НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
945
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_17 ) Свещената връзка
- Боян Боев (1883 – 1963)
В думите на
ученика
винаги трябва да говори Бог.
Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница. Този, в когото вярваш, трябва да влезе в теб. Не разваляй това, което Бог прави вътре в теб; отделиш ли се от Него, ти се изолираш. А когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и той работи в теб и ти съдейства.
В думите на
ученика
винаги трябва да говори Бог.
Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок Мир. Когато си много надолу, безнадеждно надолу, в най-голямото страдание, тогава Бог е над теб и ти подава ръце. Но ти трябва да имаш онова въже – Вярата, Той да го хване и да те тегли нагоре. Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита своята сила, да види какво може сам да направи. Когато изпаднеш, кажи: „Господи, аз съм немощен, Ти си силен, Ти се прояви!
към текста >>
Учениците
Христови
повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях.
Човек да се държи за Бога, така както Земята – за Слънцето. Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога.“ Има един начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще ти предадат подробностите, които изучават.
Учениците
Христови
повярваха, че Христос е излязъл от Бога, и Божественото се предаде от Него на тях.
Ако не бяха повярвали, не можеше да стане това. Когато се направи контакт между човека и Бога, то Божествената Светлина и Сила се вливат в него и той има прозрение, разбира с яснота нещата и добива по-висше съзнание. Ние ще бъдем добре, когато бъдем проводници на Бога и когато Той се изявява чрез нас, обаче въздействаме ли на Божественото, Бог в нас не е свободен и Го ограничаваме. Един брат спомена на Учителя за някои, които проявявали униние. Когато човек е без Бога, настава униние.
към текста >>
2.
5_01 ) Завеждам ви при извора
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при
ученика
.
Той гледа на всички еднакво, защото Любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш! “ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието.
Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при
ученика
.
Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването.
към текста >>
Най-първо се образува връзка между Учителя и
ученика
.
Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш! “ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика.
Най-първо се образува връзка между Учителя и
ученика
.
Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва.
към текста >>
Учителят трябва да има Любов към
ученика
, за да може да му преподава.
Той може да избави страдащия много лесно, само с две думи: „Приеми Любовта и ще се освободиш! “ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика.
Учителят трябва да има Любов към
ученика
, за да може да му преподава.
Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр.
към текста >>
Любовта, която Учителят има към
ученика
, е важен фактор за повдигането на
ученика
.
“ Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в пътя към безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава.
Любовта, която Учителят има към
ученика
, е важен фактор за повдигането на
ученика
.
От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта – в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш; като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва. Ето как ще стане побратимяването: нашата литература ще преведем на сръбски, на полски и пр. Невидимият свят ще даде запалка, а материалът ще се даде от тия, които са в Школата.
към текста >>
Чрез послушание
ученикът
ще възприеме Любовта на Учителя.
Ние нито каним, нито пъдим някого от нас. Сега приготовлявам учениците; ще дойде време, ще ви запаля и вече не ще има угасване. Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си.
Чрез послушание
ученикът
ще възприеме Любовта на Учителя.
И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието.
към текста >>
Чрез учение
ученикът
полива нещата и те растат в него.
Само ако се запалите! Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя.
Чрез учение
ученикът
полива нещата и те растат в него.
Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя.
към текста >>
Ученикът
е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта.
Най-напред ще има охкане, ала като почнете да давате плод, то вече сте готови. Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. Чрез послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя. Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него.
Ученикът
е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта.
За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец.
към текста >>
Ученикът
от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя.
Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него. Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква.
Ученикът
от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя.
Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика?
към текста >>
Всеки съзнателен човек, в когото Духът
Христов
живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия.
Само Любовта може да отвори портите на Мъдростта и на Знанието. Учителят избира учениците си и със своята Любов ги повиква. Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му.
Всеки съзнателен човек, в когото Духът
Христов
живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия.
Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи.
към текста >>
От какво зависи благоволението на Учителя към
ученика
?
Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа Любовта на Учителя. Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите?
От какво зависи благоволението на Учителя към
ученика
?
То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал!
към текста >>
То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на
ученика
към Учителя и второ,
ученикът
да учи.
Любовта, която проявяваше Христос към околните, беше отглас на Любовта, с която Го възлюби Отец. Като познаем Бога, трябва да познаем, че и нас е изпратил, за да извършим Волята Му. Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика?
То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на
ученика
към Учителя и второ,
ученикът
да учи.
Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал.
към текста >>
А има
ученик
, който добре се обхожда и добре учи.
Всеки съзнателен човек, в когото Духът Христов живее, трябва да осъзнае, че е пратен, за да свидетелства Истината, че е пратен да извърши Волята Божия. Ако нямаме отношение към Бога, какво ще ни застави да имаме отношение към другите? От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда.
А има
ученик
, който добре се обхожда и добре учи.
Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал! Чрез учене ученикът разработва този капитал. Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се.
към текста >>
Чрез учене
ученикът
разработва този капитал.
То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал!
Чрез учене
ученикът
разработва този капитал.
Ако не се учи, капиталът остава неразработен и тогава след време изчезва, изхарчва се. Всяко нещо, което не дава плод, се хаби, намалява се. Най-първо човек трябва да цени Любовта, която дава Живот, а след това да желае да облече Живота. Знанието е дреха на Любовта, Истината е охрана, жилище. В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което да живее.
към текста >>
Един голям професор може да посвети на
ученика
си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията.
Но не всички, които са сега в Братството, са от тези 1 444 души. Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен.
Един голям професор може да посвети на
ученика
си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията.
Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя? “ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите.
към текста >>
Изобщо неговата работа не е да се занимава само с
ученика
.
Една сестра ми каза: „Искам да бъда при Вас, да Ви слугувам, да Ви стана слуга.“ Казах ѝ: „Моля, Вие сте на крив път! Защо ще слугувате на мен, вашият господар е Бог, слугувайте на Него! Аз също съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга и мен не ми трябват слуги.“ Христос казва: „Думите, които говоря, не ги говоря Аз, но Отец Ми говори чрез Мене.“ Когато някой път говоря строго някому, защо той да не мисли, че Бог говори чрез мен. Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията.
Изобщо неговата работа не е да се занимава само с
ученика
.
Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя? “ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го. Необходимо условие за напредване на ученика е изучаването на беседите.
към текста >>
Необходимо условие за напредване на
ученика
е изучаването на беседите.
Един голям професор може да посвети на ученика си много малка част от времето си, понеже е много зает с разни свои открития в лабораторията. Изобщо неговата работа не е да се занимава само с ученика. Нямам време, никой да не идва да ми се оплаква от този или от онзи. Някой пита: „Какво трябва да правя? “ Гледайте мен и правете каквото правя аз, опитайте го.
Необходимо условие за напредване на
ученика
е изучаването на беседите.
към текста >>
3.
24) Достатъчна е една запалена свещ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат беше приет от Учителя и стана дума за работата на
ученика
върху себе си.
ДОСТАТЪЧНА Е ЕДНА ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
Един брат беше приет от Учителя и стана дума за работата на
ученика
върху себе си.
Във всички направления трябва да се създаде мощна мисъл. Трябва да се засегне животът отблизо. Трябва да се пристъпи към онези методи, които не делят, но които помагат еднакво за растежа на всички. Хората трябва да се убедят от какво зависи човешкият прогрес. За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света.
към текста >>
Ученикът
на Окултната школа трябва да люби врага си.
Тогава Любовта на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията Любов – така ти можеш да бъдеш неин носител. При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си. В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията Любов и да я проявим към ближния. А Любовта към враговете – това е за съвършените, за светите. Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора.
Ученикът
на Окултната школа трябва да люби врага си.
Ученикът да не се смущава от нищо, което става около него. Ако ти си свързан с Първичната Причина, тогава всичко, каквото се случи, ще работи за твое добро. Законът ще работи, той няма никакви изключения – така човек постепенно ще усили своето съзнание. Той трябва да има тази опитност, защото опитността усилва. Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там.
към текста >>
Ученикът
да не се смущава от нищо, което става около него.
При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си. В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията Любов и да я проявим към ближния. А Любовта към враговете – това е за съвършените, за светите. Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора. Ученикът на Окултната школа трябва да люби врага си.
Ученикът
да не се смущава от нищо, което става около него.
Ако ти си свързан с Първичната Причина, тогава всичко, каквото се случи, ще работи за твое добро. Законът ще работи, той няма никакви изключения – така човек постепенно ще усили своето съзнание. Той трябва да има тази опитност, защото опитността усилва. Онези, които вървят по този път, трябва да имат голяма стабилност – силата е там. Трябва да се зароди такова съзнание – без страх.
към текста >>
А
Христовият
Дух и сега действа.
За да се запали един град, достатъчно е една свещ. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Който няма вяра, е безсилен, изчерпва се. Прииждане трябва да има от Горе, от Духа. Хората търсят Христа, Който е живял преди две хиляди години.
А
Христовият
Дух и сега действа.
Трябва да се разбира Христос сега, както работи в света. Като станете сутрин, трябва да отидете при Бога, после ще опитате ума си, сърцето си, душата си и духа си. Сега ще гледате да уякнете, ще се мобилизирате. Работете върху себе си, върху своето просветление. То като дойде, човек трябва да дава, да работи.
към текста >>
4.
27) Епоха на обнова
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като дойде моментът, във време на изпитание
ученикът
трябва да намери начин как да постъпи по Божественому: той трябва да изучава онова, което ще се добие при еволюцията, и трябва да знае, че придобитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, понеже процесът е обратен.
Майката, ако не е надарена, тя не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Хората, като дойдат до Любовта, ще забравят да спорят. Ако човечеството приеме Любовта и прави всичко заради Бога, то светьт ще се оправи. Божественото винаги се явява, когато има нужда.
Като дойде моментът, във време на изпитание
ученикът
трябва да намери начин как да постъпи по Божественому: той трябва да изучава онова, което ще се добие при еволюцията, и трябва да знае, че придобитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, понеже процесът е обратен.
И да не забравя, че Божественото през цялата Вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат, има и хора, изостанали от всички епохи, но избраните ще разберат коя е новата форма, която да възприемат – човек ще работи да се прослави Бог и Бог ще го повдигне. Ние сме против преобладаващото влияние на човешкия и животинския елемент, който иска да завземе място от Божествения елемент, и сме против всяко насилие, но утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно. Аз казвам: „Бог е с мен, Небето е с мен! “ В мисълта трябва да има едно вечно развитие.
към текста >>
Апостолите имаха Любов, радваха се, че са се удостоили да страдат, и казваха: „Кой ще ни отдалечи от Любовта
Христова
?
Слънцето дава пример как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. И човек трябва да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всеки трябва да каже: „По Бога трябва да живеем! “ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.
Апостолите имаха Любов, радваха се, че са се удостоили да страдат, и казваха: „Кой ще ни отдалечи от Любовта
Христова
?
“ Любовта е новото. Някой ще заяви, че и досега нали е имал любов. Аз говоря за тази Любов, която разтопява всички препятствия и отваря сърцата. Ако обичаш едно животно, то не те напада. Йогите като концентрират ума си и обичат тигъра, той минава покрай тях и с мир се отдалечава.
към текста >>
5.
38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бъдете
ученик
.
КОГАТО ПЪТИЩАТА НА ЧОВЕКА СА БЛАГОУГОДНИ НА БОГА Един чужденец дойде на Изгрева към края на юни, после бе на летуване с Братството при Седемте рилски езера. Преди да отпътува, той бе приет от Учителя и поиска някои упътвания за духовното си развитие и дейност.
Бъдете
ученик
.
Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов. Щом човек стане ученик, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия. Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви.
към текста >>
Щом човек стане
ученик
, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия.
Преди да отпътува, той бе приет от Учителя и поиска някои упътвания за духовното си развитие и дейност. Бъдете ученик. Работете върху себе си. Освободете се от кармата. Имайте Любов.
Щом човек стане
ученик
, то той може да разреши всички други въпроси, тъй като повечето от тях са последствия.
Полека-лека ще Ви се дават упътвания, а не изведнъж, не трябва да се обременява съзнанието Ви. Имайте ново схващане за вярата. При вяра в Бога безпокойството чезне. Всички мъчнотии в света произтичат от старите методи. А мнозина се занимават само с методи, които са употребявали преди хиляди години.
към текста >>
Нали учениците
Христови
се молеха до Петдесетницата?
Да има търпение. Вие изпращайте към нея хубави мисли и се молете за нея. Ако Ă помогнете и материално, ще се благословите. Всеки ден практикувайте молитвата. Не се безпокойте, очаквайте да дойде вътрешното просветление, молете се, докато ви станат нещата ясни.
Нали учениците
Христови
се молеха до Петдесетницата?
Когато човек се моли, това е свещен час, който и да е той. Светиите всякога са се молели рано сутрин. Една семка може да има всички вътрешни благоприятни условия, но почвата, в която е посята, да е твърда. А пък друга семка може да е посята в много благоприятна почва, но да няма онези вътрешни качества. Външните условия и човешкото тяло са „почвата“.
към текста >>
Работата на
ученика
е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои.
Вие не се стеснявайте от това, че нямате познания, че нямате известни методи. Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека. У вас да остане мисълта – да уча.
Работата на
ученика
е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои.
Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение.
към текста >>
Учениците
Христови
и днес се занимават.
Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека. У вас да остане мисълта – да уча. Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои.
Учениците
Христови
и днес се занимават.
Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение. Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота.
към текста >>
6.
49) На разсъмване
- Боян Боев (1883 – 1963)
Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на
Христовия
импулс.
Когато човешката природа иска сама да решава, човек губи, но когато той се ръководи от Божествената, има резултат, и то с успех. Самото разсъмване е белег, че Божественото се изявява и носи изобилие. Чрез разсъмването се илюстрира явяването на Христа като велико събитие в човешката история и като граница между инволюционния и еволюционния период на човечеството. Има светли души и велики гении, от които идат всички светли подтици на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, тогава от Великия център на Всемирното Бяло Братство, чиято глава е Христос, иде Светлина и предизвиква разсъмване.
Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на
Христовия
импулс.
И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа?
към текста >>
И когато човечеството последва
Христовия
импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът.
Чрез разсъмването се илюстрира явяването на Христа като велико събитие в човешката история и като граница между инволюционния и еволюционния период на човечеството. Има светли души и велики гении, от които идат всички светли подтици на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, тогава от Великия център на Всемирното Бяло Братство, чиято глава е Христос, иде Светлина и предизвиква разсъмване. Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на Христовия импулс. И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс.
И когато човечеството последва
Христовия
импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът.
„Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света.
към текста >>
„Тогава оня
ученик
, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7).
Има светли души и велики гении, от които идат всички светли подтици на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, тогава от Великия център на Всемирното Бяло Братство, чиято глава е Христос, иде Светлина и предизвиква разсъмване. Новата култура, която се явява, ще бъде реализиране на Христовия импулс. И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът.
„Тогава оня
ученик
, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7).
Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света. Любовта е атмосферата, в която душите се познават.
към текста >>
Какво значи изразът „оня
ученик
, когото обичаше Исус“?
И всички отминали култури са подготвяли човешкото съзнание и неговото възрение за възприемане на този импулс. И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа?
Какво значи изразът „оня
ученик
, когото обичаше Исус“?
Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света. Любовта е атмосферата, в която душите се познават. Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там.
към текста >>
Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този
ученик
има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света.
И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“?
Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този
ученик
има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света.
Любовта е атмосферата, в която душите се познават. Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там. Затова трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е.
към текста >>
7.
64) Пентаграмът
- Боян Боев (1883 – 1963)
през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на
ученика
.
Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е.
през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на
ученика
.
Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
към текста >>
Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която
ученикът
влиза в Школата.
С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката.
Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която
ученикът
влиза в Школата.
В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта.
към текста >>
Щом
Христовият
Дух започне да работи върху
ученика
, тогава той минава през Правдата.
Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен.
Щом
Христовият
Дух започне да работи върху
ученика
, тогава той минава през Правдата.
Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта.
към текста >>
Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен
ученик
.
през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата.
Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен
ученик
.
Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта.
към текста >>
И като се развие в
ученика
до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост.
В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта.
И като се развие в
ученика
до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост.
Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога.
към текста >>
И животът на
ученика
дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата.
Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота.
И животът на
ученика
дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата.
Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване.
към текста >>
Най-после
ученикът
разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога.
И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата.
Най-после
ученикът
разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога.
Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг.
към текста >>
Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на
ученика
– Пътя на зазоряване.
И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога.
Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на
ученика
– Пътя на зазоряване.
Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция.
към текста >>
8.
Любовта като образователен фактор
- Боян Боев (1883 – 1963)
При образователният процес има преливане на живот между учителя и
ученика
.
Любовта като образователен фактор „Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега! ” Учителят
При образователният процес има преливане на живот между учителя и
ученика
.
За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта.
към текста >>
За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на
ученика
.
Любовта като образователен фактор „Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега! ” Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика.
За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на
ученика
.
А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика.
към текста >>
Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към
ученика
.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
Учителят При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта! Изходна точка на любовта е доверието.
Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към
ученика
.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.
Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява.
към текста >>
Това доверие към
ученика
ще роди любовта към него.
Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.”
Това доверие към
ученика
ще роди любовта към него.
Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие.
към текста >>
Ще ценим свободата на
ученика
.
Да виждате лошото у него, това всеки може.” Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода.
Ще ценим свободата на
ученика
.
Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън. Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта.
към текста >>
Ако учителят няма това доверие към
ученика
, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън.
Ако учителят няма това доверие към
ученика
, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява! Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите!
към текста >>
Веднъж получил писмо от свой бивш
ученик
в първото село.
Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място.
Веднъж получил писмо от свой бивш
ученик
в първото село.
Той му писал: „Винаги си спомням за теб. Аз съм сега овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още? ”
към текста >>
Учителят казва: „Когато учителят люби
ученика
, последният винаги ще учи неговият предмет.
Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2]
Учителят казва: „Когато учителят люби
ученика
, последният винаги ще учи неговият предмет.
Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! ”
към текста >>
Ако учителят не обича,
ученикът
не учи толкова неговия предмет.
Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2] Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет.
Ако учителят не обича,
ученикът
не учи толкова неговия предмет.
Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! ” Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква.
към текста >>
Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите
Христовото
учение - учението за любовта.
Истинският образователен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея.
Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите
Христовото
учение - учението за любовта.
Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.” Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си.
към текста >>
разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия
ученик
, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него.
не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо. Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3] Първоначалният учител П.
разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия
ученик
, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него.
Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр. И такъв ученик коренно се преобразява. При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие.
към текста >>
И такъв
ученик
коренно се преобразява.
Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр.
И такъв
ученик
коренно се преобразява.
При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие. Ето начин да направим детето щастливо. При такава любовна атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, защото любовта е мощен подтик, който развива усърдие, усилва ума, разсъдъчните способности, калява волята и й дава несломима енергия. Всеки учител знае от своята практика, че децата никога не забравят това, което обичат, а което не обичат, забравят. Което човек научи само с ума си, може да го забрави, но ако е взело участие сърцето, любовта, няма да го забрави.
към текста >>
Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на
ученика
.
Някой няма любов, няма и обхода. Щом има любов, ще има и обхода.” Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем.
Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на
ученика
.
Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.” [1] Ил. Енчев – „Осноби на педагогическия мироглед”, 15 стр.
към текста >>
9.
14. Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Белият. Белият цвят е символ на
Христовия
Дух.
Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята?
Белият. Белият цвят е символ на
Христовия
Дух.
Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено.
към текста >>
Без концентрирана мисъл
ученикът
не може да работи, не може да напредне.
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение.
Без концентрирана мисъл
ученикът
не може да работи, не може да напредне.
Тя му трябва в много направления. Така можете да вземете една задача за две седмици. Вземете от една книжарница седем ленти от седемте основни цвята и работете с тях през дните, според таблицата на съответствието. Резултатите сами ще почувствувате. 10.04.1948 г.
към текста >>
10.
20. Учителят за Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под действието на
Христовата
Любов се събужда любовта в човешката душа.
Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най- пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр.
Под действието на
Христовата
Любов се събужда любовта в човешката душа.
Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек.
към текста >>
Първо, ще почне вселяването на
Христовия
дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща.
Първо, ще почне вселяването на
Христовия
дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него.
към текста >>
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че
Христовият
дух те е озарил и започва да работи в тебе.
За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: "Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че
Христовият
дух те е озарил и започва да работи в тебе.
И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене." В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа.
към текста >>
И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а
Христовият
дух се е вселил в мене."
Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе.
И апостол Павел нали казва на едно място: "Не аз живея, а
Христовият
дух се е вселил в мене."
В една беседа Учителят казва така: "Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази." Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент.
към текста >>
Пеню Киров е първият
ученик
на Учителя.
То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример.
Пеню Киров е първият
ученик
на Учителя.
Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата.
към текста >>
Той беше и най-напредналият
ученик
.
Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя.
Той беше и най-напредналият
ученик
.
Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма.
към текста >>
Христовият
дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек.
Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа.
Христовият
дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек.
Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя." Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват.
към текста >>
Тази
Христова
сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.
"Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя." Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа.
Тази
Христова
сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.
Христос казва: "Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници." (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
към текста >>
11.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
От голямо значение е да знае
ученикът
това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа.
После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм.
От голямо значение е да знае
ученикът
това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
към текста >>
В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите
Христови
: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: "В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята." Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример.
В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите
Христови
: "Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
към текста >>
Защо в това Евангелие Иоан е наречен "
ученикът
, когото обичаше Исус"?
Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Защо в това Евангелие Иоан е наречен "
ученикът
, когото обичаше Исус"?
Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение.
към текста >>
От тия думи се разбира, че Иоан е бил
ученик
, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел
Христовия
дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл.
От тия думи се разбира, че Иоан е бил
ученик
, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел
Христовия
дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение.
към текста >>
Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите
Христови
ще почнат да работят в
ученика
.
Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение.
Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите
Христови
ще почнат да работят в
ученика
.
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин.
към текста >>
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на
ученика
, работа, която носи изобилни плодове.
Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана.
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на
ученика
, работа, която носи изобилни плодове.
Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава.
към текста >>
Чрез такова размишление
ученикът
ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година.
Чрез такова размишление
ученикът
ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.
към текста >>
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи
ученикът
няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана.
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи
ученикът
няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>
Много други сцени от живота на Христа ще си избере
ученикът
.
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от живота на Христа ще си избере
ученикът
.
Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви.
към текста >>
Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на
ученика
като живи картини и ще въздействуват върху душата на
ученика
.
Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот.
Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на
ученика
като живи картини и ще въздействуват върху душата на
ученика
.
"Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас.
към текста >>
За да се образува по-силна връзка с Христа,
ученикът
съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа,
ученикът
съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
към текста >>
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на
ученика
с Христа, за да почне
Христовият
дух да работи върху него.
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на
ученика
с Христа, за да почне
Христовият
дух да работи върху него.
По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
към текста >>
По този начин
Христовият
дух ще почне да се вселява в него.
При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
По този начин
Христовият
дух ще почне да се вселява в него.
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор.
към текста >>
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на
ученика
.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на
ученика
.
Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.
към текста >>
Щом се образува такава връзка,
ученикът
ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява
ученикът
върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на
ученика
ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на
Христовите
.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана.
Щом се образува такава връзка,
ученикът
ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява
ученикът
върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на
ученика
ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на
Христовите
.
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява
ученикът
върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява
ученикът
върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.
към текста >>
Ученикът
като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в
ученика
.
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор.
Ученикът
като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в
ученика
.
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват.
към текста >>
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието,
ученикът
ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието,
ученикът
ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения.
към текста >>
Любовта на Христа ще почне да се прелива в
ученика
.
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в
ученика
.
Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
към текста >>
Любовта на
ученика
ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.
Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
Любовта на
ученика
ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.
Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически.
към текста >>
Така
ученикът
ще се издигне до висшата проява на любовта.
Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.
Така
ученикът
ще се издигне до висшата проява на любовта.
Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни.
към текста >>
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на
ученика
, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения.
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на
ученика
, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
Щом човек чрез размишление върху Христа приема
Христовата
сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни.
Щом човек чрез размишление върху Христа приема
Христовата
сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана."
При размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
към текста >>
Подобно размишление ще роди у
ученика
ново отношение към природата.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата.
Подобно размишление ще роди у
ученика
ново отношение към природата.
Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света." При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.
Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света."
При размишление върху тия думи
ученикът
живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.
Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
към текста >>
Христа. От тия думи
ученикът
разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.
Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света." При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от
Христа. От тия думи
ученикът
разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.
Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. "И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина." При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас."
При размишление върху тия думи
ученикът
идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
"И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина." При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството.
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. "И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина."
При размишление върху тия думи
ученикът
почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях.
към текста >>
Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на
ученика
.
Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях.
Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на
ученика
.
Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като капки кръв, които падали на земята. Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото.
към текста >>
И колкото повече
ученикът
размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие.
Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява.
И колкото повече
ученикът
размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие.
Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като капки кръв, които падали на земята. Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото. Коя е причината на тия страдания? Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството.
към текста >>
Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.
Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа.
Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.
Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа.
към текста >>
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред
ученика
се отварят обширни хоризонти.
" С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила."
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред
ученика
се отварят обширни хоризонти.
От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
към текста >>
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у
ученика
много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у
ученика
много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
към текста >>
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на
ученика
.
От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на
ученика
.
Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
към текста >>
Само тогава
ученикът
ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
Само тогава
ученикът
ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
към текста >>
После,
ученикът
може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
" Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас.
После,
ученикът
може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода.
към текста >>
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.
към текста >>
Като размишлява
ученикът
върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина.
Като размишлява
ученикът
върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души.
към текста >>
От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на
ученика
.
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода.
От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на
ученика
.
Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери.
към текста >>
Обаче
ученикът
, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери.
Обаче
ученикът
, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения.
към текста >>
Това е необходимо за
ученика
.
Това се вижда от следните думи на Христа: "Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат." В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя.
Това е необходимо за
ученика
.
Учителят е дал методи за това. Тия методи ще се дадат в друго изложение.
към текста >>
12.
Свещената връзка
- Боян Боев (1883 – 1963)
В душата на
ученика
винаги трябва да говори Бог.
А който е намерил духовния живот, е намерил едно съкровище. Онзи, в когото вярваш, трябва да влиза в теб. Бог е Вътре В теб! Не разваляй онова, което Той прави вътре в теб! Когато се отделяш от Бога, ти се изолираш, а когато държиш в мисълта си Бога, ти се свързваш с Него и Той работи в теб и ти съдейства.
В душата на
ученика
винаги трябва да говори Бог.
Тогава той е свободен, страхът изчезва и в душата му настъпва дълбок мир. Когато си най-долу, безнадеждно, в най-голямото страдание, погледни нагоре - тогава Бог е над теб, подава ти ръка и те извежда. Само че ти трябва да имаш въже - Вярата - та Той да хване въжето и да те тегли нагоре. Когато човек се мисли за силен, Бог се оттегля и го оставя да опита силата си. Когато изпаднеш и не можеш, кажи: „Господи, аз съм немощен, Ти си силен, Ти се прояви!
към текста >>
Учениците
Христови
повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях.
Като мислиш за Бога, ще растеш. Мисълта е от Бога. Казано е: „Ще бъдем научени от Бога". Има начин, по който човек може да се научи от Бога как да мисли. Като искаш да придобиеш знание, най-първо ще имаш желание да разбереш Божиите пътища и като ги разбереш, тогава Бог ще те изпрати при учени хора, те ще те научат на тези подробности, които те изучават.
Учениците
Христови
повярваха, че Христос е от Бога излязъл, и Божественото се предаде от Него на тях.
Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме.
към текста >>
13.
Зазоряване на новата култура
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като дойде моментът,
ученикът
трябва да намери как да постъпи по Божественому - във време на изпитание да знае как да постъпи.
Не е необходимо да разбира всичко. Казват, как ще се уреди светът? Чудни са хората! Снега никой не може да го вдигне с каруца, но като дойде Слънцето и го напече, за десет дена ще го стопи. Божественото винаги се явява, когато има нужда.
Като дойде моментът,
ученикът
трябва да намери как да постъпи по Божественому - във време на изпитание да знае как да постъпи.
Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат. Има хора изостанали от всички епохи. Избраните ще разберат коя е новата форма, която трябва да възприемат. Човек ще работи, за да се прослави Бог.
към текста >>
Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта
Христова
?
Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат.
Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта
Христова
?
" Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов? " Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Няма трудност, която тя да не може да премахне.
към текста >>
14.
35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато съзнанието ни се докосне до
Христовия
Дух, до Любовта.
Страданията са път към възвишеното в света, любовта, която ще превърне всичките ни минали страдания във велика симфония, хармония на душата ни. Трябва да правите разлика между мъчение и страдание, а именно: закон е, че при страданието човек се повдига, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Тъй че, колкото е била по-голяма скръбта ви, толкова ще е по-голяма радостта ви, която идва след това. Скръбта и радостта се сменяват една след друга, но ние трябва да се издигнем, до един живот, който е над тях! Когато се повдигнем до по-високо съзнание, да не мислим по физически, ще имаме радост, която никой не може да отнеме.
Когато съзнанието ни се докосне до
Христовия
Дух, до Любовта.
Причините за страданията са: 1. Неизпълнение на Божията воля и нарушение на законите My. 2. За изпит, да се види човек доколко е разбрал това, което е научил. 3. За блага, идеи и пр. Но едно трябва да се знае, а именно, че Господ няма да ти допусне повече страдания, отколкото ти е силата.
към текста >>
Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния
ученик
, тя е незаменима.
Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение. Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати. * * *
Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния
ученик
, тя е незаменима.
В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр. Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си. Това трябва да бъде идеала му.
към текста >>
Всичко, каквото има окултният
ученик
, да го посвети на Бога, тайно в душата си.
* * * Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима. В Берлин, Лондон, Париж, няма това. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма 10 км. На планината ще ходите да подишате чист въздух, да се поразходите, да пиете вода, да хапнете, да се помолите, да се порадвате на Слънцето и пр.
Всичко, каквото има окултният
ученик
, да го посвети на Бога, тайно в душата си.
Това трябва да бъде идеала му. Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор от който ти черпиш. Когато спазвате Божиите закони, Бог ви благославя и ви дава кредит навсякъде и всички хора ви се радват. Изпитанията ви се дават, за да видите докъде сте дошли. Глупав е всеки, който греши и не изправя грешките си и всякога търси лесните работи.
към текста >>
Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът,
ученикът
трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира.
Та трябва сега хора, носители на НОВИТЕ ИДЕИ, защото, ако нивата е посята, като дойде дъждът ще има какво да израсне, а ако не — ще израснат бодили. * * * Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората и ще дойде време, когато Той ще се прояви чрез тях. Значи, 2000 години вие все растете и истинските Божий закони които са написани в човешките сърца, човек ще ги прояви. Тогава ще има братство и взаимопомощ, човещина и свобода без никакво насилие.
Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът,
ученикът
трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира.
Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).
към текста >>
Ще трябва да проявим към другите
Христовата
Любов, така, както Той я е проявил към нас.
Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде.
Ще трябва да проявим към другите
Христовата
Любов, така, както Той я е проявил към нас.
Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен. Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят. Всички ти са така мили и тогава няма да бъдеш нещастен.
към текста >>
15.
Работа върху Евангелието на Иоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
От голямо значение е да знае
ученикът
това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа.
После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм.
От голямо значение е да знае
ученикът
това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
към текста >>
В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите
Христови
: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Действието на Христа в историята на човечеството е още в своето начало. Времето от идването на Христа досега е само подготовление. Това действие на Христа постепенно ще се усилва. Затова Учителят каза веднъж в частен разговор: “В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички народи на земята.” Важността на изучаването на евангелията се вижда от следния пример.
В десета глава от Евангелието на Иоана се споменава за думите
Христови
: “Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници, но овцете не ги слушаха.
Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа.
към текста >>
Защо в това Евангелие Иоан е наречен “
ученикът
, когото обичаше Исус”?
Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела. Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа.
Защо в това Евангелие Иоан е наречен “
ученикът
, когото обичаше Исус”?
Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него. Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение.
към текста >>
От тия думи се разбира, че Иоан е бил
ученик
, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел
Христовия
дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
Орелът е символ на висшия полет на Духа. Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл.
От тия думи се разбира, че Иоан е бил
ученик
, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел
Христовия
дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение.
към текста >>
Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите
Христови
ще почнат да работят в
ученика
.
Значи той е бил най-добър проводник на силите, които са действували в Христа. Иоан е получил най-дълбокото посвещение. Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение.
Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите
Христови
ще почнат да работят в
ученика
.
Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана. От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин.
към текста >>
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на
ученика
, работа, която носи изобилни плодове.
Нека разгледаме как да се занимава човек с Евангелието на Иоана. Учителят отдава голяма важност на заниманието с евангелията и специално - с Евангелието на Иоана. Такова занимание е път за постижение. Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика. Затова Учителят в частен разговор даваше на някои ученици като задачи размишление върху Евангелието на Иоана.
От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на
ученика
, работа, която носи изобилни плодове.
Това ускорява развитието на дарбите и заложбите на човешката душа. Даже може да кажем, че това е подготовка за посвещение и може да доведе до посвещение. Учителят препоръчва да се проучава Евангелието на Иоана по следния начин. Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава.
към текста >>
Чрез такова размишление
ученикът
ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Най-хубаво е да се вземат първите няколко стиха, например 10, от първата глава на Евангелието и всеки ден да се размишлява върху тях в течение на няколко деня - например 10. След това да се вземат следващите няколко стиха от същата глава. Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година.
Чрез такова размишление
ученикът
ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.
Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.
към текста >>
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи
ученикът
няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана.
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи
ученикът
няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>
Много други сцени от живота на Христа ще си избере
ученикът
.
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от живота на Христа ще си избере
ученикът
.
Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви.
към текста >>
Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на
ученика
като живи картини и ще въздействуват върху душата на
ученика
.
Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр. Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот.
Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на
ученика
като живи картини и ще въздействуват върху душата на
ученика
.
“Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас.
към текста >>
За да се образува по-силна връзка с Христа,
ученикът
съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа,
ученикът
съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
към текста >>
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на
ученика
с Христа, за да почне
Христовият
дух да работи върху него.
Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на
ученика
с Христа, за да почне
Христовият
дух да работи върху него.
По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
към текста >>
По този начин
Христовият
дух ще почне да се вселява в него.
При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.
По този начин
Христовият
дух ще почне да се вселява в него.
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор.
към текста >>
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на
ученика
.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на
ученика
.
Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.
към текста >>
Щом се образува такава връзка,
ученикът
ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява
ученикът
върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на
ученика
ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на
Христовите
.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана.
Щом се образува такава връзка,
ученикът
ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява
ученикът
върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на
ученика
ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на
Христовите
.
Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>
Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява
ученикът
върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява
ученикът
върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.
Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста.
към текста >>
Ученикът
като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в
ученика
.
Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор.
Ученикът
като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в
ученика
.
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват.
към текста >>
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието,
ученикът
ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.
Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието,
ученикът
ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения.
към текста >>
Любовта на Христа ще почне да се прелива в
ученика
.
Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в
ученика
.
Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
към текста >>
Любовта на
ученика
ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста.
Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
Любовта на
ученика
ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста.
Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически.
към текста >>
Така
ученикът
ще се издигне до висшата проява на любовта.
Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста.
Така
ученикът
ще се издигне до висшата проява на любовта.
Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни.
към текста >>
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на
ученика
, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика. Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста. Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения.
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на
ученика
, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.
Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
Щом човек чрез размишление върху Христа приема
Христовата
сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни.
Щом човек чрез размишление върху Христа приема
Христовата
сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване?
Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.”
При размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.
Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие.
към текста >>
Подобно размишление ще роди у
ученика
ново отношение към природата.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата.
Подобно размишление ще роди у
ученика
ново отношение към природата.
Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.” При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа.
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.
Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.”
При размишление върху тия думи
ученикът
живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.
Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
към текста >>
От тия думи
ученикът
разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.
Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.” При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа.
От тия думи
ученикът
разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.
Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. “И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.” При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.”
При размишление върху тия думи
ученикът
идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
“И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.” При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството.
към текста >>
При размишление върху тия думи
ученикът
почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. “И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.”
При размишление върху тия думи
ученикът
почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях.
към текста >>
Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на
ученика
.
Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях.
Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на
ученика
.
Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като капки кръв, които падали на земята. Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото.
към текста >>
И колкото повече
ученикът
размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие.
Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява.
И колкото повече
ученикът
размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие.
Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като капки кръв, които падали на земята. Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото. Коя е причината на тия страдания? Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството.
към текста >>
Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.
Тя би го стопила. И постепенно, заедно със своето повдигане, той ще се подготви да я разбере и приложи. Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа.
Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.
Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа.
към текста >>
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред
ученика
се отварят обширни хоризонти.
” С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.”
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред
ученика
се отварят обширни хоризонти.
От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
към текста >>
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у
ученика
много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у
ученика
много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
към текста >>
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на
ученика
.
От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на
ученика
.
Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
към текста >>
Само тогава
ученикът
ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
Само тогава
ученикът
ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
към текста >>
После,
ученикът
може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас.
После,
ученикът
може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода.
към текста >>
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи
ученикът
ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.
към текста >>
Като размишлява
ученикът
върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина.
Като размишлява
ученикът
върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души.
към текста >>
От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на
ученика
.
Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода.
От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на
ученика
.
Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери.
към текста >>
Обаче
ученикът
, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери.
Обаче
ученикът
, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения.
към текста >>
Това е необходимо за
ученика
.
Това се вижда от следните думи на Христа: “Иде час, когато всички, които са в гроба, ще чуят гласа на Сина человечески и ще излязат.” В Евангелието има още много такива примери, за които може да се каже, че в бъдеще ще се повторят в по-горна октава. Характерно за размишлението е, че като дойде една идея, иде втора, трета и т.н., цяла верига от идеи идат. Това е, защото при размишление напреднали същества идват и ни учат от вътре и по този начин ние ще научим от вътре много неща, които не сме знаели дотогаз. Паралелно с проучването на евангелията трябва да върви проучването на Словото на Учителя.
Това е необходимо за
ученика
.
Учителят е дал методи за това. Тия методи ще се дадат в друго изложение.
към текста >>
16.
Учителят за Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Под действието на
Христовата
Любов се събужда любовта в човешката душа.
Самият Христос е носител на Любовта. С Неговото идване на земята се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След Него започва издигането на човечеството към Бога от материалния към духовния свят. Христос е най-пълното, най-висшето изявление на Любовта тук, на земята. Със своята Любов Той облъчва всички същества, както слънцето огрява цветята, дърветата и пр.
Под действието на
Христовата
Любов се събужда любовта в човешката душа.
Божествената любов е вложена в човешката душа още при излизането на човечеството от Бога. Любовта на Христа към човечеството дава условия да се разцъфти човешката душа. Всички хора, които нямат любовта, проявена в себе си, са мъртви. Те спят, те не са събудени хора. Това, което е направил Христос с възкресението на Лазаря, ще стане с всички хора, с всеки човек.
към текста >>
Първо, ще почне вселяването на
Христовия
дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Тъй че, велико бъдеще чака човека. За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща.
Първо, ще почне вселяването на
Христовия
дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него.
към текста >>
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че
Христовият
дух те е озарил и започва да работи в тебе.
За днешната епоха, във връзка с Христа, Учителят казва: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души.
Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че
Христовият
дух те е озарил и започва да работи в тебе.
И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а Христовият дух се е вселил в мене.” В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа.
към текста >>
И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а
Христовият
дух се е вселил в мене.”
Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият дух те е озарил и започва да работи в тебе.
И апостол Павел нали казва на едно място: “Не аз живея, а
Христовият
дух се е вселил в мене.”
В една беседа Учителят казва така: “Ръката на Христа ще се докосне до yма, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент.
към текста >>
Пеню Киров е първият
ученик
на Учителя.
То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример.
Пеню Киров е първият
ученик
на Учителя.
Той беше и най-напредналият ученик. Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата.
към текста >>
Той беше и най-напредналият
ученик
.
Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя.
Той беше и най-напредналият
ученик
.
Веднъж, на Богоявление, в Бургас, той се разхождал край брега, когато хвърлили кръста в морето. Той видял един необикновено чист, спретнат, светъл и красив човек, но облечен бедно и бос. Той го повикал у дома си, за да му даде обуща и чорапи. Човекът се съгласил, тръгнали заедно, стигнали до къщата и Пеню влязъл в стаята, за да вземе обущата. Обръща се, повиква човека, но него го няма.
към текста >>
Христовият
дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек.
Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа.
Христовият
дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек.
Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона. Учителят цитира две важни изречения на Христа. “Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя.” Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват.
към текста >>
Тази
Христова
сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.
“Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя.” Христос, като дойде на земята, обгърна с любовта Си всички хора - и които вярват, и които не вярват. Една светлина вече работи в света чрез идването на Христа. Които вярват, те са възприемчиви към силата на Христа.
Тази
Христова
сила обновява напълно ума, сърцето, душата и духа на човека.
Христос казва: “Молете се на Господа на жетвата да изпрати работници.” (Жетвата са човешките души, цялото човечество.) От невидимия свят трябва да се пратят работници, които ще се вселят в готовите души и ще работят чрез тях. Значи истинските работници са горе - светлите души. Те повдигат готовите души тук, на земята, за благото на света. Защо Христос плака? Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота.
към текста >>
17.
Значение на цветовете
- Боян Боев (1883 – 1963)
Белият. Белият цвят е символ на
Христовия
Дух.
Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята?
Белият. Белият цвят е символ на
Христовия
Дух.
Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено.
към текста >>
Без концентрирана мисъл
ученикът
не може да работи, не може да напредне.
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота.” Изобщо цялата природа е израз на нещо разумно. За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение.
Без концентрирана мисъл
ученикът
не може да работи, не може да напредне.
Тя му трябва в много направления. Така можете да вземете една задача за две седмици. Вземете от една книжарница седем ленти от седемте основни цвята и работете с тях през дните, според таблицата на съответствието. Резултатите сами ще почувствувате. 10.04.1948 г.
към текста >>
18.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (
ученик
-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево.
ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града).
Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (
ученик
-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево.
Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България.
към текста >>
Христовата
Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология".
Окултното е присъщия на всички ни априорен релативизъм, който Айнщайн се опита да определи в себе си като "космична религиозност". СЛАВЯНСКАТА МЕСИАНСКА ИДЕЯ В СЛОВОТО. Недопустима е всяка буквална аналогия с православния месианизъм от Соловьов през Достоевски до Бердяев. Духовната мисия на българите и славянството е представена в Словото предимно в културологичен аспект - като съвременен етап в еволюцията на християнската култура. Чувствеността, алтруизмът п добродетелността в народопсихологнята на славяните се приема като необходимо условие за "снемане" на западноевропейския рационализъм.
Христовата
Любов "става" гносеологичен метод само чрез закона на саможертвата - толкова присъща на абсурдната в очите на модерна Европа руска "революционна есхатология".
ЗА КУЛТУРОЛОГИЧНАТА СТОЙНОСТ НА СЛОВОТО. Една неконвенционална теория разглежда културите като своеобразен продукт на дейността на определени Духовни Школи и Учители: Шумерска, Халдейска, Египетска, Юдейска, Гръцка, Римска, Западноевропейска и др. В този контекст по необходимост се налага ясна диференциация между култура и цивилизация, разбира се, без преки аналогии с Освалд Шпенглер. Словото на Учителите в Духовните Школи постепенно се историзира, с други думи - материализира се в социални структури. Всяка култура представлява своеобразен коментар или тълкуване на идейната система, проповядвана в съответна Школа.
към текста >>
19.
Новият свят
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като дойде моментът,
ученикът
да намери как трябва да постъпи по Божественому.
Бъдещата култура трябва да се отличава с три неща: 1. Повдигане на жената. 2. Повдигане на бедните и слабите в света. 3. Застъпване на правата 8 човека човещина, свобода и никакво насилие. Божественото винаги се явява, когато има нужда.
Като дойде моментът,
ученикът
да намери как трябва да постъпи по Божественому.
Във време на изпитания да знае как трябва да постъпи. Трябва да се изучава това, което ще се добие при еволюция, понеже там процесът е обратен. Божественото през цялата вечност не може да изгуби своята цена. Има неща човешки, които отпадат. Има хора изостанали от всички епохи.
към текста >>
И те казват: „Кой ще ни отдалечи от Любовта
Христова
?
Всичко се движи около Слънцето, защото дава. Човек да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: По Бога трябва да живеем. Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат.
И те казват: „Кой ще ни отдалечи от Любовта
Христова
?
“ Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов? “ Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Ако обичаш едно животно, то не те напада.
към текста >>
20.
52a ПРОТОКОЛ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ученикът
на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на
Христовото
учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мисли, чувства и действия. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
Ученикът
на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на
Христовото
учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен." Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
21.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според вътрешния смисъл на
Христовото
учение човек има три неизменни тела и четири обвивки.
Това е станало в Съвета на Боговете под попечителството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му." „Източните и западните школи се различават по класификацията на човешките обвивки и по някои други въпроси. Обаче тази класификация се отнася само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие.
Според вътрешния смисъл на
Христовото
учение човек има три неизменни тела и четири обвивки.
В теософската литература се говори за четирите обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но по-подходящото име за тях е обвивки, а не тела. Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години.
към текста >>
Следователно и традицията, в резултат на
Христовия
импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството.
И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството.
Следователно и традицията, в резултат на
Христовия
импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството.
Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството.
към текста >>
Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на
Христовия
импулс.
И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма.
Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на
Христовия
импулс.
Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност.
към текста >>
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат
Христовия
импулс и новата християнска Мъдрост.
Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат
Христовия
импулс и новата християнска Мъдрост.
Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
към текста >>
Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия
Христов
импулс.
Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия
Христов
импулс.
Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата.
към текста >>
Но главният проводник на
Христовия
импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи.
Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс.
Но главният проводник на
Христовия
импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи.
Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата. Но водителите на езотеричната традиция винаги бдят, ръководят и коригират, без да критикуват и осъждат, защото те знаят, че хората са като деца, не могат да не се поддадат на известни чужди внушения и да допуснат известни грешки.
към текста >>
Един голям импулс, какъвто е
Христовият
, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи.
Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки.
Един голям импулс, какъвто е
Христовият
, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи.
То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея.
към текста >>
Защото
Христовият
импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя.
Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя.
Защото
Христовият
импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя.
Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече. След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда.
към текста >>
След
Христовия
импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда.
Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече.
След
Христовия
импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда.
Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята.
към текста >>
Така че
Христовият
импулс е в началото на своето проявление.
Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята.
Така че
Христовият
импулс е в началото на своето проявление.
Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел.
към текста >>
Така се родиха ред школи и братства в началото на
Христовия
импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс.
Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление.
Така се родиха ред школи и братства в началото на
Христовия
импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс.
Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали.
към текста >>
Там е работил един негов
ученик
, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище.
Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали. Той сам казва в посланията: На вас давам словесно мляко, а твърдата храна, каквато е Мъдростта, предавана в школата, е за по-напреднали. Такива школи Павел е основавал на много места, като има запазени следи от школата, която е била в Атина.
Там е работил един негов
ученик
, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище.
Ето какво казва за него един съвременен автор: Свети Дионисий Аеропагит ни е представил първоначалната църква като тайно общество, което има своите посвещения и тайни. При смъртта на Христа той е бил на 25 години. Най-напред той бил посветен в тайните на Изида в Египет. Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си.
към текста >>
От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха
Христовия
импулс все по-нашироко и надълбоко в живота.
Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението.
От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха
Христовия
импулс все по-нашироко и надълбоко в живота.
Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината.
към текста >>
Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с
Христовия
импулс и вляха нов живот в тях.
Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота.
Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с
Христовия
импулс и вляха нов живот в тях.
Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро.
към текста >>
Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат
Христовия
импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството.
Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях.
Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат
Христовия
импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството.
По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро. Те и сега работят в това направление.
към текста >>
За Йоан се казва, че е бил любимият
ученик
на Христа.
Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение.
За Йоан се казва, че е бил любимият
ученик
на Христа.
Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
към текста >>
Затова се казва, че той е
ученикът
, когото Исус обичаше най-много.
След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше.
Затова се казва, че той е
ученикът
, когото Исус обичаше най-много.
И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път.
към текста >>
След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален
христов
импулс.
Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано.
След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален
христов
импулс.
Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад.
към текста >>
Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия
Христов
импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха.
Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила.
Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия
Христов
импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха.
Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс.
към текста >>
За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат
Христовия
импулс, който беше отслабнал.
Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата. Третият импулс на Бялото Братство имаше за задача да работи за развиването на човешкия ум, защото само когато умът е развит, може да се прояви Любовта като една творческа, организираща сила. Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението.
За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат
Христовия
импулс, който беше отслабнал.
Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа.
към текста >>
Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия
Христов
импулс.
Манихеите дадоха импулса за развиването на човешкия ум под влияние на големия Христов импулс, богомилите продължиха този импулс, а розенкройцерите го завършиха. Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи.
Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия
Христов
импулс.
Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят.
към текста >>
Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия
Христов
импулс.
Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция.
Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия
Христов
импулс.
Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк. Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света. Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция.
към текста >>
Според Учителя Блаватска беше един окултен
ученик
, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света.
Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция. Най-после, когато и розенкройцерството изпълни своята мисия и импулсът привидно беше замрял, дойде Учителят и даде нов тласък на езотеричното учение, като стимулира нови сили и събра около себе си учениците, които са работили и в другите клонове на езотеричната традиция. Богомилството и розенкройцерството, както казах, бяха плод на третия импулс на Бялото Братство или казано с други думи, представяха от себе си втората фаза на големия Христов импулс. Но когато импулсът, който породи богомилството и розенкройцерството намали силата си и се зазори новият импулс, начело на който стоеше Учителят, под влияние на тези два импулса се стимулира древната езотерична традиция от преди християнската епоха, оформила се като източна езотерична традиция и даде живот на теософското общество, което изигра ролята на Йоан Кръстител по отношение на големия импулс, който Учителят носи в света. Теософското общество беше основано от Елена Блаватска и полковник Олкът през 1875 година в Ню Йорк.
Според Учителя Блаватска беше един окултен
ученик
, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света.
Затова Учителят казва: Теософското общество беше пратено от Бялото Братство да обнови човешката мисъл, за да може да се влеят в нея след това Новите идеи, идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе. Под това влияние Блаватска написа „Разбулената Изида", в която изложи някои от ученията на западната езотерична традиция. Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция.
към текста >>
С
Христовия
импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото.
С
Христовия
импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ.
Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове. Груповата душа в образа на лъв създава човешкото сърце и кръвоносната система. Груповата душа в образа на бик създава човешката храносмилателна система.
към текста >>
Така че,
Христовият
импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак
Христовият
импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Защото тези четири системи в човека са кристализация на тези четири свята. Това е Земята, за която се казва в Писанието, че е неустроена и пуста и Духът Божий се носил над нея. Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип.
Така че,
Христовият
импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак
Христовият
импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки.
Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
към текста >>
Този именно
Христов
импулс,
Христов
принцип стои в основата на християнския езотеризъм.
Това са четирите нисши принципа в човека, в които е вложен по един Божествен принцип като зародиш, а те са като почва, в която тези Божествени зародиши ще израстат. Така във физическия свят е вложен принципът на Истината, в етерния свят - принципът на Мъдростта, в астралния свят - принципът на Любовта, и в умствения свят - принципът на интелигентността. Това става по закона на полярността, като отрицателният полюс става почва, в която се посажда положителният полюс като Божествен принцип. Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят.
Този именно
Христов
импулс,
Христов
принцип стои в основата на християнския езотеризъм.
За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически. Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си.
към текста >>
Без този
Христов
импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
Без този
Христов
импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно.
Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
към текста >>
Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и
Христовия
принцип.
Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението.
Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и
Христовия
принцип.
Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга.
към текста >>
Ще започна от последното, за Христа и
Христовия
принцип, който е принцип на Любовта.
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
Ще започна от последното, за Христа и
Христовия
принцип, който е принцип на Любовта.
Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище.
към текста >>
И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на
ученика
, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят.
Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система.
И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на
ученика
, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят.
Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа.
към текста >>
И когато
ученикът
се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега.
И когато
ученикът
се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук
към текста >>
Тук
ученикът
трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа.
Тук
ученикът
трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна.
към текста >>
Така с течение на времето
ученикът
организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят.
Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен. Това е в общи черти пътят на Посвещението в древните мистерии. В Християнските мистерии Посвещението е поставено на съвсем друга основа. Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.
Така с течение на времето
ученикът
организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят.
Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи. Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна. Това е втората важна особеност на западното езотерично учение.
към текста >>
Тук вече волята на
ученика
не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна.
Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели. Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят. Но това е един дълъг процес, за който се иска усилия и работа. Тук Учителят не влага знанието в астралното тяло по време на сън, но в будно съзнание му предава знанието и той го приема при пълна свобода. И това знание, понеже иде от космичното Слово, то само по себе си носи мощни сили и стимулира скритите сили на човека, организира неговото астрално тяло и изработва неговите органи.
Тук вече волята на
ученика
не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна.
Това е втората важна особеност на западното езотерично учение. Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното:
към текста >>
Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „
ученика
, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията.
Третата разлика е в класификацията на принципите на човешкото същество. Докато на Изток говорят за седморното деление на човека, за седем тела, западната традиция говори за троичното деление на човека. Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала."
Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „
ученика
, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията.
Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия. Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа. Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател.
към текста >>
Първоначално той е бил
ученик
на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.
Според западната традиция човек се състои от дух, душа и тяло, като духът, душата и тялото са троични. По въпроса за разликата между източната и западната традиция, Едуард Шуре, авторът на Великите Посветени казва следното: „Християнският езотеризъм винаги е съществувал, при все, че римската църква никога не го е признавала." Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията. Но същинската езотерична традиция е свързана направо и без прекъсване с прочутия и мистериозен Манес, основател на манихейството, който е живял през четвърти век на брега на Ефрат в Персия.
Първоначално той е бил
ученик
на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.
Учението, което той проповядвал, се различавало в три точки от официалната доктрина на църквата. Те са следните: 1) Исус бе за него, както и за църквата, център на откровението, но Манес схващал иначе връзката на Пророка от Назарет с Божеството, или казано по-добре с Христа, арканът на планетното Слово, на което Учителят Исус бе само проводник и тълкувател. 2) Той вярва в превъплъщението и в многобройните възходящи съществувания на човешката душа. 3) Най-сетне това, което се нарича зло не било в неговите очи нещо абсолютно, което трябва да се унищожи, но една отклонена сила, която трябва да се възвърне в своя път, едно необходимо състояние в общата икономия на света, един стимулант на неговия ход, един квас на световната еволюция.
към текста >>
В храмовете на Индия
ученикът
е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи.
Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа.
В храмовете на Индия
ученикът
е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи.
В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.
към текста >>
Бидейки така извлякъл отделно душата на
ученика
от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.
След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото.
Бидейки така извлякъл отделно душата на
ученика
от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.
Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.
към текста >>
Когато
ученикът
се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.
В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.
Когато
ученикът
се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.
Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е.
към текста >>
Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на
ученика
.
Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот.
Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на
ученика
.
Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам."
към текста >>
По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на
ученика
, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си.
Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение.
По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на
ученика
, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си.
Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото.
към текста >>
На
ученика
, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам."
Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си. Учителят не е вече внушител, а Будител.
На
ученика
, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам."
Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото. Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам.
към текста >>
Избягва се също абсолютното подчинение на
ученика
от Учителя.
Учителят не е вече внушител, а Будител. На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам." Ето как Рудолф Щайнер се е изразил по този въпрос в една от своите беседи: „Разликата между източното и западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто е в будно състояние. Избягва се следователно винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото.
Избягва се също абсолютното подчинение на
ученика
от Учителя.
Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение.
към текста >>
Такова трябва да бъде поведението на
ученика
пред неговия Учител при западното Посвещение.
Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя. Западният Учител не иска нито да владее, нито да внушава, а само разказва това, което е видял и казва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект.
Такова трябва да бъде поведението на
ученика
пред неговия Учител при западното Посвещение.
Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл."
към текста >>
За него е важно не да моделира
ученика
по своя образ, но да разкрие в него загадката.
Обаче има три начина на слушане: 1) Слушане с подчиняване на думите на Учителя като на един непогрешим авторитет. 2) Слушане с чисто критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник. 3) Слушане спокойно, без сервилна вяра, както и без систематично противопоставяне, оставяйки да действуват идеите на Учителя върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител.
За него е важно не да моделира
ученика
по своя образ, но да разкрие в него загадката.
Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството.
към текста >>
Без
христовия
импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес.
Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
Без
христовия
импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес.
Според християнския езотеризъм развитието се извършва под влияние на два принципа, които периодически се редуват. Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си.
към текста >>
Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за
христовото
учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било.
Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за
христовото
учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>
22.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е
христовото
учение.
Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия.
То е
христовото
учение.
То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят.
към текста >>
След това
христовите
ученици отидоха да проповядват.
В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях.
След това
христовите
ученици отидоха да проповядват.
Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил.
към текста >>
Смелост и доблест се иска от
ученика
, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка.
Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато ,Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. И Господ, Великият Учител на школата, Който виждаше всичко, разбра и ги изпъди от школата. И осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, и още не сме се научили.
Смелост и доблест се иска от
ученика
, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка.
Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен.
към текста >>
А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез
христовата
кръв.
То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта.
А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез
христовата
кръв.
Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена.
към текста >>
Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично,
христовата
кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране.
Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично,
христовата
кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи.
Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално.
към текста >>
По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е
христовото
учение.
Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот.
По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е
христовото
учение.
Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло.
към текста >>
Най- добрият проповедник на
христовото
учение е оселът, т.е.
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.
Най- добрият проповедник на
христовото
учение е оселът, т.е.
човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт.
към текста >>
И той отнася това създаване към живота на
ученика
, когато
ученикът
започва да създава и организира своя свят.
Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение.
И той отнася това създаване към живота на
ученика
, когато
ученикът
започва да създава и организира своя свят.
В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
към текста >>
Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на
ученика
, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието.
И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи."
Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на
ученика
, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието.
Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи.
към текста >>
Това е работата на
ученика
за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи.
Това е работата на
ученика
за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.
В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас.
към текста >>
Това значи, че в света на
ученика
, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня.
И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя.
Това значи, че в света на
ученика
, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня.
От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава.
към текста >>
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава
ученикът
ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него.
За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава
ученикът
ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
" Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света.
към текста >>
Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на
ученика
.
В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл.
Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на
ученика
.
Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам.
към текста >>
Само по този начин
ученикът
ще разбере Реалността на живота.
И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика.
Само по този начин
ученикът
ще разбере Реалността на живота.
Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко.
към текста >>
Така че, в живота на
ученика
, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за
ученика
- безмълвието.
И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота.
Така че, в живота на
ученика
, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за
ученика
- безмълвието.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
към текста >>
Ако
ученикът
може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
Ако
ученикът
може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина.
към текста >>
Ученикът
ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене.
Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина.
Ученикът
ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото.
към текста >>
Така и
ученикът
ще създаде първия ден в себе си.
И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
Така и
ученикът
ще създаде първия ден в себе си.
Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината.
към текста >>
Под виделина разбираме великия стремеж на
ученика
да учи.
И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си.
Под виделина разбираме великия стремеж на
ученика
да учи.
Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот.
към текста >>
Това е първият ден на
ученика
.
Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина.
Това е първият ден на
ученика
.
Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя.
към текста >>
Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на
ученика
.
От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика.
Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на
ученика
.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
към текста >>
Ученикът
ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя.
Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот.
Ученикът
ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя.
И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори.
към текста >>
След като
ученикът
определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе.
След като
ученикът
определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения.
към текста >>
Ученикът
ще твори.
Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той.
Ученикът
ще твори.
И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот.
към текста >>
Велик и славен е пътят на
ученика
!
Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща.
Велик и славен е пътят на
ученика
!
В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е.
към текста >>
Като говорим за
ученика
, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число.
Като говорим за
ученика
, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време.
към текста >>
Всеки, който стане
ученик
, шест дни, т.е.
Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава.
Всеки, който стане
ученик
, шест дни, т.е.
шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним.
към текста >>
Ученикът
няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта.
Ученикът
няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време.
Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите.
към текста >>
Ученикът
трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите.
Ученикът
трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено.
към текста >>
Христос ще хлопа,
ученикът
ще му отвори и Той ще му предаде първия урок.
Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено.
Христос ще хлопа,
ученикът
ще му отвори и Той ще му предаде първия урок.
Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>
Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който
ученикът
може да отиде до Реалността.
Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен.
Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който
ученикът
може да отиде до Реалността.
Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>
23.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен
ученик
.
Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие.
Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен
ученик
.
Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали.
към текста >>
Онзи, който е желаел да стане техен
ученик
, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение.
Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик.
Онзи, който е желаел да стане техен
ученик
, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение.
След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.
към текста >>
След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане
ученик
.
Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение.
След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане
ученик
.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
към текста >>
След като е приет вече за
ученик
, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост.
А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни.
След като е приет вече за
ученик
, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост.
На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот. Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си. В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот.
към текста >>
Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на
ученика
с голяма тържественост.
За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на
ученика
с голяма тържественост.
Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии.
към текста >>
Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на
Христовото
Слово.
Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат.
Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на
Христовото
Слово.
Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител.
към текста >>
Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине
ученикът
в своето окултно развитие.
Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите.
Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине
ученикът
в своето окултно развитие.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам.
към текста >>
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на
Христовата
мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
„Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Бо- жествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам.
Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на
Христовата
мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа.
Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията.
към текста >>
Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят
Христовото
съвършенство на числото 7, т.е.
Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ - Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени.
Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят
Христовото
съвършенство на числото 7, т.е.
7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения.
към текста >>
Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият
ученик
, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона.
Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък.
Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият
ученик
, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона.
Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите.
към текста >>
Тези петима
ученика
на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител.
Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона.
Тези петима
ученика
на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител.
И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет.
към текста >>
И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез
ученика
Матей.
Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер". Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител.
И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез
ученика
Матей.
А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар.
към текста >>
А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от
ученика
Нецер.
Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел по-нататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разрастнало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей.
А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от
ученика
Нецер.
Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство.
към текста >>
И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от
ученика
на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща.
Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин.
И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от
ученика
на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща.
които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет.
към текста >>
Тук става въпрос за приемането на Христа, на
христовата
сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра.
Тук става въпрос за приемането на Христа, на
христовата
сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
към текста >>
24.
Пророк Данаил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Камъкът, който ударил образа, е
Христовият
импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя.
Това е медната епоха на гръцката митология. В тази епоха става грехопадането и затова е символизиран с медта, която се окислява и дава силна отрова, която е именно грехът. И понеже медта е под влиянието на Венера, това показва, че грехопадането е станало във връзка с Любовта, с което се загатва за разделянето на половете и пораждането на половата любов, която е началото на Любовта. Желязната част на образа показва Атлантската раса, когато се е формирала мускулната система, която е под влиянието на Марс и в която важно участие взема желязото, което е също под влиянието на Марс. А царствата, които са от кал и желязо, това са царствата на следатлантските култури, които продължават и до днес.
Камъкът, който ударил образа, е
Христовият
импулс, който ще преобрази кармата на човечеството от началото на неговото слизане до днешни дни и ще създаде Новото Царство на Шестата раса, която ще обхване цялата земя.
Това е една бегла скица, върху която може да се напише цяла книга. В третата глава се говори, че Навуходоносор направил златен образ и издал заповед всички да му се поклонят. Но тримата мъже - Седрах, Мисах и Авденаго - не се поклонили и ги завели при царя. Той им казал да се поклонят на златния образ, иначе ще ги хвърли в огнената пещ и никой не може да ги избави. Но те отказали категорично, като казали, че са готови да бъдат хвърлени в огнената пещ, като се надявали, че Бог, на Когото служат, ще ги избави.
към текста >>
В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството
Христово
, което няма да има край.
Това е знаменито видение, в което Данаил вижда миналото, настоящето и бъдещето развитие на човечеството, вижда Христа, който ще поеме управлението на човечеството заедно със светиите, след отнемането на властта от четвъртия звяр. Това видение има отношение и към днешните времена. Отнася се до края на нашата раса и раждането на Новата раса, на Шестата раса, когато светиите ще управляват и ще бъде Царството на Христа и на Любовта. Тук ще припомня един разговор с Учителя, в който той казва, че до края на 20-ти век постепенно ще стихнат социалните бури. които сега бушуват.
В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството
Христово
, което няма да има край.
В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай. И като повдига очите си вижда, че пред реката стои един овен с два рога, от които единият е по-висок от другия. И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог.
към текста >>
Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които
ученикът
трябва да мине, докато стигне високия връх.
Колкото съзнанието е по- разширено, т.е. проникнато от Божествената Светлина, защото Бог, Който съдържа в себе си всички тайни на битието, се изразява като Светлина на човешкото съзнание. И колкото повече Светлина прониква в съзнанието на човека, толкова повече тайни му се разкриват, толкова повече знания придобива. И Посвещението, за което се говори в окултната наука е един метод, чрез който съзнанието на Посветения се подготвя и така се фокусира, че силна Светлина нахлува в него и пред него се разкриват известни тайни, влиза във връзка с известни разумни същества и придобива известни сили според степента на Посвещението. Според окултната наука има четири Велики Посвещения, всяко от които се разделя на десет по-малки.
Така че в пътя към върха на съвършенството има 40-42 стъпала, през които
ученикът
трябва да мине, докато стигне високия връх.
При всяко едно Посвещение в съзнанието прониква нова Светлина и му се разкриват нови хоризонти от битието и живота, и влиза в контакт с нови същества. И в зависимост от това, с какви същества влиза в контакт, оттам и тайните, които му се разкриват. От описанието, което Данаил дава, се вижда, че той е влязъл във връзка с Архангелите и даже по-висшестоящи същества и съответно с това му се разкриват съдбините на народите и на цялото човечество. Когато човек влезе във връзка с Архангелите, понеже Архангелите управляват народите, когато той влезе във връзка с тях, тогава му се разкрива съдбата на народите. Има духове, които управляват епохите и това са Началствата.
към текста >>
25.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната
Христова
" (Ефесяном 3:3).
Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният".
"С ясни думи говори апостолът: "Чрез Откровение познах Истината, както вече с малко думи ви написах сега, доколкото можете, трябва четейки да познаете, че аз проникнах в Тайната
Христова
" (Ефесяном 3:3).
Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката".
към текста >>
Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген,
ученик
на Климент.
Той казва: "Доколкото можете", понеже знае, че някои могат да приемат само мляко и не могат да ядат още твърда храна, и все пак не трябва да останат на това положение". "Ние трябва да тълкуваме троично смисъла и волята на Закона или той ни се явява като един образ, или като Слово на заповедта ни предупреждава за едно правилно поведение в обществото. Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката".
Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген,
ученик
на Климент.
Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл: "Горко на този, който мисли, че Тора (Свещеното Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!... И наистина, във всяка дума на Тора се крие един дълбок смисъл. Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха.
към текста >>
Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието
Христово
, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса".
"Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството.
Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието
Христово
, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса".
"От пълнотата Христова черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота. И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години.
към текста >>
"От пълнотата
Христова
черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота.
Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек. Нима земното се понижава с това, че ние виждаме да стои на неговата глава Духовният свят. Само така то добива своя смисъл. Там, в света на Първообразите, се намира небесният Ерусалим, там е също истинската тайна на причастията, което хвърля своята първа сянка на земята в юдейската пасха и което сега в християнската тайна вечеря остава да се влее нещо от Неговата същност в човечеството. Даже там горе се намира и съответният небесен образ на страданието Христово, което става до свършека на целия еон, за да бъдат спасени чрез Неговото страдание всички същества във всички области на космоса".
"От пълнотата
Христова
черпеха пророците и затова във всички тях лъха пълнотата и няма нищо в пророчествата или в Закона, или в Евангелията, или у апостолите, което да не е от Неговата пълнота.
И понеже е от Неговата пълнота, в него лъха пълнотата за тези, които имат очи да виждат и уши да чуват, и сетиво за благоуханието, което лъха от пълнотата. Ако обаче, при четенето на Писанието се натъкнем на някоя мисъл, която за тебе е камък за препъване и скала за съблазън, не изгубвай надеждата, че и тази мисъл има своя смисъл. Приближи се към нея с чувството на вярата и по привидното препъване ще намериш много свещен плод". Така мислеше Ориген преди повече от 1700 години. Той умрял на 70 годишна възраст, в 254 година, вследствие на лежане в затвор.
към текста >>
А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус
Христово
и всичко, що е видял.
Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро.
А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус
Христово
и всичко, що е видял.
Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
към текста >>
Затова
ученикът
в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях.
Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
Затова
ученикът
в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях.
Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове.
към текста >>
Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които
ученикът
трябва да мине, за да стане господар на лошите духове.
Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които
ученикът
трябва да мине, за да стане господар на лошите духове.
Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА.
към текста >>
Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата
ученик
на Христа.
Възраждането е от човека и иде след спасението. Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него.
Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата
ученик
на Христа.
А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога.
към текста >>
А това е високо нещо, да бъдеш
ученик
на Христа.
Петата степен е НОВОРАЖДАНЕ. То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа.
А това е високо нещо, да бъдеш
ученик
на Христа.
Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие.
към текста >>
Това показва, че учениците
Христови
са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени.
При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви.
Това показва, че учениците
Христови
са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени.
Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени.
към текста >>
До тук човек е
ученик
, а оттук вече става служител на Бога.
След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога.
До тук човек е
ученик
, а оттук вече става служител на Бога.
А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.
към текста >>
Но между тази фаза и следващата
ученикът
трябва да премине пак през много големи страдания.
А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.
Но между тази фаза и следващата
ученикът
трябва да премине пак през много големи страдания.
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога.
към текста >>
Такъв е великият Път, който
ученикът
трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека.
Такъв е великият Път, който
ученикът
трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
към текста >>
Това е много бегло и кратко описание на пътя на
ученика
през седемте степени.
Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога".
Това е много бегло и кратко описание на пътя на
ученика
през седемте степени.
Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране.
към текста >>
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава
ученикът
на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които
ученикът
влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества.
Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека. Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука.
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава
ученикът
на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които
ученикът
влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества.
Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
към текста >>
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на
Ученика
, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене на Бога". Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа.
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на
Ученика
, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
към текста >>
Цялата работа, която се иска от
ученика
е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството.
Цялата работа, която се иска от
ученика
е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят.
Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие. В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа.
към текста >>
А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което
ученикът
без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие.
Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи".
А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което
ученикът
без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие.
Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението.
към текста >>
В този път
ученикът
трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи.
При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата.
В този път
ученикът
трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи.
Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението.
към текста >>
Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският
ученик
, когато минава през тези степени.
А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите. А ние, казва Учителят, прилагаме едновременно и трите вида методи". А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи.
Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският
ученик
, когато минава през тези степени.
Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката". При тази степен Учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението. Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея.
към текста >>
При тази степен Учителят казва на
ученика
: Погледни растението.
А при розенкройцерския метод, както и при Учителя, се прилагат едновременно и трите вида методи комбинирано, при което ученикът без да се уединява и откъсва от този свят, може да следва своето окултно развитие. Методът на християнското Посвещение работи изключително с чувствата. В този път ученикът трябва да премине през седем степени на чувството, които са способни така да повлияят на астралното тяло, когато човек се вживява в тях, че то развива своите органи. Ще изложа накратко тези степени и как трябва да живее християнският ученик, когато минава през тези степени. Първата степен е тази, която се нарича "измиването на краката".
При тази степен Учителят казва на
ученика
: Погледни растението.
То пуска своите корени в почвата. Минералната почва е по-нисше същество, отколкото растението. Ако растението имаше съзнание за своето съществуване, то би трявало да каже на почвата: Наистина, като същество аз стоя по-горе от тебе, но ако ти не беше, аз не бих могъл да живея. Защото от тебе аз извличам по- голяма част от моята храна. И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване.
към текста >>
След като Учителят изяснил това на
ученика
, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето.
И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление.
След като Учителят изяснил това на
ученика
, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето.
И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство.
към текста >>
Те само показват че
ученикът
се упражнявал достатъчно.
12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени.
Те само показват че
ученикът
се упражнявал достатъчно.
Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство.
към текста >>
Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом:
ученикът
е чувствувал, като че вода омива краката му.
Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно.
Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом:
ученикът
е чувствувал, като че вода омива краката му.
Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита.
към текста >>
А друго реално чувство е това, че
ученикът
има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето.
И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство.
А друго реално чувство е това, че
ученикът
има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето.
Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни.
към текста >>
Втората степен се състои в това, че на
ученика
се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство.
Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му. Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците.
Втората степен се състои в това, че на
ученика
се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство.
Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир.
към текста >>
Когато
ученикът
упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома.
Това е едно съвсем реално чувство. А друго реално чувство е това, че ученикът има едно мощно астрално видение: пред него стои картината на миенето на краката, на преклонение на висшето Себе пред нисшето. Тогава човек вижда в астралния свят това, което в евангелието на Йоан описва като исторически факт: Исус се навежда и измива краката на учениците. Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита.
Когато
ученикът
упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома.
Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
към текста >>
Ученикът
го вижда в астралния мир.
Втората степен се състои в това, че на ученика се казва: Ти трябва да развиеш в себе си друго едно чувство. Трябва да си представиш какво би бил, ако всички мъки и страдания на света биха дошли върху тебе, да почувстваш как би бил, когато си изложен на напора на всички възможни препятствия и тогаз да изпитваш чувството, че трябва да останеш изправен, даже и ако цялата мизерия на света те връхлита. Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа.
Ученикът
го вижда в астралния мир.
Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави.
към текста >>
При третата степен
ученикът
трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове.
При третата степен
ученикът
трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз.
към текста >>
Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които
ученикът
прави.
Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа.
Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които
ученикът
прави.
Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз със своето тяло. Тогава настъпва нещо, което се нарича кръвно изпитание.
към текста >>
Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното:
ученикът
трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз.
При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор. При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение.
Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното:
ученикът
трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз.
Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха. Той не свързва вече своя аз със своето тяло. Тогава настъпва нещо, което се нарича кръвно изпитание. Това, което в много случаи може да бъде едно болезнено състояние, в този случай е резултат на медитацията, защото всичко болезнено дотук трябва да бъде отстранено. На краката, на ръцете и на дясната страна на гърдите се показват т.н.
към текста >>
А като вътрешни симптоми
ученикът
вижда образа на разпятието.
Той не свързва вече своя аз със своето тяло. Тогава настъпва нещо, което се нарича кръвно изпитание. Това, което в много случаи може да бъде едно болезнено състояние, в този случай е резултат на медитацията, защото всичко болезнено дотук трябва да бъде отстранено. На краката, на ръцете и на дясната страна на гърдите се показват т.н. кръвни белези.
А като вътрешни симптоми
ученикът
вижда образа на разпятието.
Само накратко могат да се опишат 5-та, 6-та и 7-та степени. Петата степен се състои в това, което се нарича "мистична смърт". Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките.
към текста >>
Чрез чувството, което
ученикът
е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва.
На краката, на ръцете и на дясната страна на гърдите се показват т.н. кръвни белези. А като вътрешни симптоми ученикът вижда образа на разпятието. Само накратко могат да се опишат 5-та, 6-та и 7-та степени. Петата степен се състои в това, което се нарича "мистична смърт".
Чрез чувството, което
ученикът
е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва.
Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят.
към текста >>
Когато
ученикът
изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят.
Чрез чувството, което ученикът е подготвен да изпита на тази степен, той изпитва нещо като че пред всичко физическо, видимо се издига една черна завеса и като че всичко изчезва. Този момент е важен също и чрез нещо друго, което човек трябва да изживее, ако иска да проникне действително до християнското Посвещение в истинския смисъл на думата. Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада.
Когато
ученикът
изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят.
Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение". Това е степента, при която ученикът се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета. Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък.
към текста >>
Това е степента, при която
ученикът
се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета.
Той изпитва тогава, че може да се потопи в първичните глъбини на живота, на страданието, на мъките. И той може да вкуси всичко, което живее като зло в човешката душа, когато слиза в ада. Това е слизането в ада. Когато ученикът изпита това, тогава черната завеса като че се раздира и той вижда Духовния свят. Шестата степен е тази, която се нарича "погребение и възкресение".
Това е степента, при която
ученикът
се чувствува едно с тялото на цялата земя, едно с тялото на цялата планета.
Неговият живот се е развил до планетен живот. Седмата степен не може да се опише с думи. Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен.
към текста >>
Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които
ученикът
трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране.
Само онзи може да я опише, който може да мисли без помощта на физическия мозък. Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят.
Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които
ученикът
трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране.
Когато ученикът се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично. В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе".
към текста >>
Когато
ученикът
се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично.
Затова не съществува на земята език, който да опише, защото земните езици имат значение само за физическия свят. Ето защо може само да се загатне за тази степен. Тя надминава всичко, за което човек може да си състави една представа. Нарича се "възнесение" или пълно проникване в Духовния свят. Завършвайки описанието на тези степени, Щайнер казва: "Тук завършва стълбицата на чувствата, в които ученикът трябва да се потопява през деня, в будно състояние, при пълно вътрешно самообладание и концентриране.
Когато
ученикът
се е отдал на тези изживявания, те действат така силно върху неговото астрално тяло, че през нощта се изграждат вътрешните сетивни органи, оформят се пластично.
В розенкройцерското Посвещение не се преминава тази седморна стълбица от чувства, но и там се получава същото действие, за което току-що говорихме". "От гореказаното се вижда, че при Посвещението се касае за това косвено чрез дневните преживявания да се повлияе на астралното тяло така, че когато то се освобождава от физическото тяло през нощта, само си изработва една нова пластична форма. Когато човек сам си е предал като астрално същество една пластична форма, астралното тяло се е превърнало в един нов член на човешкото същество. Тогава то е проникнато напълно от манас или духовното себе". "Когато астралното тяло е организирано по този начин, касае се за това, че това, което е било пластично изработено в него, да бъде внесено и в етерното тяло.
към текста >>
Това може да се постигне и когато
ученикът
постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства.
Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото.
Това може да се постигне и когато
ученикът
постоянно медитира и размишлява върху определени изречения върху евангелието на Йоана, които трябва да предизвикат определени чувства.
Тогава тези мисли действат като сили, които организират астралното тяло и могат да произведат отпечатък от него върху етерното тяло. Розенкройцерското посвещение, при все че стои на християнска почва, работи повече с други символични представи, които произвеждат катарзиса. Това се налага вследствие на придвижването на човешкото развитие напред. Така че първият етап е пречистването и организирането на астралното тяло, което представя духовната вътрешност на човека. Когато това е постигнато, тогава човек може да очаква външната духовна същност на света да се влее в него и да го озари.
към текста >>
Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на
ученика
в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение.
Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението.
Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на
ученика
в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение.
След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране.
към текста >>
Това са, както видяхме, степени, през които минава
ученикът
.
В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението.
Това са, както видяхме, степени, през които минава
ученикът
.
Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го".
към текста >>
В древните Посвещения седемте степени, през които минава
ученикът
, са кръщавани с различни имена.
Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа.
В древните Посвещения седемте степени, през които минава
ученикът
, са кръщавани с различни имена.
Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е наричан ИЗРАИЛТЯНИН. И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина". Значи, той е бил в петата степен на своето развитие.
към текста >>
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато
ученикът
проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато
ученикът
проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
към текста >>
Това
ученикът
преживява като влезе в Духовния свят.
Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света".
Това
ученикът
преживява като влезе в Духовния свят.
И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества.
към текста >>
За да влезе
ученикът
във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.
За да влезе
ученикът
във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
към текста >>
Ученикът
, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
Ученикът
, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.
В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа".
към текста >>
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание
ученикът
въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание
ученикът
въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
към текста >>
Но затова, както вече казах,
ученикът
трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.
Но затова, както вече казах,
ученикът
трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
Това става, когато
ученикът
мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание.
Това става, когато
ученикът
мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>
26.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът
Христов
, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва:
В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове".
В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът
Христов
, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва:
"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството.
към текста >>
Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек,
ученикът
, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек,
ученикът
, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>
И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие
Христовата
сила.
Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога.
И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие
Христовата
сила.
Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно.
към текста >>
27.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така че, не само големите знания и владеенето на сили са, които определят
ученика
на Бялото Братство.
В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават. Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип. Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния Живот.
Така че, не само големите знания и владеенето на сили са, които определят
ученика
на Бялото Братство.
Но същественото за ученика на Бялата Школа е, че той цял се себеотдава в служене на Великата Любов. И в процеса на това служене той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви Любовта, Божественото Начало. Докато учениците на Първия Принцип се стремят към придобиване на знания и сили, към лично усъвършенстване, за да изпъкнат те, за да се проявят лично те. Тук ще спомена една окултна легенда, която ни разкрива един космичен факт.
към текста >>
Но същественото за
ученика
на Бялата Школа е, че той цял се себеотдава в служене на Великата Любов.
Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип. Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния Живот. Така че, не само големите знания и владеенето на сили са, които определят ученика на Бялото Братство.
Но същественото за
ученика
на Бялата Школа е, че той цял се себеотдава в служене на Великата Любов.
И в процеса на това служене той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви Любовта, Божественото Начало. Докато учениците на Първия Принцип се стремят към придобиване на знания и сили, към лично усъвършенстване, за да изпъкнат те, за да се проявят лично те. Тук ще спомена една окултна легенда, която ни разкрива един космичен факт. В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години из недрата на Битието се пробужда едно мощно космично Същество, което озарява със Светлината си цялата вселена.
към текста >>
Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше
Христовия
импулс.
И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение.
Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше
Христовия
импулс.
Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството.
към текста >>
И когато хората се проникнат напълно от
Христовия
импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне.
Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него.
И когато хората се проникнат напълно от
Христовия
импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне.
Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк.
към текста >>
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без
Христовия
импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота.
И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята.
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без
Христовия
импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота.
И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
към текста >>
И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от
Христовия
импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата.
А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен.
И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от
Христовия
импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата.
Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа.
към текста >>
28.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чрез преминаването през тези степени душата на
ученика
се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо.
....................................................................75. Йосиф ....................................................................76. Исус Родословните книги на Евангелията съдържат много дълбоки Тайни. Който вижда и разбира тези Тайни, той ще разбере привидните противоречия, които съществуват в Евангелието. Според Окултната Наука двата списъка на родовете същевременно представляват редици от степени на един езотеричен Път, който Път е бил следван в Школите на есеите.
Чрез преминаването през тези степени душата на
ученика
се пречиства и той се издига все по-високо и по-високо.
Двете родословни дървета представят от друга страна двата пътя на човешкото развитие - инволюционния и еволюционния. Дървото на Матея върви отгоре надолу и показва как постепенно човешкото съзнание слиза от Висшите светове до ограниченото земно съзнание. Дървото на Лука почва от земята, от Исус и отива до Бога. Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус.
към текста >>
Само една душа, Душата
Христова
, остава непримесена.
Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното.
Само една душа, Душата
Христова
, остава непримесена.
Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът. За онази Душа- посредница било напълно естествено да се съедини с едно човешко тяло. Но и приемането на Бога не било противно на нейното естество, тъй като била се напълно сродила с него.
към текста >>
Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото
Христово
Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.
Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи".
Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото
Христово
Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.
Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането.
към текста >>
Така че, носителят на
Христовото
Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".
И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост.
Така че, носителят на
Христовото
Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец".
А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането. Той е Първият Адам, който не е опетнен от това, което се е родило от грехопадането. На Него беше присъща първоначалната етерна лъчезарност.
към текста >>
29.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В разбирането на образите човек става вече
ученик
.
Тези, които имат развито самосъзнание и мислят, като им се разкрие Учението за Царството Небесно, ще придобият още по-голяма Светлина и това, което имат, ще се увеличи. А тези, които нямат пробудено самосъзнание и не са свикнали да мислят, нямат Светлина в съзнанието, като им се разкрие това Учение, то ще им отнеме и това, което имат и ще обеднеят още повече. Образите, в които се излагат притчите, са храна за чувството, което е състоянието, в което живее народът. Мисълта, Словото е храна за пробудения човешки ум, който се проявява чрез самосъзнанието. И тогава можем да кажем, че човек, който само съзерцава образите, без да разбира тяхното съдържание, е представител на народа.
В разбирането на образите човек става вече
ученик
.
Той разбира това, което образът иска да му каже. Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях.
към текста >>
Той ни показва три пъти кръга на тримата
ученика
- Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития.
Понеже всяка човешка душа в процеса на своето развитие има възможност да премине от съзерцанието на образите към разбирането на тези образи, тя има възможност да премине от екзотеричното разбиране на Християнството към езотеричното. Така че, на пръв поглед различаваме на една страна народа, а на другата страна учениците. Но Евангелието ни дава и други, още по-вътрешни кръгове между самите ученици. И самите ученици са на степени и от това се определя вече отношението на Христа към тях. В Евангелието на Марко ни е показано най-ясно това.
Той ни показва три пъти кръга на тримата
ученика
- Петър, Яков и Йоан, като свидетели на определени събития.
Това не е случайно явление, защото в Евангелието няма нищо случайно. И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей.
към текста >>
Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "
ученика
, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни. А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия.
Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "
ученика
, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София.
Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи.
към текста >>
При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който
ученикът
слуша Учителя да говори за Тайните на Битието.
И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи.
При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който
ученикът
слуша Учителя да говори за Тайните на Битието.
При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа.
към текста >>
При третата степен
ученикът
влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива.
Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието.
При третата степен
ученикът
влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива.
При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат.
към текста >>
Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската
Христова
Същност.
В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух.
Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската
Христова
Същност.
Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата.
към текста >>
И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от
Христовата
Същност.
Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок.
И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от
Христовата
Същност.
И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
към текста >>
Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото
Христово
Същество.
Вътре той отново намира Духовния свят. Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици.
Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото
Христово
Същество.
Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете.
към текста >>
Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на
Христовото
Същество.
Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили.
Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на
Христовото
Същество.
Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия.
към текста >>
Този
ученик
е Йоан.
Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм".
Този
ученик
е Йоан.
Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата.
към текста >>
От това семе, което е
Христовата
сила, ще израстне новият свят, обгърнат от
Христовата
аура.
Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина.
От това семе, което е
Христовата
сила, ще израстне новият свят, обгърнат от
Христовата
аура.
И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане.
към текста >>
Емил Бог,
ученик
на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите.
Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава.
Емил Бог,
ученик
на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите.
С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки.
към текста >>
На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на
Христовото
Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули.
На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на
Христовото
Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>
30.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на
Христовото
Същество.
Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло.
Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на
Христовото
Същество.
Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
към текста >>
Така че, четирите Евангелия описват
Христовото
Същество от четири страни, от четири гледища.
Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко.
Така че, четирите Евангелия описват
Христовото
Същество от четири страни, от четири гледища.
В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух.
към текста >>
Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното
Христово
Същество.
Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение.
Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното
Христово
Същество.
Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло.
към текста >>
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което
Христовото
Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло.
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което
Христовото
Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява.
Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
към текста >>
Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което
Христовото
Същество изживява в този момент.
" За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат.
Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което
Христовото
Същество изживява в този момент.
Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло.
към текста >>
А Исус, като видя майка Си и
ученика
, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти".
Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
А Исус, като видя майка Си и
ученика
, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти".
После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки.
към текста >>
После каза на
ученика
: "Ето майка ти".
Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти".
После каза на
ученика
: "Ето майка ти".
И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове.
към текста >>
И от онзи час
ученикът
я прибра у дома си".
Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти".
И от онзи час
ученикът
я прибра у дома си".
По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска.
към текста >>
По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на
Христовия
импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка.
Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си".
По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на
Христовия
импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка.
Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват.
към текста >>
По такъв начин ние можем да обгърнем
Христовото
събитие в неговата целокупност.
Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват.
По такъв начин ние можем да обгърнем
Христовото
събитие в неговата целокупност.
На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия.
към текста >>
Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа
Христов
, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин.
В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса.
Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа
Христов
, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин.
Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака.
към текста >>
Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и
Христовата
сила,
Христовото
Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно.
Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин.
Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и
Христовата
сила,
Христовото
Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно.
То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да кажем, че апостолите не са случайно дванадесет.
към текста >>
Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира
Христовата
сила.
То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да кажем, че апостолите не са случайно дванадесет.
Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира
Христовата
сила.
Можем конкретно да определим кой апостол на кой зодиакален знак отговаря. Това показва, че има съответствие между космичната мисъл, отразена в зодиака и човешката мисъл, проявена чрез дванадесетте различни типове хора, които представят знаците на земния зодиак или зодиака на Християнството, ако можем така да се изразим. Имената на апостолите са следните и отговарят на следните знаци: 1. Петър - Телец ..........................................7. Тома - Близнаци
към текста >>
И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се
Христова
сила.
Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството. Ръководител за времето на основаването, когато Християнството трябва да живее още в спящите глъбини на човешката воля. Яков е човек на чувството, на изживяването и на приложението, а Йоан е човек на дълбоката мисъл, която синтезира в себе си волята и чувството. Той е покровител на вътрешното, на езотеричното Християнство. Изхождайки от това положение ще можем по-ясно и конкретно да определим общите, основни характеристики на всяко едно от Евангелията.
И тогава вече няма да има противоречие между Евангелията, а те взаимно ще се допълват, за да опишат целия кръг на проявяващата се
Христова
сила.
Има една окултна картина, която в Братството е известна като така наречения Антиминс. Тя представя погребението на Христа и там са дадени четирите евангелисти, символизирани чрез четирите елемента на Сфинкса: един е представен като лъв, друг като стрелец, трети като орел и четвърти като човек. Това са четирите неподвижни знаци в зодиака: Телец, Лъв, Скорпион, Орел или Водолей. И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло.
към текста >>
И после трябва да знаем, че
Христовото
Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество.
И Учителят казва, че четирите евангелисти представят четирите кардинални точки в кръга на живота. А тези четири кардинални точки той определя като Любов, Мъдрост, Истина и Добро и зло. От това можем да заключим, че Евангелията имат много сложна окултна композиция, която в следващото изложение постепенно ще се опитаме да обясним, доколкото това е възможно. Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития.
И после трябва да знаем, че
Христовото
Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество.
Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем.
към текста >>
С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано
Христовото
Същество в Неговото проявление".
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна.
С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано
Христовото
Същество в Неговото проявление".
Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество.
към текста >>
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на
Христовото
Същество.
С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на
Христовото
Същество.
Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на
Христовото
Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде.
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на
Христовото
Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
към текста >>
Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от
Христовото
сърце като топлия Огън на Любовта.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на
Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от
Христовото
сърце като топлия Огън на Любовта.
То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини.
към текста >>
Затова за него се казва, че той е бил
ученикът
, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в
Христовото
Същество.
Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни.
Затова за него се казва, че той е бил
ученикът
, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в
Христовото
Същество.
Затова той ни описва Христовото събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията. Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен.
към текста >>
Затова той ни описва
Христовото
събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни. Четирите Евангелия се различават именно по това, че всеки един от евангелистите е прониквал в Духовния свят по един от тези три начина на познание. Евангелието на Йоана е написано от посветен, който е проникнал до Същината на нещата чрез интуиция и вдъхновение. Космичното Слово му е говорило и му разкрило Своите Тайни. Затова за него се казва, че той е бил ученикът, когото Исус обичаше, което значи, че той е проникнал най-дълбоко в Христовото Същество.
Затова той ни описва
Христовото
събитие с най- висшето познание на свръхсетивния свят - интуицията.
Той ни описва Христа като Логос, като Бог, Който се проявява чрез едно човешк тяло. По-другояче стои въпросът с другите три Евангелия. От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле".
към текста >>
В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат
Христовото
събитие точно и ясно.
От тях Лука е казал най-ясно това, което е имал да каже. Той започва своето Евангелие с един предговор, който е много забележителен. Той започва по следния начин: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдени между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначалото да ти напиша наред за това, почтени Теофиле". Следователно, Лука ни предава онова, което са му предали тези, които отначало са били ученици и служители на Словото. Вместо очевидци по-добре бихме ги нарекли самовидци, защото сами са видели всичко.
В смисъла на Евангелието на Лука самовидци са онези, които притежават имагинативно познание, които могат да проникнат в света на образите и там да възприемат
Христовото
събитие точно и ясно.
Техните съобщения Лука поставя за основа на своето Евангелие. Той също черпи от такива, които бяха служители на Словото. Той не казва притежатели на Словото, защото такива биха били хора, които притежават пълно инспиративно познание или са били свързани, вдъхновени от възвишени Същества, а казва служители на Словото, следователно служители на онези, които са разполагали със съобщенията на възвишените Същества, които са вдъхновявали тези човецил На тях, на служителите им се съобщава това, което вдъхновеният посветен възприема. Те могат да възвестят това, защото то им е казано от вдъхновяващите ги Същества.
към текста >>
Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият
ученик
на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти.
Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият
ученик
на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил.
към текста >>
Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното
Христово
събитие.
Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието.
Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното
Христово
събитие.
За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите.
към текста >>
Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от
Христовия
импулс.
Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от
Христовия
импулс.
И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание.
към текста >>
Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за
Христовия
висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си.
За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите.
Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за
Христовия
висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си.
Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос.
към текста >>
Тогава
Христовият
Аз слиза над него под формата на Ангелско същество.
Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си.
Тогава
Христовият
Аз слиза над него под формата на Ангелско същество.
При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни.
към текста >>
Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество
Христово
, т. е.
Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество
Христово
, т. е.
5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците.
към текста >>
Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава
ученикът
на есеите.
Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия. Другите евангелисти го наричат Левий. Следващите редове ще се спрем по-подробно за него. Според църковния историк Евсевий, отначало той проповядвал на евреите, за които е написал Евангелието си, но след това е заминал да проповядва на езичниците. Къде е проповядвал и как е завършил своя живот, не е известно.
Той е принадлежал към Школата на есеите и в началото на Евангелието си, в родословната книга той дава степените, през които минава
ученикът
на есеите.
Ще направя един малък анализ на евангелските данни за Матей, за да си изясним някои неща от неговия живот. От Евангелието се знае съвсем малко за Матей. Евангелието на Матей е единственото, което при призоваването го назовава с името Матей. Там е казано: "И като тръгна оттам Исус виде един човек да стои на митницата, който се назоваваше Матей и му рече: Следвай Ме. И той стана и Го последва.
към текста >>
Матей значи
ученик
на Матии.
Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители. За да разберем защо Матей, който е левит по произход, е влязъл като митар в цезаровия култ, трябва да вземем предвид едно трето течение, в което ние познаваме митаря Леви като участник под името Матей. Името Матей ни показва митаря Леви като принадлежащ на течението на есеите.
Матей значи
ученик
на Матии.
А Матии е един от петимата ученици, наследници на своя учител Ешуа Бен Пандир, който е подготвял идването на Месия. Левитът и митарят Матей е бил член на онзи кръг от есеите, които са насочвали погледа си към идващия Месия с напрегнато очакване. Тогава защо левитът Матей е станал митар, служител на цезаря? Матей е от онези есеи, които считали вече ролята на есейството за изиграна и той насочва погледа си към Месия. И той като есеец е знаел, че Месия е дошъл и сега очаква да Го срещне и последва.
към текста >>
След това в Рим човечеството става тялото
Христово
.
Те се чувстваха вплетени в един велик процес на въплъщението на Христа. Този процес водеше от Египет към Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма.
След това в Рим човечеството става тялото
Христово
.
В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето.
към текста >>
Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на
Христовото
въплъщение.
Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар.
Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на
Христовото
въплъщение.
Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден.
към текста >>
31.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първоначално с брат си Яков той бил
ученик
на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий.
Според други сведения то е било написано в 96 година след Христа, а според някои даже в началото на втория век. Това са хипотези, които не почиват на никакви факти. Йоан описва Христос като въплътения Бог, като Богочовек, Избавител и Спасител, Син Божи. Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари.
Първоначално с брат си Яков той бил
ученик
на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий.
И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов. Той е ученикът, когото Исус обичал, което много значи. Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат.
към текста >>
Той е
ученикът
, когото Исус обичал, което много значи.
Според общоприетото схващане Йоан е син Заведеев от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му били рибари. Първоначално с брат си Яков той бил ученик на Йоан Кръстител и когато Исус минал покрай тях, Йоан казал: Ето Агнеца Божий. И те тръгват след Него. Той се отличавал с кротост и решителност, смирен и изпълнен с братска любов.
Той е
ученикът
, когото Исус обичал, което много значи.
Той бил неустрашим. За него се казва, че бил познат на първосвещеника и затова го пуснали, когато завели Христа при Пилат. Той е единствен от учениците, присъствал както при съденето на Христос, така и при разпятието. Всички други се разбягали. Затова той единствен описва нещата като очевидец най-вярно, което се оспорва от съвременните изследователи на Евангелието.
към текста >>
Ползвал се е с името "
ученикът
, когото Господ обичаше".
Затова той единствен описва нещата като очевидец най-вярно, което се оспорва от съвременните изследователи на Евангелието. Той подранил на гроба на Исус при Възкресението. С дързост проповядвал Евангелието в Ерусалим и не се уплашил от затвора, от биенето, от заплашването със смърт. Отличавал се е с голяма преданост на Христа. За него се мисли, че е бил най-младият апостол.
Ползвал се е с името "
ученикът
, когото Господ обичаше".
На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
към текста >>
Предполага се, че към 65 година след рождество
Христово
се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
Ползвал се е с името "ученикът, когото Господ обичаше". На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата.
Предполага се, че към 65 година след рождество
Христово
се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст.
към текста >>
Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество
Христово
на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение.
На Тайната вечеря той се наклонил към гърдите на Исус, за да узнае кой ще го предаде. И на него Исус предаде майка Си, когато беше на кръста. Заедно с Петър и Яков той беше очевидец на Преображението. След Възнесението Йоан се застоява известно време в Ерусалим, където е бил един от стълбовете на църквата. Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия.
Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество
Христово
на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение.
После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания.
към текста >>
Той напуснал земята в стотната година след рождението
Христово
и е бил към 94 годишна възраст.
Предполага се, че към 65 година след рождество Христово се премества в Ефес и оттам заминава да проповядва Евангелието из Мала Азия. Той е бил заточен от император Домициан около 95 година след рождество Христово на остров Патмос, където му се дава откровение да напише своето Откровение. После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е".
Той напуснал земята в стотната година след рождението
Христово
и е бил към 94 годишна възраст.
Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим.
към текста >>
Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество
Христово
.
После се връща в Ефес, където доживява до дълбока старост и учениците му на ръце го носили в църквата. Като не можел дълго да говори, той приветствал народа с кратките думи: "Чада, обичайте се един други", и когато народът се удивлявал на краткостта на словото му, той отговарял: "Това е, което Господ ви заръчва. Това ако правите, доволно е". Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания.
Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество
Христово
.
Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта.
към текста >>
Той не е
ученикът
, когото Христос любеше.
Той написал две Съборни послания. Между 12-те ученици, още от самото начало Петър взема едно особено място. Даже при изпращането на 12-те, Евангелието на Матей изрично го нарича Първият. Той е, на когото Христос възлага особената апостолска задача, той е първият между апостолите. И въпреки, че е поставен на първо положение, Евангелието не показва, че той е духовно най-зрелият или че е бил най-близкия на Христос.
Той не е
ученикът
, когото Христос любеше.
Той е този, който три пъти се отрече от Христос. Първото и най-важно тълкуване на образа на Петър ни дава сам Христос, като му дава името Петър, което значи камък, канара. "Като го видя Исус, рече му: Ти си Симон, Йона, ще се наречеш Кифа, което изтълкувано значи Петър, канара". И в името Йона се крие една Тайна, защото тази еврейска дума, преведена на български, значи гълъб. А гълъбът е символ на Духа, който слезе върху Исус. Името
към текста >>
5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф
обрученика
, заради което се нарича брат Господен.
По течението на река Днепър той достигнал до Киевските възвишения, на едно от които забил кръст и изрекъл пророчество, че на тези възвишения ще възсияе Божията благодат и голям град с много църкви ще бъде построен. В гръцкия град Патрас той претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст. 3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист.
5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф
обрученика
, заради което се нарича брат Господен.
Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни.
към текста >>
Причинявайки
Христовата
смърт, Юда ослепява окото на света.
Юда е Едип в кръга на Християнството. Затова той е човекът, който навлиза в стадия на интелекта. Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света.
Причинявайки
Христовата
смърт, Юда ослепява окото на света.
Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава. Юда като ученик на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя. Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос. В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите. Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал.
към текста >>
Юда като
ученик
на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя.
Така че съдбата на Юда-Едип е съдба на човечеството. На мястото на самоослепяването при Едип, в съдбата на Юда идва предаването на Христос. Защото Христос е Светлината на света. Причинявайки Христовата смърт, Юда ослепява окото на света. Юда, човекът на интелекта отрича Христа и затова Го предава.
Юда като
ученик
на Христос очаквал Той по магически начин да събори римското царство и да възстанови Божието Царство на земята, по образец на Римската империя.
Така че, Юда е очаквал социално и политическо преобразование, извършено по магически начин от Христос. В сцената, когато Мария-Магдалена помазва с миро краката на Христа, той се възмущава и казва, че е по-добре да се продаде това миро за триста динарии и парите да се раздадат на сиромасите. Когато неговото нетърпение стига своя връх, Юда помислил, че сам трябва да принуди Учителя си да извърши делото, което той очаквал. И той вярвал, че Той може това; той е бил убеден, че това е земната цел на Христос. Бил сигурен, че е достатъчно да доведат Учителя пред властта на света, пред римските и юдейските съдебни власти и Той ще прояви силата Си, ще събори властта на Рим и ще възстанови Божията власт на земята.
към текста >>
32.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е
ученикът
, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща.
В пролога говори всъщност Бог. Това отделя пролога от Евангелието. Думите, които тук евангелистът предава като език и Слово, стоят на едно по-високо духовно поле, отколкото словата на евангелието, където всъщност евангелистът предава не човешки слова, а Божествени. И както в пролога говори Бог, така в последната глава говорят човеците. Най-вероятно е, че тази глава произхожда от някои ученици на стария Йоан, които той е бил събрал около себе си в Ефес.
Това проличава от 24 стих, който гласи: "Този е
ученикът
, който свидетелства за тези неща, който и написа тези неща.
И знаем, че неговото свидетелство е истинно". Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос.
към текста >>
Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че
ученикът
, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му.
И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал. От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения. Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където
Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че
ученикът
, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му.
Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан.
към текста >>
Способността на
ученика
да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света.
Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово.
Способността на
ученика
да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света.
Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан. 13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан.
към текста >>
13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което
ученикът
изживява на гърдите на Исус.
Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец. Така че, както Синът почива в лоното на Отца, така евангелистът почива в лоното на Христа, за да слуша по вътрешен начин Неговото Слово. Способността на ученика да чува вдъхновяващото Слово е едно микрокосмическо повторение на макрокосмическия процес при сътворението на света. Синът слуша в макрокосмическо вдъхновение Словото на Отца и така се роди света. Йоан слуша в микрокосмическо вдъхновение Словото на Христа и така се роди Евангелието на Йоан.
13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което
ученикът
изживява на гърдите на Исус.
Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан. Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване. В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества. И почиването на ученика на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно изживяване.
към текста >>
И почиването на
ученика
на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно изживяване.
13_та глава ни рисува именно сцената, в която е посочена формата на инспиративното слушане, което ученикът изживява на гърдите на Исус. Отговорът, който Исус дава за това, кой ще Го предаде, не е бил даден на един външен, а на един вътрешен език. Така ние имаме един жив пример на инспиративно изживяване, от което е произлязло и цялото Евангелие на Йоан. Образът на почиването на гърдите на Исус не е указание само за едно инспиративно изживяване. В него се изразява също така и един елемент на интуиция като едно действително докосване и проникване на две същества.
И почиването на
ученика
на гърдите на Исус е подходящ израз за пропитото с интуитивна реалност инспиративно изживяване.
И така, прологът е плод на една чиста инспирация. От първа до 12-та глава на Евангелието, инспирацията граничи със сферата на имагинацията, а от 13-та до 17-та глава инспирацията е пропита с интуиция, от 18-та до 20-та глава инспирацията преминава в интуиция. В заключителната глава имаме имагинация, наситена с интуиция. Трябва да обърнем внимание на още една велика симетрия, която обгръща Евангелието. През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде.
към текста >>
Първата фигура е
ученикът
, когото Исус любеше.
И така, прологът е плод на една чиста инспирация. От първа до 12-та глава на Евангелието, инспирацията граничи със сферата на имагинацията, а от 13-та до 17-та глава инспирацията е пропита с интуиция, от 18-та до 20-та глава инспирацията преминава в интуиция. В заключителната глава имаме имагинация, наситена с интуиция. Трябва да обърнем внимание на още една велика симетрия, която обгръща Евангелието. През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде.
Първата фигура е
ученикът
, когото Исус любеше.
Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино. При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта Христова изтича от раните му. Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка.
към текста >>
При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта
Христова
изтича от раните му.
През Евангелието минават анонимно две фигури, чиито имена не се назовават никъде. Първата фигура е ученикът, когото Исус любеше. Втората фигура, на която се премълчава името, е майката Исусова. Майката Исусова е посочена в началото при сватбата в Кана Галилейска и накрая под кръста, заедно с Йоан и нейната сестра Мария, която е назована. В Кана Галилейска ни е показано едно физическо съединение, при което водата се превръща във вино.
При кръста ни е посочено едно духовно съединение, при което кръвта
Христова
изтича от раните му.
Между тези две симетрични сцени има една вътрешна връзка. За да разберем по-отблизо тази симетрия, трябва да разгледаме първата половина на Евангелието на Йоан. Там Евангелието проявява своята композиционна форма чрез разкриването на седемте знамения, които Исус прави. Три от тези знамения - първото и последното - са свързани заедно чрез посочване на времето, когато те се извършват. В Евангелието се явява три пъти изречението: "Празникът пасха на юдеите наближаваше".
към текста >>
Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и
ученика
, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар.
Важно е сега, на ръка с тези данни за времето, да схванем всички тези събития като събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година.
Сцената на кръста, с която е свързано също и отношението майка-син, между майката Исусова и
ученика
, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар.
Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца.
към текста >>
Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса
Христови
, описани от Йоан, както следва:
Чрез звука стърготините се подреждат в съвършени симетрични фигури. Такива звукови фигури от по-висш разряд са тези, които втъкават в Евангелието на Йоан един такъв богат композиционен елемент от неговия инспиративен характер. Както казах в началото на това изложение, разликата между Евангелието на Йоан и другите Евангелия се състои в това, че първите три Евангелия имат имагинативен произход, че са плод на едно образно ясновидство, докато Евангелието на Йоан има инспиративно-интуитивен произход. Тази разлика може най-ясно да се разбере и познае при едно сравнение на Евангелието на Йоан и Евангелието на Матей. За да направим това, трябва първо, опирайки се на композицията на Откровението на Йоан като цяло, да се опитаме да хвърлим кратък поглед върху общия строеж на Евангелието на Йоан и след това върху строежа на Евангелието на Матей.
Първата половина на Евангелието на Йоан, която обхваща първите 11 глави, получава своя строеж чрез седемте чудеса
Христови
, описани от Йоан, както следва:
1. Превръщането на водата във вино в Кана Галилейска. 2. Изцелението на сина на царския служител. 3. Изцелението на болния в къпалнята на Витезда. 4. Нахранването на петте хиляди. 5. Ходенето по морето.
към текста >>
Емил Бок казва: "Седемте
Христови
чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи.
6. Изцеление на сляпородения. 7. Възкресението на Лазар. Числото 7 тук не е нито случайно, нито произволно. Това важи както тук, така и при четирите пъти по седем степени на Откровението. Редът и ритъмът на числото 7 съществуват като факт в духовните светове, също както в октавата има 7 тона, в дъгата 7 цвята, в седмицата 7 дни.
Емил Бок казва: "Седемте
Христови
чудеса в Евангелието на Йоан стоят пред нас като мощни и завладяващи душата образи.
Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
към текста >>
Извършените някога на земята седем
Христови
дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време.
Ако ги разгледаме внимателно ще видим, че чудесата не са били еднократни и това, което е станало веднъж няма повече влияние, но всъщност това е един процес, който обхваща всички човешки души в течение на времето. Така нашето собствено човешко същество се превръща в делвата от сватбата в Кана Галилейска, в която водата е превърната във вино. Ние самите сме момчето, което получава изцеление по молбата на своя баща. Картината от живот и действие на Христос се превръща в огледало, в което ние самите се оглеждаме и минаваме през едно преобразяващо чудо на Христос". "Образите на земните събития, ставайки огледало на духовни събития, чрез тях се отваря царството на образите, на имагинацията.
Извършените някога на земята седем
Христови
дела се превръщат в седем печата, при разпечатването на които бликват 7 степени на изживяване, през които могат да минат човешките души навсякъде и по всяко време.
Свещените исторически събития в Палестина се превръщат в Божествени притчи, изразени не с думи, а в събития. Те стават образи на виждането, без чрез това да престават да бъдат еднократни исторически събития в земния живот на Христос". В потвърждение на гореказаното, Учителят казва: "Предполага се, че до времето на Христос съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т.е. пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора на земята са помазани, за да разбират това, което им се говори".
към текста >>
На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото
Христово
се изгражда все по- свещено и по-мощно.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус.
На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото
Христово
се изгражда все по- свещено и по-мощно.
И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
към текста >>
Духовната църква - това е Храмът на Словото
Христово
.
Там започват така наречените прощални слова на Исус. На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по- свещено и по-мощно. И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене".
Духовната църква - това е Храмът на Словото
Христово
.
Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава. Тогава и тук, както в Откровението, ние се чувстваме носени от един Орел, който се издига нагоре чрез три велики кръга. Великите прощални слова на Исус са във втория кръг на орловия полет. Те обгръщат същинската област на инспирацията, на духовното чуване. Тук седемте мирови тръби са приели Гласа на Христос.
към текста >>
Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия
ученик
Йоан.
Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване.
Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия
ученик
Йоан.
То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря. Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което ученикът Йоан е взел на масата на вечерята. Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде.
към текста >>
Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което
ученикът
Йоан е взел на масата на вечерята.
Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване. Най-вътрешният и най-великият израз на едно интуитивно изживяване ни дава Евангелието на Йоан там, където се говори за самия ученик Йоан. То го описва как той се обляга на гърдите на Господа при Тайната вечеря.
Наистина, това на първо място е описание на едно физическо положение, което
ученикът
Йоан е взел на масата на вечерята.
Но преди всичко то е образният израз на вътрешното състояние на интуицията, при което духовното същество на Йоан докосва духовното същество на Христос. Йоан има други възможности да получава от Христос отговори на въпросите, за разлика от другите ученици, защото може да слуша непосредствено в сърцето на Христос. Затова Петър казва на Йоан: Запитай Учителя кой е този, който ще го предаде. Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните.
към текста >>
Йоан е
ученикът
, когото Исус любеше,
ученикът
, в когото се излива чашата на Божията Любов.
Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото.
Йоан е
ученикът
, когото Исус любеше,
ученикът
, в когото се излива чашата на Божията Любов.
Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова.
към текста >>
В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с
Христовия
Глас.
Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа.
В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с
Христовия
Глас.
В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
към текста >>
33.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е човекът, когото Бог люби,
ученикът
, когото Учителят обича.
Но при едно по-задълбочено изследване тя се разкрива, макар и не така ясно. И Евангелието на Матей, както и Евангелието на Йоан, е книга на Посвещение, които описват Пътя, по който човешките души могат да се издигнат до Духовния свят. Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър. Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло.
Това е човекът, когото Бог люби,
ученикът
, когото Учителят обича.
И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър.
към текста >>
Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата
Христови
, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг.
Но двете Евангелия ни показват два различни Пътя на развитие, за два различни типа човеци. Можем да кажем, че Евангелието на Йоан ни описва Пътя на човека Йоан, а Евангелието на Матей ни описва пътя на човека Петър. Човекът Йоан е този, който получава благодатта да измине докрай трите степени на развитието - на образа, на Словото и на Същността, ясно и изцяло. Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция.
Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата
Христови
, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг.
Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей. Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата Христови човека Петър. Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество.
към текста >>
Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата
Христови
човека Петър.
Това е човекът, когото Бог люби, ученикът, когото Учителят обича. И поради това той е като предопределен за причастие в Божественото, за истинска и пълна интуиция. Той ясно преминава докрай през ранните степени на чудесата Христови, а това значи, че той е имал силата да мине през смъртта и Възкресението, защото това е съдържанието на седмата, последната степен на първия кръг. Лазар, който умира, възкръсва в истинския човек - Йоан. На първите 11 глави на Йоан отговарят първите 16 глави на Евангелието на Матей.
Тук, вместо човекът- Йоан ние виждаме в пътя на седемте степени на делата
Христови
човека Петър.
Той не върви по този път със същата сигурност, както човекът Йоан. В него човешкото е по-силно, отколкото у човека Йоан, в когото преобладава повече ангелското естество. Темпераментът на човека Петър го импулсира да се стреми да се издигне до големи висини, за да падне след това в още по-дълбоки глъбини. От седемте Йоанови степени на първия кръг, две могат да бъдат разпознати в Евангелието на Матей от пръв поглед. Това са четвъртата и петата степен - нахранването на петте хиляди и ходенето по морето (Йоан 6 гл., Матей - 14 гл.).
към текста >>
Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата
Христови
, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей.
Ходенето по морето е описано по различен начин в двете Евангелия, което ни показва как Йоан и как Петър преминаван петата степен - преминаването в Духовния свят, което е символизирано с морето. Състоянието на Духовния свят за всеки даден човек зависи от неговото душевно състояние. Петър, като се опитва да ходи по морето, се уплашва и вика за помощ към Христос. При Йоан се описва, че като видели Христос да ходи по морето, те не Го познали и се уплашили. Но когато след виждането се прибавя и слушането, като чуват да им казва: Аз съм, тогава поискали да Го вземат в ладията и тутакси ладията стигнала на брега.
Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата
Христови
, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей.
Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват. Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей 1-ва степен: Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7)
към текста >>
Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на
Христовото
Същество.
В Цезария Филипова Исус запитва учениците върху Тайната на Неговото собствено Същество. Тогава Симон Петър спонтанно отговаря: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". До този момент само телесните очи на Петър са виждали Учителя, човека Исус от Назарет. Въпросът на Исус сега изведнъж разкъсва завесата на сетивния свят, вратата на Духовния свят се разтваря за един миг и от нея бликва лъчезарна Светлина. С тази врата се отварят духовните очи на Петър.
Той вижда човешкия образ на Исус, обгърнат и изпълнен от светлия образ на
Христовото
Същество.
Той вижда с духовните си очи и познава, че Исус е Христос, Божият Син. Това е шестата степен, която отговаря на изцелението на сляпородения при Йоан. Тук самият Петър е изцеленият сляпороден в душевно отношение. Тогава Христос му казва: "Ти си Петър и върху тази скала Аз ще съградя Моята църква и силите адови не ще я победят. Ще ти дам ключовете на Царството Небесно".
към текста >>
Йоан е единственият
ученик
, който стои под кръста.
Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите. А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин.
Йоан е единственият
ученик
, който стои под кръста.
В Гетсимания Петър заспива. Той отново се опълчва против настъпващата съдба на смъртта, както при Цезария Филипова, като отрязва с ножа си ухото на слугата Малхус. Накрая, намирайки се в този съновиден сън, той се отрича от Христос: сън, в който изпада в будно състояние и който превръща за него всичко в чужди и далечни образи. Едва празникът на Петдесетница изтръгва Петър от образното сънуване и го издига в света на духовното Слово. И ние можем да почувстваме края на Евангелието на Матей като една прелюдия на чудото на Словото в празника на Петдесетница.
към текста >>
Седемте чудеса
Христови
- имагинация......................................7-те чудеса - имагинация
Накрая душата на човека Петър, а с това и Евангелието на Матей преминава от имагинацията и се издига до света на инспирацията, на Словото. Това е показано с думите на Възкръсналия, Който казва: "Идете в света и научете всички народи, и ги кръщавайте в Името на Отца, Сина и Светаго Духа". В заключение на това сравнение можем да дадем следната таблица: Евангелие на Йоан........................................................................Евангелие на Матей От 1 -ва до 11 -та гл.....................................................................От 1 -ва до 16-та гл.
Седемте чудеса
Христови
- имагинация......................................7-те чудеса - имагинация
От 12-та до 17-та гл.....................................................................От 17-та до 25-та гл. Прощалните слова на Христос - инспирация...............................7-те притчи - инспирация във формата на имагинация От 18-та до 21-ва глава.................................................................От 26-та до 28-ма гл. Страдание, смърт и Възкресение - интуиция..............................Страдание, смърт и Възкресение - интуиция във форма на имагинация Евангелието на Матей съдържа в себе си известна симетрия в голям стил.
към текста >>
В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението
Христово
.
Така например, на 9-те блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-те "горко", отправени към фарисеите и книжниците в 23-та глава. Учениците и противниците образуват главната велика полярност, която прониква Евангелието. Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления. За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице.
В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението
Христово
.
В началото тримата Мъдреци от Изток търсят царя на юдеите, а накрая Пилат, като представител на римския цезар признава Исус за Цар на юдеите. Както в Евангелието на Йоан, предимно в първата половина, формата на неговия строеж е дадена чрез седемте чудеса, така и за Евангелието на Матей се получава един важен композиционен елемент чрез съдържащите се в него притчи. Евангелието на Матей съдържа два пъти по 7 притчи. Първите 7 притчи се намират в 13-та глава. Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава.
към текста >>
Непосредствено след това следва Преображението
Христово
, описано в 17~та глава.
Ето защо е необходимо да се премине от четене на отделните стихове към едно такова четене на Евангелието, при което да се стремим да разберем подробностите, изхождайки от цялото. Навсякъде има преходи там, където между две сцени на Евангелието се крият най-важните ключове. Така накрая на 16-та глава Христос говори за това, че събитията на Неговото второ идване ще започнат още преди да премине живеещото тогава поколение. Такива места често пъти се изтъкват за да се покаже, че Христос е вярвал в един предстоящ свършек на света и че като другите хора на Неговото време Той е бил жертва на едно суеверие. Обаче ние може да стигнем до едно правилно разбиране на това, просто като прочетем нататък.
Непосредствено след това следва Преображението
Христово
, описано в 17~та глава.
Следователно с това Той иска да каже, че изживяното от учениците на планината Табор беше вече началото на онези събития, които през по-късните епохи ще завършат с истинското идване на Христос. Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им.
към текста >>
Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите
Христови
.
Виждането на етерния Христос, станало при Преображението, започва още преди въплътения във физическо тяло Христос да е преминал през смъртта. Тайната на един елемент на по-висше възприятие прониква цялото Евангелие. В заключение, за да дам още един пример, нека да кажа нещо за срещащите се два пъти в Евангелието думи за Вярата, която премества планини. Два пъти Христос говори на учениците Си, че със силата на Вярата те могат да кажат на планината да изчезне от погледа им. Един път това е в 17_та глава, друг път е в 21-ва глава.
Но и двата пъти е необходимо само да осъз-наем сцените, при които тези думи са казани, за да бъдем предпазени от едно кривоматериалистично разбиране на думите
Христови
.
И двата пъти Христос произнася тези думи на склона на една планина към своите ученици. Единият път това става на планината Табор, а втория път на Маслинената планина. Това са двете планини, чиито върхове сочат към сферата на свръхсетивното виждане. На планината Табор тримата ученици видяха лъчезарния образ на Христос. На върха на Маслинената планина Христос показа на своите ученици бъдещето на човечеството и Тайната на Неговото второ идване.
към текста >>
34.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на
Ученика
.
На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчата към учениците се касае за степента на едно поучение за духовна работа над себе си по пътя на молитвата и медитацията. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често показва образа на молещия се Христос. Там често се казва: Той отиде на планината, за да се помоли. Понеже Евангелието на Лука носи характер на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено настроение.
Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на
Ученика
.
Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим.
към текста >>
В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на
Ученика
, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива.
Кой е съдията в човека? Това е човешката съвест, а молещата се вдовица, това е човешката душа, която се стреми към Бога. В притчата за поверените таланти се загатва за второто идване на Христос. Поверените таланти са вътрешните душевни сили, които всеки трябва да развие, което става чрез процеса на вътрешното себеотдаване и молитвата. Когато човек е небрежен към развиването на вътрешните си сили, той е този, който е заровил таланта си в земята, за което ще бъде наказан, ще му се отнемат тези таланти.
В тези притчи към учениците, описани от Лука, се очертава Пътя на
Ученика
, Пътя на развитието на вътрешните сили на Душата, чрез което Душата се свързва с Бога, расте и се развива.
Евангелието на Лука почва с един пролог, който не е само литературна особеност, а има дълбок езотеричен характер и ни показва какъв е произхода на Евангелието на Лука. Текстът на пролога е следният: "Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за събитията, които са известни между нас, както ни ги предадоха тези, които отначало са били очевидци и служители на евангелското Слово, счетох и аз за добре, след като проучих усърдно всичко отначало да ти пиша за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на Учението, в което си поучаван". Прологът ни дава ключа за произхода на Евангелието на Лука. Името Теофил, ако се преведе, означава Божи приятел. И затова може смело да се каже, че то не е отправено към даден човек, а въобще към Божиите приятели, т.е.
към текста >>
Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил
ученик
на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват.
На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци.
Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил
ученик
на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват.
А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език.
към текста >>
В нея се говори за детството на Исус и за чудесата
Христови
.
Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части. Първата част обхваща началото до 9-та глава.
В нея се говори за детството на Исус и за чудесата
Христови
.
Втората част, която започва от средата на 9-та глава и се простира до 19_та глава, ни разказва за пътешествието към Ерусалим, описва Пътя на Учението. Третата част, която обхваща от 19-та до 24-та глава ни описва страданието, умирането и Възкресението на Христос. В първата част ни говори повече образът, във втората част се разлива Словото, което ни разкрива Учението и в третата част ни говори съприкосновението със Същността. В Евангелието на Йоан Христос седем пъти казва: "Аз съм": 1. "Аз съм Хлябът на Живота" - 6 гл.
към текста >>
Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на
Христовото
действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия.
Такъв един обзор ни показва вътрешния строеж на Евангелието на Лука, което е Евангелие на Пътя, на вътрешното окултно развитие на човешкото същество. От това се вижда, че всичко до шестото блаженство е подготовка, след което започва разгръщането на висшия човек. Между шестото и седмото блаженство се намира началото на пътуването за Ерусалим и всичко, което се намира до това пътуване, е само подготовка за това. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето да бъде отнесено оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9 гл., 51 cm.) . И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос.
Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на
Христовото
действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия.
Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно. Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед.
към текста >>
С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на
Христовия
Път.
Отсега нататък вече Михаиловото естество действа в Христос. Дотук Христос беше подобен на Ангела, проявяваше се като Ангел. Сега вече Той проявява своето архангелско естество и затова казва: Той направи лицето Си твърдо, силно. Сега започваше суровото минаване Пътя на Учението, на пътуването нагоре за Ерусалим, където се издига Голгота. Сега вече е станало неотменим факт - тук има нещо повече от Илия.
С напускането на Илиевата степен е започнала суровата, строго Михаиловска строгост на
Христовия
Път.
Сега вече няма никакво връщане назад. Сега има само напредване към Ерусалим и Голгота. Така първата част от Евангелието на Лука преминава във втората.
към текста >>
35.
13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус
Христовото
Име.
"А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше на тъмницата". А разпръснатите по селата и градовете проповядвали Благовестието. Филип слязъл в Самария и там проповядвал Христа, изгонвал духове и изцелявал парализирани и пр. И настанала голяма радост в онзи град. Там живял и някой си Симон Влъхвата, който по-рано увлякъл хората в града с различни магии и той повярвал, като гледал чудесата и знаменията на Филип.
Апостолите в Ерусалим като чули, че Самария е приела Учението, пратили им Петър и Йоан, "които като славиха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус
Христовото
Име.
Тогаз апостолите полагаха ръцете си върху тях и те приемаха Светия Дух". Симон Магът, като гледал това, пожелал и на него да предадат тази дарба, да предава Светия Дух с полагане на ръце, като предлагал пари за това. Петър го изобличил и той пожелал да се молят за него, за да му се прости това прегрешение. След това апостолите се върнали в Ерусалим. "А Ангел Господен говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа".
към текста >>
Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците
Христови
.
Както от случката с Филип, така и от всичко казано дотук се вижда, че както апостолите, така и всички, които са възприели Учението, са били поставени във връзка с Духа и под Негово ръководство са вършили всичко. Целият Невидим свят, целият Окултен свят по това време е бил в голяма активност и е създавал благоприятна атмосфера за разпространение и приемане на Учението. Но също и противодействието от тъмните сили е голямо. В 9-та глава се говори за обръщането на Савел, след това за изцелението от Петър на парализирания в Лида и възкресението на Тавита в Йопия. Понеже това са важни моменти от живота на общността, ще се спра малко на тях.
Савел отива в Дамаск с писмо от главния свещеник да преследва учениците
Христови
.
Но на пътя пред Дамаск се случва чудото. "И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него Светлина от Небето. И като падна на земята, чу се Глас, Който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
към текста >>
По-нататък се разправя, че в Дамаск имало един
ученик
на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне.
Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха Гласа, но не видяха никого. А Савел стана от земята и като отвори очи, не виждаше нищо. И водеха го за ръка и го заведоха в Дамаск. И прекара три дни без да вижда и не яде, нито пи".
По-нататък се разправя, че в Дамаск имало един
ученик
на име Ананий и Господ му казва във видение да отиде на улица Права да попита в къщата на Юда за един търсянин на име Савел, защото той се моли и е видял един човек на име Ананий да влиза и да полага ръцете си на него, за да прогледне.
Но Ананий казва на Господа какво чул за този човек, че бил гонител, но Господ му казва: "Иди, защото той ми е съсъд избран да разглася Моето Име пред народите и царете, и пред израилтяните. Защото Аз ще му покажа колко много той има да пострада за Името Ми". Ананий намира Савел, полага ръцете си на главата му и му казва, че Господ Исус, който му се явил на пътя го праща при него, за да прогледне и да се изпълни със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна. И стана та се кръсти и като похапна, доби сила и прекара няколко дни с учениците в Дамаск.
към текста >>
36.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на
Христовия
импулс.
Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение.
Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на
Христовия
импулс.
Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота.
към текста >>
Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на
Христовия
импулс.
Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление.
Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на
Христовия
импулс.
Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството.
към текста >>
Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на
Христовия
импулс.
Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс.
Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на
Христовия
импулс.
На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни.
към текста >>
И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на
Христовата
сила.
В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави.
И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на
Христовата
сила.
Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството.
към текста >>
"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на
Христовото
учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква.
Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива. Животът може да се уподоби на плат, който трябва да изтъчем и след това да го облечем. Той е първата дреха, в която трябва да се облече човешкия дух. Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити".
"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на
Христовото
учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква.
Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества".
към текста >>
И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението
Христово
суетна е нашата вяра".
Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството.
И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението
Христово
суетна е нашата вяра".
Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас.
към текста >>
Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в
Христовия
Път, от нищо не трябва да се плаши.
По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички.
Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в
Христовия
Път, от нищо не трябва да се плаши.
Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене.
към текста >>
И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от
христовия
импулс в бялата раса.
Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем.
И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от
христовия
импулс в бялата раса.
Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител.
към текста >>
В
Христовия
Принцип лежи превъзмогването на закона.
Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон.
В
Христовия
Принцип лежи превъзмогването на закона.
И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство.
към текста >>
Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов
ученик
, трябва да се откаже от всичко, което има.
Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва.
Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов
ученик
, трябва да се откаже от всичко, което има.
Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
към текста >>
37.
СЪДЪРЖАНИЕ:
- Влад Пашов (1902- 1974)
Седемте знамения - стъпки в Пътя на
ученика
36
СЪДЪРЖАНИЕ: ЕВАНГЕЛИЕТО на ЙОАН -Книга на Мъдростта Общо за произхода и значението на Евангелието на Йоан 5 Учението за Словото 17
Седемте знамения - стъпки в Пътя на
ученика
36
1. Сватбата в Кана Галилейска 36 Общо за седемте знамения 42 Второто знамение - изцелението на сина на царския служител 47 Трето знамение - "Дигни одъра си и ходи! " 48
към текста >>
Силата на Словото
Христово
152
Пролог на Евангелието на Лука 1 28 Пътят на живота на Исус - Път на душата 129 Благовестията в Евангелието на Лука като окултни факти .... 130 Мисли на Христа, които са ясни окултни истини 151 Духовете познават Христа.
Силата на Словото
Христово
152
Притчите в Евангелието на Лука 161 Блаженствата в Евангелието на Лука 169 Степените на пречистване на душата в Евангелието на Лука - степени на Пътя 175 Изцеленията на Христа ; 188 Царството Божие и Царството Небесно 189
към текста >>
38.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е показано от израза: "
Ученикът
, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса".
Учителят 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно.
Това е показано от израза: "
Ученикът
, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса".
Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение.
към текста >>
Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между
ученик
и Учител.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса".
Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между
ученик
и Учител.
Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика.
към текста >>
Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е
ученикът
, когото Исус любеше.
Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител.
Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е
ученикът
, когото Исус любеше.
Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя.
към текста >>
Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на
ученика
.
Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение.
Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на
ученика
.
И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих.
към текста >>
И когато тази дълбока, вътрешна Същина на
ученика
се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя.
Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика.
И когато тази дълбока, вътрешна Същина на
ученика
се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя.
Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.
към текста >>
Така че, Божественото в Учителя и
ученика
е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени.
Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество.
Така че, Божественото в Учителя и
ученика
е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени.
Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих. Всеки стих от това Евангелие е формула, с която ученикът може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа. През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата.
към текста >>
Всеки стих от това Евангелие е формула, с която
ученикът
може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.
И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество. Така че, Божественото в Учителя и ученика е едно и също нещо, То е една и съща Същина, проявена в две различни форми и степени. Затова и Йоан е черпил от най-високия Източник на познание - прякото общение с Духа, прякото вътрешно общение с Логоса, с Божественото Слово. И затова неговото Евангелие е така дълбоко и проникнато с Живот и Светлина, която се излъчва от всеки стих.
Всеки стих от това Евангелие е формула, с която
ученикът
може да си въздейства, за да организира своята духовна природа и да направи връзка с Духа на Христа.
През цялото Средновековие е имало редица Братства, които са виждали в Евангелието на Йоана своя идеал и главен източник на християнските истини. Тези Братства са носили различни имена, но са произхождали от един общ център, от центъра на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата. В различните страни и времена те са носили различни имена. Наричали са се "Братята на св. Йоан", богомили, катари, албигойци, тамплиери, розен- кройцери и други.
към текста >>
Той считаше работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна важност за напредъка на
ученика
- работа, която носи
Те са им приписвали магическа сила, която всеки истински посветен знае. Повтаряйки ги всеки ден в един и същи час, те са успявали да развият ясновидските си способности и са виждали и преживявали всички събития, разказани в Евангелието. И затова Учителят, изхождайки от това разбиране за тези стихове, ни ги даде в две песни -"В начало бе Словото" и "Имаше человек". Тук стиховете са дадени с музика, която им съответства и имат още по-голямо магическо действие. Учителят също така препоръчваше размишление върху стихове от Евангелието на Йоана.
Той считаше работата върху Евангелието на Йоана от първостепенна важност за напредъка на
ученика
- работа, която носи
изобилни плодове. Това ускорява развитието на дарбите и заложбите в човешката душа. Даже можем да кажем, че това е подготовка за Посвещение и може да доведе до Посвещение. За тази цел Учителят дава следния метод за работа върху Евангелието на Йоана: да се вземат първите няколко стиха от първата глава и да се размишлява върху тях в продължение на десет дни в точно определен час. След това да се вземат следващите десетина стиха и по същия начин да се размишлява десет дни.
към текста >>
Защото, както вече казах, той е бил
ученикът
, когото Исус обичал.
И Той е Вдъхновител на всички Откровения през всички времена и епохи. Той е вдъхновил и Йоановото Евангелие. Йоан не само бе срещнал Логоса, както древните посветени, като Дух, Който им се изявява в храмовете, но той е бил във физически контакт с Него, Който беше станал плът. Той Го е познавал като въплътен Логос, а не само като Дух. Затова неговата опитност е много по- дълбока, много по-ценна и обективна.
Защото, както вече казах, той е бил
ученикът
, когото Исус обичал.
Евангелието на Йоана е Книга, запечатана със седем печата. И аз не си поставям за задача да я отпечатам, защото всеки сам трябва да намери ключа за разкриване на Тайните. Такъв е окултният закон, всеки сам да се добере до висшите Тайни, да ги опита и провери. Аз искам само да посоча, че това Евангелие е окултна Книга, Книга на Вечната Мъдрост, която съдържа много дълбоки Тайни в себе си. За да можем да разберем Евангелието на Йоана в цялата му дълбочина, трябва да разберем разликата между древните Мистерии и християнските Мистерии.
към текста >>
Ученикът
е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма.
Древните Мистерии са се извършвали в Храмовете на Мистериите, които са били Храмове за Посвещение или можем да кажем, че те са били скрити окултни Школи. В тези Школи посветените са били обучавани най-първо за придобиване на вътрешна чистота, за пречистване на астралното тяло или, казано на християнски език, за пречистване на сърцето. След това те са били учени да въздействат на своето етерно тяло, върху което е трябвало да отпечатат възприемателните органи в астралното тяло. И тогава те са могли вече да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Посвещението, през което те са минавали, се е наричало "живот, смърт и възкресение".
Ученикът
е прекарвал три дни в гроба, в един ковчег в Храма.
Неговият дух е бил освободен от тялото и е отивал в духовния свят, където под ръководството на своя Учител, е влизал във връзка с възвишените същества, които са му разкривали някои от Тайните на света. На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек.
към текста >>
Това е логично последствие и от факта, че Йоан е бил
ученикът
, който през всичкото време е бил с Христа.
И затова се казва, че при смъртта на Христа на кръста, завесата на Храма се раздрала. Тази е завесата, която е скривала древните Мистерии. Раздирането на завесата показва, че Мистериите се изнасят вече открито пред света, за да може всеки, който намери сили в себе си, да премине през този Път. Според "научното" изследване и според съвременните богослови, Евангелието на Йоана е най-неисторическото, а е повече философско и поетическо произведение. Но според Окултната Наука, когато това Евангелие се чете внимателно, ще се види, че то най-достоверно представя историческия живот на Исуса Христа.
Това е логично последствие и от факта, че Йоан е бил
ученикът
, който през всичкото време е бил с Христа.
Само той е бил под кръста, когато Исус издъхнал на него. И той е бил един от първите, които отишли на гроба и видял, че тялото го няма там. Това се потвърждава и от принципа, че физическият свят е отражение на Божествения и следователно, на всеки принцип от Божествения свят трябва да отговаря определен факт от физическия свят, защото това, което е долу е подобно на онова, което е горе. За да не бъда голословен, ще приведа някои факти от самото Евангелие, които потвърждават гореказаното. По- рано споменах, че Евангелията са плод на Откровение, а не са една обикновена биография.
към текста >>
Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато
Христовото
Същество се вселява в Него.
Докато при образното виждане човек може да изгуби от погледа си физическата действителност, то вдъхновението и интуицията са свързани с ясното виждане на това, което става на физическото поле. Изживяването на Словото при вдъхновението не отблъсква физическото възприятие, какъвто е често случаят при образното виждане, а го подсилва и просветлява. Затова Евангелието на Йоана, макар че няма за пряка задача да ни даде един биографичен очерк, изнася най-много факти от историческия живот на Исуса, които не са дадени в другите Евангелия. В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно.
Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато
Христовото
Същество се вселява в Него.
Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос. Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често през Самария. Това са три области на Палестина, съвършено различни в географско отношение.
към текста >>
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята,
Христовото
Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение.
Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море. Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище.
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята,
Христовото
Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение.
При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
към текста >>
И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и
Христовото
Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
Мъртво море лежи на 400 метра под морското равнище. Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини.
И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и
Христовото
Същество е намерило своето въплъщение в юдейството.
Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия.
към текста >>
39.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим
ученик
е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият
ученик
на Исус, е Хермес.
Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец. Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес.
Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим
ученик
е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият
ученик
на Исус, е Хермес.
В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света. Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес. За да разберем по-добре Учението за Словото, изложено в пролога, трябва да си изясним дългото развитие на нашата Земя, което е станало в ред периоди, в които Логосът се проявява в различни форми. За изяснение на тази мисъл ще цитирам какво казва Учителят за тези космични периоди.
към текста >>
И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това
Христово
събитие, има най-голяма важност.
И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените. Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа.
И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това
Христово
събитие, има най-голяма важност.
Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение. Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят.
към текста >>
Затова казваме, че
Христовото
събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е.
Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството.
Затова казваме, че
Христовото
събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е.
на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос.
към текста >>
40.
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА
УЧЕНИКА
3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА
УЧЕНИКА
3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА Втора глава започва със сватбата в Кана Галилейска. Там е казано: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката Исусова Му казва: Вино нямат.
към текста >>
Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в
ученика
на Христа.
Защото Христос владее природните сили и с помощта на тези сили, които в случая са символизирани от Неговата майка, която е Майката-Природа, Той превръща водата във вино. Но, както вече казах, всичко, което Христос извършва с един човек или с група хора, има значение за цялото човечество. Със силите, които Христос носи със себе си, Той внася в човешкия живот такива сили, които са с характера на тези, които действат във виното, и които прекъсват старата връзка на човека със свръхсетивния свят и го правят едно чисто земно същество, което трябва да приеме Логоса в себе си, да развие своето самосъзнание. Той трябва да стане едно същество, което чрез развитие на своите вътрешни сили да влезе с пълно съзнание във връзка с духовния свят и с Логоса. С превръщането на водата във вино - водата в случая е символ на природните стихии, чрез които хората са влизали във връзка с духовния свят - Христос прекъсва действието на тези сили, прекъсва този начин на връзка и прави така, че човек да обърне погледа си навътре, в себе си, където дремят неговите Божествени сили, които трябва да развие, за да влезе в съзнателна връзка с духовния свят, с Логоса и със съществата от духовния свят.
Превръщането на водата във вино се извършва в човека, в
ученика
на Христа.
То е превръщане на природното духовно мирово съзнание, в което е живял човек до времето на третата културна епоха, до третия ден, във вътрешно душевно самосъзнание. Преди развитието на аза, на личността, човекът, символично казано, е живял във водния елемент, обединяващ целия космичен живот на Природата. Човекът е, така да се каже, още капка в морето, включена в мировия живот. Той се чувства още като член на Цялото, а не като самостоятелно същество. Когато в него се ражда азът, той се откъсва от Цялото и вместо в мировите води, както е живял досега, отсега вече той живее в своята вътрешност, в своята кръв, която е носител на живота на личността на човека.
към текста >>
Христовото
дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека.
Това, което превръща водата в сок на гроздето, са космичните Азови сили, силите на Христа. Гърците наричали тези сили Дионисиус Загреус. Това, което превръща водата в кръв в човешкия организъм, са човешките азови сили. Гърците наричали тези сили Дионисиус Якхос. Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос произведе това, което космичните Азови сили, силите на Слънцето, произвеждат в лозата, Той произведе същевременно в човешките души, които присъстваха на сватбата и особено в душите на учениците това, което иначе произвеждат човешките азови сили, дионисовския елемент в човека.
Христовото
дело на сватбата в Кана беше една подбуда, едно укрепване на азовата същност в човека.
С това Той казва на всички хора: Вие трябва да развиете индивидуалния живот в себе си на основата на космичния духовен живот, ако искате да станете Мои ученици. С превръщането на водата във вино се загатва още една Тайна, която е свързана с мисията на Христа, с мисията на християнството. Прекъсвайки старата връзка с духовния свят, Христос прави хората да обърнат погледа си към външния свят, в който се проявява Логосът, и да открият мисълта на Логоса, изразена като природни закони. По този начин те трябва да се научат да мислят и да разсъждават, с което в тях постепенно се пробужда и развива самосъзнанието и се укрепва азът. Така хората постепенно забравят връзката си с духовния свят и за произтичащите от това учения за онзи свят, за прераждането и за кармата, за живота на човека в духовния свят след смъртта на тялото и т.н.
към текста >>
41.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
- Влад Пашов (1902- 1974)
А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия
ученик
император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек".
Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки). Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението").
А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия
ученик
император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек".
Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот.
към текста >>
Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил
ученик
на Исус и то
ученикът
, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение.
Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот. Така че, вечното Слово се е пробудило у Лазар и той е станал истински посветен. Цялото събитие, както е разказано, е един процес на Посвещение.
Това ни навежда на мисълта, че Лазар е бил
ученик
на Исус и то
ученикът
, когото Исус обичал и е знаел, че в него може да се извърши Възкресение.
Но преди да възкръсне, телесното в човека трябва да умре, трябва да се преобрази. И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото.
към текста >>
Но този процес разделя живота на
ученика
на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека.
И затова в древните Мистерии при такива случаи се е казвало: Умри и стани! , т.е умри за телесното и стани за духовното. Земният човек трябва да умре, за да възкръсне духовното и Божественото, което е скрито в душата на човека. И затова, както при древните Посвещения в Мистериите, така и при Лазар, той е изпаднал в летаргичен сън, който е подобен на смърт, защото при него и етерното тяло е излязло от физическото. В това време душата, под ръководството на своя Учител, отива в невидимия свят.
Но този процес разделя живота на
ученика
на две части: частта, която е преди Посвещението, е животът на физическия човек, а частта след Посвещението, е животът на възкръсналия Бог в човека.
Земното тяло е било наистина мъртво в продължение на три и половина дни. От недрата на смъртта избликва новия живот. Безсмъртната душа е преживяла смъртта. Тя излиза оттам със съзнанието за своето безсмъртие, защото тя го е преживяла. Това е било преживяно от Лазар, както и от всички, които минават през Посвещение.
към текста >>
Но
Христовото
Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество.
"Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Всъщност, това събитие бе за Исус само средство, а не цел. Той го предизвика, за да повярват в думите Му тези, които вярват във Възкресението само под тази външна форма. За Него главното е Възкресението на душата, чийто символ бе това Възкресение на тялото. От това може да се заключи, че Той вярваше в друг род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение.
Но
Христовото
Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество.
То трябваше, до известна степен, да бъде за всички хора това, каквото Възкресението в Мистериите бе за посветените. Лазар е възкръсналият, трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на великото историческо събитие - Възкресението на Христос. В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия.
към текста >>
В Мистериите
ученикът
е преживявал убеждението за безсмъртието на душата.
С възгласа "Лазаре, излез вън! " Исус разгласи Тайната на Мистериите. И затова еврейските първосвещеници и фарисеи, които познаваха Тайните на Мистериите, не можеха да оставят ненаказан този акт и затова решиха да убият Исус, защото разкрива Тайните на Мистериите пред народа. Но Исус не отдаваше никаква важност на външната страна на Посвещението. Затова Той казва: Аз знаех, че Ти ме слушаш винаги, но Аз го казвам за народа, който е около Мене, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
В Мистериите
ученикът
е преживявал убеждението за безсмъртието на душата.
За него то не е било вече една теория, а един факт. Затова древните казваха: Блажени посветените, защото те са видели. Но Исус искаше всички да дойдат до убеждението за безсмъртието. Затова Той казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват. С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на душата и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в древността.
към текста >>
В древността, когато един
ученик
е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни.
Затова Той казва: Блажени тези, които не са видели, но които вярват. С това Той искаше да подкрепи цялото човечество, да може да преживее безсмъртието на душата и един ден да мине през Посвещение, което Той постави на нови основи, съвършено различни от Посвещението в древността. Понеже в разказа за възкресението на Лазар се засяга въпросът за Посвещението, затова ще направим кратка характеристика на древното и християнското Посвещение. Обучението и при двете Посвещения е почти еднакво. Разликата е в провеждане акта на Посвещението.
В древността, когато един
ученик
е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни.
Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята.
към текста >>
Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на
ученика
, да се отпечатат върху етерното тяло.
Разликата е в провеждане акта на Посвещението. В древността, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло.
Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на
ученика
, да се отпечатат върху етерното тяло.
Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята. Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите.
към текста >>
Преживяванията на
ученика
в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята.
В древността, когато един ученик е бил вече готов да мине през Посвещение, са го привеждали в магнетичен летаргичен сън, в което състояние е прекарвал три и половина дни. Този сън се е отличавал от обикновения сън по това, че тук вече и етерното тяло е извадено от физическото, а не само астралното, както при обикновения сън. И само една слаба връзка свързва физическото тяло с етерното. Този сън е подобен на смъртта, само че не настъпва разлагане на тялото, защото има една слаба връзка с етерното тяло. Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло.
Преживяванията на
ученика
в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята.
Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят. Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това, ученикът чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите. Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове.
към текста >>
Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това,
ученикът
чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите.
Това е било необходимо, за да може духовните органи, които са изработени в астралното тяло в течение на окултното обучение на ученика, да се отпечатат върху етерното тяло. Преживяванията на ученика в духовния свят е трябвало да бъдат пренесени в будното му съзнание на земята. Това предаване на органите от астралното върху етерното тяло, не е могло да стане в будно съзнание, когато етерното тяло е свързано с физическото. Затова е трябвало етерното тяло да се освободи от физическото, за да бъдат отпечатани в него органите, изработени в астралното тяло. Процесът на обучението преди Посвещението има за цел, именно, да организира астралното тяло и да изработи в него съответните органи, за да може да възприема чрез тях впечатления от духовния свят, както физическите сетива възприемат впечатления от физическия свят.
Затова са практикували различни методи, които общо се свеждат към това,
ученикът
чрез молитва, медитация, размишление и съзерцание да внесе известни сили в астралното тяло, които да работят за неговото организиране и създаването на органите.
Това става, когато човек всеки ден в определен час се отдава на размишление и медитация върху определени свещени текстове. Такива текстове могат да се вземат от Евангелието на Йоана и от беседите на Учителя. И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове.
към текста >>
Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който
ученикът
вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън.
Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността.
Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който
ученикът
вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън.
А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира.
към текста >>
А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като
ученикът
поддържа съзнателна връзка с Христа.
За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън.
А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като
ученикът
поддържа съзнателна връзка с Христа.
И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
към текста >>
И затова Учителят препоръчва
ученикът
да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек.
Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа.
И затова Учителят препоръчва
ученикът
да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек.
А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово. И затова Той казва: "Аз съм Светлината на света". И когато човек Го съзерцава, той привлича тази Светлина, която въздейства на астралното тяло и го организира. Затова Той казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Онзи, който по този начин съзерцава образа на Христа, влиза в Пътя на организиране на астралното тяло, изработва си органи в него, с това познава Истината и придобива Вечен Живот.
към текста >>
Като седма стъпка в Пътя на развитието на
ученика
, това знамение показва Пробуждането, Възкресението на Божественото в душата на човека.
Чрез Христа, на мястото на старото Посвещение трябваше да дойде едно ново Посвещение, което е било произвеждано чрез силата на Христа, чрез силата на Любовта. Трябваше, един вид, да се завърши старата форма на Посвещение. Но беше необходим един преход от старото към новото време. За този преход трябваше веднъж някой да бъде посветен по стария начин, обаче в присъствието на Христа. Това стана с възкресението на Лазар".
Като седма стъпка в Пътя на развитието на
ученика
, това знамение показва Пробуждането, Възкресението на Божественото в душата на човека.
към текста >>
42.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия
ученик
, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия
ученик
, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше.
към текста >>
И Петър и другият
ученик
излязоха и отидоха на гроба.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.
И Петър и другият
ученик
излязоха и отидоха на гроба.
И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете.
към текста >>
И двамата тичаха заедно, но другият
ученик
надвари Петра и стигна пръв на гроба.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба.
И двамата тичаха заедно, но другият
ученик
надвари Петра и стигна пръв на гроба.
И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш?
към текста >>
Тогаз влезе и другият
ученик
, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше.
Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място.
Тогаз влезе и другият
ученик
, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше.
И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш?
към текста >>
То е последният етап от голямата
Христова
драма на историческата сцена на Палестина.
Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие.
То е последният етап от голямата
Христова
драма на историческата сцена на Палестина.
Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот.
към текста >>
А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на
ученика
на Тесния Път.
Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете.
А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на
ученика
на Тесния Път.
Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе. Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него.
към текста >>
И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв
ученик
.
Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител.
И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв
ученик
.
Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята.
към текста >>
Следователно, и
ученикът
, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба.
Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик.
Следователно, и
ученикът
, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба.
И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието.
към текста >>
Тогаз онзи
ученик
, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е.
Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба.
Тогаз онзи
ученик
, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е.
И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл.
към текста >>
Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му
ученика
, когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита кой ще Го предаде.
Това се повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква. След като му казва с каква смърт има да прослави Бога, казва му: "Върви след Мене".
Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му
ученика
, когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита кой ще Го предаде.
Него, прочее, като видя Петър, каза на Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик няма да умре. Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е?
към текста >>
И така, разнесе се между братята тази дума, че този
ученик
няма да умре.
След като му казва с каква смърт има да прослави Бога, казва му: "Върви след Мене". Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му ученика, когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита кой ще Го предаде. Него, прочее, като видя Петър, каза на Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
И така, разнесе се между братята тази дума, че този
ученик
няма да умре.
Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? " Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление.
към текста >>
Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият
ученик
на Христа.
проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин".
Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият
ученик
на Христа.
Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли.
към текста >>
43.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от
Христовата
Любов.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите.
Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от
Христовата
Любов.
Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние".
към текста >>
Лука е бил
ученик
на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа.
Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля.
Лука е бил
ученик
на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа.
В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова.
към текста >>
Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за
ученика
Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син".
Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум.
Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за
ученика
Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син".
После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15).
към текста >>
После казва на
ученика
: "Ето твоята майка".
Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син".
После казва на
ученика
: "Ето твоята майка".
Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35).
към текста >>
44.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме
Христовия
импулс, който е централен импулс в човешкото развитие.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ За да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството са дадени много духовни импулси. Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие.
Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме
Христовия
импулс, който е централен импулс в човешкото развитие.
Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си.
към текста >>
Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото
Христово
течение.
Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде разбрано и от най-простите човешки души, ни е предадено от Евангелието на Лука.
Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото
Христово
течение.
Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал. Днешният човек има интелектуални способности, има в себе си мярка, чувство за това, кое е добро и кое е лошо. Има, така да се каже, развито морално чувство.
към текста >>
И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество
Христово
, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
Неговата мисия е била тази - да обърне вниманието върху това, че човек, където и да се намира във Вселената, не е сам, че той се намира в един одухотворен космос, че е част от един Духовен свят, изпълнен с разумни същества. Той учеше, че човек е роден от Духа и почива в Него, и че със всяко вдишване човек поглъща Божествения Дух, Който прониква цялото пространство като една велика, разумна енергия, която храни всички същества. Тук по-обширно ще кажа за едно важно положение, относно великите учители на човечеството, които на Изток наричат Будисатви. Според Окултната Наука будисатвите приемат своята мисия и своето учение от Христа. Те са негови проводници.
И будисатва, който стана Буда 500-600 години преди Рождество
Христово
, имал за мисия да предаде постепенно на човечеството учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.
Според схващането на Окултната Наука има 12 будисатви, които образуват една велика духовна ложа. Ако бихме могли да надзърнем във великата духовна ложа на будисатвите, ние ще открием, че в средата на 12-те будисатви стои едно тринадесето Същество, което не бихме могли да наречем Учител в този същия смисъл, както за 12-те будисатви, но което трябва да наречем Съществото, от което самата Мъдрост се излива субстанциално. Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството.
към текста >>
Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил
ученик
на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура.
То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт. Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения.
Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил
ученик
на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура.
И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет. Това е станало, за да отиде Исус-Заратустра в Египет, където са се развили Неговите сили, за да си ги прибере обратно, за да може да извърши Великото Дело. След връщането от Египет, Соломоновият Исус, заедно с родителите си се настанява в Назарет, където живее Натановият Исус. Така двете момчета Исус, които са свързани с две велики културни течения на миналото, се събират в един град. Така биват събрани конкретно и двата светогледа.
към текста >>
След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява
Христовия
Дух.
които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос. Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи.
След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява
Христовия
Дух.
В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес". Това значи, че в този момент е роден Синът на небето - Христос.
към текста >>
45.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на
Христовото
същество.
А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън.
Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на
Христовото
същество.
9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
към текста >>
И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на
Христовия
Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата.
И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата.
И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на
Христовия
Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата.
11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града.
към текста >>
Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става
ученик
на Христа.
Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото.
Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става
ученик
на Христа.
В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата.
към текста >>
Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на
Христовия
Дух, за да умножат благата.
В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата.
Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на
Христовия
Дух, за да умножат благата.
Спомням си пак един пример от Учителя и той е следният: На Изгрева, в първите години на мястото, където сега е положено тялото на Учителя, се сееше жито. Един брат сее нивата и посял половината, вижда, че житото му свършва и остава много малко. Той казва на Учителя: Учителю, семето няма да стигне. Учителят му казва: Сей, ще стигне. И за негово учудване той взема от кофата и сее, и то все толкова си
към текста >>
След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов
ученик
и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство.
При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго.
След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов
ученик
и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство.
И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него.
към текста >>
Докато след кръщенето в Йордан,
Христовото
Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение.
Докато след кръщенето в Йордан,
Христовото
Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
към текста >>
И Учителят казва, че при разпятието
Христовият
Дух бил напуснал тялото.
Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
И Учителят казва, че при разпятието
Христовият
Дух бил напуснал тялото.
Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба.
към текста >>
Това е вече моментът, когато
Христовото
Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи.
Това е вече моментът, когато
Христовото
Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача.
към текста >>
46.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в
ученика
в Пътя на неговото развитие.
В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение.
Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в
ученика
в Пътя на неговото развитие.
Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие.
към текста >>
Това са степени в пътя на
ученика
.
След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие.
Това са степени в пътя на
ученика
.
В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде".
към текста >>
Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на
ученика
.
Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа.
Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на
ученика
.
За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората, това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг.
към текста >>
На онзи Бог, който като
Христов
Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие.
И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така че, според начина, по който постъпват, децата на този свят са по-умни от децата на светлината; според начина, по който те разбират създаденото положение, те са по-умни. Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не може да служи на двама господари. Така казва Христос на окръжаващите, че не може да се служи на двама господари: на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото ви говорят книжниците и фарисеите.
На онзи Бог, който като
Христов
Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие.
Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека.
към текста >>
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на
ученика
, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците.
В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа.
Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на
ученика
, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците.
Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото.
към текста >>
47.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
След като
ученикът
е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението.
Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение.
След като
ученикът
е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението.
В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира".
към текста >>
Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по
Христовия
Път.
Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението. То постоянно изразява това с един тих и душевно силен език. Като светещи фарове са разпръснати в цялото Евангелие думите за Пътя. Така още в първата глава, 79 стих, се казва: "Ще насочи нашите нозе в пътя на мира". В края на Евангелието, по пътя за Емаус, 24 глава, 72 стих, учениците си казват: "Не гореше ли сърцето ни, когато той говореше с нас по пътя".
Така в изминаването на един външен Път се изживява всичко онова, което трябва да бъде изминато по вътрешен Път, по
Христовия
Път.
Пътят ги беше довел до виждането на Възкръсналия. "Сърцето им горяло" - това е един израз, който показва, че тяхното сърце е преминало от каменно в плътско, станало е едно раздвижване на сърцето, напиращото чувстване на виждащата сила на сърцето. Това е животът на пъпката, която иска да се разцъфти. Така вярата е била началото на виждането за двамата ученици на път за Емаус. Без да знаят, те са били във вътрешния Път, когато постепенно се осъзнали.
към текста >>
48.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил
ученик
на Петър.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО Евангелист Марко е свързан с най-различните групи на първичното християнство.
Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил
ученик
на Петър.
В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия.
към текста >>
Така Марк е
ученик
както на Петър, така и на Павел.
Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.
Така Марк е
ученик
както на Петър, така и на Павел.
У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Както изживяването пред Дамаск на Павел премина върху Лука и послужи като основа на неговото Евангелие, така изживяването на Петдесятница на Петър премина върху Марко.
към текста >>
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата
Христова
сила.
На всяка крачка в Евангелието на Марко се среща такава повеля. Това, което трябва да се разбира с тези повели за мълчанието, не може да бъде разбрано, ако останем в областта на едно обикновено човешко разбиране. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разредени до думи и мисли. Делата са семе на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанието на хората като силов импулс и като семе на космическо ставане чрез Христа в света.
И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедта за мълчание, от това можем да разберем, че хората не са били в състояние да приемат напълно космическата
Христова
сила.
Те разреждат тази космическа сила до едно съдържание на човешката душа, като изказваха станалото с думи, защото знаеха да говорят само на езика на Словото, но не и на езика на мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на мълчанието, което е всъщност езикът на космическите сили. Между думите, които са изговорени в Евангелието на Марко, навсякъде съзвучи цял един свят от думи, които са премълчани. Тези думи са именно истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Едно привидно малко противоречие, което съществува между Евангелието на Марко и Евангелията на Матей и на Лука, може да ни доведе до една друга страна на особеността на Марковото Евангелие.
към текста >>
Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е
Христовият
импулс.
Централната притча тука е втората, за саморастящото семе. Върху нея, така да се каже, се спират останалите две. Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори.
Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е
Христовият
импулс.
Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания. При това изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един процес на ставане, на развитие, който минава през степени и етапи.
към текста >>
Отделянето на
Христовото
Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на
Христовото
Същество.
Когато гонителите хващат Христа и учениците се разбягват, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен с бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка.
Отделянето на
Христовото
Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на
Христовото
Същество.
Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на Христовата душа. В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото.
към текста >>
Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на
Христовата
душа.
Когато гонителите се опитват да го хванат, той оставя в ръцете им ленената си дреха и побягва гол. От него гонителите задържат само дрехата. Смъртта на Христос не е като смъртта на един обикновен човек - в един единствен момент. Както въплъщението на Христа в човека Исус при Кръщението в реката Йордан, така и Неговото освобождаване от смъртта при събитията на страданията и тези на Голгота, е една неимоверна голяма загадка. Отделянето на Христовото Същество от човешката обвивка не става чак при Разпятието, то започва по-рано и означава едно съзнателно пожертване на Христовото Същество.
Още самото учредяване на Тайната Вечеря има своята сила в самораз-даването и разливането на
Христовата
душа.
В Гетсимания това отделяне напредва още повече, но към него се прибавя и нещо друго: тялото, в което в течение на три години беше обитавала свръхсилата на едно космическо Същество, застрашаваше да се раздроби преждевременно и беше необходима една от най-дълбоките борби в душата на Христа, за да не остави смъртта да вземе надмощие. Смъртта не трябва да дойде отвън чрез разрушението на тялото, а отвътре, чрез пожертването на Духа. Следователно, в Гетсимания Христос води борба, щото въпреки започнатото отделяне на тялото. Неговата душа да бъде задържана в тялото, докато бъде завършено делото. Когато гонителите Го хващат, тази борба е вече издържана.
към текста >>
В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически
Христов
импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята.
от която съдържанието е започнало вече да изчезва. Гонителите държат в ръцете си дрехата, обаче Този. Който беше облечен в дрехата, се изплъзва от тяхната власт. Това вътрешно състояние на нещата се явява като духовни видения пред душата на евангелиста в загадъчната сцена с момъка, който побягва гол оттам. Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития.
В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически
Христов
импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята.
По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж. Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на Христовото Същество. Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението.
към текста >>
Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на
Христовото
Същество.
Както навсякъде в първите три Евангелия, така особено в Евангелието на Марко, в събитията на физическото поле се примесват свръхсе-тивни събития. В този младеж евангелистът иска да ни покаже младия космически Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от Своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечество и на Земята. По-нататък ни се обръща внимание, че в разказа за Възкресението Евангелието на Марко не говори за един ангел, както Матей, нито за два ангела, както Лука и Йоан. а говори за един младеж, който става видим при гроба, облечен в бяла дреха. Това е същият младеж.
Цялото Евангелие на Марко се движи между две Тайни, тези на въплътяването и на обезплътяването на
Христовото
Същество.
Тайната на въплътяването е изразено с разказа за изкушението. Този разказ при Марко се състои от едно единствено изречение. Той казва само следните думи: "Веднага Духът Го отведе в пустинята и Той бе в пустинята четиридесет дни. и бе изкушаван от Сатаната. Беше при животните и ангелите Му служеха" (1.13).
към текста >>
Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците
Христови
като невидим.
Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него. Една от най-важните Тайни на Евангелието на Марко е, че през цялото Евангелие се описва съдбата на съществото, което беше въплътено в Йоан Кръстител, независимо от това дали името на Йоан се споменава, или не. Въпреки, че Евангелието на Марко навсякъде говори чрез събитията, които описва, и премълчаването, то все пак описва някои сцени с такива подробности, както никое друго Евангелие.
Тук трябва да причислим и разказа за обезглавяването на Кръстителя и неговото по-нататъшно действие в кръга на учениците
Христови
като невидим.
Кръгът на учениците е една общност, благодарение на това, че те стават тяло на едно по-висше същество, а това по-висше същество е душата на Йоан Кръстител. Той действа с тях и чрез тях. Той се е свързал с тях като техен патрон, ръководител и като техен духовен помощник. Той по такъв начин възкръсва в тях.
към текста >>
49.
2. НОВОТО НАЧАЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както казах по-рано, той е бил
ученик
на Петър и след това се отделя от него, отива в Александрия, където по това време е била на висотата си неоплатоническата Мъдрост или така наречения езически гносис.
А за да се изрази едно дело, не са необходими много думи. Всичко в това Евангелие е конкретно, ясно, сбито и силно. Както и останалите Евангелия, Евангелието на Марко ни описва събития и процеси от сетивния свят, примесени с някои факти и процеси от свръхсетивния свят. Те са така преплетени, че човек мъчно може да ги различи. И както и другите Евангелия, така и Евангелието на Марко е плод на едно откровение, на едно ясновидство, което му разкрива Христос такъв, какъвто ни Го описва.
Както казах по-рано, той е бил
ученик
на Петър и след това се отделя от него, отива в Александрия, където по това време е била на висотата си неоплатоническата Мъдрост или така наречения езически гносис.
Там той се запознава с великите Тайни на Битието и достига до ясновидство, с помощта на което, написва своето Евангелие. В него ни представя Христа като едно Велико космично Същество, Което чрез Своето слизане на земята в тялото на Исус от Назарет дава нов, мощен импулс на човешкото развитие. Този нов, мощен импулс поставя едно ново начало, нова изходна база на човешкото развитие. Затова Евангелието на Марко започва с думите " Начало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божии" . В това изречение са скрити три загадки, които трябва да разро-шим, за да разберем Евангелието на Марко.
към текста >>
За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи
Христовият
импулс, говори Евангелието на Марко.
А по-рано видяхме кой е Йоан Кръстител - пророк Илия, който иде сега да подготви пътя на Христа, да подготви новото начало на човешкото развитие, в течение на което ще се излеят силите на духовния свят за развитието на човешката душа, за пробуждането на Божественото в нея, за раждането на Аза в човешката душа. С това се влага едно ново начало на човешкото развитие. Дотогава човешките души са били силни, вследствие на връзката си с груповата душа. Сега, в началото на новото време, когато се провежда Аза в човешката душа, човек постепенно се откъсва от груповата душа и трябва да разчита на своите собствени сили, които се развиват вътре в неговата душа. Затова се случва, че хора, които в миналите си прераждания, когато са били още във връзка с колективната душа на народа, са били силни и мощни, в едно следващо прераждане, в новите времена, се явяват като обикновени хора, защото техните вътрешни сили, техният Аз не е още укрепнал, за да изрази своята мощ и способност.
За това ново начало, в течение на което ще укрепват силите на човешкия Аз под влияние на силите, които носи
Христовият
импулс, говори Евангелието на Марко.
Това значи началото на Евангелието - начало на слизането на Духовно- Божествения свят, на възвишените Божествени същества върху човешката душа, които ще организират силите на човешката душа и ще пробудят в него ново съзнание, съзнанието на Аза. Този Божествен импулс слиза през царството на възвишените същества и навлиза в човечеството. И този нов импулс, който слиза от Божествения свят, разтърсва човешките души и най-силно разтърсва най-силните. И Евангелието на Марко ни описва именно това начало, началото на този Божествен импулс, който продължава още и ще продължава и за в бъдеще да действа, а не е само един моментен импулс.
към текста >>
50.
3.16. Изцелението на немия и глухия
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пак повтарям, че Вярата е един канал, един път, по който протича
Христовата
сила на Любовта.
При първия случай той само заекваше, а сега е напълно глух и ням. Когато бащата се моли на Исус да му помогне, Той му казва: "Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва". Бащата казва: "Вярвам, Господи, помогни на моето неверие". Значи при всяко лекуване и изгонване на бесове преди всичко човек трябва да повярва, че това, което иска, ще стане.
Пак повтарям, че Вярата е един канал, един път, по който протича
Христовата
сила на Любовта.
Христос се обръща към нечистия дух и му казва: "Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам, излез от него и да не влезеш вече в него". Христос изгонва бесовете и нечистите духове, понеже е по-силен от тях и те се подчиняват на Неговата воля. С изказването, което прави при всеки даден случай, той проектира сили, които въздействат на духа и го заставят да излезе. Това се вижда от примера, където някой искал в името на Исус и на Павел да изгони един дух, но той му казал: "И Исуса познавам, и Павла познавам, но ти кой си не те познавам" и се нахвърлил върху него, и го набил.
към текста >>
Това е положението на
ученика
за света.
Този израз има дълбоко окултно значение. Тук пак става въпрос за е къщи и за по пътя. И понеже те се препирали кой между тях е по-голям, затова мълчали. И той, без да получи отговор от тях, им отговаря: "Който иска да бъде пръв. ще бъде от всички последен и на всички служител".
Това е положението на
ученика
за света.
Това е казано много ясно, за да няма нужда от разяснения. По-нататък се казва: "Тогава взе едно детенце и го постави посред тях и като го прегърна, рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. И който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил". Малкото дете в случая е само емблема на младия, на Христовия импулс, който навлиза в света. Това е събуждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият Христов импулс.
към текста >>
Малкото дете в случая е само емблема на младия, на
Христовия
импулс, който навлиза в света.
ще бъде от всички последен и на всички служител". Това е положението на ученика за света. Това е казано много ясно, за да няма нужда от разяснения. По-нататък се казва: "Тогава взе едно детенце и го постави посред тях и като го прегърна, рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. И който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил".
Малкото дете в случая е само емблема на младия, на
Христовия
импулс, който навлиза в света.
Това е събуждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият Христов импулс. По-нататък Христос продължава: "Който съблазнява едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето". Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият Христов импулс, който навлиза в живота. Който съблазни, т.е. който даде крива посока на развитието на Аза, който даде криво направление на новия импулс, т.е.
към текста >>
Това е събуждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият
Христов
импулс.
Това е положението на ученика за света. Това е казано много ясно, за да няма нужда от разяснения. По-нататък се казва: "Тогава взе едно детенце и го постави посред тях и като го прегърна, рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. И който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил". Малкото дете в случая е само емблема на младия, на Христовия импулс, който навлиза в света.
Това е събуждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият
Христов
импулс.
По-нататък Христос продължава: "Който съблазнява едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето". Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият Христов импулс, който навлиза в живота. Който съблазни, т.е. който даде крива посока на развитието на Аза, който даде криво направление на новия импулс, т.е. който го насочи в левия път, в кривия път, за него е по-добре да бъде хвърлен в морето с воденичен камък на врата.
към текста >>
Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият
Христов
импулс, който навлиза в живота.
По-нататък се казва: "Тогава взе едно детенце и го постави посред тях и като го прегърна, рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема. И който приема Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил". Малкото дете в случая е само емблема на младия, на Христовия импулс, който навлиза в света. Това е събуждащият се Аз в човека, чрез когото ще се изяви новият Христов импулс. По-нататък Христос продължава: "Който съблазнява едного от тези малките, скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето".
Тези малките, скромните, това е пак слабият човешки аз, това е младият
Христов
импулс, който навлиза в живота.
Който съблазни, т.е. който даде крива посока на развитието на Аза, който даде криво направление на новия импулс, т.е. който го насочи в левия път, в кривия път, за него е по-добре да бъде хвърлен в морето с воденичен камък на врата. Това се отнася до всички самозвани учители и ръководители, които дават крива насока на човешката душа, вследствие на което я отклоняват от правилния път на нейното развитие. След това Христос изрежда: "Ако ръката те съблазни, отсечи я; ако ногата те съблазни, отсечи я.
към текста >>
51.
3.17. Изцеление на слепия просяк
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е смисълът на този
Христов
разговор.
А Исус им казва, че Мойсей е дал тази заповед заради тяхното жестокосърдечие. И по-нататък развива идеята, че мъжът и жената са двете страни на човека, двата принципа на човека. "И двамата ще бъдат една плът, така че не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва". Бог е съчетал двата принципа в човека - Духът и душата, умът и сърцето и човек не трябва да ги разделя.
Това е смисълът на този
Христов
разговор.
Той има и свое външно значение по отношение на мъжа и жената. След това по повод на това, че му довеждат деца, Христос казва: "Не ги възпирайте, защото на такива е Царството Божие. Истина ви казвам: Който не приеме Божието Царство като дете, той никак няма да влезе в него". Смисълът на тази мисъл е, че човек трябва да има устремът на детето, да бъде чистосърдечен и младостта да пулсира в него. А това са качества на пробуждащото се Божествено Начало, него Христос оприличава на дете.
към текста >>
Така в общи линии е даден Пътя на окултния
ученик
.
тези, които нямат такова богатство. "Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Исус казва: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време къщи и братя, и сестри, и майка, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят Вечен Живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи". Тук е изказана мисълта, че когато човек се посвети в служене на Великото в света и се отрече от всички земни работи и отношения, той ще получи всичко стократно още в настоящия живот и Вечен Живот в новия свят, който иде.
Така в общи линии е даден Пътя на окултния
ученик
.
Като казва Христос заради Мене, с това подразбира заради Божественото, Което е скрито във всеки човек. Ако човек се откаже от преходното, той ще даде условия на Вечното, Божественото да се развие в него, а То е носител на изобилен Живот и блага. Исус пак се връща на това, което предстои да стане, като казва: "И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече: Ето, ние влизаме в Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, и те като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците. И ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият, и след три дни ще възкръсне". Това показва с каква настойчивост Христос иска да пробуди съзнанието на учениците да разберат значението на това, което става в света, да разберат, че е настанало ново време, че старото време е изтекло и в света навлиза нещо ново; навлиза един нов импулс, който за да проникне в света, трябва да премине през Смъртта и Възкресението.
към текста >>
52.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ученикът
, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Казано с други думи, Той го е видял в Школата на Мистериите. За Буда се казва, че под дървото Боди получил просветление и добил откровението. Исус вижда-Натанаил под смоковницата. В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена.
Ученикът
, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява.
Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя. Това не изключва възможността за размишление ученикът да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр. Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата.
към текста >>
Това не изключва възможността за размишление
ученикът
да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр.
В този смисъл смоковницата е емблема на едно състояние на съзнанието, при което човек идва до известна връзка с духовния свят. Това е ставало в Школите на Мистериите в древните времена. Ученикът, вглъбен в дълбоко размишление, дълбока медитация, чувства своята собствена душа, че излиза от физическото тяло, разширява се в Космоса и се представя пред неговото съзнание като растящо дърво, под което той седи и размишлява. Той се вижда под световното дърво и като плодове на дървото, които той е бил удостоен да откъсне, му се явява всичко, което е добил в процеса на размишлението като духовни образи, като духовни откровения. Следователно истинската смоковница и нейните плодове се намират в духовната област, а не на физическата Земя.
Това не изключва възможността за размишление
ученикът
да седи под някои от свещените дървета - дървото Боди, смоковницата, при келтите - дъбът, при германците - хвойна и пр.
Беритбата на плодове на смоковницата било винаги повод за изстъпление, за екстаз, които съставят същността на предхристиянския духовен живот, на старото ясновиждане. И не само отделният медитиращ човек, но чрез предхристиянските култове цели групи от народа са изпадали в онова състояние на съзнанието, даващо екстазно виждане, беритбата от плодове на смоковницата. На едно такова изживяване се дължи викът " Осанна" при влизането на Исус в Ерусалим. Кое е произвело този екстаз в съзнанието на народа? Образът на яздещия върху ослето подейства на народа като едно видение, взело физически образ, с което се запалва едно ясновидско съзнание.
към текста >>
Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа
Христовата
воля.
За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря". Обаче проследявайки по-нататък историята виждаме, че пожертването на Исус не принесло никаква полза на юдеите. Цезар Калигула поставя своя образ в Светая Светих, в храма на Ерусалим и не го снема оттам, въпреки молбата на видни юдеи от целия свят, между които е бил и Филон Александрийски. А в 70та година войските на цезаровите Тит и Веспасиян разрушили храма и целия Ерусалим, с което се изпълнило предсказанието на Христа, че камък върху камък няма да остане от тези големи здания.
Като разглеждаме очистването на храма на фона на историята, виждаме как действа
Христовата
воля.
С това Той хвърля факела на пожар в цял един свят, обричайки го с това на гибел. Демаскирайки ги, Той принуждава силите на света да преминат към решението. Той привежда в движение действието на юдеите и те Го разпъват на кръст; Той привежда в движение действието на римляните и те разрушават храма в Ерусалим. Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени
към текста >>
53.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той там казва, че
Христовият
Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала душата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет.
- Сина Человечески". "И колкото повече вършеха те това, толкова повече се оттегляше Космическият елемент. Който навлезе като един млад импулс в земния живот. Той се оттегли и остана Синът Человечески, над когото витаеше Това, Което трябваше да дойде като млад космичен импулс". В една от беседите на осма серия, Учителят разглежда доста обширно този въпрос, който е един от най-дълбоките въпроси в човешкото развитие и дава обилно светлина.
Той там казва, че
Христовият
Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала душата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет.
И Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне, човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? "- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
към текста >>
"- това ни показва, че
Христовият
Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
Той там казва, че Христовият Дух е напуснал тялото на Исус преди да го качат на кръста, и в това тяло е останала душата на Адам, която беше душата на Исус от Назарет. И Учителят казва още: "Божественото не може да се разпъне, човешкото се разпъва. Адам трябваше да мине през кръста на Голгота и да не се чуе молбата му, защото той в рая не послуша Бога. Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
"- това ни показва, че
Христовият
Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни".
"Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само Синът Человечески и Космическият елемент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко говори за това. Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята. Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет.
към текста >>
Ето защо, когато става въпрос за
Христовото
събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята.
Затова и Бог сега не го послуша. И когато той вика: " Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? "- това ни показва, че Христовият Дух е вече напуснал тялото и е останала само душата на Адам, която трябва да преживее кръстната смърт, за да разбере, че това, което Бог е казал първоначално, трябва да се изпълни". "Никое от другите Евангелия не говори за това, че накрая остана само Синът Человечески и Космическият елемент само витаеше над него. Само Евангелието на Марко говори за това.
Ето защо, когато става въпрос за
Христовото
събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята.
Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет. Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко. Но как стои въпросът с младия Космически елемент? Пред съдниците сега стои един самотен човек, който преди това беше проникнат от космическия Христос.
към текста >>
Впоследствие той се среща с апостол Павел и става
ученик
на Христа.
"И като Го разпънаха, разделиха дрехите Му и хвърлиха жребие за тях". Това е исторически факт. В космично отношение дрехата на Логоса е цялата Земя, която хората разделят на части, отделни държави, области и прочие. "А в шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час". Това е едно историческо явление, за което свидетелства между другото Дионисий Аеропагит, който е бил един египетски посветен, и като вижда тази тъмнина да обхваща Земята, си казал: " Това е признак, че въплътеният Бог много страда в материята, минава през големи страдания".
Впоследствие той се среща с апостол Павел и става
ученик
на Христа.
Както знаем от Евангелието на Йоан, Христос казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". И още: "Докато съм в света, Аз съм Светлина на света". И сега, при издъхването, Той видимо е напуснал Земята, както Слънцето като залезе, тази духовна Светлина се оттегля от Земята, и затова настава тъмнина по цялата Земя. "И в деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани", което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Душата на Исуса, която е както видяхме душата на Адама, вижда, че е напусната от Логоса, от Христа и се вижда изоставена, и вика.
към текста >>
54.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше
ученик
на Христа.
През първите три степени води Пътят до носенето на Кръста. Тук се явява първата от двете тайнствени фигури. В Евангелието е казано: "Накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нивата". Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея.
В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше
ученик
на Христа.
Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат. И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен ученик на Христа. Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба.
към текста >>
И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен
ученик
на Христа.
Симон от Киринея, носителят на кръста, води от първите три степени на Макрокосмоса до Кръста. И когато е изпълнена великата среда на Драмата, когато Христос умира на кръста, явява се втората тайнствена фигура - Йосиф от Ариматея. В Евангелието е казано: "Вечерта дойде един богат човек, който се казваше Йосиф и който също беше ученик на Христа. Той отиде при Пилат и го помоли за тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да му го дадат.
И Йосиф взе тялото, обви го в чиста ленена пла-щеница и го положи в собствения си гроб, който беше накарал да изсекат в скалата, и повали пред вратата на гроба голям камък." Според Евангелието на Йоан в погребението е участвал и Никодим, друг таен
ученик
на Христа.
Така Йосиф от Ариматея се явява като освободителят от Кръста. Той води от Кръста до трите степени на Макрокосмоса, които започват с полагането в гроба. Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея показват две от най-важните Тайни в живота на човека - въплътяването на човека, което е насочено към Кръста и освобождаването на човека от Кръста-тяло. Когато всеки човек стане Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, тези две душевни Тайни се осъществяват и въплътяват в него. Тайните, които трябва да осъществим в нашето развитие като човеци, гледайки образите на Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея, са тези на носенето на Кръста и освобождаването от Кръста.
към текста >>
Вечеря
Христовата
кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието.
В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
Вечеря
Христовата
кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието.
С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята.
към текста >>
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото
Христово
, приема тялото
Христово
, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта
Христова
от човека.
Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото
Христово
, приема тялото
Христово
, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта
Христова
от човека.
И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста.
към текста >>
Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта
Христови
.
С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята.
Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта
Христови
.
Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици?
към текста >>
Когато чрез приемането на тялото
Христово
нашето тяло приема нещо от същността на
Христовото
тяло, то също е снето от Кръста.
Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността.
Когато чрез приемането на тялото
Христово
нашето тяло приема нещо от същността на
Христовото
тяло, то също е снето от Кръста.
Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени.
към текста >>
Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети
ученик
в Гетсимания - Яков.
Те побягват. Единственият от дванадесетте ученици, който не проспива Голгота, а стои под кръста, е Йоан. Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът! " Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота.
Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети
ученик
в Гетсимания - Яков.
Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия.
към текста >>
Той би трябвало да събере кръвта
Христова
в чашата и да снеме тялото Му от кръста.
Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът! " Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота. Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала.
Той би трябвало да събере кръвта
Христова
в чашата и да снеме тялото Му от кръста.
По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на Йосиф в погребението.
към текста >>
55.
12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
По този начин такива ученици, такива апостоли, какъвто е бил Петър, можаха след това, благодарение на проникналия ги
Христов
импулс, да развият ясновиждане.
Как са се родили тези описания? Много важно е да обхванем с поглед това. Нека да разгледаме тези описания само при отделния случай в Евангелието на Марко. В това Евангелие достатъчно ни се показва, макар и накратко, но изразително, че младежът с бялата плащеница - т.е. космическият Христос, след като била извършена Тайната на Голгота, отново се явява на учениците след Възкресението и упражнил действие върху учениците.
По този начин такива ученици, такива апостоли, какъвто е бил Петър, можаха след това, благодарение на проникналия ги
Христов
импулс, да развият ясновиждане.
(А както ни се предава в Деянията на апостолите, Христос четиридесет дни след Възкресението е бил с учениците и ги е поучавал в Тайните на Битието, в Тайните на навлизането на Новия импулс в света.) Така щото това, което те не можаха да видят с физическите си очи, защото бяха побегнали, можаха след това да го видят чрез ясновидство. На Петър и на другите, които бяха ученици на Христа, след Възкресението им бяха отворени духовните очи, те станаха ясновидци. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път - пътят на ясновидството, въпреки че тази Тайна е била извършена на физическото поле. Това трябва да се запомни.
към текста >>
Такъв
ученик
на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко.
След срещата си с възкръсналия Исус, техните души се пробуждат, тяхните духовни очи се отварят и те стават ясновидци. Виждат всичко това, което е станало след тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели, те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците.
Такъв
ученик
на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко.
Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим.
към текста >>
Дълго време този Марк беше
ученик
на Петър.
И това, което са видели, те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота.
Дълго време този Марк беше
ученик
на Петър.
След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис. Там той можа да възприеме светогледи, които съществуваха по това време, за излизането на човешкото същество от духовните светове, за идването на това човешко същество в допир с Луцифер и Ариман, за възприемането на Луциферическите и Ариманските сили в човешката душа.
към текста >>
56.
2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сърцето в дадения случай е
ученикът
, който трябва да разбира, а не Учителят.
Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после умът. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после умът? За мен това е много естествено.
Сърцето в дадения случай е
ученикът
, който трябва да разбира, а не Учителят.
Умът е Учителят, затова не той трябва да възприеме Любовта, а сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любов. Следователно тази велика сила - Любовта - трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. През сърцето минава Животът, който иде от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете".
към текста >>
Като
ученик
на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир.
Тогава човек ще разбере защо е дошъл на Земята и какъв е Смисълът на Живота. Който разбира Смисъла на Живота, той е дошъл до едно просветление в схващанията си, вследствие на което се развива правилно. Той върви със сигурност и с отворени очи в пътя си. На каквито и мъчнотии и противоречия да се натъкне, той лесно ги разрешава. Този човек се интересува от всичко в живота, защото той знае, че човек е дошъл на Земята да учи, да събира опитност.
Като
ученик
на Живота той се стреми към придобиване на положителни знания,които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир.
Но затова е необходимо преди всичко човек да познава себе си, а после окръжаващите. Само така той ще проучи законите, които действат в Живота и ще разбере, че Животът е едно велико благо. За да използва разумно това благо, човек трябва да изпълнява Волята Божия, т.е. да изпълнява законите на Живота, в които е отразена Божията Воля. Тогава човек ще бъде здрав, силен и разумен.
към текста >>
Такава е философията на Живота според
Христовото
учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя.
И животът му няма да бъде мъчение и труд, но радост и песен. Това значи човек да се отрече от старото, от робството на греха и да влезе в новия живот, който носи свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Това е подразбирал Христос, когато е казвал да се отрече човек от майка си, от баща си, от братята и сестрите си - да се отрече човек от стария живот на греха и робството и да влезе в новия живот на Свободата. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде денят за заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря с тях, взема писма до близките им от Онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, където е живял".
Такава е философията на Живота според
Христовото
учение, което е учение на Синовете Божии, на Белите Братя.
Само с тази философия, само с това разбиране човек може да прогресира и да се развива правилно. Тази философия е изложена в Евангелията, но те трябва да се четат не по буква, а по Дух, за да открие човек законите на Живота, които са скрити в тях.
към текста >>
57.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава
ученикът
на есеите в пътя на своето духовно развитие.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие.
Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава
ученикът
на есеите в пътя на своето духовно развитие.
Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос.
към текста >>
Там също споменах, че Матей е бил
ученик
в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един
ученик
от тази школа.
4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие.
Там също споменах, че Матей е бил
ученик
в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един
ученик
от тази школа.
На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите.
към текста >>
На всяка една степен
ученикът
има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа.
Матей започва своето Евангелие с историческото развитие на еврейския народ от Авраам до Исус, в течение на което този народ минава през четиридесет и две поколения, които Матей разделя на три по четиринадесет. Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа.
На всяка една степен
ученикът
има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа.
Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон.
към текста >>
И тогава ще стигнем до следващите седем степени, които представят
Христовото
съвършенство на числото седем, т.е.
Така че всичко, което е свързано с физическото и етерното тяло, които са свързани с наследствеността, е свързано с 42-те поколения. Защото всичко, което е свързано във времето, което се отнася до времето, е свързано с числото седем. Ето защо и развитието нагоре, над физическата наследственост, е било свързано у есеите с числото седем. Те са си казвали: "Ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през четиридесет и две степени, за да се освободим от всичко, което е наследено през поколенията.
И тогава ще стигнем до следващите седем степени, които представят
Христовото
съвършенство на числото седем, т.е.
седем по седем е равно на четиридесет и девет степени. Но това, което се намира над 42-те степени, не трябва да се причислява към силите и съществата, които действат във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е завършено след седем пъти по седем, т.е. през 49 поколения. Обаче за последните седем степени е постигнато цялостно преобразяване.
към текста >>
58.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
- Влад Пашов (1902- 1974)
При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява
Христовият
Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява
Христовият
Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система.
Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество.
към текста >>
Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява
Христовото
Същество.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела.
Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява
Христовото
Същество.
Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране.
към текста >>
Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство
Христово
Същество.
При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество.
Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство
Христово
Същество.
Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни.
към текста >>
Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от
Христовия
Дух.
Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух.
Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от
Христовия
Дух.
В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава. "Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
към текста >>
Интересно е също така, че
Христовото
Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава.
Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан. Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа. Но в случая с изкушението не се касае за тази пустиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество.
Интересно е също така, че
Христовото
Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава.
Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии.
към текста >>
При процеса на Посвещението на
ученика
се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход.
С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
При процеса на Посвещението на
ученика
се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход.
Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки.
към текста >>
Посвещението така се води, че
ученикът
последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки.
При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението.
Посвещението така се води, че
ученикът
последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки.
Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът.
към текста >>
Първо
ученикът
се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена.
Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки.
Първо
ученикът
се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена.
Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже.
към текста >>
Ако
ученикът
се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили.
Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена.
Ако
ученикът
се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили.
които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа.
към текста >>
тъмните сили, с които е влизал
ученикът
в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде
ученикът
до катастрофа.
Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже.
тъмните сили, с които е влизал
ученикът
в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде
ученикът
до катастрофа.
Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм.
към текста >>
Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на
ученика
в Космоса.
Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението.
Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на
ученика
в Космоса.
Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса.
към текста >>
При древните Посвещения
ученикът
е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си.
Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят.
При древните Посвещения
ученикът
е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си.
Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло. което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло.
към текста >>
В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан,
Христовото
Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса.
В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан,
Христовото
Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението
към текста >>
59.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е началото на
Христовата
дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството.
Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците.
Тя е началото на
Христовата
дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството.
Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу.
към текста >>
Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени
Христови
слова.
Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие.
Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени
Христови
слова.
Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие.
към текста >>
Началото на това
Христово
наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата.
Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците.
Началото на това
Христово
наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата.
Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа.
към текста >>
Емил Бок,
ученик
на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа.
Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане".
Емил Бок,
ученик
на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа.
Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството.
към текста >>
Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой
ученик
.
Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала.
Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой
ученик
.
Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради.
към текста >>
60.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на
ученика
към Посвещение.
Деветте блаженства - това са девет опорни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот. Върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството". Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на душата към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество. Това се отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно.
Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на
ученика
към Посвещение.
Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне булото, за да се открие този Път. След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства. Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло.
към текста >>
Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в
Христовото
пророчество са за гибелта на земния Ерусалим.
С тях е показано как човек може да бъде блажен, като приеме Духа в себе си. а каквото разстояние се намират деветте блаженства от началото на Евангелието на Матей, на такова разстояние от неговия край намираме една част, която се състои също от девет члена, които отговарят точно на групата на блаженства. Това са деветте горки (23,13-36). Христос казва блаженствата на учениците, на носителите и ръководителите на възлизането на света, на новото творение. Деветте горки са отправени към книжниците и фарисеите, носителите и ръководителите на гибелта на света, на умирането на старото творение.
Докато блаженствата ни насочват към съграждането на небесния Ерусалим, то произнесените горки в оплакването в
Христовото
пророчество са за гибелта на земния Ерусалим.
В 37-ми и 38-ми стихове на 23-та глава, непосредствено след изказването на горките, Христос казва: "Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти исках да събера чадата ти, както квачката събира пилците под крилата си, но вие не искахте. Ето, домът ви ще бъде напълно разрушен". Така че, блаженствата имат значение към съграждането на новия Ерусалим, а изговарянето на горките имат отношение към разрушението на земния Ерусалим. Сега накратко ще разгледам деветте блаженства като членове на един организъм, като всеки път към дадено блаженство ще цитирам съответстващото горко за сравнение. Първо блаженство: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно".
към текста >>
Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее
Христовата
сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда.
В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието.
Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее
Христовата
сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда.
И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее. Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива се отнася четвъртото горко.
към текста >>
И когато в своето сърце човек се изпълни с
Христовата
сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда.
В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда.
И когато в своето сърце човек се изпълни с
Христовата
сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда.
Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее. Противоположно на това е фалшивата религиозност, която счита като съществено това или онова, които съвсем не са съществени, издава отделни предписания и правила, с което създава почва за една псевдорелигиозност, за религиозно важничене, лицемерие и нетолерантност. За такива се отнася четвъртото горко. Петото блаженство: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани."
към текста >>
Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от
Христовата
сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек.
Така Любов може да има само онзи, който е намерил себе си, който е разкрил Бога в себе си. Но който е намерил и познал себе си, той е познал и Бога, и с това намира и другия човек, понеже Бог живее в душата на всички хора. Това блаженство се отнася до това, което обикновено наричаме интелект, което в западната окултна наука наричат Разсъдъчна душа. Тук изпъква с голяма сила азът на човека, който обединява трите страни на душевния живот на човека. Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила.
Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от
Христовата
сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек.
Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас. Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща. А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона.
към текста >>
Онзи, който е приел
Христовата
сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща.
Тук се пробужда самосъзнанието в неговата пълна сила. Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас.
Онзи, който е приел
Христовата
сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща.
А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона. И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж.
към текста >>
А онзи, който не е приел
Христовата
сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона.
Когато това самосъзнание, когато този аз е проникнат от Христовата сила, той развива в себе си онази добродетел, която наричаме милосърдие, която е свободен дар от човек към човек. Това е онази добродетел, която минава от човек към човек и се връща към този, от когото е излязла. Затова е казано: "Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат". Това, което правим на другите, то се връща към нас. Онзи, който е приел Христовата сила в себе си, той е, който дава свободно на другите безкористна Любов, и това му се връща.
А онзи, който не е приел
Христовата
сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона.
И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността."
към текста >>
Онзи, който приеме в себе си
Христовата
сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него.
Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността." Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание.
Онзи, който приеме в себе си
Христовата
сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него.
Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога. Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез Христовата сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си. Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето.
към текста >>
Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез
Христовата
сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си.
Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога.
Понеже азът във физическото тяло се изразява чрез кръвта, а кръвта се разнася чрез сърцето под влияние на космичния ритъм, то когато човек пречисти кръвта си, той ще пречисти и сърцето си, и тогава чрез
Христовата
сила, която е приел в себе си, ще види Бога в себе си.
Без вътрешна чистота човек не може да се развива правилно в окултния Път. Затова въпросът за чистотата не е само морален, но и духовен проблем. Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога.
към текста >>
"Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани,
ученико
, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора."
Когато човек придобие вътрешна чистота на сърцето, то се превръща в Разумно сърце, при което става съединение на съзнанието на ума и съзнанието на сърцето. Само когато човек съедини, хармонизира ума и сърцето си, той може да постигне тази чистота, за която копнее. Тогава в човека се отразява, оглежда Божественият свят и човек вижда Бога. Фарисеите са тези, които се стремят само към външната чистота, към тях се отнася шестото горко. И Гьоте, който е познавал този закон, казва в едно стихотворение:
"Светът на духовете не е затворен, затворена е твоята уста, мъртво е сърцето ти, стани,
ученико
, изкъпи усърдно земните гърди в утринната зора."
С това Гьоте призовава за изкъпване, чрез което сърцето става чисто и се пробужда като око. Той казва още: "Светла мисъл, чисто сърце - това е, което трябва да молим от Бога." С тази мисъл той ни разкрива духовният смисъл на шестото блаженство и отваря път за една християнска теория на познанието, за свръхсетивното, за виждането на Бога. Вътрешният живот, обърнат правилно навън, това е благочестивият живот, гладът и жаждата за Божественото. Вътрешният живот, обусловен в самия себе си, се проявява като милосърдие. Това е чистото сърце, което отразява Божествения свят и Живот в себе си.
към текста >>
Тук
ученикът
стои пред най-висшата
Христова
магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно.
Едни ще убиете, други ще разпиете, трети ще бичувате в съборищата си и ще ги преследвате от град на град, за да дойде върху вас всичката праведна кръв, която е пролята на Земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Верекия, когото убихте между храма и олтаря. Истина, казвам ви, че всичко подобно ще дойде върху този род." Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа на човека, към изграждане тялото на Истината, с което човек става свободен гражданин на Божествения свят. Това тяло е тялото на Възкресението - преобразеното и одухотворено физическо тяло.
Тук
ученикът
стои пред най-висшата
Христова
магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно.
Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението. Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни. Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт.
към текста >>
Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу
Христовата
магия на Възкресението.
Това блаженство има отношение към най-висшата Божествена природа на човека, към изграждане тялото на Истината, с което човек става свободен гражданин на Божествения свят. Това тяло е тялото на Възкресението - преобразеното и одухотворено физическо тяло. Тук ученикът стои пред най-висшата Христова магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно. Това е дълъг процес, процес на Вечността.
Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу
Христовата
магия на Възкресението.
Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни. Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт. Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава.
към текста >>
Христовият
ученик
приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт.
Тук ученикът стои пред най-висшата Христова магия - превръщане на преходното, тленното в непреходно, нетленно. Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението. Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни.
Христовият
ученик
приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт.
Това е последният, най-голям изпит на ученика, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението. А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим.
към текста >>
Това е последният, най-голям изпит на
ученика
, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението.
Това е дълъг процес, процес на Вечността. Ето защо горкото засяга всички черномагьоснически деяния на фарисеите, които стоят срещу Христовата магия на Възкресението. Последното горко, както и последното блаженство имат едно начало, различно от това на предидущите. Горкото започва: Вие, змии и рожби ехидни. Христовият ученик приема Възкръсналия в своето същество, даже ако за това трябва да понесе смърт.
Това е последният, най-голям изпит на
ученика
, когато той минава през Голгота, след което следва Възкресението.
А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа.
към текста >>
Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа
Христовата
сила върху деветте члена на човешкото същество.
А фарисеят се превръща в черен маг - той убива и разрушава. Така че, Смъртта стои или в служба на Възкресението - тогава той я носи като мъченик, или стои в служба на демонизма - тогава тя се упражнява от убийци, от екзекутори. Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа.
Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа
Христовата
сила върху деветте члена на човешкото същество.
Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще. Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата Христова сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>
Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата
Христова
сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
Понасянето на смъртта води до Възкресението и съграждането на небесния Ерусалим. Демоничното убийство, храмовото убийство води до гибелта, до разрушението на Ерусалим. С тези блаженства Христос, по един чуден, гениален начин, е изразил как се развива азът, когато той се изпълва с Христа и как този аз се изразява в различните членове на човешката природа. Тези блаженства изразяват по величествен начин, как действа Христовата сила върху деветте члена на човешкото същество. Първо е показано как действа настоящето, а след това как ще действа в близко бъдеще и след това" - в по-далечно бъдеще.
Блаженствата ни показват как геният на Христа е съчетал в тях външните правила за живота и духовния Път на човека, под влиянието на прогресивно действащата
Христова
сила в човешката душа, която постепенно преобразява и прави човека Син Божи, и го въвежда в Царството Небесно, което той открива в самия себе си.
към текста >>
61.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на
ученика
, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели.
От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата. Сеятелят сее сам семето на нивата, иманярят копае в дълбината на нивата. В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега. Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите.
Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на
ученика
, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели.
И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие. Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно.
към текста >>
Само четвъртата категория е истинският
ученик
- това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие.
В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега. Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите. Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели. И Христос различава четири категории такива ученици.
Само четвъртата категория е истинският
ученик
- това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие.
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно".
към текста >>
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на
ученика
се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола.
Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите. Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели. И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие.
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на
ученика
се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола.
Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен.
към текста >>
Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на
ученика
- това е третата степен.
Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам. До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно".
Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на
ученика
- това е третата степен.
В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно. След като Духът се пробужда в душата на ученика, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло. Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи.
към текста >>
След като Духът се пробужда в душата на
ученика
, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло.
До края на века те ще останат заедно. Третата притча е за синаповото зърно. "Царството Божие е подобно на синапово зърно". Царството Божие е Духът, който се пробужда в душата на ученика - това е третата степен. В четвъртата притча се казва, че Царството Божие е подобно на квас, в който жената слага три мери брашно.
След като Духът се пробужда в душата на
ученика
, той се проектира и започва да работи върху трите обвивки - астрално, етерно и физическо тяло.
Те са трите мери брашно, които трябва да бъдат проникнати от Духа, от който той ще изгради с течение на времето трите безсмъртни тела - тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, в които ще се облече. В 34-ти и 35-ти стих на 13-та глава се казва: "И без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото от пророка, който казва: Ще отвори устата Си в притчи и ще изкаже скритото още от създаването на света". С тази мисъл ни е показано, че в притчите са скрити дълбоките Тайни на света, които могат да бъдат разкрити само от онзи, който има ключ за разбирането на тези притчи. Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е. учениците с пробудено съзнание.
към текста >>
Това е процес на преработване на физическото тяло, което
ученикът
извършва на определена степен на своето развитие.
Това са онези, които имат уши да слушат и очи да виждат, т.е. учениците с пробудено съзнание. Петата притча ни говори за имането, скрито в нивата. Нивата е тялото. Когато човек проникне с духа си в тялото, той открива богатството, което е вложено в него и се залавя да го извади.
Това е процес на преработване на физическото тяло, което
ученикът
извършва на определена степен на своето развитие.
Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него. Това е също процес на преработването на етерното тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие.
към текста >>
Това е също процес на преработването на етерното тяло, което
ученикът
извършва на определена степен на своето развитие.
Това е процес на преработване на физическото тяло, което ученикът извършва на определена степен на своето развитие. Шестата притча ни говори за търговеца, който търси хубави бисери. Бисерите се намират на брега на морето. Това е етерният свят. Когато човек проникне с духа си в етерния свят, той открива бисерите, скрити в него.
Това е също процес на преработването на етерното тяло, което
ученикът
извършва на определена степен на своето развитие.
Седмата притча ни говори за мрежата, хвърлена в морето. Морето е астралния свят; хвърлената мрежа в морето - това е проектиране силите на Духа в астралното тяло, който обхваща всички мисли и чувства, на които е носител човек и отделя добрите от лошите. Добрите задържа за себе си, а лошите, нечистите хвърля обратно в морето на астралния свят. Това е процес на организиране на астралното тяло, когато става отделянето на чистото от нечистото. Това също става на определена степен на окултното развитие.
към текста >>
Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието
Христово
.
Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат".
Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието
Христово
.
И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели.
към текста >>
Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз,
Христовият
Аз.
Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват. Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота. Той се затваря в себе си.
Висшият Аз, който е свързан със Слънцето, е истинският Аз,
Христовият
Аз.
В съвременния човек той е убит от нисшия аз. Тази драма се развива под различни форми във всеки човек. Егоизмът е смърт на Аза. Тайната на Голгота е най-мощното историческо осъществяване на тази вътрешна драма. Юдейството, носител на Лунния импулс на аза, разпъва Христос на кръста, който е истинският Слънчев Аз.
към текста >>
Ученикът
добива власт над нечистите духове, когато премине петата степен на окултното обучение, когато е придобил вече пълна чистота на сърцето и е завладял своя ум, добил е способността да се концентрира.
Това е човек, който е претворил своето етерно тяло, което свързва човека с определен народ в будическо тяло, което го прави Син Человечески, който принадлежи на цялото човечество. В 4-ти стих на 9-та глава е казано: "А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцето си? " В тази мисъл ясно е показано, че Исус е ясновидец и вижда помислите на хората. В 1-ия стих на 10-та глава е казано: "И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове да ги изгонват и да изцеляват всяка болест и немощ". С тази мисъл са изнесени няколко окултни истини.
Ученикът
добива власт над нечистите духове, когато премине петата степен на окултното обучение, когато е придобил вече пълна чистота на сърцето и е завладял своя ум, добил е способността да се концентрира.
Значи, учениците са били на тази степен на развитие, за да може да им се даде власт над нечистите духове. Втората окултна истина, вложена тук е, че всички болести се дължат на нечистите духове," които човек привлича със своите слабости и страсти. В 11-та глава, от 11-ти до 15-ти стих са изказани много важни окултни истини. Ще цитирам самите стихове: "Истина, истина ви казвам: между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него.
към текста >>
62.
3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за
ученик
.
Във Финикия е съществувал култ към рибите, който макар и в изродена форма, е бил застъпен и у филистимците, които са били в общение с евреите. Дълго време те са се кланяли на финикийския бог Дагон, който е бил изобразяван във формата на голяма риба. И когато се говорило, че между филистимците е имало много великани, с това се подразбира действието на природните сили, на които хората са ставали проводници. И магията била упражнявана чрез свързването на човешката душа с природните сили. В митовете за пророк Йона, който, както ни показват римските катакомби, е играл голяма роля при Първичното християнство, имаме образната форма на прадревните Мистерии за рибата, в които Посвещението е било извършвано чрез полагане в гроб или три дена спане в храма, което наподобявало пребиваването в корема на кита.
Без съмнение, трудно е да си съставим една конкретна представа по какъв начин е възможно, тъй като старите популярни отзвуци от финикийско-галилейските култове продължават да действат в живота на Петра преди неговото призоваване за
ученик
.
Може би там са продължавали още да поддържат само суеверия под формата на беседи, които са се запазили в посочените области до днешни времена, където хората са особено свързани със стихиите на Природата. Вярата, че чрез изговаря- нето на известни думи или чрез определени песни може да се въздейства на рибите, за да се благоприятства риболова, би могла да бъде една от формите, които са възможни за продължаване на отзвука от езическия елемент между хората от Галилея. Сигурно в Петра, така, както го описва Евангелието, се изявява нещо от силите на великаните, когато го завладява неговият избухлив темперамент. Също така и силата на неговите думи както на Петдесетница, така и преди всичко после в сцената с Ананий и Сапфира, изглежда че извира от старите магически предания. Ако Юда очаквал Христа като Освободител на народа, а Яков като миров Съдия, можем да кажем, че Петър е гледал на него като на Велик Маг и когато дойде Великият Маг, тогава Той ще пренесе хората във великото изстъпление и екстаз.
към текста >>
За Йоан това заспиване означава излъчване на духа от тялото, за да стои близо до борещата се
Христова
душа.
В поредицата от сцени с Петър и Йоан има две възлови точки, които трябва да се вземат под внимание, за да разберем тези сцени и отношения. Тези две възлови точки разделят сцените на три раздела. Тези възлови точки са Гетсимания и Петдесетница. При тези две сцени между душите на Петър и Йоан има голяма разлика. За Йоан заспиването в Гетсимания означава съвсем друго нещо, отколкото за Петра.
За Йоан това заспиване означава излъчване на духа от тялото, за да стои близо до борещата се
Христова
душа.
За Петра със заспиването започва трагичното опразване на тялото и душата от духа, което довежда после до отричането от Христа. През това полярно отношение в глъбината на съществуването между Петър и Йоан става една обмяна, която не е посочена в Евангелията, но която фактически съществува и е от голямо значение. На Петдесетница пробуждането на Петър има такава екстатична сила. понеже преди това потъването на неговото съзнание е било много дълбоко. Йоан е също между учениците, но той мълчи, а Петър говори.
към текста >>
Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в делата
Христови
от Евангелията.
Умереностга, която душата на Петър можа да постигне само в течение на много изпитания, е гарантирана отначало чрез съучастието на Йоана. Преди да постигне една напълно уверена самостоятелност, Петър трябва да мине през още един преход. Този преход може да се види в сцените с Петър, за които Деянията на апостолите разказва след изживяването на Павел пред Дамаск: в изцелението на схванатия Еней, възкресението на Тавита и действието в дома на Корнилий. Тук Йоан се намира до него като мълчалив придружител. В случая Петър черпи сили от Йоан.
Това, което Петър изминава като поредица от сцени, е едно участие в делата
Христови
от Евангелията.
Тук имаме един пример за многообразните отношения, които сферата на Евангелията намира в Деянията на апостолите. Тук се отразява изцелението на схванатия, възкресението на дъщерята на Яира, нахранването на петте хиляди и други.
към текста >>
63.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
При това Посвещение
ученикът
добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела.
Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус.
При това Посвещение
ученикът
добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела.
Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността.
към текста >>
В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на
Христовото
учение.
То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният:
В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на
Христовото
учение.
За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя.
към текста >>
Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус
Христовото
Име.
7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли. Така Филип слиза в град Самария и проповядва Христа. "И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град." /8,6-8/. Там имало един маг на име Симон, който също проповядвал и се кръстил и постоянно придружавал Филипа, та като гледал, че стават знамения и велики дела, удивлявал се.
Апостолите, като чули за това нещо, пратили им Петър и Йоан, "които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Светия Дух, защото той не беше слязъл още нито на един от тях, а само бяха кръстени в Исус
Христовото
Име.
Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръцете си, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари." /8;15-20/. След това апостолите се връщат в Ерусалим. 8. От 26-ти стих нататък на 8-ма глава се предава следната картина: "А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди на юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
към текста >>
А в Дамаск имаше един
ученик
на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание!
А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти се каже какво трябва да направиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, но не видяха никого. И Савел стана от Земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка, та го въведоха в Дамаск. И прекара три дни без да види, и не яде, нито пи.
А в Дамаск имаше един
ученик
на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание!
А той рече: Ето ме, Господи. И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един терсянин на име Савел; защото ето, той се моли; и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тука има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд, избран да разгласява Моето Име пред народите и пред царете и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за Името Ми.
към текста >>
И лично още не бях познат на
христовите
църкви в Юдея."
И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни.
И лично още не бях познат на
христовите
църкви в Юдея."
Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло.
към текста >>
15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане
ученик
на Христа.
Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град.
15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане
ученик
на Христа.
И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение. След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия.
към текста >>
Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане
ученик
на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение.
Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос.
Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане
ученик
на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение.
След това Павел и Варнава разказват за своята дейност и за знаменията, които Бог е извършил чрез тях. После Павел и Варнава се връщат в Антиохия, и преди да тръгнат наново да проповядват, се разделят, като Варнава взема със себе си Марко и отпътува за Кипър, а Павел си избира Сила и тръгнал като минал през Сирия и Киликия, та утвърждавал църквите. 16. В 16-та глава се разказва, че Павел, като минавал отново през Листра, взима със себе си и Тимотей, като от Светия Дух им било забранено да проповядват Словото в Азия. Също се казва, че Духът на Исуса им забранил да отиват във Витания. "И тъй като изминаха Мизия и слязоха в Троада.
към текста >>
64.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус
Христово
- и всичко, що е видял." /1;1-2/.
Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение.
Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус
Христово
- и всичко, що е видял." /1;1-2/.
Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението. Така че, Откровението на Св. Йоан е една Посветителна книга или книга за Посвещение. Има една друга Посветителна книга от дълбоката египетска древност, която носи заглавие "Таро на Хермес", или "Посвегително Таро".
към текста >>
При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у
ученика
и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят.
Посвещението е процес на развиване латентните сили и способности, дремещи във всяка човешка душа. Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото на обикновения човек астрално-то тяло не е способно за възприятия в духовния свят, понеже няма съответни органи.
При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у
ученика
и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят.
Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието.
към текста >>
Всеки от вас, който иска да бъде
Ученик
, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието.
При окултното обучение и развитие тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема духовния свят, както със физическите си сетива възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си.
Всеки от вас, който иска да бъде
Ученик
, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието.
През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате.
към текста >>
Концентрацията е най-потребното нещо за
Ученика
.
Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята.
Концентрацията е най-потребното нещо за
Ученика
.
Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив.
към текста >>
В тази степен на развитие на
Ученика
духовният свят му се разкрива в образи.
По този начин, като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят.
В тази степен на развитие на
Ученика
духовният свят му се разкрива в образи.
Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово. С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на духовния свят. Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества.
към текста >>
Освен образите, при този стадий на развитие
Ученикът
възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово.
Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика духовният свят му се разкрива в образи.
Освен образите, при този стадий на развитие
Ученикът
възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово.
С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на духовния свят. Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества. Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен.
към текста >>
При една още по-напреднала степен,
Ученикът
вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово.
Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово. С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово.
При една още по-напреднала степен,
Ученикът
вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово.
Той влиза във връзка със самите същества на духовния свят. Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества. Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен. Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и забавя прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се премахне, като лоша духовна сила, като последно було, което трябва да падне. Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят.
към текста >>
След това в третата степен
Ученикът
възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които работят против нашия прогрес - силите на злото.
Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества. Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен. Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и забавя прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се премахне, като лоша духовна сила, като последно було, което трябва да падне. Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят.
След това в третата степен
Ученикът
възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които работят против нашия прогрес - силите на злото.
Тези степени на Посвещение са описани точно в Апокалипсиса. Посветеният си служи със земни образи, за да изрази видяното и чутото. Най-първо Йоан се обръща с Послания към 7-те Църкви, които представят 7-те културни епохи на Петата раса. В тези Послания той изнася това, което трябва да бъде казано на водителите на тази цивилизация. След седемте Послания следват седемте Печата, които съответстват на това, което посветеният е видял в духовния свят като образи на духовните реалности.
към текста >>
65.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са специфични тайни в Окултната наука, които всеки
Ученик
трябва да познава, за да може да се ползва от тях, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни.
Защото Космосът и всичко в него е в движение, то и съществата във Вселената са в движение и всяко си има резиденция, в която можем да го намерим в определен ден и час. Ако го потърсим в този час и се обърнем към него с името му, то ще ни се отзове и ще ни отговори на молбата. Но ако го потърсим в час, когато го няма в неговата резиденция, можем да викаме колкото си искаме, никой няма да ни чуе. Това е подобно на телефона. Ние може да звъним на определен номер, но ако там няма никой, ние можем да звъним колкото си искаме, без да получим отговор.
Това са специфични тайни в Окултната наука, които всеки
Ученик
трябва да познава, за да може да се ползва от тях, както за свое добро, така и за доброто на своите ближни.
Това се нарича Бяла Магия, в основата на която стои молитвата, отправена точно в определен час. Учителя дава като най-добри часове за молитва следните часове: 10 часа вечерта, 12 ч. полунощ, 3 и 5 часа сутринта. Когато човек си служи с духовните сили за доброто и повдигането на своите ближни, както и за свое добро и повдигане, това се нарича, както казах, Бяла Магия. А когато тези сили се употребяват за зло, тогава имаме Черна Магия.
към текста >>
Ако има човек ухо, нека слуша." Видяхме, че с този Звяр са символизирани онези човешки същества, които не са приели
Христовия
Принцип и са дали място на животинската си природа, която изпъква с всичка сила.
И на роговете 10 корони и на главите му богохулни имена. И Змеят дал на този Звяр силата си, престола си и голяма власт. „И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи. И даде му се власт над всяко племе, и люде, и език, и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на Земята, всеки, чието име не е записано от създаването на света в Книгата на Живота на закланото Агне.
Ако има човек ухо, нека слуша." Видяхме, че с този Звяр са символизирани онези човешки същества, които не са приели
Христовия
Принцип и са дали място на животинската си природа, която изпъква с всичка сила.
Най-после Йоан видял друг Звяр, който излиза от Земята и има два рога, подобни на агнешки и говори като Змей. И упражнява всичката власт на първия Звяр и неговото присъствие. „И видях друг Звяр, който възлизаше от Земята; и имаше два рога, прилични на агнешки; а говореше като Змей. Той упражняваше всичката власт на първия Звяр в неговото присъствие, и принуди Земята и живеещите по нея да се поклонят на първия Звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла. И вършеше големи знамения, дотам, щото да направи и огън да излиза от Небето на Земята пред человеците.
към текста >>
И трите тези същества се борят против верните на
Христовия
Принцип и са служители на Първия Принцип, носители на Злото.
Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили. Третият Звяр излиза от Земята, т.е. изпод Земята, където се намира центърът на Черната Ложа, от Бездната, от Ада. То има два рога, прилични на агнешки, а не че са агнешки. С това ни е показано, че този звяр има отношение към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев Демон.
И трите тези същества се борят против верните на
Христовия
Принцип и са служители на Първия Принцип, носители на Злото.
Най-после Йоан казва числото на Звяра, който излиза от Земята, който е идентичен със Змея и с първия Звяр, и ни призовава по числото да открием неговото име. Това същество не трябва да го търсим в никоя историческа личност, а в определена Космическа същност, в определена Космическа сила и същество, което действа по определен начин в световната еволюция. От указанията на Йоан, че то е старовременната Змия - Дявола и Сатаната, на нас ни е ясно, че то е от агентите на Злото, но за нас е интересно да открием името му и да видим каква е ролята му в световната еволюция. Сега ще се спрем за малко върху Тайната на числото 666. Това число е било познато на Посветените от Древните Мистерии и е било винаги обкръжавано с много Мистерии.
към текста >>
В тази културна епоха онези, които са приели
Христовия
импулс, ще образуват ядрото, от което ще се роди Шестата раса.
Числото 666 не трябва да се чете като цяло число, произлязло от десетичната система, но трябва да се чете като три шестици, всяка от които изразява определен цикъл от човешката еволюция. Апокалипсисът казва, че числото 666 е число на Звяр, т.е. на Злото. Всяка шестица изразява определен цикъл от човешкото развитие, в който силите на Злото са много силни и активни, с което увличат хората подире си. Първата от тези епохи, в която силите на Злото ще се проявят с голяма сила, е Шестата културна епоха на нашата Пета раса, когато ще се положат основите на Шестата раса.
В тази културна епоха онези, които са приели
Христовия
импулс, ще образуват ядрото, от което ще се роди Шестата раса.
Но тогава силите на Злото също ще бъдат много активни и ще привлекат много хора подире си. По такъв начин човечеството в тази епоха ще се раздели на два големи лагера - едни, които са приели Христовия импулс, които все повече се одухотворяват, и други - които са отхвърлили този импулс, които все повече затъват в материята, все повече огрубяват, все повече се втвърдяват. Това е първото разделение на човечеството на два враждуващи лагера, откъдето иде първата шестица. След това, в Шестата културна епоха на Шестата раса ще има пак голяма активност на Доброто и Злото и тогава това разделение на човечеството ще се задълбочи още повече. Тези, които са приели Христовия импулс, все повече ще се развиват и издигат, все повече ще се одухотворяват, а тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята.
към текста >>
По такъв начин човечеството в тази епоха ще се раздели на два големи лагера - едни, които са приели
Христовия
импулс, които все повече се одухотворяват, и други - които са отхвърлили този импулс, които все повече затъват в материята, все повече огрубяват, все повече се втвърдяват.
на Злото. Всяка шестица изразява определен цикъл от човешкото развитие, в който силите на Злото са много силни и активни, с което увличат хората подире си. Първата от тези епохи, в която силите на Злото ще се проявят с голяма сила, е Шестата културна епоха на нашата Пета раса, когато ще се положат основите на Шестата раса. В тази културна епоха онези, които са приели Христовия импулс, ще образуват ядрото, от което ще се роди Шестата раса. Но тогава силите на Злото също ще бъдат много активни и ще привлекат много хора подире си.
По такъв начин човечеството в тази епоха ще се раздели на два големи лагера - едни, които са приели
Христовия
импулс, които все повече се одухотворяват, и други - които са отхвърлили този импулс, които все повече затъват в материята, все повече огрубяват, все повече се втвърдяват.
Това е първото разделение на човечеството на два враждуващи лагера, откъдето иде първата шестица. След това, в Шестата културна епоха на Шестата раса ще има пак голяма активност на Доброто и Злото и тогава това разделение на човечеството ще се задълбочи още повече. Тези, които са приели Христовия импулс, все повече ще се развиват и издигат, все повече ще се одухотворяват, а тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята. Оттам води началото си втората шесторка в числото 666. Най-после в Шестото въплъщение на Земята ще има също така голяма активност на Доброто и Злото.
към текста >>
Тези, които са приели
Христовия
импулс, все повече ще се развиват и издигат, все повече ще се одухотворяват, а тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята.
В тази културна епоха онези, които са приели Христовия импулс, ще образуват ядрото, от което ще се роди Шестата раса. Но тогава силите на Злото също ще бъдат много активни и ще привлекат много хора подире си. По такъв начин човечеството в тази епоха ще се раздели на два големи лагера - едни, които са приели Христовия импулс, които все повече се одухотворяват, и други - които са отхвърлили този импулс, които все повече затъват в материята, все повече огрубяват, все повече се втвърдяват. Това е първото разделение на човечеството на два враждуващи лагера, откъдето иде първата шестица. След това, в Шестата културна епоха на Шестата раса ще има пак голяма активност на Доброто и Злото и тогава това разделение на човечеството ще се задълбочи още повече.
Тези, които са приели
Христовия
импулс, все повече ще се развиват и издигат, все повече ще се одухотворяват, а тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята.
Оттам води началото си втората шесторка в числото 666. Най-после в Шестото въплъщение на Земята ще има също така голяма активност на Доброто и Злото. Които приемат Христовия импулс все повече ще се одухотворяват, докато тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята, телата им все повече ще се втвърдяват. В тази далечна епоха е последната възможност на отклонилите се от правия път да се върнат назад. Които се опомнят, ще поемат светлия възходящ път.
към текста >>
Които приемат
Христовия
импулс все повече ще се одухотворяват, докато тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята, телата им все повече ще се втвърдяват.
Това е първото разделение на човечеството на два враждуващи лагера, откъдето иде първата шестица. След това, в Шестата културна епоха на Шестата раса ще има пак голяма активност на Доброто и Злото и тогава това разделение на човечеството ще се задълбочи още повече. Тези, които са приели Христовия импулс, все повече ще се развиват и издигат, все повече ще се одухотворяват, а тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята. Оттам води началото си втората шесторка в числото 666. Най-после в Шестото въплъщение на Земята ще има също така голяма активност на Доброто и Злото.
Които приемат
Христовия
импулс все повече ще се одухотворяват, докато тези, които са отхвърлили този импулс, все повече ще затъват в материята, телата им все повече ще се втвърдяват.
В тази далечна епоха е последната възможност на отклонилите се от правия път да се върнат назад. Които се опомнят, ще поемат светлия възходящ път. Които не се опомнят, са осъдени да паднат в Бездната, заедно със Звяра с двата рога. Оттук произлиза третата шесторка на числото 666. Така че, числото 666 представя Принципа на пълното закоравяване на човека във физическия живот, нещо, което би довело до пълно отхвърляне на Силата, която подпомага на човека да победи низшата си природа, за да може да се издигне към Божествените висини.
към текста >>
Исус прати ангела Си, да го съобщи на Йоан, Неговия слуга, а последният възвести Божието Слово и свидетелството Исус
Христово
и всичко, за което е имал видение и той ги означи със знаци." Това е верният превод.
Това е името на Слънчевия Демон, противник на Агнето. Както казах, всяко от духовните същества е било означавано с едно име, а също и с един символичен знак. За името СОРАДТ се е употребявала една стрела, носеща на горния си край две закривени острия. Във връзка с това, в началото на Апокалипсиса Йоан казва едно удивително ключово слово, което е било винаги криво превеждано и тълкувано. Той казва: „Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро.
Исус прати ангела Си, да го съобщи на Йоан, Неговия слуга, а последният възвести Божието Слово и свидетелството Исус
Христово
и всичко, за което е имал видение и той ги означи със знаци." Това е верният превод.
Последните подчертани думи липсват в официалния превод. Йоан означава със знаци т.е. с числа, важните части, съществените части, съдържащи се в Мистериите. Той ги е означил с цифра, с числото 666 и го потвърждава със знак, нещо, което той описва така: „И видях след това да възлиза от Земята един друг Звяр; той имаше два рога, прилични на агнешки, а говореше като Змей." Двата рога, това са закривените острия на стрелата, с която се символизира Слънчевия Демон. За да забули този знак, той нарича двете куки pora.
към текста >>
Под влияние на
Христовия
импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот.
В астралното тяло е вложен Принципът на Любовта, и когато то един ден бъде трансформирано в течение на развитието, ще се превърне в тяло на Любовта. Това са трите безсмъртни тела, в които ще се облече човешкият дух. Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши на Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от Бога." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще. Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това.
Под влияние на
Христовия
импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот.
Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм. Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята.
към текста >>
Христовият
импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят.
Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм.
Христовият
импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят.
А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята. На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие." И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот. И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от Христовия импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин.
към текста >>
И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от
Христовия
импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин.
Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята. На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие." И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот.
И задачата на окултните и духовните движения в света е да подхранва този духовен стремеж в душите, който беше пробуден от
Христовия
импулс, да стимулира човешките души в това направление, за да се създаде едно ядро от хора между човечеството, което да измени начина на живот във възходяща степен, или казано с други думи, което да одухотвори живота, да внесе в него Любовта и духовния елемент и да го осмисли по такъв начин.
Когато тези хора, които са решили да живеят в братство и любов, дадат друга насока на живота на човечеството, тогава постепенно, в течение на Шестата културна епоха на Петата раса, щe стане едно разделение на човечеството - едни все по-ясно ще се очертаят на страната на Христа - това са хората, които искат да приложат Любовта и духовния начин на живот, и другите, които ще продължават стария начин на живот, като все повече се отдават в плен на материалния живот. Това ще бъде първото голямо разделение на човечеството, което ще стане в Шестата културна епоха на Петата раса. И това става под влияние на това същество, за което Йоан казва, че числото на Звяра е 666. Така Шестата епоха на Петата раса е първата шесторка на това число. И една от мисиите на Учителя е да създаде една група от хора, които да бъдат проводници на Божествената Любов, за да може да се образува едно ядро, от което ще се роди човечеството на Шестата културна епоха на Петата раса.
към текста >>
Около това ядро ще се групират всички хора, които са приели
Христовия
импулс.
Когато тези хора, които са решили да живеят в братство и любов, дадат друга насока на живота на човечеството, тогава постепенно, в течение на Шестата културна епоха на Петата раса, щe стане едно разделение на човечеството - едни все по-ясно ще се очертаят на страната на Христа - това са хората, които искат да приложат Любовта и духовния начин на живот, и другите, които ще продължават стария начин на живот, като все повече се отдават в плен на материалния живот. Това ще бъде първото голямо разделение на човечеството, което ще стане в Шестата културна епоха на Петата раса. И това става под влияние на това същество, за което Йоан казва, че числото на Звяра е 666. Така Шестата епоха на Петата раса е първата шесторка на това число. И една от мисиите на Учителя е да създаде една група от хора, които да бъдат проводници на Божествената Любов, за да може да се образува едно ядро, от което ще се роди човечеството на Шестата културна епоха на Петата раса.
Около това ядро ще се групират всички хора, които са приели
Христовия
импулс.
От това ядро на Шестата културна епоха ще се роди човечеството на Шестата раса, която ще бъде носителка на Любовта и Братството и ще бъде Светеща раса. Тази раса ще бъде образувана от тези, които са приели духовния импулс на Христа и са станали проводници на Любовта. А всички, които отхвърлят този импулс и продължат да живеят по стария начин, те няма да имат условие за развитие и постепенно ще се израждат и ще образуват една упадъчна, изродена раса. Тази идея е разработена от автора на романа „Занони", Булвер Литон, в неговия роман „Врил" или „Бъдещата раса". В течение на Шестата раса ще се развият, както видя -хме, също 7 културни епохи, в течение на които все повече хора ще приемат духовния импулс на Христа и ще преминат в прогресиращата раса, а отпадъчната раса все повече ще се изражда и ще затъва все по-дълбоко в материята.
към текста >>
66.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава ще се яви и Съблазнителят, Изкусителят, този, който притежава страхотна мощ да пречи на хората да се завърнат на Слънцето, врагът
Христов
.
XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ От Седмата културна епоха на Шестата раса ще се роди Седмата коренна раса на човечеството, която е символизирана в Апокалипсиса със седемте Тръби, която също ще има 7 културни епохи, и когато засвири седмата Тръба, т.е. когато дойде Седмата културна епоха на Седмата раса, ще се завърши нашият Земен еволюционен цикъл и Земята постепенно ще се трансформира в една астрална планета. Върху Земята, която се е превърнала в едно астрално тяло, ще се появят човешките форми, които ще приемат отново стария си животински образ. Това е Звярът със 7-те глави и 10-те рога, който ще изплува от морето, защото тези форми са съществували на Земята, когато цялата е била море, и сега те изплуват от астралното море.
Тогава ще се яви и Съблазнителят, Изкусителят, този, който притежава страхотна мощ да пречи на хората да се завърнат на Слънцето, врагът
Христов
.
Човек, сам по себе си, не може да бъде враг Христов, той може само да откаже да приеме в себе си Христовия Принцип, вследствие на развалата, в която е попаднал. Обаче, истинският враг на Христа е Демонът на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип. Той ще се появи в същото време, когато се появи Звярът със 7-те глави и 10-те рога, когато из водата се покаже човекът-животно със 7 глави и 10 рога, за да го изкуси. Онези хора, които са се отдали на животинската си природа и не са могли да използват възможностите, които Земната еволюция им е предлагала, ще паднат под ударите на силите на Злото, на Звяра с двата рога, който ще ги привлече в Бездната. Силите на този Звяр ще се проявяват тогава, когато духовните сили, които служат за духовното издигане на човека, бъдат поставени в служене на низшето Аз.
към текста >>
Човек, сам по себе си, не може да бъде враг
Христов
, той може само да откаже да приеме в себе си
Христовия
Принцип, вследствие на развалата, в която е попаднал.
От Седмата културна епоха на Шестата раса ще се роди Седмата коренна раса на човечеството, която е символизирана в Апокалипсиса със седемте Тръби, която също ще има 7 културни епохи, и когато засвири седмата Тръба, т.е. когато дойде Седмата културна епоха на Седмата раса, ще се завърши нашият Земен еволюционен цикъл и Земята постепенно ще се трансформира в една астрална планета. Върху Земята, която се е превърнала в едно астрално тяло, ще се появят човешките форми, които ще приемат отново стария си животински образ. Това е Звярът със 7-те глави и 10-те рога, който ще изплува от морето, защото тези форми са съществували на Земята, когато цялата е била море, и сега те изплуват от астралното море. Тогава ще се яви и Съблазнителят, Изкусителят, този, който притежава страхотна мощ да пречи на хората да се завърнат на Слънцето, врагът Христов.
Човек, сам по себе си, не може да бъде враг
Христов
, той може само да откаже да приеме в себе си
Христовия
Принцип, вследствие на развалата, в която е попаднал.
Обаче, истинският враг на Христа е Демонът на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип. Той ще се появи в същото време, когато се появи Звярът със 7-те глави и 10-те рога, когато из водата се покаже човекът-животно със 7 глави и 10 рога, за да го изкуси. Онези хора, които са се отдали на животинската си природа и не са могли да използват възможностите, които Земната еволюция им е предлагала, ще паднат под ударите на силите на Злото, на Звяра с двата рога, който ще ги привлече в Бездната. Силите на този Звяр ще се проявяват тогава, когато духовните сили, които служат за духовното издигане на човека, бъдат поставени в служене на низшето Аз. Лошата употреба на духовните сили е в пряко отношение със съблазнителните сили на Звяра с двата рога.
към текста >>
Тук му е мястото да кажа, че според Окултната наука, в невидимия свят Архангел Михаил е отворил Окултна Школа, в която подготвя онези човешки души, които могат да приемат
Христовия
импулс, че като слязат на Земята, по-лесно да намерят Пътя към Школата на Земята, от която този импулс се прокарва и да ги предпази от примките на Тъмните сили, които се стремят да въвлекат хората в ужасите на Черната Магия.
Но преди това Звярът с двата рога трябва да бъде победен и всичко това, отпаднало под неговото влияние, всичко, което е закоравяло, символизирано с животното със 7 глави и 10 рога, ще трябва преди това да бъде отхвърлено от човешката еволюция, ще трябва да бъдат вързани и победени. Силата, чрез която Слънчевият Дух ще триумфира над тези, които ще бъдат отхвърлени и ще отпаднат от човешката еволюция и ще бъдат тласнати в Бездната, е символизирана с Архангел Михаил. Той е един вид представител на Слънчевия Дух. В Негово име той ще победи Изкусителя, Звяра с двата рога, който също се нарича Великият Дракон. Това е смисълът на видението, в което Йоан вижда Архангел Михаил, държащ ключа на Бездната и оковаващ и хвърлящ в Бездната Звяра и неговите ангели.
Тук му е мястото да кажа, че според Окултната наука, в невидимия свят Архангел Михаил е отворил Окултна Школа, в която подготвя онези човешки души, които могат да приемат
Христовия
импулс, че като слязат на Земята, по-лесно да намерят Пътя към Школата на Земята, от която този импулс се прокарва и да ги предпази от примките на Тъмните сили, които се стремят да въвлекат хората в ужасите на Черната Магия.
Черната Магия сама по себе си е нещо ужасно и днес има твърде малко хора, които биха тръгнали в нейния път, но все пак има. Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната.
към текста >>
Да тръгне човек в този път, това значи да стане
ученик
на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно.
Черната Магия сама по себе си е нещо ужасно и днес има твърде малко хора, които биха тръгнали в нейния път, но все пак има. Всичко, което днес се разправя за Черната Магия, не е още истинската Черна Магия. Това са далечни предисловия. Когато човек прави нещо от лична амбиция и с егоистична цел, той без да иска се поставя в пътя на Черната Магия. Когато човек се поддаде на Черната Магия, в ужасния смисъл на тази дума, той попада върху път, кой го води към Бездната.
Да тръгне човек в този път, това значи да стане
ученик
на някой черен магьосник, който учи да се разрушава съзнателно целия живот, да се убива, като се причиняват по възможност най-големи страдания, да се изпитва сладострастие от това, че се упражнява жестокост и се причинява страдание на други живи същества - човек или животно.
Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е. издържал е победа над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници. И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили.
към текста >>
И когато човек приеме
Христовия
импулс в себе си, той трансформира нисшата си природа, която е свързана с Тъмните Сили и по този начин пресича пътя на техния достъп до себе си.
Този, който съзнателно измъчва едно живо същество и изпитва удоволствие от неговата болка и страдание, вече практикува Черната Магия в нейните наченки. Това, което иде след това, не се поддава на описание. Учителя казва, че Христос вече държи в ръцете си ключовете на Черната Магия, т.е. издържал е победа над тъмните сили и е скрил от хората прийомите и методите на черпите магьосници. И Той казва, че го е победил, това е Великият Вавилон, сборището на Тъмните Сили.
И когато човек приеме
Христовия
импулс в себе си, той трансформира нисшата си природа, която е свързана с Тъмните Сили и по този начин пресича пътя на техния достъп до себе си.
към текста >>
67.
XVII. ПЪРВАТА И ВТОРАТА СМЪРТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Окултният
Ученик
работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси.
Той ще бъде при съвършено други морални условия. Той ще преживява скърбите и радостите на другите хора като свои и няма да се чувства щастлив, ако не премахне причините за скръбта на другите. Страданията на другите ще бъдат нетърпими за него и той ще ги чувства като свои и ще търси пътища да ги премахне. Така че, в следващото въплъщение на Земята, не само Земята ще се трансформира в едно етерно небесно тяло, но и човешкото същество ще се трансформира както в своята форма, така и в своето съзнание. Човек още от днес работи за това трансформиране, било съзнателно, било несъзнателно.
Окултният
Ученик
работи съзнателно за това трансформиране, като всеки ден намира време да се посвещава на духовни проучвания, на размишление и медитация върху духовните истини, с което той се прониква от мощни духовни импулси.
Като материал за размишление и медитация може да му служи Евангелието на Йоана, което има особен окултен строеж и особени окултни сили се излъчват от него. За същата цел може да послужи и Бхагават Гита и други окултни книги. За същата цел могат да се използват и беседите на Учителя, които са най-новото Откровение на Божественото Слово и съдържат мощни окултни сили в себе си. Когато човек изпълва съзнанието си с подобни образи и картини в будно състояние на съзнанието, неговото астрално тяло ще бъде повлияно от тези идеи, образи и чувства и у него ще се проявят нови сили, които постепенно ще го преобразят. И когато през нощта, във време на сън, астралното тяло е отделено от физическото, тези идеи, образи, изживявания и чувства ще действат още по-силно върху астралното тяло и ще събудят нови сили, които ще го преобразят постепенно.
към текста >>
Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако
Христовата
сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло.
За да може човек в настояще време да работи за трансформиране на своето етерно тяло, той има нужда от помощ, която ще му даде възможност да въздейства на етерното си тяло. Тази помощ ще му бъде дадена от Христа, докато този, който ще му даде възможност да работи за преобразяването на физическото тяло в Християнската езотерична наука се нарича Отец. Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята.
Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако
Христовата
сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло.
Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция. По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания.
към текста >>
Така онези, които се затварят за
Христовия
Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция.
Тази помощ ще му бъде дадена от Христа, докато този, който ще му даде възможност да работи за преобразяването на физическото тяло в Християнската езотерична наука се нарича Отец. Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло.
Така онези, които се затварят за
Христовия
Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция.
По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за Христовия Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло. И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт.
към текста >>
По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за
Христовия
Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло.
Но той не може да въздейства върху физическото тяло, докато не се е научил да въздейства на етерното тяло. Това е дълбокият смисъл на думите на Евангелието, където се казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." или „Никой не може да види Отца, ако не мине през Мене." В края на Земната еволюция човек ще придобие способността да работи за трансформиране на етерното тяло, което е възможно, благодарение на оживителното действие на Христа върху Земята. Ако животът на Христа не бе се съединил с този на Земята, ако Христовата сила не бе се вляла в аурата на Земята, всичко, което се развива в астралното тяло през време на Земната еволюция, на би могло да се пренесе върху етерното тяло. Така онези, които се затварят за Христовия Принцип, се лишават от способността да работят над своето етерно тяло и няма да могат да постигнат целта на Земната еволюция.
По този начин върху Земята, както вече казах, ще се явят два вида хора - едните, които са дали възможност на Христа да се всели в техните души и заедно с това добиват възможност да работят за преобразяването на своето астрално тяло и за отпечатването на това, което е изработено в него върху етерното тяло, и други - които са се затворили за
Христовия
Принцип и са изгубили възможността да трансформират астралното си тяло и да го отпечатат върху етерното тяло, те няма да имат власт над етерното си тяло.
И когато Земята се превърне в едно етерно небесно тяло, заедно с това и човек ще изгуби материалното си тяло, което той е считал като единствена реалност, отъждествявайки го със самия себе си; тогава човек ще остане без физическо тяло, чрез което е задоволявал своите желания и страсти, както при смъртта. И както човек след смъртта, който не е превъзмогнал своите низши страсти и желания, изпитва непреодолимо желание да ги задоволи, от което преживява ужасни страдания, такова ще бъде и състоянието на човека, когато изгуби тялото си, когато Земята се трансформира и той не е трансформирал своето астрално тяло. Този период на мъчение ще продължи докато се откаже от земните си желания. Последното раждане на човека върху тази Земя, преди тя да се трансформира, при последната смърт, която ще преживее, е това, което Апокалипсисът нарича първа смърт. За тези, които са дали място на Христа в себе си, това не ще представя никаква трудност.
към текста >>
Тези пък, които не са приели
Христовия
импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела.
Те няма да преживеят никаква мъка. Те ще видят физическото тяло да се откъсва и да пада от тях, както пада една кора от дърво. От този момент насетне етерното тяло става съществена част от човешкото същество. Благодарение на помощта на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонично с астралното тяло и такъв човек не изпитва желания и нужди, присъщи на физическото тяло. Хората ще продължават да живеят върху етерната Земя с етерните си тела, които съдържат само това, което е привлечено към тях с помощта на Христа.
Тези пък, които не са приели
Христовия
импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела.
Те също ще бъдат принудени да напуснат физическото си тяло, тъй като върху етерната планета няма да има физическа материя. У тях ще остане само желанието по физическото, само една непречистена духовна природа, останала жадна за материята. Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез Христовия Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло. Такива хора ще чувстват горещо желание към физическите удоволствия и желания, които ще останат незадоволени и ще ги горят като огън, защото всичко онова, което физическият живот би им дал, не съществува вече. Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на Христовия импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на Христовия импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло.
към текста >>
Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез
Христовия
Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло.
Благодарение на помощта на Христа, това етерно тяло ще бъде хармонично с астралното тяло и такъв човек не изпитва желания и нужди, присъщи на физическото тяло. Хората ще продължават да живеят върху етерната Земя с етерните си тела, които съдържат само това, което е привлечено към тях с помощта на Христа. Тези пък, които не са приели Христовия импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела. Те също ще бъдат принудени да напуснат физическото си тяло, тъй като върху етерната планета няма да има физическа материя. У тях ще остане само желанието по физическото, само една непречистена духовна природа, останала жадна за материята.
Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез
Христовия
Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло.
Такива хора ще чувстват горещо желание към физическите удоволствия и желания, които ще останат незадоволени и ще ги горят като огън, защото всичко онова, което физическият живот би им дал, не съществува вече. Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на Христовия импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на Христовия импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло. Но одухотворяването на Земята ще продължава и ще дойде време, когато самото етерно тяло на свой ред ще престане да съществува. Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с Христовото Същество. Те ще имат възможност и способност да преобразят етерното си тяло, благодарение на това, че са възприели Христа в себе си.
към текста >>
Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на
Христовия
импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на
Христовия
импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло.
Тези пък, които не са приели Христовия импулс, а са го отблъснали, няма да имат тази хармония между етерното и астралното тела. Те също ще бъдат принудени да напуснат физическото си тяло, тъй като върху етерната планета няма да има физическа материя. У тях ще остане само желанието по физическото, само една непречистена духовна природа, останала жадна за материята. Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез Христовия Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло. Такива хора ще чувстват горещо желание към физическите удоволствия и желания, които ще останат незадоволени и ще ги горят като огън, защото всичко онова, което физическият живот би им дал, не съществува вече.
Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на
Христовия
импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на
Христовия
импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло.
Но одухотворяването на Земята ще продължава и ще дойде време, когато самото етерно тяло на свой ред ще престане да съществува. Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с Христовото Същество. Те ще имат възможност и способност да преобразят етерното си тяло, благодарение на това, че са възприели Христа в себе си. Докато тези, които още ще изпитват желания по изчезналите физически неща, не ще могат да трансформират своето етерно тяло и да го запазят преобразено, както това ще направят първите, когато всичко ще е станало астрално. На тях ще им изглежда, че етерното им тяло ще бъде изтръгнато насилствено от тях и тe ще изпитват тази загуба като една втора смърт.
към текста >>
Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с
Христовото
Същество.
У тях ще остане само желанието по физическото, само една непречистена духовна природа, останала жадна за материята. Те ще притежават едно етерно тяло, което не ще бъде хармонизирано чрез Христовия Принцип с астралното тяло и което ще бъде организирано съобразно с живота на физическото тяло. Такива хора ще чувстват горещо желание към физическите удоволствия и желания, които ще останат незадоволени и ще ги горят като огън, защото всичко онова, което физическият живот би им дал, не съществува вече. Така че, след като Земята премине в етерно състояние, някои човешки същества ще имат етерно тяло, хармонизирано с астралното, благодарение на това, че са дали път на Христовия импулс, докато други човешки същества, които не са дали път на Христовия импулс в себе си, ще имат едно етерно тяло, което ще бъде в дисхармония с астралното тяло, понеже у тези хора са налице желания, които трябва да бъдат отхвърлени заедно с физическото тяло. Но одухотворяването на Земята ще продължава и ще дойде време, когато самото етерно тяло на свой ред ще престане да съществува.
Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с
Христовото
Същество.
Те ще имат възможност и способност да преобразят етерното си тяло, благодарение на това, че са възприели Христа в себе си. Докато тези, които още ще изпитват желания по изчезналите физически неща, не ще могат да трансформират своето етерно тяло и да го запазят преобразено, както това ще направят първите, когато всичко ще е станало астрално. На тях ще им изглежда, че етерното им тяло ще бъде изтръгнато насилствено от тях и тe ще изпитват тази загуба като една втора смърт. Тази втора смърт няма да има власт над тези, които са хармонизирали етерното си тяло с астралното, възприемайки Христовия Принцип, защото те няма да го изгубят, но ще го трансформират. А другите ще изпитат всичките горчивини на втората смърт.
към текста >>
Тази втора смърт няма да има власт над тези, които са хармонизирали етерното си тяло с астралното, възприемайки
Христовия
Принцип, защото те няма да го изгубят, но ще го трансформират.
Но одухотворяването на Земята ще продължава и ще дойде време, когато самото етерно тяло на свой ред ще престане да съществува. Тогава хората, у които етерното тяло е било хармонично с астралното, ще отхвърлят етерното тяло безболезнено, тъй като те ще съществуват с астралното си тяло, изпълнени с Христовото Същество. Те ще имат възможност и способност да преобразят етерното си тяло, благодарение на това, че са възприели Христа в себе си. Докато тези, които още ще изпитват желания по изчезналите физически неща, не ще могат да трансформират своето етерно тяло и да го запазят преобразено, както това ще направят първите, когато всичко ще е станало астрално. На тях ще им изглежда, че етерното им тяло ще бъде изтръгнато насилствено от тях и тe ще изпитват тази загуба като една втора смърт.
Тази втора смърт няма да има власт над тези, които са хармонизирали етерното си тяло с астралното, възприемайки
Христовия
Принцип, защото те няма да го изгубят, но ще го трансформират.
А другите ще изпитат всичките горчивини на втората смърт.
към текста >>
68.
XIX. АПОКАЛИПСИСЪТ - РЪКОВОДСТВО ЗА ПОСВЕТЕНИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
С течение на времето
Христовата
сила все повече ще прониква в Земята и Той ще става все повече Дух на Земята.
Но това ще е възможно за човека благодарение на това, че Христос е слязъл на Земята и Неговата сила се е съединила със Земята, когато кръвта Му е изтекла на Голгота. Тогава цялата аура на Земята е променила своя изглед. Благодарение на това събитие един ден Земята ще се съедини със Слънцето. Силата на Христа ще порасне. Тази сила е, която ще запази нашите етерни тела от втората смърт.
С течение на времето
Христовата
сила все повече ще прониква в Земята и Той ще става все повече Дух на Земята.
И тогава думите: „Този, който яде Моят хляб и Ме тъпче с краката" стават вече разбираеми, защото те са буквално верни. Защото Земята е вече тяло на Христа. И когато Земята един ден се съедини със Слънцето, то Великият Земен Дух Христос ще стане отново Слънчев Дух, какъвто е бил отначало. Всички древни традиции говорят за това, когато се чете и разбира правилно. Докато хората се намират във фазата, когато ще пронизват Земята, т.е.
към текста >>
докато ще я обработват, те ще пронизват тялото
Христово
, до това време те не ще имат ясновидство и ясновидски видения, не ще могат да се поставят лице срещу лице със Силата, която ръководи еволюцията, със Силата на Христа.
И тогава думите: „Този, който яде Моят хляб и Ме тъпче с краката" стават вече разбираеми, защото те са буквално верни. Защото Земята е вече тяло на Христа. И когато Земята един ден се съедини със Слънцето, то Великият Земен Дух Христос ще стане отново Слънчев Дух, какъвто е бил отначало. Всички древни традиции говорят за това, когато се чете и разбира правилно. Докато хората се намират във фазата, когато ще пронизват Земята, т.е.
докато ще я обработват, те ще пронизват тялото
Христово
, до това време те не ще имат ясновидство и ясновидски видения, не ще могат да се поставят лице срещу лице със Силата, която ръководи еволюцията, със Силата на Христа.
Авторът на Апокалипсиса ни посочва, че ще дойде време, когато не само древните ясновидци ще са съзерцавали духовния свят, но когато и цялото човечество ще достигне полето, върху което ще вижда самия Христос. Всички създания ще Го видят, и тези, които са Го пронизвали, също ще Го видят. Ако човек се е научил да разбира дълбокото значение на думите: „Този, който яде Моя хляб, Ме тъпче с краката си", ще дойде до сърцето на Мистериите. Такъв е случаят с много други изрази в Апокалипсиса. Всъщност, какво е искал да ни разкрие авторът на Апокалипсиса?
към текста >>
- С цел да служи като инструкция на този, който е имало да посвещава
Ученик
.
Но преди това то не е било написано на книга, а се е предавало от поколение на поколение от жреците и посветените. Паметта на хората тогава е била много по-жива от днешната, така че е позволявала заучаването на дълги текстове наизуст. Даже в Гърция е имало певци, които са рецитирали цялата Илияда наизус. В Школите на Мистериите ученията са се предавали ненаписани и всичко се е предавало устно от поколение на поколение. Тогава с каква цел е написан Апокалипсисът?
- С цел да служи като инструкция на този, който е имало да посвещава
Ученик
.
В миналото тези инструкции са били предавани устно, но понеже човешката памет сега е отслабнала, трябвало е да се напише всичко това, което по-рано се е предавано устно. Практиката в Древните времена е била такава, щото този, който е трябвало да бъде посвещаван, да се доведе до положение на излъчване от физическото си тяло, за да дойде до едно състояние, подобно на смърт. Когато той се е намирал в това състояние, Посветеният му е давал възможност да присъства с етерното си тяло на всички видения, които по-късно чрез Христовия импулс ясновидците са могли да съзерцават, без да е било нужно да излизат от физическото си тяло. Затова Посветените в Древността са били пророци. Те са могли да предчувстват идването на Христа.
към текста >>
Когато той се е намирал в това състояние, Посветеният му е давал възможност да присъства с етерното си тяло на всички видения, които по-късно чрез
Христовия
импулс ясновидците са могли да съзерцават, без да е било нужно да излизат от физическото си тяло.
В Школите на Мистериите ученията са се предавали ненаписани и всичко се е предавало устно от поколение на поколение. Тогава с каква цел е написан Апокалипсисът? - С цел да служи като инструкция на този, който е имало да посвещава Ученик. В миналото тези инструкции са били предавани устно, но понеже човешката памет сега е отслабнала, трябвало е да се напише всичко това, което по-рано се е предавано устно. Практиката в Древните времена е била такава, щото този, който е трябвало да бъде посвещаван, да се доведе до положение на излъчване от физическото си тяло, за да дойде до едно състояние, подобно на смърт.
Когато той се е намирал в това състояние, Посветеният му е давал възможност да присъства с етерното си тяло на всички видения, които по-късно чрез
Христовия
импулс ясновидците са могли да съзерцават, без да е било нужно да излизат от физическото си тяло.
Затова Посветените в Древността са били пророци. Те са могли да предчувстват идването на Христа. Те са можели да правят това, понеже във видения, в откровения, в един вид апокалипсис им се е показвало бъдещето. Никога преди Христа не се е случвало едно лице да мине физически през цялата драма на Посвещението. Посветените от известна степен са възприемали това, което ще стане в бъдеще, като са се намирали излъчени от физическото си тяло.
към текста >>
Гой,
Ученикът
, когото Христос е обичал и комуто е завещал мисията да разкрие на света истинската Му природа.
Авторът на Апокалипсиса, апостол и евангелист Йоан, е получил устно традицията на Мистериите, и когато се е проникнал интензивно от това Учение, Христос, Който е Върховен Ръководител в Мистериите, му се е изявил. Това, което той е написал, не е нищо ново по съдържание, но това, което бе новост, то е начинът, по който са изложени тези древни традиции, състоящи се от събитието, което току-що се беше разиграло. Това е било намерението на апостол Йоан. Той е получил Апокалипсиса от Древните Мистерии, които са го съдържали в себе си, в които Йоан е участвал, тъй като това е един духовен документ на човечеството. Но Апостол Йоан е този, който го е дал в писмена форма на човечеството, изнасяйки го от Храмовете на Мистериите пред цялото човечество.
Гой,
Ученикът
, когото Христос е обичал и комуто е завещал мисията да разкрие на света истинската Му природа.
И той трябва да остане, докато дойде Христос втори път, за да могат онези, които ще са достигнали до едно просветено съзнание, тогава да Го разберат. Щайнер казва: „Св. Йоан е Учителят, който ни поучава върху истинското значение на събитието на Голгота. Той е дал на хората средство за разбиране на тази Мистерия. В началото на Апокалипсиса той казва следните думи, които ще се опитам да преведа така, както трябва да бъдат преведени, според истинския им смисъл: „Това е Откровението на Исуса Христа, което Бог е дал на Своя слуга, който ни описва накъсо как ще се изпълни онова, което трябва да дойде.
към текста >>
„В този цикъл от сказки, ние дадохме множество указания върху Свещения документ, върху Мистериите, които Господ е поверил на обичния Си
Ученик
.
То бе преписано в знакове и изпратено по Неговия Ангел на Неговия слуга Йоан, и последният ги е изразил." От това се разбира, че той е искал да опише това, което е видял накъсо. Ето смисълът на казаното от Йоан: Ако трябваше да ви опита подробностите на всичко това, което ще се случи от наши дни насетне, до края на Земята, когато цялата Земна еволюция ще бъде постигната, аз би трябвало да напиша нещо много дълго. Затова аз ще ви дам само един къс преглед, едно късо изложение. Този текст преводачите, които не са могли да вникнат в духа на Апокалипсиса, са го превели така: „Ще ви опиша тези събития, които скоро ще станат, в един къс период." Те вярваха, че събитията, описани там, ще трябва да станат скоро, а смисълът на казаното е едно скъсено описание на това, което има да стане. В заключение на своя цикъл сказки върху Апокалипсиса, от които взех основните идеи и мисли за настоящото изложение, ще допълня на някои места с мисли от Учителя, Който казва следното:
„В този цикъл от сказки, ние дадохме множество указания върху Свещения документ, върху Мистериите, които Господ е поверил на обичния Си
Ученик
.
От изложеното вие виждате, каква дълбочина се крие в Апокалипсиса, каква Мъдрост е вложена в него. И мога да ви заявя, че всичко това, което ви изложих, е абсолютно съобразено с намеренията на неговия автор, и то е било винаги проповядвано в Школите, които са останали верни на намеренията на автора на Апокалипсиса. Ние, разбира се, не сме казали всичко, което може да се каже по този повод, защото биха могли да бъдат изследвани още по-дълбоко окултните основи на този Свещен документ. Това, което ви изнесох, е само едно първоначално, повърхностно изложение. Но при изследване на такива документи трябва да се започне с елементарните понятия.
към текста >>
Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта
Христова
, е
Христовият
импулс.
Обясненията, които ви дадох, имат за цел да подготвят ушите за това, което един ден ще могат да чуят и схванат, което преминава през Апокалипсиса като едно течение е голяма дълбочина. Така считайте, че ние сме могли само повърхностно да се докоснем до въпросите, които се разглеждат в Апокалипсиса. Но нека това бъде за вас един стимул за все по-дълбоко проникване в дълбочините на този Свещен документ." В заключение на всичко гореказано ще кажа, че всичко това, което изнесох, е само бегла скица, това са само жало-ните, които ще ни показват посоката, в която да вървим, за да проникнем в Тайните, скрити в Апокалипсиса. Тогава ще разберем, че Апокалипсисът не е една обикновена книга, а най-дълбокото окултно произведение, което описва в образи и картини еволюцията на човека и човечеството, както ги вижда един Посветен, когато отправи погледа си в духовните светове.
Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта
Христова
, е
Христовият
импулс.
А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт. Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа. И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс.
към текста >>
Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат
Христовия
импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа.
Тогава ще разберем, че Апокалипсисът не е една обикновена книга, а най-дълбокото окултно произведение, което описва в образи и картини еволюцията на човека и човечеството, както ги вижда един Посветен, когато отправи погледа си в духовните светове. Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта Христова, е Христовият импулс. А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт.
Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат
Христовия
импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа.
И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият Христов импулс. Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят - от Индия, от Англия, от Америка, от Германия - се обединяват. Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята. Затова трябва да бъдете толерантни към Учениците на всички Окултни Школи, защото те всички са Ученици на Бялото Братство."
към текста >>
И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият
Христов
импулс.
Поуката, която трябва да извлечем от това дълбоко разбиране на Апокалипсиса е, че разбирайки хода на човешката еволюция, ние виждаме, че онази Сила, която издига човека към Божественото, е Любовта Христова, е Христовият импулс. А всички онези, които отхвърлят този импулс, ги очаква една печална съдба. Те остават в корените на Живота, в Бездната, в огненото езеро. Те изпадат под влиянието на животинската природа, която ги смъква в Бездната, където преживяват втората смърт. Затова усилията на Бялото Братство в настоящата епоха са, колкото се може повече души да приемат Христовия импулс, да се пробуди в тях чувството на братство и Любов, да се роди Разумното Сърце, което ще ни издигне към Духа.
И понеже стремежът на Христа сега е да обедини всички религии, Братства и Школи, за да съдействаме на този стремеж, не трябва да критикуваме никоя от тях, защото това са различни класове, в които се провежда великият
Христов
импулс.
Там, където може, ще дадем подкрепа и светлина, без да критикуваме и осъждаме. По този въпрос Учителя казва буквално следното: „В днешната епоха всички Ученици на Окултните Братства от целия свят - от Индия, от Англия, от Америка, от Германия - се обединяват. Това обединение става вече в духовния свят и постепенно ще се извърши и на Земята. Затова трябва да бъдете толерантни към Учениците на всички Окултни Школи, защото те всички са Ученици на Бялото Братство."
към текста >>
69.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са Духовете, които водят към съзерцание на Бога чрез
Христовия
Път.
Той е осветен чрез собственото си създаване. Тези 144 000 са тези, които са съзерцавали Вечния преди да се появи Християнството. След отварянето на седмия Печат ни се показва какво в действителност трябва да стане Християнството в еволюцията на нашия свят. Явяват се 7-те Ангела, които стоят пред Бога. Тези 7 Ангели са Великите Даймони, Духовете-Ръководители на Древните Мистерии.
Те са Духовете, които водят към съзерцание на Бога чрез
Христовия
Път.
Това, което сега се изпълнява, представя правия Път към Бога. Това е Посвещението, което става привилегия на Апостол Йоан. Възвестяването на тези Духове е придружено с необходимите белези на Посвещението: „Първият Ангел като затръби, имаше град и огън, смесени с кръв, които падаха върху Земята. И третата част от дърветата изгоря, както и всичката зелена трева." Също такива бичове се струпват, когато и другите Ангели затръбявят. Тук се забелязва, че не се касае за Посвещение в древен смисъл, но до ново Посвещение, което трябва да вземе мястото на първото.
към текста >>
С достигането на своята зрелост всеки човек може да стане
Ученик
на Мистериите.
Постигнатото в Древните Мистерии трябваше да бъде постигнато в нова форма. Защото и в Мистериите трябваше да се победи Змията. Сега многобройните Древни Мистерии трябваше да бъдат заместени от Християнската Мистерия. Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде Посветителят на цялото човечество и това човечество трябваше да стане Негова мистична община. Новият идеал, следователно, не беше вече подбор на кандидати за Посвещение, а вратите на Посвещението се отваряха за всички.
С достигането на своята зрелост всеки човек може да стане
Ученик
на Мистериите.
Благата вест е съобщена вече и този, който има уха да слуша, може да дотърчи и да разбере Тайната й. Няма да се водят вече отделни хора в Храмовете за Посвещение. Словото е казано за всички и всеки ще го разбира според силите и възможностите си. Зависи от Ангела, който обитава във всеки от нас, да реши до каква степен всеки трябва да бъде посветен. Цялата Вселена е Храмът на Мистериите.
към текста >>
70.
XIV. СТАРОТО И НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на
Христовия
Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят.
Това значи, че те не биха видели Царството Божие преди тяхната смърт, ако не бяха били Посветени. Но в такъв случай, те би трябвало да минат през едно състояние, подобно на смърт. Но сега Христос искаше да покаже, че може да има и такива хора, които преди да умрат, могат да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло като един нов елемент в света. Отначало учениците не разбираха за какво става дума. Но Той искаше да им покаже, че те трябва да бъдат онези, които преди да умрат от естествена смърт или преди да изпитат състоянието, подобно на смъртта, което се е практикувало при Древните Посвещения, биха познали Тайните на Небесното Царство.
Но те не разбраха, че те, които бяха около Него, са определени да изпитат онова мощно действие на
Христовия
Дух, чрез което непосредствено трябва да се издигнат в духовния свят.
Духовният свят трябваше да бъде разкрит без знака на Соломона и Йона. Непосредствено след тези думи е описана сцената с Преображението, където тримата ученици - Петър, Яков и Йоан, са възнесени в духовния свят и виждат там Мойсей и Илия и самата духовна Същност на Христа. С това Христос показа третия начин за проникване в духовния свят, освен под знака на Соломона и под знака на Йона. Това е новото знамение на времето, когато Азът трябваше да се развие, и че сега той непосредствено трябваше да бъде вдъхновен, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на Аза, а не на астралното или на етерното тяло. След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце.
към текста >>
Избягва се също абсолютното подчинение на
ученика
на Учителя.
След това Христос казва на Учениците Си: Вложете тези думи в ушите си: Дошло е времето, когато Синът Человечески ще бъде предаден в човешки ръце. Това значи, че е дошло времето, когато хората трябва да развият в себе си Аза, когото Учениците, както и другите хора, трябваше да видят в най-висока форма в Исуса Христа. Този Аз е Синът Человечески, Който трябва да бъде предаден на човеците. Щайнер определя по следния начин разликата между старото и новото Посвещение: „Разликата между Източното и Западното Посвещение се състои в това, че първото става в състояние на сън, а второто - в будно състояние. Избягва се, следователно, винаги опасното отделяне на етерното тяло от физическото.
Избягва се също абсолютното подчинение на
ученика
на Учителя.
Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет; 2. Слушане с едно критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник; 3. Слушане скромно, без сервилна вяра, както и без противопоставяне, оставяйки да действат идеите върху себе си и наблюдавайки техния ефект.
към текста >>
Такова трябва да бъде поведението на
ученика
пред неговия Учител при Западното Посвещение.
Западният Учител не иска никого да владее, нито да обръща, а само разказва това, което той е видял, изказва това, което той знае, понеже го е изпитал сам. Обаче има три начина на слушане: 1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет; 2. Слушане с едно критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник; 3. Слушане скромно, без сервилна вяра, както и без противопоставяне, оставяйки да действат идеите върху себе си и наблюдавайки техния ефект.
Такова трябва да бъде поведението на
ученика
пред неговия Учител при Западното Посвещение.
Колкото до Посветителя, неговото първо правило ще е да бъде служител. За него не е цел да моделира ученика по свой образ, но да развие вложеното в него, да развие Божественото в него. Той не иска да фабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип на еволюция. Всяка истина и всяка мисъл, която не стига до душата, защото не е пропита от чувство, е мъртва мисъл."
към текста >>
За него не е цел да моделира
ученика
по свой образ, но да развие вложеното в него, да развие Божественото в него.
1. Слушане с подчиняване на думите на Учителя, като на един непогрешим авторитет; 2. Слушане с едно критично чувство, противопоставяйки се на всяка идея като противник; 3. Слушане скромно, без сервилна вяра, както и без противопоставяне, оставяйки да действат идеите върху себе си и наблюдавайки техния ефект. Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при Западното Посвещение. Колкото до Посветителя, неговото първо правило ще е да бъде служител.
За него не е цел да моделира
ученика
по свой образ, но да развие вложеното в него, да развие Божественото в него.
Той не иска да фабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип на еволюция. Всяка истина и всяка мисъл, която не стига до душата, защото не е пропита от чувство, е мъртва мисъл."
към текста >>
71.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
2. ТАЦИН -
ученик
на мъченик Юстин.
Според повечето от тях Христос не е бил роден от Дева Мария, а имал призрачно тяло, чрез което се е проявявал. Те са доловили някои окултни идеи, които не са могли да ги разберат в тяхната дълбочина и същина. Гностиците се делят на сирийски и александрийски. Между сирийските гностици най-забележителни са: 1. САТУРНИН или САТУРНИЛ - от 117 до 138 година
2. ТАЦИН -
ученик
на мъченик Юстин.
3. КАРПОКРАТ. От александрийските гностици най-забележителни са: 1. ВАСИЛИТ, който бил от Сирия и основал своето общество в Александрия около 125 година. 2. ВАЛЕНТИН, александрийски юдеин. 3. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ.
към текста >>
Негов най-бележит
ученик
бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година.
Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото.
Негов най-бележит
ученик
бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година.
Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога. Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве. Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели).
към текста >>
Тациан,
ученик
на Юстин, мъченик.
Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година. Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога. Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве.
Тациан,
ученик
на Юстин, мъченик.
Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски. Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец.
към текста >>
Според учението на Валентиновия
ученик
Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание.
Отначало Валентин е работил в Александрия, но около 140 година се премества в Рим. Тук гой е искал да стане епископ, но не сполучил и бил отлъчен от църквата заради ере-тическото си учение... Той умрял около 160"та година в Рим или в Кипър, не е известно. Неговата система, доколкото е известно учението на неговите ученици е по-сложна от тази на Василит. Дуализмът и е по-слаб. Тя е построена върху понятието за бракосъчетанието между мъжките и женските еони.
Според учението на Валентиновия
ученик
Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание.
Тази двойка родила втората брачна двойка: Божият разум наречен просто Единороден и Истината. Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада.
към текста >>
В Александрия
ученик
на Пантен и негов помощник около 190-та година.
Пълното име на Климент е Тит Флавий Климент. Роден е около Атина към 150-та година. Първоначално той е бил езичник. Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители.
В Александрия
ученик
на Пантен и негов помощник около 190-та година.
След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година. Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници.
към текста >>
Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал
христовото
учение.
Изучил основно гръцката литература и философия. Пътувал в разни страни - Италия, Сирия, Палестина, Египет за да слуша някои прочути учители. В Александрия ученик на Пантен и негов помощник около 190-та година. След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер.
Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал
христовото
учение.
Той умрял около 215 година. Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така.
към текста >>
3. Разкривал философски
христовото
учение.
че тяхната вяра да бъде здрав философски мироглед, та да не бъдат само вярващи, но и гностици, т.е. обладатели за истинското знание за Бога. Ако се съди от неговата трилогия той ще да е поддържал тристепенна дидактическа система: 1. Възбуждал у слушателите вяра в Христа 2. Наставлявал повярвалите
3. Разкривал философски
христовото
учение.
До нас са достигнали 4 съчинения на Климент Александрийски: 1. Подбудително слово към елините 2. Педагог 3. "Стромата" или Постилка 4. Кои богати ще се спасят
към текста >>
"Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено
христовото
учение като истинско учение.
4. Кои богати ще се спасят Първите три съчинения са тъй тясно свързани, че пред. ставят едно цяло — трилогия. Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света.
"Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено
христовото
учение като истинско учение.
Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори - гръцки поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни. Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден. Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици". Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина
към текста >>
Ориген бил
ученик
на Климент Александрийски, но превъзхождал своя учител по дълбочина на ума и изобщо бил най-великият богослов на древността.
Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител". В "Кои богати ще бъдат спасени" Климент доказва, че богатството не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден. Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици". Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина ОРИГЕН
Ориген бил
ученик
на Климент Александрийски, но превъзхождал своя учител по дълбочина на ума и изобщо бил най-великият богослов на древността.
Той се родил в Александрия в 185 година от родители християни. Баща му Леонид пострадал мъченически в 202 година при гонението на императора Септими Север. Ориген тогава седемнадесет годишен го насърчавал да не се отрича от вярата си и дори искал да умре заедно с баща си и едвам го спасила майка му скрила дрехите му. След като Климент напуснал Александрия, Ориген бил назначен за учител - управител на тамошното катехизисно училище (школа). В 211 - 212 година Ориген посетил Рим, за да види най-старата римска църква.
към текста >>
Оригенов
ученик
бил и кесарския презвитер Памфил, умрял в 309 година.
където намерил братски подслон при неговите приятели епископите Теоктист и Александър. В Кесария той отворил училище подобно на това в Александрия и тук, както и в Александрия го слушали не само християни, но и езичници. Имал много ученици и от други страни. Под влияние на неговите уроци двамата братя от Понг - Теодор, Атиндор приели християнството и после станали епископи. Първият бил знаменитият неокесарски епископ, Григори чудотворец (240 - 270).
Оригенов
ученик
бил и кесарския презвитер Памфил, умрял в 309 година.
Навярно по предложение на своите приятели епископи Ориген бил поканен на църковния събор в Бостра през 244 година, където успял да убеди бостренския епископ Берил да се откаже от монархиянската ерес. В Кесария и Ерусалим Ориген намерил добри условия за книжовна работа. Там продължил и може би довършил своя огромен библейскокритичен труд Ексампли. Неговият ръкопис бил дълго време пазен в Кесария и може би изчезнал, когато арабите унищожили кесарийската библиотека. От този труд се ползвали Памфил и Евсевий Кесарийски и други.
към текста >>
Пиерий предал своята преданост към Ориген на
ученика
си Памфилий, кесарийски презвитер.
По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството. Известни са още съчиненията му: "За молитвата", където изяснява "Гос-поднята молитва", "Увещание за мъченичеството" и "Едно писмо до Юлий Африканеца", гдето доказва, че разказът за Сусана в книгата на пророк Данаил е автентичен. Евгений Кесарийски съобщава, че Ориген написал едно съчинение в осем книги, което е загубено. Един от видните ученици на Ориген Пиерий бил ръководител на училището след него. Той като Ориген поддържал учението за вечността на света, за предшестването на душите и за прераждането и алегоричното тълкуване на писанието, затова го наричали Младият Ориген.
Пиерий предал своята преданост към Ориген на
ученика
си Памфилий, кесарийски презвитер.
Друг от учениците на Ориген е Теогонстра, който също бил ръководител на училището. Той също споделя учението на Ориген. Известен привърженик на Ориген е бил също и Иерак, който около 300 година живял в град Леонто-пол при делтата на р. Нил, където се предал на крайно подви-заване. Той написал много книги.
към текста >>
Алберт Велики и неговият
ученик
св.
Тези символи бяха вече употребени от предшествениците на катарите през X - XI век, т.е. от богомилите. Тези две големи училища за посвещение, ортодоксалното и "еретическото", които воюваха помежду си с убийства и клюки, трябваше да се разберат помежду си. без да знаят водачите им и да си разменят теории и учения. Обикновено не се знае, доколко светът и черквата са били учени от окултните братства, ако трябва да вярваме на Ару, който в своята книга дава много доказателства, че катаризмът е проникнал много по-рано между духовенството в Средните векове.
Алберт Велики и неговият
ученик
св.
Тома Аквински, Петър от Ламбардия, св. Виктор, св. Франциск Азиски, св. Клара, всички те са били гностици и следователно катари. Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта.
към текста >>
72.
въведение
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хермес е бил негов
ученик
.
Богомилството е преди всичко едно езотерично учение; като такова то знае, че свещените писания имат троен смисъл и затова зад външната история и моралните учения, те са тър- сили дълбокия вътрешен, мистичен смисъл на това, което се говори. В тази светлина те са разглеждали както Стария, така и Новия Завет. Те не отричат Стария Завет, както твърдят техните противници и някои изследователи на Богомилството, но го разбират в неговия вътрешен смисъл, като върху Битие- то на Мойсея изграждат величествена космогония. В езотеричната доктрина на Богомилството влизат както астрологията, алхимията, магията, тъй също и свещената хер- метична наука на Тарото и Кабалата, които те предават във ред легенди, като вземат за повод това, което е писал Мойсей с своето Битие. Богомилите са носители на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес в Древния Египет и, още по- далеч, от Храма на Слънцето в Атлантида, където главен ръко- водител е бил този, когото познаваме като Мелхиседек.
Хермес е бил негов
ученик
.
И като носители на тази традиция, те имат в основата на учението си принципите на тази традиция, кои- 21 то са дадени от Хермес в така наречените седем херметически принципа, които са основата на западната езотерична тради- ция. По-нататък ще се спра накратко върху тези принципи. Характерно за западната езотерична традиция е това, че всяко движение и школа, които се явяват на историческата сцена, не водят исторически началото си от предшестващите го школи, но идват направо от духовния свят, където е центъ- рът на Братството, като общото на миналото и настоящето е в учението.
към текста >>
Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на
Христовото
учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот.
Техният идеал беше да въдворят Царството Божие на Земята, както е казано в Господнята молитва. „Да дойте Царството Ти както на Небето, така и на Земята." Те работиха именно за идването на това Царство на Земята — Царството на братство и Любов, Царство на хармония и разбирателство между хората. Затова работиха богомилите, затова хората ги слушаха и тръгваха след тях, защото това е копнеж на всяка човешка душа. Богомилите бяха наследници на първите християни, които като ученици на Бялото Братство, Глава на което е Христос, по- знаваха езотеричната доктрина и я предадоха на следващите поколения. Но под влияние на невежеството, което навлезе в Християнството, езотеричното учение постепенно бе отхвър- лено и остана само буквалното разбиране на учението и така то бе откъснато от живота; хората започнаха да живеят като езичници, а си туриха фирмата християни.
Затова богомилите искаха да възстановят първоначалната чистота на
Христовото
учение с неговата езотерична доктрина, като го приложат как- то в индивидуалния, така и в социалния живот.
Затова те се наричаха просто християни. В следващото изложение ще разгледам накратко появата, развитието и учението на богомилите според схващането на окултната наука. Ще се постарая да посоча, че Богомилството е било християнско окултно учение, а не някакво дуалистично 2 4 учение, възприето от Изток.
към текста >>
73.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като
ученик
на дявола.
Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията."
Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като
ученик
на дявола.
Като особено показателен случай може да бъде посочен магьосникът Симеон, за чиято магическа мощ се говори твърде много. Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник.
към текста >>
Кирил
Христов
също е писал за Боян Магесника.
Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му. Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности. Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата.
Кирил
Христов
също е писал за Боян Магесника.
Той го представя като личност, която се е вмесвала активно в политическите борби и го представя груб и жесток. Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа. Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна. Д-р Найден Шейтанов в статията си Хилядогодишнината на Боян Магесника, печатана в списание Златорог, год. 4, кн.
към текста >>
74.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия
ученик
на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година.
Народните маси са били подтиснати още повече от чуждия господар, докато болярите, които предават Самуил на Беласица, защото вземал страната на народа, а тях ограничавал, били запазили своите права и привилегии. Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите. Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи.
В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия
ученик
на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година.
Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
към текста >>
Богомиловия
ученик
Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година.
Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите. Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година.
Богомиловия
ученик
Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година.
От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия.
към текста >>
За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от
христовата
вяра цели градове.
Това название било измислено от противниците им. Успехът на богомилите в Мала Азия бил значителен. В това учение се увлекли много хора. Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото село към Богомилството. Освен в селата Богомилството печелело последователи и в градовете.
За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от
христовата
вяра цели градове.
Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници. От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт. Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература.
към текста >>
75.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат
Христово
кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
Зигавин /византийски критик на Богомилството/ ни дава кратко описание на обреда духовно кръщение у богомилите със следните думи: „Кръщението, което се извършва у нас, православните, с вода, те го наричат Йоаново, а своето кръщение наричат
Христово
кръщение, защото им се струва, че се извършвало с Духа Затова те прекръщавали оногова, когото приемали в своето общество, като преди всичко му отреждали време за покаяние, очищение и продължителна молитва.
После, като полагали Евангелието на Йоана на главата му, призовавали техния Свети Дух като пеели молитвата Отче наш. Подир това кръщение те пак му определяли време за строго поведение, за най-възвишен живот и най-чиста молитва. Сетне изисквали от него да засвидетелства, че всичко е опазил и изпълнил ревностно. И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му."
към текста >>
От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която
ученикът
придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение.
И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни.
От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която
ученикът
придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение.
Това обяснение е предадено и в Катарския требник. Патриарх Теофилат говори също за три вида богомили. На първо място била една група от най-активни богомили, които били проповедници на учението. На второ място са такива, които не са могли да разберат напълно учението, но все пак са го приели. След това следва една трета група, които са само слушатели.
към текста >>
Важен е фактът, че проповядвали
Христовото
учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика.
„На слушателите богомилите не разкривали цялата своя идеология, но главно ги учели на истинското християнство" — казва Зигавин. В своята Паноплия догматика Евтимий Зигавин казва следното: „Отначало богомилите наставлявали слушателите, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещеното Евангелие.Те ги съветвали да спазват евангелските повели, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да говорят истината, да се обичат помежду си — изобщо ги поучавали на всякакво добро. Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин.
Важен е фактът, че проповядвали
Христовото
учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика.
Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония.
към текста >>
При това е практика, която се практикува във всички школи — докато
ученикът
не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението.
От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи.
При това е практика, която се практикува във всички школи — докато
ученикът
не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението.
Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия." По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените. Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението.
към текста >>
Твърдели, че само те образуват истинската
Христова
църква.
Чрез него говорел вече Светият Дух, т.е. Словото на Христа и това му давало възможност да поучава хората, да пръска между тях истинската реалност. Получавал също така способността да предсказва бъдещето и да съзерцава Божествените видения, т.е. ставал ясновидец. Поради своето изключително положение съвършените богомили се наричали с различни епитети, взети предимно от Евангелието като богородици, полски лилии, сол на земята, апостоли и пр.
Твърдели, че само те образуват истинската
Христова
църква.
Голямото предимство, което богомилското учение определя на съвършените, като хора, скъсали с греховете, които ставали способни да поучават другите, да имат Божествени видения и откровения и пр. трябвало да бъдат изкупени с цената на твърде суров и аскетичен живот. Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки.
към текста >>
Главното призвание на съвършените било за обикалят по села и градове като
Христовите
апостоли и да набират последователи на своето учение.
Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки. Обличали се много просто, като носили отгоре тъмно монашеско облекло с качулка. Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си.
Главното призвание на съвършените било за обикалят по села и градове като
Христовите
апостоли и да набират последователи на своето учение.
А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо. При тези сурови изисквания броят на съвършените богомили бил сравнително малък. Според Иречек през 12-ти век те били около четири хиляди. Презвитер Козма казва за тях: „Еретиците са външно като овце, кротки и смирени, мълчаливи, на глед лицата им са бледи от лицемерен пост, дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници.
към текста >>
76.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези седем степени, през които минава обучението на
ученика
, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици.
Както казах, в Требника са описани три степени на Богомилството и начините за преминаване от една степен в друга, както ги предадох по описанието на Зигавин, който сравнително вярно ги е предал, затова сега няма да се спирам повече върху тях. Трите степени, за които се говори при богомилите, се наричат в съвременната западна окултна наука подготовка, озарение и посвещение. Тези три степени на Богомилството и на окултната наука в първоначалното Християнство са били диференцирани в седем степени, за които съществуват две системи, по които са описани. Едната ни е предадена от Учителя, а другата — от Щайнер. Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите.
Тези седем степени, през които минава обучението на
ученика
, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици.
Задачата на ученика на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари. И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителя казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове.
към текста >>
Задачата на
ученика
на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях.
Трите степени, за които се говори при богомилите, се наричат в съвременната западна окултна наука подготовка, озарение и посвещение. Тези три степени на Богомилството и на окултната наука в първоначалното Християнство са били диференцирани в седем степени, за които съществуват две системи, по които са описани. Едната ни е предадена от Учителя, а другата — от Щайнер. Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите. Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици.
Задачата на
ученика
на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях.
Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари. И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителя казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината и докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината иде от Бога и тогава той е уязвим от лошите духове.
към текста >>
Учителя казва, че в Християнството има седем степени, през които
ученикът
трябва да мине, за да стане господар на лошите духове.
Ще изложа и двете и след това ще предам розенкройцерския начин на обучението, понеже споменах, че Буда и Християн Розенкройц са предавали в школата на богомилите. Тези седем степени, през които минава обучението на ученика, са били разкривани и прилагани в езотеричните кръгове и богомилите, като представители на езотеричното християнство, са ги прилагали в своята работа като ученици. Задачата на ученика на всяка окултна езотерична школа е да работи за превръщането на всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известни категории същества, които са техни господари. И да стане човек господар на своя живот, той трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека.
Учителя казва, че в Християнството има седем степени, през които
ученикът
трябва да мине, за да стане господар на лошите духове.
Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината и докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината иде от Бога и тогава той е уязвим от лошите духове. Тези седем стъпки са следните: 1. Обръщане към Бога Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога.
към текста >>
Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато
ученикът
работи за своето морално преобразяване.
При спасението двете горни неща са свързани. Спасението настъпва, след като човек е преминал обръщането и покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и работи. Спасението е от Бога. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло — умът и сърцето се хармонизират.
Ясно се вижда, че в първите три степени е включена първата степен на богомилите — слушателите на окултната наука — подготовка, когато
ученикът
работи за своето морално преобразяване.
Това се извършва именно през първите три степени. 4. Възраждане Четвъртата степен е наречена възраждане. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод.
към текста >>
Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата
ученик
на Христа.
5. Новораждане Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него.
Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата
ученик
на Христа.
А то е велико нещо да бъде човек ученик на Христа. Христос даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че Христовите ученици са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие — били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди новораждането. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло и умът и душата се хармонизират и душата започва един нов път на развитие.
към текста >>
А то е велико нещо да бъде човек
ученик
на Христа.
Петата степен е наречена новораждане. То иде след възраждането. При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа.
А то е велико нещо да бъде човек
ученик
на Христа.
Христос даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че Христовите ученици са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие — били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди новораждането. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло и умът и душата се хармонизират и душата започва един нов път на развитие. От казаното за новораждането се вижда, че това е началото на третата степен на богомилите и окултната наука — съвършенство и посвещение.
към текста >>
Това показва, че
Христовите
ученици са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие — били са новородени.
При новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот и никой не може да владее над него. Само когато влезе в тази степен, човек може да владее над лошите духове, само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А то е велико нещо да бъде човек ученик на Христа. Христос даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви.
Това показва, че
Христовите
ученици са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие — били са новородени.
Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди новораждането. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло и умът и душата се хармонизират и душата започва един нов път на развитие. От казаното за новораждането се вижда, че това е началото на третата степен на богомилите и окултната наука — съвършенство и посвещение. В тази фаза има три степени — три степени на посвещение, които обхващат петата, шестата и седмата степен на първите християни. Преди да дойде до петата степен, става голяма промяна в човека, стават такива промени, които не стават при другите степени.
към текста >>
Тук
ученикът
е в постоянна и мистична връзка със Словото.
Преди това умът и сърцето трябва да са постигнали хармония, а тук, в шестата степен, се дават тайни методи, по вътрешен път, при които се развива волята. И когато волята се развие, тя може да окове всяка опасност и всяка фаталност. В тази степен се осъществява истинската медитация, защото истинската медитация произлиза от дълбокия и духовен начин на живот. Т.е. медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието.
Тук
ученикът
е в постоянна и мистична връзка със Словото.
Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител. Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил. Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и ученикът става посветен.
към текста >>
В тази степен
ученикът
се посвещава да служи на Бога и от
ученик
той се превръща в служител.
медитацията трябва да стане начин на живот. Тук се осъществява истинското вглъбяване в Словото, а на езика на посвещението това означава, че вглъбяването в Словото е вглъбяване в Тайните на Живота и Битието. Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека.
В тази степен
ученикът
се посвещава да служи на Бога и от
ученик
той се превръща в служител.
Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил. Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и ученикът става посветен. В тази степен става изключителна трансформация на съзнанието и се влиза в друга, специфична област на съзнанието. Тук няма карма за изплащане, а ученикът носи кармата на човечеството и затова трябва да мине през Голгота, за да дойде до седмата степен. В тази степен за окултния ученик не съществува такова страдание, което той да не може да превърне в радост и светлина — това става в шестата степен.
към текста >>
Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и
ученикът
става посветен.
Тук ученикът е в постоянна и мистична връзка със Словото. Посвещението е от човека, то не зависи от Бога, човек сам си го изработва. В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител. Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил.
Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и
ученикът
става посветен.
В тази степен става изключителна трансформация на съзнанието и се влиза в друга, специфична област на съзнанието. Тук няма карма за изплащане, а ученикът носи кармата на човечеството и затова трябва да мине през Голгота, за да дойде до седмата степен. В тази степен за окултния ученик не съществува такова страдание, което той да не може да превърне в радост и светлина — това става в шестата степен. В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите. Всяка дарба е свързана със специфичен род енергии и същества във Вселената.
към текста >>
Тук няма карма за изплащане, а
ученикът
носи кармата на човечеството и затова трябва да мине през Голгота, за да дойде до седмата степен.
В тази степен се навлиза в Тайната на Словото и Словото се изявява като чисто битие, а това е образът на Прачовека. В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител. Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил. Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и ученикът става посветен. В тази степен става изключителна трансформация на съзнанието и се влиза в друга, специфична област на съзнанието.
Тук няма карма за изплащане, а
ученикът
носи кармата на човечеството и затова трябва да мине през Голгота, за да дойде до седмата степен.
В тази степен за окултния ученик не съществува такова страдание, което той да не може да превърне в радост и светлина — това става в шестата степен. В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите. Всяка дарба е свързана със специфичен род енергии и същества във Вселената. Тя не е лично притежание, тя идва от друго място. Дарбите са специфични енергии, чрез които Космическият Принцип излива една част от себе си в определено човешко същество, за да може то да помогне на хората да се включат в духовното развитие на човечеството и Вселената.
към текста >>
В тази степен за окултния
ученик
не съществува такова страдание, което той да не може да превърне в радост и светлина — това става в шестата степен.
В тази степен ученикът се посвещава да служи на Бога и от ученик той се превръща в служител. Служител на Бога може да бъде само този, който има методи, не който търси методи и правила, а който ги е намерил. Според окултната наука, в шестата степен се разкриват ключови тайни на Природата и ученикът става посветен. В тази степен става изключителна трансформация на съзнанието и се влиза в друга, специфична област на съзнанието. Тук няма карма за изплащане, а ученикът носи кармата на човечеството и затова трябва да мине през Голгота, за да дойде до седмата степен.
В тази степен за окултния
ученик
не съществува такова страдание, което той да не може да превърне в радост и светлина — това става в шестата степен.
В шестата степен има много видове дарби, но не както се разбира в църквите. Всяка дарба е свързана със специфичен род енергии и същества във Вселената. Тя не е лично притежание, тя идва от друго място. Дарбите са специфични енергии, чрез които Космическият Принцип излива една част от себе си в определено човешко същество, за да може то да помогне на хората да се включат в духовното развитие на човечеството и Вселената. Окултната наука казва, че освен явни, има и тайни дарби, те имат по-дълбока окултна мисия.
към текста >>
Това са седемте степени, които показват колко е силен Пътят на
ученика
, той дойде до числото седем.
Това е последната степен на Земята, тук се завършва човешката еволюция. Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е зависело от него. В тази степен Бог въвежда човека в Космичното Съзнание, това е подготовка за осмата степен /Възнесението/. Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата. При възкресението долните тела — физическото, етерното, астралното, менталното и причинното — се свързват с Божественото тяло в много силен синтез.
Това са седемте степени, които показват колко е силен Пътят на
ученика
, той дойде до числото седем.
Това е високият връх, в който ученикът ще извоюва своята свобода, в която той ще бъде зависим само от Бога. Това означава, че възкресението е връщане към Божествения свят.
към текста >>
Това е високият връх, в който
ученикът
ще извоюва своята свобода, в която той ще бъде зависим само от Бога.
Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е зависело от него. В тази степен Бог въвежда човека в Космичното Съзнание, това е подготовка за осмата степен /Възнесението/. Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата. При възкресението долните тела — физическото, етерното, астралното, менталното и причинното — се свързват с Божественото тяло в много силен синтез. Това са седемте степени, които показват колко е силен Пътят на ученика, той дойде до числото седем.
Това е високият връх, в който
ученикът
ще извоюва своята свобода, в която той ще бъде зависим само от Бога.
Това означава, че възкресението е връщане към Божествения свят.
към текста >>
77.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Говорят ли и тримата в душата ви, вие сте
ученик
."
Духът говори на онзи, на когото Господ е говорил. Господ е говорил на онзи, на когото Учителя е говорил. Не ви ли е говорил Учителя и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори и Господ ви е говорил, и Учителя ви е говорил.
Говорят ли и тримата в душата ви, вие сте
ученик
."
Като ученици имайте предвид следното нещо: Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език. Затова всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете. Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишени духове." "Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И аз се разговарям с тях, при това аз не се нуждая от медиуми.
към текста >>
Затова всеки
ученик
през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете.
Не ви ли е говорил Учителя и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори и Господ ви е говорил, и Учителя ви е говорил. Говорят ли и тримата в душата ви, вие сте ученик." Като ученици имайте предвид следното нещо: Никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен да се занимават с вашия език.
Затова всеки
ученик
през свободното си време трябва да проучва символите, които представят езика на духовете.
Ние употребяваме символите, защото те са елементи на окултния език, с който си служат посветените и възвишени духове." "Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И аз се разговарям с тях, при това аз не се нуждая от медиуми. Направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано от тях е повече от чиста монета.
към текста >>
"Никой не може да бъде
ученик
, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини.
Те започват добре, свършват зле. Знаете ли, че и духовете са като вас, но с по-ефирни тела, те разполагат с по-големи възможности от тези, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на Земята - шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Ако искате да влезете във връзка с духовете, трябва да събудите духовните си чувства и да се пробуди висшето съзнание" "За да развие висшето съзнание, вие трябва да изучавате лекциите и да направите упражненията, които са дадени там."
"Никой не може да бъде
ученик
, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини.
По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната.
към текста >>
Дотук
ученикът
е учил, а оттук започва да служи.
В този момент човек е в ада. Но всички тези страдания го пречистват, изгарят всичко нечисто и когато човек се новороди, той е свободен напълно, свободна душа, подобна на пеперудата, излязла от пашкула. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло. Когато се е новородил, когато се е пробу- дила душата му за нов живот, човек влиза в следващата шеста степен, която Учителя на-рича посвещение. При нея човек се посвещава да служи на Бога.
Дотук
ученикът
е учил, а оттук започва да служи.
При тази фаза вече му се разкриват ключовете на тайните на Природата и той става мъдрец. Учителя прибавя: На Бога може да служи само този, който е намерил метод за приложение на Божествените Истини в живота и работи за тяхното приложение. При тази фаза човек е вече адепт, посветен и маг. Но между тази фаза и следващата той трябва да премине пак през големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но научавайки закона за жертва-та, той ще учи да жертва всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите си братя.
към текста >>
Няма да излагам сега пътя на
ученика
, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.
Затова, когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да имаме предвид с кои области от този свят искаме да влезем във връзка. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят.
Няма да излагам сега пътя на
ученика
, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта.
към текста >>
Само
ученикът
знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят.
Само
ученикът
знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.
към текста >>
За
ученика
молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества.
Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание.
За
ученика
молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества.
Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата.
към текста >>
За
ученика
тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи.
За
ученика
тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар.
към текста >>
При това състояние
ученикът
отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.
Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
При това състояние
ученикът
отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества.
При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели.
към текста >>
Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския
ученик
, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа.
При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата. Това подразбира човек да е развил в себе си възвишените Божествени добродетели и да е подчинил всичките отрицателни сили в себе си на разумната воля. Онзи, който не е напра-вил това, той е роб и играчка на тъмните сили и не е техен господар. Чистотата е качество на всички добродетели.
Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския
ученик
, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа.
При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят. Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва ученикът на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили. А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства.
към текста >>
Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва
ученикът
на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
Чистотата е качество на всички добродетели. Затова първата задача на онзи, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят и да има опитността на истинския ученик, да може да влезе във връзка с Учителя, е чрез разумна работа да трансформира всичките си нисши страсти и енергии, да се освободи от всички недъзи и да придобие първичната чистота и святост, които са качества на човешката душа. При това състояние, като проникне в Невидимия свят, той ще свети като Слънце, всички тъмни същества ще отстъпят пред него и ще му отворят път. Защото човек неизбежно ще мине през тяхното царство, преди да влезе във Възвишения свят. Човек при влизане в Невидимия свят неизбежно минава през тъмната зона, и ако не е силен, той ще се уплаши и ще стане жертва на тъмните същества, които живеят в този свят.
Затова Учителя казва в "Царския път на душата": "Разумният ред на Божествената душа, който трябва да следва
ученикът
на Бя-лото Братство, е: силата предшества свобода-та, свободата предшества правата мисъл, пра-вата мисъл предшества благородното чувство, благородното чувство предшества добрата постъпка." Това значи, докато човек не придобие сила, за да контролира всички енергии, които влизат в неговото тяло, той не може да има никаква свобода, а ще бъде играчка на природните сили.
А докато не е свободен, човек не може да мисли, а само ще бъде проводник на чужди мисли, защото мисълта е един творчески процес и само свободният може да мисли, а онзи, който не може да мисли, той не е свободен за собствени, благородни и възвишени чувства. А онзи, който няма благородни и възвишени чувства, не е свободен за никакво добро дело - той е един лист, който се люшка по вълните на океана. Следователно, за да влезе безопасно във връзка с Невидимия свят, човек трябва да организира своите мисли, чувства и постъпки и да ги подчини на разумната воля на духа. Само при това условие той може безопасно да влезе във връзка с Невидимия свят и с разумните същества. В противен случай той ще е играчка на нисшите и невежи духове.
към текста >>
Всеки
ученик
, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие."
Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата.
Всеки
ученик
, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие."
Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на ученика. Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъде-те ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина.
към текста >>
Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на
ученика
.
Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие. Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие." Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата.
Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на
ученика
.
Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъде-те ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си.
към текста >>
Ученикът
се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога.
Те са носители на великата Божия мисъл, затова могат да ви помогнат. Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие." Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на ученика.
Ученикът
се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога.
Учителя казва: "Ако искате да бъде-те ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни. Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отва-ря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят.
към текста >>
Първата задача на
ученика
, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си.
Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на ученика. Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога. Учителя казва: "Ако искате да бъде-те ученици, от вас се иска да учите и да имате Любов към Учителя си, Любов към Бога и Любов към Духа. Учителят ще ви въведе в училището, Бог ще ви научи на великата Мъдрост, а Духът ще ви даде вътрешна светлина. Щом дойде вътрешната светлина, всички тези качества ще ви свържат с великите сили на Природата и вие ще станете самостоятелни.
Първата задача на
ученика
, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си.
След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отва-ря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание.
към текста >>
Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде
ученикът
до това съзнание.
Първата задача на ученика, след като е влязъл в Школата, е да стане господар на мислите, чувствата и постъпките си. След като е постигнал това, след като владее всички сили, които функционират в неговото тяло, той научава къде е вратата, през която може да излезе от тялото си, научава как да я отва-ря и затваря и как да излиза от тялото си, и да влиза във великия Божествен свят. При тези излизания от тялото си, той отива в Школата в другия свят и там се среща с напредналите ученици и с Учителя. Тези напреднали ученици под ръководството на Учителя са го ръководили и научили да излиза от тялото си и да влиза във великия и необятен свят. От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята.
Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде
ученикът
до това съзнание.
Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят." При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето, ученикът развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него. Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него.
към текста >>
При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето,
ученикът
развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него.
От тази необикновена и красива екскурзия той почерпва всички сведения, които му са необходими за неговата работа на Земята. Но този път изисква дълга и упорита работа, за да дойде ученикът до това съзнание. Но въпреки това това е най-желаният и най-естественият път. И Учителя много пъти казваше: "Вие трябва да се научите съзнателно да излизате от тялото си и пак да се връщате, като го правите съзнателно, т.е. като спазвате съзнанието, за това, което виждате и преживявате в Не-видимия свят."
При тази съзнателна работа над себе си, освен възможността да излиза от тялото си и да отива в Невидимия свят или в най-отдале-чените краища на Земята или на други планети и при по-напредналите ученици на Слънцето,
ученикът
развива и своето вътрешно зрение, което наричат ясновидство, та когато е в тялото си, без да го напуска, да вижда духовния свят или места, които са далеч от него.
Днес много се говори за ясновидството и мнозина минават за такива, но малцина имат ясна представа за него. Казва се обикновено, че ясновидството е вътрешно виждане, шесто чувство и др. Но това не е още ясно определено. Учителя казва: "Ясновидство има само онзи, който има пробуден ум в духовния свят." В нашия обективен свят ние виждаме, когато имаме светлина, но какво нещо е светлината съвременните хора не знаят. Според схващането на Учителя светлината е проява на ума на космическия човек.
към текста >>
Ясновидство има онзи
ученик
и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях.
А сега какво наблюдаваме? Всички тези или по-голяма част, които минават за ясновидци, сами са лишени от светлина в живота си. Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обектив-ния свят, това още не е ясновидство.
Ясновидство има онзи
ученик
и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях.
Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с кои-то той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания. Само ученикът на окултната школа може да бъде ясновидец. Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: "За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко.
към текста >>
Само
ученикът
на окултната школа може да бъде ясновидец.
Те не знаят какво ги чака за утрешния ден, а говорят на хората за далечни бъднини. Това не са ясновидци в този смисъл, в който говоря, а това са, както казах по-горе, отворени врати за духовете, които си играят с тях. Да виждаш духове, да виждаш цветове, да виждаш и други неща от обектив-ния свят, това още не е ясновидство. Ясновидство има онзи ученик и мъдрец, който прониква дълбоко в принципите на живота и Природата и намира съответни методи за тях. Той е просветен в тайната на Природата, дадени са му ключовете за нея, с кои-то той никога не злоупотребява, затова Природата му има доверие и му оставя на разположение всичките богатства и знания.
Само
ученикът
на окултната школа може да бъде ясновидец.
Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: "За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления.
към текста >>
В това отношение в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този път не е пътят на
ученика
.
Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят. А при медиума това е обикновено явление: стопанинът спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре. Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, предста-вят се за все по-големи величия - за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото.
В това отношение в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този път не е пътят на
ученика
.
За доказателство ще приведа едно писмо на Учителя, за да се види как той гледа на този въпрос: "Получих вашето писмо. Аз ви питам: Имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да служите на Господа, както Той иска? Имайте в предвид, че Господ не е човек. Той се от злато не изкушава.
към текста >>
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката
Христова
, защото само Отец е, Който учи и дава знание.
Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение, Господните дарби не се купуват. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш, а не да чакаш на духовете да те учат. И когато дойдеш до едно положително, вътрешно знание, тогава да изказваш това, което зна-еш. Знайте, че Небето сега всинца ви претегля и когато се определи тежестта ви и изпита сърцето ви, тогаз ще ви се дадат нужните упътвания, по които може да добиете истинското знание и Мъдрост.
Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката
Христова
, защото само Отец е, Който учи и дава знание.
Сега Неговият Дух е носител на всяка Мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предава знанието, да не заблуждава никой. Отец е виделина и в Него няма тъмнина. Очистете сърцата си. Свети бъдете, защото Отец е свят."Оставям писмото да говори само за себе си, защото е категорично и ясно.
към текста >>
Когато една душа, когато един
ученик
призове Учителя или един от Белите Братя в името на Любовта, той веднага ще се отзове на неговата покана.
И Учителя на едно място казва: "Учителя и посветените от Бялото Братство нямат нужда от посредници, за да се явяват на хората или на учениците. Учителя и посветените от Бялото Братство са господари на материята и могат да стават видими и невидими при свое желание, посред бял ден, при най-силна слънчева светлина. За тях не е необходима тъмна стая и липса на светлина, защото тяхната светлина е по-голяма от светлината на Слънцето." Има един велик закон, на който са подчинени Белите Братя. Това е великият закон на Любовта.
Когато една душа, когато един
ученик
призове Учителя или един от Белите Братя в името на Любовта, той веднага ще се отзове на неговата покана.
Както тук, на Земята, поканвахте Учителя на гости или за някаква работа, ако той виждаше, че трябва да отиде, отиваше. Същото се отнася и сега, когато Учителя е в Невидимия свят, защото за него видимият и Невидимият свят са едно, и ако го призовем с вяра, Любов и знание, ако го призовем, когато имаме действителна нужда от него, Той ще дойде, или ако не дойде, ще ни помогне по друг начин, според случая. Не дойде ли Христос при учениците си след Възкресението? Имаше ли нужда от някакъв медиум, за да се прояви. Той дойде и им каза: "Турете пръста си в раната и вижте, че не съм дух, но съм плът и кръв." Това значи, че Христос е имал власт да става видим и невидим, защото има духове, които нямат тази власт.
към текста >>
Така казва и Учителя в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на
ученика
, когато последният има истинска и неотложна нужда от него.
Вярвам, че всички сте чели романа "Зано-ни" и си спомняте оня момент, когато Занони повика Адонай и той се явява пред него без какъвто и да е медиум - в човешка форма, с лъчезарно светнало лице. Как се явиха ангелите на Аврама? Нали в човешка форма посред бял ден. Как се явиха ангелите на Данаила? Нали пак в човешка форма посред бял ден.
Така казва и Учителя в една от лекциите на общия клас втората година, че ще се яви на
ученика
, когато последният има истинска и неотложна нужда от него.
А така да се явява Учителя, за да удовлетвори празното любопитство на хората, това няма да го направи, или да даде наряди и задачи, когато още не сме изпълнили тези, които са дадени в лекциите. Мнозина спекулират както с явяването на Учителя, така и с връзката с Невидимия свят. Не ги критикувам, не ги и съдя, но нека знаят, че това е светотатство. Нека бъдем будни и си спомним думите на Христа, когато казваше на учениците си: "Будни бъдете и не се поддавайте на лъжливите слухове, които ще ви казват: "Ето тук е Христос", "Ето там е Христос". Знайте, че син человечески ще дойде като светкавицата." А Учителя допълва: "Христос ще дойде в нашите умове като светла мисъл, в нашите сърца като благородно чувство, в нашата воля като добра постъпка.
към текста >>
При това положение, когато в ума на
ученика
не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления,
ученикът
трябва да запази будността на съзнанието си.
И след като препратим мисълта си, трябва да останем пак в концент-рирано състояние, но без напрежение, в едно пасивно възприемащо състояние. При това състояние на съзнанието ние ще получим отговор на въпроса чрез една ясна определена мисъл, която прониква в ума ни. Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи.
При това положение, когато в ума на
ученика
не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления,
ученикът
трябва да запази будността на съзнанието си.
И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина. Или по-пра-во казано: ученикът прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея. Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят.
към текста >>
Или по-пра-во казано:
ученикът
прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея.
Или друг начин: предаваме на подсъзнанието си идеята или въпроса, на който търсим разрешение, и го забравяме, и ще получим отговор или пак чрез мисъл, която възниква в нашето съзнание, или чрез някой ясно определен сън. Това са методи, дадени от Учителя. Друг подобен метод, който Учителя дава, е следният: Концентрирай ума си до такава степен, че да изхвърлиш от него всички представи, мисли и идеи, които са породени от външни впечатления, така че да се прекъсне потокът на тези впечатления и представи. При това положение, когато в ума на ученика не съществува нищо, което да е породено от външни впечатления, ученикът трябва да запази будността на съзнанието си. И в това състояние да усети, че в съзнанието му прониква един нов свят, с една мека и приятна светлина.
Или по-пра-во казано:
ученикът
прониква със съзнанието си в един обширен свят, с мека и приятна светлина, която е жива, и се слива с нея.
Друг един метод, който има голяма ефикасност и сила, са разумните движения. На този принцип е основана магията. Всяко едно разумно движение, съпроводено с известни думи или мисли, ще ни постави във връзка с известни същества от Разумния свят. На тази база е построена и Паневритмията. Паневритмия-та - това са магически упражнения, чрез които ние освен че се тонираме, но и влизаме във връзка с разумните същества на Космоса.
към текста >>
Но той е достоен за
ученика
и Учителя апелира да се изучава този език, и да си служим с него.
Той е език, който човек трябва да знае, а също така трябва да знае как да си служи с тези символи, за да влиза във връзка с духовете. Най-първо човек трябва да знае името на духа, когото ще вика, защото възвишените духове си имат имена. Но преди всичко човек трябва да създаде в себе си онова възвишено състояние на съзнанието, което повишава неговите вибрации, за да може да издържи на едно такова същество. След като произнесе името на духа, когото вика на ватански език, той ще може да влезе във връзка с него. Това е безопасен път, но за него се изисква работа и знание.
Но той е достоен за
ученика
и Учителя апелира да се изучава този език, и да си служим с него.
С него си служат всички ученици от вътрешната школа. По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят. И ако знаем коя част на коя област отговаря, като пипнем тази част от тялото си, ние влизаме във връзка със съществата от тази област. И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа."
към текста >>
Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на
ученика
е да се подготви, т.е.
По закона на съответствията всяка една част от тялото ни отговаря на известна област на Невидимия свят. И ако знаем коя част на коя област отговаря, като пипнем тази част от тялото си, ние влизаме във връзка със съществата от тази област. И затова Учителя казва: "Не правете безразборни движения, не се почесвайте безразборно, особено по глава-та, която представя истинска електрическа централа, на която ако не знаете ключовете, може да си причините големи пакости. Но това са методи, които изискват дълбоко знание и сериозна работа." Друг един път за влизане във връзка с разумния свят и възвишените същества е това, което се нарича вселяване.
Учителя още в първите години на лекциите казва, че задачата на
ученика
е да се подготви, т.е.
да подготви своя мозък, своето тяло, своето съзнание, за да може чрез него било чрез вселяване, било чрез обикновен контакт да се проявят Белите Братя. При вселяването едно възвишено същество от Белите Братя използва човешкото тяло и човешкия мозък и се проявява, като същевременно и човек стои в тялото си с будно съзнание, и се учи от това, което прави или говори Духът чрез него. Такова нещо имало, казва Учителя, между Христос и Павел. Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник.
към текста >>
78.
3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Египет живели двама
ученика
- светии.
И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие.
В Египет живели двама
ученика
- светии.
Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек.
към текста >>
И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството
Христово
на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си.
Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави. От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света.
И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството
Христово
на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си.
По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.
към текста >>
79.
МИСИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов,
ученик
в
Казах му за слуха и го помолих да ми съобщи каква е истината по този въпрос. Дядо Петър започна да разправя: „Ще ти разкажа точно откъде е произлязъл този слух. Бях евангелистки пастор в
Свищов. При мене на квартира дойде да живее Петър Дънов,
ученик
в
гимназията. Ние имахме две момичета, също ученички. Петър беше силен в училището, ученолюбив, честен, но много скромен и смирен. От училище се прибираше право вкъщи, с часове четеше и свиреше на цигулка. Понякога
към текста >>
А от брат Петко
Христов
от Шумен е останало следното: „Когато
освободя от тях. Истина е, че времето за идването на мировия Учител е дошло и той е вече в плът на Земята. Но аз не съм, той е в България." Това е разказано от Софрони Ников, който е присъствал на този събор.
А от брат Петко
Христов
от Шумен е останало следното: „Когато
Учителят беше интерниран във Варна и живееше в хотел „Лондон", отидох от Шумен при него да го видя и да му занеса някои технически прибори, за които ми беше поръчал. Между другото Учителят спомена: „Интернираха ме тук, за да чуят и руските офицери за мене и за новото учение." И добави: „Петко, тази земя
към текста >>
80.
БРАТСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
казал, че Наполеон не е бил престъпник, а
ученик
на Бялото Братство, изпратен
Веднъж на поляната край Изгрева Учителят го срещнал и го попитал: „Ти какво мислиш за Наполеон, престъпник ли е или гений? " Братът отговорил, че смята Наполеон за престъпник. Тогава Учителят му
казал, че Наполеон не е бил престъпник, а
ученик
на Бялото Братство, изпратен
от Братството в Европа да събори феодализма. В това отношение той изпълнил мисията си, но направил грешка, когато се обявил против Русия. Понеже руският цар не го признавал, той решил да го застави да направи това.
към текста >>
Христова
е запомнила един разговор с Учителя: „Един
сърдит. Засрамих се от мислите си и пожелах да си взема урок завинаги. Аз бях може би единствената в салона, която разбра защо Учителят започна беседата си с тези думи." Сестра Куна П.
Христова
е запомнила един разговор с Учителя: „Един
път, когато бях в София, живеех на квартира в града и за беседите сутрин ставах рано и отивах на Изгрева. Учителят, като чу за сутрешните ми страхове, каза: „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева, вървете по средата на пътя." И добави: „Всякога, когато има беседа, аз бдя върху пътя и го почиствам, за да
към текста >>
81.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Беседата беше на тема „
Ученикът
,
сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят.
Беседата беше на тема „
Ученикът
,
който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от „Свещения огън". Учителят започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ме
към текста >>
който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за
ученик
.
Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема „Ученикът,
който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за
ученик
.
Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от „Свещения огън". Учителят започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: „Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го
към текста >>
Брат Петко
Христов
от Шумен бил с трудоваци в Шуменско и след
около нея, като гледал нагоре към небето. След това повикал сестра Иванова и ù казал: „Аз ù помогнах. Стой тука, никой да не идва при нея, след един час ще се върне." След час Тереза проявила признаци на живот и се събудила.
Брат Петко
Христов
от Шумен бил с трудоваци в Шуменско и след
работа замръкнали в едно село. Всички войници и офицери били разквартирувани, само за него не останала квартира. Той отишъл в близката гора да се помоли.
към текста >>
82.
Висше Аз – Божествена душа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е точният превод на думите
Христови
и в тях се крие същността.
Окултната наука го нарича “Висше Аз”, но по-право е да се нарече “Божествена душа”. В нея са вложени всички условия за нейното развитие. А когато е образувана връзката, която съществува между всички създания, всички способности и чувства растат. Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената Душа у вас, да почувствате готовност поне веднъж в неделята или в годината да се пожертвате за всички. И Христос казва: “Който изгуби живота си за благото на другите, той ще намери своя живот”.
Това е точният превод на думите
Христови
и в тях се крие същността.
В състоянието, в което вие понастоящем се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата нисша душа, низшето Аз, низшият Манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Тази душа върши това, не защото има някаква омраза към човека, но стремежите й са различни. Трябва да се борите с тази ваша нисша душа, понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. Така че в човека има нещо по-дълбоко от това, което виждаме. Това е Божественото, Висшето Аз, Божествената Душа, което мисли в него.
към текста >>
Ученикът
трябва да върви от видимото към невидимото.
След това да си изработи правилно разбиране за Живота. Между материалните и духовните работи трябва да има едно правилно съгласуване. Трябва да се разбират законите, по които може да стане това. Най-първо човек трябва да се запознае с Любовта, която действа във физическия свят, с нейните форми и закони; после – с Любовта, която действа в Духовния свят, и с нейните форми и закони. Във физическия свят трябва да се изучава Любовта от гледището на Надеждата, в Духовния – от гледището на Вярата, а в Умствения - от гледището на самата Любов.
Ученикът
трябва да върви от видимото към невидимото.
Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно в себе си на работа. Ученикът трябва да бъде силен, да издържа скръбта. Скръбта гради в човека, както и радостта гради. Но човек трябва да носи съзнателно и скръбта, и радостта; тогава те градят в него. Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации.
към текста >>
Ученикът
трябва да бъде силен, да издържа скръбта.
Трябва да се разбират законите, по които може да стане това. Най-първо човек трябва да се запознае с Любовта, която действа във физическия свят, с нейните форми и закони; после – с Любовта, която действа в Духовния свят, и с нейните форми и закони. Във физическия свят трябва да се изучава Любовта от гледището на Надеждата, в Духовния – от гледището на Вярата, а в Умствения - от гледището на самата Любов. Ученикът трябва да върви от видимото към невидимото. Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно в себе си на работа.
Ученикът
трябва да бъде силен, да издържа скръбта.
Скръбта гради в човека, както и радостта гради. Но човек трябва да носи съзнателно и скръбта, и радостта; тогава те градят в него. Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане чрез хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките с всички добри хора на Земята, чието съзнание е будно. Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо.
към текста >>
Организмът на
ученика
трябва да се нагоди към новите вибрации.
Ученикът трябва да върви от видимото към невидимото. Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно в себе си на работа. Ученикът трябва да бъде силен, да издържа скръбта. Скръбта гради в човека, както и радостта гради. Но човек трябва да носи съзнателно и скръбта, и радостта; тогава те градят в него.
Организмът на
ученика
трябва да се нагоди към новите вибрации.
Това може да стане чрез хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките с всички добри хора на Земята, чието съзнание е будно. Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо. Това нагодява организма за по-висши трептения и преживявания. Тогава има условия Напредналите същества да помагат. Така ние ще дойдем до идеята, че в послушанието и разбирането на Любовта Христова седи силата за реализиране задачата на човешката душа - да може тя да развие необходимите качества, които са потребни за пробуждането й, за изграждането на Духовното тяло и за следващия по-обширен живот, който й предстои.
към текста >>
Така ние ще дойдем до идеята, че в послушанието и разбирането на Любовта
Христова
седи силата за реализиране задачата на човешката душа - да може тя да развие необходимите качества, които са потребни за пробуждането й, за изграждането на Духовното тяло и за следващия по-обширен живот, който й предстои.
Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане чрез хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките с всички добри хора на Земята, чието съзнание е будно. Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо. Това нагодява организма за по-висши трептения и преживявания. Тогава има условия Напредналите същества да помагат.
Така ние ще дойдем до идеята, че в послушанието и разбирането на Любовта
Христова
седи силата за реализиране задачата на човешката душа - да може тя да развие необходимите качества, които са потребни за пробуждането й, за изграждането на Духовното тяло и за следващия по-обширен живот, който й предстои.
За да може човек да работи, трябва да има съдействие отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало Същество идва и работи чрез него. Тогава дейността му е ползотворна. Най-първо човек трябва да гледа да се освободи от користолюбието, което не е негово, а е чужда присадка. Когато човек е верен на призванието си, Духът ще дойде и ще се всели в него.
към текста >>
Божественият Дух непременно трябва да дойде върху
ученика
, защото Той е носител на Божествената Истина.
Но трябва, когато дойде Духът, човек да е готов. Духът идва периодически. Когато образува връзка с Духа, на човека се дава пропуск за влизане в Храма на Тайното познание. Затова човек трябва да отвори ума, сърцето и душата си за Божествения Дух - Той като слънце да огрее неговата земя и тогава ще се родят най-добрите плодове. Когато Божественият Дух дойде, човек ще започне Великата Божествена наука и очите му ще се отворят.
Божественият Дух непременно трябва да дойде върху
ученика
, защото Той е носител на Божествената Истина.
Само Той може да озари ума и сърцето на ученика. Ако някой казва, че без присъствието на Божествения Дух може да придобие някаква наука, някакво знание, той не говори Истината. Ученикът трябва да бъде образец на чистота, на светли мисли, на възвишени чувства и благородни остъпки. Това са силите, които градят в него. В човека постоянно се градят неговите органи.
към текста >>
Само Той може да озари ума и сърцето на
ученика
.
Духът идва периодически. Когато образува връзка с Духа, на човека се дава пропуск за влизане в Храма на Тайното познание. Затова човек трябва да отвори ума, сърцето и душата си за Божествения Дух - Той като слънце да огрее неговата земя и тогава ще се родят най-добрите плодове. Когато Божественият Дух дойде, човек ще започне Великата Божествена наука и очите му ще се отворят. Божественият Дух непременно трябва да дойде върху ученика, защото Той е носител на Божествената Истина.
Само Той може да озари ума и сърцето на
ученика
.
Ако някой казва, че без присъствието на Божествения Дух може да придобие някаква наука, някакво знание, той не говори Истината. Ученикът трябва да бъде образец на чистота, на светли мисли, на възвишени чувства и благородни остъпки. Това са силите, които градят в него. В човека постоянно се градят неговите органи. В Шестата раса хората ще имат нови органи и ще виждат света разширен.
към текста >>
Ученикът
трябва да бъде образец на чистота, на светли мисли, на възвишени чувства и благородни остъпки.
Затова човек трябва да отвори ума, сърцето и душата си за Божествения Дух - Той като слънце да огрее неговата земя и тогава ще се родят най-добрите плодове. Когато Божественият Дух дойде, човек ще започне Великата Божествена наука и очите му ще се отворят. Божественият Дух непременно трябва да дойде върху ученика, защото Той е носител на Божествената Истина. Само Той може да озари ума и сърцето на ученика. Ако някой казва, че без присъствието на Божествения Дух може да придобие някаква наука, някакво знание, той не говори Истината.
Ученикът
трябва да бъде образец на чистота, на светли мисли, на възвишени чувства и благородни остъпки.
Това са силите, които градят в него. В човека постоянно се градят неговите органи. В Шестата раса хората ще имат нови органи и ще виждат света разширен. Тези нови органи (сетива) се развиват под влияние на Божествените сили на Любовта, Мъдростта, Истината и на всички добродетели. Затова човек трябва да даде път на тези Божествени сили в себе си – да ги прояви в своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>
83.
Размишления с молитви
- Влад Пашов (1902- 1974)
Само разумният и добър
ученик
напълно изпълнява Волята Божия.
• 830 • Размишления с молитви.
Само разумният и добър
ученик
напълно изпълнява Волята Божия.
1. Размишления върху Любовта и четене на “Добрата молитва”. 2. Размишление върху Мъдростта и четене “Отче наш”. 3. Размишление върху Истината и четене “Добрата молитва” и “Отче наш”. 4. Размишление върху Правдата и Божия промисъл и четене на “Молитва на Триединния Бог”. 5. Размишление върху Добродетелта и Божията Благост и четене на “Молитва на Царството”.
към текста >>
Мир на всички, които ходят в Пътя
Христов
!
4. Размишление върху Правдата и Божия промисъл и четене на “Молитва на Триединния Бог”. 5. Размишление върху Добродетелта и Божията Благост и четене на “Молитва на Царството”. 6. Размишление върху жертвата на Любовта и Божията Милост и четене на молитвата “Пътят на Живота”. 7. Размишление върху Духа Божий, Божията святост и Божията Милост и четене на “Молитва за плодовете на Духа”. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът.
Мир на всички, които ходят в Пътя
Христов
!
Бог е Любов и Той е единствената връзка на Живота. Благословени са всички, които следват Неговия Път.
към текста >>
84.
10-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
В Школата всеки
ученик
трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда.
10 - то писмо II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА (продължение) 61. Школата и вярата и съмнението.
В Школата всеки
ученик
трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда.
Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Например, ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит, усъмним се, паднем духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество.
към текста >>
Ученикът
като оглашен има право да се съмнява, но като мине този период и влезе във фазата на истинското ученичество, той няма какво да се съмнява, защото знае истината.
Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Това е една от задачите на Школата - да ни научи как да одухотворим материята, как да повишим нейните вибрации. Тогава човек ще дойде до туй, което в Християнството се нарича новораждане и човек ще стане господар, а не роб, какъвто е сега. Тогава ще дойдете под ръководството на съществата от висшите йерархии, но затова вие трябва да намерите своя Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в него. В небето, в този висш живот, съмнението е изключено.
Ученикът
като оглашен има право да се съмнява, но като мине този период и влезе във фазата на истинското ученичество, той няма какво да се съмнява, защото знае истината.
Съмнява се само онзи, който няма истинското знание. Който има знание няма какво да се съмнява. Като ученици на Школата трябва да знаете, че от невидимия свят, от тези висши йерархии, има определени течения за всеки едного, и една от задачите на Школата е да научи учениците - всеки да намери своето течение и по такъв начин ще се свърже с тези възвишени същества и ще добие едно разположение и светлина. Ще може да учи и да придобива знания. При такова положение съмнението е изключено.
към текста >>
С вашето съмнение, по някой път вие косвено въздействувате и на
Христовото
тяло, понеже сте удове на това тяло.
Това е един дълъг процес. Туй знание, което сега добиете, то ще е за в бъдеще като основа на други едни знания, които ще добиете. Та казвам, при сегашното състояние, в което сте, ще се явят много съмнения у вас. Но вие трябва да подложите съмнението на научен анализ за да видите има ли то основание, има ли причини или почива на въображаеми причини. Съмнението се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани.
С вашето съмнение, по някой път вие косвено въздействувате и на
Христовото
тяло, понеже сте удове на това тяло.
За да се освободите от съмнението, трябва да дадете път на Любовта. Щом Любовта вземе надмощие във вас, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и светлината, и тогава ние познаваме нещата тъй, както са и няма какво да се съмняваме. Като ученици на Школата, ще знаете, че в която Школа и да влезете, принципите са едни и същи. В черната школа, в Черното Братство ако влезете, там пак не търпят съмнение.
към текста >>
Затова
ученикът
трябва да знае как да придобива сила и как да я запазва.
Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. "Всичко изпитвайте, доброто дръжте", казва Писанието. Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но за успеха в науката е потребна сила в мозъка. За успеха във всяко едно изкуство, за успеха в каквато и да е област на живота се изисква също сила.
Затова
ученикът
трябва да знае как да придобива сила и как да я запазва.
А това ще научи в Школата. Вие учениците напразно харчите енергиите си с празни приказки, с речено-казано, с това, че не контролирате мислите и желанията си. Например, когато одумвате някого, вие се демагнетизирате, а той се ползува, защото се свързвате с него. Защото като говориш за някого, законът те свързва. Когато обичащ и когато одумваш, законът те свързва.
към текста >>
За да се свърже с Бога от
ученика
се изисква постоянство.
За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една погрешка, за да ви даде Бог сила да издържите срещу погрешките. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и най-после ще кажеш: Победата е моя. Но 95 пъти трябва да се молиш, за да се свържеш с Бога.
За да се свърже с Бога от
ученика
се изисква постоянство.
Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. За да се борите успешно със съмнението, не се самозаблуждавайте да мислите, че сте силни. Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон.
към текста >>
Ученикът
трябва да бъде буден.
Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите - ни помен да няма! Няма нищо по-жестоко от това, да се съмнявате! Ние сме последователи на една наука на опита, опитайте и не се съмнявайте!
Ученикът
трябва да бъде буден.
Щом се каже нещо на ученика и той си туря уговорки, той не е ученик. С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помагат. Вие сами себе са опропастявате. Природата не търпи никакво съмнение и лицемерие. За всяко лицемерие и съмнение тя наказва най-строго.
към текста >>
Щом се каже нещо на
ученика
и той си туря уговорки, той не е
ученик
.
Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите - ни помен да няма! Няма нищо по-жестоко от това, да се съмнявате! Ние сме последователи на една наука на опита, опитайте и не се съмнявайте! Ученикът трябва да бъде буден.
Щом се каже нещо на
ученика
и той си туря уговорки, той не е
ученик
.
С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помагат. Вие сами себе са опропастявате. Природата не търпи никакво съмнение и лицемерие. За всяко лицемерие и съмнение тя наказва най-строго. За съмнението и лицемерието в Природата има най-тежко наказание.
към текста >>
85.
23I-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Каквото и да прави Учителят,
ученикът
не трябва да се съмнява.
23 - то писмо VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 14. Учителят - Висшето Аз в човека. Ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се иска от вас, е да имате абсолютна вяра в Учителя си.
Каквото и да прави Учителят,
ученикът
не трябва да се съмнява.
Ако ученикът се съмнява в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си. Учителят не е нищо друго, освен Висшето, Божественото начало в ученика. Вие можете да наречете това Начало и с друго име, може да го наречете Бог, Природа, Свъръхсъзнание, Висше Аз и т.н. Каквото име и да дадете на това Начало, вие не трябва да се съмнявате в Него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител и Съзнание.
към текста >>
Ако
ученикът
се съмнява в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си.
23 - то писмо VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 14. Учителят - Висшето Аз в човека. Ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се иска от вас, е да имате абсолютна вяра в Учителя си. Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява.
Ако
ученикът
се съмнява в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си.
Учителят не е нищо друго, освен Висшето, Божественото начало в ученика. Вие можете да наречете това Начало и с друго име, може да го наречете Бог, Природа, Свъръхсъзнание, Висше Аз и т.н. Каквото име и да дадете на това Начало, вие не трябва да се съмнявате в Него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител и Съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект без смисъл, без значение.
към текста >>
Учителят не е нищо друго, освен Висшето, Божественото начало в
ученика
.
VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 14. Учителят - Висшето Аз в човека. Ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се иска от вас, е да имате абсолютна вяра в Учителя си. Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява. Ако ученикът се съмнява в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си.
Учителят не е нищо друго, освен Висшето, Божественото начало в
ученика
.
Вие можете да наречете това Начало и с друго име, може да го наречете Бог, Природа, Свъръхсъзнание, Висше Аз и т.н. Каквото име и да дадете на това Начало, вие не трябва да се съмнявате в Него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител и Съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект без смисъл, без значение. Това не е ученик, това не е ученичество.
към текста >>
Това не е
ученик
, това не е ученичество.
Учителят не е нищо друго, освен Висшето, Божественото начало в ученика. Вие можете да наречете това Начало и с друго име, може да го наречете Бог, Природа, Свъръхсъзнание, Висше Аз и т.н. Каквото име и да дадете на това Начало, вие не трябва да се съмнявате в Него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител и Съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект без смисъл, без значение.
Това не е
ученик
, това не е ученичество.
То е все едно да нарисувате като малко дете една карикатура на дъската и да мислите, че сте нарисували някакъв паун. 15. Учителят и природните стихии. Един Велик Учител може да измени теченията в Природата, които предизвикват промените на времето. Той може да спре студеното течение за 6-7 часа, когато е дал някаква задача на учениците си да отидат до Черни връх през зимата в бурно време, и после, когато учениците се върнат, пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго нещо, а именно: ще вложи в учениците повече влага, повече вода.
към текста >>
Без Учител в пътя на окултното развитие е абсолютно невъзможно, защото
ученикът
с постепенното напредване на неговото развитие, навлиза в нови области на света, където трябва да има ръководител.
За вашата мисъл, за вашите чувства се изисква простор. За да се облагородят вашите чувства, трябва да ги проектирате навсякъде. Така те ще добият и сила. Затова, когато човек се подпуши, няма условия за растене, развиване и облагородяване. За всичко това ви е необходим Учител.
Без Учител в пътя на окултното развитие е абсолютно невъзможно, защото
ученикът
с постепенното напредване на неговото развитие, навлиза в нови области на света, където трябва да има ръководител.
Също така в пътя на своето окултно развитие ученикът развива в себе си нови сили и трябва да знае законите и методите, как да се справи с тези сили. А това знание ще му даде само Учителят. 18. Степени на съвършенство. Природата е задържала високите длъжности за малцина хора. За всеки век има всичко 10 високи длъжности за великите хора.
към текста >>
Също така в пътя на своето окултно развитие
ученикът
развива в себе си нови сили и трябва да знае законите и методите, как да се справи с тези сили.
За да се облагородят вашите чувства, трябва да ги проектирате навсякъде. Така те ще добият и сила. Затова, когато човек се подпуши, няма условия за растене, развиване и облагородяване. За всичко това ви е необходим Учител. Без Учител в пътя на окултното развитие е абсолютно невъзможно, защото ученикът с постепенното напредване на неговото развитие, навлиза в нови области на света, където трябва да има ръководител.
Също така в пътя на своето окултно развитие
ученикът
развива в себе си нови сили и трябва да знае законите и методите, как да се справи с тези сили.
А това знание ще му даде само Учителят. 18. Степени на съвършенство. Природата е задържала високите длъжности за малцина хора. За всеки век има всичко 10 високи длъжности за великите хора. Трябва да се явят двама гениални хора, за да се роди един светия в света.
към текста >>
19. Когато Учителят се съблазнява от един
ученик
, който му дава заплата, за да го учи, той не е на мястото си.
А за да се създадат условия за един Велик Учител, трябва да се родят 10 светии. Ето защо, всички трябва да работите усърдно в сегашния са живот, за да се създадат благоприятни условия за бъдещето. Обикновено на 100 години се раждат няколко гениални хора, на 1000 години - няколко светии, а на 2000 години — един Велик Учител. Гениалният е тяло на светията, светията — облекло на Учителя, а Учителят - проява на Бога. Геният е все още свързан със земята, затова има още поне една слабост.
19. Когато Учителят се съблазнява от един
ученик
, който му дава заплата, за да го учи, той не е на мястото си.
Ако един Учител в Окултната Школа реши да преподава за пари, въпросът с него е свършен. И в ума на ученика влезе ли мисълта, изкуси ли се и той да придобие знание, за да го използува за себе си, и с него е свършено. Тъй, абсолютно безкористни ще бъдете. Първото правило за ученика! Ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете.
към текста >>
И в ума на
ученика
влезе ли мисълта, изкуси ли се и той да придобие знание, за да го използува за себе си, и с него е свършено.
Обикновено на 100 години се раждат няколко гениални хора, на 1000 години - няколко светии, а на 2000 години — един Велик Учител. Гениалният е тяло на светията, светията — облекло на Учителя, а Учителят - проява на Бога. Геният е все още свързан със земята, затова има още поне една слабост. 19. Когато Учителят се съблазнява от един ученик, който му дава заплата, за да го учи, той не е на мястото си. Ако един Учител в Окултната Школа реши да преподава за пари, въпросът с него е свършен.
И в ума на
ученика
влезе ли мисълта, изкуси ли се и той да придобие знание, за да го използува за себе си, и с него е свършено.
Тъй, абсолютно безкористни ще бъдете. Първото правило за ученика! Ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете. Мене може да лъжете, но себе си не искам да лъжете, за туй ще бъда много строг. Никога не лъжете себе си.
към текста >>
Първото правило за
ученика
!
Геният е все още свързан със земята, затова има още поне една слабост. 19. Когато Учителят се съблазнява от един ученик, който му дава заплата, за да го учи, той не е на мястото си. Ако един Учител в Окултната Школа реши да преподава за пари, въпросът с него е свършен. И в ума на ученика влезе ли мисълта, изкуси ли се и той да придобие знание, за да го използува за себе си, и с него е свършено. Тъй, абсолютно безкористни ще бъдете.
Първото правило за
ученика
!
Ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете. Мене може да лъжете, но себе си не искам да лъжете, за туй ще бъда много строг. Никога не лъжете себе си. Приложете този закон: Спрямо себе си да бъдете абсолютно верни без никакво изключение. Ще признаете в себе си Истината тъй както си е.
към текста >>
Също и на
ученика
.
Колцина от вас имат ясно понятие какво нещо е духът? И колцина от вас знаят какво е положението на един Учител, не по форма външно, както се явява той, но вътрешната страна на Учителя? Колцина от вас имат ясно понятие за Любовта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онова ясно понятие, което дава едно велико преживяване, което произвежда вътре в душата цял преврат и трансформира и намества всички части на организма, че човек след като излезе от този Божествен огън, да се почувствува като едно новородено дете, защото влиза в един нов свят, такова преживяване не сте имали. 21. Никога не се позволява на един Учител да изждивява, да хаби божествената енергия, за задоволяване на любопитството на когото и да е, не се позволява.
Също и на
ученика
.
22. Учителят и ученикът. Най-великите Учители като отидете при тях, не отговарят. Вие като идвате при мене ми говорите като галени деца. Не е казано Учителят да ви отговаря на всичко, ни най-малко. При Учителя като отидеш, ще му кажеш нещо, а той само ще те погледне един път и нищо няма да ти каже.
към текста >>
22. Учителят и
ученикът
.
И колцина от вас знаят какво е положението на един Учител, не по форма външно, както се явява той, но вътрешната страна на Учителя? Колцина от вас имат ясно понятие за Любовта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онова ясно понятие, което дава едно велико преживяване, което произвежда вътре в душата цял преврат и трансформира и намества всички части на организма, че човек след като излезе от този Божествен огън, да се почувствува като едно новородено дете, защото влиза в един нов свят, такова преживяване не сте имали. 21. Никога не се позволява на един Учител да изждивява, да хаби божествената енергия, за задоволяване на любопитството на когото и да е, не се позволява. Също и на ученика.
22. Учителят и
ученикът
.
Най-великите Учители като отидете при тях, не отговарят. Вие като идвате при мене ми говорите като галени деца. Не е казано Учителят да ви отговаря на всичко, ни най-малко. При Учителя като отидеш, ще му кажеш нещо, а той само ще те погледне един път и нищо няма да ти каже. Че ти може да се разсърдиш, той не иска да знае.
към текста >>
Учителят на земята се цапа тъй както и
ученикът
.
Нали си говорим? - Ние си говорим на един неразбран език. Вие даже не разбирате една хилядна от това, което говоря. Вие разбирате Учителя си само тогава, когато сте свързани с великата Любов, само тогава душата ви има общение с Учителя. Когато намериш Учителя си и когато той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за всичките ти погрешки и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител.
Учителят на земята се цапа тъй както и
ученикът
.
Само че Учителят знае как да се чисти, а ученикът сега изучава тези методи. Твоята любов и твоята Мъдрост трябва да влязат като сили в душата ти и да заличат греховете ти. 25. Не мислете, че където аз живея е много добре да живеете и вие. Моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде герой. Ама ще кажете: Учителят няма ли да ни пази?
към текста >>
Само че Учителят знае как да се чисти, а
ученикът
сега изучава тези методи.
- Ние си говорим на един неразбран език. Вие даже не разбирате една хилядна от това, което говоря. Вие разбирате Учителя си само тогава, когато сте свързани с великата Любов, само тогава душата ви има общение с Учителя. Когато намериш Учителя си и когато той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за всичките ти погрешки и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител. Учителят на земята се цапа тъй както и ученикът.
Само че Учителят знае как да се чисти, а
ученикът
сега изучава тези методи.
Твоята любов и твоята Мъдрост трябва да влязат като сили в душата ти и да заличат греховете ти. 25. Не мислете, че където аз живея е много добре да живеете и вие. Моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде герой. Ама ще кажете: Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелост да издържи тези гранати.
към текста >>
Христовата
Любов трябва да имате!
Това е задачата на всички велики Учители. Всеки Учител, колкото и да е велик, неговата задача е да прослави името на Бога, и тогава той да се прослави чрез Бога. Христос казва: "Отче, аз прославих името Ти, от нине Ти ме прослави със Своята слава". Славата, която носи Христос, в нея е идеята. И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази велика Любов, която и вие трябва да имате като ученици.
Христовата
Любов трябва да имате!
Знаете ли каква непреодолима Любов имаше в сърцето на Христа?
към текста >>
86.
28-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
VIII.
УЧЕНИКЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО
28 - мо писмо
VIII.
УЧЕНИКЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Преди да предам мисли от Учителя за ученика на Бялото Братство, ще предам една сказка на брат Боев, в която той разглежда Пътя на ученика във връзка с Пентаграмата. Рисунка на Пентаграма от тетрадката на Влад Пашов Пентаграма ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ПЕНТАГРАМАТА Настоящето изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя в по-общи и частни разговори с него.
към текста >>
Преди да предам мисли от Учителя за
ученика
на Бялото Братство, ще предам една сказка на брат Боев, в която той разглежда Пътя на
ученика
във връзка с Пентаграмата.
28 - мо писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
Преди да предам мисли от Учителя за
ученика
на Бялото Братство, ще предам една сказка на брат Боев, в която той разглежда Пътя на
ученика
във връзка с Пентаграмата.
Рисунка на Пентаграма от тетрадката на Влад Пашов Пентаграма ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ПЕНТАГРАМАТА Настоящето изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя в по-общи и частни разговори с него. Пентаграмът е известен още от най-древни времена.
към текста >>
ПЪТЯТ НА
УЧЕНИКА
ВЪВ ВРЪЗКА С ПЕНТАГРАМАТА
28 - мо писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Преди да предам мисли от Учителя за ученика на Бялото Братство, ще предам една сказка на брат Боев, в която той разглежда Пътя на ученика във връзка с Пентаграмата. Рисунка на Пентаграма от тетрадката на Влад Пашов Пентаграма
ПЪТЯТ НА
УЧЕНИКА
ВЪВ ВРЪЗКА С ПЕНТАГРАМАТА
Настоящето изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя в по-общи и частни разговори с него. Пентаграмът е известен още от най-древни времена. Той е даден от Великите Посветени в Окултните Школи. Обаче е даден само със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителя, му е даден отгоре през последните години на 19 век.
към текста >>
Пентаграмът, това е Пътят на
ученика
.
Пентаграмът е известен още от най-древни времена. Той е даден от Великите Посветени в Окултните Школи. Обаче е даден само със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителя, му е даден отгоре през последните години на 19 век. На търновския събор в 1912 година Учителя го даде на учениците, присъствуващи на събора.
Пентаграмът, това е Пътят на
ученика
.
Това е Пътят, който човек извървява за достигане на съвършенство. Пентаграмът представя самият човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представя главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентаграмът има три части: Външен кръг, вътрешна част и център.
към текста >>
Това показва, че човек минава по този път преди да стане
ученик
, докато е още светски човек.
Жезълът има и друго значение. Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външният кръг в развитието на човека. Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма.
Това показва, че човек минава по този път преди да стане
ученик
, докато е още светски човек.
Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика.
към текста >>
С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на
ученика
.
Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на
ученика
.
Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико.
към текста >>
Заедно с влизането на човека в Пътя на
ученика
, почват изпитанията му.
Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата
Заедно с влизането на човека в Пътя на
ученика
, почват изпитанията му.
Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни.
към текста >>
Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва
ученикът
, са по-леки.
1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпала.
Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва
ученикът
, са по-леки.
Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера. Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет.
към текста >>
У
ученика
в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/.
Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество, у тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. Или събужда се човек през нощта и му се явява желание де се помоли. Ако си каже: "Студено ми е, уморен съм" и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил.
У
ученика
в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/.
Какво значи зазоряване на истината? - Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаването на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта.
към текста >>
У
ученика
се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия.
Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил. У ученика в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/. Какво значи зазоряване на истината? - Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаването на Бога.
У
ученика
се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия.
Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото.
към текста >>
Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а
ученикът
ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта.
У ученика в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/. Какво значи зазоряване на истината? - Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаването на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия.
Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а
ученикът
ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта.
2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека.
към текста >>
2. Втора картина: Начало на връзката с
Христовия
Дух.
Какво значи зазоряване на истината? - Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаването на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта.
2. Втора картина: Начало на връзката с
Христовия
Дух.
Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре.
към текста >>
Като достигне до тая фаза на своето развитие,
Христовият
Дух започва да работа върху
ученика
.Той вече е направил първата връзка с
Христовия
Дух.
- Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаването на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух.
Като достигне до тая фаза на своето развитие,
Христовият
Дух започва да работа върху
ученика
.Той вече е направил първата връзка с
Христовия
Дух.
Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя.
към текста >>
Това не е пълното вселяване на
Христовия
Дух в човека.
Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото.
Това не е пълното вселяване на
Христовия
Дух в човека.
Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие, ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук:
към текста >>
Христовият
Дух почва да го ръководи отвътре.
2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека.
Христовият
Дух почва да го ръководи отвътре.
И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие, ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук: а/ Първото значение на Правдата или Справедливостта
към текста >>
И
ученикът
почва постепенно да се изменя.
Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре.
И
ученикът
почва постепенно да се изменя.
В тази фаза на своето развитие, ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук: а/ Първото значение на Правдата или Справедливостта Всяко същество, което ученикът среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога.
към текста >>
В тази фаза на своето развитие,
ученикът
постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта.
Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя.
В тази фаза на своето развитие,
ученикът
постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта.
Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук: а/ Първото значение на Правдата или Справедливостта Всяко същество, което ученикът среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще.
към текста >>
Всяко същество, което
ученикът
среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога.
И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие, ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук: а/ Първото значение на Правдата или Справедливостта
Всяко същество, което
ученикът
среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога.
Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата. На всяко същество със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие.
към текста >>
Ученикът
се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на правдата.
Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата. На всяко същество със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие.
Ученикът
се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на правдата.
Разбира се той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата в нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина: Стръмен каменен път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентаграма стръмен и каменен път.
към текста >>
В тази фаза на своето развитие,
ученикът
почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път.
Тия права има всяко същество, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на правдата. Разбира се той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата в нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина: Стръмен каменен път, който води до здание с тесни врати.
В тази фаза на своето развитие,
ученикът
почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път.
Това е показано в Пентаграма стръмен и каменен път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратите на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: "Влезте през тясната врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел". Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити:
към текста >>
Тук важат думите
Христови
: "Влезте през тясната врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел".
3. Трета картина: Стръмен каменен път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентаграма стръмен и каменен път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратите на зданието са тесни.
Тук важат думите
Христови
: "Влезте през тясната врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел".
Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити: Един от изпитите е любовта към врага. Когато някой ти е враг и ти прави пакост, ти да не се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителя казва, че любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш.
към текста >>
Това е изпитът на Йова, всеки
ученик
в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на Йова.
Учителя казва, че любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителя казва: "Кои хора са велики? - Тия, които имат любов към врага”. Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро, или ще се превърне на добро.
Това е изпитът на Йова, всеки
ученик
в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на Йова.
Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не.
към текста >>
Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на
ученика
.
В една лекция на младежкия клас Учителя казва: "Кои хора са велики? - Тия, които имат любов към врага”. Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро, или ще се превърне на добро. Това е изпитът на Йова, всеки ученик в пътя на своя възход, непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на посвещение.
Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на
ученика
.
Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не. Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на сцената. Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др.
към текста >>
Трети пример: Ако един
ученик
се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др.
Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не. Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на сцената.
Трети пример: Ако един
ученик
се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др.
и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните Окултни Школи, ученикът минавал през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта.
към текста >>
По-рано, в древните Окултни Школи,
ученикът
минавал през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители.
- Не. Вашите страдания са от страданията на актьора, който играе на сцената. Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити.
По-рано, в древните Окултни Школи,
ученикът
минавал през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители.
Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта. След приемането на любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувствува, че досегашният му живот е бил приготовление за влизането в истинския живот. 4. Окото
към текста >>
След приемането на любовта,
ученикът
вече влиза в живота.
и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните Окултни Школи, ученикът минавал през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и готов да приеме любовта.
След приемането на любовта,
ученикът
вече влиза в живота.
Той чувствува, че досегашният му живот е бил приготовление за влизането в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентаграма е окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата.
към текста >>
Ученикът
има по-дълбок поглед към нещата.
След приемането на любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувствува, че досегашният му живот е бил приготовление за влизането в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентаграма е окото. Окото в случая символизира Мъдростта.
Ученикът
има по-дълбок поглед към нещата.
Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на Храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само на него се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на великата Божествена наука. Защо?
към текста >>
Ученикът
проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите.
Само на него се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на великата Божествена наука. Защо? - Защото няма да злоупотребят с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употребят за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота.
Ученикът
проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите.
Това е петото качество, което ученикът изработва в себе се след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Какво знача Добродетел в дълбокия смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене на добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта.
към текста >>
Това е петото качество, което
ученикът
изработва в себе се след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта.
- Защото няма да злоупотребят с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употребят за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите.
Това е петото качество, което
ученикът
изработва в себе се след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта.
Какво знача Добродетел в дълбокия смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене на добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне?
към текста >>
И така, в тая фаза на живота
ученикът
се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението волята на Бога и служене на Бога.
Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене на добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? Това е служене на Бога.
И така, в тая фаза на живота
ученикът
се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението волята на Бога и служене на Бога.
Учителя казва: "проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявяваш Любовта, ти служиш на Бога". Обаче, кая е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: "Да покажеш на другите пътя към Бога, да помогнеш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога".
към текста >>
След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма,
ученикът
минава в центъра на Пентаграма.
Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: "Да покажеш на другите пътя към Бога, да помогнеш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога". Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителя казва: "Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна почне да печели души за Бога". ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма,
ученикът
минава в центъра на Пентаграма.
Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към безсмъртие. Това е пътят на пълното самоотричане, пълно отдаване на Божественото Дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висшата проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити
към текста >>
В тази фаза на своето развитие
ученикът
минава най-тежките и страшни изпити
След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма, ученикът минава в центъра на Пентаграма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към безсмъртие. Това е пътят на пълното самоотричане, пълно отдаване на Божественото Дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висшата проява на Любовта.
В тази фаза на своето развитие
ученикът
минава най-тежките и страшни изпити
В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е божественият център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота.
към текста >>
По този път
ученикът
ще мине през най-големите страдания.
Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Тава значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот.
По този път
ученикът
ще мине през най-големите страдания.
Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него. Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити.
към текста >>
И тъй два от най-трудните изпити на
ученика
, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота.
В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да се мине.
И тъй два от най-трудните изпити на
ученика
, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота.
Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа. Всичките му мисли, чувства изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа се проявява.
към текста >>
Всички тия изпити, през които минава
ученикът
, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си.
Ако той разбере това, той влиза в един нов живот на блаженство. Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да се мине. И тъй два от най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота.
Всички тия изпити, през които минава
ученикът
, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си.
От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа. Всичките му мисли, чувства изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа се проявява. Около Пентаграма има три букви: В, У, Ж.
към текста >>
Ученикът
чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него.
В това училище човек се учи. В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи на нещо. От всичко, което е поставено в пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. През опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога.
Ученикът
чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него.
Не само общението с хората го уча и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки. И всичко, което вижда около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг.
към текста >>
Ученикът
, като се учи във Великото Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.
Когато е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентаграма в кръга, са: "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША".
Ученикът
, като се учи във Великото Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа.
Това е крайният предел, крайният резултат от целият път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венецът на неговите придобивки. Учителят веднъж в разговор каза: "Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат".
към текста >>
1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на
ученика
.
Пентаграмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите В и У. Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие: това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини:
1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на
ученика
.
Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството. По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентаграмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>
Ето защо можем да кажем, че
ученикът
чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството.
Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на ученика. Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин.
Ето защо можем да кажем, че
ученикът
чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството.
По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентаграмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху
ученика
.
Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на ученика. Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството. По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив.
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху
ученика
.
Значи Пентаграмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>
Значи Пентаграмът може да съдействува на
ученика
, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на ученика. Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството. По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика.
Значи Пентаграмът може да съдействува на
ученика
, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>
87.
36–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
VIII.
УЧЕНИКЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение)
36 – то писмо
VIII.
УЧЕНИКЪТ
НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение)
115. Какво се иска от Ученика. За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: Ако човек не се отрече от себе си или от външния живот, той не може да бъде Ученик на Новото Учение, той не може да бъде Ученик на Любовта. Човек трябва да се отрече от всичко земно, защото, като тръгне за небето, той не може да вземе нищо от света. 116. Ролята на физическото тяло. Някой казва: Да се освободя от това тяло.
към текста >>
115. Какво се иска от
Ученика
.
36 – то писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение)
115. Какво се иска от
Ученика
.
За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: Ако човек не се отрече от себе си или от външния живот, той не може да бъде Ученик на Новото Учение, той не може да бъде Ученик на Любовта. Човек трябва да се отрече от всичко земно, защото, като тръгне за небето, той не може да вземе нищо от света. 116. Ролята на физическото тяло. Някой казва: Да се освободя от това тяло. Ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция.
към текста >>
За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или
Христовото
учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: Ако човек не се отрече от себе си или от външния живот, той не може да бъде
Ученик
на Новото Учение, той не може да бъде
Ученик
на Любовта.
36 – то писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 115. Какво се иска от Ученика.
За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или
Христовото
учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: Ако човек не се отрече от себе си или от външния живот, той не може да бъде
Ученик
на Новото Учение, той не може да бъде
Ученик
на Любовта.
Човек трябва да се отрече от всичко земно, защото, като тръгне за небето, той не може да вземе нищо от света. 116. Ролята на физическото тяло. Някой казва: Да се освободя от това тяло. Ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божи.
към текста >>
117. Положението на
Ученика
в живота.
Някой казва: Да се освободя от това тяло. Ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божи. То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат и ще си вземеш от тях всичко.
117. Положението на
Ученика
в живота.
Казано е: Праведният не може да бъде беден. Праведният не може да се лиши от доброто. Ученикът всякога може да бъде награден. Който ходи в Божиите пътища, него го очакват за в бъдеще най-хубави неща. Любовта не може да се описва, тя само се чувствува.
към текста >>
Ученикът
всякога може да бъде награден.
То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат и ще си вземеш от тях всичко. 117. Положението на Ученика в живота. Казано е: Праведният не може да бъде беден. Праведният не може да се лиши от доброто.
Ученикът
всякога може да бъде награден.
Който ходи в Божиите пътища, него го очакват за в бъдеще най-хубави неща. Любовта не може да се описва, тя само се чувствува. 118. Ученикът, учението и Любовта. Щом човек съзнава, че не знае, ще учи. Ученето е работа.
към текста >>
118.
Ученикът
, учението и Любовта.
Казано е: Праведният не може да бъде беден. Праведният не може да се лиши от доброто. Ученикът всякога може да бъде награден. Който ходи в Божиите пътища, него го очакват за в бъдеще най-хубави неща. Любовта не може да се описва, тя само се чувствува.
118.
Ученикът
, учението и Любовта.
Щом човек съзнава, че не знае, ще учи. Ученето е работа. То представя една необходимост за Любовта. Само ученето изяснява Любовта. Обаче, не се стремете да знаете всичко, то е невъзможно.
към текста >>
119. Отношението на
Ученика
към Бога.
Малко ще знаеш, но хубаво ще го знаеш. Това е правило. Когато някой каже, че знае много, аз вече зная, какво е неговото физическо състояние. Добрите хора знаят малко, но добре го знаят. Знанието трябва по малко и постепенно да се възприема като храната, защото то е жива сила, към която организмът трябва да се приспособява.
119. Отношението на
Ученика
към Бога.
Като Ученици на тази Велика Школа, вие трябва де се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тези отношения, няма да търсите хората да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ако искате да имате почтено място в света, непременно трябва да влезете в Пътя на Истината. В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов.
към текста >>
120.
Ученикът
в началото на Пътя.
В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов. Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стимул във всички ваши побуждения. По този път ще имате Божието благословение и Божиите блага ще се изливат върху вас. Ако не обичате Господа, всичко ще ви се отнеме.
120.
Ученикът
в началото на Пътя.
Ученикът може да вземе всяка служба в света, но по закона на Истината. С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще го решите? - Ще започнете от малкото.
към текста >>
Ученикът
може да вземе всяка служба в света, но по закона на Истината.
Ако обичате някого, обичайте го заради Бога. Нека Божията Любов бъде вътрешен стимул във всички ваши побуждения. По този път ще имате Божието благословение и Божиите блага ще се изливат върху вас. Ако не обичате Господа, всичко ще ви се отнеме. 120. Ученикът в началото на Пътя.
Ученикът
може да вземе всяка служба в света, но по закона на Истината.
С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще го решите? - Ще започнете от малкото. И в духовния път човек почва да пъпли, както малкото дете, когато се учи да ходи.
към текста >>
121.
Ученикът
трябва да бъде смел и решителен.
- Ще започнете от малкото. И в духовния път човек почва да пъпли, както малкото дете, когато се учи да ходи. И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение. Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно.
121.
Ученикът
трябва да бъде смел и решителен.
Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи. Но това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, Знанието, Мъдростта, Божественият Живот, Справедливостта, Съвестта, Правдата, Добродетелта. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще.
към текста >>
Това е говорът, това е Пътят, през който трябва да мине Окултният
Ученик
,
Ученикът
на Божественото Учение.
Затова няма да се страхувате, а ще бъдете смели и решителни, като се натъкнете на противоречията в живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да ги подпушите или да се освободите от тях, но ги разрешете. Някой ти каже: Ти направи много голяма погрешка. Отговори му: Зная, че направих големи погрешки, но ще ги изправя и на тяхно място ще туря най-хубавите Добродетели. Ако ти кажат, че си прост човек, не се обиждай, но кажи: Вярно е, но след време ще стана толкова учен, че и вие ще ми се радвате.
Това е говорът, това е Пътят, през който трябва да мине Окултният
Ученик
,
Ученикът
на Божественото Учение.
Той трябва да гледа широко на нещата. Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. Ще кажете: Не може ли по друг начин? - Не може.
към текста >>
Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на
Ученика
.
Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него.
Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на
Ученика
.
Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика. Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи.
към текста >>
Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на
Ученика
.
122. Двата Пътя. Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика.
Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на
Ученика
.
Ученикът трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл. Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки.
към текста >>
Ученикът
трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл.
Сегашното е само сянка на бъдещето. В сегашния живот ние носим само неволи и страдания, ние опитваме живота на миналите си съществувания. И затова, каквото и да ви даде сегашният живот, трябва да бъдете благодарни от него. Ако пък искате великите блага на живота, това е Пътят на Ученика. Два Пътя има: Или Пътят на света, или Пътят на Бога, който ние наричаме живот на Христа, живот на Новото Учение или Път на Ученика.
Ученикът
трябва да преодолее всички трудности и да организира своя живот, да създаде велика мисъл.
Много пъти виждам религиозни хора, които се стремят към новото да си служат с методите на света. Те се стремят към новото, но внасят методите на стария живот. Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека.
към текста >>
124. Свещено правило на
Ученика
.
В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот.
124. Свещено правило на
Ученика
.
Каквото и да правите, вършете го заради Бога и заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем. В каквото положение и да поставите праведния човек или Ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта. Има ли нещо по-велико от това?
към текста >>
В каквото положение и да поставите праведния човек или
Ученика
, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта.
И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. 124. Свещено правило на Ученика. Каквото и да правите, вършете го заради Бога и заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем.
В каквото положение и да поставите праведния човек или
Ученика
, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта.
Има ли нещо по-велико от това? 125. Целта на Окултната Наука. Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.
към текста >>
126. Задачата на
Ученика
.
Има ли нещо по-велико от това? 125. Целта на Окултната Наука. Всяка Окултна Наука, която принадлежи към Великата Наука на Живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето, като необходимо условие за правилното развитие на човека. От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му.
126. Задачата на
Ученика
.
В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот. При това съграждане на живота, трябва де се изучават различни предмети. Най-първо ще изучавате най-близките предмети, които имат пряко отношение към вас. След това ще изучавате предметите, които засягат вашите чувства, и най-после тези, които засягат вашия ум.
към текста >>
Ученикът
трябва да работи, както Природата работи.
След това ще изучавате предметите, които засягат вашите чувства, и най-после тези, които засягат вашия ум. Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва. Тя придава стабилност, устойчивост на характера. Всеки човек, който иска да придобие стабилност, да придобие устойчивост, може да стане каменар, да дяла камъни, може да обработва земята и пр. С тази работа той развива мускулната и костната системи, които са свързани с устойчивостта.
Ученикът
трябва да работи, както Природата работи.
Наблюдавайте Природата, вижте как тя работи и от нея се учете. Използвайте за вашето развитие методите, с които Природата си служи. 127. Какво отличава Ученика. Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи.
към текста >>
127. Какво отличава
Ученика
.
Всеки човек, който иска да придобие стабилност, да придобие устойчивост, може да стане каменар, да дяла камъни, може да обработва земята и пр. С тази работа той развива мускулната и костната системи, които са свързани с устойчивостта. Ученикът трябва да работи, както Природата работи. Наблюдавайте Природата, вижте как тя работи и от нея се учете. Използвайте за вашето развитие методите, с които Природата си служи.
127. Какво отличава
Ученика
.
Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният Ученик и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос. Да бъдеш Окултен Ученик не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки.
към текста >>
Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен
ученик
.
С тази работа той развива мускулната и костната системи, които са свързани с устойчивостта. Ученикът трябва да работи, както Природата работи. Наблюдавайте Природата, вижте как тя работи и от нея се учете. Използвайте за вашето развитие методите, с които Природата си служи. 127. Какво отличава Ученика.
Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен
ученик
.
Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният Ученик и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос. Да бъдеш Окултен Ученик не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки. Съвременната наука спомага на Окултната Наука като ни запознава с Живата природа.
към текста >>
Ученикът
трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката.
Наблюдавайте Природата, вижте как тя работи и от нея се учете. Използвайте за вашето развитие методите, с които Природата си служи. 127. Какво отличава Ученика. Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи.
Ученикът
трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката.
Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният Ученик и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос. Да бъдеш Окултен Ученик не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки. Съвременната наука спомага на Окултната Наука като ни запознава с Живата природа. Окултната Наука, обаче, представя въведение към Великата Наука на Живота. 128. Признаците на добрия човек.
към текста >>
Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният
Ученик
и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос.
Използвайте за вашето развитие методите, с които Природата си служи. 127. Какво отличава Ученика. Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката.
Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният
Ученик
и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос.
Да бъдеш Окултен Ученик не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки. Съвременната наука спомага на Окултната Наука като ни запознава с Живата природа. Окултната Наука, обаче, представя въведение към Великата Наука на Живота. 128. Признаците на добрия човек. Окултната наука определя причината, поради която известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора.
към текста >>
Да бъдеш Окултен
Ученик
не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки.
127. Какво отличава Ученика. Всеки от вас най-първо трябва да се стреми да бъде отличен ученик. Всеки ден той трябва да отделя част от времето си за учене, да създаде в себе си навик да учи. Ученикът трябва да се отличава с обич към знанието, с обич към науката. Той трябва да проучи, какво нещо е Окултният Ученик и Окултната Наука, да може да даде кратко определение по този въпрос.
Да бъдеш Окултен
Ученик
не значи да натрупаш в главата си известни познания върху различни предмети, защото това могат да дадат и другите науки.
Съвременната наука спомага на Окултната Наука като ни запознава с Живата природа. Окултната Наука, обаче, представя въведение към Великата Наука на Живота. 128. Признаците на добрия човек. Окултната наука определя причината, поради която известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: Добър човек е онзи, който има повече връзка с напредналите и Възвишени Същества.
към текста >>
130.
Ученикът
и Окултната Наука.
129. Учените хора - Окултни Ученици. Много от учените са дошли до една голяма концентрация на мисълта си, до един пълен контакт с Живата Природа и имат силно развит духовен живот. Мнозина от тези учени са Окултни Ученици, занимават се с Окултната Наука, но външно не се издават, че са такива. Много от известните химици и физици се занимават с Окултната Наука и черпят своите знания направо от Живата Природа. Няма да цитирам мненията на тези учени, но казвам, че такива са съществували в древни времена, но съществуват и днес.
130.
Ученикът
и Окултната Наука.
Някои питат: Защо ни е Окултната Наука? - В нея ще намерите начини и методи, как да си въздействате при различни състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какви начини да разрешите трудните задачи на живота си. Там ще намерите методите, как да придобиете търпение, благост, доброта и пр. 131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига.
към текста >>
132. Първата задача на
Ученика
.
- В нея ще намерите начини и методи, как да си въздействате при различни състояния в живота си, как да устроите живота си разумно и по какви начини да разрешите трудните задачи на живота си. Там ще намерите методите, как да придобиете търпение, благост, доброта и пр. 131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига. Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа.
132. Първата задача на
Ученика
.
Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства. Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде.
към текста >>
Първата задача на
Ученика
е да се освободи от ненужните безпокойства.
Там ще намерите методите, как да придобиете търпение, благост, доброта и пр. 131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига. Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика.
Първата задача на
Ученика
е да се освободи от ненужните безпокойства.
Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде. За обикновения ученик е позволено това, но Окултният Ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи.
към текста >>
Ученикът
трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят.
131. Целта на Окултната Школа. С подобрение на материалния живот целта на Окултната Школа не се постига. Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика. Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства.
Ученикът
трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят.
Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде. За обикновения ученик е позволено това, но Окултният Ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На Окултния Ученик не е позволено да има недъзи.
към текста >>
Ученикът
трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си.
Подобряването на умствения и духовния живот, просветляване на ума и облагородяване на сърцето влиза в целите на тази Школа. 132. Първата задача на Ученика. Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства. Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство.
Ученикът
трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си.
Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде. За обикновения ученик е позволено това, но Окултният Ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи. На Окултния Ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува.
към текста >>
За обикновения
ученик
е позволено това, но Окултният
Ученик
трябва да бъде свободен от всички недъзи.
Първата задача на Ученика е да се освободи от ненужните безпокойства. Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде.
За обикновения
ученик
е позволено това, но Окултният
Ученик
трябва да бъде свободен от всички недъзи.
На Окултния Ученик не е позволено да има недъзи. Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание.
към текста >>
На Окултния
Ученик
не е позволено да има недъзи.
Ученикът трябва да намери метод да премахне болестите, които го безпокоят. Той трябва да намери метод да премахне и сиромашията, която също е едно безпокойство. Ученикът трябва да преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Който иска да учи, болен не трябва да бъде, сиромах не трябва да бъде. За обикновения ученик е позволено това, но Окултният Ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи.
На Окултния
Ученик
не е позволено да има недъзи.
Има ли някакъв недъг, той трябва да има търпението и доблестта да се лекува по всички правила, които Окултната Наука препоръчва. Вие не разбирате правилата на тази Наука и казвате: Господ ще ни излекува. Така казва и светът. Оставите ли само Бог да ви лекува, това е физически акт, а не вътрешен акт на вашето съзнание. Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори?
към текста >>
133.
Ученикът
и Окултната медицина.
Когато Учителят ви предаде един урок и вие не го научите, трябва ли да казвате, че Учителят знае урока и ще ви го повтори? Но веднъж урока, предаден от Учителя ви, вие ще го научитеи ще го приложите. Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука. От толкова години учим, но какво сме придобили!
133.
Ученикът
и Окултната медицина.
На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на другите първа помощ. Всеки от вас, като Ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага. Не е достатъчно само да констатирате известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение.
към текста >>
Всеки от вас, като
Ученик
, трябва да знае тези правила и да ги прилага.
Всеки урок, както и всяко окултно учение имат своето практическо приложение. Ако те не се приложат в живота, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърчат и ще кажат: И това е обикновена наука. От толкова години учим, но какво сме придобили! 133. Ученикът и Окултната медицина. На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на другите първа помощ.
Всеки от вас, като
Ученик
, трябва да знае тези правила и да ги прилага.
Не е достатъчно само да констатирате известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която Ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия.
към текста >>
Всяка болест е особена задача, с която
Ученикът
трябва да се справи.
На мнозина от вас съм дал правила, как да се лекуват сами и как да дават на другите първа помощ. Всеки от вас, като Ученик, трябва да знае тези правила и да ги прилага. Не е достатъчно само да констатирате известна болест. Ние имаме особено гледище за болестите. Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение.
Всяка болест е особена задача, с която
Ученикът
трябва да се справи.
На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължат на известни микроби, които намират във вашия организъм достатъчно количество храна за своето развитие. За да се справите с тях, не им давайте толкова храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието например? - От яденето на мъчносмилаема храна, която оставя излишъци в стомаха.
към текста >>
Когато Окултният
Ученик
пости, от него лъха приятна миризма.
Всички болести се дължат на известни микроби, които намират във вашия организъм достатъчно количество храна за своето развитие. За да се справите с тях, не им давайте толкова храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието например? - От яденето на мъчносмилаема храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е повредена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата почват да миришат.
Когато Окултният
Ученик
пости, от него лъха приятна миризма.
134. Ученикът и пречистването на тялото. Окултният Ученик трябва да работи за пречистването на тялото си. Някой казва: За да се пречисти човек, той трябва да изтощи тялото си. Но това е криво заключение. Вие трябва да правите разлика между плътта и физическото тяло.
към текста >>
134.
Ученикът
и пречистването на тялото.
За да се справите с тях, не им давайте толкова храна и те ще си заминат. От какво произтича главоболието например? - От яденето на мъчносмилаема храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е повредена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата почват да миришат. Когато Окултният Ученик пости, от него лъха приятна миризма.
134.
Ученикът
и пречистването на тялото.
Окултният Ученик трябва да работи за пречистването на тялото си. Някой казва: За да се пречисти човек, той трябва да изтощи тялото си. Но това е криво заключение. Вие трябва да правите разлика между плътта и физическото тяло. Ако плътта ви отслабва, тялото ви не трябва да отслабва.
към текста >>
Окултният
Ученик
трябва да работи за пречистването на тялото си.
От какво произтича главоболието например? - От яденето на мъчносмилаема храна, която оставя излишъци в стомаха. Тогава пречистването на стомаха не става правилно, канализацията му е повредена някъде, вследствие на което се явява главоболие, а стомахът и устата почват да миришат. Когато Окултният Ученик пости, от него лъха приятна миризма. 134. Ученикът и пречистването на тялото.
Окултният
Ученик
трябва да работи за пречистването на тялото си.
Някой казва: За да се пречисти човек, той трябва да изтощи тялото си. Но това е криво заключение. Вие трябва да правите разлика между плътта и физическото тяло. Ако плътта ви отслабва, тялото ви не трябва да отслабва. Какво се подразбира под отслабване на плътта?
към текста >>
135. Храненето на
Ученика
.
желанията му да се възпитат. Ниските желания на човека се коренят не във физическото тяло, но в плътта. /Това е астралното тяло/. Ето защо, за да възпитава тези желания, човек не трябва да измъчва стомаха си. Когато човек приема повече храна, отколкото трябва, с това измъчва стомаха си, но когато приема по-малко храна, отколкото трябва, това е друга крайност.
135. Храненето на
Ученика
.
Когато Окултният Ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш, как да ядеш, това е цяла музика. Второто условие при храненето: Окултният Ученик трябва да избягва еднообразна храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи, друг се храни цял месец само с череши, само с грозде и пр.
към текста >>
Когато Окултният
Ученик
яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога.
Ниските желания на човека се коренят не във физическото тяло, но в плътта. /Това е астралното тяло/. Ето защо, за да възпитава тези желания, човек не трябва да измъчва стомаха си. Когато човек приема повече храна, отколкото трябва, с това измъчва стомаха си, но когато приема по-малко храна, отколкото трябва, това е друга крайност. 135. Храненето на Ученика.
Когато Окултният
Ученик
яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога.
Да знаеш, как да ядеш, това е цяла музика. Второто условие при храненето: Окултният Ученик трябва да избягва еднообразна храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи, друг се храни цял месец само с череши, само с грозде и пр. Това не е правилен начин на хранене.
към текста >>
Второто условие при храненето: Окултният
Ученик
трябва да избягва еднообразна храна.
Ето защо, за да възпитава тези желания, човек не трябва да измъчва стомаха си. Когато човек приема повече храна, отколкото трябва, с това измъчва стомаха си, но когато приема по-малко храна, отколкото трябва, това е друга крайност. 135. Храненето на Ученика. Когато Окултният Ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш, как да ядеш, това е цяла музика.
Второто условие при храненето: Окултният
Ученик
трябва да избягва еднообразна храна.
Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи, друг се храни цял месец само с череши, само с грозде и пр. Това не е правилен начин на хранене. Ще опитвате всички видове храни, всички видове плодове. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви.
към текста >>
137. Какво трябва да изучава
Ученикът
.
Да допуснем, че като Окултни Ученици вие се събирате на обща молитва. Какво се иска от вас в случая? Сърцата и умовете ви трябва да се отворят, че всички заедно да създадете вътрешна връзка с невидимия свят, всички да се почувствувате радостни и весели. За сега за вас молитвата е дълг, но не и резултат на вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл.
137. Какво трябва да изучава
Ученикът
.
Като Окултни Ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас. Ще изучавате влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н. Окултният Ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добрите условия за здравето, което е необходимо за проява на правата мисъл. Мисли ли Ученикът право, той ще изпитва красиви и приятни чувства.
към текста >>
Окултният
Ученик
трябва да знае каква вода да пие.
За сега за вас молитвата е дълг, но не и резултат на вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл. 137. Какво трябва да изучава Ученикът. Като Окултни Ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас. Ще изучавате влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н.
Окултният
Ученик
трябва да знае каква вода да пие.
Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добрите условия за здравето, което е необходимо за проява на правата мисъл. Мисли ли Ученикът право, той ще изпитва красиви и приятни чувства. 138. Като Ученици, давам ви следното правило: Окултната Наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия, а с това се изтощава нервната ви система.
към текста >>
Мисли ли
Ученикът
право, той ще изпитва красиви и приятни чувства.
137. Какво трябва да изучава Ученикът. Като Окултни Ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас. Ще изучавате влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н. Окултният Ученик трябва да знае каква вода да пие. Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добрите условия за здравето, което е необходимо за проява на правата мисъл.
Мисли ли
Ученикът
право, той ще изпитва красиви и приятни чувства.
138. Като Ученици, давам ви следното правило: Окултната Наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия, а с това се изтощава нервната ви система. 139. Интуицията на Ученика. Окултният Ученик трябва да има развита интуиция.
към текста >>
139. Интуицията на
Ученика
.
Той трябва да пие най-хубавата вода, защото тя дава най-добрите условия за здравето, което е необходимо за проява на правата мисъл. Мисли ли Ученикът право, той ще изпитва красиви и приятни чувства. 138. Като Ученици, давам ви следното правило: Окултната Наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия, а с това се изтощава нервната ви система.
139. Интуицията на
Ученика
.
Окултният Ученик трябва да има развита интуиция. Затова ще работите за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на Ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
към текста >>
Окултният
Ученик
трябва да има развита интуиция.
Мисли ли Ученикът право, той ще изпитва красиви и приятни чувства. 138. Като Ученици, давам ви следното правило: Окултната Наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия, а с това се изтощава нервната ви система. 139. Интуицията на Ученика.
Окултният
Ученик
трябва да има развита интуиция.
Затова ще работите за развиването й. Интуицията е важно помагало в живота на Ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
към текста >>
Интуицията е важно помагало в живота на
Ученика
.
Вие може да говорите някога повече, но ако всякога говорите много, това е неправилно. Многото говорене е хабене на енергия, а с това се изтощава нервната ви система. 139. Интуицията на Ученика. Окултният Ученик трябва да има развита интуиция. Затова ще работите за развиването й.
Интуицията е важно помагало в живота на
Ученика
.
Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности в живота си.
към текста >>
88.
39-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
1. Необходими условия за
Ученика
.
39 - то писмо IX. УСЛОВИЯ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО
1. Необходими условия за
Ученика
.
За Ученика на Окултната Школа са необходими най-първо две неща: Първо - абсолютна чистота на сърцето и второ - пълно самообладание на ума и сърцето. Чистотата трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на един извор, който постоянно блика и сам се чисти. Туй разбираме чист живот. Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист. Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви.
към текста >>
За
Ученика
на Окултната Школа са необходими най-първо две неща: Първо - абсолютна чистота на сърцето и второ - пълно самообладание на ума и сърцето.
39 - то писмо IX. УСЛОВИЯ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО 1. Необходими условия за Ученика.
За
Ученика
на Окултната Школа са необходими най-първо две неща: Първо - абсолютна чистота на сърцето и второ - пълно самообладание на ума и сърцето.
Чистотата трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на един извор, който постоянно блика и сам се чисти. Туй разбираме чист живот. Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист. Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде Ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор.
към текста >>
Който иска да бъде
Ученик
, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор.
За Ученика на Окултната Школа са необходими най-първо две неща: Първо - абсолютна чистота на сърцето и второ - пълно самообладание на ума и сърцето. Чистотата трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на един извор, който постоянно блика и сам се чисти. Туй разбираме чист живот. Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист. Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви.
Който иска да бъде
Ученик
, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор.
За да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Второто необходимо условие за Ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е. да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето, чувствата и желанията си. И тъй, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума са абсолютно необходими за Ученика на Окултната Школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви се каже, нищо няма да използувате, но то ще мине и замине, без да остави някакви последствия.
към текста >>
Второто необходимо условие за
Ученика
е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е.
Туй разбираме чист живот. Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист. Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде Ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. За да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа.
Второто необходимо условие за
Ученика
е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е.
да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето, чувствата и желанията си. И тъй, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума са абсолютно необходими за Ученика на Окултната Школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви се каже, нищо няма да използувате, но то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази Школа ще започнат да мислят, че имат тези качества, ще изпаднат в лицемерие и ще изпитат голяма тежест, която ще им пречи. Който влиза в Школата трябва да бъде чист.
към текста >>
И тъй, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума са абсолютно необходими за
Ученика
на Окултната Школа.
Тези въпроси трябва да бъдат изключени от ума ви. Който иска да бъде Ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. За да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа. Второто необходимо условие за Ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е. да владеете ума и мислите си, да владеете сърцето, чувствата и желанията си.
И тъй, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума са абсолютно необходими за
Ученика
на Окултната Школа.
Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви се каже, нищо няма да използувате, но то ще мине и замине, без да остави някакви последствия. Тези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази Школа ще започнат да мислят, че имат тези качества, ще изпаднат в лицемерие и ще изпитат голяма тежест, която ще им пречи. Който влиза в Школата трябва да бъде чист. Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, да не цапа другите. А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор.
към текста >>
2. Друго нещо, необходимо за
Ученика
, е следното: В Окултната Школа, в Бялото Братство, не се позволява да мислите, че вие сте нещо повече от другите хора, да мислите че другите са невежи, а вие сте по-високо от тях.
Ако не иска да бъде чист, нека стои вън, да не цапа другите. А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. От вас се иска да бъдете смели и решителни, да не се страхувате. Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като гостенин. Ако сте чисти и ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще пристъпят при вас и ще ви помагат.
2. Друго нещо, необходимо за
Ученика
, е следното: В Окултната Школа, в Бялото Братство, не се позволява да мислите, че вие сте нещо повече от другите хора, да мислите че другите са невежи, а вие сте по-високо от тях.
Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди живота си и да бъде чист. 3. При каквито условия и да се намирате, те не ви спъват. Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа. Ако не вървите добре в Пътя, ще дойде някой да ви хване като ратай и ще ви впрегне в колата си. Щом искате да ви се създадат по-добри условия работете, а условията ще дойдат сами по себе си.
към текста >>
Ученикът
трябва да работи, да извърши зададената задача, без да задава въпроса защо и за какво.
Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа. Ако не вървите добре в Пътя, ще дойде някой да ви хване като ратай и ще ви впрегне в колата си. Щом искате да ви се създадат по-добри условия работете, а условията ще дойдат сами по себе си. 4. Сега вие казвате: Защо ме сполетя това зло? - Такива разсъждения в Окултната Школа не се позволяват.
Ученикът
трябва да работи, да извърши зададената задача, без да задава въпроса защо и за какво.
В Окултната Школа на шапката и обущата не се обръща внимание. Бъдете свободни и знайте, че всяко нещо идва на времето си. Вие няма да останете в това положение, в което сте сега. Не мислете, че всичко може да стане набързо. В тази Школа за всяко нещо се изисква известно време.
към текста >>
За
Ученика
е важно да придобие чистота и самообладание.
В Окултната Школа на шапката и обущата не се обръща внимание. Бъдете свободни и знайте, че всяко нещо идва на времето си. Вие няма да останете в това положение, в което сте сега. Не мислете, че всичко може да стане набързо. В тази Школа за всяко нещо се изисква известно време.
За
Ученика
е важно да придобие чистота и самообладание.
За най-малката нечистота, за най-малкото леке ще ви изпъдят от Школата за хиляди години. Занимавайте се с тази задача, за чистотата и самообладанието, ако искате Бог да ви благослови. Но затова от вас не се иска да напуснете света и да мислите, че сте се самопожертвали, нека всеки от вас стои на мястото си всред света, да бъде чист и да упражнява изкуството на самообладание. Като изпълните двете правила - за абсолютната чистота и самообладанието, няма да бъдете лишени от нищо. Където да отидете, ще ви посрещнат приветливо.
към текста >>
Ученик
може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон.
Без озарение от Божествения Дух вие не може да бъдете истински ученици. Затова аз искам на първо време да възприемете Духа отвътре, защото в този случай има нужда от двама свидетели отвън. Вашият Дух е първият свидетел, аз - вторият, а вие - третият. По този начин ние съставяме една Троица. 8. Ако вие искате да станете Ученици - Волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душата ви, да станете брат, сестра и майка на Христа.
Ученик
може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон.
Тъй седи работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде Ученик като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение.
към текста >>
Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде
Ученик
като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви.
Вашият Дух е първият свидетел, аз - вторият, а вие - третият. По този начин ние съставяме една Троица. 8. Ако вие искате да станете Ученици - Волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душата ви, да станете брат, сестра и майка на Христа. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Тъй седи работата в този свят.
Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде
Ученик
като Окултист или Мистик, или Брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви.
Това не е насила. Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. 9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината.
към текста >>
10. От
Ученика
се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде
Ученик
на Христа.
9. Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешение. За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа.
10. От
Ученика
се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде
Ученик
на Христа.
Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му.
към текста >>
Велико нещо е да бъде човек
Ученик
на Христа!
За да разрешите загадката на живота, трябва да турите за основа Любовта. За да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще дойде на помощ Мъдростта и най-после Истината. А дойдат ли тези три велики принципа в живота ви, ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа.
Велико нещо е да бъде човек
Ученик
на Христа!
Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик.
към текста >>
Който иска да влезе като
Ученик
на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко.
Който иска да влезе като
Ученик
на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
към текста >>
11. Първото условие за да стане някой
Ученик
на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му.
10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
11. Първото условие за да стане някой
Ученик
на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му.
Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли. Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот.
към текста >>
Който приложи този принцип, той ще бъде
Ученик
.
Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му.
Който приложи този принцип, той ще бъде
Ученик
.
Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли. Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой Ученик, под мое ръководство.
към текста >>
Второто условие за
Ученика
на Окултната Школа е да заплаче.
Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик.
Второто условие за
Ученика
на Окултната Школа е да заплаче.
Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли. Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой Ученик, под мое ръководство. Аз ще ти дам всички уроци.
към текста >>
И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой
Ученик
, под мое ръководство.
Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли. Тогава вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички и ще започне във вас новия живот.
И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой
Ученик
, под мое ръководство.
Аз ще ти дам всички уроци. Тъй казва Господ сега. Спасени има много, те са хиляди и милиони, но Ученици — малко. В онова време, когато Йоан е писал своето Евангелие, е имало 144 000 Ученици. Това са всичките Ученици, които са се записали.
към текста >>
Ученикът
не само трябва да знае опитността на пророците и светиите, но и той сам трябва да има опитност, не за в бъдеще, но досега поне веднъж в този живот трябва Господ да му е говорил.
Спасени има много, те са хиляди и милиони, но Ученици — малко. В онова време, когато Йоан е писал своето Евангелие, е имало 144 000 Ученици. Това са всичките Ученици, които са се записали. А от тогава до сега, те са два пъти повече, т.е. 288 000.
Ученикът
не само трябва да знае опитността на пророците и светиите, но и той сам трябва да има опитност, не за в бъдеще, но досега поне веднъж в този живот трябва Господ да му е говорил.
Щом не му е говорил, аз зная, че той не е изпълнил волята Божия, не е плакал. Тези са условията, при които можем да бъдем Ученици на Христа. Върху тези два принципа лежи учението. Така че първото условие е да почне човек да изпълнява волята Божия - да стане брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него.
към текста >>
12. За да бъдеш
Ученик
на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква.
И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага. Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Вие още не сте братя, сестри и майка на Христа, и Ученици не сте, не ви е преподавана тази Велика Мъдрост. Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа.
12. За да бъдеш
Ученик
на Христа, твоята Правда трябва да издава светлина, но не обикновената светлина на газта и електричеството, но особена светлина се изисква.
Светлината, която произтича от Правдата, е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си. Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов. Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа.
към текста >>
13. Който иска да бъде
Ученик
на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи.
Тази светлина вие не можете да я възприемете, ако нямате Любов. Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина. А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици.
13. Който иска да бъде
Ученик
на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи.
14. Време е вече Ученикът не само да носи името Ученик, но да е пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари. Ученикът трябва да бъде извор, който постоянно блика. Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе. 15. От Ученика се изисква смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно.
към текста >>
14. Време е вече
Ученикът
не само да носи името
Ученик
, но да е пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари.
Но Любовта не може да се изяви на човека, ако няма Правда. Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина. А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици. 13. Който иска да бъде Ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи.
14. Време е вече
Ученикът
не само да носи името
Ученик
, но да е пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари.
Ученикът трябва да бъде извор, който постоянно блика. Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе. 15. От Ученика се изисква смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии.
към текста >>
Ученикът
трябва да бъде извор, който постоянно блика.
Правдата е едно качество на човешката душа. Та Правдата трябва да се изяви, за да може да се прояви великата светлина. А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици. 13. Който иска да бъде Ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи. 14. Време е вече Ученикът не само да носи името Ученик, но да е пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари.
Ученикът
трябва да бъде извор, който постоянно блика.
Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе. 15. От Ученика се изисква смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото.
към текста >>
15. От
Ученика
се изисква смирение.
А щом имате тази Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви и ще станете Ученици. 13. Който иска да бъде Ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всички отношения между братя и сестри, която е развратила и майки, и бащи. 14. Време е вече Ученикът не само да носи името Ученик, но да е пълен със знание, както касата на банкера е пълна с пари. Ученикът трябва да бъде извор, който постоянно блика. Той трябва да разбира отношенията между неговата душа и различните роли, които трябва да играе.
15. От
Ученика
се изисква смирение.
Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи".
към текста >>
16. Идеалът на
Ученика
е да добие безсмъртния, вечния живот.
Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл.
16. Идеалът на
Ученика
е да добие безсмъртния, вечния живот.
Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение.
към текста >>
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато
Ученикът
намери Учителя си, а той - своите Ученици.
То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане.
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато
Ученикът
намери Учителя си, а той - своите Ученици.
Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта.
към текста >>
Този ближен, когото трябва да възлюби
Ученика
като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която
Ученикът
ще тури своя лост - Любовта.
Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става.
Този ближен, когото трябва да възлюби
Ученика
като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която
Ученикът
ще тури своя лост - Любовта.
Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила. Щом Ученикът намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие. Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл.
към текста >>
Щом
Ученикът
намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие.
Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта. Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила.
Щом
Ученикът
намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие.
Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е Великият Закон: Дето са двама души събрани в Мое име, там съм и Аз. Тези двама, това са двете сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият.
към текста >>
Само тогава
Христовите
думи имат смисъл.
Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта. Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила. Щом Ученикът намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие. Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори.
Само тогава
Христовите
думи имат смисъл.
И тук е Великият Закон: Дето са двама души събрани в Мое име, там съм и Аз. Тези двама, това са двете сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама. Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на Любовта.
към текста >>
18.
Ученикът
никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради себе си.
Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият. Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш ближния си като себе си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание. Значи, човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския Път на своето развитие.
18.
Ученикът
никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради себе си.
Никой Учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя Ученик. Ако някой иска сам да се жертвува за своето усъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но Учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. 19. Любовта не седи в Жертвата. Тя е повече от жертва.
към текста >>
Никой Учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя
Ученик
.
С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият. Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш ближния си като себе си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание. Значи, човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския Път на своето развитие. 18. Ученикът никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради себе си.
Никой Учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя
Ученик
.
Ако някой иска сам да се жертвува за своето усъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но Учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно, ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. 19. Любовта не седи в Жертвата. Тя е повече от жертва. Любовта изисква нещо повече от жертва.
към текста >>
89.
40-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тези три положения, това са качествата на
Ученика
.
X. ТРИ КАТЕГОРИИ УЧЕНИЦИ 1. В школата има три категории Ученици: Слушатели, верующи и Ученици. Слушателите се отличават със слушането. Верующите се отличават с вярата. А Учениците се отличават с ученето си.
Тези три положения, това са качествата на
Ученика
.
Той започва със слушането. Това е първата стъпка. Втората стъпка е вярата, а ученето е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно, трябва да се научите да слушате.
към текста >>
Второто качество на
Ученика
е да има вяра, да не се съмнява в това, което учи и слуша.
Втората стъпка е вярата, а ученето е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно, трябва да се научите да слушате. То е едно от първите качества. Слушането в Окултизма се нарича концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да се разсейва.
Второто качество на
Ученика
е да има вяра, да не се съмнява в това, което учи и слуша.
Усъмни ли се веднъж, този процес на учене спира. Във вярата съмнение не се допуща. Третото качество, с което се отличава Ученикът, е стремежът към ученето, т.е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в това знание.
към текста >>
Третото качество, с което се отличава
Ученикът
, е стремежът към ученето, т.е.
То е едно от първите качества. Слушането в Окултизма се нарича концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да се разсейва. Второто качество на Ученика е да има вяра, да не се съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учене спира. Във вярата съмнение не се допуща.
Третото качество, с което се отличава
Ученикът
, е стремежът към ученето, т.е.
той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в това знание. То се отличава от обикновеното знание, което сега имате. Да знаеш да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да слушаш и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота.
към текста >>
Така че с тези три качества на
Ученика
вие засягате мозъка в три направления: Центърът на вярата се намира отгоре на главата, на темето, ученето се намира отпред, а слушането се намира отзад.
Да знаеш да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да слушаш и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота. То е изкуство на ухото. А щом дойдем до вярата, ще засегнем горната част на мозъка. А с ученето засягаме предната част на мозъка.
Така че с тези три качества на
Ученика
вие засягате мозъка в три направления: Центърът на вярата се намира отгоре на главата, на темето, ученето се намира отпред, а слушането се намира отзад.
По такъв начин се образува един равностранен триъгълник. Тези три качества: Слушане, вяра и учение са свързани с три вида живот. Първия го наричам материалистичен живот. Такъв човек обича да има материални блага. След като се насити на материалните блага, почва да ги продава, защото иска да поживее за себе си.
към текста >>
И не е тъй лесно човек да стане
Ученик
на една Окултна Школа.
И тялото да предам на изгаряне, то е пак свещен егоизъм. Свещен егоизъм е когато мислим, че сме център на Вселената. А онзи, който е влязъл в Божествения Живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии.
И не е тъй лесно човек да стане
Ученик
на една Окултна Школа.
ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото.
към текста >>
ЗАЩОТО
УЧЕНИК
Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката.
А онзи, който е влязъл в Божествения Живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ!
ЗАЩОТО
УЧЕНИК
Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката.
УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега.
към текста >>
УЧЕНИКЪТ
ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ!
Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката.
УЧЕНИКЪТ
ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ!
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега. Ученикът на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото.
към текста >>
ПЪТЯТ НА
УЧЕНИКА
Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО.
2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ!
ПЪТЯТ НА
УЧЕНИКА
Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО.
3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега. Ученикът на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че Учениците от най-долната градация се различават от Учениците от по-горната градация по знанието, т.е.
към текста >>
3. Първото правило в една Окултна Школа е:
Ученикът
трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото.
И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ! ЗАЩОТО УЧЕНИК Е САМО ОНЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАБОТИ СЪС СИЛИТЕ, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ В ТАЗИ ОКУЛТНА ШКОЛА, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи и музикантът със сложните упражнения в музиката. УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО.
3. Първото правило в една Окултна Школа е:
Ученикът
трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото.
Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега. Ученикът на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че Учениците от най-долната градация се различават от Учениците от по-горната градация по знанието, т.е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова, на напредналите, е нищо.
към текста >>
Ученикът
на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото.
УЧЕНИКЪТ ВСЯКОГА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПОЛОЖЕНИЕТО СИ В ШКОЛАТА, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРАВИ ИЛЮЗИИ! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е ПЪТ НА ТРУД И ПОСТОЯНСТВО. 3. Първото правило в една Окултна Школа е: Ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение, в тази велика идея, че Вечното и Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзия, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да събере всичкото Тайно Знание. Това е нещо невъзможно за сега.
Ученикът
на тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото.
Той трябва да знае, че Учениците от най-долната градация се различават от Учениците от по-горната градация по знанието, т.е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова, на напредналите, е нищо. Сега това не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да учи, трябва да знае това нещо. И пак ви повтарям идеята: Хората остаряват само когато мислят, че много знаят. А за да се подмладиш, ще мислиш, че много малко знаеш и ще почнеш като детето да възприемаш.
към текста >>
4. Онези, които влизат в Школата, трябва да знаят, че те са Ученици, а
Ученикът
трябва да бъде без предубеждение.
Сега това не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да учи, трябва да знае това нещо. И пак ви повтарям идеята: Хората остаряват само когато мислят, че много знаят. А за да се подмладиш, ще мислиш, че много малко знаеш и ще почнеш като детето да възприемаш. Затова желая всички в Школата да бъдете млади. А да бъдете млади, значи да мислите, че сега започвате Великото Божествено Учение.
4. Онези, които влизат в Школата, трябва да знаят, че те са Ученици, а
Ученикът
трябва да бъде без предубеждение.
Той трябва да бъде чист като опрана дреха. Та всеки един от вас трябва да напусне своите предубеждения. И ако от това, което се преподава в Школата, не се постигнат резултати, то всеки сам ще си направи заключението, а именно, че той не е приложил това, което е слушал. 5. Във Великата Окултна Школа ще пристъпите с всичкото си благоговение. То е нещо вътрешно и едно от най-важните качества на Ученика.
към текста >>
То е нещо вътрешно и едно от най-важните качества на
Ученика
.
4. Онези, които влизат в Школата, трябва да знаят, че те са Ученици, а Ученикът трябва да бъде без предубеждение. Той трябва да бъде чист като опрана дреха. Та всеки един от вас трябва да напусне своите предубеждения. И ако от това, което се преподава в Школата, не се постигнат резултати, то всеки сам ще си направи заключението, а именно, че той не е приложил това, което е слушал. 5. Във Великата Окултна Школа ще пристъпите с всичкото си благоговение.
То е нещо вътрешно и едно от най-важните качества на
Ученика
.
Няма да ходите разпасани, но като влезете в Школата, трябва да имате всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете че това е една от най-великите и най-благородни работи. И върху познанията, които придобиете в Школата, ще почива вашето щастие, понеже вие ще съграждате бъдещия си живот върху познанията, придобити в Школата. Някой ще каже: Без тези знания не може ли? - Не може. Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете през Божествената Школа и ще я свършите.
към текста >>
7.
Ученикът
никога не трябва да използува своите дарби и способности да разкрива престъпленията на хората.
И тогава ще откупуваш ума и сърцето си, за да покажеш колко си юнак. Волята ще остане за тебе, а ума и сърцето ще заложиш в Школата. Затова и Писанието казва: Сине Мой, дай Ми сърцето си. Сърцето ще го заложиш. Разбира се, туй залагане не е тъй, както в света залагат.
7.
Ученикът
никога не трябва да използува своите дарби и способности да разкрива престъпленията на хората.
Грешката на всички окултни ученици е дето се ровят в малките погрешки на другите. С погрешките на хората ние не се занимаваме. В една Окултна Школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите. И ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си и му плати. От Учениците на тази Школа искам: Всички да изправите по този начин погрешките на другите.
към текста >>
Но онзи, който иска да бъде
Ученик
в
Христовата
Школа, абсолютно никога не трябва да се спира на погрешките на хората.
Никога, абсолютно никога не мисли за погрешките на хората. Сега туй е за Учениците в Школата, то не е за външния свят. За света правилото е друго. Не прилагайте туй правило за света. Законът там е друг.
Но онзи, който иска да бъде
Ученик
в
Христовата
Школа, абсолютно никога не трябва да се спира на погрешките на хората.
Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове. Той всеки ден твори нови неща. И аз желая от Учениците да не се занимавате с погрешките на хората, но да внасяте всеки ден нещо ново в себе си, нещо добро. Изведнъж няма да станете съвършени ученици, аз не искам туй от вас, но да знаете да решавате задачите си, да бъдете акуратни.
към текста >>
В живота на
Ученика
всичко, каквото става, трябва да става без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина.
В Школата ние ще следим за изпълнението на правилата и законите, за да видим резултата. Който реши да влезе в Школата добре, но трябва да знае, че като поеме ангажимент, трябва да го изпълни. Ние ще приложим на опит Учението, за да видим резултата. Помислете си добре и тогава елате, но не от срам, но ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. Там, където има страх и тъмнина, нищо не става.
В живота на
Ученика
всичко, каквото става, трябва да става без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина.
Това е едно Божествено правило за Ученика. Мотото "Без страх и без тъмнина" е пропуск на Ученика на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Не е въпрос да бъде смел, но безстрашен, защото има разлика между смелост и безстрашие. Човек може да е смел и от страх, когато се намира пред някаква опасност.
към текста >>
Това е едно Божествено правило за
Ученика
.
Който реши да влезе в Школата добре, но трябва да знае, че като поеме ангажимент, трябва да го изпълни. Ние ще приложим на опит Учението, за да видим резултата. Помислете си добре и тогава елате, но не от срам, но ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. Там, където има страх и тъмнина, нищо не става. В живота на Ученика всичко, каквото става, трябва да става без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина.
Това е едно Божествено правило за
Ученика
.
Мотото "Без страх и без тъмнина" е пропуск на Ученика на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Не е въпрос да бъде смел, но безстрашен, защото има разлика между смелост и безстрашие. Човек може да е смел и от страх, когато се намира пред някаква опасност. И всички съвременни хора са смели от страх.
към текста >>
Мотото "Без страх и без тъмнина" е пропуск на
Ученика
на физическия свят.
Ние ще приложим на опит Учението, за да видим резултата. Помислете си добре и тогава елате, но не от срам, но ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. Там, където има страх и тъмнина, нищо не става. В живота на Ученика всичко, каквото става, трябва да става без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина. Това е едно Божествено правило за Ученика.
Мотото "Без страх и без тъмнина" е пропуск на
Ученика
на физическия свят.
Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Не е въпрос да бъде смел, но безстрашен, защото има разлика между смелост и безстрашие. Човек може да е смел и от страх, когато се намира пред някаква опасност. И всички съвременни хора са смели от страх. Това, дето хората искат да се осигуряват, да си направят къщи, това-онова, това го правят от страх.
към текста >>
САМО
УЧЕНИКЪТ
НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА ИЛИ ХРИСТИЯНИНЪТ В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ В БОГА ВСИЧКО Е САМО ДОБРО, МОЖЕ ДА БЪДЕ БЕЗСТРАШЕН.
Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Не е въпрос да бъде смел, но безстрашен, защото има разлика между смелост и безстрашие. Човек може да е смел и от страх, когато се намира пред някаква опасност. И всички съвременни хора са смели от страх. Това, дето хората искат да се осигуряват, да си направят къщи, това-онова, това го правят от страх.
САМО
УЧЕНИКЪТ
НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА ИЛИ ХРИСТИЯНИНЪТ В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ В БОГА ВСИЧКО Е САМО ДОБРО, МОЖЕ ДА БЪДЕ БЕЗСТРАШЕН.
Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място. И Ученикът не се страхува от нищо, защото знае, че Бог царува навсякъде. Не само да знаеш, но ще вярваш в това, което знаеш, и ще го опиташ. В момента, в който се поколебаеш, страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако Ученикът има страх, той е вън от Школата.
към текста >>
И
Ученикът
не се страхува от нищо, защото знае, че Бог царува навсякъде.
Човек може да е смел и от страх, когато се намира пред някаква опасност. И всички съвременни хора са смели от страх. Това, дето хората искат да се осигуряват, да си направят къщи, това-онова, това го правят от страх. САМО УЧЕНИКЪТ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА ИЛИ ХРИСТИЯНИНЪТ В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ В БОГА ВСИЧКО Е САМО ДОБРО, МОЖЕ ДА БЪДЕ БЕЗСТРАШЕН. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място.
И
Ученикът
не се страхува от нищо, защото знае, че Бог царува навсякъде.
Не само да знаеш, но ще вярваш в това, което знаеш, и ще го опиташ. В момента, в който се поколебаеш, страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако Ученикът има страх, той е вън от Школата. В Писанието е казано: "Опитай ме и виж". И пророкът казва: "Опитай и виж, че Бог е благ".
към текста >>
Следователно, ако
Ученикът
има страх, той е вън от Школата.
САМО УЧЕНИКЪТ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА ИЛИ ХРИСТИЯНИНЪТ В ПЪЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ В БОГА ВСИЧКО Е САМО ДОБРО, МОЖЕ ДА БЪДЕ БЕЗСТРАШЕН. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място. И Ученикът не се страхува от нищо, защото знае, че Бог царува навсякъде. Не само да знаеш, но ще вярваш в това, което знаеш, и ще го опиташ. В момента, в който се поколебаеш, страхът ще дойде в душата ти.
Следователно, ако
Ученикът
има страх, той е вън от Школата.
В Писанието е казано: "Опитай ме и виж". И пророкът казва: "Опитай и виж, че Бог е благ". Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи в Окултната Школа. 11. Като ученици трябва да бъдем откровени и честни и да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме и като я започнем да я свършим. Сега тази работа /Отварянето на Школата/ за Бога я започваме и ще я свършим.
към текста >>
Всеки един
Ученик
трябва да знае в кой клас влиза.
Сега спазвайте свободата си. Първото правило на Любовта е свободата. Искам всички да бъдете свободни, всичко да решавате по закона на свободата. И каквото решите, да го изпълните. 12. Всички, които се запишат в Школата, ще ви разделим на пет класа - мъже и жени.
Всеки един
Ученик
трябва да знае в кой клас влиза.
Тези класове са еднакви. Всеки един от вас ще си избере един клас, но като влезе, ще го свърши. Влезете ли в един клас, всички предмети на класа ще ги проучавате хубаво и на теория, и на опит. И като дадете обещание да завършите класа, ще го изпълните. Като свършите първия клас, ще ви питам: Искате ли да влезете във втори клас Ще си помислите и като искате да влезете, ще го свършите.
към текста >>
15.
Ученикът
няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа.
Ще ви дам един пример на някои от вас, че после ако ви отърва пак постъпвайте тъй. В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ". - Кога? - Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ.
15.
Ученикът
няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа.
За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята. Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята.
към текста >>
За
Ученика
физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени.
- Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън.
За
Ученика
физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени.
Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята. Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята. Ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да бъдат отворени, за да може тази енергия правилно да циркулира из тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено. А при умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е.
към текста >>
Ученикът
трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята.
Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени.
Ученикът
трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята.
Когато обработваме земята, става обмяна между нашето тяло и силите на земята. Ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да бъдат отворени, за да може тази енергия правилно да циркулира из тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено. А при умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да може да възприема.
към текста >>
Всеки
Ученик
, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от Любов тези правила.
Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено. А при умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да може да възприема. Сега аз давам тези правила само на онези, които имат желание да следват Школата. Законът е такъв.
Всеки
Ученик
, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от Любов тези правила.
Веднъж дадеш ли обещание в себе си, изпълни го. Бъди верен на себе си. Дадеш ли едно обещание в себе си - изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат.
към текста >>
Когато ще приемем някого за
Ученик
, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за
Ученик
.
Бъди верен на себе си. Дадеш ли едно обещание в себе си - изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане.
Когато ще приемем някого за
Ученик
, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за
Ученик
.
Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас. И тогава ще влезете в Божественото съзнание, където няма да се нервирате, а ще бъдете тихи и спокойни. Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм. За да се освободите от него трябва да минете през някаква голяма криза и тогава ще влезете в Божествения живот. Онези от вас за Ученици, ще ги повикам по-особен начин, да видим колцина ще отговорят.
към текста >>
И ако в
Ученика
, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания.
17. Когато влезете в една Окултна Школа, най-първо ще ви очистят хубаво, както калайджията чисти съдовете, за да хванат добре калая. Докато не ви очистят, калай не ви се туря. Има някои черти у вас, които трябва да напуснете. Най-първата между тях е тщеславието. Това е една животинска проява у човека.
И ако в
Ученика
, който влиза в една Окултна Школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания.
Хората като видят неговата слабост, ще почнат да го подиграват. И дето хората страдат от неврастения, това се дължи на тщеславието. В тщеславието хората искат да бъдат такива, каквито не са и затова се тревожат и стават неврастеници. И религиозните хора тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията.
към текста >>
Онзи, който влиза в Школата, и не е в състояние да изтърпи 1000 години, той не е
Ученик
, нищо не може да свърши.
В Окултната Школа всичко се подлага на опит, да се види кой доколко е напреднал и какви качества е развил. 18. Сега всички хора бързат. Учениците бързат да свършат училище, за да станат чиновници, религиозните бързат да станат морални, за да се представят в небето, че не са като другите хора. Но в тази Школа, в която влизате, няма абсолютно никакво бързане. Може да прекарате в нея 100, 200, 500, 1000 години, това е нищо, то е като един ден.
Онзи, който влиза в Школата, и не е в състояние да изтърпи 1000 години, той не е
Ученик
, нищо не може да свърши.
1000 години, това е за Учениците, за вас не казвам, ВИЕ СТЕ ОЩЕ СЛУШАТЕЛИ, ЗА ВАС ЗАКОНЪТ СЕ ВИДОИЗМЕНЯ. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕТЕ УЧЕНИЦИ И ТЕЗИ ПРАВИЛА ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ! 19. Сега първото нещо, което се иска от Учениците, е че не трябва да бъдете предвзети. Знаете ли какво значи да сте предвзети? Запример извършвате една микроскопическа работа, а в същото време мислите, че кой знае каква работа ще излезе от тази идея.
към текста >>
90.
63-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА
УЧЕНИКА
(продължение)
63 - то писмо
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА
УЧЕНИКА
(продължение)
522. Държането на Ученика в клас. Ще ходите и ще седите изправени, главата си ще държите права. И като седнете, няма да туряте краката си един върху друг. Това показва, че не си господар на себе си. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг.
към текста >>
522. Държането на
Ученика
в клас.
63 - то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение)
522. Държането на
Ученика
в клас.
Ще ходите и ще седите изправени, главата си ще държите права. И като седнете, няма да туряте краката си един върху друг. Това показва, че не си господар на себе си. В Школата никой няма право да си туря краката един върху друг. Вие тук не сте разбойници, да се пазите един от друг.
към текста >>
524.
Ученикът
и Божествениът план.
послушание към Бога. Този закон обуславя всички неща в живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни вдъхновят с някоя велика мисъл, бихме я изпълнили веднага. И вие ако не успявате в живота си, то е защото отлагате да изпълните всяка мисъл, която ви се внушава отгоре. Вие я отлагате и после на нейно место влагат някоя чужда мисъл.
524.
Ученикът
и Божествениът план.
За вас като Ученици е важно да реализирате мотамо плана, който ви е определен от Невидимия свят. Това е идейният живот. Не мислете, че онова, което ще учите е случайно. Не, всичко е определено. Висшите същества ви казват: Ако искате, може да живеете според нашата програма, ако не искате, вие може да живеете и по друг начин.
към текста >>
По някой път дойде една такава вълна и всички заспиват, както това стана с
Христовите
Ученици в Гетсиманската градина.
Когато хората заспиват, това показва, че между тях няма хармония. Ако на 100 души заспива един, той е връзка с невидимия свят, понеже няма друга връзка. Той слуша отгоре, а останалите слушат от физическия свят. Има случаи, когато 100 души заспиват, само един е буден. То са вълни, които идват.
По някой път дойде една такава вълна и всички заспиват, както това стана с
Христовите
Ученици в Гетсиманската градина.
Между тях остана само един буден. Първото нещо като въздействие при такива случай, ще упражнявате волята си. 527. Закон за повторението. Повторението е сила Божия. Затова когато искаме да постигнем нещо положително, ще го повтаряме много пъти.
към текста >>
533. Обходата на
Ученика
.
Нашите блага да бъдат блага на тези, които обичаме. 531. Влиянието на лошите думи. Туй, което разделя всички Окултни Ученици, са лошите думи. 532. Правило. Първото нещо, което ще повтаряте често, е следното: Право ще ходим, право ще постъпваме, право ще мислим, сърцата ни топли ще бъдат.
533. Обходата на
Ученика
.
Едно правило ще имате в обходата си: няма да казвате, че някому хлопа дъската. Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си. Всеки човек в даден случай е предметно обучение. Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото той ще ти дойде на главата.
към текста >>
537.
Ученикът
не е сам.
Не си ти, който действа в сърцето. В сърцето действа Бог чрез своя Дух. В ума ти действа Бог чрез своята мисъл. Във волята ти действа Божията Воля. Следователно, оставете ги да се проявяват в своята истинска природа.
537.
Ученикът
не е сам.
Всички да имате вяра, че във вашия живот Бог действа. Той взема участие във вашия живот. Има и други Същества, заинтересувани от вашия живот. Това са вашите Възрастни Братя. Тъй че в света не сте сами.
към текста >>
540. Идеите на
Ученика
.
Това значи да работи Бог в нас. Бог е светлина в живота ни! 539*. Ценността на знанието. Всяко знание, което се дава лесно на Учениците, те не го оценяват. Но знанието, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знанието, което лесно се добива.
540. Идеите на
Ученика
.
Ако вашите идеи и чувства образуват само топлина и се смаляват, те са от физическия свят. Ако са като малки семенца и растат и дават плод, те са от духовния свят. 541. Разумен живот е този, който е хармоничен. В разумния живот се иска непрекъсната връзка с Бога. Чистотата е едно качество на разумния живот.
към текста >>
547. Моралът на
Ученика
.
546. Бог работи в света и тежко ономува, който се отказва да върви с Бога. Ще направите туй, което Бог иска. Ще го направите или разумно, или неразумно. Ако го направите разумно, Бог ще ви благослови. Ако не го направите разумно, ще страдате и смърт ви очаква.
547. Моралът на
Ученика
.
Знайте, че като Ученици, трябва да имате един морал. Няма нищо скрито - покрито. Когато направите една погрешка, няма да се извинявате, но ще си кажете: Направих една погрешка, ще я изправя. Трябва да знаем кои неща са допуснати в даден случай, и кои - не. При сегашните условия има известни блага, за които хората не са готови да ги използват.
към текста >>
558.
Ученикът
и ангелите.
Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затова трябва да се стремите да имате за Бога най-правилното понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви и Божествената топлина в сърцето ви. 557. Формула: Любовта разкрива Бога в нас.
558.
Ученикът
и ангелите.
Стремите ли се към ангелите, към Божествения живот, излишни работи не са ви потребни. За вас е нужно разширение на идеите без никаква материална тежест. Някой от вас иска да бъде като ангелите. Може да бъдете чисти като ангелите, но трябва да знаете, че ангелите нямат никаква материална тежест. На каквито везни и да теглите един ангел, ще видите, че той няма никаква тежест.
към текста >>
91.
ЗНАНИЕ, МЪДРОСТ, НАУКА
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Живата вода - това е
Христовото
знание.
Похвалявам Платон, Айнщайн, Питагор, Исайя, Иеремия, Иезекил, пророците, апостолите, светиите - те всички са решили задачите си много добре. * Знанието е само това, което сме опитали, другото е предположение. * Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените същества са създали, и всички неща, които човеците са създали. * Във всяка форма е скрита велика Божествена идея и като я прочетеш, ще видиш, че всяко същество е намясто. * Красиво е, когато човек се окаже пред изпитания и запази присъствие на духа си.
* Живата вода - това е
Христовото
знание.
* Ако вашата мисъл има необходимите елементи, вие ще ходите по въздуха, както ходите по земята. * Какво знание е това, да не можете да различите един вълк от едно агне? Какво знание е това, да не можете да различите вашия приятел от вашия враг? Какво знание е това, да не можете да различите вашия Учител от останалите учители? * На умния съзнанието е винаги будно, той никога не се обезсърчава.
към текста >>
* Когато
ученикът
е готов, явява се Учителят.
Какво знание е това, да не можете да различите вашия Учител от останалите учители? * На умния съзнанието е винаги будно, той никога не се обезсърчава. Умният всичко може да направи. За него няма нищо невъзможно. * Знанието е в приложението, а не във външния баласт, който човек носи.
* Когато
ученикът
е готов, явява се Учителят.
към текста >>
92.
Христос
- Георги Радев (1900–1940)
Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на
Христовото
учение.
Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа – то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората.
Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на
Христовото
учение.
Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за Спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа Пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият Вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>
Те представляват скритата страна на
Христовия
живот, за която хората нищо не знаят.
И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико.
Те представляват скритата страна на
Христовия
живот, за която хората нищо не знаят.
И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа – Неговото безподобно търпение и Неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов!
към текста >>
Слез долу и приложи като
ученик
, като брат и като служител живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на Своята Любов.
Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси. Тръгни по пътя, който води към този извор – пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя!
Слез долу и приложи като
ученик
, като брат и като служител живото Слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на Своята Любов.
Тези нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.
към текста >>
93.
ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА
- Методи Константинов (1902-1979)
Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато
Христовото
учение.
държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир. "Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението".
Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато
Христовото
учение.
Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год.
към текста >>
„ Това дете ще бъде мой
ученик
!
Доколко светът е детерминиран и доколко е свободната ни воля? Ще отговоря с думите на майката на Методи, изречени на смъртното й легло: „Имам грях пред тебе, синко, че не съм ти казала: първата ти среща с твоя Учител не бе в Търново... - Ама как така?! - Когато ти бе в детска количка, Той мина през нашия град, сложи пръст на челото ти и каза:
„ Това дете ще бъде мой
ученик
!
" Цял живот не ти казах, защото не исках да се отклоняваш от православната ни църква. Но сега, така или иначе, ти си при Него, а аз си отивам..." Дали това е отговор или само илюстрация? Но на какво?
към текста >>
94.
Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю
Христов
за света
Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю
Христов
за света
Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с
към текста >>
Христов
, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името
непослушанието, защото станаха роби на духовете, които ги разиграваха както си искаха и доколкото им бе позволено. Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и Кръстю
Христов
, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името
на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много
към текста >>
силата на човешката Душа." Това е законът на
ученика
в неговия Път.
Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е
силата на човешката Душа." Това е законът на
ученика
в неговия Път.
към текста >>
95.
Ясновидци и светци
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и
Христовия
Дух,
И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да
ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и
Христовия
Дух,
изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу
към текста >>
Иванов и Кръстю
Христов
се свързаха с Гръблашев.
Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил
Иванов и Кръстю
Христов
се свързаха с Гръблашев.
Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали.
към текста >>
Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и
Христовия
Дух в
напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от
Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и
Христовия
Дух в
България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко.
към текста >>
Учителят каза: "Който иска да бъде Мой
ученик
трябва да се откаже от баща,
И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това
Учителят каза: "Който иска да бъде Мой
ученик
трябва да се откаже от баща,
от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии. Ето това е Пентаграмът,
към текста >>
96.
Котката, която мижеше
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Това бяха опитности на
ученика
, това бяха опитности на
нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот.
Това бяха опитности на
ученика
, това бяха опитности на
цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили
към текста >>
Михаил Иванов и Кръстю
Христов
започнаха да правят различни фокуси.
Този меч - това е Словото на Духа. Словото го имате - четете, проучвайте и Го прилагайте. И така чудесиите ги видяхме много скоро. Тези двама хубавци
Михаил Иванов и Кръстю
Христов
започнаха да правят различни фокуси.
Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник?
към текста >>
97.
Самозванецът
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю
Христов
през
Затова Михаил изгони и Ярмила. Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели. Стана точно така, както
Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю
Христов
през
1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели. И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре.
към текста >>
ученика
. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук.
е придобил Неговите черти и образ. На това се хванаха много лековерци. А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на
ученика
. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук.
Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя. А аз го питам: "Абе ти с ума си ли си? Че ти, който беше тук, в Школата, и стотици пъти си целувал ръка на Учителя, какво
към текста >>
ученик
на Бялото Братство.
Тогава ще се види накрая кой кому служи. За нас Михаил бе служител на Черната ложа. Това бяха думи на Учителя. Той дори не е
ученик
на Бялото Братство.
Ученикът на Бялото Братство чете, проучва и претворява в живота си Словото на Учителя. А онзи, който изкористява Словото на Учителя за свои цели, е представител на Черната ложа. Въпросът е ясен.
към текста >>
Ученикът
на Бялото Братство чете, проучва и
За нас Михаил бе служител на Черната ложа. Това бяха думи на Учителя. Той дори не е ученик на Бялото Братство.
Ученикът
на Бялото Братство чете, проучва и
претворява в живота си Словото на Учителя. А онзи, който изкористява Словото на Учителя за свои цели, е представител на Черната ложа. Въпросът е ясен. А за да стане по-ясен на вас, ще ви цитирам една опитност: Отидоха
към текста >>
на
ученика
в Школата на Бялото Братство.
Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта
на
ученика
в Школата на Бялото Братство.
Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата
към текста >>
Когато е такъв
ученик
, той няма
намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство.
Когато е такъв
ученик
, той няма
да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят.
към текста >>
Христовия
Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно.
екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на
Христовия
Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно.
А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му!
към текста >>
Който иска да бъде Мой
ученик
трябва да се откаже от баща, майка, от своя
всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто.
Който иска да бъде Мой
ученик
трябва да се откаже от баща, майка, от своя
си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат]
към текста >>
[size=4][b]Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория
Христова
,[/b][/size]
[size=4][b]вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад,[/b][/size] [size=4][b]стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят[/b][/size] [size=4][b]каза." Ще ги турим на изпит."[/b][/size]
[size=4][b]Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория
Христова
,[/b][/size]
[size=4][b]Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна,[/b][/size] [size=4][b]Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов,[/b][/size] [size=4][b]варненския ясновидец."[/b][/size] [size=4][b]Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя[/b][/size] [size=4][b]във връзка с тези събития.
към текста >>
98.
МИХАИЛ ИВАНОВ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския
ученик
оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си".
Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят.
По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския
ученик
оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си".
Това, Учителят каза за него. А сега вижте дейността му и ще видите къде той поставя себе си. Та той се обяви за Учителя на Бялото Братство. Та на кого да вярваме на думите на Учителя, които чухме с ушите си и видяхме с очите си или на Михаил когото познаваме от едно време какво представляваше тук и знаехме на кого служеше. При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю Христов така: „Срещнахме се сега.
към текста >>
При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю
Христов
така: „Срещнахме се сега.
По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си". Това, Учителят каза за него. А сега вижте дейността му и ще видите къде той поставя себе си. Та той се обяви за Учителя на Бялото Братство. Та на кого да вярваме на думите на Учителя, които чухме с ушите си и видяхме с очите си или на Михаил когото познаваме от едно време какво представляваше тук и знаехме на кого служеше.
При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю
Христов
така: „Срещнахме се сега.
И двамата не Ме познаха. След два милиона години като се срещнем, тогава ще ме познаят." Учителят не ни дава готови вярвания. Той ни учи да мислим. Той ни отваря очите да гледаме.
към текста >>
99.
Михаил Иванов
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм
ученик
на Петър Дънов".
Този човек ми беше непознат. Каква е тази трансформация с него? " Говори се, че Учителят го е подготвял с астрология и го е карал да учи френски. За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят.
В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм
ученик
на Петър Дънов".
А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт.
към текста >>
На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю
Христов
си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител.
На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю
Христов
си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж.
На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперес-тезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>
Михаил когато е бил
ученик
в гимназията е страдал от това.
Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперес-тезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове. Тогава човек си въобразява това, което не е.
Михаил когато е бил
ученик
в гимназията е страдал от това.
Имаше един случай с една жена, която е имала кандило и от двете страни е имало два портрета: един на Учителя по-голям и един по-малък на Михаил. Жената пали кандилото от време на време и се моли на двете икони. Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите. Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя.
към текста >>
100.
Край на първо действие
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю
Христов
, а другият - Михаил Иванов.
................В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година.
На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю
Христов
, а другият - Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г.
към текста >>
С първото съзнание - Кръстю
Христов
, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен.
Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания.
С първото съзнание - Кръстю
Христов
, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен.
С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувствуваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя какво значат тези думи. Учителят с една тънка ирония ми каза следните думи: „Има много фантазии в света".
към текста >>
Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю
Христов
и Михаил Иванов и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г.
Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че на времето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент.
Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю
Христов
и Михаил Иванов и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г.
на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322.От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят там се спира подробно за тях двамата. Ние не можем да отречем ролята на тъмната ложа, която играе в света. Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто.
към текста >>
Всички тези големи процеси на това важно посвещение на
ученика
с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно-мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, като по този начин човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
Всички тези големи процеси на това важно посвещение на
ученика
с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителя ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания това е високия връх на Мъдростта. При това второ посвещение, ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>
Ученикът
ще разбере, че едничкият източник на знания това е високия връх на Мъдростта.
Новият екран, който се създаде чрез новата сформирова-на група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, като по този начин човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителя ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието.
Ученикът
ще разбере, че едничкият източник на знания това е високия връх на Мъдростта.
При това второ посвещение, ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>
НАГОРЕ
