Търсене в текстове за 'да се контролира'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Д-р Георги Миркович (1826 г.-1905 г.)

Може да свалите пете годишнини от тук

2. Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (1864 -1938)

Сказания на двадесети век - Дядо Благо- Стоян Русев Category: Последователи на Учителя

3. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЕЛИКАТА СРЕДА

На 9 септември 1935 г.

Учителя потегли за Мусала с една малка група от седмина братя.

Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова.

И който уповава на духовното, но с користни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова.

Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова.

Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.

Някога Мусала е бил най-високият връх в Европа, после се е снишил.

Любовта е зад въздуха, зад водата, зад крушите, зад ябълките, зад хляба.

И затова всяка форма, която срещаме, нека да ни бъде като съединителна връзка, чрез която да се свържем с онова, което е зад нея, а именно – с Любовта на Бога.

Ето защо, когато възприемаме въздуха, водата, ябълката, крушата, хляба, когато наблюдаваме звездите, камъните, цветята, трябва да се свържем с онова, на което те са проводник.

И ако при дишането ние се докоснем и приемем Любовта, която е зад въздуха, тогава ние сме дишали добре.

И ако при отправяне на поглед към Природата, ние се докоснем до Любовта, която е зад нейните форми, тогава ние сме ги гледали добре.

Засегнал съм Любовта от всички страни.

Тя е всепроницающа и е велика среда, в която сме потопени.

И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите – навсякъде се вижда нейното влияние в една или в друга форма.

Виждам чешма и в нея откривам Любовта.

Онзи човек, като я съграждал, е мислил доброто на хората.

Виждам един извор и това го наричам Любов.

Виждам, че изгрява Слънцето и намирам, че това е Любов, понеже някое Висше същество издига нагоре нашето светило.

Виждам дървото как расте – Любовта е там, която го кара да израства.

Навсякъде виждам какъв промисъл има – зад всички неща да стои Божията Любов.

Човек издържа страданията заради Любовта.

За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието.

Значи страданията не са по-силни от Любовта.

Казва Христос: „Докрай ги възлюбих.“ И на друго място: „Не се моля за света, а за тези, които ми даде, и за тези, които чрез тях ще повярват.“ Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов.

В Братството трябва да се образува група поне от дванадесет души, които да разбират Любовта и да бъдат нейни проводници.

Христос е казал: „Да се обичате един друг.

Сега хората не се познават.

Преди да бъде вяра, Любов е.

Животът се произвежда от Любовта и той е само едно условие, за да се прояви тя.

Затова първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта.

Ти като кажеш, че Слънцето не мисли за теб, се обезсърчаваш.

Второ, ако имаш братя и сестри, те не мислят както ти искаш, но те мислят за теб.

Водата мисли за теб и дървото също мисли за теб.

Всеки ден Слънцето и звездите трептят да видят някого.

Малките буболечки трептят да кацнат на някого.

Дърветата също трептят да дойде някой човек да вземе от плодовете им, а пък казвате, че няма кой да ви обича.

След този разговор влязохме в наблюдателницата, за да пием чай.

Енергиите от планините слизат долу в полето, за да го направят плодородно.

В бъдеще планините ще се снишат, а полетата ще се издигнат на планини.

Изобщо Съществата обичат места, където не стъпва човешки крак, за да не ги безпокоят.

Те знаят изкуството да стават видими и невидими.

Те са служебни същества, служители на други по-напреднали Същества, които са завършили своето развитие и направляват всичко в Природата.

Нещата едно друго се проникват.

Етерът като наляга, в безконечното пространство се образуват слънчеви системи; значи това налягане не е навсякъде еднакво.

Когато се качваш на висока планина, вътрешното налягане е по-силно отколкото външното.

В такъв случай, ако дойде някой по-чувствителен на голяма височина, почва да му тече кръв.

Затова именно, когато вървиш отдолу нагоре, ти трябва да се приспособиш постепенно и да се уравновесят външното налягане и вътрешното разширение.

Трябва да се спираш от време на време по 30 секунди, за да дойде това уравновесяване.

То е било в Индия, в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, в Гърция, в Рим, във Франция, в Англия, в Германия и сега се премества у славяните.

Където дойде, има култура, всичко се движи и се развива.

Колкото едно същество живее в по-гъста среда, толкова то е по-низше.

Например къртовете, понеже живеят в пръстта, са по-низши, а има същества, които живеят в земната кора и се ползват от особени лъчи.

Досега нашата Слънчева система с всички свои планети е слизала.

А днес върви във възходяща степен, дига се нагоре и следователно скоро ще влезе в една нова област, която отговаря на една Нова култура.

Изчисляват, че цялата Вселена приличала на яйце, на което вътрешната вместимост е равна на стотици милиона светлинни години.

И старите окултисти са казвали, че Вселената приличала на много голямо яйце.

Една Божия година е равна на единица с петнадесет нули.

На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите.

Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието.

Сегашните хора ще станат Ангели.

Ангелите се различават един от друг по степента на своето развитие – еволюцията, която са минали.

Когато сегашните Ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са се ползвали от тях, а сега идват да помагат на днешните хора, за да им се отплатят.

Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението и така им предават своите мисли.

Ангелите ни разбират и не бива да им създаваме препятствия, за да могат да ни предадат своята мисъл.

Енергиите на Ангелите са толкова грамадни, че те са се оттеглили от хората, за да не им направят пакост.

Дойдат ли Ангели при хора, които не са готови, последните падат в несвяст.

Нали като дойдоха при Христа в Гетсиманската градина, за да Го хванат, паднаха на земята и Той отслаби енергията си, за да не им препятства.

Черната ложа иска да тури хората в стълкновение с Божествения свят, за да ги осакати.

А за Христа се казва: „Той прие рабски образ“; значи имаше смирение.

Ти ще се обмениш с него, инак се израждаш.

Един брат попита Учителя: „От кога започнахме да слизаме с Вас на групи?

При всички велики събития вие се събирате на едно място и идвате с Учителя.

А пък когато няма велики събития, членовете на тази група се разпръскват по разни места и се прераждат.

И после, като се съберат пак заедно, си обменят опитностите.

Човек не трябва да казва нито една груба дума, нито да има груба мисъл, понеже с това се руши Любовта в него; не че се руши, но тя се отдалечава и човек остава изоставен.

За да не те изостави Любовта, не казвай груби думи, нито храни груби мисли.

Сега е дошло време Черната ложа да се оттегли и Бялата да взема надмощие.

Ние сме изпратени на Земята, за да се прослави Името Божие.

На слизане от Мусала се спряхме за малко при рекичката, която се спуска от най-горното езеро „Окото“.

Изида е символ на Истината, която беше забулена, а пък Озирис е представител на изгряващото Слънце.

Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис.

Изида беше жена.

„Който разбули Изида, трябва да умре!

“ Един велик адепт дигнал булото на Изида, видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите.

Който разбули Изида, може да отиде при Озирис.

Изида и Озирис са живеели в предисторическата епоха.

Забулената Изида представлява Истината, която се крие.

Във всеки човек има една забулена Изида.

Да познаеш душата в човека, това е вече посвещение.

Тогава е имало такива убийства, такива престъпления, каквито в никоя друга раса не са се случвали.

Сега Черната раса е служителка на Бялата.

Сега е епохата, когато ще дойдат Синовете на светлината, Светещата раса.

Върнахме се и преспахме пак в х.

4. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

На 27 септември 1937 г.

Обядвахме при моста, който е на средата на пътя между почивното селище и върха.

Такава картина кой може да направи?

Природата, когато прави своите забавления, прави ги насвет .

Трябва да попадне на тясно, за да се осъзнае.

Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца.

По-рано, като родители, са ги оставили невежи и сега ги учат.

В народните училища връзките между учителя и учениците продължават и в следващите прераждания.

Легнахме си в 19 ч., за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на Слънцето от връх Мусала.

Нали като четем книгата на един поет, във всеки стих, във всяка дума е самият той?

Също така трябва да виждаме и Божието присъствие навсякъде.

Да считаме, че в цялата Природа присъства Неговата мисъл.

Да, Бог пребъдва в делата си.

Ако в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на реката, в отношенията между хората виждаме присъствието на Бога, това е правилното виждане.

И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога.

Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо.

А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне.

Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания.

Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко.

Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога.

Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека.

Някои искат да видят Бога.

Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба.

Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога.

Радвай се, че живееш в Него.

Във всичко е Бог и ни се изявява.

Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме.

Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него.

Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там.

То търпи, радва се на малкото добро.

Той е в състояние да го оправи.

Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде.

Като видиш една мушичка, да се зарадваш.

Бог не управлява механически света, защото ако го управляваше механически, ние не бихме могли да мислим.

Човек се търкаля като някой камък.

Бог мисли постоянно и ти, като се сблъскаш с Него, почваш да мислиш.

Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него.

Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр.

Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си.

Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си.

“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща.

Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце.

Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Писанието казва още: „Бог е Любов.“ Значи Любовта е изявления на Бога.

Вие философствате и казвате: „Защо сте ми дали малко?

Като отидеш при Господа с такова канче, Той сипва малко.

Иди при Него с голямо канче и ще ти се даде повече.

Помнете едно правило: ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб.

При Господа никой няма да ти носи товара.

Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова тежест, колкото тежиш.

Не че Бог не обича грешните, но външно се показва, като че не ги обича.

Помнете, грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога.

Светията не трябва да очаква от хората.

Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка.

Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота.

Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, който се отвращава от греха.

Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди.

Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата.

Ако Бог не ти причини страдание, няма да можеш да се изцелиш.

Във вечната Радост човек трябва да влезе готов.

Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо.

За Великото разумно начало ние имаме механически схващания, от които трябва да се освободим.

Щом имаш най-малката Свобода, то е вече присъствие на Великото разумно начало.

Тези трябва да бъдат мерките за присъствието Му.

Бог е Абсолютната разумност, с която винаги трябва да сме в хармония.

Под думата Бог разбираме онази Разумност в света, която премахва болести и страдания и ни дава условия да се развиваме.

Та вярвайте в един Господ, който като Го намерите вътре в себе си, всичко ще ви бъде на място, ще учите на светлина и всичко ще ви бъде приятно.

При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине.

Бог е внимателен, колкото и малко да е твоето желание, за онова, което е необходимо, Той веднага се досеща и услужва.

Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог.

Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме.

Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред.

Това трябва да бъде като ръководство.

Божиите пътища са така: една Божия работа, докато е пъпка, не можеш да я знаеш, а като узрее плода, тогава можеш да го опиташ и да видиш какъв е.

Ще го ядеш и ще отидеш да работиш.

Както този плод се жертва, така и ти ще отидеш да се жертваш за Делото Божие.

Да, очистете всички отрицателни мисли от идеите за Бога.

Или казват, че Бог управлява света и мислят, че го води, както хората се справят, а пък не е така.

Трябва да се намери един начин да се предаде това кой е Бог.

А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието.

Този, който носи Знание и Свобода в нас, е Великото разумно начало.

Ние само по пътя на Любовта можем да дойдем в съприкосновение с Бога.

Като приемеш идеята да бъдеш проявление на Бога, тогава всичко ще бъде възможно, веднага Знание и всичко друго ще дойде и лесно ще се решават въпросите.

За Бога имам едно мнение: никога да не се меся в работите Му.

Божественото, като излезе от теб, прави оборот и пак ще се върне при теб.

Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат.

В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там.

В света Бог воюва и за нашата Свобода.

Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство.

Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче.

След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо.

Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме.

Единство трябва да има, всички сме в Него.

Една сестра попита: „Нали Бог е навсякъде?

Щом не е пробудено, Бог е по-далеч.

Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена.

Трябва да видиш духовното тяло на човека, за да имаш малко понятие за Бога.

Казва се в Писанието, че Бог се е разкаял, дето създал човека.

Това трябва да се разбира мистично, а именно, че е дал преждевременно блага на човека и с това се е ограничил.

Бог ни оставя свободни, да се свържем ние с Него.

При това се оттегля, когато вършим нещо.

“, и пак се оттегля – свободата ни пази.

И ние трябва да сме винаги на страната на слабите.

Като се съберат тези работи: въздух, Светлина, Любов, Знание и пр., като се съберат хиляди такива работи, ти ще имаш малко познание за Бога.

Той ти дава светлина, за да гледаш, въздух, за да дишаш, Любов, скръб, знание, за да мислиш.

Скръб е, но Бог само малко те е стегнал, за да мислиш.

Зазяпал си се така, че при следващата крачка ще паднеш в кладенеца и Бог затова те стяга, за да видиш къде стъпваш.

Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни.

Щом се обясни, тогава човек ще разбере и Живота.

Основният принцип в една духовна школа е, да има едно разбиране за Бога, което да стане като мярка.

Има една истина, в която човек трябва да се убеди.

Тя може да се чувства и съзнава, но да не намираш начин да я изкажеш.

И чак след като я опиташ реално, след резултата ще можеш да я споделиш.

Дълбоките работи могат да се кажат само на родените от Бога.

Той може в един миг да направи да не съгрешават, но иска те по свобода да разберат Доброто.

Щом живеем и се движим във Великото разумно начало, защо се безпокоим!

Ако имаш неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог.

И като разбереш своето отношение към Бога, като обикнеш Бога, вътре в този човек е Бог и той ще престани да те мрази.

Измениш ли своето състояние, той няма да те мрази.

Че защо Христос се спря при слепия?

Защото искаше той да прогледне.

Когато човек живее добър живот, той се намира на видно място, дето Бог може да го види.

Великото разумно начало постоянно работи и ние трябва да се научим да работим като него.

И сега трябва да се събудим и да съзнаем, че Бог работи в нас.

Например казват: „Бог да дойде в нас.“ Че Бог е навсякъде, Бог е в нас.

Значи мисълта, скрита в тези думи, трябва да е: „Аз да осъзная, че Бог е в нас.“ Има нещо, което прониква през стените на стаята, а има нещо, което не прониква.

Изпълнихме упражнението, след това влязохме в наблюдателницата.

Наблюдателят се оплака, че му е скучно.

Вече учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят и затова не могат да работят с обикновени методи.

На връх Мусала трябва да пратят набожен човек за наблюдател, който да се посвети на науката.

Наблюдателят тук трябва да знае как да внесе разнообразие в работата си.

Той трябва да има и вътрешна работа.

После излязохме вън и седнахме на полянката.

Времето се стопли.

Както бяхме седнали на полянката, Учителя каза:

Когато ще се променя времето, може да познаете по следното: ако вечер краката ви изстиват, това показва, че има много електричество във въздуха.

После Учителя мълчаливо разгледа околността и продължи:

Сега на Изгрева се формира една скала.

Там има една почва, която вече се повдига и става все по-твърда и по-устойчива.

Също така и в Търново, на мястото, където ставаше събора, се формира една скала.

В буквален смисъл на думата се формират тези скали, след време те ще бъдат твърди като кремък.

Така че има разумни места в Природата.

На българите не им трябваше да воюват.

След една война се изискват най-малко тридесет години, за да се поправят загубите.

Същият закон е по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то е цяла война и после колко време ще употребиш, за да поправиш разрушеното в себе си?

Няма място, през което сме минали, да не са дошли подир нас да направят нещо.

Нашето идване тук, на връх Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването на някои други.

слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, което наричаме „Окото“.

Тук ще предам разговора с Учителя при езерото.

Но Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога.

Тя раздава живот и щастие.

Ако чрез вярата не намериш пътя на Любовта, ако чрез Любовта не намериш пътя на Мъдростта, ако чрез Мъдростта не намериш пътя на Истината и ако Истината не ти покаже връзката, която съществува между Любовта и Мъдростта, тогава не можеш да постигнеш нищо.

Като отидеш при Бога, Любовта ще ти помогне да получиш дар от Него и след това да се върнеш да раздадеш това, което си получил, за да помагаш на другите.

Чрез Любовта, която имаме към Бога, Той ни дава всичко.

Тя с години се е учила.

Така че ние отвсякъде ще се учим – и от тревата, и от буболечките.

Върнахме се на х.

На другия ден, 29 септември, в 4 ч.

Слънцето се показа между върховете на Белмекен и Ибър, имаше леки мъгли.

Дето се говори, че на Олимп обитавали боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а Рилският масив.

А сегашният Олимп после се е оформил.

В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята и ще копират от реалния филм, който се е запазил – Акашавите записи.

И в бъдеще хората ще ги виждат.

За Любовта вие имате съвсем криво мнение.

Любовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива.

Ето какво става: ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева и той си купи автомобил, почне на широко да живее, пие и води развален живот.

За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист да плати или да вземе известна печалба.

Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна помежду им.

Една сестра попита: Кои са сега тези, които са били ученици на Христа?

И да се знае това, по-добре е да се мълчи.

Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират.

Сега Астралният свят е свободен от тъмните сили.

Змеят символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото на Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят.

Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога.

Но жената спасила това дете, значи става ликвидиране, значи сега връзват тъмните сили.

Например, когато дойде един беден човек вкъщи, да го приемеш и да му отстъпиш своята постеля и след това да не кажеш в себе си: „По-добре е друг път да не дохожда този.“

на 29 септември тръгнахме от езерото „Окото“ и в 14 ч.

Там гостувахме за една вечер във вилата на сестра Стоянова.

Човек страда от своето своенравие.

Каквото и да му дадат, е недоволен.

Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие на Земята.

В друга епоха това щастие ще се постигне и на Земята.

Щом дойде Любовта, тя ще даде оная Свобода, която търсиш.

При Любовта единият дава, а другият възприема.

Тази вечер считайте, като че ли имате Любовта, говорете, като че ли не се нуждаете от нея, понеже я имате.

Да, тепърва има да учите науката за Любовта.

И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото.

Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако на някого не върви в живота, причината е в него.

Хората искат голямата Любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават.

Едно същество на Земята, което минава за гениално, като се намери между Ангелите, то ще бъде невежа, ще говори като дете, което се звери и ще каже: „Тази работа не е за мен.“

В това време почна да вали дъжд.

Ако ние бяхме останали и днес горе, щеше да ни вали дъжд.

Здравето е във въздуха и хората като не знаят как да дишат, не знаят и как да го възприемат.

Но като не знаят хората как да възприемат Светлината, не знаят да възприемат и Знанието.

Човек, който страда, е на по-високо място.

А който се радва е на по-ниско място, в долината.

Лошите хора избягват да се качват на високите места.

Те все гледат да бъдат долу, защото низшите същества, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят.

На другия ден, 30 септември, преди обед се върнахме в София.

5. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Отбихме се за няколко часа във вилата на сестра Стоянова.

Евреите бяха един горделив народ, дадоха им много малко територия, за да се смирят и за да разберат, че нашироко трябва да бъдат в духовно отношение, а не в материално.

И българите приличат на евреите в това отношение – и на тях им отрязаха земи оттук-оттам, за да се възпитат и по същия начин да разберат, че трябва да растат в духовното.

От сестра Стоянова потеглихме нагоре в 9 ч.

В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“

След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор.

Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира.

Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук.

Бог като обича хората, се е ограничил доброволно.

“ Бог е първият в създаването на света и последният при изкупването на греховете.

Никога да не казваш: „В миналото бях по-добре, а сега съм по-зле“ или пък „В миналото бях по-зле, а сега съм по-добре“, или пък „В бъдеще ще бъда по-добре, отколкото сега“, или пък „В бъдеще ще бъда по-зле, отколкото сега“, защото всичко, което идва, пак идва за добро и носи условие за добро.

Бог във всяко време се проявява така или иначе според нас, според нуждите ни.

Във всеки момент това, което става с нас, е най-добро за дадената степен на развитие, в която се намираме.

Ако кажем, че ще бъдем по-добре или по-зле, с това се нарушава закона на вярата, закона на доволството.

Нито пък питай „Дали ме обича Бог?

“, защото щом те е създал, Той те обича, с Любов те е създал.

Няма нужда да се съмняваш в Неговата Любов.

И като се върне горе, ще внесе в общата каса капитала, който е взел, наедно с припечеленото.

Същото прави и Бог с вас, като се оцапате чрез направените погрешки.

Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога.

Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов.

Вие все още не вярвате, че Бог ви обича.

Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича.

Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш.

Неговата крайна цел е да задоволи всички същества, на всички да им е добре.

Бог е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които е създал, били те насекоми, тревици и т.н.

Ако не можеш да мислиш така, не можеш да се усъвършенстваш.

Че не можете да виждате Бога навсякъде, там е всичката погрешка.

Колко ви обича не се ровете в това.

Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината.

Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал.

За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.

Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото.

Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо.

Отношението на Природата към всички живи същества е хубаво.

Аз виждам нейните проявления.

Които са зъзнали, ще се постоплят.“ Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките.“ Всички същества се ползват от благата.

Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда.

Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой.

Помисляш за разходка и тя ще се осъществи.

Сега какво се изисква от нас?

Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях.

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.

От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш.

Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога.

Къде можеш да се освободиш от Бога!

Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.

Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта!

Да се запали искрата на Любовта във вас.

Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му:

Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане.

Всеки иска да бъде щастлив.

Като се събрахме вечерта в нашата стая, на горния етаж на хижата, почна разговор.

Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава.

Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата.

А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината.

Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога.

Не е важно дали си направил голям или малък грях.

Ти може да си направил малък грях, но си свързан с милиони хора и като го направиш, то ти си дал повод на тези милиони хора да направят престъпление.

и стигнахме в Боровец на вилата на сестра Стоянова в 14 ч.

Надвечер във вилата на сестра Стоянова започна разговор.

Казват за някого, че е умрял сега, а пък той отдавна е умрял.

Някои хора искат лекцията или беседата да бъде механическа.

А пък както сега е дадена, то има дълго време да се работи върху лекцията.

Приятно е да се стои тук.“ А пък те не знаят точно защо е така, а само чувстват, че има нещо друго.

Нали преди да дойде още пролетта, иде едно течение и някои цветя се явяват далеч още преди идването ѝ.

Също така и когато иде нещо Божествено, някои хора усещат и се пробуждат.

А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават.

Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него.

Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр.

сега са пак преродени.

Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос.

Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.

Сега в света иде мекият елемент!

Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света.

Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам.

Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи?

Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.

Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш.

Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени.

Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации.

Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи?

Можем ли и ние някой път да отидем на такова място?

По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.

Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е?

Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни.

Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“

Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.

Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея.

“ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона.

И тях Христос е огрял, но не са възприели и сега въпросът е да възприемат.

Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Щом човек изгуби условията, трябва да чака друга епоха.

Казва се: „Жетвата е голяма.

Молете се на господаря на жетвата да изпрати работници.“ От Невидимия свят трябва да дойдат работници и като намерят и на Земята такива работници, които да подхождат, ще се вселят в тях да работят.

Значи Христос тук говори не за земните работници, а за работници, които да се пратят от Невидимия свят.

Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва?

Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения.

Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание.

Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня.

Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.

След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец.

Широка поляна и като стигнахме Шумнатица, оттам се откри широк простор, виждаше се част от мощната Рилска верига и обширни борови гори.

Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата.

Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор.

Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил.

И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук.

Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо.

Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората.

Слезеш ли на Земята, дава ти се свобода да приложиш каквото искаш.

Има такова голямо разнообразие във Вселената.

Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека.

На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова.

Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените.

Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва.

Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение.

Сега минаваме към нов начин на живеене.

Сега е преходна епоха.

Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят.

В нея започна да се възстановява самосъзнанието.

В Шестата раса се възстановява Светлината.

Ще отдава Светлина от себе си.

Сега правите добро, но като отражение.

И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.

Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята.

Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение.

Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.

Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата.

Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото.

Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява.

Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа.

Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.

В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали.

Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя.

При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва.

Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта.

Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен.

В света трябва да се приложат новите методи.

Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване.

Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.

Всички онези, които изучават Новото учение, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това Учение.

Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно!

“ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата.

Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент.

Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания.

Всяко добро начинание се предшества от тъмнота и противоречия.

Защото като дойде Божествената светлина, нашата светлина потъмнява и вече се намираме в тъмнота.

Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат.

И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си!

“ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.

Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.

Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.

Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?

Ще дам един пример за пояснение.

Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.

Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.

И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел.

Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето.

Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта.

Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи.

Ако стоиш на ниско място у дома, отначало можеш да го виждаш през прозореца, но продължи ли да се движи по пътя, скоро ще се скрие и трябва да чакаш да се върне пак.

А ако се издигнеш на високо място, тогава ще го виждаш винаги.

Това значи да не се прекъсва Любовта.

Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато съзнание.

Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта.

Ти можеш да ми кажеш, че обичаш, но аз ще измеря врата и ръката ти и тогава ще видя дали обичаш.

Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват.

Може да те обича този, който обича всички!

Ние сега се намесваме в свободата на хората.

Казваш някому: „Ти не ме обичаш.“ Обаче нека да оставим хората свободни.

Той е свободен да обича или не.

Не се намесвай в неговата свобода.

Ти може да не обичаш някого, но друг го обича.

Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него.

В Бургас една жена, като легнала да спи, се намерила извън тялото си и го видяла как лежи под завивките.

Така тя излязла през прозореца навън и след това се събудила в леглото.

После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална.

Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване.

Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле.

Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия.

Човек трябва да се стреми да намира душите.

Във всеки човек да вижда Божествената душа.

Иначе ние сме все още в областта на сенките.

Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа.

Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление.

А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят.

И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса.

Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш.

Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш.

Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно.

Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може.

Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново.

Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си.

При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени.

В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни.

В добродетелите се учим да познаваме Бога, понеже постъпваме като Него.

В нашите погрешки пак се учим, понеже се проявява Божието милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва „Не прави така“ и не ни казва „Защо направи това?

Той говори нещо, а пък аз превеждам това, което казва.

Той не разбира защо ми казва това, а пък аз дешифрирам и съм му благодарен.

На другия ден сутринта, 9 октомври, няколко братя и сестри посетиха Учителя в Неговата стая във вилата.

Започна се разговор.

Тогава един Ангел върви с теб и ти казва: „Не бой се, Господ те обича, тази работа ще се оправи.“

Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора.

Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил.

Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен.

Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.

Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва.

Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ.

Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане.

Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ.

Когато човек погреши нещо, може да падне.

Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си.

Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари.

Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!

“ И той дал лева.

А оттам насетне му тръгнало.

6. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.

Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с.

Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар.

Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар.

летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър.

Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи.

Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала.

Тези екскурзии се правеха при по-сурови условия.

Повечето братя и сестри бяха без палатки.

Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха.

започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г.

нямаше общи летувания на връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години.

След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.

И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията.

В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания.

Често при изгрев Учителя държеше беседа.

След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана.

Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина.

Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното.

Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.

И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва.

Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете.

Целта беше да посрещнем изгрева там.

Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода.

Четохме една стара беседа и след това започна разговор.

Във всичките си страдания ние търсим реалността.

Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък.

Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават.

Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби.

А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти.

И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват.

Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.

Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение?

Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява.

Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.

Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш.

Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.

Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.

Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера.

Превеждайте, това трябва да се преведе.

Ще видиш дали в името си съгрешил, дали в улицата или в номера.

Това е една наука много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.

Един брат ме пита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Господа?

Как да му кажа?

Превеждам му един анекдот: един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши.

Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите.

Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света.

Но да кажем, че аз съм бил при много неблагоприятни условия и не съм използвал слънчевата светлина и топлина, тогава погрешката не е в светлината, а в мен.

Няма да кажа името.

С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е всъщност.

За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел.

Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат.

Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя.

Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него.

Тази идея трябва да я имаме.

Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш.

Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш.

Истинската Любов е, когато отсрещният вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него.

Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!

“ Това се отнася за Любовта.

Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не.

Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.

Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината.

Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.

Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш.

Като обичаш хората, ти обичаш себе си.

Та Любовта е огледало.

Не е лесно да се обясни Любовта.

Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог.

Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него.

Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава.

Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки.

След като пихме чай, пак се подхвана разговор.

Вън от Любовта не можеш да Го познаеш.

Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта.

Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.

Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено.

Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.

Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ.

Това значи да се показва на хората пътя към Бога.

Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи.

Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога.

Това значи да познаем условията, при които можем да растем.

Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш.

Имаш един приятел, а не се познаваш с него.

И като го обичаш, ще видиш, че той притежава една велика душа, по-голяма от Вселената, и с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея.

Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г.

7. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА

В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна.

Сегашната война е ликвидиране на кармата.

И така се прекъсваха връзките.

Законът е: щом прощаваш, кармичната връзка се скъсва.

Като не прощаваш и се противиш, връзките на кармата се продължават.

Денят Господен се отлагаше, за да се примирят хората, но той ще дойде.

Идването на Деня Господен е придружен със страдание.

Сега се пробужда съзнанието и народите вече се убеждават, че сами не могат да направят нищо и че имат нужда един от друг.

Най-първо почва да се пречиства Умственият свят.

И той се пречиства.

От Божествения свят иде Новото, идат съществата на Шестата раса.

Вие, духовните, трябва да бъдете добре въоръжени.

Деня Господен се отлага, отлага с единствената надежда да се поправят хората, но Денят Господен иде веч със сила.

И после ще се поотложи и пак ще подкачи.

После пак ще се поотложи.

Питат: „Как ще се поправи светът?

Ако дойдат глупавите да оправят света, ще трябват хиляди години.

Но ако дойдат умните да го оправят, много скоро ще се оправи.

Всеки може да изоре нивата, но не всеки може да посее.

Трябва да се посее с доброто семе.

Страданието е оран.

Житното зърно, за да поникне, трябва да се посее на дълбочина два пръста, а не на дълбочина един метър.

Тук, в тия места, преобладава електричество.

Когато хората са инертни, нека дойдат тук, за да станат активни.

Там Учителя държа беседата „Божественият и човешкият свят“, която е публикувана в том със същото заглавие.

След закуската Учителя държа на върха втора беседа – „Правила на Любовта“, отпечатана в същия том.

Засегна се и въпросът за посещение на Бога.

Да наблюдаваме съвпадението на тези два момента, защото тогава най-лесно се постигат нещата.

И ако Бог е далеч, тогава е мъчно.

Бог казва: „Търсете Ме, докато съм близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е защото тази радост е от най-висш порядък.

Причинното тяло не е още развито и затова ние само я чувстваме, без да знаем източника.

Псалмопевецът казва: „Като види лицето Ти, ще се развесели сърцето му.“ Радостта и Веселието идат от присъствието на Бога.

Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен.

Когато човек е готов да извърши Волята Божия, тогава идва Радостта.

Човек може да влезе в пътя на „Eternal generation“, т.е.

Вечното обновяване иде от Духа, който изхожда от Бога.

Всеки, който отива като войник на Божията нива, е снабден с всичко.

Едно дете на 3-4 години е в количка, но щом порасне не може да се събере в нея, следователно трябва друг строй.

Също и човечеството в днешния си строй е пораснало дете, което не може да се събира в детската си количка; значи трябва да се промени строя.

Този, който се отнася така с теб, той те изпитва.

Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен.

В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини.

Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник.

Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал.

Надвечер се върнахме в х.

Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала.

Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том.

Само там е Свободата!

Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена.

А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов.

Човек трябва да разчита на Божественото.

Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита.

Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си.

Не, сега почни да работиш!

Ти трябва да се нагодиш за любовта му.

Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш.

Това, дето се жените, вие се цаните за слуги.

Умственият свят е толкова добре уреден, че може да се ходи, дето искаш.

В онзи свят няма да можеш да се скараш с никого.

Да, най-напред сте се научили да любите Цялото, а пък сега се учите да любите частите.

Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от Цялото.

Никоя душа не трябва да излиза от орбитата си навън.

Когато дойдат в перихелий, те проявяват любовта си.

За Любовта можем да дадем следното сравнение: имаш едного, комуто си дал своето съкровище.

Някой казва: „Той не заслужава тази обич.“ Така не се говори.

Вие насърчавайте хората, защото всеки човек заслужава Любовта!

Ако той не я заслужава, трябва да умре.

Имайте обхода като между близки.

Ако някой не може да ти даде мил поглед, ти ще му го дадеш!

Пожелавай добро на всекиго.

Всеки ден увеличавай с по една стотна част от градуса на любовта си!

8. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

След изгрева цялата картина се съживи, Резньовете се позлатиха от първите лъчи, птичият хор се засили.

Цялата Природа тържествуваше.

Не е било време, когато Бог да не е говорил.

Някои мислят, че могат да бъдат самоуки.

Все ви е учил някой, но сте забравили.

Всички хора не могат да чуят Тихия глас.

Ако хората се бият, Бог не може да им говори с тих глас, те са глухи за този глас.

Свържете се с Бога, че дето и да минете, да чувате Неговия тих и сладък глас.

Чуеш ли гласа на Бога, спри се.

Бог е това, което прави хората да живеят, да мислят и да бъдат свободни; значи помага на човечеството.

Слушайте Господа, за да се прояви във вашите малки вътрешни подтици.

Пазете едно правило: използвайте най-малките случаи, най-малките подбуди, най-малките мисли, които ви идат.

Защо всички хора имат желание да се проявят в големите подтици и да правят големи неща?

Най-първо човек трябва да се прояви в малките условия и възможности и като не се е проявил в тях, и в големите не може.

Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него.

И той, ако не използва това, и голямото не може да използва.

Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга?

Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата.

Така и когато Духът се докосва до човешката душа и последната отговаря на подбудите на Духа.

Не са дошли до положението да разбират и сега малкото в тях трябва да се разраства.

Просто казва: „Направи нова картина.“ Като сгрешите, вслушайте се в Тихия глас на Бога, който ви нашепва: „Обхождайте се с всички души така, както Аз се обхождам с вас.“

Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте, но почнете да размишлявате.

И няма да се минат пет минути и ще видите, че задачата ви е разрешена.

Във време на разговора стана дума за въпроса какво значение има човек да мисли за Бога.

Учителя даде обяснения.

Нека да си послужим със следната аналогия: върху една стена хвърляте светлина през призма и на стената се проектират цветовете, но щом махнете призмата, и цветове изчезват.

Щом престанеш да мислиш, цветовете изчезват.

Там е тайната: да имаме за Бога една най-възвишена идея!

Ако някому е тъжно, нека да мисли за Ангелите.

И ако все още му е мъчно, да мисли за Бога.

Защо трябва да мисли за Бога?

Като мисли за Бога, мъчнотията, която по никой друг начин не може да се разреши, ще се разреши.

Като помислиш за Бога, всичкото смущение да изчезне от теб, всичко да ти светне отвътре.

Болният, като помисли за Бога, трябва да оздравее.

Водата, която може да върти целия мотор, кара воденицата.

Слабата вода не кара воденицата.

Това, за което мислиш, приближаваш се към него.

Това, за което не мислиш, отдалечаваш се от него.

Като мислиш за Бога, приближаваш се към Него.

И като не мислиш за Бога, отдалечаваш се от Него.

А пък като мислиш за Бога, влива се Живот в теб и ти се подмладяваш.

Човек трябва да почне да мисли за Бога, за да стане истински човек.

Не се е случило още праведник да проси.

9. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя даде следните обяснения:

Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от Невидимия свят, които се използват за развитие.

Когато говорим на хората за молитвата, ще им кажем, че има един реален свят, с който хората трябва да дойдат във връзка.

При сегашните условия, както са се отдалечили, те са затворили възможностите, с които могат да бъдат във връзка, за да се запознаят с горния свят.

Трябва да дадеш права посока на мисълта.

Ритъмът ѝ трябва да влезе в тялото.

Колкото повече кряска и пляска, колкото повече се пени, толкова по-тихо ще му говориш, ще дойдеш до противоположното.

Когато изгрява Слънцето, Природата вдига шум, а пък човек трябва да шепне, трябва да се моли.

Ако не знаеш как да се молиш, ако не знаеш езика, не могат да те разберат.

Ти си длъжен да знаеш езика на Небето и да говориш на него.

Ние сега искаме да не работим и пак да имаме всички удоволствия, а това е невъзможно.

И понеже човек е на Земята, често пише в дома си горе – да знаят как е.

Като се молим, като мислим, съобщаваме как сме, а това е в реда на нещата.

Ако си болен, колко пъти трябва да се молиш?

Болният даже не трябва да спи, постоянно трябва да се моли.

Три-четири дена като е болен, денем и нощем да се моли, нито един ден да не прекъсне.

Някой казва: „Аз се молих три пъти.“ С три пъти болестта не си отива.

Постоянство трябва, докато се образува връзка с Божествения свят.

Щом се образува тази връзка, тогава нещата стават.

Братът попита: „Учителю, Вие казахте, че трябва да посветим всеки ден по три часа за работа върху себе си – един час за ума, един час за сърцето и един час за волята.

И казахте също, че ако това правим в течение на десет години, ще имаме непременно постижения.

Как точно да го направим?

Може да посветите специално време, но ако нямате такова свободно и условията са ограничителни, тогава можете да го правите покрай другата работа; например, даже когато работите нещо друго или даже когато говорите с някого, намерете начин да се вдълбочите в себе си и да кажете една молитва.

Това упражнение трябва да се прави така, че да не е механично, и да не би като изтече часа, човек да си каже: „Е, освободих се, отървах се от този час!

“ За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля.

Сега е мъчно да се изолираш, понеже тъкмо поискаш да се помолиш един час, ето че някой ще потропа на вратата: „Трак, трак, трак.“ След малко друг ще дойде.

Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога.

Дето и да ходиш, да можеш да се вглъбяваш през целия ден.

Вечер и сутрин, когато всички спят, когато няма кой да ви безпокои в самотата, вглъбете се, додето се съедините с онези души, които знаят да работят.

Молещият трябва да търси тези, които се молят горе.

Трябва силна мисъл и да се поддържа връзка непреривна с Невидимия свят, с Божественото.

Ако само по един час на ден мислиш за Доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.

Ако отделяш на ден даже само половин час за мисъл към Бога, Той непременно ще те възнагради.

Колкото малко, колкото и грозно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога малкото време, с което разполага и ще получи отгоре мощни енергии.

Като ученици вие трябва да отделяте всеки ден поне по половин час за размишление и молитва.

Всеки ден вземете от „Свещени думи на Учителя“ едно изречение за размишление върху едно качество, което ви липсва.

Братът попита: „Бях на сказка, изнесена от Тагор.

Защо той изглеждаше силен?

Да не би да е поради неговите дрехи?

Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по два часа, ще има голям подем.

А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги.

Бог казва в Писанието: „Преди да поискате, Аз ще ви дам.“ Ние се молим и казваме: „Толкова време се молим и пак нищо.“ Но когато живеем съобразно законите, преди да ни дойде наум да поискаме нещо, то ще дойде.

Ако сто души братя и сестри или поне десет се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат.

Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее.

Бог в нас и ние в Бога всичко можем да направим.

Един човек се убедил в духовните работи и искал да направи опит и в един облачен ден той се помолил на Господа така: „За да повярвам, че ме слушаш, нека се отвори едно малко ясно отверстие на небето.“ И действително се отворило.

Това е, като че ли се намираш пред една къща и молиш да се отвори прозореца и като има разумни хора вътре, стават и го отварят.

Когато се молиш на Бога, Той непременно ще прати някого да ти помогне.

А когато се моли някой друг, може да прати теб да му помогнеш.

Ако имате вяра и любите Бога, всичките ви молитви ще бъдат чути.

Може да се забави някоя молитва, но ще бъде изпълнена; но главно, ако любите Бога.

В Америка един крадец влязъл в къщата на една жена с намерение да я убие през нощта и ограби.

Но тя го усетила, че се приближава и почнала да се моли усилено.

Жената се молила на Бог да помогне на крадеца, да го спаси, да излее над него своята благодат.

Бог ни е поставил в един разумен свят, за да не се обезсърчаваме.

Достатъчно е да отправите своето радио към Небето и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят.

И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към Невидимия свят, ами се обезсърчават и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира.

Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие.

А когато не се моли, тези сили не работят.

Ти се молиш, но си недоволен от молитвата си.

Ти не мисли, че Господ се нуждае от нашата молитва, но тя е един повод да се прояви Бог и ние да вървим подир Него.

Бог се проявява при най-големите противоречия.

Там, дето никой не може да работи, там работи Бог.

При добрите условия всеки работи, а при лошите условия само Бог работи.

Могат да се образуват още няколко молитвени групи.

Молитвите се приемат от Духа и той ги предава на Бога.

Между човека и Бога има дванадесет класа Висши същества.

Всяка наша мисъл, отправена към Бога, минава през тези дванадесет класа, за да отиде при Бога.

Невидимият свят чака да дойде подходящо, целесъобразно време, за да се изпълни молитвата ни.

Вашите молитви, макар и да не са съвършени, Светлите ангелски същества ги приемат и ги пращат към Бога преработени.

Та молете се както знаете.

Когато човек се моли, Висшите същества присъстват.

Когато Христос се молеше, Висшите същества присъстваха, Той ги виждаше и говореше с тях.

На планината Тавор явиха се Мойсей и Илия и с тях говореше Христа, като се преобрази пред тримата си ученици, а после им каза да не казват никому това.

Той постъпи с учениците си така, само за да им покаже, а пък всякога, когато се молеше, влизаше в общение с разумните висши светове от Реалния свят.

При всяка своя молитва Той общуваше с тях, виждаше ги и говореше с тях.

Онзи, който не вижда, трябва да се учи от онзи, който вижда.

Онзи, който е на планината, и онзи, който е в долината, ще се разговарят с телефон, ще си съобщават кой каквото вижда.

Братът попита: „Кога молитвата се слуша?

Когато човек напълно посвети ума, сърцето и волята си на Бога, когато те се потопят в трите свята, молитвата се чува.

Размишлявайте върху Царството Божие и искайте то да дойде.

Всички трябва да впрегнете мисълта – да дойде Царството Божие, да се прослави Името Божие и да бъде Волята Божия, за да се реализира това на практика.

Човек иска да се запознае с Ангелите, но първо да търси Царството Божие и всичко друго ще се приложи.

Да се разбере тази идея и тя да бъде като мото.

Мисли и пожелай да дойде Царството Божие на Земята!

Това да се държи в ума!

Ти посей житото и го остави да расте както то си знае.

Дойде ли То, ще има мир, разбирателство между хората и ще престанат всички тези изтезания и насилия в света, които сега съществуват.

При това размишление и пожелание за идване на Царството Божие, няма да мислиш за хиляди други работи, а гледай с мисълта си да направиш връзка и да възприемеш нещо.

Ние трябва да сме готови Бог да влезе и да работи в нас; тогава и нашите работи ще бъдат уредени.

Да желаем и да работим да дойде Царството Божие на Земята, а не да мислим за себе си какво ще бъде нашето положение.

Ако дойде сега един Ангел от Небето, какво би трябвало да поискаме?

Три неща: да се прослави Името Божие, да се въдвори Царството Божие и Неговата Правда и да изпълняваме Волята Божия по любов.

Всяко нещо, което искаш с ума си, което търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава.

Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията милост.

Казано е в Писанието: „Призовете Ме в моята милост и Аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята милост.“ Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря ти за великата милост, която имаш към мен.“ За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота.

Ако налеете нечистота в тръбата, в която тече вода, няма ли да се задръсти тръбата?

Всякога ще гледате да се молите, докато дойде един малък резултат, ще постоянствате.

Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да разполагаш.

10. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Да, но при молитва човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Него, идва във възприемателно състояние към енергиите оттам и приема мисълта на Бога и от Живота на Бога; тогава от тези пространства нахлуват нови идеи в човешката душа.

Кой Дух трябва да прониква в молитвата ти?

Любовта ни подбужда към молитва.

Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога!

Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви.

Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари.

Човек да се моли за това, което има вечен характер.

“ – това да ви бъде молитва.

Не всяка молитва ще се изпълни.

Ще се изпълни тази, която е по Волята Божия.

А щом не е по Волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро.

Да благодарим, че някои работи не стават по нашата воля.

Ако всичко ставаше по нашата воля, ние щяхме да бъдем най-големите нещастници.

Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля.

За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска.

Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие.

Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината.

Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея.

Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала.

Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро.

Христос казва: „Ако двама или трима се съберат в Мое име, каквото попросят, ще им бъде.“ Но искай това, което ти трябва, и непременно ще бъде.

Моли се да станеш проводник на Бога, чрез теб Бог да помага.

По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите?

Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет.

Щом намислите да направите нещо, веднага пристъпвате към действие, никого не питате.

В Невидимия свят има Разумни същества, които всеки момент са готови да услужат на хората.

Когато дойде да разрешавате един въпрос, вглъбете се, за да видите каква е Волята Божия.

“, престават да го бият.

При молитвата трябва да се обръщаме към Христа!

От Христа е казано: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец ми не го привлече.“ И още: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа пътя.“ Когато човек се моли, то Бог го подбужда към това.

Ние ще се молим на Христа.

Христос е станцията, ние ще си предаваме там писмата, телеграмите, молитвите и Той ще ги отправи към Бога.

При молитвите ще се обръщаме към Христа, понеже Христос е казал: „Аз и Отец едно сме.“ Бог не е отделно от Христа.

Нали е казано в една наша молитва: „Господа Исуса Христа, чрез когото Ти си благоволил да те призоваваме.“

Един брат попита: „Когато се моли човек, дали молитвата да се отнася направо към Бога или към Висшите същества, които са между Бога и човека?

Човек да отправя ума си към Бога или към Христа.

Нали Христос казва: „Молете се на Господаря на жетвата да прати работници.“ Като се молиш на Бога, придобиваш сила.

Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо Бог ще ви даде.

Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък.

Всякога, когато завършваш молитвата си, накрая кажи следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа.“

Те се добиват чрез молитва.

11. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой казва „Няма да се моля вече“, като че ли Невидимият свят има нужда от неговата молитва.

Каквото правиш, на себе си го правиш.

Например обленяваш се да станеш за молитва, стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме.

Ако не се помолиш, изгубил си момента.

Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си.

С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите.

Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли.

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда.

Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли.

Тя не трябва да отслабва.

И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили.

Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие.

Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал, увита около себе си, бил ограден.

Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита.

Съдбата дебне човека всеки момент.

Като знаете това, постоянно се молете.

Без молитва не сядайте да ядете.

Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва.

Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и едновременно ритва назад.

Също така и брадата постепенно намалява и отива назад, т.е.

Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите.

Докато не се молите, никога няма да се освободите!

Казано е: „Молете се един за друг.“ Когато един се моли за други и последните се молят за него, тогава Цялото почва да се проявява чрез тях.

За всички се молете.

По този начин ние обръщаме внимание да се заинтересува Небето от някого, който страда.

Разбира се, едновременно с това ти ще направиш за него всичко, което е възможно.

Като станеш сутринта, кажи: „Да се даде помощ на нуждаещите се, сто училища да се съградят и пр.“ Кажете: „То ще стане!

“ Не питайте кой ще го направи, но каквото можете да направите, направете го.

Можеш да помагаш външно на хората, но да се молиш за тях, това струва колкото много дни външно помагане.

Освен това, радвайте се, че другите успяват.

Нека Бог да го остави, докато пораснат!

“ Като влязох при болния, видях, че се моли, затова разбрах, че няма да си замине.

Ние трябва да кажем така: „Този човек има да върши тук Волята ти, Господи, нека остане тук да си свърши работата!

“, а не да казваме: „За децата, за нас да остане.“

Когато някой отиде да работи за Бога, то другите трябва да се молят за него, защото може да го изкушават.

Ти, като се молиш за някого, благото му от Бога към него ще премине през теб.

Начинът на молитвата не трябва да се казва на другите.

Молитвата може да бъде с вълни къси, дълги и средни.

За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека.

Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят.

Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре.

Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва.

И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем.

Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали.

А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна.

Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен!

Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли.

Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше.

Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите.

Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори.

Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от молитва.

Тогава се премахват пречките и се привлича съдействието на Небето.

Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие.

А когато не се моли, тези сили в Природата не работят.

За да се научи човек да се концентрира, нека бъде по-близо до хора, които се концентрират.

Един от друг хората се ползват.

Когато човек падне на планината и се хлъзне, като се концентрира, ще стане господар на движенията си и ще се спре.

Ще извикаш Разумното в Природата, то ще ти помогне.

Концентрацията трябва да се опита.

При всички неща трябва да има концентриране.

Една малка тежест, която можеш да дигнеш с мисълта си, е една малка мъчнотия.

Човек трябва да знае кое отвлича ума му.

Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца.

При неправилно развитие, когато човек не се упражнява в молитва и концентрация, теченията в него, вместо да отиват към горните чакри, отиват надолу и така се подпушват или се спира техния живот.

Ще работите по този начин, че енергията да отива нагоре.

Ще дам методи за това.

Като мисли човек върху някой въпрос, събужда се човешката душа.

Но нейното събуждане трябва да стане постепенно, не изведнъж.

Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче.

Хубаво ли е да има размишление и молитва, придружени с дишане?

12. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

През деня Той харчеше много енергии, било чрез Слово, било чрез лекуване и тая именно енергия Той събираше в себе си чрез нощната молитва.

При молитвата астралното тяло остава при физическото и само се разширява, а умственото и причинното излизат.

В „Отче наш“ имате цяла програма какво трябва да се прави.

Добрата молитва има десет ключа за привличане на Небесните сили.

Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре.

Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот?

Например изучавайте условията, при които пророците Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил и пр.

Човек да счита всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно.

Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед.

Трябва да се знае, че зад физическото е духовното и че физическото е външна, обективна проява на духовното.

Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов.

Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал.

Благодарим Ти за този свят, който си създал.

Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни.

Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа.“

Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене.

Може да се прави молитва, когато се пука зората.

Вечерната молитва е за онези духове, които уреждат материала, който е придобит през деня, а сутринната молитва е, за да се приеме новия материал.

Има същества от разни категории, които дохождат от 3 до 7 ч.

Човек трябва да бъде умен да използва това, което Бог му е дал и да не се отклонява.

Братът попита: „Какво значат думите в Писанието: „На ранина ще потърся Господа“?

преди да е изгряло Слънцето, ще се съсредоточиш няколко минути, ще мислиш само за Единия и ще мислиш, че си между Ангелите.

Сутрин, като станеш, кажи си: „Бъди добър, бъди справедлив, бъди честен, отнасяй се добре!

Братът попита: „Желая да се моля всяка нощ.

Тогава се моли.

Можете да се молете една седмица в 12 ч.

в полунощ, една седмица – в 1 ч.

и една седмица – в 3 ч.

Когато човек нощем не може да спи, трябва да стане и да се моли.

Сутрин, като се събудиш, ставай веднага.

Когато изгрява Слънцето, мисли за Бога, неговата топлина да събужда в теб идеята за Божествената мисъл.

Всеки ден трябва да се радваш с нова чиста Божествена мисъл.

Всеки ден новото, което иде, е от Бога.

Човек, каквото гледа, да мисли за Бога.

Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен.

Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него.

Една вечер минавах с един свой приятел край едно село.

Сред селото над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето.

Тя ми показа, че в този дом живее един добър човек, който в това време се моли на Бога и молитвата му се приема.

Обърнах внимание на приятеля си към тази светлина и го попитах дали я вижда.

Обаче не всеки човек вижда тази светлина.

Братът попита Учителя: „Вие казахте в една от последните беседи, че трябва да изпращаме мисъл към света, с която да му помагаме, да изпращаме хубави мисли и пожелания към всички хора, към всички народи, с които да им помагаме.

Кое е по-силно – да им изпращаме хубави мисли или да се молим за тях?

Изпратиш ли една добра мисъл, тя се посажда.

Хубавите мисли никога не се изгубват.

При изпращане на мисли, трябва да призовеш Бога, Той да подкрепи и да съдейства на тези, за които се молиш.

ще призовем Бога да ги благослови, да им даде условия, Светлина и пр.

Когато говориш на по-външни хора, ще им казваш, че трябва да изпращаме хубави мисли и пожелания към хората, а когато говориш на по-мистични души, ще им казваш, че трябва да се молят за тях.

Молитвата е нещо по-дълбоко, по-интимно, по-мистично, отколкото да изпращаме хубави мисли към света.

Всички хора мислят, но всички не се молят.

Чрез страданията хората ще се научат на молитва.

В началото, когато човек тръгва по духовния път, нека да почне да изпраща хубави мисли към хората и после да премине към молитвата.

Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ.

Човек да се обръща към Бога, както той си знае.

Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години.

Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение.

Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо!

В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим.

Братът каза: „Някои кръжоци на Братството се намират в притеснение.

Може ли да им изпращаме хубави мисли, за да им се помогне?

Тук трябва молитва, защото за да стане това, което вие искате, трябва съдействието на Невидимия свят.

С мисъл, с молитва ние трябва да опашем Земята и то така да я стегнем, че най-после да дойде Божието Царство.

Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля.

Някой иска да влезе във Вътрешната школа.

Трябва да подаде заявление.

И като подаде заявление, ще чака.

Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва.

Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.

13. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

МУЗИКАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – БЛАГОДАРНОСТ И ДОВОЛСТВО

Учителя желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото сближават, учениците се чувстват като едно семейство и така се развива едно ново съзнание.

Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер.

Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход.

За какво ли има да се оплаквате?

Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди.

А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка – комета.

НАГОРЕ

0.39864301681519