Търсене в текстове за 'Човешко съзнание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 597 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека.
Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо. А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне. Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания. Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко. Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога. Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека. Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога. Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога. Радвай се, че живееш в Него.
към текста >>

Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце.
То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас. Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Писанието казва още: „Бог е Любов.“ Значи Любовта е изявления на Бога. Бог всякога проявява това, което не сме знаели. Вие мислите, че Господ е като човеците и че кани тези, които са обичани; не, Господ няма такъв характер.
към текста >>

Храмът, това е човешкото сърце.
Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас. Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Писанието казва още: „Бог е Любов.“ Значи Любовта е изявления на Бога. Бог всякога проявява това, което не сме знаели. Вие мислите, че Господ е като човеците и че кани тези, които са обичани; не, Господ няма такъв характер. За Него първият светия и най-големият грешник са еднакви.
към текста >>

В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там.
Понеже не сме готови, когато Господ минава, Той остава скрит. За Бога имам едно мнение: никога да не се меся в работите Му. Дойде ли дотам, спирам. Божественото, като излезе от теб, прави оборот и пак ще се върне при теб. Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат. В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там. В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто?
към текста >>

То зависи от съзнанието.
Той не счита, че един е по-висок, а друг – по-нисък. И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник. Една сестра попита: „Нали Бог е навсякъде? “ То зависи от съзнанието. Щом съзнанието ти е пробудено, Бог е по-близо. Щом не е пробудено, Бог е по-далеч. Единственото съвършено Същество е Бог. По образ и подобие сме направени Нему. Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена.
към текста >>

Щом съзнанието ти е пробудено, Бог е по-близо.
И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник. Една сестра попита: „Нали Бог е навсякъде? “ То зависи от съзнанието. Щом съзнанието ти е пробудено, Бог е по-близо. Щом не е пробудено, Бог е по-далеч. Единственото съвършено Същество е Бог. По образ и подобие сме направени Нему. Това, което човек има сега, тази форма не е още Божествена. Трябва да видиш духовното тяло на човека, за да имаш малко понятие за Бога.
към текста >>

2. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не е човешко събрание.
После Учителя каза: Запишете си следните думи: „Пътят на Живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.“ След като се произнесе и Добрата молитва, почна разговор. Като се събираме сега, то е Божият Дух, който ни събира. Това не е човешко събрание. Всеки един има доброволно желание отвътре, от Бога да се съберем тук. Велико е Божието търпение. Бог, който търпи грешния и превръща всичко в добро, има ненадминато търпение. Бог като обича хората, се е ограничил доброволно. Той казва: „Аз съм първи и последен!
към текста >>

Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето съзнание и на тях помага повече.
“ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб! Бог те обича чрез тях. Вътрешно Бог обича всички същества еднакво, но външно ги обича според степента на тяхната възприемчивост. Любовта на Бога, външно проявена, е по-особена и по-голяма към онзи, който живее праведно, отколкото към онзи, който живее неправедно. Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето съзнание и на тях помага повече. Вътрешната Любов на Бога е еднаква към всички, но външната му е различна, понеже не я приемат и не я оценяват еднакво. Отношението на Природата към всички живи същества е хубаво. Аз виждам нейните проявления. Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат. Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е.“ И израства всичко.
към текста >>

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>

Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени.
Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен. Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш. На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места.
към текста >>

Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>

В нея започна да се възстановява самосъзнанието.
И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение.
към текста >>

Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не.
към текста >>

И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел.
Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи.
към текста >>

Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато съзнание.
Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи. Ако стоиш на ниско място у дома, отначало можеш да го виждаш през прозореца, но продължи ли да се движи по пътя, скоро ще се скрие и трябва да чакаш да се върне пак. А ако се издигнеш на високо място, тогава ще го виждаш винаги. Това значи да не се прекъсва Любовта. Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато съзнание. Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта. Ти можеш да ми кажеш, че обичаш, но аз ще измеря врата и ръката ти и тогава ще видя дали обичаш. Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват. Може да те обича този, който обича всички! Ние сега се намесваме в свободата на хората.
към текста >>

При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени.
Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си. При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки. Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни.
към текста >>

Всички хора са проводници на Божието съзнание.
Четвърто, ще работиш за въдворяване Царството Божие на Земята. В нашите добродетели Бог се проявява, а в погрешките ни Той не е там, оттегля се и ни оставя свободни. В добродетелите се учим да познаваме Бога, понеже постъпваме като Него. В нашите погрешки пак се учим, понеже се проявява Божието милосърдие, тъй като Той не ни съди, а само ни нашепва „Не прави така“ и не ни казва „Защо направи това? “ Всички хора са проводници на Божието съзнание. Някой казва: „Как го слушаш този невежа? “ Не, Бог говори чрез него. Той говори нещо, а пък аз превеждам това, което казва. Това, което казва, за мен е една шифрована телеграма. Той не разбира защо ми казва това, а пък аз дешифрирам и съм му благодарен.
към текста >>

3. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят.
След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня. Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина. Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете. Морените са заградени отвсякъде с гори. През време на нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете. Веднъж устроихме нощен излет до тях.
към текста >>

Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш.
към текста >>

Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.
Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен. Човек в живота трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък. Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог.
към текста >>

Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог.
Той е повече от всичко. За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел. Ти казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог. Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него.
към текста >>

Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там.
За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел. Ти казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог. Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него. Тази идея трябва да я имаме.
към текста >>

4. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

И след това през целия ден в човешкото съзнание идват нови, светли идеи и подтици, които е приел отгоре във време на молитва.
АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША При молитвата Бог учи човека. Някой ще каже: „Как така, нали при молитва човек изпраща мисъл към Бога и говори с Него? “ Да, но при молитва човешката душа се отваря за Божествения свят, акордира се с Него, идва във възприемателно състояние към енергиите оттам и приема мисълта на Бога и от Живота на Бога; тогава от тези пространства нахлуват нови идеи в човешката душа. И след това през целия ден в човешкото съзнание идват нови, светли идеи и подтици, които е приел отгоре във време на молитва. Хората употребяват думите безразборно, но тогава молитвата им няма отговор. Когато при молитва искаш нещо от Бога, искай нещо, което е Богоугодно. Кой Дух трябва да прониква в молитвата ти? При молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и ти говори Онзи, който те обича. Истинската молитва е общение на Любовта.
към текста >>

Ако това, което правите, е човешко, ще има колебание, съмнение; не го правете тогава.
По колко пъти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже какво да правите? Не зная колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да направите нещо, веднага пристъпвате към действие, никого не питате. В Невидимия свят има Разумни същества, които всеки момент са готови да услужат на хората. Когато дойде да разрешавате един въпрос, вглъбете се, за да видите каква е Волята Божия. Ако това, което правите, е човешко, ще има колебание, съмнение; не го правете тогава. Някое дете го бият и то вика: „Олеле, бате! “ После вика „Олеле, мамо! “, „Олеле, тате! “ и най-после, като викне „Олеле, Боже! “, престават да го бият.
към текста >>

5. 1_14 ) Седмият ден, седмият час, седмата минута - Боян Боев (1883 – 1963)

При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля.
Този, който приеме Христовата Любов, той ще работи за Бога. Любовта освобождава човека и в свободата си той трябва да работи. Божията работа сега се състои главно в намирането на готовите, на предопределените души, които трябва да намерят Божествения път. Който служи на света е като натоварено добиче – шибат го с камшик, карат го извън силите да работи. Ако не си подчинен на Бога като негов син, ще бъдеш подчинен на тъмните сили като товарен добитък. При служенето ви на Бога като син или дъщеря съзнанието ви всякога трябва да бъде будно и да бъде свързано с Бога, защото злите духове всякога гледат да ви залисат, за да я скъсат тази връзка и да ви направят някоя беля. Няма по-хубаво нещо от това да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери, тъмният дух се присламчва и ти казва: „Какво си тръгнал по този стръмен път? Аз ще ти покажа един лесен път.“ Кажете му: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на Любовта, и отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш.“ Волята Божия работи в две направления: когато правиш зло, тя те ограничава чрез болести и страдания, а когато правиш добро, тя те разширява, дава ти простор, условия, насърчава те. Ние ставаме причина Бог да ни ограничава, понеже се противим, заставяме Го да ни ограничи. Когато вършим нещо, което не е в съгласие с Неговата Воля, влизаме в стълкновение с Него.
към текста >>

А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш.
Има много души, готови да се пробудят, и трябва някой да ги напъти. Щом желаеш да служиш на Бога, те сами ще дойдат, няма да тръгнеш да ги търсиш. И после, в служенето на Бога влиза и следното: всеки ден каквото вършиш, старай се да е угодно на Бога. Хората всякога услужват на Божественото. Щом забележат, че То е в теб, и са готови да ти услужат. А щом забележат в теб човешкото, ще ти кажат да си вървиш. Каквото е твоето състояние в Божествения свят, такова ти дават във физическия. Когато служиш от Любов, няма да имаш вътрешни страдания и непременно ще се събуди у теб известна дарба или известен малък талант, който постепенно ще се разраства. Докато мислиш, че знаеш, а пък не се учиш, не ти дават; но хванеш ли се да учиш, почват да ти дават, за да успееш. Онзи народ, който не иска да служи на Бога, ще се обезличи от Земята. Това е закон.
към текста >>

За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват.
Има два вида хора: едните живеят за себе си, а вторите живеят за другите; значи последните живеят по Бога. Вие, като работите за Бога, ще бъдете силни. Човек може да ликвидира със своята карма само като служи на Бога. Когато се е решил да служи на Бога, тогава той ще бъде господар на онова, което Бог му е дал. Като се противиш, ще дойдат всички мъчнотии, товарът ще се увеличи. За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. Препоръчвам неделният ден да се посвети абсолютно за Бога. Това означава да кажеш добра дума някому, да го споходиш, да се чете Евангелие, беседи. Седмият ден да се посвети на Бога, това е за широките маси; а за верните е друго – за Бога да се посвети седмата минута, седмия час, седмия ден. Вие може да посветите шест часа за себе си, а седмия – за Бога. Когато човек се реши да служи на Бога, той гради на друга база, не се излиза от едно лично гледище; тогава Животът има друг смисъл.
към текста >>

6. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Великото разумно начало е на първо място в неговото съзнание.
Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало е на първо място в неговото съзнание. Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в Реалността. Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога. Защо, като закъсат, хората идват при Бога? Каква нужда има Той от тях, след като са изгубили най-хубавото време, през което са могли да работят за Божественото? На младини човек казва, че не му е време да работи за Господа.
към текста >>

Сега ние минаваме от един стар порядък в един нов и додето преминем, трябва да се научим да различаваме Божественото от човешкото, понеже и човешкото има привидност на Божествено.
Никой не може да служи на народа си, ако не служи на Бога. Когато всеки работи да внесе най-хубавото в народа си, а именно – разумност, честност, справедливост, приложение, народът се повдига. Не бива да ви разправям как да служите, то е натрапено, но всеки да служи както разбира. Ако един човек работи за Бога, за да е нему добре, всъщност подкладката е личният интерес и той работи користолюбиво. В Любовта всички са слуги, а в безлюбието – господари. Сега ние минаваме от един стар порядък в един нов и додето преминем, трябва да се научим да различаваме Божественото от човешкото, понеже и човешкото има привидност на Божествено. Сега сте строители на Новото. Човек, като свърши работата за Бога, минава в по-високо положение. Щом дойдем до големите противоречия на Живота, ние се съблазняваме в това, в което вярваме. Нашата идея за Бога не издържа. Значи не издържа вярата ни.
към текста >>

7. 1_16 ) Божията воля - Боян Боев (1883 – 1963)

Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание.
Двама братя като се бият в къщи, това ни най-малко не е Волята Божия. Хората трябва да станат слуги на Разумното, на Доброто. Да вършим Божията воля, да прославим Името Божие и да работим за въдворяване на Царството Божие, това са живи закони. Някой мисли, че може сам да се повдигне. Не! Това сам не може да направи, но като дойдат Бог и Христос да направят в него жилище, тогава ще разбере Истината и ще се повдигне. Невидимият свят има една голяма задача и много години ще минат докато внесе прояснение в човешкото съзнание. Човек съжалява, че е останал назад, а не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия. То пък това е важното – да изпълни Волята Божия, а къде е той, това е второстепенен въпрос. Щом не е работил, да съжалява, че Божията работа е останала назад. Вие сте хора, които много добре изпълнявате своята воля и волята на другите, но Божията Воля много малко изпълнявате. А Волята на Бога е свещена.
към текста >>

8. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото.
Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница. Този, в когото вярваш, трябва да влезе в теб. Не разваляй това, което Бог прави вътре в теб; отделиш ли се от Него, ти се изолираш.
към текста >>

Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание.
Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме. Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние. Трябва да се работи. Лесно искат да влязат в Царството Божие.
към текста >>

Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание.
Когато човек не може да разбере Божественото, тогава отрицателните сили в Природата го завладяват и той допуска грях. В Индия има факири, които англичаните наемат да ловят бисерни миди от дъното на океана. Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
Факирите се концентрират и акулите не ги приближават. Факирите са научили изкуството да упражняват въздействие върху животните. При връзка с Великото разумно начало човек е ограден. Животът е много сложна плетеница – преплитане между духове и сили – и човек не може лесно да излезе от тези условия с обикновеното си съзнание, а само когато гледа на Живота с по-горно съзнание. Някой път вие се усещате изоставени и в тази самота намерете Божественото – където и да сте, чуйте гласа на Бога – при извора и при дърветата, навсякъде. Да няма прекъсване на съзнанието и то да бъде будно.
към текста >>

9. 1_18 ) Който чуе гласа му, ще оживее - Боян Боев (1883 – 1963)

Има истини в света, които са недостъпни за човешкото съзнание, по причина на неразположение на ума.
Пожелавам ви да чуете първата дума на Великото разумно начало! Тя ще бъде не отвън, а отвътре. Казано е: „Който чуе гласа Му, ще оживее.“ Като чуете първата дума, това е Новораждане. В душата на ученика винаги трябва да говори Великото разумно начало. Така той е свободен и в душата му настъпва дълбок Мир. Има истини в света, които са недостъпни за човешкото съзнание, по причина на неразположение на ума. Ученикът нека изучава вътрешната страна на мистичния живот и да се стреми да си го представи ясно. Един брат попита: „Как да се развият мистичните заложби е човека? “ Ето как: размишлявай върху някои стихове, сентенции и пр., проучвай Ев. на Йоана.
към текста >>

10. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога.
Съзнаеш ли я, ти си възкръснал. И Любовта ти прави безсмъртен този, когото обичаш. Един брат попита Учителя: „Като се каже, че Любовта дава Възкресение, нали това Възкресение се разбира и духовно, и физически? “ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него.
към текста >>

А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога.
“ Два вида възкресение няма. Има само едно Възкресение – то е пробуждане на съзнанието, протичането на Любовта в човека, то е свързване с Бога, то е познанието за Бога. Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя.
към текста >>

Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара.
Нали е казано: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Да познаеш Бога, това значи Възкресение. А познанието на Бога става чрез Любов към Бога. А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Най-голямото робство е смъртта. Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим.
към текста >>

В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя.
А другото възкресение – физическото, то е сянка, то е отражение на процеса, който става в човешкото съзнание, и е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Най-голямото робство е смъртта. Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим. Непреодолима вяра трябва да има човек. Безлюбието носи смъртта.
към текста >>

11. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато съзнанието ти е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област.
У много хора има нещо, напластено от миналото. Ако има ревност, подозрение, съмнение, не може да се образува братство. Това не е онова Божественото, което сплотява хората. Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и Любовта, като минава през тази чиста среда, не ще добива никакви примеси. Когато съзнанието ти е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов ще дойде да обнови света. Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка; Разумността ще ви каже каква точно да бъде тя. Защото Любовта е Огън. Нали ако доближиш неразумно до едно растение източника на топлина, то ще изгори?
към текста >>

А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката.
Не можеш да имаш Божествена Любов, ако не се стремиш към центъра, към Бога. Ако отивате двама към Бога, вие сте приятели. Като се отдалечавате от Бога, ставате неприятели. Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. Братът попита: „Вие вчера казахте, че можем да обичаме както Христос обича.“ Христос е казал: „Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас.“ Можем да обичаме като Христа или по-точно – да дадем ход да се прояви Христос в нас. Апостол Павел казва: „Не живея аз, но Христос живее в мен.“ Любовта е проява на Бога в Живота. Който се е домогнал до тоя велик закон, той е придобил всичко. Докато не се нахрани с Любов, човек не може да бъде фактор в Живота.
към текста >>

Това е в трансформирането на съзнанието.
Та сега Любовта трябва да заличи най-първо всички ваши погрешки, за да можем да тръгнем. И тогава ще завършим Школата и ще влезем къде? – В Новата епоха, дето нито за мъж се отива, нито се женят, но са като Ангели. И тази епоха ще дойде. Това може да стане. Това е в трансформирането на съзнанието.
към текста >>

12. 3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити - Боян Боев (1883 – 1963)

Не само човешкото тяло, но и растенията и животните изпущат музикални трептения.
Голям подем ще има в науката, когато хората почнат да изучават и духовните функции на органите. Колко милиони години е взело на растението да измени положението на главата си на 90 градуса и после още на 90 градуса, и на 180 градуса, както е у човека. Сега човек е обърнат с главата нагоре, а растението – надолу. Братът попита: „Какво ще кажете за музикалните трептения, които изпуща човешкият организъм? “ Не само човешкото тяло, но и растенията и животните изпущат музикални трептения. Даже нещо повече: всеки орган на човешкото тяло изпуща музикални вълни с особен тон; например белият дроб, сърцето, черният дроб. Но освен това всеки човек в глъбините на своето естество има един основен тон, който не се мени. Този тон е вложен в него от Бога. Неговият основен тон е специфичен. Никой друг няма неговият основен тон.
към текста >>

Даже нещо повече: всеки орган на човешкото тяло изпуща музикални вълни с особен тон; например белият дроб, сърцето, черният дроб.
Колко милиони години е взело на растението да измени положението на главата си на 90 градуса и после още на 90 градуса, и на 180 градуса, както е у човека. Сега човек е обърнат с главата нагоре, а растението – надолу. Братът попита: „Какво ще кажете за музикалните трептения, които изпуща човешкият организъм? “ Не само човешкото тяло, но и растенията и животните изпущат музикални трептения. Даже нещо повече: всеки орган на човешкото тяло изпуща музикални вълни с особен тон; например белият дроб, сърцето, черният дроб. Но освен това всеки човек в глъбините на своето естество има един основен тон, който не се мени. Този тон е вложен в него от Бога. Неговият основен тон е специфичен. Никой друг няма неговият основен тон. Братът запита: „Кажете нещо за периодите в човешкия живот.“
към текста >>

Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание.
И за да се живее на Земята, Невидимият свят е намалил обонянието на хората; ако се развие много нашето обоняние, ние ще избягаме, не ще можем да издържим на вонята, която излиза от лошите мисли и желания на хората. Братът запита: „Как може да стане вътрешно, духовно общение с цветята? “ Ето как: спираш се пред едно цвете и искаш Бог да ти се изяви чрез него. Никога Бог няма да ти проговори чрез цветето, ако ти предварително не си го обичал, защото иначе няма да има условия за вътрешно общение. Ако ти с мисъл и чувства си работил върху една форма и Природата, например цветето, тогава ще дойде зрелият момент, когато ще се прояви Истината, същината на тази форма в твоето съзнание. Тази същина наричаме Бог. Братът запита: „Какво ще кажете, Учителю, за Жизнения еликсир? “ В Природата има известни растения, от които се изважда една течност, която, като я вземеш, разтваря натрупаната в тялото кал и човек живее по-дълъг живот. Тази течност наричаме Жизнен елексир.
към текста >>

13. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата.
Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него? Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата. В Небето бяхте гениални, но като слязохте на Земята, станахте други. Причината е вашата инсталация. Във всеки човек се крие Божественото; ако не е то, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги.
към текста >>

Черната раса е развила съзнанието до известна степен.
Към 7.30 ч. вечерта на това място Учителя каза в разговор: Напредналите същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства, са от Ангелска йерархия. Такива Същества водят и всички човешки раси. Всеки народ си има задачи, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и Жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде Раса на сърцето. Вечерно време от хората на тази раса ще излиза приятна мека светлина – ореол и лицето ще изпъква в светлина. Както рисуват сега светиите, то е сянка.
към текста >>

14. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия.
Законите и принципите, с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практически, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са един свят и затова всяка физическа работа за Него беше едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета, работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите и пр. След като работихме в градината около два часа, седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за живота на растенията. Учителя каза: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват Същества от разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите, скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата Природа. Върху еволюцията на цветята работят висши Същества. Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание.
към текста >>

Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат.
Те вървят по пътя на инволюцията, а ние – по пътя на еволюцията. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно.
към текста >>

Те имат по-долна степен на съзнание.
Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото.
към текста >>

Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание.
Техният Аз, тяхната Божествена монада е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него.
към текста >>

И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно.
Затова човек има самосъзнание, а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен на съзнание. Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание, което животните и растенията имат в своето подсъзнание, ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето самосъзнание. Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е случайно. Това става, когато има хармония между пътника и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във връзка с разумността в него. Това са души, които живеят в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята. И той като помисли, разпореждат от Невидимия свят да му дадат една-две ябълки. Тревата, когато се къса, не изпитва болка, но когато се търга с корен – изпитва.
към текста >>

15. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече.
Например човек още не знае да преде тъй тънко както паяка. Как така знае електрическата риба да направи в тялото си електрически батерии? Човек чрез живата материя не може да образува електричество, а рибата може. Това изкуство човек не го знае. Той се е научил да придава електричество чрез мъртвата материя, а може и чрез живата материя да се прави това. Когато човек се приближи до свръхсъзнанието, ще придобие повече. Човек трябва да знае, че всяко животно има своя специалност. Едно колибри, една райска птица седи по-горе от човека по дрехите. Кой човек може да направи такива пера, с такива краски и с тези преплетени линии? Тази птица има изкуството да боядисва перата си чрез кръвта; че това е наука. Човек трябва да съзнае, че във всяко живо същество има дарбица, а той я пренебрегва.
към текста >>

Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко.
А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист. Те символизират дванадесетте Добродетели. Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията? “ Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н. В това е именно смисълът на еволюцията. Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология.
към текста >>

Подсъзнанието работи в тъканите.
Еволюцията е основен закон в Битието. Само че факторите на еволюцията са други, а не както мисли механичната биология. Има т.нар. психични фактори на еволюцията. Външните условия влияят, но начинът, по който организмът реагира на външните условия, е психичен. Подсъзнанието работи в тъканите. От една страна, то се ръководи от Монадата на самия организъм и от друга страна – от Напредналите същества.
към текста >>

16. 3_19 ) Инволюция и еволюция - Боян Боев (1883 – 1963)

При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание.
В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и края.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога. Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен.
към текста >>

При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание.
Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха.
към текста >>

У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание.
Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е.
към текста >>

При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание.
Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре.
към текста >>

От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.
Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството.
към текста >>

Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха.
При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание. Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, повратът от инволюционен процес в еволюционен. Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е.
към текста >>

И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества.
А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието.
към текста >>

Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание.
На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието.
към текста >>

От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало.
При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е.
към текста >>

А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства.
Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание.
към текста >>

Клетките в човека имат подсъзнание.
И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството.
към текста >>

Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието.
И така, подсъзнание имат минералите и растенията, съзнание имат животните, самосъзнание има човек, а свръхсъзнание – Напредналите същества. Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е.
към текста >>

Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието.
Човек, който има самосъзнание, едновременно има в себе си подсъзнание и съзнание. От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
към текста >>

При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е.
От една страна, в подсъзнанието е складирано всичко преживяно в миналото и съдържа натрупаната опитност от това минало. А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
към текста >>

Божественото съзнание.
А от друга страна, подсъзнанието обхваща и ръководството на Напредналите същества, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководят от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи за подсъзнанието, е само една малка част от широката област на подсъзнанието. При еволюционния процес от съзнанието, в което живее сега, човечеството ще се издигне до свръхсъзнанието, т.е. Божественото съзнание. С това се отварят по-големи възможности за човечеството. Ще се събудят в човека нови сили, дарби и способности, т.е. нови заложби, скрити в Монадата.
към текста >>

17. 3_20 ) Фази при възлизането на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Стана дума за фазите, през които минава човешкото съзнание при своето възлизат, и Учителя каза:
ФАЗИ ПРИ ВЪЗЛИЗАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША След лекцията и гимнастическите упражнения ние отново се върнахме в салона. Стана дума за фазите, през които минава човешкото съзнание при своето възлизат, и Учителя каза: Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на въз-лизането, минава през седем фази: Първа фаза – Обръщение, която е от Бога. Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание.
към текста >>

Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание.
ФАЗИ ПРИ ВЪЗЛИЗАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША След лекцията и гимнастическите упражнения ние отново се върнахме в салона. Стана дума за фазите, през които минава човешкото съзнание при своето възлизат, и Учителя каза: Когато човешката душа почва да се пробужда и поема пътя на въз-лизането, минава през седем фази: Първа фаза – Обръщение, която е от Бога. Човешката душа прилича на семка, заровена в земята, и така, обвита в гъстата материя, тя заспива, изгубва съзнание за своя произход и естество, но след като събере достатъчно опитности, у нея почва постепенно да проблясва едно по-високо съзнание. Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и Радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него.
към текста >>

Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение.
Човек в известна фаза на своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и за смисъла на Живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без насока. Тогава минава през тъмен период на търсене, преживява голямо вътрешно страдание. И във време на най-големите вътрешни бури проблясва в него малка светлинка, която почва да расте и която го изпълва с неподозирани дотогава Мир и Радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир и вътре в него. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане – Обръщение. Дотогава човек е бил гърбом към Бога, към великия център на Живота и при Обръщението се обръща с лице към Него. Защо в известна степен на своето развитие човек идва до идеята за Великото разумно начало? Защото тази идея е вродена в него, той иде с нея на Земята, тя живее в глъбините на неговата душа. Фазата Обръщение е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
към текста >>

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми.“ Същата идея е изказана и със следните думи: „Привлякъл ви е Бог с нишките на Любовта си.“ Втората фаза е Покаяние. Това иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасение. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата. С това той влиза вече във фазата на Спасение. А що значи спасение на мистичен език?
към текста >>

Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура това именно наричаме Спасение.
Третата фаза е Спасение. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината, за Красотата. С това той влиза вече във фазата на Спасение. А що значи спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие иде една духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на Живота, в една Нова култура това именно наричаме Спасение. Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Значи ще пропуснат днешната епоха. Четвъртата фаза е Възраждане. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен.
към текста >>

При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Спасение значи, че човек е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на Живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Значи ще пропуснат днешната епоха. Четвъртата фаза е Възраждане. То е от човека – Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждане. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата и са родилните мъки на новия човек. Защото всеки, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата – чрез страдания.
към текста >>

У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта.
Когато ученикът влезе в Божествената школа, отначало животът му е лек, пълен само с радости и възторзи. Широко ли му е около врата, това показва, че той е още слушател, а не ученик и стои още в преддверието на Школата. А когато дойдат големите изпити (външни и вътрешни), скърби и страдания, това показва, че е приет за ученик, че е влязъл вече в Школата. И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането.
към текста >>

Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание.
И след като ги издържи, ученикът влиза в новата фаза – Новораждане. Той е свободен от кармичен закон. У него се пробужда Космическото съзнание, чувства единството на Живота и има Любов към всичко; той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. В сравнение с това състояние, дотогавашният живот е само приготовление и пребиваване в сенките и илюзиите на Живота. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
към текста >>

съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина Человечески, ще оживеят.“ Тук под мъртви се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещение. Когато наближи да дойде Посвещение, човек пак минава през ново изпитание, което е по-голямо от онова, което предшестваше Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек почва да общува с Напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите на Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресение. По едно време слънчевото небе се покрива с тъмни облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждане и Посвещение. Човек се чувства сам, изоставен привидно и от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
към текста >>

18. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

Портокаленият цвят е цвят на човешкото Аз и на индивидуализирането.
Червеният цвят прави човека активен. Тази краска означава Живот и нека я носи онзи, който е анемичен. Който е болен, да тури кърпа или шал, червен като пламък. Червеният цвят действа на сърцето. Розовият цвят е на Любовта. Портокаленият цвят е цвят на човешкото Аз и на индивидуализирането. Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство. Жълтият цвят е на Мъдростта и означава интелигентност. Ако в теб преобладава жълт цвят, ти искаш да работиш умствено. Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиеш умствено. Той е цвят на нервната система, дава простор, урегулира, уравновесява.
към текста >>

Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство.
Тази краска означава Живот и нека я носи онзи, който е анемичен. Който е болен, да тури кърпа или шал, червен като пламък. Червеният цвят действа на сърцето. Розовият цвят е на Любовта. Портокаленият цвят е цвят на човешкото Аз и на индивидуализирането. Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство. Жълтият цвят е на Мъдростта и означава интелигентност. Ако в теб преобладава жълт цвят, ти искаш да работиш умствено. Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиеш умствено. Той е цвят на нервната система, дава простор, урегулира, уравновесява. Зеленият цвят е свързан със сетивата и повече успокоява.
към текста >>

19. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Нито със земетресения, нито с изгаряне на градове, нито с бури ще се оправи светът; тези неща сриват старото, но трябва да стане една истинска промяна в съзнанието на хората.
И сега подготвят хората да бъдат на ясно, че всички изведнъж ще се променят. В днешната голяма криза се върши нещо. Като се оправи сърцето, половината свят се е оправил. Като се оправи умът, целият свят се е оправил. Както ние мислим да се оправи светът, той никога няма да се оправи така. Нито със земетресения, нито с изгаряне на градове, нито с бури ще се оправи светът; тези неща сриват старото, но трябва да стане една истинска промяна в съзнанието на хората. От Невидимия свят работят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. Най-напред са пратили около един милион Ангели да спасяват човечеството, но те не са успели напълно да решат задачата си. Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр. Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено.
към текста >>

Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи.
От Невидимия свят работят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. Най-напред са пратили около един милион Ангели да спасяват човечеството, но те не са успели напълно да решат задачата си. Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр. Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено. Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото. Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена.
към текста >>

Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро.
Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр. Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено. Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото. Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата.
към текста >>

Съзнанието, разбирането на хората.
Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание. Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични. Коя е причината за днешните несгоди?
към текста >>

Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание.
Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание. Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични. Коя е причината за днешните несгоди? – Безлюбието.
към текста >>

За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло.
Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. Всеки човек има еднакво право за храна, но толкова, колкото му трябва. Също и всяко друго същество. Разумната Природа е предвидила един план за всички – план на Разумния живот – и хората трябва да проучат нейния Божествен план, където всичко е предвидено. За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло. И хората, като изучат как е устроено тялото им, тогава ще разберат новия порядък. В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи. Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството? “ Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време.
към текста >>

Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството?
Също и всяко друго същество. Разумната Природа е предвидила един план за всички – план на Разумния живот – и хората трябва да проучат нейния Божествен план, където всичко е предвидено. За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло. И хората, като изучат как е устроено тялото им, тогава ще разберат новия порядък. В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи. Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството? “ Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време. Бъдещият строй ще бъде строй на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие. Като се приложат в социалния строй, той ще се подобри. Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане?
към текста >>

Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време.
За да се проникне в този план, трябва да се изучи човешкото тяло. И хората, като изучат как е устроено тялото им, тогава ще разберат новия порядък. В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи. Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството? “ Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време. Бъдещият строй ще бъде строй на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие. Като се приложат в социалния строй, той ще се подобри. Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане? Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви. Значи коя любов ще разреши всички въпроси?
към текста >>

Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви.
“ Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време. Бъдещият строй ще бъде строй на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие. Като се приложат в социалния строй, той ще се подобри. Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане? Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви. Значи коя любов ще разреши всички въпроси? Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие. Стига хората да не развалят света, той ще се оправи. Всички видни хора, авторитети ще изгубят ръководството, няма да знаят какво трябва да се прави и тогава ще потърсят Божественото. Приложим ли Божия закон, всички нещастия и страдания ще избягат от нас.
към текста >>

Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано.
Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи.
към текста >>

20. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят; само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости.
Насилието не е култура, а е приготовление за култура. Трябва да престане насилието, за да има култура. В Бога няма насилие. За всяко насилие се плаща, идат последствия. Тези, които са извършили насилие, са неспокойни. Като отидат в другия свят, и там ще бъдат неспокойни – резултатите на греха ги намират и не могат да се избавят; само когато дойде съзнанието, тогава ще им се прости. Всеки извършен грях е извършен против Бога, нищо повече. Като убият един човек, вече извършват едно престъпление, с което нарушават Божия закон съдбата ги хваща – няма избавление, щом са съгрешили. Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат?
към текста >>

Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия.
Като съгрешат, де ще се избавят? Извършили са убийство, крият се в горите, но умират и в Невидимия свят ги чакат. Къде ще се дянат? В другия свят не можеш се скри! Сега човек употребява силата си по навика на животните, но Доброто, Интелигентността трябва да вземат предимство. Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия. Новото не може да дойде по никой начин чрез насилие. Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие. Гостът попита: „Може ли да се избегне насилието? “ Щом имаме порядък на егоизъм, насилието е неизбежно, а щом имаме един Божествен порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
към текста >>

Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи.
Старите евреи, като не знаеха закона, избиваха езичниците и последните се прераждаха у тях и положението на евреите се влоши. Щом вървиш по пътя на греха, ще убиваш, а щом вървиш по новия Божествен порядък, там не става и дума за убиване. Злото никога не се побеждава със зло, защото злото става по-голямо. В Германия не трябваше да се убиват противниците. Като се убиват противниците е по-зле, опетнява се работата. Един човек, като убива гълъб, е със същото съзнание, както една мома, откъснала цвете, за да се окичи. Злото се побеждава с Доброто. Всяка война носи болести, защото тези отрицателни мисли във време на военните дни причиняват болести като отровни газове и засягат организмите и на онези хора, които не участват във военните действия; тогава цялата атмосфера е пълна с тези течения. С отрицателните мисли във време на война се разклаща атмосферата на етера и това внася дисонанс в човешкия организъм. През войната е „карма-каръшък “, т.е. действа кармата.
към текста >>

21. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката.
Скръб и радост! Да не сме роби на външните условия и на вътрешните желания. Ако една птичка е гонена от котката, какво трябва да направи? Дали да се надпреварва с котката или да хвръкне? – Да хвръкне. Теб те гони тъмният дух; ти хвръкни нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога и тогава той не би могъл да отиде към Бога, а само ще те погледне като котката. Човек трябва да се издига в по-висшите светове, за да преодолява мъчнотиите на средата, в която е поставен. Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания.
към текста >>

Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере.
– Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен. Същото е по отношение на Истината, на Знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере. Значи три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено. Има закон: щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. Най-първо те изпитват и когато мине изпитът, ти ще покажеш какво и доколко можеш да направиш. Някой пита защо са изпитанията. За да се проявиш; ако не са те, не можеш да се проявиш.
към текста >>

Значи три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено.
Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен. Същото е по отношение на Истината, на Знанието и пр. Вие все още не сте кръщавани, но ще имате кръщение. Кръщение значи да издържиш. Ще те изпитат: някой път човешкото се маскира във форма на Божествено, облича се в нея и в първия момент е малко трудно да се разбере. Значи три състояния могат да се явят: човешко, Божествено и човешко, маскирано като Божествено. Има закон: щом влезете в духовния живот и почнете да прогресирате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията. Най-първо те изпитват и когато мине изпитът, ти ще покажеш какво и доколко можеш да направиш. Някой пита защо са изпитанията. За да се проявиш; ако не са те, не можеш да се проявиш. Изпитът е да се види дали човек знае това, което е учил, и какво може да приложи.
към текста >>

Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни.
Там, където спиш и работиш, не допускай никаква лоша мисъл да влиза в ума ти, за да не привлечеш лоши влияния. Голяма борба има в човека, докато се научи да бъде господар на тъмните духове. Кипнеш; станал си проводник на тия духове, а после се разкайваш и никак не ти е приятно това. Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си. Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание.
към текста >>

Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание.
Затова трябва да се владееш. Дълго време се минава, докато човек тури равновесие в себе си. Когато отдалечим ненапредналите духове от нашето съзнание, нашето вътрешно Небе ще се проясни. Страхът, безверието, недоверието, гневът и пр. са все низши влияния и когато се освободим от тях, Небето ни ще стане ясно. Ясният простор на вътрешното ни Небе зависи от нашето съзнание.
към текста >>

22. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА
БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест.
към текста >>

Стана въпрос за будността на съзнанието.
След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
към текста >>

Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
към текста >>

Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества.
към текста >>

ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш.
Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата.
към текста >>

Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея.
Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията.
към текста >>

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си.
Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
към текста >>

Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие.
Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости.
към текста >>

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане.
Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
към текста >>

23. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

След това Духът пак праща нов подтик в твоето съзнание и това продължава през хилядолетията.
Това, което искаш в глъбините на своята душа, е от Духа. Самото желание в теб, този копнеж и стремеж – всичко това е от Духа. Той те подтиква и внася в теб всяка идея. Развитието, повдигането и усъвършенстването на човека става чрез малки подтици, които периодически идват от Духа. Той отвътре ще ти прати един малък подтик, който ще те повдигне стъпка напред и ще внесе нещо ново в теб. След това Духът пак праща нов подтик в твоето съзнание и това продължава през хилядолетията. Това е най-важният фактор за еволюцията на човека, за неговото пробуждане, който работи тихо, почти незабелязано и тласка Живота напред. Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч. Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа.
към текста >>

Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека.
Всеки подтик внася нова идея, усилен стремеж, незабравим душевен копнеж и благото на светъл лъч. Освен вътрешни възможности, трябват и външни условия. Външните условия могат да се дадат, само че трябва да ги възприемеш и използваш. Сега е време постоянно да поддържаме връзка с Духа. Какво ще се занимава човек със своето минало! Велико нещо е да се роди новото съзнание в човека. Само Христос може да покаже Пътя. Един е, който е казал: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Той е Пътят и затова единствено Той знае нещата. Кой е ученик? – Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си.
към текста >>

Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати.
Има степени в Ангелската йерархия. През областите, които са минали те и опитностите, които са преживели, ще минат и хората. Хубавите работи много скъпо се дават и човек трябва да плати. Думата даром има съвсем друг смисъл: трябва да имате трима учители едновременно – във физическия, в Духовния и в Божествения свят. Ученикът трябва да изучава вътрешната страна на нещата, да се стреми да има ясна представа за мистичния живот, трябва да се освободи от всички посторонни влияния и да иска да намери Истината. Да работи с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят, на Бога, за крайните резултати. Една сестра попита: „Кои са условията за една Божествена школа? “ Да се направи едно огнище от хора, които да имат абсолютно пълна хармония с постъпките си. Всеки да живее в Светлината и всеки да знае как да свири своята част от оркестъра – това което му е поверено, до го изпълнява в съвършенство. Във всички Божествени школи се иска абсолютно доверие.
към текста >>

Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото.
Като я имаш, то всичко вече става. Писанието казва: „Ще му дам бяло камиче и на него едно име написано, което никой друг няма да знае.“ Това бяло камъче – това е ключът, това е музикалната дума. Нали на конете, за да не ги плашат, турят капаци от двете страни на очите. Черната ложа тури именно такива капаци на хората и ги заблуди, затова те имат едностранчиво разбиране. Вие търсите добрите условия? Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. По-добре е да имаш един честен приятел бедняк, отколкото един богат приятел, който те спъва. Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“ Давид през какви изпитания е минал! Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия. Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство.
към текста >>

Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото.
Нали на конете, за да не ги плашат, турят капаци от двете страни на очите. Черната ложа тури именно такива капаци на хората и ги заблуди, затова те имат едностранчиво разбиране. Вие търсите добрите условия? Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. По-добре е да имаш един честен приятел бедняк, отколкото един богат приятел, който те спъва. Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото. Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“ Давид през какви изпитания е минал! Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия. Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство. Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство.
към текста >>

24. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Вярата се основава на свръхсъзнанието.
На Ел-Шадай изпълнихме Паневритмията. Над нас синият цвят на небето дълбоко действаше на душите ни. Когато се събрахме около Учителя, Той каза: Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева. Стана въпрос за Вярата и Учителя каза: Вярата се основава на свръхсъзнанието. Тя е един лъч от свръхсъзнанието. В човека има нещо дълбоко, което знае нещата. Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, тази идея се заглушава. За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра.
към текста >>

Тя е един лъч от свръхсъзнанието.
Над нас синият цвят на небето дълбоко действаше на душите ни. Когато се събрахме около Учителя, Той каза: Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева. Стана въпрос за Вярата и Учителя каза: Вярата се основава на свръхсъзнанието. Тя е един лъч от свръхсъзнанието. В човека има нещо дълбоко, което знае нещата. Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, тази идея се заглушава. За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра. Да кажем, че няма, но е заблуда, понеже в мозъка има специфичен център на Вярата и някой път той не функционира.
към текста >>

Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, тази идея се заглушава.
Това идване тук струва на всеки 25 милиона лева. Стана въпрос за Вярата и Учителя каза: Вярата се основава на свръхсъзнанието. Тя е един лъч от свръхсъзнанието. В човека има нещо дълбоко, което знае нещата. Всеки човек е роден с идеята за Бога, но после, когато човешкото съзнание потъне в материята, тази идея се заглушава. За колко работи хората нямат ясна представа. Някой казва, че няма Вяра. Да кажем, че няма, но е заблуда, понеже в мозъка има специфичен център на Вярата и някой път той не функционира. Така че по същество всеки има Вяра, но центърът не функционира и тогава не се и проявява. Моля, завърти ключа!
към текста >>

Трябва да вярва човек в Цялото; трудно е да се дойде до това съзнание.
Моля, тури я в действие! Също и за Любовта има център, но как действа? Недей казва, че нямаш тази или онази добродетел, но кажи, че все още не си турил в действие съответния център. Само бутни бутоните. Вяра в Бога значи съзнаване разумността на Природата. Трябва да вярва човек в Цялото; трудно е да се дойде до това съзнание. Като нямаш връзка с Невидимия свят, мислиш, че си оставен на произвола. Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла.
към текста >>

Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума.
Веднъж един български свещеник ми бе разправил какво научил от Живата природа: седял си той под една круша, нещо прехвръкнало и се скрило под расото. Това било чучулига. Погледнал нагоре и видял сокол. Щом соколът изчезнал, чучулигата отлетяла. Извадил си урок: казал си, че тая чучулига е по-умна от него, защото при зор намерила расото му; и той при зор трябвало да търси убежище под крилото на Бога. Както казах, корените на Вярата са в свръхсъзнанието, а външно се проявява като закон на ума. Вярата в Бога развива ума. Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието.
към текста >>

Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога.
Като вярваш, Божието благословение ще е върху теб. Докато правиш опит, ще вярваш и като завършиш опита, ще имаш знание. Значи най-първо трябва да имаш Вяра в Онзи, който е създал всичко, докато провериш, че нещата са верни. Вярата ще подготви Знанието. Вярата е над Знанието. Тя е непоколебима сигурност, че има едно Висше съзнание, на което можем да уповаваме всякога. Вярата има връзка с Любовта. Колкото повече Любов имаш, толкова повече и Вяра имаш. Колкото повече обичаш един човек, толкова повече вярваш в него; и си имате пълно доверие, не може да се съмнявате един в друг, защото като го обичаш, и той има Вяра в теб. В този смисъл Вярата се употребява за измерване на Любовта. Вяра означава силата на Любовта.
към текста >>

25. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Минете в свръхсъзнанието.
За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко. Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него.
към текста >>

Спри се върху Божественото в него, а щом търсиш погрешките му, то е човешко.
Свирили сте с години Цвете мило, цвете красно. Старото, което ви е дотегнало, оставете го настрани. Освободете се от старите си дрипи. Важно качество за ученика е обходата. Търси и цени Божественото в човека. Спри се върху Божественото в него, а щом търсиш погрешките му, то е човешко. Размишлявайте върху следното изречение: „Когато търсиш скъпоценните камъни, трябва да знаеш тяхната естествена форма и начина, по който те пречупват светлината.“ Скъпоценните камъни са човешките души, т. е. Бог в тях. За да познаеш Божественото в един човек, трябва да знаеш кои са отличителните черти, които Бог е вложил в него. Кое е специфичното Божествено, което Бог е вложил в него? Да ви дам едно правило за обхода: във всеки човек да виждате хубавото, да му дадете подтик и да не изгубите случая, в който да го забележите.
към текста >>

Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме.
Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме. Онзи, болният, при Овчата купел е учил търпение тридесет и осем години. Това е било Посвещение. Търпението е за силните хора. Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога.
към текста >>

Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта.
Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.
към текста >>

26. 7_20 ) Отношение към страданието - Боян Боев (1883 – 1963)

Трето, може без страдание, ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идат отгоре.
“ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш. Нарушаването и на най-малката Добродетел води към страдание, което иде да те възпита. Трето, може без страдание, ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идат отгоре. Обаче, ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към идеи, които слизат отгоре, тогава страданието ще бъде с цел да пречисти организма ти, да го префини, та да стане възприемчив към възвишените идеи, които са за твоята еволюция, за твоя възход. В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Кога? Когато човек спази горните три условия. Всяка нова идея в човека иде от Слънцето. Но човешкият организъм не е толкова чувствителен, за да възприеме тези слънчеви идеи и затова, когато е определено човек да съприживее такава нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му и да стане възприемчив.
към текста >>

Не, този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха.
Но човешкият организъм не е толкова чувствителен, за да възприеме тези слънчеви идеи и затова, когато е определено човек да съприживее такава нова идея, той предварително минава през страдания, за да се пречисти нервната система и организмът му и да стане възприемчив. Ето защо един закон гласи, че раждането на една нова идея в човека се предшества от страдание. Един брат попита: „Дали това е закон за цялата вечност? Дали винаги човек ще трябва да минава през страдание, за да възприеме нова идея? “ Не, този закон важи само за сегашната фаза от човешкото развитие, за сегашната епоха. В бъдеще, когато човешкият организъм се префини, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдания. Така е сега при Ангелите. Затова именно състояние говори Йоан в Откровението: „Той ще обърше всяка сълза от очите ви.“ Един художник излага гениална картина и всички се възхищават от нея, но хората не знаят една малка тайна, а именно, че художникът е минал през голяма вътрешна криза, проливал е четири реда сълзи и в най-голямата тъмнина е проблеснала, родила се е в него идеята за тази картина. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:
към текста >>

27. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Само на Божественото можем да се подчиним, а на човешкото не можем.
Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере живота. Една душа може да живее при най-хубави условия и пак да се мъчи. Човек е един лист на дървото и ако той, щом някой му се поусмихне насреща, вземе и напусне клончето, тогава изоставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до Възкресението. После да бъде Ангел и накрая да бъде от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним, а на човешкото не можем. В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, вече си в неговата власт. Когато се казва, че човек трябва да е господар на себе си, се подразбира, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне.
към текста >>

Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога.
Щастието ще се постигне при новите разбирания. И сега хората могат да живеят и в Онзи свят, но Божественото учение трябва да се приложи. Молете се така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение“. Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да избере един начин за приложение. Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога. И хубаво е, че сега ще приложите, каквото можете, а другото тепърва иде. Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде.
към текста >>

В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма.
Най-първо се наблюдават формите и взема участие само наблюдателният ум. В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството. След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на картината. Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът. Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика картина – с четири реда сълзи да е плакал. В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят. Има нещо Божествено в лицето. Когато го погледнеш, ще видиш къде си, дали си в Млечния път, или на Земята.
към текста >>

Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице.
В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството. След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на картината. Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът. Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика картина – с четири реда сълзи да е плакал. В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят. Има нещо Божествено в лицето. Когато го погледнеш, ще видиш къде си, дали си в Млечния път, или на Земята. Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява.
към текста >>

28. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същества и низши влияния, които да му навредят.
Тези отрови се изхвърлят чрез бъбреците, кожата и белите дробове. Когато човек спи, в стомаха трябва да има малко храна и главата трябва да е обърната на север или поне на изток. Освен това във време на сън Азът, заедно с умственото и астралното тяло, излизат вън от физическото и на леглото остават да почиват само физическото и етерното тяло. През деня поради отрицателните мисли и чувства на хората космичният ритъм на тялото е нарушен, но щом по-горните тела излязат навън, то физическото и етерното тяло се свързват с Космоса и вследствие на това космичните сили работят, за да се възстанови нарушеният космичен ритъм. Вечерно време човек излиза от тялото си, но има една нишка, която го държи; скъса ли се тя, той не може да се върне. Във време на сън, когато съзнанието на човека е излъчено, могат да влязат в тялото му низши същества и низши влияния, които да му навредят. Затова човек трябва да се огражда при лягане, за да пази физическото си тяло, докато спи, та да не попадне под разни влияния. Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа. Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва. При лягане можеш да кажеш: „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя.
към текста >>

Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно.
Винаги преди спане се ограждайте; същото правете и при всяка друга работа. Ограждайте се, когато тръгвате някъде, където и да е. Ограждането става с молитва. При лягане можеш да кажеш: „Господи, отивам горе да се уча, да се моля, да работя. През това време огради тялото ми с Твоята Сила и Светлина и го пази от всякакви лоши влияния“. Когато твоето самосъзнание отиде горе във време на сън, то трябва да е будно. За тази цел преди да си легнеш можеш да кажеш: „Желая да бъда съзнателен, буден, когато отида в Духовния свят, и там да работя съзнателно, да се уча и да се срещна с Напредналите същества“. Когато спиш, може да се срещнеш горе с Напреднали същества. Или преди лягане може да се изговорят следните думи: „Благи Господи, тази вечер искам да отида в Небесната Школа на Всемирното Бяло Братство. Ти ме обичаш и аз Те обичам. В Твоята Любов нямам абсолютно никакво съмнение.
към текста >>

Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши.
1. ”Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи“. 2. ”Господ толкова възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. 3. ”И това е живот вечен – да позная Тебе, единаго истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил“. Човек при лягане чрез молитва и размишление трябва да дойде в едно Божествено състояние, да бъде като новороден, пълен с хармония, без никакви тревоги, и тогава в съня си може да отиде в по-високо място. Когато спиш, не вземай със себе си тревогите. Когато заспиваш така, както трябва – с будно съзнание и без тревоги, то ще почувстваш в себе си нещо като боботене: „бу-буу“, и това може да те уплаши. Това е завъртване на чакрите и показва, че излизаш вън от своето тяло и влизаш в един друг свят. Това боботене ще трае пет минути. След това ще почувстваш, че си в друг един свят, в който спокойно виждаш. И денем, когато дремнете, пак излизате вън от тялото си, но когато излезеш вън от тялото си и не си буден, то не се и ползваш. Постарайте се сънят ви да е спокоен, ясен и приятен.
към текста >>

„Къщата“, това е човешкото тяло.
Добрите сънища са за предупреждение, чрез тях работи Бог и те са една мека форма на съобщение, защото ако се съобщи на човека в будно състояние, той може да се разтревожи. Има сънища праволинейни и криволинейни. При праволинейните сънища сънуваш неща, които стават точно така, както си ги сънувал. А при криволинейните сънища сънуваш това, което има да стане, в една алегорична, символична форма. Например сънуваш, че къщата на някой човек се разрушава; това показва, че здравето на същия човек е в опасност. „Къщата“, това е човешкото тяло. Една сестра каза, че сънувала кучета, които я гонели. Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл.
към текста >>

Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто.
Кучетата означават лошите страсти в човека. Щом яздиш черен кон, ще се скараш, но ако сънуваш бял кон, ще се примириш с неприятеля си. Един приятел сънувал, че убива една змия, но после тя се превърнала на мравки. Змията представлява гордост и злоба, а мравките – користолюбие; значи той се е справил със змията, но с мравките не могъл. Когато сънуваш грозде, сливи, това са неприятности на физическото поле; когато във време на сън ядеш плодове, това всякога означава неприятност. Ако направиш насън едно престъпление, това показва, че подсъзнанието ти не е чисто. Трябва да си чист. Когато легнеш, не бива да имаш мисъл, че духът си почива. Нека тялото си почива, а духът да бъде буден и да работи през нощта, да се възкачи горе за работа. При лягане човек трябва да съзнава, че като дух не иска да почива, а само тялото му ще почива. Сънят има голямо значение за правилното развитие на човека.
към текста >>

29. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието.
Хората казват: „В бъдеще, когато се преродим“. И в миналото сте казвали: „Когато се преродим“. А пък сега сте се преродили и пак казвате същото. Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате.
към текста >>

Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото.
Всеки трябва да се просвети, като му дойде времето. Когато се провери, че има един Промисъл, то това е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш един духовен живот, ти не го проявявай отвън, минавай за обикновен човек, гладай да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича, и там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича – значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и считате, че трябва да я ограничавате. В света най-първо идва нещастието и после – щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората.
към текста >>

Има Същества, чието съзнание е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното.
Но сега ще вярваш, че човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки твърди, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката и Божествената Любов, затова идват разочарованията. Има Същества, чието съзнание е по-висше, те осмислят нещастията и са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези Същества идват при човека и се проявяват чрез него. Когато не обичаш, въпросът е предрешен – всичките врати са затворени за теб. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това, в малък размер може да го проверите.
към текста >>

“, то тогава човешкото е в теб.
Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден може да проверите това, в малък размер може да го проверите. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти се намираш в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира, откъде се пръкна! “, то тогава човешкото е в теб. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не! Някой казва: „Бъди добър! “ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете!
към текста >>

30. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще отворите съзнанието си, за да влезе тя във вас.
Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички страдате по едничката причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, е Любовта. Няма какво да търсим Любовта, ние живеем вътре в нея. Ще отворите съзнанието си, за да влезе тя във вас. Човек трябва да обича, за да живее. Тази Любов иде сега на Земята. Любовта е сила на Безграничния и тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствате, че всички хора са ви близки.
към текста >>

Любовта е сила на Безграничния и тя е силата на човешкото безсмъртие.
Единственото благо, което хората търсят, е Любовта. Няма какво да търсим Любовта, ние живеем вътре в нея. Ще отворите съзнанието си, за да влезе тя във вас. Човек трябва да обича, за да живее. Тази Любов иде сега на Земята. Любовта е сила на Безграничния и тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствате, че всички хора са ви близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло. След известен престой на върха започнахме да се спущаме отвъд Мусалла към Маричините езера и посетихме местността, наречена „Олтаря“. Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река.
към текста >>

31. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание.
Различни страдания ще дойдат, дори няма да ни хваща сън, няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството – нищо няма да ни ползва при тези страдания. Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват. Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се душите и търсят Бога. Душата на човека не е все още в тялото. Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А когато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава. Братята и сестрите, за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията, трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога! Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всекиго! Всеки да прощава на брата си и да има пълно разкаяние за своите сторени дела.
към текста >>

32. 9) Великото търпение на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Със своето пробудено съзнание Христос е могъл да се учи направо от Невидимия свят, както и от връзката си с Бога.
Такава е волята на Отца – да страдам, и ще страдам.“ От Божествено гледище идването на Христа бе една необходимост. Още преди създанието на света бе отредено да дойде Христос. Той бе работил и чрез Мойсей, после понесе кръста си, а и днес, след две хиляди години, пак работи. Христос дойде, за да покаже пътя, по който се влиза в Царството Божие, и донесе силата и условията за това. Някои казват, че се е учил някъде на Земята, но не е вярно. Със своето пробудено съзнание Христос е могъл да се учи направо от Невидимия свят, както и от връзката си с Бога. Христос казва: „Отец пребъдва в Мене и Аз в Отца.“ Как пребъдва, това е непонятно за хората. Какво велико търпение е проявил Христос, когато Го ругаели и биели войниците от целия полк. Ако ние за Бога не можем да носим всички поругания, тогава нямаме Любов към Него. Каквото и да ти се случи, Бог те изпитва. Бих желал всички да станат Христосовци, та когато се съберат, да образуват един общ Христос.
към текста >>

Христос видя кое е човешко и кое е Божествено и каза: „Да бъде волята Ти.“ Разбра докъде са стигнали хората, видя къде са те и къде е Бог.
„Преображение“ значи, че ще воюваш, а след възкресението ще управляваш. След възкресението Христос каза: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята. И ще бъда с вас до скончанието на века.“ Ключовете на ада са дадени на Христа. Когато е въпрос за вашия ад – вътре във вас, ключът се държи от Христа и тогава се отнесете до Него, а вие търсите да отворите с шперц. С никакъв шперц не можете да отворите. Христос видя кое е човешко и кое е Божествено и каза: „Да бъде волята Ти.“ Разбра докъде са стигнали хората, видя къде са те и къде е Бог. Силната страна на Христа, която ни прави впечатление, е когато, вече привързан на кръста, Той каза: „В Твоите ръце предавам Духа Си ! “ С тези думи е изразено доверието Му. И най-после каза: „Свърши се.“ Човек докато не каже: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ и „Свърши се“, дотогава не е разбрал работите. Онези същества, които отклониха евреите да приемат Христа, сега са същите, които причиниха Втората световна война. На кръста Христос имаше последното изкушение, дяволът му шепнеше: „Видя ли сега какво стана с Теб?
към текста >>

Другите религии са само подготовка за съзнанието на човечеството и за разбирането на Христа.
На хората не им идва наум, че Христос страда в света, и казват, че Той може да носи, но това не е справедливо. Христос трябваше да пострада, за да се изкупят хората. Ако можеше без страдание, Той не би страдал. В Мойсеево време жертвоприношението на животни бе символ, че Христос трябва да пострада. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на Земята. Другите религии са само подготовка за съзнанието на човечеството и за разбирането на Христа. Христос веднъж изплати греховете на хората и вече казва: „Който не иска да плаща, да върви по Моя път. А който не върви по Моя път, ще си плаща.“ Хората говорят за страданията Христови, обаче тези страдания са външната страна, а онова, което даде сила на Христа да ги изтърпи, бе Любовта Му. Пробният камък е Любовта и Христос казва: „Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Ти никога не можеш да обичаш Христа, ако Той не те е обичал. Ако проявената Христова Любов не си я възприел и не си я предал на други, ти не можеш да обичаш Христа.
към текста >>

Съзнанието на Христа обхваща благото на всички хора.
Хората приличат на един бръмбар, който ходи по една книга, но не подозира какво има писано в нея. Вън от Христа човек не може да намери Истината; да вярва човек в Христа, това значи да намери Истината. Всеки, който люби Христа и който ходи по пътя на Христа, той е в правия път. Един човек, който не минава за набожен, но те приеме, без да е кисел, нагости те и те изпрати весело, той е в пътя на Христа. Навсякъде има хора готови, приготвени са от хиляди години. Съзнанието на Христа обхваща благото на всички хора. Христос казва: „Аз Съм вратата.“ Ако искаш да влезеш в Божествения порядък, има само една врата. Не можеш ли да намериш Любовта, не можеш да намериш вратата – Христа. Всеки, който обича, е врата – Христос действа чрез него. Щом се говори за Любовта, тя не бива да се разбира по човешки. Любовта е изпълнение на Волята Божия.
към текста >>

33. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

И понеже иде, ще го уреди, ще влезе като нещо ново в съзнанието на хората и в тях ще стане такова преобразование, както става с гъсеницата.
От Божията Любов излиза Животът. От Божията Мъдрост излиза Знанието. От Божията Истина излиза Свободата. Светът ще се оправи, но не хората ще свършат това, а Бог. Разумните Братя, които сега идат, това, което аз наричам Всемирно Божествено Братство, то ще уреди света. И понеже иде, ще го уреди, ще влезе като нещо ново в съзнанието на хората и в тях ще стане такова преобразование, както става с гъсеницата. Всяко нещо трябва да се опита. Хората говорят за Бога, без да Го познават. Къде е Господ? Той е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят.
към текста >>

Днес бракът е човешко учреждение.
Учителя каза на госта, че е доста активен. А той разказа за себе си, че е пътувал из Европа и се е запознал с разни организации, занимавал се е с възпитанието на млади хора, а във Франция е работил с работническите организации. Учителя му каза: У славяните има самоотричане, те са готови да се пожертват. Въпрос: Бракът за Вас тайнство ли е? Днес бракът е човешко учреждение. Любовта е, която съединява, и когато мъж и жена се обичат по Божия закон, това вече е брак. Ние нито женим, нито развеждаме. Тези, които Бог е съединил, ние не ги разединяваме. Тези, които Бог не е съчетал, не ги съчетаваме. Това, което се налага на човека, то вече е по външен закон.
към текста >>

34. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание.
Най-важното в света е човек да се научи да живее – това е най-голямата музика. От дисхармонията на живота той трябва да изкара възможно най-голямата хармония и да я предаде на хората – това е трудна работа, но по вътрешен начин той ще се ориентира. Вие трябва да учите Божествения език на Любовта. Божественият език е език на служенето. Да кажем, че искаме да служим на хората, но те не ни разбират. Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание. Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази: Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си. Човек да служи на Царството Божие в себе си. Човек да изпълни Волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас.
към текста >>

Нещата, които не са ясни за физическото съзнание, са ясни за вярата.
Има и суеверие, но вярващият човек не може да се лъже. Човек, който вярва в Бога, с нищо не може да бъде излъган. Защото този, който има вяра, никой не може да го убеди, че има по-голям от Бога. Вярата е закон, който обхваща безграничните, вечните неща. Вярата е вътрешно зрение на Духовния свят. Нещата, които не са ясни за физическото съзнание, са ясни за вярата. Вярата е нещо Божествено. Тя се опира на интуицията. Чрез вярата човек може да види неща, които не са външно видими. Човек, който има вяра, предвижда работи за хиляда години напред, само че колкото по-надалече се намират, толкова по-малко се виждат подробностите – те се очертават в главни черти. Вярата развива ясновидството у човека.
към текста >>

Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът.
Портокаленият цвят е вече индивидуализираният човек. Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят. Виолетовият цвят е за човешката воля, за силата – физическа и духовна. Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът. Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект. Червеният цвят във физическия свят е неподвижен, а в Духовния свят – подвижен. Например виждате в Духовния свят една червена топка, после тя става цялата портокалена, жълта, зелена, синя, тъмносиня, виолетова и след това, като стане бяла, от нея изскача една ангелска форма. Тогава всички краски се нареждат наоколо и са светещи. А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил.
към текста >>

35. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца.
ДИШАНЕТО И ПОЗНАНИЯТА, КОИТО УЧИТЕЛЯ ДАВА ЗА НЕГО74 Целта на настоящата студия е читателят да опознае основните принципи на дишането, както и няколко специални упражнения за дишане, изнесени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване. Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство. От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>

За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията.
Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен.
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Успее ли човек да увеличи времето на задържане, лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията – те просто ще се стопят като лед. Който може да задържа въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек – богатството само иде при него и той сам отваря и затваря вратите на своя живот. Който иска да се упражнява в дълбоко дишане, може да започне със задържане на въздух даже само 2-3 сек.; обаче като всеки ден увеличава възможността за задържане на въздуха с по 1 сек., то тогава в продължение на един месец той ще достигне до 30 сек. и така ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, гръдни и стомашни болести, парализа – всичко това ще изчезне.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) За темпа и бързината на обикновеното дишане, т.е. не по време на дихателните упражнения, Учителя дава следните упътвания в неделната си беседа от 25 май 1941 г.: „Ако човек в една минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова се намалява шансът да бъде здрав. За да бъде човек здрав, то една вдишка, една задръжка и една издишка, взети заедно, трябва да станат за 20 сек., или 3 поемания на вьздух за 60 сек. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко.“
към текста >>

Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно.
Чрез съзнателен контрол върху себе си той може да си наложи хармоничен темп на дишане. V. Ритъм на дишане Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно. И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали. VI. Две основни правила при дишане Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги: Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни.
към текста >>

Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“
През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане.
към текста >>

Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва.
За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.
към текста >>

Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога.
Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Законът на Хелмхолц важи за всички области в живота. И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията.
към текста >>

При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха.
Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън.
към текста >>

Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си.
дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота. Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли.
към текста >>

Будност на съзнанието относно процеса на дишане
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност.
към текста >>

Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен.
Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
към текста >>

Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност
към текста >>

(“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“)
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там)
към текста >>

Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло.
„Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Просветено съзнание“) „Човек трябва да живее за Великото, за един висок идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н.
към текста >>

Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш.
Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка.
В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
към текста >>

Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие.
Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане?
към текста >>

Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения.
Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане? – Пълното и дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта – тя е необходимо условие за пълното дишане.
към текста >>

Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието.
XIX. Дишане и памет Дълбокото и ритмично дишане усилва паметта по следните причини: Първо, правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психическите процеси. Второ, чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойства, смущения, дразнения, които са все причини за отслабване на паметта, и у него настъпва мир – едно важно условие за усилване на паметта. Трето, има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. Въз основа на един психичен закон се запомнят по-добре нещата, които са възприети с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото повече е развито умението към съсредоточаване при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта. Четвърто, при дълбокото правилно дишане в мозъка прониква повече прана, която засилва между другите центрове и тези, от които зависи паметта. XX. Да се практикува дълбоко дишане, преди да се пристъпи към дейност При вземане на някое важно решение добре е първо да се направят няколко упражнения за дълбоко дишане, които ще събудят творческите сили на духа. „Лекувайте се, преди да сте се разболели.
към текста >>

Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество.
Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, поеми няколко вдишки. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да вложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество. XXII. Дишане и възходящ път на душата От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота.“ (“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция)
към текста >>

Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа.
„Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.) Дишането и Божествената мисъл Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система.
към текста >>

Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.
Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
към текста >>

Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.)
към текста >>

Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му. От немарливите в живота и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му. По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“
към текста >>

Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли.
Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

– За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека.
Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта. Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>

36. 32) Интуиция - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е непосредствено схващане на една реалност и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието.
Или чрез интуиция намирам, че разстоянието между два предмета е сто метра, и толкова излиза. Когато по време на разговор някой ти говори неща, които са верни, нещо отвътре ти подсказва, че е така, и също, когато ти казва неверни работи, нещо отвътре ти сигнализира, че са неверни. На една сестра, която щеше да пътува за странство, казах: „Ще държите следното правило – ако предприемате нещо и имате раздвоение, не го правете и правете само онова, за което нямате никакво раздвоение.“ Братът попита: Дали мога да уповавам на своята интуиция? Можете, но не смесвайте обективните разсъждения с интуицията. Тя е непосредствено схващане на една реалност и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието. Правилно е това, в което си раздвоен, да не го изказваш. А някой път, когато кажеш:“Ама аз много предупреждавах“, тогава си казал повече, отколкото трябва. Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година, значи 79 години по-рано.
към текста >>

И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак.
Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година, значи 79 години по-рано. Бог, който е в теб, ти казва какво има на Витоша, как са възникнали тези или онези неща. Нещата всякога се предсказват, има нещо, което отвътре шепне. И когато този Божествен глас се обади, всякога се разлива светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. Интуицията е вътрешно просветление. И във всички науки: физика, математика и пр., когато дойде просветлението, всичко оживява. Човек трябва да има правилна философия за живота.
към текста >>

Във всеки от нас има един Божествен инженер, който всичко предвижда, и когато казваме, че сме закъсали, това е човешкото.
Знаеш много обикновени работи, обаче дойде една малка, но жива работа, и не знаеш как да я направиш. Един инженер, който гледал как на едно островче в реката бобърът прави бентове, си казал, че напролет водата сигурно ще ги завлече. Бобърът изградил своите четири бента, а инженерът построил мост. Напролет водата завлякла злополучния мост, а бентовете на бобъра останали невредими до един. От това следва, че по-учен бил бобърът, който предвидил всичко и избрал подходящото място. Във всеки от нас има един Божествен инженер, който всичко предвижда, и когато казваме, че сме закъсали, това е човешкото. А там, където закъсва човек, Божественото започва. Сега работете с един метод, който е приложим за вас: щом направите нещо и почувствате радост в сърцето си и мир в ума си, тогава вие сте постъпили право. Братът попита: Как може човек да развие интуицията в себе си? Интуицията е вложена във всеки човек, но трябва да се развие чрез ред упражнения и опити. В началото е възможно да претърпявате неуспех, но постепенно вашата интуиция ще се засили.
към текста >>

37. 38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви.
Бъдете ученик. Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов. Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия. Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви. Имайте ново схващане за вярата. При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години. Писанието казва: „Духът ще ви научи в дадения случай.“ Съществува закон в Природата – когато едно растение е поставено в хубава почва, то няма никаква опасност за неговия растеж – каквото и да му се случи, за негово добро е.
към текста >>

Външните условия и човешкото тяло са „почвата“.
Нали учениците Христови се молеха до Петдесетницата? Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“. Да се живее – това е художествена дейност. Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса.
към текста >>

Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание.
Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“. Да се живее – това е художествена дейност. Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини28 вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот.
към текста >>

Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание.
А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“. Да се живее – това е художествена дейност. Човек постепенно трябва да нагласява мозъчните си центрове за възприемане на вълни от висшите светове. Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини28 вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот. За правилното свое развитие човек не бива да се изолира от Битието.
към текста >>

трябва да се пробуди неговото съзнание за живот.
Трептенията на мисълта трябва да се нагласяват постепенно и според вътрешното съзнание. Прочетете Евангелието на Йоана и се спрете върху онова, което може да хвърли вътрешна светлина във вашето съзнание. Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини28 вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот. За правилното свое развитие човек не бива да се изолира от Битието. И от друга страна, той не трябва да поеме всичкия товар върху себе си, не трябва да усеща, че е единственият работник: нека да знае, че между милионите същества и той си има свое място и че ще може да направи нещо. Да се радва на това, за което е призван. Вие не се стеснявайте от това, че нямате познания, че нямате известни методи. Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека.
към текста >>

Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието.
Вярата успокоява човека. У вас да остане мисълта – да уча. Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои. Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение. Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота. Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в душата си.
към текста >>

С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение.
Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои. Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение. Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота. Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в душата си. Реплика: Между мен и домашните ми няма хармония. Във времето на Христа нали бе казано, че неприятелите на човека ще бъдат домашните му.
към текста >>

38. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва. Но на нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в живота. При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време.
към текста >>

Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност.
Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
към текста >>

И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
към текста >>

И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
към текста >>

Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
към текста >>

Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество.
Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг. При единадесетия си подвиг Херкулес е откъснал три златни ябълки от градината на хесперидите49 – сладкогласни нимфи, дъщери на Нощта. Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна. На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
към текста >>

А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето.
Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др.
към текста >>

Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството.
към текста >>

Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>

39. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др.
МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК38 За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход.
към текста >>

И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание.
Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията. За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на Давид, който улучва с прашка великана Голиат. Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното.
към текста >>

Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция.
Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос. Звездата като символ е проява на разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака на безсъзнателното. Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда.
към текста >>

Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете.
Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа.
към текста >>

Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата.
Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му?
към текста >>

Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата.
към текста >>

Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност.
Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му? В следващия текст се съобщава за съществуването на Великото Всемирно Бяло Братство: „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ (Послание към евреите 12:22-24) Това е написано от един посветен, какъвто е бил апостол Павел. Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

40. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието.
Например при проучвания в биологията е доказано, че психичните фактори играят важна роля както при физиологичните процеси, така и при изменението на видовете. Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите.
към текста >>

Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел.
Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56.
към текста >>

Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието.
Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието. Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и Хегел. И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56. Че наистина психичното оказва влияние върху органическите системи и върху физиологичните процеси, се доказва с множество опити. Д-р Фокашон привежда в хипнотичен сън един човек и като написва с молив върху ръката му няколко думи, му казва, че като се пробуди в еди-колко си часа, на мястото на написаното ще бликне кръв.
към текста >>

Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло.
Гурвич прави множество други опити, при които за индуктори и детектори си служи с разни видове организми. И гореспоменатият опит на д-р Гастон Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит, при който индукторът са човешките пръсти, а детекторът – съответното растение? Това хвърля светлина и върху характера на пасите, също така обяснява и един друг факт, който често срещаме в живота – когато човек се опари или удари някъде, той глади с ръка болезненото място и това действа успокоително. Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват. В един египетски папирус, открит от немския египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“ Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло. Варлей успява да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и от по-далечно разстояние. Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани хора.
към текста >>

Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка.
Опитът дава положителен резултат – буквите са вярно разпознати и с това д-р Бендер, подобно на множество други експериментатори, потвърджава ясновидската способност, и то независимо от всяка телепатия. Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта. Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г.
към текста >>

Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта.
Ясновидството, събуждано при дълбок магнетичен сън, се констатира и при будно състояние у някои личности. Например ясновидката Фредерика Хауфе е изследвана в течение на три години от д-р Юстин Кьорнер, който излага изследванията си в съчинението „Префортската ясновидка“, преведено на няколко езика. Възбужда интерес и следният опит на д-р Гастон Дюрвил: той привежда в дълбок магнетичен сън един човек, седящ на стол, и когато физическото му тяло е вече напълно безчувствено, изпаднало в дълбок сън, той му казва да се премести на онзи стол, на който е поставен флуоресциращ диск. И флуоресциращият диск светва, защото към него отива флуидното (лъчистото) тяло на спящия. Този факт е показателен, че съзнанието може да съществува и да се проявява извън мозъка. Това доказва, че мозъкът е инструмент на съзнанието и че не той произвежда мисълта. Изследванията в тази посока раждат един нов клон за опознаване на духовната същност на човека – метапсихиката или парапсихологията. Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя конгрес по парапсихологични явления, на който присъства и проф.
към текста >>

На това събиране френският инженер Живилие представи своя апарат за регистриране на излъчванията на човешкото тяло – аурата.
Във Франция, Италия, Естония, Гърция, Англия и на други места се създават метапсихични общества, които организират международни конгреси и издават списания. Например в гр. Осло (Норвегия) през 1935 г. се състоя конгрес по парапсихологични явления, на който присъства и проф. Ханс Дриш. На това събиране френският инженер Живилие представи своя апарат за регистриране на излъчванията на човешкото тяло – аурата. Даже в университета на гр. Лунд (Швеция) се отвори катедра по метапсихика. От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие.
към текста >>

И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент.
Даже в университета на гр. Лунд (Швеция) се отвори катедра по метапсихика. От това, което разгледахме, могат да следват три заключения. Първото, че освен видимото тяло организмът притежава и едно тяло от друго, лъчисто естество – аурата. Второто, че човек притежава способност да възприема неща, недостъпни за обикновените пет сетива, и оттук е необходимо да се изследва ясновидството, в каквато и да е степен на развитие. И третият извод, че не мозъкът ражда съзнанието, а че той е само негов инструмент. Чрез изследване на тези нови хоризонти на незрими, но съществуващи явления и способности, се налага нов подход към всички науки. Новата фаза на науките има две направления: разширяване на изследваните области и задълбочаване в методите за изследване. Много скоро на преден план ще бъдат окултната анатомия и физиология и това ще се отрази благоприятно на медицината, а в нов етап ще влязат и други науки като химия, физика, психология, история, архитектура, педагогика и т.н.
към текста >>

41. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание.
Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство.
към текста >>

Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието.
Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4).
към текста >>

Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя.
В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието.
към текста >>

Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието.
Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска?
към текста >>

На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество.
Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака. Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4).
към текста >>

На разсъмване е едно разширение на съзнанието.
Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4). Божественото винаги говори отвътре на човека, но когато съзнанието му е потънало дълбоко в гъстата материя, може ли той да разпознае тихия глас?
към текста >>

Божественото винаги говори отвътре на човека, но когато съзнанието му е потънало дълбоко в гъстата материя, може ли той да разпознае тихия глас?
На разсъмване е едно разширение на съзнанието. „Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за закуска? Отговориха Му: Нямаме“ (Йоан 21:5). Този диалог изразява духовна бедност и е своеобразна характеристика на днешната култура, която в духовно отношение е бедна. Същото се изразява и с целия четвърти стих: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус“ (Йоан 21:4). Божественото винаги говори отвътре на човека, но когато съзнанието му е потънало дълбоко в гъстата материя, може ли той да разпознае тихия глас? „А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите“ (Йоан 21:6). Посоката отдясно не е случайно изтъкната от Христос: човек отдясно е всякога светъл. Всеки, който върви по великия път на Любовта, е отдясно. Красивият път на Доброто, на жертвата са отдясно. В Библията да гледаш надясно (Псалом 141:4), означава да погледнеш към закрилника – там е застанал той.
към текста >>

И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс.
Самото разсъмване е белег, че Божественото се изявява и носи изобилие. Чрез разсъмването се илюстрира явяването на Христа като велико събитие в човешката история и като граница между инволюционния и еволюционния период на човечеството. Има светли души и велики гении, от които идат всички светли подтици на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, тогава от Великия център на Всемирното Бяло Братство, чиято глава е Христос, иде Светлина и предизвиква разсъмване. Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на Христовия импулс. И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“?
към текста >>

при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа и на Вечната любов.
Любовта е атмосферата, в която душите се познават. Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там. Затова трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е. при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа и на Вечната любов. Дългата нощ почти измина, иде разсъмването и следва богат улов: много души ще бъдат събудени и просветлени. Иде Новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта. Човечеството сега преживява преходния период между тях. Културата на разсъмването не ще настъпи без Христа, без Божественото, без Любовта. Хвърлете мрежата отдясно!
към текста >>

42. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта.
Това се отнася абсолютно еднакво за всеки вид. 3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност.
към текста >>

Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение.
3. Живот и смърт Смъртта е най-малката степен на живот. Когато човек се съмнява или мрази, той е мрачен и недоволен именно защото пропуска през себе си по-малко живот. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен, защото животът тече през него изобилно. Оттук може да се направи извод, че според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме или към живота, или към смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост и тогава животът тече изобилно, настъпва вътрешен подем, душата добива криле, идат вдъхновяващи идеи, човек влиза в по-горните полета на съзнание и ще предизвика индивидуално и колективно благословение. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога.
към текста >>

Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта.
Защото тогава човек изявява красивия свят, съсредоточен в него, и така се проявява изобилният живот. Когато се работи с Любов, тогава участието е цялостно, защото душата се проявява, а радостта иде от обстоятелството, че е направен контакт с едно по-висше поле; по този начин се проявява най-ценното, складирано у човешката природа. При едно правилно разбиране за проявата на труда той е приятен и красив и носи удовлетвореност. Щастието е в служенето на Бога. 4. Един природен закон – условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на талантите и дарбите Сега във вас трябва да се роди ново съзнание – всяко ваше действие да бъде акт на Любовта. И всичко да бъде така, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява душата и се събуждат всички нейни дарби. Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога. В такъв случай всички условия му съдействат и той привлича положителните сили на Природата, които го тласкат напред.
към текста >>

Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
към текста >>

При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало.
Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява. 10. Път към интензивен вътрешен живот Където се изявява Първото Начало, то винаги носи нещо ново със себе си. Познание за Първото Начало в света човек добива дотолкова, доколкото го проявява чрез своята дейност. При новото разбиране за труда това става възможно, защото тогава човешкото съзнание работи в едно по-високо поле и преживява такова състояние на радост и вдъхновение, каквото по-рано не е констатирало. Този въпрос има и друга страна – че човек може да се учи по много начини, например чрез прочит на книги и гледане на филм, ала истинското познание се придобива от самата Природа, като законите ѝ се проверяват и преживяват чрез личен опит – така те стават живи истини, които разширяват мирогледа. При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин.
към текста >>

Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега.
При новото разбиране за труда човек вече прилага някои от природните закони и ги проверявя на практика. И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница.
към текста >>

Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова.
И тогава той, който по-рано не е познавал себе си, се обръща към себепознанието. Тогава той, който по-рано не е познавал ближните си, изпитва любов към тях и е готов за самопожертвование. При новото разбиране за труда животът на човека става интензивен, той е в допир с живата опитност, достига ядката на известни закони в Природата, които не би могъл да овладее по никакъв друг начин. Този, който работи при новото разбиране за труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка утрин, всеки ден, всеки сън му носят нови откровения, пред съзнанието му се разлистват нови страници от човешката душа, разпукват се нови пъпки на живота, за уханието на които не е знаел досега. Всъщност будно съзнание и интензивен живот има само този, който е в контакт с вълната на живота и е придобил обнова. Но ако е бил пасивен спрямо нея, тя е минала и заминала покрай него. Този въпрос има и трета страна – Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления на Космоса има непрестанно взаимодействие. Влезем ли в хармонични връзки с нея, тя изменя своето отношение към нас и отваря своята съкровищница. Вътрешното общение с духовните сили, които работят в Природата, обновява човека и физически, и духовно.
към текста >>

Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле.
Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката.
към текста >>

До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно.
Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон. Един човек, изпълнен с тягостни чувства, излязъл да се поразходи край реката. Той забелязал един давещ се и с риск да простине се хвърлил в студените води. Като го спасил, през целия ден изпитвал неизразима радост.
към текста >>

Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото.
Природата, освен физична страна, има и духовна, и трябва да се изучи съответствието между тези две страни, т.е. да се разбере на кои физични явления кои точно духовни сили съответстват. Зад формата и съдържанието стоят разумните сили и тяхното изучаване означава разбиране на Природата по смисъл. При такъв задълбочен поглед всичко около нас ще ни се яви в нов вид, с една неподозирана от нас красота. Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност.
към текста >>

Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес.
Изявлението на разумността съставлява висшата красота в която и да е област на живота. Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще.
към текста >>

Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност.
Когато изучаваме разумните сили, които проникват Природата, ще схванем, че във всичко, което виждаме около нас, е изразена Любовта на същества, чието съзнание работи в едно поле, далеч по-високо от човешкото. Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас.
към текста >>

Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества.
При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа. Движението на Земята около оста ѝ или по нейната орбита не е само механичен, но разумен процес. Схванем ли това, тогава при изследването си стигаме до смисъла на нещата. При съзерцанието на кое да е явление в Природата ние ще развием нашите вътрешни сили. Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества. Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа.
към текста >>

14. Новият начин на дейност разширява съзнанието
Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие. Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите.
към текста >>

Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас.
Когато Любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на Вселената и на тези разумни сили, които регулират целия живот. Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Първичната Причина. И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл.
към текста >>

И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях.
И еволюцията се състои в прогресиращата степен на проявата на Божественото чрез нас. 14. Новият начин на дейност разширява съзнанието Трябва да събудим свръхсъзнанието у нас. Съществува закон: когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас. Когато човек премине от мъчение и труд към работа, той вече в дейността си се приближава до Светлите същества. И понеже съзнанието му е в хармония с тях, той може да влезе и в съзнателна връзка с тях. Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителя казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза във връзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш във връзка с всички сьщества, които се съмняват, но ако имаш вяра – свързваш се с вярващите.“ Влизането на човека в общение с всички добри хора и напреднали същества, въз основа на този закон, му дава сила и представлява тил, вътрешна опора. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда.
към текста >>

И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират.
Това се основава на следния закон: Духът внася хармония и сила навсякъде, където се прояви. Има течение на Божествен живот, който се излива в душите. Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди. Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм. Новият дух на дейност ще даде възможност този идеализъм да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква Новата култура, която иде, и който начин накратко може да се изрази с тези три думи: Служене на Бога.
към текста >>

Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм.
Но когато човек е изпълнен с отрицателни мисли, той не може да приеме това течение в себе си, понеже е в дисхармония с него, и това дава предразположение към боледуване. А когато човек живее в Доброто, той е в хармония с това течение, приема го в себе си, то влива нови жизнени струи в душевния му живот и укрепва физическото му тяло. При новото направление на труда човек влиза под благоприятни условия, при които ще пристъпи да учи, ще расте и ще изяви дарбите си – тогава той ще е в хармония с Първичната Причина. И още, той ще се освободи от тревогите и безпокойствата, защото съзнанието му ще пребивава в едно поле, където всички противоречия се примиряват и трансформират. Този начин на дейност ще разреши и възпитателния проблем, защото е в хармония с детската природа и отговаря на нейните нужди. Да вземем за пример идеалистичния период, през който минава младежът през третия период – от 14 до 21 години, когато се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели, за кариеризъм. Новият дух на дейност ще даде възможност този идеализъм да може да остане като трайна черта и по-нататък през годините. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква Новата култура, която иде, и който начин накратко може да се изрази с тези три думи: Служене на Бога.
към текста >>

43. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

НОВОТО СЪЗНАНИЕ.
НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ54 Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната.
към текста >>

Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието.
Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души.
към текста >>

Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално.
Съдържанието е силата, която организира формите, а смисълът е разумното, което дава целесъобразност на силата.55 Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички.
към текста >>

Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание.
Хората с механично разбиране за света разглеждат явленията само по тяхната повърхност или, би могло да се каже, че те, като изучават подвързията на книгата, мислят, че са проникнали и в нейното съдържание. С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството.
към текста >>

По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание.
С такова убеждение проявите на живота се свеждат до физико-химични процеси, обаче според окултизма Природата е жива и разумна и зад нейната физическа страна е насложена друга – духовната. Стремежът на окултната наука е да установи съответствие между външните явления и духовните сили, които ги създават. Качествените и количествените изменения на еволюционния процес са в пряка зависимост от развитието на съзнанието. Основната характеристика на днешното съзнание е, че всеки човек се чувства като същество, отделно от другите хора, защото съзнанието му е индивидуално. Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение.
към текста >>

Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството.
Тази степен на съзнание е само една фаза, но предстои следваща – разширение на индивидуалното съзнание. По-долу в текста ще изложим някои идеи и факти, с които ще обрисуваме характера на този нов тип съзнание. 1. Закон на частите и закон на Цялото Разумното съдържа живота на всички в себе си или Първичната Причина обема единството на всички души. В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието?
към текста >>

Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието.
В Божествения свят единството е закон на Цялото, което включва благото на всички. Новото съзнание, което иде, може да се нарече космическо или съзнание за единството. Много са признаците, че днес посоката на човечеството е отправена към една култура на единството и че се желае обединение. Например разпространени са асоциации от всякакъв вид, свикват се международни конгреси – икономически, политически, научни. Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества.
към текста >>

В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание.
Народите желаят падането на границите, правят се контакти през морета и океани, рушат се стените между расите, народите и отделните души. Всичко това е външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Защо се наблюдава такава тенденция в развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме в какво се състои същността на еволюционния процес – а именно в непрестанното развитие и в характерното постъпателно нарастване при проява на сили и заложби, скрити в монадата. Колкото повече човек се самоусъвършенства, толкова повече се и приобщава. В колкото по-голяма степен той проявява своята Божествена природа, толкова повече се и издига от съзнанието на отделната личност до едно по-разширено съзнание. Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални.
към текста >>

При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот.
Единството изгражда основата на цялото Битие: Животът е единен и разумното, което работи в човека, работи и във всички други същества. Ето защо, когато човек даде ход на Божественото в себе си, той чувства връзките си с Цялото и участва в единството на Живота. И тогава, проявявайки алтруизъм, той променя своя егоцентричен начин на живот. Напускайки илюзията на личната резервираност и превъзмогвайки закона на частите, човек приема закона на Цялото, като навсякъде вижда един-единствен живот – живота на Бога. И когато животът на Първичната Причина, който протича през всички същества, вече преминава напълно осъзнато през него и укрепва връзките му с Цялото, те стават реални. При новата фаза на развитие човек не се обезличава – запазва индивидуалното си съзнание и същевременно с това преживява връзките си с Целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души и когато човек живее в закона на Цялото, той има такова отношение към съществата, каквото Бог има към тях. Така се изграждат хармонията и разбирателството при взаимоотношенията. 2. Животът в Цялото е извор на сила Всички сме свързани. И когато познаем този факт, че съдбата на всекиго е свързана със съдбата на останалите, ще дойдем и до правилната философия за живота.
към текста >>

Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба.
Защо животът в Любовта е извор на радост? Защото човек образува връзки с Цялото и когато в него се вливат импулсите на Единния живот, всичките му заложби се раздвижват и го подтикват да върви напред. Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие.
към текста >>

Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи.
Не бива да отслабваме връзките си с Целокупния живот, за да не се лишим от животворните сили, които ни развиват. При преживяване на единството се чувства пулсът на живота, който обхваща цялата Природа – това е блаженството на мъдреца, понеже музиката на Всемира преминава през него. Този, който живее в Любовта, като повдига околните, повдига себе си. Когато у човека протече новото съзнание, ориентирано към Цялото, тогава неговата най-специфична дарба се проявява: ако е музикант, разцъфтява музикалната му дарба, ако е математик – математическата му дарба. Всички души, които трептят в хармония, макар и да се намират на далечно разстояние една от друга, са в особена връзка помежду си. Ето защо душите, които са на еднакво ниво на съзнание, са в интимна вътрешна връзка и по закона на хармонията си препращат идеи. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато се изсвири или изпее един тон, той резонира в тази струна, която е в хармония с него. Също така и един добър човек е във вътрешна връзка с всички добри души, където и да се намират те, а добротата, нека отбележим, е извор на сила. Разумната Природа възпитава душите по един мъдър начин и ги води към развитие. Ако се причини страдание на което и да е същество, нарушава се законът на единството. Този, който греши, живее в закона на частите – той сам се изолира от известни сили на живота.
към текста >>

При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде.
Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава. Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот. Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи. В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>

Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи.
Този, който живее в закона на частите, схваща нещата в противоречие с Единния живот, което разхлабва връзките му с него и това се отразява при възприемането на живителните енергии, които струят от Центъра. Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява.
към текста >>

Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото.
Всяко нарушение на Любовта носи своите последствия – става израждане или връщане назад в еволюцията, защото с омразата си човек се откъсва от Цялото. Същото важи както за индивидуалния живот, така и за цялото общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията
към текста >>

Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? При Любовта към всички същества клонът е разлистен и здраво заловен за дървото. Учителя казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение.“ В същото положение е и човек, който няма предвид Цялото, а се грижи само за своите лични работи. Частта има достойнство и съзнание дотолкова, доколкото е свързана с Цялото. Но животът в закона на Цялото не може да се постигне по механичен начин. Ако чистото чувство и ясната мисъл за Първичната Причина бъдат фокус за човека, тогава той лесно ще се свързва със съзнанието на останалите. Щом заработи за другите – за Бога, той успява да развие своите сили, както и ръката, като работи, се развива, защото я подкрепя целият организъм и издига значението и достойнствата ѝ. Винаги, когато се действа с Любов, се успява. 5. Вяра в отношенията Който вярва в Бога, живеещ в него, ще вярва и в другите хора. Всяко познание в края на краищата не е нищо друго освен познание за Бога.
към текста >>

6. Еволюция на съзнанието
И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо.
към текста >>

Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството.
Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото.
към текста >>

Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва.
към текста >>

А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо.
6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност
към текста >>

Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие.
За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни.
към текста >>

После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се.
А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
към текста >>

Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото.
Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството. Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ.
към текста >>

Това е новото съзнание, което идва.
Според степента на развитието си съзнанието може да се класифицира на четири вида: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А според широчината си на обхват съзнанието се разпределя на групово, индивидуално и космическо. Груповото съзнание е по-широко от индивидуалното, но то е смътно – с такова съзнание са съществували хората в началото на своето развитие. После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов.
към текста >>

Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
После, след множество пертурбации, става стесняване на съзнанието – сформира се човешката индивидуалност, която има амбиции и си поставя цели, но и се сдобива с по-голяма будност – прояснява се. Докато космическото съзнание отново се разширява, но будността му увеличава своите мащаби, а и човек не изгубва индивидуалното си съзнание, но същевременно придобива и съзнание за единството на Цялото. Това е новото съзнание, което идва. 7. Нов характер на човешката дейност Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
към текста >>

Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея.
Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите – по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка.
Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята за по-развит, по-силен, по-умен и по-високостоящ. Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето.
Ще бъде същото отношение, каквото е на майката към детето – тя, по-силната по знание и по физика, слугува от Любов. Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
Служенето е характерна черта на Разумния свят – там то е реализирано. Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност, защото ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, той живее в закона на частите, а когато работи за другите – за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание влиза във връзка с Разумния свят – радостта и широтата, която се чувстват, идат именно поради тази връзка. Гъсеницата, като достигне до известна степен на своето развитие, се отказва от стеснения си живот и след известни промени влиза в един съвсем нов живот, с по-големи възможности. Също така и човек с пробуждане на новото съзнание започва да намира радост не вече във вземането, а в даването, и не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

44. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли, и чак след това ще последва истинска молитва.
Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им. В тайно да се съберат, за да четат, не толкова да се молят, после молитвата сама ще дойде. Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли, и чак след това ще последва истинска молитва. Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им. Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция. Когато Господ ви прати на лозето, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви. Всеки, който ви нагости, ще се запалва, всеки, който се приближава при вас, ще светва. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може.
към текста >>

45. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет.
към текста >>

Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание.
към текста >>

Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
към текста >>

Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание.
Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание.
към текста >>

Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм.
към текста >>

да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество.
Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата.
към текста >>

Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание.
Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото. Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области на живота и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо. Ев или еу е това, от което излиза всичко – висшето, същината, реалното, същественото в света. А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия?
към текста >>

Човешкото естество има троен поляритет.
Същото важи и за живота на отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието на творческия принцип в него, докато преустройването на живота му в съгласие с новото – това вече е работа на съграждащите сили в него. Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили.
към текста >>

Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество.
Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения.
към текста >>

И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили.
Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните. Много от движенията на човека имат подсъзнателно значение. Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии.
към текста >>

За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа.
Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията.
към текста >>

Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение.
Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение.
към текста >>

Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество.
Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа.
към текста >>

Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение.
Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
към текста >>

Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб.
към текста >>

С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната.
“ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще въздейства да протече тази енергия и в теб. При изпълнението на Паневритмията трябва да познаваме значението на всяко движение и какво е влиянието му вьрху човека, да се разбират кои движения са ефикасни и целесъобразни. Могат да се правят редица опити и наблюдения, за да се види какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии – физически и психически. Например нека вземем една от песните на Всемирното Братство –“Добър ден“, която се пее със специални движения.
към текста >>

Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата.
Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък.
към текста >>

Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество.
Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява. Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството.
към текста >>

Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване.
И когато напролет съзрем как растенията напъпват и цъфтят, то в човешката ни душа трябва да се роди една дълбока вът¬решна радост, един усет, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.
към текста >>

Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата.
Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън.
към текста >>

Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.
Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани, най-първо даваме – това е мъжкият принцип. Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем.
към текста >>

Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му.
Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън.
към текста >>

Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро.
Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа. Една от духовните задачи на човека е всичко, което приема от Природата, да го обработи и да го раздаде. Тези движения магически действат за самовъзпитанието на самия човек и изобщо на човечеството, осъзнавайки великата идея на даването и приемането. А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса.
към текста >>

Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души.
Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя.
към текста >>

Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат.
Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното.
към текста >>

46. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм.
Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство. Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще.
към текста >>

В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен.
Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост.
към текста >>

47. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Адът е вътре в човека, а дето го представят с дяволи и куки – това е човешко изобретение.
В Божествения свят изпитваш доволство от това, което за момента ти се дава, обаче ако искаш повече, за да се осигуриш, това вече не е Божествен порядък. Душите, които си приличат идейно, се привличат и образуват Горе общество. Онзи свят го представят не така, както трябва. Той не може да се опише, но има известни качества, които могат да се представят. А и този свят е красив – на един светия му е приятно да срещне грешник. Адът е вътре в човека, а дето го представят с дяволи и куки – това е човешко изобретение. В Божествения свят у някой човек се крие потенциална възможност за слабост, но там това не може да се познае, докато той не се изпрати на Земята, за да се изяви и да се види какво точно се крие в него. И ако на Земята не се прояви зле, тогава той е добър. Като обичаме земното, ние натежаваме, а като обичаме повече духовното, ставаме по-леки. Господ е създал Земята, а ние не я харесваме. Господ намира, че всичко, което е направил, е много добро.
към текста >>

Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант.
Един български офицер при атака на Каймак-Чалан влязъл с ротата си в позициите на французите. Като надникнал в една палатка, видял един френски офицер да лежи прострелян. Французинът с последни сили му показал фотографията на жена си и децата си. Тогава нашият офицер наредил да заведат ранения в неговата палатка и да го превържат и нахранят. След няколко дни и българският офицер бил ранен и го пленили. Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант. Спасеният френски офицер се бил възстановил и по негова препоръка оказали тези грижи на нашия. Злото стои в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. А при доброто човек живее за другите. Чрез безлюбието е влязла смьртта. И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем безсмъртни.
към текста >>

48. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание.
Проф. Дриш изтъква, че парапсихологията е наука, също както всяка друга наука, например химията или геологията, и работи индуктивно, с методите на всички положителни науки. Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации. Главен труд за тяхната дейност е „Рhantasms of he living“. Особено интересни са научните опити на това общество върху телепатията. Влиянието му се е разраснало сред научните среди в европейските страни, в Германия излиза от ред години списание върху парапсихологията. Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея парапсихологията изучава вътрешните сили на човешкото естество, чрез което идва до ново разбиране на човека и Природата. За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост, като в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Такива хора ги определят като сензитиви и във Франция ги наричат метагноми. Проф. Дриш преди всичко набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. В първата част на своя труд в строго научна форма той излага условията, на които трябва да отговаря дадено явление, за да бъде научно установено.
към текста >>

За разлика от нея парапсихологията изучава вътрешните сили на човешкото естество, чрез което идва до ново разбиране на човека и Природата.
Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации. Главен труд за тяхната дейност е „Рhantasms of he living“. Особено интересни са научните опити на това общество върху телепатията. Влиянието му се е разраснало сред научните среди в европейските страни, в Германия излиза от ред години списание върху парапсихологията. Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея парапсихологията изучава вътрешните сили на човешкото естество, чрез което идва до ново разбиране на човека и Природата. За изследване явленията на парапсихологията учените обикновено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост, като в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Такива хора ги определят като сензитиви и във Франция ги наричат метагноми. Проф. Дриш преди всичко набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. В първата част на своя труд в строго научна форма той излага условията, на които трябва да отговаря дадено явление, за да бъде научно установено. Даже на международния конгрес за психични науки в Атина той ясно изтъква: „По-добре да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно.“
към текста >>

Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието и за да се изключи предположението, че се е почерпило знание от склада на подсъзнанието.
С тези три метода той разглежда следните видове явления: телепатия, спонтанна телепатия, пътуване извън тялото, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер – тъй наречените апорти, ясновидството, психометрията и др. Ще отбележим по нещо за някои от тези явления. Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1. Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието и за да се изключи предположението, че се е почерпило знание от склада на подсъзнанието. 2. Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3. Да има съвпадение както по съдържание, така и по време с проверените събития (например по отношение на съобщение за смърт и др.). 4. Разстоянието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъзможни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперестезията. Когато телепатичният опит се осъществява между два града или даже между две държави, очевидно хиперестезия е изключена. Обаче понякога хиперестезията на метагнома е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в отдалечена стая, затова при изследванията се взема под внимание и тази негова особеност.
към текста >>

За установяване на ясновидството според Дриш най-важният въпрос е дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и др.
При него се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай се наблюдава ясновидство в пространството, във втория – ясновидство на миналото, а в третия – тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер70 издава две специални книги върху своите изследвания на ясновидството. Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращ, защото в този случай метагномът вижда много подробности: лицето на умиращия, неговите дрехи и околната обстановка, за която в момента заминаващият си от този свят не мисли. Изводът е, че се констатира нещо повече от предаване на мисли. За установяване на ясновидството според Дриш най-важният въпрос е дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и др. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъства при опита. Но дори и авторът на писмото да отсъства, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на знанието чрез допиране на сензитива до писмото. Ето един пример: изследващите този проблем написват едно писмо от Лондон. Един англичанин, който не знае съдържанието му много добре, го опакова и запечатва, предава го на Шренк, а метагномът Осовецки прочита вярно съдържанието му във Варшава.
към текста >>

И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята.
В едно от писмата написват на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете“, в друго писмо написват друга мисъл на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан не разбира съдържанието, обаче вярно предава всички букви. В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски. Когато поставя пред метагнома индийска ваза, той вижда и нейния едновремешен притежател – един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знае нищо. Но и това виждане не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски знае за отношението на умрелия капитан към вазата. И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята. Паранормалните диагнози на болести, отчасти доста верни, също не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже може да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Но все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Някой основателно би могъл да запита кой е механизмът на ясновидството, но това е съвсем друг въпрос; преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред метагномка се поставя бутилка, намерена в морето близо до Азорските острови. При корабокрушение, преди да загине, някой написва на испански няколко реда на един лист и пуска бутилката в морето.
към текста >>

Паранормалните диагнози на болести, отчасти доста верни, също не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже може да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта.
В този случай ясновидството е твърде вероятно, но пак напьлно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието. Интересен е следният опит на Василевски. Когато поставя пред метагнома индийска ваза, той вижда и нейния едновремешен притежател – един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знае нищо. Но и това виждане не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски знае за отношението на умрелия капитан към вазата. И може да се предположи, че метагномът черпи това знание от подсъзнанието на лелята. Паранормалните диагнози на болести, отчасти доста верни, също не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже може да се предположи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта. Но все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Някой основателно би могъл да запита кой е механизмът на ясновидството, но това е съвсем друг въпрос; преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред метагномка се поставя бутилка, намерена в морето близо до Азорските острови. При корабокрушение, преди да загине, някой написва на испански няколко реда на един лист и пуска бутилката в морето. Действително, някои лица, които са намерили бутилката, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията, понеже метагномката в ред картини обрисува цялото произшествие – обстоятелства, които не били известни на тези, които намерили бутилката.
към текста >>

Също така и Бестерман излага един опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четенето на мисли и ролята на подсъзнанието.
Но все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Някой основателно би могъл да запита кой е механизмът на ясновидството, но това е съвсем друг въпрос; преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред метагномка се поставя бутилка, намерена в морето близо до Азорските острови. При корабокрушение, преди да загине, някой написва на испански няколко реда на един лист и пуска бутилката в морето. Действително, някои лица, които са намерили бутилката, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията, понеже метагномката в ред картини обрисува цялото произшествие – обстоятелства, които не били известни на тези, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четенето на мисли и ролята на подсъзнанието. Описват подробно пред метагнома вътрешността на една къща, при което никой от присъстващите никога не я е бил посещавал. Също така и притежателят на къщата не е познат с метагнома, но той дава точни данни за него и за живота му само върху горното описание. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Друг случай на ясновидство: метагномът попипва един предмет, принадлежащ на един младеж, който при нещастен инцидент по време на воаяж бива изяден от акула. Метагномът вижда нещастието, случило се в пристанището Сидней, описва подробностите и заявява, че след известно време акулата ще бъде хваната.
към текста >>

Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата.
В обособен дял на тази книга Дриш изтьква, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни подготвят да приемем, че освен материалния свят има и един друг свят, който може да се нарече душевен или Невидим свят. В този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията и ясновидството. Въз основа на новите факти на парапсихологията се приема душата като самостоятелно същество. Изследванията на парапсихичните явления водят към постановката, че физическото тяло е обитавано от душа. Съществен е този дял от парапсихологията, в който Дриш говори за екскурзии на човешката душа. Под „екскурзии“ той разбира излизане на душата при някои случаи, когато тялото изгубва съзнание и в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е.
към текста >>

нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.
Това например се наблюдава при упойка във време на операция. Когато оперираният е под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да види лекарските манипулации и след това да ги разкаже вярно, с всички подробности. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но този факт се приема само от този, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество, освен тялото. Щом се възприема излъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва, то трябва също да се приеме и че за да има психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм. В полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция, която се състои в следното: на няколко метагнома, живеещи в местности, далеч една от друга, се дават откъслечни съобщения – отделни цитати от стихотворението на един поет, които поотделно са неразбираеми, но като се съберат, се получава едно цяло, което има смисъл. И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги.
към текста >>

При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено.
И всеки метагном сам безпогрешно сформира стихотворението и посочва поета; тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало в отвъдното. Друг случай е паранормалното цитиране на места из дадени книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома местонахождението на библиотеката, после рафта с дадена книга, посочва определена нейна страница с пасажа, който разглежда съответен въпрос. Друг опит е правен с вестници: метагномът посочва мястото и съдържанието на съобщение даже преди неговото публикуване. Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а при случая с вестника може да се приеме, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. При познаването на някои пасажи от книги може да се предположи, че тези данни се вземат от паметта на някой друг човек, и то от неговото подсъзнание, обаче всичко това звучи изкуствено и пресилено. Дриш казва, че монадизмът заслужава сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста склонен към възприемане на монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления. В едно свое писмо до мен проф. Дриш сподели, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо да работи доколкото може за каузата на спиритуализма. Дейността на Дриш в днешната епоха е важна в две отношения.
към текста >>

49. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото.
Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът?
към текста >>

Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш.
Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате. Душата е нещо полуматериално и полудуховно.
към текста >>

И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне.
Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. И да говоря повече, не ще можете да познаете лесно тези неща, без да ги изучите.
към текста >>

Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш самосъзнание, само дето хората, които са тук, няма да те чуват.
“ Този свят е в Онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък Един семинарист запита: Кое ще остане от нас след смъртта ? Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло – прозрачно. Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш самосъзнание, само дето хората, които са тук, няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора, но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим. В баща ти е Бог, който се изявява.
към текста >>

50. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия.
към текста >>

Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА71 1. Изучаване на Природата по смисъл Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията.
към текста >>

От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Основна истина в окултната наука е, че животът е надарен със съзнание. Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот.
към текста >>

А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
Тази истина е ключ към разбиране на дълбоките тайни, които ни заобикалят, и е ориентир в изучаването на Природата по смисъл. Мнозина смятат, че по-висшите животни имат съзнание, но някои се съмняват за наличие на такова при нисшите, като изтъкват, че техните движения се дължат на механични причини и на физико-химични процеси, без участието на съзнанието. Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване.
към текста >>

Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията.
Но очевидно е, че по еволюционната стълбица не можем да поставим граница между висшите животни и нисшите, а се наблюдава незабелязан преход между тях. От друга страна могат да се приведат ред доказателства, че нисшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у медузата (мешести) и зрителните органи у камшичните инфузории (flagellia) показват, че тези организми имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Друг пример е съществуването на организми, чиято преходност между растения и животни е толкова ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката, и в зоологията. Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание.
към текста >>

Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание.
Разглеждайки проявите им, се стига до убеждението, че логически ненаучно е да отречем съзнание и у растенията. В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот.
към текста >>

Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества).
В потвърждение на това могат да се изтъкнат наскоро визираните от науката статоцисти като сетивни органи у растенията, което показва, че като жив организъм и те имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера.
към текста >>

Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото.
Нещо повече, чрез по-нови изследвания се констатира, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюцията. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна.
към текста >>

2. Разширение на съзнанието
Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособяване. Установяването на прякото приспособяване показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма и затова трябва да се признае действието и на един друг вече вътрешен психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание, наречено подсъзнание. Разбира се, когато употребяваме думата съзнание, не трябва да го антропоморфизираме (да му приписваме човешки свойства и качества). Естествено, не трябва да придаваме на растителното и минералното царство съзнание, подобно на човешкото. 2. Разширение на съзнанието Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му.
към текста >>

Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл.
Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му. Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново отношение към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот. Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм. По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен.
към текста >>

Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили.
По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността.
към текста >>

А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях.
За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила.
към текста >>

И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне.
Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата. Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества.
към текста >>

Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила.
А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
към текста >>

След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества.
И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи. За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония.
към текста >>

И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот.
към текста >>

Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония.
След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят.
към текста >>

Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения.
Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата.
към текста >>

Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа.
Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им. И когато човек се яви пред тях със свещено чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата. Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи.
към текста >>

Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания.
Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата. Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново отношение, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата. Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили.
към текста >>

Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази. Новото отношение един към друг ще събуди силите и дарбите на душата. Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>

51. 86) С жива вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

знание, добито при слизане на човешкото съзнание към материалния свят, и друго – еволюционно, добито при възлизането на човешкото съзнание към Божествения свят.
С ЖИВА ВЯРА По-късно ни бе гост и един друг швейцарец, който запита Учителя: „Каква е разликата между така наречените окултни движения? “ Има едно знание инволюционно, т.е. знание, добито при слизане на човешкото съзнание към материалния свят, и друго – еволюционно, добито при възлизането на човешкото съзнание към Божествения свят. У много окултни братства знанието е инволюционно. Във всички окултни науки имат по една изгубена дума, която все още я търсят и не са я намерили. Въпрос: Кой метод трябва да употребим при еволюционната фаза? Искам да знам разликата между еволюционните и инволюционните методи. Инволюционният метод е от голямото към малкото, където Великото трябва да се приспособи към малкото.
към текста >>

52. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава.
Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа. Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени. За съжаление лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите. У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога.
към текста >>

Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията.
Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа. Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени. За съжаление лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите. У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас.
към текста >>

Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога.
У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога. Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос.
към текста >>

Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем.
Ето един добър метод за учене – станете като малко дете, което мисли чистосърдечно, че нищо не знае. Инак, ако мислиш, че си учен и че всичко знаеш, какво ще научиш. Въпрос: Как да помогнем на някой човек, който се намира в отрицателно състояние на духа? За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем. Човек трябва да се справи с някои мисли и желания от по-нисш произход – като дигне пръст, да го слушат и да мълчат. Резултатите, които ще добие ученикът, ще бъдат вътрешни и ще останат скрити от света. Една сестра каза: Аз нося доста дрехи от покойната си майка. Дали е правилно това? Погледнете, ушите Ви са отслабнали.
към текста >>

53. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество.
Разумната Природа не е създала човека, за да боледува. И когато човечеството се издигне до една хармонична култура, когато то се изпълни със светлината на истинското познание за природните закони, тогава болестите ще изчезнат завинаги. Това носи Новата култура, която иде на Земята. За нея Учителя говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести: ревматизъм, гастрити, глухота, слепота, счупени крака. И това можем да го приложим и опитаме още сега.“ Изходна точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко точното схващане на човешкото естество. Вече е време да се освободим от механичното разбиране за човешкия организъм, защото науката е изнесла достатъчно факти, чрез които може да се конкретизира научно духовната същност на Природата. Например редица биологични факти не могат да се обяснят само чрез механичното разбиране. Въз основа на изследванията на учени като проф. Ханс Дриш, Август Паули, Раул Франсе, се стига до сформиране на витализма и парапсихологията. Медицината също бележи такъв завой; в това отношение може да бъде разгледана книгата „Човекът – неизвестният“ на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка.
към текста >>

Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло.
Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å. Космичните лъчи са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни, а зад тях се нареждат мисловните или изобщо психичните вълни, които са още по-къси и чийто брой на трептенията в секунда е още по-голям. Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов.
към текста >>

– Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов.
Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник.
към текста >>

Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл.
При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот.
към текста >>

Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест.
III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново. Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце.
към текста >>

Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее.
„Делата Божии“, стр. 60-61) Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее. Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица. И така, атакувани от две страни – чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма. Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури.
към текста >>

Между тези три страни на човешкото естество има взаимодействие и взаимна зависимост и който иска да изучи основните закони на здравето, трябва да се спре и да ги опознае.
Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм „Правилните мисли, чувства и постъпки са регулатори на електромагнитните течения в човешкия организъм“, изтъква Учителя. Следващите редове изясняват илюстративно този въпрос: представете си кон, впрегнат в кола и подкаран от колар – аналогия на тялото е колата, електромагнитните течения в организма са конят, който я тегли, докато разумното, което работи в организма, или психичният фактор, е коларят, който подкарва коня. Между тези три страни на човешкото естество има взаимодействие и взаимна зависимост и който иска да изучи основните закони на здравето, трябва да се спре и да ги опознае. Научните изследвания са установили, че човешкият организъм, както и всяко друго същество, е източник на електричество. Подробно са изследвани електричните явления в мозька, сърцето, мускулите, черния и белия дроб и във всички други органи. Берлинският лекар Фридрих Краус установява електричния характер на сърдечната дейност, като прави изследвания с цайсов галванометър и регистрира електрични искри при всеки удар на жабешкото сърце. Като говорим за електромагнитни течения в човешкия организъм, ние си служим с този термин поради липса на по-подходяща терминология и така обозначаваме не само електричеството и магнетизма, но още и тъй наречения од на Райхенбах, жизнения магнетизъм на Дюрвил, митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на Лаковски и др. Някои от тези видове енергии са тъждествени, а други са различни, но всички те не са нищо друго, освен тъй наречените в окултизма етерни строителни сили.
към текста >>

При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който човешкото ухо може да долови.
Тази дълбока идея е скрита в следните думи на Учителя: „Любовта и вярата са мощен здравен фактор.“ За да стане по-ясно ефикасното действие на висшите психични сили върху органите, ще си послужим с приложените тук две таблици на електромагнитните течения. В първата таблица са отразени октавите на различните видове трептения, а във втората – дължината на вълната им. И двете съдържат броя на трептенията в секунда за различните сили в Природата. Знае се от физиката, че при всяка по-горна октава се удвоява броят на трептенията. Например при първата октава имаме две трептения в секунда, при втората – 4, при третата – 8, но още не се чува тон. При четвъртата октава имаме 16 трептения в секунда и се чува най-ниският тон, който човешкото ухо може да долови. Етерните вълни при двадесетата октава са непознати на науката. Електромагнитните трептения от двадесет и шестата до тридесетата октава се проявяват като електричество, от четиридесетата до четиридесет и петата октава са непознати; трептенията на четиридесет и деветата октава се проявяват като светлина. При петдесетата октава имаме химични лъчи; петдесет и първата и петдесет и втората октава са непознати. Трептенията на петдесет и осмата и петдесет и деветата октава са рентгеновите лъчи. При шестдесет и втората и при по-горните октави се проявяват космичните лъчи, а над тях са мисловните вълни.
към текста >>

Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц.
Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост.
към текста >>

При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния.
Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си. Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
към текста >>

Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта.
Докато ви нервират малките работи, докато се тревожите за 5-10 лева, докато ви смущават скъсаните обуща, тесните стаи или всякакви други ежедневни грижи, то вие не можете да бъдете здрави.“ Сега ще разгледаме човешкото здраве във връзка със закона за съзвучието или резонанса, наречен още и закон на Хелмхолц. Този закон хвърля светлина върху възприемчивостта, или по-точно към човека се насочват енергии с трептения от всички степени и категории, но той ще възприеме само тези, които са в хармония с неговите състояния, докато към другите ще остане безчувствен. Когато Учителя казва, че последствията на добрите мисли и чувства са добри, а на лошите – лоши, Той изтъква действието на закона за съзвучието. При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята?
към текста >>

Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях.
При лоши мисли и чувства около човешкото същество се образува астрална обвивка, или по-точно черупка, в която то е затворено и изпада в състояние на изолация, което не позволява да възприема животворните сили, идващи към Земята, и това лишение от прилив на космична енергия създава предразположение към болестни състояния. Учителя посочва: „Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на Земята по причина на някоя омраза.“ Приповдигането на съзнанието, проявата на възвишеност усилва възприемчивостта. В случая за пример могат да послужат хора, които имат начални симптоми на ясновидство и са с голям обхват на възприемчивост на вълните; ако те проявят нетърпение, гняв, омраза или обезсърчение, за известно време изгубват прозрението и сензитивността си, следователно намалява се силата на тяхната възприемчивост. По същите причини тези хора с развито ясновидство или шесто чувство се молят и размишляват, за да станат по-възприемчиви към фините енергии, изпълващи пространствата на познати и непознати светове. От закона на Хелмхолц следва, че ние със своите мисли и чувства сами определяме към кои влияния ще сме отзивчиви и кои ще привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на душата ни ще затрептят в отговор само на влияния от висшите светове, защото ще сме отзивчиви към тях. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към Земята? – Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот.
към текста >>

54. 104) Ще се вдигнем малко по-високо - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато Бялата ложа не иска да се разрушава сегашната култура и да се приспива човешкото съзнание, но то да просветне.
Знаете ли защо страдаха мъчениците? Тези, които ги мъчеха, бяха мъчени от тях в миналото. А мъчениците, като претърпяха мъчението, ликвидираха с кармата си. Черната ложа иска да разруши сегашната култура и хората да почнат пак наново. Стане ли това, човечеството ще се приспи за хиляди години и после ще почне наново. Докато Бялата ложа не иска да се разрушава сегашната култура и да се приспива човешкото съзнание, но то да просветне. Сега е голямата борба между Черната и Бялата ложа. Сега иде конникът с белия кон и ще върже змея с вериги, за да стане Волята Божия. И като се ограничи змеят, той ще разбере, че си е превишил правата. Ницше20 показва опитността, през която ще премине Германия. Той иска свръхчовек, който да се наложи като божество със сила; нацизмът е Ницшева идея.
към текста >>

55. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил.
Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя. Когато отивала на училище той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил. Интересът му се усилил. Той забелязал, че тя ходи неделен ден някъде и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива. Той решил да я проследи. Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14.
към текста >>

Месната храна не е най-хигиеничната и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от по-други род, несъответен на хората.
Страданията са необходими за опресняване, за усилване. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Недъзите, които съществуват във вас, са само препятствия, за да се прояви вашият характер. Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си. Месната храна не е най-хигиеничната и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от по-други род, несъответен на хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизане на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

56. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието.
Всеки трябва да се просвети като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи - то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокои. Например, да кажем, че една домакиня е турила под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след 21 дни защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието. Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия.
към текста >>

Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото.
Да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че има един, който ви обича. Вие там се заблуждавате. Това е човешкият порядък. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича - значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и смятате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. И считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого. Това е човешко разбиране. В света най-първо идва нещастието и после щастието.
към текста >>

Това е човешко разбиране.
Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича - значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за Любовта и смятате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. И считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого. Това е човешко разбиране. В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен Бог почва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислите за погрешките. Вие оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска?
към текста >>

Има същества, чието съзнание е по-висше.
Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при човека и се проявяват чрез него. Онзи, който обича, не трябва да казва „в онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам”.
към текста >>

” - тогава човешкото е в тебе.
В малък размер да го проверите това. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе спокойствието! Отде се пръкна? ” - тогава човешкото е в тебе. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не. Някой казва: Бъди добър! КАК ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР, АКО НЕ ВИЖДАШ БОГА И ДОБРОТО НАВСЯКЪДЕ? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете!
към текста >>

57. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото.
Страданията са в една по-гъста материя. Оттам трябва да се изваждат соковете. А радостта - това е Божественото, което иде отгоре. Под думата Божествено аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото. Та сега аз ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса. Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита:
към текста >>

Смъртта е там, където има съзнание, че нищо не можем да направим.
Хората съгрешиха, почнаха да умират. Значи, по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, където има съзнание, че нищо не можем да направим. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да я изучавате.
към текста >>

И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне.
Значи, по-рано хората не са умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво, и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно, на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, където има съзнание, че нищо не можем да направим. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да я изучавате. Човек не е това, което виждате.
към текста >>

Ще имаш самосъзнание, само че тези хора няма да те чуват.
- Кое ще остане от нас след смъртта? Учителя каза: - Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание, само че тези хора няма да те чуват. Вие казвате: Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите хора са невидими. Бог е невидим за невидимите хора. Но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим.
към текста >>

58. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта.
И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката справедливост и в човешката доброта, това е новото, на което трябва да се уповаваме в бъдеще. Днес се намираме пред момента на разцъфтяване на човешката душа - най-великото и необикновено събитие в живота. Човек ще възприеме първия лъч на любовта. Душите още не са цъфнали. Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат. При пробуждането им всички противоречия в тях изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят. А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи.
към текста >>

Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието.
Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат. При пробуждането им всички противоречия в тях изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят. А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието. От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Новото е: всеки да опита служенето; благата, които разумната природа ни е дала, трябва да ги употребим за другите. При любовта всички са слуги.
към текста >>

Иде велико пробуждане на съзнанието.
Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят. А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието. От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват. Новото е: всеки да опита служенето; благата, които разумната природа ни е дала, трябва да ги употребим за другите. При любовта всички са слуги. Един на друг си дават почитание, а при безлюбието всички са господари и един върху други упражняват насилие. Само любящият може да слугува.
към текста >>

Човекът с новото съзнание ще чувства единството на живота.
Днес една култура преминава в друга. Новото ще вземе надмощие. Сега иде нещо разумно. Любовта трябва да изпълни въздуха! Това, което иде днес в света, е духът на братството. Човекът с новото съзнание ще чувства единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че и самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва, понеже и цветето се радва. Кое е новото, което иде: като видите едно живо същество, сърцето ви да трепне. Във всяко живо същество да видите проявлението на Безграничния. Щастието на другите хора да е ваше щастие.
към текста >>

59. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов.
Както казва Кершенщайнер, любовта на учителя към децата не е нещо химерично, а една реална сила, чрез която той дарява децата с най-ценното, най-скъпото от своята душа. И под чара на този дар всички детски сили и заложби се разцъфтяват. Досегът и преливането на душите им е именно главният избор на вдъхновението, което непрекъснато трябва да царува в училището. Б. Марков казва: „При общуването между учителя и детето любовта е необходимият златен мост между душите, за да се прелее образователното духовно-нравствено съдържание.” Ето защо личността на учителя играе една от най-важните роли в образователния процес.* Учителят държи децата в своето съзнание и непрекъснато ги потопява в струите на своята любов. Видяхме, че подражателността у децата е доста силна. Макар тя да е най-силна през първия образователен период - до седмата година - но тя все пак си остава като мощна сила и през втория и третия периоди. За да се използва тя за образователни цели, учителят трябва да бъде достоен образец, който да сияе като слънце в детския живот, както се изразява Стела Русчева. Кл. Скопаков казва: „Образът на учителя в детското въображение трябва да сияе с ореола на висше съвършенство. Детето трябва нему да подражава, към него да се стреми.
към текста >>

Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество.
Хората на любовта, на сърцето са натури, родени за учители. Хората, които се самораздават, са родени за учители! Те трябва да пълнят предимно учителските институти. Такива натури са най-способни да гледат всичко през очите на любовта и да видят божественото, вечните ценности, които крие детето в себе си, въпреки привидните му недостатъци, склонности и пр., които то може би проявява външно. Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух. Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество. Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 9 кн., 1095 стр.
към текста >>

60. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр.
От това се вижда, че законите, лежащи в строежа на слънчевата система, са аналогични на музикалните. Професор инженер Л. Тюрен е изследвал с особени апарати по радиестезия дължината на вълната на еманациите, които изпущат разните организми: цветя, треви, дървета, животни, човек. И той намерил в това отношение интересни данни. Привежда за много растения и животни дължината на вълната на еманацията им. Нещо повече, той даже установи, че разните органи в човешкото тяло - черен дроб, бял дроб, сърце и пр. имат еманации с различни дължини на вълната. Г-жа Фрида Оланд Риге в книгата си: „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете” със собствени изследвания е констатирала, че еманациите или лъчеизпусканията, които излизат от разните органи: сърце, бял дроб, бъбреци, жлъчен мехур, храносмилателна система и пр., съответстват на определени тонове. Музиката има творческа сила да организира, да пренарежда. В това можем да се убедим със следния прост опит, известен във физиката: ако посипем върху кръгла плоча ликоподиен или друг някой ситен прах и приведем кръга в трептение, ще видим върху кръга красиви фигури, образувани от нареждането на ликоподийния прах. Тези форми са във връзка с тоновете, причинени в кръга от трептението му.
към текста >>

Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието.
От горното следва, че музиката има връзка с умствения живот на човека. Тя трансформира умствените му енергии. Като пее човек, строят се неговият ум и сърце. Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.” От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии.
към текста >>

При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество.
Пеенето е сила. Всеки тон, ако го вземете правилно, носи грамадна сила. И ония хора, които не пеят, постоянно обедняват. За да дойде едно благо, човек трябва да знае да пее. Без музика човек не може да схване Великото в живота.” При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре. Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете.
към текста >>

Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете.
При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре. Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете. Човек не може да пее добре, ако не обича някого.” Учителят казва: „Ако искате да чувствате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музиката! Каквато и песен да пеете, пейте ли я с любов, ще имате един метод за превръщане на нервната енергия за ваше добро.” Любовта е въздухът, в който музикантът се проявява. Например, като се пее песента: „Давай, давай”, човек трябва да вложи в себе си чувство, че дава на този, когото обича.
към текста >>

Песните трябва да бъдат картинни, образни, трябва да будят в детското съзнание живи образи.
Учителят ще подбира песните не само във връзка с учебните предмети, но и във връзка с тяхното действие върху детето: някои песни действат предимно на ума, други развиват у детето доброто, трети развиват волята, четвърти лекуват и пр. Разбира се, за заучаване на една песен от децата, предварително трябва да се създаде съответно разположение в техните души. Само тогава ще вземат участие техните ум, сърце и воля при пеенето. Ще приведа един пример от Виолино Примо: „Първо създавам настроение, като разправям за една сиромахкиня с двете си деца Милко и Миленка, за техните страдания и след това вътре в приказката преплитам песента за сиромахкинята. Всички деца са трогнати.” Песните трябва да бъдат картинни, образни, трябва да будят в детското съзнание живи образи. Много от песните на Учителя са пригодени за училищата. Учители, които са изучили музиката на Учителя, с голям успех са употребявали някои от неговите песни в своите училища, например. „Ний сме славейчета горски”, „Малкият извор”, „Вечер-сутрин”, „Летен ден”, „Добър ден”, „Там далече”, „Планински връх”, „Цветята цъфтяха”, „Аз мога да любя” и пр. Хубаво е някои песни да се съчетаят с движения. Тогава те по-дълбоко действат върху детето.
към текста >>

Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание.
Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ” Всеки, който може да чете по симптомите на днешния живот, долавя, че новото иде. Човечеството ще направи важна стъпка в своя възход към слънчеви върхове, към нови постижения и завоевания във великата стълба на развитието. Нови кътове на душата, които досега са били спящи, ще се пробудят към дейност. Нови идеи, които досега са били недостъпни за него, ще влязат в досег с неговото съзнание. Това пробуждане на човечеството за по-изобилен, по-богат живот, тая нова предстояща епоха трябва да намери своята външна форма, чрез която да се изрази. Този неин външен израз е именно паневритмитията. Що е паневритмия? Ранно пролетно утро. Дърветата са накичени с празничната си бяла одежда.
към текста >>

И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение.
Всички са преобразени. Всеки мускул, всяка нишка в тях трепти под ритъма на музиката. Те живо чувстват, как животворните сили от цялата природа се вливат в тях. Те са в друг един свят, в света на вечната красота и хармония, на вечната музика, на великата любов, която слиза на земята. Ритмичните упражнения са свършени, но тази светлина, този живот, който те приеха, още живее в техните души. И през целия ден те носят в себе си онзи възторг и ония идеи, които проблеснаха в тяхното съзнание при тия упражнения: животът е движение; всичко в природата е движение. Игривият поток на планината се спуща надолу и оглася околността със своята симфония, с чудната си песен. Чуваме шумоленето на дърветата, виждаме летенето на хиляди мушички, пеперуди. Навсякъде виждаме движение: вятърът милва косите ни, леки вълни минават по езерната повърхност, облаци се носят по небето, луната безспирно се движи по своя път. Също и цялата Земя лети из пространството с бързина 29 км в секунда. Тя се носи плавно из космичния етер - неуморна в своя вечен танц - към световната си цел.
към текста >>

Малкото дете, като превръща чутата музика в ритмични движения, то в своето подсъзнание знае, че има един закон за връзката между музиката и движението.
Тези закони се намират в цялата природа. И ако искаме ритмичните движения да имат онова действие, което би трябвало да имат, те не трябва да са произволни, а трябва да са взети, извлечени из самата разумна природа. Само тогава те будят физичните и психични сили на човека, само тогава имат онова обновително действие и внасят радост, сила, здраве, нови идеи и подтици в неговата душа. Именно на това се основава паневритмията. Тия ритмични движения, чиято музика и движения са дадени от Учителя, отговарят на известни закони в природата. Малкото дете, като превръща чутата музика в ритмични движения, то в своето подсъзнание знае, че има един закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на паневритмията. Ако наблюдаваме един човек, намиращ се в известно психично състояние, например радост, ще видим, че той несъзнателно прави известни жестове, известни движения с ръце, крака и с цялото си тяло. Когато е скръбен, други са движенията и жестовете му. При гняв, недоволство, скритост, подозрителност, съмнение, милосърдие, любов и пр. - при всички тези преживявания човек прави особени движения.
към текста >>

Нейната цел е да събуди спящите сили и заложби на човешкото естество.
Тъй че цялото тяло се упражнява и укрепява. Ритъмът и движенията на паневритмията са взети от космичния ритъм. И затова, когато човек прави тия упражнения, той е в хармония с природата, влиза в интимно общуване с нея и самият той в този момент представя една антена, която приема енергии от цялата природа и те внасят в него живот и обнова. Поради това паневритмията раздвижва цялото психофизично естество на човека. Паневритмията не е обикновена механична гимнастика. Нейната цел е да събуди спящите сили и заложби на човешкото естество. Паневритмичните движения са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те са говор, език чрез движения. Те са мисъл, изразена чрез движения. Това способства тия движения да имат по-силно действие. Ако в движенията не се вложи идея, то те ще бъдат механични, а не коренно обновителни.
към текста >>

Всяка идея, която е придружена с движения, има силно действие върху човешкото съзнание.
При паневритмията движенията трябва да бъдат израз на това, което мислим. Ето защо Учителят казва: „Всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Правилни движения са тия, които са свързани с известни мисли и чувства.” Движение, в което е вложена една велика идея, прониква в целия организъм и го претворява. То раздвижва и целия душевен строй и го пресъздава съответно идеята. Всяка идея, която е придружена с движения, има силно действие върху човешкото съзнание. Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центрове за движение на крака, ръце и пр. Като движим тия органи, ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответстват. С това последните привличат повече кръв и енергия и се развиват. А един мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов, милосърдие, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. По този начин, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за събуждането на тия дарби, тия психични сили, които им съответстват.
към текста >>

И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание.
Това трансформиране се извършва лесно, защото чрез паневритмията човек се свързва с великите извори на живота. Паневритмията помага и за естетичното възпитание на човека. Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват. Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори.
към текста >>

И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват.
Нейните красиви движения човек изпълнява сутрин сред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е синьото небе. Чрез паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от много хора, които в момента образуват едно единство: те се чувстват слети в едно. Една невидима спойка ги обединява. И това чувство на единство, на единение, възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. В музиката и движенията на паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в света - идеи, които ще легнат в основата на новата култура. И когато известни идеи се съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в него, работят в неговото съзнание и го преобразяват. Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори. Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух. Така те подготвят човека за новата епоха.
към текста >>

Тогава идеите на новата култура озаряват човешкото съзнание.
Ето защо, тия упражнения имат силно действие върху ума, сърцето и волята. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. На всеки човек, който прави тия упражнения, може вече да му се говори. Тия движения се превръщат във вътрешни, психични процеси, събуждат висшите, възвишените сили на човешкия дух. Така те подготвят човека за новата епоха. Тогава идеите на новата култура озаряват човешкото съзнание. Така паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов. На края на паневритмията се правят дихателни упражнения, придружени с музика и движения. Това съчетание на дишането с музиката и движението усилва неговото обновително действие върху човека. През 1941 г. Учителят даде нови ритмични упражнения „Слънчеви лъчи”, които са продължение на паневритмията и имат аналогично обновително действие.
към текста >>

61. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота.
2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста. Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр.
към текста >>

То не засяга същината на човешкото естество.
1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека. 2. Възпитанието чрез хипнотизма е повърхностно. То не засяга същината на човешкото естество. Щом мине действието на хипнотичното внушение същите пороци се явяват отново у човека. Но изучаването на хипнотичните явления е ценно от научно гледище, понеже чрез тях може да се хвърли светлина върху известни научни проблеми.
към текста >>

62. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие.
Густав Льо Бон казва: „Фактите, които доказват, че атомът е способен на една дисоциация, която го води към форми, където той губи всичките материални качества, днес са многобройни, между които най-ценни за забелязване са излъчванията, които стават не само чрез радиоактивните тела, но още и чрез всички други тела. Четвъртото измерение Немският математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение. По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят.
към текста >>

Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения.
Четвъртото измерение Немският математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение. По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения.
към текста >>

От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят.
Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.
към текста >>

Например, ултравиолетовите лъчи са невидими за човешкото око, обаче са видими за пчелата.
Електромагнитните вълни имат нещо аналогично, само че по отношение на дължината им или по отношение на тяхната фреквенция. Когато те имат определена дължина на вълната или определена честота, тогава се виждат като светлина. Когато тази дължина на вълната се намали или честота се увеличи, човек не ги вижда; такива са например радиовълните, рентгеновите лъчи, гама-лъчите на радия и пр. Но всички тия електромагнитни вълни, независимо от дължината и честотата си, се разпространяват с еднаква скорост - със скорост 300 000 км в секунда. Ако природата е създала окото като приемник за видимата светлина, защо у някои организми тя да не е създала апарат за приемане на електромагнитни вълни с друга дължина и честота? Например, ултравиолетовите лъчи са невидими за човешкото око, обаче са видими за пчелата. Стая с ултравиолетови лъчи е светла за пчелата, а тъмна за човека. Тогава лесно може да се схване как гълъбите, пчелите, пеперудите и пр. могат да се ориентират чрез радиовълните, които изпущат и приемат. Тогава се идва до заключение, че един организъм изпуща и приема електромагнитни вълни. Това е установено научно.
към текста >>

Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр.
Източниците на тия излъчвания според Гурвич са кръвта, мускулите, костният мозък и нервите. Особено интересни били лъчите, които изхождат от нервната система: те са разнообразни, с различна дължина.” Радиестезия Тук трябва да се изучи историята на радиестезията, по-важните й представители и по-важните опити. Опитите по радиестезия са друг метод, чрез който констатираме излъчванията или радиациите на организмите. Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр. Опитите на д-р Килнер и др. Той поставя разтвор от дицианин между две стъклени плочи и когато човек гледа през този апарат на някой организъм, вижда неговите излъчвания. Така са били наблюдавани излъчванията или радиациите и на човешкото тяло. Много други учени след него повториха с успех неговите опити. Професор Петър Петков така говори за изследванията на д-р Килнер и на др.
към текста >>

Така са били наблюдавани излъчванията или радиациите и на човешкото тяло.
Тук трябва да се изучи историята на радиестезията, по-важните й представители и по-важните опити. Опитите по радиестезия са друг метод, чрез който констатираме излъчванията или радиациите на организмите. Има апарати за измерване вълните на излъчванията у разните растения, у различните органи на животинското и човешкото тела и пр. Опитите на д-р Килнер и др. Той поставя разтвор от дицианин между две стъклени плочи и когато човек гледа през този апарат на някой организъм, вижда неговите излъчвания. Така са били наблюдавани излъчванията или радиациите и на човешкото тяло. Много други учени след него повториха с успех неговите опити. Професор Петър Петков така говори за изследванията на д-р Килнер и на др. учени: „Проучванията на Райхенбах не обърнаха сериозно внимание. По-късно, обаче, след откриването на рентгеновите, катодните и др. лъчи, Райхенбаховите изучавания обърнаха внимание на разни учени, между които и на французите Дьо Роша и д-р Дюрвил.
към текста >>

Тогава според Килнер около човешкото тяло се вижда овално дълго сияние.
Чрез особени течности, които усилват чувствителността, той се подлага най-напред на т.нар. сенсибилизация или придобиване на по-голяма чувствителност. По същия начин се усилва, например, и чувствителността на фотографските стъкла към червената, гълъбовата и др. боя. След продължителни опити чрез веществото дицианин, произведен от каменовъглената смола, според него окото става чувствително към невидимите лъчеизпускания на тялото. За да извърши опита, разтвореното вещество се поставя в плосък стъклен съд, изправен пред окото. Тогава според Килнер около човешкото тяло се вижда овално дълго сияние. Най-интересното, което ученият твърди е, че има строга зависимост между невидимото сияние и болезненото състояние на тялото, защото при заболяване на някои от вътрешните органи, сиянието потъмнявало на съответното място. Той твърди още, че у по-културните хора сиянието се проявява по-силно, отколкото у грубите и умствено недоразвитите.” Изследвания върху телепатията Тя е установена научно от много учени в Европа и Америка. Научни комисии са правили опити за телепатично предаване между Берлин и Виена.
към текста >>

Както радиоприемателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание.
По-нататък Манев продължава: „Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и други чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око лъчи. Особено тия лъчи са най-много излъчвани от нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиоприемателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. При опита на проф. Калегари едната сестра силно мисли за един пациент, мисълта се пренася през пространството и се долавя от друга сестра. И така, това, което прави природата, може да го прави и човек, защото е част от нея, и следователно, съдържащ всички сили, криещи се в природата. Природата ни показва, как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речите, музиката и т.н. на далечни разстояния.
към текста >>

Както чрез рентгенов апарат се прави възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашата психика понякога може да проникне и види, какво има зад стените на каквито и да било други предмети.
на далечни разстояния. Невидимите, неуловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени обаче от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика /телепатия/. Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояния /телевизия/. По съшия начин и човешката психика може понякога да долови образите на предмети и явления от далечни разстояния /ясновидство/. Както чрез рентгенов апарат се прави възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашата психика понякога може да проникне и види, какво има зад стените на каквито и да било други предмети. В природата има единство, и това, което е възможно за външната природа /макрокосмоса/, е възможно и за вътрешната природа /микрокосмоса/.” [1] Сп. „Природа и наука”, 1935 год., VI год., 2 кн., 27 стр.
към текста >>

63. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Последните ще хвърлят светлина върху неговата мисъл, неговото съзнание.
Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта му. Така няма да бъде упражнено насилие върху него. Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране на природата и живота. Те могат да помогнат на човека за хвърляне мост между вярата и науката. Средношколникът трябва да се запознае с най-новите научни факти. Последните ще хвърлят светлина върху неговата мисъл, неговото съзнание. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, и той въз основа на тях да тегли своите заключения. Възпитателят е длъжен да му направи достояние най-новите научни факти и изследвания. Ако проследим развоя на науката от средните векове насам, ще видим, че мощният подем на естествознанието от 15 в. насам издигна материализма в 18 в. във Франция с представители Ламетри, Холбах, Кондияк и пр.
към текста >>

Те са също така невидими за човешкото око.
Електромагнитна скала на трептенията Ако разгледаме приложените тук таблици ще видим, че човек възприема като светлина електромагнитните вълни от 49-та октава, т.е. с дължина 0.076 микрона на вълната - между 4 х 1014 и 7.5 х 1014 трептения в секунда. Под тях са инфрачервените лъчи, които са невидими за човека, а над тях са ултравиолетовите лъчи, които са с по-къси вълни и с по-голяма фреквенция. Те са също така невидими за човешкото око. Над ултравиолетовите лъчи има една категория неизвестни лъчи, а по-горе са рентгеновите и космичните лъчи. Електричните вълни на радиото /Херцовите вълни/, са от 25 до 35 октава, обаче са също така невидими за човешкото око. Значи има безброй светове, които човек не вижда. Видимият свят и невидимият се преплитат, те са един в друг. Ако човек би виждал електромагнитните вълни, по-къси от тия на светлината, то светът би бил съвсем друг за него.
към текста >>

Електричните вълни на радиото /Херцовите вълни/, са от 25 до 35 октава, обаче са също така невидими за човешкото око.
Ако разгледаме приложените тук таблици ще видим, че човек възприема като светлина електромагнитните вълни от 49-та октава, т.е. с дължина 0.076 микрона на вълната - между 4 х 1014 и 7.5 х 1014 трептения в секунда. Под тях са инфрачервените лъчи, които са невидими за човека, а над тях са ултравиолетовите лъчи, които са с по-къси вълни и с по-голяма фреквенция. Те са също така невидими за човешкото око. Над ултравиолетовите лъчи има една категория неизвестни лъчи, а по-горе са рентгеновите и космичните лъчи. Електричните вълни на радиото /Херцовите вълни/, са от 25 до 35 октава, обаче са също така невидими за човешкото око. Значи има безброй светове, които човек не вижда. Видимият свят и невидимият се преплитат, те са един в друг. Ако човек би виждал електромагнитните вълни, по-къси от тия на светлината, то светът би бил съвсем друг за него. Пред него би се отворил, тъй да се каже, един невидим до сега за него свят. Светлинните лъчи, чрез които виждаме, са в електромагнитната скала само една октава, а освен нея има още много десетки и десетки октави.
към текста >>

64. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание?
През този период по-ясно се чува гласа му. Колко е красиво, че през този период човек има копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички. Тогава небето е по-близо до земята! Това е гаранция за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през такъв идеалистичен период трябва да сме изпълнени винаги със светли надежди за красивото бъдеще на човека. Защо именно през този период една вълна на висш живот озарява човешкото съзнание? Човек тогава по-ясно долавя подтика, който иде от възвишената природа на човека. През този период красивото, благородното в човешката природа най-ясно се проявява. Това е периодът, когато вътрешният глас говори по-ясно от всякога. В един позив до младежта Толстой казва приблизително следното: „Остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правдата, за идеалното, но чуваш ли как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че да живееш за правдата е глупаво и че най-добре е човек да живее само за себе си.
към текста >>

Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот.
Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот. Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите идейни търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс. „Строи се здание. Гледам го. То се издига.
към текста >>

Това е зданието на общочовешкото щастие.
Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него. Едни носят пясъка, други на гърба си - тухли, трети зидат стените, четвърти коват прозорци, врати, пода, пети бъркат вар и пясък, и пр. Това е зданието на общочовешкото щастие. Искаш ли да помогнеш за по-скорошното му изграждане, искаш ли да имаш радостта да бъдеш един работник за неговото изграждане? Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага на това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб, да носи камъни и тухли!
към текста >>

Зданието като символ представлява работилница за общочовешкото щастие.
Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби! ”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка. Зданието като символ представлява работилница за общочовешкото щастие. Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита, готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете.
към текста >>

Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
към текста >>

През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище.
Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек? Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта?
към текста >>

У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото.
Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед. Всичко, което младежът изработва, строи в себе си, трябва да се свърже с умствената дейност.
към текста >>

65. ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му.
Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.”
към текста >>

Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло.
Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.” Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.” Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр.
към текста >>

66. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника.
„С голяма любов прилагам метода на съпоставянето или уподоблението. Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото училище. В моята практика аз всекидневно прибягвам до него, но не механически. Но в момент на преподаване, когато работя с децата при дадена обстановка, този метод намира спонтанно своето приложение. Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване. В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично. Учителят трябва да има цялостен мироглед. Най-ценното в работата на учителя е това, което не може да се каже. То е скрито в душата на учителя. То е в онова любовно отношение, което има към децата и към всичко в природата, и онова отношение на художник, което има към всичко, що става около него.
към текста >>

Петте сетива и всички удове на човешкото тяло се представят като нещо живо, което има любовно отношение към детето: ухото, окото, ръчичките, крачката и пр.
Въздухът е толкова добър, че се натоварва с нечистотиите от кръвта и си излиза. При работа с децата ние наричаме слънцето - слънчо бояджия; той боядисва цветята и плодовете. После го наричаме - слънчо фурнаджия; чрез него зреят житните зърна. Наричаме го още доктор слънчо; дава здраве на всички същества и лекува всички болести. Методът на съпоставянето е неизчерпаем източник на всекидневно художествено творчество. Петте сетива и всички удове на човешкото тяло се представят като нещо живо, което има любовно отношение към детето: ухото, окото, ръчичките, крачката и пр. Представя се пред детето, че ръчичките го обичат и му помагат и че то има голямо задължение към тях. Също така и всеки пръст обича детето, има любовно отношение към него. По този начин цялата природа трябва да се одухотвори. Ще се представи, че водата има любовно отношение към детето. Тя го чисти, мие, утолява жаждата му.
към текста >>

Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма.
Ще се използва именно това качество на детската психика. За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории. Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене? ” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон: Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони.
към текста >>

Значи, по един художествен начин детското съзнание ще се издигне до висши духовни и морални закони.
Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях. От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното към духовното. Не е достатъчно само да се работи сред природата, но изхождайки от нея човек да се издигне до духовните висоти, да изгради нещо в своя дух! От друга страна, тия символи и алегории ще внесат красота и поезия в детския живот. Значи, по един художествен начин детското съзнание ще се издигне до висши духовни и морални закони. Както казахме морализирането не помага. Помага само това, което е образно, картинно и което действа на сърцето, чувствата. Когато за обяснение на духовните и морални закони се изхожда от конкретни, нагледни, материални явления, то тия духовни и морални закони стават един вид по-осезателни, по-реални, по-разбираеми. Защото природните явления, които ще се привеждат, ще бъдат взети из кръга на детския опит, а знае се, че опитът трябва да бъде основа на всяко обучение и възпитание. За всички духовни и морални принципи и закони могат да се намерят подходящи символи и алегории.
към текста >>

67. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин.
Учителят За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират. За мене тя е нещо велико не само по своето устройство, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването на тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност. Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.” Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата.
към текста >>

Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава.
И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него. В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия?
към текста >>

Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.”
Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа. Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него. Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.” Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма? - Една разумна сила.
към текста >>

Трябва да се покаже, че във всички създания - цветя, насекоми, птици - има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява.”
Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма? - Една разумна сила. Значи в цветето работи една разумност. После ще вземете пчелите и ще разгледате, как те събират мед, как го приготовляват, как го оставят да ферментира. И с много примери ще се покаже разумността в природата. Трябва да се покаже, че във всички създания - цветя, насекоми, птици - има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява.” „Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето.
към текста >>

После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека.
„Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.” „Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме.
към текста >>

Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено.
Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.” „Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва.
към текста >>

По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.
„Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически.
към текста >>

Да не се мисли, че у тях няма съзнание.
Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.” По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко. Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета.
към текста >>

Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание.
Как е твоят господар! Полива ли те на време? И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето.
към текста >>

Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга.
Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии. Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела.
към текста >>

Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя.
Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух! Искаме нов живот и нова радост. Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.”
към текста >>

Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.”
Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо. За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи: „След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана.
към текста >>

Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването.
Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението. Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното. И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи! Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това.
към текста >>

Веднага едно светло състояние ще дойде във вас, ще почувствате прилив на сили, едно обнадеждване ще озари съзнанието ви.
Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях. Учителят казва: „Изучавайте природата. Черпете сили от нея. Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте. Веднага едно светло състояние ще дойде във вас, ще почувствате прилив на сили, едно обнадеждване ще озари съзнанието ви. И в най-простите наглед работи в природата има скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота. То крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни.
към текста >>

Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството.
Благодари на Разумното Начало, което работи в природата, и му кажи: „Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката.
към текста >>

68. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание.
И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество. Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов. Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката душа. * * *
към текста >>

Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура.
От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки. Също така и за предучилищната възраст, в детската градина, по-подходящо за децата е заниманието в градината, на полето или гората с цветя, дървета, извори, потоци и пр., отколкото с изкуствени пособия. Е/ Такъв труд сред природата е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общуване с природните сили. Тогава човек е бил в по-големи връзки с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен. Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.
към текста >>

Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен.
Тогава човек е бил в по-големи връзки с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен. Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие. Ж/ Такова обучение в хармония и с т.нар. в биологията биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа. Човекът на първите раси е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. Досегът му с живата природа е бил много по-голям, отколкото днес.
към текста >>

Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание.
За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.” Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние. Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли.
към текста >>

С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание.
Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.” Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние. Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност.
Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека. И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света.
към текста >>

За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света.
Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят. О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото. П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта. Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището. Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата. Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда. [1] Иполит Тен – „Философия на изкуството”
към текста >>

69. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното.
Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
към текста >>

Самосъзнанието е било още слабо развито.
се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен.
към текста >>

Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание.
Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия - да създаде човека на любовта - с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи. 3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха: В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода.
към текста >>

Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма.
В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз - приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно.
към текста >>

Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството.
Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр. Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век. Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан:
към текста >>

Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността.
Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр.
към текста >>

Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>

С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта.
Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна.
към текста >>

С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта.
Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание.
към текста >>

Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание.
С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот. Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава - това са мъките на раждане на новото съзнание. Това, което хората знаят за любовта, не е тази любов, за която аз говоря и която иде. Сега хората са в дълбок сън. Не са се още пробудили. Те сънуват само за любовта. Това, което хората знаят за нея, то е предисловие за любовта, която иде!
към текста >>

Светът ще се оправи, когато се новороди човешкото сърце.”
Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството. Светът ще се оправи, когато се новороди човешкото сърце.” Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум, чувство и воля? Нали еднакво трябва да постигне любовта, мъдростта и истината? ” На това може да се отговори следното: а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата.
към текста >>

Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр.
б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение: Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал. Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов - за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа. Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.
към текста >>

Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас.
Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание. Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното.
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

70. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание.
Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света. Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание. Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света.
към текста >>

Тя е силата на човешкото безсмъртие.
Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато дойдете до това ново разбиране на Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.” „Като зърнете любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, вие се чувствате нещастен. Всеки, който е зърнал любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които любовта извайва най-хубавите статуи. Благодарение на любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме.
към текста >>

Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява.
За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод.
към текста >>

„Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло.
Дава насока и на волята. Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича. Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек - неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум.
към текста >>

Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва.
Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята. „Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
към текста >>

Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота.
Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.” „Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.” „Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.” Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха.
към текста >>

Отслабването на паметта между другото се дължи на тревогите, безпокойствата, страховете, смущенията в човешкото съзнание.
Любовта усилва паметта. Тя внася подем във всички психофизични сили, а това води към усилване на паметта. Когато човек обича някого, той се интересува от всичко, което последният казва. Когато обича нещо, интересува се от всичко, което може да научи за него. Значи любовта ражда интереса, а последният е важно условие за паметта. Отслабването на паметта между другото се дължи на тревогите, безпокойствата, страховете, смущенията в човешкото съзнание. Любовта внася вътрешна хармония, отстранява тия отрицателни състояния. Това е една втора причина, поради която любовта усилва паметта. Учителят казва: „Забравяме, защото не обичаме. Когато обичаме, не забравяме. Това има голямо приложение във възпитанието.”
към текста >>

Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги.
„Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията.
към текста >>

71. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота.
Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел!
към текста >>

Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!
Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото! ” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост.
към текста >>

В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека.
Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите.
към текста >>

Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания.
Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа.
към текста >>

72. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти казваш: „Аз имам един висок идеал, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество." Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят?
Ако при една малка промяна в живота ти изпаднеш в разочарование, това показва, че нямаш самообладание. Някой казва да бъдеш хладнокръвен. Но не е добре да бъдеш хладнокръвен, безчувствен, а да имаш самообладание. Изобщо човек трябва да се стреми да започва всяка работа с добро разположение, защото твоето лошо разположение можеш да предадеш на другите. Не яж без добро разположение, защото няма да извлечеш от храната тези енергии, които са нужни за твоя организъм. Ти казваш: „Аз имам един висок идеал, искам да работя за оправянето на света, на човешкото общество." Добре, аз питам: Как ще помогнеш на външния свят, когато не си оправил твоя вътрешен свят? Когато имаш лошо разположение, това показва, че твоят малък свят не е оправен. Доброто разположение трябва да се има преди всичко. То има големи последствия върху човека. Който е добре разположен, има мир в себе си, той привлича към себе си енергиите от Божествения свят. Когато човек е обезсърчен, озлобен, мрачен, не може да приеме вибрациите на възвишените енергии, които могат да внесат подем, вдъхновение в него.
към текста >>

Съзнанието на съвременния човек се казва съзнание на личността.
Това не е едно голословно твърдение, но това е един закон за извличане здравословни енергии из природата. Закон: Доброто разположение е естествено състояние на човешката душа. Има една велика истина, че когато човекът е слязъл от Бога, преди инволюцията, той се е намирал в една неземна вътрешна хармония, мир и радост. И когато е дошъл на земята, слязъл в тази гъста материя, постепенно изгубил небесното състояние. Човек на земята не проявява своята Божествена душа, освен в редки моменти. Съзнанието на съвременния човек се казва съзнание на личността. Когато човек прояви своята душа, своето Божествено естество, той се намира в едно празнично, блажено състояние. Имаше една сестра, която боледуваше от две-три години и тази пролет си замина. Напоследък беше много отслабнала и веднъж на беседа падна в несвяст. Някои от братята я изнесоха и след беседа аз я посетих в дома й. Тя ми каза следното: „Когато бях припаднала, аз се намирах в едно неземно състояние - нещо велико, Божествено изпълваше моето съзнание.
към текста >>

Тя ми каза следното: „Когато бях припаднала, аз се намирах в едно неземно състояние - нещо велико, Божествено изпълваше моето съзнание.
Съзнанието на съвременния човек се казва съзнание на личността. Когато човек прояви своята душа, своето Божествено естество, той се намира в едно празнично, блажено състояние. Имаше една сестра, която боледуваше от две-три години и тази пролет си замина. Напоследък беше много отслабнала и веднъж на беседа падна в несвяст. Някои от братята я изнесоха и след беседа аз я посетих в дома й. Тя ми каза следното: „Когато бях припаднала, аз се намирах в едно неземно състояние - нещо велико, Божествено изпълваше моето съзнание. След като ме свестиха, пак се почувствувах недобре." Нейната душа е била излъчена вън от физическото тяло. Понякога, когато ти имаш добро разположение, радостен си, имаш крила, вътрешна хармония, светлина на съзнанието, много ти е леко - това е посещение на Божественото естество. Това може да бъде посещение на Бога или на някой ангел. Защо след като направиш някоя лоша постъпка, се чувствуваш много мрачно разположен? Когато нарушаваш Божествения морал, тогава Бог и ангелите се отдалечават от тебе.
към текста >>

Понякога, когато ти имаш добро разположение, радостен си, имаш крила, вътрешна хармония, светлина на съзнанието, много ти е леко - това е посещение на Божественото естество.
Имаше една сестра, която боледуваше от две-три години и тази пролет си замина. Напоследък беше много отслабнала и веднъж на беседа падна в несвяст. Някои от братята я изнесоха и след беседа аз я посетих в дома й. Тя ми каза следното: „Когато бях припаднала, аз се намирах в едно неземно състояние - нещо велико, Божествено изпълваше моето съзнание. След като ме свестиха, пак се почувствувах недобре." Нейната душа е била излъчена вън от физическото тяло. Понякога, когато ти имаш добро разположение, радостен си, имаш крила, вътрешна хармония, светлина на съзнанието, много ти е леко - това е посещение на Божественото естество. Това може да бъде посещение на Бога или на някой ангел. Защо след като направиш някоя лоша постъпка, се чувствуваш много мрачно разположен? Когато нарушаваш Божествения морал, тогава Бог и ангелите се отдалечават от тебе. Тогава ти приличаш на човек, излязъл на полето, където слънцето грее, светло и красиво е около теб. Но после идват тежки облаци, покриват небето и ти не виждаш слънцето.
към текста >>

73. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло.
Живата наука и болестите Науката, която Учителят проповядва, може да се нарече още Божествена или жива наука, защото тя разглежда законите от едно по-дълбоко гледище. Откъде черпи знание тази наука? - От една книга, свещена книга, която се казва Природа. Великата книга на Природата трябва да се проучи внимателно, по-дълбоко и тогава ще дойдем до тази Божествена мъдрост, до тази жива наука, която хвърля светлина върху всички въпроси, така също и върху болестите. Учителят казва: „Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, цветче съставят азбуката на тази велика книга." За медиците той казва така: „Вие трябва да изучавате науката не само външно, както анатомията и физиологията разглеждат външното устройство на човешкото тяло. Освен тях има и една друга анатомия и физиология. Един ясновидец ще изучава тези науки на етерното, астралното, умственото и причинното тяло на човека. Тогава той ще намери връзката с физическото тяло на човека и неговите по-горни тела. Така ще се тури основата на тази нова медицина." Физическото тяло не е самият, целия човек. Когато не познаваме основно устройството на човека, не можем да имаме и правилна медицина, тъй като има връзка.
към текста >>

За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание.
В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Веднъж една боа, голяма и страшна змия, влязла в болницата и те толкова се изплашили, че от страх прескочили през прозореца и избягали. Така те се намерили вън от болницата, съвършено здрави. Страхът събудил скритите сили на духа у тях и те победили болестта. Значи духът влияе върху тялото както в отрицателно, така и в положително направление. За да може да се разбере как става лекуването, трябва да се знае, че в тялото на човека има една разумност, мъдрост, която е независима от нашето съзнание. Тя работи в тъканите и клетките на всички органи. При лекуването на болестите природата взема едно голямо участие в тази мъдрост. Един пример. Може ли човек с всичките си познания и сили да превърне мускулите си в кости? - Не може.
към текста >>

Така загубената кръв постепенно се възстановява и всичко това става без участието на човешкото съзнание.
Второ, тялото събужда силна жажда у болния и той трябва да пие много вода, за да се увеличи количеството на кръвната плазма. В разните органи на тялото има пръснати кръвни телца. Те излизат от органите и навлизат в кръвта, за да увеличат броя си. Четвърто, костният мозък образува кръвни телца - това е неговата задача. При такъв случай той започва усилено да произвежда кръвни телца в голямо количество и ги праща в кръвта. Така загубената кръв постепенно се възстановява и всичко това става без участието на човешкото съзнание. Как може да се обясни, че болестите имат духовни причини? - Такива различаваме два вида: външни - материални и духовни. Зад материалните се крият пак духовни причини и в края на краищата всички болести имат духовни причини. Кои са материалните причини? Те са много ясни.
към текста >>

74. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство.
Тази опитност му се дава след като придобил смирението. Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества.
към текста >>

С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото.
Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението. Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не. Второто качество е честността. Тя се разбира малко в друг смисъл. Учителят казва така: Честността е на границата между животинското и човешкото царство. С честността човек излиза от животинското царство и навлиза в човешкото. Под „честност" се разбира това, което казваш, да го направиш, да останеш верен на дадената дума. Третото качество е добротата. За добротата Учителят казва: Добротата е външен израз на Любовта. Не се разбира само да правиш добро, но да имаш едно вътрешно разположение към всички същества. Да желаеш техния напредък, успех и дето можеш, да помагаш.
към текста >>

По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?
Това е за един по-съзнателен ученик. Той със съдилища не се занимава. Такива примери има много. Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък. Това е една основа. По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика? - Той има вътрешен мир, едно добро разположение на душата си, хармония и радост, която не зависи от външните условия, но от връзката му с Бога. Има радости, които зависят от външните условия. Например построиш си къща, имаш хубава градина - радваш се. Но има радости, които не зависят от външните условия. Те са истинските радости.
към текста >>

Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата.
Който има такъв вътрешен мир, хармония, добро разположение в себе си, той действува магически на околните. Той, дето отиде, внася в душите на околните хора, без да говори, своето вътрешно състояние, своя мир. Ще ви кажа един пример, който ми казаха преди няколко деня. Една майка има няколко деца, с които мъчно се справя, понеже не живеят в съгласие, а постоянно се карат. Един ден отива у тях един доста напреднал брат, който има такова вътрешно състояние и е във връзка с Великото, Божественото, което работи в цялата природа. Той е спокоен, радостен, има вътрешен мир и с това съзнание той влиза в къщата. Веднага децата се смиряват, караниците престават и доволни и тихи се обхождат помежду си. В майката също настава един вътрешен мир, без нашият брат дори да им е говорил за това. Човек, който има изработени в себе си тези пет качества, постепенно придобива това вътрешно разположение, тази вътрешна радост, която не зависи от външните условия, в които е поставен. Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях.
към текста >>

То зависи от степента на твоето съзнание.
Той ще влезе във връзка с тях. Ние не сме Бели Братя, ние сме ученици на Белите Братя. Някой иска да отиде в Индия и там да получи посвещение от адептите. Такъв човек разбира механически посвещението. Посвещението не зависи от мястото, дето се намираш. То зависи от степента на твоето съзнание. Белите Братя ти може да срещнеш и тук, в България. За тези напреднали същества не важи разстоянието. Те са господари на материята. Те могат да стават видими и невидими и да се явяват където поискат. Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.
към текста >>

Това показва, че имаш будно съзнание.
Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние. Ти в душата си пак ще продължаваш да се молиш. Това показва, че имаш будно съзнание. Човек трябва да се моли и когато е буден, и когато спи. Сега ще ви дам една задача за две седмици. Една клетка, едно листче от едно дърво трябва да съзнава, че е част , цялото дърво. Усилията на цялото дърво произвеждат благата, които дървото дава. Също така и ние сме части, органи на общочовешкия живот, на общочовешкия организъм.
към текста >>

75. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право.
Законът на справедливостта Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът под думата „справедливост" и какво разбираме ние. Има голяма разлика. Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право". А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура.
към текста >>

Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право.
Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът под думата „справедливост" и какво разбираме ние. Има голяма разлика. Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право". А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието. Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата.
към текста >>

Така постъпва човешкото право.
Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура. Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право. Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен." Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш. При човешкото право един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр.
към текста >>

При човешкото право един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр.
Така постъпва човешкото право. Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен." Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш. При човешкото право един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр. Божественото право надраства тези неща. Според човешкото право ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш. По Божественото право ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое.
към текста >>

Според човешкото право ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш.
Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен." Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш. При човешкото право един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр. Божественото право надраства тези неща. Според човешкото право ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш. По Божественото право ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на разумната природа. Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото съзнание.
към текста >>

Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото съзнание.
Според човешкото право ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш. По Божественото право ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на разумната природа. Божественото право може да приложи само човекът на новата култура, на новото съзнание. Друг пример. Някой човек те обиди пред хората, ти имаш право да го дадеш под съд и ще го осъдиш, а по Божественото право няма да се чувствуваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. Тук има още по-дълбоки работи, но те са за много напреднали души. По Божественото право ти няма да се защищаваш, ще оставиш на разумната природа, на истината да те защищава.
към текста >>

Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право.
Кой е този кредит, в какво се състои? - Това са всичките благоприятни условия, за да живее това същество и да развива дарбите, които са вложени в него. Човечеството трябва да даде на това същество всички условия да се развива правилно. Третият закон, това е правото на човека да живее на Земята и да се усъвършенствува. Това право е дадено на човека от самата природа, от Божествената справедливост. Виждате, че има голяма разлика между човешкото и Божественото право. Божественото право е правото на новата култура. Тогава човекът ще има всички благоприятни условия да развива всички сили на своята душа и да ги прояви за благото на всички. Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша.
към текста >>

Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата.
В бъдеще [... ] с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта. В своето развитие човешката култура е минала през няколко фази. Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата. При животните силният побеждава, слабият няма право. И днес до известна степен има остатъци от това право. Например във време на война побеждава силният, а слабият, който е победен, няма право. В първобитната култура силата е диктувала правото. При човешкото право силата защищава слабия.
към текста >>

При човешкото право силата защищава слабия.
Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата. При животните силният побеждава, слабият няма право. И днес до известна степен има остатъци от това право. Например във време на война побеждава силният, а слабият, който е победен, няма право. В първобитната култура силата е диктувала правото. При човешкото право силата защищава слабия. Следващата степен ще бъде справедливостта. Сега ние сме в една епоха, когато се говори вече за справедливо разпределение на благата. Четвъртата степен ще бъде любовта. Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов.
към текста >>

Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов.
При човешкото право силата защищава слабия. Следващата степен ще бъде справедливостта. Сега ние сме в една епоха, когато се говори вече за справедливо разпределение на благата. Четвъртата степен ще бъде любовта. Само при нея ще се приложи справедливостта. Степените на правото са следните: насилие, човешко право, Божествено право и справедливост или любов. Когато дойде тази идеална култура на шестата раса, за която работим ние и за която дойде Учителят, тогава няма да има затвори и съдилища. Хората ще имат правилни мисли, чувства и постъпки. Няма да има болници. Дори Учителят казва, че няма да има и гробища. Затова в шестата раса ще стане това, което стана с Христа.
към текста >>

76. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта.
Един човек, който търси красотата, разбира я и е във възторг от нея, такъв човек вярва в Бога, той разбира Бога. Значи ние трябва да имаме за религиозността едно друго понятие. Външно човек може да минава за материалист, но той е религиозен, щом се стреми към красотата. Разумната природа е наредила така, че чрез красотата ние идваме до Бога. Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа. Тези изкуства, които се разцъфтяха в Европа от Ренесанса насам, тези творци на красотата като Микеланжело, Рембранд, Рафаел, Ван Дайк, Бетовен, Бах и редица други, всички са Божии пратеници, те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането му в свещения храм на любовта. Не е случайно тяхното идване. Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо.
към текста >>

77. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена.
Човешката душа трябва да получава от Бога този подтик към знанието и добродетелите, за да се развива правилно. Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии.
към текста >>

Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили.
Нека наблюдаваме едно плодно дърво - това, което произвежда, то го предлага на всички. Изворът също предлага своята вода на всички. Така и човекът всичко, което изработва, трябва да го предлага на всички. Това значи да си служим и прилагаме методите на природата. Човешкото тяло представя микрокосмос, построен по законите на макрокосмоса, или голямата вселена. Всеки орган от човешкото тяло съдържа, освен материални, и духовни сили. Например пръстите на човека не са само за хващане на предметите и за работа. Те имат отношение и към духовния живот на човека. От всеки пръст излизат грамадни енергии. Човекът приема от природата и едновременно дава от себе си енергии. От пръстите излизат понякога лъчи, дълги по един метър.
към текста >>

Това се постига чрез будното съзнание.
Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи. Сънят може да е 7-8 часа, значи 1/3 от денонощието. Да кажем, че човек живее 90 години, тогава 30 години той прекарва в сън, 30 години от живота си спи. Тези 30 години могат да бъдат загубени, ако той не учи и през време на съня. Затова човек трябва да знае как да спи и как да учи, когато спи. Това се постига чрез будното съзнание. През време на съня душата на човека излиза вън от тялото, но една нишка поддържа връзката. При смъртта тази нишка се скъсва. Който има духовни дарби, може да види тялото си, когато спи на кревата. Един такъв човек, който имал тази опитност, казвал така: „Онзи човек, който спи на кревата, съм аз, но аз, който го виждам, кой съм? " Тази дарба се дава на човека, да разбере, че той не е тяло.
към текста >>

През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание.
Такъв човек трябва да се радва, а не да се страхува. Такава опитност показва, че човешката мисъл работи вън от мозъка. Следователно мисълта не е плод на мозъка. Материята не ражда мисъл. Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята.
към текста >>

За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание.
Мозъкът е само един инструмент на мисълта. През време на сън човек може да прекарва в едно състояние на будно съзнание. Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство.
към текста >>

През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога.
Преживните животни през нощта преживят храната и я отправят към други подразделения на стомаха си. Неразумният човек прави същото като преживните животни - през деня събира много тревоги, безпокойства, а през нощта ги предъвква, преживя ги, както кравата преживя изпасаната трева. Съзнателният човек ще учи и през време на съня. За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина.
към текста >>

В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство.
За да може човек да учи и когато спи, той трябва през деня да има будно съзнание. Затова човек трябва да съзнава, че е разумна душа, пратена от Бога да се учи на земята. През целия ден трябва да има будно съзнание и да пази връзката с Бога. Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е. всички тревоги да се превърнат в един вътрешен мир, в него да настане една хармония, да има чистотата и невинността на детето. В това състояние той може да спи, да бъде с будно съзнание горе, да изучава невидимия свят и главно - може да посети Школата на невидимия свят, Небесната школа на Бялото Братство. Учителят препоръчва следната формула: „Господи, Исусе Христе, сега, при заспиването си, аз отивам в Небесната школа на Бялото Братство и аз зная, че това ще стане, защото това е и Твоята воля." Когато човек е съзнателен, през време на спането може не само да учи, но и да работи. Той може да помага на хората, които се намират в тъмнина. Всяка година умират около 35 милиона хора. Те имат нужда от помощ. Един пример от Учителя.
към текста >>

78. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие.
От 18 милиона години, откакто човечеството съществува на земята - окултизмът казва, че човечеството съществува от 18 милиона години - земята е пълна с престъпления, човечеството е създало много тежка карма. Тази тежка карма е зарегистрирана в аурата на земята. Вследствие на тези неблагоприятни условия, човечеството не е могло да се подобри, издигне и спаси. Толкова тежка била тази карма. С идването Си на земята Христос изпълва нейната аура със Своята светлина и с това Той трансформира, заличава тази част от човешката карма, която била зарегистрирана в нейната аура. С това се създават благоприятни условия за човешкото развитие. Дава се възможност на човека отново да победи егоизма в себе си и да приеме любовта. Останалата част от кармата ще се плати чрез човешките страдания. Христос е имал за мисия от една страна да трансформира земната аура, а от друга - да донесе на земята силата на любовта. Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция.
към текста >>

С това земната аура станала годна за човешкото развитие.
По този въпрос окултизмът казва: "Човек, който иска да отиде при Бога, който иска да направи връзка с Бога, най-правилно е първо да направи връзка с Христа. Чрез Него ще направи връзка и с Бога." Ние трябва живо да си представим, че Христос, Великият Учител, и сега е жив, и сега работи, и всеки човек може да влезе във връзка с Него. Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа.
към текста >>

Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек.
Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя." Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват.
към текста >>

79. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал.
към текста >>

Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята.
Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа." Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция.
към текста >>

Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот.
Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне.
към текста >>

Това е влизане във връзка с Неговото съзнание.
Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
към текста >>

Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.
Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа.
към текста >>

От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа.
Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика.
към текста >>

От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика.
От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
към текста >>

Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души.
към текста >>

От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери.
към текста >>

Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание.
Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин.
към текста >>

При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието.
Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви.
към текста >>

80. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

На човешкото не можем да се подчиним.
Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним. На човешкото не можем да се подчиним. В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, носи те навсякъде, ти вече си в негова власт; или,ти си във властта на един кон, който е без юзда. Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека. Щастието в този живот не може да се постигне.
към текста >>

Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога.
Божието учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Това е хубавото. Сега ще прилагате каквото можете, а другото идва само. Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят на пътя ви, за да ви уплашат. А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода.
към текста >>

В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице.
След туй идват цветовете, това е втората степен (вторият стадий). Най-после иде въображението; Тогава картината ще получи дълбочина. Гледаш една картина и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува. Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика картина. С четири реда сълзи трябва да е плакал!.... В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице. По-голям синтез няма. По-красива форма няма. Това е едно сложно съчетание. Целият космос се отразява в човешкото лице! Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето.
към текста >>

Целият космос се отразява в човешкото лице!
С четири реда сълзи трябва да е плакал!.... В хода на еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице. По-голям синтез няма. По-красива форма няма. Това е едно сложно съчетание. Целият космос се отразява в човешкото лице! Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой го схваща като нещо обикновено. - Не, не! То е един велик свят! Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си на Земята.
към текста >>

81. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят.
Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня. Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина, Лозенската планина, Плана, чак до Рилския масив. Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир. Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените. Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море. Под тях се чува глухият шум на водите, които слизат от Резньовете. Обградени са от всички страни с борови гори.
към текста >>

После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат.
Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява. Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето - всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални.
към текста >>

Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него.
Светът на Разумността е свят на белотата, свят на светлина. Светът на промените е обагрен в различни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите. Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни. Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава. Някой път вие търсите някого, но улицата и номера, дето той живее, забравяте.
към текста >>

Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни.
Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите. Бог не иска да завземе съзнанието ви без остатък, за да бъдете свободни. Човек в живота трябва да бъде като онзи бижутер, който търси скъпоценни камъни, или като онзи мъдрец, който търси някой древен ръкопис, някоя свещена книга, и като я намери радва се и я изучава. Някой път вие търсите някого, но улицата и номера, дето той живее, забравяте. Не забравяйте името, улицата и номера! Онзи, когото човек търси, е Бог. Улицата, дето живее, са ангелите, а пък номерът - това са добрите хора.
към текста >>

Когато нашето съзнание е будно, там е Бог.
Засега Той минава като наш Баща, като наш Възлюблен, като наш Приятел. Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя.
към текста >>

Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог.
Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя. Бог като се проявява в един човек, обичат го хората - заради Бога, Който се проявява.
към текста >>

82. Божията воля - Боян Боев (1883 – 1963)

Хиляди години ще минат, докато дойде проясняване в човешкото съзнание.
Да Вършим Волята Божия, да прославим Името Божие, да работим за въдворяването на Царството Божие на Земята - това са живи закони, основни закони на живота. Някой мисли, че сам може да се повдигне. Не! Сам той не може нищо да направи. Но като дойдат Бог и Христос да направят жилище у него, тогава ще разбере и ще се повдигне. Невидимият свят има една трудна задача! Хиляди години ще минат, докато дойде проясняване в човешкото съзнание. Човек сега - съжалява, че е останал назад, но това е второстепенен Въпрос. Не съжалява, че не е изпълнил Волята Божия, а това е важното. Той трябва да съжалява, че като не е учил, Божията работа е останала назад. Волята на Бога е свещена! Понеже светлината, знанието, Истината идат от Бога, казваме: „Да бъде Неговата Воля".
към текста >>

83. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което състарява, е човешкото.
Виждайте Бога във всичко! Мисълта, която идва от Бога, внася живот и радост. Когато ви дойде такава мисъл, цял ден сте радостни. Всяка друга мисъл не носи радост. Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което състарява, е човешкото. Когато се подмладяваш, ти си при Бога. Истинското подмладяване стои В това да Влезе човек в целокупния живот. Който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А който е намерил духовния живот, е намерил едно съкровище. Онзи, в когото вярваш, трябва да влиза в теб.
към текста >>

Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание.
Казано е: „Ще бъдем научени от Бога". Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога.
към текста >>

По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога.
Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават. Учениците Христови повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях. Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. *
към текста >>

И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание.
Но духовен човек значи: от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да Го търсиш. Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви.
към текста >>

И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание!
Това е магията на духовния живот. Животът не е място за забавление. Той е сериозна работа, училище. Животът е много сложно нещо, преплитане на духове, на сили. И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно!
към текста >>

Да няма прекъсване на съзнанието ви.
И не може човек да излезе от тези условия с обикновеното съзнание, а с едно по-високо, Божествено съзнание. И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол. В него живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

Съзнанието ви трябва да бъде будно!
И колко е хубаво човек да гледа на живота с по-високо съзнание! Понякога вие се чувствате изоставен, усещате се сам. Изкуството е и в тази самота да намерите Божественото. Дето и да си - да намериш Божественото, да чуеш гласа Му: и при извора, и при дърветата - навсякъде! Да няма прекъсване на съзнанието ви. Съзнанието ви трябва да бъде будно! Великото Разумно Начало царува навсякъде и неговите пътища са неузнаваеми. Всички същества са под неговия контрол. В него живеем, движим се и съществуваме.
към текста >>

84. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека.
Като съзнаеш Любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен онзи, когото обичаш. Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога.
към текста >>

Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога.
Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя.
към текста >>

Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта.
Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя. Мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Разрешението идва.
към текста >>

В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя.
Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя. Мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Който иска да се запознае с въпроса за създаването на Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл на живота, да придобие знание, мъдрост, сила, здраве, безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа на своя живот. Разрешението идва. Не може да се отложи. Най-голямото робство е смъртта.
към текста >>

85. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато твоето съзнание е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област.
- У много религиозни хора има напластени неща от миналото, например ревност, подозрение, съмнение и когато тези работи ги има, не може да се образува братство. То не е онова Божественото, което сплотява хората. Някой човек го е срам от Любовта. То е, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и любовта, като минава през тази чиста среда, не добива примеси. Когато твоето съзнание е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов иде да обнови света. В Божествената Любов има растеж. В нея няма еротичен елемент. Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка.
към текста >>

А човешкото е сянка.
Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А човешкото е сянка. При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека. А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана. Братът попита: - Вие вчера казахте, че можем да обичаме, както Христос обича.
към текста >>

86. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години.
По-важни времена от сегашните няма. Човек трябва да ги използва. Това е едно преходно състояние. Ние се намираме в период, когато Земята коренно ще се преустрои. Затова казваме, че най-хубавите времена са сегашните. До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години. Благодарете на Бога. Понякога хиляда години могат да се съберат в един момент. Ако един ден представлява хиляда години, то и хиляда години могат да се съберат в един ден. Когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не му е запалена свещта, трябват му хиляда години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани.
към текста >>

В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява.
Ще дойде една духовна вълна и тогава ще бъдат разграбени. Писанието казва: „Ще има гладни години". И ще тичат от къща на къща да търсят Словото. Словото ще се носи във въздуха. След няколко години ще настане голям духовен глад на Земята. В съзнанието на сегашните хора има един нов елемент, старото не ги задоволява. Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Светът е натегнал от ядене и пиене йена заспиване духовно. А заспиването, немаренето не е хубаво нещо. Хората сега са на два лагера: онези, които побеждават, се радват на страданията на другите, а другите страдат, понеже не са победили.
към текста >>

Новият живот - това е пробуждане на съзнанието.
В беседата „Новото човечество" се говори за изключения в Слънчевата система. Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се на хората. Новият живот - това е пробуждане на съзнанието. Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата.
към текста >>

За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание.
Епохата на Водолей всичко ще примири. Тя е като пролет. Старото ще се разглежда като нещо архаично. Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще Влезе В нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това Време Всички хора няма да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени.
към текста >>

Поражда се ново съзнание у хората.
Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане. От старото нищо няма да остане. Гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа. Ние всички ще станем пеперуди.
към текста >>

Иде космичното съзнание у човека.
Няма какво да се плашим. Иде светла епоха! Иде доброто. Тези събития, които стават, са начало. Това поколение така ще си отиде. Иде космичното съзнание у човека. Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блаженство и дух на служене. Ние сме хората на новия живот. Със стария живот краката ни бяха Вързани, очите ни бяха завързани, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени. *
към текста >>

Тъй, както е писано от Бога в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони.
И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Истинските закони са писани в човешките сърца. Тъй, както е писано от Бога в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще дойде време да свирят например, те ще кажат: „Невъзможно! " То е възможно, но не в тяхната форма, а в друга форма. И сега, като се каже за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при сегашните разбирания. Няма нещо невъзможно.
към текста >>

По какво се различава Божественото от човешкото?
Камъкът, който пада, трябва да падне. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия. Приемете тези работи. Когато се казва: „Ще дойде ново Небе и нова Земя", се разбира следното: Под ново Небе се разбира света, който ангелите са наредили, а под нова Земя се разбира света, който хората са наредили - човешкият външен ред. А пък самата Земя, самото Слънце, те са направени от Бога, те са си добри. По какво се различава Божественото от човешкото? Божественото отначало дава малко и слабо, но към края дава най-хубавото и най-силното. Човешкото отначало те посреща като принц, всичко ти обещава, на втория ден - по-малко, докато най-после се намериш като вол, завързан, да ядеш само плява. Новите хора трябва да имат сила, не да бъдат слаби. Те трябва да разполагат с нещо, за да могат да помагат, да дават. Когато един човек счита, че твоите радости са негови радости, че твоите скърби са негови скърби, че твоите успехи са негови успехи - тогава вие сте в реалния свят.
към текста >>

Човешкото отначало те посреща като принц, всичко ти обещава, на втория ден - по-малко, докато най-после се намериш като вол, завързан, да ядеш само плява.
Приемете тези работи. Когато се казва: „Ще дойде ново Небе и нова Земя", се разбира следното: Под ново Небе се разбира света, който ангелите са наредили, а под нова Земя се разбира света, който хората са наредили - човешкият външен ред. А пък самата Земя, самото Слънце, те са направени от Бога, те са си добри. По какво се различава Божественото от човешкото? Божественото отначало дава малко и слабо, но към края дава най-хубавото и най-силното. Човешкото отначало те посреща като принц, всичко ти обещава, на втория ден - по-малко, докато най-после се намериш като вол, завързан, да ядеш само плява. Новите хора трябва да имат сила, не да бъдат слаби. Те трябва да разполагат с нещо, за да могат да помагат, да дават. Когато един човек счита, че твоите радости са негови радости, че твоите скърби са негови скърби, че твоите успехи са негови успехи - тогава вие сте в реалния свят. Един ден ще се събудите и ще видите, че не сте такъв човек, какъвто сте бил до сега. И ще си кажете: „Голям дивак съм бил!
към текста >>

87. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието.
Всеки трябва да се просвети когато му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца. Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са. Преведете това. Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието. Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича. Вие там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре в него, което ви обича, значи Бог.
към текста >>

Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото.
Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия. Сега вие казвате, че някой човек ви обича. Вие там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре в него, което ви обича, значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за любовта и считате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. Вие считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого другиго. Това е човешко разбиране. В света най-първо идва нещастието и после щастието.
към текста >>

Това е човешко разбиране.
Ако някой ви обича, то е Божественото вътре в него, което ви обича, значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото. Вие имате едно понятие за любовта и считате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. Вие считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого другиго. Това е човешко разбиране. В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието. В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората. Един брат попита:
към текста >>

Има същества, чието съзнание е по-висше.
Човешката душа не може да бъде излъгана. Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно. Понеже хората смесват човешката любов и Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при него и се проявяват чрез него. Този, който обича, не трябва да казва: „Онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам".
към текста >>

", тогава човешкото е в теб.
Любов та не трябва да гледа недостатъците. Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира. Отгде се пръкна? ", тогава човешкото е в теб. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не! Някой казва: „Бъди добър! " Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? " Това е Възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете!
към текста >>

88. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Човешко разбиране е да ограничавате Любовта.
Любовта ви трябва да бъде свещена, за да можете да виждате Божието лице и душата ви да се зарадва. Вие трябва да обичате! Не оставяйте това за в бъдеще, вие сте се преродили вече. Всички не могат да просветнат изведнъж, но всеки, когато му дойде времето. Оставете човешкия порядък (външното), защото, ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича — Бог. Човешко разбиране е да ограничавате Любовта. Не считайте, че онзи, които ви обича, не трябва да обича никого друг. Оставете човешките грешки за хората, не оставайте назад, а вървете все напред и с вяра. Сами ще видите, че този път е добър. Човешката душа не може да бъде излъгана. Не смесвайте човешката любов с божествената.
към текста >>

Има Същества със съзнание по-високо от нашето.
Не считайте, че онзи, които ви обича, не трябва да обича никого друг. Оставете човешките грешки за хората, не оставайте назад, а вървете все напред и с вяра. Сами ще видите, че този път е добър. Човешката душа не може да бъде излъгана. Не смесвайте човешката любов с божествената. Има Същества със съзнание по-високо от нашето. Те са носители на възвишеното. Когато човек обича тези същества, те идват и се проявяват чрез него (човека). Който обича, не трябва да гледа недостатъците на хората. Не казвайте, че условията при които живеете са лоши, защото, ако не обичате, никой не може да ви помогне. Ще обичате и условията ви ще потекат!
към текста >>

Когато дойде някой човек при вас, виждайте всякога доброто в него (старайте се), а не лошото, защото това е човешкото във вас.
Който обича, не трябва да гледа недостатъците на хората. Не казвайте, че условията при които живеете са лоши, защото, ако не обичате, никой не може да ви помогне. Ще обичате и условията ви ще потекат! Поне това можете да проверявате всеки ден, макар и в малък размер. Знайте, че ако не обичате, всички врати ще бъдат затворени за вас и обратното — с една дума казано, ще ви върви в живота. Когато дойде някой човек при вас, виждайте всякога доброто в него (старайте се), а не лошото, защото това е човешкото във вас. За да бъдеш добър, трябва да виждате Бога и доброто НАВСЯКЪДЕ! Бъдете топли!
към текста >>

89. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното съзнание и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат.
Бог е вложил доста дарби у човека и той трябва да ги разработи, за да свърши учението си с успех. Ангелите идват да помагат на хората, защото, когато те са били хора, ние сме били растения, а сегашните растения като станат хора, ние ще бъдем ангели и ще им помагаме. Ангелите, обаче се изкачват в по-горни стъпала на развитие, местата на най-долните ангели се овакантяват и се заместват постепенно със светии, кои-то поемат част от тяхната служба и ги облекчават в досегашната им работа, като им се възлагат по-отговорни задачи. Светиите са ученици на ангелите и се учат от тях, как да ни помагат. * * * За да се възпитат хората, идват големи страдания, чрез които се пробужда тяхното съзнание и те стават способни да влизат в положението на другите да им помагат. Страданията трябва да раздрусат много човека за да се събуди в него разкаянието и да види, че не постъпва разумно (да осъзнае грешките си). Значи, всичко в природата и страданието събужда човека. Без страдания човек е като жито в житницата — стои в покой и нищо не печели. Всеки, които е страдал е придобил нещо, без да знае. Страданието е път от злото към доброто.
към текста >>

Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото.
Бог е дал сили на човека да се справя с мъчнотиите. В тях, човек разработва характера си и колкото повече е страдал човек, толкова е по-повдигнат. Страданията неутрализират греха. Те са метод за растеж. Когато хората страдат, стават по-красиви — гласът им става по-мек и приятен, а човек — по-благороден. Тъй че, човек ще трябва да страда дотогава, докато се стопи всичко човешко в него и остане само Божественото. Та макар да се намира в големи страдания, човек трябва да бъде готов на всички изпитания по пътя към Христос — към Бога. Страданията са граница за преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Страданията правят човека по-чувствителен и тогава той възприема и разбира любовта. Страданията чистят човека, те са път към любовта. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта.
към текста >>

Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр.
към текста >>

Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме. Когато съзнанието ни се докосне до Христовия Дух, до Любовта. Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата.
към текста >>

Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него.
При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи. Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.
към текста >>

Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато.
Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи. Той значи не може да свърже причините и последствията. Хубаво е да помагате на другите, но трябва те да не се връщат пак назад. Има благородни хора в света. Вземайте пример от хубавото в света, откъдето и да идва то. Онзи и този живот са едно; когато съзнанието ви не е прекъснато. Кармата на европейските народи е назряла и катаклизмът, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Тогава всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Сегашното поколение ще загине. В невидимият свят има милиони и напреднали души, който ще дойдат на земята и ще сложат ред и порядък. И вие ще имате дял в бъдещата култура.
към текста >>

А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото.
Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора. Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество. Защото в качеството е силата. Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика.
към текста >>

За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.
Учете хубаво. Новите хора трябва да имат духовна сила, за да могат да помагат и на другите. А силата се дава само на добрите. Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма.
към текста >>

Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества.
Сега България е в еволюционната си фаза и тя се издига нагоре, та затова по-скоро това Учение ще се приеме от българите. * * * За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота. Благата на хората са в Божиите ръце. Бъдете разумни и работете не по буквата на закона, а по духът на нещата. Доколко се пробужда съзнанието на човека, той влиза във връзка с по-напреднали и светли Същества. Животът ви е израз на миналото и няма какво да се сърдите сега. Всеки човек сам се е вързал кармично и сега с доброто ще изкупите вашата карма. Борба непрестанна е този наш живот. Не е лесна работа, но в края на краищата победата е на доброто. Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога.
към текста >>

Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога.
Витоша е планина на знанието (за самоусъвършенствуване). Който иска да се усъвършенства в пътя на самоотричането да отиде на Мусала, а за знанието, значи на Витоша. Една душа може да живее и при най-благоприятни условия и пак да се мъчи. Щастието може да се разбира само при Новите разбирания. Божието учение трябва да се приложи и молете се Господ да ви научи, как да го приложите. Човек трябва да си изработи план за приложението му и той трябва да има съзнание, че служи на Бога. Прилагайте каквото можете, като отидете в една къща, хванете се на работа, вода донесете, туй-онуй, така че цял преврат да направите в дома, после така и на друго място като отидете, на трето и т.н. А не да искате да се отдалечите някъде, така не бива. Трябва да разрешите първия (основния) въпрос — Любов към Бога и после всичко друго можете да приложите, защото другите въпроси са вече лесни. Има посветени, които владеят силите на Природата и мълчат като риба за тях. Когато някой се къпе постоянно, светлите същества имат условия да дойдат при него.
към текста >>

В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи.
Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят. Когато човек спи, остава тялото си и той постоянно се учи как да се излъчва. Като завърши работата си човек умира и грандиозното, красивото е там, че свършиш ли една работа, приготвят ти друга. В човека има едно висше Разумно Начало, неговото свръх съзнание, което постоянно работи. Явленията в природата не са механически — зад тях стой Разумното, което работи в цялата Природа. Така, че нашите отношения към животните не са безотговорни, също и към растенията. За възпитанието на детето, което е немирно и непослушно, три пъти да направи екскурзии до Витоша и като види то камъни, гори, пътеки, извори, поляни и пр. Природата го възпитава тогава. Така, че децата така се възпитават, а не с наказание, защото тогава се ожесточават.
към текста >>

Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него.
Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта. Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло. В книгата "Велики Посветени" от Едуард Шуре, Школата на Орфей е била при изворите на р.Ербо — Марица (при Маричините езера), Олтара, тъй наречен от Учителя. Тук в тая долина е Царството на Безмълвието.
към текста >>

Човек ако има само винаги Будно съзнание, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии.
Тук в тая долина е Царството на Безмълвието. Там цари пълна тишина. Тук много рядко идват туристи, също и овчари. Само понякога се чува гласа на редки птички, населяващи тук. * * * Човек ако има само винаги Будно съзнание, ще може да издържи на изкушенията (греха), когато му дойдат известни изпитания и мъчнотии. Те са предметно учение за човека. Те се натрупват и измъчват човека и той много трудно може да се справи с тях, защото силите на злото са способни и могат да го подчинят. Така е станало и най-напред и с грехопадането в умствения свят, когато човек се е откъснал от Божественото. Така че, когато искате да направите нещо добро, не се спирайте. По-добре е да направи криво-ляво нещо, отколкото нищо.
към текста >>

Това са степени на съзнанието.
Злото се ражда всякога, когато човек почне да живее само за себе си. А той трябва да живее за Цялото (за Бога), най-напред и от това зависи неговото щастие. Христос казва: "Всичко, с което човек разполага да се сложи на разположение на Бога". Мойсей казва: "Само една десета да се даде на Бога". А обикновения човек само от време-навреме дава по малко на Бога. Това са степени на съзнанието. Служенето на Бога е най-високата точка, до която човек може да се изкачи. То е да работи човек за Любовта, да я разпространи. Да работи човек, както Бог работи. Затова, той трябва да е умен, добър и силен. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
към текста >>

На първо място в съзнанието му, да е това!
Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма. Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това. Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света.
към текста >>

Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото.
Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО. * * * Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело. Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре. Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания.
към текста >>

90. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". "Човек трябва да живее за великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек спокойно може да се справи с тялото си".(7) Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини.
към текста >>

Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек спокойно може да се справи с тялото си".(7) Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения (за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха) да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни Божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителя по това (7): "Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". "Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото разумно начало в Природата, свържете се с него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта" (5).
към текста >>

Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му.
"Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото разумно начало в Природата, свържете се с него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта" (5). Виждаме от горното колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
към текста >>

Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
Всяка мисъл, която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане - изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителя дава следните изяснения по този въпрос (10): "Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя - не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". "Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права". Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>

Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане.
Ето разясненията на Учителя по това (7): "Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителя изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл.
към текста >>

За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията.
Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното - с друг. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, трябва да дишате като добри хора. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си.
към текста >>

91. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта! Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим. Ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее. Тая любов иде сега на земята. Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи.
към текста >>

Тя е силата на човешкото безсмъртие.
Ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее. Тая любов иде сега на земята. Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогаз ще почувствуваш, че всички хора са близки за тебе. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло". * * *
към текста >>

92. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание!
Любовта е качеството, способността на безсмъртния човек. Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет.
към текста >>

Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество!
Това са няколко ниви - всичко около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите. Една висока идея е вложена в разработването на тия ниви. С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно! Работата от любов, без да чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост! Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук?
към текста >>

93. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственият прав път, по който правилно и нормално могат да се развиват хората, това е любовта, която подхранва човешкото свръх съзнание.
Бъдещето ви щастие зависи от разбирането на закона на любовта. Любовта е, която внася мир в ума и сърцето, тя е която носи здраве. Вие искате да станете щастливи извън любовта! Всички блага се добиват само чрез закона на любовта. Законът на любовта - това е правият път. Единственият прав път, по който правилно и нормално могат да се развиват хората, това е любовта, която подхранва човешкото свръх съзнание. Умен човек е онзи, който употребява всичко за божествената любов. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е любовта. Всички престъпления стават извън любовта. Любовта трябва да предшествува богатството, силата, красотата. Тя трябва да предшествува всичко.
към текста >>

Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание.
Вас ви очаква един живот по-висок. Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание. Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля живота. Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! "
към текста >>

94. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност.
Салонът е пълен. Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина! Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр.
към текста >>

Човешкото развитие влиза в нова фаза.
Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние. Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден! Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество. Иде ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва!
към текста >>

Иде ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице.
След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден! Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество. Иде ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва! Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери. Тя ми казва: „Заледените реки на земята ще се размразят, цветята ще се разцъфтят.
към текста >>

95. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И това ново съзнание вече се ражда!
А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада. Това е приложението. – Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда! Това е новата вълна, която ще преобрази света. Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването.
към текста >>

– Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек.
Това е смисълът на думите Христови: "Блажени нищи духом". Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота.
към текста >>

Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство.
Какво е "нищи духом"? "Нищи духом" е оня, който работи, за да уреди работите на всички и себе си оставя последен. Изворът на щастието е в слугуването. – Кое е нужното сега? – Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Единствената сила, която може да ни научи, как да живеем, това е любовта.
към текста >>

Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота.
– Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят и да се считат като членове на един дом, като братя и сестри на едно общочовешко семейство. В света да ръководят най-добрите и най-умните хора. Това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота. Единствената сила, която може да ни научи, как да живеем, това е любовта. Пред вас седи едно велико бъдеще. Тепърва имате да учите, какво нещо е любовта. Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов.
към текста >>

Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание.
Един запитва: – Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музикатааз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази.
към текста >>

Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух.
– Кой е изворът на музиката? – Божественият свят е свят на вечна хармония. Външния израз на тая хармония аз наричам музика. Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музикатааз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът.
към текста >>

96. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието.
– Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна. Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с nтова даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита:
към текста >>

Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта.
– Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват.
към текста >>

За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло.
Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. В този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време.
към текста >>

– Това е въпрос за пробуждане на съзнанието.
И хората трябва да проучват божествения план в природата. В този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години, а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него.
към текста >>

Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове.
В този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години, а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!
към текста >>

Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават.
И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години, а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов! " Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н.
към текста >>

97. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

те пробуждат човешкото съзнание.
Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие. И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега. Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта.
към текста >>

98. 32. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека.
Тя показва на хората начина, как да приемат силите на природата. Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото. На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила.
към текста >>

Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество.
Движенията на паневритмията са едновременно механични, органични и психични. Ние правим тия упражнения сутрин понеже тогава има най-благоприятни условия. По закона за еволюцията започваме с тялото. На всеки човек, който може да възприеме тия движения на паневритмията, можеш да му говориш вече. Защото тия движения имат голямо действие върху съзнанието на човека. Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си.
към текста >>

Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си.
Те се превръщат във вътрешни процеси, събуждат висшите сили на човешкото естество. Така те подготвят човека за новата епоха. – Кое е отличителното за новата епоха? – Правилно мислене, правилно чувствуване и правилно постъпване. Правилната мисъл има светлина, правилното чувство има топлина, а правилната постъпка дава сила. Характерното за човека с новото съзнание е: На първо място той туря любовта към Безграничния, към Великото в света, после иде любовта към ближния и на трето място - любовта към себе си. Сега всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. – Коя е идеалната форма на любовта? – Да любим тъй, както люби Безграничният! Да предадем на другите така Божията любов, както ни е предадена отгоре - такава, каквато е дошла при нас. Това значи да обичаш.
към текста >>

99. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание!
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание! Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка скала, при всяка полянка. Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре.
към текста >>

И туй ограничава човешкото зрение.
Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост.
към текста >>

Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек.
Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота. Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките.
към текста >>

Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент.
Тя не е механичен процес. Когато ти говорят нещо лошо за онзи, когото обичаш, да не вярваш. Законът на любовта е: когато обичаш никого, той да не знае. Всеки ден любовта посещава човека за 1/300 000 част от секундата. И това време е достатъчно, за да остави тя своите блага, да обнови, да пробуди, да просветли и съживи. Но човек трябва да има будно съзнание, за да долови този момент. Любовта има две страни. Човекът на любовта има разположение да постъпва с тебе така, както със себе си. От друга страна, каквото му дадеш, той го цени. Можеш да му дадеш и една боровинка. Той я цени.
към текста >>

– Кое е новото съзнание, което сега се ражда?
Днес хората не се познават. Можеш да познаваш един човек само, когато го обичаш. После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш. Говоря символично. Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. – Кое е новото съзнание, което сега се ражда? – Човекът на новата култура съзнава, че всички хора са отделни удове на един голям организъм. Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота. Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство. Тя иде да освободи хората. И зад нея седят разумността и всички други хубави неща.
към текста >>

Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие.
И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове. Раздайте ги щедро на всички, които срещнете в великия друм на живота. С пълни шепи раздавайте. Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие. Велика радост ви чака всички вас долу. Иде културата на радостта, на светлината, на свободата. От горе тя слиза, украсена със скъпоценни камъни, облечена в бели одежди. И на нея пише: Нова земя и ново небе. Утолете жаждата на всички, които копнеят за великия ден на земята.
към текста >>

100. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднага едно светло състояние ще дойде в тебе, ще почувствуваш прилив на сили, едно обнадеждаване ще озари твоето съзнание.
Хората сега мислят, че светът е лош. Не, но неразбран е светът. Изучавайте природата и черпете сили от нея. Като наблюдаваме изворите, сменяваме състоянието си. Когато си недоволен, отеготен, застани пред един извор и го гледай. Веднага едно светло състояние ще дойде в тебе, ще почувствуваш прилив на сили, едно обнадеждаване ще озари твоето съзнание. И в най-простите наглед работи да виждаме една скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота; то крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни и пр. Най-първо, като се пробуди това съзнание, благодари на разумната природа за това, което хиляди години е правила за тебе.
към текста >>

Най-първо, като се пробуди това съзнание, благодари на разумната природа за това, което хиляди години е правила за тебе.
Веднага едно светло състояние ще дойде в тебе, ще почувствуваш прилив на сили, едно обнадеждаване ще озари твоето съзнание. И в най-простите наглед работи да виждаме една скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота; то крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни и пр. Най-първо, като се пробуди това съзнание, благодари на разумната природа за това, което хиляди години е правила за тебе. Помириши едно цвете и благодари на разумната природа. Благодари и на цветето и кажи на Безграничния: „Досега не можех да Те виждам, а сега едвам надзъртам, че Си в цветенцето". Това е път, който води към любовта. Човек трябва да влезе в правилно отношение не само към природата, но и към хората. В човека има нещо велико, една висша душа, която не е още проявена.
към текста >>

Това е път, по който любовта може да протече в човешкото сърце.
Благодари и на цветето и кажи на Безграничния: „Досега не можех да Те виждам, а сега едвам надзъртам, че Си в цветенцето". Това е път, който води към любовта. Човек трябва да влезе в правилно отношение не само към природата, но и към хората. В човека има нещо велико, една висша душа, която не е още проявена. Първото нещо, с което трябва да почнем отношенията си към хората, е да гледаме да открием нещо хубаво в човека. Това е път, по който любовта може да протече в човешкото сърце. Човек има 12 обвивки и зад тях е човекът. Ти докато не видиш Божественото в човека, не можеш да го обичаш. А любовта е виждане на божественото. Ще туриш за правило да уважаваш божественото в другите хора и тогава ще се образуват ония вътрешни връзки между вас и другите. Да обикнеш един човек, това значи да откриеш великото, което има в него.
към текста >>

Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение.
Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре. Той внася нещо хубаво в тебе, както когато те грее слънцето. Добрите хора са като изгряващото слънце. Ако някой те обича и те погледне или само помисли за тебе, той внася живот в теб.
към текста >>

НАГОРЕ

0.71685600280762