Търсене в текстове за 'духовен морал'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 496 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява.
към текста >>

От чистенето на пътя ще се дойде до морала.
Когато детето посажда, то не разваля. Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо.
към текста >>

2. 24) Духовно лекуване на болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Болен си, но щом почнеш да се повдигаш духовно, да се подобряваш по морални подбуди, то и организмът почва да се подобрява и болните ти органи оздравяват.
Помислиш ли за здравия човек, ти се свързваш с неговите течения. Търси здравите хора навсякъде, както търсиш водата. Едно време жреците и лекарите са били едно и също лице, но после са се разделили и едни станали жреци, а други – лекари. За да се лекува болестта успешно, трябва да се знае произходът ѝ – дали произлиза от ума, от сърцето или от волята. Три произхода имат болестите, и методите за лекуване се различават поради тези причини. Болен си, но щом почнеш да се повдигаш духовно, да се подобряваш по морални подбуди, то и организмът почва да се подобрява и болните ти органи оздравяват. Тогава Разумните същества над нас казват: „Този човек се поправи, да му паднат букаите от краката и ръцете“. За да се излекува, чавек трябва да повдигне честотата на своите трептения. При болестта материята има слаби и бавни трептения и когато се повдигне силата и бързината на духовните трептения у болния, тогава болестта се преодолява. Това става чрез издигане на съзнанието до висшите, Божествени сфери на Любовта, Вярата, Чистотата, Милосърдието; присъства ли Божествена мисъл, тогава множество трептения от най-висш характер с къса дължина на вълната проникват в тялото. Аурата става с такива къси вълни, че те със своята бързина и сила премахват всички дисхармонични трептения на болестта, разпространяват се навсякъде и обновяват организма.
към текста >>

Въпросът за болестта се разрешава по духовен начин.
В човека има сила, която лекува. И ако човек остави тази сила да действа, ще се излекува. Тази сила е душата. Ще вярваш в тази сила, че я имаш, ще мислиш за нея и ще очакваш тя да те излекува. На мнозина съм казвал да се лекуват с вяра. Въпросът за болестта се разрешава по духовен начин. Има стих: „Ако имате вяра, все, що попросите, ще ви бъде“. Щом вярата на човека е слаба, работите не стават. За да помагаш на един болен и за да бъде помощта ти ефикасна, той трябва да има вяра. Като има вяра, той има условия да получи помощ от Бога, понеже става възприемчив към енергиите, които идват от Божествения свят. И тези, които са около болния, трябва да имат вяра.
към текста >>

3. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

То действа здравословно, а освен това дава условия за духовно и морално повдигане.
ОБЩИ И МЕСТНИ УСЛОВИЯ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ Стана въпрос за възпитанието на детето и Учителя каза: Има общи и местни условия за самовъзпитание и възпитание и трябва да познаваме общите условия и да се съобразяваме с местните. Хубаво е децата да се научат на вегетарианско хранене. То действа здравословно, а освен това дава условия за духовно и морално повдигане. За тази цел може да се проучи как действа месната и растителната храна, какви са разликите между тревопасните и месоядните животни и др. Може да се създаде една възпитателна система на френологична основа. Когато правих своите изследвания, влязох в класа на един учител, който се оплакваше, че се намира в съвсем лоша среда, а пък аз видях в децата таланти и музикални заложби. Дадох му някои правила и му казах: „Наблюдавайте ги, поне да нямате скука в живота си“. Аз изучавах децата му: те бяха много досетливи, виждаха, че има нещо ново, и усещаха, че ги повдигам.
към текста >>

В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед.
Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците? ” Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота.
към текста >>

4. 14) Вярата е едно истинско положение - Боян Боев (1883 – 1963)

Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“
ВЯРАТА Е ЕДНО ИСТИНСКО ПОЛОЖЕНИЕ Няколко журналисти бяха приети от Учителя. Един от тях излезе напред и каза с тържествен глас: „От наше име, като представители на българския печат, като изразители на нашия културен и духовен живот, и от името на широката маса, която изнемогва под бремето на морална разруха, дойдохме да Ви помолим да благоволите да говорите на тема, която Вие намерите за най-подходяща за днешния момент, пред тая голяма част от народа, която няма възможност да дойде да Ви чуе.“ Може да се говори, стига да се схваща добре. Преди всичко между хората трябва да има идея за човещина. Има неща, за които хората трябва да имат еднакви понятия, например за Живота, за Любовта, за Светлината и за Свободата. Но днес човечеството се намира в такава фаза, която не е здравословна – това е болезнена фаза. Политическият живот се развива в една форма, културният живот – в друга, а религиозният живот – в трета.
към текста >>

В днешната страшна морална разруха хората искат да чуят здрави идеи, които ще ги закрепят, ще им повдигнат духа и ще им дадат кураж.
Всички те са в неведение, нямат никакви познания или имат неверни понятия. Интересът ще е голям. Може да се нареди полека-лека. Журналистът: Кажете ни кога ще бъде за Вас най-удобно. Може да се изнесе в аудитория № 45. В днешната страшна морална разруха хората искат да чуят здрави идеи, които ще ги закрепят, ще им повдигнат духа и ще им дадат кураж. Навсякъде говорят за политически престъпления и за социални и икономически подобрения, обаче това не окуражава, не повдига. Днес има хора по крайните квартали, които, ако обядват, не вечерят, или ако вечерят, не обядват, или ако днес ядат, утре не ядат. Сега цялото човечество преживява една криза, една неизбежна фаза. Човечеството е като една жена, която трябва да роди. Остават няколко дни до раждането.
към текста >>

5. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество.
При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание. Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество. Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня.
към текста >>

Понеже хората не са на висок уровен в моралното си развитие, те се отблъскват, но ако има духовно разбиране, те ще изменят веднага своето състояние и няма да се отблъскват.
После по закона на прераждането убитият ще се роди като негово дете в следващо прераждане и убиецът ще го възпитава, за да изглади кармата. Когато един човек има антипатия към друг, той е точно като него. Двама души с еднакви положителни сили се отблъскват. И двама души с еднакви отрицателни сили се отблъскват. А един положителен и един отрицателен се привличат. Понеже хората не са на висок уровен в моралното си развитие, те се отблъскват, но ако има духовно разбиране, те ще изменят веднага своето състояние и няма да се отблъскват. Когато при нас е един лош човек, когото не обичаме, той има от нашите слабости и ни отблъсква. Ние не искаме да дружим с него, защото при сближаване ще се усилва и нашата слабост. И въпреки това един користолюбив и един щедър човек ще могат да живеят заедно. Користолюбивият се привлича от щедрия, понеже ще иска от него. Хората се преплитат, за да изгладят характерите си.
към текста >>

6. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него.
Задоволявайки единствено целите на личността си, ние живеем един ограничен живот; щом нашите дела не излизат из дълбокия извор на духовното ни естество, то тогава все още не живеем или все още Човекът не е проявен на Земята. Животът ще се изяви в своята пълнота само тогава, когато има творческо присъствие на Човека. „Ние се приготовляваме да живеем – казва Учителя, – но когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогава той се проявява, твори и цялостният човек е раздвижен.“ Трудът раздвижва издълбоко силите на човешката душа. Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов.
към текста >>

А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност.
Ала при днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, той не твори, защото импулсът му не иде от глъбините на душата, а отвън. Именно затова днешната култура води до обезличаване. Човекът не проявява своята Божествена природа и по този начин става деморализация в него. Дейността на човека не бива да служи само за физическо укрепване или само за придобиване на известни познания и сръчности, или само за реализация на продуктите на труда, но тя трябва да бъде подходящ случай за изявление на Целия човек и за проява на онзи безмерно красив свят, който живее в него. Щом вътрешните заложби се изявят при човешката дейност, тогава трудът ще се одухотвори. А една от целите на окултизма е човек да влее духовен елемент в своята трудова дейност. 2. Кое дава стойност на труда Мъчението става чрез насилие,трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от Любов. Това, което човек влага от душата си в труда, му дава стойност и е без значение неговият вид – дали е физически, научен, философски, религиозен или художествен: стойността на труда се измерва с този душевен показател. Каквато и да е работата, човек се облагородява именно от вътрешния плам, който влага в нея. Чрез Любовта се издига цената на всяка постъпка.
към текста >>

7. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г.
22. Част от кореспонденцията на Учителя с д-р Миркович, един от първите му ученици, е предмет на съвместно издание на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Издателство „Бяло Братство“, 1999 г. 23. Мохандас Ганди (Махатма Ганди) (1869–1948) – индийски адвокат, политик и пацифист. Завършва право в Лондон. По-късно ръководи партията Индийски национален конгрес. Като политически деец става борец за национално освобождение и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. 24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България.
към текста >>

Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.
На два пъти е бил министър-председател на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война. 33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта. 34. Рабиндранат Тагор (1861–1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик, критик на колониализма, радетел за национална независимост. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература. Най-известни са стихосбирките му „Гитанджали” и „Градинарят”. Пътува по целия свят, за да изнася лекции, в центъра на които са философските теми за „ хуманността на Бога и за човека като вечност”.
към текста >>

8. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили.
Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях.
към текста >>

При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент.
Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“ При днешното възпитание трябва да се влее един духовен елемент. Например, когато учениците ходят на екскурзии, нека да не кьсат цветята, за да ги изучават после в клас; по-добре е да ги опознаят сред самата Природа, изпитвайки живо чувство към тях. Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат.
към текста >>

Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж.
Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури. И копнежът към красивото, чистото, свещеното, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане. За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов. При това положение човек съзнава себе си като същество, което обича, прощава и се жертва, обхванат е от необикновено вдъхновение и приема новите идеи – и тогава той изживява връзките си с Целокупния живот на Битието и установява, че околните са му твърде близки и мили като братя, възприема ги като сродни души. Защо, когато в нас се прояви Божественото, иде радостта?
към текста >>

9. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен.
СЪОБРАЗЯВАНЕТО С ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ И ЗДРАВЕТО В настоящата статия ще разгледаме някои от основните здравни проблеми, изтъквани от Учителя в неговите лекции. А откъде идва знанието, с което си служи, Той е дал отговор по следния образен начин: „Аз черпя своите принципи от една неизчерпаема книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката – и постоянно превеждам оттам.“ Съобразяването с природните и Божествени закони, писани в тази Велика книга, е разрешението на всички здравни въпроси, тъй като всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като изучаваме Книгата на живота, ще начертаем и пътя, който трябва да следваме. Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака.
към текста >>

Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта.
Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните проблеми, ако не ни е ясна връзката между психичните и физичните процеси, а тя днес е установена и чрез множество опити и наблюдения; именно чрез нея се отключва широк диапазон от възможности. На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме. Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора.
към текста >>

И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“
Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме. Същевременно му оставали още два месеца, докато го пуснат на свобода, и когато срокът изтекъл, напуснал затвора и на следния ден починал у дома си – духът му бил достатъчно силен да запази чрез магичната си воля тялото от смърт в затвора. Нека проследим и един друг случай: един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата, но в дома му станал пожар и подготвените материали за цялостния му научен труд били унищожени. Няколко седмици след преживяното косата му напълно побеляла.
към текста >>

При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия.
Като разговарял със своя пациент, той му изяснил, че неговата болест може да бъде сравнена със следната изолация: болният се намира заключен в една стая, където сам е турил напречни железни пръчки отвътре на вратата, която пък е заключена и отвън. Оздравяването – това е излаз извън този затвор, но за да се освободи, той първо сам трябва да махне напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре – да поправи собствената си неправда спрямо вдовицата; после докторът лесно ще може да отключи вратата отвън – лечението с външни средства; по този двустранен начин той отново придобива свободата си или своето здраве. Вътрешните психични причини за болестите са погрешните, криви мисли, чувства и постъпки, които създават предразположение към болестта, или тъй наречените възможности за заболяване, при които и най-малката външна причина може да доведе до болест. Външните причини на болестта можем да наречем условия, като например простуда, микроби, неправилен живот и др. Възможностите и условията вървят успоредно, но вътрешните психични причини правят външните условия по-активни. При лечението си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможности, което означава да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем или коренен духовен преврат, и тогава лесно може да му се помогне с някои външни средства и условия. Учителя казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм.“ Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å.
към текста >>

Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви.
В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния.
към текста >>

10. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен.
Природосъобразен живот Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа.
към текста >>

Но детето не трябва да се учи на това в училището чрез теоретизиране и морализиране, но чрез самия живот.
Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее. Само така ще получим едно съвсем ново поколение - жизнеспособно, жизнерадостно и работоспособно, здраво физически, със светли умове, с благородни сърца и със силна воля. Но детето не трябва да се учи на това в училището чрез теоретизиране и морализиране, но чрез самия живот. Правилата на природосъобразния живот трябва да се усвоят от децата чрез живия опит. Ще почнем от въпроса за храненето. ЧИСТА И НЕЧИСТА ХРАНА За да се развива детето правилно физически и психично, то трябва да се храни с чиста храна. И при най-добрите методи на обучение и възпитание няма да получим очакваните резултати, ако храненето на детето не е правилно.
към текста >>

„Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно.
Кои са тия условия? Хранете го предимно с плодове. В новото училище ще учат децата как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.” „Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно. Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му. То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.” Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширената любов към всички същества. В някои училища е приложено вегетарианството, например в Batile Grееk College, South Lancaster Academy, Walla College, Union College. Директорите на тези училища, казва д-р Келог в своите годишни отчети една година, след като въвели вегетарианското хранене, съобщават, че здравето на учениците никога не е било в такова отлично състояние; докато по-рано често боледували и имали постоянно нужда от милосърдни сестри и лекари, сега почти нямали нужда от техните услуги. Разбира се, теоретичната страна на въпроса ще бъде засегната по-подробно в средното училище, отколкото това ще се направи в основното училище, понеже познанията на средношколника по анатомия, физиология, и пр.
към текста >>

11. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния.
Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията. Пробуждането на нравственото чувство и търсенето смисъла на живота дава особена цена на тая наука, от която юношата очаква осветляване на всички тъмни за него въпроси. Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал.
към текста >>

Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните.
Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията. В своя идеал юношата не се задоволява само да подражава, както това е у децата, а търси предметът - даже когато несъзнателно подражава - да оправдае и мотивира своя идеал. Върху идеалите на юношите влияе силно и преживяваният исторически, културен и политически момент, на чиито герои най-много подражават.”[5] Любен Абаджиев ето как разглежда идеализма на юношата: „Младежта има свой собствен духовен и физиологичен мир, значително различен от този на възрастните. Необходими са много умения и такт, за да може да се проникне в духовния мир на младежта. В душата на младежта е вложен спонтанният стремеж, които я тласка винаги напред и нагоре. Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява.
към текста >>

Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила.
Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене. Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му.
към текста >>

Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д. Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане на детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане на вкус и интерес към знанието, на естетичните и морални чувства. То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9]
към текста >>

Вътрешният духовен кипеж престава.
Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят. Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10]
към текста >>

Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед.
Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара.
към текста >>

Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма.
Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност. За този период важи следното педагогическо правило: всичко, преживяно през този период, трябва да се свърже с умствения живот, с логичното мислене, за да има единство в душата на ученика. Никакви морализирания и натрапвания през този период не помагат за насаждане на идеализма. Идеализмът на ученика трябва да е последствие на мирогледа. Учителят казва: „Идеализмът трябва да бъде съграден върху канара. На младите трябва да разясним дълбоките закони, защо трябва да се живее свободно и духовно, а не другояче.” Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа.
към текста >>

Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот!
По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището.
към текста >>

12. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент.
Такава дейност, при която човек не твори, го обезличава. Обезличаване е всяка дейност, при която човек не проявява своята висша божествена природа. Човешката дейност трябва да послужи като повод да се изяви онзи красив вътрешен свят, който образува истинската му природа. Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори. А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент. Видът на труда - бил той физически, научен, философски, художествен и пр. - не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от душата си. Всяка дейност трябва да бъде един любовен акт. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно.
към текста >>

В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2]
Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[2] Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината. б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда. Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда.
към текста >>

Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки.
С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.” М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо:
към текста >>

13. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа. Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека. През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цялото обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби.
към текста >>

Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание.
Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението. Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп. „Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава богат материал на въображението, подбужда го към активност. Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа.
към текста >>

То има най-голямо значение за целия духовен живот.
Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище. Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята. Кл. Скопаков казва по този въпрос: „Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[1] Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява. Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети.
към текста >>

14. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце.
Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н. Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.” Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце. Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас . Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.”[2] Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр.
към текста >>

Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука.
Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.” Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце. Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас . Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.”[2] Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр. По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее.
към текста >>

Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж.
Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов. Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж. От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.
към текста >>

Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание.
През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.” Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания.
които работят в полето на образованието. ПРЕДИСЛОВИЕ Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания. Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа.
към текста >>

Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
Днес се рушат старите форми на живота. Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.”
към текста >>

16. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур.
се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът - неизвестният" казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили." Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани.
към текста >>

Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства.
Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца.
към текста >>

Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест.
към текста >>

Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора." Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката.
към текста >>

Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент.
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство", друга - „Аз ще се подмладя", „Мога да постигна, що желая", „Всичко в живота е постижимо" и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните.
към текста >>

17. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур.
се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани.
към текста >>

Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства.
Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца.
към текста >>

Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия.
Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест.
към текста >>

Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него.
Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Този човек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.” Когато стане коренен духовен преврат в човека, тогава всяка болест и страдание си отиват от него. Освен тези вътрешни методи за лекуване, Учителят препоръчва и много външни начини. Един от тях е няколко дни да се пази пост - нищо да не се яде. При други болести да се пие гореща вода, специална храна, лекуване чрез вода или дихателни упражнения, слънчеви бани и пр. Четирите основни външни начини са тези: чрез храната, чрез водата, въздуха и светлината. Като важен лечебен метод Учителят счита музиката.
към текста >>

Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент.
Те всички действуват благотворно върху здравето, но може да се избере песен, която има по-специална връзка със здравето - например песента „Сила, здраве е богатство”, друга – „Аз ще се подмладя”, „Мога да постигна, що желая”, „Всичко в живота е постижимо” и пр. Как се лекува чрез храна, вода, въздух и светлина, това е дълбока наука. Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните.
към текста >>

18. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си.
В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото беседата при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Там предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителя имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото. В тази словесна екскурзия той ни посочваше всички забележителни места отляво и отдясно и казваше по нещо за тях, но целта беше високите върхове.
към текста >>

Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот.
Бедният разбра смисъла на беднотията, богатият смисъла на богатството. Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ наследство за целия свят. Дотук бих свършила да говоря, ако в момента не виждам въпросителните погледи на българския народ и на България. Те ме питат:“Ако това богатство е за целия свят, за нас нищо ли няма.“ Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял, и то богат дял. Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита:“Голям ли беше този човек? “ Не го знам колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител, за мене той е големият работник в света.
към текста >>

19. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са следните: един закон - законът на Любовта; един морал - моралът на мъдростта; една истина - носителка на свободата; един идеал - високият идеал, за който Учителя казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал.
Трябва ли да се питаме тогава защо светът днес пее и свири толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма, писани саморъчно от него, до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, основните принципи на Словото му. Те са следните: един закон - законът на Любовта; един морал - моралът на мъдростта; една истина - носителка на свободата; един идеал - високият идеал, за който Учителя казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове“. Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик: „Постави в живота си любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, мъдростта за ограда, истината за светило, правдата за мерило, добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре. “ Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното растеше, Словото на Учителя се изявяваше в беседи - неделни беседи.
към текста >>

„България ще бъде духовен кредитор, духовен, разсадник за целия свят“.
Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи от светлина, които проникват цялото пространство. По този път като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на великото Слово Божие, за което е казано: „Глава на твоето Слово е истината“. Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителя е казал за това богатство: „България ще бъде духовен кредитор, духовен, разсадник за целия свят“. Питам тогава: Не трябва ли да пазим богатството като зеницата на очите си?
към текста >>

20. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото.
При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света. Но за съжаление в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба. Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос. Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове. Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения. Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени обществения строй, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход.
към текста >>

В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното.
Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света.
към текста >>

21. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мисли, чувства и действия. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им.
С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно.
към текста >>

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им.
Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. ако между множеството мои има един-два случая на душевно разхлабване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но те не са мои ученици, макар да са се явили при мен. Друго няма какво да кажа. П. К. Дънов
към текста >>

22. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси.
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление.
към текста >>

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата.
Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях?
към текста >>

Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач.
А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те провъзгласяват новото учение за деморализиращо и гибелно; че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водач. Той бил враг на християнството и се гаврел с Него, като казвал за себе си, че е превъплотен Христос. Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим?
към текста >>

Втората, по своята морална хубост – пленява.
Разбра ли? Ти чул ли си някъде другаде такива светли и крилати думи, такива мъдри и дълбоки мисли, такива сияйни и Божествени идеи! " Две са отличителните черти на Белите Братя: лоялна, беззаветна преданост, заедно с благоговение, доверие към Учителя им и братски, любезни обноски помежду си. Първото, по своята голяма сила – изненадва. Втората, по своята морална хубост – пленява. Гибон и всички историци свидетелстват, че това бяха отличителните качества на първите християни, и че тези именно качества им дадоха победата над всички неприятели от тогавашния свят и култура. Културният, бил той елин или римлянин, гледаше на тях отвисоко, с презрение или насмешка. Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си! " И един по един се приближаваха към тях. Вие, които се чудите или питате, защо дъновистите напредват, по-добре се запитайте: днес няма ли нужда или жажда за братски живот?
към текста >>

И от този център извират чудно възвишени, морални наставления.
За мирогледа и учението на Дънов аз сравнително малко зная. Ала от това, което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни.
към текста >>

Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество.
Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник.
към текста >>

23. ПЛУТАРХ - Влад Пашов (1902- 1974)

Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност.
ПЛУТАРХ Друг гръцки мислител, когото трябва да споменем в това изложение, е Плутарх. Той е роден през 50 година след Христа и е умрял през 130 година. Той е един от най-известните писатели на древността. Написал е много философски книги под общото заглавие Морални творби, в които е изложил всички съществуващи до него време учения от най-дълбока древност. Писал е върху Изис и Озирис и египетските мистерии, върху гръцките мистерии, върху духа на Сократ, върху думата Ел в делфийския храм и т.н. Говори за различните Посвещения и често казва, че сам е бил Посветен. В следващата извадка от книгата му за думата Ел в делфийския храм се открива тайнствения смисъл на известни букви от гръцката азбука, които имат аналогия с думата Аум на индусите и с Емс на евреите. В своята книга за упадъка на оракулите Плутарх казва: „Мистериите са дали най-великите откровения върху природата на даймоните (духовете). В мистериите, във всички езотерични школи, във всички времена и епохи са учили, че възприятието на Реалността зависи от състоянието на душата.
към текста >>

Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот.
Надписът ни напомня, че ние сме смъртни и е за нас предупреждение за естеството и слабостта." Сричката Ел стои в началото на думата Елена, за която е станала Троянската война. И затова окултистите казват, че Елена е човешката душа, а Ел е Божественото в нея, заради което става войната в света. Тъмните сили похитяват Божественото и го вплитат в материята, а Божествените сили воюват за неговото освобождение. И затова Едуард Шуре казва, че Омировата Илиада предава в поетична форма теогонията и въобще митологията на Санхониатон от Финикия. Рим също не е останал без своите Посвещения и езотерични учения, но понеже там след духовната вълна, която премина през Елада последва отлив от духовното, затова малко сведения има за техния духовен живот. Нума Помпилий, изглежда, че ако не единственият, то поне е един от първите Посветени, който установява римската митология и който е бил Посветен в етруските мистерии. Вследствие на това, че техният живот е бил насочен почти изключително към външния свят и живот, затова и духовният живот е останал в сянка. Езотеричната доктрина е била в упадък и в чистия си вид и да не е съществувала, е била пазена в дълбока тайна, защото официално е съществувало неверието и скептицизмът. Към края на живота на империята под гръко-александрийско влияние се явяват някои автори, които се занимават с окултни въпроси. В пределите на римската империя е работил, както видяхме Аполоний
към текста >>

24. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят."
Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, затова се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога." „Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него. Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят." „В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи правила в окултната школа." „Като четете живота на пророците виждате, че те са свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят реален свят, значи пророците са били посещавани от Белите братя, от реалния свят и са разговаряли с тях." „Като четете книгите на пророците виждате, че те са били смели и решителни.
към текста >>

Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя.
Учителят казва, че шестотин-седемстотин години преди Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния полюс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад. Под нейно влияние в Китай са работили Лао Дзъ и Конфуций; в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на запад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъплътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам.
към текста >>

Моралният светоглед още не се разглежда в това учение.
затова и в човешката душа има борба. Значи животът на човешката душа е отражение на космичния живот. Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката душа. които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса.
към текста >>

Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно.
които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват.
към текста >>

Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство.
Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление.
към текста >>

Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение.
В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света. Човек се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите.
към текста >>

Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили.
Човек се чувствува вплетен в тези сили. Обаче същинският морал, в който човек участвува със своята душа, не се чувства още в тези времена, както това стана по-късно. Човек тогава е разглеждан като вплетен в една мирова система, която още не е била проникната от морално свойство. Така че, учението на Зороастър се отличава с тази особеност, че то отправя погледа си навън към Космоса. Ето защо еврейското учение образува едно чудесно допълнение към това космологично учение, като в това, което се разкрива отвън то внася моралния елемент, което дава въздюжност да се разберат понятието вина - човешко провинение. Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата.
към текста >>

Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата.
Преди да се внесе този морален елемент, за един лош човек се е казвало, че той е обсебен от злите сили. Възвестяването на закона за десетте Божии заповеди дава възможност да се прави разлика между хората, които спазват този закон и които не го спазват. По такъв начин се явява понятието за вина, за човешко престъпление. Още в рая бил даден този закон на първите човеци и те го нарушили, от където дойде и тяхното грехопадане. Същият закон беше даден и на евреите. Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове. Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от Бога, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение на Божия закон.
към текста >>

25. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин.
Но славянският превод на Библията е направен от гръцки и той е по- близо до оригинала. За езотеричната страна на Евангелието са говорили Климент Александрийски и Ориген, двама Първоучители на Християнството, живели в края на втори век и началото на трети век след Христа. Климент Александрийски казва, че всички Откровения на миналото в тяхната първоначална чистота са дарове на Логоса, на Христа, преди да се въплъти в Исус от Назарет. Той казва буквално следното: "Един е Този, който зася почвата на човешката земя и от самото начало на света бе разпръснал хранителни семена отгоре и във всяко време направи да пада отгоре Словото като дъжд. Само времената и местата, които трябваше да приемат семената, създаваха разликата. Той е един и същ Бог, който бе познат от гърци и юдеи: от първите езически, а от вторите по юдейски, от нас по един нов духовен начин. Същият Бог, който даде двата Завета, предаде на гърците философията, чрез която се прослави между тях. Както Евангелието дойде на своето време, така дойде на своето време и Законът и пророците на юдеите, а на езичниците философията, за да спечели техния слух за възвестяването на Евангелието. Варварската и елинската философия направи Вечната Истина, както това стана в митологията за Дионисий на разкъсаните части на богословието на Единния Логос. Но който отново събере разделеното и го съедини в едно, той не може без опасност да гледа съвършения Логос, Истината. Откакто самото Слово слезе от Небето, ние не се нуждаем вече да посещаваме училищата на человеците, не се нуждаем да отиваме в Атина, нито в Йония, за да добием там половин знание.
към текста >>

Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми".
"Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях. Това са "опиращите се на гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено на Бога. Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният". "С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната Христова" (Ефесяном 3:3). Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото.
към текста >>

Извлеченото от тях морално поучение са нейното тяло.
Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които се намират в нея, са едно облекло на учението. Има неразумни хора, които като видят един красиво облечен човек, са вече доволни и заради дрехата забравят тялото. Така е и с Тора: разказите са нейната дреха. Извлеченото от тях морално поучение са нейното тяло. Най-после скритият тайнствен смисъл е душата на Тора. Неразумните считат самите разкази за тялото на Тора и не проникват по-надълбоко. Разумните хвърлят поглед и на това, което тази дреха облича. Обаче мъдрите гледат само душата на Тора. В бъдещия век те ще гледат тази душа, която диша в Тора.
към текста >>

И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват.
към текста >>

Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер.
По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане. Духовно разбрани те винаги се съгласуват. Той казва: "Ако навсякъде приложимостта на Закона и на природната връзка на историята би се набила така лесно на очите, едва ли бихме повярвали, че наред с буквалния смисъл на Писанието има и един по-дълбок смисъл. Ето защо Божественият Логос се е погрижил за това, че посред Закона и историята да бъдат внесени и съблазни, и противоречия.
към текста >>

А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята.
Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха.
към текста >>

Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки.
организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
към текста >>

26. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си.
Преди тръгването на път, в Галилея, Исус дава на народа притчата за Сеятеля, която изцяло е изпълнена със светлото настроение на галилейското небе. След завършването на пътуването в строгата Юдея, в Ерусалим, Исус дава на народа притчата за лошия лозар, за да им отвори очите за неговите врагове и техните цели. Тези две притчи стоят една срещу друга както радостта на сеитбата и сериозността на жетвата, както пролетта и есента, обгръщайки като в рамка Пътя. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матей почти всички притчи имат един строго съдийски характер, чувства се близостта на Стария Завет. Лука, напротив, не чете морал, но изнася пред нас конкретни образи, които ни говорят сами по себе си. Така например, показва ни се не само милосърдието на самарянина, но и коравосърдечието на свещеника и на левита. Фарисеят е противопоставен на митаря, блудният син, така да се каже тържествува над големия си брат. Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците. Притчите към народа не трябва да се разбират като тези към учениците.
към текста >>

духовен произход.
Така за Авраам се казва, че е бил приятел на Бога. Други важни думи в пролога са думите "очевидци" и "служители на Словото", от които Лука е приел, така да се каже, Евангелието. Кои и какви са тези очевидци и служители? На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят.
към текста >>

6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество.
към текста >>

27. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход.
Тогава човечеството е било, така да се каже, в общение с възвишените Същества на космоса, които са познавали като богове - добри и лоши и съзнанието му за физическия свят е било като съзнанието на днешните животни. Те не са схващали външния свят тъй, както ние го схващаме, но са виждали образите на физическите неща в астралния свят. Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека.
към текста >>

Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота.
Той вижда Възкръсналия в Неговото светещо и преобразено тяло, което прониква цялото духовно пространство и той се присъединява към другите апостоли. Оттук започва началото на Християнството като Учение за Живота, както Учителят го нарича. Учителят казва, че Християнството не е някаква философия, а е Учение за Живота. Под философия в съвременен смисъл на думата се разбира спекулативно учение, което е плод на човешкия интелект. А под Учение за Живота се разбира това учение, което е една жива опитност, нещо преживяно и проверено много пъти. Но това не значи, че Християнството е само едно морално учение, което дава норми и правила за живота. Животът трябва да се разбира в най-широк смисъл, а не само в неговото физическо приложение. Учителят казва, че физическият живот е само сянка на истинския живот. И когато се говори, че Християнството е Учение за Живота, то разбираме Живота в широк смисъл. Животът се проявява в три направления: физическият живот на личността, който се изразява в мислите, чувствата и желанията, които са свързани с мозъка и тялото. Животът на Душата, който се изявява в духовни изживявания и опитности, свързани с Духовния свят.
към текста >>

28. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова те се страхували и се стремели да водят морален живот от страх, за да не бъдат отхвърлени от Месия.
Затова те можели да си представят идването на Месия само под формата на последен съд. Месия ще дойде като съдия на света и като го видят хората, ще умрат. Но същевременно с очакването на Месия е била свързана мисълта за чудото на възкресението от мъртвите. От великото загиване на света, така вярвали фарисеите, ще се издигне веднага новият Еон, новият цикъл на развитие, към който обаче тогава ще бъдат причислени само онези, които ще издържат изпитанието на Божия съд. Така вярвали фарисеите и така очаквали Месия. Затова те се страхували и се стремели да водят морален живот от страх, за да не бъдат отхвърлени от Месия. Едно второ течение има в юдейството, което очаквало Месия, това са садукеите. Те са били една династическа общност, потомци на едно семейство, от което са вземали първосвещеници на народа. Ето защо те още повече от фарисеите са били обърнати към миналото и пазенето на традициите на предците. За тях е било важно запазването на теократическия Принцип и най-високите служби се предавали на родствениците по кръв. Те, както и владетелските течения, които били завършили с култа на цезаря, живеели с прастари мистерийни принципи, които човечеството отдавна е надрастнало и затова те водили борба с всички живи Мистерии и са били против всякакъв вид езотеризъм.
към текста >>

В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон.
Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет. След срещата, която има с Христос пред Дамаск за Павел става ясно, че Месия е вече дошъл.
към текста >>

Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход.
Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевременно седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство. Сливането на юдейството с гръцкото и римското естество било станало още в самото начало в него и то намери после своето изпълнение чрез това, че неговите дела се извършват в трите велики столици - Ерусалим, Атина и Рим. Той е бил един от най- образованите хора на своето време, макар, че упражнявал занаята правене на палатки. Пред Дамаск Павел изпита великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за сферата, в която Христос пребиваваше.
към текста >>

29. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански.
Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност.
към текста >>

Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството.
А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души.
към текста >>

В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура.
И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата. Към края на атлантската раса, в нейната пета култура, развитието навлиза в една нова фаза.
към текста >>

30. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има, така да се каже, развито морално чувство.
Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото Христово течение. Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал. Днешният човек има интелектуални способности, има в себе си мярка, чувство за това, кое е добро и кое е лошо. Има, така да се каже, развито морално чувство. Но в миналото не е било така. В миналото това, което човек днес разбира със собствените си способности, е трябвало да му се каже от Възвишените същества на Духовния Свят посредством Великите Учители, които са били във връзка с тези Възвишени същества. Тези Велики Учители, към които принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове.
към текста >>

Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда.
Но в миналото не е било така. В миналото това, което човек днес разбира със собствените си способности, е трябвало да му се каже от Възвишените същества на Духовния Свят посредством Великите Учители, които са били във връзка с тези Възвишени същества. Тези Велики Учители, към които принадлежи и Буда, са работили в течение на човешкото развитие за постепенното развиване на способностите, които човечеството сега притежава. Те са насаждани като семена, които с течение на времето се развиват в способности. И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
към текста >>

Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители.
И мисията на тези Велики Учители, които на Изток са наричани Будисатви, е била да създадат постепенно едно физическо тяло, в което да вложат тези способности, които са посаждали като семена и е трябвало да изявят чрез него онова познание, което по-рано те са предавали като откровение от вътрешните светове. Когато един Будисатва създаде едно такова физическо тяло, в което да въплъти онези способности и морални чувства, които са били негова мисия да всади в човечеството, той достига до такава степен на развитие, че няма нужда повече да се преражда и от Будисатва става Буда. Един път създадено човешко тяло с тези способности, всички човеци добиват възможност постепенно да придобият тези способности, които са били вече посадени в тях като семена. Така в миналото не са могли да разбират, че състраданието и Любовта принадлежат на най-висшето развитие на човешката душа. Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда. И когато се роди Исус от Назарет по Давидова линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус. И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава.
към текста >>

Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества.
Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека. Затова той обръща внимание върху великите гении, върху силите на Вселената, които намираме вън от нас. След това той говори за други 28 вида духовни същества, които стоят зад Амшаспандите и които той нарича Изеди, които също действат отвън върху човека и работят върху неговата вътрешна организация. Докато Буда обръща внимание върху вътрешните сили на човешката душа, върху мислителната субстанция, от която възниква мисълта в човешката душа, Заратустра обръща внимание върху така наречените фарохари, които са мировите творящи мисли, които ни заобикалят и са разпръснати навсякъде в света. Така че. Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
към текста >>

И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници. И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество Христово, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност. Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството.
към текста >>

Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви.
Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител.
към текста >>

Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт.
Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос.
към текста >>

И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт.
Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
към текста >>

С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт. Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело.
към текста >>

31. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа.
В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне.
към текста >>

Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си.
Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
към текста >>

32. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението.
Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира".
към текста >>

Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля.
Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва.
към текста >>

Но моралната воля е нещо човешко.
Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие.
към текста >>

И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин.
По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята? " В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос.
към текста >>

От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек.
И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар. Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено преобразяване, което води от вярата към виждането. Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от Бога. Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
към текста >>

33. 3.4. Изцеление на парализирания - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са една морална болест, която в случая напада нервната система.
В целия този пасаж са скрити много дълбоки окултни истини. Първо, у парализирания е тежко засегната нервната система, включително и някои от мозъчните центрове, които са свързани с етерното тяло. С изцелението на парализирания Христос възстановява здравословното състояние на нервната система на човечеството, като внася в нея нова, Божествена енергия, възстановявайки хармонията на етерното тяло, носител на Живота. В петия стих е казано: "А Исус като видя вярата им, каза на парализирания: Синко, прощават ти се греховете". Греховете са резултат на нарушение на Божествените закони. Те са една морална болест, която в случая напада нервната система. Христос като казва " Прощават ти се греховете", премахва причината за болестта и след това казва на болния "Синко, ти си вече здрав. Стани и ходи! " В случая, за да се заеме Христос да го лекува, причината за това е тяхната вяра, че Христос има власт над болестите и може да им помогне. Значи, тяхната вяра е предизвикала Христа да прояви Своята сила и да внесе нова нервна енергия в организма на болния, и той оздравява. По-нататък се казва, че книжниците роптаели против това, че Исус казал "Прощават ти се греховете".
към текста >>

Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове.
Изразът " разбра с Духа Си" подразбира видя с Духа Си, т.е. с духовните Си очи. На много места е ясно подчертано, че Исус притежава ясновидството и ред други още качества, които са достояние на Великите посветени. Това е едно свидетелство, че Той е един Велик посветен, Който е във връзка с Бога и в Когото Бог пребъдва и се проявява. Фарисеите протестират, че Христос казва " Прощават ти се греховете". Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове. Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата душа, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете". Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в човека. Това е именно характерното за новото време, че Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън. В миналото Бог е действал от свръхестествения свят, но сега, в новото време, Той започва да действа от вътрешността на човека, от неговия Аз. С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави преход от магнетичното лечение със силите на свръхестествения свят към лечение със силите, които излизат от дълбочината на човешката душа.
към текста >>

С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави преход от магнетичното лечение със силите на свръхестествения свят към лечение със силите, които излизат от дълбочината на човешката душа.
Защото според тях само Бог, Който е във висшия духовен свят, може да прощава грехове. Те не могат да разберат, че Бог е слязъл в едно човешко тяло и от вътрешността на човека Исус, от Неговата душа, където обитава, казва " Синко, прощават ти се греховете". Те не можаха да разберат че Бог сега действа отвътре в човека. Това е именно характерното за новото време, че Бог действа вече отвътре в човека, а не отвън. В миналото Бог е действал от свръхестествения свят, но сега, в новото време, Той започва да действа от вътрешността на човека, от неговия Аз. С това, което извърши с парализирания, Христос свърза моралното с магнетичния начин на лечение и с това прави преход от магнетичното лечение със силите на свръхестествения свят към лечение със силите, които излизат от дълбочината на човешката душа. Там сега е слязъл свръхестественият свят, там сега обитава Бог, слязъл на Земята. Както казах, в древността е имало лекари, които са били подготвени в специални училища, ръководени от Мистериите. Те получавали в своята власт сили, които са действали чрез тях от духовния свят. Така щото тогавашните лекари са били един вид медиуми на духовните сили. Чрез своите медиумични способности те са пренасяли духовните сили, до които са се издигали благодарение на това.
към текста >>

34. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен.
Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава.
към текста >>

Това значи да спазва закона на морала на Природата.
Когато човек възстанови хармонията си с Природата и силите на Природата протичат хармонично, неговите органите възстановяват здравословното си състояние. Това значи, на религиозен език, че когато човек е готов да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля, здравето му се възстановява и работите му се оправят. И Христос дойде на Земята да помогне на онези, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват Волята Божия и да служат на Бога. И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога.
към текста >>

Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен.
Това значи, на религиозен език, че когато човек е готов да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля, здравето му се възстановява и работите му се оправят. И Христос дойде на Земята да помогне на онези, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват Волята Божия и да служат на Бога. И тогава можем да кажем, че духовните очи на човека се отварят тогава, когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Да изпълнява човек Волята Божия, това значи да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, да се движи в посоката на силите, които действат в Природата и Живота. Това значи да спазва закона на морала на Природата. Когато човек спазва морала на Природата, целият му живот се изявява хармонично, говорът и езикът му е мек и приятен. Когато има мекота и хармония в себе си. човек може да даде израз на Божествените сили и е във връзка с Божествения свят, и неговата молитва се чува. Такава молитва излиза от дълбочината на душата. При такава молитва съзнанието на човека е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда.
към текста >>

35. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика.
Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си".
към текста >>

Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека.
към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа. Значи, косвено, проповедта на планината има отношение и към народа. Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека. Но когато в човека постепенно се пробуди самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло.
към текста >>

Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло.
Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека. Но когато в човека постепенно се пробуди самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие.
към текста >>

И проповядването на морал увеличава още повече пропастта.
Но когато в човека постепенно се пробуди самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала.
към текста >>

Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта.
Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма.
към текста >>

Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие.
Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях.
към текста >>

Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала.
И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците".
към текста >>

Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма.
Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии.
към текста >>

Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон.
В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си.
към текста >>

Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии.
Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците. Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала.
към текста >>

Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия духовен елемент.
Тези степени на убиване са изразени с думите: Който се гневи на брата си, който казва на брата си рака, и който казва на брата си безумни. Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път. С втория вид убийство се засяга целия народ - защото синедрионът е представител на народа. Това е убиване на човека в човека, с което са засяга целия народ. Третият вид убийство, при което човек казва на брата си "безумни", има отношение към цялото човечество и затова го очаква ад - най-тежкото наказание. Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия духовен елемент. Всяко смесване на низшето душевно с духовното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето, е прелюбодеяние. Това става с примесването на нечистите чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност спрямо посятите и заченати в душата семена да Духа. Непосредствено след думите за прелюбодеянието стоят думите: "Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли..., ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си..." Интересно е защо става дума за дясното око и за дясната ръка. Човек гледа и с двете си очи и действа и с двете си ръце. Значи тук има скрит по-дълбок смисъл.
към текста >>

36. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно.
В друго изказване Той казва: "В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее. Деветте блаженства - това са девет опорни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот. Върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството". Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на душата към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество. Това се отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно. Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на ученика към Посвещение. Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне булото, за да се открие този Път. След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства. Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм.
към текста >>

Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм.
То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно. Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на ученика към Посвещение. Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне булото, за да се открие този Път. След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства. Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична.
към текста >>

Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем.
В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си. Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение:
към текста >>

37. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както Атлантида е била погълната от водите, така и нашата епоха ще загине от това, което се нарича Война на всички против всички, от ужасни разрушения, които ще бъдат резултат на моралния упадък, в който ще изпадне човечеството.
След това той се изкачва на едно още по-високо стъпало, изкачва се във висшия Девахан, в Божествения свят, където получава истинското знание и познава същинската природа на духовните същества, нещо, което е означено с Чашите на Гнева. Стигнал до това високо положение, посветеният е издигнат като на върха на една висока планина, откъдето вижда всичко на физическия свят, както и в астралния свят. Той вижда духовно всички събития на Земята, които са се регистрирали след Потопа, след като Древна Атлантида е била погълната от вълните на океана и следатлантският човек е започнал своето съществуване. Той вижда нещата и тяхната вътрешна същина. Вижда периодите на цивилизация, следващи една след друга и денят, в който и нашата цивилизация също ще трябва да изчезне, за да отстъпи място на един нов Период. Както Атлантида е била погълната от водите, така и нашата епоха ще загине от това, което се нарича Война на всички против всички, от ужасни разрушения, които ще бъдат резултат на моралния упадък, в който ще изпадне човечеството. Големият период, който протича между края на Атлантида или Потопа и Голямата Война на всички против всички, е разделен на седем културни епохи. Общността на тези седем културни епохи образува един голям период, който от своя страна съставя една седма част от един еволюционен цикъл. Ние сега сме в така наречения Земен цикъл. Този Земен цикъл е предшестван от три други цикли, които в Окултната наука се наричат Лунен, Слънчев и Сатурнов. Ние живеем сега в Петия голям период на Земния цикъл, който се разделя на седем културни епохи.
към текста >>

Затова беше необходим един мощен духовен импулс, който да ориентира човечеството към един духовен живот.
В замяна на това техническият прогрес привлича една все по-голяма част от духовните сили на човека в една сфера, където човек става все повече подчинен на материалния живот, става негов същински роб. По този, именно, низходящ път ние сме дошли от древни времена до днешната епоха. Естествената тенденция на този път е да се слезе още по-надолу. Пред лицето на тази опасност необходимо е едно съвземане, за да се предпази човек от едно цялостно слизане в един свят, който е по-низш от човешкия. Човечеството трябваше да бъде спасено от риска да се подхлъзне изцяло в материята и да затъне изцяло в материята и да изгуби човешкия си образ. Затова беше необходим един мощен духовен импулс, който да ориентира човечеството към един духовен живот. Този импулс беше даден от Христа. Ако ние притежаваме днес, въпреки дълбокото слизане в материята, известни духовни сили на възземане, това ние дължим на импулса на Христа. Ако не беше този импулс, човек постепенно би се превърнал в животно. Този импулс в бъдеще все повече ще се усилва и ще издигне човека и човечеството от материята. Преди да дам характеристика на културните епохи, както са дадени в Апокалипсиса и в Окултната наука, ще кажа няколко думи за общата характеристика на развитието на човечеството и на нашата Земя.
към текста >>

Знаем от Окултната наука, че както всеки народ, така и всяка културна епоха си има свой Духовен ръководител между ангелите.
Значи, Св. Йоан най-първо ни представя духовното ръководство на човечеството - Христос и седемте Ангели-Ръководители на седемте културни епохи, които Ръководители Христос държи в ръката Си. След това следват седемте Послания към различните Църкви, като започва от Ефеската Църква, която представя Древноиндуската културна епоха. Значи, Върховният Ръководител на човешката еволюция казва на Св. Йоан, един велик Посветен, да пише на Ръководителите на всяка от Църквите. Знаем от Окултната наука, че както всеки народ, така и всяка културна епоха си има свой Духовен ръководител между ангелите. Но както ни представя Апокалипсисът, Христос, чрез Св. Йоан, се обръща към тези Ръководители на културите и им казва, какво одобрява в тяхната работа и какво не одобрява и им казва да се оправят.
към текста >>

38. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване.
Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и луциферическия принципи. В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите. Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей. Христос изцелява една схваната жена /Лука 13;10-17/ и един красничав мъж /страдащ от воднянка/. Двете болести имат полярен характер. Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване. Жената страда вече от 16 години от изсушаващата и вцепеняващата я болест, която изкривява и вкостенява нейното тяло и го прави неподвижно. По природа женският организъм е по-мек, отколкото мъжкият, следователно, тук имаме едно подчертаване на ариманическото зло, тъй като виждаме нападната от него една жена. Също така имаме едно подчертаване на обратното, на луциферическото зло, тъй като виждаме тук един мъж, нападнат от него, чийто по-твърд организъм е станал жертва на разредяващите, разтварящите сили. Христос стои между Ариман и Луцифер и насочва своите изцелителни действия към двете страни, като поставя в движение изсъхналото, прави го течно, а на разводнения придава устойчивост. В Христа имаме равновесието на света.
към текста >>

Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора.
Или мислите ли, че 18-те, върху които падна кулата от Силоах и ги уби, бяха най-виновните от всички хора, които живееха в Ерусалим? Казвам ви: Не, но ако не станете по-добри, така всички ще загинете." /13;1-5/. Христос използва две събития, за да изясни двата принципа на Злото. Христос не прави разлика между едното и другото събитие, като и в двата случая казва: Ако не станете по-добри, и вие ще пострадате по същия начин. Това ни показва полярната противоположност на тези събития, което ни дава ключа за правилното им разбиране. Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора. Има течения назадничави, консервативни, които се държат за миналото, на което времето е отминало. А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до луциферическо разложение. Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие. Това, което някога е било добро, сега може да приеме характер на Черна Магия. Една група от хора изпада в една стара практика и с това се натоварва с грях.
към текста >>

Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят.
Това, което извършва Пилат, са церемонии при Посвещението, които той се решава тук да представи пред народа открито. Пурпурната мантия, с която обличат Исуса, той не я взема като подигравка, а като знак, че той е готов да признае Исуса като Посветен, като Цар. Но отново се надига викът на юдеите: Разпни Го! Юдеите предизвикват уплаха в Пилата с думите: „Той сам нарича себе си Син Божий! " Това е вече повече от един цар. Един цар е върховен управител на един народ, а Синът Божий, според разбирането на римляните, е духовен владетел над всички народи, над целия свят. Той, като представител на Цезаря, може да признае само един владетел на света, само един Син Божий, именно Цезаря. Отново следва един разговор между Пилат и Христа на четири очи. И най-незначителния признак за признаването на Божията Синовност на друг, освен на Цезаря, според разбиранията на римляните, е предателство към Цезаря. И действително, Пилат се усъмнява в Цезаря в полза на Христа и той отново иска да предложи освобождението на Исуса. Обаче, юдеите го хващат с култа на Цезаря, от който те всъщност най-много се страхуват и страдат, и викат: „Ако освободиш Тогози, тогава ти не си приятел на Цезаря." Според култа на цезарите, Пилат е един приятел на Цезаря, носител на един закон, който го поставя близо до Цезаря.
към текста >>

Пред Кайяфа сам Христос нанася удар на студените лукави въпроси като с лъчезарен духовен меч, правейки да проблесне силно образът на Неговото второ пришествие.
За този Посветен, Който не знае нищо, за Този Маг, Който не може да направи нищо, той има само една пълна с презрение подигравка. Може би също неговата ленива душа да е изпълнена със страх, да не би още веднъж, както при Йоана, да стане виновен за кръвта на този безопасен светия. И сега Ирод извършва нещо, което той сам не подозира в неговото истинско значение. Той слага на Христа една бяла мантия и Го изпраща обратно на Пилат. /Лука 23,11/. Пред Кайяфа сам Христос нанася удар на студените лукави въпроси като с лъчезарен духовен меч, правейки да проблесне силно образът на Неговото второ пришествие. При Ирода Христос се оставя мълчаливо да бъде направен знак на Неговото второ етерно пришествие. Бялата дреха показва, само че мълчаливо, светещия духовен образ на идващия отново Христос. Ариман /Сатаната/ е враг на Христа. Той говори чрез хората на Кайяфа, които разбират само земните неща. Пи-лат иска да задържи Христа, но той вижда, как му е отнет.
към текста >>

Бялата дреха показва, само че мълчаливо, светещия духовен образ на идващия отново Христос.
И сега Ирод извършва нещо, което той сам не подозира в неговото истинско значение. Той слага на Христа една бяла мантия и Го изпраща обратно на Пилат. /Лука 23,11/. Пред Кайяфа сам Христос нанася удар на студените лукави въпроси като с лъчезарен духовен меч, правейки да проблесне силно образът на Неговото второ пришествие. При Ирода Христос се оставя мълчаливо да бъде направен знак на Неговото второ етерно пришествие. Бялата дреха показва, само че мълчаливо, светещия духовен образ на идващия отново Христос. Ариман /Сатаната/ е враг на Христа. Той говори чрез хората на Кайяфа, които разбират само земните неща. Пи-лат иска да задържи Христа, но той вижда, как му е отнет. Луцифер /Дяволът/ е също враг, но един победен враг, който също е принуден да прослави, въпреки че иска да опозори. Той говори чрез Ирода, който стои безразлично пред земните неща, защото играе със свръхсетивни неща.
към текста >>

39. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Особено строго трябвало да спазват морала и начина на живот така наречените избрани съвършени манихеи наречени още електи.
Йордан Йорданов. Проф. Димитър Ангелов казва: "Манес и сирийските гностици били на мнение, че доброто начало е първично и по-силно, че злото се явило по-късно и по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностически разбирания Манес и последователите му изработили и свое етично учение. Те проповядвали, че всеки, който искал да избави душата си, трябва да живее скромно и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не са се женили, не трупали имоти, избягвали убийството, насилието, гнева, лъжата, завистта. Особено строго трябвало да спазват морала и начина на живот така наречените избрани съвършени манихеи наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. То проникнало в Персия, Централна Азия и Индия. Особено широко разпространение получило в източните области на Източната Римска империя и в последствие във Византия (V - VI век). Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време.
към текста >>

Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва.
Но това ясновидство не можеше да се развива по-нататък, то трябваше да остане само у отделни личности на запад. То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също седяха оттеглени в потайни места и бяха ученици на този велик посветен. Това същество беше останало в Европа, запазвайки онова, което беше донесено от Древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставяше тайната на физическото поле, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното Средновековие. И онези, които познават същността на европейските мистерии, поглеждат нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но също така сред този свят на запада живееше също дълго време същото онова същество, което като го разгледаме в неговия духовен аспект, може да бъде наречено Будисатва. Този Будисатва беше същото същество, което след като завърши своята мисия на запад се въплъти в Гаутама Буда около 600 години преди нашето летоброене. Следователно това същество, което после отиде като учител на изток, се намираше на една висока степен на развитие. То беше вторият велик учител, един втори пазител на печата на мъдростта на човечеството на запад, който после стана Гаутама Буда. След това имаме една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико. Ние познаваме тази трета индивидуалност като учител на Древна Персия и под името Заратустра.
към текста >>

40. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля.
Преди края си той казал: " Ако съм сторил някому измежду вас грешка, ето ме готов да я поправя. Ако дължа някому нещо, що е мое, принадлежи вам ". На смъртното легло той продължил да се моли, докато гласът му става едно чуто шепнене. И на 6 юли 632 година пророкът напуснал тялото си. От биографията на Мохамед се вижда, че той не е пос-ветен в окултен смисъл на думата, но проличава, че е един посветен от миналото, който носи дълбоко в душата си вярата в Бога и преданост към Него, а също и послушание на Неговия глас. Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля. В някои случаи той си служил с насилие, за да може да прокара идеите, които му са внушени от Бога. В това отношение имаме известна прилика с Мойсей, който заради Божията воля е готов на всичко. Той е имал известна връзка с духовния свят, но тази връзка не е напълно съзнателна, но носи, както казах, дълбоко в душата си идеята за единния Бог, с когото е във връзка чрез неговите представители. Говори се, че имал някакви откровения, но те са повече от фантастичен характер, откъдето идва и неговата материалистична представа за рая въобще за духовния свят и живота след смъртта. Неговата задача е не да даде едно знание за духовните светове и неговите обители, но да даде известни морални норми на един народ, изпаднал в невежество, суеверие и заблуди.
към текста >>

Неговата задача е не да даде едно знание за духовните светове и неговите обители, но да даде известни морални норми на един народ, изпаднал в невежество, суеверие и заблуди.
Той се отличавал с известни морални качества и силен характер и не се е плашил от противоречията на живота при изпълнение на Божията воля. В някои случаи той си служил с насилие, за да може да прокара идеите, които му са внушени от Бога. В това отношение имаме известна прилика с Мойсей, който заради Божията воля е готов на всичко. Той е имал известна връзка с духовния свят, но тази връзка не е напълно съзнателна, но носи, както казах, дълбоко в душата си идеята за единния Бог, с когото е във връзка чрез неговите представители. Говори се, че имал някакви откровения, но те са повече от фантастичен характер, откъдето идва и неговата материалистична представа за рая въобще за духовния свят и живота след смъртта. Неговата задача е не да даде едно знание за духовните светове и неговите обители, но да даде известни морални норми на един народ, изпаднал в невежество, суеверие и заблуди. Затова в неговото учение няма почти никакъв езотеризъм, както в другите религии. Учението му е чисто екзотерично. Ще цитирам някои мисли от Корана, за да се види характера на неговото учение: 1. "Ако враговете престанат да те гонят, това. що е минало, прости им, но ако те идат право да нападат, наказанието на старите гонители на пророците трябва да им бъде наложено.
към текста >>

Те са харектеризирани по следния начин: Един човек попитал един шейх - духовен учител, какво нещо са трите етапа.
Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма. Той е една много сполучлива компилация от всички тези неща с един специално арабски облик. Учението на суфизма е изложено най-пълно в книгата Ав-ри Фут-Ma Арив", написана в 13 век от шейха Шахап - Д - Дин, другар по суфизма на Диван - И - Кважа Хафис. Тази книга показва, как трябва да се върви в Пътя. Книгата е разделена на три части: Шарият - Законът, Тарикат - Пъ-тят, Хакикат - Истината. Те са харектеризирани по следния начин: Един човек попитал един шейх - духовен учител, какво нещо са трите етапа. Той му отговорил: "Иди удари плесница на тримата души, които виждаш седнали там. Човекът отишъл и ударил първия, който веднага скочил на крака и върнал удара на своя нападател. Той ударил втория от тези хора. Лицето на обидения пламнало, направил движение да стане и стиснал юмрук, но се сдържал. Човекът тогава ударил третия, който и не обърнал внимание на това.
към текста >>

За влизане в Пътя необходим е един шейх - духовен учител и мурид, неговият ученик трябва да му засвидетелства най-абсолютна преданност и подчинение.
Човекът отишъл и ударил първия, който веднага скочил на крака и върнал удара на своя нападател. Той ударил втория от тези хора. Лицето на обидения пламнало, направил движение да стане и стиснал юмрук, но се сдържал. Човекът тогава ударил третия, който и не обърнал внимание на това. Първият, казал шейхът е в закона, вторият - в пътя, третият — в истината. За влизане в Пътя необходим е един шейх - духовен учител и мурид, неговият ученик трябва да му засвидетелства най-абсолютна преданност и подчинение. Муридът трябва да се покорява на шейха във всичко и всецяло без колебание, защото шейхът знае всичко, що ученикът и много още. Суфистите са се отдавали на размишление, което в своите различни стадии се издига до екстаз. Суфистите са от най-либералните хора. Те казват: "Пътищата, водещи към Бога, са толкоз много на брой, колкото са въздишките на синовете человечески." Такъв е накратко скициран мистицизмът на исляма.
към текста >>

41. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

В по-голямата си част то се заключава в намеци, загадки, които могат да донесат познание само на онзи, който отначало дълго ги изследва със своя духовен взор, след това ги изслушва от него, или който е подготвен за това разбиране притежавайки високи дарования, комуто е достатъчно и най-малкото сказание."
Умира в родния си град в 1111 година. Писал е доста съчинения, най-главни от които са: "Опровержение на философията", "Стремежите на философите", "Освобождаване от заблужденията" и пр. Той е чужд на така наречените догматични похвати. Неговата мисъл изобилства с поетични образи, алегорични тълкувания, тънки разсъждения много трудно предаващи се на опредения. Един друг арабски мислител казва за неговото учение следното: "...Ето характера на неговото учение. В по-голямата си част то се заключава в намеци, загадки, които могат да донесат познание само на онзи, който отначало дълго ги изследва със своя духовен взор, след това ги изслушва от него, или който е подготвен за това разбиране притежавайки високи дарования, комуто е достатъчно и най-малкото сказание." Той разделя философията на различни категории, като казва, че природната част на философията изучаваща външния свят включва, според него, медицината, астрологията, физиогномията, тълкуването на сънищата, заклеванията, алхимията и чародейството, което търси посредством мисловно съчетание на небесните и земни явления, силата, творяща чудесата. От горното е ясно, че той имал религиозно-мистична философия примесена с окултизъм. Той приписва от Бога всемогъщество и разумност, живот и воля. Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и целесъобразност в света и в неговите отделни прояви. Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение.
към текста >>

От друга страна познанието предполага високо морални качества.
Под форма той разбира дейността на силите, които са свързани с етерното тяло. В процеса на познанието той приема два метода: познание, добито чрез светлината и познание, добито чрез така наречената мистична способност, която измества разума и действа независимо от него. По такъв начин се достига до най-дълбоката същност на нещата и явленията. Главното си внимание той отправя към втория начин на познание. Той приема като процес на познанието така нареченото пророческо откровение, което е по-пълно и по-висше от сетивното познание. От друга страна познанието предполага високо морални качества. Преди всичко необходимо е хората да водят благочестив живот. Напълно по подобие на Платон той изисква от хората да странят от световните съблазни, да прекъснат пътя, който свързва душата с долния свят, да напуснат областта на суетата, лъжата, подлостта, да се откажат от почести и богатства и обзети от мисълта за безсмъртието да насочат цялото си внимание към Бога. До края на XI век философската мисъл в източния халифат постепенно замира, за да се развие след един ден в западния халифат.
към текста >>

42. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот.
Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника? "
към текста >>

„С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия.
По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията."
към текста >>

Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му.
Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори." „Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята." В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности. Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата. Кирил Христов също е писал за Боян Магесника.
към текста >>

43. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Василий бил изправен пред духовен съд, на който присъствала и светската власт.
София" в Цариград. С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго. Всъщност Василий изложил истинското християнско учение, както е предадено в Евангелието, от което са се отклонили църквите — Източната и Западната. Характерна черта за учението на Василий бил мистицизмът. Съвършените богомили твърдели, че могат да наблюдават не само на сън, но и на яве Светата Троица и нейните три различни форми. Василий бил изправен пред духовен съд, на който присъствала и светската власт. За господстващите кръгове в Цариград Василий бил не само религиозен проповедник, но и съзаклятник срещу държавата и властта. Затова, именно, било наложително той да бъде изправен пред смесен съд. Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало.
към текста >>

Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила.
След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение.
към текста >>

Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството.
Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено.
към текста >>

Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита.
Мелнишка община. Най-силните и влиятелни общини, обаче, през разглеждания период са били общините България и Драговичия. За тези общини се споменава за пръв път в актовете на събора през 1167 година, но кога са създадени, не се знае. Не е напълно изяснен въпросът за местонахождението на тези две общини. Към средата на 12 век като ръководител на общината Драговичи е бил някой си Симеон. Той, изглежда, бил считан като един от главните учители на тази община и от него бил получил своя духовен сан споменатият ръководител на Цариградската богомилска църква Никита. Според някои автори Драговишката, община поради своя абсолютен дуализъм, се счита за павликянска, а не за богомилска. Аз съм съгласен с това твърдение, защото застъпвам схващането, че богомилите въобще не са били дуалисти, както го посочвам многократно. От България през 12 век Богомилството проникнало в Сърбия, където бил свикан събор, за да осъди тяхното учение и се почнали жестоки гонения и преследвания. От Сърбия Богомилството проникнало в Босна, където била организирана община, позната под името Славония. За разпространението на Запад говорих в началото на това изложение.
към текста >>

44. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм.
Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал. В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода.
към текста >>

Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто.
В това отношение богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време. Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто. Дълбокото значение на изповедта се състои в това, че човек освобождава съзнанието си от известни отрицателни образи, които от своя страна са свързани с известни отрицателни енергии, които обременяват съзнанието. Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите.
към текста >>

Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство."
Богомилите, подобно на първите християни, не ядели месо, не пиели вино, а се хранели с прясна храна и пиели чиста вода. „Богомилите", казва Козма, „проповядвали да не се вкусва месо и вино, смятайки ги за скверни. Съвършените богомили ядели само растителна храна, а верните и оглашените употребявали млечни продукти и яйца." Храната и съгласуването на вярата с делата оказвало голямо въздействие върху поведението и характера на богомилите. В един новооткрит паметник във Виенската библиотека се казва, че „нравствено чистите богомили се удостоявали да виждат Светия Дух и да влизат в общение с него и да получават откровение от него. Това се дължи на тяхното умствено просветление и морално съвършенство." Презвитер Козма казва, че богомилите били кротки, смирени, мълчаливи, бледи от пост, не се вглеждали в хората, не се кикотели, т.е. външно приличали на истински християни. Това, обаче, според Козма, е само външно, а вътрешно те били вълци, грабели стадото, заблуждавали го и го тласкали към ада. Това е субективно схващане на презвитер Козма, което не отговаря на истината. Западните църковници, колкото и да ненавиждали богомилите, казват, че те били тихи, смирени, затова ги наричали добри хора, но тъмни и невежи обскуранти.
към текста >>

С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа.
У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението. На Запад се прочули със своята апостолска дейност жени, като...* ( * в оригинала не се чете ) и Джулияна. Василий имал за спътници и жени. Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов.
към текста >>

Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот.
Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа.
към текста >>

Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов.
С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
към текста >>

Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес.
Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог.
към текста >>

Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство.
към текста >>

С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода.
към текста >>

С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд.
Те са били за свободата на убежденията. С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество. С искането си държавата и църквата да не се месят в брака, който зависи само от любовта и взаимното съгласие на брачната двойка, богомилите издигнали брака до единствено Тайнство. Това тяхно възвишено гледище за брака за дълго ще представя мечта и за най-чистите души и за най-светлите умове на европейското човечество. С издигането на труда в култ, с поставянето на социално-икономическата взаимопомощ за основа на живота, те унищожили страшното чудовище — егоизма, който и днес терзае културното човечество. С отричането на просешката милостиня богомилите унищожили дискредитирането на човешката личност и поставили въпроса за дълбоки и коренни социални реформи на морална основа — като на сакатите, болните и децата да се дава братска помощ, а на здравите — свобода и право на труд. Земята, според богомилите, е Божия и братска и принадлежи на Божиите деца — тези, които се трудят и работят. Човекът на труда е достоен за своята награда. Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество.
към текста >>

Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин."
Богомилите били глашатаи на свободната мисъл и съвест; на свободното творчество — научно и художествено; на отделяне на църквата от държавата; на брак, несанкциониран от църква и държава, а само от любовта между съпрузите, и с това с векове са изпреварили съвременно човечество. С всеобщото свещенство и с идеята за мира и за братските общежития, в които се практикува задружно производство и потребление, като се спазва принципа: Всекиму според силите и на всеки според нуждите. С тяхната работа за идването на Царството Божие на Земята, което е Царство на свободата и братската любов, с трезвеността и вегетарианството те са отишли далеч пред съвременното човечество. Те са се борили не да намалят радостите в живота, а да ги увеличат, да изчезне злото и неговото място да се заеме от доброто. Христо Въргов, който е писал върху Богомилството, казва: „Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога българският гений и то не само в теоретическо умуване, а приложено на дело. Чрез Богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта и уважението на всеки разумен и морален българин." Като се вглеждали по-дълбоко в себе си и в душата и живота на другите хора, богомилите забелязали, че в човека има две природи. Едната е телесната природа, която се грижи само за себе си и търси наслаждения и удоволствия, а другата — разумна духовна природа, която се чувства като част от общия вселенски живот и се стреми към възвишеното и благородното в живота. Тя се стреми към сливане с Бога, към намирането на Бога в себе си. На това стремление на духовната природа да се слее с общия живот пречи свързаната с нея физическа природа. Богомилите съзнавали това, но те не дохождали до неразумното заключение, правено от някои аскети, че човек трябва чрез измъчване на тялото да се стреми да освободи душата от тленната обвивка.
към текста >>

45. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване.
При спасението двете горни неща са свързани. Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират. Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато ученикът работи за своето морално преобразяване. Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод.
към текста >>

В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е.
В петата степен връзката с Бога никога не се губи, защото човек придобива абсолютната Вяра, Вяра над всички условия. 6. Посвещение При тази степен се навлиза в окултното развитие на волята. Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е. медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека.
към текста >>

Задачата на тези дарби е да организират един по-вътрешен и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа.
В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите. Всяка дарба е свързана със специфичен род енергии и същества във Вселената. Тя не е лично притежание, тя идва от друго място. Дарбите са специфични енергии, чрез които Космическият Принцип излива една част от себе си в определено човешко същество, за да може то да помогне на хората да се включат в духовното развитие на човечеството и Вселената. Окултната наука казва, че освен явни, има и тайни дарби, те имат по-дълбока окултна мисия. Задачата на тези дарби е да организират един по-вътрешен и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа. 7. Възкресение Това е последната степен на Земята, тук се завършва човешката еволюция. Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е зависело от него. В тази степен Бог въвежда човека в Космичното Съзнание, това е подготовка за осмата степен /Възнесението/. Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата.
към текста >>

46. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот.
ОСНОВИТЕ НА НОВАТА КУЛТУРА За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена.
към текста >>

Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят.
ОСНОВИТЕ НА НОВАТА КУЛТУРА За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е.
към текста >>

Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него.
Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е живота; а резултатът на учението е работата; само чрез работата ние можем да оценим какво нещо е животът. Сега има много определения за живота, но според мене има само едно вярно определение. Животът произтича само от Любовта, а Любовта е великата реалност в Битието. Животът е онзи творчески принцип в Битието, който организира и създава всички форми в Природата.
към текста >>

47. 10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот.
Единствената правилна философия е човек да познае себе си, дали е животно или човек. Човек е идеал за животното, а човек има за идеал по-съвършените същества - светиите, учителите и пр. Най-добрите и най-умните хора това са светиите; и ако те биха дошли в света, той в един ден ще се оправи. Едно общество, за да се развива правилно и да благоденства трябва да разбира онези социални закони, които съществуват в природата. Най-първо хората трябва да се научат да се хранят. Аз не съм срещал учени, които да покажат, какви храни са потребни за един умствен живот, какви храни са потребни за един духовен живот, и какви храни са потребни за един физически живот. А сега хората се хранят безразборно. Съвременните хора в това отношение трябва да вземат поука от пчелите, които са разрешили този социален въпрос. Когато искат да създадат работници в кошера, те ги хранят със специфична храна от цветята. Когато искат да си създадат свирци, наречени търтеи - хранят ги с друга храна. Най-после те си имат специфична храна, с която хранят царицата.
към текста >>

Тази анормалност трябва да се премахне, като кръвта, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности.
Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал. Тогаз всички социални въпроси ще се разрешат, като разбираме великите закони, които съществуват в света. Защото светът е много разумно създаден. Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта*, той не може да разбере живота в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в живота му. У днешния човек съществува една анормалност в развитието на личните чувства, на обществените чувства. Тази анормалност трябва да се премахне, като кръвта, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности. Всички мозъчни центрове трябва да се хранят нормално, за да се развива човек правилно и да избегне анормалностите в живота си. Човек трябва да знае, с какви мисли трябва да храни ума си, с какви чувства трябва да храни сърцето си, и с каква храна трябва да храни тялото си, за да се развива правилно и да реализира копнежите на душата си към свобода и вечен живот. По беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. --------------------------------------------------------------------------- * обективния ум и интелекта /бел.
към текста >>

48. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки човек, който иска да живее духовен живот, трябва да знае, че духовният живот е свързан с абсолютна Чистота и хармония.
Ако се откажете да ядете хляба, вие сте от състоянието Сатва. Ако го изчистите и тогава го ядете, вие сте от състоянието Раджас. Ако го ядете изкалян, както ви го дадат, вие сте от състоянието Тамас. Чистотата трябва да проникне цялото съзнание на човека. Тя е мярка за степента на неговото развитие. Всеки човек, който иска да живее духовен живот, трябва да знае, че духовният живот е свързан с абсолютна Чистота и хармония. За да не нарушавате своята вътрешна хармония при всеки случай, вие трябва да знаете в кое от трите състояния се намирате – Сатва, Раджас или Тамас – и веднага да можете да се справите с материята и съществата около вас. Сега, при пробуждане на съзнанието много от вас се индивидуализирате. Пазете се от това състояние. Всички вие сте в състояние Раджас, а в състоянието Сатва няма нито един от вас. Като ученици вие трябва да работите умерено, да не прахосвате своята енергия.
към текста >>

В първо време той започва да го морализира, да го увещава да му върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава той изпада във второто състояние – Раджас, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи – че е нечестен човек, нехранимайко и т. н.
Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува. Сега като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тези сили, тези състояния, обаче човек още не може да ги използва. Например наблюдавате човек, който се намира в състояние Сатва, т. е. във възвишено състояние, говори все за велики работи, за братство и равенство, за любов между хората и вижте как постъпва, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева на заем. В първо време той започва да го морализира, да го увещава да му върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава той изпада във второто състояние – Раджас, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи – че е нечестен човек, нехранимайко и т. н. По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието Сатва. Трите състояния в човека съответстват на три различни възрасти у него. Докато е млад, човек се намира в състоянието Сатва, в Божествено състояние, той е готов на всякакви жертви. Когато стане тридесет годишен, от тази възраст нататък той става крайно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излезе с нож, да воюва да се бори с тях. Когато остарее, човек се оттегля вече на почивка, т. е.
към текста >>

49. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр.
Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето. Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената.
към текста >>

„Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето.
Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните ястия. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишеството в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и тона сол. „Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените емоции у човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие.” (Учителят). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външната страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво и изящно. Вдъхновява поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистичните дарби, кротостта, мекотата, любовта към удоволствията, както и склонността към бездействие; тя прави работите приятни и благополучни.
към текста >>

В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр.
При когото тази планета е силна в хороскопа, той никога не губи и не пропада в живота. Затова астрологията го нарича „големия благодетел”. Всичкото благословение в природата и живота идва чрез Юпитер. А в астрологията наричат Венера „малкия благодетел”, както Сатурн назовават „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс - „малкото зло” - дявола, Луцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка заедно със Слънцето управлява висшите морални чувства - религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане на истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема.
към текста >>

Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови. Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите обществени служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние. САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн.
към текста >>

2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговеене, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателност и пр.
Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и съждения, които се намират в горна- та част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбие, а също и чувствата на твърдост, потайност, предпазливост и пр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговеене, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателност и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр.
към текста >>

4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта на ушите. Това са самосъхранителните инстинкти, страстната, животинската страна на човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, чувствеността, жизнеността, борбеността, безстрашието, изпълнителността и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето управлява главно тези органи и центрове, качествата на които са свързани с висшата природа на човека, тоест с висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, човеколюбие, вяра, надежда, чувство за лично достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера управлява качествата дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да създават приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното, веселост, духовитост, сръчност и пр. Двете области заемат страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн от една страна, и Юпитер и Слънцето - от друга.
към текста >>

50. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова се изисква велик морал, какъвто съвременните хора още не познават.
Най-добрият Път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, и които и днес още го спъват. 19. Връзката с Космичния Човек. При сегашното си развитие човек трябва да се стреми към Целокупното Човечество, към Космическия Човек. Космическият Човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови, широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си Космическите енергии и да се ползува от тях. Затова се изисква велик морал, какъвто съвременните хора още не познават. Веднъж привлечени тези сили, те започват да работят в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля, в човешката душа и в човешкия дух. 20. Теченията в Природата и връзката с тях. Освен трите свята - физически, астрален и умствен, които се изразяват като течения, в Природата съществуват и други светове с по-висша култура, които ние приемаме също като течения в Природата. Защото всеки свят влияе и върху по-нискостоящите и върху по-високостоящите от него. Когато човек иска да стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва да се свърже с теченията в Природата, които идват от по-високите светове.
към текста >>

Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая да имате не външна похвала, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си.
Туй, което трябва да стане с всеки едного от вас. Аз ви говоря приятелски, защото искам да се развивате, да напредвате в живота. Но вие трябва да знаете, че за постигане на възвишеното и благородното в човека се изискват усилия. Вие трябва да правите тези усилия. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая да имате не външна похвала, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство в себе си, той е силен, мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам вътрешна връзка, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, но е разслабена, но аз желая да се уякчи. 24. Вътрешна връзка с Източника на живота. Където и да ходите, през морета ли минавате или през какъвто и да е път, едно правило трябва да спазвате: За нищо в света да не късате връзката, с която сте слезли на земята, и с която ще се качите нагоре.
към текста >>

Това е защото срещу всички организации за добро, за духовен подем, Черното Братство излиза с цел да внесе смърт и разстройство между тях.
25. Нападението на тъмните сили в Школата. Злото в света, това са интелигентни разумни същества, това са въплътени дипломати, които действуват със силите на Природата. В някои отношения те действуват прямо, а в някои отношения умствено, чрез мисъл. Когато се създаде един окултен клас, какъвто е вашият, непременно ще имате противодействащи сили. Вие сте изложени вече като една мишенка на бойното поле. Това е защото срещу всички организации за добро, за духовен подем, Черното Братство излиза с цел да внесе смърт и разстройство между тях. Те внасят една лоша, отрицателна мисъл в едного, във втори, в трети, и какво ще стане най-после? – Ще вземете да обръщате внимание на света, ще изгубите вярата в себе си, в Бога, докато станете играчка в техните ръце. И съвременният християнски свят е станал играчка на тези тъмни сили. 26. Божественият Промисъл. Ако сте верни на Божествения Принцип, Той ще ви извади от всички противоречия, в които може да се намерите.
към текста >>

51. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

42. Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
Ето защо под Учител, в окултен смисъл на думата, ние подразбираме Великата Божия Мъдрост, която носи истинското знание в света, което внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. 41. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единния Учител. Затова Христос казва: "Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, Който ме е проводил". 42. Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре.
към текста >>

Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие.
Христос казва още: "Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно". Така че знанието, което Учителя ни дава чрез словото си, е живо и носи живот, светлина, свобода и сила. По това се познава знанието на Учителя на Бялото братство, че е жива вода и жив хляб, което носи живот, светлина, свобода и сила. Всяко знание, което не носи тези неща, не идва от Бялото Братство, не идва от Учителя на Бялото Братство. 46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа. Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост.
към текста >>

За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост.
Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот. 48. Учителя прави контакт на космичните енергии със земята. Така че чрез Учителя се изливат космичните енергии на Любовта, Мъдростта и Истината, които създават условия за пробуждане на човешката душа. Под влиянието на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта, които се изливат чрез словото на Учителя, човешките души ще се пробудят от дългия сън, който са прекарали в лабораторията на материята, и ще заживеят нов живот.
към текста >>

52. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания.
А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води. Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си.
към текста >>

За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физически, духовен и божествен.
Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителя се озаряваше, а лицето му, както и цялата му фигура издаваше светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно смирено и скромно. С погледа си Учителя проникваше в душите и сърцата на присъстващите и отговаряше на техните болки и въпроси. Мнозина оставаха изненадани, когато заговорваше за техните болки и въпроси, които ги интересуваха. За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физически, духовен и божествен. 73. Когато говореше на беседа, той влизаше по три различни начини в Реалността и ни я разкриваше. Той съзерцаваше реалността и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което Реалността му говореше и ни го предаваше. Това се нарича в окултната наука инспирация или вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори, вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово.
към текста >>

53. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение.
С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще го решите? - Ще започнете от малкото. И в духовния път човек почва да пъпли, както малкото дете, когато се учи да ходи. И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение. Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно. 121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи.
към текста >>

Много от учените са дошли до една голяма концентрация на мисълта си, до един пълен контакт с Живата Природа и имат силно развит духовен живот.
Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзка с напредналите и Възвишени Същества. Значи, по-голямото или по-малкото съприкосновение с Възвишените Същества, броят на допирните точки с тях, определя степента па човешката доброта. Когато дойдем до онези Велики Същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази, на земята. 129. Учените хора - Окултни Ученици. Много от учените са дошли до една голяма концентрация на мисълта си, до един пълен контакт с Живата Природа и имат силно развит духовен живот. Мнозина от тези учени са Окултни Ученици, занимават се с Окултната Наука, но външно не се издават, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с Окултната Наука и черпят своите знания направо от Живата Природа. Няма да цитирам мненията на тези учени, но казвам, че такива са съществували в древни времена, но съществуват и днес. 130. Ученикът и Окултната Наука. Някои питат: Защо ни е Окултната Наука?
към текста >>

54. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец.
Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота. Някой казва: Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм. Това стягане не се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от най-големите врагове на човека и на Ученика специално. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. 377. Познаване на себе си.
към текста >>

В моралните чувства всякога има единение, единство - целта, към която се стремят всички същества, е една.
Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата си ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувствува. Тъй че във всяка една Окултна Школа вътрешният стремеж е - да се образува една приятелска атмосфера, да се образува една хармонична аура, която ще да е като почва, в която ще се развиват способностите и добродетелите на Учениците, а също да могат по-лесно да преминат изпитанията, които са една необходимост в Школата. В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си. 395. Значението на Духа. В моралните чувства всякога има единение, единство - целта, към която се стремят всички същества, е една. Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват. Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението "Любовта носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в себе си", няма да имате никакъв резултат. За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа.
към текста >>

Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си.
В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си. 395. Значението на Духа. В моралните чувства всякога има единение, единство - целта, към която се стремят всички същества, е една. Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на земята, и на небето, всички му се радват. Запример, ако ти напишеш от дълбочината на твоите морални чувства следния стих: Любовта носи живот, Мъдростта носи знание, Истината носи свобода и Духът ги съдържа в себе си. Това изречение има смисъл. Ако вие вземете изречението "Любовта носи живот" и не го съедините с изреченията "Мъдростта носи знание", "Истината носи свобода" и "Духът ги съдържа в себе си", няма да имате никакъв резултат. За да можете да развиете живота, знанието, свободата, вие трябва да ги съедините с Духа. Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва да растат в Духа. Духът ги носи в себе си.
към текста >>

55. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен.
Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи, човек се намира под действието на две сили: едната наляга от вън, а другата напряга от вътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение. При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата.
към текста >>

Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси.
Но благодарение на друга една разумна сила, която действа едновременно от вън и от вътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята, физически, духовен и божествен. Фиг. 1 Тази фигура представлява квадрат, около който има три кръга, трите свята. Чертежът представлява план, проста скица на трите свята. Физическият и духовен свят не са още съвършени, затова кривите А2 и А3 не са правилни кръгове, а елипси. Кривата А1 е окръжност описана около квадрата. Както инженерът разбира планът, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек, може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, не е интересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме.
към текста >>

Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен.
Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес. В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение.
към текста >>

Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език.
В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет наречен Земя. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика: физически или материален, духовен и божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният на духовен език, а божествения на божествен език. Следователно, иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика, физическия, духовния и божествения. Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2 и А3. Кръгът А3 представлява физическият свят, в който действа външното налягане. Кръгът А2 представлява духовният свят, в който действа вътрешното напрежение. Кръгът А1 представлява разумния, божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради.
към текста >>

Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно.
Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те се изложени на големи дисонанси във физическия и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота.
към текста >>

Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане.
Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за нарушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека. Силите на физическия или обективния свят действат повече отвън навътре, за това казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън. Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия.
към текста >>

Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот.
Затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона на напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният съдържанието, а божественият смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без божествен живот. Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният със силите на напрежението, а божественият или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, където има много хора стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взема мерки за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси.
към текста >>

Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр.
Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда, човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интерисуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешни разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото. И плявата е важна, но мястото й не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека.
към текста >>

Всяка болест причинява физически и морални страдания.
Настоящият живот е пълен със страдания и радости. Какво представлява страданието, налягане или напрежение? Болестите причиняват страдания, а здравето радости. Когато става въпрос за болести, хората не искат да слушат. Те искат да се освободят от болестите и страданията, но не знаят как. Всяка болест причинява физически и морални страдания. За пример, ако човек стъпи с бос крак на дребни стъкла от някое счупено шише и набоде крака си, той страда. Ако не е видял стъклата, на които е стъпил, той няма да знае причината на страданията си. Ако ги е видял, той ще знае защо страда. Понякога човек знае причините на болестите и страданията, на които се натъква, а понякога не знае. Обаче знае или не знае, някога той може сам да си помогне, а някога не може.
към текста >>

56. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Космични принципи на истинския морал;
Ето някои от разглежданите проблеми: духовна философия на историята (основен за труда); материалистична и идеалистична философии; съвременна и бъдещата роля на парапсихологията; йерархична структура на Универсума, Космични принципи на истинския морал; метафизична отличителност на Злото (Космичен Принцип, с необходима диалектична роля) и на греха (резултат от нарушаването на природните закони); мисии на редуващите се човешки раси; космична и човешка алхимия и т.н.
към текста >>

Този Закон е валиден също и в нашия индивидуален живот, както се потвърждава от биографиите на много хора е духовен опит.
Постоянно ще се връщаме към Ерата на Водолея, в която вече сме навлезли. Докато някои астролози поставят началото й след голямото съединение на планетите на 2.И.1962г., според Учителя тя е започнала през 1914 г. Една доста многозначителна година, която отбелязва, както знаем, началото на апокалиптичните сътресения на XX век, началото на Първата световна война. Фактът, че Новата Ера, наречена от Учителя епоха на Светещите, бива открита чрез ужасен конфликт, последвай от още по-тежък, на пръв поглед изглежда като зловеща ирония. При все това, виждаме този космичен закон - толкова суров и в същото време справедлив - според който златната зора може да изплува само след гъст мрак и ужасно невежество. Този Закон е валиден също и в нашия индивидуален живот, както се потвърждава от биографиите на много хора е духовен опит. „Водите утихват след буря; хубавото време идва след дъжд." Би било утопично да си въобразяваме появата на една нова райска ера без спънки, дори без ужасни сътресения. Тайните традиции единодушно потвърждават наличието на катаклизми при прехода между две социални епохи. Би било наивно да очакваме една внезапна идилична метаморфоза на нашата планета.
към текста >>

57. 38. Протокол - Радка Левордашка (1920-2014)

Ученикът на Божествената школа трябва да бъде чист физически, морално и духовно, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото Учение.
ПРОТОКОЛ Именувам се Петър Дънов от Варна, 60 годишен, българин, неженен, Учител, показвам: моето Учение е основано на три принципа - Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа трябва да бъде чист физически, морално и духовно, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото Учение. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен." Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел.
към текста >>

Ако са здрави умствено и морално, те лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай сами трябва да се откажат от една работа, която не би била по силите им.
С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разберат Божествените Истини, изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако са здрави умствено и морално, те лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай сами трябва да се откажат от една работа, която не би била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам според желанието им - със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно.
към текста >>

Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общоприет образец за подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам според желанието им - със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моят живот, който е открит за всички, може всяка минута да се провери и няма нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общоприет образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистични принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях и на родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това, но те не са мои. Друго няма какво да кажа. (п.): П.
към текста >>

ако измежду множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях и на родителите им.
Бог, комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома, и моят живот, който е открит за всички, може всяка минута да се провери и няма нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общоприет образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистични принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях и на родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това, но те не са мои. Друго няма какво да кажа. (п.): П. К. Дънов
към текста >>

58. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Онзи, който има плътски баща и плътска майка, от него духовен човек не може да стане.
Има други, по-съвършени методи. Ако тия методи не са приложени досега за нас, то погрешката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този метод е готов, но понеже ние не сме готови да възприемем по-идеален метод и не може да го разберем, затова хората са останали толкова назад. Преди 2000 години Христос е учил така: „Ако не се родите изново от дух и вода, не може да видите царството Божие. Роденото от плът, плът е, а роденото от Дух, дух е". Онзи, който има плътски баща и плътска майка, от него духовен човек не може да стане. Ако майката е от плът, бащата не трябва да бъде от плът; ако бащата е от плът, майката не трябва да бъде от плът. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете две отрицателни величини и да дадат една положителна? Може ли две празнини да ви дадат една положителна реалност?
към текста >>

Е, питам ви: При такъв един морал какво общество може да имате?
То е наука. Когато съвременните учени хора отказват да се продават за пари, тогава ще се оправи светът. Тия, учените хора, които се продават за пари, развалиха света. Днес много математици, химици, свещеници може да ги подкупиш е пари. Дайте на някого от тях един-два милиона и той може да продаде своята наука и може да ви направи, каквото искате, изобретение. Е, питам ви: При такъв един морал какво общество може да имате? Сега вас, като ученици на Бялото Батство, не могат ли да ви подкупят е 200 - 300 хиляди лева? Утре и вас ще ви дойде изкушението. Ще ви дадат 100 000 лева на година и ще ви кажат: „Не ви трябва да пишете". Ти ще кажеш: „Малка умора имах, искам да си почина, слагам перото малко за по-благоприятни времена." Защо? - Защото 100 - 200 000 лева на перото, това е голяма тяжест - не можеш да пишеш.
към текста >>

Вие трябва да погледнете сериозно на морала на всяка наука и само така ще видим какви престъпления е извършила математиката, ще видим и добрите, и лошите й страни, на геометрията добрите и лошите страни, на физиката добрите и лошите страни, на химията, на богословието.
Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се". Знаете ли колко дни ви остават, за да се родите? Десет дни ви остават още, за да се родите. От всичките дни на стария живот ви остават още десет деня до раждането. Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея. Вие трябва да погледнете сериозно на морала на всяка наука и само така ще видим какви престъпления е извършила математиката, ще видим и добрите, и лошите й страни, на геометрията добрите и лошите страни, на физиката добрите и лошите страни, на химията, на богословието. Ще видим добрите и лошите страни на всички науки и ще си дадем отчет. Съдба е това в света! Ти си физик, ще дадеш отчет за своята физика. Тези физици, тези химици, изпълниха ли те Божествената воля. С тази наука, която Бог е вложил, изпълниха ли те своята задача като учени хора?
към текста >>

Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора.
Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината. Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш. Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете. Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора. Сега за пример искаме да докажем защо съществува материализмът? Има си причини. Как да го оборим? Мен ми трябват само пет минути да оборя един материалист. Ето как ще го оборя.
към текста >>

Първото нещо, като основа на живота си ще турите този морал: с нищо да не може да се подкупвате.
Твърде лесно. Ама той ще каже: „Ти ме утмъртви". Няма нищо, това е първата реторта. „Как? " Във втората реторта си. Като го прекараш през десет реторти, той ще стане млад човек, значи освободен от всички заблуждения, човек, който е готов да носи възвишеното, благородното, човек, който няма да се подкупва с нищо. Първото нещо, като основа на живота си ще турите този морал: с нищо да не може да се подкупвате. Единственото нещо, което може да ви подкупи, да бъде Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава всички ние ще бъдем носители на Божественото. Сега не искам да ви гледам така омарлушени и да казвате: „Дали това е вярно, дали това е истина? " Не, вие вървите в този път, дето няма абсолютно никаква лъжа. Една стъпка назад може да ви провали.
към текста >>

59. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно.
Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едва 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилено темпо се умножават. Семето е прозябнало дори и отвън пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко 3 различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за богопомазание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за опасни сектанти, нови богомили (в калугерско разбиране); а третите - за съвременни Божи люде, истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищно неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврел с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос, от което било явно, че господин Дънов е или м. или ф. Кои и какви са тия загадъчни хора?
към текста >>

Приписват на привържениците му странни, чудовищно неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко 3 различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за богопомазание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за опасни сектанти, нови богомили (в калугерско разбиране); а третите - за съвременни Божи люде, истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищно неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврел с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос, от което било явно, че господин Дънов е или м. или ф. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме и справяме с тях.
към текста >>

60. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

В този необикновен живот вратата на стаята му бе загубила своя смисъл, а нейната практическа роля се свеждаше до това да улеснява общуването между два свята - вътрешния духовен свят на Учителя и нашия свят.
И тук имаше много поводи за интересни и поучителни разговори. След обяда Учителя се завърна в стаята си. Звездата на Изгрева, която винаги бдеше над него, знаеше, че той не почива като другите хора. Седнал на стол, той потъваше в размисъл, като че ли отиваше в един далечен свят, където, като престояваше, освежаваше духа си и възстановяваше силите си. След известен престой в този далечен свят, той се завръщаше при нас, в домовете и градините на „Изгрева". В този необикновен живот вратата на стаята му бе загубила своя смисъл, а нейната практическа роля се свеждаше до това да улеснява общуването между два свята - вътрешния духовен свят на Учителя и нашия свят. Защото голям беше напливът на онези, които го търсеха и непрекъснато тропаха на тази врата. И само онези, които бяха прекрачили свещения праг на тази врата, можеха да разберат защо Учителя говореше непрекъснато за Любовта. Който може да разбере и приложи на дело словото за любовта, коренно ще преобрази живота си и за него всички пътища ще са отворени. Следните мисли трябва да подтикнат към размисъл всеки разумен човек: „Любовта прави човека силен и мощен.
към текста >>

Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства.
Той постави телескопа на прозореца и, като го насочи към едно ярко съзвездие, с голямо внимание извърши известни наблюдения и проучвания. Рано на другия ден, сряда, той изнесе нова лекция, в която каза: „ Разумният живот може да се сподели само с човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Такъв е законът. Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той няма да те разбере. 1 ,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога. Туй ще го турите в ума си. Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ. Во веки веков Той ще си остане така абсолютен."
към текста >>

61. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство.
След като стихва дъждът, Учителя слиза от вилата в палатковия лагер и казва, че никой не може да развали това, което Бог иска да направи. След това той дава песента „Фир фюр фен" с движения, която е свързана с ума на човека. Учителя казва: „Хоризонталните движения на дясната и лявата ръка са светещите мечове на ангелите, които разбиват козните на черната ложа. Тази песен винаги трябва да се използва против враговете на братството." На другия ден много мъже и жени, граждани на Търново, посещават Учителя и разговарят с него, а владиците се отказват от по-нататъшен спор, но продължават да говорят нелепости по негов адрес. След този голям провал за църквата в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война е началник на военното духовенство. Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на братството в Търново. Въвеждат пропуски за влизане в братския лагер, на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когато Учителя идва на градината с група братя и сестри, караулният началник му докладва, че през нощта в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
към текста >>

Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение.
Много от свещениците, даже и висши сановници на църквата, приемат новото учение и усилено започват да четат беседите. Учителя казва: „Ще взема всички български попове и владици и ще ги изпратя в една специална школа за 600 години, за да научат как трябва да проповядват и възпитават народа в любов, хармония и братство и като дойдат на Земята, ще намерят един живот, за какъвто и на ум не им е дохождало. Те ще срещнат проявената Божия Любов." (64) Да, за новия живот се изискват подготвени, учени, знаещи, любещи души, решени на всяка жертва за Бога, готови да живеят за цялото. В разговор, засягащ въпроса за църквите, Учителя обяснява: „Православната църква е най-близко до природата и невидимия свят. Тя има много хубаво отношение към заминалите със своите традиции на погребение, докато католиците и другите църкви са извратили тези неща." (64) Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение. И днешните свещеници например в България — българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си спъват." (4, с. 424) Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях.
към текста >>

И днешните свещеници например в България — българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне.
Учителя казва: „Ще взема всички български попове и владици и ще ги изпратя в една специална школа за 600 години, за да научат как трябва да проповядват и възпитават народа в любов, хармония и братство и като дойдат на Земята, ще намерят един живот, за какъвто и на ум не им е дохождало. Те ще срещнат проявената Божия Любов." (64) Да, за новия живот се изискват подготвени, учени, знаещи, любещи души, решени на всяка жертва за Бога, готови да живеят за цялото. В разговор, засягащ въпроса за църквите, Учителя обяснява: „Православната църква е най-близко до природата и невидимия свят. Тя има много хубаво отношение към заминалите със своите традиции на погребение, докато католиците и другите църкви са извратили тези неща." (64) Учителя посочва причините за тежкото положение на българите: „В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение. И днешните свещеници например в България — българското духовенство, вместо да работи разумно, да използва туй благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си спъват." (4, с. 424) Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някои наши братя и сестри и като канал за изтичане на злото от школата се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаил Иванов и Кръстьо Христов, които с поведението си създават много неприятности на Учителя. На няколко места в изнесени беседи Учителя говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя, и го предават като свое слово.
към текста >>

В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност.
В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия при Бабаджи, който му дал титлата „Омраам Микаел Айванов" — Михаил Иванов. Французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон Фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя.
към текста >>

Духовенството подбужда народа да отиде и със сопи да разгонят братята и сестрите от палатковия им лагер.
Учителя провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот". Дава и наряд за духовна работа на учениците в София и провинцията за изпълнение през 1924/25 учебна година, без да се провежда събор. Съборът в Търново през 1925 г. протича при трудни условия. Под натиска на властта и поповете търновските граждани правят подписка и се забранява на братството да прави повече събори в Търново. Духовенството подбужда народа да отиде и със сопи да разгонят братята и сестрите от палатковия им лагер. Когато се събират и тръгват за градината, започва буря, подобна на тази през 1922 г. Хвърчат счупени клони на дървета, керемиди от покривите на къщите и завалява едър град. Побойниците се изпокриват в домовете си и никой не безпокои лагера на братството. Вечерта, след закриването на събора, на 29 август Учителя е арестуван поради обявеното военно положение. Освободен веднага от военни братя-полковници, жители на Търново, сутринта той си тръгва за София.
към текста >>

Така се затваря този голям духовен център, в който се пресичат положителните енергии, идващи от Алпите, Хималаите и Рила, даващи условия за плодородието в България и нейното правилно развитие.
Хвърчат счупени клони на дървета, керемиди от покривите на къщите и завалява едър град. Побойниците се изпокриват в домовете си и никой не безпокои лагера на братството. Вечерта, след закриването на събора, на 29 август Учителя е арестуван поради обявеното военно положение. Освободен веднага от военни братя-полковници, жители на Търново, сутринта той си тръгва за София. Причина за спиране на събора е, че не е взето разрешение от властта. Така се затваря този голям духовен център, в който се пресичат положителните енергии, идващи от Алпите, Хималаите и Рила, даващи условия за плодородието в България и нейното правилно развитие. Търново е бил голям и силен център на богомилското движение. В лозята, където се провеждат съборите на Бялото братство, богомилите на времето са посрещали изгревите на Слънцето и са изпълнявали своите духовни наряди. Стамат Михайлов, ръководител на братството в град Търново, ми каза, че имал видение за заровена дълбоко в земята златна стълба с площадка, на която богомилите изпълнявали своите свещени обреди.
към текста >>

62. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот.
Тя крие много богатства. Богатството отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности. Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа. Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разумно със силите на природата. Съвременната техника е поставила много от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не може да се говори с един и същи език. На този, който е завършил първо отделение, ще му говорите по един начин, що се отнася до разбирането на някои научни проблеми. На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети.
към текста >>

Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота.
Богатството отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности. Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа. Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разумно със силите на природата. Съвременната техника е поставила много от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не може да се говори с един и същи език. На този, който е завършил първо отделение, ще му говорите по един начин, що се отнася до разбирането на някои научни проблеми. На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети. Към всеки от тях ние трябва да имаме еднакво уважение като към същество, тръгнало в пътя на развитието, но езикът, с който ще се разбираме, ще бъде различен.
към текста >>

63. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз не повтарям учението за обикновения морал, но говоря за Великата Любов, която може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири и облагороди сърцето и да даде подтик на Духа.
Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на земята това учение е моята задача. Нека всички свещеници и проповедници да се съберат и да се помолят на Бога, да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само Той е в състояние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е учение за живата природа, с която се занимава и науката. То е учение за живота, наука за разумното в света, наука за Бога и любовта. Аз не повтарям учението за обикновения морал, но говоря за Великата Любов, която може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири и облагороди сърцето и да даде подтик на Духа. От какъвто народ да произлизате, към каквато партия да принадлежите, използувайте това учение. Следвайте не мене, но Великата Любов. Търсете необикновеното в живота. То е Божественото. Него проповядвам, с него искам да ви запозная.
към текста >>

Духовенството се страхува от мене.
Не донесе ли Христос една велика истина? Какво направиха с Него? След Христа дойдоха апостолите, но и тях подгониха. Така се постъпва с всекиго, който се опитва да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, за да не им мътя водата. Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички. Няма защо да делите чуканите.
към текста >>

64. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал?
Тези органи са направени от субстанция, която няма нищо общо с физическото вещество. Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле. Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.
към текста >>

Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност.
Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо. Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора? Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание.
към текста >>

За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.
Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора? Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга. Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума.
към текста >>

Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум.
Във Вашето изложение споменахте, че състоянието на радост и скръб се сменят периодично. Това е така, но ще знаете, че те не могат да съществуват отделно. Състоянията, в които изпада един индивид, зависят и от натурата на отделния човек. За да дойдете до по-прецизни изводи, полезно е да знаете, че и мисловността, и чувствеността у хората са различни. Ако се заемем да разгледаме мисловността на отделните хора, а и в отделен човек, ще открием няколко вида (категории) мисловност. Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум. Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях. Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи.
към текста >>

Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата.
Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях. Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго.
към текста >>

Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест.
Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия. Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи. Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест. Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото. Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго. Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум.
към текста >>

Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение.
Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос. Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение. Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието на едно малко на вид незначително същество.
към текста >>

65. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория.
Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте. Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм. Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория. Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието.
към текста >>

Смелият човек е високо морален образец.
Тази твърдост е продукт на себелюбие и култ към собствената личност. На трето място твърдостта може да се прояви в човека, който защищава своите убеждения. Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност. И така трите варианта на твърдостта са: физическа вродена, несъзнателна твърдост, на второ място чувствена (емоционална) твърдост и най-после идейна твърдост. Предстои да разгледаме смелостта и нейните прояви и варианти. Смелият човек е високо морален образец. Неговата смелост не идва от принуждение, а от вътрешен подтик. Известно е, че качеството на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява. Един смел човек може да се втурне сред опасността, за да спаси някого, но със същата смелост друг може да направи поражение. И в двата случая подтикът идва от самия човек, от решението, което е взел той. Има смели люде, които обаче не са достатъчно твърди.
към текста >>

Разрушителността убива физически и морално.
Описаните по-горе сили или качества имат своето място и значение във физическия свят. Всяко същество, което слиза на земята, трябва да се въоръжи с тях. При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално. Всички състояния у човека се отразяват на неговото физическо естество. Така например ноктите могат да бъдат едно прекрасно огледало на тези състояния. В продължение на 180 дни, през които ноктите се сменят, всичко се хроникира върху тях. За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден. Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото?
към текста >>

Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх.
В продължение на 180 дни, през които ноктите се сменят, всичко се хроникира върху тях. За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден. Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото? Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх. Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливият умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страхливият е като заек, който бяга от сянката си. В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх.
към текста >>

Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи.
За този, който може да чете по ноктите, всичко за даден индивид е ясно като бял ден. Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото? Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх. Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливият умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страхливият е като заек, който бяга от сянката си. В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие.
към текста >>

66. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Бог не е жесток съдия вече, Който наказва хората за най-малкото им нарушение от създадения от даден народ морален кодекс.
На всеки 2100 години, когато оста на Земята се насочва към ново съзвездие, започва нов етап в развитието на човека. Днес завършва Епохата на Рибите, която започна при раждането на Христа. Божието Слово чрез Христос бе разкриване на Твореца като Любов. Дойде моментът да се смекчи човешкото сърце и прояви топлота и милосърдие към братята си на Земята. Дойде идеята, че Бог е любящ Баща, а ние — негови близки, възлюбени синове, които трябва да Го осъзнаят и отправят любовта си към Него. Бог не е жесток съдия вече, Който наказва хората за най-малкото им нарушение от създадения от даден народ морален кодекс. Той иска съзнателно изправление на греховете и грешките ни по отношение на небесния кодекс на Великата Любов. За тази цел се внесе идеята за благодатта, под която живеят всички земни човеци. Бог прощава грешките на каещия се, прегрешил син — притчата на Христос за заблудения син. Бог е безгранична, всичко опрощаваща Любов, с която той действа във Вселената. Но изминалите две хилядолетия се оказаха тежък период на борби, човекоизтребление, инквизиции за нарушаване на църковните кодекси и какви ли не отклонения от великия Принцип на Любовта и опрощението чрез милост, донесени от Христос.
към текста >>

След преследването на Новото Христово Учение настъпи страшно материално и морално падение на българския народ.
Ето случая с Учителя Беинса Дуно, Пратеник от Бога за новата Водолейна епоха. Петдесет години Той говори на българския народ, давайки огромна духовна наука на човечеството чрез българите като много стар народ, в който са работили Силите на Светлината от хиляди години. Преди десет столетия в България се разрасна с голяма сила богомилското учение, което бе жестоко преследвано и хиляди българи бяха принудени да напуснат страната ни и разпространят това автентично Христово учение на изток и на запад, което стана път към Ренесанса и Реформацията в Западна Европа. През този век църквата и властта се опълчиха срещу Новото Христово Учение и днес виждаме небивало падение на народа ни — мизерия, престъпност в небивали размери и всички възможни злини. След изгонването на богомилите настъпи турското петстотингодишно робство. След преследването на Новото Христово Учение настъпи страшно материално и морално падение на българския народ. Стигнахме до просешка тояга. Младежта е в безпътица и пилее способностите и енергията си в безумни начинания и прояви. Печално българско робство на силите на тъмнината! Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни. Умориха се хората от ограниченията и мизерията, която ни държи в окови.
към текста >>

Младежта тръгна по чужди, опасни секти, вместо да се даде насъщният духовен хляб за развитието на силите и дарбите й.
да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви себе си за Мировия Учител и измами света. Но няма сила, която може днес да се противопостави на Великата Истина, дадена от Учителя, и хората, които се заблудиха от многобройните памфлети на тъй наречения Майкъл Айванхоу, търсят истинския Извор. Такъв е явният случай с упорития работник на Новото Учение в Лондон Дейвид Лоримър, който навреме разбра заблудата на самозвания учител Михаил Иванов. Българите трябва да знаят какво става тук и в чужбина с Новото Учение, защото Учителят каза: "Великата задача е да предаде това учение на българите, а тяхната задача е да го предаде на света." Едно велико задължение носи този народ и ако не го изпълни, го очаква тежка разплата. Едва сега виждаме началото на това възмездие за безотговорността, проявена от власт и църква. Младежта тръгна по чужди, опасни секти, вместо да се даде насъщният духовен хляб за развитието на силите и дарбите й. От целия квартал на братството остана само гробът на Учителя, а днес има претендент и за това последно парче земя, останало да напомня на хората, че тук е живял и работил Великият Миров Учител. Но Той каза, че не иска паметници и още не се знае ( делото е през май ) какво ще стане с гроба. Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека.
към текста >>

67. ВЪВЕДЕНИЕ - СЛОВОТО НА ИСТИНАТА - Константин Златев

Неповторимост, съответстваща на ранга на велик духовен Учител с планетарна мисия.
(Учителят Петър Дънов) Стойността на една философска система се определя до голяма степен от нейната приложимост в практиката. В това отношение Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) има малко достойни аналози. Именно неговата преобладаващо практическа насоченост му отрежда извънредно високо място не само в българската, но и в световната духовно-културна съкровищница. И това съвсем не е за сметка на теоретическата му основа, в която познатото и провереното се преплита с новото и оригиналното в палитрата на ярка и красива неповторимост. Неповторимост, съответстваща на ранга на велик духовен Учител с планетарна мисия. Никой не е в състояние да посочи точния брой беседи, лекции и сказки, изнесени от Учителя П. Дънов в продължение на половин век (от края на деветнадесетото почти до средата на двадесетото столетие). За щастие огромният процент от тях са стенографирани - те наброяват между 7 и 8 000. Наличните текстове вече са издадени, някои от тях - неколкократно. Част от беседите са записани и на електронни носители.
към текста >>

Неслучайно изписваме понятието с главна буква, тъй като не става дума за обичайното човешко разбиране за любов, а за един максимално извисен космически Принцип, който следва да бъде проектиран на всички равнища в структурата и морала на земната цивилизация.
Понеже епохата, в която живее и работи Учителят на Бялото братство у нас, е началото на период на грандиозна промяна. От езотерична гледна точка това е преход от 5-та към 6-та подраса на V-та коренна (окултна) раса. А именно 6-та подраса е тази, която е призвана да посади и култивира главните характеристики на бъдещата VI коренна раса. Културата на 6-та подраса, на чието изграждане Учителят П. Дънов посвещава целия си живот и дело, е култура на Любовта. Неслучайно изписваме понятието с главна буква, тъй като не става дума за обичайното човешко разбиране за любов, а за един максимално извисен космически Принцип, който следва да бъде проектиран на всички равнища в структурата и морала на земната цивилизация. Тази колосална по мащабите си задача вече се осъществява с усилията на милиони хора и невидими разумни същества, които от зората на Времето подпомагат хода на планетарната еволюция. Учителят Петър Дънов съдейства на всяка пробудена душа да вникне в изконния смисъл на Христовите думи: "... Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Дълбокото съдържание на неговото Слово доказва, че за земния човек единствената истина е тази, която е усвоена от съзнанието и е приложена на практика. Това е живата Истина, родена от вездесъщия Божий Ум, предадена на разумните същества и трансформирана в неделима част от тяхното мислене и поведение. Затова Учителят П.
към текста >>

68. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ 1. Детство и юношество Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър.
към текста >>

Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г.
Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа. Контактът с Божия служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски. Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена. Тази своя душевна настройка тя предала и на сина си Петър. Известно е, че от брака си със свещеник К.
към текста >>

Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир.
Това е и инструментът, чрез който е предал на своите ученици и последователи множество песни и мелодии с дълбоко духовно съдържание и необичайна звукова картина. Самият той ги е създал не самоцелно, а като част от заниманията в о снованата от него Школа. 2. Студентски години в САЩ Едва навършил 24 години, Петър Дънов е изправен на кръстопът в своя живот. Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г.
към текста >>

Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света.
Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. По своя характер учението е универсално (сиреч предназначено за всички хора и за всички времена), но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ - да приеме Словото на своя Учител - Новото Учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Възванието е подписано от П. Дънов по следния начин: "Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен".
към текста >>

Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1.
Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П. Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността. В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението. Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1. Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2. Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А.
към текста >>

Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в "Изгрева".
съществуват овощна градина, царевични и слънчогледови насаждения, зеленчукова градина, от които се набавят продуктите за общите трапези. През същата година е завършен и Салонът с малката стая за П. Дънов, назована "горницата" (по евангелски образец), и той се премества да живее тук от ул. "Опълченска" № 66. Това събитие ознаменува официалното начало на живота на селището. Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в "Изгрева". По този начин бива решен един генерален проблем - създаването на постоянен център на ББ, истинска база за социален експеримент. "Изгрева" се превръща в реално лице на движението - място, където всеки заинтересуван може да види с очите си резултатите от усилията на П. Дънов, а всеки негов последовател - да участва непосредствено в съвместното съжителство според новите закони, залегнали в основата на изповядваното учение. Именно затова от началото на 30-те години на XX в. настъпва период на най-активна дейност вече не толкова за откриване на вътрешни организационни форми, колкото за въздействие, насочено извън самото Братство - върху обществения живот в България и за набиране на съмишленици зад граница.
към текста >>

След закриването му търновското православно духовенство разпространява декларация, че жителите на града не желаят повече
Дънов направил толкова убедително изявление, че след него никой не посмял да вземе думата. В едно всички свидетели са единодушни: на предложението за диспут П. Дънов е отговорил с контрапредложение да се качат на Мусала и там да проведат полемиката. За последен път съборът на ББ се състои във В. Търново през 1925 г. След закриването му търновското православно духовенство разпространява декларация, че жителите на града не желаят повече П. Дънов да организира събори в тяхното населено място. Това налага пренасянето на съборите в столицата и довежда до ускоряване създаването на "Изгрева". През 1926 г. съборът се провежда в София (22-29 август), информация за което предоставя Ст. Ватралски. В съответствие с неговото описание в лагера на Братството цари идеален ред и чистота.
към текста >>

Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война.
Съдейства на всеки, който искрено се стреми да следва избрания достоен път на духовно-нравствено усъвършенстване. Нещо повече, Той подготвя в отвъдния свят душите на онези, които желаят да се завърнат сред нас и да внесат своя дял в грандиозното начинание за утвърждаването на Новата Култура на VI раса. Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове. Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това отношение. От средите на писателите най-популярни последователи на П. Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците - преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев.
към текста >>

Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините.
Данчов фигурира цифрата 40 000. Едно любопитно сравнение показва, че в същия период обществото на теософите е наброявало 121 члена (!). Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на Църквата към света (т.нар. "секуларизация"; бел. К. З.), така и срещу самия свят" (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната. В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха. Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в обществената среда. Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода "лекар" на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност.
към текста >>

69. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Българският духовен Учител П.
1. Основни идеи в учението на Петър Дънов. "Новото учение" "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." (Учителят П. Дънов) Българският духовен Учител П. Дънов се въплъти от един извънредно висок надматериален свят на нашата планета, за да покаже нов път за еволюцията на земното човечество. Настоящата епоха се характеризира с приключването на дълъг цикъл от проявлението на редица култури, отличаващи се със слизане, инволюционно отдалечаване от Великия Разумен Център на Космоса. Този процес е достигнал крайната си точка още в историческия отрязък от време, свързан с мисията на Учителя на Учителите Xристос. От Неговата земна изява до днес е в ход нов, мощен еволюционен импулс, чиято посока на разгръщане е пътят напред и нагоре, към Великия Първоизточник на живота. От особено, решаващо значение за надделяването на тази водеща тенденция е периодът XIXXXI век, включващ и утвърждаването на астрологическата ера на Водолея.
към текста >>

Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване.
Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина.
към текста >>

Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен." Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им.
С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота. Тези знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът на разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно.
към текста >>

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора.
Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Пред вид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било са лишени от всяка истинност и основание. Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание. Нищожният на брой заключения за хора със застой в развитието си се дължат очевидно на атавистически причини, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, иде от родителите на тия хора. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелстват за това. Но онези не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. (п) П. К. Дънов
към текста >>

Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове.
Той трябва "да изгуби" низшия живот, за да придобие висшия; следва да се свърже с висшия живот, както лозовата пръчка е свързана с лозата; длъжен е да усвои "тесния път" на живота и да се роди наново в дух и истина. Според Учителя П. Дънов учението на Иисус Xристос е окултно по своя характер неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на ранното (първото) християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в т. нар. Xристови малки и големи мистерии. Тези висши истини са били възприемани посредством дълга подготовка и нравствено издигане; те са ставали обект на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са били преценявани като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни от периода на ранната Църква са имали моралната сила да следват препоръчвания от Иисус "тесен път"; ето защо те са основавали братски общини, които са просъществували около три столетия; ето защо те са умирали с песни и молитви по арените, разкъсвани от диви зверове. Ала когато християнството се превърнало в държавна религия (след Миланския едикт на император Константин Велики 313 г.) религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а, от друга на робовладелците, феодалите, властимащите (на всички, които упражнявали експлоатация, насилие, неправда), тогава то било подложено на изопачаване. Тесният път бил изоставен, тайното учение забравено. Тогава постепенно било създадено едно удобно християнство, започнали да проповядват и да утвърждават вярата в постигане Царството Божие не на Земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на Любовта, изключваща всякаква омраза и насилие, и не чрез постигане на истинско съвършенство, а чрез Xристовата жертва на Голгота, чрез опростена (до степен на опростенчество) вяра в Xриста, чрез осъществяване на чисто външни ритуали и обреди формална церемониалност. Така се стигнало и до куриозите с обратен знак индулгенциите и инквизицията. По този начин "тесният път" бил заменен с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха.
към текста >>

70. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител).
Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);
към текста >>

С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.
б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единственият извод, който следва да направим за себе си от току-що изложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божественото знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култивирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието. От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух! " Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е.
към текста >>

Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот.
Тя е затвор. Аз ви казвам: Излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират живота на хората, съществуват само в природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло." Златното правило в новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: "Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват те с вас! " (ср.
към текста >>

71. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст.
И така достигаме до разковничето: съдържанието на Истината може да бъде постигнато по светлия път на познанието. Както вече нееднократно подчертавахме, този Път е безкраен. Най-точната мярка за него е Вечността. На всеки етап от Пътя съответства определена дълбочина на проникване в Истината, в нейното съдържание. От своя страна съдържанието на Истината представлява абсолютна ценност за всички живи същества в Космоса. Въздействието му върху съществата е комплексно и благодатно, мотивиращо и стимулиращо техния духовен ръст. Нека и по този въпрос се обърнем към Словото на Учителя П. Дънов: "Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината.
към текста >>

В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място.
" Езотеричното познание определя лъжата като духовно убийство. За несведущите подобна присъда би могла да изглежда твърде строга и пресилена, ала тя има своите сериозни основания. Затова и всеки от великите духовни Учители на човечеството безпрекословно отрича лъжата и я заклеймява като съвършено недопустима в мисленето и поведението на човека, а още повече - по жизнения път на окултния ученик. Българският Учител на Любовта П. Дънов не прави изключение. В проповядвания от него морално-етически кодекс за лъжата няма никакво място. На редица места в неговото Слово тя бива разглеждана като антитеза на Истината. Пълното отхвърляне на всички видове лъжа (трябва да признаем, че нейните проявления са твърде разнообразни) и повсеместното утвърждаване на Космическия принцип на Истината са една от червените нишки в учението на ББ. Ето едно разсъждение на Учителя П. Дънов в тази насока: "Първата крачка към Любовта е: Никаква лъжа! Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо."
към текста >>

72. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество.
От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме поотделно: - връзка между свободата и правдата До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отстъпва пред отровните стрели на неправдата. Богатият множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието. А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качества и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.11.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати.
към текста >>

Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички.
Възтържествуването на правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното, правилно разпределение на благата между всички. Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на ду- ховно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си - своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля." 5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот
към текста >>

Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си - своя духовен потенциал.
Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното, правилно разпределение на благата между всички. Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен аспект притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на ду- ховно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си - своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов допълва в този смисъл: "Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: "Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля." 5. Принципите и законите на правдата и справедливостта следствие от Единството на Всемирния Живот Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм.
към текста >>

Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги."
Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят П. Дънов), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на българския духовен Учител: "Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги." а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост " Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

73. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека.
Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е.
към текста >>

Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път.
Според езотеричното познание вътрешната настройка на личността да прави добро е нормалната. Именно тя отговаря на състоянието на физическо и психическо здраве. Отклонението или въздържането от вършене на добро говори за смущения в психо-физическото единство на човека - най-вече в хармонията на неговата душевност. А в най-тежкия вариант - при извършване на зло, можем вече да говорим за сериозни деформации в психиката на извършителя. За щастие - дори и най-дълбокото падение в нравствено отношение, водещо до рецидив на престъпните, злотворни дела, е обратимо. Падналият толкова ниско човек би могъл да бъде спасен от пълно морално разложение главно по два начина: или чрез решителна намеса отвън - когато в една или друга форма някой му протегне ръка и го измъкне от блатото, или ако той самият преживее разтърсващо душата му събитие, което да го доведе до катарзис (пречистване), преосмисляне на поведението си и пренасочване на жизнения си път. Като следствие от този закон би могло да се разгледа закономерността, че мотивираното извършване на добро е най-сполучливият метод за поддържане и разрастване кълновете на живота. В този смисъл са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Доброто е основа на живота (курсивът мой - К. З.). Доброто е почва на живота и същевременно - негова храна. Само доброто може да подкрепи живота, само доброто може да го подхрани."
към текста >>

По времето, когато българският духовен Учител П.
Дънов: "Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение! " За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога. По времето, когато българският духовен Учител П. Дънов е бил в плът на Земята, при него отишъл един от учениците му и го помолил насаме за съвет. Поискал от Учителя да му даде препоръка, която да бъде лично за него и в най-висока степен да отговаря на естеството на живота му, на неповторимата му индивидуалност. Учителят се замислил за момент и после му казал: "Правете всичко сразположение! " Ученикът не отвърнал нищо и си тръгнал. Не можел да скрие от самия себе си разочарованието си.
към текста >>

Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П.
Дали хората ще знаят това, или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е, обаче, че от това добро ще се ползват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в Своята доброта, в Своята Любов, Мъдрост и Истина" (Учителят П. Дънов). Следователно - като най-важно следствие от универсалния характер на Доброто е разпростирането на резултатите от неговото извършване (на Доброто) от източника (извършителя) към всички останали. Дори и те да не подозират за това, че някъде се е родило Добро (а е логично да бъде така за всички останали извън обекта, спрямо когото е било извършено то), благодатните лъчи от неговото раждане, разцъфтяване и проявление проникват навред и обливат с живителна топлина всичко и всички наоколо. Този духовен факт притежава аналогия със заявлението на Учителя П. Дънов, че когато някой се повдига в духовно-нравствено отношение, с това той повдига и всички останали. Както вече изтъкнахме в предидущото изложение, всички живи същества в Космоса представляват елементи, частици от едно единно Цяло. Щастието (респективно благосъстоянието) на всеки елемент зависи от щастието (благосъстоянието) на Цялото. И когато извършеното от някого добро се разпростре във всички посоки, радиално от него като център на тази добродетелна постъпка, с това той повишава степента на щастие и благоденствие за целия Космос. Колкото и нищожна по своите мащаби да е тази постъпка, въплътила в себе си Доброто, тя допринася по своему за щастието на всички.
към текста >>

Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото.
Учителят П. Дънов пред тесен кръг свои последователи веднъж споделил, че само четирима негови съвременници ще напуснат кръга на раждане и смърт, преодолели кармичните си обвързаности и превърнали се в свободни духове. Посочил е имената на Апостола на свободата Васил Левски, граф Лев Николаевич Толстой, Махатма Ганди и Алберт Айнщайн (при други обстоятелства е добавил към имената на изброените и това на Уилям Шекспир). Вторият и четвъртият от тях нямат пряко отношение с жизнените си изяви към разглежданата тук дилема. Ала първият и третият имат. Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е. на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото? Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую.
към текста >>

Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую.
Махатма Ганди - великият духовен, национален и политически водач на индийския народ - застава начело на движението, извоювало свободата и независимостта на Индия именно по пътя на не съпротивлението на злото. Но какво да кажем за Апостола Васил Левски - идеолога и неустрашимия борец за национално освобождение по пътя на революцията, т. е. на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото? Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава конкретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв - когато биват поругани духовни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното.
към текста >>

И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов.
Ето и отговора на Учителя П. Дънов: "Злото е път към смъртта (курсивът мой - К. З.). То е осъдено на вечно безплодие." Изреченото тук е недвусмислено и нетърпящо алтернативност. Остава да направим своя жизнен избор. е) различаване и разграничаване на Доброто и злото И в този случай не бихме могли да открием по-мощен източник на светлина по Пътя към съвършенството от Словото на българския духовен Учител П. Дънов. Неговите указания по темата са кратки, ясни, задълбочени и впечатляват с умелото използване на контрастите: "При различаване на Доброто и злото помнете следните неща: Доброто и злото - това са висшето и нисшето в света. Злото - това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо Доброто е цена на разумното, а злото - цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава.
към текста >>

74. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора.
Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят. Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода. За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозависимостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П.
към текста >>

Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване.
Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по отношение духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността. Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат." Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване. Такава е прекрасната логика на еволюционното разгръщане. За нея ни говори и Учителят П. Дънов: "И когато човек почувства тази свобода, всичката тежест , всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той с един поглед прониква нещата.
към текста >>

75. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен.
В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя.
към текста >>

За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър.
Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него.
към текста >>

И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот.
Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност.
към текста >>

Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>

А когато разумното живее в него, той става духовен.
Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот?
към текста >>

Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота.
Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един.
към текста >>

Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо.
В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>

От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност.
Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност.
към текста >>

Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път.
При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас. Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот! В Словото на Учителя П. Дънов на всяка крачка срещаме утвърждения на тезата за разумността на природата. Най-краткото измежду тях гласи: "Природата е жива и разумна." Неслучайно той толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път. Най-подходящи за духовна работа са планините. Това е причината годишните събори на ББ в България да бъдат организирани на Рила. А докато Учителят е в плът, той и учениците му непрекъснато правят екскурзии - най-често до Витоша. Затова той подчертава: "Ония, които идват тук (сред природата - бел. К. З.), чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън.
към текста >>

Затова не само моралната, ала и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора.
По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за баланса на енергиите. Ето какво казва Учителят П. Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто. Друг път изпитвате радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на доброто." Всички проявления на доброто и злото в света създават съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин. Затова не само моралната, ала и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора. 12) Следване методите на Живата Разумна Природа "Всички трябва да се ползваме от методите на Разумната Природа. Следване методите на природата, това е един от основните принципи на новото учение. Навсякъде природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на природата, начините, с които тя си служи."
към текста >>

Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа.
Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми.
към текста >>

76. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

духовен Учител
обикновен човек талантлив праведник гений светия духовен Учител На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми.
към текста >>

Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.
светия духовен Учител На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху взаимоотношението между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)." Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят.
към текста >>

Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало.
В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
към текста >>

Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек."
Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото естество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостния човек." Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>

Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи.
Природата прави с човека един от великите опити в света. В Битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в Космоса? В Битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи. " Смъртта обаче е случайно явление в живота.
към текста >>

Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие.
Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър.
към текста >>

Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер.
"Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек.
към текста >>

Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение.
Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия." Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция. Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично равнище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човешката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформаторската дейност на Духа на Времето Учителят П. Дънов изтъква: "Ние воюваме, за да съборим на Земята затворите и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме.
към текста >>

Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него".
Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си.
към текста >>

Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си.
Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи." Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието. Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека".
към текста >>

Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява.
Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят." За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот.
За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Разумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П.
към текста >>

Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот.
Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях." Основните принципи и постановки в етическата система, формулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм.
към текста >>

Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо.
За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуалност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотношенията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта. Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и като няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир." 3. Здравословен начин на живот
към текста >>

Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав.
към текста >>

Всяка болест има свой духовен смисъл.
Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите.
към текста >>

77. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното.
към текста >>

На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг.
Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К. З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа." В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта. Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието.
към текста >>

Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта.
Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта. Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам." В своето Слово Учителят П.
към текста >>

Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)."
1) "Когато обичаш Бога, всички същества те обичат." 2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества." 3) "Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества" (ср. Деян. 17:28 - бел. К. З.). Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)." В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници.
към текста >>

Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан!
А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П.
към текста >>

Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта.
Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П.
към текста >>

Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо.
Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа." В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло.
към текста >>

Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя.
За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта.
към текста >>

Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души.
Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието. За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов). Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души. Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг.
към текста >>

Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч.
Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат. 19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове.
към текста >>

"Моралът на ученика е Божествената Любов!
При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице." Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на Любовта.
към текста >>

По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава Любовта.
Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на Любовта. Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат. По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа - механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират. Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте!
към текста >>

78. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога.
Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца. Тези размисли намират заключителната си форма в Словото на великия духовен Учител: "Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой - К. З.). Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви (курсивът мой - К.
към текста >>

В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата.
Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение." И допълва на друго място в учението си: "По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло." Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. "Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи" (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност - не само собствената й история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип - частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (не- проявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта.
към текста >>

В нея няма никакъв морал.
обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Четвъртият вид религия е социализмът. Първите три форми религия представляват семейството: клерика- лизмът е майката, милитаризмът е бащата, а капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата.
към текста >>

Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта."
Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на Любовта." В заключение на тези свои размисли, илюстриращи степента на еволюционно израстване на човешкото съзнание, Учителят П. Дънов посочва и контурите, облика на зрялата духовност. Нейна особено важна черта е максималната широта, изхождаща от въплъщаване- то в живота на основните Божествени принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел: "Истинският човек трябва да бъде човек на Любовта, която ражда живота; на Мъдростта, която ражда знанието; на Истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат. И най-после, истинският човек трябва да бъде човек на Правдата, която показва какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да реализираме."
към текста >>

Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят.
Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро." На друго място в учението си Учителят П. Дънов предлага още една класификационна схема на съзнанието, основана върху разделянето от негова страна на Космоса на три свята: физически (материален), духовен и Божествен: "... Съществуват три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира във физическия свят; духовно - в духовния свят, и Божествено - в Божествения свят. Физическото съзнание представя малък прозорец, през който минава малка част от слънчевите лъчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е.
към текста >>

Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител:
Божественото съзнание е неограничено пространство, през което минават всички лъчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човека е възможно за Бога, имаме пред вид ограниченото, човешко или физическо съзнание и неограниченото - Божественото съзнание." От друга страна, разглеждайки силите, които се проявяват в четирите природни царства, Учителят на ББ в България свързва тяхната систематизация с три от вече посочените по-горе четири степени на съзнанието: "Живите сили в природата могат да се разделят на четири категории: несъзнателни - в минералите, подсъзнателни - в растенията, съзнателни - в животните, и самосъзнателни - в човека... Поради несъзнателните сили, които действат в минералите, последните нямат пряко отношение към човешкия живот. Значи, между съзнанието на човека и минералите няма тясна връзка. Обаче природата се стреми да направи тази връзка, т. е. да даде възможност на човека да се ползва съзнателно от силите, които се крият в минералите." Нека разгледаме накратко характеристиките на четирите степени на съзнанието така, както са изложени от българския духовен Учител: - Подсъзнание: За тази първа степен на съзнанието Учителят П. Дънов казва: " "Подсъзнание " означава нещо скрито под живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
към текста >>

Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие.
Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. " При тази трета степен на развитие на съзнанието бива постигната хармония между ума и сърцето на личността. Човек вече се носи успешно върху гребена на вълната, разгръщаща обновлението във всички сфери на обществения и духовния живот. От кандидат за новата култура той вече се е превърнал в пълноценен участник в нея. Спасението е невъзможно без дълбока и искрена вяра. Относно нейната сила и въздейственост нека отново се вслушаме в Словото на великия духовен Учител: "Едно може да ви спаси - да произнесете Името Божие. Само при това положение (Той) ще покаже светлото Си лице." Абсолютната вяра е непосредствено свързана с приемането на Христос в себе си. Плодът на това вътрешно единение с Бога-Слово е окончателното ликвидиране с личната карма. 4) Възраждане Четвъртата степен в еволюцията на съзнанието - Възраждането, е от човека. Тя бележи едно по-интензивно проявление на Божественото у личността.
към текста >>

Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества.
VII, т. 2 под заглавие "Културата на Любовта". Изключителната важност на темата и нейното определящо значение в рамките на учението на ББ, представено от Учителя Петър Дънов, предлага достатъчно сериозни основания тя да бъде разгледана в по-широк обхват. В своето досегашно развитие земното човечество е преминало през редица раси, цивилизации и култури. В настоящия исторически и космически момент се полагат основите на VI (окултна) раса. Според визията на великите Посветени тя ще се характеризира с далеч по-съвършен физически и духовен облик на човека, който ще прояви в по-голяма пълнота заложения извечно у него Божествен живот и духовни сили и качества. И най-важното - той ще въплъти на материален план в самия себе си, в отношенията със себеподобните и към природата принципа на истинската Божествена Любов. Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта.
към текста >>

Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса.
Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот. Нов морал, ново светоусещане, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса. За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П. Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и природни катаклизми. Те са характерният белег на Промяната.
към текста >>

Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота.
Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце. Дали ще го изградим с постоянство и добра воля, или ще се оставим на течението да ни влачи в избрана от него, а не от нас посока - зависи изцяло от нас. Никой не може да свърши вместо нас работата, която Божият Промисъл е възложил на всеки конкретно! И както винаги, Промяната започва отгоре надолу. Тя съзрява в света на Духа и след това се проектира на физически план. Затова и Новата епоха предполага преди всичко разширяване на човешкото съзнание, придобиване и утвърждаване на един нов морал, което в съвкупност ще доведе и да усъвършенстване на социалните условия на живота. "В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа", твърди и Учителят П. Дънов. Организиращата сила при изграждането на Новата култура е Любовта. Индивидуалното човешко съзнание постепенно достига характеристики, осигуряващи преминаването към колективно съзнание. Последното от своя страна е израз именно на Любовта.
към текста >>

Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите.
Промяната засяга и умовете, и чувствата, и волята на разумните същества. Тя винаги е комплексна. И не може да бъде другояче, понеже предстои нещо различно, каквото светът до този момент не е виждал! Процесите на интеграция и създаването на предпоставки за побратимяване между народите, изграждането пред очите ни на обединена Европа, стремежът към постигане на пълна свобода на индивидуално и колективно равнище, взаимопомощта между хората, защитата правата на човека и, в частност, тези на жената - всичко това са белите лястовички на Новата Култура. По своята същност тя представлява хармоничен комплекс от нови, по-извисени отношения както между хората, така и от тяхна страна - към Майката Природа, към всички Божии творения. Ето как великият духовен Учител на България очертава жалоните на настъпващото победоносно Ново време: "Новата Култура носи светлина в съзнанието на младите. Новият живот трябва да създаде новите форми, чрез които да се изрази. Настъпващата култура седи в това: правото за свобода да бъде достояние на всички хора. Всички народи в света са органи на Божествения организъм. И всеки орган има своето предназначение. Славяните имат предназначението да бъдат носители на новата култура на братството."
към текста >>

Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят.
Хората, които му предоставят простор за действие у себе си, са именно представителите на тази култура, предвестниците на изгряващата VI раса. За тях Учителят на ББ в България свидетелства: "Тези, в които Божият Дух живее, представят истинската култура." И на друго място в Словото му: "Нека човешкият дух се съедини с Бога. Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите Същества, които обичат хората. Те са подаръци за хората.
към текста >>

79. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

"Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. "
"Славянството е Олтарът на Новата Култура." "Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на Земята." "Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. След обединението на славяните трябва да се обедини цялото човечество." "Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. " "Мисията на славянството е да облагороди Петата раса и да подпомогне идването на шестата подраса." (Учителят П. Дънов) Пристъпваме към разглеждането на тема, която е обект на изследване изключително от страна на специализираната езотерична литература. В историческите, философските, културно-антропологическите и тео логическите източници, както и в научно-популярните издания, на практика почти нищо не се споменава по този така важен въпрос. Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П.
към текста >>

Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос.
В историческите, философските, културно-антропологическите и тео логическите източници, както и в научно-популярните издания, на практика почти нищо не се споменава по този така важен въпрос. Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, го разкрива в цялата му пълнота и впечатляващи перспективи на сегашно състояние и очаквано бъдещо развитие. От гледна точка на езотеричното учение мисията на настоящата V коренна (окултна) раса е да развие ума на човека - съзнателния, логическия ум. А VI коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос. Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса. България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея.
към текста >>

Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.
Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча). Още в заглавието на текста ("Призвание към народа ми...") Учителят П.
към текста >>

Но като източник на информация в тази насока той далеч не е единствен, тъй като на много места в своите беседи и лекции, както и в лични разговори с последователи, българският духовен Учител е добавил и други, твърде съществени щрихи към портрета на славянския род и неговата роля в глобалните трансформационни процеси на нашето време.
Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета. Призванието по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П. Дънов към световната мисия на славянството в съвременната епоха. Но като източник на информация в тази насока той далеч не е единствен, тъй като на много места в своите беседи и лекции, както и в лични разговори с последователи, българският духовен Учител е добавил и други, твърде съществени щрихи към портрета на славянския род и неговата роля в глобалните трансформационни процеси на нашето време. В следващите редове ще проследим редица негови разсъждения и концептуални изявления, допълващи и обогатяващи изследваната тук тема. Особено интересна е една мисъл на Учителя П. Дънов, която осветлява връзката между Христос - в качеството Му на всемирен Глава на ББ - и съвременното славянство: "Христос се явява сега в славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма. А за отменение и дума да не става.
към текста >>

Както е известно, според българския духовен Учител това пришествие ще бъде невидимо за физическите сетива на земните хора.
А за отменение и дума да не става. Българският народ, ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да (о)станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат." Може да се приеме, че с тези свои думи Учителят П. Дънов обявява началото на Второто Христово идване (пришествие), за което се говори в Библията. Както е известно, според българския духовен Учител това пришествие ще бъде невидимо за физическите сетива на земните хора. То ще засегне като импулс и енергийна вълна техните сърца и души. В съответствие с твърденията на някои авторитетни езотерични школи (например, тази на антропосо- фите, основана от д-р Р. Щайнер) Второто идване на Христос през ХХ век действително е факт. Само че то е осъществено на етерно равнище, в етерния свят. Една от най-значимите задачи на Учителя П.
към текста >>

България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят.
А в този текст под "воля" навярно следва да разбираме - освен традиционното съдържание на понятието - и твърдостта, упоритостта на българина като национална черта. На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов декларира пълното си доверие в способността на българите, в частност, и на славяните, като цяло, да се справят успешно със задачите, които Божият план поставя пред тях в нашата епоха на глобален преход. Нещо повече - той предлага и синтезирана дефиниция на съдържанието на термина "славянин", и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: "Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой - К. З.). Христос казва: "Аз и Отец едно сме." Днес славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява." Учителят на ББ в нашата страна подчертава и още три водещи качества на българите, без които те не биха могли да изпълнят предназначението си при изграждането на Новата Култура на VI раса - готовност за саможертва, храброст и дълбоко религиозно чувство: "Българинът е взел от славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвуванието го има у славяните.
към текста >>

Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П.
Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ." По- конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна настройка той добавя още: "Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П. Дънов и когато рисува картината на това, как славяните се вписват като етнос сред бялата раса - водеща за епохата, в която живеем: "Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса.
към текста >>

Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П.
Дънов са казани по време, когато Русия се е гърчела под игото на комунистическия тоталитаризъм - периода от 1917 до 1990 г. Без вяра в Бога човек не може да постигне нищо. Тази искрена и дълбока вяра, приложена в живота, е най-сигурната гаранция за успех на всички начинания, на всички равнища на житейска изява: "Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите (курсивът мой - К. З.). Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие." Учителят П. Дънов дава и съвсем конкретно наставление на славяните как да се справят с най-съществената от своите задачи - взаимното и планетарното побратимяване: "Нека покажем сега какъв метод се налага на славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1. Никакво насилие. 2. Да се приложи Светлината, Животът, Любовта и Свободата." Особен интерес представлява и мнението на Учителя на ББ в нашата страна относно съотношението Божествено-човешко у славянския етнос, сравнено с това при западните народи: "В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото. Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи.
към текста >>

Правилният отговор е, че всяка страна преживява златен век, когато по нейната земя отекват стъпките на велик духовен Пратеник на Небето.
Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат." Някой справедливо би запитал: "Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХ1-то столетие се е проточил като агония?!? " Въпросът е напълно основателен. Но и твърдението за златния век на българите, принадлежащо на Учителя П. Дънов, не е погрешно. Правилният отговор е, че всяка страна преживява златен век, когато по нейната земя отекват стъпките на велик духовен Пратеник на Небето. В случая с България това е Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Нещо повече - за нашия народ златният век е изгрял далеч по-рано: "Златният век е започнал в България, когато Бялото братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на запад. И сега това движение (духовната общност на Бялото братство, изградена у нас от Учителя П. Дънов - бел. К.
към текста >>

Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския.
Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век." Една от най-светлите черти в общославянския манталитет е готовността да отдадеш себе си заради другите хора: "Хубавата черта на славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях." Тази тяхна характеристика е пълноценно съчетана с преклонението им към Всевишния - пословичната богобоязливост и богопочитание на славянските народи (особено ярко проявена у русите): "Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на славяните има нещо възвишено - Любов към Бога" (Учителят П. Дънов). Измежду всички славянски народи великият духовен Учител на ББ е избрал именно българския. С всичките им плюсове и минуси българите като народ са носители и изразители на най-хубавите качества, присъщи на славяните. Затова същият Учител ги дефинира така: "Българите са пионери между славяните" (курсивът мой - К. З.). Понастоящем, когато народите на Стария континент изграждат своя общ дом - Обединена Европа, идеите на Учителя П. Дънов в това направление звучат по-актуално и с по-голяма прорицателска мощ от всякога. Те надхвърлят мащабите на нашия древен материк и обхващат в прегръдката на Божествената Любов цялата планета: "Идеята за Братството иде.
към текста >>

80. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос.
Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П.
към текста >>

Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните.
В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
към текста >>

В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К.
към текста >>

А когато научните факти се намесят в подобен спор, резултатът от него (макар и задочно) не би могъл да бъде в полза на критиците на българския духовен Учител.
По времето на земната изява на Учителя П. Дънов техниката не е била така добре развита и емпиричните потвърждения на неговите напътствия за природосъобразен живот са били трудно осъществими. Тогава най-важни са били неговият авторитет и вярата на последователите му в истинността на неговото Слово. Оказва се, че той не ги е излъгал. Поне в полза на подобно заключение говорят показанията на уредите: дозиметри, енергометри, рентгенометри и пр. А когато научните факти се намесят в подобен спор, резултатът от него (макар и задочно) не би могъл да бъде в полза на критиците на българския духовен Учител. А що се отнася до песните - няма нищо по-нормално от тях в дейността на една духовна общност, каквато е ББ. Те са естествен елемент в една завършена схема, в която се преплитат познания за Бога, света, живота и човека с конкретни практически действия за реализация на тези познания. Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога. Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П.
към текста >>

В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хората религиозен живот.
Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му. Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху душата му. В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено осмисляне и разбиране на извършваното. В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот " разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека (курсивът мой - К. З.). Всяко едно същество е духовно по същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява.
към текста >>

Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "преустройването" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността.
Искаш да го прегърнеш като човек, но това е невъзможно. Трябва да стоиш далеч от него. Ангелът минава от една слънчева система в друга. Той минава милиони километри сам из пространството така, както човек изобщо не може да си представи. ...На Земята навред има въплътени ангели, служители на Бога, които са готови да се отзоват на всеки вик за помощ. Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "преустройването" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността. Учителят на ББ в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят за човешката разумност и емоционалност. Злоупотребата с тези две водещи начала у човека наврежда и на физическата му природа:"Има ангели, които направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява тялото си." Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител: "Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят.
към текста >>

Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител: "Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите.
...На Земята навред има въплътени ангели, служители на Бога, които са готови да се отзоват на всеки вик за помощ. Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "преустройването" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността. Учителят на ББ в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят за човешката разумност и емоционалност. Злоупотребата с тези две водещи начала у човека наврежда и на физическата му природа:"Има ангели, които направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява тялото си." Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител: "Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят. ...Ангелите са красиви, пластични, подвижни, в тях няма нищо в покой, всичко е в движение." Според учението на ББ ангелите натрупват специфични опитности посредством въплъщения в материални тела. Подобен род познание те не могат да придобият в духовния свят поради огромната разлика в условията там, сравнени със земната действителност: "Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши, човек пък не може да разбере как е възможно да не греши.
към текста >>

81. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията.
При изпълнението й се осъществява пълноценен обмен между силите на човека и Живата Разумна Природа. Отначало Учителят П. Дънов създава упражнения с мелодия, движения и текстове. По-късно разработва "Пентаграма", а впоследствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълнителите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията. Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото. 1. Философско-езотерични основи на Паневритмията Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов.
към текста >>

Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл.
(Учителят П. Дънов) I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят.
към текста >>

Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества?
Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия.
към текста >>

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата.
Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават. Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот.
към текста >>

Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир.
Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията.
към текста >>

Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи.
Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията. Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство.
към текста >>

Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал.
Във физическо отношение светът е виртуоз, а в духовно отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят." Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човешкия род. Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал. Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост към животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос. Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили? Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов. Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта?
към текста >>

Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.
Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа.
към текста >>

82. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО 1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот.
към текста >>

Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие.
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него християнска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и за БПЦ, в частност, Учителят П.
към текста >>

Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по отношение на П. Дънов.
Формулировката е, че "Петър Дънов се е самоотлъчил от Църквата". Паралелно с отлъчването бива подета страшна клеветническа кампания - чрез жълтата преса, чрез подкупени автори на пасквили, от църковните амвони. Като резултат идва разтурянето на събора на ББ в София през 1926 г. За съжаление немалка част от българското население възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П. Дънов и ББ. Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по отношение на П. Дънов. Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му. В други случаи, сред други обществени слоеве, се изказва отрицателно и дава нареждания за борба срещу него и Братството. Но когато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов. Екзархът изпраща свое доверено лице при него с молба за закрила. Изпълнявайки заповедта на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П.
към текста >>

На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност.
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни относно ББ. Успоредно с това биват отпечатвани поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна факто- логическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Петър Дънов. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителят П. Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
към текста >>

Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо.
към текста >>

А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр.
Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно обществено влияние и авторитет и водеща духовна роля. Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М. Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928).
към текста >>

Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител.
Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П. Дънов за свободата като опасно за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп. "Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV). Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот.
към текста >>

На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви.
Дънов за свободата като опасно за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп. "Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV). Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса.
към текста >>

А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
към текста >>

Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов. По-точно - той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П. Дънов и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ.
към текста >>

А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П. Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство.
към текста >>

Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много.
Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение.
към текста >>

това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
към текста >>

Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922). Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922).
към текста >>

Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П. Дънов, е напълно логично и обусловено от реалностите на момента. Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила.
към текста >>

Дънов и неговото учение е характерно, че за изграждане на тезите си изброените по-горе автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на българския духовен Учител.
Анализът, правен от позициите на православното богословие, изтъква на преден план сериозните теоретически различия между двете концепции, за което вече стана дума в досегашното изложение. Както бе посочено, те са концентрирани в проповядваните от Учителя П. Дънов основни закони на Космоса - за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената - Великото Всемирно Братство, и двата му клона: Бялото братство (ложа) и Черното братство (ложа), във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество - епохата на Шестата коренна (окултна ) раса, и други. За посочените в т. 1 отзиви и анализи относно личността на Учителя П. Дънов и неговото учение е характерно, че за изграждане на тезите си изброените по-горе автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на българския духовен Учител. Като правило привеждат цитати от тях и ги сравняват с текстовете на Библията. Въз основа на сравнението правят своите заключения, организирайки изложението си по теми в рамките на фундаменталните проблеми на християнското богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов като застинала схема, удобна за критичен анализ и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не бива отчитано обстоятелството, че П.
към текста >>

6. Само истинският духовен живот позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание".
Неговото пълно проявление тепърва предстои. 4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия. 5. В историята на човечеството до днес са съществували редица "по-нисши раси и цивилизации". Нашата епоха се отличава с подготвянето на условията за появата на "т.нар. шеста раса: едно човечество с много по-съвършена физическа организация, с много по- развити духовни сили и способности". 6. Само истинският духовен живот позволява на човека да постигне "висшата истина", "главно чрез интуиция, чрез вътрешно прозрение, чрез едно приобщаване на личността с божественото съзнание". В основата на това постижение е "да оставим да се прояви Божествената любов в нас и чрез нас, защото Бог е любов". 7. Учениците на ББ са изпълнени със съзнанието, че са дошли на Земята "да научат най-великото изкуство на разумния живот" (цитат по А. Томов), да бъдат в състояние да направят всички жертви и усилия, "за да придобият и усъвършенстват постепенно това изкуство". Единственият истински учител в света е "живият Бог, космическият Христос". Животът на ученика - опростен и освободен от "излишни нужди", е "в пълно съгласие с природата", подчинен на "развиването на висшите душевни способности и на първо място на интуицията".
към текста >>

Томов възприема позитивна нагласа и достига до задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на българския духовен Учител.
Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ. За разлика от подчертано негативния тон на своя колега А. Томов възприема позитивна нагласа и достига до задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на българския духовен Учител. В изложението си той изхожда от позициите на обективното философско проучване и разглежда добронамерено глобалните космологически и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А. Томов може да бъде възприето като ценен научен принос към философското, антропологическо и етическо осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата:
към текста >>

Книгата му "Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и проникновението на Словото на Учителя П. Дънов.
Съчинението на А. Томов може да бъде възприето като ценен научен принос към философското, антропологическо и етическо осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата: Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му "Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и проникновението на Словото на Учителя П. Дънов. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В. Благодумов - още една фамилия, която подсказва вероятното наличие на псевдоним. Негова е поредицата от брошури под общ наслов "Великото учение" (София, печатница "Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Групата на ББ в Казанлък изпраща "Отворено писмо" до архимандрит Евтимий Сапунджиев - тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).
към текста >>

Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922 г. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във В. Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моментни в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: "По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията" (пос. съч., с. 13). "Учението за любовта и братството (неговата същност - процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII-IX на сп. "Всемирна летопис", 1922 г.
към текста >>

Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета.
Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където "цари идеален ред и чистота" (пос. съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>

И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап.
4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета. Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>

83. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА 1. Факти и взаимодействия В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на проповедник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост. Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност.
към текста >>

6. Относно брака, семейството и морала на страната.
1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Църквата. 2. Относно държавата, организацията, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната българска армия. 6. Относно брака, семейството и морала на страната. Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привеждаме без всякакви изменения: "В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност.
към текста >>

Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител.
Той никога никого не цитира - освен Евангелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя.
към текста >>

За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност.
Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много.
към текста >>

Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер.
От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на човешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всички негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки изпитания и болести на тялото или душата, с премъдрите му наставления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни.
към текста >>

Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло.
То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? "
към текста >>

И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура.
Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат.
към текста >>

външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов.
насам книжният пазар у нас не би могъл да се оплаче от липса на публикации от и за Учителя П. Дънов и ББ. Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература. Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десетица от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов. Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика. Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях.
към текста >>

Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му.
Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях. 1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г. на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сборника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65). Той определя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвършени контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авторът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива школи за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му. Оставя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната православна българска църква за сектант." В самото начало на посочената статия Б. Обретенов привежда една мисъл на Учителя П. Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам.
към текста >>

Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П.
И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П. Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучаване психологическия портрет на неговите сънародници, дават основание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П.
към текста >>

И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."
Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучаване психологическия портрет на неговите сънародници, дават основание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П. Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П.
към текста >>

По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото.
Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа." 2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание.
към текста >>

В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св.
Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската историческа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дълбоката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното делнично съзнание скромност. В стремежа си към пълна научна и академична обективност той определя личността на българския духовен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална преценка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св. Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (курсивът е на А. Пантев - бел. К. З.).
към текста >>

Пантев вижда насоката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития смисъл в Свещените писания".
К. З.). Авторът на текста потвърждава изнесеното и от Б. Обретенов в по-горе разгледаното издание твърдение, че издадената през 1896 г. книга на Учителя П. Дънов "Науката и възпитанието" представлява негова докторска дисертация, защитена успешно по време на престоя и следването му в САЩ (1888-1895 г.). А. Пантев вижда насоката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития смисъл в Свещените писания". Изследвайки гносеологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въпрос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина. "
към текста >>

Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета.
Той не е могъл да знае споделеното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техните репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в тази програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на земния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убийство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Христос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения човек такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство. Всеки отговаря за себе си! Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П.
към текста >>

84. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Пристигнали са с единствената задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учител Петър Дънов.
Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов. Въз основа на измислени обвинения редица подсъдими са изпратени за различни срокове в затвора, а съдебната саморазправа бива използвана от тоталитарната власт за конфискация на имуществото им. В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на отечественофронтовското правителство. Пристигнали са с единствената задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учител Петър Дънов. Запитват някои от наобиколилите ги бели братя и сестри къде е техният водач. Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си.
към текста >>

Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници.
Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът. След като е свършил "една малка работа за Бога". И след като е посял семена, които ще дават пребогата реколта година след година и чиито плодове ще споходят четирите краища на планетата. Това положение на нещата продължава през целия период на антихуманното управление на българските следовници на болшевизма до 10.11.1989 г., като през цялото време методите им на действие не претърпяват почти никаква промяна. На 11.06.1948 г.
към текста >>

2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал;
И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътрешен и външен живот на територията на България и отвъд границите на страната. Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от неговия Устав: - да спомага за изучаването на християнското учение така, както то е проповядвано от Учителя Петър Дънов; - да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към: 1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината; 2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал; 3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца; 4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си; 5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност, обществено и социално положение и имотно състояние; - в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропагандират политически дейности и идеи и други подобни. Към настоящия момент (м.
към текста >>

Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афиширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си.
Най-малко на брой са членовете с основно и начално образование, вкл. ученици и военнослужещи (потенциални среднисти и висшисти). Най-важните направления в своето настоящо и бъдещо развитие ББ вижда в: - най-важната задача - разпространение и популяризиране на учението на Учителя П. Дънов у нас и зад граница; Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афиширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си. - изясняване на обществеността същността, целите и задачите на ББ; - масовизиране на Братството, привличане на все повече нови членове (но не по пътя на агитацията и рекламата, а чрез личен пример и осмислено убеждение); - търсене на нови форми за общуване с хората - диференцирано според възрастта, интелекта, професията и другите социални характеристики; - разширяване на издателската дейност; - решителен ръст в превеждането на Словото на Учителя П.
към текста >>

След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср.
Финансирането на дейността на ББ у нас се извършва по следните основни канали: - дарения от членове на ББ в страната и от хора, външни за ББ, но имащи положително отношение към дейността му; - десятък (според традицията, обоснована на страниците на Стария Завет в Библията) - изцяло върху доброволни начала, без организирано събиране на средства; - дарения от чужбина - най-вече от задгранични структури на ББ, изградени повече или по-малко с участието на български бели братя и сестри. * * * След кончината ("заминаването" от този свят - както се изразяват членовете на земното ББ) на всеки духовен Учител в създадената от него духовна общност започват да протичат два негативни, разрушителни процеса: 1) догматизация на предаденото от него учение (закостеняване, съсухряне, "втвърдяване" на живото Слово, ограничаването му в рамки, удобни за възприемане и интерпретиране от масата средно и ниско еволюирали индивидуалности в тази духовна общност); никой велик духовен Учител, слизайки в плът на Земята, не си е поставял за цел да поставя началото на религия; единствената му задача е била да предаде Божественото учение в най-актуалната за историческия и космически момент редакция; несъвършенството на човешкото мислене и обичайната тенденция да вървим по пътя на най-малкото съпротивление свиват необятното Слово Божие до мащабите на религиозна система със своя вероизповедна, нравствена и култова основа - това е клетка (може би луксозна, но все пак клетка), в която предпочитат да пребивават огромното мнозинство от вярващите в Бога хора; 2) стремеж за обожествяване на личността му (както се е случило с Рама, Кришна, Буда, Христос, Заратустра и много други, включително и с Учителя Петър Дънов - ср. I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин. Описаните тук два негативни (понякога до степен на разрушителност) процеса понастоящем в някаква степен протичат и в съвременното Духовно общество "Бяло братство" в България. След като Учителят П. Дънов напуска този свят на гъстата материя (на 27.12.1944 г.) и се завръща в царството на Духа, при условията на зловещия комунистически тоталитаризъм е трудно да се говори, че кълновете на тези процеси са изникнали в средата на белите братя и сестри у нас. Твърде много ангажирани са били те с опазването на завещаното им от техния Учител, както и със съхраняването на създадената от него общност, за да могат да простират мисълта си в други направления.
към текста >>

За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по- интензивно зад граница след 1925 г.
Дънов е избрал за своето въплъщение през втората половина на XIX век България, но ББ като същност, цели и проявление не е и не може да бъде ограничено в пределите на отделна държава или народ. То е планетарно и дори космическо по мащабите си духовно движение, което обаче през различните епохи от човешката история бележи доминанта (връх на изявата) в определен район от нашата Земя. Затова когато някъде по нейната снага възникне материална проекция на космическото ББ (какъвто е случаят с основаната през 1900 г. у нас от Учителя П. Дънов духовна общност), то рано или късно посетите там семена поникват, дават плод и се понасят във всички посоки, за да дарят и други племена и народи с изобилието на Божията Любов, Мъдрост и Истина. За Новото учение на българския духовен Учител се заговаря по- интензивно зад граница след 1925 г. Посредници за разпространяването на неговите идеи по света стават главно две групи хора: 1) чужденци, посетили ББ у нас и отнесли със себе си спомена и впечатленията от живота и дейността на движението; 2) българи, пътували извън родината и споделили истината за Учителя П. Дънов и създаденото от него духовно общество в различни точки на петте континента. Трети основен канал за проникване идеите на Учителя П. Дънов в чужбина са издаваните книги, вестници и списания, отпечатани у нас от членове или симпатизанти на ББ и разпространявани в чужбина. Ето и някои конкретни епизоди в тази насока.
към текста >>

И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ.
" През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта". И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ. Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие". В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П.
към текста >>

В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му - при това на български език.
Дънов, който му пише следното: "Любовта е основен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние." В Аржентина българският емигрант Рашо Тодоров основава клон на движението ББ. В него биват изучавани беседите на българския духовен Учител и се пеят песните му - при това на български език. В същата държава Магдалина де Пита също развива дейност по разпространение идеите на Новото учение, като сътрудничи на редица вестници и отпечатва мъдри мисли и афоризми на П. Дънов. Тя отбелязва: "Учението на Петър Дънов е основано на любовта, то има отношение към един нов живот." През 1932 г. М. де Пита превежда и публикува беседата на Учителя П. Дънов "Новата Ева". Бе седите на П.
към текста >>

Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост.
Оушънсайд, Калифорния, изразява по следния начин впечатленията си от беседата на Учителя П. Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение." Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър.
към текста >>

По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър.
Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение." Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност. Освен на Острова П. Пампоров пребивава и във Франция, Германия, Италия, Швеция, Полша, Чехословакия и Латвия и навсякъде изнася лекции в духа на Новото учение. 1931 г. бележи ново увеличаване броя на преведените и издадени зад граница беседи на Учителя П. Дънов.
към текста >>

Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива.
То е окултно движение, основано на принципите на реалното християнство." Същевременно "Оомото" организира изложба за представяне на духовните школи и движения по света. Централно място в нея заема експозицията за ББ в България. В Италия към градовете, запознати с дейността на Учителя П. Дънов и изброени по-горе, се присъединява и Удине. Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива. В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн. През 1932 г. на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на председателското място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител. Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България."
към текста >>

"Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо.
Дънов и неговото Слово. В Югославия С. Паунович, който лично е посетил "Изгрева", нарича П. Дънов "професор", а Школата му на "Изгрева" - "Свободен университет на Всемирното Бяло братство". През същия период от време множество уводни статии от сп. "Житно зърно", издавано от последователи на българския духовен Учител, биват преведени и отпечатани в редица страни по земното кълбо. В Полша Агни Пилшова пише в сп. "Hejnal": "Има много окултни школи по света, но тази в България се отличава с нещо специфично. Тя се старае да упражни възпитателно въздействие върху обществото чрез добрия си пример." В Швейцария пресата помества отзив за книгата "Учителят говори" (съставител: Георги Радев), където четем: "Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво! "
към текста >>

В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани няколко сборника с беседи на българския духовен Учител.
Последният изгражда общност, подобна на ашрам, чиято цел е да бъдат практикувани ежедневно правилата за здравословен начин на живот, почерпани от Словото на П. Дънов. Постепенно Севр и Бонфен се очертават като двата основни центъра за духовна работа на нововъзникналото движение. След пътуването си до Индия през 1959-1960 г. М. Иванов получава титлата "омраам" . Дейността му впоследствие се разраства значително и така са създадени клонове на ББ и в Швейцария и други държави от Западна Европа, както и в Северна и Южна Америка, Африка и Близкия Изток, Австралия, чийто основател е той. В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани няколко сборника с беседи на българския духовен Учител. След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия. След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П.
към текста >>

Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и неговите последователи.
Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чувствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Боливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия. През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П. Дънов и проповядваното от него учение. Те се срещат с някои от учениците му и прекарват известно време в Рила по местата, посещавани от българския духовен Учител и неговите последователи. Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връзката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина. Понастоящем - в началото на ХХ1-то столетие и третото хилядолетие - структури на ББ и последователи на Учителя П. Дънов има във: Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания, Русия, страните в състава на бившата Югославия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция (в Европа), САЩ, Канада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, някои държави от Латинска Америка и много други.
към текста >>

В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всички хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното наследство на Учителя П.
Впечатленията, които те отнасят от България, са силни и ярки и така чрез тези ентусиасти на Новото учение връзката между ББ у нас и външния свят бива възстановена. В резултат от това е възроден и интересът към идеите на П. Дънов в чужбина. Понастоящем - в началото на ХХ1-то столетие и третото хилядолетие - структури на ББ и последователи на Учителя П. Дънов има във: Франция, Великобритания, Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания, Русия, страните в състава на бившата Югославия, Германия, Холандия, Литва, Латвия, Естония, Гърция (в Европа), САЩ, Канада, Япония, Индия, Нова Зеландия, Австралия, някои държави от Латинска Америка и много други. В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всички хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са придали смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на местна почва. Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за разпространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съдържание и насоченост. Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се душа.
към текста >>

Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се душа.
В етапа на преход към истинско демократично общество у нас, в условията на политически и религиозно-духовен плурализъм всички хора зад граница, интересуващи се от духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов, са свободни при реализирането на тези свои интереси. Мнозина от тях посещават България, за да се запознаят на място с корените на движението, чиито идеи са придали смисъл и насока на живота им. Някои от тях, изучили в детайли свещения танц Паневритмия, вече се проявяват като инструктори и преподаватели по него в своите страни: Алисън Браун в Шотландия, Ардела Натаниел в САЩ, Жан-Луи Гобо във Франция, които вече са създали центрове за практикуването на Паневритмията на местна почва. Не бива да отминем без внимание и езотеричния факт, че за разпространение на Новото учение, родено в България, движеща сила са не само личностите и организациите, ангажирани с неговото съдържание и насоченост. Идеите на Учителя Петър Дънов сами по себе си притежават могъща сила, духовен заряд и енергия, които ги правят достъпни за възприемане от всяка пробудена или пробуждаща се душа. В резултат на това редица светли умове от Изтока и Запада са възприели по вътрешен път вибрациите на това Божествено Слово и учение, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия, в качеството им на неотменим и особено важен елемент от планетарното духовно движение New Age (Нова епоха).
към текста >>

85. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.
Преди повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина“ във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество „Майка“ (по-късно преименувано на „Милосърдие“). Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ў бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път.
към текста >>

И още в първото изречение на Възванието великият духовен Учител нарича България „дом славянски“, за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на планетарна трансформация.
Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. (За справка – вж. книгите на автори като Петър Добрев, Кръстю Мутафчиев, Александър Алексиев – Хофарт и др.) Не бива да се пренебрегва и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса – славяни и прабългари. Но Учителят П. Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Възванието великият духовен Учител нарича България „дом славянски“, за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на планетарна трансформация. Възниква и въпросът: кой изпраща Възванието, кой е неговият източник? „Послушайте думите на Небето“ са първите думи в текста. Какво да разбираме тук под понятието „Небе“, при това – с главна буква? По наше мнение авторът на Възванието има пред вид небесната Йерархия. Т.е. той предава послание от името на разумните същества от невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя – извисените духовни същности от Всемирното Бяло братство (ВББ).
към текста >>

Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“
Изразът „славно бъдеще“ в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята. А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно?
към текста >>

Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес).
към текста >>

В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>

В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло.
към текста >>

Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец.
„Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си! Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“ По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св.
към текста >>

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
към текста >>

От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“ Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна!
към текста >>

Такъв отпечатък получил един от първите ученици на българския духовен Учител – Пеньо Киров от Бургас.
Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение. Неговите последователи настоявали Възванието да бъде отпечатано, за да го съхранят и използват при необходимост. Текстът бил даден в печатница и набран на печатарска машина. След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Петър Дънов наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, а шпалтите (листовете с отпечатъка на набрания текст) да бъдат предадени на най-близките му сподвижници. Такъв отпечатък получил един от първите ученици на българския духовен Учител – Пеньо Киров от Бургас. Той го преписал в тетрадка, от която по-късно направил препис и друг последовател на Учителя – Минчо Сотиров, чийто текст е използван и в настоящата разработка. Установено е, че именно този текст е най-близък до оригинала. Немаловажна е и оценката на самия Учител Беинса Дуно за разглежданото Възвание, разкрита от него в писмо до един от учениците му: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да ми донесат благите вести отгоре на Господа“ (из писмо, датирано 08.10.1898 г., гр. Варна; нека отбележим, че датата на писмото съвпада с тази на която Възванието е представено пред аудиторията в читалище „Светлина“, гр. Варна; вероятно Учителят П.
към текста >>

Това Учение съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света.
В края на това изложение бихме искали да предложим едно обобщение. Сред цялото словесно многообразие, идейно богатство и духовна наситеност на Възванието като най-важни бихме могли да откроим три момента в неговото съдържание: 1) Основната характеристика на съвременната епоха – глобален преход от едно състояние на планетарното (колективното) човешко съзнание към друго, по-високо, което на езотеричен език именно наричаме изграждане на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса. 2) Мисията на Учителя Беинса Дуно – да предаде на българския народ и на света Новото учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически момент от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Това Учение съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. Учението е универсално по своя характер, но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ – да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Забележка: В настоящото изследване са използвани текстовете на „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, издание на издателство „Бяло братство“ (София, 1994), и на Културна асоциация „Беинса Дуно“ (издателство „Хелиопол“ – София, 1998).
към текста >>

86. II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА - Константин Златев

Икономика, политика, техника, духовност, култура, морал и пр.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА Ние, хората, сме едновременно свидетели на и участници в световната драма. Понастоящем живеем в епоха, преходна в глобален мащаб, разтърсваща и обновяваща всички елементи на общественото устройство. Икономика, политика, техника, духовност, култура, морал и пр. се променят ежедневно, буквално пред очите ни. Но най-важното в случая е, че всички изброени аспекти на прехода са неизбежно свързани с промяна в човешкото мислене и поведение. Или, казано по-точно: новото мислене изисква и кристализира ново поведение, ново отношение към действителността и към самия себе си. Понеже промяна на света без промяна на личността е невъзможна. Обновлението в системата от възгледи за света поражда две мощни противоборстващи течения:
към текста >>

По наше мнение това е учението на нашия българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно).
Мислите, които споделяме по-долу, са насочени към действителността в България, но те притежават и заряда на обновлението в мащабите на цялата човешка разумна общност. Изходната позиция е съсредоточена в становището, че новото образование в съвременната епоха следва да бъде сплав от най-доброто, преминало проверката на вековната традиция, и принципите, методите и средствата, явяващи се най-актуални за днешния ден. В системата на новото образование трябва да си дадат среща най-съвършените средства и методология на Изтока и Запада, на вчерашния и настоящия фокус на реални стойности. И всичко това – с насоченост към бъдещето. Основно място би трябвало да бъде отдадено на учението (теоретичната концепция), което отговаря в най-висока степен на изискванията и импулсите на времето, в което живеем. По наше мнение това е учението на нашия българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). (Най-важните принципни положения от Словото на Учителя Петър Дънов относно системата на образование и възпитание в съвременната епоха са събрани и придружени с коментар в книгата „Учителят за образованието“ от близкия съратник на Учителя на Бялото братство (ББ) у нас – Боян Боев; книгата е издадена в Бургас през 1994 г. от Издателска къща „Сила и Живот“.) От гледна точка на хилядолетната мъдрост, изкристализирала в духовното познание, както и според изложеното в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), основните образователни принципи на нашето време би трябвало да бъдат следните: 1) Любов: „Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици.
към текста >>

Тя е, както подчертава българският духовен Учител, най-важното образователно условие.
Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате. Нищо повече“ (Учителят П. Дънов). Никаква квалификация и предварителна подготовка не може да замени чувството на обич на учителя спрямо учениците. За да помогнем на някого – в случая на подрастващото поколение, – нужно е да го обичаме. Затова именно истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е, както подчертава българският духовен Учител, най-важното образователно условие. Ако искаме да възпитаме детето, необходимо е да го обичаме. Оттук започва всичко останало. Главната задача на образованието е събуждането на вътрешния потенциал у детето, на Божественото у него. Атмосферата на любов е най-подходящата среда за това. 2) Свобода:
към текста >>

Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит.
Детето трябва да се занимава първо с физическото, конкретното, а след това с отвлеченото, абстрактното. Учителят П. Дънов отбелязва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.“ Затова и възпитателният процес на подрастващите следва да започва с околната среда, с обектите на материалната действителност. Едва след нейното опознаване и осмисляне той може да продължи с абстрактни понятия и категории. Под „опит“ следва да се разбира обучение чрез труд и дейност. Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит. 4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот;
към текста >>

б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот;
Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит. 4) Навременност: Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите: а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността; б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот; в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии. Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се. Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация. 5) Следване методите на природата: „В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

87. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество.
Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо. За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество. Следващите му разсъждения разкриват накратко същността на посочените три принципа: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота.
към текста >>

Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят – изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н.; изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция.
Други представляват още крехки филизи. Трети са издънки и разклонения на вече стари непоклатими или пък уморени клони и т.н. Всички тези клони – религии и учения, са части от великото Дърво, неразривно свързани с него, родени от него, подхранвани от корените му, и всяка по свой начин отразява същността му. Всички те са израснали от едното Дърво и са сестри помежду си, ала в същото време всички са различни и имат собствена специфика. И така, Истината е една, но бива поднасяна по различни начини, от различни духовни водачи – Учители, на различни места по Земята и в различно време. Защо? Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят – изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н.; изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция. Всичко тече, всичко се променя (Хераклит)! Затова и всеки от Учителите на човечеството излага собствена редакция на Божественото учение, изхождайки от факторите, които вече изброихме по-горе. Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр. Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека.
към текста >>

Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“
За този процес на избиране малцина измежду множеството призвани Учителят П. Дънов посочва: „Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Отивам да ви приготвя място и ще дойда да ви взема.“ Той говори за онези, които ще влязат във вътрешната Школа – да изучават Битието (курсивът мой – К.З.).“ Божественото учение има застъпници и опоненти. Първите се делят на две групи: 1) активни – апологети и апостоли, и 2) пасивни – а) такива, които го приемат вътрешно, но не го прилагат или разпространяват; и б) такива, които са безразлични към него. Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“ От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни: 1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението. 2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието. 3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му. 4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.
към текста >>

б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят.
И в заключение – нещо извънредно важно. Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност: а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27); б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят. Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената. Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.
към текста >>

88. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно.
Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов.
към текста >>

Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител.
Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо. Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей. И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител. В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата. 2. Произход на душата според учението на Бялото братство: „Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“
към текста >>

И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме.
1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П.
към текста >>

Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят.
в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар.
към текста >>

По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар.
Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар. кардинални въплъщения (твърде редки като дял от общия ў брой въплъщения), които са от съдбоносно значение за нейното еволюционно развитие. Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П. Дънов: „Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство).
При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек.
към текста >>

В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той.
Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“). Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение).
към текста >>

Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото.
Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество.
към текста >>

Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми.
Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов.
към текста >>

И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си?
Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов.
към текста >>

Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло!
Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов). И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов). 3. Същност и качества на душата:
към текста >>

В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата.
Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов). Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта.
към текста >>

За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност.
Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща! “ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста!
към текста >>

Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека.
“ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света! “ На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата! “ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества. Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П. Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа!
към текста >>

89. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение.
Търпението е познание за волята на Бога. То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота. Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот. Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса. Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока. Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа. Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител.
Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот. Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса. Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока. Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа. Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро. Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението...
към текста >>

Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие.
здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението. Без него вътрешната хармония на просветлената личност не би била пълна. Понякога общуваме със събеседници, чиято словоохотливост ни отегчава. Или пък присъстваме на обществено място, където някой, завладян от изкушението на микрофона, забравя колко ценно е времето за всички нас и се впуска в предълги и излишни откровения. Нерядко мъдри глави от телевизионния екран се опитват да ни убедят в своята висока интелигентност и образованост и препускат в размишленията си в хиляди посоки.
към текста >>

И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем:
Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия. Прости на този човек е той един ден ще ти направи добро. Така ще създадеш едно благо за себе си. Ти не гледай отвън как изглеждат привидно нещата. Той предупреждава всички, които са издигнали високия идеал като фар в океана на живота. И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем: - Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир (курсивът мой – К.З.). Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате (курсивът мой – К.З.): намерете трети човек, когото той обича.
към текста >>

90. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост теорията и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма.
(Учителят Петър Дънов) Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие. Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език. И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент. В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост теорията и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма. А те от своя страна да поемат от тази светлина според възможностите си да я асимилират и употребят за целите на Доброто, на Общото благо... 1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото: Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина.
към текста >>

Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа.
И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление.
към текста >>

За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти!
Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“ Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът.
към текста >>

Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е.
Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум.
към текста >>

Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“ Когато останеш съвсем сам, когато решиш, че и Бог те е изоставил, тогава значи е настъпил мигът на върховното изпитание. Промисълът на Твореца дълго те е водил по пътя на духовното съзряване и сега Небето очаква от теб да оправдаеш доверието. За да издържиш този последен изпит преди просветлението, е нужна пълна мобилизация.
към текста >>

Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина.
По цвета се съди за интелигентността (курсивът мой – К.З.). Сърцето, Любовта имат нежнорозов цвят, нежнорозова краска. Бялата светлина е на добродетелите и волята. Преплитането на всички цветове дава човешката аура. По аурата се съди за степента на развитието на човека (курсивът мой – К.З.).“ По този начин вътрешната светлина на личността отразява както стъпалото в духовната ў еволюция, така и мястото ў сред себеподобните върху безкрайната стълбица на всемирното развитие. Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“ Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе.
към текста >>

Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе.
Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“ Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар.
към текста >>

Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“
Затова и напълно справедливо звучат следните размисли на Учителя П. Дънов: „Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“ Човекът, обладаващ ярка и действена вътрешна светлина, се отличава с физическа красота и неповторимо личностно излъчване. В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.“ 4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П.
към текста >>

Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител.
Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината.
към текста >>

Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието.
Изпитанията каляват духа. Учителят П. Дънов ги сравнява с алхимична лаборатория, изградена от Живата Разумна Природа. В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера. Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории.
към текста >>

Любовта не може да се изяви на човека, в когото няма правда.“ В тази връзка българският духовен Учител цитира и фраза на Христос, доизяснявайки посочената по-горе своя мисъл: „Казва Христос: „Ще просветнат праведните.“ Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?
И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си. Много силната светлина поврежда очите и нервната система.“ Божественият принцип на Правдата (един от петте в Словото на Учителя П. Дънов наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта) излъчва собствена светлина, притежаваща животворна енергия: „Светлината, която произтича от правдата, това е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си. Любовта не може да се изяви на човека, в когото няма правда.“ В тази връзка българският духовен Учител цитира и фраза на Христос, доизяснявайки посочената по-горе своя мисъл: „Казва Христос: „Ще просветнат праведните.“ Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат? Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. И още: „Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“ значи правда, в която има светлина.“ В този смисъл праведният е човек на светлината – едновременно извисяваща го духовно и предлагаща дарове на общуващите с него.
към текста >>

За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание.
Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто. На друго място в теоретичната си система Учителят П. Дънов допълва темата за неизвестните излъчвания на Слънцето: „Има една светлина, която се отделя от Слънцето и минава-заминава покрай Земята, но ние не я възприемаме, а по-далечните планети я възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система.
към текста >>

91. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар. Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота.
Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов). Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! “ (Учителят П. Дънов). Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно.
към текста >>

Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик.
От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик. Той я назовава „психично чистене“ и я свързва с общуването между Бога и човека: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.“ При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П. Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите.
към текста >>

Един от водещите девизи в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ. Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“ Един от водещите девизи в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! “ (ср. Откр. 19:11).
към текста >>

92. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!
Те като правило не създават семейства и не оставят след себе си поколение. Макар историята да свидетелства, че и сред тях е имало такива, които са нарушили това правило: Питагор, д-р Рудолф Щайнер и др. И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо? През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени! “ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията. Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?! Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка.
към текста >>

Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на българския духовен Учител по повод общуването между мъжа и жената, следва да правим разлика между две възлови по значение понятия:
3) Самодостатъчност – живот в Бога. Пълнотата на тяхното общение с Бога и съвършеното уравновесяване и хармония между мъжкото и женското начало у тях обуславят ненужността на външен партньор от другия пол. Техен партньор за вечността става Божествената искра, пробудена и разцъфнала в душата им. Главната задача на настоящото изложение е да представи позицията на Учителя П. Дънов относно контакта между двата пола и женитбата. Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на българския духовен Учител по повод общуването между мъжа и жената, следва да правим разлика между две възлови по значение понятия: - брак (женитба) – това е формална връзка между представителите на двата пола; - партньорство – неформална връзка между тях. Партньорството може да бъде увенчано с женитба, но това не е задължително да стане. Женитбата от своя страна може да бъде следствие както от пълноценно партньорство, така и от някакъв личен или взаимен интерес (нерядко от материално естество). В твърде редки случаи – и от двете.
към текста >>

Мислите им също трябва да са свързани направо с Бога.“ От казаното следва, че в партньорството между мъжа и жената се таи колосален духовен потенциал, който обаче може да бъде реализиран единствено, ако и двамата са свързани с Бога.
И когато Бог създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон. И досега още не сме го разбрали. Жени и мъже, които трябва да живеят като братя и сестри, се изтезават. Защо? По единствената причина, че не са свързани с Бога. Жена, която не е свързана с Бога, не е истинска жена; мъж, който не е свързан с Бога, не е истински мъж. Мислите им също трябва да са свързани направо с Бога.“ От казаното следва, че в партньорството между мъжа и жената се таи колосален духовен потенциал, който обаче може да бъде реализиран единствено, ако и двамата са свързани с Бога. И укрепвайки тази връзка, споделяйки я, те ще постигнат хармонията на съвършеното общуване и помежду си, и с Него. От друга страна, женитбата може да изпълни предназначението си, само ако не предизвиква пожертването на Божественото заради човешкото у единия или и у двамата партньори. Нужно е да стане точно обратното – човешкото да бъде подчинено и да служи на Божественото. Това е принципно положение, което се разпростира върху всички области на човешката изява, включително и върху брака. Ако не бъде спазено, тогава твърде бързо ще бъде изчерпан тънкият пласт мед в кацата на съпружеското съжителство.
към текста >>

Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания.
Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам. Чакайте определената за вас душа и когато дойде тази душа, един нов свят ще се разкрие пред вас.“ Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания. Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда. По-голямата изчерпателност и проникновение оставяме на желаещите да ги постигнат. И така, какви основни изводи сме в състояние да направим от този цитат? 1) В брака надмощие взима притежаващият по-силна воля и характер партньор. Ако той е чисто, светло, ангелско същество, би могъл да издигне съпруга или съпругата си до собствената си висота на духовно развитие.
към текста >>

Последното изречение от репликата на българския духовен Учител свидетелства, че съществува определено равнище или граница при овладяването на тази деликатна енергия, което – ако бъде достигнато – осигурява нейното приложение само в полза на Доброто, т.е.
Силите, които са по-нагоре, вършат само добро.“ От цитираните думи на Учителя П. Дънов става ясно, че сексуалният потенциал на човека притежава огромна мощ, която би могла да бъде приложена за съграждане, но и за разрушение. Зависи от посоката, в която се проявява тя вследствие свободната воля на човека. Чистата мисъл е първото и най-важно условие за насочване на половата енергия за конструктивни цели. Последното изречение от репликата на българския духовен Учител свидетелства, че съществува определено равнище или граница при овладяването на тази деликатна енергия, което – ако бъде достигнато – осигурява нейното приложение само в полза на Доброто, т.е. на Божия план за Космоса и за конкретния човек. В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа – готовността да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: „Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко. И една жена не трябва да се жени за един мъж, когото не обича и за когото не е готова да пожертва живота си. Двама души не трябва да се женят, ако не обичат Господа и не са готови да се жертват за Него.“ В случая не става дума за обикновена жертва, а за максималната, най-извисената – тази, която полага пред олтара на Божественото най-скъпото, живота. Това твърдение на великия Посветен може да бъде тълкувано поне по два начина: 1) встъпвайки в женитба, двамата съпрузи следва да бъдат готови да пожертват един за друг всичко най-ценно, с което разполагат, дори и живота си; 2) в своето съвместно съжителство те трябва да имат за цел постигането на един висок идеал – установяването на пълна хармония помежду си и спрямо околния свят и целенасочено подпомагане осъществяването на Божия Промисъл за тях двамата и за човечеството като цяло.
към текста >>

Тя крие в себе си не просто морален, но и силно изразен енергиен нюанс.
Замине ли си първият, не търси втори, трети, четвърти. Причината сега, че първият, вторият заминал – не търси. Новото учение изключва това. То е за еднобрачието“ (Учителят П. Дънов). Струва си да се замислим върху тази препоръка. Тя крие в себе си не просто морален, но и силно изразен енергиен нюанс. Учителят на ББ недвусмислено посочва, че Новото учение подкрепя категорично еднобрачието, сиреч избора и споделянето на живота с един-единствен брачен партньор. И това не би могло да бъде просто случайно хрумване на един наблюдаващ отстрани, хладен, макар и извисен, Свръхразум. Това е повеля на епохата, в която сме призвани да положим основите на една нова планетарна култура – културата на Божествената Любов. * * * Мъжкото и женското космическо начало в своето единство и богата гама от взаимодействия са проявления на Третия херметически принцип – този на полярността, двойнствеността и пола.
към текста >>

93. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

– Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога.
“ или „Каквото получа, нека да е тук и сега. За после не мисля...“ А това „после“ е ни повече, ни по-малко, а Вечността. Въпросът е: заслужава ли си да жертваме нетленната награда заради илюзорните придобивки на Мамона? Ето отговора на Великия Посветен: „Щастието на човека не е на Земята. Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота? – Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога. На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.). Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света.
към текста >>

Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“
Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата“ (Учителят П. Дънов). Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата. Ако съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“ Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив.
към текста >>

Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора.
Преведено на езотеричен език, това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник. Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие.
към текста >>

Това са и буквални, и иносказателни работи, които трябва да превеждате.“ В случая под „изплащане“ би трябвало да разбираме ускореното кармично разплащане, което е една от водещите характеристики на нашата епоха в духовен план.
Каквото си дал и взел – всичко се изплаща. При новата форма, в бъдеще, не може да има даване и вземане. Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, защото късно сте дошли (курсивът мой – К.З.). Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални, и иносказателни работи, които трябва да превеждате.“ В случая под „изплащане“ би трябвало да разбираме ускореното кармично разплащане, което е една от водещите характеристики на нашата епоха в духовен план. Кармични дългове, които в миналото сме изплащали за години, за един или повече животи, днес имаме шанса да приключим за несравнимо по-кратко време. Понякога – само за един миг на проблеснало като мълния осъзнаване, последвано от съзнателно действие за удовлетворяване на кармичния закон. Една слънчева утрин по време на един от Рилските събори на ББ учениците-лагерници слизат от Молитвения връх, водени от своя Учител. Неочаквано, без предупреждение, той се обръща към тях и изрича с патос: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на Знанието и на Свободата!
към текста >>

94. КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Онова, което е горе, слизайки, ще преобрази съзнанието, много хора ще се пробудят за духовен живот, ще покажат главите си над материята.
Но дотогава, докато все още живеем в съзнанието и самосъзнанието, а сме в спящо състояние по отношение на свръхсъзнанието и подсъзнанието, ние ще търпим влияния, внушения и манипулации. Поради тази причина пътят ни е осеян с проблеми, при решаването на които колелото на живота ни се върти издига ни нагоре до върхове на вдъхновение и радост, а после ни потапя в дълбочините на изпитанията и страданията, откъдето излизаме относително пречистени и обновени. Това е вековният, дългият път през времето на човешката душа. Днес времената са усилни, защото сеятелят е слязъл да прибере реколтата зрелите плодове. Очаква се ново преображение. Онова, което е горе, слизайки, ще преобрази съзнанието, много хора ще се пробудят за духовен живот, ще покажат главите си над материята. Колкото и да са силни и мащабни влиянията и внушенията на материализма, пробуждането на човешкото съзнание, неговото отваряне за новото и разцъфтяването му ще станат причина за сътворяването на ново небе и нова земя. Така се пробужда и преобразява природата напролет. Както изворите на сила и живот избликват в ранна утрин и цветята отварят венчелистчетата си под лъчите на изгряващото слънце, така и човешката душа разцъфтява при идването на космическата пролет. Ако се огледаме около нас обаче, ще забележим и други процеси. Наред с разцъфтяването на човешката душа, облаци и тъмни сенки бродят над земята.
към текста >>

От морално и хуманно гледище подобни действия са осъдителни и ако все още няма закони, които публично да ги осъдят и забранят, то е, защото винаги са ловко прикрити зад усмивки, забавления, остроумия и пр.
Така лъжата, подета от много уста, повтаряна многократно, надява одеждите на истината, става порядъчна госпожа. Многократно тиражираната лъжа става благоприлична и приятна, дори модерна, а в този й вид е по-лесно да се преглътне като самата свята истина. Днес изкуството да се влияе и хората масово да се манипулират се е превърнало в наука, неофициална, разбира се. Когато цели колективи разработват сценарии, за да манипулират общественото мнение чрез влияния и внушения, нещата добиват сериозен характер. Техните жертви вече са многобройни. От морално и хуманно гледище подобни действия са осъдителни и ако все още няма закони, които публично да ги осъдят и забранят, то е, защото винаги са ловко прикрити зад усмивки, забавления, остроумия и пр. Защото се поднасят в приятна за сетивата опаковка, най-често в артистична форма. Никой не изглежда по-невинен от лъжеца. В класическите случаи само интуицията може да ни помогне да разкрием техношамана и да го разобличим.
към текста >>

95. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Затова добродетелният човек никога не изменя на здравия морал в поведението си, в случай че обстоятелствата в живота се обърнат против личните му материални или емоционални интереси.
Божественият закон работи с математическа точност." Едно добро качество на характера е условие за развитието на редица други качества и способности, защото между тях има органическа връзка. Добрият човек обикновено е и прилежен. Той е взискателен повече към себе си и не критикува поведението на другите. За да бъде наистина добър и да остане верен на своята духовна същност, той разчита на своя устойчив характер. Затова добродетелният човек никога не изменя на здравия морал в поведението си, в случай че обстоятелствата в живота се обърнат против личните му материални или емоционални интереси. Той умее да се концентрира върху доброто, върху красивата и положителната страна на живота, без да прави преднамерени усилия, и има един свещен идеал да следва своя път и да пази своя вътрешен мир. Който умее добре да кара велосипед, като всеки човек с идеал, постоянства в усилията си да върти педалите, да пази своето равновесие и да преследва своята цел. Велосипедистът, който се движи, без да знае своята цел, не следва определена посока. Без цел и без посока той загубва контрола върху движението на велосипеда и пада. Когато целите са материални и за лично облагодетелстване, след като се реализират, те изчерпват бързо своя мобилизиращ и насочващ ефект върху енергиите на индивида.
към текста >>

Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат.
Без цел и без посока той загубва контрола върху движението на велосипеда и пада. Когато целите са материални и за лично облагодетелстване, след като се реализират, те изчерпват бързо своя мобилизиращ и насочващ ефект върху енергиите на индивида. Ето защо те не могат да бъдат идеал в пътя на ученика. За да не изгуби своя идеал и своя път, ученикът трябва да се научи да различава истината от лъжата, доброто от злото, искреността от лицемерието и пр. В материалния план на живота формите улесняват различаването на обектите. Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат. Поради това връзката между форма и съдържание много често е трудно да бъде схваната. Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си.
към текста >>

Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител.
Ето защо те не могат да бъдат идеал в пътя на ученика. За да не изгуби своя идеал и своя път, ученикът трябва да се научи да различава истината от лъжата, доброто от злото, искреността от лицемерието и пр. В материалния план на живота формите улесняват различаването на обектите. Но органическите вътрешни връзки и взаимозависимости между тях се намират отвъд формата и без светлината на един духовен поглед, и схванати само чрез петте сетива, те не могат нито да се осъзнаят, нито да се разберат. Поради това връзката между форма и съдържание много често е трудно да бъде схваната. Така самозваният учител може външно да се представи като истинския духовен учител. Погледът обаче може да го демаскира, защото е отворен прозорец към душата и не понася дегазация. Измамникът крие погледа си или гледа в земята. Вълкът може да имитира игрите на овчарското куче, но не може да скрие погледа си. И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане. Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада девица.
към текста >>

Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален.
Те са винаги желани. Ученикът трябва да приема с благодарност добрите влияния и да се пази от лошите. Когато е възприемчив към доброто, той по-лесно се предпазва от нездрави влияния. Както се вижда от цитатите по-долу, върху различаването Учителя е говорил много и то още в стъпителните си лекции: „Да имаш съзнание, това значи да ходиш със знание, да съзнаваш нещата. Съзнанието има повече духовен характер, отколкото материален. Да съзнаваш нещата, това значи в даден момент да правиш разлика между две състояния, между две посоки права и крива, между две мисли, чувства и постъпки, да знаеш кои са прави и кои криви. Когато се говори за съзнанието, някои изпитват такова чувство, като че слушат музика, и казват: „Хубаво нещо е музиката." Обаче не е достатъчно да кажете, че това или онова музикално парче е хубаво, да различавате тоновете и да познаете има ли някой изпуснат тон. Добрият музикант, специалист, схваща тоновете поотделно, разбира има ли изпуснат тон и т. н. Ако и вие не можете да схванете най-малките прояви на съзнанието и да ги различавате, както музикантът различава тоновете, не можете да бъдете ученици. Ученикът различава нещата и никога не се заблуждава."
към текста >>

96. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

Чрез вътрешна хигиена в умствено и емоционално отношение ние можем да възстановяваме и поддържаме своя душевен тонус, необходимата морална сила и емоционална чистота, а оттам и защитните си сили срещу лошите влияния.
Щом мислите за тях, като ги четете, вашият живот се свързва с тях и вие възприемате благословението на апостол Павел и всички други, понеже те са проводници на Божията Любов. И мир навлиза в душата ви и онова, което ви е смущавало, то си отива." „Помислил си нещо лошо, можеш веднага да изчистиш своята мисъл. Всеки може да изчисти своята мисъл, като има в душата си следното правило: да постъпим така, както Господ постъпва. Или: Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи той." Чрез вътрешна хигиена в умствено и емоционално отношение ние можем да възстановяваме и поддържаме своя душевен тонус, необходимата морална сила и емоционална чистота, а оттам и защитните си сили срещу лошите влияния. Принципите и методите на духовната хигиена са дадени в беседите и лекциите на мировия Учител Беинса Дуно. За нас на първо място е важно да знаем кои влияния са добри и кои са вредни, за да приемем благоприятните и да се оградим и запазим от разрушителните. Уханието на една роза, когато не отклонява вниманието ни, винаги е приятно и здравословно влияние във всяко едно отношение. Има парфюми обаче, които омайват, приспиват разсъдъка и предразполагат към несъзнателни действия. Общуването с един добър и умен човек успокоява и тонира.
към текста >>

Доброто влияние дава морална сила, защото е мотивирано от благородни чувства.
По-късно разбрахме причината за тези продължителни сеанси разбрахме защо Христо обичаше да бъде с Вено. Отговорът му беше: „Защото тук ми е приятно! " Той имаше желанието да остане с Вено в малката дървена къщичка, където се чувстваше по-добре, отколкото в обширния апартамент на баща си. Такова беше влиянието на Вено и всички ние го приемахме добре. Аз бих го нарекъл същностна или контактна психотерапия, защото това е умение да се установи връзка с реалния човек, а не с деформираната от вредни влияния човешка личност. Доброто влияние дава морална сила, защото е мотивирано от благородни чувства. Неморално и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека. Обсебването, за което вече стана въпрос, има много по-тежки последици, и когато се практикува съзнателно, е престъпно действие. Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора. Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи.
към текста >>

Неморално и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека.
Отговорът му беше: „Защото тук ми е приятно! " Той имаше желанието да остане с Вено в малката дървена къщичка, където се чувстваше по-добре, отколкото в обширния апартамент на баща си. Такова беше влиянието на Вено и всички ние го приемахме добре. Аз бих го нарекъл същностна или контактна психотерапия, защото това е умение да се установи връзка с реалния човек, а не с деформираната от вредни влияния човешка личност. Доброто влияние дава морална сила, защото е мотивирано от благородни чувства. Неморално и осъдително е онова влияние, което подбужда с користна цел прояви на слабост у човека. Обсебването, за което вече стана въпрос, има много по-тежки последици, и когато се практикува съзнателно, е престъпно действие. Когато се обсебва индивидуалното съзнание на някой човек и се упражнява власт над него, това деяние е по-осъдително дори от поставянето на невинен човек в затвора. Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи. Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги почувстваме и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи.
към текста >>

Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж.
Единствено онзи, който е проводник на влияния от високите сфери на духовността, който черпи вдъхновение от извора на живота, може да оказва благотворно въздействие върху други хора, като стимулира християнските добродетели в тях. Добри влияния има навсякъде, те не са ограничени само в духовните школи. Ако сме по-чувствителни към влиянията на красивото и доброто в живота, ние ще ги почувстваме и възприемем в присъствието на един гениален музикант, в отношенията с един добър педагог, като проследим действията на смелия и пожертвувателен човек и в много други случаи. Духът на доброто не се ограничава нито във времето, нито в пространството. Влиянията му събуждат съвестта, внасят повече светлина в мисълта и подтикват към благородни действия. Те засягат дълбоката интимна същност на човека, основния му тон, на който откликва душата, и го стимулират за духовен растеж. В лекцията „Веселие и радост", изнесена на 5 декември 1934 г., Учителя казва: „Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот. Като дойде този човек, ти трябва да го изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му повлияеш. И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш да вземеш по неговото естество.
към текста >>

За разлика от животните човекът е въоръжен със силата на любовта, добротата и благородството, от които хората без морал бягат, както „дяволът бяга от тамяна".
И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш да вземеш по неговото естество. Индусите, които са изучавали тези закони, те, като вземат основния тон на змиите, и змията играе. И ти можеш да свириш на змията, но змията не играе." Някои слаби животинки в гората, когато са в опасност, имитират опасните хищници, за да изплашат враговете си. Други секретират отблъскващи миризми, за да ги прогонят. За разлика от животните човекът е въоръжен със силата на любовта, добротата и благородството, от които хората без морал бягат, както „дяволът бяга от тамяна". Всеки от нас е имал проблеми с хора, които олицетворяват грубата физическа сила. И навярно няма да изненадаме или засегнем някого, ако кажем, че на онези, които приемат насилието като радикално средство за решаване на проблемите, им липсват най-вече устойчивост и праволинейност на характера. Организацията на силите в тях е едностранчива акцентът е сложен върху първичните инстинкти, които трудно се управляват. И понеже естеството на силата, нейната същност определя характера на проявлението й, в случая тази силата се проявява разрушително. Грубата физическа сила не е добър проводник на живот и затова се проявява разрушително.
към текста >>

97. Силата на доброто - Павел Желязков

Омразата е следствие на неговия неосъзнат духовен глад, на факта, че му липсва духовна култура.
Той го вижда на трапезата си, гарнирано и добре изпечено и вече предвкусва сладостта на крехкото месце. Единият е откликнал с ума и сърцето си, другият със сетивата и стомаха си. По същия начин и порокът се насочва към добродетелта с възбудените си сетивата и дивия повик на глада в стомаха си. Ако не удовлетвори глада на недоволството си с нещо добро, той ще затъне още повече в бездната на безверието си. Лошият човек несъзнателно изпитва необходимост от близостта и влиянието на добрия. Омразата е следствие на неговия неосъзнат духовен глад, на факта, че му липсва духовна култура. Той иска добрият човек да му обърне внимание и, за да постигне това, непрестанно го предизвиква. Ако добрият човек запазва своя вътрешен мир, той влияе благоприятно на лошия. В противен случай, ако се наскърби и отговори емоционално, той възприема недостатъците на онзи, който е наранил неговите чувства. После години наред той ги носи и им слугува, преди да се освободи от тях. Когато хора със слабости на характера ни обичат, те са в състояние да ни предат своите слабости.
към текста >>

Гениалните и разумните хора, които се отличават с чувствителност и отзивчивост, са способни да трансформират грубите емисии на морално занемарили се хора, да ги асоциират и превърнат в положителни мисловни форми.
То е вратата към доброто в него. За него ще се държиш, за да помогнеш на изпадналия в безверие да излезе от недоволството си. Изпадналият в безверие е като давещия се на крачка от брега на реката. Ще стъпиш здраво на брега и ще му подадеш твоята силна ръка, но няма да позволиш да те завлече в безверието на мътните води. Има много прости, но ефикасни методи, с помощта на които можем да избегнем лошите влияния и даже да помагаме на носителите им да се избавят от тях. Гениалните и разумните хора, които се отличават с чувствителност и отзивчивост, са способни да трансформират грубите емисии на морално занемарили се хора, да ги асоциират и превърнат в положителни мисловни форми. Писатели, като Рабиндранат Тагор, Лев Николаевич Толстой, Балзак и други, са били способни бързо да схванат вътрешната връзка между явленията и събитията в света, да ги преживеят и отразят в своите художествени произведения. Талантливите писатели виждат величието на духа в човешките драми. От техните произведения ние се учим да обичаме хората и живота. Автори с поограничен кръгозор на духовни интереси се отличават със слабо мистично чувство и не се вслушват в разума на природата. Те са склонни да описват външната светска страна на живота, т. е.
към текста >>

98. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и разпространява от този духовен център, когато Северна България пада под византийско робство.
Учениците на Кирил и Методий имат два учебни центъра. Единият е в Търново, а другият - в Охрид, Македония. В прекрасния град Охрид живее и работи ученикът на Кирил и Методий Климент Охридски. Търновският център има влияние за Северна България, а Охридският - за Южна България и Македония. В Охрид е центърът на духовната академия, която превежда и разпространява с новата азбука на Кирил и Методий свещените книги. Новата българска книжнина, оригинална и са- мобитна, се пише и разпространява от този духовен център, когато Северна България пада под византийско робство. Югозападна България с център Охрид последна се предава. Така че българщината се простира на север от Дунава до Егейско море, цяла Македония до Тесалия и Албанските планини. Неслучайно Софийският университет носи името „Климент Охридски“. Борбата на Лютер и Реформацията е свещените думи да не се четат на латински в църквите, а да се преведат на матерния език на народите и да се изпълняват на него. Така че България и славянството изпреварват с девет века Реформацията.
към текста >>

Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха.
България е изправена да воюва с пет държави с пресни сили и добре въоръжени. И когато румънската армия наближава София, България капитулира и иска примирие. Македония и Западна Тракия остават в Гърция, Турция си връща Одрин и Източна Тракия - и всичко, което България беше извоювала с огромни жертви, й бе отнето. Не само това, но в oтново иззетите земи Румъния, Гърция и Сърбия подлагат на унищожение българите, които панически бягат да се спасят в малка България. Страната трябва да изхрани десетки хиляди бежанци от новозавзетите земи от Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. Българският народ е онеправдан, разорен, изгубил всяка вяра и надежда за по-добро бъдеще, изправен пред материална и морална разруха. След толкова светли страници на вяра и надежда сега се вижда разпънат на кръст от вероломните съюзници. Той е на прага на отчаянието. Ето какво казва Учителят за страданието: „Страданията — това са законите, чрез които Господ действа за нашето развитие.“[4] „Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст.
към текста >>

99. Учението на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Отказът от месо, от тютюн и алкохол са първите стъпки, които трябва да направи този, който се стреми към по-духовен живот.
Живот, близко до природата, е в основата на учението на Учителя. Ние трябва да поемаме чиста храна, чиста вода и чист въздух. Използването на месна храна е несъвместимо с нашето духовно развитие. Когато се убиват животните, за да се използва месото им, те изживяват страшен ужас и отровите, които се отделят при това състояние, ние поемаме чрез месото. Вегетарианството е първата стъпка за духовно развитие. Отказът от месо, от тютюн и алкохол са първите стъпки, които трябва да направи този, който се стреми към по-духовен живот. Учителят казва, че слънцето изпраща на всеки един от нас при изгрев-слънце порция енергия, която ни е абсолютно необходима за нашия физически и духовен живот, но за да получим тази порция енергия, ние трябва да сме будни, когато слънцето изгрява. Според Учителя сега е дошло крайно време да се приложи Новото учение. То носи новото познание и учи хората как да осмислят страданието и да се освободят от него. Всеки може да го приложи според степента на своето развитие. Учителят казва: „Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие.
към текста >>

Учителят казва, че слънцето изпраща на всеки един от нас при изгрев-слънце порция енергия, която ни е абсолютно необходима за нашия физически и духовен живот, но за да получим тази порция енергия, ние трябва да сме будни, когато слънцето изгрява.
Ние трябва да поемаме чиста храна, чиста вода и чист въздух. Използването на месна храна е несъвместимо с нашето духовно развитие. Когато се убиват животните, за да се използва месото им, те изживяват страшен ужас и отровите, които се отделят при това състояние, ние поемаме чрез месото. Вегетарианството е първата стъпка за духовно развитие. Отказът от месо, от тютюн и алкохол са първите стъпки, които трябва да направи този, който се стреми към по-духовен живот. Учителят казва, че слънцето изпраща на всеки един от нас при изгрев-слънце порция енергия, която ни е абсолютно необходима за нашия физически и духовен живот, но за да получим тази порция енергия, ние трябва да сме будни, когато слънцето изгрява. Според Учителя сега е дошло крайно време да се приложи Новото учение. То носи новото познание и учи хората как да осмислят страданието и да се освободят от него. Всеки може да го приложи според степента на своето развитие. Учителят казва: „Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение.
към текста >>

Той е за природосъобразен живот, за правилен начин на мислене, чувстване, работа и поведение в живота, за изграждане на един нов, напълно хармоничен човек с високо развито съзнание и морални добродетели, изпълнен с любов към цялото човечество и целия Космос.
То ще освети цялата Земя. Безгранична е светлината на Новото учение! То е свалено от най-високите духовни сфери. Това е учение, което изхожда от най-дълбоките философски истини и природни закони, дава лесно до стъпни и практически методи и правила за физическо и душевно здраве. Според Учителя зад всяко физическо заболяване се крие психическа причина. Той е за природосъобразен живот, за правилен начин на мислене, чувстване, работа и поведение в живота, за изграждане на един нов, напълно хармоничен човек с високо развито съзнание и морални добродетели, изпълнен с любов към цялото човечество и целия Космос. Това е новият човек, човекът на идващата шеста раса, човекът на Всемирното Бяло Братство. Разговор с Учителя [11] Учителят. Качества на ума, сърцето и волята, общ окултен клас, 25 февруари 1923. София. 1923.
към текста >>

100. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Като духовен център мястото на Изгрева не беше случайно избрано.
Учениците от общия клас са женени, имат семейства, но в младежкия Учителят приема само неженени. Обяснителни бележки от Учителя върху черната дъска В школните лекции Учителят четеше в нашите души, разбираше нашите мъки и страдания и ни учеше как да преодоляваме трудностите. Мнозина от нас са били изумявани, когато в лекцията си Учителят засягаше точно онова, което ни затрудняваше, и по този начин показваше пътя за решаване на проблемите. Занимания в салона на Изгрева Като духовен център мястото на Изгрева не беше случайно избрано. Основен принцип на нашето учение е природосъобразният начин на живот. Учителят ни учи да живеем в хармония с природата и да черпим богато от нейните дарове. На Изгрева имахме прекрасни условия за това - великолепни изгреви, наситен с боров аромат въздух, чудна панорама. Тишина и мир цареше на това свято място, което се намира само на три километра от София. Ние предпочитахме да живеем на прекрасния Изгрев и всеки един от нас ежедневно отиваше в града, където вършеше работата, с която беше свързан.
към текста >>

То идва поради липсата на морална сила и смелост да признаем своята вина, липсата на смелост да посрещнем трудностите на живота и да се справим честно с тях.
20. Приятен е пътят на ученика и всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане! Живот в истината - това е основен принцип в школата на Учителя. „Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината.“[32] Всичко може да се прости на човека, но не и лъжата спрямо другите и към нас самите. Когато извършим неправда спрямо някого, а искаме да представим нещата пред себе си така, че ние да сме правите, това е лъжа в живота, която води до душевно заболяване. То идва поради липсата на морална сила и смелост да признаем своята вина, липсата на смелост да посрещнем трудностите на живота и да се справим честно с тях. Така ние постепенно се откъсваме от действителния свят и заживяваме в един илюзорен свят, който сами сме създали и в който ние сме героите. А Учителят казва: „Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.“[33] „Верни на себе си, верни на истината в себе си! Това е първият закон на школата, който трябва да приложите.
към текста >>

0.77649307250977