Търсене в текстове за 'достойн достое'

173. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов - освен изобличенията му спрямо нея и недостойните й свещенослужители, - са някои съществени различия между теоретичния фундамент на официалното църковно и богословско учение и концепциите на Учителя П.

Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.

Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.

Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.

174. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел.

Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам.

Достоен за уважение е и финалът на А.

Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата.

175. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

За външния му вид предлага следната оценка: "... с фино одухотворено лице, със скромно облекло, добър, силен, решителен човек, естествен и с достойнство".

Девизът му е: "Каквото работите, работете го заради Господа." Всичките му движения излъчват красота, всичките му постъпки - достойнство и целеустременост.

И на всички тях той е предложил достоен, изчерпателен, всеобхватен отговор.

176. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът.

I том от поредицата "Изгревът на Бялото братство", под редакцията на Вергилий Кръстев); никой от изброените по-горе титани на Духа, както и впрочем всеки истински Пратеник на Небето, не си е поставял подобна цел в своята земна изява; те са се възприемали единствено като достойни, ала скромни пълномощници на Висшата Сила във Вселената; както и в първия случай, техните последователи, търсейки опора за своята духовна немощ, се стремят да възвеличат до възможния връх своите водачи и наставници, за да подчертаят неповторимостта на съответната редакция на Божествената Истина, предадена чрез тях, както и да се откроят измежду всички останали, познали Бога по свой собствен, различен и специфичен начин.

Дънов "Великият закон": "По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература.

177. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Тя е най-скъпата и най-достойната награда пред олтара на безсмъртието.

Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство.

Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов.

Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство.

Дънов отбелязва следното: "Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише, че "бъдещото хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство", ние пък имаме не по-малко основание да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. .

178. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.

Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина.

То има достойнствата на наука и философия за живота.

179. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Този е и единственият подход, достоен да навлезе в градината на безсмъртието и вечния живот, засадена и поддържана от неизразимия Стопанин на Битието: „Каквото обяснение и да се даде на този или онзи стих от Евангелието, ако имате разбирането на хората от света, нещата пак ще си останат неразбрани. Защо?

180. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел.

Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.

181. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Затова и премалцина са заслужили да носят с достойнство титлата „Учител“: „Какво е званието „Учител“?

За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си.

Единственият достоен за следване Път...

Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество.

Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили.

Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух.

И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път.

От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.

Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на Божията воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му.

182. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства.

183. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност.

Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло!

Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца.

В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата.

Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П.

184. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството.

Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури.

Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение.

Търпението е желан и достоен принос пред нейния олтар.

185. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов.

Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“.

186. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Достойно преодоляното изпитание неизменно довежда радостта и удовлетворението като заслужена награда за проявената крепка вяра и устойчив дух: „Имайте пълна вяра в Божествения Промисъл, който съществува в света.

Смисълът на горната реплика е да допълваме и укрепваме вярата си в Него, като я отправяме и към достойни представители и изпълнители на Неговата свята воля.

187. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело.

188. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

В качеството си Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса той разкрива пред своите последователи в дълбочина и широчина безспорните достойнства на тази извисена добродетел и потребността тя да бъде култивирана в процеса на еволюционното израстване на душата.

Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение.

Изследванията му и теоретичните му заключения относно най-съществени проблеми на съвременната космология, космогония и астрофизика му отреждат по достойнство място между най-извисените гении на човечеството.

А на окултните ученици той поставя задачата да придобият смирение и достойнство.

189. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Не по-малко достойно за уважение е, обаче, и умението да уловиш мига, в който Учителят те предразполага да му разтвориш сърцето си и като на истински твой духовен баща да изповядаш и най-горестните болки, и най-светлите копнежи с непоклатимото убеждение, че ще бъдеш напълно разбран.

Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал.

190. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея: за да изпроси благоволението Ў; за да смекчи гнева Ў; за да Ў благодари за предоставените му блага; за да възпее преизобилните Ў достойнства.

Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов).

191. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло.

Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява.

Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.

192. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг.

И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство.

Те все още са затънали в блатото на инволюционното мислене и поведение и никак не е просто да надделеят неговата инерция: „Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си.

Радвайте се, ако загубите достойнството си.

В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност“ (Учителят П. Дънов).

Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот.

Измежду всички жертви най-достойна е саможертвата.

193. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Нима този финал на космическото ни пътешествие не е достоен да бъде оценен като щастие, при това върховното, непостижимото, непреходното?!

Достоен е, и още как!

Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие.

А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си.

Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов).

194. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Той знае, че всяка жертва е достойна и оправдана, когато е принесена пред олтара на вечната му цел – пробуждането на Божественото, затаено в сърцето му, и неговото разширяване, докато обхване цялата Вселена.

След всяко достойно преодоляно изпитание той става по-силен и по-мъдър.

Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец.

Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от Божия Промисъл за разумното същество, наречено „човек“.

Така става достоен жител на Небесното Царство.

195. Предговор - Павел Желязков

Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога.

196. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Той е като пуяка, който изправя перушината си и се надува, за да покаже висотата на своя ранг и достойнство.

197. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Достойнство ли е да си физически силен, ако морално си толкова слаб, че не си способен да протегнеш ръка на падналия?

198. ВЪЗПИТАНИЕ НА МИСЪЛТА. ЕМОЦИОНАЛНИ КАПАНИ - Павел Желязков

Ако един ученик съзнава значението на мисълта за своя прогрес, той никога няма да я принуди да извърши груба и недостойна за нея работа.

199. ИНДИВИДУАЛНИ И ГРУПОВИ ВНУШЕНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ - Павел Желязков

Макиавели (1469 1527) в момент на емоционално откровение ни съветва : „Достойнства, дарби, добродетели празна работа.

200. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Едно добро правило, за да се избегне това състояние, е да устояваме човешкото си достойнство, своето ниво и качество на съзнанието, т. е.

201. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже.

За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство.

202. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Ето някои книги, които можем да четем с полза за нас и които можем без страх да препоръчаме на жадните за истинска духовна храна: „Възкресение“ от Лев Толстой; „Братя Карамазови“, „Идиот“ от Достоевски, „Дейвид Копърфийлд“ и „Приключенията на Оливър Туист“ от Чарлз Дикенс.

203. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едни са я приемал и като достойна за изучаване наука, други - като магьосничество и заблуда.

204. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

да притежава силно САМОСЪЗНАНИЕ, което някои идейни течения наричат чувството АЗ СЪМ; желанието да се изтъква и подчертава в обществото, за да се видят и разберат неговите качества от всички (съзнание за достойнство).

В края не са спуснати, което е израз на песимистично, подозрително гледане на всичко, а говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта.

Роденият ще има връзка с добра, интелигентна, възпитана и с достойнство личност.

205. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно, че в древността знанието се е пазело и се е поверявало само на избрани, проверени и достойни хора.

206. Слънцето, Луната и планетите под и над хоризонта - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Силовите Учения с дълги вълни ще тласкат и създават устрем и интерес към външния свят, интерес и внимание към условията и към преодоляване на онова, което ще осигурява и задоволява неговите нужди, а също и ясно изявена жажда да се подчертава в обществото, да намери своето достойно място в живота.

207. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е.

На тези центрове се дължи гордото и достойно държание, разположението да се поставят над другите, над дреболиите в живота и да се отнасят с невнимание към онова, което е недостойно за почтения човек.

208. Носът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко в него е достойно и ясно изразено.

209. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя говори за достойнство, себевластие, доброта.

Имат вродено вътрешно достойнство, не са дребнави.

210. Сатурновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Общо взето, са много трудолюбиви; за тях всяка работа е достойна за уважение.

211. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За такива хора всеки труд е достоен за уважение.

Върховете на пръстите са малко заоблени, а специално този на Сатурновия пръст е малко като че ли сплеснат - лопатовиден, което говори, че този човек приема всяка работа като достойна за уважение и е готов да я върши.

212. Кожата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При такива хора всяка работа е достойна за уважение.

213. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Плоски нокти върху лопатовидни пръсти показват хора усърдни, правдиви по дух, с достойнство, горди, но и твърдоглави.

214. Сатурновият пръст (средният) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такъв човек е способен да върши всяка работа, за него всяка дейност е достойна за уважение.

215. Първата човешка раса - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Може да минат милиони години дотогава, но ще я постигнем!“ Нали човешкият дух е безсмъртен, а Човекът е идея и творение на Бога! И аз знам, че ще дойде време човешкият род отново да се изправи и да бъде достоен за своя Създател.

216. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разбира се, това е прорицател, достоен за уважение.

217. Разпределение на годишния материал - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ето защо детската учителка особено трябва да държи сметка за своите прояви в училището и да бъде пример достоен за подражание.

218. Мелхиседек - Николай Райнов

И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне.

219. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път.

220. Дъщерята на Царя - Николай Райнов

И казваха му маги, че Дъщеря му е родена за величие и ще й бъде дадено да управлява цялата земя, когато си намери достоен съпруг.

221. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

Тези разговори са пръв опит да се проникне в енигматичния свят на този севлиевски интелектуалец, чието творческо дело и гражданско поведение остават светли дири в националната памет и са достоен пример за подражание как да се живее пълноценно, въпреки превратностите на течащото човешко време.

222. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Мислех да издам на Достоевски романа „Записки от подземието“, но се спрях на „Бранд“.

223. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот.

224. Дишането и красотата - Сава Калименов (1901 - 1990)

— всемогъщи средства за разхубавяване, които по най-унизителен за женското достойнство начин се хвалят всекидневно дори и в най-сериозните вестници?

225. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам“, не можейки да разберем, какво са виновни напр.

226. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Първитѣ твърдятъ, че човѣкъ не е достоенъ за свобода и знание — той трѣбва да бъде държанъ въ слѣпа покорностъ, пълна тъмнина и неведение.

227. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет.

228. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство.

229. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване.

230. Нещо из историята на хиромантията - Георги Радев (1900–1940)

Това са все прочути мъже на Елада живели преди и след Христа, които са писали върху хиромантията и са я признавали като наука достойна за изучаване.

231. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

Вслушайте се в кабинетите на съвременните министри, вслушайте се в канцелариите на началници, на директори и вие ще чуете да се шепнат думите на Завеедевата майка през хиляди уста: „Издай заповед! Подпиши! Назначи!" По някой път се чува несигурен отпор: „Но нали има закон, нали има наредби, нали има хора, които да заемат тази служба по достойнство, по придобито право?

" - „Все пак, подпиши, въпреки закона, въпреки наредбите, въпреки достойнството, въпреки правото!"

232. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

Па и достойнството на свещеник не му позволява да язди на магаре, като онзи „презрян" самарянин.

233. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Наопаки, горно-задната част на главата, дето се намират центровете на твърдостта, себеуважението и личното достойнство, в случая са твърде слабо застъпени.

Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа.

Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.

Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един идеен принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.

234. По повод някои изчисления за кубичната миля - Георги Радев (1900–1940)

И аз мисля, че е най-добре да приемем тия изчисления за верни, да не би онова божество, което е вдъхновило тоя математик да направи такива титанически изчисления, достойни негли за боговете на Олимп, да се разгневи на нашето неверие и да натъпче цялото човечество в тоя куб за доказателство.

235. Предговор - Велко Петрушев

Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.

Говорим за оня материализъм, който се състои в подчинение духа (с всичките му божествени атрибути) под властта на плътта, на материята, който е поставен в услуга на нейните унизителни за личното достойнство изисквания.

236. Действие трето. - Велко Петрушев

Ти недостойно ме завладя и опорочи рода ми, оскверни чистотата ми!

Отведи ме достойно, като човек! Нека буйните пламъци бъдат свидетели, че аз изгарям, като достойна мъченица, борела се за свобода и право! Сега отвори тази черна врата и да вървим на кладата!

— Аз достойно те притежавам.

Много се мамиш, подлецо! Моето сърце не принадлежи на теб; то е трепет за сърцето на достойния слънчев син, в чиито жили тече царска, благородна кръв.

237. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Очите на звездите я съзерцават, а Боговете достойно уважават.

Ти, дъщеря на плеядите небесни, жрица на безсмъртния Аполон, достойна си да бъдеш отново в царството на светлите Деви! Защото, заради девството и чистотата си, ти днес победи смъртта и тъмнината! Сега, бързо да бягаме към планината!

238. Епилог. - Велко Петрушев

Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб.

Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот!

239. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

С това станах причина списанието „Виделина“ да изгуби своето достойнство в небето.

240. Няколко думи за автора - Атанас Славов

Удостоен с ордена Стара Планина първа степен.

241. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И тук в историята идва времето на строежа на прочутата жилищна сграда на имението, която физически е в американския Север, тиха, изолирана и тъжна, макар и пълна с достойнство, и Аби би трябвало да си е у дома в нея; но по дух и стил това е южняшка сграда - едва ли не копие на тази от Гибънсовото имение в Джорджия.

В беседите си цитира Достоевски, цитира Толстой.

242. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

„...Президент Бъц, откак решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено - откак, казвам, започнахме работата, аз се заех с осигуряването за неговите полици на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече изследователи и учени тук да водят изследванията и проучванията си.

Всичките им чупки и извивки внезапно се опърлят и върху тъмнозелените клони, поръсени сякаш с мраморен прах, се появява златно-берилиев блясък, който сякаш запалва възправеното достойнство на смърчовете с неотразима радост.

243. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.

Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности).

Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател.

Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители.

Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди.

Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него.

И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“

Много от пазените в тях материали окончателно изчезват, а някои вероятно биват унищожени с мотива, че днешните жители на планетата са недостойни за тайното учение на Учителя и ще го схванат грешно така, както той го е оставил.

244. 2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета - Георги Христов

Но, ако тя мисли, че ще може да мине по по-лек път, значи, че не е достойна за духовна култура, това не е правият път.

245. 17:30 ч., 27 март [вторник], 1923 г. - София - Георги Христов

Сега няма да влизаме в спор с църквата, защото Бялото Братство иска да я организира - да се обединят и след това пак ще стане разделение, за да се явят достойните.

246. 3. Статия трета - Георги Христов

Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.

247. Борис Николов - Георги Христов

Като награда за това превъзходство Борис е удостоен с привилегията да коси и в неделя „вместо почивка“, както усмихнато подхвърля хитрият селяк.

248. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

- Достоен - и го изпяха „Достоен ест.“

249. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Той е много мил, много сърдечен и предан брат, но носи върху себе си знака на безвластието и това хем задълбочено, хем непокорно начало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски.

250. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени идеи, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение.

251. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

„The Torch", орган на Канадското астрологическо общество, публикува отзив за беседата „Великият закон": „По своите достойнства тази малка книжка няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература.

252. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Освен това, ние познаваме факта, че боят пречупва духа на едно куче, а се оплакваме, че някои хора са развили безхарактерност вместо достойнство - че им липсва воля.

НАГОРЕ

2.2448770999908