Търсене в текстове за 'Целокупен Живот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 491 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г - Влад Пашов (1902- 1974)

ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАН HA ЖИВОТА
ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАН HA ЖИВОТА Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света.
към текста >>

Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота.
ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАН HA ЖИВОТА Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота.
към текста >>

Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях.
Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето.
към текста >>

И тя има зад себе си тази велика философия на живота.
Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят.
към текста >>

Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора.
Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества.
към текста >>

Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят.
И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат. Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете.
към текста >>

Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме.
Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло. Вторият фактор принадлежи на духовния свят - чувствата на хората - сърцето. Третият фактор принадлежи на умствения или Божествения свят. Или човек може да разреши въпросите на своя живот ида оправи положението си, когато неговата воля е в съгласие със законите на физическия свят, когато сърцето му е в съгласие със законите на духовния свят и когато умът му е в съгласие със законите на Божествения свят. И когато говорим за тези три свята, разбираме, че са населени с най-разумни същества. Като говоря за физическия свят /земята/, не разбирам животните и растенията, но на земята живеят същества хиляди пъти по-напреднали, отколкото хората, които виждаме. И съвременните хора по отношение на тях са както мравите по отношение на съвременните хора. Те разполагат с такава сила, че ако искат могат да очистят цялата земя, но понеже те са богати, оставят хората да живеят и се ползват от благата, с които те разполагат. Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие.
към текста >>

Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота.
Аз ви говоря за една човешка раса, за истинските човеци, с които вие трябва да се запознаете. Ще запитате къде са те? Те са там където сте и вие. Те се отличават с едно нещо - нямат никакви затвори и престъпници. В природата съществува един план, който е постижим за всички. Този план не е механически определен и направен, а е в самото естество на творческия процес на живота. И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух. В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята?
към текста >>

Творческият процес на живота е непреривен.
Вън от това не можем да си представим, какво нещо е небето. Като мислим за физическо небе, разбираме мястото, пространството, където се движат всички звезди. Това небе е само един простор за човешкия ум, то е понятно само за човешкия ум, но не е понятно за човешкото сърце. Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето. Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми.
към текста >>

Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес.
Така че има неща, които можем да разберем със сърцето си, а има неща, които трябва да проучаваме с нашия ум. Външния свят разбираме чрез ума, а вътрешния - чрез сърцето. Творческият процес на живота е непреривен. Всеки ден се внася нещо ново - не по механически път. И този творчески процес, разумен сам по себе си, се стреми все към по-пълно и хармонично проявление. Всеки един момент има нещо специфично в себе си, което го отличава от всички останали и всичкото това разнообразие принадлежи на един целокупен процес. Хората, които представляват отделни моменти в този творчески процес, един ден ще се слеят в едно хармонично цяло. Всички различия, които сега съществуват ще изчезнат и всички хора ще се почувстват като клетки на един грамаден космичен човек - едно съзнание ще прониква и обединява отделните форми. Тогаз всичко ще бъде в мир и ще се реализира Царството Божие. Всички хора ще заемат местата си в различните части на този Колективен Човек и всеки ще изпълнява функцията си, обусловена от мястото, което заема и пак ще остане място за хиляди и милиони кандидати да живеят в него. Туй, за което ви говоря, не е само една теория; има известни начини, по които можете да проверите тази истина.
към текста >>

Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота.
Това са жлези, чрез които може не само за утре да разбереш какво ще стане, но и за хиляда и повече години, защото настоящето за напредналите същества, за нас е бъдеще. И следователно, те знаят и са наредили една програма. И тази програма ние по никой начин не можем да я изменим. Например, когато те пращат някого на земята да стане жена, каквото ида прави ще се роди жена, и когато пращат човека да се роди мъж, каквото и да прави, ще се роди мъж. Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота. Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта. Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла.
към текста >>

Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота.
Това е един закон. Каквото те решат, то трябва да стане, защото тяхната мисъл и воля са напълно правилен хармоничен израз на творческия процес на живота. Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта. Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла. Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго. И Христос така умря - премина от едно състояние в друго. Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството. Един умира за всички.
към текста >>

Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго.
Те казват: Ти трябва да станеш мъж, понеже твоят ум не е развит, за да го развиеш. А на други казват - ти ще станеш жена, за да добиеш мекота. Човек се ражда като мъж, за да развие ума си, а се ражда като жена, за да придобие мекота, да даде път на любовта. Като казваме, че човек ще умре, разбира се, че ще се върне у Бога, за да се обнови, да приеме повече сили, способности и дарби, за да уреди живота. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла. Единият смисъл - когато човек престъпи Божествения закон, лишава се от ред условия, необходими за проява на живота, а другият смисъл е преминаване от едно състояние в друго. И Христос така умря - премина от едно състояние в друго. Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството. Един умира за всички. Един в света може да подигне всички. Ето как разбирам тази идея.
към текста >>

Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора.
Той трябваше да умре, за да подобри положението на човечеството. Един умира за всички. Един в света може да подигне всички. Ето как разбирам тази идея. - Тялото е в сила да доведе в здравословно състояние всички клетки, които живеят в него. Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора. И той е вътрешната връзка между отделните единици. В този смисъл единството е факт. А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота. По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-нисшите са осигурени и предвидени. Предвидени са също и всички изключения, които съществуват.
към текста >>

А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота.
Ето как разбирам тази идея. - Тялото е в сила да доведе в здравословно състояние всички клетки, които живеят в него. Под думата Христос подразбираме колективния човек, космичния човек, който взема живо участие в живота на отделните хора. И той е вътрешната връзка между отделните единици. В този смисъл единството е факт. А съвременните хора имат съвсем повърхностни понятия за човека и живота. По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-нисшите са осигурени и предвидени. Предвидени са също и всички изключения, които съществуват. Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план. Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим.
към текста >>

Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота.
По силата на това вътрешно единство, условията и благата за всички същества от най-висшите до най-нисшите са осигурени и предвидени. Предвидени са също и всички изключения, които съществуват. Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план. Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота.
към текста >>

Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия.
Когато казвам, че всичко е предвидено разбирам, че всичко се развива по един определен план. Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях.
към текста >>

Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота.
Когато тези разумни, съвършени същества работят за реализиране на този план и ние трябва да работим - иначе, ако не работим, когато те работят или ако работим, когато те не работят, нашата работа е осъдена на безплодие. И всички лоши условия не са нищо друго, освен тоя ден, т.е., когато Бог - тези Съвършени Същества почиват, а ние искаме да работим. Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол.
към текста >>

Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота.
Затова човек трябва да знае да хармонира дейността си с тези Съвършени Същества - това е вътрешната музика в живота. И всичките ни нещастия се дължат на дисхармоничните гами, в които попадаме. Ако човек в живота си вземе един фалшив тон, ще го сполетят големи нещастия. Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол. Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става.
към текста >>

Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол.
Фалшив тон взема човек когато се постави в разрез със Съвършените Същества, които ръководят нашия живот или казано с други думи - когато се постави в противоречие с великия план на живота. И всички болезнени състояния се пораждат от тази дисхармония, затова трябва да възстановим хармонията, а един от най-добрите методи е пеенето и музиката. Така ще се оправи светът - когато се хармонираме с великия план на живота. В света има останали още няколко цирейчета и като дойдат тези съвършените ще ги изстискат и светът ще се оправи. Всичко в света - Слънцето, звездите и развоят на изялото Битие се ръководи от тях. Те разполагат с всичко - с всички блага - въздуха, светлината и всички процеси и явления в природата и животът са под техния пряк контрол. Аз не искам да оставя във вашия ум една идея за караконджовци. Но това са Съвършени Същества, които каквото помислят става. Няма да мислите, на кое място са. Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези.
към текста >>

по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот.
Няма да мислите, на кое място са. Щом помислите за тях - когато се намирате в най-отчаяно положение - отправяте ума си към тях, без да се колебаете, ще почувствате един вътрешен мир, ще почувствате, че нещо ви казва - не се безпокойте. Това е мисълта на тези Съвършени Същества, която ние възприемаме чрез гореспоменатите жлези. За да могат тези жлези да функционират правилно и да долавят мислите на тези същества, всички процеси в целокупния организъм на човека трябва да стават правилно, а това зависи от нашите мисли, желания и постъпки. Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите.
към текста >>

И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека.
Затова трябва да мислим и действаме правилно, т.е. по вътрешните закони на живота; така ще растем и ще се развиваме правилно и хармонично, за да реализираме великия Божествен план - което е и задачата на нашия живот. А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.
към текста >>

За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота.
А реализирането на този план е съвършенството. Човек няма да остане такъв, какъвто е, тъй както детето не остава дете, вие ще растете въпреки всички противоречия и в пътя на вашето развитие ще имате подкрепата на тези ваши братя. Чрез тези жлези те ще ви изпратят своята помощ. И ако съвременните хора имат противоречия, мъчения и несрети в живота, това се дължи на причини, които лежат или в умствения или в духовния или във физическия живот на човека. Неговите връзки и отношения в един от тези светове са дисхармонични, което от своя страна спъва правилното функциониране на процесите. За да излезем от това положение, необходима ни е една правилна философия на живота, която да ни даде методите и начините, как да действаме, за да бъдем в хармония с творческия план на Битието и да не противодействаме на творческите импулси на живота. А тази философия, тази светлина, могат да ни я дадат тези Съвършени Същества, които са минали по нашия път и знаят всичките му потънкости и тайни и могат да ни дадат необходимите упътвания и сведения. По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.
към текста >>

2. 16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА И ИЗХОДА ОТ ТЯХ
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА И ИЗХОДА ОТ ТЯХ В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят.
към текста >>

В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА И ИЗХОДА ОТ ТЯХ В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим.
към текста >>

Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА И ИЗХОДА ОТ ТЯХ В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните.
към текста >>

Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим.
В живота съществуват peд противоречия, които трябва да изясним, за да не се спъваме в развитието си. Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие.
към текста >>

За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси.
Съвременните хора са си създали ред теории и хипотези за причините на противоречията. Но основната причина е в това, че животът е един творчески прогресивен процес, а хората го схващат статически и механически, поради което не могат да се приспособят към неговата прогресивност и като последствие на това се явяват противоречията. Има противоречия, които принадлежат на външния свят - на нашия обективен свят - на отношенията между хората и природата и хората помежду им; има и вътрешни, психологически противоречия. И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта.
към текста >>

Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички.
И всички тия противоречия трябва да се изяснят и обяснят. Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив.
към текста >>

За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие.
Но съвременните хора, като нямат великата наука за законите, по които се развива животът, си създават ред теории и хипотези за него и искат да му ги наложат и с това си създават излишни противоречия, които правят живота им непоносим. За да може да се избегнат излишните противоречия, трябва да дадем ход на онази мъдрост, която е в самия живот и ръководи всички негови процеси. Съвременните хора, които живеят само със своя обективен ум (интелекта) считат, че мъдростта е достояние само на най-умните. Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества.
към текста >>

Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават.
Не е така. Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли.
към текста >>

Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив.
Мъдростта е в естеството на самия живот, тя е достъпна за всички същества, от най-нисшето до най-висшето, и погрешно е да се мисли, че не е за всички. За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята.
към текста >>

Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества.
За когото не е достъпна мъдростта, той е осъден на смърт; там където отсъства мъдростта, смъртта се явява като едно последствие; където присъства мъдростта, животът се явява като едно последствие. Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята.
към текста >>

Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот.
Радостта и щастието също са резултат на мъдростта. Където я няма мъдростта има смърт и страдание. Ако дадем ход на мъдростта в живота си, с това се запълня и осмисля животът и всички противоречия се разрешават. Тогаз практическия живот се осмисля и добива един по-правилен и хармоничен израз, става приятен и красив. Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
към текста >>

Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята.
Когато човек влезе в областта на мъдростта, тогава има едно съответствие между него и всички елементи, които го заобикалят; той е в хармонични отношения със светлината, въздуха, водата, твърдата почва, органическите сили, които работят в живота и с всички разумни същества. Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество. Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят.
към текста >>

Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество.
Неговите мисли и чувства са в хармония с целия органически свят, с една дума, човек е в хармония с трите свята, в които се развива неговият живот. Защото човек живее едновременно в трите свята. Най-първо той живее в един свят на завършени резултати, който наричаме физически свят; след това в света на силите, който наричаме свят на силните чувства - духовен свят; и най-после имаме света на първичните и вечни форми или светът на светлите мисли. И човек е сплетен от тези три свята. Всеки един човек в своя целокупен механизъм е изграден от елементи от трите свята. Всяка една клетка, която влиза като елемент във вашия живот е един завършен резултат, свързан с едно разумно същество. Ето защо човек не е напълно господар на тази клетка и ако не се отнася добре с нея, тя, като резултат от дейността на това разумно същество, ще бъде отнета от него. И затова човек в своята проява е зависим от тялото, което му е направено от природата. И ако човек не постъпва добре с него, той ще го изгуби и ще престане да живее на земята. Някои искат да ни утешат сега, че като престанем да живеем на земята, ще отидем в духовния свят. Това са само залъгалки.
към текста >>

И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи.
Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето.
към текста >>

И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух.
Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа.
към текста >>

Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце.
Например, във физическия свят има планини и долини. Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния.
към текста >>

Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството.
Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергия за долините. Те са като един проводник на енергиите, които идат от пространството. И египтяните, които имаха едно дълбоко знание за природата и живота, като нямаха планински местности, бяха принудени да си създадат пирамидите, за да служат като контакт на енергиите и за вдъхновение на човешкия дух. Има съответствие между планината и полето. Планинският живот, това е животът на ума; животът на полето, това е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой.
към текста >>

Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой.
Направлението на реките в дадена страна също така оказва влияние върху развоя на живота; всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството. Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, не само в стопанско отношение. Различните местности, като динамически области, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно мозъка, и съобразно характера на силите, които действат в дадена област, ще бъде и устройството на черепа. И ако хората изучаваха всичките тези влияния, щяха да могат да се освободят от много ненужни страдания и противоречия. От друга страна, трябва да се проучават различните психологически състояния. Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха.
към текста >>

Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха.
Така например, съвременните хора са роби на ред атавистични състояния, от които трябва да се освободят, защото те са внесени преди 3000 години в живота и сега не могат да се реализират, защото няма условия за тях, а само ги спъват в техния развой. Сегашните хора, например, искат да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, всички да бъдат богати и охолни. Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха. На сегашния северен полюс се изгуби тропическата температура и те измряха. И сегашните грандиозни мисли и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците. Това ще го проверите дали е вярно или не. В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре.
към текста >>

И сегашните грандиозни мисли и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците.
Това са идеи, които са родени в далечното минало и не са реализирани, затова искат сега да ги реализират. Но сега е невъзможно да се реализират, защото сега се намираме в есента на една епоха. И всички грандиозни планове, които сегашните хора имат, ще останат неразрешени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, когато се измести оста на земята и полюсите се преместиха. На сегашния северен полюс се изгуби тропическата температура и те измряха. И сегашните грандиозни мисли и планове, които хората имат ще бъдат пометени като тези животни и ще останат дребосъците. Това ще го проверите дали е вярно или не. В света влиза една нова епоха, където ще има условия за малките форми да се развиват. Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм.
към текста >>

За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията.
Не е големината на формата, която определя цената на съществата, но формата трябва да бъде организирана добре. На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията. И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече съзнателно да вършат престъпления. За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания.
към текста >>

Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления.
На човешкия дух не му е потребна голяма форма, но организирана форма. Когато формите са организирани, те са под контрола на разумната воля и човек може да въдвори хармония в целокупния си организъм. И то газ ще изчезнат всички условия за престъпления, ще се свърши светът на престъпленията. И през тази година в другите два свята почти ще се свършат условията за престъпност и ще остане възможно престъпление само на физическия свят, но в 300 години отгоре ще изчезнат и последните условия за престъпление и в него, понеже в другите два свята е станало вече невъзможно престъплението и има едно силно въздействие от тяхна страна върху физическия свят, туй въздействие ще повлияе на хората и те не ще искат вече съзнателно да вършат престъпления. За да избягнат да правят престъпления, хората трябва да дадат път на живота и да не го подпушват, защото когато животът се подпушва той разрушава формите и тогаз вече се явяват негативните прояви в живота и престъпленията. Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
към текста >>

Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон.
към текста >>

От тази слънчева енергия се добива жизнения елексир, чрез който се продължава животът.
Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу. И ако свържете тази жлеза със слънчевата енергия и знаете кога тази енергия изтича от слънцето, ще бъдете здрав - защото всеки ден има прилив на енергия и трябва да знаем часовете им. Има и други приливи на всеки 19 години. Трябва да се знаят тези приливи, за да се използват. Съвременните учени хора едва сега започват да проучват прилива на тази слънчева енергия. От тази слънчева енергия се добива жизнения елексир, чрез който се продължава животът. Индусите в миналото имаха знанието за добиване на този елексир, но са го изгубили и сега е достояние на техните адепти, които живеят дълго. Но те не ходят между обикновените хора. И всеки човек, който може да постави тази жлеза в контакт със Слънцето, ще може да живее колкото иска на земята. В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот. И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината.
към текста >>

В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот.
Съвременните учени хора едва сега започват да проучват прилива на тази слънчева енергия. От тази слънчева енергия се добива жизнения елексир, чрез който се продължава животът. Индусите в миналото имаха знанието за добиване на този елексир, но са го изгубили и сега е достояние на техните адепти, които живеят дълго. Но те не ходят между обикновените хора. И всеки човек, който може да постави тази жлеза в контакт със Слънцето, ще може да живее колкото иска на земята. В тази жлеза се крие тайната на здравето и дългия живот. И ако искате да развиете своя ум, трябва да свържете мозъка си с енергиите на месечината. Понеже енергиите на Слънцето и месечината се различават. Енергиите на месечината помагат за развиване на човешкия ум, а енергиите на Слънцето - за развиване на човешкото сърце. Умът служи за познаване на външния свят, а духовния свят го познаваме със сърцето си. Туй, което умът мисли за външния свят, е вярно, но туй което мисли за вътрешния (духовния) свят, не е вярно.
към текста >>

Животът е един свят недостъпен за човешкия ум.
А туй, което сърцето чувства за външния свят, не е вярно. И духовния свят трябва да го изучаваме чрез своето сърце. Човек не може да има истинско понятие за духовния свят чрез ума си. Той не е свят на предмети като външния свят. Духовният свят е недостъпен за човешкия ум, а е достъпен за човешкото сърце. Животът е един свят недостъпен за човешкия ум. Например, като срещнеш един човек и чрез ума си го проучаваш, ще имаш едно отношение (към него. Но като го обикнеш, твоите отношения към него ще бъдат вече други - ще ви е приятен и приятел. Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си.
към текста >>

Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот.
Но като го обикнеш, твоите отношения към него ще бъдат вече други - ще ви е приятен и приятел. Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре.
към текста >>

За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки
Като го познаваш със сърцето си, няма да мислиш за неговите външни качества, красота, образование, материално състояние и пр. Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е.
към текста >>

Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот.
Правилни отношения се създават, когато познаваме хората чрез сърцето cи. Умът ни е необходим да познаваме външния свят, а сърцето ни е потребно да познаваме вътрешния свят И сегашните хора трябва да изучават сърцето си. Туй дето хората казват, че чувстват нещата тъй и тъй, това не е сърцето. Под чувство ние разбираме една вдъхновена мощна сила, това е един мощен импулс на самия живот. За човека със силното сърце няма пречка в живота, той преодолява всички пречки Чувствата и мислите са израз на двата принципа, които са в основата на самия живот. - така наречените мъжки и женски принципи. И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата.
към текста >>

Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота.
А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим!
към текста >>

Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота.
Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него.
към текста >>

Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него.
Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.
към текста >>

Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса.
Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата. Така че, за да разреши човек противоречията в живота, трябва да се роди, за да добие всички условия, необходими му за развитието и прогреса. По беседа от Учителя, държана на 19 март 1933 г.
към текста >>

3. 2. Спешните въпроси в живота, 2 юли 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

СПЕШНИТЕ ВЪПРОСИ В ЖИВОТА
СПЕШНИТЕ ВЪПРОСИ В ЖИВОТА Всеки човек е една част, един орган на един велик организъм, на една целесъобразна система и е подчинен на законите, по които стават процесите и явленията в тази система. Той е свободен дотолкова, доколкото действа в съгласие с тези закони. Но понеже съвременният човек не върви в съгласие с тези закони, той не е свободен. И човек не може да бъде свободен, докато това, което има може да му се вземе. Свободата съществува само за съвършените, които са господари на това, което имат, но те вървят напълно в хармония със законите на природата, вложени в системата на техния организъм.
към текста >>

У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага.
Не, това нищо няма да им помогне. Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане.
към текста >>

Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане.
Те може да вярват, но щом умират, те са обикновени хора и не са свободни. Съвременните хора, които мислят, че много знаят, искат да бъдат авторитети за всичко ида коригират природата. Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега.
към текста >>

Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни.
Но частта не може да бъде авторитет за цялото. И в този си стремеж, да коригира природата, човек си създава големи противоречия и несгоди и се чуди после, откъде му идват нещастията. У човека има скрити сили, които, ако се развият, ще му дадат възможност да влезе в разумно и хармонично общение с природата, да разбере нейните пътища и да избегне ненужните страдания и противоречия в живота си; тогава той ще може да разреши правилно всички въпроси и задачи, които животът му слага. Има и спешни въпроси в живота, които не търпят отлагане. Например, какъв ще бъде краят на нашата земя, колко е далеч краят на вселената от нас, какво има на Слънцето и пр., това са ред въпроси, които са интересни, но не са спешни, не са належащи. Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот.
към текста >>

Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот.
Но има спешни въпроси, от които зависи нашият живот и развитието ни. Такива въпроси са: как да дишаме правилно, как, какво и кога да ядем, как да мислим, как да чувстваме, как да постъпваме, как да задържаме знанието и силата си, как да живеем в хармония със законите на природата и какви да бъдат отношенията ни с нея и с близките ни. Има един специфичен начин за правилно дишане. Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие. В това се състои и дълбокият смисъл на дишането. В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота. Има един еликсир на безсмъртието в света и неговото придобиване е свързано с въздуха. Той се отделя по един специфичен начин на дишане.
към текста >>

В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота.
Да се диша правилно, това е цяла наука, която малцина знаят сега. В Индия йогите имат цяла система за дишане. Те го наричат дълбоко дишане, но това е едно специфично дишане за придобиване на безсмъртния живот. Чрез правилното дишане човек може да придобие безсмъртие. В това се състои и дълбокият смисъл на дишането. В средните векове това дишане го наричаха придобиване еликсира на живота. Има един еликсир на безсмъртието в света и неговото придобиване е свързано с въздуха. Той се отделя по един специфичен начин на дишане. Има два вида прана във въздуха. Едната носи зараза - това са известни енергии, които произвеждат горение в организма и по такъв начин нарушават равновесието на функциите и процесите, а има и друга прана, която възстановява равновесието на силите в организма и произвежда подмладяване. Това е именно жизненият еликсир.
към текста >>

Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си.
А сега хората като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страсти и удоволствия. Това не е никаква любов, но е един процес на разлагане, един процес носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма.
към текста >>

Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот.
Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада, тъй както химикът в лабораторията си е в опасност, когато работи със силни киселини и не е внимателен. Любовта е най- опасната сила, която не позволява да си играят с нея. Речеш ли да си играеш с нея, ти ще намериш края на живота си. Като туриш една преграда на любовта, тя ще я разруши и ще ме завлече. Речеш ли да ограничиш Любовта, ще си създадеш цяла система от ограничения, които раждат в резултат насилие. Природата е много щателна и затова, като се роди един човек тя ще почне да го изпитва, за да види, колко ще бъде полезен за Божествения живот. А вие мислите, че сте дошли на земята на угощение и да си уреждате щастието. Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт. Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване.
към текста >>

Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници.
Човек е дошъл на земята да се учи и да свърши една определена работа, колкото и да е тя малка или голяма. Всеки е член в организма на природата и ако разбере своето предназначение, тя ще му даде всички възможности за постижение на това, което желае. Но отделили се човек от пътя, начертан му от природата и има ли други стремежи, освен посочените му от нея, очаква го смърт. Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване. Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот.
към текста >>

На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат.
Има два пътя, по които може да върви човек към усъвършенстване. Пътят на мисълта е по-хубав и по- сигурен. Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл.
към текста >>

Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот.
Ако вървите по пътя на действието, вие уреждате живота си само в известни граници. А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени.
към текста >>

На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него.
А изисква се една широка мисъл, за да схванете своите отношения не само към своите баща и майка, но и отношенията си към всички и към цялата Природа. Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение.
към текста >>

Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме.
Сега аз говоря на онези, които са дошли до едно вътрешно пробуждане и прозрение, а които не са пробудени, на тях няма какво да говоря. На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение. Щом си неразположен, трябва да знаеш, че в твоята симпатична нервна система има сили, които трябва да изхвърлиш навънка.
към текста >>

Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл.
На житните зърна, които още не са посети, няма какво да говоря за светлината и живота и за мъчнотиите, които има да срещнат. Те са си добре в хамбара и няма да разберат какво им говоря. Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение. Щом си неразположен, трябва да знаеш, че в твоята симпатична нервна система има сили, които трябва да изхвърлиш навънка. Един от най-лесните методи за това е, да имаш една малка мотичка и да копаеш около цветята в някоя градина около половин-един час, докато тази енергия се трансформира в земята.
към текста >>

Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени.
Но тези, които са посети, аз се спирам при тях и им разправям за големите страдания, през които ще минат, за влиянието на светлината и топлината върху стремежа им и за крайния резултат на техния живот. На тях аз им казвам: Ако имате вяра и воля, вие ще излезете в един прекрасен живот, който ще разбирате и ще бъдете доволни от него. Хубавото в живота седи в онова полезното, което придобиваме. Ако живеем и нищо полезно не придобием, такъв един живот няма смисъл. За да има разумни придобивки, преди всичко човек трябва да се научи да диша правилно, да се храни разумно, да възприема светлината правилно, да се научи как да мисли, чувства и постъпва правилно. Това е цяла една философия, която ще осмисли живота ви и то газ всички пътища в живота ще ви са отворени. Когато станете сутрин и сте неразположени, трябва да знаете, от какво произтича вашето неразположение. Щом си неразположен, трябва да знаеш, че в твоята симпатична нервна система има сили, които трябва да изхвърлиш навънка. Един от най-лесните методи за това е, да имаш една малка мотичка и да копаеш около цветята в някоя градина около половин-един час, докато тази енергия се трансформира в земята. Така ще добиеш приятно разположение. Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение.
към текста >>

В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи.
Един от най-лесните методи за това е, да имаш една малка мотичка и да копаеш около цветята в някоя градина около половин-един час, докато тази енергия се трансформира в земята. Така ще добиеш приятно разположение. Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение. Това е една нова система за възпитание, много ефикасна и с много малко разходи. Така се цери песимизма и всички други негативни състояния, които се дължат на негативната земна енергия, която с копането се поглъща от земята. В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
към текста >>

А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота.
Така ще добиеш приятно разположение. Щом добиеш добро разположение, не копай повече, защото ще дойде друго, по- лошо от първото неразположение. Това е една нова система за възпитание, много ефикасна и с много малко разходи. Така се цери песимизма и всички други негативни състояния, които се дължат на негативната земна енергия, която с копането се поглъща от земята. В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете?
към текста >>

Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи.
В живота си човек се натъква на ред страдания и противоречия, от които трябва да се освободи. А за да се освободи човек от страданията, трябва да разбира законите на живота. За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди.
към текста >>

Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата.
За да се освободи от всички страдания завинаги, човек трябва да възприеме Божествената Любов и Мъдрост и да ги тури в действие. Трябва да вложим и Божествената Истина в себе си и ще бъдем свободни от противоречия и страдания. Това е цяла една система от знания, нужни на човека. Единствената реалност в света, от която произтича всичко съществуващо, е Любовта; единственият път, по който тази реалност се изявява, е Мъдростта; единствената форма, в която тази реалност се облича и действа в живота, е Истината, с която човек трябва да работи. Ако нямате реалността - Любовта, ако не знаете пътя на Мъдростта и ако нямате за образец формата на Истината, в която работи реалността, какво ще постигнете? Само чрез приложение на Любовта в живота ни ще можем да влезем във връзка със съвършените същества и ще разберем нашия целокупен живот; ще добием онова велико познание за строежа на човека и за неговото отношение към Природата. Ще разберем значението на различните части в тялото на човека и тяхното отношение към силите на Природата. Тогава всеки орган в организма на човека ще добие съвсем друг смисъл и ще схванем неговото истинско значение и службата му. Проверявайте вашето знание, проверявайте вашата вяра, проверявайте вашата сила, за да не останете излъгани във вашите надежди. Проверявайте дали сте в правия път, за да не живеете в самозаблуждение. Не уповавайте на никакви ренти и осигуровки, а уповавайте на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашите ръце.
към текста >>

Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота.
Казва се в Писанието: ,Да възлюбиш ближния си като себе си“, т.е. като Бога в себе си. Бог, Аз и ближен - това е едно троеличие, това е домът, това е бащата, майката и синът. И ако домът не е така съграден, в света не може да има никакво щастие. Майката и бащата са вътре в нас. Тъй разбрано, туй Божествено учение има известно приложение и няма да има противоречия в живота. Това са спешните въпроси, които всеки трябва да разрешава и върху което чисто разрешение може да изгради своето бъдещо щастие. По беседа от Учителя, държана на 2 юли 1933 г.
към текста >>

4. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви.
ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА УСИЛНИТЕ ВРЕМЕНА Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си.
към текста >>

Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота.
ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА УСИЛНИТЕ ВРЕМЕНА Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото.
към текста >>

Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота.
ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА УСИЛНИТЕ ВРЕМЕНА Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви.
към текста >>

В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт.
ЕГОИЗМЪТ КАТО ПРИЧИНА ЗА УСИЛНИТЕ ВРЕМЕНА Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма.
към текста >>

И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си.
Неприятностите в живота на човека всякога показват едно отклонение от правата посока, в която той трябва да върви. Всяка спънка, всяко препятствие, всяко така наречено усилно време, в какъвто размер и да е, показва някакво малко или голямо отклонение от правия, естествен път на живота. Естествен път за човека е онзи, който му е определен от самото естество на живота. В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите.
към текста >>

И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм.
В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция.
към текста >>

Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола.
Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло?
към текста >>

Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото.
към текста >>

- Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме.
Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре.
към текста >>

Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък.
Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
към текста >>

Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище.
към текста >>

Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности.
Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света.
към текста >>

Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си.
Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи.
към текста >>

Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано.
Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен. Има и посторонни външни влияния, но главната причина за създаването на тези външни условия е в самия човек. Следователно, всеки човек е в състояние да изправи лошото си положение. Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли.
към текста >>

Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина.
- Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота.
към текста >>

Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота.
Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата.
към текста >>

Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето.
Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето. Солта е, която носи нещо, което е потребно на живота. Основата и киселината са необходими, за да се яви солта. Туй е едно уподобление. Киселината - това е мъжът, творческият принцип в живота, а доброто е основата - това е женският принцип, жената; а любовта е детето. И в най-добрия човек можете да предизвикате злото, ако не знаете как да постъпите с него; а и у най-лошия човек, ако знаете как да постъпите с него, можете да предизвикате доброто. Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека.
към текста >>

И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес.
Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните.
към текста >>

Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните.
И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
към текста >>

Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е.
Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е.
към текста >>

А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме?
И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга.
към текста >>

Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.
Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото. В даден случай човек може да даде ход да се проявява злото чрез него, но човек си мисли, че той се проявява и казва: аз съм свободен, а всъщност той е роб на чужда воля, на чужди интереси; при друг случай човек дава ход да се проявява доброто чрез него, но човек пак си мисли, че той е, който прави доброто, но той действа всъщност пак под чужда воля, но тази чужда воля има вече предвид неговото благо и неговите интереси. Когато човек прави зло т.е. дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола.
към текста >>

Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек.
дава ход на злото да се проявява чрез него, тогава той се заробва, обаче, когато даде ход да се прояви чрез него доброто, тогава той се освобождава. Човек е свободен само в избора да даде ход да се прояви доброто или злото, но когато избере злото, той се ограничава, а свободата на човека седи в това - да отказва да прави зло, или казано с други думи - човек не трябва да става слуга на злото; ако не може да му бъде господар, то поне да не му става слуга. Ако човек дълго време се отдаде да работи изключително за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление; защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е и центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител. Следователно, за да избегне разрушителното действие на злото, човек трябва да знае за всеки ден колко часа да работи физически, колко да работи за своите чувства, и колко часа за своите мисли. Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява.
към текста >>

Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека.
Постоянно трябва да има едно качване и слизане, ако става правилно това движение на енергиите между ума, сърцето и тялото, условията за престъпления са отстранени и злото ограничено. Но ако даден човек седи само на едно място и води еднообразен живот, непременно злото ще се прояви и ще се извърши някакво престъпление от този човек. Значи, за да избегнете удара на злото, необходимо е да знаете онези условия, при които злото се явява и действа и да не ги създавате в себе си. А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света.
към текста >>

Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри.
А хората сега се плашат от злото, от дявола. Няма какво да се плаши човек от злото, а да го използва. Енергиите, които злото носи, могат да бъдат полезни на човека само когато добре се опознае човешката природа и законите, които регулират всички процеси в живота на човека. Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса.
към текста >>

Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса.
Тогава ще може да се отстраняват и условията, при които злото се проявява. А сега хората, които нямат това дълбоко знание, макар и да имат добри стремежи, често правят зло и носят последствията му върху себе си. Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме.
към текста >>

Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса.
Сега всички хора желаят светът да се оправи и животът да се подобри. Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло.
към текста >>

Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество.
Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи.
към текста >>

Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество.
Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите.
към текста >>

Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот.
Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести.
към текста >>

Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен.
Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести. Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм. Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии.
към текста >>

- Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота.
Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за обществения организъм. Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си.
към текста >>

Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен.
Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота. Доколкото е спазвана тази зависимост по отношение на силите в човешкия организъм, той бива здрав, а следователно и животът на човека красив и смислен. И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора.
към текста >>

По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време.
И по чисто механически начин може да се даде ход на известна енергия в човешкото тяло; това хората често правят несъзнателно и затова страдат. Така например, различните съзнателни движения и пипания по тялото с ръцете предизвикват към дейност, или пък спъват известни енергии. Върху този принцип са построени и окултните гимнастики. Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение.
към текста >>

С такива мисли вие само може да се спънете в живота си.
Щом като човек знае, какви движения и как да ги направи, и щом знае, къде и как да бутне тялото си, той се свързва с енергиите в природата и им дава правилна насока в организма си. Това е цяла възпитателна система, която е още непозната на съвременните хора. По тази система едно движение или пипане може да бъде смъртоносно, ако не е направено на време и на място, обаче, всяко движение или пипане носи живот и сила на човека, когато е направено на място и на време. Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях.
към текста >>

Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката.
Този закон важи и за проявите на мислите и чувствата на човека. Някой път може да си нанесете смъртоносен удар с вашата мисъл; така например, ако кажете на себе си: От мен човек няма да стане - това вече е един смъртоносен удар на мисълта; или ако си кажеш, че си последен грешник в света, това вече е пак един смъртоносен удар. С такива мисли вие само може да се спънете в живота си. Във вашия ум може да влезе и чужда мисъл, която да ви нанесе смъртоносен удар, да ви застави да се самоубиете. Хората още не знаят, че има някаква външна сила, която често ги хипнотизира и им внушава да вършат престъпления по внушение. Тази област от живота на хората за в бъдеще ще бъде обект на науката и педагогиката. За да се изправи едно престъпление, произведено под влиянието на една чужда мисъл или от едно чуждо чувство, необходимо е да се намери най-първо, през колко умове е минала дадена престъпна мисъл и къде е нейният първоизточник; също така и за дадено престъпно чувство трябва да се знае, през колко сърца е минало и къде е неговият първоизточник. Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали.
към текста >>

Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му.
Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората.
към текста >>

Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен.
Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
към текста >>

Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега.
Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо. Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия.
към текста >>

Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората.
Сегашните хора, които имат механически схващания за устройството на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му. Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него.
към текста >>

Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото.
Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения.
към текста >>

За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите.
към текста >>

Ако сте беден, ще кажете да ви се даде всичко каквото ви е потребно за един сносен живот.
Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите. Ако сте беден, ще кажете да ви се даде всичко каквото ви е потребно за един сносен живот. Но това, което желаете за себе си, трябва да го желаете и за другите хора. Както човек желае да постъпват с него, така трябва да постъпва и той с другите. Това е великият закон на разумните отношения. Човек е в състояние да направи всичко, каквото е вложено в него. Имайте тази вяра.
към текста >>

Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима.
Първото нещо необходимо на човека е силата; при нея човек трябва да вложи доброто и справедливостта. От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината.
към текста >>

Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им.
От знанието човек трябва да приема; при Мъдростта човек трябва да дава. При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес.
към текста >>

Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата.
При Мъдростта всеки, който иска свобода само за себе си, не може да я придобие. Свободата е право на всяко живо същество. Свободата е най-великото, което Бог ни дава, когато изпълняваме Волята Му. Свободата без сила, без знание, без мъдрост, без любов, без живот и без истина е непостижима. Когато хората започнат да схващат тази велика истина, тогава ще може да се въведе ред и порядък в живота им. Понеже вие сега живеете в една епоха на усилни времена, където животът на човека всеки момент е несигурен, необходимо е да усилите своята вяра и връзката си с разумността на Природата. И за Бога трябва да имате такова разбиране, като за баща ви. Бог трябва да ви е близък като баща ви, да ви е близък като Слънцето, да ви е близък както са ви близки цветята и всички плодове, от които се ползвате. Бог да ви е тъй близък, както са ви близки водата, хлябът, чистият въздух и светлината. Това е новото учение, което трябва да носят новите хора, хората на утрешния ден, които ще превърнат ножовете и пушките на рала и мотики и ще работят за общочовешкото благоденствие и прогрес. Идеята за Бога, която е идея за общочовешко благоденствие и прогрес, трябва да стане плът и кръв и тогава да мислите, да чувствате и да постъпвате като Бога-само така ще бъдете носители и творци на една нова култура, в която ще царува разумността и свободата по целия свят.
към текста >>

5. 1. В начало бе Словото, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки живот започва със Словото.
В НАЧАЛО БЕ СЛОВОТО Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще. Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние.
към текста >>

Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини.
Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние. Всъщност това е само около него и е причинено от самия него. Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни.
към текста >>

За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще.
Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък. Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние. Всъщност това е само около него и е причинено от самия него. Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото.
към текста >>

За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота.
Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него. За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват.
към текста >>

Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света.
В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност. Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява.
към текста >>

Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм.
Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда. Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие. Подчинението не го разбирам като механически процес, а като естествено съотношение, което съществува между нещата. Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм. Когато апостол Павел казва: „Жени, покорявайте се на мъжете си“, той изнася този закон, а хората го разбират в неговия буквален и механичен смисъл. Къде може да се поставят мъжът и жената в организма на човека? Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта. Разбрано в този смисъл, жената трябва да се подчинява на мъжа, т.е. трябва да съществува правилно съотношение между ума и сърцето в човека.
към текста >>

Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради.
А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото. Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и разгражда и не е спечелил нищо още. Човек трябва да се научи, как да гради върху тази основа; това знание може да му даде само неговата глава, умът - мъжкият принцип.
към текста >>

Краката, това са основата на живота, това е доброто.
Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото. Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и разгражда и не е спечелил нищо още. Човек трябва да се научи, как да гради върху тази основа; това знание може да му даде само неговата глава, умът - мъжкият принцип. Жената, са краката на човека, а мъжът е главата на човека; и когато казваме, че човек без жена не може, разбираме, че без крака, т.е.
към текста >>

Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа.
Това е само един процес на Словото. Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и разгражда и не е спечелил нищо още. Човек трябва да се научи, как да гради върху тази основа; това знание може да му даде само неговата глава, умът - мъжкият принцип. Жената, са краката на човека, а мъжът е главата на човека; и когато казваме, че човек без жена не може, разбираме, че без крака, т.е. без добродетели не може. А когато казваме, че жена без мъж не може, разбираме, че човек без глава, т.е.
към текста >>

И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си.
А когато казваме, че жена без мъж не може, разбираме, че човек без глава, т.е. без мъдрост и знание не може в света. Мъдростта се проявява в главата на човека, там се проявява неговата права мисъл. Това е единият полюс на реалността - Словото; а движението на краката, това е другият полюс. Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания.
към текста >>

Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот.
Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко.
към текста >>

Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания.
И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява.
към текста >>

В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле.
Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса.
към текста >>

Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко.
Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е.
към текста >>

И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот.
Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е. Но как да се подобрят тези условия? Представете си, че живеете в стомаха и казвате: Не ни говори за света на главата, а за нашия свят; но знаете ли, че целият процес, който става в стомаха, се направлява от мозъка?
към текста >>

Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот.
Това е правилното разбиране на Словото. В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко. Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е. Но как да се подобрят тези условия? Представете си, че живеете в стомаха и казвате: Не ни говори за света на главата, а за нашия свят; но знаете ли, че целият процес, който става в стомаха, се направлява от мозъка? Ако този мозък отгоре не работи, никакви процеси в стомаха не могат да стават.
към текста >>

Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени.
Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е. Но как да се подобрят тези условия? Представете си, че живеете в стомаха и казвате: Не ни говори за света на главата, а за нашия свят; но знаете ли, че целият процес, който става в стомаха, се направлява от мозъка? Ако този мозък отгоре не работи, никакви процеси в стомаха не могат да стават. А които са в главата ще кажат: Не ни говори за долния свят - за света на стомаха; но ако стомахът не работи, няма откъде човек да вземе материали, за да гради организма си. Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията.
към текста >>

Това са двата полюса на живота.
Ако този мозък отгоре не работи, никакви процеси в стомаха не могат да стават. А които са в главата ще кажат: Не ни говори за долния свят - за света на стомаха; но ако стомахът не работи, няма откъде човек да вземе материали, за да гради организма си. Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото.
към текста >>

Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота.
А които са в главата ще кажат: Не ни говори за долния свят - за света на стомаха; но ако стомахът не работи, няма откъде човек да вземе материали, за да гради организма си. Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото.
към текста >>

Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията.
Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки. Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово.
към текста >>

Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес.
Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи. Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания.
към текста >>

Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото.
Всеки момент трябва да имате толкова сила, мисли и чувства, колкото ви са необходими. Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни.
Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото. Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.
към текста >>

6. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

УСЛОВИЯ ЗА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ
УСЛОВИЯ ЗА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум.
към текста >>

Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират.
УСЛОВИЯ ЗА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено.
към текста >>

Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие.
УСЛОВИЯ ЗА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран.
към текста >>

Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав.
УСЛОВИЯ ЗА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ Животът има една вътрешна страна, която съвременните хора не разбират. Хората сега проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират, а за това какво представлява духовния и умствения живот, хората нямат понятие. Вследствие на това познание и неразбиране на законите на живота, хората не разбират какво нещо е здравето и по какъв начин човек може да бъде здрав. Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят.
към текста >>

Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света.
Здравето е резултат на правилната и хармонична проява на човешкия ум и човешките чувства. Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр.
към текста >>

Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота.
Устойчивостта на човешкото тяло зависи от човешкия ум. Като разглежда своето тяло, човек трябва да разбира неговото устройство и да знае, как то е създадено. За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата.
към текста >>

Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот.
За да може човек да разбере външния свят, неговият вътрешен свят, неговият мозък трябва да бъде добре устроен и организиран. Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот.
към текста >>

Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот.
Ако той не е добре устроен, човек не може да има правилно схващане за света и тогаз ще дели света на „този“ и „онзи“ свят. Светът е единен и целокупен, а „този“ и „онзи“ светове, това са човешките схващания за света. Всеки човек схваща света и живота според устройството на своя мозък и вследствие на това имаме толкова разнообразни и противоречиви схващания за света и живота. Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка.
към текста >>

На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце.
Но трябва да се разбере, че всички тези схващания са частични и едностранчиви. Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте.
към текста >>

На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот.
Колкото по-добре е организиран мозъкът на човека, толкова по-правилен ще бъде и неговият възглед за света и живота, толкова по-разумен и осмислен ще бъде и неговият живот. Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това?
към текста >>

Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка.
Съвършеният човек има идеално организиран мозък и затова той има най-правилния възглед за света и живота, и неговият живот е образец на разумен и природосъобразен живот. И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете.
към текста >>

Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия.
И интелигентността, моралността, добротата, любовта и пр. и устройството на човешкото тяло, зависят от вътрешното устройство на човешкия мозък, а устройството на мозъка е в зависимост от съотношението на силите, които действат в съзнанието, в душата. На основание на този принцип са изградени окултните науки - астрология, хиромантия, френология, физиогномия и пр., според които целият вътрешен живот на човека е изразен в неговия организъм, в неговото лице, глава, ръце. На това основание, по външните форми, можем да познаем, какво е състоянието на човешкия живот. Така, че за да може човек да живее добър и разумен живот и да бъде здрав, той трябва да разбира законите на силите, които работят в мозъка. Човешкият организъм в своето развитие, е минал през всички животински форми, които са оставили известни утайки, известни енергии и материи, които са причина за всички болести и противоречия. При новите условия ние трябва да се справим с цялото това наследство от миналото, за да можем да се освободим от противоречията. Например, чувствате едно задушаване, неприятно ви е, мрачни сте. От какво зависи това? Това лошо настроение зависи от състоянието на дихателната ви система, ноздрите на твоя нос не са достатъчно широки, вследствие на което не можете да възприемете достатъчно количество въздух и не го задържате достатъчно в дробовете. Охтичавите хора много бързо дишат; и когато се разгневят хората, дишат бързо.
към текста >>

От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека.
Тогаз и очите ще бъдат светли, бистри, ясни; умът ще е също ясен и светъл; а щом очите почнат да потъмняват, това вече не е здравословно състояние. Очите трябва да бъдат ясни като небето и да отразяват една мекота и интелигентност. И любовта не може да се прояви когато погледът на човека е размътен. Той може да говори за любовта, за Бога, но тази мекота и интелигентност трябва да проличават в неговите очи. Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия. От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека. Правилното функциониране на органите в тялото зависи от правилното дишане. Не е въпрос само да възприемаме въздуха в дробовете си, но да го задържим, за да можем да използваме скритата енергия, и да знаем, как да я препратим в мозъка. А от правилното разпределение на енергиите в мозъка се обуславя и строежът и функциите на органите в тялото. На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа. Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи.
към текста >>

На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа.
Състоянието на човешките мисли и чувства зависи от начина на дишането и от използването на скритата във въздуха жизнена енергия. От дишането зависи и органическият живот и здравето на човека. Правилното функциониране на органите в тялото зависи от правилното дишане. Не е въпрос само да възприемаме въздуха в дробовете си, но да го задържим, за да можем да използваме скритата енергия, и да знаем, как да я препратим в мозъка. А от правилното разпределение на енергиите в мозъка се обуславя и строежът и функциите на органите в тялото. На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа. Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи. А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени.
към текста >>

Тези пропорции в сегашния живот не са спазени.
На-пример, когато краката на човека са големи, това показва, че физическият живот в него има надмощие и той трябва да се впрегне на работа. Малките пък ръце и крака показват, че човек е умствено развит, но не обича да работи. А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време. Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит. Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл.
към текста >>

Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека.
А хората с големи ръце и крака знаят и обичат да работят. Ръцете и краката трябва да се разглеждат в съотношение с цялото тяло. В нормалния организъм има правилно съотношение между ръцете, краката и цялото тяло. Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време. Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит. Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл. Това е като проказа. Ако някой има скрита проказа и е шивач, той ще предаде проказата на дрехите и с това вие сте осъдени на страдание.
към текста >>

Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия.
Човек може да говори за любовта, без да имат сила неговите думи. Очите на хората, които имат любов, са другояче устроени. И ръцете им са другояче устроени; другояче са линиите на тях. Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия. Каквото почне, нищо няма да му върви; съдбата не му помага. На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно противоречие между ума и сърцето. А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия. И днес хората живеят повече със сърцето си, неосветено от светлината на ума, в резултат на което имаме духовната, морална и материална криза. И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена.
към текста >>

А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия.
Достатъчно е един истински учен човек да ти погледне ръката и ще почне да чете по нея и ще ти даде наставления. Много работи има написани на човешката ръка, но трябва да знаете да ги четете. Например, ако в ръката на някой човек липсва сатурновата линия, или както я наричат „линия на съдбата“, такъв човек ще има живот, който от единия до другия край ще бъде изпълнен с борби и противоречия. Каквото почне, нищо няма да му върви; съдбата не му помага. На някой човек линиите на ума и сърцето са съединени в една линия - това показва едно противоречие между ума и сърцето. А когато умът и сърцето са в противоречие, то и животът ще бъде пълен с противоречия. И днес хората живеят повече със сърцето си, неосветено от светлината на ума, в резултат на което имаме духовната, морална и материална криза. И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена. Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат.
към текста >>

Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка.
И статистиката показва, че на пет милиона хора едва ли ще се намери един, който да не се съблазнява от жена. Казват за някого, че е морален, оставете го свободен, за да го видите какъв човек е. Съвременните хора сами себе си не познават. Когато човек проучи тялото си и енергиите, които функционират в него и отношението му към природата, той ще може да предчувства много работи, които има да му се случат. Някой път те заболи някой пръст или друг орган без видима причина - това е поличба, белег за нещо, което има да стане. Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят. Няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия закон. Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята.
към текста >>

Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си.
Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята. Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата.
към текста >>

Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички.
И като си легнете вечерно време, кажете си - като стана, ще служа на Бога с всичкото си сърце и ще си науча всичките уроци и като стана сутринта, каквото съм казал ще го направя. Ако не го направите утре, пак повторете опита докато имате резултат. По този начин човек може да развие дарбите си. Имате например дарбата на певец - развийте гласа си, защото от това зависи вашето щастие. Като се научите да пеете и да свирите, вашата съдба се оправя. Да мислим правилно, да чувстваме правилно и да постъпваме правилно - това е великата музика в живота, която е необходима за всички. По беседа от Учителя, държана на 25 март 1934 г.
към текста >>

7. 12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години.
ЗАДАЧИТЕ НА ЧОВЕКА В ДНЕШНАТА ЕПОХА Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък. Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание.
към текста >>

И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество.
Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето.
към текста >>

Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето.
Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество. Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план.
към текста >>

И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание.
А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце.
към текста >>

Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце.
И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение.
към текста >>

Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание.
Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение. Сега често ме запитват: Ти вярваш ли в Бога или не вярваш? Казвам: Какво учат философите? ,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята.
към текста >>

Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна.
,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята. А които вярват че има Бог, се намират на огряната страна на земята. Едните живеят в деня, а другите в нощта. И казвам: Тези, които живеят в нощта, да спят, а тези, които живеят в деня, да се запретнат да работят - да копаят и да орат, да оставят настрана въпроса има ли Бог, или не. Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна. Сега религиозните хора апелират към Божията милост - Господ да е милостив към нас. Но има друга една страна на въпроса. Бог може да е милостив, но ние можем ли да използваме Божията милост? Допуснете, че аз съм един благодетел, и при мен идва един човек, който е гладен, но има язва в стомаха. Как ще покажа своята милост?
към текста >>

Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека.
Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека. Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни. Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен.
към текста >>

Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е.
Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен. Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха мислили отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство. Нещата могат да се разгледат не само с думи, но и на опит да се подложат. Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е. А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека.
към текста >>

Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни.
Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент. Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината. Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея. Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години. Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни. Това показва, че тази част е била някога на екватора. И Европа пак наново се връща към екватора. Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора. След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята.
към текста >>

Тогаз целият живот на Европа се изменя.
Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора. След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята. Кои са причините за това разместване, това е една дълбока философия, която не му е тук мястото да се разглежда. От екватора Европа се е придвижила към Северния полюс, и когато се приближава до полюса, настава ледената епоха в Европа. Тогаз целият живот на Европа се изменя. Хората тогава бяха принудени да живеят в пещери. От ледената епоха Европа постепенно почна да се приближава към екватора. Сега е в умерения пояс и пак ще дойде на екватора. Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки.
към текста >>

Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите.
Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки. Ако отидете на Северния полюс, ще бъдат ли тогава хората отзивчиви към вас? Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи.
към текста >>

При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията.
Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи.
към текста >>

А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата.
Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина.
към текста >>

Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина.
А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най- добрите условия в рая - защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започна от сърцето и тогава дойде умът.
към текста >>

Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор.
Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най- добрите условия в рая - защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започна от сърцето и тогава дойде умът. Но нито сърцето можа да издържи на напора на греха, нито човешкият ум можа да издържи на напора на престъпността.
към текста >>

Наказанието влезе в живота за поука.
И цялата сегашна раса се изпитва - и чрез страданията се изправя човешкото сърце. Човешкото сърце не може да се изправи другояче освен чрез страдание. За да се изправи човешкото сърце и да дойде до нормалното състояние, трябва да страда. А чрез наказание се изправя човешкият ум. Не може да изправите човешкото сърце без страдание, и не може да изправите човешкия ум без наказание. Наказанието влезе в живота за поука. Казва Писанието, че когото Бог обича, наказва го. Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправяш сърцето си. Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него.
към текста >>

За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими.
А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа.
към текста >>

Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача.
Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството. За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа. И когато доброто работи вътре в човека, тогава у него се ражда подтика да обича хората.
към текста >>

Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви.
На жената казвам: Обичай Бога и природата повече от мъжа - защото той е творение на природата. Това е великото разрешение на въпроса. Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви. По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.
към текста >>

8. 7. Във великата Любов е спасението на човека, 7 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
към текста >>

Но животът сам по себе си е драма.
ВЪВ ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ Е СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията.
към текста >>

Това са трите форми, в които животът се проявява.
Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не.
към текста >>

Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот.
Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме?
към текста >>

Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни.
Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим.
към текста >>

Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот.
А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога.
към текста >>

Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее.
Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство.
към текста >>

Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен.
Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората.
към текста >>

Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен.
Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове.
към текста >>

Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове.
Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра.
към текста >>

Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота.
Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас.
към текста >>

И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото.
Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас. Това е една привилегия, че се проявява чрез вас.
към текста >>

Там е трагедията на живота.
Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни. Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него. Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов.
към текста >>

Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи.
Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят. Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта.
към текста >>

А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта.
Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът. Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си? Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник.
към текста >>

Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си?
Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си? Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има.
към текста >>

Страданието е негативната страна на живота.
Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване.
към текста >>

За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание.
Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост.
към текста >>

А онова, което може да продължи живота, е любовта.
Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота.
към текста >>

Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота.
А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена.
към текста >>

Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си.
Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става.
към текста >>

Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота.
Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора.
към текста >>

Тогава като се вглъби в себе си, ще намери дълбокия смисъл на живота.
После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора. Аз не съм виждал по-красиво нещо от очите на човека, който обича. Те са като ясно небе, украсено с хиляди звезди. Като дойде любовта в човека, той усеща като че ли цялата вселена е в него. Той вече възприема и слуша любовта на всички същества, чувства, че тяхната любов и неговата е едно и също нещо: Той чува гласа и на ангелите, и на светиите, и на всички същества. Тогава като се вглъби в себе си, ще намери дълбокия смисъл на живота. От любовта и смъртта се страхува. Всеки един човек преди всичко трябва да се освободи от всички временни заблуждения в себе си, а не отвън. Не е въпрос човек да се откаже от богатството при днешните условия и строй, защото богатството е една възможност да стане човек проводник на великата Любов в света, да помага на ближните си и със знанието си, и със силата си, и с доброто, и с всичко, каквото има. Той трябва да бъде проводник, за да бъде полезен на ближните си. Вие сега чакате да ви обичат.
към текста >>

Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека.
Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло. Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества. Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието.
към текста >>

Това е драмата на живота.
Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието. Това е драмата на живота. Аз бих желал хората така да се обичат. По беседа от Учителя, държана на 7 април 1935 г.
към текста >>

9. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Живот
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес.
към текста >>

Извор на Живота е Любовта.
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
към текста >>

Любовта носи пълния Живот.
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът.
към текста >>

Животът става реален, когато човек познае Любовта.
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта.
към текста >>

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота.
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо.
към текста >>

Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес.
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене.
към текста >>

Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват.
към текста >>

Най-великото нещо извън Любовта е Животът.
Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно.
към текста >>

Животът е плод на Любовта.
Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране.
към текста >>

Но Любовта и Животът не са едно и също нещо.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл.
към текста >>

В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене.
Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
към текста >>

В Живота обаче има диференциране.
Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта.
към текста >>

Животът без Любов няма никакъв смисъл.
Но Любовта и Животът не са едно и също нещо. В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
към текста >>

Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат.
към текста >>

Животът не може да се прояви без Обич.
В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
към текста >>

Живот без Обич няма.
Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот.
към текста >>

Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта.
В Живота обаче има диференциране. Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот.
към текста >>

Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат.
Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене.
към текста >>

Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа.
към текста >>

Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот.
Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.
към текста >>

Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот.
Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа. За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
към текста >>

Вечният Живот съдържа безкрайни възможности.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа. За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз.
към текста >>

А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа.
Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа. За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран.
към текста >>

За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа. За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава.
към текста >>

Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми.
Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа. За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта.
към текста >>

Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран.
А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа. За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен.
към текста >>

Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава.
За да се прояви великият принцип на Живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън.
към текста >>

Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава.
Стремежът, това е разумния вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда.
към текста >>

Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта.
Животът обаче не се проявява само в една форма – той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че Животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма. Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен.
към текста >>

Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда.
Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея.
към текста >>

Животът, който е в нас, е съвършен.
Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош.
към текста >>

Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота.
Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
към текста >>

Животът може да бъде само добър.
Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него.
към текста >>

Лош Живот няма.
Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист.
към текста >>

И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея.
Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици.
към текста >>

Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош.
Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот.
към текста >>

В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
към текста >>

Животът излиза от Бога и се възвръща към Него.
Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен.
към текста >>

Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици.
И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност.
към текста >>

И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот.
Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот.
към текста >>

Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот.
към текста >>

Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен.
Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
към текста >>

Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност.
Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа.
към текста >>

Думата Живот всъщност подразбира разумност.
Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време.
към текста >>

Където няма разумност, няма и Живот.
И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа.
към текста >>

Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот.
Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един.
към текста >>

Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>

Този именно Живот е дял на човешката душа.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели.
към текста >>

В този Живот няма смущения, а постоянна работа.
Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
към текста >>

Животът сам по себе си е един.
Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя.
към текста >>

Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
към текста >>

Физическият живот постоянно се изменя и променя.
В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани.
към текста >>

Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот.
към текста >>

Духовният Живот се променя, без да се изменя.
Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.
към текста >>

Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината.
към текста >>

А Божественият живот нито се изменя, нито се променя.
Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете.
към текста >>

Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани.
Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете.
към текста >>

Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот.
Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене.
към текста >>

За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.
Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>

Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината.
Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата.
към текста >>

И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете.
Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа.
към текста >>

А яденето е предговор на физическия живот.
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа.
към текста >>

Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един.
към текста >>

Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>

Този именно Живот е дял на човешката душа.
И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели.
към текста >>

В този Живот няма смущения, а постоянна работа.
А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
към текста >>

Животът сам по себе си е един.
Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя.
към текста >>

Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
към текста >>

Физическият живот постоянно се изменя и променя.
В него всичко се проявява на своето време. В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани.
към текста >>

Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
В този Живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот.
към текста >>

Духовният Живот се променя, без да се изменя.
Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.
към текста >>

Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината.
към текста >>

А Божественият живот нито се изменя, нито се променя.
Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете.
към текста >>

Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани.
Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете.
към текста >>

Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот.
Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене.
към текста >>

За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.
Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>

Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината.
Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата.
към текста >>

И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете.
Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана.
към текста >>

А яденето е предговор на физическия живот.
За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на Животът е съкровище, което трябва да се пази.
към текста >>

Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана.
към текста >>

Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта.
към текста >>

Освети го чрез Истината, света на Животът е съкровище, което трябва да се пази.
А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния Живот е музиката, а предговор на Божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
към текста >>

Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления.
Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота!
към текста >>

Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Освети го чрез Истината, света на Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи!
към текста >>

Зазоряване на Живота, това е Любовта.
Пази го чрез Мъдростта и нека истинското Знание, което произтича от нея, да му бъде охрана. Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето.
към текста >>

Изгрев на Живота, това е Мъдростта.
Остави го да тече свободно от великия извор – Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота!
към текста >>

Пладне на Живота, това е Истината.
Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод!
към текста >>

Зазори се в Живота!
Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне!
към текста >>

Изгрей в Живота!
Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления.
към текста >>

И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност.
Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината.
към текста >>

Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления.
Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота!
към текста >>

Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи!
към текста >>

Зазоряване на Живота, това е Любовта.
Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето.
към текста >>

Изгрев на Живота, това е Мъдростта.
Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота!
към текста >>

Пладне на Живота, това е Истината.
И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.солютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод!
към текста >>

Зазори се в Живота!
Освети го чрез Истината, която дава Свобода на Живота във всички направления. Защото и Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на Живота, това е Любовта. Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне!
към текста >>

Изгрей в Живота!
Изгрев на Живота, това е Мъдростта. Пладне на Живота, това е Истината. Зазори се в Живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
към текста >>

И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
Стани, изправи се на нозете си и почувствай, че си свързан с всички същества на Земята и Небето. Изгрей в Живота! Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей! И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
към текста >>

10. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

В живота има живот.
При неправилно дишане - губене на светлина.Трябва да пиете топла вода, за да възстановите топлината на тялото си. Трябва да дишате, за да възстановите светлината на ума си. Да ви е приятно, когато пиете вода. Да ви е приятно, когато дишате. Във водата има вода. В живота има живот. София - Изгрев 12 март, сряда, 5 часа сутринта В Евангелието е казано: „Бог е Дух и, които Му се кланят, с Дух и Истина да Му се кланят." Този стих е лесен, но не е разбран. Мъчен е за приложение. После, казано е: „Път, Истина и Живот."
към текста >>

После, казано е: „Път, Истина и Живот."
В живота има живот. София - Изгрев 12 март, сряда, 5 часа сутринта В Евангелието е казано: „Бог е Дух и, които Му се кланят, с Дух и Истина да Му се кланят." Този стих е лесен, но не е разбран. Мъчен е за приложение. После, казано е: „Път, Истина и Живот." Пътят е нещо понятно. Но Истината? Да кажеш истината, хората разбират да кажеш доброто или лошото така, както си го направил. И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си богат. Казват: „Лош е животът." Свързват лошите условия на живота със самия живот.
към текста >>

И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си богат.
Мъчен е за приложение. После, казано е: „Път, Истина и Живот." Пътят е нещо понятно. Но Истината? Да кажеш истината, хората разбират да кажеш доброто или лошото така, както си го направил. И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си богат. Казват: „Лош е животът." Свързват лошите условия на живота със самия живот. Има две неща в природата, които са важни. Има нещо в природата, което не се дели: и голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо, което се дели. То е многото и малкото.
към текста >>

Казват: „Лош е животът." Свързват лошите условия на живота със самия живот.
После, казано е: „Път, Истина и Живот." Пътят е нещо понятно. Но Истината? Да кажеш истината, хората разбират да кажеш доброто или лошото така, както си го направил. И живота хората разбират тъй: ако не си здрав, не си богат. Казват: „Лош е животът." Свързват лошите условия на живота със самия живот. Има две неща в природата, които са важни. Има нещо в природата, което не се дели: и голямото не се дели, и малкото не се дели. А има нещо, което се дели. То е многото и малкото. Това, малкото, като влезе в многото, дели го.
към текста >>

Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите.
И понеже е много, дели го на големи късове. И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие може да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си. Но то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели. И ако искате да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще отиде напразно. Та казвам, има неща в света, които не се менят, а има неща, които се менят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо.
към текста >>

А пък има нещо в живота, което се дели.
И малкото, като влезе в малкото, което се дели, дели го на малки късове. По някой път вие може да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си. Но то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели. И ако искате да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще отиде напразно. Та казвам, има неща в света, които не се менят, а има неща, които се менят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо. И голямото, и малкото не се делят.
към текста >>

И ако искате да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще отиде напразно.
По някой път вие може да влезете в голямо стълкновение със себе си. Вие искате да разделите нещо в себе си. Но то е неделимо. Цял живот да се мъчите, няма да можете и една прашинка от него да отделите. А пък има нещо в живота, което се дели. И ако искате да остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще отиде напразно. Та казвам, има неща в света, които не се менят, а има неща, които се менят. Следователно не се старайте да делите това, което е неделимо. То остава неделимо. И голямото, и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо.
към текста >>

Например много мъчно е през целия си живот да не кажеш една обидна дума.
То остава неделимо. И голямото, и малкото не се делят. А пък това, което се дели, не се старайте да го правите неделимо. Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо. Най-мъчното изкуство е човек да не си оцапа езика. Например много мъчно е през целия си живот да не кажеш една обидна дума. То е делимо. И най-големите светии го правят. Някой път и той се изпусне и каже нещо. Защото да кажеш нещо лошо, това е от делимото. Но гледай, като го делиш, да не го делиш на големи късове, но поне на малки.
към текста >>

Друго изкуство е да не прекъсваш съобщителните условия, при които животът се проявява.
Защото да кажеш нещо лошо, това е от делимото. Но гледай, като го делиш, да не го делиш на големи късове, но поне на малки. Ти все ще направиш една погрешка, но гледай да направиш от малките. При злото тури най-малкото зло. Щом дойдеш до доброто, тогаз гледай да направиш най-голямото добро. Друго изкуство е да не прекъсваш съобщителните условия, при които животът се проявява. Ти си здрав. Може да ти дойде мисъл в главата: „Ще бъда ли аз винаги здрав? " Или може да си богат и казваш: „Всякога ли мога да бъда богат? " - Всякога можеш да бъдеш богат. Живият човек всякога може да бъде богат.
към текста >>

Сега, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприема живота.
Природата е създала работа. Накарала те е да ядеш. Уста ти е дала и зъби. Ядеш и казваш: „Колко приятна работа." Тя казва: „Само малко да посдъвче, много малко." После друга работа - само така ще кажеш: „Ще вдишаш и ще издишаш въздуха." И после: „Само ще си помислиш." Какво ти коства да си помислиш. Мисълта е работа. Сега, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприема живота. Животът сам по себе си е красив. Той дава най-хубавите форми. Ако не се турят никакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив. Виждаш, че светлина блика от него.
към текста >>

Животът сам по себе си е красив.
Накарала те е да ядеш. Уста ти е дала и зъби. Ядеш и казваш: „Колко приятна работа." Тя казва: „Само малко да посдъвче, много малко." После друга работа - само така ще кажеш: „Ще вдишаш и ще издишаш въздуха." И после: „Само ще си помислиш." Какво ти коства да си помислиш. Мисълта е работа. Сега, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприема живота. Животът сам по себе си е красив. Той дава най-хубавите форми. Ако не се турят никакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив. Виждаш, че светлина блика от него. Ако човек иска да бъде красив, да мисли за младостта.
към текста >>

Ако не се турят никакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми.
Ядеш и казваш: „Колко приятна работа." Тя казва: „Само малко да посдъвче, много малко." После друга работа - само така ще кажеш: „Ще вдишаш и ще издишаш въздуха." И после: „Само ще си помислиш." Какво ти коства да си помислиш. Мисълта е работа. Сега, който иска да бъде красив, непременно трябва да възприема живота. Животът сам по себе си е красив. Той дава най-хубавите форми. Ако не се турят никакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми. Един ангел е красив. Виждаш, че светлина блика от него. Ако човек иска да бъде красив, да мисли за младостта. Мисли за младостта. Същият закон е и за доброто.
към текста >>

С проявяването на доброто в тебе, ще почнат да се подобряват всички външни условия на живота.
Вие искате да бъдете добри. Не разправяйте на другите хора: „Аз искам да бъда добър." Но в себе си кажи, като станеш сутрин. Не на глас да го кажеш, но да го чуеш вътре: „Искам да бъда добър." На себе си ще го кажеш, вътре. Не в обикновената форма добър, защото ти си добър вече. С проявяването на доброто в тебе, ще почнат да се подобряват всички външни условия на живота. Не можеш да ги подобриш изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно, според степента на това, което става вътре. Дотолкова, доколкото ти искаш да станеш добър, ти ставаш. Ти ставаш по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, ще бъде здрав. Няма да му се случи нищо лошо.
към текста >>

Не можеш да ги подобриш изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно, според степента на това, което става вътре.
Не разправяйте на другите хора: „Аз искам да бъда добър." Но в себе си кажи, като станеш сутрин. Не на глас да го кажеш, но да го чуеш вътре: „Искам да бъда добър." На себе си ще го кажеш, вътре. Не в обикновената форма добър, защото ти си добър вече. С проявяването на доброто в тебе, ще почнат да се подобряват всички външни условия на живота. Не можеш да ги подобриш изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно, според степента на това, което става вътре. Дотолкова, доколкото ти искаш да станеш добър, ти ставаш. Ти ставаш по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, ще бъде здрав. Няма да му се случи нищо лошо. Доброто не седи в една постъпка.
към текста >>

Доброто е един целокупен резултат.
Дотолкова, доколкото ти искаш да станеш добър, ти ставаш. Ти ставаш по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, ще бъде здрав. Няма да му се случи нищо лошо. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един целокупен резултат. Завършен резултат на един отличен живот. То носи всичко със себе си. Най-добрият плод на живота, това е доброто. 1936 г., 7 октомври Основни мисли от лекцията на Учителя:
към текста >>

Завършен резултат на един отличен живот.
Ти ставаш по-разположен и условията вече се изменят. Като бъде човек добър, ще бъде здрав. Няма да му се случи нищо лошо. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един целокупен резултат. Завършен резултат на един отличен живот. То носи всичко със себе си. Най-добрият плод на живота, това е доброто. 1936 г., 7 октомври Основни мисли от лекцията на Учителя: За да възпиташ един порядъчен човек, трябва да го обичаш.
към текста >>

Най-добрият плод на живота, това е доброто.
Няма да му се случи нищо лошо. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е един целокупен резултат. Завършен резултат на един отличен живот. То носи всичко със себе си. Най-добрият плод на живота, това е доброто. 1936 г., 7 октомври Основни мисли от лекцията на Учителя: За да възпиташ един порядъчен човек, трябва да го обичаш. Когато някой човек мисли, че е изоставен, тогаз има при него други същества от невидимия свят, които му казват: „Не бой се, всичко ще се уреди", и му помагат. Някои ще минат през малки опитности, а някои през големи опитности.
към текста >>

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът" .
Някои ще минат през малки опитности, а някои през големи опитности. Всички сте в една Божествена школа и на всеки е даден един предмет за проучване. Когато половината хора са против тебе, то другата половина са за тебе. Когато срещнеш някой лош човек, очите ти да бъдат отворени, защото ще срещнеш след това добрия човек. След като дойде страданието, очите на човека да бъдат отворени на четири, защото ще дойде доброто и, ако човек не е буден, ще го пропусне. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът" . Пътят: Щом влезеш в този път, ще постъпваш добре. Истината: Щом влезеш в Истината, ще обичаш всички хора. Животът: Щом влезеш в живота, ще мислиш! Под това аз разбирам, че ще станеш проводник на Божествената мисъл. Човек губи, ако не внесе в себе си всеки ден нещо ново.
към текста >>

Животът: Щом влезеш в живота, ще мислиш!
Когато срещнеш някой лош човек, очите ти да бъдат отворени, защото ще срещнеш след това добрия човек. След като дойде страданието, очите на човека да бъдат отворени на четири, защото ще дойде доброто и, ако човек не е буден, ще го пропусне. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът" . Пътят: Щом влезеш в този път, ще постъпваш добре. Истината: Щом влезеш в Истината, ще обичаш всички хора. Животът: Щом влезеш в живота, ще мислиш! Под това аз разбирам, че ще станеш проводник на Божествената мисъл. Човек губи, ако не внесе в себе си всеки ден нещо ново. Човек всеки ден трябва да внесе в себе си една нова божествена мисъл, едно ново божествено чувство, желание, една нова Божествена постъпка. В това се състои обновяването. Научи се да не губиш ценностите.
към текста >>

Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо.
„Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина." „Пътят на праведния е път на зазоряване." 21 юли, 5 часа сутринта, Рила Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди! Стани и в Любовта топъл бъди!
към текста >>

„Божията Любов носи пълния живот."
Христос е Любов, която ние сме приели. Ние сме Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! " 28 юли „Божията Любов носи пълния живот." * И тъй, сърцето ви трябва постоянно да се занимава с Любовта, а умът ви с Мъдростта. А вие, като ученици, всякога трябва да се занимавате с Истината. 30 юли
към текста >>

Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас.
1 август, 5 часа сутринта Проучвайте Любовта и нейната чистота. Проучвайте знанието и неговата светлина. Проучвайте свободата и нейната пълнота. Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничение. Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас. 1 август, 10 часа сутринта Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени.
към текста >>

Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени.
Приложете Любовта и Истината като граници на живота и Божието благословение ще бъде винаги при вас. 1 август, 10 часа сутринта Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия. В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът. 6 август, 5 часа сутринта Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери.
към текста >>

Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия.
Какво се иска от съвременния човек? - Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия. В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът. 6 август, 5 часа сутринта Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души.
към текста >>

В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът.
- Право разбиране за нещата и високо съзнание. Без тези два елемента той нищо не може да постигне. Без тези два елемента, природата и животът остават за него затворени. 4 август, 5 часа сутринта Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия. В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът. 6 август, 5 часа сутринта Сега желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: „Това е медът, който потече от устата на вярващите." Желая ви да потече мед не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая ви да потече мед от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството.
към текста >>

За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила:
Едно се иска от вас: приложение. 11 август, 10 часа сутринта Щом едно ловджийско куче само с обонянието си може да намери господаря си, да определи точно посоката на неговото движение, колко повече чрез светлината на своя ум човек може да познае Господа и да проследи пътя на Неговото движение. Лесно е човек да намери Този, в Когото живее и Който живее в него. 13 август, 5 часа сутринта. За да имате успех в живота си, приложете следните четири правила: Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си. Пази светлината на ума си. Пази доброто на сърцето си. *
към текста >>

11. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

1. Природата и всемирният Живот
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА 1. Природата и всемирният Живот а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога.
към текста >>

а) животът същност и проявления
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА 1. Природата и всемирният Живот а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо.
към текста >>

"Същността на живота това е Мировата Любов."
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА 1. Природата и всемирният Живот а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo!
към текста >>

Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога.
1. Природата и всемирният Живот а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар.
към текста >>

Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо.
а) животът същност и проявления "Същността на живота това е Мировата Любов." (Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството.
към текста >>

(Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот.
(Учителят П. Дънов) В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл.
към текста >>

Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар.
Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност.
към текста >>

Велика е тайната на живота!
В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П.
към текста >>

Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2).
"панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството. Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът. Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители.
към текста >>

Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът.
Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът. Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си.
към текста >>

Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога.
Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът. Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята.
към текста >>

Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си.
Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът. Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото.
към текста >>

Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята.
Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си. Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя!
към текста >>

Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя.
При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него.
към текста >>

Духовният живот се променя, без да се изменя.
Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта.
към текста >>

Божественият живот нито се изменя, нито се променя."
Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта.
Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя! " - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот.
към текста >>

По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него.
Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество.
към текста >>

Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта.
Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно.
към текста >>

Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов).
Божественият живот нито се изменя, нито се променя." В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
към текста >>

Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот.
В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
към текста >>

Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
към текста >>

Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа."
към текста >>

Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот.
В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа." Божият Дух изпълва цялата Вселена.
към текста >>

Вечният живот съдържа безкрайни възможности.
Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа." Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите.
към текста >>

А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа." Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога.
към текста >>

Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение.
Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение.
към текста >>

Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми.
материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо. Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност.
към текста >>

Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран.
К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо. Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо. Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност.
към текста >>

Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение.
Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо. Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност. Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота.
към текста >>

Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност.
Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо. Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност. Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П.
към текста >>

Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен.
Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо. Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност. Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота.
Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо. Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност. Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен.
към текста >>

Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава.
Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност. Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда.
към текста >>

Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.).
Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен."
към текста >>

Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда.
Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот.
към текста >>

Животът, който е в нас, е съвършен."
Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда.
към текста >>

Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош.
Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик.
към текста >>

В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина.
Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма.
към текста >>

Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот.
Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея.
към текста >>

За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър.
Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него.
към текста >>

Лош живот няма.
В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист.
към текста >>

И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея.
Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици.
към текста >>

Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош.
Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот.
към текста >>

В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава.
По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
към текста >>

Животът излиза от Бога и се възвръща към Него.
За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски.
към текста >>

Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици.
И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност.
към текста >>

И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот.
Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност.
към текста >>

Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>

Когато животинското живее в човека, животът става светски.
Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот."
към текста >>

Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност.
Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека?
към текста >>

Думата "живот " в същност подразбира разумност.
И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще?
към текста >>

Дето няма разумност, няма и живот.
Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"?
към текста >>

Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот."
Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>

А в какво се изразява разумният живот?
А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
към текста >>

Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека.
към текста >>

Този именно живот е дял на човешката душа.
Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота.
към текста >>

В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П.
Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им.
към текста >>

Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота.
Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един.
към текста >>

Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо.
В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
към текста >>

Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им.
В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели.
към текста >>

Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот.
Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето.
към текста >>

Физическият живот постоянно се изменя и променя.
В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани.
към текста >>

Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни.
И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот.
към текста >>

Духовният живот се променя, без да се изменя.
Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов).
към текста >>

А Божественият живот нито се изменя, нито се променя.
Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо.
към текста >>

Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани.
Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази.
към текста >>

Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот.
Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!
към текста >>

За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов).
Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта.
към текста >>

От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност.
Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност.
към текста >>

Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо.
А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления.
към текста >>

За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
към текста >>

Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления.
Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа
към текста >>

Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>

Зазоряване на живота - това е Любовта.
Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот.
към текста >>

Изгрев на живота - това е Мъдростта.
Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност.
към текста >>

Пладне на живота - това е Истината."
Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението.
към текста >>

Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот.
Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината." б) Живата Разумна Природа В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността.
към текста >>

В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота.
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма.
към текста >>

Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената.
Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми.
към текста >>

Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот.
Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества.
към текста >>

Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота.
Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие. На глобално равнище еволюцията се отличава с цикличен характер. "Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците.
към текста >>

На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра.
Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното.
към текста >>

В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов).
Природата не обича застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога.
към текста >>

Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА.
В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>

То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост.
Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П. Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша Любов. Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването.
към текста >>

Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния.
към текста >>

Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите.
Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
към текста >>

В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците.
Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство.
към текста >>

Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство.
В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П.
към текста >>

Животът - това е природата.
И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка).
към текста >>

Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека.
Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност.
към текста >>

Животът и природата са едно.
В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа.
към текста >>

Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка).
Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес.
към текста >>

Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото".
Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо.
към текста >>

Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа.
Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?!
към текста >>

При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас.
Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни царства. При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас. Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот! В Словото на Учителя П. Дънов на всяка крачка срещаме утвърждения на тезата за разумността на природата. Най-краткото измежду тях гласи: "Природата е жива и разумна." Неслучайно той толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път.
към текста >>

Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот!
Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни царства. При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас. Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот! В Словото на Учителя П. Дънов на всяка крачка срещаме утвърждения на тезата за разумността на природата. Най-краткото измежду тях гласи: "Природата е жива и разумна." Неслучайно той толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път. Най-подходящи за духовна работа са планините.
към текста >>

Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост.
Дънов, както следва: "В същност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Езикът на природата е образен. Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната. И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на Бога. Ето какво споделя по този повод Учителят П. Дънов: "Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи.
към текста >>

И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло.
Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро." Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата! " Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност.
към текста >>

Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна.
Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро." Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата! " Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка задача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота.
към текста >>

Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука.
Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата! " Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка задача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека?
към текста >>

Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота.
Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата! " Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка задача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите.
към текста >>

По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно.
Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата! " Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка задача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изисква от човека да работи.
към текста >>

Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея.
Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи." Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността.
към текста >>

Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?!
Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината." Ние, хората, обичаме да правим сравнения. Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога.
към текста >>

И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпаемата Мъдрост на Твореца.
Да съберете всички философи, които има на земята от осем хиляди години насам, не могат да направят единия пръст на природата! А те казват - да й станем господари! " в) закони и методи на Живата Разумна Природа Изучаването на природата е полезно; нещо повече - то се превръща в необходимост за ученика по духовния Път. И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпаемата Мъдрост на Твореца. Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство. Устременият по пътеката към съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания. Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов). Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот.
Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов). Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи. Словото на Учителя П. Дънов има за първостепенна по важност задача да ни въведе именно в задълбочено, аналитично и плодоносно изследване на природната действителност. Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност. 1) Ново отношение към природата
към текста >>

Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.
3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота. Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания. В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това... 4) Молитвата "Най-великото в света е молитвата.
към текста >>

Тя е въведение в Божествения живот.
В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това... 4) Молитвата "Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Вечното. Тя е въведение в Божествения живот. Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот." (Учителят П. Дънов) Много е писано за молитвата. И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ?
към текста >>

Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот."
Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това... 4) Молитвата "Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Вечното. Тя е въведение в Божествения живот. Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот." (Учителят П. Дънов) Много е писано за молитвата. И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ? Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони.
към текста >>

Тя е най-силният акт в човешкия живот.
При наличието на такава - целенасочено и правилно определена - положителните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме "чудо". За това свидетелства и Учителят П. Дънов: "Да се молиш, това значи да се самоопределиш в идеите си. В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели.
към текста >>

Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.
В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап.
към текста >>

Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата.
Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия. 6) Възлизане По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой!
към текста >>

10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот
Той дава редица методи за осъществяването й на практика. Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Учителят П. Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др. 10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот "Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля." (Учителят П. Дънов) Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите.
към текста >>

Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части.
Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност. 11) Връзката на частта с Цялото Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчески елемент. Свободната му воля му позволява и да гради, и да разрушава. Изборът е изцяло негов. Връзките между човешките същества протичат и по невидим път.
към текста >>

Човекът е елемент от Единството на Живота.
Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност. 11) Връзката на частта с Цялото Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчески елемент. Свободната му воля му позволява и да гради, и да разрушава. Изборът е изцяло негов. Връзките между човешките същества протичат и по невидим път. Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата.
към текста >>

Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек.
Навсякъде природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на природата, начините, с които тя си служи." (Учителят П. Дънов) Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон.
към текста >>

Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот."
(Учителят П. Дънов) Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр.
към текста >>

Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П.
Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор. 2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П.
към текста >>

Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства "Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен.
към текста >>

Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална.
"Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията.
към текста >>

Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори.
към текста >>

Дънов свидетелства, че животът е вечен.
Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството.
към текста >>

В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори.
Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания.
към текста >>

Законът на живота е ПРОМЯНАТА.
Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно. Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност.
към текста >>

Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството.
Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
към текста >>

Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания.
В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота.
към текста >>

Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
към текста >>

Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота.
Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна.
към текста >>

И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга.
Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието.
към текста >>

Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество.
към текста >>

Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива.
В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях.
към текста >>

Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество.
Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа.
към текста >>

- Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека.
Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи.
към текста >>

Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот.
"Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми. Нейното неподражаемо умение на майстор-ваятел намира израз и в човешкото тяло. Всяка част и детайл от него говори за същността и качествата на неговия притежател, рисува чертите на неговия характер. Особено изразителни в това отношение са човешкото лице и ръцете.
към текста >>

Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми.
Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми. Нейното неподражаемо умение на майстор-ваятел намира израз и в човешкото тяло. Всяка част и детайл от него говори за същността и качествата на неговия притежател, рисува чертите на неговия характер. Особено изразителни в това отношение са човешкото лице и ръцете. Премъдрата Природа не допуска нищо излишно. Тя дава всекиму съвършено справедливо.
към текста >>

Дънов: "Трябва да изучавате вътрешния си живот.
Особено изразителни в това отношение са човешкото лице и ръцете. Премъдрата Природа не допуска нищо излишно. Тя дава всекиму съвършено справедливо. Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достигнал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Трябва да изучавате вътрешния си живот. Вие мислите, че природата е точно като вас своенравна - каквото й скимне, това прави. Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено.
към текста >>

От твоя начин на живот тя определя формата на главата.
Вие мислите, че природата е точно като вас своенравна - каквото й скимне, това прави. Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено. От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа.
към текста >>

Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела.
Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа. От сегашната му работа тя създава една нова форма. Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела. Ти се безпокоиш. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците си. Това не се отнася лично до някого.
към текста >>

Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества.
Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспективите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П. Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого). На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
към текста >>

Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов).
Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт.
към текста >>

Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт.
Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес." Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее. Той не е толкова труден, понеже е едновременно език на сърцето и на формата. В него няма букви и препинателни знаци, а само символи, природни дадености и явления и много светлина.
към текста >>

В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес."
Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес." Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее. Той не е толкова труден, понеже е едновременно език на сърцето и на формата. В него няма букви и препинателни знаци, а само символи, природни дадености и явления и много светлина. Това е език на душата.
към текста >>

Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради.
За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци. Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли.
към текста >>

Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя към съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства!
Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови." Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя към съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства! Пътят към Бога е Път на ненасилието. Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П.
към текста >>

Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство.
Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови." Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя към съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства! Пътят към Бога е Път на ненасилието. Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата.
Пътят към Бога е Път на ненасилието. Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.).
Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество!
към текста >>

След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат.
Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?!
към текста >>

Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.).
Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му.
към текста >>

Гладът е сила, която продължава живота.
плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността. И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продължава живота. Жаждата е велик вътрешен процес. Жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро" (Учителят П. Дънов). По своя Път на учението и служението окултният ученик рано или късно разпознава две от най-характерните качества на Природата: по следователно ст и неприбързаност. Олицетворение на самата Вечност, тя намира време за всичко и за всички. Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества към палитрата на своите добродетели.
към текста >>

Сега съответствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето.
Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, бяха принудени да създадат пирамиди, за да дават енергия и вдъхновение на човешкия дух. Всякога в планините има едно желание да слязат в полетата. Сега съответствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето. Изходният път от планината - това е пътят на човешката воля. Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, което си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съществува в самия порядък на природата." Като венец на своето познание и разбиране за Природата окултният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят. Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз".
към текста >>

Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец.
И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото.
И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

НАГОРЕ

0.22406816482544