Търсене в текстове за 'Шесто чувство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_15 ) Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат повдигна въпрос за пробуждане на ясновидството или на шестото сетиво у човека.
РАЗВИТИЕ НА НОВИТЕ СЕТИВА Група братя и сестри посетиха Учителя в Неговата приемна стая. Един брат повдигна въпрос за пробуждане на ясновидството или на шестото сетиво у човека. Учителя каза: Има установен ред за пробуждане на ясновидството. Ако прилагаш неестествен начин, то пак кога и да е ще се върнеш до един естествен начин. Например грозде може да се отглежда в оранжерия, при изкуствено отопление на Северния полюс, но може лозата да се обърка и да престане да дава грозде. Концентрирането се употребява за ясновидство.
към текста >>

Човек да влезе в Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята, е един друг еволюционен метод за развитие на шестото сетиво.
Концентрирането се употребява за ясновидство. Всички го употребявайте. После, човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият свят се отзове. Като влезеш във връзка с Първата Причина трябва и да развиваш Добродетелите. Известни методи за събуждане на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже мозъкът им е другояче организиран. Човек да влезе в Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята, е един друг еволюционен метод за развитие на шестото сетиво. Така ще влезеш във връзка с Божествения дух в цветята, който работи в тях, и ще разбереш Божествените закони. Нали като отидеш при един войник и му кажеш паролата, той ще ти отвърне с останалата част. И цветето, като влезем във връзка с него, ще каже това, което е вложено в него от Бога. Най-главното е да се направи връзка с цветята и тогава Божественото от тях ще премине в теб и ще ти се изяви. Светлината, Божественото, което преминава през цветята, да премине в теб.
към текста >>

Тогава Вие сте имала Любовта като чувство, а сега имате Любовта като мисъл.
Ще ходите всред Природата, ще се свържете с нея. Сестрата каза: „Бях млада, свърших гимназия и станах учителка. Такава радост бликаше в мен, изпитвах любов към децата, към всичко – към тревичките, цветенцата, мушичките и пр. Защо не обичам сега така? “ Тогава Вие сте имала Любовта като чувство, а сега имате Любовта като мисъл. След това ще дойдете до по-висшите форми на Любовта. Приложете сега горните три неща, а другите упражнения – по-нататък. Ако остане сега човек да влиза във връзка с Невидимия свят, то е изгубена работа; това той го има вложено, а сега само трябва да хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да се прояви това, което е вложено. Трябва да се филтрират мислите. В мислите не трябва да има никаква користолюбива утайка.
към текста >>

Чувството на благоговение към всички, безкрайното уважение към всички, във всички да вижда доброто.
Правил съм хиляди измервания върху главите. Веднъж, като измерих главата на една от първите ясновидки в България, от центъра на съвестта излизаше приятна светлина, но тя обичаше да критикува. Казах ѝ: „Ти си само справедлива, но не и религиозна.“ Тя вижда всичко и минава за религиозна. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозният? Чувството на благоговение към всички, безкрайното уважение към всички, във всички да вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава. Тя каза веднъж на един човек, че откраднал едно ренде и като го върне, тогава ще му тръгне, защото откакто откраднал това ренде, все назад му вървяло. Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени същества, то по-низшите същества се разбягват. При този свой страх те се крият вътре във вас. И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние.
към текста >>

Сега, за да имаме прозрение, трябва ни шесто сетиво.
Тази ясновидка беше сприхава. Тя каза веднъж на един човек, че откраднал едно ренде и като го върне, тогава ще му тръгне, защото откакто откраднал това ренде, все назад му вървяло. Винаги, когато ще дойдат известни Възвишени същества, то по-низшите същества се разбягват. При този свой страх те се крият вътре във вас. И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние. Сега, за да имаме прозрение, трябва ни шесто сетиво. То ще допринесе на другите сетива и една нова струя ще внесе в живота ви. Един астроном може да ви запознае с теории, но практически какво ще научите? Трябва да видите звездите с телескоп. Същото се отнася и за развитието на шестото сетиво. Сега в нас се образува шестото сетиво, а има още други шест сетива, които трябва да се развиват.
към текста >>

Същото се отнася и за развитието на шестото сетиво.
И страхът, който изпитвате, е тяхното състояние. Сега, за да имаме прозрение, трябва ни шесто сетиво. То ще допринесе на другите сетива и една нова струя ще внесе в живота ви. Един астроном може да ви запознае с теории, но практически какво ще научите? Трябва да видите звездите с телескоп. Същото се отнася и за развитието на шестото сетиво. Сега в нас се образува шестото сетиво, а има още други шест сетива, които трябва да се развиват. Човек има 12 сетива. От видимото отиваме към невидимото. Има първа октава на Светлината, а втора октава на Светлината е в Невидимия свят. Между двете октави на Светлината, на границата на физическия свят има една тъмна зона.
към текста >>

Сега в нас се образува шестото сетиво, а има още други шест сетива, които трябва да се развиват.
Сега, за да имаме прозрение, трябва ни шесто сетиво. То ще допринесе на другите сетива и една нова струя ще внесе в живота ви. Един астроном може да ви запознае с теории, но практически какво ще научите? Трябва да видите звездите с телескоп. Същото се отнася и за развитието на шестото сетиво. Сега в нас се образува шестото сетиво, а има още други шест сетива, които трябва да се развиват. Човек има 12 сетива. От видимото отиваме към невидимото. Има първа октава на Светлината, а втора октава на Светлината е в Невидимия свят. Между двете октави на Светлината, на границата на физическия свят има една тъмна зона. При упражнения за шестото сетиво, като дойдеш до тази граница, всичко става тъмно, защото минаваш през тъмната зона, и като се минат 1 -2 минути, явява се нова, мека светлина, в която влизаш.
към текста >>

При упражнения за шестото сетиво, като дойдеш до тази граница, всичко става тъмно, защото минаваш през тъмната зона, и като се минат 1 -2 минути, явява се нова, мека светлина, в която влизаш.
Сега в нас се образува шестото сетиво, а има още други шест сетива, които трябва да се развиват. Човек има 12 сетива. От видимото отиваме към невидимото. Има първа октава на Светлината, а втора октава на Светлината е в Невидимия свят. Между двете октави на Светлината, на границата на физическия свят има една тъмна зона. При упражнения за шестото сетиво, като дойдеш до тази граница, всичко става тъмно, защото минаваш през тъмната зона, и като се минат 1 -2 минути, явява се нова, мека светлина, в която влизаш. Това е втората октава на Светлината. Това всеки може да направи, но както казахме, трябва ръководство, за да не се уплаши. Като се връща във физическия свят от горната октава в по-долната, пак ще мине през тъмната граница. Физическият свят е част от Духовния. Ако съпоставиш тези два свята като два различни, ще имаш противоречие.
към текста >>

2. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със свещено чувство – не само външно, но и вътрешно.
А когато ни се дава зло, то е за да ни избави от някое по-голямо нещастие. Страдание се дава на човека, за да го избави от едно голямо зло. Методите на Всемирното Бяло Братство дават възможност да се получи ясновидство в една по-висша област на Невидимия свят, в по-висшите светове. Ясновидството не е лесна работа. Човек, като има ясновидство, ще има и мъчнотии, ще има и съблазни. Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със свещено чувство – не само външно, но и вътрешно. Това не бива да измени отношението му към него. Човек може да развие своята чувствителност. Пространството около нас е пълно с вълни, с музикалност. Ясновидецът наблюдава, че върху горната част на главата на религиозния човек слиза една струя от Светлина. Един брат каза: „Вие в една от последните лекции казахте, че трябва да развием хилядолистника, който се намира на най-горната част на главата, понеже той е телефонната слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
към текста >>

Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието.
А упражнението трябва да се направи при изгрев Слънце. Един брат сподели, че усеща в гърдите си едно вътрешно движение, че вижда светли кълба, които се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Постепенно ще можете да издържате. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно Същество и ще Ви говори. Така ще влезете в Невидимия свят. Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава. Всеки да отбелязва кои неща излизат верни в предчувствията му. Къде е Разумният свят?
към текста >>

Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава.
И тогава от това светло кълбо ще излезе едно Същество и ще Ви говори. Така ще влезете в Невидимия свят. Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава. Всеки да отбелязва кои неща излизат верни в предчувствията му. Къде е Разумният свят? Къде са Разумните същества? Около вас. Ако очите на човека се отворят, той ще види около себе си много Възвишени същества, светии, праведни, добри хора.
към текста >>

3. 37) Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си, че един човек придобива шестото чувство.
КОГАТО ЕДНО СЪЩЕСТВО СЕ РАЗГОВАРЯ С ВАС, ТО Е РЕАЛНО Стана въпрос за ясновидството. Представете си, че един човек придобива шестото чувство. Той като рече да погледне с шестото си сетиво, дрехите изчезват и вижда вътрешните процеси в дробовете, стомаха, кръвоносната система. Щом се усили вътрешното му зрение, изчезват и дробовете, мускулите, костите, нервите и той вижда само пара. При по-ясно зрение тази пара се сгъстява, оформя една светла форма и вече ясновидецът вижда същинския образ. Тази светла форма му проговорва – тя е разумна и така той разбира толкова много неща, като че ли е живял милиони години на Земята. Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално.
към текста >>

Той като рече да погледне с шестото си сетиво, дрехите изчезват и вижда вътрешните процеси в дробовете, стомаха, кръвоносната система.
КОГАТО ЕДНО СЪЩЕСТВО СЕ РАЗГОВАРЯ С ВАС, ТО Е РЕАЛНО Стана въпрос за ясновидството. Представете си, че един човек придобива шестото чувство. Той като рече да погледне с шестото си сетиво, дрехите изчезват и вижда вътрешните процеси в дробовете, стомаха, кръвоносната система. Щом се усили вътрешното му зрение, изчезват и дробовете, мускулите, костите, нервите и той вижда само пара. При по-ясно зрение тази пара се сгъстява, оформя една светла форма и вече ясновидецът вижда същинския образ. Тази светла форма му проговорва – тя е разумна и така той разбира толкова много неща, като че ли е живял милиони години на Земята. Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално. И ако не се разговаря с вас, то е само сянка.
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н.
От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване.
към текста >>

Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве.
Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 61) Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният“ изтъква, че молитвата е лечебен фактор: „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гнойници, гноещи рани, лупус, рак и др. Процесът на излекуване се различава при разните индивиди, но най-често се явява силна болка, криза и после – внезапно чувство за здраве. За няколко секунди, минути или най-много за няколко часа раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Фактите доказват действителността на известно съотношение от все още напълно непознато естество между душевните и органични явления. Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение.
към текста >>

По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове.
Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне.
към текста >>

Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести.
Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния. Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез обичта и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира. Ако в нас влезе Божественият ток на Любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през теб Любовта, ти ще възкръснеш.
към текста >>

5. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия?
Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма? - Една разумна сила. Значи в цветето работи една разумност. После ще вземете пчелите и ще разгледате, как те събират мед, как го приготовляват, как го оставят да ферментира.
към текста >>

С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива!
” Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот. Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича. Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш. Слънцето изгрява. Тебе не те интересува.
към текста >>

6. Развитие на новите сетива - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат повдигна въпроса за пробуждане на ясновидството или на шестото чувство у човека.
Развитие на новите сетива Няколко братя и сестри посетиха Учителя в неговата приемна стая. Един брат повдигна въпроса за пробуждане на ясновидството или на шестото чувство у човека. Учителя каза: - Има установен ред за пробуждане на ясновидството. Ако прилагаш неестествени начини, то пак, кога да е, ще се върнеш до един естествен начин. Например грозде може да се отглежда в цветарник при изкуствено отопление и на Северния полюс, но можеш да сбъркаш и лозата да престане да дава грозде. Концентрирането се употребява за развиване на ясновидството.
към текста >>

Ето един друг еволюционен метод за развитието на шестото сетиво: човек да се занимава с цветята по нов начин.
Всички трябва да прилагате концентрирането. Човек трябва да чете, да се моли и да желае това, докато Невидимият свят се отзове. После ще влезеш във връзка с Първата Причина. И трябва да развиваш добродетелите. Известни методи за развиване на чакрите са били подходящи за индусите, но за западните народи не са така подходящи, понеже западният мозък е другояче организиран. Ето един друг еволюционен метод за развитието на шестото сетиво: човек да се занимава с цветята по нов начин. Да влезе във връзка с Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята. Да влезеш във връзка с Божествения Дух, с Божественото в цветята, да влезеш във връзка с Бога, Който работи с цветята. Нали като отидеш при един войник и му кажеш паролата, той ще ти каже нещо, но от себе си няма да каже нищо. И цветето, като влезеш във връзка с него, няма да каже от себе си, но ще каже това, което е вложено в него от Бога. Най-главното е да се направи връзка с цветята и като се направи тази връзка, Божественото от цветето ще премине в теб и ще ти се изяви.
към текста >>

- Тогава сте имали любовта като чувство, а сега имате любовта като мисъл.
- Ще ходите сред природата, ще се свържете с нея. - Бях млада, свърших гимназия и станах учителка. Такава радост бликаше в мен, любов към децата, към всичко. Имах обич към тревичките, цветенцата, мушичките, към всичко живо. Защо не обичам сега така? - Тогава сте имали любовта като чувство, а сега имате любовта като мисъл. След това ще дойдете до по-висшите форми на любовта. Приложете сега горните три неща, а другите упражнения по-нататък. Ако остане човек тепърва да влезе във връзка с невидимия свят, то е загубена работа. Той има това вложено в душата си, а сега трябва само да хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да се прояви онова, което е вложено. Трябва да се филтрират мислите.
към текста >>

Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто.
Казах й: „Ти си само справедлива, но не си религиозна". Тя минава за религиозна. Тя вижда всичко. Ако беше религиозна, щеше да бъде гениална, светица. Кое отличава религиозния човек? Чувството на благоговение, уважение към всички, във всички вижда доброто. Тази ясновидка беше сприхава. Винаги, когато дойдат известни възвишени същества, по-нисшите същества бягат. При този страх на нисшите същества, те се крият вътре в човека. Този страх в нас е тяхното състояние. Тази ясновидка каза веднъж на един човек, че е откраднал нещо - като го върне, ще му тръгне; откак е откраднал, все назад му вървяло.
към текста >>

7. Хилядолистникът - Боян Боев (1883 – 1963)

Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието.
Един брат каза, че усещал в гърдите си едно вътрешно движение, виждал светли кълба, те се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Учителя каза: - Ти тогава не си можел да издържиш, но постепенно ще можеш да издържаш. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива.
към текста >>

Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят.
И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива. Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия свят излизат верни в предчувствията му. Къде е разумният свят? Къде са разумните същества?
към текста >>

8. 34. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В човека сега се образува шесто чувство.
Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура.
към текста >>

9. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
към текста >>

Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство.
Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност. Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство. У всеки човек има вложени тия способности и, когато човек организира тия сили в себе си, те ще се проявят. И тогава човек ще може да влезе в свръзка с невидимия свят, ще знае, какво става надалеч по време и пространство. Природата за него ще се разшири. Тя ще отвори нови свои страни за него. А от всичко това човек се е отдалечил чрез неестествения си живот.
към текста >>

10. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Постъпките на човека се отразяват върху брадата му, чувствата – върху скулите, а мислите – върху челото Всяка мисъл, всяко чувство оставят отпечатък върху човешкото тяло.
Учителят казва: – Човек трябва да вярва във великите заложби, които има в себе си. Много работи са вложени в човека и чакат своето време. Когато правех своите изучвания в провинцията, казах на един народен учител: „Доведете ми един ученик, и аз ще ви кажа, какви способности има." Направих това и Учителят ми каза: „Отгде знаете това? " Заложбите, дарбите на човека са изразени по черепа, лицето и пр. Постъпките на човека се отразяват върху брадата му, чувствата – върху скулите, а мислите – върху челото Всяка мисъл, всяко чувство оставят отпечатък върху човешкото тяло. – Един мой приятел – на висока служба в София – казва, че при влизане в стаята си вечерно време, когато лампата не е запалена, вижда ореол около главата на жена си. – Той е виждал аурата на жена си – сиянието, което е около тялото. Ясновидството има разни степени; някой е откраднал пари и мисли за тях. И ти виждаш парите пред него. Той създава с мисълта си известни форми.
към текста >>

Слънчевата система влиза сега в една духовна област, която е населена с по-напреднали същества, отколкото досега и влизането в тая област ще развие у хората шестото чувство, което ще разшири кръгозора им за по-голямо познание на природата и за по-голяма възприемчивост на новите идеи, които се раждат днес в света.
Любовта трябва да изпълни въздуха. Хората трябва да повярват в онзи план, който съществува, за изграждането на новия живот. Един ден придобивките на всички народи ще бъдат общо достояние. Между всички народи има вече представители на новата, шестата раса. Това, което иде днес в света, е братство на всички същества. Слънчевата система влиза сега в една духовна област, която е населена с по-напреднали същества, отколкото досега и влизането в тая област ще развие у хората шестото чувство, което ще разшири кръгозора им за по-голямо познание на природата и за по-голяма възприемчивост на новите идеи, които се раждат днес в света. сп. „Житно зърно”, бр. 15, кн. 6
към текста >>

11. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им.
Учителят казва: — Един материалист отишъл на един остров в Тихия океан. Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало. Но ако беше дошъл по-рано, когато не вярвахме, щяхме да те изядем". У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах ù: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество.
към текста >>

Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит.
Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало. Но ако беше дошъл по-рано, когато не вярвахме, щяхме да те изядем". У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах ù: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество. Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица.
към текста >>

Обаче, може би у него има чувство, интуиция, че няма да бъде така като някога, когато не е успял.
— Защо някои имат страх от бъдещето? — Има много причини за това. Ето една от тях: Някои хора в миналите си пререждания са живели до възраст 15, 20, 30, 80, 120 години. Да кажем, че някой е живял в миналото до 20- годишна възраст. Сега го е страх, да не, би да стане така. Обаче, може би у него има чувство, интуиция, че няма да бъде така като някога, когато не е успял. Поднасят на Учителя едри, сочни, жълти круши. Учителят ги разрязва, дава на всички веднъж, дваж, триж и казва: — Любовта е минала и е оставила този плод. Светът от единия до другия край е все любов! Учителят посочва един камък и казва:
към текста >>

12. 068 СЕТИВАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки.
Всеки може да вижда, но за да види, трябва да се абстрахира, да се изолира от всички впечатления на физическия свят. Иначе тъкмо да погледнеш нещо от Невидимия Свят, нещо от физическия свят отвлече вниманието ти и не можеш да видиш нищо. На първо време, като се абстрахираш от всичко външно, ще минеш през една тъмна зона, ще изпаднеш в пълен мрак. Ако не се изплашиш, след малко ще видиш слаба светлина, която ще почне да се увеличава. Това е влизане в Невидимия Свят. Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки. После вижда на разстояние от хиляди километри. Вижда през стени. Ако у вас е развито шестото чувство (сетиво) ще виждате и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате какво се говори в далечни страни, така с помощта на шестото чувство ще виждате какво става в даден момент там. В бъдеще хората ще виждат мислите.
към текста >>

Ако у вас е развито шестото чувство (сетиво) ще виждате и зад непрозрачни прегради.
Ако не се изплашиш, след малко ще видиш слаба светлина, която ще почне да се увеличава. Това е влизане в Невидимия Свят. Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки. После вижда на разстояние от хиляди километри. Вижда през стени. Ако у вас е развито шестото чувство (сетиво) ще виждате и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате какво се говори в далечни страни, така с помощта на шестото чувство ще виждате какво става в даден момент там. В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими. Сегашните хора казват: "Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо." Аз казвам: "Като се срещнем в бъдеще вие ще виждате ума, сърцето, душата и духът ми и аз ще виждам вашите." Това е Новото Учение.
към текста >>

Както с помощта на радиото чувате какво се говори в далечни страни, така с помощта на шестото чувство ще виждате какво става в даден момент там.
Това е влизане в Невидимия Свят. Човек, който има шесто чувство, вижда отзад, отпред, отстрани, във всички посоки. После вижда на разстояние от хиляди километри. Вижда през стени. Ако у вас е развито шестото чувство (сетиво) ще виждате и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате какво се говори в далечни страни, така с помощта на шестото чувство ще виждате какво става в даден момент там. В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими. Сегашните хора казват: "Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо." Аз казвам: "Като се срещнем в бъдеще вие ще виждате ума, сърцето, душата и духът ми и аз ще виждам вашите." Това е Новото Учение. Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления.
към текста >>

За в бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгата на Природата и ще я разбират.
За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества. Често тези, които се занимават с развитието на ясновидството, имат следната опитност: виждат пред себе си една светла топка с разни цветове. Тя се издига нагоре и като дойде до едно място, превръща се в едно красиво ангелско лице, което се усмихва, след това се изгубва. Ангелът казва: "Иди да се учиш. Аз ще уча на друго място. Сбогом." За в бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгата на Природата и ще я разбират. Според философите човек може да възприема само чрез петте сетива. Знаещите твърдят, че човек има 12 сетива, т.е. 12 врати. Сега човек има пет сетива, а останалите седем са затворени за него. Когато казвам 12 сетива, разбирам тези, които човек ще развие на първо време в течение на своята еволюция.
към текста >>

13. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”.
За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА. Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се, загледан в чудния релеф и девствената красота, вслушвах се в тишината, която цареше там. Човек се усеща като че ли навлиза в общество, изпълнено с мъдрост и внимание към него. Долу, вляво от това езеро, имаше друго.
към текста >>

Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото.
Долу, вляво от това езеро, имаше друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание да проникне в непрогледните глъбини на Битието. Него Учителя нарече ЕЗЕРО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО. Наистина, колкото пъти съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят - свят на чистото, на възвишеното и светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване с Учителя на Рила при второто езеро, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна от 1929 година до 1939 година включително, с едно прекъсване от две години - през 1933 и 1934 не летувахме на Рила. За причините на това прекъсване ще кажа по-нататък. Да се организира едно летуване на Рила за няколкостотин души на височина 2200 метра, където няма нито хижа, нито даже някакъв заслон; да се изнесат хиляди килограми багаж и да се осигури едно непрекъснато снабдяване с продукти по стръмните склонове на планината, където не можеше да се говори за някаква по удобна пътека, а имаше само следи от такава тук-там; да се предвидят всички сечива и инструменти, необходими за едно нормално съществуване на летуващите, беше една сериозна и отговорна задача. Столовата, която имахме на Изгрева, играеше ролята на една много важна и необходима изходна база.
към текста >>

Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества.
Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме.
към текста >>

Към петото и шестото езеро имаше такива плочи.
С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души.
към текста >>

14. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе.
Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе. Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия". Наименованията, които те им давали, не били плод на някаква случайност или моментно вдъхновение на поетична фантазия, а са съобразени с естеството на Силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е 88. От тях 47 са описани от древните звездобройци, ученици на Саабей. Останалите 41 са описани от астрономите в по-ново време и на тях са им давани имена, лишени от каквото и да било по-задълбочено съображение.
към текста >>

Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност.
Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
към текста >>

Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>

15. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо."
Тъй като те били неговото първо местопребивание, той затова се нарича Нараяна." 11. „Из тази Първопричина, невидима, Вечносъществуваща и непостижима, е бил произведен този Дух (Пуруша), който се слави в този свят под названието Брама." 12. „Този Божествен Дух (Брама), прекарал в това яйце цяла година, Сам само със силата на Своята мисъл го разделил на две половини. (Една година на Брама се равнява на следното число: 3'110'400'000'000). 13. „От тези две половини Той създал небето и земята, и между тях средната сфера, осемте страни на света и вечното хранилище на водите." 14. „От Самия Себе си също произвел вътрешното чувство (манас), вечносъществуващо и непостижимо, а от вътрешното чувство породил съзнанието, притежаващо качеството самосъзнание и господстващо." По-нататък продължава да излага пътя, по който се извършва световното творчество и законите, по които се организира животът на народа. Направих това встъпление, преди да изнеса накратко учението на Кришна, отразено в Бхагават Гита, да се види, че и в Индия още от началото на Първата раса се преподава учението за Първичното, Непознаваемо Същество и за творческия Логос, познат тук като Брама - Творец на видимия и невидимия светове. Брама, това е проявеният Бог, Словото, Логосът, Който се проявява чрез Кришна, приблизително три хиляди години преди Христа, по времето, когато в Египет работи Хермес, славата на когото се носи, по целия тогавашен свят. Учителят казва някъде: Думите Сатанаил (което име ще срещаме при богомилите) Кришна и Христос, са синоними, те са имената, под които се е изявил проявеният Бог на Земята.
към текста >>

„Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото. Този блясък, що изхожда от Слънцето и озарява целия свят, блясъкът на Луната и огъня, тази светозарност, знай, изхожда от Мен. Проникнал почвата, Аз поддържам съществата чрез Моята жизнена енергия и като ставам сладка сома (мазга) Аз храня всички растения. Като ставам огън на живота, Аз завладявам тялото на въодушевените твари и съединен с жизнедиханията Аз ставам четирите вида храна." „Аз пребивавам в сърцето на всички, и от Мен е всяка памет и Мъдрост, както и тяхното отсъствие. Аз съм това, което трябва да се знае във всички Веди; Аз съм наистина познавачът на Ведите и авторът на Ведите."
към текста >>

16. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог.
Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалисти- ческия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорей- ците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези.
към текста >>

Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз.
Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали. Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство.
към текста >>

При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин.
Но чрез това, че дължал своето проглеждане в духовния свят на външна помощ, той оставал зависим от този колегиум на Посвещението през целия си живот; зависим от онези, които го били подпомогнали. Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз.
към текста >>

През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало.
Това, което описахме по-горе, беше в реда на нещата при древните Посвещения. Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане.
към текста >>

И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят.
Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения.
към текста >>

Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато.
Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове.
към текста >>

Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство.
Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения.
към текста >>

И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове.
Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят.
към текста >>

Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато.
Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения. И то се състои в това, че Азовото чувство да остане будно до висока степен, когато човек се издига във висшите светове. Същото нещо е било и при Есейските Посвещения. Онова, което в нашето будно съществуване дава на човека неговото Азово чувство, което насочва погледа към външните възприятия, то трябва да бъде подтиснато. За нормалното състояние на днешната земна епоха, Азът в човека не е буден в другите светове. Но едно християнско Посвещение трябва да се състои в това. че във висшите светове Азът да остане така буден, както той е буден във външния свят. При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят.
към текста >>

Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много.
След това вече процесът на това проявление е така загрубял, че се явява пред астралния поглед като нещо физическо, непроницаемо. Това е изразено с думата Нецах. А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много. Това, което човек среща тук, в древноеврейското окултно учение е било назовано с три имена, които много трудно могат да се преведат на съвременните езици: Гедулах, Тиферет и Гебурах, които общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, гой идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива.
към текста >>

При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят.
Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец.
към текста >>

Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят.
При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най- езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят.
към текста >>

Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание.
Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период.
към текста >>

17. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области.
Това са три области с три различни природни характери и с три различно устроени хора. Юдея е повече планинска и пустинна област, в която се чувства един дух на строгост и суровост. А Галилея е една светла, слънчева страна, където хората са по-весели и по-разположени духом. Хората на Галилея са като пролетта, а хората на Юдея са студени и сериозни като късна есен и зима. Самария стои вътрешно и външно посредата между Галилея и Юдея. Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението.
към текста >>

Те са хора на чувството и настроението.
Както душата на човека е нещо средно между тялото, и духа, и чувството е нещо средно между мисълта и волята, така Самария стои в средата на трите палестински области. Юдеите са хора консерватори, фанатици, считат се за най-ревностните пазители на закона на Мойсей, най-правоверни, най-близко до Бога. Галилейците са едно смешение на много народи - елини, римляни и различни израилски племена. Те са хора по-прогресивни, по-свободолюбиви, с весел дух, докато юдеите са мрачни и сериозни. Народът на Самария заема средно място. Те са хора на чувството и настроението. Те са плод на една смесица на вавилонците, преселени при вавилонското робство в Палестина и се смесили с израилските племена, които живеели там. Така била създадена онази смесица от народи, които юдеите, които имали съзнание за своята раса, толкова много презирали. Между Самария и Вавилон е царувало едно вътрешно родство. И двата народа градят живота си върху чувствения елемент. В религиозно отношение юдеите считали самаряните като езичници.
към текста >>

Ако ги разберем в буквален смисъл, те ще произведат едно недобро въздействие, в религиозното чувство би се примесил един твърде земен характер.
Навсякъде виждаме един елемент, който иска да разшири хоризонта над този на Стария Завет. Можем да различим определената структура на притчите на Лука, когато вземем под внимание разликата, съществуваща между притчите, отправени към народа и тези, отправени към учениците. Притчите към народа не трябва да се разбират като тези към учениците. Притчите към народа са образни, които се разкриват на пръв поглед. Притчите към учениците са от друго естество. Ако ги разберем в буквален смисъл, те ще произведат едно недобро въздействие, в религиозното чувство би се примесил един твърде земен характер. Притчите към учениците не са образни, както тези, отправени към народа, а те представят притчи-загадки. Те са отправени към хора, които веднага след слушането на притчата желаят да имат едно разбиране чрез мисълта. Чрез душевното устройство на тези, за които са предназначени притчите, е изключена възможността за едно криво разбиране, което би се състояло в това, образите, взети от земния живот, да се схващат като такива в близост до земните факти. В богата верига от притчи, разказани от Лука, са включени пет притчи към учениците, които образуват от себе си един организъм. Те са следните:
към текста >>

6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос.
1. Първото блаженство е отправено към Мария - първообраз на Душата. 2. Второто блаженство, блажени бедните, се отнася до земно-телесното и ни казва: "Бъди винаги вътрешно свободен". 3. Третото блаженство е блажени гладните, отнася се до областта на жизнената сила и ни учи да бъдем възприемчиви. 4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията. 5. Петото блаженство е блажени преследваните: отнася се до областта на личния живот, събуждането на аза и ни учи - търсете Основата на Живота в самите себе си. 6. Шестото блаженство е отправено към жените, блажени духовните зародиши: не оставяйте да бъде разклатен вашия духовен зародиш, а го укрепвайте чрез Христос. 7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество.
към текста >>

От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек.
7. Блажени очите, които виждат: това показва, че висшето виждане започва и се разкрива светът на образите. 8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела.
към текста >>

Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това.
8. Блажени ушите, които чуват: това показва, че духовните уши са отворени и започва слушането на духовното Слово. 9. Блажено будното сърце: това показва събуждането на духовното сърце на човека, чрез което се възприема идващия Христос. 10. Блажени безплодните: това подсказва за изпитанията на изпълнения с Бога човек. Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно.
към текста >>

18. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения.
Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани." Пето горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които давате десятък за ментата, копъра и кимиона и оставяте най-важното от Закона: правосъдието, милостта и вярата. Това трябва да правите, но и другото да не оставяте. Вие, слепи водители, които прецеждате комара, а камилата поглъщате." Петото блаженство стои в средата на блаженствата и то отговаря на средата на човешкото същество, която е онази точка от човешкото същество, която поддържа равновесието между телесните части и стремящите се към външния свят душевни части от една страна, и онази душевна част, която е насочена навътре и е във връзка с Божественото - основаващият се в самия себе си аз. Тук човек се научава да проявява индивидуално чувство на Любов, независимо от всички традиционни отношения. Това е Любовта на душа към душа, която извира от самото Божествено естество на душата. Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека.
към текста >>

Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."
Това, което правим на другите, то се връща към нас. Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща. А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона. И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността." Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание.
към текста >>

Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж.
Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща. А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона. И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността." Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него.
към текста >>

Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко.
Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото.
към текста >>

Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога.
Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение: "Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани, ученико, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора." С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си. Седмо блаженство: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." Седмо горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, които сте подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, но вътре са пълни с кости на мъртви и всякаква нечистота.
към текста >>

19. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ Реално и истинско безсмъртие човешката душа придобива, когато достигне състоянието на адепта. Ние знаем за тези редки въплътени човешки същества, които притежават такава висока организация, че те са развили в себе си шестото и седмото състояние на душата, или с други думи казано могат да достигнат щастието на безсмъртното състояние още като живеят въплътени в тяло на физическия свят. В литературата има много описания и обяснения на такива състояния. Мъчили са се даже да дадат определения на различните степени на адепта, но повечето коментари са абсолютно погрешни по простата причина, че никой не може да опише природата и състоянието на по-високият живот, преди да го е достигнал със собствената си духовна природа. И затова това състояние може да опише единствено самият адепт и неофитът, когото той е приел като ученик - като свой бъдещ приемник, ако разбира се вече е преминал третата степен на Посвещението и се намира в съвършено магнетична хармония с учителя си, състояние което той е длъжен да наследи, когато учителят му достигне още по-висока сфера на живот и духовни качества. От тези истински изследователи на езотеричната наука, която се стреми към познаване на Истината, сме взаимствали следните обяснения за адепти.
към текста >>

Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги.
Вторият чин е по такъв начин продължение на първия, на по-горния и по-вътрешния свят, и сцената на деятелността на душата се пренася от материалната и астрална сфера в царството на Духа. Това състояние пази в себе си Великия Ключ на Живота и Смъртта, там пребъдват скрити и всички велики Тайни на външния живот. Това състояние представя средината между човека и ангела и се явява като равновесие между човешкото и Божественото състояние. От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни. 2. Природа и функции на адепта
към текста >>

Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето.
(В някои от горните изказвания авторът, като иска да уязви теософите и тяхната практика сам изпада в някои погрешни заключения.) Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата. Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия.
към текста >>

Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки.
Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви. По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги. И в този час, когато душата бъде готова, ще се яви нейният ръководител.
към текста >>

Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия.
Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви. По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги. И в този час, когато душата бъде готова, ще се яви нейният ръководител. Тогава на ученика ще стане ясно, че способностите на душата, изброени по-горе, нямат нищо общо с дарбите на медиумичността.
към текста >>

20. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват.
И малкото, което изскача като сънища, е твърде разпиляно. Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане.
към текста >>

След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори.
Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството.
към текста >>

По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип.
След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят.
към текста >>

Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества.
И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили. Той е чувствал, че добрите духове са искали само да повдигнат на по-високо ниво невинността на Природата и да я запазят. Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата. Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло. Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си.
към текста >>

В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/.
Но злите духове са искали да фалшифицират невинността, невинните сили на Природата. Навсякъде, където са живели такива християни, каквито ви описах сега, те са чувствали силите на доброто и злото чрез самия факт, че когато човек е спял, техният Аз не е привличал и абсорбирал астралното им тяло. Но не всички, които по онова време са наричали себе си християни, или които по някакъв начин са били близо до Християнството, са били с такова състояние на душите си. Но все пак, имало е много хора, живеещи в южните и средните райони на Европа, които са казвали: Наистина, моето вътрешно същество, което живее своя независим живот от момента, когато заспя, докато се събудя, принадлежи на областта, където живеят добрите и лошите същества. И хората дълбоко са размишлявали върху силите, които са носили доброто и злото в човешката душа. В иай-първите векове на Християнството такива усещания и преживявания са били още налице в южните и средните области на Европа, като в петото и шестото столетие те започнали да се проявяват все по-често и по-често, особено сред онези, които са получавали знанието и обучението си от Изтока /както знаем такива учения от Изток са идвали по много пътища/. Тези настроения на душите се събуждали и това е било особено много разпространено в онази област, на която се е дало името България, след време по странен начин името продължило да се употребява, въпреки че доста различни народи са населявали тази област. И така, в по-късните векове и в действителност за много дълго време в Европа онези, у когото това настроение на душата е било силно развито, били наричани булгари, което значи свързани с Бога. Булгарите бяха човешки същества, които най-силно биваха засягани от тази опозиция на доброто и злото като космични духовни сили. По цяла Европа намираме името булгари да се дава на хората, като тези, които описах. Душите, за които говоря били в по-голяма или по-малка степен точно в това душевно състояние.
към текста >>

Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство.
Тези души са били наистина последните в европейската цивилизация, които са запазили поне малко от това ясно схващане за етерното и астралното тяло в будно състояние в сън. Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества. Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство. Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели. Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век. Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята.
към текста >>

Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите.
Познавайки се едни други по тези странни качества на своя вътрешен живот, обикновено те са живеели в братски общества. Но всред другите християни, които все повече се привързвали към Рим, те се считали за еретици. Еретиците тогава не са се осъждали така строго, както в по-сетнешните векове. И все пак те са били считани за еретици. Другите винаги са ги гледали с известна тайнственост и дори с ужасяващо чувство. Те все още имали чувството, че тези хора са виждали повече отколкото останалите. Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели. Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век. Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята. След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло.
към текста >>

Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие.
След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло. Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него. Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух." От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с готовност посрещат новото послание, което се праща от Слънцето. На това се дължи онзи силен устрем и готовност за жертва, който са имали богомилите. От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.
към текста >>

Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух."
Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него. Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух." От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с готовност посрещат новото послание, което се праща от Слънцето. На това се дължи онзи силен устрем и готовност за жертва, който са имали богомилите. От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.
към текста >>

21. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове.
към текста >>

Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др.
Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят." При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено. Учителя казва: "Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят." В нашия обективен свят ние виждаме, когато имаме светлина, но какво нещо е светлината съвременните хора не знаят. Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическия човек. Следователно ние виждаме, защото космическият човек мис- ли и неговата мисъл се проявява като светлина. Субективният живот на космическия човек е обективен за нас, а нашият субективен живот е обективен за духовния свят и духовните същества.
към текста >>

Знайте, че син человечески ще дойде като светкавицата." А Учителя допълва: "Христос ще дойде в нашите умове като светла мисъл, в нашите сърца като благородно чувство, в нашата воля като добра постъпка.
Така казва и Учителя в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на ученика, когато последният има истинска и неотложна нужда от него. А така да се явява Учителя, за да удовлетвори празното любопитство на хората, това няма да го направи, или да даде наряди и задачи, когато още не сме изпълнили тези, които са дадени в лекциите. Мнозина спекулират както с явяването на Учителя, така и с връзката с Невидимия свят. Не ги критикувам, не ги и съдя, но нека знаят, че това е светотатство. Нека бъдем будни и си спомним думите на Христа, когато казваше на учениците си: "Будни бъдете и не се поддавайте на лъжливите слухове, които ще ви казват: "Ето тук е Христос", "Ето там е Христос". Знайте, че син человечески ще дойде като светкавицата." А Учителя допълва: "Христос ще дойде в нашите умове като светла мисъл, в нашите сърца като благородно чувство, в нашата воля като добра постъпка. В този смисъл са и думите на Павла, който казва: "Сега не живея аз, но Христос живее в мене." А другото явяване е механическо и човек няма ни-каква полза от него. Чрез нашите мисли и чувства ние, без да съзнаваме сме непрекъснато във връзка с Невидимия свят, защото нашите мисли и чувства са граждани на Невидимия свят. Ако искаме да възприемем една идея или една мисъл, ние трябва да концентрираме мисълта си, за да не се разсейва, и след това ясно и определено да формулираме мисълта. И при това състояние да препратим мисълта си към разумните същества. И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концент-рирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние.
към текста >>

22. 22 март - Теофана Савова

Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждат външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина.
Та казвам, всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават вечния живот. А вечният живот е разумен. Той е само за разумните хора. Новораждането е също така процес, който става в човешкото съзнание. Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждат външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една мъжделива светлинка. Това е факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия.
към текста >>

23. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Но уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, изчезне братствеността на дело, същите думи стават бая банални и нещо по-лошо.
и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха като брат. Званията „брат" и „сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно братя и сестри. Помня колко хубаво ми се видя това, когато преди гониш за пръв път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, изчезне братствеността на дело, същите думи стават бая банални и нещо по-лошо. Дано нашите братя никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа, набързо се облякохме, поизчихме се и се отправихме за сборището всред лагера. I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка.
към текста >>

Тъкмо тогава, след шестото упражнение, се зададе слънцето.
4. Ще служа Господу с всичката си душа! 5. Ще се радвам на Божиите блага! 6. Ще ходя в пътя на Истината! 7. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (мото). Тъкмо тогава, след шестото упражнение, се зададе слънцето. С появата на крайчеца от светлото кръжило в множеството се раздвижиха, заловиха се за ръце като на хоро, та образуваха 7 хармонични или концентрични кръга; петте вътрешни кръга от жените, а двата външни от мъжете. И всички заедно запяха: „Изгрява слънцето, праща светлина, » носи радост за живота тя." От друга песен, която пяха, схванах тези думи:
към текста >>

24. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Шестото упражнение се различава твърде много от предходните.
Всички знаеха добре упражненията и ги изпълняваха в хармония с Учителя . При петото от тези утринни упражнения Учителя сложи и двете си ръце на раменете, изтегли десния крак назад, после напред и го залюля наляво пред тялото, надясно пред тялото и назад, пак наляво, отново надясно пред тялото и като стъпи назад, приклекна до земята. Той направи същото с левия крак и отново го повтори с десния. След това повтори тези три движения със стъпка напред. Гледката беше особено красива, когато редиците се залюляваха заедно с него. Шестото упражнение се различава твърде много от предходните. Учителя изтегли ръце напред, приклекна и в това положение пое дълбоко въздух. После с прибрани ръце към гърдите и лакти встрани, със силна издишка изхвърли ръцете напред. Това той направи шест пъти, което изпълни още шест пъти с бавно и леко издишване, като че ли ръцете поемат въздуха от устата и го отнасят встрани. Накрая, изправен отново, с широко отворени ръце встрани той направи кръг нагоре, събра ги над главата и ги свали успоредно на тялото. Това той направи с пожелание да се осъществи проектирания мир между человеците.
към текста >>

При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си.
Близо до центъра остана Учителя, а в самия център на кръга се организира малък оркестър от музиканти. Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата. Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си. Играещите бяха покорени от усещането за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота. След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза: ,, При утринните упражнения ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат връзка с природата." Сега всеки искаше да бъде по-близо до Учителя и да приеме благото на словото му. Един след друг отивахме при него, за да целунем ръката, която благославя и дава надежда за нов живот.
към текста >>

25. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

На шестото езеро Учителя даде името Сърцето.
То е най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма - 28 метра. Площта му е 85 дка. Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август. Учителя казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата. На югоизток езерото се оттича в четвъртото езеро. На шестото езеро Учителя даде името Сърцето. То е свързано с Нирвана, или Будическия свят, и представлява от тялото на човека сърцето му. То има формата на човешко сърце и е разположено на юг от 5-ото езеро, на височина 2440 метра. Той е най-дълбокото ледниково езеро в България - 37,5 метра. Има площ 68 дка, дълго е 380 метра и широко 240 метра. Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му.
към текста >>

Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото." („Лъчи на живота", стр. 238)
То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си и как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето. Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото." („Лъчи на живота", стр. 238) „Сега при изгрева на слънцето някои станаха прави, а други продължиха да седат на местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите - по подражание... Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. Защо? Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, който държи в ръката си тази запалена свещ, аз непременно ще стана. И тъй, когато се намираш пpeд Великото, стани прав.
към текста >>

Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря.
Там обядвахме, а съществата ни чакаха да свършим обяда и заваля дъжд, и падна гъста мъгла. Ние тръгнахме по билото към пътеката, водеща от връх Дамга по Седемте езера. Мъчно стигнахме до нея в мъглата и дъжда. Като тръгнахме надолу покрай езерата, предложих да пеем братски песни: „Аум" и „фир фюр фен". Денят беше петък и последната песен е много силна в този ден. Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря. Показа се слънцето и се прибрахме в лагера мокри, изпрани и освежени. Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10- 15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север. Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш. Празника на 19 август изкарахме добре.
към текста >>

26. 12. ИНТУИЦИЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Наричат я шесто чувство и тя ще бъде характерно качество на хората от следващата шеста раса, които ще наследят земята.
На човека са нужни поне двадесет години умствен труд за придобиването на знание, което интуицията би му дала само в един миг. Има хора, които трябва да слушат интуицията си. Почнат ли да умуват, те грешат, защото умът се поддава на неверни внушения, които идат от пространството като проектирани мисли от същества от по-долна, както и по-горна от неговата еволюция. А интуицията ти никога няма да те излъже. Тя е абсолютна, неподатлива и праволинейна като мощен светъл лъч. Наричат я шесто чувство и тя ще бъде характерно качество на хората от следващата шеста раса, които ще наследят земята. Интуицията се нарича още и гласът на Божественото в човека или гласът на душата. Необходимо е съзнателно да я развиваме.
към текста >>

27. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н.
В своето постепенно израстване и еволюционно издигане душата преминава през различни, възходящи форми на съзнанието. Учителят П. Дънов ги нарича условно "религии", изхождайки и от обвързаността им със стремежа на душата към богопознание, и разкрива тяхното естество по следния начин: "В съвременния свят, от памтивека, съществуват четири вида религии, на които хората и до днес се кланят. Тези четири вида религии са били известни от най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обрядна форма: палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия, и т. н. Към тази религия и до днес още принадлежат маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: "Този свят със сила само може да се оправи." Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал.
към текста >>

Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини.
Само тогава ще имаме една възвишена култура. Тогава в живота ще влязат мирът и радостта, които очакваме." Братството между човеците е един от най-характерните белези на Новото време: "Когато хората се съединят в името на Бога, ще дойде истинската култура." От малкото към голямото, от незначителното към великото - такава е неизменната логика на космическата еволюция. Не можем да променим света, ако преди това не сме променили самите себе си. Нека отново се вслушаме в съветите на българския духовен Учител: "Сега се твори нов свят. За да го намери, човек трябва да разбере малките величини. Всяка хубава мисъл, всяко благородно чувство и всяка благородна постъпка, които идват в човека, са малки величини. Те идат от далечните пространства. Донесени са от Светлите Същества, които обичат хората. Те са подаръци за хората. Човек трябва да ги обработва. И ако ги обработва, те произвеждат коренна промяна в човека.
към текста >>

28. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тя развива усет за ритъм и музикално чувство.
Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и музикално чувство. Учителят П. Дънов работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окончателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес. Паневритмията е предадена от Учителя на ББ у нас като висок идеал на българската душевност. Тя е съзвучна с народните ни песни и хороводните стъпки, със спецификата на българския бит и социална среда.
към текста >>

От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник.
Този ъгъл - 120 градуса - е, според астрологията, най- хармоничният аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично отговарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света. От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект. Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса.
към текста >>

Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията.
По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието.
към текста >>

Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.
Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало.
към текста >>

Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
към текста >>

Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство.
Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет.
към текста >>

Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение.
Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот.
към текста >>

Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов.
към текста >>

Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет.
Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание.
към текста >>

Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят.
Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
към текста >>

Мисълта, чувството и движението са важни неща.
Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности.
към текста >>

Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят.
Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване.
към текста >>

Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.
Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа.
към текста >>

Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.
Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъдат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие.
към текста >>

Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците.
Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлично подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обосновка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа. Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин. Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.
към текста >>

29. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сега, в наше време, пред нас застават хора от плът и кръв, които, както отбелязахме, наричаме йоги и факири и на които поглеждаме някак извисоко с едно малко принизено чувство.
За това уравнение той получи Нобелова награда. Ние трябва да приемем, че човешкият род, в своето развитие на мисълта, все още е далеч от изключителните възможности и постижения на хората от Първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но такава възможност има и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци на знанията и възможностите на тази Първа раса. Сега, в наше време, пред нас застават хора от плът и кръв, които, както отбелязахме, наричаме йоги и факири и на които поглеждаме някак извисоко с едно малко принизено чувство. Но те показват умения, знания и чудеса, които много далеч надхвърлят онова, което ние можем и знаем. За тях толкова много се е говорило и писало и са подлагани на какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви някаква фалшификация. Действителните възможности на тези хора, в плът и кръв като нас, са неоспорими. Така например цял камион минава през човек и той остава невредим. Друг е погребан в земята и прекарва там цели 98 часа, изваждат го, отварят ковчега и той е жив, като че ли само е спал.
към текста >>

Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе! Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и отделните групировки - характерни фигури и образувания от ярки звезди в определен участък от Небесната сфера, наречени съзвездия, на които давали наименования.
Полумесецът със звезда е взет от Мохамед като емблема на Исляма, което не е нищо друго освен съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили и приятни хора; съвпадът носи прияти събития и при транзит, особено при жените. Този символ също е взет от Саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите - величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите“. И наистина, не е ли възхитителен в ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти - мило, нежно, като очите на влюбени? Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе! Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и отделните групировки - характерни фигури и образувания от ярки звезди в определен участък от Небесната сфера, наречени съзвездия, на които давали наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност, не са дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са съобразени с естеството на силите, изтичащи от тях. По решение на Международния астрономически съюз броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - ученици на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от по-ново време, като са назовавай и без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни, незаети пространства.
към текста >>

Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар.
Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в Природата. Това е Слънчевият кръст на древните Маги и Мъдреци. Този символ по-късно е бил приет от Арийската раса. Пентограм с единия връх нагоре е бил символ на Божествените Същества изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване и подкрепа на живота, Същества с пълна Любов в създаване и подкрепа на живота и обединението. Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт. Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар. „Соломонов печат“ или „Давидова стрела“ и символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите за техен знак. Имало е и други символи, неизвестни и недостигнали до нас. Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17-и век на нашата ера. С откриването на телескопа астрономията тръгва с бързи крачки напред, изучавайки Небесните образувания, с което внася нови и непознати дотогава научни елементи, изключително важни за Астрологията, която е принудена да се съобразява с тях.
към текста >>

30. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

В 4 клас аз получих много шесторки и петорки.
Защото тогава имахме три фази на учение, с университет 4. Четири отделения, 3 години прогимназия, 5 години гимназия и 4 години университет. Значи аз влязох вече в гимназията в 4 клас. И тогава все повече и повече се разширяваше моят интерес към това революционно дело. Спомням си тогава следното нещо. В 4 клас аз получих много шесторки и петорки. Това ми беше резултатът за годината. В 5 клас, когато всичко туй учение за мене стана безразлично, защото смятах, че то е нещо ненавременно, че то е нещо, което не е важно за сегашното време, че най-важно е именно революцията, тогава изоставих учението. Изключиха ме в VI клас на гимназията. Не съм завършил никакво образование. Вървяха ми езиците, френски научих в гимназията.
към текста >>

На Куев му издадох една доста голяма книга „Чувство за природата у Иван Вазов“, на Ковачев печатах и „Адам Мицкевич - живот и творчество“.
Той и Куев са от Балкана. Та тук, при мене аз им напечатах първите книги. Те им послужиха като трамплин и станаха професори. Виж, Куев по-високо седи, но и Ковачев е добър. На Ковачев му издадох преводи от полски. На Куев му издадох една доста голяма книга „Чувство за природата у Иван Вазов“, на Ковачев печатах и „Адам Мицкевич - живот и творчество“. Ковачев написа доста голяма статия 8 един от сборниците за Севлиево. Разбираш ли, аз не съм ги чел колко са. Множко са, ако се вземат не само наши издания. Но ние сме печатали и чужди. В какъв смисъл чужди ли?
към текста >>

31. Ясновидство - Сава Калименов (1901 - 1990)

ЯСНОВИДСТВО Ясновидството или, както някои го наричат, „шестото чувство“ на човека, способността да виждаме, чуваме, схващаме неща, неуловими за обикновените пет човешки чувства, е пътят, методът, за непосредствено достигане на окултното знание.
ЯСНОВИДСТВО Ясновидството или, както някои го наричат, „шестото чувство“ на човека, способността да виждаме, чуваме, схващаме неща, неуловими за обикновените пет човешки чувства, е пътят, методът, за непосредствено достигане на окултното знание. Ние тук не ще излагаме начините, пътищата, по които това чувство може да се развие в човека, но ще искаме само да докажем неговото съществуване1. Че ясновидството съществува като факт в живота, имаме много доказателства от всички векове на историята. Но ние ще изоставим миналото и ще се обърнем към настоящето. Ясновидството е вече безсъмнен факт, до- казан по един абсолютно неопровержим на- чин от нашата съвременна наука. Съвременната официална наука, в лицето на своите първи и най-напредничави представители, е доближила отдавна границите на окултната наука и прави смели набези отвъд тях.
към текста >>

Ние тук не ще излагаме начините, пътищата, по които това чувство може да се развие в човека, но ще искаме само да докажем неговото съществуване1.
ЯСНОВИДСТВО Ясновидството или, както някои го наричат, „шестото чувство“ на човека, способността да виждаме, чуваме, схващаме неща, неуловими за обикновените пет човешки чувства, е пътят, методът, за непосредствено достигане на окултното знание. Ние тук не ще излагаме начините, пътищата, по които това чувство може да се развие в човека, но ще искаме само да докажем неговото съществуване1. Че ясновидството съществува като факт в живота, имаме много доказателства от всички векове на историята. Но ние ще изоставим миналото и ще се обърнем към настоящето. Ясновидството е вече безсъмнен факт, до- казан по един абсолютно неопровержим на- чин от нашата съвременна наука. Съвременната официална наука, в лицето на своите първи и най-напредничави представители, е доближила отдавна границите на окултната наука и прави смели набези отвъд тях. Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“.
към текста >>

В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва: „Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини.
Ясновидци е имало винаги, в миналото и сега. И в България има такива хора, с по-голяма или по-малка духовна издигнатост, които имат тази дарба на ясновидството, т. е. могат да проникват, по-вече или по-малко, в невидимия свят и в неизвестното за други бъдеще. Всеки е чувал за сбъднати предсказания и всеки може, без особено голям труд, да се убеди в тяхната истинност. Но нека се обърнем към известния френски учен, професор Шарл Рише, — прочут физиолог, той да каже думата си по въпроса. В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва: „Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини. Следователно, моята цел е твърде скромна. „Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно.
към текста >>

Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство.
Всеки е чувал за сбъднати предсказания и всеки може, без особено голям труд, да се убеди в тяхната истинност. Но нека се обърнем към известния френски учен, професор Шарл Рише, — прочут физиолог, той да каже думата си по въпроса. В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва: „Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини. Следователно, моята цел е твърде скромна. „Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно. Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“.
към текста >>

Да, наистина, едно шесто чувство.
Но нека се обърнем към известния френски учен, професор Шарл Рише, — прочут физиолог, той да каже думата си по въпроса. В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва: „Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини. Следователно, моята цел е твърде скромна. „Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно. Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2).
към текста >>

А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно.
В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва: „Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини. Следователно, моята цел е твърде скромна. „Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно. Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така.
към текста >>

„Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана.
„Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно. Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си. „Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство.
към текста >>

професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си.
Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита. „Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си. „Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство. „Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един.
към текста >>

„Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство.
„Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“. И по-нататък: „Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2). И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си. „Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство. „Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един. „Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме.
към текста >>

„В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува.
И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си: „Внимателният читател на тази книга ще констатира без съмнение, че всяка нейна глава, съдържаща опити и наблюдения, е достатъчно убедителна, взета сама по себе си. „Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство. „Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един. „Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме. Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство. Изследваните явления представляват едно необикновено разнообразие. Как бихме могли да сравним например случая с Мадам Уайткрофт, която вижда мъжа си застанал при нея, тъкмо тогава когато той, на хиляди километри от там, е бил убит, със случая с Мадам Пипър, което разказва, че чичо Жери се е удавил преди 40 години, или случая с Осовиетски, които чете един стих от Ростан, затворен в плик, чието съдържание никой от присътствующитт не знае?
към текста >>

„Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме.
„Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство. „Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един. „Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме. Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство. Изследваните явления представляват едно необикновено разнообразие. Как бихме могли да сравним например случая с Мадам Уайткрофт, която вижда мъжа си застанал при нея, тъкмо тогава когато той, на хиляди километри от там, е бил убит, със случая с Мадам Пипър, което разказва, че чичо Жери се е удавил преди 40 години, или случая с Осовиетски, които чете един стих от Ростан, затворен в плик, чието съдържание никой от присътствующитт не знае? “ (стр. 243) „Шестото чувство е още съвършено неизяснено по отношение на неговите граници, на неговите разнообразни прояви, на неговия механизъм и на неговите органи.
към текста >>

Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство.
„Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър. „Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски. „В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува. „Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един. „Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме. Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство. Изследваните явления представляват едно необикновено разнообразие. Как бихме могли да сравним например случая с Мадам Уайткрофт, която вижда мъжа си застанал при нея, тъкмо тогава когато той, на хиляди километри от там, е бил убит, със случая с Мадам Пипър, което разказва, че чичо Жери се е удавил преди 40 години, или случая с Осовиетски, които чете един стих от Ростан, затворен в плик, чието съдържание никой от присътствующитт не знае? “ (стр. 243) „Шестото чувство е още съвършено неизяснено по отношение на неговите граници, на неговите разнообразни прояви, на неговия механизъм и на неговите органи. Но колкото и тъмни да са тези загадки, те ни най-малко не противоречат на доказателствата за съществуването на това чувство.
към текста >>

243) „Шестото чувство е още съвършено неизяснено по отношение на неговите граници, на неговите разнообразни прояви, на неговия механизъм и на неговите органи.
„Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме. Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство. Изследваните явления представляват едно необикновено разнообразие. Как бихме могли да сравним например случая с Мадам Уайткрофт, която вижда мъжа си застанал при нея, тъкмо тогава когато той, на хиляди километри от там, е бил убит, със случая с Мадам Пипър, което разказва, че чичо Жери се е удавил преди 40 години, или случая с Осовиетски, които чете един стих от Ростан, затворен в плик, чието съдържание никой от присътствующитт не знае? “ (стр. 243) „Шестото чувство е още съвършено неизяснено по отношение на неговите граници, на неговите разнообразни прояви, на неговия механизъм и на неговите органи. Но колкото и тъмни да са тези загадки, те ни най-малко не противоречат на доказателствата за съществуването на това чувство. „ .... И аз ще резюмирам моето съчинение така: „Реалния свят, които ни заобикаля,разпраща навред около нас своите вибрации. Една част от тях ние долавяме с нашите пет чувства; други неуловими за нашите чувства, с откривани от нашите физически апарати; но освен тия два вида има и други, неуловими нито за нашите чувства, нито за апаратите на физиката, но които действуват върху известен брой човешки същества и им разкриват части от реалността, непознати за другите. „А сигурно вън от гореизброените, съществуват и други, които нито нашите обикновени чувства, нито апаратите на физиката, нито шестото чувство на ясновидците са способни да схванат. „Физическият свят, който ние познаваме, атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химически реакции, топлина, електричество, не представляват, може би, освен една крайно малка част от реалността.
към текста >>

Но колкото и тъмни да са тези загадки, те ни най-малко не противоречат на доказателствата за съществуването на това чувство.
Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство. Изследваните явления представляват едно необикновено разнообразие. Как бихме могли да сравним например случая с Мадам Уайткрофт, която вижда мъжа си застанал при нея, тъкмо тогава когато той, на хиляди километри от там, е бил убит, със случая с Мадам Пипър, което разказва, че чичо Жери се е удавил преди 40 години, или случая с Осовиетски, които чете един стих от Ростан, затворен в плик, чието съдържание никой от присътствующитт не знае? “ (стр. 243) „Шестото чувство е още съвършено неизяснено по отношение на неговите граници, на неговите разнообразни прояви, на неговия механизъм и на неговите органи. Но колкото и тъмни да са тези загадки, те ни най-малко не противоречат на доказателствата за съществуването на това чувство. „ .... И аз ще резюмирам моето съчинение така: „Реалния свят, които ни заобикаля,разпраща навред около нас своите вибрации. Една част от тях ние долавяме с нашите пет чувства; други неуловими за нашите чувства, с откривани от нашите физически апарати; но освен тия два вида има и други, неуловими нито за нашите чувства, нито за апаратите на физиката, но които действуват върху известен брой човешки същества и им разкриват части от реалността, непознати за другите. „А сигурно вън от гореизброените, съществуват и други, които нито нашите обикновени чувства, нито апаратите на физиката, нито шестото чувство на ясновидците са способни да схванат. „Физическият свят, който ние познаваме, атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химически реакции, топлина, електричество, не представляват, може би, освен една крайно малка част от реалността. Други, непознати сили, от съвършено друг характер, действуват, без съмнение, около нас.
към текста >>

„А сигурно вън от гореизброените, съществуват и други, които нито нашите обикновени чувства, нито апаратите на физиката, нито шестото чувство на ясновидците са способни да схванат.
“ (стр. 243) „Шестото чувство е още съвършено неизяснено по отношение на неговите граници, на неговите разнообразни прояви, на неговия механизъм и на неговите органи. Но колкото и тъмни да са тези загадки, те ни най-малко не противоречат на доказателствата за съществуването на това чувство. „ .... И аз ще резюмирам моето съчинение така: „Реалния свят, които ни заобикаля,разпраща навред около нас своите вибрации. Една част от тях ние долавяме с нашите пет чувства; други неуловими за нашите чувства, с откривани от нашите физически апарати; но освен тия два вида има и други, неуловими нито за нашите чувства, нито за апаратите на физиката, но които действуват върху известен брой човешки същества и им разкриват части от реалността, непознати за другите. „А сигурно вън от гореизброените, съществуват и други, които нито нашите обикновени чувства, нито апаратите на физиката, нито шестото чувство на ясновидците са способни да схванат. „Физическият свят, който ние познаваме, атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химически реакции, топлина, електричество, не представляват, може би, освен една крайно малка част от реалността. Други, непознати сили, от съвършено друг характер, действуват, без съмнение, около нас. Кой знае дали тЪзи непознати, нематериални светове не направляват нашите съдбини ! „Може би ний никога не ще узнаем тези сили, може би и нашите потомци не ще ги узнаят. Но това не ни дава право да ги отричаме. „Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр.
към текста >>

„Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр.
„А сигурно вън от гореизброените, съществуват и други, които нито нашите обикновени чувства, нито апаратите на физиката, нито шестото чувство на ясновидците са способни да схванат. „Физическият свят, който ние познаваме, атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химически реакции, топлина, електричество, не представляват, може би, освен една крайно малка част от реалността. Други, непознати сили, от съвършено друг характер, действуват, без съмнение, около нас. Кой знае дали тЪзи непознати, нематериални светове не направляват нашите съдбини ! „Може би ний никога не ще узнаем тези сили, може би и нашите потомци не ще ги узнаят. Но това не ни дава право да ги отричаме. „Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр. 247) А ние ще прибавим: Да, шестото чувство, такова и до колкото го е изследвал уважаемия професор Шарл Рише (т. е. шестото чувство на обикновените ясновидци) е наистина един малък, извънредно малък прозорец, гледащ в света на окултизма. Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок смисъл, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло. Тези именно Велики Учители на човечеството, тези именно велики ясновидци, велики мъдреци, чието ясновидство, съвършенство и мъдрост надминават хиляди пъти тези на изследваните от проф. Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука.
към текста >>

247) А ние ще прибавим: Да, шестото чувство, такова и до колкото го е изследвал уважаемия професор Шарл Рише (т. е.
„Физическият свят, който ние познаваме, атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химически реакции, топлина, електричество, не представляват, може би, освен една крайно малка част от реалността. Други, непознати сили, от съвършено друг характер, действуват, без съмнение, около нас. Кой знае дали тЪзи непознати, нематериални светове не направляват нашите съдбини ! „Може би ний никога не ще узнаем тези сили, може би и нашите потомци не ще ги узнаят. Но това не ни дава право да ги отричаме. „Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр. 247) А ние ще прибавим: Да, шестото чувство, такова и до колкото го е изследвал уважаемия професор Шарл Рише (т. е. шестото чувство на обикновените ясновидци) е наистина един малък, извънредно малък прозорец, гледащ в света на окултизма. Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок смисъл, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло. Тези именно Велики Учители на човечеството, тези именно велики ясновидци, велики мъдреци, чието ясновидство, съвършенство и мъдрост надминават хиляди пъти тези на изследваните от проф. Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука. Божествената Мъдрост на окултната наука, предавана от поколение на поколение в течение на много хиляди години, разкриваща ни тайните на природата, истинския строежи на вселената и човека, законите, които ги управляват, скритите минало и бъдеще, разкриваща ни невидимия свят, който ни обгръща и в който живеем, съществува и днес, бидейки достояние на тия велики Учители, които дават на човечеството това, което то заслужава, за което то е дорасло, което не би му повредило,като преждевременно.
към текста >>

шестото чувство на обикновените ясновидци) е наистина един малък, извънредно малък прозорец, гледащ в света на окултизма.
Други, непознати сили, от съвършено друг характер, действуват, без съмнение, около нас. Кой знае дали тЪзи непознати, нематериални светове не направляват нашите съдбини ! „Може би ний никога не ще узнаем тези сили, може би и нашите потомци не ще ги узнаят. Но това не ни дава право да ги отричаме. „Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр. 247) А ние ще прибавим: Да, шестото чувство, такова и до колкото го е изследвал уважаемия професор Шарл Рише (т. е. шестото чувство на обикновените ясновидци) е наистина един малък, извънредно малък прозорец, гледащ в света на окултизма. Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок смисъл, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло. Тези именно Велики Учители на човечеството, тези именно велики ясновидци, велики мъдреци, чието ясновидство, съвършенство и мъдрост надминават хиляди пъти тези на изследваните от проф. Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука. Божествената Мъдрост на окултната наука, предавана от поколение на поколение в течение на много хиляди години, разкриваща ни тайните на природата, истинския строежи на вселената и човека, законите, които ги управляват, скритите минало и бъдеще, разкриваща ни невидимия свят, който ни обгръща и в който живеем, съществува и днес, бидейки достояние на тия велики Учители, които дават на човечеството това, което то заслужава, за което то е дорасло, което не би му повредило,като преждевременно. Много има вече дадено, но малцина са още тия, които са го разбрали, приели и оценили.
към текста >>

Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок смисъл, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло.
Кой знае дали тЪзи непознати, нематериални светове не направляват нашите съдбини ! „Може би ний никога не ще узнаем тези сили, може би и нашите потомци не ще ги узнаят. Но това не ни дава право да ги отричаме. „Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр. 247) А ние ще прибавим: Да, шестото чувство, такова и до колкото го е изследвал уважаемия професор Шарл Рише (т. е. шестото чувство на обикновените ясновидци) е наистина един малък, извънредно малък прозорец, гледащ в света на окултизма. Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок смисъл, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло. Тези именно Велики Учители на човечеството, тези именно велики ясновидци, велики мъдреци, чието ясновидство, съвършенство и мъдрост надминават хиляди пъти тези на изследваните от проф. Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука. Божествената Мъдрост на окултната наука, предавана от поколение на поколение в течение на много хиляди години, разкриваща ни тайните на природата, истинския строежи на вселената и човека, законите, които ги управляват, скритите минало и бъдеще, разкриваща ни невидимия свят, който ни обгръща и в който живеем, съществува и днес, бидейки достояние на тия велики Учители, които дават на човечеството това, което то заслужава, за което то е дорасло, което не би му повредило,като преждевременно. Много има вече дадено, но малцина са още тия, които са го разбрали, приели и оценили. Защото огромното болшинство от хората пред- почитат да останат слепи и тогава, когато е нужно само да отворят очите си, за да видят истинската светлина на живота и вълшебния свят, които ги заобикаля.
към текста >>

32. Действие трето. - Велко Петрушев

Той поглъща и се задавя, а Зелба го подиграва Славяна се възмущава, чувството на ревност се прилива в светло желание да помогне на Девор.
Аз ще те изпроводя. (Девор отваря очит си, вижда Славяна, иска й да му даде да пие) Д е в о р. Славяна, дай ми да пия от горещото вино и поддържай чувствата ми със страстни целувки. Явление трето. Зелба използува случая, бързо налива вино в пресъхналата уста на Девор. Той поглъща и се задавя, а Зелба го подиграва Славяна се възмущава, чувството на ревност се прилива в светло желание да помогне на Девор. Тя се хвърли върху Зелба и я отблъсква на страна. В този момент идва Арияна! Тя бe чула всичко. Очите й горят за мъст. Възмутена от това, че неможа да съблазни Ханан и съкруши върховната му воля, тя пита Зелба. А р и я н а.. Какво става тук?
към текста >>

Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на душата ми, да полети към светлия простор! Явление шесто.
Тя се облегна върху вратата, правейки опит да я отвори, но тежката ключалка здраво е запостена. Тя се моли. С л а в е н а. О, велики Богове! Укрепявайте силите ми пред образа на злата воля. И с крепка душа и радостно сърце да прославя великата воля. Помогнете ми Вий в тази страшна и последна нощ! Дайте криле на душата ми, да полети към светлия простор! Явление шесто. Идва 3емон при Славяна, цял трепери от гняв. Страстни пламъци горят в него за отмъщение. 3 е м о н. Ти, която си светяща звезда на моето сърце, дивен чар на моята воля, въставаш против силния 3емон! Ти, която ме прелъсти със своята красота, когато те видях за пръв път в вълшебната градина на звездите, всред ароматичните бели цветя. Аз се борих с светящия ти пазач и те откраднах, за да те направя Богиня на нощта, избраница, прелест всред моите музи на страстта.
към текста >>

Гневът затъмнява всяко благородно чувство.
Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и душата вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението. Душата ми е отровена, умът ми се гнети, сърцето ми е жертва на бесовете. Ти, 3емоне, който си изрод, убиец, скъпо ще платиш за делата си. Ти ме измами и изнасили свежата ми душа. Ти недостойно ме завладя и опорочи рода ми, оскверни чистотата ми! Явление седмо. Гневът затъмнява всяко благородно чувство. Отмъщението е резултат от тъмните дела. 3емон не се трогва от апела на оскърбената Дева, за съвест и право! Той реши, на всека цена, да подчини упоритостта на Славяна. Той поиска да завърже краката и ръцете й, за да я отнесе без препятствие на кладата, но тя смело го блъсва настрани: С л а в е н а. Нещастнико клети, като безпомощно животно си искаш да ме овържеш и убиеш? Аз съм достатъчно смела и безстрашна.
към текста >>

33. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Няма да се опитвам да описвам какво чувство е това да си сгушен в скута на Бога, и душата ти да е пробила бяло-синьото небе над теб, и да те гали полъхът на кристалната, ярка, ледена чистота на Рила! Омръзна ми да се просълзявам.
Изкачват се откъм долината на Струма т.е. откъм Сапарево. Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали. Над тях са някогашните арктически циркуси на девет алпийски езера: седемте на Еди Гьол и две в съседния циркус под връх Дамга. Естествено братята и сестрите непрекъснато извършват излети нагоре из някогашните циркуси... Няма да се опитвам да описвам пред какво се изправят! Какво съзерцават. Няма да се опитвам да описвам какво чувство е това да си сгушен в скута на Бога, и душата ти да е пробила бяло-синьото небе над теб, и да те гали полъхът на кристалната, ярка, ледена чистота на Рила! Омръзна ми да се просълзявам. На другата година август 1930, на потресаещото плато на Петото езеро, Учителят открива Планинската школа на братството с беседата „Абсолютната чистота“. По-късно той казва на група братя и сестри седнали с него на Молитвения връх над Второто езеро, вцепенени от това, което са открили: „И помнете! След време хора от цял свят ще идват да се наслаждават на тази гледка. Ще кацнат с хеликоптер от чужбина на Петото езеро.“ Кацнаха в началото на 90-те години на миналия век. От Гърция. През август 1930 година, лагерът се премества на Второто езеро.
към текста >>

Тези чешми бяха разположени между Второто и Третото, и (доколкото помня) Петото и Шестото езеро.
Нямаше мазилка, и покривът й беше от каменни плочи. Нагласяха се два големи казана, и всеки ден преди изгрева на слънцето, отговорникът на домакинството брат Симеон разтрисаше околните върхове със звучния си баритон: „Вода за чаааай!“ Т.е. „Горещата вода е готова.“ Чаят се вареше от диви билки набрани на самото място. На Второто езеро имаше плоскодънна лодка. На лагера имаше и две чешми, където ледено студената вода изтичаше не през чучур, а от две скулптирани мраморни длани и двете направени от Бертоли и Борис Николов. Тези чешми бяха разположени между Второто и Третото, и (доколкото помня) Петото и Шестото езеро. Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр. Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро. Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството. Стотици хора лагеруваха тук на нощна температура под точката на замръзването, и на някои от снимките правени през 40те години на миналия век и публикувани в братската литература, ясно се виждат към двеста души, които играят Паневритмията.
към текста >>

34. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Това от чувството, че има вече семейство ли беше?
Нека да беснеят, нека се заяждат гагаузите - свърши се! Нека пускат по улицата онова накичено магаре, дето на опашката му виси надпис - „българският владика“. Мина тяхната! Поп Константин си мислеше тези мисли на път за Хадърча, дето щеше да остане малко да се порадва на седеммесечния си син, и някак усети, че тяхното време - на сякаш младежко тичане - беше минало. Още е трийсет и пет годишен има-няма и няма да се спре той - много ще има да направи, но защо сърцето му ясно казваше, че времето им е минало? На него. На другите чорбаджии, на дядо Атанас. Това от чувството, че има вече семейство ли беше? Семейството не беше спряло навремето чорбаджи Атанас - защо него? Или само си ги съчиняваше нещо. * А чорбаджи Атанас в Истанбул вече знаеше, че има внук, но не му се пътуваше. Не че работата бе много или нещо такова. Не бе това.
към текста >>

Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка.
Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град? Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка Давидова шестолъчка. Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога. Нека всеки си има свой път. Мюсюлмани, юдеи... Нищо че вярваха, че са избран народ и Бог ще ги пощади от този бич, дето го е размятал из столицата на половината свят; стига да вярват там, да не живеят като животни. Хвана се, че мисли за гагаузите и пияните им изстъпления около кръчмите на Ченгене пазар, дето сега зет му му писа, че щели да правят училището на църква.
към текста >>

Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск.
Статистиката ни казва, че десетина години преди времето, за което става дума, градът брои 16 000 жители, от които половината са турци. Останалите са 1000 арменци, 30 евреи, 150 местни гърци и придошли йонийски търговци и накрая над 6000 православни християни - повечето от които са гагаузи - което ще рече тюркски говорящи православни. Българите? Към петдесет семейства, или 250 души. Варна е оградена с внушителна крепостна стена. Тя се е белнала на височината над пристанището и предава неотразим антично-ориенталски вид на града. Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск. На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори. Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си.
към текста >>

Един час повече сега, загубен с мен в събеседване по тема, от която няма хабер, ще й спести десетки часове на досада и чувство за вина после. Американка.
И преди да успея да трясна няколко от плоските си шеги за каквото ми падне наум - тя самата изплющява няколко. На тема: защо не търся някого отпреди триста години. Сама взима връзката ключове. Сама отключва полутъмната архивна стая и влиза с мен да ми даде каквото искам. Преценила е, че зная какво търся, и по-добре да е с мен да ми изпълни всичките желания и да отговори на всичките ми въпроси, защото ще й спести време, като всичко оправим сега на място, вместо да й звъня, да питам пак и пак за пропуснати подробности, да насрочваме срещи и да ги отлагаме и така до безкрай. Един час повече сега, загубен с мен в събеседване по тема, от която няма хабер, ще й спести десетки часове на досада и чувство за вина после. Американка. Архивът не е голям. Избирам снимки на учителите на Дънов, които да са неретуширани - за книгата. Избирам снимки на това как са изглеждали общежитията, в които е живял през четирите си години в дъбовата гора. Вълнувам се. - И това чекмедже - казвам.
към текста >>

Разбира се, ако бъдещият учен го търси по разни документи или в България, или в Америка, трябва да знае, че по него време чувството му за идентичност е много несигурно, което издава безпокойство, издава, че нещата не са точно такива, каквито трябва да са, че очаква нещо повече, без да може точно да сложи пръста си върху него и да е сигурен какво е то.
Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница? Защо - както казваше Паисий - в края на краищата да не знаем историята си - какво като я знаем, да не сме крастави, да не ни е страх, че ще научим нещо страшно за себе си, не вярваме ли в стамината си като народ и нация? Дванадесет и половина е, минава среднощ, долу на Тунджа някакви местни спасители на някакви орсовки бърчат чела и се наливат с национална гроздова и американски дискошум отпреди десет години... (Казах ли ви, че се скрих да пиша в Ямбол на спокойствие?) „Ша та чакам на бургаската гара! Лека нощ!“ * Но това после. Тук, докъдето сме стигнали, Петър Дънов се е записал да учи във Варна. Разбира се, ако бъдещият учен го търси по разни документи или в България, или в Америка, трябва да знае, че по него време чувството му за идентичност е много несигурно, което издава безпокойство, издава, че нещата не са точно такива, каквито трябва да са, че очаква нещо повече, без да може точно да сложи пръста си върху него и да е сигурен какво е то. Роден е в Хадърча, но ще го срещнете в някой регистър като роден във Варна. Баща му се казва Дъновски, но ето че вие го знаете като Дънов. А в първия курс на варненската реалка ще видите, че се е записал като Петър Попов - на занаята на баща си, т.е. Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст.
към текста >>

35. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената.
Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13. В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда. Вече се каза, че в момента над човечеството работи Бодхисатвата, който пое мисията да бъде пратеник на Светия Дух на Земята след Гаутама. Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената. В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката душа чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство. Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека.
към текста >>

Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб.
Учителя Петър Дънов говорил ли е по свой уникален начин за Второто пришествие на Христос в Астралния план в настоящата епоха, както е предсказано от Рудолф Щайнер, че ще прави Бодхисатва Майтрея, изявен в XX век? Следват само някои от цитатите на тази тема: Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в Астралния и Етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб. И апостол Павел нали казва на едно място: „Не аз живея, а Христовият Дух се е вселил в мен. "82 Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е Второто идване на Христа.83 Христос е близо на физическото поле и Той присъства тази година. ...Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като Сила и Той ще ни бъде страж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38340091705322