Търсене в текстове за 'Червено море'

45. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата.

46. Трудът - изходна точка при обучението по природознание - Боян Боев (1883 – 1963)

Учениците ще обърнат внимание, че листата им са червено-морави по долната си повърхнина.

47. Училище - Живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Вятърът, водата, също работят, изворите и реките текат, морето се вълнува, тревите, цветята и дърветата неуморно работят със своите корени, клони, листа и пр.

48. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Гневът пък оказва друго влияние и лицето става червено.

49. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето.

Морето, океана, Великото.

Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога.

Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.

50. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта.

51. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Един бие на червено, друг - на синьо.

52. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.

53. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето.

54. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена.

55. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море.

Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас!

56. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Над стана наблизо намерихме прекрасно място -Морените.

Това са грамадни каменни блокове, разхвърляни от древните ледници като каменно море.

57. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Средиземно море е било долина, която после е потънала.

Цялото небе на изток беше червено до една голяма височина, която обхва-щаще една трета от небесния свод.

58. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?

59. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци.

Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели.

60. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Намерихме и чешмичката, където усърдно и с любов е работил на нея няколко дни, после морените, тих, мистичен кът, заобиколен с мощни ели.

61. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският манастир винаги е бил суша и е стърчал над вълните като голям остров.

62. 26. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА 1929 г., юли - Боян Боев (1883 – 1963)

Славяните сега трябва да възстановят истинската си набожност и Любовта у тях трябва да потече, като някое море, като океан.

63. 00. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

09. ПРИ МОРЕНИТЕ

64. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът не е ли море и постигането на дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път на живота?

65. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

09. ПРИ МОРЕНИТЕ

Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените.

Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония!

Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им!

Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя скала.

Какви ли не истории може да ти разкаже това море от скали!

Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози.

Обичай Морените!

Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове.

Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората!

Бъди винаги такъв, какъвто си там горе на тия висоти, при свещените Морени!

66. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук сме на най-високата точка на Балканския полуостров, кацнали на царствения трон на Мусала и около нас море от пропасти, бездни и върхове.

Поглеждаме наоколо: Мусала и цяло море от върхове са пред нас.

67. 15. ЗА ПЛОЧИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека умореният турист да има къде да се приюти!

68. 19. ТЕ ЧАКАТ! - Боян Боев (1883 – 1963)

Около мен море от скали.

69. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва.

70. 40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В Южна Америка изхвърлили в морето 20 милиона тона кафе, за да се подрие цената му.

71. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Същевременно това упражнение е зов към всички обременени, отеготени и уморени души да извикат към борба всички сили на своя дух и да знаят, че има в тях нещо непобедимо и неуязвимо, което е в сила да преодолее всички препятствия.

72. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Приличат на развълнувано море.

Под това море от мъгли живеят хора; за тях тия простори, тия гледки, които виждаме, не съществуват.

Уморен си, дава ти най-хубавото легло.

73. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето.

74. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди да си легне, да каже една молитва и да пребивава в молитвено състояние, докато развълнуваното море в неговата душа стане тихо като огледало, т.е.

75. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Един бие на червено, друг - на синьо.

76. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта.

77. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето.

Морето, океана, Великото.

Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога.

Тези бисери са образувани вътре в бисерната мида в Индийския океан и топлите морета.

78. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Гневът пък оказва друго влияние и лицето става червено.

79. 003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Вълните на бушуващото море се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.

80. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек е уморен или тъжен, трябва да пее.

81. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз считам, че едно общество е приложило изкуството как да се живее при следните условия: като влезеш в някой град да срещнеш само доволни и щастливи хора, да не чуеш нито едно мърморене, да не видиш нито една сълза.

82. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Пращам им мисъл - да идат навътре в морето.

83. 126 СЛАВЯНСТВОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Каспийското море в славянската област е затворено море.

Има аналогия между него и Мъртво море в Палестина.

Волга се влива в Каспийско море, а река Йордан - в Мъртво море.

Мъртво море е 25 метра под морското равнище и Каспийско море е под морското равнище.

Разликата е в това, че в Мъртво море няма живот, а в Каспийско море има богат живот.

Реките от славянската област се вливат в Северния ледовит океан, в Черно море, в Средиземно и в други морета.

В Палестина никоя река не се влива в отворено море.

84. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.

Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни сили.

85. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

България е била няколко пъти море и суша.

Когато България е била море, Рилският масив е стърчал като голям остров над вълните.

86. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме.

87. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:

Любовта трябва да протече като някое море, като океан.

88. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Една селянка цял ден е работила на нивата, била уморена, но като се върнала в къщи, видяла гост.

Макар и уморена, омесила му погача.

89. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Един разказ от Стара Гърция разказва, че хората видяли по морето една голяма костенурка и помислили, че е остров.

90. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези морета, океани и пр.

91. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

От сърцето на тази мина извират енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани в целия свят.

92. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.

Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море.

Морените са заградени отвсякъде с гори.

93. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.

94. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стара Планина, проточила бял гръбнак, като уморено добиче, пътува из вечността.

95. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като малка капчица се влях и аз в това сребристо-бяло море.

96. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ала общелюдието, изморено от себеубийствени ежби и омраза, при вида на християните, казваше: "Я виж как се любят помежду си!

97. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите.

98. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Музика има в течащите води, във вълнуващите се води на океана и морето, музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра.

99. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин.

100. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море.

101. ВЕНЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания.

102. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Някои от тях са били някога корита на големи реки, а тъмните петна по повърхността му, наричани сега моретата, не са били нищо друго, освен големи водни басейни.

103. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен това в тази област се наблюдава също и едно червено петно с 50 000 километра дължина и около 10 000 километра ширина, което също както ивиците мени силата на окраската си, но неизменно присъства там.

104. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С хилавите мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която волното и обилно дишане на чист въздух в планината и край морето предизвикват, нито насладата на голата кожа от слънчевите лъчи.

105. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун.

"Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето позлатявали високите планински върхове и капчиците роса още блестели като брилянти по зелената трева и по цветята, из дълбините на морето излизали една след друга, заловени за ръце, петдесетте дъщери на морския бог.

От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях.

Разтърсила се земята от огромното му тяло, развълнувало се морето.

Изплашили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море.

106. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта.

107. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.

Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той.

108. ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ЗАПАДНАТА ЕЗОТЕРИЧНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Скандинавия и преминава в руските степи, като една част остава в Европа, а друга се отправя на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където се е намирало едно затворено море, подобно на Каспийското.

109. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и пр.

110. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези предци на Бялата раса са били изведени от Атлантида от един Велик Водач и са минали през Северна Европа, като са се пръснали по цялото протежение на Северна Европа, като централното ядро достига в централна Азия, където е сега пустинята Гоби, където се е намирало едно вътрешно море.

Около това море Бялата раса е била възпитавана и оформявана в течение на хиляди години.

След една катастрофа с тази страна, която е засипана с пясъците на пустинята, за да се заличат следите на това първо отечество на Бялата раса, те се разселват из руските степи и в областта на Кавказ и на юг от Каспийско море.

111. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Водите се повдигат и спадат под нейното влияние, това са приливите и отливите на морето.

Например мореплавателите наблюдават валежите и промените на ветровете в определени периоди, които са във връзка със съвпадите на Луната и на другите небесни тела със Слънцето.

112. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези две течения, избегнали катастрофата, се срещат в Предна Азия - в областта на днешен Ирак и Иран, по-специално на границите на древна Халдея и областите на юг от Каспийско море.

113. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство.

114. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност.

Здраво дръжте властта си във вселената, владейте на рибите в морето, на птиците във въздуха и на всички неща, оживени от жизнените движения на земята.

115. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В течение на третия ден, на третия период постепенно се оформява Земята и се явява сушата и моретата.

116. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи.

Той сам ще образува своите морета и океани.

По закона, на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но и цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе като евреите на другия бряг на Червеното море.

Всички трябва да минат Червеното море.

След вас иде фараонът със своята войска, а напред е неизвестността, отвореното море.

Но трябва да минете през морето и да влезете в пустинята, за да придобиете чистотата на живота.

Червеното море е астралният свят, през който човек трябва да мине.

117. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Но сега вече, когато те обърнали погледа си към висините на битието, те прелитали една по-горна еволюция и образували едно реално единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са били седем елохими.

118. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море.

Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца.

Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите.

119. Петдесетте врати на разума - Влад Пашов (1902- 1974)

13 - морета, езера, цветове, скрити в яйчниците на земята.

120. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

И седмият път рече: Ето, малък облак колкото човешка длан възлязва от морето.

121. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето.

След това Исайя казва за себе си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да помогна с думи на уморения.

122. Пророк Амос - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще се скитат от море до море, от север до изток ще отичват, ще търсят Словото Господне и няма да намерят."

123. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

Но става буря в морето и всички се молят, защото има опасност да потъне кораба.

Затова го хвърлят в морето и морето утихва.

124. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе.

125. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

И той ще говори мир на народите, и властта му ще бъде от море до море, и от реката до краищата земни." Тук говори за идването на Христа.

126. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е.

Ако взема крилата на зората и се населя в най-отдалечените краища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.

127. Цар Соломон и неговите писания - Влад Пашов (1902- 1974)

както пясъка, който е край морето.

128. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона Си на морето, да не престъпят водите повеленията Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устоявах всичко.

129. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат.

130. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

От Асвалтовото (мъртво) море потегли насам червеникава гъста мъгла и покри наоколо Ерусалимските хълмове.

131. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе".

132. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата.

Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици.

Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре.

От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание.

Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи.

133. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля.

Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето.

134. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според по-късни сведения той проповядвал в Кападокия, Галатия, Витания, по бреговете на Черно море и в Скития, Южна Русия.

Когато детето се ражда родителите му, за да избегнат нещастието, го поставили в едно сандъче и го пуснали в морето.

Морето отнесло сандъчето на брега на един остров, който се наричал Скариот.

Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете.

135. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

5. Ходенето по морето.

136. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.).

Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето.

Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос.

При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили.

Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето.

Ходенето по морето (6).............................................................................................Ходенето по морето (14)

137. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море.

Мъртво море

Такива са сватбата в Кана Галилейска, изцелението на сина на царския служител в Капернаум, след това нахранването на петте хиляди, ходенето по морето и най-после явяването на Възкръсналия при Генесаретското езеро.

138. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот.

5. Ходенето на Христос по морето /7/

139. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Езерото, по което пътуват учениците с ладията, символизира астралния свят, който е подобен на развълнувано море, в непрекъснато движение.

140. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А върху останалите части на тялото държавите и отделните форми на моретата и на сушата на Земята.

141. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент.

С това можем да разберем и ходенето по морето.

Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си.

Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята.

Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето.

Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях".

142. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето".

Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето.

Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи.

Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците.

Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство.

По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето.

Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество.

Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка.

143. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море.

Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6).

Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина.

Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света.

144. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези, малките." (17;1-2)

А Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10)

145. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

А по земята бедствия на народите, които ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните.

146. Съдържание - Влад Пашов (1902- 1974)

3.7. Укротяване на вятъра и морето 32

147. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Първите три Христос казва на народа в Галилея при брега на морето.

148. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

В окултните писания, когато се говори за планина, за море, за къща, не се разбира само физическите такива.

А за морето се казва, че Христос ходи по морето.

Също така на морето има добри условия за окултна работа, защото контактът с морето благоприятства проявлението на окултното виждане и приложението на окултните сили.

Затова за окултно обучение са най-подходящи усамотени планински места, на второ място морето.

149. 3.7. Укротяване на вятъра и морето - Влад Пашов (1902- 1974)

3.7. Укротяване на вятъра и морето

И те си казваха един на друг: Кой е прочее Този, че и вятърът, и морето да Му се подчиняват." (4,35-40)

Тук имаме едно окултно явление - Христос, въплътеният Логос, е в морето с ладия и се повдига буря.

Бурята и вятърът, бушуването на морето са резултат на природните стихии, на природните духове.

И Христос се обръща не към механичния вятър, но към тези, които го произвеждат - духовете на вятъра и водата, и се казва: "И смъмра вятъра и каза на морето: Млъкни!

С укротяването на вятъра и морето ни е показано, че Христос е господар на елементалния свят и че има власт над всички сили на Природата.

След като учениците са избрани за ученици и образуват един езотеричен кръг, хора, на които се разкриват Тайните на Царството Божие, с укротяването на морето и на вятъра им е предаден първият окултен урок - как да укротяват бурите и ветровете както в Природата, така и в самите тях.

150. 3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега Христос, като ги изпъди от човечеството, ги праща в свинете - емблема на животинското царство, които под тяхно влияние се хвърлят в морето - символ на нисшия или животинския живот.

151. 3.11. Ходенето на Христа по водата - Влад Пашов (1902- 1974)

След нахранването на петте хиляди, след умножаването на хлябовете, което в древни времена бяха направили както Илия, така и Елисей, сега го прави Христос, следва ходенето на Христа по морето.

152. 3.16. Изцелението на немия и глухия - Влад Пашов (1902- 1974)

Казва се също: " И излезе от къщи и отиде на морето".

Или: " Излезе от морето и отиде на сушата".

По-нататък Христос продължава: "Който съблазнява едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето".

който го насочи в левия път, в кривия път, за него е по-добре да бъде хвърлен в морето с воденичен камък на врата.

153. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка.

Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане."

Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят.

Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

154. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ясно ни се обръща внимание, че в Своето действие Христос не е ограничен само в отделната личност на Исус от Назарет, но Той се излъчва и така действа върху учениците, като им се явява вън от физическото тяло по морето и отива при тях.

155. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Трето горко: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, защото преминавате суша и море, за да направите макар и един прозелит.

156. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

13та глава, в която са първите седем притчи, започва с думите: "В същия ден Исус излезе из къщи и седна край морето.

Къщата, морето, сушата, лодката са все символи, букви на една Небесна азбука.

Така сушата, нивата, представят сетивния свят; морето е духовния свят; къщата - това е вътрешната къща на човека, тайната стаичка.

Първите четири притчи, казах, че са отправени към народа и са говорени при морето.

В случая морето и къщи не са случайни.

Седемте притчи са стъпала на един Път, който започва от Земята - нивата - и отива към морето - духовния свят.

Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния свят.

В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега.

Бисерите се намират на брега на морето.

Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето.

Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите.

Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят.

157. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

От четирите пътешествия на Павел първите две започват с пътуване по море, а останалите той извършва по суша.

158. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето.

23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват.

"А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

159. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/.

160. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море.

161. V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН -ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И пред Престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред Престола и около него четири живи Същества, пълни с очи отпред и отзад.

А стъкленото море, подобно на кристал, ни показва онзи момент от еволюцията, когато се появява минералното царство в еволюцията на Земята.

162. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази глава се казва, че един Ангел казва на тези Ангели, на които е дадена заповед да повредят живота на Земята, да не повреждат земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударят Печат върху челото на слугите на нашия Бог.

163. X. МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на Земята, извика с висок глас, както когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове... И гласът, който чух от Небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на Ангела, който стои на морето и на земята.

Слънчевото наследство се изразява в Земния период в Марсовия подпериод и е символизирано с крака на Ангела, стъпил върху морето.

164. XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята..." За тези два стълба говорих по-рано.

165. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И след това в 13-та глава се описва, че от морето излиза Звяр, който също има 7 глави и 10 рога и на главите му Богохулни имена... И Змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

Змеят със 7-те глави и 10-те рога излиза от морето, символ на астралния свят.

Някога тези животински форми, тези животински глави, се появиха из физическото море, а сега, след трансформирането на Земята, се появяват от астралното море под формата на чудовище - Змея със 7-те глави.

166. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

След това Йоан казва, че видял Звяр, който излиза от морето, който също има 7 глави и 10 рога.

Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци.

Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили.

167. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Звярът със 7-те глави и 10-те рога, който ще изплува от морето, защото тези форми са съществували на Земята, когато цялата е била море, и сега те изплуват от астралното море.

Когато Земята се трансформира в астрално небесно тяло и физическата материя изчезне, те ще образуват онова отпаднало, изродено човечество, което все повече ще изгубва човешкия си образ и ще приеме животински образ - образа на Звяра със 7-те глави и 10-те рога, който излиза от морето, т.е.

168. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 21-ва глава Йоан казва: „И видях ново Небе и нова Земя; защото първото Небе и първата Земя преминаха; и море нямаше вече.

169. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата.

Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история.

170. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море.

171. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

В този момент на ученика му се струва, като че ли той плува в море от светлина, лъчезарно трептяща, жива.

Скоро ученикът забелязва известен ритъм в това световно море, вълнообразно тласкане, което изглежда излиза от един твърде далечен център.

Гледайки това светлинно море, душата на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко.

172. 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При краката на момичето е безкрайното море - символ на Абсолютното Божество.

173. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

от по-ниска степен на развитие в по-висока, от по-лошо положение в по-добро, то тук вече тя излива Живота, който носи във формата си, в морето - символ на Божественото.

174. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота.

175. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И тази Тайна знае защо съществуват животните, които се намират в морето.

176. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство.

177. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

След като избягал от Хоризем, намерил убежище в Хургана на южния бряг на Каспийско море при тамошния Емир.

178. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава живели много учени като големия арабски мореплавател Ахмед Маджит, който е написал ръководство по навигация, а също и книга под заглавие "Наука за мореплаването", Абу Али Ахмед - голям географ и пътешественик.

Дава сведения за океаните, моретата, реките и други.

179. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото.

180. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята сказка Християн Розенкройц и Буда Щайнер между другото казва: „На западния бряг на Черно море, на юг от Одеса през 10-ти век е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Понататък ще видим какво са поучавали тогава.

181. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази цел преди всичко трябва да работим над себе си, за да утихнат вълните на нашето море, за да може ясно да се отрази реалността.

182. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Hиe я чувстваме и всеки от вас, когато е разтревожен, ако се вглъби в себе си ще види, че в душата му, зад развълнуваното море на неговия ум има един свят тих и спокоен.

183. 6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ниските места около Средиземно море - Гърция и др.

ще бъдат под морето, ниските места в Западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат и ще имаме една нова раса, с нови обществени порядки, с нова култура.

184. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е дошъл отдавна в нас и понеже дава хляба за всички, иска да се даде на всички, а не да стои в хамбарите и да го хвърлят в морето.

185. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега.

186. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите?

187. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е тъй хармоничен, че планините и равнините, моретата и реките са разпределени много хармонично, защото на нашата земя, те не са разпределени както трябва.

188. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но освен народите от тези подраси, днес по лицето на земята има племена изостанали от Лемурия, а по-голямата част от населението на Земята е от Атланската раса - китайци, японци, монголци и всички жълти и червенокожи принадлежат на Атланската раса.

189. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

града. Но аз бях много изморен и съм заспал.

190. Мъчнотиите в пътя на развитието - Влад Пашов (1902- 1974)

Спрете ли се в своята бързина да седнете като някой уморен пътник при някое дърво, за да си починете, непременно вие ще се простудите и ще закъснеете в Пътя.

191. Размишление върху послушанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако сте уморени, с отпаднал дух, показва, че не сте били послушни, не сте били в училището, но сте били вън някъде.

192. Светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Свети ли тази малка светлина във вашето съзнание, свети ли този фар, морето може да се вълнува колкото ще, но вие ще бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път.

193. Метод за намиране на светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие сте в развълнуваното море; към тази светла точка ще се стремите, тя да бъде ваш фар.

194. ЖЕЛАНИЕ, МИСЪЛ, ВОЛЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

някъде в близкото море.

195. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Сравняват го още с кипящо море.

За Рибите, третия знак на водата, един съвременен астролог каза: широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделното, частта изчезва и доминира общата маса - Цялото.

196. 4. ПРИРОДА И КАЧЕСТВА НА ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Везни - Австрия, Китай, Тибет, Горни Египет, бреговете на Каспийско море, Аржентина и др.

197. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните и колебанията на Земята в движението й по орбитата.

198. 18-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Където и да ходите, през морета ли минавате или през какъвто и да е път, едно правило трябва да спазвате: За нищо в света да не късате връзката, с която сте слезли на земята, и с която ще се качите нагоре.

199. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като не познават тъмната планета, хората казват, че луната е причина за приливите и отливите на моретата.

200. 24-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище.

201. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.

202. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако си каже: "Студено ми е, уморен съм" и не стане, той не е издържал изпита си.

203. 31–во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Планини, долини, морета, реки, езера, всичко това е израз на Божията мисъл, всичко това е въплътена Божия Мисъл.

204. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

90. След като Ученикът определи своя Живот, ще го събере, ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която той трябва да работи.

Той сам ще обработва тази суша, сам ще образува своите морета и океани - творец ще бъде той.

205. 43-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие се борите с морето, но в края на краищата морето ще победи.

За да не потънете в морето, трябва да бъдете празни като кратунката, която плава по повърхността на морето.

Когато отивате при Бога, кратунката ви трябва да бъде празна, та да минете през това голямо море - астралното море.

206. 44-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Спрете ли се в своята бързина, да седнете като някой уморен пътник при някое дърво да си починете, непременно вие ще се простудите и ще закъснеете в Пътя.

207. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не, морето ти е тихо.

Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи, и когато морето се вълнува, вие пак да сте тихи, да може да устоите срещу вълните.

208. ЕНЕРГИЯ, ПРАНА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Грамадна енергия е заключена в камъните, моретата, Космоса.

209. ПРИРОДАТА, ЕЛЕМЕНТИ, МИНЕРАЛИ, РАСТЕНИЯ, ЖИВОТНИ - Лалка Кръстева (1927-1998)

В човека има цели гори, които съответстват на външните, има извори, езера, морета, които съответстват на външните.

210. СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Морето се е развълнувало.

Морето само по себе си не се вълнува.

Има нещо извън водата, което раздвижва морето.

211. АКО НЕБЕТО ПОЖЕААЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Със сърце, обгорено от много преживявания, и с душа, уморена

212. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота.

Бодро и отморена отидох на работа.

213. ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

За мен той бе фар в бурното море на живота.

214. НОВИЯТ ЧОВЕК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Мислеше ли Учителя или бе задрямал, уморен?

215. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Жабата в морето.

216. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Волното летене на птичките, веселата игра на пеперудките, романтичната песен на морето, припевът на гората и танцът на падащите листенца, звънът на дъждовните капки, веселият смях на белите снежинки, златният танец на небесните звездици, Слънчо и пробуждащата се земя, веселата игра на щастливите цветенца в градината и т. н.

217. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

— Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа…

Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички.

Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето…

Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там.

… Море, чорбаджи Цеко, що ти е зинала хала на сърцето за тия пари?

218. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

После писмата се пишат с червено, а най после с черно.

С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта.

219. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.

Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.

220. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат.

221. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

Когато изграждаме носители на духовния си живот (тела, общества), с които ще пътуваме в морето на живота, трябва да знаем посоката и големината на противодействащите сили, за да издържим на житейските бури с добри „мореходни качества".

222. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Методи Константинов (1902-1979)

В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха.

223. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето.

224. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон Фен на Средиземно море.

Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията.

225. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Във Франция той е създал голямо братство, на което се е провъзгласил като велик миров учител и има седалище в града Прежус на Средиземно море, Бон Фен както и в Париж на Севър.

Имат разкошни коли и лятно време се събират в този център Бон Фен на Средиземно море и прекарват там в особени ритуали.

Мога да кажа, че по повод на това и аз с моя съпруг Християн отидохме до Средиземно море, за да можем да се видим специално с българите и специално с моята племенница,която присъстваше в групата, за да се видим.

226. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна.

227. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Витоша, Рила, Пирин, Балкана, морето вече не са пусти. Напротив.

228. Превод на писмото на Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев: 20. IV. 1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

н., че е много възможно да се видим един ден да пристигнем с цяла тълпа французи, за да се качим на Мусала и да отидем също във Варна, за да видим Черно море.

229. писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Как този «ученик» на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж - «Бон фен» и във Фрежус, на Средиземно море.

230. 11 Срещата ми с Лиляна Табакова - Радка Левордашка (1920-2014)

Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море.

231. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Тръгнахме през гората по пътя към Морените, там бяха направили много хубав мост с пейки и масички.

232. 27. Просякът - Радка Левордашка (1920-2014)

Попът казал, че няма пари, затворил вратата и се върнал, мърморейки ядосано: ,Ама, че се навъдиха едни просяци!

233. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Той дойде сам, посрещнах го и попитах защо не е със съпругата си, обясни ми, че се чувствала изморена и пожелала да си почине.

234. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Като из морето се надигна една вълна на живот, на висша хармония и красота.

235. ЗА МОРЕТО - Теофана Савова

ЗА МОРЕТО

Сестра ми заговори за морето.

За Бялото море в Страната на слънцето.

Повдигнаха ме високо във въздуха и силно ме тласнаха напред ... В морето.

Нали мнозина преди мене бяха преплували морето?

Пък и морето не беше страшно по определения за плувеца път.

Погледнах морето.

сега съм отвъд бялото море, в Страната на слънцето.

Преплувах бялото море до Страната на слънцето и сега живея сред цветя и багри.

236. 1923 г. - Теофана Савова

Аз преплувах морето и съм при вас - при цветята в Страната на слънцето!

Но съм изморена.

Не е по силите на човека да преплува морето.

Гледах как той устроява живота на своите ученици и последователи, слушах беседите му, които ми звучаха като прекрасен концерт, но нещо в мен се бореше с вълните на морето.

Но трябваше да преплувам морето.

237. С ПОГЛЕД КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Може би всички като мен се люшкаха в морето и не можеха да дадат своята ценна подкрепа.

238. Сряда, 4 юли - Теофана Савова

във въздуха морен тревите ухаят,

239. 17 март, сряда, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

Той работи постоянно, неуморен е в повдигането, оправянето и подпомагането, но трябва и учениците да работят, и затова малки теми той задава при всяка лекция.

240. 22 март - Теофана Савова

Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.

241. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Например вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд.

242. 24 часа - Теофана Савова

През тази година и морето замръзна.

243. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Теофана Савова

За морето 30

244. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни.

245. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.

246. И ДНЕС - Теофана Савова

Малко след изгрева на слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта.

247. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Първият тъжен мотив на рапсодията рисува уморената от лутане българска душа.

248. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

На неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд или пък избухва буря."

249. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Преди ставах в осем или в девет часа и още от сутринта се чувствах изморена, нямах желание да работя.

250. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

„Има един огнен пояс от Хималаите, който минава през Кавказ, под Черно море при Бургас и излиза на Странджа планина.

251. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега.

252. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Този молитвен връх, заедно с цялото било до Езерото на Чистотата, представляват граница между Черно и Бяло море.

Водите на седемте езера се събират и се втичат в река Струма, а тя — в Бяло море.

Водите на Чистотата, Съзерцанието и Урдините езера чрез Черни Искър се вливат в Черно море.

253. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Той е много уморен.

254. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

По време на престоя си в Мърчаево Учителя казва на сестрите да посеят в две саксии едно бяло и едно червено цвете.

Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват.

Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва.

255. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Когато свършват, двамата непознати си тръгват, а Учителя излиза от салона, целият изпотен, косата му прилепнала за главата, уморен и доста блед.

256. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят.

Началникът на гарнизона — полковник Пенев, иска да го хвърли в морето и му заповядва да остави оръжието си на бюрото.

Той му обяснява: „Това са най-големите пирати в Средиземно море, от които са се страхували английската, френската и испанската флота.

257. 7.15 Васил Бандерски - Светозар Няголов ( -2013)

Неговата военна част се настанява покрай Бяло море.

258. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

В момента, в който решава да се хвърли в реката, в далечината вижда голямо червено кълбо, което бързо се приближава към него.

259. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

Идва полицията да прави обиск в дома му, а Игнат, за да го спаси, започва да ругае и вика силно, че го безпокоят, че той е уморен от тежката си работа.

Една вечер Игнат донася архива на комунистическата група от квартала, слага я на масата, веднага ляга и заспива, защото е много уморен.

260. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход.

261. 7.59 Цеко Етугов - Светозар Няголов ( -2013)

Завършва електротехникум и работи в мореплаването.

262. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

(Оста на Земята се изправя.) Вие живеете върху ледено море.

Закъснеете ли да промените живота си, в скоро време ще се намерите на дъното на морето.

Живите същества, ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога.

263. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Там — на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето.

Ниските места в Западна Европа ще бъдат под морето.

264. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Ангелът втори път му казва, че семето му ще се умножи като звездите и пясъка край морето, че в неговото име ще се благословят всичките народи по Земята.

265. II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита.

266. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Не е лесно всеки ден да вървиш по 18 - 20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш.

Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.

Най-младите скали са от кватернерният период и се оформят като глациални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали.

267. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона.

Накрая те завършваха с камъни от морената.

Това бяха курсанти от Техникума по обществено хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала.

Уморени, стигнахме до подножието на Мусала, при въжето.

Слънцето изгря вляво от Белмекен в 6 часа и 20 минути червено на цвят.

268. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

Той може да се заобиколи отдясно и да се излезе на превала между Орловец и Злия зъб; може и отляво по морената, а и през самия връх, където има поставено въже.

Другият път минава през Камилата, отляво на Купена, и върви по Морените, образувани на северните склонове на Великана.

Морените са хубави и равни и представляват школи, в които работят много невидими за нас същества в етерни тела.

Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената.

269. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Новият молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море.

започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена.

Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена.

Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени.

1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това.

270. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Той обитаваше в една морена под горския дом.

271. Съдържание - Георги Томалевски (1897-1988)

На път в морето

272. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

В ранните часове, когато всичко наоколо спеше, или пък когато изморените занаятчии, дървари и чобани почиваха по къщя и кошари, Константин приведен до светлинка, следеше как някой от младите чете славянското писмо.

273. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

- От Варненско, дядо, от морето.

274. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Макар някои учени люде да казваха, че е малка българската земя, все пак къде са Родопите, къде е Варна на Черно море.

Вярно е, че и морето е хубаво.

Униса се човек, когато гледа как идат и се разбиват в брега талазите му, представя си колко е голям светът и се удивява на мореплавателите, които в морската далечина търсят щастието си, но друго е когато лизне вятърът върховете на смърчовете и гората се разшуми, като че почва да разказва нещо.

Той пътуваше с гемии надолу по морето и беше стигал до Цариград.

Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха.

Добре и полезно е да се знае, че първият заговор за освобождаването от игото агарянско, е станал в Халкидика в Бялото море, който заговор, макар и ревностно прикрит в мълчание и молитва, е началото на всички по-сетнешни борби до нине.

Той и без това имаше намерение да тръгне тази пролет надолу към Бяло море.

275. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

На път в морето

В морето още не бяха почнали ранните вълнения и гларусите все още спяха, сгушени в стрехите на крайморските къщи.

Морето беше тихо и Леонис със задоволство забеляза, че в далечината нямаше онази тъмна ивица, която караше гемиджиите да не тръгват в далечни плавания.

Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия.

- Та ние не сме на друм, а в морето.

-Ив морето можете да срещнете такива, които могат да ти бръкнат в джоба.

Позасмяха се младежите, но все пак един малък страх пропълзя у тях, защото този човек ги подсети, че в морето се срещат разбойници, не по-малко опасни от пладнешките харамии, които живеят из покрайнините на турските села.

Спомни си онова място, където се разказваше за пътуването на апостол Павел по морето с кораба „Близнаци", на който трудничко можа да си спомни името.

И така през дни и нощи все още не възпрепятствувани от нищо, нито от буря, нито от разбойници, макар Черното море да се считаше като най-опасно и най-гневливо, пътниците наближаваха Босфора и големия град на турската империя.

276. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

След като разгледаха града и някои от неговите забележителности една сутрин те напуснаха гостоприемницата и като успяха да съгласят Леонис да продължи пътя, тъй като без него трудно биха се промъкнали през Мраморното море и Дарданелите, те тръгнаха, все така прикривани между голям брой рибарски платноходи и лодки.

От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море.

Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно.

Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад към Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър.

Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел.

Единственото нещо, което остана като мъничка надежда в този страшен час, беше това, че вятърът идеше от юг или по-точно от югоизток и гемията вместо да бъде тласкана навътре в морето, където за нея не би имало никакво спасение, се приближаваше към бреговете.

Изморени, мокри, изтерзани от бурята, те паднаха на коравата земя, която Константин целуна с благодарност.

277. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята.

Но нека морето се вълнува.

Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос".

278. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Денят бе хубав, морето съвсем притихнало, а южното пролетно слънце изливаше над него радостно сияние.

И Света София, за която бе чувал толкова пъти, и синеещата се лента на морето при Златния рог не го отклониха от онова състояние, в което се потопи, докато пред него не се изправи човекът, който подсказа съдбата му.

Там недалеко от морето, варненския санджак.

279. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето.

Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море.

В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души").

280. Писмо, написано от свещеник К. А. Дъновски до сестра М. Казакова - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз му казах, че в морето между Св.

281. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Разказват за една игра в морето, когато Петър със своите другарчета отишъл да се къпят.

282. Първият събор на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Както всички провинциални градове, така и Бургас, затворен безбурно в своето катадневие, в занаятите, търговията и оня по-широк размах, който морето дава на живота, посреща последната година на столетието и се готви да навлезе в двадесетия век.

283. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

Той спрял до една рекичка да почива и да се поосвежи, като помолил Тодор Стоименов като по-млад и по-малко уморен да продължи и да се срещне на уреченото място с д-р Миркович, който идвал от Сливен.

284. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини.

285. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море.

Бодра и отморена отидох на работа.

286. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Лицето му беше зачервено и свежо, а термометърът показваше 36,4 градуса.

Това беше част, дял от скръбта на нашата земя, която е направила много човешки сърца като нажежен до червено камък.

287. Разговори с Учителя. Разговор шести - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е уморен, не чувствува никакво телесно неразположение, но охотата за работа е изчезнала.

Всички вие трябва да знаете, че морето, през което минавате, ще ви изненада с бури.

288. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.

289. Разговори с Учителя. Разговор десети - Георги Томалевски (1897-1988)

Насърчавайте се и бъдете като онзи лодкар, който не прави сметка дали ще срещне една малка или голяма вълна в своя път през морето, но гребе устойчиво и смело.

290. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Така захласнати в играта на илюзията, те остаряват и тогава казват, че е вече късно, защото са уморени и очакват смъртта.

291. 3. ПРОСТОР - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И в мигове, когато умореното тяло и ум застанат като в присъница на прага на великия простор, душата ни изпраща повей от този свят, в който тя живее, за да освежи уморения човек.

292. 15. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ (УЧИТЕЛЯТ) - Весела Нестерова (1909 - 2002)

— Когато всички като безброй малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо велико море или в една мощна пълноводна река, която, дето мине, всичко напоява в света.

293. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Той е уморен от сивотата, в която се потапя ден след ден, но ще му препоръчам сам да си създаде такава религия, защото който и да я създаде, няма да го ползва.

294. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но как ще вземе правилна насока един кораб в бурно море сред мъгли?

295. 45. РАСТЕНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Смисълът е в освобождението, в духовния растеж, за да стане човек птица, да излезе от морето на тежките чувства и мисли, от света на рибите, които се изяждат едни — други.

296. 50. ОБРАЗИТЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Да прочистим тръбите на живота си — ума и сърцето, за да бликне в нас радостният, вечно млад и пеещ живот, да заклокочи планинският ручей в уморените ни гърди, потискани от неверни, тежки чувства до днес.

297. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Те са мощните фарове в мрака на тъмното, бурно море, в каквото невежият свят превърна този красив живот и хвърли човека в небивали мъки и страдания.

Сила и живот, радост и щастие ще бликнат от уморените сърца.

298. 57. ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Фарове сред бурното море.

299. 65. ПЪТЯТ КЪМ БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но къде е твоят компас в това безкрайно море?

300. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени.

301. Акордът на лалетата - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама.

302. Аромата на акордите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Не е виното, което пее в природата, но водата пее из всяко кътче в природата, в чистите планински изворчета, в морето, в пълноводните реки и във водните капчици и пр.

303. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Въпреки че, бях уморена от репетиции в Операта, като влязохме при Учителя аз се ободрих.

304. Видението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка.

Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята.

305. Отложената репетиция - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: "Отложена"!

306. Новото Битие — Трети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

И събраната вода нарече морета.

307. Живата картина - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Предната вечер брат Христо ми донесе едно птиченце – червеношийка, което беше купил на пазара, от кафезите.

308. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Понеже бях уморена от физическа работа, не пеех с пълен глас, а "маркиpax".

309. Внушението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини!

После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини!

310. Търпение с Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Много ми беше мъчно и бях уморена.

Повечко си уморена само.

311. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Защо, Учителю, понякога, когато съм преуморена, чувствам леки болки по различните части на тялото си?

312. Концерт с фамилия Янкови - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово.

313. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха!

314. Пътят се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя я изпях.

315. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Вие светите като слънце, върху развълнуваното море на моят живот!

316. СЪРНИЧКАТА - Борис Николов

Вълците се спряха, и те бяха изморени.

317. МОЛИТВАТА НА ЩЪРКЕЛИТЕ - Борис Николов

Замръкнахме до някакво ханче край пътя и понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук.

318. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

Пристигнахме прашни, изморени, гладни и с подбити крака.

319. СВЕТЛИЯТ КРЪГ - Борис Николов

Зиме отиват на юг, към Бялото море, където е по-топло.

320. МУЦИНКА - Борис Николов

Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха; ще ги нарежа на филийки, ще ги поръся с малко сол и с ласкави думи ще ги подавам на изморените животни.

321. ЯБЪЛКАТА - Борис Николов

Учителя беше дал едно малко упражнение: когато се чувстваш изморен, изтощен, отпаднал, намери едно хубаво, здраво дърво, облегни гърба си на него, като туриш лявата си ръка отзад, на кръста, с дланта към дървото, а дясната – отпред на слънчевия възел, с дланта към него.

322. ДОВЕРИЕТО - Борис Николов

Той правеше отчаяни усилия да се избави от неумолимите преследвачи, но явно беше вече изморен и те го наближаваха.

323. СКВОРЧЕТО - Борис Николов

Наблюдавал съм ги толкова изморени, че едва се държат.

324. КЪРТИПЪНЯ - Борис Николов

Спаха сладко, защото бяха изморени.

325. БЕЛИТЕ СКАЛИ - Борис Николов

Умореното тяло се отпуска, огънят приятно топли, горещата чорба се насипва в голямата обща паница, хлябът се препича на жарта или от пепелта се изважда прясна погача.

326. МЕСЕЦЪТ НА СМЪРТТА. ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН - Борис Николов

А сега беше вече получил предупреждението – сърцето беше преуморено.

327. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

- хидросфера - световният океан (съвкупността от океаните, моретата, реките и езерата на Земята), водната обвивка на планетата;

328. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.

329. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това?

330. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е.

331. IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Константин Златев

Трети са издънки и разклонения на вече стари непоклатими или пък уморени клони и т.н.

332. VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ - Константин Златев

Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения.

333. VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА - Константин Златев

2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е.

334. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Милиони или дори милиарди години е извайвала тя своите прекрасни форми: океаните, моретата, реките и езерата, планините и горите, равнините и долините, платата и каньоните.

335. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Той свети като ярък фар в бурното море на живота.

336. Във веригата на живота - Павел Желязков

Микроорганизмите, рибите в океана, птиците във въздуха, бързоногите сърни и антилопи наред с хищниците, които ги преследват, пингвините в полярните морета, многобройните растителни видове цялото богатство на биосферата гъмжи от разнообразни форми на живот.

337. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Беше великолепно уединено място, полуостров, и за 10 минути се отиваше до морето.

Ходех всеки ден 3—4 пъти на морето.

Неслучайно Егейско се казва Бяло море.

Цветът на морето почти се слива с небето.

Нагрятото през дългите летни месеци море като че беше погълнало цялата светлина и топлина.

У мен естественото желание за уединение и съзерцание беше силно и ходех по няколко пъти на ден на морето да се уединявам и съзерцавам.

Прекрасният морски бряг и лазурното море ми предоставиха отлични условия за размишление и преценка.

338. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

И когато заливът се откъсне от морето, какво ще стане с него?

339. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Твърде скоро владенията на България опират до трите морета: Черно, Егейско и Адриатическо.

Скоро обаче се претопяват в славянското море и от прабългарския език остават само някои названия на собствени имена и отделни думи.

Така че българщината се простира на север от Дунава до Егейско море, цяла Македония до Тесалия и Албанските планини.

Как може в Югоизточна Европа да бъде създадена такава голяма и мощна държава, която обхваща целия Балкански полуостров и опира на Егейско море?

340. Очилата - Крум Въжаров (1908- 1991)

Аз бях много изморена от обикалянето и търсенето и реших да си почина за малко край звучния извор.

341. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

6) Място, където хора, които са уморени или болни, могат да дойдат за възстановяване, релаксация и лекуване.

342. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Кавказ е голям, той се простира почти на хиляда километра от Каспийско до Черно море и е разположен в шест републики.

343. Теми на Младежкия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Ползата от реките, моретата и океаните, 28.02.1923 г., 7:30 ч. вечерта.

344. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Може би защото екзистенционалното битие е колкото модерно, толкова и традиционно за съвременната европейска култура, следователно най-понятно като саморефлексия.

Следователно в своята саморефлексия астрологичната екзистенция е една постоянна (в пространството и времето), а оттам и извънпространствена и извънвременна семантика.

345. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка - по бреговете на Червено море.

346. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Запалили се планините, завряла водата в реките и моретата и облаци от гъста, гореща пара се издигнали от тях.

Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали, дълбоки и напукани пустини.

347. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В света на водните басейни, реки, езера, морета, океани виждаме пъстър свят от красиви създания.

348. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Някои от тях не са били нищо друго освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхност (моретата, както сега ги наричат) не са били нищо друго, освен големи водни басейни.

349. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Освен това, пак в тази област, имаме едно червено петно с размер от 50 000 километра дължина и около 10 000 ширина.

350. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там.

С хилавите си мускули и тесните си гърди Сатурновите типове не познават насладата, която предизвиква волното и обилно дишане на чист въздух в планината или край морето, а също и излагането голи на Слънце.

351. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази планета нарекли на името на древноримския бог на моретата Нептун.

За съзвездието Риби е дадена чудна по своето съдържание и смисъл легенда: всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето започват да позлатяват високите планински върхове и когато капчиците роса още блестят като брилянти по зелените листа на цветята и тревата, от дълбочините на морето излизат, заловени за ръце, една след друга петдесетте дъщери на морския бог.

От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях.

Разтърсила се Земята от неговото огромно тяло, развълнувало се и морето.

Изправили се Галатея и Акид и се хвърлили в бурното море.

352. Главата и лицето като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Също така е установено от всеки, че когато сме уморени от определен вид работа, за която изразходваме известни умствени способности, то, ако променим заниманието и се заловим с нещо друго, което ще извика на работа друга умствена способност, ние усещаме известно облекчение и отмора.

353. Общи положения - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато човек е уморен, организмът навреме му дава да разбере, че се нуждае от почивка.

354. Косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако челото е малко, тясно и пак с остър ъгъл на косата, то имаме човек крайно критичен, вечно недоволен, взискателен и мърморещ, гледащ винаги мрачно на хората и света.

355. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В народите от Средна и Южна Америка са запазени легенди, предания и митове, според които бели, брадати хора в прастари времена са дошли откъм морето, като са ги научили на земеделие, скотовъдство и занаяти.

356. Сатурновият пръст (средният) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако целият пръст е коничен, показва човек на недоволствата, на мърморенето и загрижеността.

357. Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество.

358. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Няколко поточета се втичат в пълноводна река, която струи надолу, надолу до морета Минава се време.

359. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост.

— Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден.

Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога.

360. Вятърчо - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сгушили се, прегърнали се, като сестрички, да се стоплят, и уморени от игрите, скоро заспали.

361. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Уморен, вкоченясал от студ, едва се прибрал в къщи.

362. Капчица. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И стана поточето река, и тръгна за топлите земи, да търси голямото море, за което разказваше щъркелът.

363. Бялото петленце. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

И на клонче дъбово преплувало морето.

Пак на клонче дъбово преплувало морето.

364. Снежната царица и първото кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Пътят бил дълъг, а снежинките били уморени и едвам-едвам се движели.

Виждам, че всички сте уморени — починете си!

365. Най-хубавото място в света. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сигурно е много уморена.

366. Гости. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

През морета — от далече,

367. Морската царица и нейния дядо. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дълбоко, дълбоко в морето,

червеното слънце и пак засияй —

368. Лятото се свърши - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А далеч — морето,

369. Жабата в морето. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ЖАБАТА В МОРЕТО

Децата са в кръг, а всред кръга едно дете е седнало със скръстени крака и представлява жаба в морето.

Децата скачат, приближават се към жабата и почват да я закачат и викат: „Жаба в морето, не можеш » да ме хванеш.!“ Жабата не си мени положението, но се мъчи да удари някое от децата.

370. Птица учи малките си да летят. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Майката почва да ги учи: „Разтворете си крилата!“ „Литнете към реката!“ „Спуснете си крилата!“ „Пийте вода!“, „Кацнете!“, „Скачайте на място!“ „Легнете си в гнездата!“ „Когато сте уморени, дигайте и спущайте крилата си!“ и пр.

371. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

и си отива, пролет в морето.

Червено куче в долап лае.

Мъртва крава, а червено мляко дава

372. Съдържание - Николай Райнов

Зелено е морето

373. Каломаин - Николай Райнов

И видя себе си — капка в безкрайното море на Божията Светлина — и тази капка възрастна, та стана сама море.

374. Вавилонска кула - Николай Райнов

Видях бронзово-излени, червеноцветни истукани, които са загадка.

375. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята.

И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море.

Очите му грееха като морета от пламък, лицето му заслепяваше погледа, а косите му бяха огнени змии.

Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа…

376. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

... Мракът падаше в чертозите на Соломона, като тежки дипли на старо тъмно кадифе, и през мъртвите сенки на широки стълпове се чупеха угасващите блясъци на червено-медни жертвеници.

И висеше на бедрото му меч в ножница от сребро, мед и червено злато, — с тънки украшения от ръка на златар, обиколени с дребен бисер и със сребърни жилки.

377. Даниил - Николай Райнов

Сказание, което се разправя и в наши дни по цяло Междуречие, и по равнините на Фригия, и по планините на Иран, та чак до бреговете на Бяло море.

378. Видение на Ездра - Николай Райнов

И лица на нови люде се вестиха пред него, невидени народи се явиха на земята, издън морето се показаха големи суши, чудновати гласове изпълниха въздуха.

379. Иисус на Планината - Николай Райнов

Море от гняв ще рукне върху ви — и сълзите на вашите дъщери ще се изгубят в черната кръв на синовете ви.

И лежеше Змеят върху Млечния Път, развиваше се на огнени пръстени — и земята стенеше от пламъците на неговото издишане, а моретата гневно подскачаха при вдишването му.

— За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени.

380. Път на звездите - Николай Райнов

Само един Балтазар, най-млад от магите-звездобройци, разкри папирусна книжка, пренесена от земя, потънала отколе под морето — малка книжка, изписана с чудновати писмена, които се извиваха като съскащи змии.

Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни — и го вързаха като роб.

381. Псалом на Слънцето - Николай Райнов

Та ето —: Той лети към земята от ранна сутрин до заник — и се спира накрай света, дето небе с море се сливат — и пригръща Земята, за да я отнесе на брачното ложе на Своето щастие.

От море до море води керван от звезди Синът на Царя — и всичко живо Му въздава почет — и вси люде в Негово име начеват работа.

И тогава влизаш в Стената, що пази света — като мраморен камък взиждаш душата си, за да пази всичко живо от зло и от гибел и от вражески напади.

Я ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, — както се улавя бисер или коралово клонче.

382. Песен за Девата - Николай Райнов

Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч.

383. Книга на загадките - Николай Райнов

В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост.

Езерото е мнозина глътнало, а който оживее, помни до гроб дворците на смъртта, изсечени вдън морето.

Едно чуй: Когато тръгнеш през море, не вземай съкровище със себе си дори ако твоето съкровище е само една жена! Ще се разбуни морето, ще залитне корабът — и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш.

Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят.

Кой се мами: морето ли.

Зелено е морето, бяла е пяната му, а водата е лишена от цвят.

Кой се мами: — морето ли, или ти?

Кой ще изчерпи с шепа морето?

Чии ли сълзи накараха морето да прелее ?

— Сълзите на една мома накараха морето да прелее.

Тези сълзи накараха морето да прелее.

Нямаме време, защото двете капки не ще станат море.

Звуците гърмяха, като рев на червенокоса буря, а после песента притихваше, като бясна вълна, разбита о бели скали.

Стройните звуци почукваха на всяко сърце, както чука морен старец, комуто не отварят вратата за подслон.

Аз Го видех сред морето, седнал на стръмна скала.

Бисерните трепети на лютнята се пръснаха, като светли искри, по водата, и Морето ги погълна.

Но Земята и Морето ми пришепнаха песента Му, та аз я запомних.

В света той чуваше само бучене на дълбоки морета — и в душата на всеки срещнат му се привиждаха потънали съкровища.

Единият претърси морето и не найде бисер.

Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му.

По далечните пясъчни хълмове ще блесне утре широко море от светлина, — като ясно небе, по което се плъзга слънцето на пладне: — тъй ще блесне бялата светлина в пустинята, — додето се смрачи.

А ръката Му бе подобна на лък — и кракът Му — на мраморен стълп.

... И обърна поглед към Морето — и рече му с плаха молба:

„Дай ми, Море, — дай ми своята душа! Твоята душа е бурна — и пенлива — и пълна с пъстри съкровища.

Мене ми требва душа на море, — за да изпея на света своите бурни песни, дето грее

Море, — дай ми своята душа! —“

И Морето даде на певеца своята душа.

Но моята душа е бурна, защото е душа на Морето.

А другият, морен и отпаднал, едва ги следваше — и в душата си кълнеше меча, който се още не забива в гърдите.

Ние убиваме с мощен замах и пръскаме на капки творбата на морето.“

Нашият път е незнаен: ние сме нозе, с които куца по морето човешката мечта.

Тифис улови кормилото; Линкей впи поглед в морето, за да следи подводните скали; Нелей хвана платната; Херакъл застана с меча си на корабния нос; Менотей разкри в прокоба премеждията на опасния път; Язон се възправи до мачтата, за да посочва пътя.

Дигна се нощ над морето.

Морето вдаде ухо — да чуе.

Пред очите им блесна морето, над което алмазната звездна верига на Волопаса сочеше пътя към честита

„Светът стана солено море, защото го потопиха сълзите ми.

В твоето солено море живеят коралите, с които кича челото си, и бисерите, с които труфя гръдта си.

Твоите разранени звездни шипове са весла, що гребат по морето на победата към моята далечна страна.

Той се спира там, дето се дели земя от море: там.

Пред него се гневно къдри морето, което поглъща и стапя с диво недоволство ледовете на потоците.

По дългата далечна черта, дето сякаш се свършва морето, играят пъстри змии.

Неговият образ дели земя от море.

А зад него — чак до далечната ивица, дето сякаш се свършва морето — се гъне къдрава бяла пътека, чиито край се не вижда.

Той стои между земя и море: — неговият образ се възправя върху невидимата черта, що лъчи близко от далечно.

Корабът се губи там, дето трепка далечната ивица, що дели море от небе.

Тъй, както сутринта Човекът сложи крак на корабната стълба, за да мине от земята в морето, — надвечер негли ще сложи той крак върху синята стълба, що води от море — към небе.

За кого везе морето своите бели шевици?

Небето се смее над земя и море — и с тържество разкрехва сините двери, към които води светлата стълба на дъгата: там ще мине надвечер Човекът.

Земята ме откърми, Морето ме облече и нагизди, а Небето всели в душата ми своите песни.

Когато умра, ще върна на Земята веригите, в които ме скова, ще дам.на Морето накита на душата си, а на Небето ще пратя в дар безсмъртното, което откърмих: своята песен.

Аз пях за Небето; Морето ми дари своята реч; Земята — своите образи.

Когато умра, ще изпея безгласно песента си, защото ще върна на Морето китната реч и на Земята — пъстрите образи.

384. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

С толкова човешки жертви, цели морета могат да се изпълнят с пролятата кръв на избитите невинни хора.

385. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и дарува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?

386. Съсредоточение - Сава Калименов (1901 - 1990)

Без него, както той, така и всеки един човек е безпомощен по вълните на житейското море.

387. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Ако у единъ човѣкъ, който е водилъ пороченъ животъ, е останала само една добродетелъ, тя е онова въженце, пуснато въ бурното море на живота, за което ако се хване, може да излѣзе на сушата.

388. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Той вижда какво става въ най-отдалеченитѣ кѫтове на свѣта – по суша и по море.

389. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя отминаха; и море нямаше вече.

390. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето.

Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.

Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?

391. По повод някои изчисления за кубичната миля - Георги Радев (1900–1940)

„Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини.

392. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

„Вятърът, който духа, казва на едно место Камил Фламарион, реките, които се спущат от широките равнини към морето, корабите, които плуват по него с издути платна, житото, което никне в полята, дъждът, който пои замята, воденицата, що смила и превръща в брашно плода на нивята, конят, който лети под удара на стремето, перото на писателя, което изразява неговата мисъл, всичко това, за да се обясни, трябва да се сведе към слънцето.

393. Действие трето. - Велко Петрушев

в стройните и изморени гърди, бурни вълни се приливат и бързат да стигнат спасителния брег.

В мен вече говорят други сили, акорда на моята арфа отново затрептя и пламъците на любовта пламнаха в измореното ми сърце!

Оставете ме! Аз искам да бъда свободна и, като волна птичка, да отлетя високо там, где море от светлина грее, и душата вечно живее! Не искам повече да бъда пленница и робиня в този свет на разврата и падението.

394. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Очите ми са изморени от обилни сълзи, сърцето ми е разбито от бурните страсти.

395. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Хумореската му, „Меракът на чичо Денчо“ си остава ненадминат еталон в наивната чистота на българското съзнание.

Червеново, Коньово, Багреница, Търновмък, Нови Чифлик, Кадин мост, Четерица, Панчерево, Баланово, Дупница. Самоков.

Пие се по чаша червено вино за специална наздравица и пр.

396. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Вашата атмосфера е малко посгъстена и влиянията са малко по-тежки, особено денем, защото има хиляди течения, които се прекръстосват от живущите хора на земята, и ако вие погледнете с яснотата на вашето око, щяхте да видите целия мир развълнуван като бурно море.

И представете си, че имахте една лодка в това бурно море, тя не би стояла в покой.

397. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

Булевардът на юг - с изглед към морето.

398. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Ала общолюдието изморено от себеубийствени ежби и умрази, при вида на християните, казваха: „А виж как се любят помежду си!“ И един по един се приближаваха към тях.

399. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

В Бургас на Черно море, лагерът на дъновистите също се наричаше „Изгрева“ и беше построен в крайбрежния район, който и сега носи името му.

Червеното се избягваше като цвят, който носи агресивност.

Заслужава да се спомене, че най-големите експерти на билкарството и гъбарството в България като Иван Сечанов и Атанас Минчев бяха обитатели на „Изгрева.“ Въпреки че в протоколите на първия събор на братството се вижда, че е била сервирана и по чаша червено вино през 20-те и 30-те години на века, Бялото братство по-късно приема строгото въздържане от алкохола.

От края на единицата, през Борисовата градина, до морето шарени барачки на братството трябва да беше половин час.

Учителят се чувства уморен от редовните излети до Витоша.

400. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Вълните на бушуващото море над София се разбиваха в неговите твърдини и бяха безсилни да нарушат светлия мир, който царуваше.“

401. И така ... - Атанас Славов

Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него.

402. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли.

Спаска вижда едно червено конче сред конете през пътя; преди де ли е било! Диди отива да сади доматите.

Морето било много бурно от дни и хубаво, че не се излъгали да вземат гемия от Бургас, защото не се знаело какво е могло да стане.

Занаятчии вече имаше доста, пазар свой, колкото и малък, хора интересни, просветени идваха като таксидиота от Атон чак, който го беше научил да чете и пише като малък, идваха и отиваха по боазите нагоре към Бяло море и надолу към Пловдив „папморите“ - керваните коне и катъри с тежка стока, но тука се усещаше светът.

Беше морето!

Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач.

В краката ти пътят се вие надолу; отсреща се белее безкрайна висока крепостна стена и вътре бели минарета и ниско под тях сплескани тъмни керемидени покриви, разлени между десетината големи сгради! И вдясно, далече вдясно, додето ти поглед стига, море, мъгла, тъмни вълни, разбъркани и залети от разбърканата пяна.

Той гледаше на бурята с други очи; с вътрешните си очи, и те не виждаха ни скеле, ни нищо друго наоколо, защото стихията пред него не бе сегашната само стихия, и кипеше не пред четиридесетгодишния хадърчански чорбаджия, на когото хаджиите говореха сега, без да ги чуе, а пред шестнайсетгодишния Танасчо на Копаранския бряг, дето щяха да докарат баща му вързан с още някои и да го хвърлят в морето да се удави.

Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в село Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята.

Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе.

Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз.

Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден.

През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце.

Който не искаше руски достъп до Средиземно море, застана на страната на Турция.

Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото.

Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за победата над Русия и бъдещето на Полша.

На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук немските и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема.

В етнически чисто българското селско море, което единствено може да даде новите занаятчии, нужни на черноморската столица на султанските земи?

1854 (март) по Черно море поп Константин поема за Света гора, огорчен от липсата на божествено вдъхновение в православна- та среда, в която живее.

Беше време, когато нашият народ покриваше земята, както вълните на разрешеното от вятъра море покриват неговия обсипан с миди под, но това време мина отдавна заедно с величието на племената, които сега са само тъжен спомен.

Те още обичат неговите тучни ливади, неговите мърморещи реки, царствените му планини, закътаните му долини и опасаните с растителност езера и заливи, и винаги жадуват нежно и влюбено усамотения живот и често се връщат от Щастливите ловни полета да погостуват, да напътстват, да утешат и успокоят.

И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами.

Та не виждат ли тези хора, че младите се оттеглят от методизма, семействата си дори не следват, че науката е минала напред; обществото, правото, инженерството, стопанският живот си имат закони - кого могат да поведат тези чисти червеноврати душици на миналия век с коня си и библията си, дето нищо не знаят за философия, за инженерство, за медицина... Бог ли ще ни лекува и той ли ще строи за нас, като ни е дал медицината и инженерството сами да си се лекуваме и сами да си строим!

За Мраморно море.

За Бяло море.

Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките полуострови с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била душата му.

Сиво, сиво, сиво, като че отиват не където трябва, като че не е туй пътят, който винаги е път на Черното най-синьо море в света, а друг път за друго място, дето оттук не се минава и не се е минавало, така че какво правят те по този път се питаш.

Нещо не става дума, оставя ли ги по пътя, тръгва ли с тях след Истанбул, в Мраморно море, спират ли, не спират ли?

След Мраморно море вече не са всичките приятели.

Наистина Рачински се застъпва пред гръцкия вдадика на Варна - Порфирий - да се спре това мърморене срещу свещеника на „Св.

Огромният полумесец на залива лъска, пълен с всемирното спокойствие на това море, дето вече стана негово море, и е хубаво, че дойдоха сега, в последните дни преди да се обърне времето.

403. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Къстър, който е получил сведения за забелязани индианци в коритото на реката, дава заповед за настъпление на изморените си конници, без да знае, че общата сила на скритите индианци е нараснала почти двойно.

Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.

Беше уморен.

Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск.

Отвън стената най на юг е пристанището на английската железница, а отсам, в морето стърчат трите скели на варненското пристанище.

Архангел Михаил“ в Ченгене махлеси, патриархът на българската словесност Иван Вазов се закачил по негов адрес в „Един бисер на Черно море“.

С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните.

Винаги, когато ще посреща нещо голямо, Черно море е ядосано, роши се и се мята.) И трета арка: „Дерзай, Светлий Княже, народът е с Теб.“

Българските ленти - бяло-зелено-червено, гръцките - сини, арменските - лилави, еврейските - червени.

Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките.

Не знае, че англичаните, понеже ги е страх от руското влияние на Черно море, искат да се освободи западната й част, че настояват шопите и макетата да са България, а по Черно море да си е Турция.

Белите, лъснали над залива крепостни стени, кулите, табиите - дето, като си в морето по натежало време, под нагрочени облаци, и всичко тъмно, и вълните - черни и рошави, и ръмжи глухо наоколо, и като погледнеш към римската кула, не се вижда, но около върха е опасано като пола - като селска риза се белее сред черното вечна Варна.

404. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И обратното, ако ще товариш каквото има да се товари на Балканите и да го караш към Русия или Черно море, или Централна Европа - докарай го тук и товари.

Гладни, изморени от път, нощувахме в с. Сестримо.

Прашни, изморени, изпотени, добрахме се до гара Пазарджик.

Нямали идея как да отговорят на поздрава му и просто ревнали ура! Гладни, изморени, потънали в прах и огънали рамене под кримките, доброволците самоковци, които дошли да си предложат живота за съединението, не смятали, че са се представили добре и носовете им пооклюмали.

Същата добруджанска работа - като на изток към морето село Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов.

Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа.

405. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Зелените океански костенурки отчаяно папащи с уморените перки на крайниците си по пеленга на малките си мозъчета, за да стигнат далечните зелени пясъци, да снесат припряно оплодените си яйца, да свържат отдалечаващите се противостоящи брегове на океана.

И ще се носи светкавично така невидима и беззвучна под кораби и самолети, додето пет часа по-късно заливът Килауеа на северния бряг на хавайския остров Кауаи не се пресуши от всмуканата от цунамито вода, за да подхранва катастрофалната невидима вълна, и след минути ще се оголи дъното на Сънсет Бийч на остров Оаху на югоизток, и след минути все в същата посока полуостров Калеупапа на Молокаи ще загуби морето около себе си, и след това ще зине сух просторният северен залив на остров Мауи-Кахулуи, и когато след малко започват да се заголват полите на нос Уполу на остров Хавай, назад на северозапад заливът Килауеа, отдето започва всичко, не само отново е пълен, но водата се надига като кипнал съд и лази по дерето, и залива околните планини трийсе, четирсе метра, и върви и върви нагоре; и след това се заливат отново Оаху, Молокан, Мауи... И когато започне да залива Уполу на Хавай, океанът този път с рев се изтегля от дерето над Килауеа на 400 км на северозапад и от залива, и извлича и поглъща в бездната си всичко, което се е случило без корен на пътя му: коли, коне, бараки, плажни чадъри, лодки, плъхове... Десетки хора.

Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята.

Защото нещо съвсем ново идеше в пътя му, си мислеше той, и това бе мисълта, с която заспа, докато гредите в трюма скърцаха, и дъските под него се люлееха, и шепот и тихи гласове, и похъркване, и сподавено хихикане го отнесоха встрани от първия му ден по море.

Отначалото бяха благословени със спокойно море и така бе вървяло ден след ден само с лекото полюшване на палубата, което повече приличаше на приспивно люлеене от страна на кораба, но за младия селянин, който бе отраснал върху континенталния щит на Евразия, всичко, което беше повече от приспивното динкане на баба му, буквално беше краят на света, така че всяка вечер, когато измореният му от впечатления мозък най-сетне вземеше сладко да се унася, той скачаше паникьосан да не заспи истински точно в момента, в който му се струваше че е надвесен над бездната на ада.

- Каза, че жените в неговото село след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото село да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето.

Петър я погледна и видя, че кудкудякащата кокошка в нея магически беше изчезнала и докато трюмът ечеше от арестуваната песен, която не можеше да намери пролука да литне въз небето и морето, белият кичур в катраненочерната й коса заблестя по момински привлекателен и красив, вместо да я прави стара, и кожата на лицето й изглеждаше гладка като на бебе, и черните очи искряха дълбоки, млади и пълни с любов.

...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.

Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове.

... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.

Това не бе един блок, това не бе една улица - тази Малка Германия, това бе море от хора, повече от голям български град; ей такава работа, дето е ни риба ни рак! Знаеше, че тука идват тълпи, идват реки от хора и тези дето са, сега започваха.

Всичките им чупки и извивки внезапно се опърлят и върху тъмнозелените клони, поръсени сякаш с мраморен прах, се появява златно-берилиев блясък, който сякаш запалва възправеното достойнство на смърчовете с неотразима радост.

Река по-пълноводна от Дунава тече, фериботи, кейове, транспортни кораби, море, влакове, каруци, пак влакове, улици, претъпкани горе с пране, долу със сергии; и тук вече до полуда е вряк и кряк от деца в краката на продавачи, на разхождащи се контета, на джебчии и просяци.

Какво нещо е да плуваш през океана към вътрешното море на Ню Йорк, където те чака всичко това! Сега то чака Петър Илич Чайковски да дойде сам след шумната слава, която добива с изпълнението тук на неговия цигулков концерт от Мод Пауъл през 1889 и сетне още по-големия успех на четвъртата му симфония през следващата година.

Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил.

406. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.

Откъдето и да иде влакът, ще запердашите покрай морето, ще навлезете сред складове, рампи, докове, ще започнете да пресичате крайните квартали към първата си гара в града и щом потеглите от нея към последната си станция - била тя Саут Стейшън или Норт Стейшън, която е по-близо до Бийкън Хил, кондукторът ще мине от вагон на вагон да ви подсети да се стягате и с него ще мине и багажният агент, на който трябва да дадете квитанциите и номера на куфарите си в багажния вагон.

От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя.

Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане.

И с учудване осъзна, че тук морето бе само едно, и носът на Пембъртън бе само един и непроменим, и островите стояха на запад и северозапад и юг просто като различни по големина парчета плоска суша сред заливите.

И когато това стана, той се загледа в кривата на хоризонта и постепенно долови нейната едва видима, деликатна, тъничка извивка - и тогава настъпи това, което търсеше! - видя планетата, видя исполинската й топка в пространството, видя водата върху нея, видя и почувства с цялото си тяло как гравитацията я привличаше вътре към себе си и почувства тази неправдоподобна форма на съществованието на водния елемент в морето: водата не бе приела формата на съда, в който е налята, тъй като не беше в съд, а свободна, и формата на това й свободно състояние бе сферата на гравитацията й.

Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено.

Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега.

Били скрити в специални хранилища в морените на Витоша, но с годините идва ново поколение дъновисти.

407. Съдържание - Георги Христов

- 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето

408. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.

409. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

- 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето

410. I Комуната в Ачларе - Георги Христов

- 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето

411. 1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г - Георги Христов

- 30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето

412. Борис Николов - Георги Христов

Едно много характерно изражение за него е това тайно задоволство по широкото и зачервено негово лице.

413. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Тя пада върху част от двора, разкрива сякаш задрямали в морен сън сечива и спира при насрещния плет.

Зън, зън - ще пее земята и моретата и океаните ще ликуват и ще се заливат в смях.

Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата и спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Ен- целад), както и откриването на инфрачервеното излъчване.

414. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

През един също така хубав неделен ден, когато ние, уморени от работа, сме решили или да почетем, или да подредим библиотеката, Жечо пак почва да прелита насам-нататък като оса.

415. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Един ден, един от ония пламнали прекрасни дни по жътвата, когато безпределната ширина прилича на златно развълнувано море, когато слънцето е взело земята в своите огнени прегръдки и небето е бездънен лазурен купол, ние двамата с Кръстю сме дежурни и нашата обязаност е да вземем храната от къщи и да я занесем на нивата, където работят нашите комунари.

416. Асен Кантарджиев - Георги Христов

Асен никога не отсъства от работа, макар че винаги ни изглеждаше много уморен и изтощен.

417. Георги Томалевски - Георги Христов

Небето над мен е огромен купол с плувнали по него облачета, дошли от морето.

30 май - пеш 70 км от Ачларе до морето

Колко ми се ще да идем до морето.

Аз не съм виждал море.

Рисувал съм морето, възпявал съм го и дори съм го сънувал, но все още не бях го виждал.

Сега морето не е много далече.

Аз гледам с копнеж малките бели облачета по небето и ми се струва, че те идат оттам, от морето, и ме подканят да ида при него.

Ето го най-после и морето - синьо-зелено, а понякога гълъбово с бели гребени.

Малко съм настинал и уморен.

Много ми се иска пак да чуя мърморенето на Жечо и неговия въпрос: „Братя, с какви лъжички искате да ядете киселото мляко?

Ние се люлеем уморени на дървените пейки във вагона, често заспиваме и се пробуждаме, усещаме гарите по блесналите светлини и после пак потъваме в полудрямка и в унасящия ритъм на колелата.

418. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Чакахме вятър и обикновено той излизаше в полунощ, слабичък ветрец откъм морето.

Тогава трябва да станем, макар че сме преуморени и сънливи, и да започнем превяването на хармана.

Поискаха червеното теле и им го продадохме за 2000 лева.

Изморен от физически труд: на полето оран, в село дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.

Телесно изморен, духом бодър и ето от София писмо.

419. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Остава само една държава, и то държава с територия, граничеща с Черно море, със славянска народност и писменост, с християнски културни ценности и много древна духовна традиция - това е България.

сл. Хр.72 Дейността на Гаутама Буда през VII-VIII век в духовното пространство на Черно море вероятно съвпада със създаването на България край устието на река Дунав през 681 г.

Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия.

НАГОРЕ

2.1993718147278