
По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места. Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли? “ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона.
към текста >>

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява.
Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя.
към текста >>

Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>

Това, което продължава Живота, е Любовта.
Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва. Ако има прекъсване на Любовта, това не е Любов. Това, което продължава Живота, е Любовта. Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта. Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен. Той е мъдър и истинолюбив! Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими.
към текста >>

Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта.
Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва. Ако има прекъсване на Любовта, това не е Любов. Това, което продължава Живота, е Любовта. Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта. Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен. Той е мъдър и истинолюбив! Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи.
към текста >>

Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си.
Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!
към текста >>

3. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един вечен кръг на живота.
Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала. В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна. И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека. Има един вечен кръг на живота. В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно. Погледнете тези борове, върховете им сочат Слънцето. Слънцето е там, дето сочат техните върхове. Ето разговора с Учителя надвечер при х. Мусала.
към текста >>

Някои хора не са още готови за духовен живот.
Но ако дойдат умните да го оправят, много скоро ще се оправи. Всеки може да изоре нивата, но не всеки може да посее. Трябва да се посее с доброто семе. Страданието е оран. Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър. Някои хора не са още готови за духовен живот. Тук, в тия места, преобладава електричество. Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни. На 22 юли пренощувахме на х. Мусала. На другия ден сутринта бяхме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Божественият и човешкият свят“, която е публикувана в том със същото заглавие.
към текста >>

4. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Да, но при молитва човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Него, идва във възприемателно състояние към енергиите оттам и приема мисълта на Бога и от Живота на Бога; тогава от тези пространства нахлуват нови идеи в човешката душа.
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША При молитвата Бог учи човека. Някой ще каже: „Как така, нали при молитва човек изпраща мисъл към Бога и говори с Него? “ Да, но при молитва човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Него, идва във възприемателно състояние към енергиите оттам и приема мисълта на Бога и от Живота на Бога; тогава от тези пространства нахлуват нови идеи в човешката душа. И след това през целия ден в човешкото съзнание идват нови, светли идеи и подтици, които е приел отгоре във време на молитва. Хората употребяват думите безразборно, но тогава молитвата им няма отговор. Когато при молитва искаш нещо от Бога, искай нещо, което е Богоугодно. Кой Дух трябва да прониква в молитвата ти? При молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и ти говори Онзи, който те обича.
към текста >>

Човек да се моли за това, което има вечен характер.
Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога! Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви. Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари. В това е силата на една молитва и на една формула. Човек да се моли за това, което има вечен характер. „Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място! “ – това да ви бъде молитва. Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия. А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро.
към текста >>

Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля.
Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия. А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да благодарим, че някои работи не стават по нашата воля. Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници. Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината. Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея.
към текста >>

Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие.
Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници. Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината. Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея. Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота. Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала. Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро.
към текста >>

Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея.
Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината. Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея. Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота. Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала. Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро. Христос казва: „Ако двама или трима се съберат в Мое име, каквото попросят, ще им бъде.“ Но искай това, което ти трябва, и непременно ще бъде. Моли се да станеш проводник на Бога, чрез теб Бог да помага.
към текста >>

Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота.
Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината. Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея. Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота. Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала. Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро. Христос казва: „Ако двама или трима се съберат в Мое име, каквото попросят, ще им бъде.“ Но искай това, което ти трябва, и непременно ще бъде. Моли се да станеш проводник на Бога, чрез теб Бог да помага. По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите?
към текста >>

Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала.
За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината. Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея. Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота. Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала. Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро. Христос казва: „Ако двама или трима се съберат в Мое име, каквото попросят, ще им бъде.“ Но искай това, което ти трябва, и непременно ще бъде. Моли се да станеш проводник на Бога, чрез теб Бог да помага. По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет.
към текста >>

5. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона все още под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи през ранните часове в школната лекция.
ВЕРНИЯТ СИН, СЛУЖЕНЕ НА БОГА Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката и се върнахме в салона все още под живото впечатление на идеите, които Учителя изложи през ранните часове в школната лекция. Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за нашето отношение към Разумното начало в света. Ето основните мисли, които Учителя каза във време на разговора: Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат?
към текста >>

Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота.
Когато човек започне да живее за себе си, ражда се злото. Питам: ако клонът или листите живеят само за себе си, няма ли да загинат? Най-първо листите, клоните, цветовете, корените живеят за другите и после – за себе си. И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. Как човек изгубва своята Свобода? Щом той използва всичко, каквото има, само за себе си, цялата му основа изчезва и остава на друга основа, която няма нищо общо с първата му основа в Живота. Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората.
към текста >>

Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото.
Нека представим нещата по следния начин: първото положение е, че искат да те направят пръв министър на България, а второто е, че можеш да станеш ученик на един велик Учител, за да служиш на Бога. При първия случай външно ще те величаят, а при втория ще те натоварят да служиш и почит няма да имаш. Кое е по-хубаво? Да служиш на Бога! Има няколко степени на съзнанието у хората. Христос казва: „Всичко да се даде за Бога, всичко, с което човек разполага, да се тури на разположение на Бога.“ Мойсей казва: „Само една десета да се даде на Бога.“ А при обикновения човешки живот само сегиз-тогиз човек дава по малко за Бога, за Божественото. Мъчението е инволюция, трудът е най-низкото стъпало, а служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. Какво нещо е служенето? Служене е, когато се работи да се разпространи Любовта. Нали е казано. „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Хората, като почнат да обичат Бога, ще почнат и да работят, както Той работи.
към текста >>

Самопожертване. Един стих казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Значи как да не обичаме света, когато Бог го обича!
И ще го благославят, ако се учи и слугува. Не може да слугува онзи, който не се е учил и който не знае. За да може човек да слугува, трябва да знае и ако например отидеш при един болен, можеш да му помогнеш, като имаш знание за лекуването на болестта. Една сестра запита: „Какво е служене на Бога? “ Самопожертване. Един стих казва: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Значи как да не обичаме света, когато Бог го обича! Когато вие помагате на другите, техните Ангели помагат на вас и ви създават най-добри условия за вътрешна дейност. Когато вие помагате на другите, на вас ви се подобряват вътрешните условия, помага ви се от вътрешна страна. Човек, за да познае Бога, трябва да се учи на разумно самопожертване. Ако не практикува самопожертването, той нищо не може да научи. Казва се в Писанието: „Представяме телата си в жертва свята, жива и благоугодна Богу.“ Сега неуспехът се дължи на това, че няма самопожертване.
към текста >>

Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога.
Любовта е подбудителна причина за всичко. Ти не можеш да се отречеш от Любовта. Каквито жертви правиш, да ги правиш за Бога! Ти трябва да воюваш. Оръжието е Любовта. Смисълът на Живота е човек да направи всичко от Любов към Бога. Една воля има в света, която трябва да изпълним – Волята на Бога; тогава ще имаме възможност да се проявим. Нали е казано от апостол Павел: „Тури меча си, облечи се в бронята! “ Ще служиш на Бога с ум, сърце, душа и дух. Ние сме в епохата на служенето. Христос казва: „Дойдох да изпълня волята на Отца, както Отец ме е научил.“ Служенето на Бога е упътване на душите, за да могат всички да вземат участие в Божествената работа.
към текста >>

В живота да няма нищо, което да ви се струва невъзможно.
Видиш една съборена стена и казваш: „Каква съборетина! “ Не, вземи материал и я изгради. Христос казва: „Който стои, да повдигне падналите.“ Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, ще го премести. Виждам, че два клона са се сплели, освобождавам ги. Или виждам две кучета, които се боричкат за нещо, изваждам и им давам геврек и те ще престанат да се карат. В живота да няма нищо, което да ви се струва невъзможно. Виждаш едно наведено цвете, изправи го. И като постъпиш така, да ти е приятно. Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как? “
към текста >>

Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи.
Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как? “ Ето как: във всичко да виждаш положителното. Да имаш вяра, че всичко се превръща на добро. Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в Живота, но да не отлагаш малките работи. Ако някой дойде при мен и ми направи една услуга, без да я искам (например жаден съм и ми донесе вода), той е вече в Новото учение. Една млада мома отишла на гости хубаво облечена, цялата накичена и чакала вее да ѝ поднесат, а друга мома като пристигнала, сготвила, опрала, измела, изчистила всичко и чак тогава седнала на трапезата. И ние сега отиваме при Господа хубаво облечени, седим на стол и чакаме. А пък влезем ли там, трябва да направим това, което се изисква от нас. Всички хора, които живеят по своите възгледи и не вземат предвид Божественото, те са на крива посока.
към текста >>

6. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко същество Аида, трябва да влезеш в Реалния живот.
Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него. Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма, но за да виждащ във всяко същество Аида, трябва да влезеш в Реалния живот. Един брат каза: „Преди да говоря в събрание се свързвам с Бога, чувствам любов към Бога и после това, което приема, изпращам го към хората и, като говоря, имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки.
към текста >>

Любов към Бога ще осмисли живота ни, ще ни освободи от ограниченията.
Най-важното е човек да има свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства силен, смел и може всичко да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Всеки, кой го се отдалечава от Центъра, се заробва, а който се приближава, се освобождава. Любов към Бога ще осмисли живота ни, ще ни освободи от ограниченията. Любовта е храна. Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога, за да намерим онзи елемент, който ни липсва – безсмъртието. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише ползвате водата, то е един временен процес; скоро шишето ще се изпразни.
към текста >>

Процесът трябва да бъде вечен.
Любовта е храна. Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога, за да намерим онзи елемент, който ни липсва – безсмъртието. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише ползвате водата, то е един временен процес; скоро шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той вече не умира. Да знаем, че има Един, на когото можем да разчитаме. Дали си пеперуда, буболечка или червей, това е без разлика. Но знай, че има Един, когото обичаш и който те обича. Човек трябва да е искрен, чист, да има винаги Любов и правилни отношения към Бога, за да могат Той и Бялото Братство да му съдействат.
към текста >>

Любовта към Бога може да поправи света и ще дойде истинският Живот.
Да знаем, че има Един, на когото можем да разчитаме. Дали си пеперуда, буболечка или червей, това е без разлика. Но знай, че има Един, когото обичаш и който те обича. Човек трябва да е искрен, чист, да има винаги Любов и правилни отношения към Бога, за да могат Той и Бялото Братство да му съдействат. Ако човек остане сам да върши нещо, нищо съществено не може да извърши. Любовта към Бога може да поправи света и ще дойде истинският Живот. Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Като оживее тази идея във вас, ще се оправят работите. Идеята Любов към Бога влезе ли в света, ще разреши кардинално всички въпроси. Когато възлюбим Великото в света и Го виждаме и в светлината, и във вятъра, и във водата, и във всички същества, и във всички най-малки работи, светът ще се поправи. Когато любиш, обичаш и служиш, ти си от новите хора и сърцето ти ще се изпълни с Радост!
към текста >>

7. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя носи Живот, Светлина, Топлина, Свобода, Сила, Красота, здраве, благородство, носи всичко хубаво, всички Добродетели.
Имаше изобилно слънце. Към 9 ч. изпълнихме на Ел-Шадай Паневритмията, след това изпяхме няколко песни и започна разговор. В разговора Учителя каза следните мисли: Трябва да знаете, кои са подаръците на Любовта. Тя носи Живот, Светлина, Топлина, Свобода, Сила, Красота, здраве, благородство, носи всичко хубаво, всички Добродетели. И най-изопачената любов носи благословение. Любовта носи Мъдрост и Истина. Любов без Мъдрост и без Истина не е Любов. Любов с Мъдрост и Истина е съвършената Любов. Когато обичаш някого, ти проявяваш тези дарове на Любовта.
към текста >>

Любовта е врата, през която човек влиза в Живота.
Любовта събужда мисълта и мисълта събужда Любовта. Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Любовта е врата за приемане на Мъдростта и Истината. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото, Любовта, почна 400-500 години преди Христа. Любовта е врата, през която човек влиза в Живота. Онзи, който не е в Любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии и дава всички възможности. За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове?
към текста >>

Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия.
Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно.
към текста >>

Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта.
Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
към текста >>

Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява.
Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят.
към текста >>

“ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив.
Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот.
към текста >>

И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов?
Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов.
към текста >>

Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот.
“ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена.
към текста >>

Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение.
И Любовта ти прави безсмъртен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара.
към текста >>

Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот.
Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Най-голямото робство е смъртта. Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим. Непреодолима вяра трябва да има човек. Безлюбието носи смъртта. Разрешението на това идва, не може да се отложи.
към текста >>

Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и животните, и растенията – също.
Защото това, което става сега, то днес почва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувство, че сте обгърнали Земята и я носите. Трябва да влезете в аурата на Любовта! Сега търсиш причина, за да обичаш някого; това е недостатък. Като дойде Любовта, преставаш да виждаш противоречията. Неразположен си и ти идва да ритнеш котката, обаче си казваш: „Като ритна котката, друг ще ритне мен.“ Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява и Ангелите се обновяват; и животните, и растенията – също. Но човек се обновява като човек, Ангелът – като Ангел, растението – като растение, камъкът – като камък. Който не върви по пътя на Любовта, изсъхва и става много кисел. Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. Този, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори, с думите си ще ти предаде от отровата ѝ. Но светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта.
към текста >>

8. 2_09 ) Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите - Боян Боев (1883 – 1963)

Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот.
Като вършим Волята Божия, можем да имаме и Божията Любов. Тя може да се прояви в нас, защото е благоугоден на Бога всеки, който изпълнява Волята Му. Човек трябва да мине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта. Например един богат жертва всичко на околните, но те никак не му благодарят. Той остава без нищо, но въпреки това никак не роптае, а благодари на Бога. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, по едно време у него се отварят изворите на Любовта и той вече преминава в по-висш живот. Народната мъдрост изобилства с много право казани изречения. В Ти ме изгори! – значи в любовта е имало повече топлина и по-малко светлина. При Любовта трябва да превърнем Топлината в Светлина, понеже сега се нуждаем повече от нея. Досега хората са туряли повече Топлина, отколкото Светлина и има едно несъответствие.
към текста >>

Непостижим е пределът на Любовта, тя е вечен процес на растеж.
Вземи мотиката и работи някому. Тази мотика в ръцете ти е, за да се запознаеш с една любяща душа. Ще направиш една услуга и тази услуга е една връзка. После ще се разотидете и ще остане Божествената връзка. В Новата раса трябва да проникне следното – хората да бъдат като разумни деца; а сега всеки се представя такъв, какъвто не е. Непостижим е пределът на Любовта, тя е вечен процес на растеж. Досегашните форми на Любовта са отживели. Любовта трябва да се тури в широка форма, достъпна за човешкия ум. Предметът на Любовта е неизчерпаем. Любовта е един красив свят. Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ А кой търси?
към текста >>

9. 2_13 ) Четири портокала - Боян Боев (1883 – 1963)

В Божествения свят животът е като Любов!
Щом човек не е при извора, търси го. Човек трябва да намери извора на Любовта. Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е нейният копнеж. Човек се приготовлява да стане възприемчив към нейните трептения. В Божествения свят животът е като Любов! Една сестра попита: „Вие казахте, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме? Как да знаем защо го обичаме? “ Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него.
към текста >>

А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“
Как да знаем защо го обичаме? “ Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него. А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност. Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“ При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив.
към текста >>

Има такива хубави потънкости, а вие искате да примирите новото със сегашния живот.
Досетливост и предвидливост са качества на Любовта. Един, който те обича от Невидимия свят, като научи, че страдаш, смалява се, напуща онова място, пропътува всичкото пространство и идва да ти помогне. Това е сега външната страна. Но има още по-дълбоки и по-хубави работи, които и да се разправят на хората, ще бъдат непонятни. Вие едвам сте в началото на това развитие. Има такива хубави потънкости, а вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да се примиряват. Човек не е философ, но трябва да бъде философ. Човек не е поет, но трябва да стане поет. Човек не е музикант, но трябва да стане музикант. Човек не е Ангел, но трябва да стане Ангел.
към текста >>

Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди.
“ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата? “ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш. Бог е създал човека и се проектира в него. Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш.
към текста >>

10. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор.
Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си.
към текста >>

Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък.
Плътта трябва да се покори на Бога. На горния свят всичко е в хармония, защото всички си помагат един на друг и то по Любов. Там законът е Доброто. Обичат се и си правят добро. Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия! При един философ отишъл един богаташ и го попитал как да постъпва, че да му провърви. Философът му казал: „Ще ти дам две думи и ще ти върви, но за тези две думи ще платиш. И ако не ти върви, аз ще ти върна парите, а ти ще ми върнеш думите назад.“ Тези думи били: „Бъди добър! “ Богаташът, който по-рано мислел как да откъсне някой лев от заплатата на работниците си, как да направи някоя далавера, вече си спомнял думите: „Бъди добър!
към текста >>

За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.
Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел. Най-първо грехът е като една много хубаво облечена мома – спретната, обкичена с пръстени. Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като е една стара, беззъба баба. Един човек, като направи зло, остарява, а като направи добро – подмладява. Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове.
към текста >>

Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот.
Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел. Най-първо грехът е като една много хубаво облечена мома – спретната, обкичена с пръстени. Но извършиш ли грях, той се облещя насреща ти като е една стара, беззъба баба. Един човек, като направи зло, остарява, а като направи добро – подмладява. Човек отведнъж не може да придобие Добрия живот. За да бъде сега добър, трябва да се е трудил с векове. Всяко добро дело, всяка добра мисъл увеличава нашата вяра. Само когато човек действа с Добро е свободен, правиш ли зло, ставаш роб на условията. Ако си лош, ти си вързан роб. Като дебнеш някого да убиеш, то друг някой ще дебне теб и тогава свободата я няма.
към текста >>

Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб.
“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават. За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не.
към текста >>

11. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

„Сфинксът“ се издига като вечен страж на тези места.
Следобед пристигнахме при долните две Мусаленски езера. Там се издига мачка хижа. Някои братя и сестри се настаниха в нея, други – на палатки, а трети си построяват навеси. В първите години на нашите излети на Рила не бяхме все още така обзаведени, както по-късно при Седемте рилски езера. До вечерта прекарахме в нареждане на нашия стан, обикаляхме двете езера и съзерцавахме околните върхове. „Сфинксът“ се издига като вечен страж на тези места. От другата страна по билото е „Незнайния връх АБ и БА“, който е свързан със скъпи спомени от летуването ни там през август 1924 г. за около десетина дни. Там Учителя държа и беседи. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Наредихме се на дълга верига, тук-там бляскаха електрически фенерчета и като едно фантастично видение, извито на спирала и гъвкаво, се носехме напред.
към текста >>

То внася нова Божествена струя на Живот.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и да е малка, подронва моралните устои и тогава човек казва: „Празна работа“ или „Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж; той се вплита нишка по нишка. И красивото е там, че се добива нишка по нишка. Всеки път мъчнотиите идат, за да се види, дали може да се самообладава човек. Страданието е Божествен огън, който чисти човека. То внася нова Божествена струя на Живот. Най-напред мислим, че губим нещо, но после забелязваме една малка придобивка. Тежко е да се носи скръбта, но два пъти по-тежко е да се носи голямата Радост. Онзи, който те обича, ще ти даде толкова подаръци, че ще се умориш да ги носиш. Учителя погледна отсрещните върхове на Скакавците, западно от Мусала и каза: Това място прилича на цветове.
към текста >>

За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности.
Всеки човек трябва да знае своето име. Доста скъпоценни камъни има в човека, но трябва да дойде златар и да направи брошки от тях. Силата на човека стои в неговото име. Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
към текста >>

Така като се гледа на Живота, той е приятен.
Силата на човека стои в неговото име. Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него?
към текста >>

Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл.
Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него? Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата.
към текста >>

Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли.
Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо всички вие трябва да съзнаете, че сте добри. Всеки да казва: „Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли. А Божественото в човека е съвършено. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. Сега извадете вашите таланти.
към текста >>

Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество.
В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен. Страданието на човека произлиза от неговото низше животинско естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания, там са всички заблуждения. Всеки човек, като идва на Земята да се преражда, минава през едно място, дето го потопяват в една река, за да забрави всичко, защото ако помни всичко, той няма да учи новото. И като се връща, пак го потопяват в тази река, за да си припомни всичко. Една сестра попита: „Кога душата се показва такава, каквато си е в своето истинско естество? “
към текста >>

12. 6_07 ) Това е Живот вечен - Боян Боев (1883 – 1963)

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН Няколко души братя и сестри бяха приети от Учителя. Стана въпрос за връзката на учениците със своите Ръководители и с Напредналите същества. Тази връзка съществува, а ако е въпрос за среща, вие сте срещали вашите Ръководители, но не ги познавате. Апостол Павел нали казва: „Човек, като е нахранил някого, може би някой ангел е нахранил.“ Човек трябва да се моли за Знание, за Мъдрост. Срещата има смисъл, но каква полза за един ученик, когато е глух и сляп?
към текста >>

Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер.
“ На разни приятели, но на такива, с които сте хармонизирани. И ако те не приемат мислите ви, те ще се повърнат към вас с придатък, с лихва. И ако ги приемат, те пак ще се повърнат и то пак с придатък, с лихва, но малко по-късно; такива мисли, като намерят почва, пак се връщат. Така че, когато човек прави добро, то се връща, връщат се и добрите мисли. Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер. През тези десет дни във връзка с този стих вземете и Първото съборно Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви направили особено впечатление. Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат. Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същества в света.
към текста >>

Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същества в света.
И ако ги приемат, те пак ще се повърнат и то пак с придатък, с лихва, но малко по-късно; такива мисли, като намерят почва, пак се връщат. Така че, когато човек прави добро, то се връща, връщат се и добрите мисли. Приложете следното упражнение: вземете за размишление стиха „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху него десет дни по три пъти на ден, сутрин, обед и вечер. През тези десет дни във връзка с този стих вземете и Първото съборно Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви направили особено впечатление. Ще вървите по пътя на саморазвиване и на просветление, докато дойде моментът, щото всички от Вътрешната школа, които вървят поотделно, да се съберат. Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същества в света.
към текста >>

13. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“.
Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“. Ограждане става и като очертаеш мислено светли кръгове около себе си и в същото време изговориш следните три формули: 1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят.
към текста >>

3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“.
В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение. Ще бъда горе, защото Ти Си казал това, а Твоята дума на две не става“. Ограждане става и като очертаеш мислено светли кръгове около себе си и в същото време изговориш следните три формули: 1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят. Това боботене ще трае пет минути.
към текста >>

Но има сънища, които показват какво ще стане в действителния живот, те съдържат реални работи.
След това ще почувстваш, че си в друг един свят, в който спокойно виждаш. И денем, когато дремнете, пак излизате вън от тялото си, но когато излезеш вън от тялото си и не си буден, то не се и ползваш. Постарайте се сънят ви да е спокоен, ясен и приятен. Усилвайте ясните картини, защото сега те са разхвърляни и бегли. Има сънища, които нищо не показват – дължат се или на препълнен стомах, или на лоши мисли и тревоги през деня. Но има сънища, които показват какво ще стане в действителния живот, те съдържат реални работи. Един момък ми разправи, че сънувал как иде към него един черен човек с файтон. Качил се на файтона и го повел и щом стигнали до една воденица, онзи разпрегнал конете и момъкът се събудил. Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи.
към текста >>

Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред.
Наскоро след съня умряла сестра му. И втори път сънувал момъкът същия сън, тогава умрял баща му. Този сън показва какво ще се случи. Черният разпряга конете от каруцата; „каруцата“ е тялото. Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи.
към текста >>

Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята.
Вечерно време, когато си оставиш физическото тяло, с едно друго тяло отиваш в онзи свят, виждаш много работи и после се връщаш по-подготвен. Ние мислим, че сънищата са илюзии, а много от тях представят Реалния живот и това, каквото има да се случи занапред. Хубаво е да записваме сънищата си, много малко хора правят това. Нека да се записват точно, както са. Някои сънища са ясни, а някои са наполовина неясни. Има сънища несвързани, но има и сънища ясновидски, които помниш през целия си живот, и те са по-реални, отколкото много други работи на Земята. Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи. Има сънища праволинейни и криволинейни. При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност.
към текста >>

Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот.
Който не може да спи спокойно, нека да се упражнява в това направление ден след ден, месеци, години, докато най-после придобие изкуството да спи. Един брат попита Учителя: „Как може по време на сън човек да пробие черния пояс около Земята и да отиде в по-висши области, та като се върне, да бъде обновен телесно и духовно? ” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

14. 17) Да давате разумно - Боян Боев (1883 – 1963)

„Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“
ДА ДАВАТЕ РАЗУМНО Една сестра няколко седмици изпитваше непоносима скръб, без да открива причините за това състояние. Учителя ¢ каза: Тази скръб е поради борбата между Черната и Бялата ложа, но Вие не се намесвайте и без да се боите, ще имате вяра. За облекчение произнасяйте силни стихове от Евангелието, а именно: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ „Истинските поклонници на Бога са тези, които Му се кланят с Дух и Истина.“ „Да не се смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.“ Казвайте: „Да бъде Волята Божия.
към текста >>

„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“
Една сестра няколко седмици изпитваше непоносима скръб, без да открива причините за това състояние. Учителя ¢ каза: Тази скръб е поради борбата между Черната и Бялата ложа, но Вие не се намесвайте и без да се боите, ще имате вяра. За облекчение произнасяйте силни стихове от Евангелието, а именно: „Бог толкова възлюби света, че даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ „Истинските поклонници на Бога са тези, които Му се кланят с Дух и Истина.“ „Да не се смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.“ Казвайте: „Да бъде Волята Божия. Бог ще победи.“
към текста >>

15. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика.
Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили. Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет.
към текста >>

то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос.
Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие. Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед.
към текста >>

Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет.
Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години. Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Авиаторите при своя полет често се натькват на разредени пространства, наречени вакуум, където въздухът е по-рядък: там именно стават катастрофите, затова пилотите трябва да изучат къде точно се намират тези въздушни ями и да съставят карта, за да ги имат предвид.
към текста >>

Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот.
Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител долу е по-гъстата материя, а горе – по-рядката. Например за един земен жител долу е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха. Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка.
към текста >>

Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива.
Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха. Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка. Сега Слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространство и навлиза в по-рядка среда. В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери. Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.
към текста >>

Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ.
Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет. Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение.
към текста >>

Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея.
Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа. Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество.
към текста >>

В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята.
В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава.
към текста >>

Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир.
Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа. Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество. Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

16. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.
Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Но Господ е, Който всичко преодоля. А и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Духът Вечен подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие“, т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Първата дарба, с която трябва да започнете, е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на човечеството ще бъде такъв. „Златният светилник“ означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава.
към текста >>

Тя е необходима за Живота.
Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червена краска. А в зелената краска е органът на развитието и растежа; когато искаме да растем, ние трябва да преминем тази краска във всичките Ă степени. И така, всичките спорове произтичат от недоимъка на краските. Така например, който мрази, има недоимък на червена краска. Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за Живота. А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега Христос иска по един много прост начин да употреби тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази: той трябва да прочете стиховете, свързани с тази краска, която ще му достави Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски.
към текста >>

А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
А в зелената краска е органът на развитието и растежа; когато искаме да растем, ние трябва да преминем тази краска във всичките Ă степени. И така, всичките спорове произтичат от недоимъка на краските. Така например, който мрази, има недоимък на червена краска. Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея. Тя е необходима за Живота. А през Живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега Христос иска по един много прост начин да употреби тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази: той трябва да прочете стиховете, свързани с тази краска, която ще му достави Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски. Много пъти сме употребявали смирението например, но не сме имали закон, за да се ръководим.
към текста >>

Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот.
Само че трябва да знаем как да употребяваме тези стихове и краски. Много пъти сме употребявали смирението например, но не сме имали закон, за да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се правят сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение на цветните лъчи за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура.
към текста >>

В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме.
И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо излизат всички добри Духове, Божествените Духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се правят сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение на цветните лъчи за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, видимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга подобна, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще стане дума в книжката, която ще се отпечата.
към текста >>

Това именно наше желание е да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответства на грубия живот, а среброто съответства на това, което човек е използвал.
Някой човек казва: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние веднага се изменя. С това се обяснява обстоятелството, че като четем тази книга, по един чуден начин се задоволяват копнежите, които имаме. Например в книгата на Йов (11:17) се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тьмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди – златен, сребърен, меден и железен. Железният век е на най-ниското стъпало. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. Това именно наше желание е да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответства на грубия живот, а среброто съответства на това, което човек е използвал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония. Защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими. Също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. Нас ни се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото.
към текста >>

Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него.
Той е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие. Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием. Всички трябва да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлина и да я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира, тази именно схема от цветните лъчи ще ви направи свободни. Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва.
към текста >>

И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием.
Удоволствието е, за което плачем. Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и ние ще я използваме. Ще започнем от ума към тялото. Това е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които не се казват, а се дават непосредствено чрез Него. Защото основните работи в Библията са скрити в Природата и в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът сам по себе си е прост, поради което можем да го придобием. Всички трябва да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе Светлина и да я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира, тази именно схема от цветните лъчи ще ви направи свободни. Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации. Върху Любовта се градят всичките краски, защото, от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията Ă са негативни.
към текста >>

Ако не стане Той основен тон в живота ни, други неща ще Го заместят.
Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира, тази именно схема от цветните лъчи ще ви направи свободни. Някои от вас са богати на червена краска, но при други тя липсва. Червената краска е емблема на Любовта, която има известни вибрации. Върху Любовта се градят всичките краски, защото, от една страна, тя действа положително, а от друга страна, влиянията Ă са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх. Ако не стане Той основен тон в живота ни, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска, именно по Любовта. Да, Любовта е краска, и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е Любовта. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но като се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее.
към текста >>

Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които са от твърде съществено естество.
Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска, именно по Любовта. Да, Любовта е краска, и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е Любовта. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но като се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат Живота и които са от твърде съществено естество. Нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всички Духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна – трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото – това са богатства, дадени от Бога; затова Господ трябва да дойде да огради нашата Земя, та достойно да можем да работим. Когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Това се дава сега, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила.
към текста >>

Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации.
И когато тази крас¬ка преодолее в нас, ще примири петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. Египет, за който се говори в стиховете, в мистично отношение представлява физическия свят; Асирия представлява умствения свят, а Израил – чисто духовния човек. Нека ви обадя, че с двете последни краски – виолетова и аметистова – много трудно може да се работи. Затова ще започнете с петте краски, защото имаме пет пръста. За да можем да работим с последните две краски, трябва да имаме по-висока организация. Духът гледа винаги да използва по-низшия живот, за да го предаде на по-високи вибрации. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И ако един човек в духовно отношение не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но съвременното общество в духовно отношение е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бог всичко е добро.
към текста >>

17. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата.
В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели.
към текста >>

В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“.
Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката.
към текста >>

С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени.
Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята.
към текста >>

Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма.
Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен.
към текста >>

С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно.
Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата.
към текста >>

Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота.
ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен.
към текста >>

през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика.
Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
към текста >>

А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота.
Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога.
към текста >>

И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата.
Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване.
към текста >>

Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога.
И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг.
към текста >>

Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване.
И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция.
към текста >>

В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила.
Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“. После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия.
към текста >>

18. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

За добрия разговор първото нещо е хората да бъдат разумни, а разумността дава светлина на живота.
На 18 април 1942 г. семинаристи от Пловдивската семинария с двама свои преподаватели посетиха Изгрева. Преди обяд те се разходиха из градината, а след това помолиха Учителя да побеседват. Той ги прие в големия салон и каза: За да се беседва с хората, три неща се изискват. За добрия разговор първото нещо е хората да бъдат разумни, а разумността дава светлина на живота. Второто нещо е да бъдат справедливи: да няма никакво насилие не само отвътре в самия човек, но и отвън – да има хармония и музика. И третото нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен. Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото.
към текста >>

Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота.
Той ги прие в големия салон и каза: За да се беседва с хората, три неща се изискват. За добрия разговор първото нещо е хората да бъдат разумни, а разумността дава светлина на живота. Второто нещо е да бъдат справедливи: да няма никакво насилие не само отвътре в самия човек, но и отвън – да има хармония и музика. И третото нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен. Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сьрце, воля и душа.
към текста >>

Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен.
За да се беседва с хората, три неща се изискват. За добрия разговор първото нещо е хората да бъдат разумни, а разумността дава светлина на живота. Второто нещо е да бъдат справедливи: да няма никакво насилие не само отвътре в самия човек, но и отвън – да има хармония и музика. И третото нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен. Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сьрце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин.
към текста >>

Сега минаваме от един стар порядък на живота в нов.
Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа, не е Любов. Там, където няма разумност, справедливост и доброта, няма и никакъв Господ. Там, където са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, връзва, зрее, пее и работи. Сега минаваме от един стар порядък на живота в нов. Старият порядък е тъмен, а новият – светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора и ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Когато Слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее Слънцето във вашия ум, сърце и душа и да ви подбужда Любовта.
към текста >>

Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му.
Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света. Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход. Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора. По някой път ви заливат и малко страдания – те са упражнения. Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча.
към текста >>

Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота?
Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света. Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието?
към текста >>

Смисълът на живота е Любовта.
Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света. Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието? Безсмъртие без Любов не съществува.
към текста >>

Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът?
Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света. Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието? Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш – това е безсмъртие.
към текста >>

Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът?
Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света. Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието? Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш – това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието.
към текста >>

Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате.
Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието? Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш – това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне. Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш.
към текста >>

Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен.
Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш – това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне. Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне.
към текста >>

Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота.
Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне. Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате.
към текста >>

В детинския живот сме били чисти и бих желал да останем в чистота като дете.
Моята проповед ще я чуят всички, няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия свят трябва да се изградят разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един семинарист каза, че не разбира напълно думите на Учителя и Той му отвърна: След една година, каквото съм ви говорил, ще го разберете. В детинския живот сме били чисти и бих желал да останем в чистота като дете. Там, дето има чистота, има и сила, и Мъдрост. Да имаме чистота, сила и Мъдрост едновременно и всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един семинарист запита: Защо това не стане отведнъж, без да се губи време? Най-първо нали плодът е стипчив, после става кисел и накрая – сладък. Такъв процес съществува в света и не можем да го изменим.
към текста >>

19. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето
„донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека Електроскоп (гр.) – уред за визуализиране на електрически товари и напрежения
към текста >>

Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека
Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни Екстериоризация (лат.) – изнасяне навън Ектодерма (гр.) – външният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни и човека Електроскоп (гр.) – уред за визуализиране на електрически товари и напрежения Ентелехия (гр.) – нематериално дейно начало, което формира материята и я довежда до съвършенство Ентомология (гр.) – наука за насекомите Запрети (рус.) – забрани Зоизитет (гр.) – от зоизъм – жизнен процес
към текста >>

Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.)
Кольор (фр.) – цвят Корелация (лат.) – взаимна зависимост между частите на цялото; в биологията – взаимна зависимост между частите на организъм, поради което промяната в един орган влече след себе си промяна и в целия организъм Ксенопластичен (гр.) – от „ксенос“ – чужд – (биол.) присадка на чужда тъкан от друг биологичен вид Ливан (гр.) – тамян Медлено (рус.) – бавно Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.) Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м) Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим
към текста >>

Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим
Мезодерма (гр.) – средният клетъчен пласт в зародишите на многоклетъчните животни, от който се развиват вътрешните органи (бъбреци, полови органи и др.) Меристема (гр.) – „разделен“ – тъкан при растенията, която е образувана от делението на клетки и сама образува тъкани чрез делене Метагном (гр.) – „притежаващ знание за отвъдното“, ясновидец Микрон (µm) (от гр. – малко) – мярка за дължина, равна на една хилядна част от милиметьра (10-6 м) Монадизъм (гр.) „монада“ – духовен първоелемент на Битието, вечен и неделим На радо сърце (нар.) – на драго сърце, с готовност Неовитализъм (лат.) – „жизнен“ – схващане в биологията от края на XIX в., което обяснява жизнените явления с особени нематериални извънпространствени жизнени сили Нулипотентен (лат.) – (биол.) тъкан, която не е способна да генерира друг вид тъкани в организма Нутационни (лат.) – които изменят периодично наклона на оста си при движението си, което настъпва заедно с прецесията Омнипотентен (лат.) – „всемогъщ, с неограничени възможности“ – (биол.) тъкан, която е способна да се диференцира – да поражда различни органи
към текста >>

Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят
Скържаво (ост.) – скъперническо Смирна – драгоценна смола, добивана от дърво в Африка, която е съставка за маслото за святото помазване Стигма (гр.) – „знак“ – белезите от разпятието на Христос, които се появяват по тялото на някои вярващи, когато преживяват мислено кръстната смърт Стяжание (рус.) – алчност, корист Тежнение (книж.) – влечение, склонност Филогения (гр.) „род“ и „произход“ – наука, която изучава закономерностите и развитието на животинския и растителния свят Фреквенция (лат.) – честота, брой на трептенията в секунда Херц (Нz) — единица за измерване честотата на периодични трептения, равна на едно трептене в секунда, по името на немския физик X. Р. Херц, 19 в. Хидра (зоол.) – малко земноводно от класа на мешестите, обитаващо застояли сладки води и у нас Хиперестезия (гр.) – повишена чувствителност на сетивата
към текста >>

20. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността дава светлина в живота.
Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителя и заговори. Тук ще изложа словото на Учителя пред тях. За да се беседва с хората три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е хората да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина в живота. Второто нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота. Справедливостта дава съдържанието на живота, а доброто дава външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен.
към текста >>

Разумността дава смисъла на живота.
Тук ще изложа словото на Учителя пред тях. За да се беседва с хората три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е хората да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина в живота. Второто нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота. Справедливостта дава съдържанието на живота, а доброто дава външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано - в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта.
към текста >>

Справедливостта дава съдържанието на живота, а доброто дава външната форма на живота.
За да се беседва с хората три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е хората да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина в живота. Второто нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота. Справедливостта дава съдържанието на живота, а доброто дава външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано - в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта.
към текста >>

Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви.
За да има добър разговор, първото е хората да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина в живота. Второто нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота. Справедливостта дава съдържанието на живота, а доброто дава външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано - в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа.
към текста >>

И какъвто и живот да се прояви, е нещастен.
Разумността дава светлина в живота. Второто нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота. Справедливостта дава съдържанието на живота, а доброто дава външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано - в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никакъв друг начин.
към текста >>

Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота.
На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има в това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостта - това е Божественото, което иде отгоре. Под думата Божествено аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено.
към текста >>

- Какъв е смисълът на живота?
А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото. Та сега аз ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса. Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: - Какъв е смисълът на живота? Учителя каза: - Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света.
към текста >>

- Смисълът на живота е Любовта.
Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: - Какъв е смисълът на живота? Учителя каза: - Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: - Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието?
към текста >>

Ако слънцето не изгрява, ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?
Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: - Какъв е смисълът на живота? Учителя каза: - Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: - Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието? Учителя каза:
към текста >>

Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.”
- Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом хората се обикнат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е безсмъртие. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.” Та всички вие имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората съгрешиха, почнаха да умират. Значи, по-рано хората не са умирали.
към текста >>

Животът е непреривен.
Щом хората се обикнат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е безсмъртие. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.” Та всички вие имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората съгрешиха, почнаха да умират. Значи, по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота.
към текста >>

Смъртта е най-голямото ограничение на живота.
Животът е непреривен. Хората съгрешиха, почнаха да умират. Значи, по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, където има съзнание, че нищо не можем да направим. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука.
към текста >>

В детския живот сме били чисти.
Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия свят трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде справедлива, разумна и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза: - След една година каквото аз съм ви говорил, ще го разберете. В детския живот сме били чисти. Аз бих желал да останем като детето в чистота. Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имаме сила, чистота и мъдрост едновременно, това е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита:
към текста >>

21. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота.
Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та не е в чернотата или в белотата, но в онова, което е вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А пък то може и без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам някои слаби примери, но не силни, за да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви - друг. И оставате без компас. Съсредоточиш се в себе си и казваш: в никого не вярвам вече. И после казваш: няма да пея.
към текста >>

Ще ви дам някои слаби примери, но не силни, за да видите кое е онова, което разваля живота.
Та не е в чернотата или в белотата, но в онова, което е вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А пък то може и без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам някои слаби примери, но не силни, за да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви - друг. И оставате без компас. Съсредоточиш се в себе си и казваш: в никого не вярвам вече. И после казваш: няма да пея. За да пее човек добре трябва да нагласи добре мисълта си.
към текста >>

Едно животно като се приближава към тебе и ти като пееш, то ще се спре.
Който носи хляб не пее и който е гладен и той не пее. Погледнете от материалистично гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие нарамвате оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно като се приближава към тебе и ти като пееш, то ще се спре. И лъвът, и тигърът ще спрат като пееш. Не само това, но като запееш на бурята и тя ще спре. Музиката си има форми. Например музиката, която пяхме днес, имаше такава форма - приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича, и дава различни цветове и линии.”
към текста >>

Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.” Като се прилага закона на Любовта, човек ще опита силата върху себе си.
Правят благотворителност, но то е по други съображения, за себе си го правят. Любовта се проявява във всички същества, само че има разни степени на проява. Смъртта иде, понеже Любовта я няма. Безлюбието носи смърт. Любовта носи безсмъртие. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.” Като се прилага закона на Любовта, човек ще опита силата върху себе си. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не залагайте никъде сърцето си. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога. Има неща, които са дрипели.
към текста >>

Има закони, които ако спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните, и във всички други същества.
Има неща, които са дрипели. Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на вас? Някоя личинка 2 ÷ 3 години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: „Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия.” Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които ако спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните, и във всички други същества. Например ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голямата буря да има, като дадеш сигнал, машинистът на бурята туря спирачките в действие и бурята спира. И после като минеш, бурята пак вилнее. Обаче като не даваш сигнал, бурята си върви. Ще имаш опитността на Данаила.
към текста >>

Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш едно с животното, то те счита част от себе си и не те бута.
И най-голямата буря да има, като дадеш сигнал, машинистът на бурята туря спирачките в действие и бурята спира. И после като минеш, бурята пак вилнее. Обаче като не даваш сигнал, бурята си върви. Ще имаш опитността на Данаила. Данаил вярваше, че в тия зверове и лъвове е Божественото и каза: „В тези лъвове си Ти тук, Господи, и няма да ми направиш пакост.” И тогава лъвовете не му направиха нищо. Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш едно с животното, то те счита част от себе си и не те бута. Трябва да станеш част от него. Но тези правила някой път човек ги забравя. Има правила обаче и те трябва да се прилагат. Ако мислиш, че Бог е в лъва, лъвът няма да те закача. Обезсърчението ще го разберете обективно.
към текста >>

22. 25.ХI.1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава?
Някои казват: „Като влезе някой в обществото да не използва.” Не, няма да използва, защото благото като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно.
към текста >>

Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта.
Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс.
към текста >>

Живот без Любов няма смисъл.
Единственото нещо, което ви липсва е, че не обичате. Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта.
към текста >>

И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта.
Че сте обичани, това го знам сигурно, но не обичате. СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов.
към текста >>

ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА.
СЕГА ЩЕ ОБИЧАТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕТЕ. ХРИСТОС КАЗВА: „ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН, ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ, ЕДИННАГО, ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРАТИЛ.” При Любовта, ако не пожертваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, разумното, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да напусне и да дойде в живота на Любовта. Живот без Любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на Любовта. ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ОТЧАЯЛ ОТ ЖИВОТА, ТОЙ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТРУВА И СЛЕДОВАТЕЛНО ДА НАПУСНЕ ТОЗИ ЖИВОТ НА ОТЧАЯНИЕТО И ДА ВЛЕЗЕ В ЖИВОТА НА НАДЕЖДАТА. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е да си студент в IV курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.” Под тези думи разбирам следното: съвременните хора не са били в училището на Любовта. Има Любов в първоначалното училище, има Любов в прогимназията, на гимназията, а има и университетска Любов. Сега говоря за университетската Любов.
към текста >>

А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня.
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: шест дни за човека и един ден за Бога. Седмия ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разпределиш деня на четири части и трите части на деня за себе си и една част за Бога. Този - единият час е, който носи всички благословения, той вдига човека. По онова, което човек посява на нивата, то е, което дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото.
към текста >>

Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот.
Затова човек трябва да живее добре. Значи човек да посее, за да има на какво да разчита. Защото това, което имаме сега, ще го изядем и изпием. И ако идущата година няма какво да турим в хамбара, ще търсим блага от другите хора. А пък така не се дава. Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че то е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и на чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. КАТО СТАНЕТЕ СУТРИНТА, ОТДЕЛЕТЕ 15 МИНУТИ - ПОЛОВИН ЧАС ЗА БОГА: ЗА МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПР.
към текста >>

Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си.
Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост. Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с Любов. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънце. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на Висшата любов. 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите: „Служете на Бога! ”
към текста >>

И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята.
Аз уча свободните. Моето учение е за свободните. Това, което съм казал, е много малко. Какво сте чули още? Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: Съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и любов, която ще смекчи сърцата на хората да не изтезават другите народи.
към текста >>

23. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита: „Хубаво ли е да се развиват вътрешните сили и да се влезе в екзотеричния живот чрез размишление върху чакрите - ясновидските органи?
Същото се отнася и до съзерцанието. Важно е дали от съзерцанието вътрешните цветя цъфтят и стават свежи. Направете следното упражнение 3 пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. КАТО СИ ОТПРАВЯТЕ УМА НАГОРЕ ВИЖТЕ КАКВА МИСЪЛ ЩЕ ВИ ДОЙДЕ. Вижте каква категория мисли ви се дават, защото те ще бъдат разнообразни мисли.” Един брат попита: „Хубаво ли е да се развиват вътрешните сили и да се влезе в екзотеричния живот чрез размишление върху чакрите - ясновидските органи? ” Учителя каза: „Такава работа с чакрите е насилие, защото тогава могат да станат обратни реакции. Тогава човек се уморява, не може да се моли, влиза отново да живее в света. Това е едно неестествено положение. Вие продължавайте със съзерцанието.
към текста >>

После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи „Двигатели на живота”.
Ще ви дам друго упражнение: ВСЕКИ ДЕН РАЗМИШЛЯВАЙТЕ ВЪРХУ „СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ”, ЗА ДА СЕ ВИДИ КОИ КАЧЕСТВА СА НЕОБХОДИМИ ЗА УЧЕНИКА. После друга работа: прочетете 150-те „Псалми Давидови” и намерете кой псалм към коя категория спада. Вижте кои се отнасят до Божествения, до Духовния и до човешкия свят. После проучвайте „Светът на великите души”. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение. После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи „Двигатели на живота”. После размишлявайте върху стиховете на 15 глава от Евангелието на Йоана. Там има материал за концентрация. Размишлявайте и изучавайте седма серия по следния начин: от първа беседа четете и размишлявайте върху 10 стр., от втора беседа - 12 стр., от трета беседа - 3 стр., от 14 беседа - 14 стр., от 5 беседа - 9 стр., от шеста беседа - 7 стр., от седма беседа - 8 стр., от осма беседа - 5 стр., от девета беседа - 3 стр., от 10 беседа - 11 страница. Ученикът трябва да види докъде едно желание е Божествено. Трябва да излезем от света на колебанията, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е радост и веселие, дето има хармония.
към текста >>

Вземете за размишление стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си пратил.” Ще размишлявате върху този стих по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер.
Учителя каза: „На разни приятели. Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани. Ако те не приемат тези мисли, мислите ще се върнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно. Така че тези мисли и да намерят почва, пак се връщат. Вземете следното упражнение. Вземете за размишление стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си пратил.” Ще размишлявате върху този стих по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Във връзка с този стих вземете и Първо послание Петрово през тези 10 дена и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви обърнали особено внимание. След тези 10 дни вземете едно упражнение за 2 месеца. Прочитайте Исайя по една глава на ден. Те са 61 глави. Извадете най-забележителните стихове.
към текста >>

След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа.
Най-напред ги наредете, както са наредени в главите. След това ги изредете както можете и от тях изкарайте нещо като една глава.” Една от сестрите каза: „Чувствам голяма нужда от Божествената наука.” Учителя каза: „Царството Божие се взима насила. Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края.
към текста >>

Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.”
Една от сестрите каза: „Чувствам голяма нужда от Божествената наука.” Учителя каза: „Царството Божие се взима насила. Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили. Тогава иде голямото падение.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек.
Съзнанието расте и ние само трябва да си помагаме на растежа. След тези 2 месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Например как Христос проповядва на планината, как Христос върви с учениците през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.” Учителя одобри това с голяма готовност. Една сестра каза: „За най-подходящо намираме да изберем някои сцени от живота на Христа.” Една друга сестра каза: „Ето защо като четем Исайя, да изпращам Любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.” Когато човек се отдалечи от Бога, низшето, животинското, се проявява в човек. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към Римляните, глава първа, от 28 стих до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влияние на тъмните сили, низшите сили. Тогава иде голямото падение. Низшите сили вземат надмощие. Изучавайте растенията.
към текста >>

Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.”
Така човек ще научи езика на растенията. Едно растение не може да се разбере изведнъж в потънкостите. Ще отидете при растенията със свещено чувство и ще мислите за Бога първо. След това ще гледате растението и ще мислите за тези същества, които са изработили тези форми и ще пожелаете да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за скритите сили в него, за лечебните му свойства. И всичко, каквото те намерят за необходимо. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.” Моля, прочетете това пред братята и сестрите и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци. Със сърдечен поздрав: Ваш верен: Б. Боев
към текста >>

24. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците.
Ето с какви поетични думи Учителят изразява това: „Всичко в природата вибрира. Всичко изважда трептения, които се носят като музикални вълна. И за това се казва, че всичко в природата е музика. На земята, дето обитават толкова много живи същества, се разнася непреривна музика. Музика има в текущите води и вечно вълнуващите се води на океани и морета, музиката се носи във въздуха, във веенето на вятъра. Музика има в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласа на животните, в румоленето на потоците. И често, когато вятърът люлее дърветата, в гората се разнася една величествена оркестрална музика, която за човек с тънко развит слух звучи като симфония.” „Човек трябва да се научи да долавя музиката, която прониква цялата природа. Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки. Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре.
към текста >>

Това е животът.
Ако се вслушате, ще чуете, че цялата вселена пее. Колко е величествено всичко това! ” „Идете до Ели-дере или някое друго място на планината, изберете някое стръмно място и тръгнете по реката нагоре. Тая река ще роди във вас едно отлично настроение. Вие като се изкачвате нагоре, ще слушате това шумолене на природата и във вас ще се събуди радост. Това е животът. После идете и в гората. Там ще чуете арии. Там ще забравите всички ваши грижи. Сутринта, като влезете в гората, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва. Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване.
към текста >>

Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек.
Нептун 300 388 От това се вижда, че законите, лежащи в строежа на слънчевата система, са аналогични на музикалните. Професор инженер Л. Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек. И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове.
към текста >>

Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им.
388 От това се вижда, че законите, лежащи в строежа на слънчевата система, са аналогични на музикалните. Професор инженер Л. Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек. И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове. Музиката има творческа сила да организира, да пренарежда. В това можем да се убедим със следния прост опит, известен във физиката: ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах.
към текста >>

Ето защо музиката лекува, внася живот.
Затова тя има грамадно влияние върху него. Преди всичко музиката има връзка със здравето. Тя укрепява човека физически и духовно. Трептенията на музиката влизат в човешкия организъм и организират материята, пренареждат я, внасят хармония в органите , а тая хармония е здравето. Лечебното действие на музиката се основава главно на това, че тя събужда спящите, потенциалните сили на клетките. Ето защо музиката лекува, внася живот. Тя е важен метод за физическото укрепване на човека, за поддържане здравословното състояние на организма. Учителят казва: „Музиката е метод за спестяване и придобиване на енергия. Здравето почива върху музиката. Докато сте музикални, вие сте здрави. Като пеете болестта си отива.
към текста >>

Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот.
Хората ги боли глава, понеже не пеят. Ако не пеете, ще дойде болестта.” „Музиката твори вътре в човека. Като пее човек, всички клетки в него работят по-активно. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.” „Като пее човек, привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.” Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа.
към текста >>

Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот.
Ако не пеете, ще дойде болестта.” „Музиката твори вътре в човека. Като пее човек, всички клетки в него работят по-активно. При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.” „Като пее човек, привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.” Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилен начин за организиране материята на тялото и на човешките мисли, чувства и постъпки.” Понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце.
към текста >>

Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.”
При болестта трептенията на човека са понижени. Музиката ги повишава.” „Като пее човек, привлича енергиите, които обновяват цялото му тяло. Ако човек пее, ще живее по-дълъг живот. Ако не пее, ще бъде по-податлив към заболявания и ще има по-къс живот. Ако всички пеят, болестите ще изчезнат. Музиката е най-добрият начин за внасяне живот в човека.” Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилен начин за организиране материята на тялото и на човешките мисли, чувства и постъпки.” Понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце. И обратно, човек не може да мисли, ако не е музикален. Ако не е музикален, ще мисли, но ще има обикновена мисъл.
към текста >>

От голяма важност е тая връзка между музиката и психичния живот на човека.
Има връзка между музиката и човешката мисъл. Учителят казва: „Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилен начин за организиране материята на тялото и на човешките мисли, чувства и постъпки.” Понеже има връзка между човешката мисъл и музиката, то за да стане човек музикален, трябва да стане цял преврат в неговия ум и сърце. И обратно, човек не може да мисли, ако не е музикален. Ако не е музикален, ще мисли, но ще има обикновена мисъл. От голяма важност е тая връзка между музиката и психичния живот на човека. Тази връзка е причината, гдето известна музика събужда в нас определени мисли и чувства, като че ли ни говори. Ето защо Учителят казва: „Музикалното състояние е бъдещето състояние на хората. Между музикалното чувство и мисловната способност има известна връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Докато човек не развие в себе си музикалното чувство, той не може да мисли право.
към текста >>

От горното следва, че музиката има връзка с умствения живот на човека.
Докато човек не развие в себе си музикалното чувство, той не може да мисли право. Без музика права мисъл не съществува. Щом пее хубаво, човек възприема красиви и светли мисли. За развиване на човешкия ум и сърце е потребна музика. Всяка песен е хубава и е изпята хубаво, ако дава подтик на човешкия ум, сърце и воля.” От горното следва, че музиката има връзка с умствения живот на човека. Тя трансформира умствените му енергии. Като пее човек, строят се неговият ум и сърце. Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието.
към текста >>

А любовта - това е великата реалност на живота.”
Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.” От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо. Ако не знае този закон, у него ще се родят най-лоши разположения.” „Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която ги организира и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органичната музика, а след това и до психичната.
към текста >>

Добрият живот е музика.
Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо. Ако не знае този закон, у него ще се родят най-лоши разположения.” „Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която ги организира и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органичната музика, а след това и до психичната. При органичното пеене, а още повече при психичното, магичното действие и чарът се дължат между другото на усилването на обертоновете.” Добрият живот е музика. Правилната човешка мисъл е истинска музика. Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто. Всички сили на човешката душа трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят. Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката душа.
към текста >>

Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби.
Музиката може да помогне на човека, за да възприеме възвишените мисли. Само музиката може да даде път на човека за възприемане на доброто. Всички сили на човешката душа трябва да се свържат с музиката, за да се разцъфтят. Тя е правилният начин за развитие и усъвършенстване на човешката душа. Без музика човек не може да се повдигне. Понеже музиката внася и събужда живот в целокупния организъм, то тя събужда висшите мозъчни центрове, влива енергии в тях и затова тя се издига и като мощно средство за развитието, разцъфтяването на всички дарби. Има връзка между музиката и всички дарби. За да развие каква да е дарба, човек едновременно трябва да работи и в музиката - да е музикален. „Човек не може да стане истински учен, ако не е музикален. Не може да бъде поет, ако не е музикален. Един художник, който не може да пее, не може да рисува.
към текста >>

Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му.
Те се срещат на всяка стъпка. А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява душата, внася в нея хармония и слънчево състояние. Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна. Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив. Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява животът. Музиката е начин за освобождаване.
към текста >>

Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му.
А музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги, уравновесява душата, внася в нея хармония и слънчево състояние. Тогава умът е спокоен и паметта - по-силна. Понеже музиката дава възходящо направление на всички душевни сили, затова можем да кажем, че тя помага да се прояви възвишеното, божественото в човека. Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив. Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява животът. Музиката е начин за освобождаване. Тя е начин за подмладяване.
към текста >>

Те нямат познания за законите, по които се изявява животът.
Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, имат и по-правилни черепи. Музикалният живот на човека не може да не се отрази и върху тялото му. Когато човек пее добре, той живее в света на музиката, а животът в света на музиката извайва нови черти на лицето му. Без музика човек не може да бъде красив. Някои искат да живеят без музика. Те нямат познания за законите, по които се изявява животът. Музиката е начин за освобождаване. Тя е начин за подмладяване. Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония.
към текста >>

В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните.
Например, четете нещо, ако имате музикално състояние, ще го разберете по един начин, а ако нямате - по друг начин.” Музиката носи мир и радост. Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката.
към текста >>

Музиката трябва да намери практическо приложение в живота.
Тя носи божествената мисъл и любовта. Истинската музика е идейна. Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието.
към текста >>

Добрият живот е музика.
Чрез нея могат да се пробудят най-висши чувства и най-благородни подтици. В Америка един милиардер като слушал Камилла Русо да свири на цигулка „Сънят на живота”, казал, че е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика.
към текста >>

Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно.
А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат у тях и ще се зароди желание да обичат. Музиката може да съдейства на това.” Който знае да пее, той може да работи успешно. Който не знае, не може. Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката. Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно. Чрез музиката ще снемем този товар от гърба си.” Музиката има действие даже и върху животните. ”Има музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките и змиите.” Чрез музиката човек става способен да възприема мислите на гениалните души в света.
към текста >>

Музиката има действие даже и върху животните.
Който знае да пее, той може да работи успешно. Който не знае, не може. Най-хубавите работи в света са създадени чрез музиката. Учителят казва: „Ние сме натоварили ума и сърцето си с отрицателни мисли и чувства като товарно животно. Чрез музиката ще снемем този товар от гърба си.” Музиката има действие даже и върху животните. ”Има музика, която укротява вълците. Има музика, която укротява кучетата. Има музика, която укротява мечките и змиите.” Чрез музиката човек става способен да възприема мислите на гениалните души в света. Който пее, става проводник на великото в света. Музиката е най-добрият проводник на божественото.
към текста >>

Тя е проводник на истинския живот.
И като го разпали, човек може да постигне всичко. Музикалното състояние е бъдещото състояние на хората. „Под музикалност аз разбирам вътрешния стремеж на душата към възвишеното. Музиката е врата, през която човек трябва да мине, за да му се отворят всички възможности.” Музиката е начало на всяка култура, на всяко развитие в природата. Тя е проводник на истинския живот. „С музика човек може да реализира до известна степен нещата, които желае. Това, за което човек пее, то може да се реализира.” Музиката трябва да се направи динамично средство, път за постижения. Учителят казва: „Музиката не трябва да бъде само като един външен процес - да развеселява хората. Трябва да знаете, че като пеете, придобивате нещо.
към текста >>

Без музика човек не може да схване Великото в живота.”
Трябва да знаете, че като пеете, придобивате нещо. Пеенето е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре.
към текста >>

Учителят казва: „Съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като образователно средство.
Само така човек ще се облагороди и ще си създаде характер. Учителят казва: „Без музика всички усилия, в каквото и направление да са насочени, ще бъдат напразни. Ако всяка работа, която вършим, бихме я правили с песен, щяхме да имаме резултати.” * * * От всичко горно е ясно, колко е необходима музиката в образованието. Учителят казва: „Съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като образователно средство. Ако продължават да си служат със старите методи за образование, нищо няма да постигнат. Ако хората искат да превъзпитат, да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят в основата на образованието музиката. Ако хората прилагаха музиката като един от най-разумните методи за работа, те нямаше да губят толкова време и енергия за постигане на такива малки резултати. И ако те постигат тъй трудно нещата, това показва, че още не работят музикално. Музиката трябва да се счита като първостепенен образователен фактор за облагородяване на човешкия характер.
към текста >>

Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи.
Досега музиката не е била употребена за постигане на горните цели. Но за да може музиката да постигне тези обширни и жизнени задачи, трябва да се измени коренно мястото, което тя заема в днешната училищна програма. Тя трябва да се издигне като един от първостепенните предмети в училището и трябва да се изработят методите, чрез които музиката ще може да постигне горните свои обширни задачи. Някой може да каже: „Тогава да увеличим часовете по пеене в училището.” Действително, часовете по пеене в училището са доста малко на брой - даже в гимназията един час седмично. Но тук идеята ни е съвсем друга: само с увеличение на часовете по музика няма да се постигне много нещо. Нашата идея е: музиката не трябва да бъде само като отделен учебен предмет с един - два часа седмично, но тя трябва да прониква целия училищен живот, цялата дейност на ученика, всички предмети и да се прилага обширно, за да постигне горните свои жизнени задачи. Като се издигне музиката до първостепенен образователен предмет, ще се подобри преди всичко здравето на подрастващото поколение. От друга страна, музикалното чувство ще направи децата възприемчиви към идеите, с които трябва да се запознаят. Учителят казва: „В бъдеще при образованието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете. Невъзможно е.
към текста >>

казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици.
Като се даде на музиката подобаващото място в училището, ще могат чрез нея енергиите на целия народ да се насочат във възходящо направление. Тогава ще има условия да се разцъфтят и българските таланти в музиката.” Педагогическите идеи на Учителя относно музиката са приложени с успех от някои учители, които са проучили неговите идеи. Тук ще спомена опитностите на някои от тях. Първоначалният учител П. казва: „Музиката играе голяма роля в живота на моите ученици. Песните в първоначалното училище са предметни. Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.” Прогимназиалната учителка Н.
към текста >>

Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот.
Не се пропуща час без песен. Часа започвам и свършвам с песен. Често имаме песен и в средата на часа, когато в някой „проект” се яви нужда от песен за илюстрация на учебната единица.” Прогимназиалната учителка Н. разказва: „В училището прилагам песните на Учителя, упражнението с гамата, паневритмията и любовта. Става нещо чудно: тези деца стават като ангели, весели, пълни с живот. Просто не могат да си намерят мястото от радост. И стават все подобри и по-добри! Обикват се един друг. Любовта започва да се проявява между тях и към учителя. Тогава няма вече нужда да се прилагат педагогически методи за дисциплина, за внимание в училище и пр.
към текста >>

Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот.
Те след като са пели няколко песни, чувстват се отпушени. Тогава проявяват най-хубавото, вложено в тях и почват да ме обичат. Инспекторът като дойде, констатира при ревизия, че децата са преобразени и ми каза: „Вие сте преобразили децата.” В ревизионния лист ми писа: „Обича децата и те отговарят със същото.” * * * Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва към нас и на всички дарява по един лъч от своята радост. Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството.
към текста >>

Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина.
Инспекторът като дойде, констатира при ревизия, че децата са преобразени и ми каза: „Вие сте преобразили децата.” В ревизионния лист ми писа: „Обича децата и те отговарят със същото.” * * * Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва към нас и на всички дарява по един лъч от своята радост. Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство.
към текста >>

Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството.
Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде.
към текста >>

Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух.
Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието.
към текста >>

И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство.
Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност.
към текста >>

Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде.
Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност. Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание. Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази. Този неин външен израз е именно паневритмитията.
към текста >>

Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази.
” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност. Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание. Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази. Този неин външен израз е именно паневритмитията. Що е паневритмия? Ранно пролетно утро. Дърветата са накичени с празничната си бяла одежда. Далеч се очертават снежнобелите планински вериги.
към текста >>

Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях.
Лицата на всички в кръга на паневритмията са светли, с радостно очакване, че чрез нея ще влязат в досег с вечно младите енергии на природата и ще получат нейните дарове. Чуват се първите звуци на оркестъра. Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди.
към текста >>

Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души.
Плавните ритмични движения на паневритмията почват. Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда.
към текста >>

И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение.
Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел.
към текста >>

Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел.
И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства към далечни съзвездия. И всички други звезди в небесен хор се движат по предначертаните си пътища, без да се сблъскват една друга. Вечна хармония и вечен ритъм царуват в цялата Вселена. И самата светлина е движение. Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота.
към текста >>

Вечна хармония и вечен ритъм царуват в цялата Вселена.
Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства към далечни съзвездия. И всички други звезди в небесен хор се движат по предначертаните си пътища, без да се сблъскват една друга. Вечна хармония и вечен ритъм царуват в цялата Вселена. И самата светлина е движение. Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота. Движение има и в наглед неподвижните растения. Освен движението на соковете в тяхната снага, има неспирно движение и в протоплазмата на клетките им - циркулация и ротация. Нещо повече: молекулите на всяко вещество са в неспирно движение.
към текста >>

Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота.
Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел. Слънцето заедно с всички планети се движи из безкрайните пространства към далечни съзвездия. И всички други звезди в небесен хор се движат по предначертаните си пътища, без да се сблъскват една друга. Вечна хармония и вечен ритъм царуват в цялата Вселена. И самата светлина е движение. Нейните етерни вълни ни носят всеки ден ценните слънчеви дарове с най-скъпия дар - живота. Движение има и в наглед неподвижните растения. Освен движението на соковете в тяхната снага, има неспирно движение и в протоплазмата на клетките им - циркулация и ротация. Нещо повече: молекулите на всяко вещество са в неспирно движение. Също така и атомите във всяка молекула, както и електроните в атома, като в една миниатюрна слънчева система се движат в своите определени пътища, дирижирани от великия диригент на разумната природа. Движение и ритъм виждаме във великото и малкото.
към текста >>

То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота.
Движение и ритъм виждаме във великото и малкото. Наблюдавайте малкото дете, току-що родено. То още в люлката движи във въздуха своите ръчички и крачка. В него говори гласът на великата разумна природа. То слуша нейния подтик. То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота. Но ето, то поотраства и почва да лази насам-нататък. Не иска да стои на мястото, дето са го турили. Разумната природа му повелява да не стои на едно място. Тя му казва: „Движи се, за да приемеш благата, които съм ти приготвила.” И то слуша нейния глас. После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът, вдъхнат в детето от великия педагог - природата.
към текста >>

После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът, вдъхнат в детето от великия педагог - природата.
То иска да се движи, за да тече през всичките му органи великият пулс на живота. Но ето, то поотраства и почва да лази насам-нататък. Не иска да стои на мястото, дето са го турили. Разумната природа му повелява да не стои на едно място. Тя му казва: „Движи се, за да приемеш благата, които съм ти приготвила.” И то слуша нейния глас. После като почне да пристъпва, разумната природа му казва: „Чрез играта ще се влива животът в тебе.” Играта е методът, вдъхнат в детето от великия педагог - природата. Да наблюдаваме детето, когато чуе музика. То почва неволно да движи краката си под такта на музиката и ако тя е по-жива, то скача и почва да танцува, да прави чудно красиви ритмични движения. Какви грациозни са тогава неговите движения! Кой го ръководи да прави движения, които по чуден начин съответстват на ритъма и духа на музиката? Кой е онзи вещ учител, който го е учил?
към текста >>

И затова, когато човек прави тия упражнения, той е в хармония с природата, влиза в интимно общуване с нея и самият той в този момент представя една антена, която приема енергии от цялата природа и те внасят в него живот и обнова.
Паневритмичните упражнения се изпълняват сутрин, на чист въздух. Самата обстановка, досегът с природата в утринния час, когато тя се събужда, има вече своето обновително и освежително действие върху човека. От друга страна, тия упражнения са тъй разнообразни, че всички органи и мускули взимат участие: краката, ръцете, шията, кръста, гърдите и пр. Тъй че цялото тяло се упражнява и укрепява. Ритъмът и движенията на паневритмията са взети от космичния ритъм. И затова, когато човек прави тия упражнения, той е в хармония с природата, влиза в интимно общуване с нея и самият той в този момент представя една антена, която приема енергии от цялата природа и те внасят в него живот и обнова. Поради това паневритмията раздвижва цялото психофизично естество на човека. Паневритмията не е обикновена механична гимнастика. Нейната цел е да събуди спящите сили и заложби на човешкото естество. Паневритмичните движения са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те са говор, език чрез движения.
към текста >>

Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота.
От друга страна, тия мозъчни центрове са във връзка с особени органи на тялото. Всеки орган има особено място в мозъка. И щом приведем в активност и разцвет един мозъчен център, то това влияе благотворно и върху съответните телесни органи - те стават по-жизнеспособни, функционират по-правилно. Ако човек направи фалшиво, неправилно движение, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие и това ще се отрази отрицателно както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, така и върху психичните сили и заложби на човека. Паневритмията може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки състояния: съмнение, обезнадеждяване, обезверяване, скръб, тревоги и пр. Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота. Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
към текста >>

Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
Важни последствия ще има въвеждането на паневритмията в училището. И това трябва да стане, това е необходимо, за да се даде нов тласък на образователното дело. Паневритмичните упражнения, понеже в тях са съчетани движение, музика и идеи, ще събудят детето, юношата и младежа за възвишените идеи на новото, ще го подготвят за културата на любовта, за служене на другите, на народа и човечеството. Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде.
към текста >>

Много прояви в нашия културен живот говорят за туй.
Тия упражнения трябва да почват в училището от 22 март - началото на пролетта - защото тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. Правят се сутринта, понеже тогава има най-благоприятни условия в природата -всичко в нея е в подем. Всяка сутрин учениците от града или селото ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия. През целия ден ще имат крила, ще чувстват разширение на душата си, полет на духа си, защото са възприели неоценими богатства от свещените извори на природата. В българската народна душа се крият велики творчески сили, които още не са събудени и не са използвани. Много прояви в нашия културен живот говорят за туй. Паневритмията, заедно с музиката, са един от начините за събуждането и разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух, новите културни ценности, които ще създаде. Ето думите на Учителя, казани пред група народни учители: „В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражениния. Има движения разумни. Много движения са неразумни.
към текста >>

25. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си.
„Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”. „Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
към текста >>

Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.”
„Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”.
към текста >>

Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.
И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.” Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му.
към текста >>

Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа!
Учителят Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества. Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното. Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора.
към текста >>

Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”.
Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме. Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.
към текста >>

Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си.
Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа.
към текста >>

Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас.
Да ценим човешката душа - това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света.
към текста >>

Без любовта животът няма смисъл.”
И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.” При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества.
към текста >>

Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.
Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно.
към текста >>

В основата на целокупния живот седи единството.
Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство?
към текста >>

Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях.
В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта?
към текста >>

Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота.
Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало. Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има.
към текста >>

Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа!
” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света.
към текста >>

При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи.
Божественото - Вечната Красота - което работи във вас, работи и в тях”. Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”. Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.
към текста >>

Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот.
Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.” При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят. Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно. Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден.
към текста >>

Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден.
Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно.
към текста >>

Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване.
Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод! ” Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат.
към текста >>

Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр.
Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината - това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр. Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.” Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове.
към текста >>

Живот вечен е познаването на любовта.
Тя е майката на света. Тя е създала всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния.
към текста >>

Тя засяга всички области на материалния и духовния живот.
Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато дойдете до това ново разбиране на Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.” „Като зърнете любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, вие се чувствате нещастен.
към текста >>

Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот.
Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.” Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят.
към текста >>

„Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят.
Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.
към текста >>

Какво значи: „Любовта носи живот”.
Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне.
към текста >>

Преди всичко, какво се разбира под думата живот?
Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра.
към текста >>

Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата.
Каквото пожелае, може да стане! ” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата.
към текста >>

И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен.
” „Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост.
към текста >>

Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.
„Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа. Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко.
към текста >>

Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа.
Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота.
към текста >>

При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем.
Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов!
към текста >>

Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота.
Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира.
към текста >>

Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов!
При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем. Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява.
към текста >>

Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява.
Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго - по стария, при равни условия. „Това което е направено от любов, то вечно остава, а това което е направено без любов, то е малотрайно, преходно.” Любовта гради.
към текста >>

Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот.
Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно. При любовта човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре. Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух. Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте. Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот. Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа.
към текста >>

Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот.
Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух. Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте. Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и обществения живот. Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа. Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята.
към текста >>

Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет.
Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята. Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича. Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна.
към текста >>

Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота.
Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха.
към текста >>

„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината.
към текста >>

Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести.
Ако искате да въздействате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате. Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от любовта. Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.” Любовта носи здраве, лекува и подмладява. Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести. Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве.
към текста >>

Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си.
Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве. Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот.
към текста >>

Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот.
Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта.
към текста >>

Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота.
Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм.
към текста >>

Човек не може да продължи живота си без нея.
Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота.
към текста >>

Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека.
Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.” Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта.
към текста >>

Тя е козметиката в живота.”
Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни.
към текста >>

И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът!
Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот.
към текста >>

Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот.
И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него.
към текста >>

За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.” Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта.
към текста >>

Тя укротява животните.
У тях се явява една вътрешна топлина. Ако човек, у когото блика тая любов, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.” Всички същества разбират езика на любовта. Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел. Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим.
към текста >>

Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им.
Всички същества разбират езика на любовта. Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел. Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват.
към текста >>

И животните даже познават любовта.
Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка. „Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия. Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието.
към текста >>

Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.”
Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.” Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия. Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието. Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа: Защото хората се противят на любовта. Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.” Любовта е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят - всички същества от най-малките до най-големите. При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб. „Колективната идея я носи любовта. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено.
към текста >>

Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта.
Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено. Хората не са проучили какво нещо е любовта. За нея те имат смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта.” Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта. Справедливостта може да се изяви само при любовта. Ние сме справедливи към този, когото обичаме. А спрямо този, когото не обичаме, прилагаме неправдата. „Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без любовта нещата не могат да се проявят, а без справедливостта не могат да се приложат.”
към текста >>

Невъзможно е да се живее чист живот без любов.
Има обмяна между вас. Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”
към текста >>

Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот.
Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта. Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот.
на всички скромни ратници, които работят в полето на образованието. ПРЕДИСЛОВИЕ Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот.
към текста >>

Днес се рушат старите форми на живота.
на образованието. ПРЕДИСЛОВИЕ Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
към текста >>

Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот.
Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера.
към текста >>

На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него.
към текста >>

Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад.
Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга.
към текста >>

Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.”
към текста >>

Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас.
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот.
към текста >>

Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот.
Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им.
към текста >>

Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им.
Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство.
към текста >>

Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител.
И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство. Този дух в настоящата епоха на преобразование трябва да бъде събуден и отправен по пътя на новите изисквания. Не се съмняваме, че българският народ, който както казахме, сега навлиза в своята златна епоха, ще даде както в миналото, така и сега, своите духовни ценности и усилия, за да изпълни достойно духовната си мисия в историята.
към текста >>

Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот.
Сега епохата е толкова динамична, че няма място за умувания. Историята красноречиво говори, че за създаването на една нова обществена система се изисква идеализмът на младите, идеализъм, който да граничи с възторга на Божественото себеотрицание. В това отношение, на първо място се изисква една непобедима вяра в новото, което иде, от друга страна - един активен, волев интерес да се въдвори социалната справедливост и разумното сътрудничество между хората. Или, както казва Учителят: „Нужни са хора със сърца чисти като кристал, умове светли като слънцето, души обширни като вселената и духове единни с Вечното Начало, което е Любов, Мъдрост и Истина.” Пожелаваме, живите семена на тая книга, посветена на най-благородната обществена дейност - образованието - да попаднат на добра почва, за да израснат и дадат своя плод, както за българския народ, така и за всички други народи. Ние сме уверени, че настоящата книга ще изпълни своето предназначение - да бъде един неугасващ светилник в стръмния, светъл път на човека, който неминуемо ще го изведе в майчинските прегръдки на живата природа, която ще му разкрие своите тайни за един истински разумен живот. д-р Методи Константинов 1 януари 1943, София
към текста >>

27. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си.
Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко." Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост.
към текста >>

Той е самата красота." Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог.
Красотата води към Любовта. Защо? - Защото красотата е самият Бог. Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога. В центъра на красотата е Бог. Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота." Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека.
към текста >>

Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта.
Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота." Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта.
към текста >>

28. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот.
Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес.
към текста >>

Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот.
Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря.
към текста >>

Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата.
Когато Той казал „Лазаре, стани! ", едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога.
към текста >>

Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите.
Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога.
към текста >>

В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа.
към текста >>

Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>

След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
към текста >>

Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества.
към текста >>

Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията.
към текста >>

Еволюционният процес засяга ли всички животни?
Веднъж Учителят каза така: Каква е целта на Бога с нас? - Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Бог. Какво върши Бог? - Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни? - Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта.
към текста >>

Това е един вечен, многократен процес.
Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.
към текста >>

Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
към текста >>

Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.
Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда.
към текста >>

В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>

Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота.
Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане.
към текста >>

През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества."
към текста >>

Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен.
Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества."
към текста >>

Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети.
Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества."
към текста >>

29. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи.
към текста >>

Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Като работи с любовта, той добива светлина на ума и разбира мъдростта. Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма.
към текста >>

Той има вечен стремеж към Бога.
По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта.
към текста >>

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата. Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.
към текста >>

Ще му се отнеме и животът.
Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина.
към текста >>

Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот.
По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта.
към текста >>

Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него.
Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта.
към текста >>

Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си.
Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите. Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора. Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си. Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика? Милосърдието е приложение на любовта. То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея.
към текста >>

30. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Слънчевия изгрев посрещнахме по пътя. На красиви полянки тук-таме правехме почивки. А на Ел Шадай през този месец има особена украса: моравият минзухар. Тук играхме Паневритмията и пяхме. - Трябва да знаете - каза Учителя - кои са подаръците на Любовта. Тя носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи здраве и благородство. Носи Мъдрост и Истина. Любовта носи в себе си всички добродетели. Когато обичаш, ти проявяваш тези дарове на Любовта. Проявява ги и онзи, когото обичаш.
към текста >>

С Любовта животът влиза в човека.
Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Когато обичаш някого, ти внасяш в него красота. Онзи, когото обичаш, става предавател, проводник на силите от Природата към теб. Човекът на Любовта приема и предава на другите Божествените сили. Любовта отваря човека, за да влязат в него Мъдростта и Истината. С Любовта животът влиза в човека. Онзи, който не е пребъдвал в Любовта, е в небитието. Любовта е Врата, през която човек Влиза В Живота. Любовта премахва Всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия, те са необходими за него.
към текста >>

Любовта е Врата, през която човек Влиза В Живота.
Онзи, когото обичаш, става предавател, проводник на силите от Природата към теб. Човекът на Любовта приема и предава на другите Божествените сили. Любовта отваря човека, за да влязат в него Мъдростта и Истината. С Любовта животът влиза в човека. Онзи, който не е пребъдвал в Любовта, е в небитието. Любовта е Врата, през която човек Влиза В Живота. Любовта премахва Всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия, те са необходими за него. Главата на растението, коренът, е забучена в земята - растението още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Новото - Любовта - е започнало 400 - 500 години преди Христа.
към текста >>

Това е вадата на живота, която тече към вас.
Защото при Любовта той е в хармония с Цялото. Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява.
към текста >>

Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората.
Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява.
към текста >>

Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта.
Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее.
към текста >>

Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява.
Това е вадата на живота, която тече към вас. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба.
към текста >>

И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява.
Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещастия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят.
към текста >>

" - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив.
Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, техният живот - на родителите - се скъсява. И обратното е вярно: ако синът няма любов към майка си и ако дъщерята няма любов към баща си, животът на сина и дъщерята се скъсява. Питаш: „Защо трябва да обичам? " - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов?
към текста >>

И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов?
" - За да се продължи животът ти, за да бъдеш свободен, за да бъдеш щастлив. Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов.
към текста >>

Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот!
Който обича, живее по-дълго, който обича по-малко, по-малко живее. Сега вие сте умрели хора, които се разговарят в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с любов.
към текста >>

Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".
Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него.
към текста >>

Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот.
Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя. Мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Разрешението идва. Не може да се отложи. Най-голямото робство е смъртта. А робството е най-големият неприятел. От него трябва да се освободим.
към текста >>

Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му.
- Учителю, нали Любовта побеждава всички пречки? - Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат, не я чакат да дойде. Соломон не е бил посветен и затова е казал, че всичко е суета. Всъщност, като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той иска да каже: всичко е суета без Любовта. Всички страдания в света се дължат на без-любието. Да обичаш някого, това значи да го освободиш от мъчнотиите и несгодите в живота му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш както трябва. За нас това, което става в един момент и това, което става във вечността, имат еднаква цена. Защото това, което става сега, то сега започва и се реализира във вечността. Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите. Сега търсите причина, за да обичате някого.
към текста >>

Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява; и ангелите се обновяват, и животните, и растенията се обновяват.
Като дойде Любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали Земята и я носите. Сега търсите причина, за да обичате някого. Това е недостатък. Като дойде Любовта, вие преставате да виждате противоречията. Трябва да влезете, да живеете в аурата на Любовта! Като дойде Любовта, човек всестранно се обновява; и ангелите се обновяват, и животните, и растенията се обновяват. Но човек се обновява като човек, ангелът като ангел; растението - като растение, камъкът - като камък. Който не Върви по пътя на Любовта, изсъхва и става кисел. Онзи, който върви по пътя на Любовта, расте. * Аз съм неразположен и ми идва да ритна котката, обаче си казвам: като ритнеш котката, друг ще ритне теб.
към текста >>

31. Незнайното, което иде - Боян Боев (1883 – 1963)

А с познаването на Бога ще добиеш живота, защото писано е: „Това е живот вечен - да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".
Как ще знаем това? Учителя отговори: - Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество, т. е. онова, което Бог е вложил в него. Да познаеш онова, което Бог е вложил в него, това значи да познаваш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш живота, защото писано е: „Това е живот вечен - да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Когато обичаш някой човек, нещо излиза от теб. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш красиво лицето му. Всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Един брат каза на Учителя: - Много неща ни станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек!
към текста >>

Вие искате да примирите новото със сегашния живот.
Погрешките са несъвместими с Любовта. Когато човек прави погрешки, изгубва условията да бъде във връзка с висшите същества, които проектират любовта си към него. Тогава той изгубва Любовта. Вие сте едва в началото на новото развитие. А там има такива тънкости! Вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да ги примирявате! Да обичаш тези, които те обичат, това е в реда на нещата. А да обичаш онези, които не те обичат, то е съвършенство. Да обичаш човек, който обича другиго, това е съвършенство. Ти помогни на една душа, а дали тя ще те обича или не, какво ще прави, това предостави на нея.
към текста >>

Като влезете в пътя на Посвещението, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди.
Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на тревата. Може ли да се приказва на тревата? " Аз гледам на тревата като на телефонна слушалка. Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч. Аз говоря с Онзи, който е от другата страна. Като влезете в пътя на Посвещението, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди. Онези, които обичате, не трябва да ги владеете. Бог е създал човека и се проявява в него. Защо ще искаш да го завладееш? Като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива, тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят, т. е.
към текста >>

32. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот.
Има обаче един реален свят без тези противоречия. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси.
към текста >>

Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията.
Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем. Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън. Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума.
към текста >>

Процесът трябва да бъде Вечен.
Иначе смъртта ще дойде и ще бъдем отхвърлени вън. Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде Вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот. * Има Един, на Когото можеш да разчиташ. Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича!
към текста >>

Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот.
Човек трябва да възстанови връзката си с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Сега всичката наука е в това, да се добие този елемент. Това е изгубеният ключ, изгубената дума. Когато от едно шише изливате водата, вие имате един временен процес и в един момент шишето ще се изпразни. Процесът трябва да бъде Вечен. Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот. * Има Един, на Когото можеш да разчиташ. Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича! Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе.
към текста >>

Сегашният живот не е още истински живот.
Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича! Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе. Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи. Само Любовта към Бога може да поправи света. Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот! Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Това е идея жива! Като оживее тази идея Във вас, тогава работите ви ще се оправят. Любовта към Бога - като влезе тази идея в света, ще разреши всички въпроси.
към текста >>

Ще дойде истинският живот!
Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно отношение към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе. Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи. Само Любовта към Бога може да поправи света. Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот! Ще имаш само един Баща и всички други ще ти бъдат братя и сестри. Това е идея жива! Като оживее тази идея Във вас, тогава работите ви ще се оправят. Любовта към Бога - като влезе тази идея в света, ще разреши всички въпроси. Хората сега се борят за капка вода, но като им се покаже извора, няма ли да престанат битките между тях?
към текста >>

Как сближава всички общият обяд, приобщава към единния, великия живот!
- Сега пръснете се поотделно в лещаците за размишление. Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка. Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга. Как сближава всички общият обяд, приобщава към единния, великия живот! Днешният ден беше един от незабравимите дни. Към четири часа следобед, след обща молитва, потеглихме обратно към града.
към текста >>

33. 05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Смисълът на живота е любовта.
Когато дойде Братството в света — Новото, тогава ще виждате в лицето на всички — мъж и жена — своя брат и сестра. На земята има всичко изобилие — въздух, светлина, вода и храна. По някой път има и малко страдания, но те са малки упражнения, нищо от това. Те са гъстата материя, от която трябва да се извадят соковете, а радостите — това е Божественото, което идва отгоре (Разумното в света). Пожелавам ви сега един ден да бъдете като узрели плодове (сладки), а не кисели и стипчиви, та всеки да ви харесва и препоръчва. Смисълът на живота е любовта. Когато слънцето изгрява, луната, звездите, когато дърветата цъфтят и птичките пеят, това е Божественото в света. Да люби човек, това е безсмъртие. Болестите произтичат от безлюбието. Да има човек непреривна любов, това е безсмъртие. Да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, когото Си изпратил, това е Живот Вечен!
към текста >>

Да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, когото Си изпратил, това е Живот Вечен!
Смисълът на живота е любовта. Когато слънцето изгрява, луната, звездите, когато дърветата цъфтят и птичките пеят, това е Божественото в света. Да люби човек, това е безсмъртие. Болестите произтичат от безлюбието. Да има човек непреривна любов, това е безсмъртие. Да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, когото Си изпратил, това е Живот Вечен! Животът е непреривен. Хората, като са съгрешили, почнали да умират. По-рано те не са умирали, но впоследствие, когато са станали несправедливи, неразумни и недобри. Смъртта значи е най-голямото ограничение. Умрелият има съзнание, но не може да се мръдне и слуша (чува), не може да се прояви.
към текста >>

Животът е непреривен.
Когато слънцето изгрява, луната, звездите, когато дърветата цъфтят и птичките пеят, това е Божественото в света. Да люби човек, това е безсмъртие. Болестите произтичат от безлюбието. Да има човек непреривна любов, това е безсмъртие. Да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, когото Си изпратил, това е Живот Вечен! Животът е непреривен. Хората, като са съгрешили, почнали да умират. По-рано те не са умирали, но впоследствие, когато са станали несправедливи, неразумни и недобри. Смъртта значи е най-голямото ограничение. Умрелият има съзнание, но не може да се мръдне и слуша (чува), не може да се прояви. Това е дълбока наука, която трябва да изучавате.
към текста >>

В детинския живот сме били чисти и трябва да останем като децата в чистота— едновременно да имаме мъдрост и сила.
Ние трябва да живеем и работим за Любовта. Всеки, който постъпва правилно, в себе си винаги има вътрешна радост и мир и обратно. Това е закон! Бог е решил да промени целия свят и всички хора, и това ще стане. Трябва да се сложи вече разумност, справедливост и доброта между хората. В детинския живот сме били чисти и трябва да останем като децата в чистота— едновременно да имаме мъдрост и сила. Трябва да дадете път на Божественото у себе си! В света сега има повече добри хора, отколкото лоши.
към текста >>

34. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора са заобиколени от тези разумни същества и те се грижат за тях и направляват живота им.
Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на Любовта. От времето на 22 март ще зависят много неща и работи. Важен е този ден. Човечеството върви по светлия път начертан от Ангелската йерархия, която управлява Вселената. И човек е печатът на цялото творение. Всички хора са заобиколени от тези разумни същества и те се грижат за тях и направляват живота им. Светиите не са още станали ангели, но се готвят да станат ангели. Човек не познава ангелите и не подозира, че хубавите работи, които върши е с тяхно съдействие в самия него. Ангелите са красиви (чисти) и вие трябва да се радвате, понеже тяхната красота е вашата бъдеща красота. Всеки човек си има ангел-хранител (ръководител), които е крайно внимателен да събуди неговата душа навреме, да не закъснее, нито една милионна част от секундата. Бог е вложил доста дарби у човека и той трябва да ги разработи, за да свърши учението си с успех.
към текста >>

Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях!
Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил.
към текста >>

Защото предназначението на живота е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти.
1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата. Когато ти дойде страданието, ще се стремите да го отстраните и ще бъдете благодарни, че то ви възпитава, чисти и пробужда. Защото предназначението на живота е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти. Вярата, в която живеете ще внесе хармония в страданията на вашето сърце. Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение. Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво.
към текста >>

Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота.
Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата. Когато ти дойде страданието, ще се стремите да го отстраните и ще бъдете благодарни, че то ви възпитава, чисти и пробужда. Защото предназначението на живота е в здравето, радостта, хармонията, красотата и свободата, та може значи и без страдания, но ако сте чисти, а щом сте нечисти и грешите, нарушавате природните закони, тогава страданието идва, за да ви възпита и пречисти. Вярата, в която живеете ще внесе хармония в страданията на вашето сърце. Нашият бивак на Витоша "Ел Шадай" е много магнетичен, има източно изложение. Любовта носи живот, светлина, топлина, свобода, сила и красота. Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо.
към текста >>

Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи.
Носи всичко хубаво — здраве, благородство, мъдрост, истина и всички добродетели изобщо. Тя събужда мисълта у човека и всичко хубаво. Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр.
към текста >>

Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича.
И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича. Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта! Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света.
към текста >>

Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато.
Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то. Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато. Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще дойдат на земята и ще сложат ред и порядък. И вие ще имате дял в бъдещата култура.
към текста >>

Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби.
В този век ще станат големи преобразования и целия XX век ще бъде век на приготовления. И сега, ако си заминете, пак ще дойдете, няма да стоите дълго в пространството, защото ще има важна работа (неотложна). Всички ваши заминали са все тука между вас. Ние като обичаме Бога, ние служим на народа. Значи, във вас има добрата воля да служите на Бога, усилете това желание и методите след това ще дойдат. Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби. Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов.
към текста >>

Безлюбието ражда всички противоречия в живота.
Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло.
към текста >>

Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви.
При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота. Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов. Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е.
към текста >>

Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал, към които да се стремим.
Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е богат. Той не гледа дали го обичаш или не, а дава. Той е по-блажен. * * * Чувствувайте всякога себе си и другите като души. Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал, към които да се стремим. Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява.
към текста >>

Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот.
Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света. Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо. ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА!
към текста >>

И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).
Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват.
към текста >>

Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората.
Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват. Новите идеи проникват навсякъде и тези, които ги приемат са приготвени, напреднали души от памтивека. * * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници.
към текста >>

Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на живота и да не отлагаме.
* * * Идеите идват от друг свят и преминават през милиони проводници. Възлюбете Бога и Новата епоха като дойде ще ликвидира всички сметки. Когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение и всяка плът ще слави Господа. А сега само готовите хора ще приемат това благословение, което идва. Епохата, в която живеем е много важна и трябва да използваме благоприятните условия на живота и да не отлагаме. По-напредналите ще имате повече условия за напредък, но всички ще придобият нещо. Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите.
към текста >>

За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>

Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега.
* * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи.
към текста >>

Борба непрестанна е този наш живот.
Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.
към текста >>

Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.
Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък. * * * Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден. Хора с дебели косми са груби, защото те изпращат повече енергия навън и задържат по- малко. Та затова, космите ви трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате.
към текста >>

Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден.
Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък. * * * Традиция в живота на Братството е да се прави екскурзия на втория ден на Великден. Хора с дебели косми са груби, защото те изпращат повече енергия навън и задържат по- малко. Та затова, космите ви трябва да бъдат тънки. Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете.
към текста >>

Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден.
Косите ви трябва да бъдат гладки, за да можете да препращате тази енергия и да я спестявате. Упражнение за приемане запас от много магнетизъм, тъй че да помагате и на другите. Това упражнение се прави до една минута (докато прочетете до 72) и след това ще станете. Лягате значи на земята (тревата), на чисто място, където не са стъпвали хора с главата на север и дясната длан отдолу, а лявата длан на ръката върху нея и под главата поставени. Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти). Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби. Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование.
към текста >>

Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби.
Дясната длан с гърба да е допряна до главата. Това упражнение да го правите при приятно настроение, като си представяте, че животът ви е уреден. Като легнете дишайте дълбоко и бройте до 72. След това ще седнете на тревата и ще допрете ръцете до пръстите на краката си. Като изпеете "Аум" с ръце, после вдигнати на главата и ги спускате отстрани надолу (обливане правите три пъти). Целият живот на хората е изплетен само от тъги и скърби. Всеки страда, всеки е чужд за другите и това, където човек се смее, това е само на повърхността, а като го разбуташ ще видиш разочарование. Като тръгне по Божия път, човек там има голяма свобода. Отидеш в една къща, свършваш една работа и тръгваш, а те ще те поканят, да им дойдеш пак. Ти ще кажеш: няма да забравя, ще дойда, като мина пак оттук. Този е Божият път, той е хубав.
към текста >>

Така, че нашите отношения към животните не са безотговорни, също и към растенията.
Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи. Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа. Така, че нашите отношения към животните не са безотговорни, също и към растенията. За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават. Децата в училище трябва да се нареждат по чиновете, според темпераментите, т.е. да се допълват.
към текста >>

Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота.
да се допълват. При умните — слаби и пр. Първоначално хората са били равни, но сега се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили — те са надарените сега, понеже в миналото са разработили заложбите си. Вие трябва да имате вяра, понеже минавате през разни условия и мъчнотии. Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр.
към текста >>

Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни.
При умните — слаби и пр. Първоначално хората са били равни, но сега се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили — те са надарените сега, понеже в миналото са разработили заложбите си. Вие трябва да имате вяра, понеже минавате през разни условия и мъчнотии. Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях. Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда.
към текста >>

Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня.
Сега идват пророците, стига да ги повикате. Камъните не са хигиенични, защото изтеглят топлината на човека. Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот. Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом.
към текста >>

Благодарете и на другия ден, почнете друг живот.
Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот. Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом. Човек, като яде вегетарианска храна става по-смел. За да се повдигне човек, той трябва да се смири.
към текста >>

Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
На човека всеки ден му пращат мисли и чувства от Невидимия свят, с които той трябва да работи през деня и ако той ги остави за другия ден, то той губи (отклонява се от пътя си). Трябва всеки ден да долавяте тези мисли и чувства и да работите с тях. Доброто е основата, Справедливостта с нея се гради и Разумността, т.е. да знаем как да се обхождаме. Вземете толкова, колкото торбата ви побира, а давайте всичко, което имате. Сегашният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Любовта и обичта идват и ако не ги приемете, горко ви! Те минават, остават благата си и отминават, а вие трябва да работите върху оставените ви блага, т.е. да предадете Любовта такава, каквато сте я приели. Вечер при лягане благодарете за това, което сте получили през деня (в ума и сърцето) и през нощта, когато спите, душата ви ще обработи този материал, който сте получили през деня. Трябва да се радвате на състоянието си, което имате в даден момент, защото в следващата секунда, то ще е друго.
към текста >>

Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области.
Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите бури и гръмотевици. Човек само трябва да се освободи от ненужните неща и да вижда красивото и хубавото. Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия.
към текста >>

През целия живот на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете.
Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо. Злото винаги идва във вид, какъвто човек не е очаквал. Така че, мине ли човек през известни изпитания, друг път те ще бъдат от друг род и т.н., понеже те са предметно учение за човека и затова той трябва да е буден. На Бог му трябват работници безкористни които да работят от Любов, без да мислят за себе си. През целия живот на човека от дясната му страна върви Бог, а от лявата му страна — злото (тъмен дух), който го дебне.Не питайте защо е така, но знайте само това, че злото може да го избегнете. Ти си човекът, който едновременно изпитваш доброто и злото и си вадиш поука. Всеки човек е изложен на изкушения, защото всички трябва да минете през огън, за да се пречистите и поумнеете. Грехът в човека е неподчинение на Разумното (Божественото). Бог изпитва човека, но не го изкушава. Изкушението значи те изкушава да съгрешиш, иска да те подкупи.
към текста >>

Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя.
Ако човек има външни радости, то ще му дадат вътрешни мъчнотии и обратно. Това не може да се избегне, но едновременно няма да ви дадат мъчнотии от вътре и отвън. Ако поставят любовта ви на изпит, тя трябва да издържи на изпитанията. Човек трябва да бъде твърд, за да издържи докрай. Когато човек има възвишени стремежи, той издържа на всички изпитания. Когато човек почне да надделява животинското у себе си, то лицето му почва да се изменя. Желайте да бъдете господари над себе си. Човек трябва да подчини низшето у себе си и оттам да вади енергии, както растението пускат корените си в земята и вади сокове. * * * Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие.
към текста >>

Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух.
Събуждайте хората. Не може да служи онзи, който не е учил и който не знае. За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов. Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си.
към текста >>

Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай.
Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога. Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го. Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете
към текста >>

Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си.
Вън от Бога не може човек да бъде щастлив. Знайте, че прекъсне ли човек връзката си с Бога, злото идва. Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога.
към текста >>

Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши.
Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение.
към текста >>

Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>

Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота.
Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е.
към текста >>

Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит.
Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие. Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни. Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит. Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават.
към текста >>

Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите).
Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават. За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи.
към текста >>

35. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота.
Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота. И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най- нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди.
към текста >>

И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ.
Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта. И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто. Иска да прегърне всички, той се потопява във всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското състояние. Всички тия места ни познават. Ние не идем тук за първи път.
към текста >>

Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто.
Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта. И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто. Иска да прегърне всички, той се потопява във всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското състояние. Всички тия места ни познават. Ние не идем тук за първи път. Ние сме тъй близки до тях!
към текста >>

Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта?
Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу! Да запомним тая гледка, защото тя е една от най-фееричните! Наоколо скали, бездни и по тях се движи нагоре една жива линия! Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха! Светещите лампички тук-там усилват ефекта. Това не е ли вечната жива линия на живота, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта? Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.
към текста >>

Те са посветени във вътрешния живот на планината!
Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка! Какви богатства крият те в себе си! Те са посветени във вътрешния живот на планината! Там планината е поверила всичките си тайни. Погледни ги - можеш ли да доловиш в тях радостта от предстоящия изгрев и трепетното очакване на светлината ? Ние сме вече на няколко стотина метра под пирамидата. Но какво става? От склоновете малко под върха поглеждам към изток.
към текста >>

От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
В дъното на долините гъсти маси мъгли се движат с голяма бързина в разни посоки, пълзят по повърхнината на земята и заприщват планинските клисури. Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот.
към текста >>

Това са от най-ценните моменти в живота на човека.
Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота.
към текста >>

Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа?
Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си.
към текста >>

Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот.
От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас.
към текста >>

Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота.
Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта!
към текста >>

Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот.
Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество. Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта.
към текста >>

Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта! Ние търсим любовта.
към текста >>

Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот.
Прекарваме няколко часа всред тая стара величествена архитектура. Поемаме Маришката долина - истинска „Велика Рилска пустиня" - „Царство на Безмълвието. На тръгване хвърлям още един поглед върху всички тия места, за да се свържа завинаги с тях! Всички вие тук: върхове, езера, реки, треви и цветя, благодарим ви, че ни приютихте за кратко време в красивите си обиталища! Каква свещена връзка се образува между нас и вас! Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот. Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу! Довиждане! сп. „Житно зърно”, бр.9, кн. 4-5
към текста >>

Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу!
Поемаме Маришката долина - истинска „Велика Рилска пустиня" - „Царство на Безмълвието. На тръгване хвърлям още един поглед върху всички тия места, за да се свържа завинаги с тях! Всички вие тук: върхове, езера, реки, треви и цветя, благодарим ви, че ни приютихте за кратко време в красивите си обиталища! Каква свещена връзка се образува между нас и вас! Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот. Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу! Довиждане! сп. „Житно зърно”, бр.9, кн. 4-5
към текста >>

36. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите.
към текста >>

Тук се сливаш с вътрешния живот на планината.
Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител. Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други.
към текста >>

Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език!
Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като огледало езеро, над нас виждаме звездните селения, а наоколо ясно се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината. Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля.
към текста >>

Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля.
Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени. Това е бъдното лице, което се строи в глъбините. Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина.
към текста >>

„Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот.
Тук, при мистичните рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния ù произход. Когато се разпламтят някои пънове, тъй ярко се осветляват лицата ни! Доброволци поемат службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите! Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния!
към текста >>

Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта.
Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя: „Доброто е път, за да ти се отворят възможностите за физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния! Само при любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат. Ти не можеш да познаеш живота без любовта. Човек е човекът, който има образа на любовта. Човек е човекът, който има образа на мисълта.
към текста >>

Само при любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат.
Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния! Само при любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат. Ти не можеш да познаеш живота без любовта. Човек е човекът, който има образа на любовта. Човек е човекът, който има образа на мисълта. И на земята можеш да вкусиш божественото. Има моменти, когато човек е готов на всички жертви.
към текста >>

Ти не можеш да познаеш живота без любовта.
Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на човека, който разбира. Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от любовта. А пък любовта - това е образ, с който ние познаваме Безграничния! Само при любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат. Ти не можеш да познаеш живота без любовта. Човек е човекът, който има образа на любовта. Човек е човекът, който има образа на мисълта. И на земята можеш да вкусиш божественото. Има моменти, когато човек е готов на всички жертви. И най-грозният, като го обикнеш, ще стане красив.
към текста >>

Как красивото може да се влее в човешкия живот?
Искаш да разрешиш една задача: погледни ги. Намираш се в раздвоение: погледни ги и ще получиш радостта и хармонията като техен дар. Колко е ясно тук, че не може цъфтеж на култура без често потопяване в техния красив свят. Като че ли при вслушване ще доловиш музиката, която тихо слиза към земята от звездните сфери! Как тук на Рила стават ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора.
към текста >>

Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас.
Колко е ясно тук, че не може цъфтеж на култура без често потопяване в техния красив свят. Като че ли при вслушване ще доловиш музиката, която тихо слиза към земята от звездните сфери! Как тук на Рила стават ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота!
към текста >>

Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора.
Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим ù за незабравимите ù рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук!
към текста >>

Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите.
Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим ù за незабравимите ù рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук! сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>

И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота!
Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим ù за незабравимите ù рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук! сп. „Житно зърно”, бр. 9, кн. 9-10
към текста >>

37. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот!
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.). Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител!
към текста >>

Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот!
Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток.
към текста >>

Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!
към текста >>

В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен!
Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска!
към текста >>

Животът е вечна тържествуваща песен.
Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това?
към текста >>

Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!
Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска! Що е това? Това е новата прана, която почва вече да приижда!
към текста >>

Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение!
Особено на по-откритите възвишения той става неудържим! Принуждаваме се да образуваме вериги от по няколко души. Вятърът е толкова силен, че може да дигне човека или да го събори! Но залавянето на вериги е спасително средство. Дето единият е слаб, там групата побеждава. Но този закон не важи ли и за вътрешния живот; имаш една красива мисъл; утре пак и т.н., и тогава ще се образува вътре в теб мощна сила, която носи разрешение и постижение! Желая да се вслушам в музиката на вятъра, за да чуя неговия говор. Това е красива реч на разумни сили в природата. Ето що долавям от тая реч: „Неоценими приятели имате вие в нашето лице! Ние не сме само, за да чистим въздуха от праха, да донасяме влага и дъжд, не служим само за регулиране топлината и атмосферното налягане по разните точки на земното кълбо.
към текста >>

Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота!
Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра!
към текста >>

И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии".
Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота! И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра! Обикни го!
към текста >>

Той ни говори за Великото в живота!
Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра! Обикни го! Той ни говори за Великото в живота! Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност. Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената!
към текста >>

Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас!
Тя я е родила и тя я носи в безкрая! По едно време се навеждаме и лазим с ръце и нозе, защото при изправяне вятърът може веднага да ни събори! Колко сме весели! Чувствуваме такава радост! Защо? Защото този вятър съдържа грамадни енергии, които вливат живот в нас! По целия път на отиване и на връщане, не срещаме нито една жива душа! Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя! Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка! Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел Шадай! Но нищо.
към текста >>

Животът не е ли море и постигането на дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път на живота?
Но нищо! Спущаме се надолу и ги намираме спрени в храстите. Най-сетне стигаме! Какво чувство ни обзема на Ел Шадай! Това е мястото, което избираме за нашия стан. Животът не е ли море и постигането на дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път на живота? Целта е постигната. Ние сме на Ел Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа!
към текста >>

Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре!
Не унивай! Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка! Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа!
към текста >>

„Наука е това, което дава права посока на живота - човек да знае, как да живее.
Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко!
към текста >>

Ако в нас божественият живот извира като извор.
В една от групите се четат следните мисли от Учителя: „Наука е това, което дава права посока на живота - човек да знае, как да живее. Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте! Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода ! За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношенията на твоя дух и душа към Безграничния трябва да са правилни.
към текста >>

Щастието е път за свършения живот!
Няма същество, колкото и малко да е то, което да не иска да го обичат или което да не обича. Най-голямото щастие е да служиш от любов. Защо трябва да обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не можеш да бъдеш щастлив! Щастието е път за свършения живот! Ти иначе не можеш да влезеш в съвършения живот. Бъдещето ви щастие зависи от разбирането на закона на любовта. Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта.
към текста >>

Ти иначе не можеш да влезеш в съвършения живот.
Най-голямото щастие е да служиш от любов. Защо трябва да обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не можеш да бъдеш щастлив! Щастието е път за свършения живот! Ти иначе не можеш да влезеш в съвършения живот. Бъдещето ви щастие зависи от разбирането на закона на любовта. Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта. Законът на любовта - това е правият път.
към текста >>

Тя донася на човека един живот безболезнен.
Всички престъпления стават извън любовта. Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко. И всичко трябва да се употребява за любовта. Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път.
към текста >>

Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш.
Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко. И всичко трябва да се употребява за любовта. Всичко може да се постигне, когато любовта царува в човешката душа. Тя донася на човека един живот безболезнен. Ако нямаш божествената любов, ти не можеш да имаш онзи живот, който търсиш. Що е любов? Тя е вечно подмладяване, постоянно придобиване на свобода! Името на младостта - това е любовта в нейната пълнота! Любовта е най-голямата топлина, с която можете да разрешите всички препятствия, които срещате по вашия път. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на божествения и духовния светове и тогава всичко ще можете да направите.
към текста >>

Тя ражда живот, който не се окислява!
Нещата, които обичаме, ние ги учим. А което не можем да обичаме, не го учим. Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение. Само с любовта човек може да бъде герой! Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте.
към текста >>

Ако ти обичаш, то и растенията, и животните, и минералите, и всички ще те разбират и обичат.
Ти не можеш да образуваш връзка без любовта. Тя е, която ги свързва. Ти трябва да освобождаваш другите хора, и като ги освобождаваш, ти себе си освобождаваш. Ние сме дошли на земята да изучим божественото и да работим не за себе си, а за Цялото, за Безграничния! Езикът на Безграничния - това е любовта. Ако ти обичаш, то и растенията, и животните, и минералите, и всички ще те разбират и обичат. Да обичаме всички! Онзи, който не обича, той не е човек, той няма бъдеще. И няма по-лесно нещо от този закон на любовта. Като дойде любовта, всичките ви страдания, които имате, ще изчезнат, ще се стопят. Цялата земя ще се запали чрез нея и ще гори.
към текста >>

Вас ви очаква един живот по-висок.
И няма по-лесно нещо от този закон на любовта. Като дойде любовта, всичките ви страдания, които имате, ще изчезнат, ще се стопят. Цялата земя ще се запали чрез нея и ще гори. Няма да остане нищо от сегашното! Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца. Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание.
към текста >>

Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви.
Няма да остане нищо от сегашното! Тогава ще бъдете свободни от всички дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца. Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме!
към текста >>

Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота.
Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! " Четенето свърши, но още стоим в мълчание.
към текста >>

Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот!
След това пак пред нас е лазурната небесна шир. Небето е напълно ясно и ние изобилно сме облени от слънчевите лъчи. Но по едно време облаци се раздвижват по небето. Каква чудна игра на светлини и сенки по върховете и полянките! Те са ту осветени, ту потъват в дълбока сянка. Това не наподобява ли смяната на скърбите и радостите в човешкия живот! Обаче над облаците там горе във висините няма вече тая смяна. Там е винаги слънце. Човек не може ли да намери тия сфери и в глъбините на своята душа! Надвечер искаме да слезем, за да занесем долу това, с което ни дариха тук. Благодарим на планината за чудната симфония днес.
към текста >>

38. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата.
към текста >>

Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини.
Цветята са по-свежи, птичките по-сладкопойни, ветрецът по-нежно милва лицата ни, хорските лица са по-красиви и по-светли. Около нас цветя, цветя и цветя. Ние сме всред Розовата долина. Тунджа бавно влачи на юг водите си, които ще занесат долу чудните спомени от вълшебния живот на планината. Около нас обширни полянки, заобиколени със стройни гори. Далеч се очертават мощните контури на Бузлуджа, Българка, Свети Никола, а още по-далеч като далечно неземно видение в синкава окраска се издига Юмрук Чал, със своя вечен стремеж към небесните висини. Колко всичко е величествено. Като че ли сме в чертозите на едно светилище. Всичко е свещенодействие: и цъфтежът на цветята, и говорът на птичките, и лъхът на ветреца, и музиката на течащата вода, и носенето на малки нежни бели облачета по небесната шир, и шумоленето на листата. Всичко е молитва. Като че всички те се радват, че сме ги посетили в днешния чуден пролетен ден.
към текста >>

Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота.
При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто!
към текста >>

Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието.
Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина. В тия свещени мигове ти вече разбираш езика на планините, тревите, цветята. Чувствуваш вечното си сходство с тях и добиваш прозрение за тайната на тайните: великото единство на живота. Как вълшебно действа Паневритмията върху тялото, ума, сърцето и волята. Чувствуваш как във всеки твой мускул, във всеки твой нерв и във всяка твоя фибра минава ток на живот, който слиза от вечните извори на битието. Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата.
към текста >>

За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта.
Ще се чете Словото на Учителя. То вечно ще остане свързано в душите ни с цветята, които ни заобикалят, с вековната гора край нас и с мощните върхове, които се издигат в далечината. Ето Словото на Учителя, прочетено в този приказен кът на Розовата долина: „Любовта е най-мощната сила в света, която е неделима в себе си. Тя е която, разрешава всички противоречия. За да разрешите всички противоречия в живота, вие трябва да оперирате със силите на любовта. Тя е, която разтопява всички твърди вещества. И ако не можете да изправите противоречията, това показва, че не разбирате закона на любовта. Ще започнете с постепенната любов. Отначало с най-малката любов започнете, додето дойдете до азбуката, с която се пише Божията любов. За да възкръсне човек, той трябва да възприеме Божията любов.
към текста >>

Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени.
С други думи: всички трябва да се облечем в любовта. Там дето влезе любовта, смърт няма. Там дето влезе любовта, сиромашия няма. Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.
към текста >>

В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси.
Там дето влезе любовта, невежество няма. Там, дето влезе любовта, там има радост и веселие. Възкресението не е нищо друго освен една нова фаза или един нов живот, в който всички страдания, несгоди и дрязги са изключени. Който иска да стане безсмъртен, трябва да се научи да обича, да люби. Божественото носи безсмъртие, сила, мир, носи възможности, всички разрешения. В любовта седи тайната на подмладяването, на вечния живот, на всички блага, които човек търси. Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното.
към текста >>

Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта.
Някой казва: „Аз разбирам любовта". Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния.
към текста >>

Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво.
Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш. Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
към текста >>

Някой казва: „Животът е празна работа".
Но оная любов, от която при всички условия ти си тих и спокоен, ти не я разбираш. Най-новото в света - това е Божествената любов. Това, което не състарява човека, което помага на твоето сърце, ум и душа - то е реалното. Не можеш да имаш ясна представа за живота без любовта. Без нея животът ще бъде едно мъчение, нещо неустойчиво. Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния.
към текста >>

Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта.
Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава. Любовта е път за познаване на Безграничния. Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта.
към текста >>

Смисълът на живота седи в любовта.
И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически.
към текста >>

И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин.
Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов. Главното разрешение седи в любовта към Безграничния, към ближния и към врага. Смисълът на живота седи в любовта. Всички хора трябва да направят една връзка с любовта. И щом направят това, тогава техният живот ще протича по един естествен начин. И тогава хората ще си помагат. Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта.
към текста >>

Старайте се да гледате живота през очите на любовта.
Щом има истинската връзка с любовта, ще има между хората взаимопомощ. Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни.
към текста >>

И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде.
Като имаш любовта, всички неща стават магически. И няма по-мъчна работа от туй да вършиш нещата без любов. Красиви са нещата, когато ги гледаш през очите на любовта. Когато не ги гледаш през очите на любовта, не са красиви и остават неразбрани. Старайте се да гледате живота през очите на любовта. И тогава ще се домогнете до известно познание за живота, което никой не може да ви предаде. Ако гледаш през очите на любовта, то от божествените сфери влиза нещо в теб, което през обикновените очи не може да влезе." Словото се чете, но какво става с нас? Къде останаха полянката, гората, Тунджа? Ти си на един висок планински връх с обширни хоризонти към всички страни. Чистотата, изобилна светлина.
към текста >>

И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот.
То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
към текста >>

Как новият живот подмладява.
Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява. Тъй е богат днешният ден с впечатления. Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги. сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>

39. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изобилен живот кипи тогаз в нея.
Между клоните блещукат едри звезди! Понякога лунният сърп тича по небето, а отдолу под нас се чува музиката на реката. Ето, около нас се издигат тъмните очертания на Резньовете и на двата Купена: големия и малкия. В такова време някой път обичам да се разхождам из гората. Тя тогаз е тъй оживена! Изобилен живот кипи тогаз в нея. Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот.
към текста >>

Гората живее нощем своя особен тайнствен живот.
Изобилен живот кипи тогаз в нея. Нощни птици разнасят своя писклив крясък. Тук-там покрай теб се появи и изгуби някой язовец. Из клоните долавяш шума на катериците. Тук-там се движат невестулки! Гората живее нощем своя особен тайнствен живот. Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им!
към текста >>

Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението!
Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било. Долу ниско се вижда всред горите "Самодивската полянка", за която има красиво поверие: народът казва, че там нощем танцуват същества от друг един свят. Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали! Те са части на една планина, тъй древна по възраст, каквато е Витоша! Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
към текста >>

Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното!
Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове.
към текста >>

Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота!
" Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното! Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове. Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал!
към текста >>

Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния ù храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота!
Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове. Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал! Когато тук четеш нещо, ти имаш прозрение и вникваш във вътрешния, скрития смисъл на автора и в най-малката мисъл намираш извор на големи богатства! Когато някой ти говори тук, ти се свързваш не само с мисълта на думите му, но тук ставаш способен да се свържеш чрез неговия глас с вътрешния живот на душата, с мистичния ù храм, дето гори вечен неугасим пламък - храм на красота и чистота! Когато някой ти говори тук, ти като че ли прозираш светлината на вътрешния човек. И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората!
към текста >>

40. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа!
Но ето, хълмовете й стават все по-низки и се сливат вече с полето. Ние сме вече в Розовата долина. Пред нас се издига Балканът. Дълго съзерцавам Юмрук чал, Мазалат, Озана. Какво чувство изпитваш, когато ги видиш? Като че ли навлизаш в друг свят, безкраен и вечен, свят на чистота и мощ - сроден с туй, което живее в глъбините на твоята душа! Една светла точка привлича вниманието ми. На сутринните слънчеви лъчи как ослепително е осветлена тя? Като че ли самата тя е център, който пръска светлината си из обширната Розова долина. Коя е тая светла точка, която тъй властно приковава погледа на всекиго, който пътува през тия места? Това е светлият дом - бисерът на Розовата долина, светилникът, говорещ за будния дух, който цари тук.
към текста >>

А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите!
Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия. Върху тая сигурна основа може да се гради. Буден кът е Розовата долина. Мъглиж е буден център.
към текста >>

Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност.
Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.
към текста >>

Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>

Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи!
Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него.
към текста >>

Те ще внесат поезия в живота.
Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен.
към текста >>

Кипи живот около салона.
Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натоварени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди.
към текста >>

Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот.
Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата. Не може да има любов там, дето няма свобода.
към текста >>

Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост.
Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им. Тия искрени души, откърмени всред народа, работят, вдъхновени от висок идеал. Вдъхновението им иде от съзнанието, че работят за нещо, което надраства личния им живот. Никога една идея от кръга на личния живот не може да буди оная чиста радост. Техният възторг е облъхване от духа на новата раса, която днес се ражда на земята. Никой не ги насилва. Законът за любовта се проявява при свободата. Не може да има любов там, дето няма свобода. Време е за усилена полска работа.
към текста >>

41. 15. ЗА ПЛОЧИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един вечен пътник минава по великия друм на живота!
Плочите са там! Те са дар, който то ще ни даде! То обича да дарява всички, които отиват при него! Днес отиваме до "Сърцето"! И даровете, които то ще ни даде, са за всички - за всички пътници, които минават по тия места! Един вечен пътник минава по великия друм на живота! Облекчи пътя му с даровете, които щедро получаваш от Мировото Сърце.
към текста >>

42. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути!
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание! Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка. Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са свежи тревите и цветята — щастливите обитатели на тия чисти сфери! Прекосяваме пенливи, буйно шумящи рекички, заобиколени със стройни иглолистни гори. Някой път минаваме край светли цветни полянки, къпещи се в ранните слънчеви лъчи.
към текста >>

Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота.
Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота. Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук? За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език.
към текста >>

Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота.
Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме. Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си. Прекарваме тук 6 дни незабравими. Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда. Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота. Шест дни ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото.
към текста >>

Знаете ли, колко е красив животът?
– Съществата, които са строили архитектурата при Седемте езера са били много възвишени. Хората са още в първо отделение, в забавачницата, в сравнение с напредналите същества. – Как се отразява планината върху организма? – Върху всички системи тя действа благотворно — върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение.
към текста >>

Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота.
Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони.
към текста >>

Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание.
Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свят е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля.
към текста >>

Духовният живот започва със страдание и свършва с радост.
И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свят е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля. – Какво е действието на любовта ?
към текста >>

А Божественият живот започва с радост и свършва с радост.
Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони. Целият свят е училище за дисциплиниране на човешката душа, за развитието на човешкия ум, сърце и воля. – Какво е действието на любовта ? – Това, което постоянно обновява човека, това, което постоянно го освежава, това, което постоянно го обезсмъртява, дръжте се за него.
към текста >>

Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота.
После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш. Говоря символично. Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. – Кое е новото съзнание, което сега се ражда? – Човекът на новата култура съзнава, че всички хора са отделни удове на един голям организъм. Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота. Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство. Тя иде да освободи хората. И зад нея седят разумността и всички други хубави неща. Ако хората възприемат любовта, ще се съкратят дните на страданията им. – Какво трябва да се прави, за да се приближи новата култура?
към текста >>

Всеки ден интензивен живот.
Ако хората възприемат любовта, ще се съкратят дните на страданията им. – Какво трябва да се прави, за да се приближи новата култура? – Всеки ден увеличавай с по една стотна от градуса любовта си! * * * Всеки ден интензивен живот. Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете, мечти, блянове и надежди. С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години. Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в душите ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта. Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по долини и езера под нас, усмихващите се цветя около нас. Как всред мъглите галещите слънчеви лъчи осветиха в миг лицата ни и всичко около нас!
към текста >>

Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота.
Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр. Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте. Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие. Велика радост ви чака всички вас долу. Иде културата на радостта, на светлината, на свободата. От горе тя слиза, украсена със скъпоценни камъни, облечена в бели одежди.
към текста >>

43. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи.
към текста >>

Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Като работи с любовта, той добива светлина на ума и разбира мъдростта. Понеже той гледа винаги през очите на любовта, в него царува мир и радост. Той разбира причините на всички неща, тъй като има знание и светлина. Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо. Новият тип човек, който сега се ражда на земята, е предтеча на човека на шестата раса. Като говорим за любовта, трябва да знаем, че има няколко вида любов - животинска, човешка, ангелска и Божествена. Различните видове любов имат и различни краски. По-низшата форма на любовта се характеризира с червения цвят. Човек, който проявява такава любов, има като преобладаващ цвят на аурата си червения цвят. При по-високата любов имаме розов цвят, после - син, а при Божествената любов той е бял. Такъв човек е над всяка форма.
към текста >>

Той има вечен стремеж към Бога.
По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта.
към текста >>

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата. Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.
към текста >>

Ще му се отнеме и животът.
Всичко, което има, ще му се отнеме: богатство, уважение, приятели. Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала.
към текста >>

Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът. Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
към текста >>

Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен.
Ако издържи и на този изпит, ще премине в една нова фаза на живота - фаза на възкресението. По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина.
към текста >>

Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот.
По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити. Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта.
към текста >>

Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него.
Например вкарват го в едно подземие, в дъното на което гори голям огън. Ще му кажат да влезе и мине през огъня. Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала. Тези изпити са били нужни, понеже тогава животът е бил много монотонен. Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот. Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него. Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи. Обаче това не значи, че той няма да се лекува. Напротив, той ще приложи всички лечебни средства на окултната медицина. Освен тях, той ще приложи като най-силно средство любовта. Значи, чрез болестта той ще развие в себе си любовта.
към текста >>

Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си.
Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите. Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора. Тогава той спестява излишни страдания в живота си и с това ускорява развитието си. Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика? Милосърдието е приложение на любовта. То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея.
към текста >>

44. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот.
Учителят разглежда този въпрос много по-обширно в сравнение с днешната наука. Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес.
към текста >>

Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот.
Нека вземем едно сравнение от природата. Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот. Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря.
към текста >>

Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата.
Когато Той казал „Лазаре, стани! ”, едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога.
към текста >>

Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите.
Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила. Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога.
към текста >>

В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа.
към текста >>

Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>

След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
към текста >>

Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества.
към текста >>

Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията.
към текста >>

Еволюционният процес засяга ли всички животни?
Веднъж Учителят каза така: Каква е целта на Бога с нас? - Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Бог. Какво върши Бог? - Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни? - Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта.
към текста >>

Това е един вечен, многократен процес.
Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.
към текста >>

Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
към текста >>

Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно.
Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда.
към текста >>

В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>

Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота.
Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане.
към текста >>

През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества.” 24.01.1948 г., Изгрев
към текста >>

Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен.
Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества.” 24.01.1948 г., Изгрев
към текста >>

Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети.
Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб. През целия земен живот на човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от Бога. Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества.” 24.01.1948 г., Изгрев
към текста >>

45. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си.
Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко.” Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост.
към текста >>

Той е самата красота.” Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог.
Красотата води към Любовта. Защо? - Защото красотата е самият Бог. Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога. В центъра на красотата е Бог. Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота.” Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека.
към текста >>

Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта.
Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота.” Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта.
към текста >>

46. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА ''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие.
към текста >>

Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията.
Снегът беше'' ''мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше'' ''приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:''
към текста >>

Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко.
Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече'' ''подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше'' ''светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на'' ''обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава'' ''различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме'' ''върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше'' ''приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:'' - Питат ме в онзи свят ходил ли съм.
към текста >>

Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината.
То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:'' - Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Радвам се и се веселя, когато чуя Неговия тих глас. Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята.
към текста >>

Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо?
Зад мен, над мен и около мен е Бог. Докато мислиш за Бога, Той е пред теб. Престанеш ли да мислиш за Него, Той е зад теб. По-добре е когато Бог е пред теб. При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата.
към текста >>

Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата.
Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога.
към текста >>

Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка.
Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота.
към текста >>

Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека.
Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност. Бог първо ще намерите в малките неща: в кристалите, в изворите, в цветята, а после в големите.
към текста >>

Това е смисълът на живота.
Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност. Бог първо ще намерите в малките неща: в кристалите, в изворите, в цветята, а после в големите. Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш че има нужда от Него. Кажете му: „Вие не излизате на светлината, затова сте анемичен и слаб”. Няма да му говорите за Бога.
към текста >>

47. 010 ИЗВОРЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.''
Учителят я'' ''намираше превъзходна, пиеше само от нея и я препоръчваше на всички. Около извора, на стръмните'' ''склонове, обрасли с млада дъбрава, имаше поляни. Тук често идвахме с Учителя.'' ''Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха,'' ''цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:'' - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства.
към текста >>

В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:''
Тук често идвахме с Учителя.'' ''Природата беше скромна, приветлива. Тревичките си растяха, листата на дърветата се разпущаха,'' ''цветенцата се подаваха всяко на своето време. Птичките пееха. Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:'' - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон.
към текста >>

Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства.
Животът'' ''пулсираше със своя отмерен и здрав ритъм.'' ''Мисълта на Учителя беше превод от Великата книга на Природата. В нея се чувстваше същият вечен'' ''ритъм на Единния живот:'' - Това, което радва човека, е Бог. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение , е Бог. Това, от което възприемаш в даден случай живот, каквото и да е насърчение, каквато и да е сила – това е Бог, там Бог присъства. Само между две разумни същества може да се образува разумна, велика мисъл. Това е закон. Нужно е да имаме връзка с Бога, за да се прояви разумната мисъл в нас. Всички мисли, които текат в ума, всички чувства и желания, които текат в сърцето, идат все от Великия Извор. Този извор е душата.
към текста >>

Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен.
Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода.
към текста >>

Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н.
Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората.
към текста >>

Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода.
Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото преживяване на духа, което ни освежава и повдига, това е Неговото присъствие. Някой казва: „Бог да оправи света.” Веднъж Бог е писал в сърцата на хората. Той вече е оправил света. Остава да се прояви това, което е написал в човека.
към текста >>

48. 065 КОСМИЧНОТО СЪЗНАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание.
''Учителят обичаше ранните часове, когато човек може да чуе началния акорд, с който денят започва.'' ''Като направихме молитва и благодарихме, приседнахме на полянката, дъхава от цветя и билки. Дълго мълчахме като съзерцавахме новия ден - прекрасен, неповторим. Тогава някой зададе въпрос на Учителя за видовете съзнания. Учителят каза:'' – Минералите и растенията имат подсъзнание, животните съзнание, а човек - самосъзнание. Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например, човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание и съзнание. Подсъзнанието е множествен Божествен процес. То съдържа ръководството на ангелската йерархия. Мислите и енергията на ангелската йерархия се проявяват във всички Същества.
към текста >>

У животните няма още съзнание за личността.
Подсъзнанието е съкровищница на миналото. Самосъзнанието е единичен процес на отделния човек. Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби.
към текста >>

А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот.
Когато човек мисли и иска да разбере въпросите, тогава има съзнание. Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на свръхсъзнанието. У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.
към текста >>

И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот.
А когато в човека проблесне Космичното Съзнание, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата Природа като на жив организъм, на който всички части са живи - растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време.
към текста >>

Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях.
Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности. Човек се намира на по-високо или на по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на неговото съзнание. Докато човек не развие Космичното Съзнание, той ту ще се радва, ту ще скърби. Когато човек влезе в Космичното Съзнание, това не значи, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак, той ще може, отчасти поне, да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Докато хората живеят в своето съзнание и самосъзнание, ще живеят във вечен страх и безпокойствие - какво ще стане с тях. Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание.
към текста >>

Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат.
Дълго време човек е живял в самосъзнанието. Сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание. Писанието казва: "Бог създаде ново Небе и нова земя." Новото Небе и новата земя са за хората, които живеят в културата на Космичното Съзнание. Сега Светлината на Космичното Съзнание постепенно расте в човека и днес хората виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Сега човек трябва да се издигне от самосъзнанието в космичното съзнание. Ако не се повдигне, Животът ще остане за него непознат. Време е да се потопи човек в едно по-висше съзнание. Докато живее в самосъзнанието, той никога не ще може да изрази онези велики идеи и стремежи, които живеят в неговата душа, в неговия дух. Човек трябва да развие органите, чрез които може да изяви своите идеи и възвишени чувства. Когато човек развие Космичното Съзнание, той ще ги реализира. ''Една сестра разправи своя опитност, преживяване на Космичното Съзнание.
към текста >>

49. 097 ПОЗНАВАНЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Поне веднъж в живота си трябва да имате тази опитност - познаване на Бога.
Наоколо са пръснати малки горички от ели и бели брези. Тук често идвахме с нашия обичан Учител и насядали между скалите на самия връх, съзерцавахме планинския мир и разговаряхме.'' ''Учителят каза:'' – Идеята за Бога трябва да бъде ръководна идея за всички хора. Като дойдем до тази идея, всички трябва да имаме една мисъл, а като дойдем до човешкото, нека всеки мисли, каквото иска. Поне веднъж в живота си трябва да имате тази опитност - познаване на Бога. Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света. Хлябът, който ядете - в него Бог е скрит. Водата, която пиете - в нея Бог е скрит. Във въздуха, в светлината - също. Пред нас стои великата задача - да познаем Бога.
към текста >>

Познаването на Бога е вечен, непреривен процес.
Във въздуха, в светлината - също. Пред нас стои великата задача - да познаем Бога. Когато човек познае Бога, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва. Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес. Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина. Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите.
към текста >>

Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща.
Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес. Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина. Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал. За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности.
към текста >>

50. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове.
Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта. ''Учителят познаваше душата на този народ - Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова, чуждото, което отпосле се бе вмъкнало. Като работеше върху характера на българите, Учителят търсеше методи да го повдигне. Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове. Знаеше много анекдоти, характерни за тях и често ги привеждаше в своите беседи и разговори. Веднъж, когато бяхме на планината, стана въпрос за българския народ. Учителят каза:'' – Човек, докато не обикне един народ, не може да го познае. Българското правителство трябва да даде премия на този, който напише най-добрата история за произхода на българския народ.
към текста >>

Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки.
Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита. В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви. Българският народ е музикален. В България има музикални хора. Какво означава думата „българин”?
към текста >>

Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора.
В България не трябва да има никакво насилие, никакви убийства, никакви изтезания. Казват: „Не може без това.” Значи да убиват могат, а да не убиват, не могат! Българите трябва да разберат, че може и без насилие. Тъй както живее сега българският народ, има ли бъдеще? Убийствата могат ли да донесат щастие на България? Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора. Нашите дипломати не са умни. Съвършен дипломат признавам този, който има смелост, ум, обхода и безкористие. В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат. ''Един брат запита:'' – Днес няма ли от тази категория хора (дипломати) в България?
към текста >>

Само тогава ще разберете смисъла на Живота.
От вас, като българи, се иска геройство. Англичаните се отличават с честността си. Германците - с трудолюбието си. Славяните - със самопожертвованието си. И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертвованието. Само тогава ще разберете смисъла на Живота. Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумния Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимия Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които й са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане, в най-добрия случай, след 2000 години най-малко, или при най-лошите условия - след 15 хиляди години най-късно.
към текста >>

51. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Разумността дава светлина, на живота.
Всички семинаристи се събраха в големия салон. След малко дойде Учителя и им говори. Тука ще изложа словото на Учителя пред тях: За да се беседва с хората, три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е: хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен.
към текста >>

Разумността дава смисъл на живота.
Тука ще изложа словото на Учителя пред тях: За да се беседва с хората, три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е: хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано, в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта.
към текста >>

Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота.
За да се беседва с хората, три неща са необходими. За да има добър разговор, първото е: хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано, в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта.
към текста >>

Без тези неща никакъв живот не може да се прояви.
За да има добър разговор, първото е: хората трябва да бъдат разумни в най-добрия смисъл. Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано, в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа.
към текста >>

И какъвто и живот да се прояви, е нещастен.
Разумността дава светлина, на живота. Второто нещо е: човек трябва да бъде добър. Разумността дава смисъл на живота. Справедливостта дава съдържание на живота, а доброто дава вьншната форма на живота. Без тези неща никакъв живот не може да се прояви. И какъвто и живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано, в света трябва новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин.
към текста >>

Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота.
На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път. Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено.
към текста >>

Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?
Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?
към текста >>

Смисълът на живота е Любовта.
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: „Какво е вашето мнение за смъртта и за безсмъртието?
към текста >>

Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът?
Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: „Какво е вашето мнение за смъртта и за безсмъртието? “
към текста >>

Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпрос: „Какво е вашето мнение за смъртта и за безсмъртието? “ Учителя каза:
към текста >>

Казано е,„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. “
Безсмъртието без любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом хората се обичат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е безсмъртието. Казано е,„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. “ Та всички вие имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, като съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали.
към текста >>

Животът е непреривен.
Щом хората се обичат всички, смъртта ще изчезне. Да имаме любов непреривна, това е безсмъртието. Казано е,„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. “ Та всички вие имате елементите на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато. Животът е непреривен. Хората, като съгрешиха, почнаха да умират. Значи по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение за хората.
към текста >>

В детинския живот сме били чисти.
Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде справедлива, разумна и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза: След една година, каквото аз съм ви говорил, ще го разберете. В детинския живот сме били чисти. Аз бих желал да останем като детето в чистота. Дето има чистота, има сила и мъдрост. Да имаме сила, чистота и мъдрост едновременно, това е човекът. Всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат. Един ученик запита: „Защо не стане това веднага, без да се губи време?
към текста >>

52. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота.
Някой път ние искаме печката да бъде бяла, или да има хубава форма. Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “
към текста >>

Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота.
Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “ За да пее човек добре, трябва да нагласи добре мисълта си.
към текста >>

Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш.
Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш. Не само това, но като пееш на бурята, и тя ще спре. Музиката си има форми, например музиката, която пяхме, имаше такава форма приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича. И дава различни цветове и линии. Стана въпрос за идеите, които Учителя изложи тази сутрин в беседата.
към текста >>

Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.
Правят благотворителност, но то е от други съображения, за себе си го правят. Любовта се проявява във всички същества, само че на разни степени на проява. Смъртта иде, понеже любовта я няма. Безлюбието носи смърт. Любовта носи безсмъртие. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. “ Като се прилага Законът на Любовта, човек ще опита силата върху себе си. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не залагайте никъде сърцето си. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога.
към текста >>

Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества.
Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на нас? Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голяма буря да има, като дадеш сигнал, машината на бурята туря спирачките в действие и бурята спира. И после, като минеш, бурята пак вилнее. Обаче, като не даваш сигнал, бурята си върви. СЦе имаш опитността на Данаила.
към текста >>

Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш част от животното, то те счита част от себе си и не те бута.
И после, като минеш, бурята пак вилнее. Обаче, като не даваш сигнал, бурята си върви. СЦе имаш опитността на Данаила. Данаил вярваше, че в тия зверове, лъвове, е Божественото, и каза: „в тези лъвове си Ти тук, Господи, и няма да ми направят пакост. “ И тогава лъвовете не му направиха нищо. Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш част от животното, то те счита част от себе си и не те бута. Трябва да станеш част от него. Но тези правила някой път човек ги забравя. Има правила, обаче те трябва да се прилагат. Ако мислиш, че Бог е в лъва, лъвът няма да те закача. Обезсърчението ще го разбирате обективно.
към текста >>

53. Огънят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

В любовта няма никаква разлика между човека и животните.
Вземете едно куче, което е толкова просто: то, като те обича, готово е на всички жертви за тебе, а пък като не те обича, хапе те. И ти, като го обичаш, правиш жертви за него. За предпочитане е едно куче, което те обича, отколкото един човек, който те мрази. През кучето любовта минава, то ти допринася нещо. Това куче, като те обича, ще накара и другите хора да те обичат. В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът.
към текста >>

Тя е животът.
В любовта няма никаква разлика между човека и животните. Разликата е само по степен. У човека любовта се проявява в по-голям размер. У кучето е една капка, а у човека е един извор. Неразбиране има на любовта. Тя е животът. Любовта, като дойде, мъртвият ще стане, болният ще оздравее, у сиромаха ще изчезне сиромашията. А щом дойде една „любов“, която ще донесе болести, смърт, сиромашия, благодарим за тази любов. Има любов, която носи сиромашия и прегрешения. Това е човешката любов. От „любов“ грешат някои.
към текста >>

Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава?
Някои казват: „Като влезе някой в обществото, да не използува.“ Не, няма да използува, защото благото, като дойде, ще има изобилие за хиляди, милиони хора. Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате. Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно.
към текста >>

Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта.
Вие сега тъжите, че няма кой да ви обича. Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате. Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс.
към текста >>

Живот без любов няма смисъл.
Единственото нещо, което ви липсва, е, че не обичате. Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета.
към текста >>

И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта.
Че сте обичани, това го знаем сигурно, но не обичате. Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта.
към текста >>

Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата.
Сега ще обичате, за да живеете. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.“ При любовта, ако не пожертвуваш всичко, което не струва, за да получиш вечния живот, тогава? Този живот на безлюбие човек трябва да го напусне и да дойде в живота на любовта. Живот без любов няма смисъл. И човек трябва да умре, да умре в него животът на безлюбието и да дойде животът на любовта. Човек, когато се е отчаял от живота, той е разбрал, че живот без любов не струва, и следователно да напусне този живот на отчаянието и да влезе в живота на надеждата. Като казвам, че не сте обичани, ето какво разбирам конкретно. На едно малко дете казвам: „Ти още не разбираш какво нещо е студент от четвърти курс. Ти може да си бил в отделенията, в гимназията, но не си бил в университета. “ Под тези думи разбирам следното: Съвременните хора не са били в училището на любовта. Има любов в първоначалното училище, има любов на прогимназията, на гимназията, а има и университетска любов.
към текста >>

А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня.
И затова хората трябва да бъдат будни и непрекъснато да държат връзката си с Бога, за да идват добри духове да им помагат. Ще си разпределите времето и част от времето си ще употребите за Бога. Ще разделите свободното си време през деня. Мойсей раздели времето така: Шест дни за човека и един ден за Бога. Седмият ден няма да работиш за себе си, а за Бога. А пък в сегашния живот ще разпределиш времето на деня. Ще разделиш деня на четири части и трите части на деня за себе си, а една част за Бога. Този единия час е, който носи всички благословения, той вдига човека: по онова, което човек посява на нивата, то дава приходи. Това е Божественото. Божественото, което пълни човека, е посятото. Затова човек трябва да живее добре.
към текста >>

Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот.
Затова човек трябва да живее добре. Значи човек да посее, за да има на какво да разчита. Защото това, което имаме сега, ще го изядем и изпием. И ако идущата година няма какво да турим в хамбара, ще търсим блага от другите хора. А пък така не се дава. Хората имат сега повърхностни понятия за духовния живот. Те мислят, че той е нещо отвлечено, че няма полза от него. А пък то всичкият смисъл е там. Прогресът на материалния свят и па чувствата зависи от Божественото. Човек, когато иска, всякога може да намери време. Като станете сутринта, отделете 15 минути половин час за Бога, за молитва, за размишление, четене и пр.
към текста >>

Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си.
Тя не важи за мен. Има една радост, която е достъпна за всички същества. Тя е пълна само с благост. Някой човек може да е скържав, но като отиде при оня, който има тази радост, веднага душата му се прелива с любов. Душата на онзи, който има тази радост, е като слънцето. Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в живота си. И ако иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: 1. Всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. 2. Да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им слугуваш по цял ден, без да знаят те това. Това подразбира Христос под думите „служене на Бога“. Аз сега ви приготовлявам.
към текста >>

И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята.
Моето учение е за свободните. Аз съм за свободата. Това, което съм ви казал, е много малко. Какво сте чули още! Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на земята. Шестата раса ще приготви Любовта. Три неща ще приготви тя: съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любовта към Бога трябва да бъде мярка за всички. Шестата раса ще бъде на братство и на любов, която ще смекчи сърцата на хората, да не изтезават другите народи.
към текста >>

54. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Той се издига като вечен страж на тия места.
Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове. Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички. Като фантастично видение се вижда спирално извитата верига, която върви към върха.
към текста >>

Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри. Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Твоят дух на небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности. И ако изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Страданието на човека произлиза от неговото нисше, животворно естество. Тъмнината в човека произвежда всички страдания. Там са всички заблуждения. Една сестра запита: “Кога душата се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество? “ Учителя каза:
към текста >>

55. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат попита:“Хубаво ли е да се развият вътрешните сили и да се влезе в езотеричния живот чрез размишление върху чакрите ясновидските органи?
Тогава те стават свежи и цъфтят. Същото се отнася и до съзерцанието вътрешните цветя цъфтят и стават свежи. Направете следните упражнения три пъти на ден сутрин, на обед и вечер. Като си отправяте ума нагоре, вижте каква мисъл ще дойде. Вижте каква категория мисли ви се дават, защото те ще бъдат разнообразни мисли. Един брат попита:“Хубаво ли е да се развият вътрешните сили и да се влезе в езотеричния живот чрез размишление върху чакрите ясновидските органи? “ Учителя каза: Такава работа с чакрите е насилие, защото тогава могат да станат обратни реакции. Тогава човек се уморява, не може да се моли, влиза отново в света. Това е едно неестествено положение. Вие продължавайте със съзерцанието, приготовлявайте се.
към текста >>

После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи“Двигатели на живота“.
Всеки ден размишлявайте върху изречение от “Свещени думи на Учителя“, за да се види кои качества са необходими на ученика. После друга работа: Прочетете 150-те псалми Давидови и намерете кой псалом към коя категория спада. Вижте кои се отнасят до Божествения, до духовния и до човешкия свят. После проучвайте “Светът на великите души“. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение. После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи“Двигатели на живота“. После размишлявайте върху стиховете на 15 гл. от Евангелието на Йоана. Там има материал за концентрация. Размишлявайте и изучавайте Седма серия. Прочетете Седма серия по следния начин: От първа беседа прочетете и размишлявайте върху 10 стр., от втора беседа - 12 стр.; от трета беседа - 3 стр., от четвърта беседа - 14 стр., от осма беседа - 3 стр., от девета беседа - 3 стр., от десета беседа - 11 стр.
към текста >>

Вземете и следното упражнение: вземете за размишление стиха: “Това е живот вечен, да позная Тебе, единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху този стих по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер.
Изпращайте хубави мисли към такива приятели, с които сте хармонизирани. Ако те не приемат от тези мисли, мислите ще се повърнат към вас с придатък, с лихва малко по-късно. Така че тези мисли и да не намерят почва, пак се връщат. Та човек, като прави добро, това добро се връща. И добрите мисли се връщат. Вземете и следното упражнение: вземете за размишление стиха: “Това е живот вечен, да позная Тебе, единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Ще размишлявате върху този стих по три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Във връзка с този стих вземете и Първо Петрово послание и след като го прочетете, ще размишлявате върху него и ще отбележите най-важните стихове, които са ви обърнали внимание. След тези десет дена вземете едно упражнение за два месеца: Прочетете Исайя по една глава на ден. Те са 61 глави. Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава. Най-напред ги наредете, както са наредени в главите.
към текста >>

След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа.
Най-напред ги наредете, както са наредени в главите. След това ги наредете както искате и от тях да изкарате нещо като една глава. Една от сестрите каза:“Чувствам голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза: Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него.
към текста >>

Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност.
След това ги наредете както искате и от тях да изкарате нещо като една глава. Една от сестрите каза:“Чувствам голяма нужда от Божествената наука.“ Учителя каза: Царството Божие насила се взема. Съзнанието ни расте и ние сами трябва да си помогнем на растежа. След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл.
към текста >>

Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него.
След тези два месеца концентрирайте се, като си изберете нещо из живота на Христа. Една сестра каза:“За най-подходящо намираме да изберем някоя сцена из живота на Христа, например как Христос проповядвал на планината, как Христос върви с учениците си през нивите, Христос на Тайната вечеря и пр.“ Учителя одобри това с голяма готовност. Една друга сестра каза:“Учителю, вие бяхте казали, че като четем Исайя, той ще дойде, ще почувстваме неговото присъствие.“ Учителя каза: Ето защо: Като четеш Йсайя, да изпращаш любов към него и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят, ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил оттогава насам. Когато човек се отдалечи от Бога, нисшето, животинското се проявява в него. Това се вижда от следния важен закон, който се изтъква от апостол Павел в неговото Послание към римляните, гл. 1, от 28 cm. до края. Този закон гласи, че когато човек се откаже да познае Бога, Бог се отдръпва и човек попада под влиянието на тъмните, нисши сили. Тогава идва голямо падение.
към текста >>

Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения.
Изберете някои от тях и вижте какво влияние указват. Така човек ще научи езика на растенията. Едно растение не можеш да разбереш с тънкостите. Ще отидете при растенията със свещено чувство и ще мислите за Бога най-първо. След това ще гледате растението и ще мислите за тези сили, които се проявяват чрез него, ще мислите за тези същества, които изработват тези форми и ще пожелаете те да ви говорят и да ви кажат нещо за това цвете, за скритите сили в него, за лечебните му свойства и всичко, каквото те намерят за необходимо. Така ще влезете във връзка с вътрешния живот на цветята и на другите растения. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

56. Проявената Божия Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената любов.
Това е най-силният, най-практичният метод. Другите методи са второстепенни. Да мисли човек за Бога, да се моли тайно, това е средство, за да се прояви любовта. Човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога не стане ясна в него. Разбирането на любовта става по този начин. Христос е казал: “Аз съм пътят, истината и животът.“ Човек трябва да влезе в този път, в тази истина и в този живот, за да разбере свещената любов. Казано е: “Нито око е виждало, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Свещената любов има връзка със следното: Да живее Христос в човека. Апостол Павел казва: “Не аз, а Христос живее в мене.“ Това е общение, за което хората имат понятие. Човек трябва да завърши с обикновените работи и тогава да дойде до това, мистичното. Те са недостъпни работи.
към текста >>

За да има човек постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на всички хора, които са имали такава опитност и от тяхната опитност донякъде да извади това, което е достъпно за човешкия ум.
За да влезе човек в тази област, трябва да постигне други работи. Някой иска неща, които са недостижими и сега за него. Понеже има други работи, които не е постигнал. Ако не се разберат изваждането и събирането, не може да се разбере и делението. Но човек трябва да има и стремеж. За да има човек постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на всички хора, които са имали такава опитност и от тяхната опитност донякъде да извади това, което е достъпно за човешкия ум. Трябва да се чете животът на великите хора, които са имали прозрения в тази област. Ще работиш това, което са работили пророците, апостолите, Христос. Те са благовествували. Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за любовта. Това, което съм ви говорил, е само предговор.
към текста >>

Трябва да се чете животът на великите хора, които са имали прозрения в тази област.
Някой иска неща, които са недостижими и сега за него. Понеже има други работи, които не е постигнал. Ако не се разберат изваждането и събирането, не може да се разбере и делението. Но човек трябва да има и стремеж. За да има човек постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава живота на всички хора, които са имали такава опитност и от тяхната опитност донякъде да извади това, което е достъпно за човешкия ум. Трябва да се чете животът на великите хора, които са имали прозрения в тази област. Ще работиш това, което са работили пророците, апостолите, Христос. Те са благовествували. Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за любовта. Това, което съм ви говорил, е само предговор. Говорил съм ви за подаръците на любовта, но за самата любов не съм ви говорил още нищо.
към текста >>

Тя е вечен процес на растеж.
И остане най-сетне без нищо. Но въпреки това той никак не роптае, но благодари на Бога за всичко. Никой не иска да го знае. Той слугува и служи на Бога и понеже всичко прави за Бога, у него по едно време се отварят изворите на любовта. Непостижим е пределът на любовта. Тя е вечен процес на растеж. Предметът на любовта е неизчерпаем. Той е един красив свят, като влезем в него. Самоотричането води към любовта. Самоотричането е духовна любов. Самоотричането е материал, от който се образува ангелската любов.
към текста >>

57. Желай непостижимото - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога трябва да се обясни, тогава човек ще разбере живота.
Връзката с Бога трябва да се обясни. Щом се направи връзка, всичко идва. Без връзка с Бога нищо не можеш да направиш. Ако искаш да направиш сам, ти си на крив път. Човек трябва да добие връзката с Бога, за да намери онзи елемент, който му липсва - безсмъртието. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога трябва да се обясни, тогава човек ще разбере живота. Основният принцип във всяка една школа е: Трябва да има едно разбиране за Бога. И това да стане като мярка. Идеята е да се образуват онези правилни връзки, които някога са съществували между човешката душа и Бога. Защото тогава ще имате постижение на Земята, ще постигнете това, което искате. Това е желанието на Бога.
към текста >>

И ще имаш нова страница в своя живот.
Когато ти си в съгласие с волята на Бога и искаш да Му служиш, тогава и вълкът, и мечката, като дойдат до тебе, ще се укротят. Те ще се отстранят, няма да ти направят нищо. И такъв човек живее в постоянна радост. По това се познава такъв човек, че той е постоянно радостен и в мир. Ако имаш най-малкия контакт с Божественото съзнание, ще бъдеш щастлив. И ще имаш нова страница в своя живот. Достатъчно е да имаш едно съприкосновение с Бога и целият твой живот ще се измени. И кармата ти ще се смекчи. Тези, които работят за другите, те имат вечна радост. Те имат вече връзка с Божественото съзнание. Ако аз имам Божествена мисъл, то като мина покрай някои хора, моята светлина ще бъде тяхна светлина.
към текста >>

Достатъчно е да имаш едно съприкосновение с Бога и целият твой живот ще се измени.
Те ще се отстранят, няма да ти направят нищо. И такъв човек живее в постоянна радост. По това се познава такъв човек, че той е постоянно радостен и в мир. Ако имаш най-малкия контакт с Божественото съзнание, ще бъдеш щастлив. И ще имаш нова страница в своя живот. Достатъчно е да имаш едно съприкосновение с Бога и целият твой живот ще се измени. И кармата ти ще се смекчи. Тези, които работят за другите, те имат вечна радост. Те имат вече връзка с Божественото съзнание. Ако аз имам Божествена мисъл, то като мина покрай някои хора, моята светлина ще бъде тяхна светлина. Божественото благо, което е вътре в мене, ще бъде тяхно благо.
към текста >>

Христос казва: „И това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Който има това, добива безсмъртие.
Има много работи да се постигнат, хубави и красиви. Вдъхването от Бога в човека не е еднократен процес, а е непреривен. Заедно с въздуха ти трябва да приемеш и Божествените енергии, които Бог вдъхва в тебе. Ние сме длъжни да свържем съзнанието си с Бога, за да могат Божествените енергии да функционират в нас. Една формула за безсмъртие е открита. Христос казва: „И това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Който има това, добива безсмъртие. Еликсирът на живота е открит, няма какво да се открива. То е познанието на Бога. Във вашето съзнание Бог трябва да седи като нещо много определено. Той да ви бъде като тил. И дето ходите, да бъдете свързани с Бога.
към текста >>

Еликсирът на живота е открит, няма какво да се открива.
Вдъхването от Бога в човека не е еднократен процес, а е непреривен. Заедно с въздуха ти трябва да приемеш и Божествените енергии, които Бог вдъхва в тебе. Ние сме длъжни да свържем съзнанието си с Бога, за да могат Божествените енергии да функционират в нас. Една формула за безсмъртие е открита. Христос казва: „И това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Който има това, добива безсмъртие. Еликсирът на живота е открит, няма какво да се открива. То е познанието на Бога. Във вашето съзнание Бог трябва да седи като нещо много определено. Той да ви бъде като тил. И дето ходите, да бъдете свързани с Бога. И тогава, дето влезете, вие ще можете да влияете благотворно.
към текста >>

Ако повярваме в Бога, Който ръководи работите, ще видим, че зад този живот на страдания има живот на разумност, който чака да се образува контакта и да почне да работи.
И тогава, дето влезете, вие ще можете да влияете благотворно. Има четири вида връзки с Бога: Със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако вие имате връзка с Бога с четирите вида съзнание, тогава сте силен. Ако искате да имате добри мисли, благородни чувства и постъпки, идете при Бога. Той ще ви научи на това. Ако повярваме в Бога, Който ръководи работите, ще видим, че зад този живот на страдания има живот на разумност, който чака да се образува контакта и да почне да работи. Ето какво ще бъде вашето верую: „Има Един, Който ме обича. Той е най-богатият, най-добрият, най-силният. И аз ще се старая да бъда като Него“. На учениците трябва много трезва мисъл. За Бога да имаме една светла идея.
към текста >>

58. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Петте стъпки в повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е.
към текста >>

Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот.
3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот. Това отношение е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено символично със знака Сабя. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора.
към текста >>

Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени.
за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот. Това отношение е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено символично със знака Сабя. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е.
към текста >>

Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави.
Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш.
към текста >>

И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин.
Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши.
към текста >>

Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване.
Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята.
към текста >>

В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината.
Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава.
към текста >>

Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята.
Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава. И само когато може да дава, може и да владее. Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентаграма със Скиптър - Законът на правдата. И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват.
към текста >>

Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е.
Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него.
към текста >>

за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново.
Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията.
към текста >>

Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество.
И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава в определено време от деня да мисли поне пет минути за значението на петте планини Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. Ние ще станем едно с тях. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция.
към текста >>

59. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали.
към текста >>

Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителя се усмихва и му казва: "Теб въшки яли ли са те?
към текста >>

Измежду нас трима се захващат с издаването на списание "Нов живот".
И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителя се усмихва и му казва: "Теб въшки яли ли са те? " Трети, вече по-сериозен, отива и той, а Учителя му отвръща с въпрос: "Ти светлина у себе си имаш ли? " Други пък решиха с пламенно перо да запалят света. Измежду нас трима се захващат с издаването на списание "Нов живот". Напущат университета, нещо което Учителя не одобрява и с устрем се хвърлят към осъществяване на своята идея. Това списание предназначено както за хората от света, така и за нашето духовно общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да бъде наситено с фактически материал и събития и чрез приемлива последователност да запознава този разнороден читател с висшите области на мистичното. Тези братя не взеха под внимание казаното от Учителя, че ако хората така лесно можеха да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света. Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество."
към текста >>

На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения живот.
През лятото на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор. Той се състоя в новопостроения братски салон на улица "Оборище" №14. Присъстваха братя и сестри от София и провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката душа и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата. На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др. Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството.
към текста >>

Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров.
Присъстваха братя и сестри от София и провинцията. Учителя откри събора с беседата "Зазоряване на човешката душа". Беседата беше изпълнена с мисли за най-великия копнеж на човешката душа и за връзката й с Космичното начало по пътя на чистотата. На този събор се изнесоха реферати от братята и сестрите из области от науката, мистицизма и обществения живот. Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др. Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството. Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия живот", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му. С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили.
към текста >>

Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия живот", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му.
Рефератите бяха изнесени от братята: Кузман Кузманов, Георги Радев, Георги Томалевски, Георги Марков, Боян Боев, Методи Константинов и др. Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството. Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия живот", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му. С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание.
към текста >>

С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили.
Списанието "Нов живот" до този събор беше излязло в три броя, редактирано от Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. На събора се взе решение, вместо това списание да се издаде ново със заглавие "Житно зърно", в което да имат достъп всички братя и сестри. То да бъде списание на Братството, изразител на всички идеи и подтици, които ни вълнуват и да бъде естествен център за изява на академичната младеж в Братството. Статиите, които постъпваха, третираха принципни въпроси от последните постижения на науката, на окултно-мистичните науки и отчасти из разни области на изкуството. Брат Боян Боев въведе и рубриката "Из нашия живот", в която са записани частни разговори с Учителя при посещенията на учениците му. С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание. Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията.
към текста >>

Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията.
С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание. Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из живота на братствата в провинцията. Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха почитатели и пропагандатори на този международен език. Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото.
към текста >>

Активизира се и нашият колективен живот.
", а щом се изплаши - "Пребледня! ". Явно, това е отражението на психиката в израз, мимика и жест. При Учителя се намираше един гипсов бюст, на чиято глава бяха обозначени мозъчните центрове, които управляват качествата и способностите у човека. Група приятели, подготвени в техническо отношение, извадиха копия и така бе разпространено това помагало за изучаване на френологията. Отпечатахме и френологичната карта на д-р Р.Н.Фаулър, където известният френолог отбелязва местоположението на мозъчните центрове на разните склонности и способности чрез символични изображения. Активизира се и нашият колективен живот. Учителя предприемаше общи екскурзии до Витоша, най-малко един път в седмицата. Отначало Той извеждаше братството до полянките около Драгалевския манастир, малко по-нагоре от построената сега първа лифтова станция. Боровата гора, която съществува сега там, все още не бе засадена. Отивахме пешком, като си почивахме върху случайни селски коли. Масовите екскурзии не бяха популярни и нашите големи групи се посрещаха с изненада или с насмешка.
към текста >>

Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния живот!
Рано сутринта, още в тъмно сме на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в "Лозенец". Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават. Наши са! Всички с раници на гърба. Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния живот! ". Дружни гласове отговарят същото. Изчакваме се и изведнъж песни - една, две, три. С нас е Той, Учителя. Гледа ни бащински, с ласка в очи. Дъжд ли, буря ли?
към текста >>

Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха.
Тръгваме, дъждът, който се превърна в мек сняг, бързо напластява земята под стъпките ни. Сякаш Природата изпраща своите бели служинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими. Хруп, хруп, хруп, чува се леко пращене по снега от стъпките ни, Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се смее и иска да ни викне - Хей, намерете ме, скрих се от вас. Но ние си знаем где е тя. Ето я. Намираме я по чудната свежест, що лъха от нея, по изобилния живот, що навлиза в гърдите ни, по радостта, що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там. Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат. Ще оставим манастира встрани и отгоре, нагоре, право при нея. Догде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал.
към текста >>

Тя е стара магьосница, хранилище на древен и безсмъртен еликсир и който пие от него, става вечен като природата.
Това е обич на планината, на Вселената, на Учителя, една е Тя, една е Тя! С нас има и деца. Те се катерят по стъпките на големите. Лицата им са зачервени, греят от радост и здраве. Витоша прави това. Тя е стара магьосница, хранилище на древен и безсмъртен еликсир и който пие от него, става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител Рама е получил своето първо посвещение. Та що, не е ли бил и Той Учител като нашия Учител, разбирал великото значение на близостта с Природата? Това е ключът на загадката. Ако Рама е видял това чудо - слънчевият изгрев, ако е зърнал руменото кълбо, което видяхме как излезна из планинските глъбини и се устреми към синия лазур, не е ли бил и той също като нас удивен, прострял ръце и неволно извикал - Боже, Боже, Велик си Ти! Ето го, яви се, издигна се, като на сцена от облаци и ни извика "Добре дошли!
към текста >>

60. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева.
Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката.
към текста >>

"Парахода" беше един център на интензивен живот.
Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода".
към текста >>

Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода".
Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот.
към текста >>

Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот.
Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! "
към текста >>

Със своите качества, умение и богат опит в селското стопанство, този наш брат даде своя изключителен принос в стопанския живот на Изгрева.
Братята и сестрите от София свикнаха редовно да идват на Изгрева и по възможност, помагаха. Голям дял от тази работа представляваше обработването на част от поляната и околните, закупени от Братството места. Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати. Но ние нито имахме богат опит, необходим за такава работа, нито пък можехме всякога, при благоприятните условия, да полагаме необходимите грижи за посадените вече растения, тъй като всички бяхме студенти или работихме в града, за това често пропущахме благоприятните условия, а с това и благоприятните резултати. В последствие дойде бай Ради, който се зае с тази стопанска работа. Със своите качества, умение и богат опит в селското стопанство, този наш брат даде своя изключителен принос в стопанския живот на Изгрева. Бай Ради е роден и живял в град Ямбол, където е работил в зеленчукови градини и във фабрика за правене на керемиди. Неговата другарка рано починала и той останал в живота сам. Към братските среди се приобщава още в Ямбол. Както от всеки град, така и от Ямбол идват някои приятели на летуване на Рила, между тях е и Ради. След свършване на летуването, той идвал на Изгрева и се позаседявал там.
към текста >>

Неговата другарка рано починала и той останал в живота сам.
Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати. Но ние нито имахме богат опит, необходим за такава работа, нито пък можехме всякога, при благоприятните условия, да полагаме необходимите грижи за посадените вече растения, тъй като всички бяхме студенти или работихме в града, за това често пропущахме благоприятните условия, а с това и благоприятните резултати. В последствие дойде бай Ради, който се зае с тази стопанска работа. Със своите качества, умение и богат опит в селското стопанство, този наш брат даде своя изключителен принос в стопанския живот на Изгрева. Бай Ради е роден и живял в град Ямбол, където е работил в зеленчукови градини и във фабрика за правене на керемиди. Неговата другарка рано починала и той останал в живота сам. Към братските среди се приобщава още в Ямбол. Както от всеки град, така и от Ямбол идват някои приятели на летуване на Рила, между тях е и Ради. След свършване на летуването, той идвал на Изгрева и се позаседявал там. Като всеки здрав и работлив българин, с усет за онова, което трябва да направи, когато види нещо от своята специалност, бай Ради се залавя да оправи и поправи нашите пропуски в градинарството. Учителя, разбирайки неговите качества, го поканва да остане на Изгрева.
към текста >>

Така образът на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
Когато Ради привърши работата, излезнахме от мазето и отидохме в стаята му. Загложди ме мисълта да разбера, защо Ради така упорито ми отказваше да приеме и изяде едно парче от круша. "Слушай Раде, казах му аз, няма да си отида оттук, докато ти не ми кажеш, защо не прие поне едно парче от тъй хубавите круши, които ядох." Ради вдигна глава и ми отговори: "Знаеш ли, брат, Учителя като дойде един път при мен, в мазето, ми каза – Раде, всеки, който идва тук, го тегля и на влизане, и на излизане." Не приел да хапне парче круша, за да не стане по-тежък, на излизане от мазето." Ради ходеше с дълга брада. Скулпторът, който е бил натоварен да изработи паметника на Патриарх Евтимий, като го срещнал един път, го повикал, да му бъде модел за образа на Патриарха. Така образът на Ради е увековечен в скулптурната фигура на Патриарх Евтимий, намираща се на улица "Граф Игнатиев" и едноименния булевард.
към текста >>

61. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот.
Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро.
към текста >>

Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството.
От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството.
към текста >>

Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви.
Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана.
към текста >>

Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството.
Само чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си. Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения.
към текста >>

В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души.
Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените.
към текста >>

Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството.
По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос.
към текста >>

Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки.
За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
към текста >>

Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
към текста >>

Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е.
към текста >>

Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
към текста >>

екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат.
към текста >>

Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството.
Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството. Всяко ново учение, което е външен израз на един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник на космичния импулс и го провежда в живота на човека и човечеството. Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света.
към текста >>

То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя.
между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече.
към текста >>

От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота.
Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината.
към текста >>

Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях.
Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро.
към текста >>

Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция.
Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света.
към текста >>

Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света.
Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача.
към текста >>

От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането.
То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие.
към текста >>

Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот.
Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни.
към текста >>

Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни.
Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
към текста >>

И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ.
Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната.
към текста >>

И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс.
Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък.
към текста >>

Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото.
Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система.
към текста >>

С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
към текста >>

Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната.
И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система. Така се е оформило постепенно човешкото тяло под влияние на тези четири рода сили, които изхождат от груповата душа, през които човек е минал в процеса на своето слизане от Божествения свят към Земята.
към текста >>

Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
към текста >>

Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят.
Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
към текста >>

За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях.
Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света.
към текста >>

Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството.
към текста >>

Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
към текста >>

Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си.
Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето.
към текста >>

Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете.
към текста >>

Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване.
Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание.
към текста >>

Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой.
към текста >>

С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят.
към текста >>

Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
към текста >>

В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи.
Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта.
към текста >>

Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството.
Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието.
към текста >>

От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра.
Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение.
към текста >>

Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството.
Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост.
към текста >>

Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота.
Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
към текста >>

То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените.
Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения.
към текста >>

Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот.
Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада.
към текста >>

То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените.
В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент.
към текста >>

И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
към текста >>

Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение.
Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела.
към текста >>

Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм.
Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
към текста >>

Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.
След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.
към текста >>

Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител.
съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си.
към текста >>

Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот.
Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител.
към текста >>

„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно.
Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството.
към текста >>

Вечен Дух не съществува.
Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии.
към текста >>

И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух.
Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог. И ние, макар и относително безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух. Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България.
към текста >>

Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята.
И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа.
към текста >>

Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота.
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
към текста >>

Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>

Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно.
Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове.
към текста >>

Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто.
В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете.
към текста >>

Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните.
Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът.
към текста >>

И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота.
В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа.
към текста >>

Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
към текста >>

62. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията.
Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията. Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията.
към текста >>

То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота.
А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа."
към текста >>

Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно.
Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята.
към текста >>

Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа.
към текста >>

Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота.
В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите.
към текста >>

Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока.
В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества.
към текста >>

Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества.
Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата.
към текста >>

Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората.
Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко.
към текста >>

Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява.
Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност.
към текста >>

Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух.
към текста >>

Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност.
Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота.
към текста >>

Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина.
Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
към текста >>

По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота.
Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира.
към текста >>

В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви.
Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно.
към текста >>

А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието.
Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е.
към текста >>

Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта.
към текста >>

Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта.
към текста >>

И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение.
Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея.
към текста >>

Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят.
Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят.
към текста >>

Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете.
Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
към текста >>

Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си.
Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части.
към текста >>

Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума.
към текста >>

Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота.
И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева.
към текста >>

Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части.
Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот.
към текста >>

Дървото представя онзи първичен Божествен живот.
Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре.
към текста >>

Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот.
Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
към текста >>

Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>

Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки.
към текста >>

Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки.
към текста >>

Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
към текста >>

Така се роди първото противоречие в живота на човека.
Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая? - Вие знаете каква беше Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха.
към текста >>

По този начин те внесоха чужди елементи в живота.
Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева.
към текста >>

- Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота.
В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него.
към текста >>

- Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си.
Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят.
към текста >>

Щом го разбере, тя ще изправи живота си.
И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят.
към текста >>

Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран.
Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота.
към текста >>

Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално.
към текста >>

Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха.
Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си.
към текста >>

Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека.
Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство.
към текста >>

Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта.
Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции?
към текста >>

ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си.
Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
към текста >>

В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни.
Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
към текста >>

В живота има радости и скърби, страдания и блаженство.
Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете.
към текста >>

Защо в живота има две тенденции?
Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти.
към текста >>

- Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята.
Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите.
към текста >>

Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти.
към текста >>

Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
към текста >>

да приложи нови начини и методи за новия живот.
Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
към текста >>

В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената.
да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи.
към текста >>

Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден.
Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса.
към текста >>

Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната.
към текста >>

Този закон съществува и в обществения живот.
Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея.
към текста >>

Само при това положение животът има смисъл.
Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят в света.
към текста >>

Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот.
Това подразбира, че условията на Земята са се изменили след падането на змея. Казва се също, че жената избягала в пустинята. Жената в случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези възвишени Божествени идеи, които олицетворяват раждането на детето. Интересно е, че в случая майката и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде на Земята.
към текста >>

Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум.
Защото най-големите изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на хората. Не може да поправите някого, докато умът му е изопачен. Следователно, първо човешките умове трябва да се освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек. Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди.
към текста >>

Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот.
И тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек. Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението.
към текста >>

Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството.
И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.
към текста >>

И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
към текста >>

Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас.
към текста >>

От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение.
И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт.
към текста >>

Ще се намери в едно страшно противоречие в живота.
От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
към текста >>

Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави.
Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
към текста >>

Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота.
И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко.
към текста >>

Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.
И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
към текста >>

Настана първият ден на твоя живот.
И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене.
към текста >>

Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика.
към текста >>

Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
към текста >>

„И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот.
Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша.
към текста >>

Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той.
към текста >>

След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения.
към текста >>

Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща.
Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
към текста >>

В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот.
Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание.
към текста >>

Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време.
към текста >>

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
към текста >>

63. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота.
Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите. В Поимандър е дадено „видението на Хермес", в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил потънал в дълбоко размишление върху произхода на нещата, духът му се издига високо в пространството и той чува, че някой го вика по име. Той пита: Кой си ти? Гласът му отговаря: Аз съм Озирис, Върховният Разум и всичко мога да ти разкрия. Какво желаеш ти, Хермесе?
към текста >>

Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът.
- Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на духа си. Как стана това! Озирис му отговаря: Дете на праха, това става, защото Словото е в тебе.
към текста >>

- Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност да видя живота на световете, пътя на душите, покажи ми от где иде човек и накъде отива?
- казва Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на духа си. Как стана това! Озирис му отговаря: Дете на праха, това става, защото Словото е в тебе. Онова, което в тебе чува, вижда и действува е самото Слово, Свещеният Огън, творческата дума. - Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност да видя живота на световете, пътя на душите, покажи ми от где иде човек и накъде отива? - Нека бъде според желанието, каза Озирис. Подигни очи и гледай. Тогава Хермес видя една чудна гледка. Безкрайният простор, звездното небе го обгръща със седемте си сфери. Само с един поглед Хермес видя седемте Небеса като натрупани над главата му, като седем прозрачни и концентрични кълба, на които той заемаше звездния център.
към текста >>

Ти виждаш седемте сфери на всеки живот и през тях падат и се качват душите.
Само с един поглед Хермес видя седемте Небеса като натрупани над главата му, като седем прозрачни и концентрични кълба, на които той заемаше звездния център. Последното се опасваше от Млечния път. Във всяко кълбо се движеше по една планета, придружена от по един гений с различни форми, знакове и Светлини. Когато сериозният Хермес съзерцаваше величавите им движения, гласът му каза: - Гледай, слушай и виждай. Ти виждаш седемте сфери на всеки живот и през тях падат и се качват душите. Седемте гении са седемте лъча на Словото- Светлина. Всеки от тях господства над една от областите на духа, над една от фазите на душите. Най-близкият до тебе е геният на Луната, с безпокойната усмивка и увенчан със сребърен сърп. Той господства над ражданията и умиранията. Той освобождава душите от телата и ги привлича в лъчите си.
към текста >>

Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта.
Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта. - Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание.
към текста >>

Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.
- Душите могат ли да умират? - попита Хермес. - Да - отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи. Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното: „Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях.
към текста >>

Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път.
Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най- малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център." Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва.
към текста >>

Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия.
Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център." Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва. В този момент ревяща буря го обвива в черен облак. Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия. - Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област.
към текста >>

Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух.
Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове." Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена на човека според египтяните: Шат - физическо тяло, анш - жизнена сила (етерно тяло), ка - астралното тяло, хати - животинската душа, беш или бе - разумната душа, шейди - духовната душа, ку - Божествения Дух. Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр. Учителят казва: „Числото седем е мистичният диаметър на вселената." Това, което изложихме от видението на Хермес е само една част, но то е достатъчно за да ни изясни учението на Хермес за творческото Слово. Ето още една мисъл от Хермес в този дух: „Вслушай се в себе си, вгледай се в безкрайността на пространството и на времето.
към текста >>

Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на създанията, които минават пред очите им, като картини на всемирния живот, но Първичната Причина остава забулена и не бихме успели да я разберем, освен като преминем през смъртта."
В този разговор Хермес казва на Асклепиус: „Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да Го определи. Онова, което е безтелесно, невидимо, без форма, не може да бъде схванато от нашите сетива. Онова, което е Вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на времето. Защото Бог е Неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигат над естествените неща, да видят известно сияние от духовното Му Съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е карало да потреперят. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на създанията, които минават пред очите им, като картини на всемирния живот, но Първичната Причина остава забулена и не бихме успели да я разберем, освен като преминем през смъртта." В книгата се говори за смъртта му като за заминаването на някой Бог. Там се казва: „Хермес видя цялостта на нещата и след като ги видя той разбра, и след като разбра има силата да прояви и открие това. Той написа онова, що бе мислил. Той скри по-голяма част от онова, що бе написал, като в едно и също време мълчеше и говореше като Мъдрец с цел бъдещите поколения да издирят тези неща. И той като заповяда на своите братя - боговете - да му служат като свита, се изкачи при звездите."
към текста >>

В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен.
И той като заповяда на своите братя - боговете - да му служат като свита, се изкачи при звездите." От тази мисъл се вижда, че Хермес говори за Единния Бог, въпреки многото богове, които съществуват в Египет и в целия древен свят. Научният изследовател Масперо в своята книга Древната история на източните народи казва: „Научната и езотеричната теология е монотеистична още от времената на древната империя. Твърдението за основната единственост на Божието съществувание формално и с голяма енергия е изложено в текстовете от тази епоха. Там е казано: „Бог е един единствен, Онзи, Който по същност съществува, единствено жив по вещественост, единствен Творец на небето и земята, Който не е роден. В едно и също време Баща, Майка и Син, Той ражда, дава живот и е Вечен. И тези три лица, вместо да разделят Единството на Божието естество, способствуват за безкрайното Му Съвършенство. Неговите атрибути са Необятност, Вечност, Независимост, Всемогъща Воля, Безгранична Доброта. Той създава собствените си членове, които са боговете, казват старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, считани като идентични на Единствения Бог, може да образува свой тип, от който произлизат по същия начин други по-долни типове."
към текста >>

Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота.
След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава. От тогава вече той не се приближавал до жена и вече не ядял нито месо, нито риба." В най-тайнствената херметична книга Кибалион, която както казах е предавана от уста на ухо от времето на Хермес до началото на двадесети век, когато е бил записан отчасти от трима Посветени в херметическата Мъдрост. Това показва съществуването на жива връзка в течение на хилядите години, през което време се е предавала мисълта на книгата от Учител на ученик. В нея е изложено най-ясно и най-пълно учението на Хермес, изразено в най-блестяща научно-философска форма, която няма равна на себе си и в съвременната епоха. Принципите, които са изложени в нея, могат да послужат за основа на едно истинско научно познание за света и живота. В различна форма, отчасти или изцяло, тези принципи са легнали в основата на всички философски и религиозни учения от древността до днес. От тях се е вдъхновявал и Мойсей, и Санхониатон от Финикия, който въз основа на тези принципи е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, също така Орфей, халдейските Мъдреци, Питагор, Платон, Хераклит и др. Тази Мъдрост е изучил и Аполоний Тиански, александрийците, арабите и цялото Средновековие. Ще изложа накратко тези принципи тъй както са формулирани в Кибалиона: 1) Първият принцип е наречен принцип на мен- тализма или принцип на ума.
към текста >>

5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, които се редуват в точно определени интервали.
3) Третият принцип е наречен принцип на вибрациите. Според този принцип всичко в света трепти, вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По закона на вибрациите се предават всички енергии в природата. 4) Четвъртият принцип е наречен принцип на полярността. Според този принцип всички енергии, които излизат от космичния ум в своето проявление, се поляризират на положителни и отрицателни. 5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, които се редуват в точно определени интервали. 6) Шестият принцип е наречен принцип на при- чинността. Според него всяка причина поражда следствие и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички причини стои Първата Причина - Великото Цяло. 7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора поляризация и се явяват като възходящи и низходящи.
към текста >>

Учителят нарича тези седем принципа принципи на природата и казва, че всеки процес, явление в природата и живота минава през седем фази, в които се проявяват седемте принципа на природата.
6) Шестият принцип е наречен принцип на при- чинността. Според него всяка причина поражда следствие и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички причини стои Първата Причина - Великото Цяло. 7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или на пола. Тук космичните енергии претърпяват втора поляризация и се явяват като възходящи и низходящи. Учителят нарича тези седем принципа принципи на природата и казва, че всеки процес, явление в природата и живота минава през седем фази, в които се проявяват седемте принципа на природата. В окултната наука те са познати под името седемте херметични принципа, понеже са били за първи път формулирани от Хермес. За Хермес цялата природа и цялата видима вселена е откровение, изявление на Божия Дух. Затова според него всички процеси и явления, които стават в природата и вселената, са израз на известни духовни процеси. Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу. За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля.
към текста >>

64. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот.
Оттук едно ядро от Бялата раса под водителството на Рама потегля на юг и навлиза в днешна Персия и Афганистан и западните предели на Индия. Тук остава едно от централните ядра на расата, която под водителството на Заратустра организира първата държава на Бялата раса. Друга част от това ядро преминава постепенно на изток в Индия, където е живяло население, останало от черната раса и в дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното население и само в известни области остават чистите преселници - арийците. По-чисти се запазват останалите в Иран арийци. Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
към текста >>

Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса.
Друга част от това ядро преминава постепенно на изток в Индия, където е живяло население, останало от черната раса и в дълги и тежки борби постепенно Бялата раса завладяла Индия. Но тук тя постепенно се смесва с местното население и само в известни области остават чистите преселници - арийците. По-чисти се запазват останалите в Иран арийци. Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
към текста >>

Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа.
Като организатори и ръководители на расата в Индия Великият Водач на Бялата раса Посвещава така наречените седем Велики Риши, които организират духовния живот на народа и редом с него и неговия обществен живот. От тях водят началото си Ведите, Свещените книги на индусите, които дълго време са били предавани устно и чак по-късно се записват. Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън."
към текста >>

2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти."
Този Велик Водач на Бялата раса, който в индуските Свещени Писания е известен под името Ману, а както казах по-рано, в Библията е наречен с името Мелхиседек, е изложил пред своите ученици законите и методите, по които трябва да се ръководи и организира животът на хората от Бялата раса. Тези закони и правила са предавани отначало устно, но впоследствие са записани под общо заглавие: Законите на Ману. В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля."
към текста >>

4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света."
В началото на този сборник е изложена в много сбита форма идеята за създаването на света, пораждането на Логоса (Брама) от Предвечното Същество. Преди да дам самото описание на сътворението, ще дам началото на самата книга, където Великите Мъдреци, Светите Риши, се обръщат към Ману да им изясни законите, по които да работят за организиране живота на народа. 1. „Великите Мъдреци пристъпили към Ману, който седял вглъбен в себе си и като му се поклонили по подходящ начин, се обърнали към него със следните думи: 2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето.
към текста >>

7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля."
2. „Благоволи, Божествений, открий ни точно и в съответен ред Свещените закони, по които да се ръководи живота на четирите главни и на смесените касти." 3. „Защото ти, Владика, един си постигнал същността на обредите и знанието за душата, изложени във Ведите от Вечния, Непостижимия и Неизмеримия." 4. „Този, властта на когото е безконечна, бидейки така запитан от тези Велики Мъдреци, отдавайки му нужното почитание им отговорил, казвайки им: „Слушайте... " и почва да им излага законите и методите на живота, като започва с учението за сътворението на света." 5. „Този свят е бил тъмнина, невидим, неопределим, недостъпен за разума, непознаваем, като че е съвършено потънал в дълбок сън." 6. „Тогава Божественият Самосъществуващ, невидим, но създаващ всичко това, великите елементи и всичко видимо, изявил се с непреодолима творческа сила, разсейвайки тъмнината." 7. „Този, разбиран само от ума, неуловим за сетивата, невидим, вечен, включващ в себе си всички създания, непостижим, просветнал по Своя Собствена Воля." 8. „Имайки намерение да произведе от Своето тяло различни същества, той отначало създал Ведите и поставил в тях Своето семе." 9. „Това семе станало златно яйце, по блясък равно на Слънцето. От това яйце Той Сам се родил като Брама, Прародител на целия свят." 10. „Водите се наричат Нара, защото водите действително се явяват производни на Нара. Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна."
към текста >>

По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа.
11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята. Шри Кришна се явява като обновител на брах- манизма, както е даден във Ведите, Свещените книги на индусите дадени от седемте Велики Риши, които са били поставени от Великия Водач на Бялата раса.
към текста >>

Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот."
Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие. Както людете се приближават към Мен, така и Аз ги посрещам. Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои." „Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва.
към текста >>

Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената.
Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка. Знай Ме като Вечно Семе на всички същества. Аз съм разумът на надарените и разум и великолепие на всички прекрасни неща."
към текста >>

Преповтаряйки едносложния вечен Аум, мислейки за Мен - който така напуща тялото си, достига върховния Път.
Еманацията, която е причина за пораждане на съществата, се нарича дейност. Знанието за елементите засяга Моята временна природа, знанието за Светещите Деви се отнася до жизнената енергия, а знанието за жертвата говори за Мен като облечен в тяло." „Който при напущането на тялото си заминава с мисъл за Мен в часа на кончината, той влиза в Моето битие, няма съмнение в това. За каквото същество мисли човек при напущането на тялото, при това същество той отива, като съгласува с него своята природа. Ето защо винаги мисли само за Мен и воювай с ум и разум, пребиваващи в Мен, без съмнение ти ще дойдеш в Мен. Преповтаряйки едносложния вечен Аум, мислейки за Мен - който така напуща тялото си, достига върховния Път. Който просто размишлява върху Мен, без да помисли за друго, той лесно Ме достига. С непроявеното си естество Аз прониквам целия този свят. Всички същества имат корена си в Мен, но Моят корен не е в тях. Всички същества влизат в Моята нисша природа в края на една мирова епоха. В началото на друга мирова епоха Аз изново ги пораждам.
към текста >>

„Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
към текста >>

Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна."
„Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите." „Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменената се нарича неразрушима.
към текста >>

Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност.
Който тъй различава Духа и материята с нейните качества, при каквито условия и да се намери, той не ще бъде роден пак. Който вижда, че материята върши всички дела и че Себето е бездейно, той вижда." „Хармония, движение, инерция, това са качествата родени от материята. Те здраво връзват в плътта неразрушимия обитател в тялото. От тях хармонията поради своята безпорочност, светосияние и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението, страсто-природата, знай е източник за привързаност и жажда за живот, що свързва обитателя с тялото чрез привързаността към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството е заблудителят на всички обитатели на телата, тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Хармонията привързва към блаженство, движението към дейност, а инерцията, бягаща от Мъдрост привързва към безгрижност. Някъде хармонията преодолява, надвива над движението и инерцията, а другаде - движението надвива хармонията и инерцията, на трето място - инерцията надвива над хармонията и движението." „Когато Мъдростта-светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, навън струяща се енергия, предприемане дела, безпокойство, желание - това са плодовете на увеличеното движение.
към текста >>

В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен.
Кришна казва на Аржуна: Това учение, което ти давам днес е съгласно със санкия. Чуй го сега съгласно с йога. (Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за медитацията). И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата. (Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия.
към текста >>

Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит.
(Друга една от шестте системи от индуската философия, която учи за медитацията). И проникнат от него ти ще захвърлиш настрана веригите на делата. (Всичко, което вършим на Земята ни привързва към него, освен ако го вършим от дълг, от Любов). В тази разговор отначало Кришна излага учението за безсмъртието на човешкия дух, който е Вечен и не може да бъде унищожен. Той казва: „Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде. Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето.
към текста >>

Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен.
Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност. Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждането на съществата, се нарича дейност. Който при напущането на тялото си, заминава с мисъл за Me^ в часа на кончината, той влиза в Моето битие. Няма съмнение в това.
към текста >>

Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек.
Наистина ти казвам, ти не можеш да Ме съзерцаваш с тези твои очи. Божествени очи ти давам, приеми Моята царствена йога. И с духовния си поглед Аржуна съзерцава цялата вселена с всичките й същества, като тяло на Бога, проявен в Кришна, и казва: Ако блясъкът на милиарди слънца светеше изведнъж в небето, това би наподобило Славата на този Велик Дух. Той видя цялата вселена, подразделена на различни части, покояща се единна в тялото на Бога на боговете, и казва: В облика Твой, Боже, аз виждам боговете, всички същества по ред с техните отличия и Брама, Господ върху своя лотос-трон и всички Риши и Божествени Змии с множество уста, очи, ръце, гърди, навред Те виждам Безконечно Същество, нито източник, ни начало, ни среда, ни край не Ти намирам, Боже Безконечний. Като Издревен Человек Те мисля Аз. Първопричина, Брама не е тъй велик, безкраен Бог на боговете, дума всемирна, нетленна, вечен Сат - Асат, пръв между боговете, издревен человек. Като се затварят духовните очи на Аржуна по негова молба, след като е съзерцавал Божествената форма, Благословеният рече: „Аржуна ти видя по Моя Воля, най-висшата форма, тъй разбулена чрез йога. Блестяща, Всепроникваща, Безкрайна, Първа, която никой освен тебе не е видял. Човек не може да постигне тази форма ни с Веди, ни с жертва, нито с милостиня, нито с дела, нито с подвиг строг, нито с наука. Много трудно може да се види този Мой облик, що ти съзерцава. Наистина, Светещите Деви винаги копнеят да видят тази Моя форма.
към текста >>

Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност.
Който, с очите на Мъдреца, схваща тази разлика между полето и Познавача на полето и освобождението на съществата от материята, той отива в Предвечния. Четиринадесетият разговор е озаглавен Йога чрез надмогване на трите качества. Хармония, движение, инерция (сатва, раджас и тамас) това са качества родени от материята. Те здраво свързват с плътта неразрушимия обитател на тялото. От тях хармонията, поради своята безпорочност, светосвятие и здраве, свързва чрез привързаност към блаженство и към Мъдрост. Движението - страстоприродата - знай, е източник за привързаност и жажда за живот, което свързва обитателя на тялото чрез привързаност към дейност. Но инерцията, знай, рожба на невежеството, е заблудител за всички обитатели на тялото. Тя свързва чрез безгрижност, разпуснатост и леност. Някъде хармонията преобладава, някъде движението и инерцията, другаде движението надвива хармонията и инерцията, на трето място инерцията надвива хармонията и движението. Когато Мъдростта като Светлина се струи из всички двери на тялото, тогава можем да знаем, че хармонията се увеличава. Лакомия, струяща навън енергия, предприемане на дела, безпокойство, желание - тези са плодовете на увеличеното движение.
към текста >>

Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства.
А понеже Аз съм над разрушимата енергия и стоя по- високо и от неразрушимата, затова във Ведите Аз съм наречен Върховен Дух. Който незаблуден така Ме познава - като Върховен Дух - той Ме боготвори с цялото си същество. Така Аз ти разкрих това, което е най-тайното учение. Който знае това, става Посветен и вече е извършил своето дело. Шестнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез различаване между Божественото и демоничното. Безстрашие, чистота на живота, постоянство на йога чрез Мъдростта, благотворителност, себеобуздаване, жертвоприношение, изучаване на Писанията, строго въздържание и правдивост, безобидност, истинност, отсъствие на гняв, себеотрицание, миролюбие, отсъствие на извратеност, състрадание към живите същества, нелюбостежание, кротост, скромност, неколебливост, енергичност, твърдост, отсъствие на завист и надменност - това са качествата на родения с Божествени Свойства. Лицемерие, надутост и самомнение, гняв, както и грубост и безсмисленост са качества на тези, които са родени с демонични свойства. Божествените свойства са предназначени да освобождават, а демоничните - да обвързват. Двойно е творението в този свят - Божествено и демонично. Божественото е било подробно описано, чуй от Мен сега за демоничното. Демоничните хора не знаят нито правилна дейност, нито правилно въздържание, нито целомъдрие, нито приличие, дори истина няма в тях.
към текста >>

Като извършва непрекъснато всички дела, пребивавайки в Мен, той чрез Моята благодат достига Вечен, неразрушим обител.
Слушай сега как достига съвършенство този, който е предан на своя дълг. Този, от Когото са излъчени съществата, Който прониква всичко, когато човек Го богопочита, с това човек изпълнява своя собствен дълг и достига съвършенство. Когато човек по пътя на съвършенството добие състояние на вътрешен мир, той достига върховна преданост в Бога. Чрез преданост той познава Моята Същност. Като Ме познае тъй по Същност, той вече влиза в Предвечния. Като извършва непрекъснато всички дела, пребивавайки в Мен, той чрез Моята благодат достига Вечен, неразрушим обител. Мислейки за Мен, ти ще преодолееш всички спънки чрез Моята благодат. Господ живее в сърцата на всички същества. Прибегни към Него за закрила, с цялото свое същество. Чрез Неговата Милост ти ще достигнеш Вечен мир, вековечно обиталище. Така Аз ти открих Мъдростта, по-тайна от самата тайна.
към текста >>

Чрез Неговата Милост ти ще достигнеш Вечен мир, вековечно обиталище.
Като Ме познае тъй по Същност, той вече влиза в Предвечния. Като извършва непрекъснато всички дела, пребивавайки в Мен, той чрез Моята благодат достига Вечен, неразрушим обител. Мислейки за Мен, ти ще преодолееш всички спънки чрез Моята благодат. Господ живее в сърцата на всички същества. Прибегни към Него за закрила, с цялото свое същество. Чрез Неговата Милост ти ще достигнеш Вечен мир, вековечно обиталище. Така Аз ти открих Мъдростта, по-тайна от самата тайна. Като я обмислиш напълно, действай според както чувстваш. Чуй сега Моето Върховно Слово - най-тайно, най- съкровено от всички. Потопи своя ум в Мен, бъди Ми предан, покланяй се пред Мен, тогава ти ще дойдеш при Мен. Като оставиш всички длъжности, прибегни само към Мен за закрила.
към текста >>

65. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота.
Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата.
към текста >>

А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност.
към текста >>

По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз.
преминава през процеса на раждането и смъртта, минава през процеса на прераждането. Според Платон Духът, който се движи от само себе си, е безсмъртен, непреходен. А онова, което получава движението си от нещо друго, е преходно. Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене. А мисленето е дейност на общото, на цялото, на Бога. Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва:
към текста >>

Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си.
И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата. Платон приема, че душата след напущане на тялото пребивава в една по-бляскава и по-прекрасна земя. След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел.
към текста >>

Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота.
След това отново се връща на нашата Земя. В центъра на платоновите диалози се намира личността на Сократ. Чрез него той изяснява своето мнение върху нещата. Така, както е представен Сократ в Платоновите диалози, особено във Федон, той е една личност, посветила живота си на Истината и който се пожертвувал за Истината чрез смъртта си. Но интересно е неговото отношение към смъртта. Преди момента на смъртта той не изпитва страх и ужас, но най-спокойно отива към смъртта, както отива един Посветен, за когото смъртта е само един момент от живота. Той така се държи в този момент, че даже неговите приятели, които са при него, не могат да изпитат печално чувство, което обикновено възниква при мисълта за смъртта. Самият Федон казва: „Наистина от моя страна аз се намирах в странно състояние. Аз нямах за Сократ тази милост, която чувствуваме обикновено при смъртта на един скъп приятел. Държанието му и думите му дишаха такова голямо щастие, краят му така твърд и благороден, като че ли той слизаше в ада с не по-малка Божествена мисия, отколкото тази, която го беше довела на Земята и като че там щеше да се радва на по-съвършено блаженство, каквото друг не е изпитвал. Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка.
към текста >>

Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена."
Аз не чувствувах сърцето си да се натъжи, както би трябвало при такава печална случка. Аз имах също така тази яснота на ума, която обикновено придружава философски разговор, аз се намирах в едно чудно настроение, в една смесица от радост и скръб като мислех, че този човек тъй скоро умира." Интересно е тук, че умиращият Сократ поучава учениците си за безсмъртието, което не може да бъде направено от един обикновен човек, който не е минал през Посвещението на мистериите и на когото очите не са отворени за света, в който отива. Целият разговор в този диалог за безсмъртието има за задача да заведе приятелите до едно положение, където те навлизат в контакт с Вечното. Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото."
към текста >>

Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота?
Тогава те няма да имат нужда от доказателства за безсмъртието, защото те го виждат, те го преживяват. И пак във Федон Сократ казва: „Защо тези, които искат да се занимават с философия се стараят да умират и да бъдат мъртви, без другите да забележат това. Ако това е така, ще бъде странно, като сме се занимавали само с това през целия си живот и когато смъртта дойде, да се противопоставим на нея - отдавна желана и търсена." След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини.
към текста >>

След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа.
След това Сократ пита един от своите приятели: „Смяташ ли, че приляга на един философ да се безпокои за чувствените удоволствия като вкусна храна или питие, или за удоволствията на половото влечение? И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно.
към текста >>

И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания.
И вярваш ли, че такъв човек се безпокои за другите телесни нужди като хубави дрехи и обуща и други украшения? Вярваш ли, че той им отдава важност по-голяма, отколкото изисква строгата необходимост на живота? Не смяташ ли, че грижата на подобен човек трябва да бъде насочена не към тялото, но всецяло към душата. Ето прочие първият белег на философа: Повече от който и да е друг човек да освободи душата си от общността на тялото." След това Сократ казва, че общото между смъртта и стремежът към Мъдрост е това, че този стремеж отбива човека от телесните влечения и го насочва в живота на Духа. И затова философ, който цял живот се стреми да освободи душата си от влиянията на тялото, за да може да познае Истината, когато дойде смъртта той не се плаши от нея, защото той още приживе е освободил душата си от влиянието на телесните желания. Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини.
към текста >>

Отказвайки се от собствения си живот, той се е разпространил във всички неща.
И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност. Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се приближи до него, който може да събуди Божественото в себе си. Затова не може да се направи изведнъж всички да го разберат. Там се казва още, че даже и този, който се приближи при Бога, той не се явява лично при Него. Бащата е построил вселената с тяло и душа. Отказвайки се от собствения си живот, той се е разпространил във всички неща. Най-първо Той създава елементите и ги смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда тялото на света. А душата на света се разстила върху него във формата на кръст. Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света.
към текста >>

По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот.
Затова Бог направил душата нещо средно между неразделното и разделното. От тези три същности Бог направил едно единно цяло. Платон казва по-нататък: Бог разрязал това цяло по дължината му на две части, наложил ги кръстовидно едно върху друго, извил краищата й, за да образуват кръг и ги обгърнал с равномерно движение, образуващи един вътрешен и един външен кръг, като външният кръг превърнал на тъждествен на Самия Себе Си, а вътрешния кръг превърнал на инобитието или разделната същност. След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще.
към текста >>

И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време.
След това отново разделил вътрешният кръг на седем кръга, три от които се движат с еднаква скорост и четири с различни скорости по между си и по отношение на трите други, ето това е системата на душата. Душата е средната същност, тя пронизва целия свят и го обгръща както отвътре, така и отвън, и се движи в самата себе си. По такъв начин тя има в самата себе си Божественото основание на един непрекъснат и разумен живот. Но този така създаден свят е в Божествения свят, първообразът на който е винаги тъждествен на самия себе си. Като копие от този първичен свят възниква вторият свят, видимият, който не е напълно тъждествен на първия свят, на първата идея, на Вечното, но е създаден като един движещ се образ на Вечното. И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела. Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето. В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството.
към текста >>

Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота.
Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва:
към текста >>

66. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген.
ПОРФИРИЙ Порфирий е роден през 233 година след Христа, в Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най- прославените неоплатоници. В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството. От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход.
към текста >>

Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот.
Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях.
към текста >>

Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена.
Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове.
към текста >>

Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.
Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си. Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни. Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата.
към текста >>

67. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота.
Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл.
към текста >>

Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима.
След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него.
към текста >>

Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля.
И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години.
към текста >>

Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично.
Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието."
към текста >>

68. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

което значи Бог вечен.
Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съответстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител. Управлява от 211 -ти до 215-ти градуса на зодиака. Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари." Четиридесет и четвъртият гений е наречен Йелахиах. съответстващ на Божественото Име Боза. което значи Бог вечен. Управлява от 216-ти до 220-ти градус на зодиака. Употребява се за успех и полезни предприятия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, 108 стих: „Приеми, моля Ти се Господи, доброволните приноси на устата ми и научи ме на съдбите си." Четиридесет и петият гений е наречен Сеалиах, което съответства на Божественото Име Хобо, което значи двигател на всички неща. Управлява от 221-ви до 225-ти градус на зодиака. Употребява се за смущение на злите и гордите и повдигане на унижените и падналите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 94, 18 стих:„Когато казвах:под- плъзва се ногата ми, тогава, Господи, Твоята милост ме подпре."
към текста >>

Петдесет и петият гений е наречен Мебахиах, което съответства на Божественото Име Алай, което значи Бог вечен.
Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака. Употребява се за укротяване на гордостта, като се произнасят Божествените Имена и псалом 119, стих 75: „Зная, че Твоят съд, Господи, е праведен и справедливо си ме наказал." Петдесет и четвъртият гений е наречен Ниткаел, което съответства на Божественото Име Бора, което значи небесен цар. Управлява от 266-ти до 270-ти градус на зодиака. Употребява се за изпросване на Божието милосърдие и дългоденствие, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, стих 19: „Господ е поставил престола си на небето и Неговото Царство владее над всичко." Петдесет и петият гений е наречен Мебахиах, което съответства на Божественото Име Алай, което значи Бог вечен. Управлява от 271-ви до 275-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на утешение и тези, които имат желание да имат деца, като се произнасят Божествените Имена и псалом 102, 13 стих: „Но Ти, Господи, във веки пребъдваш и споменът за Тебе е от род в род." Петдесет и шестият гений е наречен Поиел, което съответства на Божественото Име Илли, което значи Бог поддържащ вселената. Управлява от 276-ти до 280-ти градус на зодиака. Употребява се за да се получи това, което се проси, като се произнасят Божествените Имена и псалом 148, стих 14: „Господ подкрепя всички падащи и възправя всички огърбени."
към текста >>

Употребява се против превратностите на съдбата и предпазва от злоба и диви животни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото Господне е на боящите се от Него и на чакащите Неговата милост."
Управлява от 311-ти до 315-ти градус на зодиака. Употребява се за обръщане народите в християнство. Този гений покровителства против случайностите и излекуване на болестите, като се произнасят Божествените имена и псалом 2, 11 стих: „Служете на Господа със страх и хвалете Го с трепет." Шестдесет и четвъртият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Абли, което значи Бог всичко оживяващ. Управлява от 316-ти до 320-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата и предпазва от злоба и диви животни, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото Господне е на боящите се от Него и на чакащите Неговата милост." Шестдесет и петият гений е наречен Дамабиах, което съответства на Божественото Име Тара, което значи Бог източник на Мъдрост. Управлява от 321-ви до 325-ти градус на зодиака. Употребява се против магия, също за достигане на Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се произнасят Божествените Имена и псалом 90, 13 стих: „Върни се, Господи, докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите си." Шестдесет и шестият гений е наречен Манакел, съответстващ на Божественото Име Пора, което значи Бог помагащ и поддържащ всичко.
към текста >>

69. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор.
Още във времето на Навуходоносор бил наклеветен от завистливи съслужители и хвърлен в рова на лъвовете, откъдето излязъл невредим и с това самите клеветници пострадали. През всичкото време, което преживял във Вавилон и имал голяма власт, той най-ревностно се стараел с пост, с молитви и съвети да издейства евреите да се върнат в отечеството си. Той доживял да види освобождението на народа си. Данаил е един от най-светлите и чисти характери, за които се говори в Библията. Както младостта си, така и старостта си той посветил на Бога. Той запазил чистотата си в най- трудните моменти на живота си и сред очарователните прелести на един източен двор. Използвал е Божието Име пред езическите князе. Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни.
към текста >>

Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя.
Тогава цар Навуходоносор паднал на колене и се поклонил на Данаил, и му дал ашого подаръци. Назначил го управител на вавилонската област и началник на халдейските Мъдреци. Но той помолил царя да назначи неговите приятели да се занимават с вавилонската област, а Данаил останал в царския двор. В тази глава са засегнати много дълбоки окултни проб- лелш и може ашого да се каже за нея. но аз ще посоча салдо някои основни положения. Тя най-първо ни показва, че всичкият наш живот в будно и сънно състояние се хроникира в книгата на природата или в така наречените акашови записи откъдето пророкът вижда съня на царя. А тълкуването на съня е вече тълкуване на образи и символи, които са език на природата. Образът, който е видял царят, представя човечеството в неговото развитие. Този образ, както Данаил го изтълкувал, показва петте царства от онази епоха до днес: Вавилонското, Персийското, Александър Македонски, Римската империя и сегашното царство. Това е едно тълкуване. Но този образ има и по-дълбоко значение.
към текста >>

Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с трева като животните и след седем години ще му се върне царството.
Тук имаме подобно явление. За да може да образува тази магнетична броня, човек трябва да има жива вяра и упование на Бога в себе си. В четвърта глава се говори за съня на Навуходоносор, който видял едно грамадно дърво, което се простира до краищата на земята и под него живеели полските зверове, а в клоните му живеели небесните птици. Халдейските Мъдреци не могли да го изтълкуват, но Данаил го изтълкувал като му казал, че това голямо дърво е той. И казва се в съня, че слязло същество от небето и казало да се отсече дървото, но коренът му да остане и така ще стои седем времена. Данаил му казал, че това значи, че царят ще бъде изгонен от хората, царството му ще се отнеме, ще изгуби ума си и ще стане като животните, и така ще преживее седем години, като се храни с трева като животните и след седем години ще му се върне царството. И всичко станало, както казал Данаил. От 34-ти до 37-ми стих се казва: „И в свършека на дните, аз Навуходоносор, повдигнах очите си към небето и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго и похвалих и прославих живущаго във век, на Когото властта е власт вечна и царството му из род в род. И всичките земни жители се смятат пред Него като нищо. И според щението си прави на небесната войска и на земните жители. И няма кой да възбра- нява ръката Му или кой да Му говори: Що правиш ти?
към текста >>

Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля.
И може да смири онези, които ходят в гордост." От тази глава се вижда, както и от всички писания на пророците, че Бог е, Който поставя царе и сваля царе. Той е върховната власт в света. И когато някой се възгордее и мисли, че властта е негова, Той го сваля, за да го смири. Същият закон се отнася и за всеки отделен човек. Каквото и място да заема в живота, ако се възгордее, Бог го сваля от това място за да му покаже, че Бог е, Който се проявява в света, а ние сме проводници на Неговите мисли, идеи и воля. Второто нещо, което се подчертава в тази глава, както и в предишните е, че Данаил е един Велик Посветен, който разбира езика на живата природа, която говори със символи, които той превежда на хората. В пета глава се описва как цар Валтасар, син на Навухо- доносор, пирува с големците си и иска да му донесат златните прибори, взети от храма в Ерусалим, да пият с тях. В това време се явява една ръка на стената, която написва някакви тайнствени слова. Царят се смущава от това и вика Мъдреците да прочетат написаното и да го разтълкуват, но никой не може. Тогава жената на царя напомня за Данаил.
към текста >>

В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората.
Тогава жената на царя напомня за Данаил. Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им. Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда. Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци. В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя. И въпреки волята на царя, поради писмената заповед, с която се забранява покланянето на каквито и да е богове, трябвало да хвърлят Данаил в рова на лъвовете.
към текста >>

Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им.
Извикват го при царя и той разчита написаното, което се чете: „Мене, мене, текел, уфарсин". Данаил превежда това и казва: „Това е тълкуванието на това нещо: „мене" значи премери Бог царството ти и го свърши. „Текел" значи теглен си на везните и си намерен за недостатъчен. „Ферес" значи раздели се царството ти на мидияните и на персите." Още същата нощ Валтасар е убит и царството му го вземат Дарий и Мидиянинът. В тази глава, както и в предишната се вижда, че когато човек се мисли най-сигурен, Бог му показва, че не е така и че Бог разполага с живота на хората. Когато се възгордеят, Той отнема властта и живота им. Второто нещо: Данаил тук се явява като Посветен, който познава небесния език, на който е написаното на стената и го превежда. Това показва, че той основно е познавал Кабала и с право е наречен началник на хал- дейските Мъдреци. В шеста глава се описва как Данаил е наклеветен пред царя, че се моли на своя Бог, когато големците подсторили царя да издаде заповед никой да не се моли на някакъв Бог, освен царя. И въпреки волята на царя, поради писмената заповед, с която се забранява покланянето на каквито и да е богове, трябвало да хвърлят Данаил в рова на лъвовете. Но царят не бил уверен, че лъвовете няма да го разкъсат.
към текста >>

Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат.
Защото Бог помага само на онези, които са го събудили в себе си и имат връзка с Него, или казано другояче, които са дали път на Бога в себе си да се прояви. Това значи, за да бъде спасен човек при такива обстоятелства, трябва Бог да живее в него, да се е пробудил, да е възкръснал и да е проникнал със силите си както етерното и астралното, така и физическото тяло. Такъв човек е силен и мощен. Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека. Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат. В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота.
към текста >>

След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота.
Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат. В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота. Вижда също, че един, като Сина человечески, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него. И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали. Тогава Данаил попитал един, който стоял пред престола да му обясни това видение и той му казал: Тези четири големи звяра са четири царе, които ще се вдигнат от земята. Но светиите на Вишнаго ще приемат царството и ще имат царство во век и веков."
към текста >>

В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край.
Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват. В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край. В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай. И като повдига очите си вижда, че пред реката стои един овен с два рога, от които единият е по-висок от другия. И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог.
към текста >>

Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението.
Тогава човекът на доброто ще бъде силен, а човекът на злото - безсилен. След тия разклащания много хора ще поумнеят. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така.
към текста >>

По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е.
След тия разклащания много хора ще поумнеят. Преди Архангел Михаил да вземе дежурството, владеел го е Архангел Гавраил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна с цяла голяма армия от ангели. Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани.
към текста >>

„И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен."
Тази ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора, кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов, ще влезе в новия живот - това е възкресението. По-нататък в 12-та глава на Данаил се казва: „В онова време ще се отърват твоите люде, всеки, който се намери написан в книгата." Тук ясно се говори, че ще се спасят, ще се отърват онези, които са писани в книгата на живота, т.е. учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите.
към текста >>

Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор.
учениците на Бялото Братство. Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса.
към текста >>

Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор.
Там се казва „твоите люде", на пръв поглед като че се отнася до евреите, но от израза „които са написани в книгата" се разбира, че се отнася до учениците на Бялото Братство, и продължава: „И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други - в поношение и укор вечен." Тук на пръв поглед като че се подразбира за умрелите, но това не е така. И Христос нали нарича фарисеите гробници варосани. Тук под „спящи в пръстта на земята", се разбират въплотените в телата хора, едни от които ще възкръснат за вечен живот, а други за вечен укор. Тук се намеква, че след ликвидацията на кармата ще настане Нова епоха, в която човечеството ще се раздели на две части: едни, които са приели духовния импулс, ще прогресират все повече и повече, и ще преминат в Шестата раса, която ще бъде светеща раса, а другите, които не са приели духовния импулс и са останали със своите материалистични разбирания за живота, ще регресират и постепенно ще се изродят, и ще бъдат във вечен укор. И Христос нали казва, че в последния ден ще отдели овцете от козите. Това се отнася до същата епоха. В следващия стих се потвърждава това, което казах. Там се казва: „Разумните ще сияят като Светостта на твърдта, а онези, които обръщат мнозина в правда, като звездите во веки веков." Тук ясно се говори за светещата раса. И в четвъртия стих е даден ключът и характера на цялата книга.
към текста >>

При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества.
проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки. Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които ученикът трябва да мине, докато стигне високия връх. При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество.
към текста >>

Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н.
Има духове, които управляват епохите и това са Началствата. Когато човек влезе във връзка с тях, разкрива му се съдбата на цялото човечество. А когато влезе във връзка с духовете на формата или Властите, пред него се разкрива историята на цялата земя в нейното развитие. Когато влезе във връзка с още по-възвишени същества, разкрива му се миналото и бъдещето на цялата световна еволюция. А когато влезе във връзка с ангелите, разкрива му се индивидуалната съдба на един отделен човек. Когато влезе във връзка със същества още по-долни, разкриват му се неща, които са свързани с живота на физическия свят и т.н. Тук трябва да кажа също така, че цялата ангелска йерархия представя тяло на Божествения Дух, чрез което той се проявява. И когато казваме, че при контакт с определени йерархии се разкриват определени тайни, това подразбира, че Божествения Дух, според степента на съзнанието на съществата им се изявява чрез различни същества от йерархията. Затова Учителят казва: Хората като цяло образуват физическото тяло на Христа. Ангелите като цяло образуват духовното тяло на Христа. А боговете като цяло образуват умственото тяло на Христа.
към текста >>

Четирите големи пророци, както казва Учителят, отговарят на четирите кардинални точки на кръга на живота и на четирите страни на света.
Но ти си иди до свършека. И ще се упокоиш и в свършека на дните ще застанеш в жребието си." Целият този пасаж е пълен с дълбоко значение и смисъл, но е казано, че не трябва да се разкрива, защото ще бъде разкрито само на разумните и чистите, т.е. на Посветените. От последната мисъл се разбира, че всичко това ще стане, когато Данаил бъде наново прероден. Четирите големи пророци, както казва Учителят, отговарят на четирите кардинални точки на кръга на живота и на четирите страни на света. Тези четири кардинални точки, както казва Учителят, са: Любовта, Мъдростта, Истината и доброто и злото. Любовта и Истината, казва Учителят, са на една линия, т.е. те са полюси на една права; те са полюси на хоризонталния диаметър на кръга изток-запад. Мъдростта и доброто и злото, са полюси на вертикалния диаметър на кръга. Любовта е на изток, Истината е на запад, Мъдростта на север, а доброто и злото е на юг.
към текста >>

Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ.
От анализа, който направихме на книгите на тези четири пророци смятам, че Исайя заема първата кардинална точка - Любовта. Той е поет и певец на Любовта. Втората кардинална точка, точката на зенита, която е точка на Мъдростта смятам, че трябва да се заеме от Данаил, който по дълбочина няма равен на себе си. Третата кардинална точка, точката на запада, която отговаря на Истината, определям на Йезекил, който заради Истината е готов на всички жертви. И той говори с голяма Светлина, която иде от Истината. Четвъртата кардинална точка, която отговаря на доброто и злото смятам, че принадлежи на Йеремия, който се занимава с доброто и злото в живота на своя народ. Това е моето мнение по въпроса и всеки, който проучи книгите на тези пророци, може да даде друго мнение. Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака. Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента.
към текста >>

Те са началото на четири вида енергии, които протичат през кръга на живота, както на отделния човек, така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа.
Четирите кардинални точки в астрологията отговарят на четирите кардинални знаци в зодиака. Овен е първата кардинална точка, Козирог е втората кардинална точка, Везни е третата кардинална точка и Рак е четвъртата кардинална точка. Те са началото на четирите сезона. Овен е началото на пролетта, Везни, противоположният знак на Овена, определя началото на есента. Рак е началото на лятото и Козирог - началото на зимата. Те са началото на четири вида енергии, които протичат през кръга на живота, както на отделния човек, така и в живота на човечеството, и в живота на живата природа. Първата кардинална точка, пролетта, отговаря на детството, втората - лятото - на юношеството, а третата - есента - на зрялата възраст; четвъртата - зимата - на старостта. Тези посоки имат и свое мистично значение и могат да се разглеждат още от много страни, но всеки сам да размишлява нататък. В следващите глави ще разгледам 12-те малки пророци, които според Учителя отговарят на 12-те апостоли, докато четирите главни пророци отговарят на четирите евангелисти.
към текста >>

70. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството.
В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа".
към текста >>

Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот.
"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
към текста >>

Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството".
И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята.
към текста >>

Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е.
към текста >>

Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.
Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа".
към текста >>

връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот.
"Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н.
към текста >>

И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа".
Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим.
към текста >>

Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е.
"Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог.
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината".
"Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него.
към текста >>

"Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос.
А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен.
към текста >>

"В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен.
Той е най-красивото Същество. Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух.
към текста >>

Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.
Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот.
към текста >>

С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот.
Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря".
към текста >>

И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот.
Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души.
към текста >>

А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог.
към текста >>

Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>

Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната.
Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е.
към текста >>

познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток.
А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е.
към текста >>

В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно.
Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество".
към текста >>

Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса.
Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик.
към текста >>

Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот.
Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
към текста >>

Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат.
Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото.
към текста >>

Защото кръвта е носител на живот.
Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение?
към текста >>

Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение.
към текста >>

Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота.
Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот.
към текста >>

И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот.
Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе.
към текста >>

Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот.
В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада.
към текста >>

Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава".
Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове.
към текста >>

Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот.
Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо".
Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център.
към текста >>

Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди".
Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди". Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите. Учителят дава и следната класификация на Великите души, които съставят Бялото Братство. Той казва: "Всички Велики Братя, които работят в духовната сфера на земята са йерархии от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта.
към текста >>

Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот.
По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог.
към текста >>

А кое е Учението на Живота?
Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
към текста >>

И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога".
Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос".
към текста >>

"Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът.
Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа?
към текста >>

Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
към текста >>

"Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето.
към текста >>

Дървото на Живота, това е Христос".
И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един път е слязъл вече.
към текста >>

Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа, цветове и плодове.
Втори път няма да слезе на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко уреди. След това Той ще се върне на Небето, заедно със всички свои чеда. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа, цветове и плодове. Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки плод - жива храна. Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото". "Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи".
към текста >>

"Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане".
Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието.
към текста >>

"Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си".
"Верен и Истинен", тъй го знаем ние, тъй се казва в Библията. И бих желал всички да знаят кой е Христос. Той се нарича Верен и Истинен. За Него ви говоря Аз. Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е.
към текста >>

Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа.
И бих желал всички да знаят кой е Христос. Той се нарича Верен и Истинен. За Него ви говоря Аз. Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот".
към текста >>

Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте.
Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа".
към текста >>

Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е.
"Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа.
към текста >>

ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот".
Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето.
към текста >>

71. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине.
Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия.
към текста >>

Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот.
Той има да възвести предварително за това, което трябва да дойде в Исуса. Йоан Кръстител бил роден от стари родители, роден така, че от самото начало неговото астрално тяло е чисто и пречистено от всички сили, които увличат човека надолу, защото у старите родители при зачатието не действат вече страстите и желанията. И тук имаме една дълбока Мъдрост, която ни е показана в Евангелието на Лука. За една такава индивидуалност като Йоан Кръстител, е поела грижата великата ложа Майка на човечеството. Там, където великият Ману (Мелхиседек) ръководи и направлява духовните процеси в развитието на човечеството, оттам теченията се насочват където те трябва да действат. Един такъв дух, какъвто е духът на Йоан Кръстител, се въплъщава под непосредственото ръководство на великата ложа Майка на човечеството, от централното място на земния духовен живот. Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
към текста >>

Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни.
Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии.
към текста >>

Той ще очисти гумното, ще събере житото в хамбара и плявата ще изгори във вечен огън".
Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания. Тази е сменяващата самата себе си Мъдрост на есеите. Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня". "Той държи лопатата в ръцете си. Той ще очисти гумното, ще събере житото в хамбара и плявата ще изгори във вечен огън". Това, което се съдържа в тези думи е нещо повече от един образен език. Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света. Свръхсетивната сила на образите предава на другите магическа сила. Кои са дърветата, на корена на които е сложена секирата? Това е мировото Дърво, което се отсича в тройна форма.
към текста >>

Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих.
Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете.
към текста >>

Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят.
Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено. Пънът - това е сърцето, което сега става твърдо като камък, затъпено ("затъпи сърцето на човеците") - Исайя, 6 глава. Или животинско, вместо човешко ("човешкото сърце трябва да бъде отнето от пъна и да му се даде животинско сърце") - Данаил, 6 глава, 13 стих. Обаче от сърцето някога ще израсте новото сърце, когато то отново ще стане от плът вместо камък, човешко вместо животинско, когато във физическото сърце се пробуди етерното сърце като сетивен орган за възприятие на Духовния свят. Между макрокосмичния и микрокосмичния аспект на мировото Дърво стои един трети аспект - един исторически, човечествен аспект. Тук можем да кажем: Дървото, което бива отсечено, е родословното Дърво. Тук ние стигаме, именно, много близо до смисъла на Евангелието на Ма-тей. Думите за дърветата, на корена на които е сложена секирата, следват непосредствено след думите за Авраам, камъните и синовете. Думите за дърветата се отнасят за размножението на рода.
към текста >>

Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина.
Родословното дърво на Лука следва духовното раждане на Христа. То води отново от земята нагоре към Небето. Възлизането отново е възможно чрез това, че Христос слезе в пъна на корена есеев, като направи да израстне вейката на Новото мирово Дърво. Родословното дърво на Матей е отсечено. То е Дървото на Отец, Дървото на познанието. Родословното дърво на Лука е новото Дърво на Живота, Дървото на школуването, Дървото на Сина. Ето защо в Евангелието на Матей Йоан Кръстител е човекът, който възвестява края на стария свят. В Евангелието на Лука Йоан Кръстител стои като посветител между човеците. Неговите думи не са вече само удари на секирата срещу Дървото. Той дава на човеците първите наставления за посаждането и отглеждането на Новото мирово Дърво, като дава на народа, на митарите и на войниците максими за стремеж към Духовното. Дървото на Матей пада, а Дървото на Лука се издига нагоре, след като се яви Христос.
към текста >>

Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа.
Така, че в едно човешко тяло е въплътено едно Същество, близко до Ангелите, което излиза далеч зад границите на тясното човешко тяло. И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа. Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото отношение към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството. Той е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя пътя на възхода на импулса, който Христос даде.
към текста >>

72. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот.
Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща.
към текста >>

И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."
Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може.
към текста >>

И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
към текста >>

След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек.
Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
към текста >>

Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот.
Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота.
към текста >>

Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота.
Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс.
към текста >>

А Животът е многолик в своето проявление.
Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс.
към текста >>

На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота.
Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята.
към текста >>

Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности.
И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това.
към текста >>

Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус.
Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили". Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството.
към текста >>

След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта.
И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум.
към текста >>

"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот.
Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива.
към текста >>

Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.
И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем.
към текста >>

Животът е целта, към която се стремим.
И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух.
към текста >>

Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел.
За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим".
към текста >>

Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот.
"Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити".
към текста >>

Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива.
"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква.
към текста >>

Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем.
Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце.
към текста >>

В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот.
Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване.
към текста >>

И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога.
към текста >>

Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата.
"Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж.
към текста >>

Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос.
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот.
към текста >>

А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух.
Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния.
към текста >>

И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта.
към текста >>

И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
към текста >>

После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка.
Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане.
към текста >>

И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот.
Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е.
към текста >>

"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане.
После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
към текста >>

Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е.
И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека".
към текста >>

Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение.
Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството.
към текста >>

За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа.
"Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия.
към текста >>

Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония".
Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония". Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието". "Някои хора казват, че са слушали Господа да говори.
към текста >>

Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз.
Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония". Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието". "Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ?
към текста >>

Тогаз ще започне новият Божествен живот.
И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония". Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй. Тогаз ще започне новият Божествен живот. А той седи в разбирането, приложението на Великия закон, който сега съществува в Битието". "Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ? Казано е в Писанието: Рече Господ на Господа моего. Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ.
към текста >>

За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея.
Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание. Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие.
към текста >>

Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение.
"В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение.
към текста >>

А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът.
Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот.
към текста >>

Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си.
За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината.
към текста >>

Ако е готов, ще придобие Вечния Живот.
да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението.
към текста >>

И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот.
А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това.
към текста >>

А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света.
Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение.
към текста >>

Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това.
И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички.
към текста >>

Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане.
Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината.
към текста >>

Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството.
Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си.
към текста >>

Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е.
към текста >>

Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот.
Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път.
към текста >>

Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата.
Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим.
към текста >>

В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот.
Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще ви заведе при Любовта и Истината.
към текста >>

Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот.
Някои казват, че трябва да вярваме. Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот.
към текста >>

Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние.
Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот.
към текста >>

И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот.
Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот".
към текста >>

Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота.
Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот.
към текста >>

Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот.
Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота.
към текста >>

Христос е носител на Вечния Живот.
Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание.
към текста >>

Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот".
Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина.
към текста >>

Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот".
И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си.
към текста >>

Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот.
Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас.
към текста >>

Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота.
Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа.
към текста >>

И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание.
Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос.
към текста >>

Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина.
Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството.
към текста >>

Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си.
Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота.
към текста >>

А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас.
Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е.
към текста >>

Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота.
Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание.
към текста >>

И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е.
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот.
към текста >>

Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа.
Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота.
към текста >>

Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание.
Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси.
към текста >>

Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот.
И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество.
към текста >>

И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас.
на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем.
към текста >>

Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота.
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса.
към текста >>

А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси.
Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия.
към текста >>

Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество.
Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество.
към текста >>

Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми.
И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител. Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието механически характер, като изключи Разумността в света. С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ.
към текста >>

С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ.
Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител. Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът. Ето защо предаде на законите на Битието механически характер, като изключи Разумността в света. С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот.
към текста >>

Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот.
С това то отсече клона, на който стои и вместо да признае Словото, проявено като Живот и Разумност в цялата Природа, той се оплете в лабиринта на материята, от който не може да излезе, докато не му се даде помощ. Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква.
към текста >>

А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор.
Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне.
към текста >>

То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение.
А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
към текста >>

Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота.
Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата.
към текста >>

Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква.
Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха.
към текста >>

Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота.
Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза. Постепенно започва да се пробужда самосъзнанието и мисълта, а заедно с тях и музикалното чувство. Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга.
към текста >>

Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър.
Това е станало, според Учителя, приблизително преди 300 хиляди години. Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро.
към текста >>

Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом.
Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса. На този вихър дължим досегашната си култура. А сега започва новият вихър, когато се посяват семената на новата култура, която трябва да дадат славяните за следващата шеста раса, зазоряваща се на хоризонта на човешкото развитие. Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата.
към текста >>

Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество.
Старата култура е стигнала до своя краен предел. Изчерпани са всички възможности. Нишката, по която протича животът на досегашната култура е скъсана и се образува един прелом. Импулсът за новия културен подтик е вече даден, но е още скрит в дълбочината на душите на стоящите на реда си народи. Умът на тези народи като че ли още спи. Но създаващото се в него духовно е вече готово да избликне в нови мисли, да извика към живот нова култура за цялото човечество. Смисълът на това, което става пред нас, на този нов вихър на Битието, е разлагането на досегашната култура, която е достигнала до своя краен предел на развитие и възникване на новата, която се заражда между славяните. Старата култура трябва да даде тласък на новата. От прехода към новото възниква творческият зародиш. Така е било в атлантски времена, когато древните семити са представяли от себе си този творчески зародиш. Те са дали началото на културата на критичното, раздробяващото, аналитичното съзнание.
към текста >>

Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон.
Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона.
към текста >>

73. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието.
Любовта не е само една кръвна връзка, а е вече един свободен израз на душата. Значи, в третата културна епоха, която обикновено се нарича Халдейско-Египетска, се празнува сватбата на човечеството и с това началото на неговото пълнолетие. Оттогава хората започват да мислят, да разсъждават. Тогава за тях Майката-Природа е вече отворена книга, по която те разчитат Волята на Бога, Волята на Логоса. Чрез проучаването на външната Природа те влизат във връзка с Бога, Който прониква цялата Природа, както и всички човешки души. Със сватбата в Кана Галилейска също е показано, че в тази епоха на човешкото развитие Животът побеждава смъртта по пътя на съединението на половете, по пътя на зачатието. И в онези далечни времена браковете и зачатието са се извършвали през пролетта, когато протичат жизнените сили в цялата Природа и тя се обновява, а раждането става през зимата. Същото е показано и с раждането на Исус, чието зачатие е станало през пролетта и се ражда в началото на зимата, 25 декември. На сватбата в Кана Галилейска Исус дава нов подтик, ново направление на човешкото сърце, като влива в него нови сили, за да може в бъдеще да се развие до такава висота, че да стане носител на Божията Любов, любов към всичко живо. Друго интересно нещо на сватбата е виното. В пра- древни времена хората не са познавали виното.
към текста >>

Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание.
След като започнали да употребяват виното, хората изгубили спомена и паметта си за духовния свят и станали само земни същества. Същият смисъл има и гръцката легенда за бог Бакхус, бог на виното. И като се казва, че Христос превърнал водата във вино, това е един действителен исторически факт за онези, които познават Окултната Наука и специално алхимията. Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
към текста >>

Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата.
Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето.
към текста >>

Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот.
Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят. Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа.
към текста >>

Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в ученика на Христа. То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека. Това преминаване от природното колективно подсъзнание към индивидуалното съзнание е означено с превръщането на водата във вино. Същият процес се извършва и в растителното царство, когато водните сокове, които се изкачват от корените към клоните, се превръщат в пълен с аромат сок на гроздето и на другите плодове, чрез действието на силите на Слънцето. Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили.
към текста >>

С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици.
Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека. Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас.
към текста >>

Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н.
Христовото дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека. С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н. Всичко това трябваше да бъде забравено, след като Логосът е станал плът и се е вселил между нас. Затова, именно, Христос превърна водата във вино и прекъсна старата връзка на човека с невидимия свят. Тази връзка е била полусъзнателна, каквото е било въобще тогавашното съзнание на човечеството. С това Христос е искал да направи хората свободни, самостоятелни същества, които да мислят и да действат по вътрешен импулс, а не ръководени отвън от различни духовни същества. Той иска да насочи погледа на човека навътре, където само Той действа, за да може човек да влезе във връзка с Неговата вътрешна Същина, която ще го укрепи и направи свободен и самостоятелен.
към текста >>

С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото.
Това е един много важен момент от дейността на Христа. С това Той, така да се каже, обябява война на света, на цезаровия култ, който организирал тази търговия в храма. По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си.
към текста >>

За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа.
По повод на въпроса на юдеите, какво знамение показва, като прави това, Той казва: Разрушете този храм и Аз в три дни ще го въздигна. Тук Той отъждествява Своето тяло, като въплътен Логос, с храма. Изгонването на търговците от храма не е един единичен факт. С това Христос казва, че всеки трябва да изгони тези търговци от своя храм, да изнесе всички животни от него и да остане само Божественото. След импулса, който даде за развитието на човешкото самосъзнание при сватбата в Кана Галилейска, сега идва очистването на храма. За да се развие и укрепи самосъзнанието, азът, храмът, където той обитава, трябва да бъде очистен от животинската природа. И след това Христос поставя идеала на аза, че той трябва да дойде до такова развитие, че да може да възстановява храма, т.е. тялото си, ако бъде разрушено. То така трябва да бъде проникнато от Божественото, че да го направи безсмъртно, да може да се възражда от само себе си. В 24 и 25 стих на втора глава е казано: "Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всички человеци и защото Той нямаше нужда да му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека". Тук ни е показано с какви възможности разполага Христос.
към текста >>

Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух.
Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
към текста >>

И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот".
И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света.
към текста >>

Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот.
Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески.
към текста >>

Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот.
В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат.
към текста >>

Защото Човешкият Син е Духът на Живота.
И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
към текста >>

"Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи.
Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
към текста >>

Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот.
"Синът - това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва - разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши тела. Тази сила, която слиза отгоре и произтича от Любовта, може да се използва само от онези, които имат съзнателен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашите души". От 16 до 22 стих Христос развива идеята за Единородния Божий Син, че е пратен в света, за да не погине всеки, който вярва в Него, т.е. всеки, който Го познава. И после казва: "Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него". Още отначало Той развива идеята за своята мисия - спасението на света.
към текста >>

Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него".
Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, но нямам възможност всичко да цитирам. От 30 до 36 стих Йоан Кръстител говори за Божия Син и пак изнася това, което Христос казва в горецитираните думи. Това са също думи, пълни с дълбок смисъл и значение. Ще цитирам само последните три стиха: "Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи, понеже Той не Му дава Духа с мяра. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка. Който вярва в Сина, има Вечен Живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него". Това са все думи, изказани на един класически окултен език, при което всяка дума има смисъл и значение. И ако трябва да се преведат на съвременен език, трябва да се напише цяла серия от томове, или, както казва накрая Йоан: "Ако трябваше да се напише всичко, което Христос е говорил, няма да стигнат всичките книги на света". Смисълът на окултния език е в това, че с малко думи се изказват много неща. Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария.
към текста >>

Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот".
Защото този език е синтетичен. В 4 глава се описва как Исус пътува от Юдея до Галилея и минава през Самария. Там, при Якововия кладенец се среща с една самарянка. В разговор с нея Христос изказва много дълбоки истини: "Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал Жива Вода". В 14 стих казва: "Който пие от Водата, която Аз ще му дам, няма да ожъднее до века. Но Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която ще извира за Вечен Живот". От 21 до 24 стих са казани много важни думи: "Казва й Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в този хълм, нито в Ерусалим ще се покланят на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем. Защото спасението е от юдеите. Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в Дух и Истина, защото такива иска Отец да бъдат поклониците Му. Бог е Дух и ония, които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят".
към текста >>

74. 3.3. ТРЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ДИГНИ ОДЪРА СИ И ХОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Къпалнята представя благоприятните условия в живота.
Ще цитирам едно изказване на Учителя. Той казва: "Стани, дигни одъра си и ходи. - Това се отнася до всички съвременни хора. Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго по отделно казва: Дигни одъра си. Къпалнята представя благоприятните условия в живота. Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа, а да работи при всички условия. Дигни одъра си. - Това се иска днес от всички хора. Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва и днес на всички хора, които лежат и очакват на близките си да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди.
към текста >>

Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества.
Така с излекуването на този болен, Христос въздейства на всички хора да усили волята им, която е парализирана вследствие на минали грехове. Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо". Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца.
към текста >>

А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота.
Затова Христос му казва: "Ето, ти си здрав, не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо". Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца. Той казва: "Отец Ми работи досега и Аз работя".
към текста >>

С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота.
Интересен е фактът, че Христос извършва изцеряванията обикновено в събота. Това не е случайно явление. И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца. Той казва: "Отец Ми работи досега и Аз работя". Работата и дейността са резултат на волята.
към текста >>

С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос.
И при изцеряването на схванатия в къпалнята това става пак в събота. Събота е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето, който носи живот на всички същества. А Сатурн е планета, противна на живота, планета, която отнема живота, защото тя, като планета, носи студени вибрации, които препятстват на проявите на живота. С това, че Христос извършва Своето изцеряване в събота, Той противодейства на сатурновото влияние върху хората, което е причина за техните болести и внася в тях слънчевото влияние, което носи живота. Понеже нищо от дейността на Христос в Евангелието не е случайно и произволно, то и изцелението в събота не е случайно явление. С това ни се показва, че Христос противодейства на сатурновото влияние в света, което парализира човешката воля и отнема живота на хората, който е проява на Слънцето, което е Христос. След това изцерение Христос е изказал много интересни мисли за отношението на Сина към Отца. Той казва: "Отец Ми работи досега и Аз работя". Работата и дейността са резултат на волята. С тази мисъл Христос дава импулс на волята на човека, за да противодейства на сатурновото влияние, което в своето низходящо влияние предразполага човека към леност, към мързел, отпуснатост и песимизъм. По-нататък Христос развива Учението за отношението на Сина към Отца.
към текста >>

По-нататък Христос казва: "Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има Вечен Живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот.
И както Любовта твори в света и работи, така и Мъдростта работи и организира света. "Защото Отец люби Сина и Му показа все, що върши сам. Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска". "Защото Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всичко, за да почитат всички Сина, както почитат Отца". Тук е разкрита Тайната, че Божествената Мъдрост, която произлиза от Божествената Любов, ръководи съдбините на света и организира световния творчески процес. По-нататък Христос казва: "Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има Вечен Живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си, и дал Му е власт да извършва съдби, защото е Човешки Син". В тези няколко мисли всяка дума е пълна със смисъл и значение, защото Евангелието е написано на един окултен език, който е синтетичен и всяка дума има смисъл сама по себе си, и е начало на нови мисли и идеи. Тук ни се разкриват Тайните и възможностите на Божествената Мъдрост, която ръководи и организира световното развитие, и направлява закона на кармата. Затова е казано: "И дал му е власт да извършва съдба".
към текста >>

Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си, и дал Му е власт да извършва съдби, защото е Човешки Син".
Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска". "Защото Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всичко, за да почитат всички Сина, както почитат Отца". Тук е разкрита Тайната, че Божествената Мъдрост, която произлиза от Божествената Любов, ръководи съдбините на света и организира световния творчески процес. По-нататък Христос казва: "Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има Вечен Живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот. Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си, и дал Му е власт да извършва съдби, защото е Човешки Син". В тези няколко мисли всяка дума е пълна със смисъл и значение, защото Евангелието е написано на един окултен език, който е синтетичен и всяка дума има смисъл сама по себе си, и е начало на нови мисли и идеи. Тук ни се разкриват Тайните и възможностите на Божествената Мъдрост, която ръководи и организира световното развитие, и направлява закона на кармата. Затова е казано: "И дал му е власт да извършва съдба". Думите "Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят" показват, че от този момент Божествената Мъдрост почва да действа по-силно върху хората, като им показва Пътя към Вечния Живот. Всички съвременни хора са мъртви по отношение на Вечния Живот.
към текста >>

Думите "Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят" показват, че от този момент Божествената Мъдрост почва да действа по-силно върху хората, като им показва Пътя към Вечния Живот.
Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си, и дал Му е власт да извършва съдби, защото е Човешки Син". В тези няколко мисли всяка дума е пълна със смисъл и значение, защото Евангелието е написано на един окултен език, който е синтетичен и всяка дума има смисъл сама по себе си, и е начало на нови мисли и идеи. Тук ни се разкриват Тайните и възможностите на Божествената Мъдрост, която ръководи и организира световното развитие, и направлява закона на кармата. Затова е казано: "И дал му е власт да извършва съдба". Думите "Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят" показват, че от този момент Божествената Мъдрост почва да действа по-силно върху хората, като им показва Пътя към Вечния Живот. Всички съвременни хора са мъртви по отношение на Вечния Живот. И само, които чуят гласа на Мъдростта, ще придобият Вечния Живот. И Учителят казва някъде, че Мъдростта може да ни въведе в Царството Божие. И затова е казано в Писанието: "Търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи". Същият смисъл има и формулата на Учителя: "Само светлият Път на Мъдростта води към Истината.
към текста >>

Всички съвременни хора са мъртви по отношение на Вечния Живот.
Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си, и дал Му е власт да извършва съдби, защото е Човешки Син". В тези няколко мисли всяка дума е пълна със смисъл и значение, защото Евангелието е написано на един окултен език, който е синтетичен и всяка дума има смисъл сама по себе си, и е начало на нови мисли и идеи. Тук ни се разкриват Тайните и възможностите на Божествената Мъдрост, която ръководи и организира световното развитие, и направлява закона на кармата. Затова е казано: "И дал му е власт да извършва съдба". Думите "Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят" показват, че от този момент Божествената Мъдрост почва да действа по-силно върху хората, като им показва Пътя към Вечния Живот. Всички съвременни хора са мъртви по отношение на Вечния Живот. И само, които чуят гласа на Мъдростта, ще придобият Вечния Живот. И Учителят казва някъде, че Мъдростта може да ни въведе в Царството Божие. И затова е казано в Писанието: "Търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи". Същият смисъл има и формулата на Учителя: "Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът".
към текста >>

И само, които чуят гласа на Мъдростта, ще придобият Вечния Живот.
В тези няколко мисли всяка дума е пълна със смисъл и значение, защото Евангелието е написано на един окултен език, който е синтетичен и всяка дума има смисъл сама по себе си, и е начало на нови мисли и идеи. Тук ни се разкриват Тайните и възможностите на Божествената Мъдрост, която ръководи и организира световното развитие, и направлява закона на кармата. Затова е казано: "И дал му е власт да извършва съдба". Думите "Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят" показват, че от този момент Божествената Мъдрост почва да действа по-силно върху хората, като им показва Пътя към Вечния Живот. Всички съвременни хора са мъртви по отношение на Вечния Живот. И само, които чуят гласа на Мъдростта, ще придобият Вечния Живот. И Учителят казва някъде, че Мъдростта може да ни въведе в Царството Божие. И затова е казано в Писанието: "Търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи". Същият смисъл има и формулата на Учителя: "Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът".
към текста >>

В Истината е скрит Животът".
Всички съвременни хора са мъртви по отношение на Вечния Живот. И само, които чуят гласа на Мъдростта, ще придобият Вечния Живот. И Учителят казва някъде, че Мъдростта може да ни въведе в Царството Божие. И затова е казано в Писанието: "Търсете Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи". Същият смисъл има и формулата на Учителя: "Само светлият Път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът".
към текста >>

75. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота.
Това показва, че Той е в духовния свят, с присъщо на духовния свят съзнание. И затова Неговият образ е изменен и те не Го познават. Но когато казва "Аз съм", те чуват гласа Му и Го познават. А гласът е свързан с етерното тяло. Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали. На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
към текста >>

По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето.
Но когато казва "Аз съм", те чуват гласа Му и Го познават. А гласът е свързан с етерното тяло. Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали. На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И Аз ще го възкреся в последния ден.
към текста >>

И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света".
Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали. На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. И който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него.
към текста >>

И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. И който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. И както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
към текста >>

А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот.
Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. И който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. И както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. Този е Хлябът, който е слязъл от Небето.
към текста >>

И понеже някои се съблазнили от тези думи, Той добавил: "Духът е, който дава Живот, плътта нищо не ползва.
Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. И който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. И както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. Този е Хлябът, който е слязъл от Небето. И онзи, който се храни с този Хляб, ще живее във век, а не както бащите ви, ядоха манна и измряха". И понеже някои се съблазнили от тези думи, Той добавил: "Духът е, който дава Живот, плътта нищо не ползва. Думите, които съм ги говорил, Дух са и Живот". В тези няколко изречения е вложена толкова дълбока и необятна Мъдрост, която не може да се обхване и разбере от човешкия ум. За да бъде разбрана, тя трябва да се преживее. Както, колкото и да разправяте на гладния за качествата на хляба, това нищо няма да го ползва, докато не го опита. Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани.
към текста >>

Думите, които съм ги говорил, Дух са и Живот".
И който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. И както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. Този е Хлябът, който е слязъл от Небето. И онзи, който се храни с този Хляб, ще живее във век, а не както бащите ви, ядоха манна и измряха". И понеже някои се съблазнили от тези думи, Той добавил: "Духът е, който дава Живот, плътта нищо не ползва. Думите, които съм ги говорил, Дух са и Живот". В тези няколко изречения е вложена толкова дълбока и необятна Мъдрост, която не може да се обхване и разбере от човешкия ум. За да бъде разбрана, тя трябва да се преживее. Както, колкото и да разправяте на гладния за качествата на хляба, това нищо няма да го ползва, докато не го опита. Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран.
към текста >>

Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран.
Думите, които съм ги говорил, Дух са и Живот". В тези няколко изречения е вложена толкова дълбока и необятна Мъдрост, която не може да се обхване и разбере от човешкия ум. За да бъде разбрана, тя трябва да се преживее. Както, колкото и да разправяте на гладния за качествата на хляба, това нищо няма да го ползва, докато не го опита. Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството.
към текста >>

Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот.
В тези няколко изречения е вложена толкова дълбока и необятна Мъдрост, която не може да се обхване и разбере от човешкия ум. За да бъде разбрана, тя трябва да се преживее. Както, колкото и да разправяте на гладния за качествата на хляба, това нищо няма да го ползва, докато не го опита. Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици.
към текста >>

Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие.
Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита. В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука.
към текста >>

Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита.
Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита. В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука. Във втори стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на шатроразпъването". Братята на Исус били решили да отидат в Ерусалим на празника и канят Исус да отиде с тях. В пети стих се казва: "Защото нито братята Му вярваха в Него". "Исус им отговори: Моето време още не е дошло, а вашето винаги е готово.
към текста >>

Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота.
При разрешаването на този въпрос всички съвременни хора постъпват като евреите, но Христос казва: Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ. Това е истинското разрешение на този социален въпрос. Христос пишеше: Вие трябва да разрешите тази задача по закона на Любовта. Ако всички ние си подадем ръката по Любов, по братски, ще можем да живеем разумно. И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота. Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... " С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята.
към текста >>

Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си".
Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... " С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си. В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер. В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века".
към текста >>

А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си.
С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си. В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер. В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива.
към текста >>

76. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот.
Заради вас, радвам се, че не бяхте там, за да повярвате. Обаче нека да отидем при него. Тогаз Тома, наречен близнак, каза на съучениците си: Да отидем и ние да умрем с него. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава? И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш.
към текста >>

И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това.
Този разказ го няма в другите Евангелия. Онзи, който малко от малко познава метода на древното Посвещение в Мистериите, ще познае в този разказ едно Посвещение, извършено от Исус публично, докато в древността, в храмовете на Мистериите, това се е извършвало тайно, а не публично. Това е един процес на едно мистично възкресение, на пробуждането на Божественото в човека. А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл.
към текста >>

И за Йоан животът на Исус е това възкресение.
А гробницата, за която става въпрос, е човешкото тяло. Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки).
към текста >>

Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот".
Платон, който е бил посветен в Тайните на Мистериите, нарича човешкото тяло гробница на душата. И той говори за един вид възкресение, когато намеква за събуждането на духовния живот в тялото. Това. което Платон нарича духовна душа, Йоан го означава като Логос, като Слово. Платон казва: Този, който става духовен, е възкресил нещо Божествено в гробницата на своето тяло. И за Йоан животът на Исус е това възкресение. Няма нищо чудно, следователно, ако той туря в устата на Исус думите: "Аз съм Възкресение и Живот". Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки). Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението").
към текста >>

И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот.
А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус.
към текста >>

И в него бе Животът".
Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално.
към текста >>

И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно".
Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото.
към текста >>

който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът.
В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът". Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден.
към текста >>

Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът.
Значи, това Слово, станало плът, беше в Исус. И когато Той казва: "Аз съм Възкресение и Живот и който вярва в Мене, ще живее вечно". - Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг.
към текста >>

Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот.
- Той не разбира, който вярва в Исус като личност, но който вярва, т.е. който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него.
към текста >>

Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден.
който е във връзка със Словото, Което е Бог и в Което е Животът. В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия. Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му.
към текста >>

Но тази болест не води към смърт, но към нов живот.
Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение. Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил ученик на Исус и то ученикът, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение. Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани!
към текста >>

Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека.
И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение.
към текста >>

От недрата на смъртта избликва новия живот.
Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят. Но този процес разделя живота на ученика на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека. Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението. Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението.
към текста >>

Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот.
Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение. Преминаването през смъртта е едно необходимо изпитание, през което трябва да премине душата, за да се извърши едно преобразование в нея, преди да дойде Възкресението. Щайнер, говорейки по този въпрос, казва: "Така е станало и с Лазар, Исус го е бил приготвил за Възкресението. Болестта, за която става дума в Евангелието на Йоана, едновременно е и символична, и действителна. Това е един изпит при Посвещението, който трябва да заведе посветения след тридневен сън, към един наистина нов живот. Лазар е бил узрял, за да изпълни едно превръщане в себе си. Той облече ленената дреха на миста и падна в летаргичен сън, който символизира смъртта. Затварят го в гроба. Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият.
към текста >>

Обрядът стана живот на Исуса".
Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти. Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би взел формата на един обряд. За Йоан този обряд стана личност. Обрядът стана живот на Исуса". С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа. Но Исус не отдаваше никаква важност на външната страна на Посвещението. Затова Той казва: Аз знаех, че Ти ме слушаш винаги, но Аз го казвам за народа, който е около Мене, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
към текста >>

Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло.
към текста >>

Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот.
И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос.
към текста >>

А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил".
А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот. А Христос казва: "Това е Вечен Живот, да позная Тебе, Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил". По въпроса за християнското Посвещение Щайнер казва следното: "Чрез явяването, чрез идването на Христос на земята, тази процедура на древното Посвещение, за която споменах по-горе, е станала ненужна. Този подобен на смъртта сън, траещ три и половина дни, е бил заместен със силите, излизащи от Христа. Защото в Евангелието на Йоана се намират мощни сили, благодарение на които днес астралното тяло има сила да впечата приготвените в него органи в етерното тяло, когато последното се намира във физическото тяло. Обаче, затова е необходима силата на Христос. По-рано хората не бяха достатъчно напреднали, за да могат без описаната процедура да отпечатат, чрез медитация и съсредоточаване, образуваните в астралните тела органи, в етерното тяло.
към текста >>

77. 4. СЪДБАТА НА СВЕТА - ЛИКВИДАЦИЯ НА КАРМАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби.
Народът Го посреща с палмови вейки, викайки: "Осанна, благословен, Който иде в Името Господне, Израилевият Цар". Исус влезе в Ерусалим, възседнал на осле. След това тържествено посрещане, Исус казва: "Дойде час да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно. Но ако умре, дава много плод". И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби. И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот". По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света.
към текста >>

И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот".
Исус влезе в Ерусалим, възседнал на осле. След това тържествено посрещане, Исус казва: "Дойде час да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно. Но ако умре, дава много плод". И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби. И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот". По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света. Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества.
към текста >>

Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света.
И продължава: "Който обича живота си, ще го изгуби. И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот". По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света. Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества. За да се повдигне на една по-висока степен в духовното развитие, човек трябва да пожертва нещо от себе си, трябва да пожертва досегашния начин на живот и да поеме по друг път на живота. По-нататък Исус засяга един дълбок въпрос за съдбите на света, т.е. за ликвидирането на кармата. Той казва: "Сега е съдбата на този свят.
към текста >>

Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества.
И който мрази живота си на този свят, ще го запази за Вечен Живот". По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света. Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества. За да се повдигне на една по-висока степен в духовното развитие, човек трябва да пожертва нещо от себе си, трябва да пожертва досегашния начин на живот и да поеме по друг път на живота. По-нататък Исус засяга един дълбок въпрос за съдбите на света, т.е. за ликвидирането на кармата. Той казва: "Сега е съдбата на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън".
към текста >>

За да се повдигне на една по-висока степен в духовното развитие, човек трябва да пожертва нещо от себе си, трябва да пожертва досегашния начин на живот и да поеме по друг път на живота.
По-нататък Исус започва да разкрива Своята мисия, като казва: "Сега душата Ми е развълнувана и какво да кажа. Отче, избави Ме от този час, но за този час дойдох на този свят". Исус в притчата за житното зърно разкрива закона на жертвата, разкрива вътрешната страна на закона на Опуленс, на закона за умножаването на благата. Докато човек не се пожертва, докато не се отрече от личния живот, той ще остане сам в света. Когато се пожертва, той се умножава, неговият живот се увеличава и се свързва със всички хора и същества. За да се повдигне на една по-висока степен в духовното развитие, човек трябва да пожертва нещо от себе си, трябва да пожертва досегашния начин на живот и да поеме по друг път на живота. По-нататък Исус засяга един дълбок въпрос за съдбите на света, т.е. за ликвидирането на кармата. Той казва: "Сега е съдбата на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън". Това са много дълбоки мисли и идеи, които е трудно да се преведат на съвременен език.
към текста >>

И затова Той премина през смъртта, за да победи смъртта, която е изобретение на тъмните сили, или която е последствие на влиянието на тъмните сили върху живота на хората.
До времето на Христа те бяха господари на физическия и астралния свят. И затова е казано още: "Целият свят в лукаваго лежи". Но със слизането на Христа на земята, тази власт постепенно им се отнема и се предава в ръцете на Белите Братя, Глава на които е Христос. Затова Христос казва: Князът на този свят ще бъде изхвърлен навън. Значи, Христос води една война с тъмните сили за освобождаването на човечеството от тяхната власт. И затова Той премина през смъртта, за да победи смъртта, която е изобретение на тъмните сили, или която е последствие на влиянието на тъмните сили върху живота на хората. При побеждаването на смъртта, след Възкресението, Той казва: "Дерзайте, Аз победих света". Тук под света се разбира княза на този свят, Черната ложа. И Учителят казва, че досега, до началото на 19 век, астралният е бил крепостта на Черната ложа. Но сега те са изгонени от астралния свят и астралният свят е очистен и преобразен. И Щайнер още по-конкретно казва, че в астралния свят се е водила война между Бялото и Черното братство, която е завършила към 1878 година, в която Черното братство е било победено и изгонено от астралния свят.
към текста >>

78. 5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

На края на главата Исус отговаря на въпроса на Петър, който казва, че ще даде живота си за Него.
Същото се отнася и до Тайната Вечеря, която не е само една обикновена вечеря. В нея са скрити много Тайни. В заключителната част на главата Исус казва: "Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си". Това няма нужда от коментарии и обяснения. На края на главата Исус отговаря на въпроса на Петър, който казва, че ще даде живота си за Него. Исус му казва: "Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от Мене три пъти". След това в 14 глава Исус загатва за велики космични и мистични Тайни. Той свързва двата космоса - микрокосмоса и макрокосмоса. И Той казва: "В дома на Отца Моего има много жилища".
към текста >>

Исус му казва: "Животът си ли за Мене ще дадеш?
В нея са скрити много Тайни. В заключителната част на главата Исус казва: "Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си". Това няма нужда от коментарии и обяснения. На края на главата Исус отговаря на въпроса на Петър, който казва, че ще даде живота си за Него. Исус му казва: "Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от Мене три пъти". След това в 14 глава Исус загатва за велики космични и мистични Тайни. Той свързва двата космоса - микрокосмоса и макрокосмоса. И Той казва: "В дома на Отца Моего има много жилища". Домът на Отец е великият свят, безграничният космос, а хората са малкият космос, за които има жилища в дома на Отец.
към текста >>

По-нататък Исус казва по повод на запитването на учениците за Пътя: "Аз съм Пътят, Истината и Животът и никой не отива при Отца, освен чрез Мене".
След това в 14 глава Исус загатва за велики космични и мистични Тайни. Той свързва двата космоса - микрокосмоса и макрокосмоса. И Той казва: "В дома на Отца Моего има много жилища". Домът на Отец е великият свят, безграничният космос, а хората са малкият космос, за които има жилища в дома на Отец. А Христос свързва тези два свята, два космоса. По-нататък Исус казва по повод на запитването на учениците за Пътя: "Аз съм Пътят, Истината и Животът и никой не отива при Отца, освен чрез Мене". Малкият космос - човекът - може да проникне в Тайните на великия космос само чрез Христа, когато Той се роди в човека като висше Аз. По-нататък казва: "Аз съм в Отца и Отец е в Мене". Тук е загатнато за една от най- великите Мистерии на Битието, отношението на Сина към Отца. "Аз съм в Отца" е едно положение, а "Отец е в Мен" е друго положение. Забележителни са също и думите: "Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз и той ще ги върши.
към текста >>

Тук се намират думите: "А това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил".
Това е така да се каже, молитвата на Христа към Вечното Начало. Тук също е изнесена идеята за отношението на Сина към Отца и за отношението на Отца и Сина към тези, които Синът е посветил в Тайните на Отца. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, и няма място за тълкуване и коментарии, защото мисля, че всяко тълкуване и коментар, биха опетнили това, за което се говори. Изнесените тука истини са такива, които трябва да се преживеят, за да бъдат разбрани. А преживяването е процес на Посвещение. Тук се намират думите: "А това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил". След това, като се моли на Отца да пази тези, на които е предал Словото, казва: "Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез Твоята Истина". За този стих Учителят казва, че е един от най-дълбоките стихове в Евангелието на Йоана. И Той казва, да ги освети, значи да хвърли Светлина в техните умове, за да разбират правилно нещата.
към текста >>

79. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот.
"В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение.
към текста >>

"И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото.
към текста >>

Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете.
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си?
към текста >>

Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото.
"И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго?
към текста >>

"А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11) "Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено. Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14) "А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35)
към текста >>

Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази.
А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад. Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло, единият ще се вземе, другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно, едната ще се вземе, а другата ще остане. Двама ще бъдат на нивата, единият ще се вземе, а другият ще се остави. Отговарят Му: Къде, Господи? А Той им рече:
към текста >>

След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот.
"И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси?
към текста >>

А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30)
"И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30) След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях". Следва изцелението на слепия, който вика: Сине Давидов, помогни ми! (18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом.
към текста >>

80. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

В повечето случаи те го считат за ненормален, не на себе си човек и се стремят да му пречат, да го вкарат " в правия път" на живота.
И пак се събра народ, така щото те не можеха нито хляб да ядат. И Своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат, защото казваха, че не е на Себе Си". Тук ни е показано какво отношение са имали близките на Исус към Него и Неговото дело. Считали са, че не е на Себе Си. Същото се случва със всеки, който е в дома си и в средата на своите практикува окултно възпитание. В повечето случаи те го считат за ненормален, не на себе си човек и се стремят да му пречат, да го вкарат " в правия път" на живота. По-нататък книжниците казват, че Той има Велзевул и че изгонва бесовете с началника на бесовете. Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях.
към текста >>

Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота.
По-нататък книжниците казват, че Той има Велзевул и че изгонва бесовете с началника на бесовете. Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка". За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение.
към текста >>

И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка". За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях.
към текста >>

С други думи, Той открива Окултната школа, която не е скрита вече някъде в усамотено място, а е всред кипежа на живота.
И в 34-ти стих на 4-та глава се казва: "Без притчи не им говореше. Но насаме обясняваше всичко на Своите ученици..." Както виждаме от гореказаното, след като Исус събрал около Себе Си много хора чрез знаменията, които извършвал пред тях, и се изявил като Божествен пратеник, като Велик Учител, Христос пристъпва по-нататък в провеждането на Своята работа. От множеството Свои слушатели Той избира онези, които са готови за окултно обучение и образува един езотеричен кръг, на който Той разкрива Тайните на Царството Божие, т.е. посочва им пътищата и методите, с които като работят, ще укрепят Божественото в себе си и ще влязат във връзка с духовния и Божествения свят. С други думи, Той открива Окултната школа, която не е скрита вече някъде в усамотено място, а е всред кипежа на живота. Учениците сега ще учат и работят в света, та да се подготвят за апостоли, които да предадат учението на света. Това е новата фаза на ученичеството, които методи и Учителят прилага в наше време. Школата, която в миналото е била уединена в планините, се пренася в света, в живота и чрез това, което става в света и живота, учениците се учат, като същевременно отделно им се дават специални методи и наставления за вътрешна работа.
към текста >>

Школата, която в миналото е била уединена в планините, се пренася в света, в живота и чрез това, което става в света и живота, учениците се учат, като същевременно отделно им се дават специални методи и наставления за вътрешна работа.
От множеството Свои слушатели Той избира онези, които са готови за окултно обучение и образува един езотеричен кръг, на който Той разкрива Тайните на Царството Божие, т.е. посочва им пътищата и методите, с които като работят, ще укрепят Божественото в себе си и ще влязат във връзка с духовния и Божествения свят. С други думи, Той открива Окултната школа, която не е скрита вече някъде в усамотено място, а е всред кипежа на живота. Учениците сега ще учат и работят в света, та да се подготвят за апостоли, които да предадат учението на света. Това е новата фаза на ученичеството, които методи и Учителят прилага в наше време. Школата, която в миналото е била уединена в планините, се пренася в света, в живота и чрез това, което става в света и живота, учениците се учат, като същевременно отделно им се дават специални методи и наставления за вътрешна работа.
към текста >>

81. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

Ушите са емблема на Мъдростта, на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира нещата, разбира Живота.
С това излекуване Христос възвръща способностите на момчето да говори разумно и да чува добре. По такъв начин Той възстановява неговата разумност, която се проявява чрез говора, който пък се възприема от ушите. Когато човек няма разумност, той нито може да говори, нито може да слуша. Защото слушането тук е употребено в смисъл на разбиране. Защото Христос често казва: "Който има уши да слуша, нека слуша". Ушите са емблема на Мъдростта, на Висшата разумност в човека, чрез която човек разбира нещата, разбира Живота. В 28ми стих се казва: "Когато влезе в къщи, учениците Го попитаха насаме, защо ние не можахме да го изгоним. Изразът когато влезе в къщи се среща много често във всички Евангелия. Това не е само една изразна фраза, а има своето място и значение. Казва се също: " И излезе от къщи и отиде на морето". Или: " Излезе от морето и отиде на сушата".
към текста >>

Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият Христов импулс, който навлиза в живота.
По-нататък се казва: "Тогава взе едно детенце и го постави посред тях и като го прегърна, рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. И който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил". Малкото дете в случая е само емблема на младия, на Христовия импулс, който навлиза в света. Това е събуждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият Христов импулс. По-нататък Христос продължава: "Който съблазнява едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето". Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият Христов импулс, който навлиза в живота. Който съблазни, т.е. който даде крива посока на развитието на Аза, който даде криво направление на новия импулс, т.е. който го насочи в левия път, в кривия път, за него е по-добре да бъде хвърлен в морето с воденичен камък на врата. Това се отнася до всички самозвани учители и ръководители, които дават крива насока на човешката душа, вследствие на което я отклоняват от правилния път на нейното развитие. След това Христос изрежда: "Ако ръката те съблазни, отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я.
към текста >>

ще влезе в левия път, който не води към Вечен Живот, но към смърт.
Това са все окултни изрази, които трябва да се разбират правилно. Ръката е емблема на човешката воля. Значи ако волята на човека е насочена в крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде в ада. Ногата е символ на човешките добродетели. Ако добродетелта в човека е лицемерна, човек трябва да я изхвърли от себе си, да я отсече, защото с фалшиви добродетели пак ще отиде в ада, т.е. ще влезе в левия път, който не води към Вечен Живот, но към смърт. Най-после окото е емблема на Истината. Ако човек има едно разбиране за живота, което ще го заведе в кривия път на живота, по-добре да се откаже от това разбиране, като го извади от себе си. В заключение на всяка от горните мисли Христос казва едно изречение, което е също окултен израз и може да се разбере само в светлината на окултната наука. То е следното: "Дето червеят им не умира и огънят не угасва" и заключава: "Защото всеки ще се осоли с Огън и всяка жертва ще се осоли със Сол. Добро нещо е Солта, но ако Солта остане безсолна, с какво ще я подправите?
към текста >>

Ако човек има едно разбиране за живота, което ще го заведе в кривия път на живота, по-добре да се откаже от това разбиране, като го извади от себе си.
Значи ако волята на човека е насочена в крива посока, човек не трябва да я следва, защото ще отиде в ада. Ногата е символ на човешките добродетели. Ако добродетелта в човека е лицемерна, човек трябва да я изхвърли от себе си, да я отсече, защото с фалшиви добродетели пак ще отиде в ада, т.е. ще влезе в левия път, който не води към Вечен Живот, но към смърт. Най-после окото е емблема на Истината. Ако човек има едно разбиране за живота, което ще го заведе в кривия път на живота, по-добре да се откаже от това разбиране, като го извади от себе си. В заключение на всяка от горните мисли Христос казва едно изречение, което е също окултен израз и може да се разбере само в светлината на окултната наука. То е следното: "Дето червеят им не умира и огънят не угасва" и заключава: "Защото всеки ще се осоли с Огън и всяка жертва ще се осоли със Сол. Добро нещо е Солта, но ако Солта остане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте Сол в себе си и Мир имайте помежду си". Целият този израз е окултен.
към текста >>

Това са силите на етерното тяло, което е носител на живота на физическото тяло.
Добро нещо е Солта, но ако Солта остане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте Сол в себе си и Мир имайте помежду си". Целият този израз е окултен. Учителят в една беседа от Трета серия се е спрял на тази мисъл за Солта, в беседата под заглавие "Солта". Там Той изтъква, че Солта, това е жизнената сила, която прави човешкия организъм жив и здрав. Това са силите на етерното тяло, което е носител на живота на физическото тяло.
към текста >>

82. 3.17. Изцеление на слепия просяк - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък се казва, че при Христос дошъл някой си знатен, който коленичил пред Него и Му казал: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот?
Защото всичко преходно е символ на една духовна реалност. С това бла-гословение, което Христос отправя към децата, Той благославя Божественото дете в човека и човечеството, и му дава нов импулс за развитие. Децата, за които говори Христос, това е новият Божествен импулс, който влиза в света. Той е, който води към Божието Царство. Защото на друго място Той казва: "Само онзи ще възлезе на Небето, който е слязъл от Небето". По-нататък се казва, че при Христос дошъл някой си знатен, който коленичил пред Него и Му казал: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот? А Исус му рече: "Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Бог". Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпълнява, ще наследи Вечен Живот. Човекът отговаря, че всички тези правила, които са известни, е спазвал в живота си. Тогава Христос му казва: "Едно ти недостига; иди, продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на Небето, и дойди и Ме последвай".
към текста >>

Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпълнява, ще наследи Вечен Живот.
Той е, който води към Божието Царство. Защото на друго място Той казва: "Само онзи ще възлезе на Небето, който е слязъл от Небето". По-нататък се казва, че при Христос дошъл някой си знатен, който коленичил пред Него и Му казал: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот? А Исус му рече: "Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Бог". Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпълнява, ще наследи Вечен Живот. Човекът отговаря, че всички тези правила, които са известни, е спазвал в живота си. Тогава Христос му казва: "Едно ти недостига; иди, продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на Небето, и дойди и Ме последвай". Той, понеже бил богат, се отдалечил наскърбен. Тогава Исус казва на учениците Си: "Колко мъчно ще влязат в Божието Царство онези, които имат богатство. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие".
към текста >>

Човекът отговаря, че всички тези правила, които са известни, е спазвал в живота си.
Защото на друго място Той казва: "Само онзи ще възлезе на Небето, който е слязъл от Небето". По-нататък се казва, че при Христос дошъл някой си знатен, който коленичил пред Него и Му казал: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя Вечен Живот? А Исус му рече: "Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Бог". Христос му казва, че знае заповедите и като ги изпълнява, ще наследи Вечен Живот. Човекът отговаря, че всички тези правила, които са известни, е спазвал в живота си. Тогава Христос му казва: "Едно ти недостига; иди, продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на Небето, и дойди и Ме последвай". Той, понеже бил богат, се отдалечил наскърбен. Тогава Исус казва на учениците Си: "Колко мъчно ще влязат в Божието Царство онези, които имат богатство. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие". Тук не става въпрос за физическо богатство, но въобще за богатство - физическо, интелектуално и духовно, което човек използва само за себе си.
към текста >>

Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот.
По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие". Тук не става въпрос за физическо богатство, но въобще за богатство - физическо, интелектуално и духовно, което човек използва само за себе си. А Христос казва, че трябва да го сподели със сиромасите, т.е. тези, които нямат такова богатство. "Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи". Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага.
към текста >>

Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде.
А Христос казва, че трябва да го сподели със сиромасите, т.е. тези, които нямат такова богатство. "Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи". Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне".
към текста >>

Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага.
Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи". Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде. Така в общи линии е даден Пътя на окултния ученик. Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението. По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях.
към текста >>

Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина".
И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението. По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите. С изказването на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света. Защото с всяка мисъл, която изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие. Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло.
към текста >>

С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот.
Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението. По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите. С изказването на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света. Защото с всяка мисъл, която изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие. Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това Христос постепенно се въплътява в човечеството.
към текста >>

В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите.
По-нататък се разказва за желанието на братята Заведееви да седнат един отляво и един отдясно на Христа, но Той им отговаря, че това не зависи от Него, а ще бъде дадено на онези, за които е* било приготвено. И понеже другите ученици негодуват от това, Исус се обръща към всички и казва: "Вие знаете, че онези, които се считат за управители на народите, господстват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така, а който иска да остане големец между вас, ще бъде слуга на всички. Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите. С изказването на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света. Защото с всяка мисъл, която изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие. Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това Христос постепенно се въплътява в човечеството. В края на главата се казва, че Христос се среща със слепия просяк, който иска да бъде излекуван.
към текста >>

Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло.
Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, да даде живота Си откуп за мнозина". С тази мисъл Христос показва какви трябва да бъдат отношенията между тези, които са тръгнали в Божествения Път, които искат да събудят Божественият Живот в себе си, които искат да придобият Вечния Живот. В този Живот отношенията са съвършено различни от сега съществуващите. С изказването на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света. Защото с всяка мисъл, която изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие. Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това Христос постепенно се въплътява в човечеството. В края на главата се казва, че Христос се среща със слепия просяк, който иска да бъде излекуван. Слепият, като чува, че Исус иде, започва да вика: " Исусе, сине Давидов, смили се над мене! " Това го повтаря два пъти. Това показва, че той е знаел, че Исус върви по линията на Давида.
към текста >>

Вярата е канал, по който протича Божествената енергия, която носи Живот.
И като отива при Исуса, Той му казва: " Какво искаш да ти сторя? " Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя." Това е второто отваряне очи на слепец. Но и тук Христос казва, че вярата, която е имал. го излекува. Вярата е канал, по който протича Божествената енергия, която носи Живот. С отварянето очите на слепия Христос даде импулс за пробуждане на човешкото съзнание, което да този момент било сляпо.
към текста >>

83. 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

В неговите Послания, както ще се види от цитираните мисли, проличава духът на посветен от висока степен, който е проникнал в дълбоките Тайни на Битието и Живота и говори от лична опитност за тези Велики Тайни.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН Йоан е написал три Послания, които се отличават както по съдържание, така и по език от Посланията на другите апостоли. В неговите Послания, както ще се види от цитираните мисли, проличава духът на посветен от висока степен, който е проникнал в дълбоките Тайни на Битието и Живота и говори от лична опитност за тези Велики Тайни. Ето колко тържествено и дълбоко започва от самото начало: "Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на Живота, защото Животът се яви, и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме Вечния Живот, който беше у Отца и се яви нам - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да е пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е Светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнина, лъжем и не действаме според Истината.
към текста >>

"Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на Живота, защото Животът се яви, и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме Вечния Живот, който беше у Отца и се яви нам - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос.
5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН Йоан е написал три Послания, които се отличават както по съдържание, така и по език от Посланията на другите апостоли. В неговите Послания, както ще се види от цитираните мисли, проличава духът на посветен от висока степен, който е проникнал в дълбоките Тайни на Битието и Живота и говори от лична опитност за тези Велики Тайни. Ето колко тържествено и дълбоко започва от самото начало: "Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на Живота, защото Животът се яви, и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме Вечния Живот, който беше у Отца и се яви нам - това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да е пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е Светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнина, лъжем и не действаме според Истината. Но ако ходим в Светлината, както е Той в Светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и Истината не е в нас.
към текста >>

Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията Воля, пребъдва до века." /2;15-17/.
"Който казва, че е в Светлината, а мрази брата си, той и досега е в тъмнина." /2;9/. "Който люби братята си, той пребъдва в Светлината; и в него няма съблазън." /2,10/. "А който мрази братята си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му."/2;10/. "Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията Воля, пребъдва до века." /2;15-17/. "Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време." /2;18/. "От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако биха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас." /2; 19/. "Пиша ви, не защото не знаете Истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от Истината." /2;22/. "Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца." /2;23/. "А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас.
към текста >>

"И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/.
"От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако биха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас." /2; 19/. "Пиша ви, не защото не знаете Истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от Истината." /2;22/. "Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца." /2;23/. "А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца." /2;24/. "И обещанието, което Той ни даде, е това - Вечен Живот." /2;25/. "А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и няма нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." /2;27/. "Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден." /2;29/. "Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола." /3;8/. "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/.
към текста >>

"Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята.
"Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола." /3;8/. "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/. "По това се различават Божиите чада от дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." /3;10/. "Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта." /3;14/. "Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/. "От това познаваме Любовта Му, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/. "Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?
към текста >>

"Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/.
"Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." /3;9/. "По това се различават Божиите чада от дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." /3;10/. "Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта." /3;14/. "Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/. "От това познаваме Любовта Му, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/. "Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? " /3;17/. "Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.
към текста >>

"От това познаваме Любовта Му, че Той даде живота Си за нас.
"По това се различават Божиите чада от дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си." /3;10/. "Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта." /3;14/. "Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/. "От това познаваме Любовта Му, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/. "Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? " /3;17/. "Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от Истината, и ще уверим сърцето си пред Него..." /3;18-19/.
към текста >>

Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/.
"Защото поръчката, която чухте отначало, е това: да се любим един другиго." /3;11/. "Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта." /3;14/. "Всеки, който мрази брата си, е человекоубиец; и вие знаете, че в никой человекоубиец не пребъдва Вечен Живот." /3;15/. "От това познаваме Любовта Му, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята."/3;16/. "Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? " /3;17/. "Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност. От това ще познаем, че сме от Истината, и ще уверим сърцето си пред Него..." /3;18-19/. "И Неговата заповед е това: да вярваме в Името на Сина Му Исуса Христа и да се любим един другиго, както ни е заповядал." /3;23/.
към текста >>

"Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му.
"И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." /4;21/. "Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него." /5;1/. "По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /5;2-3/. "Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син." /5;4-5/. "Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/. "Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия." /5;19/. "Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа.
към текста >>

Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма
"Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него." /5;1/. "По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /5;2-3/. "Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син." /5;4-5/. "Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/. "Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия." /5;19/. "Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/.
към текста >>

тоя живот." /5;11-12/.
"По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /5;2-3/. "Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света, е спечелила нашата вяра. И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син." /5;4-5/. "Бог ни е дал Вечен Живот, и... тоя Живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/. "Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия." /5;19/. "Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/. Във второто и третото Послания няма нищо ново, а само повтаря някои неща, които е казал в Първото послание, затова няма да се спирам на тях.
към текста >>

Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/.
Който има Сина, има тоя Живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." /5;11-12/. "Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него." /5;16/. "Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия." /5;19/. "Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/. Във второто и третото Послания няма нищо ново, а само повтаря някои неща, които е казал в Първото послание, затова няма да се спирам на тях. Ще дам някои мисли от Второто послание, които имат значение и днес. "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист."/7/. "Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела." /10-11/.
към текста >>

84. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие.
Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва:
към текста >>

Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие.
"Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ума Христов."
към текста >>

Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота.
Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание. И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи."
към текста >>

"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
към текста >>

"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства:
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
към текста >>

Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот.
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем. И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго.
към текста >>

"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината." "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията.
към текста >>

85. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/. По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
към текста >>

Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." /2;27-29/. По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
към текста >>

Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията.
към текста >>

Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот.
И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/.
към текста >>

спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта.
А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
към текста >>

А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/.
Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/.
към текста >>

"Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот.
Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин: "Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
към текста >>

Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/.
А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин: "Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
към текста >>

Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми... И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон." /7; 16-25/. След това разглежда въпроса от друга страна, като казва следното: "Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.
към текста >>

86. 10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен.
10. ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ "А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода." /3;17/. "Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни." /4;16-18/. "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." /5;1-4/. "А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това и ни е дал Духа в залог на това." /5;5/. "И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/. "Понеже казвам, че се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа." /5;8/.
към текста >>

Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." /5;1-4/.
"А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода." /3;17/. "Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни." /4;16-18/. "Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на Небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в този дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени в него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота." /5;1-4/. "А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това и ни е дал Духа в залог на това." /5;5/. "И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане." /5;6-7/. "Понеже казвам, че се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа." /5;8/. "Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне." /9;6/. "Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." /9;7/.
към текста >>

87. 11. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ГАЛАТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/.
"А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езиичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим, за да се запозная е Кифа /Петър/ и останах при него петнадесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Яков, братът Господен." /1;15-19/. "Тогава, след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита." /2;1/. "(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал."/2;2/. "Свързах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." /2;20/. Следващата мисъл ни показва, как Павел, като посветен окултист, разбира Стария Завет и специално историята на Авраама, с което ни разкрива окултната страна на Стария Завет. Той казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли, що казва законът? " /4;21/. "Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната; но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание."/4;22-23/. "И това е иносказание, защото тия жени представляват два Завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
към текста >>

"Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот." /6;8/.
"Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон." /6;2/. "Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си." /6;3/. "Но всеки нека изпитва своята работа и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго." /6;4/. "А тоя, който се поучава в Божието Слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи." /6;6/. "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще да пожъне." /6;7/. "Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот." /6;8/. "Да не ни дотегнува да вършим добро; защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем."/6;9/. "И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." /6;10/.
към текста >>

88. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин. Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/.
към текста >>

"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/.
към текста >>

"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства:
"И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/. "Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещеничество (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се счита според Аароновия чин? Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтаря." /7;11-13/. "Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдо- вото племе, относно което племе Мойсей не каза нищо за свещеници." /7,14/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; защото за Него се свидетелства: "Ти си свещеник до века, Според чина Мелхиседеков"; защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/.
към текста >>

"А Бог на Мира, Който чрез кръвта на единия Вечен Завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата Воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове.
"Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им. Исус Христос е същият вчера, днес и до века."/13;8/. "Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат." /13;9/. "А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога." /13;16/. "А Бог на Мира, Който чрез кръвта на единия Вечен Завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата Воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин." /13;20-21/.
към текста >>

89. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване.
Тези четири члена на човека в будно съзнание са заедно и образуват едно цяло. Вечер, когато човек заспива, физическото и етерното тела остават заедно, докато от тях се отделят астралното тяло с душата, с Аза. Астралното тяло е като един облак, който се образува. Астралното тяло плува над физическото и етерното тела, като един вид мъгла със спирална форма, докато Азът изчезва почти изцяло в Безкрая. Когато човек влезе в Пътя на Посвещението, тези четири елемента на човека постепенно се преобразяват и отношенията между тях се изменят. Но ако човек не дава друга храна на своя дух, освен това, което съставя днешния текущ живот, той не може да встъпиш в Пътя на Посвещението.За да влезе в Пътя на Посвещението и да достигне до Посвещение, човек трябва да се подготви във времето на състоянието на будност посредством упражнения, предписвани от Посветени, а именно чрез съзерцание, размишление и съсредоточване. В един от Съборите 1919 или 1920 г. Учителя, говорейки за Нарядите, които ни дава, казва, че те са Път към Посвещение. А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта.
към текста >>

Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали.
А Нарядите, които ни даваше Учителя, бяха молитви, песни и размишления върху стихове от Писанието, с което ни посочваше един естествен път за съзерцание и съсредоточване. Тези упражнения са практикувани във всички Школи за Посвещение. Те се различават само в следното: В твърде старите Школи те са имали най-вече за цел да култивират силите на мисълта. По-после, с постепенното доближаване до времето на Християнството, се е търсило на първо място развиване на емотивните сили на душата. Най-после, с идването на сцената на културата на Западна Европа, са се стремили преди всичко към развиване на волята, която е резултат, произведение от дейността на ума и сърцето. Школите тук са се стремили към хармонично развитие на ума, сърцето и волята, като се наблягало на волята, чрез която се прилага в живота това, което умът и сърцето са постигнали. Това са Розенкройцерските Школи, защото това изисква съвременното състояние на развитието на човечеството. И затова Учителя, говорейки за различните видове методи за работа на Ученика, казва: "Има три вида методи, с които са работили в Окултните Школи - методи на волята, методи на ума и методи на сърцето. В различни епохи са работили с различни методи. Ние, казва Учителя, работим и с трите вида методи, защото това го изисква съвременното развитие на човечеството." Макар и да има известно различие в характеристиките на тези методи, било че те произлизат от Източните Мистерии, от Египетските и Питагорейските Школи, или че те имат за база Евангелието на Йоана, това, което е общо в тях, е че те търсят да упражняват влияние върху човека в състояние на будност.
към текста >>

Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот.
Изменението на астралното тяло от дневните медитации се показват през време на нощта. Това тяло добива различно оцветяване и неговите органи постепенно се оформяват все по-ясно. Както физическото тяло има органи за виждане и чуване, така и астралното тяло се организира полека-лека и създава своите органи. Но образуването на тези органи в астралното тяло още не правят човека ясновидец, но човек започва да добива малко съзнание през време на съня. Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане.
към текста >>

Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота.
Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън.
към текста >>

В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука.
Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън. Или пък е бил привързван към един кръст с разперени ръце - нещо, което е било за получаването на състоянието, което се е искало да се произведе. През време на този сън, подобен на смърт, етерното тяло е почти излъчено от физическото и астралното тяло, заедно с всички органи, които то е изработило вече в себе си, могло да се отпечата върху етерното тяло и е това се е извършвало просветлението или илюминацията на Посвещението.
към текста >>

Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот.
Той се идентифицира с тази картина, с реалността, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци. Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ. Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде.
към текста >>

След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната.
От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
към текста >>

Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа.
И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си.
към текста >>

След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола.
Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове. Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса. На тях ще се спрем след малко. След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола. В Египетското Посветителна Таро първата картина е наречена Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята.
към текста >>

Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран.
Той вижда Човешкия Син, Първородния, първообраз на Абсолютния Дух, Който държи всичко в десницата Си. Той му дава нареждане какво да пише до Църквите, които са седемте културни епохи на Петата раса. На тях ще се спрем след малко. След това в четвърта глава дава видението на Седящия на Престола, четирите животни, 24-те Старци и дъгата, която обкръжава Престола. В Египетското Посветителна Таро първата картина е наречена Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкраен и Вечен, Неизговоримият, никога изцяло разбран. Той е представен като мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните Закони и владеещ ги - Един Знаещ. Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на Първоначалното Божество - на Създателя, от Когото всичко е произлязло, и към Когото всичко пак ще се върне. Чиято Ръка достига навсякъде, Чието Око вижда всичко, Чието Ухо чува всичко.
към текста >>

90. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса.
Тогава хилядите подробности ще се подредят, ще стане видима духовната форма на Земята, нейното подобие с човека, ще се види лицето на нашата планета. Когато древните говореха за центъра на Земята, те не разбираха физическия център във вътрешността на Земята, който днес хората си представят, намиращ се всред една огнена маса, а са разбирали Ерусалим, или, по-точно взето, Голгота. Това не е бил един детински начин на мислене, а от древните предания на Мъдростта хората са чувствали една по-висша истина на Природата. Хората са знаели за етерния център на Земния организъм - Свещената Земя. Те са знаели също, че кръстът, върху който Христос понесе смъртта, не може да стои никъде другаде, освен на онази част па Земята, където се намира Лобното място. Голгота. Както над точката между двете очи човек има центъра на своето същество, центъра на своето съзнание, така и Земята има своя център на Голгота, от който тя взема участие в духовния живот на Космоса. По време на първото Християнство, в сърцата на християните е съществувала, под една вътрешна поетична форма, образната Мъдрост за Голгота като централно Свещено място на Земята от самото начало. В „Книгата на Адама", написана по-късно на сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището", имаме един документ на тази древна повест на Мъдростта. Според тази книга, когато Адам и Ева били изпъдени от Рая, те слезли на една планина вън от Рая и на един от върховете на планината намерили една пещера. Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището".
към текста >>

Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар.
Влезли в нея и се подслонили там и двамата още девствени. Когато Адам пожелал да познае Ева, той взел от покрайнините на Рая злато, тамян и смирна, внесъл ги в пещерата, благословил я и я осветил с тях, за да бъде дом на него и на неговите синове и я нарекъл „Пещерата на съкровището". Това е хълмът Голгота. Тук, казва образната Мъдрост, е започнала земната съдба на човечеството. По-нататък книгата разказва, че когато Ной почувствал, че наближава смъртта му, казал на сина си Сем: Вземи незабелязано трупа на Адама, който се намира в ковчега, вземи хляб и вино - като храна за път, и тръгни заедно с момъка Мелхиседек към Центъра на Земята. Там Мелхиседек трябва да извърши свещенодействие на гроба на Адама, като на един Вечен Олтар. Ангел ръководел Сема и Мелхиседека, които носели трупа на Адама и ги довежда на Голгота. Оттогава Олтарът на Адамовия гроб се намира в Пещерата на Съкровището. Там, върху планината Иебус, по-късно Авраам срещна Мелхиседек и приема от неговата свещеническа ръка хляб и вино. Там също Авраам иска да принесе в жертва своя син Исак. В годината на жертвата на Исака, на планината Иебус биват положени основите на Ерусалим.
към текста >>

Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго.
Днес съзнанието на човечеството е стигнало до Лобното място - мозъка. Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира.
към текста >>

Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството.
На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея.
към текста >>

91. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на първата година от живота на Христа на Земята Небето се разкъсва над река Йордан и отгоре се чува Глас: „Ето, Този е Моят обичен Син, върху Който почива Моето благоволение." На Лобното място всичко това е станало земно.
III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА В началото на първата година от живота на Христа на Земята Небето се разкъсва над река Йордан и отгоре се чува Глас: „Ето, Този е Моят обичен Син, върху Който почива Моето благоволение." На Лобното място всичко това е станало земно. Вместо Небето, разкъсва се завесата на Храма. Вместо Гласа на Бога Отца, се чува гласа на един човек: „Наистина, Този беше праведен човек и Син Божий." При кръщаването в реката Йордан се изявява образът на Божествената Троица. Отец, Който говори от разтвореното Небе, Синът, т.е. Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб. На Голгота Троицата е изобразена изцяло земно и сурово.
към текста >>

Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора.
Или мислите ли, че 18-те, върху които падна кулата от Силоах и ги уби, бяха най-виновните от всички хора, които живееха в Ерусалим? Казвам ви: Не, но ако не станете по-добри, така всички ще загинете." /13;1-5/. Христос използва две събития, за да изясни двата принципа на Злото. Христос не прави разлика между едното и другото събитие, като и в двата случая казва: Ако не станете по-добри, и вие ще пострадате по същия начин. Това ни показва полярната противоположност на тези събития, което ни дава ключа за правилното им разбиране. Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора. Има течения назадничави, консервативни, които се държат за миналото, на което времето е отминало. А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до луциферическо разложение. Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие. Това, което някога е било добро, сега може да приеме характер на Черна Магия. Една група от хора изпада в една стара практика и с това се натоварва с грях.
към текста >>

Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта.
И това заблуждение съществува във всеки културен стремеж, който крие в себе си прибързаност. Христос казва: Всички вие имате дял в луциферическата културна едностранчивост, ако не преодолеете тази едностранчивост по някакъв начин, ще ви сполети същата съдба, която сполетя строителите на кулата в Силоах. Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето. Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта. Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации.
към текста >>

Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота.
Христос казва: Всички вие имате дял в луциферическата културна едностранчивост, ако не преодолеете тази едностранчивост по някакъв начин, ще ви сполети същата съдба, която сполетя строителите на кулата в Силоах. Така и в тази част на Евангелието на Лука ни е показано явно, как Христос носи в Своето Същество равновесието между Ариман и Луцифер, между това, което е изживяло вече времето си, не е вече навременно, и това, което е прибързано, за което още не е дошло времето. Христос между жертвата в Галилея и кулата в Силоах, Христос между схванатата жена и красничавия мъж, това са предварителни степени на великия образ на Голгота, където се издигат трите кръста: Христос между двамата разбойници. Около Голгота не съществуват никакви случайности, всичко преходно е образ и символ. Всяка фигура е едно еднократно историческо същество и същевременно един вечен образ на Мъдростта. Всички лица, които вземат участие в драмата на Голгота, са действителни лица, но същевременно са представители на известни принципи, които действат във Вселената и живота. Така тук на първо място стои Кайяфа, първосвещеник, представител на книжниците и фарисеите. След това тук са Ирод и Пилат, които съдят Христа. Кайяфа е представител на принципа на Ариман, на принципа на миналото, което втвърдява и вкостенява нещата и води към консерватизъм и догматизъм. Ирод е представител на Луцифер, който е жаден за чудеса и сензации. След това иде Пилат, римлянин, който е най-загадъчната личност.
към текста >>

Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот.
Тук ни е показано, че тези хора са служители на Ариман, на Сатаната, на старовременната Змия, която изкуси първите хора, който е баща на лъжата. В случая не Кайяфа и лъжливите свидетели лъжат, а Ариман, духът на измамата, лъже чрез тях. Свръхестествените истини се изопачават в студените мозъци на хората и се превръщат в лъжа. Интелектуалните мисли са неспособни да разберат духовния свят и неговите откровения. Тази е основата, върху която аримановите същества въздействат върху хората. Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот. Христос е в борба с Ариман за сърцата на хората. Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението.
към текста >>

" Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман.
Интелектуалните мисли са неспособни да разберат духовния свят и неговите откровения. Тази е основата, върху която аримановите същества въздействат върху хората. Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот. Христос е в борба с Ариман за сърцата на хората. Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си?
към текста >>

92. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри.
1. " Целият свят е изпълнен с Божието присъствие", т.е. че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея. 2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове.
към текста >>

От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност.
че Чистият, Неподвижният, Безформеният Дух прониква цялата Вселена и всичко, което е в нея. 2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове. Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца.
към текста >>

Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове.
2. Вселената няма граници, тя е кръг, окръжността на която е навсякъде, а центърът никъде, т.е. че светът е двойнствен и е съставен от проявеното и непроявеното. От това произтича, че Божеството е прогресивно в безкрайната сфера на своето прогресивно развитие (проявление). 3. От Божественият принцип на единният Живот, на централното духовно слънце на проявения свят изтичат чистите вихри. От този център на абсолютно непостижимият Живот излизат духовните лъчи на Отца, сияющата духовна деятелност. Над огромната и неподвижна всеобемаща и ужасяваща Бездна, безмълвен и безформен Божественият Дух организира живота едновременно в безбройните количества светове. Нему подчинени, т.е. че лъчите на Божеството се концентрират в разните точки на пространството, като имат за свой фокус един общ център. Тези точки или фокуси на свой ред образуват духовните центрове на малките светове. Такъв пример можем да видим от нашия материален свят, където слънцата от първи разряд пораждат серия второстепенни слънца. Тези второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си.
към текста >>

Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес душа, като диференциран атом от Живота на Твореца.
Тези второстепенни слънца раждат планетите, а планетите на свой ред раждат спътниците си. Според закона на съответствието нисшето е подобно на висшето, това не трябва да се забравя. Божествената цел в Творението е диференциацията на Единното, Свръхсъзнателно и Безформено. А великото средство да се реализира това се заключава в усъвършенстването на Божествения интелект. Отделните умове отразяват в себе си Божествените Идеи на Всемирния Ум. Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес душа, като диференциран атом от Живота на Твореца. Върховният съдия на всичко, и на свой ред сами стават творци, второстепенни на своите светове. Вървежът на творенията е двойнствен и се състои от инволюция - постепенна материализация на Духа, и еволюция - постепенно одухотворяване на материята. Едната е неразделна от другата. Колкото и парадоксално да се вижда на непосветените, това е Божествена истина, че развитието и усъвършенстване на духовния живот се извършва чрез инволюцията - движение отвън навътре от безкрайно голямото към безкрайно малкото. За да разберем по-лесно тази Тайна трябва да рибегнем към серия символи.
към текста >>

Колкото и парадоксално да се вижда на непосветените, това е Божествена истина, че развитието и усъвършенстване на духовния живот се извършва чрез инволюцията - движение отвън навътре от безкрайно голямото към безкрайно малкото.
Отделните умове отразяват в себе си Божествените Идеи на Всемирния Ум. Индивидуалните съзнателни интелекти притежават безсмъртна, способна към вечен прогрес душа, като диференциран атом от Живота на Твореца. Върховният съдия на всичко, и на свой ред сами стават творци, второстепенни на своите светове. Вървежът на творенията е двойнствен и се състои от инволюция - постепенна материализация на Духа, и еволюция - постепенно одухотворяване на материята. Едната е неразделна от другата. Колкото и парадоксално да се вижда на непосветените, това е Божествена истина, че развитието и усъвършенстване на духовния живот се извършва чрез инволюцията - движение отвън навътре от безкрайно голямото към безкрайно малкото. За да разберем по-лесно тази Тайна трябва да рибегнем към серия символи. Да си представим Божественото огнище на първоночалната Есенция като духовен Център на света. Този Божествен Център ще представя от себе си триединна-та Глава на Бога, откъдето излиза чистата бяла Светлина на Единния Безформен. С други думи, този Център представя Царството на Сефиротите - Слънцето в сферата на живите потенциалности. Божествените същества, безкрайно висшите и най-високите чинове от ангелската йерархия.
към текста >>

Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света.
И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този.
към текста >>

своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността.
Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни. Отрицателният лъч всякога се стреми към състояние на покой и инерция и неговите атоми, в сравнение с атомите на положителния лъч, са груби и безпорядъчни.
към текста >>

Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата планета, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.
по-малко активна, затова че все повече се увлича в материята, по който начин се спуска по стъпалата на инволюционната стълба. По такъв начин става духовната еволюция, постепенно развивайки се сфера след сфера, като образува серия от кръгове, линии на движения или падения, които вече не се намират в плана на първоначалната орбита. Най-после формата се завършва в спирала, развиваща, се докато не бъде достигната крайната точка. По-нататък това движение става невъзможно понеже безкрайно голямото е станало безкрайно малко. Това е крайната точка на поляризацията. Това духовно състояние на живота, най-низкото, е дало раждането на ефирната раса на първите човешки същества на нашата планета, която е известна в митологията под името Расата на знаменития златин век.
към текста >>

93. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В здравия човешки организъм нито едно от сетивата не се явява като пребладаващо, тогава, когато обикновено животните са типове на преобладаване на някое от сетивата, например у някои преобладава зрението, обонянието и пр.
По-далеч от това определение не може да се отиде. Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната душа, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила. Духовното тяло да се предпази от влиянието на външния свят, се облича в астрално. Това астрално тяло кристализира около духовно-астрална субстанция и по такъв начин видоизменя астралната си форма и се произвежда това, което е известно под името Божествена човешка форма на външния план. Тази физическа форма е така организирана и развита, че се явява като най-съвършено изражение на физическите сетива. В здравия човешки организъм нито едно от сетивата не се явява като пребладаващо, тогава, когато обикновено животните са типове на преобладаване на някое от сетивата, например у някои преобладава зрението, обонянието и пр. Тялото на човека посредством мозъка, който е скрижал на храма на сетивата, се намира в общение с външния свят, съставен от разнообразни елементи. Като резултат от тези смущения се явяват формата, звукът, цветът и пр. По такъв начин нашите сетива съставят единственият източник на външното знание и създават основата, при която произтичат нашите мисли, идеи и чувства. От това следва, че лошите мисли са резултат на различните състояния, през които ние минаваме. Това е състоянието на нашето външно съзнание.
към текста >>

И затова прогресивният Живот е вечен.
Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания.
към текста >>

Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване.
Плодовете на земята са многочислени. Те са прости, но са достатъчни. Ако не можем да бъдем съвършени, то да се постараем да се приближаваме към съвършенството и да бъдем дотолкова съвършени, колкото ни позволява окръжаващата среда. Научете се да казвате: "Аз искам" и "аз не искам". И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено. Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване. Егоизмът е път, който води душата към ада. И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на душата ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ??? самоувереност ще имате духовни награди, които стократно ще ви възнаградят. Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята душа".
към текста >>

94. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение.
Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт. 13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания.
към текста >>

Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие.
13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени.
към текста >>

А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта.
защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване.
към текста >>

Законите на живота са били така също изтълкувани напълно.
Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа.
към текста >>

Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот.
Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване. За удобство ще ги разделим на три класа. Първият, най-многочислен клас се състои от несъвършено организирани индивиди, сензитиви, лица слабо развити или съвършено неразвити умствено и притежаващи силно магнетичен и медиумичен организъм.
към текста >>

Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието.
В такъв случай на лице нямаме реална индивидуалност и затова не можем вече да кажем, че истинска личност действително съществува, тъй като реалната душа вероятно се е възвърнала в своето младенческо състояние. По какъв начин е станало това, кога и къде никой освен посветеният ясновидец не може да каже това, защото при всеки индивидуален случай астралните причини, които са произвели разложението на душите, са различни. Вторият клас се състои от тези, които са станали жертва на умишленото задържане и те не са тъй многочислени, както първите. В този случай организмът по отношение на магнетическия темперамент е твърде добър, но душата е съвършено лишена от духовна воля, т.е. магнетическата полярност е от такава природа, че духовната воля на душата е почти безсилна да действа на нея. Отсъствието на този есенциален елемент на човешкия живот може да бъде резултат на интелектуалното състояние на майката в периода на бременността и или пък умствена заспалост на бащата и майката в момента на зачатието. Тази умствена заспалост се изразява в детето в недостатък на сила, нервност и буйство. Най-често виждаме това състояние в децата на кралете, знатните, богатите и въобще у хората които наричат контета, които се предават на сантиментално изтощаване и ленност. Освен това недостатъкът в духовната воля на магнетическия стремеж на индивида е всякога медиумична, ако той е напълно свободен от странични влияния, то обикновено е твърде добър и във висша степен сензитивен. Това е в истинския смисъл на думата духовен медиум или интуитивно физически ясновидец. Това се явява понякога като причина, че хората от този клас стават жертва на умишленото задържане.
към текста >>

Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно.
Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт". Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика. Техният единствен девиз е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена. Заради своя живот те биха пожертвали равновесието на творенията Божии, ако това нещо би било възможно. И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм.
към текста >>

Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина.
И то само за това, защото смъртта за тях е реална, т.е. пълно унищожение. В първия и втория клас душата на самия индивид, както казахме, не изчезва. Това са невинни души, нищо не знаещи, и "отново ще бъдат изпратени в света". Те само губят своя физически организъм. Личността на такива индивиди, както и неговата животинска и астрална част стават неоживени отражения след смъртта и малко по малко се разлагат в магнетичното пространство на астралната светлина. Това е мъглява форма, неспособна да олицетворява своя по-раншен притежател или да може изкуствено да продължи своето съществуване. Тогава, когато могъществата на самозваните и сполучващите след като са преминали цикъла на магнетичните съществувания в електровиталните пространства на планетата, преминават в осмата сфера, наречен мрачен сателит или орбитата на смъртта. Тяхното притегляне към тази орбита става по силата на сродството им с областта на елементалите. Те са попаднали по-ниско от човешкото поле и следователно вече не са хора. А веднъж те потопени във фаталния магнетичен вихър на смъртта изгубват всяка-ка сила на полярност над слабите атоми, съставящи тяхното същество.
към текста >>

95. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство."
Така от единния Бог чрез посредството на отделните еманации, в които Той проявява своята същност, се отива към света на земните, на телесните неща. Тук съществува така характерната за неоплатониците градация от висшето към нисшето, от идеалното към духовното, земното. Един изследовател представя по следния начин неоплатонизма на Чистите братя: "За тях Битието притежава девет степени. Бог. Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят.
към текста >>

И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят.
Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата. Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението на хората с Бога. Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност.
към текста >>

И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство.
Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела. Целта на наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването на душата, познаването и достигането на истината, основаване на верни възгледи и чисти тела. И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората. Това подтвърждава, че в учението на Чистите братя са застъпени редица астрологични и други окултни идеи, които съставят част от тяхната натурфилисофия.
към текста >>

Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига.
Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа. Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига. Те разделят науките на две категории - природни науки и духовни науки. Природните науки изучават основните качества и категории: материя, форма, време, пространство, движение, астрономически тела и явления, и всички неща в природата. А духовната наука има за обект Бога и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората. Такова е в общи линии е учението на Чистите братя, което е чисто окултно учение, предавано от Белите братя в различни форми през различните епохи и народи, в които са действали. Учението на Белите братя всред арабския народ се проявява също така и в мистицизма на суфистите, както и на други арабски мислители, за които ще спомена по-нататък.
към текста >>

96. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И дълго време след като арабското господство е смъкнато, а непосредственото им влияние върху културния живот отслабнало, евреите все още останали пазители и приемници на арабската култура и литература всред християните и мюсюлманите.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ В западния арабски халифат в Испания се създава голям научен център, където прониква неоплатонизмът и древногръцката философия. В развитието на тази научна и философска мисъл малка роля играят и евреите, най-известен от които е Маймонит (XII век). Евреите също се издигнали като учени и превеждали на латински език в Европа арабските съчинения давайки по такъв начин могъщ тласък на новата мисъл. И дълго време след като арабското господство е смъкнато, а непосредственото им влияние върху културния живот отслабнало, евреите все още останали пазители и приемници на арабската култура и литература всред християните и мюсюлманите. Западноарабската философия се развива главно в края на XI и през XII век. За разлика от Изтока, тук на Запад мистицизмът няма масов характер за сметка на рационализма. Неоплатонизмът е повече застъпен от суфистите, но не толкова колкото в източноарабската философия. Западноарабската философия е фактически рационално-мистическа. Нейни главни представители са Ибън Баджа, Ибън Тауфил и Ибън Рудж (Авероес).
към текста >>

Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум".
Той е първият западноарабски философ и родоначалник на западноарабаската философия. Известен е под латинското си име Авенпаче. Той е най-известният заедно с Авероес, Алберт Велики и други мислители. Той е роден в края на XI век в град Саргоса в семейство на златар. Живее в Гранада и в Саргоса, където е бил на държавна служба, но заради своите възгледи е бил хвърлен в затвора и отровен от своите противници. Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум". Философското познание започва от момента, когато се опитваме да доловим същността на непосредственото съществуване на единичните вещи. Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на действителността и още по-точно нейните конкретни разновидности. Философията дава родовете и видовете на Битието и пътищата за тяхното познаване. Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата.
към текста >>

Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване.
Напълно в духа на класическия платонизъм Ибън Туфаил смята външните неща за сянка на идеите. А светът на идеите притежава Божествена Същност. Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него. Следователно, идеите, така наречение Божествени Същности са промеждутъчно звено между Първодвигателя, Първопричината от една страна и емпиричния свят от друга. Идеите са една сътворена от Божеството природа. Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване. То е тяхното начало и причина. Целият свят - видим и невидим е дело на Бога. Единствената и главна характеристика на света е Неговото единство. Множествеността се проявява като нещо случайно. Това единство съществува и в човешкото тяло.
към текста >>

Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен.
Според Авероес, има индивидуална и универсална душа. Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора. Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума. Той разделя разума на пасивен и активен. Активният разум подобно на универсалната душа е обективен, всеобемащ и вечен. И като такъв нрави нещата умопостигаеми, т.е. сам създава предметите на своето познание. Тази негова способност се основава в края на краищата на обстоятелството, че той носи в себе си всеобщото космично. Това космично в активния разум сближава човека с всеобщата субстанция на света.Нещо повече, Авероес говори за сливането на човека с универсалния разум. Това сливане не е резултат на екстаз или друго мистично състояние, а е резултат на науката и на знанието.
към текста >>

Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота.
В това отношение за пръв авероист се смята Михаил Скот през XIII век. Той превежда от арабски основните съчинения на Аристотел и такива от Авероес. Неговите коментари запознават западните мистици с възгледите на Авероес и чрез тях с тези на Аристотел. Рожер Бекон свидетелства, че те довеждат до промяна в отношението на тогавашните мислители във философията на Аристотел. През Средновековието философията на Авероес се разглежда от две противоположни становища. Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота. Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др. И двамата са дъблоки мистици, а първият и знаменит окултист. Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието. Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в Бога, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер. В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене.
към текста >>

97. БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ангели — носители на Живота и растителността.
Престоли — Братя на Волята; Господства — Братя на интелигентността и радостта; Сили — Братя на движението и растенето; Власти — Братя на външните форми и изкуствата; Началства — Братя на Времето, състоянието и такта; Архангели — Братя на Огъня и топлината; Ангели — носители на Живота и растителността. Последният, десетият чин ще се заеме от напредналите човешки души." „Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко едно от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на мировия организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." И богомилите са познавали тези същества и са ги наричали със същите имена, които имена са дадени от християнския езотеризъм. В книгата Видение на Еноха, която не е от богомилски произход, но богомилите са си служили с нея, Енох казва: „И дигнаха ме двама мъже оттук и занесоха ме на седмото небе.
към текста >>

„И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.
Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове. Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста лъчиста материя. Един ангел може да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може да пътува в безпределното пространство със скорост, по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни светове." „И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на техния импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат; онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно великите закони, по които те живеят. Всички велики гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Бяло Братство.
към текста >>

От техните сърца блика любов, радост и живот.
Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста лъчиста материя. Един ангел може да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може да пътува в безпределното пространство със скорост, по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни светове." „И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на техния импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат; онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно великите закони, по които те живеят. Всички велики гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Бяло Братство. Те съставят един жив колектив, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят.
към текста >>

Те пазят Книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази Книга."
В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, каква е историята за създаването на света от начало до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези факти. Те ще се явят пред вас като живи картини. Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят Книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази Книга." Това Велико Бяло Братство, както споменава Учителя, се грижи за ръководството и развитието на човечеството, като праща периодически свои представители между хората, които им дават подтик, импулс към възвишеното и благородното, събужда тяхната мисъл към творчество и създава по такъв начин тяхната наука, изкуство и религия. Както вече много пъти подчертах, Учителя казва, че досега Бялото Братство е изпратило в развитието на Бялата раса три клона. Третият клон е Богомилският, за пътя на който споменах по-преди. * в оригинала не се чете
към текста >>

98. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят.
Като говоря за историческото развитие от гледището на окултната наука, нямам предвид социалнополитическото развитие, което е последствие на развитие на съзнанието, но имам предвид развитието на съзнанието. То минава през различни фази и степени на развитие, които са важни, а социалнополитическата обстановка е следствие на това развитие на съзнанието. Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество. Затова в Посланието към славяните Учителя се обръща с думите: „Семейство славянско, послушайте думите на Небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят. И ако вие се покажете отсега верни на това благородно призвание, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род." От тази мисъл ясно се вижда, че човечеството стои пред една нова епоха, пред създаването на една нова култура, която ще се зароди между славяните и която ще обедини всички пробудени души от цялото човечество. Славянството е призвано да заеме своето място на историческата сцена и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса. Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите.
към текста >>

И ако вие се покажете отсега верни на това благородно призвание, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
То минава през различни фази и степени на развитие, които са важни, а социалнополитическата обстановка е следствие на това развитие на съзнанието. Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество. Затова в Посланието към славяните Учителя се обръща с думите: „Семейство славянско, послушайте думите на Небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят. И ако вие се покажете отсега верни на това благородно призвание, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род." От тази мисъл ясно се вижда, че човечеството стои пред една нова епоха, пред създаването на една нова култура, която ще се зароди между славяните и която ще обедини всички пробудени души от цялото човечество. Славянството е призвано да заеме своето място на историческата сцена и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса. Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите. А Любовта изключва всякакво насилие.
към текста >>

В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род."
Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество. Затова в Посланието към славяните Учителя се обръща с думите: „Семейство славянско, послушайте думите на Небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят. И ако вие се покажете отсега верни на това благородно призвание, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род." От тази мисъл ясно се вижда, че човечеството стои пред една нова епоха, пред създаването на една нова култура, която ще се зароди между славяните и която ще обедини всички пробудени души от цялото човечество. Славянството е призвано да заеме своето място на историческата сцена и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса. Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите. А Любовта изключва всякакво насилие. Затова Учителя казва: „Нека покажем какъв метод се влага /възлага/ на славянството, за да постигне своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко!
към текста >>

Да приложат светлината, живота, Любовта и свободата.
Славянството е призвано да заеме своето място на историческата сцена и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса. Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите. А Любовта изключва всякакво насилие. Затова Учителя казва: „Нека покажем какъв метод се влага /възлага/ на славянството, за да постигне своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко! Никакво насилие; Да приложат светлината, живота, Любовта и свободата. Славяните наближават към златния век на своята история, но само при тези условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. Цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазването на тези закони на Природата. Всички народи, които живеят в неправда, ще бъдат изродени.
към текста >>

За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея.
Всички народи, които живеят в неправда, ще бъдат изродени. Всички ръководители на народите трябва да знаят това." От тази мисъл ясно се вижда, че за да изпълни мисията си, славянството трябва да се откаже от насилието и неправдата и да приложи идеята за Любовта и братството. За тази си мисия славянството е подготвено от векове от представители на Бялото Братство, които са работили между различните славянски народи по различен начин. Начало на това славянско възраждане се дава от двамата братя светите братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на славянството. За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
към текста >>

„И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.
За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност. И от този ден се извърши призванието пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят." От тази мисъл се вижда, че Бялото Братство още от създаването на българската държава е ръководило българския народ и славянството, за да се подготви да приеме последващите импулси, които ще дойдат от Бялото Братство — този на Третия импулс, който се изяви чрез богомилите и този, на Четвъртия импулс, начело на който стои Учителя. Учителя казва някъде, че поел ръководството на българския народ от преди пет хиляди и четиристотин години, за да го подготви за днешните времена.
към текста >>

99. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Много пъти вече подчертах как трябва да се разбира богомилския дуализъм, а именно като приложение на закона на полярностите, както за обяснение на процесите и явленията в Битието, така и за обяснение на проявите в живота.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА В глава: Основания, че Богомилството е окултно учение аз цитирах какво казва професор Марковски за апокрифната книжнина. Той казва, че тя е от окултен характер и говори символично, като символите трябва да се превеждат, за да бъдат разбрани. Много пъти вече подчертах как трябва да се разбира богомилския дуализъм, а именно като приложение на закона на полярностите, както за обяснение на процесите и явленията в Битието, така и за обяснение на проявите в живота. Доброто и злото, духът и материята са само форми на проява на Незнайния Бог на Битието. Доброто и злото, това са само два Принципа, чрез които се проявява Абсолютния Дух на Битието, за реализиране на Своите идеи и планове. В окултизма тези два принципа се наричат Първи и Втори. Чрез Първия принцип Бог е създал физическия свят, от който впоследствие се ражда злото. Но този Принцип не може да организира и одухотвори света.
към текста >>

Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието.
Така че, в богомилските идеи и книжнина трябва да търсим да открием онези елементи, които са присъщи на Херметичната мъдрост. В началото на 7 том, под заглавие Възраждане на херметичната мъдрост, аз изнесох принципите на Херметичната мъдрост. В горната светлина ще се постарая да изложа принципите на учението на богомилите във връзка с апокрифната книжнина. Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят. Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от славата и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога. От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар.
към текста >>

Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти.
И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление. Версията, която се приписва на богомилите, че Сатанаил е бил Бог, който е дал Закона на Мойсей, не отговаря на истината и трябва да се разбира в смисъл, че Проявеният Бог е дал на хората законите, по които да живеят. Защото името Сатанаил произлиза от санскритския корен cam, което значи проява.
към текста >>

Те проповядвали, че всеки, който иска да развие душата си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади.
със словото си /значи точно както е казано в Евангелието на Йоан/. Ариман гледа всичко да разруши и повреди." "А според манихеите Живият Дух, Който е еманация на Бога, създава видимия свят от телата на убитите демони.'' Това е основното и оригинално учение на Заратустра и на манихеите, а всичко останало е извращение и неразбиране на някои идеи, изказани от този Велик Учител. Според професор Димитър Ангелов Манес и сирийските гностици били на мнение, че Доброто начало е първично и по-силно, че злото се е явило по-късно и е по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностични разбирания, Манес и последователите му изработили и своето етично учение. Те проповядвали, че всеки, който иска да развие душата си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не се женели /това се отнася само до съвършените/, не трупали имоти, избягвали убийствата, насилието, гнева, лъжата и завистта и всичко отрицателно. Били въздържатели и вегетарианци. Особено строго трябвало да спазват този начин на живот тъй наречените избрани, съвършените манихеи, наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водили живот, както всички други хора, като се стремели, обаче, постепенно да се усъвършенстват и да се приближават до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява.
към текста >>

Особено строго трябвало да спазват този начин на живот тъй наречените избрани, съвършените манихеи, наречени още електи.
Според професор Димитър Ангелов Манес и сирийските гностици били на мнение, че Доброто начало е първично и по-силно, че злото се е явило по-късно и е по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностични разбирания, Манес и последователите му изработили и своето етично учение. Те проповядвали, че всеки, който иска да развие душата си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не се женели /това се отнася само до съвършените/, не трупали имоти, избягвали убийствата, насилието, гнева, лъжата и завистта и всичко отрицателно. Били въздържатели и вегетарианци. Особено строго трябвало да спазват този начин на живот тъй наречените избрани, съвършените манихеи, наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водили живот, както всички други хора, като се стремели, обаче, постепенно да се усъвършенстват и да се приближават до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. От Персия то проникнало в Централна Азия и в Индия. Особено широко разпространение получило то в източните области на Римската империя и впоследствие — във Византия /през 6 век/. Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време.
към текста >>

Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водили живот, както всички други хора, като се стремели, обаче, постепенно да се усъвършенстват и да се приближават до положението на електите.
В съгласие със своите гностични разбирания, Манес и последователите му изработили и своето етично учение. Те проповядвали, че всеки, който иска да развие душата си, трябва да живее скромен и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не се женели /това се отнася само до съвършените/, не трупали имоти, избягвали убийствата, насилието, гнева, лъжата и завистта и всичко отрицателно. Били въздържатели и вегетарианци. Особено строго трябвало да спазват този начин на живот тъй наречените избрани, съвършените манихеи, наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водили живот, както всички други хора, като се стремели, обаче, постепенно да се усъвършенстват и да се приближават до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. От Персия то проникнало в Централна Азия и в Индия. Особено широко разпространение получило то в източните области на Римската империя и впоследствие — във Византия /през 6 век/. Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През осми век то станало даже господстваща религия в голямата империя Уйгури."
към текста >>

100. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип.
Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос.
към текста >>

Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него.
Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух.
към текста >>

Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие.
Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен.
към текста >>

А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот.
Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен. А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух.
към текста >>

Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота.
Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят. За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух. Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува. Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота. Като се посади в Земята житното зърно се поляризира — пуща коренчета надолу и след това стъбълце нагоре. От този момент започва творческият процес в него, почва вече растене и развитие. Така че Бог, в Своето проявление, се проявява чрез два Принципа, които в окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука се наричат положителен и отрицателен полюс на енергията, катод и анод. Понеже това е важен въпрос, затова ще предам някои мисли от Учителя, които той изнася по този въпрос в „Двамата господари" от Трета серия. „В света работят два разумни Принципа.
към текста >>

Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини.
Той казва: Обичам те, обичам те, но ще те изям — така както котката си играе с мишката и най-после я стисне и погълне. Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света.
към текста >>

В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота.
Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога. А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат демони. И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него.
към текста >>

Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота.
Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов.
към текста >>

В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали.
Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява.
към текста >>

Но животът се проявява във Втория принцип, в съграждането на нещата.
Философията в Любовта е да даваш и да вземаш едновременно, та обмяната да е правилна. Когато казвате: Той не ме обича, това е Първият принцип. Недоволен си — това е Първият принцип; съмняваш се — това е Първият принцип. Няма Господ — това е пак Първият принцип. Първият принцип е във вечно движение. Но животът се проявява във Втория принцип, в съграждането на нещата. Всеки трябва да съедини тези два Принципа с Христа. Само така ще бъдете навсякъде полезни — на обществото, на народа, на жена си, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха Първия принцип и отхвърлиха Втория и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят.
към текста >>

Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота.
И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират.
към текста >>

Това са два Принципа, които действат в живота.
Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго.
към текста >>

Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот.
Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар.
към текста >>

НАГОРЕ

0.86072087287903